Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Ноември 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
Днес 25 ноември е 12 ноември 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Св. преподобни Нил Синайски, постник. Св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски. Св. преподобни Нил Мироточиви, Атонски. Св. пророк Ахия. Св. блажени Иоан Власати, Ростовски чудотворец Прочетете повече за светиите ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 07.06.2013 г. / 19:38:35 
Вяра
21.06 по еретическия, 08 юни по православния календар - Св. Ефрем, патриарх Антиохийски. Св. преподобни Зосима. Пренасяне мощите на св. великомъченик Теодор Стратилат. Св. мъченици Марк и Юлий Доростолски

Пренасяне на мощите на свети великомъченик Теодор Стратилат (319 г.)

Свети Теодор Стратилат. Фреска от църквата „Успение Богородично“ в Протат, Атон. Начало на XIV в.
 

Свети Теодор Стратилат. Фреска от църквата „Успение Богородично“ в Протат, Атон. Начало на XIV в.

Свети великомъченик Теодор пострадал за Христовото име при нечестивия римски император Ликиний, в град Хераклея, където светият бил военачалник. Датата на неговата мъченическа кончина е осмото число на месец февруари. А сега се празнува пренасянето на честните му мощи от град Хераклея в неговия роден град Евхаита, което станало по неговото разпореждане, дадено на слугата му Уар.

Всички, които желаят да получат по-подробни сведения за този светия, могат да прочетат подробното описание на неговите страдания, поместено под (21.02 по светския) осмото число на месец февруари (по църковния календар). А тук ще напомним само за дивното чудо, което се извършило чрез неговата икона. За това чудо свидетелстват Анастасий Синаит и Иоан Дамаскин. А чудото било следното:

На четири хиляди крачки от Дамаск се намира едно място, което се нарича Карсата. Тук имало църква, построена в чест на свети великомъченик Теодор Стратилат. Когато сарацините завладели това място и се поселили тук, мнозина от тях влизали в църквата и по всякакъв начин я осквернявали. Например вкарвали в нея добитъка си или влизали в църквата с жените и децата си и вършели греховни плътски мерзости. Върху една от стените на тази църква стояло изображение на свети великомъченик Теодор, изрисувано с бои. Веднъж, когато в църквата се събрали много сарацини и разговаряли помежду си, един от тях, като взел лък и стрела, се прицелил и стрелял в образа на светеца. Стрелата се забила в дясното му рамо и оттам потекла кръв, като от жив човек. Като видели това велико чудо, сарацините много се изумили, но не излезли от църквата, а продължавали да живеят в нея и да вършат според своя обичай нечисти неща. В тази църква живеели двадесет сарацини и всеки от тях имал жена и деца. Всички те, скоро след описаното чудо, загинали, бидейки внезапно поразени от люта смърт. А тези сарацини, които живеели извън църквата, останали здрави и невредими.

Анастасий Синаит говори за този образ на светията, че той сам го видял и че върху него личала следата от кръвта, която изтекла от раната.

Това чудо Господ извършил, за да изплаши нечестивите сарацини, а на нас верните да напомня, че сме длъжни да почитаме светите икони, защото при тях пребивава и чрез тях действа чудодействената благодат на нашия Бог.

 

Тропарь, глас 4:

Воинствословием истинным страстотерпче, небеснаго Царя воевода предобрый был еси, Феодоре: оружиями бо веры ополчился еси мудренно, и победил еси демонов полки, и победоносный явился еси страдалец. Темже тя верою присно ублажаем.

(Като истински воин, страдалче, си бил и предобър воевода на небесния Цар, Теодоре; с оръжията на вярата си се опълчил мъдро, победил си полковете на демоните и си се показал победоносен страдалец. Затова с вяра вечно те облажаваме.)

Кондак, глас 2:

Мужеством души в веру оболкийся, и глагол Божий, аки копие в руку взем, врага победил еси, мучеников превелий Феодоре: с ними Христу Богу моляся не престай о всех нас.

(С мъжество на душата, облякъл се във вяра и с Божието слово, като с копие си победил врага, превелики сред мъчениците, Теодоре: с тях не преставай да се молиш на Христа Бога за всички нас.)

 

Молитва великомученику Феодоpу Стpатилату

О, святы́й, сла́вный и всехва́льный великому́чениче Фео́доре Стратила́те! Мо́лим тя пред ико́ною твое́ю свято́ю: моли́ с на́ми и о нас, раб Бо́жиих (имена), умоля́емаго от Своего́ благосе́рдия Бо́га, да ми́лостивно услы́шит нас, благосты́ни у Него́ прося́щих, и вся на́ша ко спасе́нию и житию́ ну́жная проше́ния да испо́лнит. Еще́ же мо́лим тя, святы́й победоно́сче Фео́доре Стратила́те, разруши́ си́лы возстаю́щих на ны враго́в, ви́димых и неви́димых. Умоли́ же Го́спода Бо́га, всея́ тва́ри Созда́теля, изба́вити нас от ве́чнаго муче́ния, да всегда́ прославля́ем Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха и твое́ испове́дуем предста́тельство, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Житие на светия наш отец Ефрем, патриарх Антиохийски (545)

Свети Ефрем първоначално бил военначалник на Изток, по време на управлението на императорите Анастасий и Иустин. След това бил поставен за Антиохийски патриарх, тъй като бил човек благочестив, водещ добродетелен и богоугоден живот, изключително милостив към бедните и състрадателен към всички, които се намират в скърби и беди. А самото му избиране за патриарх станало според Божието благоволение и по откровението, което било дадено за него на един епископ, който живял по времето, когато Антиохия била възстановена след разрушението.

В това време в Антиохия, поради умножаването на различните ереси и еретици - несториани, евтихиани и други, се произнасяли хули против божеството но Христа и се потъпквала честта на Пресвета Богородица. Поради това над Антиохия се разразил Божият гняв. В двадесет и деветия ден на месец май, на обяд, в петък, тук станало страшно земетресение, а заедно с това целият град бил обхванат от огън. Земетресението разрушавало каменните здания и градските стени, а огънят унищожавал всичко останало. Това трябвало да яви на всички големия Божи гняв, предизвикан от човешките грехове. Антиохия едва не се уподобила на Содом и Гомор, защото голяма част от града била разрушена, и заедно с това загинали и безчислено множество граждани, едни от тях, като били затрупани под сриващите се сгради, а други от пожара. Така намерил смъртта си, затрупан от падаща колона, Антиохийският патриарх Евфрасий. Тогава сред останалите живи хора настанал голям плач и горчиво ридание. А жителите на всички околни градове и области, като узнали за станалото, се изпълнили с голям страх и ужас. Този Божий гняв, който яростно се стоварил върху Антиохия, видели с духовните си очи някои от светите отци, които се намирали на доста голямо разстояние от града (преподобни Теодосий Велики, който бил в Палестина, и преподобни Зосима, който бил в Кесария Палестинска). Поради това те със сълзи започнали да молят Бога да не погуби докрай града, срещу който Той справедливо се прогневил.

След това страшно земетресение и опустошителен пожар, в Антиохия бил изпратен военачалникът на Изтока - този блажени Ефрем, със задачата да построи в града нови сгради. Ефрем с усърдие се заел да изпълни възложеното му поръчение.

Сред работещите там имало един никому неизвестен епископ, който, като снел от себе си епископския сан и звание, показвайки се пред хората като бедняк, работел заедно с останалите на строежа.

Веднъж военачалникът Ефрем получил за него следното откровение. Уморен от работата, епископът легнал да поспи на земята. Тогава над него се видял огнен стълб, който достигал до небето. Ефрем наблюдавал това не веднъж и не два пъти, а многократно. Той много се ужасявал от това, което виждал, тъй като това чудо наистина било страшно.

Освен това воеводата не знаел, че този работник е епископ, тъй като по неговия външен вид не можело да се разбере, че е такъв. Той имал вид на обикновен бедняк: главата му била всякога посипана с прах, облеклото му се състояло от една скъсана дреха, изпоцапана с петна, а тялото му било изтощено от много работа и от изключителното му въздържание. Като извикал при себе си този работник, Ефрем започнал да го разпитва насаме: кой е той, откъде е и как се казва. А той отвърнал:

- Аз съм един от най-бедните жители на тоя град. Тъй като нямам необходимото за своето препитание, се трудя за заплата и Бог ме храни.

Тогава Ефрем, осенен от Бога, му казал:

- Повярвай ми, че няма да те пусна, докато не ми кажеш цялата истина.

След като нямало възможност да се крие повече, епископът казал на военачалника:

- Дай ми дума пред Бога, че на никого няма да разкажеш за мен, докато съм жив.

Ефрем с клетва му обещал да изпълни това. Тогава работникът казал:

- Аз бях епископ, но оставих епископството заради Бога и дойдох тук при непознати хора. Трудя се и придобивам чрез своя труд това скромно препитание за себе си. Но моето име и името на моя град, в който бях епископ, няма да ти кажа. А ти присъедини към тая милост, която вече си направил и правиш, още една. В тези дни Господ ще те възведе на епископския престол на тази Антиохийска църква, за да пасеш Църквата на Господа и Бога, която придоби със Своята кръв Христос - истинният наш Бог. И така, раздавай, както вече ти казах, изобилно милостиня и като се бориш срещу еретиците, твърдо стой в православната вяра. С такива подвизи ти ще благоугодиш на Бога.

Като казал това, неизвестният епископ се отдалечил от Ефрем.

Блаженият Ефрем, като изслушал това, много се учудил и си казал:

- Колко скрити раби има Бог, за които знае единствено Той!

Този епископ повече не останал сред работниците, но заминал на друго място. Той не желаел да бъде разпознат от хората, тъй като бягал от суетната човешка слава. Но неговото пророчество скоро се сбъднало, понеже след немного дни блажени Ефрем, според Божиите съдби, бил назначен за патриарх на великия град Антиохия.

Каква била ревността на светейшия патриарх Ефрем за благочестието и светостта, се вижда от следното:

Веднъж му било съобщено за някакъв стълпник, който се подвизавал в околностите на Иерапол. На Ефрем било казано, че този стълпник общувал с еретиците севериани. Великият Божи архиерей тогава лично отишъл при него и започнал да го умолява, дори със сълзи, да остави Северовото заблуждение и да се присъедини към общението със светата съборна и апостолска Църква. Стълпникът отговорил на патриарха:

- Аз никога не ще се присъединя към вашата Църква!

- По какъв начин желаеш - попитал патриархът - да се убедиш и какво доказателство искаш да видиш за това, че по благодатта на нашия Господ Иисус Христос съборната апостолска Църква е свободна от заблужденията на неверните!

Като искал да изплаши патриарха, стълпникът отговорил:

- Да наредим да се разпали голям огън и да влезем след това и двамата в него. Нека за права да се приеме вярата на този, който излезе от огъня цял и невредим. Него и ще последваме всички!

Патриархът отговорил на стълпника:

- Ти би следвало да послушаш мен, като свой отец, и нищо, което е по-високо от нашите сили, да не изпитваш. Но ако искаш да изпитваш неща, които превъзхождат моето нищожество, то аз, като се уповавам на милосърдието на всесилния Божий Син, вярвам, че заради спасението на твоята душа Той ще извърши това.

После патриархът казал на присъстващите:

- Да бъде благословен Господ! Донесете тук дърва!

Когато били донесени много дърва, патриархът наредил да запалят голям огън около стълпа, а след това казал на стълпника:

- Слез от стълпа и съгласно с твоите думи да влезем и двамата в огъня!

Стълпникът се изумил от тази гореща вяра на патриарха и от неговото твърдо упование на Бога и не желаел да слезе от стълпа. Тогава патриархът му казал:

- Нима сам ти не реши да направим така! Нима сам ти не пожела именно по този начин да изпиташ Бога? А защо сега не желаеш да влезеш в огъня!

След това патриархът снел омофора си и като застанал близо до огъня, вдигнал очите си към небето и се помолил на Бога:

- Господи Иисусе Христе, Боже наш, Който благоволи заради нашето спасение истинно да се въплътиш и да се родиш от Пречистата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария! Покажи ни сега истинската вяра!

Като свършил молитвата си, патриархът хвърлил омофора си в средата на пламъка.

Въпреки че огънят горял около три часа и дървата напълно се били разгорели, патриархът извадил омофора си цял и ни най-малко неповреден от пламъците.

Като се удивил от станалото, стълпникът познал, че истинната вяра е вярата на патриарха. Поради това той се отрекъл от своето нечестие, проклел Север, обърнал се към светата съборна и апостолска Църква и се причастил от ръцете на светейшия патриарх Ефрем с божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови, като прославил Бога.

Този велик Божий угодник извършил и много други чудеса. След като достойно управлявал паството си, той се преставил в Господа, на Когото служел с вяра и истина през всичките дни на своя временен живот. Той влязъл в радостта на своя Господ и Този, Когото благочестно прославял на земята, сега прославя на небесата заедно с всички светии. Амин.

 

В памет на преподобния наш отец Зосима (VI в.)

Преподобни Зосима бил по произход финикиец. Той се родил в крайбрежното финикийско селище Синд, което се намирало на разстояние двадесет стадия от град Тир. Упражнявайки се в подвизите на монашеството, Зосима, чрез въздържанието, поста и чрез другите просияли в него добродетели, изходатайствал за себе си такава голяма благодат у Бога, че достигнал състояние, в което неговата съвест пребъдвала свободна от всякакво смущение, и прозирал със своите духовни очи в далечното бъдеще като в настоящето. Неговият манастир се намирал близо до селището Синд, в което се родил.

Веднъж му се случило да бъде в Кесария Палестинска, където в това време епископ бил преподобни Иоан, наричан Хозевит. Той бил възкачен на епископската катедра, заради добродетелния си живот, като против желанието си бил взет от Хозевитската обител, намираща се недалеч от Иерусалим, по пътя, който водел към Иерихон. В същия град живеел един благороден патриций, на име Аркесилай - мъж благочестив и украсен с всякакви добродетели. Преподобни Зосима отседнал при него, бидейки приет с чест и с радост. Във времето, докато Антиохия била разрушавана от земетресение, старецът започнал внезапно да стене, горчиво заплакал и въздишал от дълбините на сърцето си. Така той пролял много сълзи. След това помолил да му донесат кадилница и като я напълнил с тамян и с горещи въглени, той покадил с нея всички, които се намирали там. После се разпрострял кръстообразно върху земята и започнал с умиление да се моли на Бога.

Тогава Аркесилай го попитал:

- Защо така се опечали?

А той отговорил така, че го чули всички:

- До моя слух достигна шумът от страшното разрушение и погибел на Антиохия. Този шум и сега звучи в ушите ми.

Аркесилай и другите, които били там, като се удивили и ужасили, записали часа, в който преподобният изрекъл това, а малко по-късно узнали, че в действителност казаното от стареца било истина, тъй като Антиохия била разрушена в същото време, когато старецът се просълзил, и като паднал на земята на молитва, предизвестил за това нещастие.

Преподобният извършил и много други чудеса. Тук ще споменем някои от тях.

Веднъж Аркесилай дошъл в манастира на преподобния. А той се намирал на разстояние петстотин стадия (около 100 км от града). В това време жената на Аркесилай поради невнимание си наранила окото с иглата за плетене и жестоко страдала от раната. Когато светият епископ Иоан Хозевит узнал за това, побързал да отиде при нея, за да огледа раната, и видял, че окото било излязло от мястото си. Тогава той наредил на един от лекарите, които присъствали там, да вземе гъба, после да сложи падналото око обратно на мястото му и да привърже след това гъбата с парче плат към него.

Когато се случило това, при Аркесилай спешно бил изпратен пратеник, който да го извести за всичко, което станало в дома му. Аркесилай в това време се намирал в синдийската обител и беседвал с преподобни Зосима. Като узнал за случилото се в неговия дом, той започнал горчиво да ридае и да скубе косите си. Преподобни Зосима го попитал за причината на неговия плач и след като Аркесилай му отговорил, влязъл във вътрешната си килия, където по обичая си всякога се молел. Скоро след това той излязъл при Аркесилай с весело и радостно лице и казал:

- Върни се в дома си с радост! Тъй като Хозевит, с даруваната му от Бога благодат, изцели твоята жена. Сега и двете очи са напълно здрави. Нещастието не причини никаква вреда, тъй като Хозевит по чудесен начин я изцели.

Тези две чудеса били извършени от двамата праведни мъже в продължение само на един час. Светият епископ Иоан изцелил изваденото око на жената, а преподобни Зосима със своите духовни очи отдалече прозрял станалото изцеление и съобщил за него на Аркесилай.

Веднъж преподобни Зосима се отправил за Кесария. Той взел със себе си осел, върху който натоварил багажа си. По пътя го срещнал лъв. Лъвът грабнал осела и побягнал с него в пустинята. Свети Зосима тръгнал по следите на дивия звяр. Когато лъвът, след като изял осела, се наситил, старецът се приближил към него и усмихвайки се, му казал:

- Ето какво, приятелю! На мен ми стана твърде трудно да вървя, тъй като, поради старостта си, силно се изморих. Аз нямам сили да нося товара, който беше сложен върху гърба на моя осел. Затова вземи да носиш този товар, макар и да е противно на твоя нрав, ако искаш да се освободиш от Зосима. А след това отново можеш да станеш зъл и свиреп, съгласно твоята природа.

Тогава лъвът, сякаш позабравил своята естествена ярост, започнал да се умилква около светия и станал кротък като агне, като със самата си ласкавост вече показвал своята покорност. Свети Зосима сложил върху него товара, който по-рано носел оселът, и така стигнали до вратите на Кесария. След това, като свалил от дивия звяр товара, преподобният го пуснал да се върне обратно в пустинята. По този начин, от една страна, се разкрила всемогъщата Божия сила, която покорява и прави послушни на Своите раби и дивите зверове, а, от друга, станало явно и това, че на добродетелния човек, който изпълнява заповедите на Господа и с цялото си сърце служи на своя Бог и Творец, се подчинява и служи всичко останало, дори и неразумните създания. И накрая, този случай несъмнено доказва на всички светостта на Зосима Финикийски. А за всичко това нека въздадем слава на нашия Бог, сега и во веки веков. Амин.

image

 

 

СВЯТИТЕЛЬ ФЕОДОР РОСТОВСКИЙ И СУЗДАЛЬСКИЙ, ЕПИСКОП 

(ок. 1023 г.)

Свети ТЕОДОР РОСТОВСКИ И СУЗДАЛСКИ, ЕПИСКОПСвя­ти­тель Фе­о­дор, епи­скоп Суз­даль­ский, был ро­дом из Гре­ции. Он при­был в Ки­ев­скую Русь из Кон­стан­ти­но­по­ля в сви­те ду­хов­ных лиц, со­про­вож­дав­ших свя­ти­те­ля Ми­ха­и­ла, мит­ро­по­ли­та Ки­ев­ско­го ( 992), ко­то­рый кре­стил ве­ли­ко­го кня­зя Вла­ди­ми­ра в 987 го­ду в Кор­су­ни. По сви­де­тель­ству Корм­чей XIII ве­ка, спи­сок с еще бо­лее древ­ней, рав­ноап­о­столь­ный ве­ли­кий князь Вла­ди­мир ( 1015 г.) го­во­рил о се­бе: «При­ем Свя­тое Кре­ще­ние и про­сла­ви Бо­га, яко спо­до­би­ти при­я­ти та­ко­вую бла­го­дать прео­свя­щен­ным мит­ро­по­ли­том Ми­хаи­лом, и взях его, пер­во­го мит­ро­по­ли­та, от пат­ри­ар­ха и от все­го со­бо­ра, по­чтен­на­го лам­па­дою и са­ком, яко вто­ро­го пат­ри­ар­ха, с ним же кре­стих всю Рус­скую зем­лю».

По­сле Кре­ще­ния ки­ев­лян ле­том 988 го­да ве­ли­кий князь Вла­ди­мир вме­сте с сы­но­вья­ми и пер­вым мит­ро­по­ли­том Ки­ев­ским Ми­ха­и­лом объ­ез­жа­ли рус­ские го­ро­да, рев­но­стно рас­про­стра­няя хри­сти­ан­ство. В Чер­ни­гов, Бел­го­род, Пе­ре­яс­лавль, Нов­го­род, Вла­ди­мир Во­лын­ский бы­ли по­став­ле­ны епи­ско­пы. В 990 го­ду мит­ро­по­лит Ми­ха­ил по­свя­тил в сан епи­ско­па со­про­вож­дав­ше­го его свя­ти­те­ля Фе­о­до­ра и на­зна­чил его на но­во­устро­ен­ную ка­фед­ру в Ро­сто­ве Ве­ли­ком.

Ру­ко­пис­ное жи­тие свя­ти­те­ля Леон­тия Ро­стов­ско­го ( 1164) сви­де­тель­ству­ет: «Бысть пер­вый епи­скоп Ро­сто­ву Фе­о­дор и кре­сти Рос­тов­скую зем­лю и Суз­даль­скую».

Свя­ти­тель Фе­о­дор сра­зу же при­сту­пил к стро­и­тель­ству пер­во­го в Ро­сто­ве хрис­ти­ан­ско­го хра­ма, пер­во­на­чаль­но де­ре­вян­но­го. Он был освя­щен в честь Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы и про­сто­ял 168 лет.

Ро­стов­ские жи­те­ли вна­ча­ле, бу­дучи еще языч­ни­ка­ми, до­воль­но вра­ждеб­но встре­ти­ли и са­мо­го ар­хи­пас­ты­ря, и все его на­чи­на­ния. Мно­же­ство обид при­шлось вы­не­сти свя­ти­те­лю от идо­ло­по­клон­ни­ков, под­стре­ка­е­мых волх­ва­ми. При­тес­не­ния с их сто­ро­ны все уве­ли­чи­ва­лись, по­это­му в 992 го­ду епи­скоп Фе­о­дор вы­нуж­ден был по­ки­нуть Ро­стов Ве­ли­кий.

По вы­ра­же­нию Сте­пен­ной кни­ги, свя­ти­тель «из­не­мог» от упор­ных языч­ни­ков и «невер­ных лю­дей», не при­ни­мав­ших Кре­ще­ния.

Свя­ти­тель Фе­о­дор по­се­лил­ся в мест­но­сти, где позд­нее воз­ник го­род Суз­даль. В крат­ком ру­ко­пис­ном ска­за­нии о свя­ти­те­ле Фе­о­до­ре, хра­нив­шем­ся в риз­ни­це суз­даль­ской со­бор­ной церк­ви, по­вест­ву­ет­ся: «При­ям свя­ти­тель Фе­о­дор паст­ву сло­вес­ных овец в Суж­даль­ской стране и, ви­дя их по­мра­чен­ны­ми, на­чал, воз­ла­гая на Бо­га упо­ва­ние, се­я­ти се­мя сло­ва Бо­жия, идоль­ские ка­пи­ща раз­ру­шая; хра­мы же свя­тые во сла­ву Бо­жию со­зи­дая и укра­шая. Зря­ще бо на­ро­ди бо­го­угод­ное жи­тие его и крот­кий нрав, и слы­ша бо­го­дух­но­вен­ное уче­ние его, по пре­мно­гу удив­ля­ши­ся, об­ра­ща­ху­ся в ве­ру Хри­сто­ву и прии­ма­ху Свя­тое Кре­ще­ние». Та­ким об­ра­зом, Суз­даль­ская мест­ность, вхо­див­шая в то вре­мя и в по­сле­ду­ю­щие два сто­ле­тия в со­став Ро­стов­ской епар­хии, обя­за­на хри­сти­ан­ским про­све­ще­ни­ем свя­ти­те­лю Фе­о­до­ру, ко­то­рый по­это­му и был по­име­но­ван впо­след­ствии Суз­даль­ским.

Так как по спис­кам Ро­стов­ских епи­ско­пов XIV ве­ка преж­де св. Леон­тия три ра­за по­став­ля­ет­ся в Ро­сто­ве Фе­о­дор, то это по­да­ет мысль, что св. Фе­о­дор из суз­даль­ско­го уеди­не­ния сно­ва воз­вра­ща­ет­ся в Ро­стов на ка­фед­ру. Это под­твер­ж­да­ет­ся и ру­ко­пис­ным жи­ти­ем св. Леон­тия; здесь ска­за­но о рав­ноап­о­столь­ном кн. Вла­ди­ми­ре: «Фе­о­до­ра епи­ско­па посла в Ро­стов с кня­зем Бо­ри­сом». По­сколь­ку же из­вест­но, что св. кн. Бо­рис был по­слан в Ро­стов в 1010 го­ду на ме­сто кня­зя Яро­сла­ва, по­сту­пив­ше­го в Нов­го­род; то при­бы­тие св. Фе­о­до­ра в Рос­тов вме­сте с кня­зем Бо­ри­сом бы­ло так­же не преж­де 1010 го­да. В этот раз он про­был в Ро­сто­ве, ве­ро­ят­но, до 1014 го­да, по­ка не вы­зван был кн. Бо­рис боль­ным от­цом в Ки­ев. Стра­даль­че­ская кон­чи­на св. кн. Бо­ри­са и по­сле­до­вав­шая за нею кро­ва­вая борь­ба Яро­сла­ва с бра­то­убий­цей Свя­то­пол­ком бы­ли бла­го­при­ят­ны толь­ко для фа­на­ти­ков язы­че­ства, и бла­жен­но­му епи­ско­пу труд­но бы­ло в та­кое вре­мя удер­жать­ся в Ро­сто­ве. В по­мя­ну­том жи­тии св. Леон­тия ска­за­но, что бла­жен­ный Фе­о­дор, при­быв с кня­зем Бо­ри­сом в Ро­стов, хо­тя усерд­но тру­дил­ся над про­све­ще­ни­ем на­ро­да свя­той ве­рой, но неве­рие глу­бо­ко пу­сти­ло кор­ни в на­ро­де, про­по­вед­ник «из­гнан бысть».

Епи­скоп Фе­о­дор пре­ста­вил­ся в Суз­да­ле, но ле­то­пи­си не со­об­ща­ют го­да его бла­жен­ной кон­чи­ны; по неко­то­рым со­по­ста­ви­мым дан­ным ее мож­но от­не­сти не позд­нее 1023 го­да.

Да­та про­слав­ле­ния свя­ти­те­ля точ­но неиз­вест­на, но в со­от­вет­ствии с древ­ним пре­да­ни­ем об­ре­те­ние его свя­тых мо­щей про­изо­шло еще до на­ше­ствия ха­на Ба­тыя, то есть до 1237 го­да.

В 1754 го­ду епи­скоп Суз­даль­ский Пор­фи­рий пред­ла­гал Свя­тей­ше­му Си­но­ду осви­де­тель­ство­вать мо­щи епи­ско­па Фе­о­до­ра. Ука­зом от 27 ав­гу­ста 1755 го­да Свя­тей­ший Си­нод по­ста­но­вил: «Нет ни­ка­ко­го сум­ни­тель­ства, вновь осви­де­тель­ст­во­вать несть по­тре­бы, а оста­вить в та­ком же, как до­ныне бы­ли, со­сто­я­нии и по­чи­та­нии».

В 1794 го­ду ста­ра­ни­я­ми прео­свя­щен­но­го ар­хи­епи­ско­па Вла­ди­мир­ско­го и Суз­даль­ско­го Вик­то­ра нетлен­ные мо­щи свя­ти­те­ля Фе­о­до­ра бы­ли по­ло­же­ны в ра­ку из по­зо­ло­чен­но­го се­реб­ра и от­кры­то по­чи­ва­ли с тех пор по ле­вую сто­ро­ну от ико­но­ста­са в суз­даль­ском со­бор­ном хра­ме в честь Рож­де­ства Бо­го­ро­ди­цы.

Над мо­щам свя­ти­те­ля еще с 1635 го­да су­ще­ству­ет на­стен­ная над­пись: 
«В ле­то 6948 пер­вый бла­го­вер­ный и ве­ли­кий князь Вла­ди­мир про­све­ти Суз­даль­скую зем­лю Свя­тым Кре­ще­ни­ем и паст­ву вру­чи епи­ско­пу Фе­о­до­ру».

Над гроб­ни­цей свя­ти­те­ля, по­чив­ше­го в Суз­да­ле, в XVI ве­ке воз­ло­жен был до­ро­гой по­кров с та­кой ши­той над­пи­сью: «Ле­та 7089 (1581), мо­лясь Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­це и ве­ли­ко­му чу­до­твор­цу епи­ско­пу Фе­о­до­ру Суз­даль­ско­му, по­ло­жи­ла сей по­кров на ве­ли­ка­го чу­до­твор­ца епи­ско­па Фе­о­до­ра кня­зя Вла­ди­ми­ра Анд­ре­еви­ча кня­ги­ня Ев­прак­сия». В 1633 го­ду Суз­даль­ский ар­хи­епи­скоп пи­сал в Суз­даль­ский Де­ви­чий мо­на­стырь: «Мо­лит­вы ве­ли­ких свя­ти­те­лей чу­до­твор­цев Суз­даль­ских Иоан­на и Фе­одо­ра да бу­дут с ва­ми».

 

Тропарь святителю Феодору, епископу Ростовскому и Суздальскому

глас 8

В моли́твах бдя, се́рдцем же о ста́де твое́м вы́ну боле́знуя,/ уче́нием свои́м всех просвети́л еси́, Фео́доре прему́дре,/ те́мже Христа́ Бо́га моли́,// в день па́мяти твоея́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

(Перевод: В молитвенном бдении ты всегда болел сердцем о стаде своем, учением своим всех просветил ты, Феодор премудрый, потому Христа Бога моли в день памяти твоей даровать нам великую милость.)

Ин тропарь святителю Феодору, епископу Ростовскому и Суздальскому

глас 8

В моли́тве бдя, Го́рняя жела́я,/ до́льняя возненави́дел еси́,/ и, се́рдцем боле́знуя, вы́ну о ста́де свое́м пече́шися,/ уче́нием бо свои́м всех просвети́л еси́,/ Фео́доре прему́дре, Христа́ Бо́га моли́ в па́мяти твое́й// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

(Перевод: В молитвенном бдении, устремляясь к Небесному, ты возненавидел земное и, болея сердцем, всегда заботишься о стаде своем, ибо учением своим ты всех просветил, Феодор премудрый, Христа Бога моли в день памяти твоей даровать нам великую милость)

Кондак святителю Феодору, епископу Ростовскому и Суздальскому

глас 3

Я́ко ве́лие со́лнце,/ возсия́ пресла́вная па́мять твоя́, прему́дре Фео́доре,/ в не́йже подава́еши в беда́х су́щим спасе́ние,/ притека́ющим к тебе́ усе́рдно,/ благода́тию, е́юже облагодати́ тя Христо́с// в жи́зни несконча́емой.

(Перевод: Как великое солнце воссияла преславная память твоя, премудрый Феодор, которой ты подаешь спасение находящимся в бедах, приходящим к тебе усердно, благодатью, которой наделил тебя Христос в вечной жизни.)

 

Молитва святителю Феодору, епископу Суздальскому

О, вели́кий архиере́ю Бо́жий, Фео́доре треблаже́нне! Иже град Су́ждаль и окре́стныя гра́ды и страны́ святы́м Креще́нием просвети́вый и от тьмы неве́дения к све́ту Богоразу́мия приведы́й, пе́рвый во благода́ти Правосла́вныя ве́ры нам па́стырь и уго́дник Госпо́день, А́нгельскаго жития́ ревни́тель и апо́столов подо́бник, гра́ду Су́ждалю защи́титель и всем, с ве́рою к тебе́ притека́ющим, помо́щник ве́лий и засту́пник те́плый! Услы́ши нас, гре́шных и недосто́йных раб твои́х, в час сей к тебе́ моле́ние сие́ принося́щих, помяни́ нас у Престо́ла Влады́ки Царя́ Вседержи́теля Бо́га и помоли́ся о нас, гре́шных, я́ко да изба́вит нас от всех бед и зол, мир же и благоде́нствие нам да́рует. Ей, уго́дниче Бо́жий и святи́телю Фео́доре! Сохрани́ страну́ на́шу, град твой Су́ждаль и вся́кия гра́ды и ве́си от гла́да, губи́тельства, тру́са и пото́па, огня́, меча́, наше́ствия иноплеме́нных, и междоусо́бныя бра́ни, и от напра́сныя сме́рти, и от нападе́ния вра́жия, и от тлетво́рных ве́тров, и от смертоно́сныя я́звы, и от вся́каго зла. Бу́ди нам помо́щник и засту́пник во всей жи́зни на́шей, и изба́ви нас от оби́дящих и ненави́дящих челове́к, непра́ведно на ны востаю́щих, и от всех ви́димых и неви́димых сопротивле́ний вра́жиих, и спасе́ны нас предста́ви в День стра́шнаго и гро́знаго прише́ствия Госпо́дня, и сподо́би нас улучи́ти десна́го стоя́ния во блаже́нном Ца́рствии Христа́ Бо́га. Я́ко Тому́ подоба́ет вся́кая сла́ва, честь и поклоне́ние, со Безнача́льным Его́ Отце́м и Пресвяты́м, и Благи́м, и Животворя́щим Его́ Ду́хом, ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑