Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 24 септември...
Голготски кръст

†11 септември по църковния календар - Св. преподобна Теодора Александрийска. Св. преподобни Ефросин. Св. мъченица Ия. Св. мъченици Диодор и Дидим. Пренасяне мощите на преподобни Сергий и Герман Валаамски. Св. мъченици Димитрий, Евантия и Димитриан Прочетете повече ТУК!

1820г. е роден Александър Дондуков-Корсаков Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 17.06.2013 г. / 21:08:05 
Вяра
01.07 по еретическия, †18 юни по православния календар - Свети мъченици Леонтий, Ипатий и Теодул Финикийски. Икона на Пресв. Богородица „Боголюбска”

imageСтрадание на светите мъченици Леонтий, Ипатий и Теодул

При царуването на Веспасиан в Рим живял един сенатор на име Адриан - човек жесток, безмилостен и изобретателен за всяко зло. Той чул, че християните презират идолските жертви и хулят почитаните от римляните и гърците богове, понеже признават Един истински Бог - Христа, и обръщат мнозина към вярата в Него. Преизпълнен с ревност за своите суетни богове, Адриан отишъл при царя и го помолил да му даде власт да принуждава християните към идолопоклонство с правото да измъчва и убива онези, които не искат да се поклонят на боговете. Царят назначил Адриан за хегемон на финикийската страна и го упълномощил да преследва всички, вярващи в Христа. Адриан напуснал Рим и се отправил към Финикия. По пътя му станало известно, че в град Триполи се намира военачалникът Леонтий, който потъпква законите на предците: укорявайки древните богове, той учел хората да не им се покланят и да не им принасят жертви, с което отвръщал мнозина от почитането на идолите. Адриан веднага пратил в Триполи трибуна Ипатий с отряда войници, като му поръчал да хване Леонтий и да го държи под стража до пристигането му.

Рабът Христов Леонтий бил от Гърция. Висок на ръст, силен и мъжествен, той се отличавал с храброст в сраженията и удържал в тях много победи; затова сред войниците се ползвал с известност и уважение. Освен това, надарен от природата с разум, притежаващ голям жизнен опит и книжна ученост, Леонтий участвал в съвета и управлението на града. Той знаел, че съществува само Един истински Бог, Господ Иисус Христос, и целия си живот посветил на служение Нему, верен не само на слово, но и на дело. Милостив към нищите, той хранел гладните, обличал голите, давал приют на странници и се украсявал с добри дела, за което се удостоил с победен венец от Господа.

Когато воините наближили Триполи, трибунът Ипатий внезапно се разболял от треска.

- Зная защо ме застигна тоя недъг - казал той на воините си. - Боговете се разгневиха против мене, понеже, като тръгнах на дълъг път, не им принесох достойна жертва, и затова ме наказват с болест.

Като видели, че трибунът наистина се разболял тежко, воините му съчувствали и споделяли неговата мъка. Минали три дни, а болният не бил ял нищо, понеже болестта с всеки изминат час се засилвала и очевидно водела към смъртен изход. През нощта на третия ден на трибуна се явил във видение ангел Господен и казал:

- Ако искаш да оздравееш, заедно с воините си извикай три пъти към небето: “Боже Леонтиев, помогни ми!” Ако направиш така, веднага ще се изцелиш.

Изгарян от вътрешен жар, трибунът бързо се надигнал, отворил очи и видял светият ангел да стои пред него в образа на прекрасен юноша с белоснежни одежди.

- Аз съм пратен - казал той на ангела - с воините си да хвана Леонтий и да го държа под стража до идването на хегемона Адриан, а ти ми заповядваш да призова на помощ неговия Бог.

Щом казал тия думи, ангелът изчезнал от погледа му. Ужасен, трибунът събудил спящите около него приятели и им казал:

- Чуйте какво видение имах: едва се унесох в сън, когато пред мен се яви някакъв светъл юноша и ме посъветва заедно с вас да призова Бога на Леонтий, обещавайки с това да се изцеля. Като се събудих, видях тоя юноша с очите си, но скоро след това той изчезна.

- Това не е толкова трудно - казали приятелите му. - Ще направим всичко, само да оздравееш.

Един от приятелите на трибуна на име Теодул особено силно се удивил от видението и подробно разпитвал болния как изглеждал явилият се юноша. Трибунът охотно удовлетворил любопитството му. И сърцето на Теодул се разгоряло с любов към неведомия за него Бог на Леонтий. Когато воините станали от сън, се събрали около болния Ипатий и научили от него за видението. Тогава всички, без изключение, заедно със страдащия застанали и възкликнали, гледайки към небето:

- Боже Леонтиев, помогни!

И трибунът веднага се изправил здрав, като че никога не бил боледувал. Дошъл обедният час и заедно с приятелите си той започнал да яде и пие и да се весели. Чудото, станало с Ипатий, изпълнило Теодул с още по-голямо удивление. Той седял отделно и мълчаливо размишлявал:

- Кой е Леонтий и кой е неговият Бог?

Междувременно приятелите приканвали Теодул да се присъедини към пиршеството, но той предпочел да остане гладен и не вкусил нищо. Като видял, че под влияние на виното воините забравили за заповедта на хегемона, Теодул им казал:

- Ето, утре или вдругиден Адриан ще ни настигне, а ние и не помисляме да търсим мъжа, който ни е заповядано да хванем. Ако искате, аз и трибунът ще тръгнем преди вас за града и ще намерим оня, за когото сме пратени.

Той убедил Ипатий да тръгне с него и двамата се отправили към града.

Едва се изкачили на билото на планината, където се намирал Триполи, Леонтий излязъл насреща и ги приветствал с думите:

- Радвайте се в Господа, братя!

- Радвай се и ти, брате! - отговорили трибунът и Теодул.

- Кого сте дошли да търсите? - запитал Леонтий.

- На цар Веспасиан - казали те - му стана известно, че в тоя град живее един мъж на име Леонтий, човек благороден, разумен, добродетелен и храбър воин. Пратени сме да научим къде живее. След нас иде Адриан, когото царят направи хегемон на цялата финикийска страна. Той иска сам да види Леонтия като човек, любезен на боговете, та после с почести да го прати при царя и целия римски сенат, който също очаква да го види, понеже на всички е известна неговата храброст в битките, изкуството му да управлява, неговото благочестие и много други славни дела.

Като чул това, блаженият Леонтий казал:

- Виждам, че сте новодошли и не знаете какво става в града. Елате в дома ми, починете от пътя, а аз ще ви покажа Леонтия, когото наричате приятел на вашите богове. В действителност той съвсем не е приятел на боговете, които почитате, а е християнин, вярващ в Господа Иисуса!

А Ипатий и Теодул говорели помежду си:

- Кой е тоя човек, та нарича Леонтий християнин? Да не би да е негов роднина?

После запитали непознатия мъж:

- Как ти е името?

- За моето име - отговорил им той - в книгите пише така: “аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш”, защото е отредено да стъпча змея - невидимия враг - дявола, и лъва - хегемона, видимия враг. Трябва да победя като аспида и василиск и съветниците му, ревностните служители на бесовете. И когато възтържествувам над цялото пълчище на лъва, тогава само ще се разкрие името ми.

Тия думи се сторили загадъчни на трибуна и Теодула; опитвайки се да си ги обяснят, те в недоумение следвали чудния мъж към дома му. Свети Леонтий им сложил трапеза и ги нагостил. Като вкусили от нея, те казали на стопанина:

- Много сме доволни от угощението ти, добри човече! Окажи ни докрай благодеяние, покажи ни Леонтий, когото търсим. Щом пристигне Адриан, ще му разкажем какво направи за нас и той ще те удостои с голяма чест, тъй че ще имаш общение с приятелите на царя.

- Аз съм Леонтий, когото търсите - отговорил светецът, - аз съм воин на Иисуса Христа и Адриан ви праща да хванете мене.

Тогава трибунът и Теодул паднали в нозете на Леонтия с думите:

- Рабе на Всевишния Бог! Прости ни греховете и побързай да измолиш от своя Бог и нас да избави от идолското нечестие и лютия звяр Адриан, понеже искаме да станем християни.

После му разказал как на болния трибун се явил ангел и как болестта го оставила, когато призовал името на Бога Леонтиев.

Като видял тая проява на Христовата сила, свети Леонтий се изпълнил с радост. Паднал на земята и със сълзи взел да моли Бога:

- Господи Боже, Който искаш да се спасят всички човеци и да познаят истината, погледни ни в тоя час. Ти направи така, че ме последваха ония, които трябваше да последвам аз. Опази ме, Твоя раб, и просветли със светлината на Твоето милосърдие и тях заедно с мене. Излей върху тях благодатта на Твоя Свети Дух, дай им чисто сърце и като ги осениш със Светото Си знамение, направи ги Твои непобедими воини, въоръжи ги и ги укрепи против врага - дявола и неговите слуги. Направи така, че тези Твои раби да победят невидимия змей и видимия злобен звяр Адриан.

След топлата молитва на Леонтий светъл облак осенил трибуна Ипатий и приятеля му Теодул и ги оросил с дъжд, а свети Леонтий в това време призовавал над кръщаваните името на Пресвета Троица, Отца и Сина, и Светия Дух.

След чудесното кръщение той възхвалил Бога:

- Слава на Тебе, Боже мой, че виждаш молитвата на тия, които те любят, и изпълняваш желанията на тия, които Ти се боят!

Леонтий облякъл новопокръстените в бели дрехи и им казал да носят запалени свещи. В това време в града пристигнали и останалите воини; те разпитвали за Леонтий, а също и за своя трибун и за Теодул. Когато ги намерили, много се чудели и недоумявали за запалените свещи и белите им дрехи. Като разбрали, че са приели християнството и са се кръстили, воините отначало се смутили, а после взели да негодуват. Вестта за кръщението на Ипатий и Теодул стигнала и до някои граждани, които се разбунтували и викнали:

- Да бъдат предадени на огън, задето безчестят нашите богове!

В града настъпили разпри и смут: едни защитавали Леонтий и останалите християни, а други искали смъртта им, но очаквали пристигането на хегемона и не се осмелявали самоволно да им причинят някакво зло.

След два дни Адриан наближил града. Насреща му излезли граждани и му съобщили за Леонтий и другите ръководени от него християни.

- Един мъж - разказвали те - на име Леонтий и християнин по вяра отвръща всички от нашите богове с известни само на него вълшебства и хитрини. Той прославя някакъв човек, когото иудеите предали на смърт, а Пилат разпнал след мъчения. Накрая същият Леонтий с чародейство прелъсти дори царските воини, като ги убеди да приемат галилейската вяра. И ето, вече трети ден ги държи облечени в бели дрехи в дома си и заедно с тях прославя своя разпнат Христос, оскърбявайки с хули нашите богове.

Адриан веднага пратил воини да хванат Леонтий, трибуна и Теодул, заповядал да ги затворят в тъмница и да ги държат под стража до деня на съда. После влязъл в града и посветил деня на почивка. В тъмницата свети Леонтий непрестанно поучавал своите съмишленици в Христовата вяра и ги укрепявал за предстоящия мъченически подвиг, говорейки за бъдещото въздаяние. Цяла нощ те прекарали в молитва и псалмопение, славословейки Бога. На сутринта хегемонът Адриан седнал в съдилището и наредил да му доведат за разпит светите затворници.

- Ти ли си Леонтий? - обърнал се той към свети Леонтий.

- Аз съм - отговорил той.

- Какъв чин имаш - продължил разпита хегемонът - и как с вълшебното си чародейство прелъсти тия воини, някога верни слуги на нашия цар, и ги накара да служат на твоя Бог?

- Аз съм воин Христов - обяснил свети Леонтий, - син на онази истинска Светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света, и всеки, който идва при тая Светлина, не ще се препъне. Ипатий и Теодул знаят сега, че началото, действието и осъществяването на Светлината, за която говоря, е Самият Христос, Синът Божий и безначалният Бог, съвечен на Отца, Светлина от Светлина, Бог от Бога. Когато Го познаха, те оставиха твоите богове, направени от дърво, камък или кости на безсловесни животни; тия бездейни и безсилни богове лесно се рушат.

Хегемонът, подразнен от безстрашните думи на свети Леонтий, заповядал на слугите си да го бият. А той, понасяйки побоя, вдигнал очи към небето, откъдето очаквал помощ, и казал на хегемона:

- Безумни мъчителю! Когато мислиш да ми причиниш страдания, повече мъчиш себе си, понеже имаш угризения на сърцето.

След дълги мъчения Адриан заповядал отново да хвърлят свети Леонтия в тъмница, а после се обърнал към Ипатий и Теодул:

- По каква причина се отвърнахте от възприетите от детинство обичаи на отците и оставихте воинската награда, огорчавайки царя?

- Ние - отговорили светиите - получихме по-добра награда от Небесния Цар: Той ни дарува Божия хляб, Който слиза от небето, и чашата вино, изтекла от тялото Христово.

- На такива непотребни и безсмислени слова - казал Адриан - ви е научил нечестивият Леонтий, а аз ви казвам: изпълнете волята на царя. Нима не знаете наредбите му - воините, които почитат боговете, да се удостояват с почести и награди, а които се отвръщат от тях - да бъдат умъртвявани и предавани на най-страшни мъки?

- Нашето воинско достойнство е на небето - възразили светиите Ипатий и Теодул - и затова прави с нас каквото искаш. Като ревнител на скверните богове ти се опълчваш срещу невинни хора, но скоро ще отмине и твоят живот - малко е времето на дните ти.

В ярост Адриан заповядал да свалят дрехите на трибуна, да го провесят на дървото за мъчения и да одерат кожата му с железни куки. Заповядал да прострат Теодул на земята и да го бият без пощада. Светиите мъжествено понасяли тези изтезания. Помнейки наставленията на свети Леонтий, те не говорели нищо, освен молитвата: “Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен”. Виждайки, че светиите остават твърди и непоколебими в Христовата вяра, мъчителят ги осъдил на смърт и заповядал да ги посекат с меч. Докато ги водели на смърт, Ипатий и Теодул зовели:

- Ти си нашето убежище, Господи! В Твоите ръце предаваме душите си.

Те с радост подложили главите си под меча заради Христа и след като били посечени, преминали при Господа, за да приемат от десницата Му приготвения за тях венец.

А свети Леонтий отново бил доведен в съдилището на хегемона.

- Пощади, Леонтие - му казал той, - своя живот, за да не изпиташ такива тежки мъки, както прелъстените от тебе Ипатий и Теодул. Послушай ме, принеси жертва на боговете и ще се удостоиш с почести не само от мене, но и от самия цар и римския сенат, защото царят и велможите много искат да те видят.

- Не искам - отговорил свети Леонтий - да виждам лицето на твоя цар, враждебен и омразен на моя Бог. Ако желаеш, по-добре ти, Адриане, стани приятел на моя Христос, и ако станеш такъв, ще ти покажа каква чест, богатство и спасение ще получиш във вечния живот.

Със злобен смях Адриан попитал:

- Сигурно искаш да получа същото спасение, както трибунът и Теодул? Безумецо! Или не знаеш от какво наказание загинаха?

- Това наказание - възразил светецът - не е наказание, а по-добър живот, мир и радост. Сега те се радостни, понеже се намират при ангелските чинове.

- Чуй внимателно думите ми - предложил хегемонът, - кой от хората, нелишени от разум, е презрял слънчевото сияние и великите богове Дий, Аполон, Нептун, Венера и другите, за да завърши с позорна и мъчителна смърт дните си? Наистина никой, освен омагьосаните от тебе!

- Не си ли чувал - запитал го свети Леонтий - думите на Писанието: “всички богове на народите са идоли”, “подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява”? И кой здравомислещ би искал да се уподоби на немия камък или на бездушното вещество, каквито всъщност са вашите богове, та като им принася жертви, да погине във вечна смърт?

Обзет от страшен гняв, мъчителят заповядал на четирима слуги без пощада да бият прострения на земята мъченик, а на специален глашатай наредил да вика:

- Ония, които унижават нашите богове и не се подчиняват на повелите на царя, ще загинат с подобна смърт!

Слугите биели светия мъченик, докато сами не изнемогнали. А свети Леонтий говорел на мъчителя:

- И цялото ми тяло да превърнеш на рана, пак няма да победиш ума ми, няма да станеш господар на душата ми.

Тогава хегемонът заповядал да го повесят на дървото за мъчения и да дерат тялото, ребрата и нозете му с остри железа. В тежките страдания Леонтий повдигнал очите си към небето и призовал Бога с молитва:

- Боже мой, Ти си моята надежда, спаси ме!

Тогава мъчителят казал на палачите:

- Свалете го от дървото. Аз зная, че скоро ще вдигне очи към небето, за да моли нашите богове да му дадат облекчение.

Като чул това, свети Леонтий високо и гневно възкликнал:

- Нека погинеш заедно с твоите богове, опасен и зъл мъчителю! На своя Бог се моля, да ми даде мъжество и сили да понеса тежките мъчения, на които ме подлагаш.

А хегемонът заповядал отново да го окачат, но вече надолу с главата, и да завържат на шията му тежък камък. Леонтий останал дълго време в това положение и се молел на глас:

- Господи, Иисусе Христе, укрепил рабите Си Ипатий и Теодул в изповядването на Твоето пресвято име! Укрепи и мене, Твоя смирен и грешен раб, за да превъзмогна тези мъчения. Не ме оставяй, Надеждо моя!

- Зная, Леонтие, че ще станеш приятел на нашите богове - казал хегемонът.

- Раб съм на всевишния Бог - възразил мъченикът, - а ти си роб на твоите богове, заедно с които и ти, и воините ти ще погинете.

Свети Леонтий търпял мъките цял ден, а когато наближила вечерта и слънцето започнало да клони на запад, хегемонът заповядал да го свалят от дървото и да го затворят в тъмницата до сутринта. Там светият възпявал: “Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя”? Явил му се Господен ангел и му казал:

- Бъди мъжествен, Леонтие! Господ Бог, на Когото вярно служиш, ме прати да пребивавам неотстъпно с тебе.

А светецът се радвал и веселял в Господа, своя Бог.

Изгряло слънцето и Адриан отново седнал в съдилището и повикал свети Леонтий.

- Какво реши, Леонтие? - запитал го той.

- Стигнах - отговорил светецът - до един извод: да не обръщам внимание на празните ти думи. Много пъти казвах преди и сега отново повтарям, че никога не ще оставя моя Бог, Твореца на небето, земята, морето и всичко, което ги изпълва, моя Господ Иисус Христос, Сина Божий, претърпял кръстни мъчения за спасението ни. На Него Единия възлагам своята надежда.

- Послушай ме, Леонтие - увещавал го хегемонът, - и принеси жертва. И аз се кълна в моите богове, че тогава ще получиш от царя голяма чест и много богатства.

- Каква чест и какви богатства на тоя свят могат да ме накарат да те послушам и да се отрека от моя Бог? - попитал светият. - Целият свят е недостатъчен за Владиката Христа, Когото обичам с цялото си сърце, от любов към Когото страдам и съм готов да претърпя всичко. На твоите богове не ще принеса жертва.

imageОкончателно убеден, че не е възможно да победи непоколебимия Христов воин, тоест да го склони към езическото нечестие, хегемонът издал смъртна присъда на свети Леонтий:

“Заповядваме Леонтий, който не само че не пожела да се подчини на волята на царя и да принесе жертви на боговете, но и хулеше боговете на предците, да бъде разпнат на дървото за мъчения на четири страни, докато от изтезанията не предаде душата си.”

Положили мъченика Леонтий на земята, вързали го за четири кола, а после четирима силни воини го били дълго и жестоко, докато не предал светата си душа в Божиите ръце. Верните взели тялото му, захвърлено извън града, и го предали на честно погребение близо до пристанището на Триполи.

Това страдание на свети мъченик Леонтий описал Христовият раб - нотарият Кир, който видял мъченията със собствените си очи. Той написал всичко на оловни плочки и ги поставил до мощите на мъченика за идните християнски поколения, та всеки, който чете или слуша, да вдигне ръце към небето и да въздаде слава на Бога, укрепил за такъв подвиг Своя раб. Свети Леонтий пострадал на 18 юни при царуването в Рим на Веспасиан, а в Църквата - на нашия Господ Иисус Христос, на когото въздаваме слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

image

 

 

 

Тропарь мученика Леонтия

глас 4

Мученик Твой, Господи, Леонтий/ во страдании своем венец прият нетленный от Тебе, Бога нашего,/ имеяй бо крепость Твою,/ мучителей низложи,/ сокруши и демонов немощныя дерзости. / Того молитвами// спаси души наша.

Кондак мученика Леонтия

глас 3

Мучителей посрамил еси лукавая коварства/ и еллинов обличил еси безбожное служение,/ возсиял еси богоразумие всем человеком ученьми благочестия,/ богомудре мучениче. / Сего ради твою память почитаем любовию,// премудре Леонтие.

(Посрамил си лукавото коварство на мъчителите, изобличил си безбожното служение на елините, дал си богоразумие на всички човеци с ученията на благочестието, богомъдри мъчениче: затова почитаме с любов твоята памет, премъдри Леонтие.)

 

imageБОГОЛЮБСКАЯ ИКОНА БОЖИЕЙ МАТЕРИ

Боголюбская икона Божией Матери, одна из древнейших чудотворных икон России, написана в XII веке по просьбе благоверного князя Андрея Боголюбского (память 4 июля) в память о явлении ему Божией Матери.

В 1155 году благоверный князь Андрей, переселяясь из Вышгорода в Суздальскую землю, взял с собой чудотворный образ Божией Матери, написанный евангелистом Лукою (впоследствии эта икона получила наименование Владимирской). В семи верстах от Владимира лошади, везшие киот с чудотворной иконой, остановились и не могли тронуться с места. Благоверный князь Андрей просил сопровождавшего его священника Николая совершить молебен перед иконой Божией Матери и долго со слезами молился перед чтимым образом. Затем он перешел в походный шатер, но не прекращал усердной молитвы. В это время ему явилась Пресвятая Богородица со свитком в правой руке и повелела благочестивому князю образ Ее, принесенный из Вышгорода, поставить во Владимире, а на месте Ее чудесного явления построить храм и святую обитель. Потом Она молитвенно подняла руки к небу, принимая благословение Христа Спасителя, Который явился в это время над землей, благословил Ее, и видение исчезло.

Исполняя повеление, благоверный князь Андрей заложил на указанном месте каменную церковь в честь Рождества Пресвятой Богородицы, где образовался и монастырь. Затем святой князь призвал искусных иконописцев и просил изобразить Божию Матерь так, как видел Ее в явлении: во весь рост со свитком в правой руке и ликом, обращенным к Спасителю. Когда строительство церкви было завершено, благоверный князь Андрей перенес в нее написанный образ и установил ежегодное празднование в честь явления Божией Матери 18 июня, которое утвердилось в Русской Церкви. Монастырь и город, образовавшийся вокруг обители, благоверный князь Андрей назвал Боголюбовом, потому что, по его словам, "Божия Матерь возлюбила это место", а сам князь с тех пор стал именоваться Боголюбивым или Боголюбским. Чудотворная икона Божией Матери, принесенная из Вышгорода, впоследствии была перенесена из Боголюбова монастыря во Владимир, в Успенский собор, а явленная икона оставлена в Боголюбове и названа Боголюбской.

Образ Божией Матери Боголюбской прославлен неисчислимыми чудотворениями, на протяжении многих веков являя благодатную помощь верующему русскому народу. Слава о чудесах и знамениях, совершенных от иконы, побуждала верующих людей во многих местах России обращаться к написанию копий с чтимого образа, которые со временем получили широкое распространение и восприняли благодатную силу чудотворений.

 

imageИкона Богородицы Боголюбская (Московская)

Ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри Бо­го­люб­ская-Мос­ков­ская бы­ла на­пи­са­на в 1157 го­ду и на­хо­ди­лась рань­ше в Москве на Со­ля­ной пло­ща­ди, над Вар­вар­ски­ми во­ро­та­ми Ки­тай-го­ро­да. Чу­до­твор­ный об­раз про­сла­вил­ся ис­це­ле­ни­я­ми во вре­мя сви­реп­ство­вав­шей чу­мы в 1771 го­ду. С это­го вре­ме­ни ико­на ста­ла осо­бо по­чи­тать­ся ве­ру­ю­щим на­ро­дом, и еже­год­но 18 июня пе­ред чу­до­твор­ным об­ра­зом со­вер­ша­лись мо­леб­ны. В ка­нун празд­ни­ка на три дня ико­на спус­ка­лась со сте­ны и пе­ре­но­си­лась в осо­бый ша­тер, ку­да сте­ка­лись мно­го­чис­лен­ные ве­ру­ю­щие для мо­лит­вен­но­го по­кло­не­ния об­ра­зу Бо­жи­ей Ма­те­ри. По ис­те­че­нии трех дней ико­ну опять под­ни­ма­ли над во­ро­та­ми, где она оста­ва­лась до 18 июня сле­ду­ю­ще­го го­да.

Осо­бен­но­стью ико­ны яв­ля­ет­ся изо­бра­же­ние на ней, кро­ме Спа­си­те­ля и Бо­жи­ей Ма­те­ри, пред­сто­я­щих свя­тых угод­ни­ков Бо­жи­их: свя­ти­те­лей Пет­ра, Алек­сия, Ио­ны и Филип­па, мит­ро­по­ли­тов Мос­ков­ских, бла­жен­ных Ва­си­лия и Мак­си­ма, пре­по­доб­ной Па­рас­ке­вы, свя­ти­те­ля Ва­си­лия Ве­ли­ко­го, апо­сто­ла Пет­ра, Алек­сия, че­ло­ве­ка Бо­жия, апо­сто­ла Си­мео­на, срод­ни­ка Гос­под­ня, му­че­ни­цы Па­рас­ке­вы и пре­по­доб­но­му­че­ни­цы Ев­до­кии.

 

imageИкона Богородицы Боголюбская (Зимаровская)

На­зва­на ико­на по на­име­но­ва­нию се­ла Зи­ма­ро­во Ря­зан­ской об­ла­сти. Пред­став­ля­ет со­бой спи­сок (ко­пию) вла­ди­мир­ской Бо­го­люб­ской ико­ны Бо­жи­ей Ма­те­ри, од­ной из древ­ней­ших чу­до­твор­ных икон Рос­сии. Ико­на, по древ­не­му пре­да­нию, сто­я­ла на во­ро­тах го­ро­да Прон­ска. По­сле на­ше­ствия та­тар в XIII ве­ке ико­на бы­ла най­де­на рас­ко­ло­той в ку­стах неда­ле­ко от го­ро­да. При при­став­ле­нии од­ной по­ло­ви­ны к дру­гой обе ча­сти ее чу­дес­ным об­ра­зом мгно­вен­но со­еди­ни­лись, но од­на по­ло­ви­на её так и оста­лась немно­го вы­ше дру­гой.

На ме­сте чу­дес­но­го со­бы­тия был по­стро­ен храм Бла­го­ве­ще­ния Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы. Так как ико­на бы­ла най­де­на в день Бла­го­ве­ще­ния, су­ще­ству­ет ещё один мест­но­чти­мый празд­ник иконе Бо­го­люб­ской-Зи­ма­ров­ской, со­вер­ша­е­мый в празд­ник Бла­го­ве­ще­ния 7 ап­ре­ля (25 мар­та по ста­ро­му сти­лю).

До 1771 го­да об этой иконе ни­че­го не бы­ло из­вест­но, неиз­вест­но так­же, ко­гда и ка­ким об­ра­зом она ста­ла од­ной из до­маш­них свя­тынь зи­ма­ров­ско­го по­ме­щи­ка Ло­пу­хи­на, жив­ше­го в Москве на Пре­чи­стен­ской ули­це. В 1771 го­ду эта ико­на про­сла­ви­лась необы­чай­ным об­ра­зом. К Ло­пу­хи­ну при­шёл боль­ной жи­тель Моск­вы и про­сил поз­во­ле­ния от­слу­жить мо­ле­бен пред Бо­го­люб­ской ико­ной Бо­жи­ей Ма­те­ри. Хо­зя­ин сму­тил­ся. В ком­на­тах у него не ока­за­лось та­кой ико­ны. Боль­ной на­стой­чи­во утвер­ждал, что та­кая ико­на есть у него в до­ме и что он ви­дел её во сне. Боль­но­му доз­во­ле­но бы­ло ис­кать ико­ну по все­му до­му. И вот по­сле дол­гих по­ис­ков об­раз Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы был най­ден на чер­да­ке сре­ди хла­ма. Боль­ной сра­зу узнал ви­ден­ную им во сне ико­ну. Ико­ну очи­сти­ли от пы­ли и пред ней от­слу­жи­ли мо­ле­бен. Боль­ной тот­час вы­здо­ро­вел. Весть об этом чу­де тут же раз­нес­лась по всей Москве, и бо­ля­щие ста­ли сте­кать­ся в дом Ло­пу­хи­на.

Пе­ред кон­чи­ной (око­ло 1780 го­да) вла­де­лец ико­ны за­ве­щал от­пра­вить её на свою ро­ди­ну, где она на­хо­дит­ся и по сей день в Бо­го­люб­ском хра­ме се­ла Зи­ма­ро­во Но­во­де­ре­вен­ско­го рай­о­на Ря­зан­ской об­ла­сти. Чти­мый спи­сок (ко­пия) чу­до­твор­ной ико­ны на­хо­дит­ся в Бо­ри­со­глеб­ском со­бо­ре го­ро­да Ря­за­ни. В Ге­ор­ги­ев­ском хра­ме се­ла Го­ро­ди­ще Рыб­нов­ско­го рай­о­на Ря­зан­ской об­ла­сти чтит­ся ещё один спи­сок Зи­ма­ров­ской Бо­го­люб­ской ико­ны Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы, про­сла­вив­ший­ся чу­де­са­ми и ис­це­ле­ни­я­ми уже в со­вет­ское вре­мя.

День празд­но­ва­ния: 1 июля (18 июня по ста­ро­му сти­лю).

 

Икона Богородицы Боголюбская (Козловская)

В го­ро­де Коз­лов в 1771 г. во вре­мя вспыш­ки чу­мы Пре­свя­тая Бо­го­ро­ди­ца яви­ла свой об­раз. На вра­тах го­род­ской усадь­бы, на­хо­див­шей в ме­сте, где те­перь воз­вы­ша­ет­ся Бо­го­люб­ский ка­фед­раль­ный со­бор, Бо­го­ро­ди­ца яви­ла свой чу­до­твор­ный об­раз, на­зван­ный впо­след­ствии Бо­го­люб­ской ико­ной Бо­жи­ей Ма­те­ри «Коз­лов­ской». Го­род чу­дес­ным об­ра­зом был из­бав­лен от чу­мы и хо­ле­ры.

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Боголюбской»

глас 1

Боголюби́вая Цари́це,/ Неискусому́жная Де́во Богоро́дице Мари́е,/ моли́ за ны Тебе́ Возлюби́вшаго/ и ро́ждшагося от Тебе́ Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего,/ пода́ти нам оставле́ние прегреше́ний,/ ми́рови мир, земли́ плодо́в изоби́лие,/ па́стырем святы́ню/ и всему́ челове́чу ро́ду спасе́ниеhttp://buditeli.info/ Гра́ды на́ша и страны́ Росси́йския от нахожде́ния иноплеме́нных заступи́/ и от междоусо́бныя бра́ни сохрани́. / О, Ма́ти Боголюби́вая Де́во!/ О, Цари́це Всепе́тая! / Ри́зою Твое́ю покры́й нас от вся́каго зла,/ от ви́димых и неви́димых враг защити́,// и спаси́ ду́ши на́ша.

 

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Боголюбской»

глас 1

Всепе́тая и Всесла́вная Цари́це Богоро́дице,/ Ма́ти всея́ тва́ри Соде́теля,/ христиа́нская Наде́ждо и Засту́пнице,/ печа́льных утеше́ние, ненаде́ющихся и отча́явшихся ско́рое наде́яние,/ мо́лим Тя: ми́лостива бу́ди нам гре́шным,/ и не оста́ви раб Свои́х,/ и не отри́ни моле́ния ве́рных,/ в ско́рбях и беда́х пред честны́м о́бразом Твои́м избавле́ния тре́бующих. / О Влады́чице, Блага́я Помо́щнице!/ Ри́зою Твое́ю честно́ю нас защити́ и от всех зол изба́ви,/ моля́щи Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,// да спасе́т ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рд.

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Боголюбской»

глас 3

Де́ва днесь предстои́т Сы́ну,/ ру́це Свои́ к Нему́ простира́ющи,/ святы́й князь Андре́й ра́дуется,/ и с ним Росси́йская страна́ торжеству́ет,// нас бо ра́ди мо́лит Богоро́дица преве́чного Бо́га.

 

   

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Боголюбской»

О, Пречи́стая Госпоже́ Богоро́дице, Ма́ти Боголюби́вая, наде́ждо на́шего спасе́ния! Воззри́ ми́лостивно на предстоя́щия с ве́рою и любо́вию и покланя́ющияся пречи́стому о́бразу Твоему́; приими́ на́ше хвале́бное пе́ние сие́ и проле́й те́плую Твою́ моли́тву о нас гре́шных ко Го́споду, да, презре́в вся на́ша согреше́ния, спасе́т и поми́лует нас! О, Преди́вная Влады́чице! Покажи́ на нас чу́дныя ми́лости Твоя́. Мо́лим Тя умиле́нно, изба́ви нас от вся́кия ско́рби, наста́ви на путь вся́кия доброде́тели и благосты́ни, спаси́ от искуше́ний, бед и боле́зней, изми́ от нас оклевета́ния и ссо́ры; сохрани́ от молниено́снаго гро́ма, от запале́ния о́гненнаго, от гла́да, тру́са, пото́па и смертоно́сныя я́звы; пода́й нам Свою́ ми́лостивую по́мощь на пути́, в мо́ри и на су́ше, да не поги́бнем лю́те. О, Всеми́лостивая Боголюби́вая Ма́ти, с тве́рдым упова́нием возсыла́ем к Тебе́ на́шу смире́нную моли́тву! Не отри́ни на́ших слез и воздыха́ний, не забу́ди нас во вся дни живота́ на́шего, но всегда́ пребыва́й с на́ми, и Твои́м заступле́нием и хода́тайством у Го́спода пода́ждь нам отра́ду, утеше́ние, защи́ту и по́мощь, да вы́ну сла́вим и велича́ем Преблагослове́нное и Всепе́тое и́мя Твое́. Ами́нь.

 

   

Молитва вторая Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Боголюбской»

О, Чу́дная и Вы́сшая всех тва́рей Цари́це Богоро́дице, Небе́снаго Царя́ Христа́ Бо́га на́шего Ма́ти! Услы́ши нас, гре́шных и недосто́йных раб Твои́х, в час сей моля́щихся и припа́дающих к Тебе́ с воздыха́нием и слеза́ми и уми́льно глаго́лющих; изведи́ нас от ро́ва страсте́й, Влады́чице; изба́ви нас от вся́кия ско́рби и печа́ли; огради́ от вся́кия напа́сти и злых клеве́т, от непра́ведного и лю́таго наве́та вра́жия. Мо́жеши бо, о, Благода́тная Ма́терь на́ша, не то́чию от вся́каго зла сохрани́ти лю́ди Твоя́, но и вся́ким благодея́нием снабди́ти и спасти́: ра́зве Тебе́ ины́я Предста́тельницы в беда́х и обстоя́ниих и те́плыя Хода́таицы о нас, гре́шных, не и́мамы к Сы́ну Твоему́, Христу́ Бо́гу на́шему, Его́же умоли́, Влады́чице, да спасе́ннии Тобо́ю сла́вим и в бу́дущем ве́це Всесвято́е и́мя Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего, ку́пно со Отце́м и Святы́м Ду́хом, ны́не и в безконе́чныя ве́ки. Ами́нь.

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 

 

 

 ↑