Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Ноември 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
Днес 25 ноември е 12 ноември 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Св. преподобни Нил Синайски, постник. Св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски. Св. преподобни Нил Мироточиви, Атонски. Св. пророк Ахия. Св. блажени Иоан Власати, Ростовски чудотворец Прочетете повече за светиите ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 23.06.2013 г. / 11:34:27 
Вяра
Света Петдесетница. Ден на Света Троица - рожденият ден на Христовата Църква
image
Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула VI в., Антиохийска църква

От времето на Мойсей  ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница (1), настъпващ след изтичане на седем недели (седмици) след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците(2). Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил ­ Моисей (3).

Този празник на ветхозаветната Петдесетница бил предобраз на Новозаветната Петдесетница и Сионското законоположение. Още пророк Исайя предсказал, че "от Сион ще излезе законът и от Иерусалим ­ словото Господне" (4) и пророк Иоил  предизвестил: "ще излея от Моя Дух върху всяка плът... защото на планина Сион и в Иерусалим ще бъде спасението". (5)

Преди Своите стрaдания и смърт Господ Сам обещал на апостолите, скърбящи заради Неговото отшествие, да им изпрати вместо Себе Си Друг Утешител, Духът на Истината, Който да ги "наставлява на всяка истина" 6.  След Своето Възкресение Господ предизобразил окончателното изливане на Светия Дух, като "духнал" на учениците Си "и им казал: "приемете Духа Светаго" (7). Преди възнасянето на небето Спасителят отново пред възвестил на апостолите, че те "не много дни от днес ще бъдат кръстени с Дух Светий" (8).

След Възнесението Господне Неговите ученици и апостоли се върнали от Елеонската планина в Иерусалим (9) и отишли ­ според Преданието ­ в онзи същия дом в Сион, където била извършена Тайната вечеря Христова. Там те пребивавали в единомислие и молитва, заедно с още някои жени и Божията Майка (10), очаквайки слизането над тях, по обещанието на Господа, на Светия Дух, и се подготвяли да приемат Неговите благодатни дарове.

В десетия ден след Възнесението на Господа, съвпадащ с иудейската Петдесетница, по време, когато по улиците на града с веселие се стичал народ към храма, да чества своя ветхозаветен празник ­ в третия час на деня (11), внезапно във въздуха се чул необичаен шум, като по време на буря (12). Шумът се спускал от небето ­ от високите слоеве въздух, но скоро проникнал и изпълнил с чистия си полъх горницата, където се намирали вярващите (13). В този миг огнените езици се разделили във въздуха и се спрели над Божията Майка и всеки от апостолите (14).

"Бурният полъх бил близко предизвестие, а явяването на огнецветни пламъци във форма на езици ­ видимо знамение за пришествието на Светия Дух. Сам бидейки Дух съвършен, чист и безтелесен, Той избрал чувствено осезаемо знамение, за да им яви осезаемо Своето присъствие." "Защото, разсъждава свети Григорий Богослов ­ както Син Божий се яви видимо на земята, така подобавало и Дух Светий да се яви видимо" (беседа 44). Така и по-преди, когато Той слязъл върху Иисуса Христа в река Иордан, избрал вид на гълъб, в който да се яви (15).

Второ, по-голямо чудо последвало след първото. Можейки до този момент да говорят само на своя роден диалект, апостолите и другите вярващи, започнали сега изведнъж да говорят на всички известни тогава езици: "И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят" (16). Апостолите така показвали Божието величие (17), тоест безпримерното, неизповедимо Божие съвършенство, чудните дела на Божия Промисъл, които сега за тях се откривали в цялата им сила и пълнота.

Еврейският народ и множество пришълци от други страни се били събрали в Иерусалим, на празника Петдесетница (18). Смутените от необичайния шум тълпи се стичали към Сионската горница, където се съсредоточавал шумът, и накъдето видимо се устремявал. Колко удивени и ужасени трябва да са били всички присъстващи, когато слушали как Апостолите започнали да говорят с тях на всички езици! Питали се един друг: "тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние ­ партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити (19), критяни и араби ­ как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела" (20)?

Всички се изумили ­ най-напред като слушали апостолите да славословят Бога на чуждоземни езици, включително и молитви, обикновено произнасяни на свещения еврейски език; второ, защото никога досега не били слушали толкова възвишени и свети истини; но най-много били удивени от това, че всеки римлянин, грък, африканец, индиец ­ слушали всеки своя роден език, когато на всички било известно, че говорещите са галилейци, хора напълно незапознати с чуждестранни езици. Удивлението прераснало в ужас: защото всички виждали нещо необикновено, слушали чудни слова и никой не можел да си обясни видяното и чутото. "Всички бяха смаяни и в недоумение, думаха един другиму: какво ли ще е това" (21)? Но скоро се намерили хора, желаещи да "обяснят" на другите нещо, което и те самите не разбирали. Присмивайки се, те казвали: "със сладко вино са се напили" (22).

Чувайки богохулството на иудеите, апостол Петър, стоейки там заедно с другите апостоли, извисил гласа си и започнал да им говори:

"Мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня (23); но това е реченото чрез пророк Иоиля: "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината ­ в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси" (24).

По този начин още от самото начало апостол Петър отговорил на измамния възглед на неколцина относно дара на говорене на езици. ("със сладко вино са се напили") и удовлетворил тяхното питане: "какво ли ще е това?". Своя отговор на този въпрос той подкрепил с по-горе приведеното слово, в което за свидетелство насочил вниманието към ветхозаветните пророчества и по този начин лично свидетелствал за тяхното изпълнение сега, потвърдено със Слово Божие.

imageВ пророчеството си Иоил с боговдъхновен взор съзерцавал времето, когато Божият Промисъл ще удостоява със слизане на Божия Дух, не само отделни хора временно, за особени, спасителни за човеците цели, както ставало в старозаветни времена, но когато благодатта на Светия Дух, като обилен дъжд над земята, ще се излее над всяка плът, тоест над всички спасяващи се човеци, без разлика на пол, възраст и състояние, така че по отношение на спасението всички ще бъдат равни ­ мъже и жени, възрастни и деца, роби и свободни ­ всички ще се удостояват с благодатта Божия.

От многото ветхозаветни пророчества за изливането на Светия Дух Божий над вярващите при пришествието на Месия (25), апостол Петър се спира именно на това пророчество, защото в него освен общите мисли за преподаване на Божията благодат над човеците, са изброени различни проявления на откровението на Светия Божий Дух, каквито се давали в Стария Завет, и от които се дава по-нататъшно указание и за други проявления, чрез които само на Божия Дух е благоугодно да се изявява в откровение.

Но апостолът не спира дотук с привежданите от него пророчества на Иоил, но посочва в по-нататъшното си слово предстоящия велик и страшен, праведен Божий Съд, който ще трябва да предшества онзи велик и славен ден Господен (26), с който ще бъде свършека на тоя свят. Бъдещият Божий Съд ще се открие с велики и страшни знамения на небето и на земята; на земята ще се започне обилно проливане на кръв; изригване на огън и дим; на небето ­ слънчево и лунно затъмнение и други страшни явления (27). Апостол Петър нарича тук в първата си проповед "ден велик и славен" последния ден на тоя свят, който ще бъде при Второто славно Пришествие на Иисуса Христа на земята за решителен съд на вселената. Що се отнася до целите, поради които апостол Петър привежда пророческите слова на Иоиля, то те ясно се откриват в следващите слова, където той пророчества, разкривайки обещаната Божия благодат за благочестивите, че те по Божия милост ще бъдат спасени по времето на този велик и страшен Божий Съд. Така апостолът иска да подбуди слушателите към покаяние и смирение (28).

Отново призовавайки мъжете към внимание, апостол Петър започнал своята първа пред израилтяните проповед за Христа. Наричайки Го Мъж на всички известен, засвидетелстван от Бога със сила, чудеса и знамения, извършвани пред народа, апостолът припомнил, че по определен и предвиден заговор и Божие допущение те го убили, като го приковали на кръст с беззаконните си ръце; свидетелствал за Неговото Възкресение, Възнасяне на небесата и изливане чрез Него от Отца на Светия Дух, поради което те сега тук виждат и чуват случващото се.

Апостолът привлича вниманието на слушателите си особено върху събитието на Възкресението, при което, благовествувайки за Неговото Възкресение, Той не само лично свидетелствал, но и го доказвал със Словото Божие (29), посочвайки, че Възкресението на Иисуса Христа е било необходимо да се осъществи, и че Той е трябвало и да умре по Божие предначертание, та смъртта да се окаже безсилна да Го задържи в своя власт. Събитието на Господнето Възкресение доказвало, че Иисус от Назарет не е обикновен смъртен човек, а Господ и Христос ­ отдавна обещаният Месия.

За да утвърди вярата н необичайното посланичество на Иисуса Христа, апостол Петър съпоставил с Него пред иудеите почитания от тях пророк Давид и говорил за това, че Давид и умрял, и бил погребан, и гробът му бил там и до ден-днешен и той не възкръснал, нито се възнесъл на небето, но бидейки пророк, знаел, че по Божие обещание "от неговите чресла" ще се издигне Христос по плът, душата на Когото няма да остане в ада и плътта на Когото няма да види тление, и Който ще седне отдясно на Бога (30).

Първата проповед на Евангелското благовестие имала силно въздействие върху нейните слушатели. Боговдъхновеното слово на апостол Петър очевидно потвърждавало чудесното събитие на изливането на Светия Дух над Христовите ученици и основаващо се на свидетелството на Свещеното Писание, решително убедило слушателите в Божественото достойнство на Господа, и те питали апостола: "какво трябва да правим, мъже братя?" (31)

Тогава апостол Петър се обърнал с увещаващо слово към своите слушатели, призовавайки всички към покаяние и кръщение в Името на Отца и Сина и Светия Дух, за прощаване на греховете и приемане дара на Светия Дух (32), тоест да се удостоят с чудодейните въздействия на Светия Дух, които сега се проявили над апостолите.

В края на своята реч, желаейки още по-силно да разположи към вяра в Христа умилените сърца на израилтяните, апостол Петър им напомнил за особените обещания Божии, дадени на тях; затова, че те и техните потомци представляват богоизбрания народ (33) и техен дълг е да направляват потомците към Божието Царство (34).

"И тъй, които приеха на драго сърце думите му ­ добавя авторът на Деяния ­ кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около 3000 души" (35).

Така завършило слизането на Светия Дух над апостолите, с пълно тържество на Светия Дух над невярващите, обръщайки ги и изпълвайки ги с благодат Божия! И тук се сбъднали първите думи на Господа, че Неговите ученици, след и по силата на Неговото отшествие и възнасяне при Отца, ще вършат по-големи дела от ония, които Сам Той извършил в дните на Своето унижение (36).

Слизането на Светия Дух над апостолите било окончателното установяване на Новия вечен завет с людете, за който пред сказал пророк Иеремия:

"Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, ­ не такъв, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще сключа... ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им..."  (Иерем. 31:31-33; Евр. 8:8-12).

Дух Светий, ­ "Духът на истината" (38), "Дух на премъдрост и откровение" (39), слизайки над апостолите, начертал вместо Синайски, нов Сионски закон, за който предсказал пророк Исаия (40), не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето" (41). Вместо Синайският Глас, законополагаща станала Божията благодат, подаваща сили за изпълнение на закона и оправдаване за вярващите не по дела, а по благодат (42).

"От еврейските книги приехме Светата Петдесетница

както евреите празнуват Петдесетница, почитайки седмия ден;

и после след Пасха приеха на петдесетия ден Закона;

така и ние петдесет дни след Пасха празнуваме и приемаме Всесветия Дух,

законополагащ и наставлаващ на всяка истина и повеляващ угодното Богу."

(Синаксар на Неделя Петдесетница).

Църквата пее:

"Както в древност Моисей начерта закона,

така благодатта изложи ясно величието на Закона на Новия Завет,

като го написа в сърцата на апостолите." (Канон на Светия Дух, песен 5-а).

Блажени Иероним пише:

"Синайското законополагане и Сионското законополагане бяха в петдесетия ден след Пасха. На Синай земетресение разтърси планината, на Сион беше разтърсен домът на Апостолите. Там сред пламъци и светкащи мълнии се чували гръм и глас бурен: тук във вид на огнени езици "бил шум от небето, като раздвижен бурен полъх". Там тръбен звук огласил словата на Закона: тук устата на Апостолите били Евангелска тръба" (43).

Денят Петдесетница преди, в древността ежегодно възпоменаващ даруването на Божия Закон на планина Синай, сега за християните станал пак ежегоден празник на тържественото откровение, дадено на светите Апостоли, обличайки ги с власт да учат, свещенодействат и управляват. В петдесетия ден след Възкресението на Христа Господа, апостолите приели Божествената сила на Светия Дух и станали проповедници и свидетели на Иисуса Христа за цялата вселена (44).

Приемайки Светия Дух, апостолите ежегодно започнали да празнуват деня Петдесетница и наредили да бъде свят ден за всички християни, заради слизането на Светия Дух.

В апостолската история действително намираме указания за празнуване на християнската Петдесетница. Апостол Павел, възнамерявайки да посети Коринтската църковна община, писал в посланието си до нея за това свое намерение, като прибавил, че ще остане в Ефес до Петдесетница (45), а по-горе в същото послание, говорейки за изправянето на някои нередности, причиняващи безпорядък в същата Църква, направил ясен намек за празнуване на Пасха, но не иудейската, а християнската (46). Ако тук се има предвид християнската Пасха и Пасхата е празник, то, разбира се, същото се отнася и за Петдесетница. Защото за какво ли апостолът толкова ще ревнува за свободата на християните от иудейскя закон, ако ще очаква в Ефес иудейския празник?

Скоро след това ще видим апостола да бърза за празника Петдесетница в Иерусалим (47). Според тълкуванието на свети Епифаний и блажени Августин , не трябва да се мисли, че апостолът имал за цел при това да изпълни само изискването на Моисеевия закон, повеляващ всеки израилтянин да се яви в този ден на мястото на общественото богослужение, а трябва да считаме, че в тези и в други случаи се разбира денят Петдесетница, който апостолът и в Ефес, и в Иерусалим желаел да почете като християнски празник.

В апостолските постановления има пряка заповед да се празнува Петдесетница: "Денят десет дни след Възнесение е петдесетият ден от първия Ден Господен (Пасха); всяка година този ден да бъде велик празник. Защото в третия час на този ден Господ Иисус изпратил дара на Светия Дух (48).

На друго място в Апостолските правила при изчисляване на дните, в които Божиите раби са свободни от работа, след Пасха и Възнесение се споменава Петдесетница:

"В деня Петдесетница рабите Божии са длъжни да бъдат свободни от работа заради пришествието на Светия Дух, дадено на вярващите в Христа" (49).

Знаменитият писател на Църквата от III век Тертулиан употребява думата "Петдесетница" и в значение на всеки петде сетдневен период от време, а на едно място се изразява така:

"В деня Господен считаме за неприлично да постим или коленичим: а сме свободни от деня Пасха до деня Петдесетница."

Тук се разбира един определен ден, именно ­ денят на слизането на Светия Дух, като последен в периода между Пасха и Пришествието на Светия Дух.

В IV век у Евсевий Кесарийски, у свети Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисийски (Ниски), Епифаний и Иоан Златоуст, както и у Блажени Августин и други често се среща споменаването на празника Слизане на Светия Дух под името Петдесетница.

Свети Иоан Златоуст говори в своята беседа за времето на празнуване на Петдесетница:

"Още не изминали и десет дни, откакто се възнесе Христос, и вече ни изпрати духовни дарования, дарове на примирение" (50).

Както в древния Израил, така и в Христовата Църква празникът Петдесетница е един от великите дванадесет вселенски празници. В апостолските постановления се нарича велик.

В неделя Петдесетница свети Григорий Богослов говорил:

"Ние празнуваме Петдесетница ­ пришествието на Светия Дух, като окончателно изпълнение на Божието обещание, тайнство велико, досточудно, изпълващо ни с надежда" (52).

Свети Амвросий Медиолански в своето слово на деня Петдесетница говорил:

"Да се развеселим в този свят ден, както на Пасха се веселихме. На Пасха се кръщават оглашените, на Петдесетница се кръстиха апостолите, по думите на Господа, Който, възлизайки на небето, казал на учениците Си: "Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий" (53).

Свети Иоан Златоуст (54) в беседата на деня Петдесетница нарекъл този ден тържество на много чеда.

"Отново е празник ­ говорел светителят, ­ отново е тържество, защото многодетната и трудолюбива Църква се украсява с много чеда. Изпратени са ни свише велики и по-висши от всяко човешко слово дарове от човеколюбивия Бог на този ден. Затова ние всички заедно да се възрадваме и с възторг да прославим нашия Господ. Наистина сега е велико тържество за нас.

Както в порядъка на годишните времена една премяна на природата се сменя с друга; така и в Църквата празниците следват един след друг в техния порядък, като всеки празник ни подготвя за следващия. Неотдавна празнувахме Кръста, страданията, Възкресението и Възнесението на

Господа на небето, а сега достигнахме до самия блажен край, встъпихме в самото владение на празненството, дочакахме самия плод на обещанието на Господа. Много блага се подадоха от небето на земята за човешкия род, но такива, като тези днес, никога досега не сме получавали. Бог одъжди земята с манна и даде хляб небесен на людете, защото "хляб Ангелски яде човек" (Пс. 77:25).

Наистина, това е велико и достойно за Божието човеколюбие. После бил изпратен огън, който изобличил заблуждаващия се иудейски народ и погълнал жертвата на олтара (56). Изпратен бил дъжд, когато всички изнемогвали от глад, и произвел голямо плодородие. Велико и дивно е това: но настоящото е много по-голямо. Не манна, не огън, не дъжд сега е изпратен сега, но се изливат дарованията на Светия Дух. Принесеният отгоре дар не бил, за да даде плодородие на земята, а за да подбуди човешкото естество да принася плодовете на добродетелта на Божествения Подател. И в същия час приемащите капки от този дъжд изменили своята природа и цялата земя внезапно се изпълнила с Ангели ­ Ангели не небесни, а проявяващи се с добродетели, присъщи на ангелските сили, но в човешки тела" (1-а беседа на Петдесетница).

Величието на празника Петдесетница е видно и от обичая на древните християни да приемат Свето Кръщение на този празник, както и на другите велики празници.

Свети Григорий Богослов (57), споменавайки за различните извинения, с които по негово време отлагали кръщението си, отбелязва, че един от оглашените казвал: "чакам Богоявление"; друг: "повече уважавам Пасха"; трети: "очаквам Петдесетница". Първият казвал: "по-добре е с Христа да се просветиш"; другият: "с Христос ще се вдигнеш в деня на Възкресението"; третият: "почитам явяването на Светия Дух".

Свети Йоан Златоуст и Прокъл в своите беседи на деня Петдесетница също споменават за новокръстените. Благочестивият обичай да се кръщават на Петдесетница вероятно получил началото си още при апостолите (58). Като възпоменание на този обичай и досега на литургията преди четене на Апостола, вместо обичайните песнопения: "Светий Боже, светий Крепкий, светий Безсмертний" се пеят апостолските слова: "Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся" (Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте).

В Православната Църква съществува благочестив обичай на празника Петдесетница Божият храм и домовете да се украсяват със зелени клонки, треви и цветя. Като трайна практика това вероятно е останало по примера на ветхозаветната Църква.

Но да се украсява домът и храмът със зелени растения в деня на Света Троица е под влияние на мисълта за явяването на Бог във вид на трима странници при Маврийския дъб на Авраам, "където стояла шатрата на патриарха" (59). Празнуването на деня Света Троица, на Която Авраам някога се поклонил на Маврийската поляна, предразполагало древните християни в деня, посветен на Света Троица, да внасят в храма зелени клонки и цветя, та храмът така украсен, да изобразява Маврийската поляна и Авраамовата къща, където някога благоволил да се яви Триединният Бог.

Иудеите на празника Петдесетница украсявали синагогите и домовете си с клонки, треви и цветя в памет на това, че Синайският закон бил даден по време, когато планината била зелена и цветна, а освен това, странствайки в пустинята, иудеи те трябвало да живеят в шатри от клони. Сионската горница, където Дух Светий слязъл над Апостолите в деня Петдесетница, в съгласие с ветхозаветния обичай, също била украсена в този ден с клони и цветя.

Освен това във ветхозаветната Църква също имало и свещен обичай да се принасят в храма първите плодове на жетвата, която в Палестина била към края си по същото време (60). И на празника на християнската Петдесетница се принасят клонки и цветя като предвестници на пролетта, когато Животворящият Свети Дух подновява лицето на земята (61), а символично означава духовните плодове на Църквата Христова.

"Самите иудеи, украсяващи къщите с листа и плодове ­ говори свети Григорий Ниски ­ изобразявали Новозаветната Църква, която ще произрасте след Закона" (62).

Светата Църква прославя Божието милосърдие ­ изпращането на Светия Дух над апостолите и силата на Духа, просвещаваща цялата вселена, като благодарно пее (63):

"Величаем Те, Живодавче Христе,

и почитаме Всесветия Твой Дух,

Който от Отца си изпратил на Твоите ученици" (64).

 

Тропарь праздника

глас 8

Благословен еси, Христе Боже наш,/ Иже премудры ловцы явлей,/ низпослав им Духа Святаго,/ и теми уловлей вселенную,// Человеколюбче, слава Тебе

Кондак праздника

глас 8

Егда снизшед языки слия,/ разделяше языки Вышний,/ егда же огненныя языки раздаяше,/ в соединение вся призва,// и согласно славим Всесвятаго Духа.

Величание

Величаем Тя,/ Живодавче Христе,/ и чтим Всесвятаго Духа Твоего,/ Егоже от Отца послал еси// Божественным учеником Твоим.

Задостойник

глас 4

Апостоли, сошествие Утешителя зряще, удивишася,// како в виде огненных язык явися Дух Святый. Радуйся, Царице,/ матеродевственная славо,/ всяка бо удобообращательная/ благоглаголивая уста ветийствовати не могут,/ Тебе пети достойно,/ изумевает же ум всяк Твое рождество разумети. // Темже Тя согласно славим.

image

 

 

 

 

1 Тоест 50-тият.

2 Второзак. 16:9-10; Изх. 34:22

3 На планината Синай в 50-тия ден след излизането на евреите от Египет (Изх. 3:7-9; 5,6-23; гл. 20 и нататък).

4 Ис. 2:3.

5 Иоил 2:28 и 32.

6 Иоан 16:13

7 Иоан 20:22.

8 Деян. 1:5.

9 Лук. 24:52; Деян. 1:4, 12, 13.

10 Деян. 1:14.

11 Тоест в девет часа сутринта. Сравн. Лук. 24:4, 12, 13.

12 „Като че идеше силен вятър“ – (Деян. 2:2).

13 Това не било вятър, а само шум, подобен на вятър в бурен устрем; не било огън, а нещо подобно на трептящи огнени езици, пламъци, които светели, но не горели – символ на Светия Дух, веещ ги като вятър натам, накъдето пожелае, неизвестно накъде и откъде идва и отива (Иоан 3:8).

14 „И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър“ – (Деян. 2:2). Шумът трябвало да събуди вниманието на Господните апостоли и да го насочи към предстоящото събитие, а освен това бил израз на самото присъствие и величие на снизхождащия Бог – Дух Светий. Шумът идвал отвисоко, от небето, за да напомни, че Дух Светий снизхожда според ходатайството на Господа, Който Се възнесъл на небето. „Като бурно дихание“ – ознаменуващо величието на пратения свише дар. Шумът „изпълнил целия дом“ и обхванал всички намиращи се там, та като се отърсят от всички външни чувства и възприятия, да бъдат по-открити за възприемане дара на духовното чувство. В тази минута над апостолите се извършило тайнството на духовното обновление, според обещанието на Господа: „А вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий“ (Деян.1:5).

15 Беседа на Инокентий, архиеп. Херсонски на Петдесетница, съч. Т. 1, изд. 1872 г., стр. 386).

16 Тоест произнасяли това, което влагал в душите и устата им Дух Светий.

17 Деян. 2:11.

18 Според Моисеевия закон по време на презниците Пасха, Петдесетница и Разпъване Шатри, иудеите били длъжни за техните религиозни празненства да се събират в Иерусалим при Господния храм (Изх. 34:23; Второз. 16:16). Това не било трудно за палестинските иудеи, но за иудеите, разпръснати и живеещи в разни страни на света, както и за пришълците (прозелити) от други народи далече от Иерусалим, изпълнението на това ветхозаветно задължение било трудно дело и само поради любов към Иерусалим и храма, и поради ревност към закона те пренебрегвали всички трудности при далечни пътешествия и се събирали, както и сега, в Иерусалим на празника Петдесетница; поради този техен подвиг с право били наричани „люде благоговейни, набожни“ (Деян. 2:5).

19 Пришълци или прозелити – тоест обърнати измежду езичниците.

20 Деян. 2:7 11.

20 Деян. 2:7 11.

21 Деян. 2:12.

22 Деян. 2:13.

23 Тоест девет часа сутринта – първият молитвен час и време на утринната жертва, преди който, особено в празничен ден, израилтянинът не си позволявал да приема никаква храна.

24 Деян. 2:14 21, ср. Иоил 2:27 32.

25 Напр. Ис. 32:15; 14:3.; Иезек. 36:25, 26; 39:29.

26 Деян. 2:19, 20.

27 Очевидно, всичко това ще се изпълни в пълна мяра ще се изпълни като пророчество в бъдещето, именно при свършека на света. Но в някаква степен то вече се е осъществило – именно в онези велики наказания, които изпитал и изтърпял иудейският народ заради своето неверие.

28 Деян. 2:21.

29 Деян. 2:24 32, ср. Псал. 15:8 11.

30 Деян. 2:29 36; Псал. 131:11.

31 Деян. 2:37.

32 Деян. 2:38.

33 Деян. 2:39.

34 Помнейки заповедта на Иисуса Христа – да идат по цял свят и да проповядват Евангелието на всички твари, даже до края на земята (Мат. 28:19; Марк. 16:15; Деян. 1:8), апостолът прибавя, че спасението Божие в Христа не се простира само върху иудеите, но върху всички, „които би призовал Господ, Бог наш“ (Деян. 2:39).

35 Деян. 2:41)

36 Иоан. 14:12. Онова, което е съхранил за нас апостол Лука – авторът на Деяния апостолски от благовестието на апостол Петър, е само неголяма чест от неговите първи наставления. Дееписателят също така не ни предава нищо от евангелските речи на другите апостоли и въпреки убедителните слова на апостол Петър, слушателите се обръщали не само към него, но и към другите апостоли за съвет относно средствата за спасение (Деян. 2:37), тъй като и другите апостоли заедно с Петър участвали в поучаване и убеждаване на слушащите ги наоколо. Впрочем това и без указание би трябвало да ни е понятно, когато четем, че търсещите апостолска просвета, които след това и се кръстили, били около три хиляди (Деян. 2:41).

37 Иерем. 31:31 33; Евр. 8:8 12.

                38 Иоан. 16:13.

39 Ефес. 1:17.

40 Ис. 2:3.

41 2 Кор. 3:3.

42 Рим. 5:16.

43 Блажени Иероним – велик отец на Западната Църква от края на IV и първата четвърт на V век, известен със своите научно-богословски трудове по тълкуване на Свещеното Писание.

44 Деян. 1:8.

45 1 Кор. 16:8.

46 1 Кор. 5:6 8.

47 Деян. 20:16.

48 Апостолски постановления, кн. 5, гл. 20.

49 Апостолски постановления, кн. 8, гл. 38.

50 1-а беседа на Петдесетница, гл. 2.

51 41-о слово на Петдесетница.

52 Свети Амвросий Медиолански се прославил като ревностен поборник и защитник на Православната вяра против арианството в западната половина на Вселенската Църква. Оставил много писмени трудове, в които обяснява Словото Божие, излага учението за вярата и поучава християните в добродетели. Завършва земния си път в 397 г. Църквата празнува паметта му на 7 декември.

53 Деян. 1:5.

54 Свети Иоан Златоуст, архиепископ Константинополски – велик отец на Църквата от края на IV и началото на V век, прославил се особено със своите многочислени проповеднически трудове. Заради неговото необикновено красноречие получил името Златоуст. Отначало бил презвитер в Антиохия, а в самия край на IV век заел архиепископската катедра в Антиохия. Завършил живота си в изгнание в Армения, в 407 година. Църквата празнува паметта му на 13 ноември и на 30 януари. Той е автор на литургията, която Православната Църква служи през годината.

55 Псал. 77:25.

56 3 Царств. 18:38.

57 Свети Григорий Богослов – незадълго патриарх Константинополски, бил известен със своите възвишени творения, заради които бил удостоен с името Богослов. Бил близък приятел с друг знаменит отец на Църквата от IV век – свети Василий Велики, с когото се запознал още в дните на своята младост в Атинската философска школа. Паметта му се празнува на 25 януари.

58 Деян. 2:38.

59 Бит. 18:1 15.

60 Лев. 23:16 20; Числ. 28:26.

61 Псал. 103:30.

62 В словото си при встъпване в Светата Четиридесетница свети Григорий Ниски, брат на свети Василий Велики, епископ на град Ниса в Кападокия – друг от знаменитите отци на Църквата от IV век, известен поради ревностната си борба с арианството, а също и с много съчинения – богословски, философски, омилетически (проповеднически) – имал много беседи върху Свещеното Писание и много проповеди. Паметта му се празнува на 10 януари.

63 Величание на празника.

 

imageЗA СЛИЗAНETО НA СВETИЯ ДУХ

Дигне се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми

(Песен на песн. 4:16)

Благослови, отче!

Благочестиви християни! Иисус Христос, Небесният Цар, засадил духовната Си градина, тоест Божията Църква, с учението Си, оградил я със Закона и я полял с кръвта Си и с водата, която изтекла от животворните Му ребра, трябвал и само вятър, който да носи прохлада. За това премъдрият Соломон казва: „Дигни се, ветре от север, завей и ти, ветре от юг, и повей над градината ми, и ще се разделят ароматите и“. Една земна градина, която е засадена на добра почва и е напоена с вода, може и без вятър. Но Божията Църква, която е небесна градина, не може да роди плод без духането на този вятър. За това Христос искал Бог Отец да изпрати Светия Дух на тази Негова засадена и полята градина, Светият Дух, Който на днешния ден слязъл върху светите апостоли със силен и бурен вятър във вид на огнени езици, както казва евангелист Лука: „Когато Христовите ученици бяха събрани „заедно, внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха апостолите. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светии, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ (ср. Деян. 2:1-4). Ето този вятър викал Христос да повее над Неговата градина, за да се разлеят от нея аромати, тоест благоуханни и спасителни добродетели.

„Дигни се, ветре от север, завей и ти, ветре от юг, и повей над градината ми“.

Но, християни! Ако искате да разберете колко необходим е бил този вятър за Христовата градина, представете си всички хора на света, които са живели на земята преди Христовото Рождество. И вижте какви са били, като неразумен добитък. И те са имали известно просвещение от естеството си, и те са имали, като нас славна душа, и те са гледали към небето, ходели са по земята и постоянно са се ползвали от Божиите блага. Но не можели да разберат, че всичко това е направено от Бога. Виждали как слънцето всеки ден се движи по строго определен път. Виждали как морето обръща вълните си и всеки ден променя посоката на течението си, виждали, че огънят топли и гори, виждали всичко, но не можели да разберат, че всичко е Божие творение. Освен това, често им се случвало да ги споходят различни Божии съдби, защото понякога имало плодородие, а друг път глад, понякога имaлo здраве, а друг път тежки болести и внезапна смърт, но не можели да разберат, че всичко това става по Божий промисъл, ходели като в някаква тъмнина. Имало някои от тях, които смътно усещали, че има Бог и Той управлява целия свят, каквито били Аристотел и Сократ, най-мъдрите философи за времето си, по-уважавани дори от делфийския Бог Аполон, но усещането им било мимолетно и слабо. Защото и те се покланяли на камъни и дървета, правели богове по човешко подобие и ги почитали, като Бог. Сократ имал чист и прав живот, подобен на християнски, но при все това учел хората да се покланят на идолите. Така и други елински философи почитали идолските богове. Мислели се за мъдри, а били глупави, защото изменили Божията слава „в образ, подобен на тленни хора (тленен човек), на птици, на четириноги и на влечуги“ (ср. Рим. 1,21-23).

Но защо ли езичниците се скитали в такава тъмнина? Някой може да каже: „Защото не са имали пророци да ги научат да познават истинския Бог“. Но знайте, че и онези, които имали пророци, също ходели в голяма тъмнина. Погледнете неблагодарния еврейски народ. Евреите имали Закон и пророци и получавали от Бога много блага, но пак не могли да отхвърлят от очите си езическата тъмнина, а излели златен телец в пустинята, поклонили му се като на Бог и казали, че той ги е извел от Египет (вж. Изх. 32:2-4). „Смесиха се - казва пророк Давид - с езичниците и се научиха на техните дела да служат на боговете, да колят синовете и дъщерите си в жертва на бесовете и да проливат невинна кръв“ (ср. Пс. 105:35-38). Евреите постоянно имали Закона пред очите си и винаги слушали пророческите поучения, но пак били в голяма тъмнина. Ето че не липсата на пророци била причина за тъмнината на елините, а причината (за тази тъмнина) е, че на земята още не бе дошъл Христос, „Който е светлина на всеки човек, който се ражда на света“ (Иоан. 1:9). Но виждаме, че и когато Христос бил на земята, тази градина пак била недоброплодна. Защото апостол Филип толкова много време бил с Христа, но когато Христос казал на апостолите, че е единосъщен с Отца, Филип, като малко дете рекъл: „Учителю! Покажи ми Отца телесно“. На което Христос с жал му отговорил: „Филипе! Толкова време съм с вас и как казваш да ти покажа Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? И които е видял Мене, видял е Отца Ми“ (ср. Иоан. 14:8-10). Ето светите апостоли постоянно ходели след Христа, но пак не разбирали добре, че Той е изпълнението на пророците, понеже не знаели „Писанието, че Той трябва да умре и възкръсне“ (Иоан 20:9), за това и се разбягали, когато евреите хванали Христа да Го мъчат. И докато не приели Светия Дух, страхът и съмнението никога не напускали сърцата им. А след като на днешния ден се облякоха с всемогъщата сила на Светия Дух, тогава не само евреите, но и целият свят не можа да ги отвърне от Христовата любов, защото от еврейски синагоги ги гониха, пред царе и владетели ги водиха, биха ги и ги мъчиха, разпнаха ги на кръст, но те с лекота търпяха всичко и го смятаха за нищо.

Преди разпването Си Христос им казал: „Имам още много да ви говоря, ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина“ (Иоан. 16:12,13). Ето причината, поради която езичниците и евреите ходели в тъмнина, защото Светият Дух още не бил пратен на земята и Христос още не бил прославен. За това и Христовата градина беше затъмнена без този прохладен вятър (без Светия Дух).

Апостол Павел бил най-големият гонител на християните и мразел Христовото име, но след като Божията благодат го просветила, когато отивал в Дамаск да гони християните, той толкова възлюбил Христа, че нито смърт, нито живот, нито каквото и да е друго нещо на света можели да го отделят от Него (вж. Рим. 8:38, 39).

Мария Египетска била най-грешната блудница на света, но като стояла в храма пред иконата на света Богородица, сърцето и се разгоряло от благодатта на Светия Дух и веднага проляла сълзи, като река. А после заживяла най-въздържано и добродетелно на света. А който няма благодатта на Светия Дух, от ден на ден увеличава беззаконието си, нехае за греховете си, а мисли Божието Писание за басня, вечната мъка за сън, а Небесното царство за лъжа и измама. Но Бог не е виновен за това, защото всеки човек притежава свободна воля и злото и доброто зависят от волята му.

Ето, сега всички видяхме колко необходимо е било Светият Дух да дойде на земята и разбрахте, каква полза е донесъл Той днес на света. За това трябва да се радваме и да благодарим на Христос, нашия Бог, Който днес ни изпрати Светия Дух, с Чиято помощ можем да вършим всички добри дела. Ето, от Възкресение до днес минаха петдесет дни, които прекарахме весело в ядене и пиене, без поклони, защото до днешния ден земни поклони не бива да се правят заради радостта от възкресението. А днес коленичим с чисто сърце и се покланяме на Триличния Бог. А след тази седмица ще започнем пост, за това трябва и мъже, и жени, и стари, и млади да се събираме в светата църква, за да слушаме Божественото поучение за наше душевно спасение. Защото този пост не е за апостолите, на тях той не им е нужен, но той е за нaс и ниe гo прaвим oт пoчит и увaжeниe към Светия Дух, Който е единосъщен с Отца. За това трябва да постим добре и да изпълняваме Божиите заповеди, ако искаме. Нему слава във вечните векове, амин.

Из „Софроние“ на епископ Софроний Врачански

 

Канон на День Святой Троицы

глас 1

Песнь 1

Ирмос: Твоя, Бессмертный, победоносная десница/ божественно силою прославилась:/ ибо она, как всемогущая, противников сломила,/ а израильтянам проложила/ новый путь по глубине.

Припев: Пресвятая Троице, Боже наш, слава Тебе.

Серафимы, не умолкая, славят/ Единое Триипостасное Начало/ – безначальное, вечное, сотворившее все, непостижимое:/ Его и всякий язык с верою/ песнопениями прославляет.

Чтобы людям явить Свое единое,/ Тройственным Светом сияющее Божество,/ Ты, создав в начале человека,/ по образу Своему устроил его,/ ум, и слово, и дух даровав ему как Человеколюбец.

Слава: Проявляя свыше единую/ в Трех Богоначальных Лицах власть,/ Ты, Отче, изрек равнодействующему Сыну Своему и Духу:/ «Давайте, сойдя, смешаем их языки».

И ныне: Отец не рожденный/ образно мудрыми как Ум предвозвещался,/ Сын же, с Ним единый естеством, – как Слово собезначальное,/ и как Дух Святой – совершивший воплощение/ Слова во утробе Девы.

Песнь 3

Ирмос: Единый, Знающий немощь естества смертных,/ и из сострадания принявший его образ!/ Препояшь меня свыше силою, чтобы взывать Тебе:/ «Свят одушевленный храм/ пречистой славы Твоей, Человеколюбец!»

Припев: Пресвятая Троице, Боже наш, слава Тебе.

Когда Ты в древности Аврааму/ явно явился в трех Ипостасях/ и единым по естеству Божества,/ богословие чистейшее образно показал;/ и мы с верою воспеваем Тебя,/ единоначального Бога и трисолнечного.

Из Тебя Родившийся образом, достойным Бога,/ не по законам тленным, Отче, воссиял/ как Свет от Света – Сын неизменяемый,/ и Дух Божественный как Свет исшел,/ и мы сиянию единого Божества трех Ипостасей/ поклоняемся с верою и славим.

Слава: Единица-Троица сверхъестественно/ неизреченно, выше постижения,/ разумными Существами славится,/ в трисвятых восклицаниях не смолкая возглашающими хвалу;/ с ними согласно соспевается и нами/ Триипостасный Господь.

И ныне: Из Тебя без семени произошел/ во времени Сверхвременный,/ – уподобившийся нам Невидимый,/ и единству Естества и господства научил/ Отца, и Сына, и Духа, Богородица;/ потому мы Тебя славим.

Господи, помилуй, трижды.

Седален, глас 1.

Подобен «Гроб Твой, Спасе:»

Отцу и Сыну поклонимся все,/ и Духу правому и равному Им честью;/ слава Троице несотворенной, и сверхбожественной Силе,/ Которую славят Бесплотных полки;/ Ее в сей день и мы, на земле рожденные/ со страхом восхвалим.

Слава, и ныне, Богородичен: Направь на путь покаяния/ нас, всегда уклоняющихся к бездорожьям зол/ и прогневляющих преблагого Господа,/ не познавшая брака, благословенная Мария,/ прибежище отчаявшихся людей,/ Божия обитель.

Песнь 4

Ирмос: Тебя, как гору, благодатию Божественною осененную,/ Аввакум, усмотрев прозорливыми очами,/ предрекал, что из Тебя произойдет Святой Израиля/ для спасения нашего и обновления.

Припев: Пресвятая Троице, Боже наш, слава Тебе.

Осияй меня, Боговластие Трисолнечное,/ сияниями Твоих Боготворящих озарений,/ чтобы очам сердца являлась красота/ превышающего ум Богоначального Твоего блеска,/ и светотворного и сладкого к Тебе приобщения.

Сперва небеса утвердил Ты, Господи,/ и все Воинство их Словом Твоим всетворческим,/ и Духом уст Своих, с Тобой по естеству соединенным:/ с Ними Ты владычествуешь над всем/ в трисветлом единовластии Божества.

Слава: Так как создала Ты меня по образу Своему и по подобию,/ Богоначальная (и) всетворческая Троица,/ неслиянное Единство,/ вразуми, просвети к исполнению воли Твоей святой,/ благой в крепости и совершенной.

И ныне: Родила Ты, Пречистая, Одного из Троицы/ – Богоначальнейшего Сына,/ воплотившегося нас ради от Тебя,/ озаряющего рожденных на земле/ Трисолнечного Божества немеркнущим светом и сияниями.

Песнь 5

Ирмос: Осветивший блеском пришествия Твоего Христе,/ и очистивший Крестом Твоим мира концы!/ Светом Твоего Богопознания просвети сердца/ православно воспевающих Тебя.

Припев: Пресвятая Троице, Боже наш, слава Тебе.

Первым Ангелов строй/ неприступными красоты Твоей лучами/ без посредства озаряя, Троица единовластнейшая,/ Твоими сияниями просвети/ православно Тебя воспевающих.

Ныне единая природа,/ которой Ты бытие дала по благости,/ воспевает Тебя, Боговластие трисолнечное,/ испрашивая избавление от согрешений,/ и от искушений, и бед и скорбей.

Слава: Отца, и Сына, и Духа Святого,/ единое естество и Божество/ мы с верою славим:/ разделяемое, но нераздельное/ – единого Бога и невидимого, и видимого творения.

И ныне: Все речения пророков заранее описали,/ рождение от Тебя, Пречистая, Христа,/ неизреченное и необъяснимое,/ которое мы познали,/ вводящее в таинство единственного и трисолнечного Божества.

Песнь 6

Ирмос: Объяла нас глубочайшая бездна, нет избавляющего:/ сочли нас за овец закалаемыхhttp://buditeli.info/ Спаси народ Твой, Боже наш;/ ибо Ты – сила немощных и исправление.

Припев: Пресвятая Троице, Боже наш, слава Тебе.

Как имеющая равнозначущую силу,/ Троица сверх-существенная,/ в тождестве воли Ты являешься/ Единицей простой и нераздельной;/ итак, силою Твоею/ Ты нас сохрани. (2)

Слава: Ты все века волею Твою,/ как благая, устроила из небытия,/ непостижимая Троица,/ затем и человека создала;/ но и ныне избавь меня от всякого несчастья.

И ныне: Солнца незаходящего домом стала Ты,/ сотворившего и поставившего в своем порядке/ светила великие всесильно,/ пречистая Дева, Божия Невеста;/ но и ныне избавь меня от страстей омрачения.

Господи, помилуй, триждыСлава, и ныне:

Седален, глас 1.

Подобен: «Гроб Твой, Спасе:»

Троице почитаемой и нераздельному Естеству,/ в трех Лицах рассекаемой без рассечения/ и пребывающей нераздельной по природе Божества,/ поклонимся, на земле рожденные со страхом,/ и прославим, как Творца и Владыку, Бога преблагого.

Слава, и ныне, Богородичен: Направь, Чистая, несчастную мою душу,/ и сжалься, ради множества согрешений,/ над нею, соскользнувшей в глубину погибели, Всенепорочная;/ и в страшный смертный час Ты меня спаси/ от обвиняющих демонов и всякого наказания.

Песнь 7

Ирмос: Тебя, Богородица, духовной печью/ признаем мы, верные;/ ибо как трех отроков спас Превозносимый,/ так всего меня, человека, в Твоем чреве обновил/ восхваляемый Бог отцов и препрославленный.

Припев: Пресвятая Троице, Боже наш, слава Тебе.

Слово Божие, единое по естеству сияние/ Вседержителя Бога!/ Как обещал Ты, то что от Тебя – богодейственное вселение сотвори,/ как милосердный, со Отцом Твоим и Духом,/ и яви меня страшным для бесов и страстей. (2)

Слава: Чтобы показать нам Твоего, Владыка, милосердия пучину,/ Сына Твоего послав к нам, уничиженным,/ Ты снова возобновил в нас первоначальный блеск;/ но и ныне вразуми меня/ Божественным Духом.

И ныне: Носимый на престоле Херувимском и всех Царь,/ во чрево Твое девственное вселился, Пречистая,/ всех избавляя от погибели, как Человеколюбец;/ но и ныне меня Твоими ходатайствами сохрани.

Песнь 8

Ирмос: Чуда сверхъестественного образ/ показала в древности огненная печь, полная росы: ибо огонь не опалил юных отроков,/ являя божественное без семени от Девы рождествоhttp://buditeli.info/ Потому в песнях воспоем:/ «Да благословляет все творение Господа/ и превозносит во все века!»

Припев: Пресвятая Троице, Боже наш, слава Тебе.

Мановением богодейственным, Господи всех,/ Триипостасный и Вседержитель,/ небеса простер Ты, как покров из кожи;/ затем и земли повесил глубину/ всемогущею Твоею дланьюhttp://buditeli.info/ Потому и рабов Твоих укрепи/ любовью и верою в Тебя, Человеколюбец,/ чтобы мы, вожделея Тебя, славили вовеки. (2)

Слава: Просвети Богоначальным светом/ воспевающих Тебя,/ Свет, трисолнечный Лицами,/ но единственный в то же время Естеством,/ и сподоби всегда взирать к Твоим светоподательным лучам,/ через которые я насыщусь славою Твоею сладкой,/ и светотворной, и всеблаженной,/ и превозносить Тебя буду с верою вовеки.

И ныне: Вознес на небеса человеческое естество,/ Сын Твой, Пречистая Богородица,/ приняв его без изменения,/ и по преизбытку благости/ от древнего тления избавивhttp://buditeli.info/ Ему мы благодарственно поем:/ «Да благословляет все творение Господа/ и превозносит во все века!»

Песнь 9

Ирмос: Образ чистого рождения Тобою Христа/ представил терновый куст, горевший не сгорая;/ и ныне Тебя молим угасить/ свирепствующую против нас искушений печь,/ чтобы мы Тебя, Богородица,/ непрестанно величали.

Припев: Пресвятая Троице, Боже наш, слава Тебе.

Спаси, Спаситель всего творения,/ постигаемого как чувством, так и умом,/ Пресвятая Троица единосущная,/ рабов Твоих от вражьего коварства и вреда/ и всегда сохраняй стадо Твое от козней. (2)

Слава: Чтобы показать беспредельную глубину/ по естеству присущей Тебе благости,/ дал Ты нам обетования, Трисолнечный/ и единоначальный всесильный Боже,/ спасительные для Твоих рабов;/ их благоволи и исполнить.

И ныне: Ответь на наши моления,/ единый истинный Бог,/ верою постигаемый, как Один в Трех Богоначальных Ипостасях,/ и подай утешение Твоим рабам/ по ходатайствам Пречистой и Всехвальной Богоматери.

 

Акафист Пресвятой и Животворящей Троице

Кондак 1

Пред­ве́ч­ный Ца­рю́ ве­ко́в и Го́с­по­ди, всея́ тва́­ри ви́­ди­мыя и неви́димыя Соде́телю, Ему́­же, в Тро́­ице Свя­те́й сла́вимому Бо́­гу, вся́ко коле́но покланя́ется не­бе́с­ных, зем­ны́х и пре­ис­по́д­них: те́м­же и мы, я́ко креще́ннии в Трисвято́е и́мя Твое́, а́ще и недосто́йнии, хва­ле́б­ное сие́ дерза́ем при­нес­ти́ Те­бе́ пе́­ние: Ты же, я́ко Тво­ре́ц, Промысли́тель и Судия́ наш, вонми́ гла́су раб Тво­и́х, и не отста́ви ми́­лос­ти Твоея́ от нас, да из глу­би­ны́ ду­ши́ вы́­ну зо­ве́м Ти:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́ме­не ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Икос 1

Арха́нгели и А́нгели, Нача́ла и Вла́сти, Престо́ли и Госпо́дствия, пред­стоя́­ще самому́ Пре­сто́­лу Сла́­вы Твоея́, не довле́ют изрещи́ ве­ли́­чия соверше́нств Тво­и́х: многоочи́тии же Херуви́ми и шестокрила́тии Серафи́ми, закрыва́юще ли́­ца своя́, то́­чию с тре́петом и лю­бо́­вию взыва́ют друг ко дру́гу: Свят, Свят, Свят Гос­по́дь Савао́ф! Нам у́бо, и́же прах и пе́пел ес­мы, кольми́ па́­че удо́бее люби́ти молча́ние: но, да не толи́ких щед­ро́т, в созда́нии и искупле́нии на нас излия́нных, непа́мятливы яви́мся и неблагода́рни, подража́юще го́рнему сла­во­сло́­вию, с ве́­рою и лю­бо́­вию взы­ва́­ем:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, неисповеди́мая соверше́нств Вы­со­то́ и неизсле́димая та́­ин Пучи́но!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, везде́ сый и вся ис­пол­ня́­яй, Еди́ный и То́йжде вчера́, днесь и во ве́­ки!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, вся моги́й, нарица́яй не су́щая я́ко су́щая, низводя́й да́же до а́да и па́­ки возводя́й!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, испыту́яй серд­ца́ и утро́бы челове́ческия, исчита́яй зве́зды и всем им име­на́ нарица́яй!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Его́­же вси путие́ и́стинны и все судьбы́ оправда́ны вку́­пе и вожделе́нны!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, отдая́ гре­хи́ отце́в на ча́­да, ми́луяй же и награжда́яй в ро́ды ро­до́в!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́ме­не ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 2

Ви́­дев Тя Иса́иа на Престо́ле высо́це и превознесе́нне, гла­го́­ла­ше: о, окая́нный аз, я́ко че­ло­ве́к сый и нечи́сты устне́ имы́й, и Го́с­по­да Савао́фа ви́дех очи́­ма мои́ма! Ег­да́ же угль горя́щий, носи́мый от А́н­ге­ла, прикосну́ся усто́м его́, чи́сте восхваля́ше Те­бе́ От­ца́, и Сы́­на, и Свя­та́­го Ду́­ха, Еди́­на­го Бо́­га. Попали́ у́бо, о, Пре­свя­та́я Тро́­ице, огне́м Бо­же­ства́ Тво­его́ те́рние и на́­ших мно́гих беззако́ний, да чи́стым се́рд­цем возопие́м Те­бе́: Алли­лу́иа!

Икос 2

Ра́­зум не­ура­зу­ме́н­ный ра­зу­ме́­ти ищя́ ве­ли́­кий во проро́цех Моисе́й, гла­го́­ла­ше: яви́ мне лице́ Твое́, да разу́мно ви́жду Тя! Ты же к не­му́: за́дняя Моя́ у́зриши, лице́ же Мое́ не яви́тся те­бе́: не бо у́зрит че­ло­ве́к лице́ Мое́ и жив бу́дет. Нам же, а́ще и недосто́йным, бла­го­во­ли́л еси́ яви́­ти Се­бе́ в лице́ Единоро́днаго Сы́­на Тво­его́: те́м­же бла­го­да́р­не во­пи­е́м:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Серафи́мов пламенногоря́щая лю­бы́ и Херуви́мов вы́­ну све­тя́­щая пре­му́д­ро­сте!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Не­бе́с­ных Престо́лов превы́шний Ца­рю́ и преми́рных Госпо́дствий всеи́стинный Го́с­по­ди!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Вы́ш­них Сил не­по­бе­ди́­мая Кре́­пос­те и Го́рних Власте́й всемогу́щий Власти́телю!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Арха́нгелов всера́достное благове́стие и А́н­ге­лов неумолка́ющая про́поведь!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, разу́мных Нача́л верхо́вное Всенача́ло, и всех про́­чих не­бе́с­ных чино́в дер­жа́в­ный повели́телю;

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Еди́н име́яй безсме́ртие и жи­вы́й во Све́­те Не­при­сту́п­нем, со из­бра́н­ны­ми же Тво­и́ми, я́ко со дру́ги, ли­це́м к ли­цу́ бесе́дуяй!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́мене ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 3

Си́­лою не­из­ре­че́н­наго могу́щества Тво­его́ вся содержи́ши, Сло́­вом неизсле́димыя Пре­му́д­ро­сти Твоея́ вся стро́иши, Ду́­хом уст Тво­и́х вся живи́ши и ра́дуеши, о, Трисо́лнечне Вседе́телю! Изме́рил еси́ не́­бо дла́­нию и зе́м­лю пя́дию, но́сиши и пита́еши всю тварь, вся по и́мени призыва́еши, и несть моги́й утаи́тися власти́тельныя десни́цы и взо́ра Тво­его́: се­го́ ра́­ди со все́­ми вы́шними и ни́жними си́лами, со уми­ле́­нием при­па́­даю­ще, зо­ве́м Ти: Алли­лу́иа!

Икос 3

Име́яй вся́­кое со­зда́­ние рабо́тно повеле́нию Тво­ему́, всю́ду явля́еши следы́ Про́мысла и неизче́тных соверше́нств Тво­и́х: те́м­же неви́димая Твоя́ и присносу́щную Си́­лу и Бо­жест­во́, творе́ньми помышля́ема, ви́­дя­ще, со удивле́нием и ра́­дос­тию зо­ве́м:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, власти́тельный Соде́телю ви́­ди­мых и не­ви́­ди­мых, и любвеоби́льный Строи́­те­лю настоя́щих и гряду́щих!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, от четы́рех стихи́й соста́вивый тварь и четы́рьми времены́ круг ле́та венча́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, повеле́вый со́лн­цу свети́ти во дни, и луне́ со зве́здами просвеща́ти нощь!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, изводя́й ве́тры от сокро́вищ, одева́яй не́­бо о́блаки, и посыла́яй дождь и ро́су в прохлажде́ние зно́я!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, препоясу́яй хо́лмы ра́­дос­тию и до́лы ве­се́­ли­ем, украша́яй кри́ны се́льныя и венча́яй поля́ кла́сами!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, посыла́яй пи́щу птенце́м вра́новым, напая́яй вся зве́­ри се́льныя, и полага́яй щед­ро́­ты Своя́ на всех де́­лех Сво­и́х!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́мене ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 4

Бу́­рю внутрь име́я душепа́губныя е́реси, вторы́й Иу́да, А́рий безу́мный, отве́ржеся Те­бе́ Сы́­на Бо́­жия, Еди́­на­го от Пребоже́ственныя Тро́ицы бы­ти; мы же а́ще и и́но лице́ О́тчее, и́но Сыно́внее, и́но Свя­та́­го Ду́­ха гла­го́­лем: но О́тчее, Сыно́внее и Свя­та́­го Ду́­ха Еди́но Бо­жест­во́, ра́вну си́­лу, соприсносу́щно вели́чество, се́рд­цем и устны́ ис­по­ве́­ду­ем, и я́ко Трисо́лнечным све́­том в купе́ли креще́ния озаре́ннии, Отцу́, и Сы́­ну, и Свя­то́­му Ду́ху, Еди́­но­му Бо́­гу покланя́емся, зо­ву́­ще: Алли­лу́иа!

Икос 4

Слы́­шав­ше па́стырие и учи́телие Свя­ты́я Це́рк­ви А́рия, я́ко лю́таго зве́ря, вто́ргшася в слове́сное Хрис­то́­во ста́­до, и восхища́юща о́в­цы от и́с­тин­на­го испове́дания пра­во­сла́вныя ве́­ры, соше́дшеся в Нике́и на со­бо́­ре, Бо́­га, а не тварь, Хри­ста́ испове́даша, и ра́вна Отцу́ Сы́­на и Свя­та́­го Ду́­ха чту́ще, громогла́сне возгласи́ша:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Бо́­же О́т­че, Бо́­же Сы́­не, Бо́­же Ду́ше Свя­ты́й, Еди́ный И́с­тин­ный Бо́­же, а не три бо́зи!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, несозда́нный О́т­че, несозда́нный Сы́­не, несозда́нный Ду́ше Свя­ты́й, Еди́не вку́­пе несозда́нне, а не три осо́бь несозда́нны!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Оте́ц ражда́яй предве́чно Сы́­на, Сын ражда́емый безле́тно от От­ца́, Дух Свя­ты́й из Не­го́ же от век происходя́й, но не ражда́яся!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Оте́ц, воззва́вый нас от небытия́, Сын, искупи́вый нас па́дших Кресто́м Сво­и́м, Дух Свя­ты́й, освяща́яй и животворя́й всех Свое́ю бла­го­да́­тию!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, в ду́хе, душе́ и те́ле на́­шем трехча́стную ски́нию на вселе́ние Свое́ основа́ти благоволи́вый, и всеконе́чне грехо́м разру́шитися ей в нас не попусти́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, зна́­ме­ние Триипоста́снаго Существа́ Сво­его́ на всех де́­лех рук Сво­и́х, в ми́­ре ви́димом и неви́димом, по­ло­жи́­вый!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́мене ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 5

Пребезнача́льная и Вседе́тельная Тро́­ице, созда́в нас по о́б­ра­зу и по подо́бию Тво­ему́, запове́дала еси́ твори́ти уго́дная пред То­бо́ю: мы же, окая́ннии, злу́ю во́лю на́­шу возлюби́вше, обе́­ты креще́ния отверго́хом, о́б­раз Твой помрачи́хом; ны́­не же па́­ки к Те­бе́ при­бе­га́­ем и мо́­лим­ся, по­да́ждь нам бла­го­да́ть Твою́, исхи́ти нас из ру­ки́ враг, ви́­ди­мых и не­ви́­ди­мых, и спа­си́ ны, и́ми­же ве́­си судьба́ми, да во ве́­ки ве­ко́в зо­ве́м Те­бе́: Алли­лу́иа!

Икос 5

Ви́­дя ра́­зум превосходя́щая соверше́нства Твоя́ и не­из­ре­че́н­ная благодея́ния к бе́дным сына́м Ада́млим (в Тя бо, Триеди́наго Бо́­га и́стинно ве́руяй, ме́ртвый ду́­хом оживля́ется, оскверне́нный со́вестию очища́ется, поги́бший спаса́ется), благода́рным умо́м, благода́рным се́рд­цем, бла­го­да́р­ны­ми ус­ты́, от Те­бе́ созда́нными, прекло́ньше коле́на, гла­го́­лем:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, в Триипоста́сном Сове́те Тво­е́м по­ло­жи́­вый сотвори́ти че­ло­ве́­ка, и в те́­ло его́, от пе́рсти взя́тое, дыха́ние жи́зней из уст Тво­и́х вдохну́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, о́б­ра­зом и подо́бием Тво­и́м в лице́ Ада́ма всех нас почты́й, и рая́ сла́дости на­сле́д­ни­ки учини́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, ра́­зу­мом пре­вы́­ше всего́ ви́димаго вознесы́й нас, и тварь всю до́льнюю под но́зе на́ши покори́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, дре́­во жи́з­ни в пи́щу нам да­ро­ва́­вый и да́ром без­сме́р­тия ны обогати́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, преслу́шавших за́поведь пра­ро­ди́­те­лей на́­ших и по грехопаде́нии не оста́вивый, но на упова́нии спа­се́­ния пря́­мо Еде́ма всели́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, изведы́й и нас из чре́ва ма́­те­ре на́шея и бла­го­да́­тию Ева́нгелия, по рожде́нии, освяти́вый!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́ме­не ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 6

Про­по­ве́д­ник пра́в­ды и ревни́тель Свя­та́­го и́мени Тво­его́, Илиа́ досточу́дный, воззва́н от А́н­ге­ла, ста в го­ре́ Хори́ве: бысть же дух кре́пок, низлага́яй го́ры, бысть трус ве́­лий и огнь паля́щ, но не в сих Тя ви́де, и по огни́ глас хла́да то́нка, и та́­мо Гос­по́дь; покры́в у́бо лице́ ми́лотию, с ве­се́­ли­ем и стра́­хом взыва́ше: Алли­лу́иа!

Икос 6

Возсия́л еси́ в про­све­ще́­ние все­му́ ми́­ру сия́ние Трисве́тлаго Бо­же­ства́ Тво­его́, отгна́л еси́ вся и́дольская заблужде́ния, Триипоста́сный Бо́­же и Го́с­по­ди; весь же род челове́ческий от до́лгия тмы язы́чества в чу́д­ный свет Ева́нгелия приве́л еси́, и́м­же озаре́ннии, сла́­вим вседержа́вный Про́мысл Твой о нас, зо­ву́­ще:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, до кон­ца́ растле́нную грехо́м тварь вода́ми пото́пными потреби́вый и в лице́ Но́я обнови́вый весь род челове́чь!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, отлучи́вый от­ца́ ве́рующих Авраа́ма от смеше́ния язы́к и в пото́мстве его́ и́стинную Це́р­ковь основа́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, изведы́й лю́­ди Своя́ из Еги́пта, препита́вый их ма́нною в пусты́не и введы́й в зе́м­лю, кипя́щую ме́дом и мле́­ком!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, воздви́гий Дави́да, испо́лнивый Ду́­хом Сво­и́м про­ро́­ки и те́ми среди́ Изра́иля ве́­ру в обетова́ннаго Искупи́теля сохрани́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, пле́ном Вавило́нским согре́шшыя лю́­ди Своя́ наказа́вый и, по сконча́нии его́, па́­ки Иерусали́му возгради́тися повеле́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Маккаве́и в ве́­ре и преда́ниих оте́ческих непоколеби́мыми до сме́р­ти показа́вый, и Це́р­ковь подзако́нную, я́ко неве́сту, до прише́ствия возлю́бленнаго Жениха́, це́лу со­блю­ды́й!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́мене ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 7

Хо­тя́ прояви́ти ве­ли́­чие люб­ве́ и ми­ло­се́р­дия Тво­его́ к па́дшему ро́ду челове́ческому, ег­да́ при­и́де кончи́на ле́та, посла́л еси́ Единоро́днаго Сы́­на Тво­его́, ражда́ема от Жены́, быва́ема под зако́ном, да подзако́нныя искупи́т, И́же, пожи́в на зем­ли́ я́ко че­ло­ве́к и искупи́в ны Кресто́м Сво­и́м, вознесе́ся на не́­бо, от­ню́­ду­же, ис­пол­ня́­яй обетова́ние, низпосла́ нам Пре­свя­та́­го Ду́­ха Сво­его́, да зо­ве́м вси: Алли­лу́иа!

Икос 7

Ди́в­ное во­и́с­тин­ну и но́вое показа́л еси́ чу́­до, ди́вный в высо́ких, Го́с­по­ди, ег­да́ по низпосла́нии Пре­свя­та́­го Ду́­ха на избра́нныя ученики́ и апо́с­то­лы, изве́л еси́ их на про́поведь все­му́ ми́­ру, да возвестя́т вели́кое и́мя Пре­свя­ты́я Тро́ицы и пленя́т вся язы́ки в послуша́ние ве́­ры: тем же, чудя́­щеся си́­ле и де́йствию богодухнове́нных сло­ве́с их, с ра́­дос­тию зо­ве́м:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, избра́вый немощна́я, худоро́дная и бу́ия ми́­ра, да посрамя́т кре́пкия, сла́вныя и прему́дрыя!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, воодушеви́вый безчи́сленныя со́нмы му́­че­ни­ков, да тма́ми му­че́­ний и смерте́й запечатле́ют и́с­ти­ну Ева́нгелия и си́­лу бла­го­да́­ти Хри­сто́­вой!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, се́рд­це равноапо́стольнаго Константи́на зна́мением Крес­та́ преклони́вый, и тем ко­не́ц лю́тым гоне́нием на хри­сти­а́н по­ло­жи́­вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, седмию́ Вселе́нскими Собо́ры бо­го­но́с­ных оте́ц, я́ко седмию́ столпы́, Це́р­ковь огради́вши и ерети́ческим треволне́нием непристу́пну сотвори́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, богому́дрым учи́телем и вели́ким подви́жником бла­го­че́с­тия, я́ко пресве́тлым зве́здам на тве́р­ди Це́рк­ви, возсия́ти да­ро­ва́­вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, и вла­ды́­ку зем­ли́ Рос­си́й­ския Влади́мира к све́­ту и́с­тин­ныя ве́­ры наста́вивый, и тем всю стра­ну́ на́­шу от пре́­лес­ти мно­го­бо́­жия свободи́вый!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́ме­не ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 8

Стра́н­но и чу́дно у ду́ба Мамври́йска уз­ре́в Тя Авраа́м во о́б­ра­зе трие́х муже́й, а́ки к еди́­но­му бесе́доваше, глаго́ля: Го́с­по­ди, а́ще обрето́х бла­го­да́ть пред То­бо́ю, не мини́ раба́ Тво­его́! Трие́м у́бо, в Трие́х я́вльшихся ему́ Ли́цех, Отцу́, и Сы́­ну, и Свя­то́­му Ду́ху, Еди́­но­му же в существе́ Бо́­гу, до зем­ли́ поклони́ся, зо­вы́й: Алли­лу́иа!

Икос 8

Весь еси́ везде́ и всег­да́, не то́­чию могу́ществом неизче́тныя си́­лы Твоея́, но и бога́тством вседе́тельнаго про­мыш­ле́­ния Тво­его́ о вся́цем созда́нии Тво­е́м: нам же, я́ко­же ре­че́ Сын Твой, и власи́ главни́и вси изочте́ни суть у Те­бе́, да ни еди́н из них паде́т без во́ли Твоея́: те́м­же, упова́юще на Про́мысл Твой, со дерз­но­ве­ни­ем и лю­бо́­вию зо­ве́м:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, благоволи́вый все­му́ ро́ду челове́ческому раздели́тися на племена́ и язы́ки, и коему́ждо их ме́сто и вре́­мя жи́тельства указа́вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, И́м­же ца́рие ца́рствуют и си́льнии пи́шут пра́вду, соблюда́яй избра́нных Сво­и́х, я́ко зени́цу о́ка!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, от Него́же исхо́дит вся́ка прему́дрость и ра́­зум, вся́ка кре́­пость и си́­ла, вся́ко здра́­вие и ле́пота!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, наводя́й и отъе́мляй бра́­ни, венча́яй по­бе́­дою пра́вое ору́­жие, непра́вое же, посреде́ са́мых побе́д, предопределя́яй к сокруше́нию!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, дая́й зна́­ме­ния на не­бе­си́ и на зем­ли́, посыла́яй огнь, я́зву и глад на лю́­ди, да не до кон­ца́ заблудя́т от путе́й Тво­и́х!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, вознося́й смире́нныя от зем­ли́, е́же посади́ти со кня́зи лю­де́й Сво­и́х, и низлага́яй го́рдыя, я́ко не обрести́ся ме́сту их!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́ме­не ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 9

Вся́­кое ес­тес­тво́, го­ре́ и ни́зу, непреста́нно сла́­вит Тя, предве́чнаго Творца́ и Бо́­га: на не­бе­си́ еди́ни, Свят, Свят, Свят, день и нощь взыва́ют, друзи́и же вен­цы́ своя́ к подно́жию ног Тво­и́х полага́ют: на зем­ли́ же со все́ю тва́рию мы, я́ко укра́шеннии о́б­ра­зом присносу́щныя Твоея́ сла́­вы, к Те­бе́ мо́­лим­ся и от Те­бе́ ве­ли́­кия и бо­га́­тыя ми́­лос­ти ча́ем, зо­ву́­ще: Алли­лу́иа!

Икос 9

Ве­ти́я мно­го­ве­ща́н­ныя, а́ще и мно́­го тружда́ются мы́слию во испыта́нии, о Та́инстве Пре­свя­ты́я Тро́ицы, но не мо́гут ра­зу­ме́­ти, ка́­ко естество́м Еди́н есть Бог, в Трие́х же соверше́нных Ли́цех: мы же ве́­ру­ем то́­чию се­му́ и ис­по­ве́­ду­ем, ка́коже, не испыту́ем, и неизче́тная благодея́ния к нам коего́ждо из Трие́х Бо­же́ст­вен­ных Лиц до́б­ре ве́­ду­ще, с ве́­рою и благодаре́нием зо­ве́м:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, пра́ведным судо́м Тво­и́м всем нам в зе́м­лю, от нея́же взя́ты ес­мы, возврати́тися, и па́­ки в день воскресе́ния из нея́ воста́ти по­ло­жи́­вый!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, со́лн­цу, луне́ и зве́здам не́­ког­да поме́ркнути. земле́ и все­му́, е́же на ней, огне́м преобрази́тися предопредели́вый, да вме́с­то их яви́тся не́­бо но́во и земля́ нова́, в ни́х­же пра́вда живе́т!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, уста́вивый день, во́ньже предста́нут на суд вся племена́ и язы́цы, да восприи́мет ки́йждо по дело́м сво­и́м!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, име́яй в день воздая́ния рещи́ пра́ведным: прииди́те благослове́ннии От­ца́ Мо­его́, и насле́дуйте Ца́рст­вие, угото́ванное вам от сложе́ния ми́­ра!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, от Не­го́ же нераска́яннии гре́шницы услы́шат тог­да́ со стра́­хом: отъиди́те от Ме­не́ прокля́тии во огнь ве́чный, угото́ванный диа́волу и а́ггелом его́!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, обеща́вый Це́р­ковь Свою́ до кон­ца́ ми́­ра непоколеби́му со­блюс­ти́, во е́же неодоле́нней бы­ти ей и от врат а́до­вых!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́ме­не ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 10

Спас­ти́ хо­тя́ мир, яви́­ла­ся еси́ на Иорда́нстей реце́, Пре­свя­та́я и Пребоже́ственная Тро́­ице: Оте́ц во гла́се с не́­ба, свиде́тельствуяй о возлю́бленнем Сы́­не, Сын во о́б­ра­зе че­ло­ве́­чес­тем, прие́мляй Креще́ние от раба́, Дух Свя­ты́й, сходя́й на Креща́емаго в ви́де голуби́не: те́м­же во и́мя Еди́­на­го Бо́­га, в Три же Ли­ца́, От­ца́, Сы́­на и Свя­та́­го Ду́­ха, научи́хомся просвеща́ти Креще́нием вся́­ка­го гряду́щаго в мир че­ло­ве́­ка, зо­ву́­ще: Алли­лу́иа!

Икос 10

Ца­рю́ Пре­ве́ч­ный, сия́яй со́лн­це Свое́ на благи́я и злы́я, пра́ведныя любя́й, гре́ш­ныя же ми́луяй, скве́рну ду­ше́в­ную и теле́сную на́­шу омы́й, оби́­тель Свою́ в нас, а́ще и не­до­сто́й­ных рабе́х Тво­и́х, сотвори́ти благоволи́, потреби́ нечи́стая на́­ша помышле́ния, изгла́ди неподо́бная дея́ния, напра́ви язы́к гла­го́­ла­ти благоуго́дная пред То­бо́ю, да чи́стым се́рд­цем и устны́ со уми­ле́­нием зо­ве́м:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, о Не́м­же апо́стольский лик я́ве глаго́лет, к Не­му́ же проро́ческий собо́р вы́­ну взира́ет!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Его́ же полк му́ченический боголе́пно испове́дует, и пре­по­до́б­ных во́инство Пре­свя­то́е и́мя славосло́вит!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, о Нем же пусты́нников мно́­жест­во при́с­но воздыха́ет, от Не­го́ же по́ст­ни­ков по́д­ви­ги венча́ются!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Ему́ же свя­ти́­те­ли и па́стыри бла­го­да́р­ствен­ное при­но́­сят пе́­ние, И́м­же вселе́нстии учи́тели во спа­се́­ние на́­ше богому́дрствуют!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, при­ими́ мольбу́ о нас и предста́тельство всех свя­ты́х, па́­че же простира́ющую к Те­бе́ о нас ру́­це Своя́, Де́ву Пречи́стую!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, огради́ нас свя­ты́­ми Тво­и́ми А́н­ге­лы, и от­же­ни́ от нас ду­хо́в зло́бы поднебе́сных!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́ме­не ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 11

Пе́­ние вся́­кое изнемога́ет, тща́щееся при­нес­ти́ до́лжное благодаре́ние Те­бе́ о всех и за вся, в Тро́­ице сла́вимому Бо́­гу: не обрета́ется бо ни ра́­зу­ма, могу́ща сраспростре́тися мы́слию ко мно́жеству щед­ро́т Тво­и́х на нас, ни сло́ва, во е́же досто́йне изрещи́ я: оба́­че за вся, на́­ми ви́димая и нам подае́мая, бу́­ди Те­бе́, Пре­свя­та́я Тро́­ице, благодаре́ние от нас, честь и сла́­ва, яковы́ же Ты Сама́ Тво­его́ вели́чества досто́йны и Те­бе́ уго́дны ве́­си: мы же, покланя́ющеся Те­бе́, со смире́нием и лю­бо́­вию зо­ве́м: Алли­лу́иа!

Икос 11

Я́ко све­то­по­да́­тель­на Тя во обетова́ниих Тво­и́х све­ти́ль­ни­ка, су́щым нам во тме неве́дения о бу́дущем жре́бии на́­шем я́вльшася, бла­го­да́р­не испове́дующе и поне́ еди́­на­го из блаже́нств, Единоро́дным Сы́­ном Тво­и́м возвеще́нных, улу­чи­ти жела́юще, всеуми́льно с ве́­рою во­пи­е́м:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, уго­то́­ва­вый избра́нным Сво­и́м бла́га, и́хже о́ко не ви́де, у́хо не слы́­ша, и я́же на се́рд­це челове́ку не взыдо́ша!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, Его́ же вси чи́стии се́рд­цем у́зрят, я́ко­же есть, и позна́ют, я́ко­же от Не­го́ са́ми позна́ни суть!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, в Не́м­же вси а́лчущии и жа́ж­ду­щии пра́в­ды обрету́т, николи́же оскудева́ющее насыще́ние!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, от Не­го́ же миротво́рцы, я́ко подража́тели вся умиротвори́вшаго Единоро́днаго Сы́­на Тво­его́, возлю́бленными сына́ми нареку́тся!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, у Не­го́ же кро́тцые насле́дят зе́м­лю, и ни́щии ду́­хом улучат неконча́емое Ца́рст­вие!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, обеща́вый ве́чное поми́лование ми́лующым, и без­ко­не́ч­ное ра́­до­ва­ние пла́чущым!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́ме­не ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 12

Бла­го­да́ть Твою́ всеси́льную по­да́ждь нам, Пре­свя­та́я Тро́­ице: при­ими́ ис­по­ве́­да­ние гре­хо́в на́­ших пред вели́чеством сла́­вы Твоея́, при́­зри на воздыха́ния на́­ша, низпосли́ нам ду́­ха умиле́ния и щед­ро́т, да, очище́ннии ду­ше́ю и се́рд­цем, спо­до́­бим­ся не­осуж­де́н­но зва́ти к Те­бе́ на зем­ли́, я́ко­же взыва́ют А́нгели на не­бе­си́: Алли­лу́иа!

Икос 12

Пою́­ще Твое́ всечеловеколю́бное смотре́ние, сла́­вим Тя вси, Пребезнача́льная Тро́­ице, ве́­ру­ем во Еди́­на­го Бо́­га От­ца́, Бо́­га Сы́­на и Бо́­га Ду́­ха Свя­та́­го, ино́го, ра́­зве Те­бе́, Го́с­по­да не ве́­мы, к Те­бе́ припа́даем и Те­бе́ мо́­лим­ся, во­пию́­ще:

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, бу́­ди нам во спа­се́­ние, да не убои́мся никоего́же зла, и в за­щи­ще­́ние жи­во­та́ на́­ше­го, да не устраши́мся никоего́же вра­га́!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, гре́ш­ныя ка́ющыяся спаса́яй, спа­си́ у́бо и нас многогре́шных!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, умножа́яй всем ми́­лость Твою́, умно́жи ю и на нас, и по­ми́­луй ны, я́ко не́мощни ес­мы!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, продолжи́ нам век к по­кая­нию и не осу­ди́ нас на посече́ние с смоко́вницею безпло́дною!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, из­ба́­ви ны ис­ку­ше́­ний, от ми́­ра, пло́­ти и диа́вола на­ходя́­щих, и укре­пи́ в ве́­ре и любви́ к Те­бе́!

Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, спо­до́­би ны ли­це́м к ли­цу́ узре́ти Тя, и вни́ти в све́тлый черто́г Твой на брак А́гнчий!

Свят, Свят, Свят еси́ Го́с­по­ди Бо́­же наш, по­ми́­луй ны, па́дшее со­зда́­ние Твое́, И́ме­не ра́­ди Свя­та́­го Тво­его́!

Кондак 13

О, Пре­свя­та́я, Животворя́щая, Нераздели́мая и Вседе́тельная Тро́­ице, О́т­че, Сы́­не и Ду́ше Свя­ты́й, Еди́не и́с­тин­ный Бо́­же и Тво́р­че наш! Ны́нешнее на́­ше прие́мши благодаре́ние, низпосли́ нам бла­го­да́ть и си́­лу от вы­со­ты́ Свя­та́­го Пре­сто́­ла Тво­его́, да, попра́вше вся плотски́я по́хоти, во вся́ком бла­го­че́с­тии и чис­то­те́ по­жи­вем до кон­ца́ дней на́­ших, вы́­ну восхваля́юще Пре­свя­то́е И́мя Твое́ и зо­ву́­ще: Алли­лу́иа!

Этот кондак читается трижды, затем икос 1 и кондак 1.

Мо­ли́т­ва ко Пресвяте́й Тро́­ице

Пре­свя­та́я Тро́ице, Единосу́щная Держа́во, всех бла­ги́х Вина́, что воздади́м Те­бе́ за вся, я́же воздала́ еси́ нам, гре́ш­ным и недосто́йным, пре́ж­де, не́­же на свет произъидо́хом, за вся, я́же воздае́ши коему́ждо нас по вся дни и я́же угото́вала еси́ нам в ве­це гряду́щем? Подоба́ше у́бо за толи́кия благодея́ния и щед­ро́­ты благодари́ти Тя не сло­ве­сы́ то́­чию, но па́­че де́лы, храня́ще и исполня́юще за́поведи Твоя́: мы же, стра­сте́м на́­шим и злым обы́чаем вне́мше, в безчи́сленныя от ю́нос­ти низверго́хомся гре­хи́ и без­за­ко́­ния. Се­го́ ра́­ди, я́ко нечи́стым и оскверне́нным, не то́­чию пред трисве́тлое Лице́ Твое́ безсту́дно яви́тися, но ни­же́ И́мене Тво­его́ Пре­свя­та́­го изрещи́ довле́яше нам, а́ще бы не Ты Сама́ благоизво́лила, во отра́ду на́­шу возвести́ти, я́ко чи́стыя и пра́ведныя лю́биши, гре́ш­ни­ки ка́ю­щия­ся ми́луеши и благоутро́бне прие́млеши. При́­зри у́бо, о, Пребоже́ственная Тро́­ице, с вы­со­ты́ Свя­ты́я Сла́­вы Твоея́ на нас, многогре́шных, и благо́е произволе́ние на́­ше вме́с­то бла­ги́х дел при­ими́: и по­да́ждь нам ду́­ха и́с­тин­на­го покая́ния, да возненави́девше вся́кий грех, в чис­то­те́ и пра́вде, до кон­ца́ дней на́­ших по­жи­вем, творя́ще пресвяту́ю во́лю Твою́ и сла́­вя­ще чи́с­ты­ми по́мыслы и благи́ми дея́ньми сладча́йшее и ве­ли­ко­ле́­пое И́мя Твое́. Ами́нь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑