Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Март 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Днес 30 март е 17 март 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Великия (Великденски) пост  

Св. преподобни Алексий, човек Божий. Св. преподобни Макарий Колязински. Св. мъченик Марин Прочети повече


1941г. умира Ген. Васил Кутинчев Прочети повече

1954г. умира в комунистически концлагер синът на Райна Княгиня - Генерал-майор Иван Дипчев Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 05.06.2013 г. / 20:35:21 
Вяра
Дванадесета неделя след Петдесетница

imageВ ДВAНAДEСETA НEДEЛЯ СЛEД ПETДEСETНИЦA, ЗA СРEБРОЛЮБИETО

По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие (Мат. 19:24)

Благослови, отче!

 

Нищо друго не размътва ума на човека така, както сребролюбието. Защото от него се ражда омраза между съседи, недоверие между приятели, убийство и други безчестни злини. Който иска голям разкош и телесен покой на този свят, изпада в сребролюбие, с което изгубва Небесното царство и си наврежда много, защото сребролюбието направи Елисеевия ученик Гиезий целият рана , то предаде Ананий и Сапфира на смърт (вж. Деян. 5:1-10), то направи Иуда предател, то е съсипало много села и градове, то е напоило земята с човешка кръв, то кара човека да изостави Бога и да върви след дявола и неправдата, както ще чуете сега от Евангелието.

 

Eвaнгeлиe oт Мaтeй, зaчaлo 77

В онова време един момък се доближи до Иисус, поклони Му се и рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си, обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини, какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси, ...па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно, и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогова може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно. (Мaт. 19:16-26)

 

ТЪЛКУВAНИE

Този младеж не отишъл да изпитва Христа с лукавство, а желаел да разбере, как може да влезе в Небесното царство. И не знаел, че Христос

е Бог, а мислил, че е човек, учител. За това и Христос го попитал: Защо Ме наричаш благ? Естествено, никой не е благ, освен един Бог. А хората могат да бъдат добри единствено с Божията благодат. Когато момъкът попитал Христа какво да прави, за да получи Небесното царство, Христос веднага го препратил към Божиите заповеди, първо, за да не кажат евреите, че е противник на закона, и второ, за да научи младежа, че не може да бъде съвършен само със стария закон, докато не изпълни и евангелския. И когато младежът заявил, че е изпълнил всички заповеди, тогава Христос му рекъл: „Изпълнил си ги лицемерно, само на думи, а не на дело. Ако искаш да бъдеш съвършен, изпълни ги истински“. Този младеж бил много богат, а около него имало доста сиромаси и ако той бе обичал ближните си като себе си, както казва законът, би им дал от своето имущество и те нямаше да бъдат по-бедни от него. Както правим и ние сега - вярваме в Евангелието, но не вършим това, което то ни заповядва, защото кой от нас обича съвършено ближния си? Струва ми се, че няма такъв, или ако има, е голяма рядкост, защото ние не обичаме ближните си (сиромасите), нито им помагаме в нуждата им, а гледаме с някоя лъжа и хитрост да грабнем от тях и онова, което имат, за да заБогатеем с техния труд, а те да останат голи и гладни. И също като този младеж се хвалим, че изпълняваме Божия закон. Но тежко ни и горко, защото ще бъдем осъдени на вечно мъчение и ще бъдем отделени от Христа, като днешния младеж, на когото Христос казал да раздаде цялото си имущество, понеже го видял, че е златолюбец. Но тъй като обичал много собствеността си и не искал да се раздели с нея, богатият младеж не дал на Христа никакъв отговор и си отишъл натъжен. Тогава Христос, като видял, че богатството му е по-мило от Небесното царство, рекъл на апостолите: По-лесно е корабно въже да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Христос казал това не за да укори богатите и притежаването на собственост, а за да укори онези, които не знаят как да използват богатството. И мнозина богати, които са обичали парите повече от Бога, са изгубили Небесното царство, както казва днешната притча, защото както дебело въже не може да мине през иглени уши, така и богаташът, който е затлъстял от светски удоволствия и грехове, не може да мине по райския път, докато не изтънее с пост, молитви, милостиня и покаяние. Защото пътят към рая е скръбен и малцина са онези, които ходят по него. Като чули колко мъчно ще влезе богат в Царството небесно, апостолите се натъжили и си казали помежду си: „Щом е така, тогава кой богат може да влезе в Небесното царство?“ А Христос ги погледнал кротко и рекъл: „Докато е свързан от сребролюбието и граби безмилостно, за богатия не е възможно да влезе в Небесното царство, но като повика Бога на помощ, като раздаде на сиромаси от богатството си и угаси сребролюбивото си желание, тогава с Божията помощ влиза лесно, защото за Бога всичко е възможно“.

 

ПОУЧEНИE

Благочестиви християни, всички вие чухте, че богат човек мъчно влиза в Царството небесно. Но да не мислите, че богатството е криво и лошо. богатството само по себе си нито е добро, нито е зло, то става добро или зло в зависимост от нашата воля. Както с езика си можем да говорим и лоши, и добри неща, така и с богатството си можем да правим и зло, и добро, както иска волята ни. За това не бива да корим богатството и да казваме, че то ни пречи за спасението, а трябва да укоряваме злата си воля, която не ни оставя да вършим добро. Защото богатството ни вреди само тогава, когато имаме зла воля и немилосърдие, като онзи богаташ, пред чиято вяра сиромахът Лазар лежеше гол и гладен, а той от скъперничество и немилосърдие нито го облече с някоя съдрана дреха, нито някога го нахрани, и когато той хвърляше трохи на кучетата, тогава и сиромахът Лазар се хранеше. богаташът изгуби душата си, защото беше немилостив, а не защото беше богат (вж. Лук. 16:19-31). Така изгуби душата си и онзи богаташ, който казваше: „Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи и ще събера там всичките си храни и благата си. А после ще ям и ще пия и няма да давам на други“ (ср. Лук. 12:18, 19). Ето, и тук не е криво житото, което се е родило в голямо количество, а са криви скъперничеството и немилосърдието му. Нали и Авраам беше богат? Защо тогава не изгуби душата си, а за любовта си към странниците и заради праведността си стана пръв в Небесното царство и прославен по целия свят? Нали и Иов беше много богат? Защо не изгуби душата си, а Сам Бог каза за него, че няма друг праведен и лишен от недостатъци човек като него? Защото бил търпелив и обичал сиромасите като свои деца, за които сам казва: „Аз бях очи за слепите, нозе за хромите, баща за вдовиците и сиромасите и никой не е излизал от дома ми с празни ръце“ (ср. Иов. 29:15, 16). Ето, ясно виждаме, че богатството не е лошо нещо, лоша е нашата воля. богатството нито спасява, нито погубва човека. Спасява ни или ни погубва свободният ни избор. По подобен начин и сиромашията нито спасява онзи, който не я търпи с благодарност, нито погубва онзи, който я търпи с благодарност като Лазар и Иов. Защото Бог приема и богатия, и сиромаха според делата им. Направил е някого богат, за да се откупи от вечната мъка с милостиня, а другиго е направил сиромах, за да влезе в Небесното царство чрез търпение и благодарност, защото всичко, което Бог е направил, е добро, полезно и спасително. Нему слава във вечните векове, амин.

Из "Софроние" на епископ Софроний Врачански

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑