Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 20 юни...

†07 юни по православния календар - Св. свещеномъченик Теодот Анкирски. Мчци Кириакия, Валерия (Калерия) и Мария. Св. свещеномъченик Маркелин, папа Римски. Св. свещеномъченик Маркел, папа Римски и останалите с него Прочети повече

1774 - победа на руснаците над османците при Суворово Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
23.06.2013 г. / 11:34:27 
Вяра
Света Петдесетница. Ден на Света Троица - рожденият ден на Христовата Църква
image
Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула VI в., Антиохийска църква

От времето на Мойсей  ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница (1), настъпващ след изтичане на седем недели (седмици) след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците(2). Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил ­ Моисей (3).

Този празник на ветхозаветната Петдесетница бил предобраз на Новозаветната Петдесетница и Сионското законоположение. Още пророк Исайя предсказал, че "от Сион ще излезе законът и от Иерусалим ­ словото Господне" (4) и пророк Иоил  предизвестил: "ще излея от Моя Дух върху всяка плът... защото на планина Сион и в Иерусалим ще бъде спасението". (5)

Преди Своите стрaдания и смърт Господ Сам обещал на апостолите, скърбящи заради Неговото отшествие, да им изпрати вместо Себе Си Друг Утешител, Духът на Истината, Който да ги "наставлява на всяка истина" 6.  След Своето Възкресение Господ предизобразил окончателното изливане на Светия Дух, като "духнал" на учениците Си "и им казал: "приемете Духа Светаго" (7). Преди възнасянето на небето Спасителят отново пред възвестил на апостолите, че те "не много дни от днес ще бъдат кръстени с Дух Светий" (8).

След Възнесението Господне Неговите ученици и апостоли се върнали от Елеонската планина в Иерусалим (9) и отишли ­ според Преданието ­ в онзи същия дом в Сион, където била извършена Тайната вечеря Христова. Там те пребивавали в единомислие и молитва, заедно с още някои жени и Божията Майка (10), очаквайки слизането над тях, по обещанието на Господа, на Светия Дух, и се подготвяли да приемат Неговите благодатни дарове.

В десетия ден след Възнесението на Господа, съвпадащ с иудейската Петдесетница, по време, когато по улиците на града с веселие се стичал народ към храма, да чества своя ветхозаветен празник ­ в третия час на деня (11), внезапно във въздуха се чул необичаен шум, като по време на буря (12). Шумът се спускал от небето ­ от високите слоеве въздух, но скоро проникнал и изпълнил с чистия си полъх горницата, където се намирали вярващите (13). В този миг огнените езици се разделили във въздуха и се спрели над Божията Майка и всеки от апостолите (14).

"Бурният полъх бил близко предизвестие, а явяването на огнецветни пламъци във форма на езици ­ видимо знамение за пришествието на Светия Дух. Сам бидейки Дух съвършен, чист и безтелесен, Той избрал чувствено осезаемо знамение, за да им яви осезаемо Своето присъствие." "Защото, разсъждава свети Григорий Богослов ­ както Син Божий се яви видимо на земята, така подобавало и Дух Светий да се яви видимо" (беседа 44). Така и по-преди, когато Той слязъл върху Иисуса Христа в река Иордан, избрал вид на гълъб, в който да се яви (15).

Второ, по-голямо чудо последвало след първото. Можейки до този момент да говорят само на своя роден диалект, апостолите и другите вярващи, започнали сега изведнъж да говорят на всички известни тогава езици: "И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят" (16). Апостолите така показвали Божието величие (17), тоест безпримерното, неизповедимо Божие съвършенство, чудните дела на Божия Промисъл, които сега за тях се откривали в цялата им сила и пълнота.

Еврейският народ и множество пришълци от други страни се били събрали в Иерусалим, на празника Петдесетница (18). Смутените от необичайния шум тълпи се стичали към Сионската горница, където се съсредоточавал шумът, и накъдето видимо се устремявал. Колко удивени и ужасени трябва да са били всички присъстващи, когато слушали как Апостолите започнали да говорят с тях на всички езици! Питали се един друг: "тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние ­ партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити (19), критяни и араби ­ как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела" (20)?

Всички се изумили ­ най-напред като слушали апостолите да славословят Бога на чуждоземни езици, включително и молитви, обикновено произнасяни на свещения еврейски език; второ, защото никога досега не били слушали толкова възвишени и свети истини; но най-много били удивени от това, че всеки римлянин, грък, африканец, индиец ­ слушали всеки своя роден език, когато на всички било известно, че говорещите са галилейци, хора напълно незапознати с чуждестранни езици. Удивлението прераснало в ужас: защото всички виждали нещо необикновено, слушали чудни слова и никой не можел да си обясни видяното и чутото. "Всички бяха смаяни и в недоумение, думаха един другиму: какво ли ще е това" (21)? Но скоро се намерили хора, желаещи да "обяснят" на другите нещо, което и те самите не разбирали. Присмивайки се, те казвали: "със сладко вино са се напили" (22).

Чувайки богохулството на иудеите, апостол Петър, стоейки там заедно с другите апостоли, извисил гласа си и започнал да им говори:

"Мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня (23); но това е реченото чрез пророк Иоиля: "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината ­ в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси" (24).

По този начин още от самото начало апостол Петър отговорил на измамния възглед на неколцина относно дара на говорене на езици. ("със сладко вино са се напили") и удовлетворил тяхното питане: "какво ли ще е това?". Своя отговор на този въпрос той подкрепил с по-горе приведеното слово, в което за свидетелство насочил вниманието към ветхозаветните пророчества и по този начин лично свидетелствал за тяхното изпълнение сега, потвърдено със Слово Божие.

imageВ пророчеството си Иоил с боговдъхновен взор съзерцавал времето, когато Божият Промисъл ще удостоява със слизане на Божия Дух, не само отделни хора временно, за особени, спасителни за човеците цели, както ставало в старозаветни времена, но когато благодатта на Светия Дух, като обилен дъжд над земята, ще се излее над всяка плът, тоест над всички спасяващи се човеци, без разлика на пол, възраст и състояние, така че по отношение на спасението всички ще бъдат равни ­ мъже и жени, възрастни и деца, роби и свободни ­ всички ще се удостояват с благодатта Божия.

От многото ветхозаветни пророчества за изливането на Светия Дух Божий над вярващите при пришествието на Месия (25), апостол Петър се спира именно на това пророчество, защото в него освен общите мисли за преподаване на Божията благодат над човеците, са изброени различни проявления на откровението на Светия Божий Дух, каквито се давали в Стария Завет, и от които се дава по-нататъшно указание и за други проявления, чрез които само на Божия Дух е благоугодно да се изявява в откровение.

Но апостолът не спира дотук с привежданите от него пророчества на Иоил, но посочва в по-нататъшното си слово предстоящия велик и страшен, праведен Божий Съд, който ще трябва да предшества онзи велик и славен ден Господен (26), с който ще бъде свършека на тоя свят. Бъдещият Божий Съд ще се открие с велики и страшни знамения на небето и на земята; на земята ще се започне обилно проливане на кръв; изригване на огън и дим; на небето ­ слънчево и лунно затъмнение и други страшни явления (27). Апостол Петър нарича тук в първата си проповед "ден велик и славен" последния ден на тоя свят, който ще бъде при Второто славно Пришествие на Иисуса Христа на земята за решителен съд на вселената. Що се отнася до целите, поради които апостол Петър привежда пророческите слова на Иоиля, то те ясно се откриват в следващите слова, където той пророчества, разкривайки обещаната Божия благодат за благочестивите, че те по Божия милост ще бъдат спасени по времето на този велик и страшен Божий Съд. Така апостолът иска да подбуди слушателите към покаяние и смирение (28).

Отново призовавайки мъжете към внимание, апостол Петър започнал своята първа пред израилтяните проповед за Христа. Наричайки Го Мъж на всички известен, засвидетелстван от Бога със сила, чудеса и знамения, извършвани пред народа, апостолът припомнил, че по определен и предвиден заговор и Божие допущение те го убили, като го приковали на кръст с беззаконните си ръце; свидетелствал за Неговото Възкресение, Възнасяне на небесата и изливане чрез Него от Отца на Светия Дух, поради което те сега тук виждат и чуват случващото се.

Апостолът привлича вниманието на слушателите си особено върху събитието на Възкресението, при което, благовествувайки за Неговото Възкресение, Той не само лично свидетелствал, но и го доказвал със Словото Божие (29), посочвайки, че Възкресението на Иисуса Христа е било необходимо да се осъществи, и че Той е трябвало и да умре по Божие предначертание, та смъртта да се окаже безсилна да Го задържи в своя власт. Събитието на Господнето Възкресение доказвало, че Иисус от Назарет не е обикновен смъртен човек, а Господ и Христос ­ отдавна обещаният Месия.

За да утвърди вярата н необичайното посланичество на Иисуса Христа, апостол Петър съпоставил с Него пред иудеите почитания от тях пророк Давид и говорил за това, че Давид и умрял, и бил погребан, и гробът му бил там и до ден-днешен и той не възкръснал, нито се възнесъл на небето, но бидейки пророк, знаел, че по Божие обещание "от неговите чресла" ще се издигне Христос по плът, душата на Когото няма да остане в ада и плътта на Когото няма да види тление, и Който ще седне отдясно на Бога (30).

Първата проповед на Евангелското благовестие имала силно въздействие върху нейните слушатели. Боговдъхновеното слово на апостол Петър очевидно потвърждавало чудесното събитие на изливането на Светия Дух над Христовите ученици и основаващо се на свидетелството на Свещеното Писание, решително убедило слушателите в Божественото достойнство на Господа, и те питали апостола: "какво трябва да правим, мъже братя?" (31)

Тогава апостол Петър се обърнал с увещаващо слово към своите слушатели, призовавайки всички към покаяние и кръщение в Името на Отца и Сина и Светия Дух, за прощаване на греховете и приемане дара на Светия Дух (32), тоест да се удостоят с чудодейните въздействия на Светия Дух, които сега се проявили над апостолите.

В края на своята реч, желаейки още по-силно да разположи към вяра в Христа умилените сърца на израилтяните, апостол Петър им напомнил за особените обещания Божии, дадени на тях; затова, че те и техните потомци представляват богоизбрания народ (33) и техен дълг е да направляват потомците към Божието Царство (34).

"И тъй, които приеха на драго сърце думите му ­ добавя авторът на Деяния ­ кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около 3000 души" (35).

Така завършило слизането на Светия Дух над апостолите, с пълно тържество на Светия Дух над невярващите, обръщайки ги и изпълвайки ги с благодат Божия! И тук се сбъднали първите думи на Господа, че Неговите ученици, след и по силата на Неговото отшествие и възнасяне при Отца, ще вършат по-големи дела от ония, които Сам Той извършил в дните на Своето унижение (36).

Слизането на Светия Дух над апостолите било окончателното установяване на Новия вечен завет с людете, за който пред сказал пророк Иеремия:

"Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, ­ не такъв, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще сключа... ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им..."  (Иерем. 31:31-33; Евр. 8:8-12).

Дух Светий, ­ "Духът на истината" (38), "Дух на премъдрост и откровение" (39), слизайки над апостолите, начертал вместо Синайски, нов Сионски закон, за който предсказал пророк Исаия (40), не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето" (41). Вместо Синайският Глас, законополагаща станала Божията благодат, подаваща сили за изпълнение на закона и оправдаване за вярващите не по дела, а по благодат (42).

"От еврейските книги приехме Светата Петдесетница

както евреите празнуват Петдесетница, почитайки седмия ден;

и после след Пасха приеха на петдесетия ден Закона;

така и ние петдесет дни след Пасха празнуваме и приемаме Всесветия Дух,

законополагащ и наставлаващ на всяка истина и повеляващ угодното Богу."

(Синаксар на Неделя Петдесетница).

Църквата пее:

"Както в древност Моисей начерта закона,

така благодатта изложи ясно величието на Закона на Новия Завет,

като го написа в сърцата на апостолите." (Канон на Светия Дух, песен 5-а).

Блажени Иероним пише:

"Синайското законополагане и Сионското законополагане бяха в петдесетия ден след Пасха. На Синай земетресение разтърси планината, на Сион беше разтърсен домът на Апостолите. Там сред пламъци и светкащи мълнии се чували гръм и глас бурен: тук във вид на огнени езици "бил шум от небето, като раздвижен бурен полъх". Там тръбен звук огласил словата на Закона: тук устата на Апостолите били Евангелска тръба" (43).

Денят Петдесетница преди, в древността ежегодно възпоменаващ даруването на Божия Закон на планина Синай, сега за християните станал пак ежегоден празник на тържественото откровение, дадено на светите Апостоли, обличайки ги с власт да учат, свещенодействат и управляват. В петдесетия ден след Възкресението на Христа Господа, апостолите приели Божествената сила на Светия Дух и станали проповедници и свидетели на Иисуса Христа за цялата вселена (44).

Приемайки Светия Дух, апостолите ежегодно започнали да празнуват деня Петдесетница и наредили да бъде свят ден за всички християни, заради слизането на Светия Дух.

В апостолската история действително намираме указания за празнуване на християнската Петдесетница. Апостол Павел, възнамерявайки да посети Коринтската църковна община, писал в посланието си до нея за това свое намерение, като прибавил, че ще остане в Ефес до Петдесетница (45), а по-горе в същото послание, говорейки за изправянето на някои нередности, причиняващи безпорядък в същата Църква, направил ясен намек за празнуване на Пасха, но не иудейската, а християнската (46). Ако тук се има предвид християнската Пасха и Пасхата е празник, то, разбира се, същото се отнася и за Петдесетница. Защото за какво ли апостолът толкова ще ревнува за свободата на християните от иудейскя закон, ако ще очаква в Ефес иудейския празник?

Скоро след това ще видим апостола да бърза за празника Петдесетница в Иерусалим (47). Според тълкуванието на свети Епифаний и блажени Августин , не трябва да се мисли, че апостолът имал за цел при това да изпълни само изискването на Моисеевия закон, повеляващ всеки израилтянин да се яви в този ден на мястото на общественото богослужение, а трябва да считаме, че в тези и в други случаи се разбира денят Петдесетница, който апостолът и в Ефес, и в Иерусалим желаел да почете като християнски празник.

В апостолските постановления има пряка заповед да се празнува Петдесетница: "Денят десет дни след Възнесение е петдесетият ден от първия Ден Господен (Пасха); всяка година този ден да бъде велик празник. Защото в третия час на този ден Господ Иисус изпратил дара на Светия Дух (48).

На друго място в Апостолските правила при изчисляване на дните, в които Божиите раби са свободни от работа, след Пасха и Възнесение се споменава Петдесетница:

"В деня Петдесетница рабите Божии са длъжни да бъдат свободни от работа заради пришествието на Светия Дух, дадено на вярващите в Христа" (49).

Знаменитият писател на Църквата от III век Тертулиан употребява думата "Петдесетница" и в значение на всеки петде сетдневен период от време, а на едно място се изразява така:

"В деня Господен считаме за неприлично да постим или коленичим: а сме свободни от деня Пасха до деня Петдесетница."

Тук се разбира един определен ден, именно ­ денят на слизането на Светия Дух, като последен в периода между Пасха и Пришествието на Светия Дух.

В IV век у Евсевий Кесарийски, у свети Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисийски (Ниски), Епифаний и Иоан Златоуст, както и у Блажени Августин и други често се среща споменаването на празника Слизане на Светия Дух под името Петдесетница.

Свети Иоан Златоуст говори в своята беседа за времето на празнуване на Петдесетница:

"Още не изминали и десет дни, откакто се възнесе Христос, и вече ни изпрати духовни дарования, дарове на примирение" (50).

Както в древния Израил, така и в Христовата Църква празникът Петдесетница е един от великите дванадесет вселенски празници. В апостолските постановления се нарича велик.

В неделя Петдесетница свети Григорий Богослов говорил:

"Ние празнуваме Петдесетница ­ пришествието на Светия Дух, като окончателно изпълнение на Божието обещание, тайнство велико, досточудно, изпълващо ни с надежда" (52).

Свети Амвросий Медиолански в своето слово на деня Петдесетница говорил:

"Да се развеселим в този свят ден, както на Пасха се веселихме. На Пасха се кръщават оглашените, на Петдесетница се кръстиха апостолите, по думите на Господа, Който, възлизайки на небето, казал на учениците Си: "Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий" (53).

Свети Иоан Златоуст (54) в беседата на деня Петдесетница нарекъл този ден тържество на много чеда.

"Отново е празник ­ говорел светителят, ­ отново е тържество, защото многодетната и трудолюбива Църква се украсява с много чеда. Изпратени са ни свише велики и по-висши от всяко човешко слово дарове от човеколюбивия Бог на този ден. Затова ние всички заедно да се възрадваме и с възторг да прославим нашия Господ. Наистина сега е велико тържество за нас.

Както в порядъка на годишните времена една премяна на природата се сменя с друга; така и в Църквата празниците следват един след друг в техния порядък, като всеки празник ни подготвя за следващия. Неотдавна празнувахме Кръста, страданията, Възкресението и Възнесението на

Господа на небето, а сега достигнахме до самия блажен край, встъпихме в самото владение на празненството, дочакахме самия плод на обещанието на Господа. Много блага се подадоха от небето на земята за човешкия род, но такива, като тези днес, никога досега не сме получавали. Бог одъжди земята с манна и даде хляб небесен на людете, защото "хляб Ангелски яде човек" (Пс. 77:25).

Наистина, това е велико и достойно за Божието човеколюбие. После бил изпратен огън, който изобличил заблуждаващия се иудейски народ и погълнал жертвата на олтара (56). Изпратен бил дъжд, когато всички изнемогвали от глад, и произвел голямо плодородие. Велико и дивно е това: но настоящото е много по-голямо. Не манна, не огън, не дъжд сега е изпратен сега, но се изливат дарованията на Светия Дух. Принесеният отгоре дар не бил, за да даде плодородие на земята, а за да подбуди човешкото естество да принася плодовете на добродетелта на Божествения Подател. И в същия час приемащите капки от този дъжд изменили своята природа и цялата земя внезапно се изпълнила с Ангели ­ Ангели не небесни, а проявяващи се с добродетели, присъщи на ангелските сили, но в човешки тела" (1-а беседа на Петдесетница).

Величието на празника Петдесетница е видно и от обичая на древните християни да приемат Свето Кръщение на този празник, както и на другите велики празници.

Свети Григорий Богослов (57), споменавайки за различните извинения, с които по негово време отлагали кръщението си, отбелязва, че един от оглашените казвал: "чакам Богоявление"; друг: "повече уважавам Пасха"; трети: "очаквам Петдесетница". Първият казвал: "по-добре е с Христа да се просветиш"; другият: "с Христос ще се вдигнеш в деня на Възкресението"; третият: "почитам явяването на Светия Дух".

Свети Йоан Златоуст и Прокъл в своите беседи на деня Петдесетница също споменават за новокръстените. Благочестивият обичай да се кръщават на Петдесетница вероятно получил началото си още при апостолите (58). Като възпоменание на този обичай и досега на литургията преди четене на Апостола, вместо обичайните песнопения: "Светий Боже, светий Крепкий, светий Безсмертний" се пеят апостолските слова: "Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся" (Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте).

В Православната Църква съществува благочестив обичай на празника Петдесетница Божият храм и домовете да се украсяват със зелени клонки, треви и цветя. Като трайна практика това вероятно е останало по примера на ветхозаветната Църква.

Но да се украсява домът и храмът със зелени растения в деня на Света Троица е под влияние на мисълта за явяването на Бог във вид на трима странници при Маврийския дъб на Авраам, "където стояла шатрата на патриарха" (59). Празнуването на деня Света Троица, на Която Авраам някога се поклонил на Маврийската поляна, предразполагало древните християни в деня, посветен на Света Троица, да внасят в храма зелени клонки и цветя, та храмът така украсен, да изобразява Маврийската поляна и Авраамовата къща, където някога благоволил да се яви Триединният Бог.

Иудеите на празника Петдесетница украсявали синагогите и домовете си с клонки, треви и цветя в памет на това, че Синайският закон бил даден по време, когато планината била зелена и цветна, а освен това, странствайки в пустинята, иудеи те трябвало да живеят в шатри от клони. Сионската горница, където Дух Светий слязъл над Апостолите в деня Петдесетница, в съгласие с ветхозаветния обичай, също била украсена в този ден с клони и цветя.

Освен това във ветхозаветната Църква също имало и свещен обичай да се принасят в храма първите плодове на жетвата, която в Палестина била към края си по същото време (60). И на празника на християнската Петдесетница се принасят клонки и цветя като предвестници на пролетта, когато Животворящият Свети Дух подновява лицето на земята (61), а символично означава духовните плодове на Църквата Христова.

"Самите иудеи, украсяващи къщите с листа и плодове ­ говори свети Григорий Ниски ­ изобразявали Новозаветната Църква, която ще произрасте след Закона" (62).

Светата Църква прославя Божието милосърдие ­ изпращането на Светия Дух над апостолите и силата на Духа, просвещаваща цялата вселена, като благодарно пее (63):

"Величаем Те, Живодавче Христе,

и почитаме Всесветия Твой Дух,

Който от Отца си изпратил на Твоите ученици" (64).

 

Тропарь праздника

глас 8

Благословен еси, Христе Боже наш,/ Иже премудры ловцы явлей,/ низпослав им Духа Святаго,/ и теми уловлей вселенную,// Человеколюбче, слава Тебе

Кондак праздника

глас 8

Егда снизшед языки слия,/ разделяше языки Вышний,/ егда же огненныя языки раздаяше,/ в соединение вся призва,// и согласно славим Всесвятаго Духа.

Величание

Величаем Тя,/ Живодавче Христе,/ и чтим Всесвятаго Духа Твоего,/ Егоже от Отца послал еси// Божественным учеником Твоим.

Задостойник

глас 4

Апостоли, сошествие Утешителя зряще, удивишася,// како в виде огненных язык явися Дух Святый. Радуйся, Царице,/ матеродевственная славо,/ всяка бо удобообращательная/ благоглаголивая уста ветийствовати не могут,/ Тебе пети достойно,/ изумевает же ум всяк Твое рождество разумети. // Темже Тя согласно славим.

image

 

 

 

 

1 Тоест 50-тият.

2 Второзак. 16:9-10; Изх. 34:22

3 На планината Синай в 50-тия ден след излизането на евреите от Египет (Изх. 3:7-9; 5,6-23; гл. 20 и нататък).

4 Ис. 2:3.

5 Иоил 2:28 и 32.

6 Иоан 16:13

7 Иоан 20:22.

8 Деян. 1:5.

9 Лук. 24:52; Деян. 1:4, 12, 13.

10 Деян. 1:14.

11 Тоест в девет часа сутринта. Сравн. Лук. 24:4, 12, 13.

12 „Като че идеше силен вятър“ – (Деян. 2:2).

13 Това не било вятър, а само шум, подобен на вятър в бурен устрем; не било огън, а нещо подобно на трептящи огнени езици, пламъци, които светели, но не горели – символ на Светия Дух, веещ ги като вятър натам, накъдето пожелае, неизвестно накъде и откъде идва и отива (Иоан 3:8).

14 „И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър“ – (Деян. 2:2). Шумът трябвало да събуди вниманието на Господните апостоли и да го насочи към предстоящото събитие, а освен това бил израз на самото присъствие и величие на снизхождащия Бог – Дух Светий. Шумът идвал отвисоко, от небето, за да напомни, че Дух Светий снизхожда според ходатайството на Господа, Който Се възнесъл на небето. „Като бурно дихание“ – ознаменуващо величието на пратения свише дар. Шумът „изпълнил целия дом“ и обхванал всички намиращи се там, та като се отърсят от всички външни чувства и възприятия, да бъдат по-открити за възприемане дара на духовното чувство. В тази минута над апостолите се извършило тайнството на духовното обновление, според обещанието на Господа: „А вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий“ (Деян.1:5).

15 Беседа на Инокентий, архиеп. Херсонски на Петдесетница, съч. Т. 1, изд. 1872 г., стр. 386).

16 Тоест произнасяли това, което влагал в душите и устата им Дух Светий.

17 Деян. 2:11.

18 Според Моисеевия закон по време на презниците Пасха, Петдесетница и Разпъване Шатри, иудеите били длъжни за техните религиозни празненства да се събират в Иерусалим при Господния храм (Изх. 34:23; Второз. 16:16). Това не било трудно за палестинските иудеи, но за иудеите, разпръснати и живеещи в разни страни на света, както и за пришълците (прозелити) от други народи далече от Иерусалим, изпълнението на това ветхозаветно задължение било трудно дело и само поради любов към Иерусалим и храма, и поради ревност към закона те пренебрегвали всички трудности при далечни пътешествия и се събирали, както и сега, в Иерусалим на празника Петдесетница; поради този техен подвиг с право били наричани „люде благоговейни, набожни“ (Деян. 2:5).

19 Пришълци или прозелити – тоест обърнати измежду езичниците.

20 Деян. 2:7 11.

20 Деян. 2:7 11.

21 Деян. 2:12.

22 Деян. 2:13.

23 Тоест девет часа сутринта – първият молитвен час и време на утринната жертва, преди който, особено в празничен ден, израилтянинът не си позволявал да приема никаква храна.

24 Деян. 2:14 21, ср. Иоил 2:27 32.

25 Напр. Ис. 32:15; 14:3.; Иезек. 36:25, 26; 39:29.

26 Деян. 2:19, 20.

27 Очевидно, всичко това ще се изпълни в пълна мяра ще се изпълни като пророчество в бъдещето, именно при свършека на света. Но в някаква степен то вече се е осъществило – именно в онези велики наказания, които изпитал и изтърпял иудейският народ заради своето неверие.

28 Деян. 2:21.

29 Деян. 2:24 32, ср. Псал. 15:8 11.

30 Деян. 2:29 36; Псал. 131:11.

31 Деян. 2:37.

32 Деян. 2:38.

33 Деян. 2:39.

34 Помнейки заповедта на Иисуса Христа – да идат по цял свят и да проповядват Евангелието на всички твари, даже до края на земята (Мат. 28:19; Марк. 16:15; Деян. 1:8), апостолът прибавя, че спасението Божие в Христа не се простира само върху иудеите, но върху всички, „които би призовал Господ, Бог наш“ (Деян. 2:39).

35 Деян. 2:41)

36 Иоан. 14:12. Онова, което е съхранил за нас апостол Лука – авторът на Деяния апостолски от благовестието на апостол Петър, е само неголяма чест от неговите първи наставления. Дееписателят също така не ни предава нищо от евангелските речи на другите апостоли и въпреки убедителните слова на апостол Петър, слушателите се обръщали не само към него, но и към другите апостоли за съвет относно средствата за спасение (Деян. 2:37), тъй като и другите апостоли заедно с Петър участвали в поучаване и убеждаване на слушащите ги наоколо. Впрочем това и без указание би трябвало да ни е понятно, когато четем, че търсещите апостолска просвета, които след това и се кръстили, били около три хиляди (Деян. 2:41).

37 Иерем. 31:31 33; Евр. 8:8 12.

                38 Иоан. 16:13.

39 Ефес. 1:17.

40 Ис. 2:3.

41 2 Кор. 3:3.

42 Рим. 5:16.

43 Блажени Иероним – велик отец на Западната Църква от края на IV и първата четвърт на V век, известен със своите научно-богословски трудове по тълкуване на Свещеното Писание.

44 Деян. 1:8.

45 1 Кор. 16:8.

46 1 Кор. 5:6 8.

47 Деян. 20:16.

48 Апостолски постановления, кн. 5, гл. 20.

49 Апостолски постановления, кн. 8, гл. 38.

50 1-а беседа на Петдесетница, гл. 2.

51 41-о слово на Петдесетница.

52 Свети Амвросий Медиолански се прославил като ревностен поборник и защитник на Православната вяра против арианството в западната половина на Вселенската Църква. Оставил много писмени трудове, в които обяснява Словото Божие, излага учението за вярата и поучава християните в добродетели. Завършва земния си път в 397 г. Църквата празнува паметта му на 7 декември.

53 Деян. 1:5.

54 Свети Иоан Златоуст, архиепископ Константинополски – велик отец на Църквата от края на IV и началото на V век, прославил се особено със своите многочислени проповеднически трудове. Заради неговото необикновено красноречие получил името Златоуст. Отначало бил презвитер в Антиохия, а в самия край на IV век заел архиепископската катедра в Антиохия. Завършил живота си в изгнание в Армения, в 407 година. Църквата празнува паметта му на 13 ноември и на 30 януари. Той е автор на литургията, която Православната Църква служи през годината.

55 Псал. 77:25.

56 3 Царств. 18:38.

57 Свети Григорий Богослов – незадълго патриарх Константинополски, бил известен със своите възвишени творения, заради които бил удостоен с името Богослов. Бил близък приятел с друг знаменит отец на Църквата от IV век – свети Василий Велики, с когото се запознал още в дните на своята младост в Атинската философска школа. Паметта му се празнува на 25 януари.

58 Деян. 2:38.

59 Бит. 18:1 15.

60 Лев. 23:16 20; Числ. 28:26.

61 Псал. 103:30.

62 В словото си при встъпване в Светата Четиридесетница свети Григорий Ниски, брат на свети Василий Велики, епископ на град Ниса в Кападокия – друг от знаменитите отци на Църквата от IV век, известен поради ревностната си борба с арианството, а също и с много съчинения – богословски, философски, омилетически (проповеднически) – имал много беседи върху Свещеното Писание и много проповеди. Паметта му се празнува на 10 януари.

63 Величание на празника.

 

imageЗA СЛИЗAНETО НA СВETИЯ ДУХ

Дигне се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми

(Песен на песн. 4:16)

Благослови, отче!

Благочестиви християни! Иисус Христос, Небесният Цар, засадил духовната Си градина, тоест Божията Църква, с учението Си, оградил я със Закона и я полял с кръвта Си и с водата, която изтекла от животворните Му ребра, трябвал и само вятър, който да носи прохлада. За това премъдрият Соломон казва: „Дигни се, ветре от север, завей и ти, ветре от юг, и повей над градината ми, и ще се разделят ароматите и“. Една земна градина, която е засадена на добра почва и е напоена с вода, може и без вятър. Но Божията Църква, която е небесна градина, не може да роди плод без духането на този вятър. За това Христос искал Бог Отец да изпрати Светия Дух на тази Негова засадена и полята градина, Светият Дух, Който на днешния ден слязъл върху светите апостоли със силен и бурен вятър във вид на огнени езици, както казва евангелист Лука: „Когато Христовите ученици бяха събрани „заедно, внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха апостолите. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светии, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ (ср. Деян. 2:1-4). Ето този вятър викал Христос да повее над Неговата градина, за да се разлеят от нея аромати, тоест благоуханни и спасителни добродетели.

„Дигни се, ветре от север, завей и ти, ветре от юг, и повей над градината ми“.

Но, християни! Ако искате да разберете колко необходим е бил този вятър за Христовата градина, представете си всички хора на света, които са живели на земята преди Христовото Рождество. И вижте какви са били, като неразумен добитък. И те са имали известно просвещение от естеството си, и те са имали, като нас славна душа, и те са гледали към небето, ходели са по земята и постоянно са се ползвали от Божиите блага. Но не можели да разберат, че всичко това е направено от Бога. Виждали как слънцето всеки ден се движи по строго определен път. Виждали как морето обръща вълните си и всеки ден променя посоката на течението си, виждали, че огънят топли и гори, виждали всичко, но не можели да разберат, че всичко е Божие творение. Освен това, често им се случвало да ги споходят различни Божии съдби, защото понякога имало плодородие, а друг път глад, понякога имaлo здраве, а друг път тежки болести и внезапна смърт, но не можели да разберат, че всичко това става по Божий промисъл, ходели като в някаква тъмнина. Имало някои от тях, които смътно усещали, че има Бог и Той управлява целия свят, каквито били Аристотел и Сократ, най-мъдрите философи за времето си, по-уважавани дори от делфийския Бог Аполон, но усещането им било мимолетно и слабо. Защото и те се покланяли на камъни и дървета, правели богове по човешко подобие и ги почитали, като Бог. Сократ имал чист и прав живот, подобен на християнски, но при все това учел хората да се покланят на идолите. Така и други елински философи почитали идолските богове. Мислели се за мъдри, а били глупави, защото изменили Божията слава „в образ, подобен на тленни хора (тленен човек), на птици, на четириноги и на влечуги“ (ср. Рим. 1,21-23).

Но защо ли езичниците се скитали в такава тъмнина? Някой може да каже: „Защото не са имали пророци да ги научат да познават истинския Бог“. Но знайте, че и онези, които имали пророци, също ходели в голяма тъмнина. Погледнете неблагодарния еврейски народ. Евреите имали Закон и пророци и получавали от Бога много блага, но пак не могли да отхвърлят от очите си езическата тъмнина, а излели златен телец в пустинята, поклонили му се като на Бог и казали, че той ги е извел от Египет (вж. Изх. 32:2-4). „Смесиха се - казва пророк Давид - с езичниците и се научиха на техните дела да служат на боговете, да колят синовете и дъщерите си в жертва на бесовете и да проливат невинна кръв“ (ср. Пс. 105:35-38). Евреите постоянно имали Закона пред очите си и винаги слушали пророческите поучения, но пак били в голяма тъмнина. Ето че не липсата на пророци била причина за тъмнината на елините, а причината (за тази тъмнина) е, че на земята още не бе дошъл Христос, „Който е светлина на всеки човек, който се ражда на света“ (Иоан. 1:9). Но виждаме, че и когато Христос бил на земята, тази градина пак била недоброплодна. Защото апостол Филип толкова много време бил с Христа, но когато Христос казал на апостолите, че е единосъщен с Отца, Филип, като малко дете рекъл: „Учителю! Покажи ми Отца телесно“. На което Христос с жал му отговорил: „Филипе! Толкова време съм с вас и как казваш да ти покажа Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? И които е видял Мене, видял е Отца Ми“ (ср. Иоан. 14:8-10). Ето светите апостоли постоянно ходели след Христа, но пак не разбирали добре, че Той е изпълнението на пророците, понеже не знаели „Писанието, че Той трябва да умре и възкръсне“ (Иоан 20:9), за това и се разбягали, когато евреите хванали Христа да Го мъчат. И докато не приели Светия Дух, страхът и съмнението никога не напускали сърцата им. А след като на днешния ден се облякоха с всемогъщата сила на Светия Дух, тогава не само евреите, но и целият свят не можа да ги отвърне от Христовата любов, защото от еврейски синагоги ги гониха, пред царе и владетели ги водиха, биха ги и ги мъчиха, разпнаха ги на кръст, но те с лекота търпяха всичко и го смятаха за нищо.

Преди разпването Си Христос им казал: „Имам още много да ви говоря, ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина“ (Иоан. 16:12,13). Ето причината, поради която езичниците и евреите ходели в тъмнина, защото Светият Дух още не бил пратен на земята и Христос още не бил прославен. За това и Христовата градина беше затъмнена без този прохладен вятър (без Светия Дух).

Апостол Павел бил най-големият гонител на християните и мразел Христовото име, но след като Божията благодат го просветила, когато отивал в Дамаск да гони християните, той толкова възлюбил Христа, че нито смърт, нито живот, нито каквото и да е друго нещо на света можели да го отделят от Него (вж. Рим. 8:38, 39).

Мария Египетска била най-грешната блудница на света, но като стояла в храма пред иконата на света Богородица, сърцето и се разгоряло от благодатта на Светия Дух и веднага проляла сълзи, като река. А после заживяла най-въздържано и добродетелно на света. А който няма благодатта на Светия Дух, от ден на ден увеличава беззаконието си, нехае за греховете си, а мисли Божието Писание за басня, вечната мъка за сън, а Небесното царство за лъжа и измама. Но Бог не е виновен за това, защото всеки човек притежава свободна воля и злото и доброто зависят от волята му.

Ето, сега всички видяхме колко необходимо е било Светият Дух да дойде на земята и разбрахте, каква полза е донесъл Той днес на света. За това трябва да се радваме и да благодарим на Христос, нашия Бог, Който днес ни изпрати Светия Дух, с Чиято помощ можем да вършим всички добри дела. Ето, от Възкресение до днес минаха петдесет дни, които прекарахме весело в ядене и пиене, без поклони, защото до днешния ден земни поклони не бива да се правят заради радостта от възкресението. А днес коленичим с чисто сърце и се покланяме на Триличния Бог. А след тази седмица ще започнем пост, за това трябва и мъже, и жени, и стари, и млади да се събираме в светата църква, за да слушаме Божественото поучение за наше душевно спасение. Защото този пост не е за апостолите, на тях той не им е нужен, но той е за нaс и ниe гo прaвим oт пoчит и увaжeниe към Светия Дух, Който е единосъщен с Отца. За това трябва да постим добре и да изпълняваме Божиите заповеди, ако искаме. Нему слава във вечните векове, амин.

Из „Софроние“ на епископ Софроний Врачански

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑