Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 септември...
Голготски кръст

08 септември по православния календар - Рождество на Пресвета Богородица. Икона на Пресвета Богородица Курско-Коренна "Знамение" Прочетете повече ТУК!

1812г. е роден Ангел Кариотов (Ангел Войвода) Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 04.06.2013 г. / 20:04:16 
Вяра
19.06 по еретическия, †06 юни по православния календар - Св. преподобни Висарион Чудотворец. Св. преподобни Иларион Нови изповедник, игумен Далматски. Св. преподобномъченици Архелая, Текла и Сусана. Св. преподобни Паисий Углички

imageЖитие на преподобния наш отец Висарион

Великият измежду нашите отци Висарион бил роден и възпитан в Египет. От младини той възлюбил Бога и светлината на Божията благодат възсияла в неговото сърце. Той пазел себе си чист от всяка греховна сквернота, стараейки се да не опорочи духовната одежда, в която се облякъл в светото Кръщение.

Свети Висарион предприел пътешествие до светите места в Иерусалим. Тук той видял преподобни Герасим, който прекарвал постнически и пустиннически живот при река Иордан и на когото служел един лъв. Видял също и много други подвижници, живеещи там в различни места и които впоследствие просияли със своите добродетели. Беседвайки с тях, свети Висарион получил голяма полза за своята душа.

Когато се върнал в отечеството си, Висарион намерил духовен отец в лицето на Исидор Пелусиотски. Като идвал често при него, той се поучавал в добродетелта и се поощрявал към строг живот. Накрая, след като раздал на бедните и на манастирите оставеното му от неговите родители имущество, Висарион се отрекъл от света и приел монашеско пострижение.

Като се уединил в пустинно място, Висарион приел върху себе си обета на безмълвието. Изнурявайки себе си с многочислени трудове и умъртвявайки плътта си с постнически подвизи, той, бидейки в плът, станал подобен на безплътните ангели. Неговият пост бил безпримерен: понякога по цяла седмица не вкусвал нищо, а понякога не приемал храна и питие в продължение на 40 дни. Веднъж, като застанал на едно открито място, обрасло с тръни, той въздигнал към небето ръцете и очите си, а също обърнал и ума си към него и така прекарал 40 дни и нощи в молитва, стоейки неподвижно. В продължение на тези четиридесет дена той не се помръднал от мястото си, нищо не вкусил, не казал нищо никому, не бил оборен от дрямка, не изпаднал в изнемога от естествена слабост, за нищо земно не помислил с ума си, но целият - подобно на безплътните - бил устремил своите духовни очи към Бога. Затова и светият бил сподобен от Бога с голяма благодат: Бог му дал дара на чудотворството, така че той се уподобил на древните свети пророци. Така той станал подобен на Моисей: както Моисей някога в древност чрез посочената му от Бога дървена тояга превърнал горчивата вода в пустинята в сладка, за да напои жадния Израил, така и преподобни Висарион с молитвата си и с кръстния знак направил сладка солената морска вода, за да напои изнемогващия от жажда свой ученик. Това станало така: веднъж, когато светият и неговият ученик ходели по пустинния морски бряг, ученикът се изнурил от силния пек и като почуствал голяма жажда, казал на преподобния:

- Отче, много съм жаден.

Преподобният, след като се помолил и осенил с кръстния знак морето, казал:

- В името на Господа, вземи и пий.

Ученикът почерпил вода от морето в един малък съд, който носел със себе си. Като отпил от водата, тя му се сторила много сладка и прохладна, като да е почерпана от извор. След като се напил достатъчно и се разхладил, ученикът налял още вода в съда за път. Старецът забелязал това и казал на ученика:

- Защо напълни съда с вода?

Ученикът отвърнал:

- Прости ме, отче! Взех вода, за да не се измъчвам отново от жажда.

А старецът казал:

- Бог, Който присъства на това място, присъства и на всяко друго, както тук, така и на всяко друго място Той може да даде вода на жадния.

А името на този ученик било Дула.

Преподобни Висарион се уподобил и на Иисус Навин: както той, при победната битка с аморейците, спрял движението на слънцето; така направил и този Божий угодник. Когато веднъж отивал заедно с ученика си при един старец, слънцето вече започнало да клони на запад, а оставало още много път. Тогава старецът се обърнал към Бога с молитва:

- Моля Те, Господи, заповядай на слънцето да спре, докато не пристигна при Твоя раб!

И така и станало: слънцето не залязло дотогава, докато преподобният не пристигнал при стареца.

Свети Висарион се уподобил и на Божия пророк Илия. Както по време на суша той направил да се излее от небето обилен дъжд, така неведнъж и два пъти направил и преподобният.

Светият се уподобил и на пророк Елисей: както той, като разделил водата с дрехата на Илия, преминал река Иордан, така и преподобният със своята молитва превръщал водата в път и минавал по нея. Той преминал като по сухо река Нил и така преминавал всички реки, които срещал по пътя си.

Веднъж, когато преподобният бил в скита, в храма довели един бесноват човек. Започнали да извършват молитви за него в църквата, за да се избави от нечистия дух. Но бесът все не излизал от него, тъй като бил много зъл и свиреп. Клириците започнали да се питат:

- Какво да правим с този бесноват?

А някои казали:

- Никой не може да изгони тоя бяс освен отец Висарион. Но ако ние го помолим за това, той няма да дойде в храма. Затова да направим така: на следващия ден сутринта той ще дойде в храма пръв, но ние ще дойдем още по-рано от него и ще сложим бесноватия да седне на неговото място, а след това ще кажем на стареца: “Събуди спящия.”

Клириците така и направили.

Когато преподобният влязъл в храма, забелязал този човек, който седял на неговото място. Като не желаел да го прогони оттук, той застанал близо до него. Щом започнало да се чете църковното правило, клириците казали на стареца:

- Отче, разбуди спящия.

Висарион, като се приближил до човека, го побутнал и казал:

- Стани и си иди оттук.

И бесът, изгонен от думата на светия, веднага излязъл от болния. Човекът се изправил и започнал да благодари на Бога за това, че го е избавил от беснуването. И оттогава той бил напълно здрав.

По такъв начин клириците подтикнали светия да извърши чудото и да изгони беса, тъй като този преподобен отец не желаел да извършва чудеса явно, за да не бъде прославен от хората. Бидейки смирен и смятайки себе си за грешен, той бягал от човешките похвали.

Случило се, че един брат от скита паднал в някакво прегрешение, поради което свещеникът му заповядал да излезе от храма, като недостоен да бъде заедно с братята. Тогава и преподобни Висарион излязъл заедно със съгрешилия, като казал:

- И аз съм грешен.

Такова било смирението на светия.

Неговите ученици съобщават за него, че той в продължение на 40 години не бил лягал върху постеля, за да отдъхне. Той си позволявал да дремне само за малко, стоейки или седейки. Преподобният често увещавал своите ученици да бодърстват и всякак да се пазят от вражеските изкушения. Той казвал:

- Монахът трябва да бъде целият като око, подобно на херувимите и серафимите. И ако някой живее мирно, без да има изкушения, той още повече трябва да бодърства и да смирява себе си пред Бога, за да не би някак да се възгордее и да падне в някое още по-голямо съгрешение. Защото, поради гордостта, мнозина са падали в борба с дявола. Понякога Бог поради нашата немощ не ни изпраща изпитания, за да не погинем съвсем.

По живота си този свят отец бил подобен на небесна птица, защото не придобил нищо земно, нямал нито своя килия, нито каквото и да е убежище. Той се скитал из пустинята, преминавайки от място на място. Ходел по планините и горите подобно на заблудил се пътник. Никак не се грижел за телесните си нужди; не се грижел нито за храната си, нито за облеклото си. Върху тялото си носел само бедно облекло, което едва прикривало голотата му. Без да обръща внимание на това, че през деня го изгарял слънчевият зной, а през нощта бил нападан от студа, той рядко влизал под някакъв подслон. Бродел по планините, като птица, търсейки уединение, въздигайки ума си към Единия Бог и утвърждавайки своята мисъл единствено и само в Него. Сълзите постоянно извирали от очите му, чести въздишки се чували от дълбините на неговото сърце и всички дни на своя живот той прекарвал в сълзи, всякога плачейки и ридаейки. Достигнал до дълбока старост, той се преставил във вечния живот и преминал от плача във вечното веселие, заедно с всички светии, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото се отдава слава во веки. Амин.

Тропарь преподобных Виссариона и Илариона

глас 4

Боже отец наших,/ творяй присно с нами по Твоей кротости,/ не отстави милость Твою от нас,/ но молитвами их// в мире управи живот наш.

Кондак, глас 2:

Вышних сил подражав преподобне, образом птиц житие пожил еси, временная в забытии положив, непрестанным желанием влекомь к небесным добротам Христа Царя, дондеже Того достигл еси Виссарионе: моли непрестанно о всех нас.

(На безплътните си подражавал, преподобни, като птица си живял, забравил временното, воден от непрестанно желание към небесните блага на Христа Царя докато си Го достигнал, Висарионе: моли непрестанно за всички нас.)

 

imageВ памет на преподобния наш отец Иларион Нови

Блажени Иларион бил син на Петър Кападокиец, който прислужвал на царската трапеза, и на Теодосия - хора благочестиви и богобоязливи. На младини той бил добре обучен в Свещеното Писание. Когато станал на 20 години, ръководен от евангелските думи, той оставил баща и майка, дом и богатство и станал монах в Исихиевата обител, близо до град Византия. После отишъл в Далматската обител, приел великия ангелски образ и станал ученик на свети Григорий Декаполит, който по това време живеел тук. Свети Иларион се подвизавал в послушание, мълчание и велико смирение. Неговата работа била в манастирската градина и той се трудил в това послушание в продължение на 10 години. Като прочел историята на добродетелния и богоугоден живот на своя съименник преподобни Иларион Велики, той се стараел според възможностите си да се уподобява на този Божи угодник - в поста, във всенощната молитва и във всички останали монашески подвизи, поради което и бил наречен Иларион Нови. Като очистил и просветил душата си, подобно на слънце, той получил от Бога власт над нечистите духове и можел да ги прогонва.

Игуменът на тази обител, против желанието му, го направил свещеник, когато свети Григорий Декаполит бил заминал оттук. След няколко години, когато игуменът починал, преподобни Иларион, като узнал, че братята искат да го поставят за игумен, решил да избяга. С това намерение през нощта той излязъл тайно от обителта и отишъл в град Византия, с надеждата да открие своя учител, но Григорий бил отплавал за Рим и след като се върнал оттам, се заселил на Олимпийската планина. А Иларион отишъл в един манастир до град Византия. Монасите от Далматската обител като разбрали за това, започнали да умоляват светейшия патриарх Никифор да им постави за игумен Иларион, независимо от неговото желание. Патриархът съобщил за това на императора. Царят и патриархът извикали при себе си Иларион и започнали да го увещават да приеме игуменството над Далматския манастир.

Като не смеел да се противи на царската и на патриаршеската воля, Иларион приел властта на игумен и с усърдие водил поверените му словесни овци в продължение на осем години. След това скиптъра на гръцкото царство приел звероподобният мъчител Лъв Арменец, който започнал да смущава Христовата Църква чрез иконоборческата ерес, принуждавайки и скланяйки мнозина към своето еретическо мъдруване. А тези, които не му се подчинявали, той или подлагал на мъчения, или прогонвал в далечни страни. По негова заповед довели преподобни Иларион при него. Царят започнал да го принуждава да приеме еретическото учение. Добрият Христов воин не само не се подчинил на императора еретик, но дори дръзновено го изобличил, нарекъл го безбожник и престъпник и с това предизвикал срещу себе си лютия гняв на царя. Блаженият претърпял много рани и различни мъчения от нечестивия цар, а след това бил затворен от него в тъмница. След известно време царят отново го извикал при себе си и го подложил на много мъки, но след като нищо не постигнал, го предал на своя единомишленик патриарх Теодот, по прозвище Каситер, който приел престола след изгонването на светейшия Никифор. Този лъжепатриарх постъпил с преподобния по същия начин както царят: затворил свети Иларион в мрачна тъмница и много дни го измъчвал с глад и жажда, като заповядал да не му дават нито хляб, нито вода. Монасите от манастира, на който преподобният бил игумен, дошли при царя и започнали да го умоляват:

- Царю, върни ни нашия отец; ние обещаваме да се подчиняваме на твоята воля.

Царят се зарадвал на това обещание и им върнал игумена.

Светият се завърнал в обителта и преживял тук една година. Успял за кратко да отдъхне от мъченията и глада, светият отново обрекъл себе си на мъчения, тъй като царят, като очаквал монасите да изпълнят обещанието си, разбрал, че са го измамили. Затова той изпратил войници в обителта и наказал монасите, а преподобния отново хвърлил в тъмница. После го изпратил във Фанеевата обител и наредил да затворят светия в най-тясната тъмница. В тази тъмница светият се мъчил шест месеца, като понасял всякакви скърби и притеснения от жестокия игумен на тази обител. След това по царско нареждане той отново бил доведен в Константинопол. Пак се опитали да го склонят с разни лъстиви увещания към иконоборческата ерес. Но тъй като Христовият страдалец не се подчинил на еретиците, царят го изпратил в друга обител, която се наричала Кикловеева. Тук той прекарал две години и 6 месеца, тлеейки в тясна тъмница и понасяйки най-различни мъчения. Оттук светият отново бил отведен при царя и след като му нанесли жесток побой, го заточили в Протилския град.

Злочестивият цар, който погубил мнозина, сам загинал по жесток начин: той бил посечен от своите войници в храма - на същото онова място, където за пръв път се поругал над светата Христова икона и я изхвърлил. Така нечестивият зле погубил своята окаяна душа.

Михаил Травъл, който приел царството след него, заповядал да освободят от тъмниците и от заточение всички правоверни. Заедно с останалите и преподобни Иларион бил освободен от тъмницата, но не отишъл в своята обител, тъй като иконоборческата ерес още не била победена и архиерейските престоли се заемали от еретици - лъжеучители и лъжепастири. Той отишъл да живее при една вярна и благочестива жена, която му дала уединено място в своя имот, построила му килия с градина и го снабдявала с всичко потребно.

В това време се завърнал от заточение и се преселил при Господа преподобният Теодор Студит, който също понесъл за правата вяра много страдания от еретиците. Преподобни Иларион, както е разказано за това и в житието на Теодор, видял ангели да възнасят неговата свята душа на небето. В деня, в който се представил свети Теодор Студит, блажени Иларион, докато ходел из градината си, занимавайки се с работа и пеейки Давидовите псалми, изведнъж чул някакви невидими чудни гласове и почувствал дивно благоухание. Той се спрял удивен, като искал да разбере откъде идва всичко това. Поглеждайки нагоре, видял множество ангели в бели одежди и със сияещи светли лица, които се отправяли да посрещнат някого. Като видял това, блажени Иларион, обхванат от голям страх и трепет, паднал на земята и тогава чул глас, който казал:

- Това е душата на Теодор, игумена на Студийския манастир, който пострада до кръв за светите икони и беше непоколебимо мъжествен в страданията, а сега умря и тържествено възхожда на небесата, посрещан от небесните сили.

Сподобил се с такова чудно видение, преподобни Иларион се изпълнил с велико утешение и духовна радост. В продължение на много дни той духом се радвал и неговото лице сияело от радост така, че било подобно на лицето на ангел.

Преподобният преживял при споменатата жена повече от седем години. А когато след Михаил Травъл на престола се възкачил неговият син Теофил, той събрал всички изповедници и започнал да ги принуждава отново, по примера на предишните злочестиви царе, да се склонят към иконоборството, а тези, които не му се подчинявали, измъчвал жестоко. В това време бил доведен при царя и преподобният Иларион. Като бил принуждаван да се съгласи с иконоборството, той не се подчинил на царската заповед и изобличил императора, като злочестив законопрестъпник, който потъпква истинните догмати на вярата. За това свети Иларион получил сто и седемдесет удара по гърба и после бил заточен на остров Афусия. Значително облекчение за светия било това, че тук той не бил затворен в тъмница и в окови, а живеел в килия, макар - и доста тясна. В тази килия преживял до смъртта на Теофил. А когато този нечестив цар умрял, царица Теодора събрала всички изповедници в престолния град, възстановила православната вяра и заповядала да внесат светите икони в храмовете. Тогава бил пуснат на свобода и преподобни Иларион. Той отново приел игуменството в своята Далматска обител и се прославил с много чудеса. След като преживял още три години и душеспасително управлявал своите ученици, той се преселил при Господа. Неговата честна и свята душа, подобно на видяната от него душа на Теодор, била отнесена от ангели на небето и сега предстои в лика на светите изповедници пред престола на славата на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава слава во веки. Амин.

Тропарь преподобных Виссариона и Илариона

глас 4

Боже отец наших,/ творяй присно с нами по Твоей кротости,/ не отстави милость Твою от нас,/ но молитвами их// в мире управи живот наш.

Кондак, глас 2:

Ограды живоносныя твоея пажити, пастырски невредимо стадо соблюл еси, и явился еси высотою дел велик, новый Иларионе, по благочестии многи муки и скорби прием. Тем во всерадостный живот вселився горняго Сиона, моли за ны преподобне.

(В живоносната ограда на твоите пасбища си опазил невредимо стадото си и си бил велик с висотата на делата си, Нови Иларионе, понесъл много скърби и страдания за благочестието: затова, вселил се във всерадостния живот на Горния Сион, моли за нас, преподобни.)

 

Страдание на светите преподобномъченици Архелая, Текла и Сусана

Девството, което побеждава света и укротява плътските страсти, не било известно на майката на всички Ева, защото на нея било казано от Бога: “с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш”, а девството е свободно от това. То не повяхва от многото години, а всякога цъфти и украсява живота на девстващите. Девственицата е невеста Христова и влиза в небесния чертог на своя Жених.

С този честен и божествен дар - чистото девство - била украсена блажена Архелая, която направила себе си невеста на Христа и се показала като победителка на света. Тя живяла близо до Рим, в неголям и неизвестен манастир, каквито били манастирите в тези тежки за християните идолопоклоннически времена.

Когато било повдигнато от нечестивия император Диоклетиан жестоко гонение срещу християните, светата девица Архелая, спасявайки се от преследването на мъчителите заедно с две свои сподвижници и сестри в Христа, заминала в Кампания. Трите девойки се облeкли в мъжки дрехи, та никой да не разбере, че са девици. Тук, недалеч от град Нола, светите девици се заселили в едно глухо и пусто място, прекарвайки денем и нощем в горещи молитви към Бога, като се упражнявали в различни богоугодни дела и лекували болестите на страдащите, тъй като заради чистия си и свят живот те се сподобили с благодатта да дават чудотворни изцеления. Лицата им били смирени, кротки и светли, защото те всякога в сърцата си се радвали в Господа Иисуса Христа; в погледите им сияело целомъдрие и святост. Дрехите, които носели, били прости и груби и въобще целият им вид бил пустиннически и постнически. Косите им били ниско постригани, като на мъже, тъй че мнозина ги смятали за мъже, а не за жени. Малко по малко при тях започнали да се събират хора от околностите: едни - за да получат изцеление, други - за духовно наставление, тъй като те, освен дара да лекуват, притежавали и способността на боговдъхновеното учение. Те изцелявали не само телата, но и човешките души, и мнозина обърнали от езическото нечестие към Христовата вяра. И така тяхната слава се разпръснала по цялата тази страна.

Слухът за светите девственици стигнал и до Кампанийския началник, на име Леонтий, тъй като по много места били разположени войници, чиято задача била да издирват християните. Те съобщили на началника за тези свети девици. Той заповядал да ги заловят и да ги доведат при него в град Салерно, където тогава били съдени и измъчвани християните. Светите девици били заловени и доведени на разпит. Те разбрали, че Господ Иисус Христос, техният безсмъртен и нетленен Жених, ги призовава към венеца на мъченичеството, за да ги приеме в Своя небесен чертог, украсени не само с девството, но и със страдалческата им кръв, като с царска багреница. Преизпълнени с дълбоко дръзновение и надежда в Бога, те се явили без страх пред мъчителя и с твърд глас му казали цялата истина за себе си: кои са те и откъде идват. Девойките не скрили нито своя живот, нито християнската си вяра, не скрили и това, че са девственици, обрекли се на Христа и обещали Му да запазят себе си в чистота до самата си смърт. Хегемон Леонтий, като ги огледал и като видял, че блажената дева Архелая е по-възрастна от другите и по-смела в отговорите, а и като забелязал, че нейното лице се отличавало с особено благообразие, се обърнал към нея и казал:

- Чуй, Архелая! С какво право ти събираш при себе си всякакви хора - и добри и зли, и ги учиш да се покланят на Иисуса Назарянина, Който Сам Себе си не можа да спаси, когато Го измъчваха, а още по-малко пък може да помогне на някой друг? Как се осмеляваш да се занимаваш с някакви магьоснически думи и да прелъстяваш хората! Как дръзваш, като си се облякла с мъжки дрехи, да се показваш като мъж, когато всъщност си скверна и опасна магьосница! Навярно ти си научила и тези две девици на твоето вълшебство. Ако аз не те погубя сега, ти ще измамиш с лъжливото си учение всички неопитни жени и мъже.

На това светата девица отвърнала:

- Силата и властта на дявола аз потъпквам със силата Христова. А хората научих да познават доброто, а именно - да познаят Единия истинен Бог, Който сътвори небето и земята, морето и всичко, което е в тях. А изцеленията на всички страдащи се подават в името на моя Господ Иисус Христос, Единородния Син Божий, посредством мен, Неговата рабиня. Аз не се преструвам на мъж, защото се разкрих като девица и рабиня Христова. А тези две мои сестри в Господа от детство са възпитани в Христовата вяра.

Хегемонът казал:

- Всеки, който не се подчини на царската заповед, ще бъде предаден на жестока смърт.

Светата отвърнала:

- Нашият Цар е Господ Иисус Христос, заради Когото ние презряхме света и всичко, което е в него. На Неговата заповед се подчиняваме и очакваме милост от Този, Който е Господар на небето и земята и на всичко останало.

Хегемонът казал:

- Нашите богове владеят всичко и всичко управляват. Те имат много имена: Кронос, Трисмегист, Хермес, Афродита, Хера, Атина, Дий, който е по-велик от всички. Ето тези божествени сили владеят и управляват цялата вселена.

Девицата отговорила:

- Твоите богове са слепи и слепци се покланят и вярват в тях.

Хегемонът казал:

- Вашият Бог е един и Той няма силата да защити дори Себе Си, защото и на кръст е бил разпнат, и с оцет е бил напоен, и с трънен венец е бил увенчан, и с копие е бил прободен.

На това светата отвърнала:

- Всичко това нашият Бог претърпя заради нашето спасение, та никой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. А твоите богове нито виждат, нито чуват, нито говорят, и затова нито на себе си, нито и на другите могат да помогнат.

Като се разгневил от тези думи, хегемонът наредил да хвърлят Архелая на гладните лъвове, мислейки, че те веднага ще я разкъсат. Но зверовете станали кротки като овци и покорно легнали в нозете, докато тя се молела на Бога с тия думи:

- Господи Боже - Отец, Син и Свети Дух, - Ти, Който запази досега моето тяло чисто от всякаква сквернота! Както сега Ти укроти зверовете и ми даде сила да победя хегемона, така и всякога бъди помощник на мен, Твоята рабиня.

Хегемонът, като видял, че светата е останала невредима от зверовете, се изпълнил с още по-голяма ярост и заповядал на войниците да убият зверовете, а светата мъченица и нейните посестрими да вържат и да хвърлят в тъмницата. Но в тъмницата на светите мъченици се явил Ангел Господен, който ги осиял с неописуема светлина и им казал:

- Не се бойте, девици Христови! Вашите молитви стигнаха до Бога и на небесата вече са приготвени венци за вас.

Когато стражарите видели тази необикновена светлина в тъмницата, изпаднали в страх и ужас и започнали да говорят:

- Наистина, Богът, Когото изповядват тия девици, е истинският Бог!

На сутринта хегемонът казал на слугите си:

- Доведете при мене тая вълшебница, която вчера безчестеше с разни хули мен и моите богове.

И веднага света Архелая била доведена на съд. Тя казала:

- О, хегемоне, не аз, а твоите зли дела те хулят и те безчестят, и ти приготвят неугасим огън, в който ти вечно ще се мъчиш заедно с твоите богове. А ако искаш да се избавиш от вечните мъки, тогава се вслушай в моите полезни за душата ти слова и приеми моя добър съвет: повярвай в твоя Създател - Бог Отец, и в Единородния Негов Син - Господ Иисус Христос, и в Светия Дух, Който изхожда от Отца. Този е Единият Бог, Който в Троица се прославя и на небето, и на земята!

Началникът, като приел тези думи като подигравка и като безумие, възразил на светата:

- Ако ти ми се подчиниш и повярваш в моите богове, тогава ще бъдеш обсипана с богатство и почести и ще се наредиш не на последно място сред почитаните римски жени. А ако не ме послушаш, аз ще те предам на блудниците, за да се поругаят с теб, а след това ще те подхвърля на безмилостни мъчения и накрая ще те предам на жестока смърт. А тялото ти ще хвърля на псетата, зверовете и птиците.

Светата отвърнала:

- Аз имам за помощник моя Господ Иисус Христос, Който е Закрилник както на моята душа, така и на тялото ми. Той ще ме запази от тази нечистота, която ми готвиш, както е запазил и многото пострадали преди мен свети девици. А от смъртта не се страхувам, защото се надявам да получа вечен живот при моя Господ, Който ще ме сподоби с безконечна радост и ще ме причисли към Своите свети ангели.

След тия думи хегемонът заповядал да съблекат светата, да стържат нейното чисто девическо тяло с железни зъбци и да я бият жестоко. А получените рани наредил да поливат с приготвените за това врящо масло и смола. Тялото на светата било изстъргано и изгорено така, че се показали костите ѝ. Всички присъстващи, като гледали страданията на светата мъченица, безкрайно се удивлявали и недоумявали - по какъв начин слабата девица понасяла тези жестоки мъчения и оставала жива. А светата повдигнала очи към небето, кръстообразно издигнала ръце и казала:

- Владико, погледни от небесата, от висотата на Твоя свят престол, към Своята вярна рабиня! Угаси палещия огън с росата на Твоята благодат и дай на моето тяло утеха в мъченията, които ми причинява хегемонът!

Едва светата произнесла тези думи и над главата ѝ възсияла чудна светлина и се чул глас, който казал:

- Не бой се! Аз съм с теб!

Хегемонът, като видял, че светата е цяла и невредима, заскърцал със зъби.

Близо до това място имало голям камък, който няколко души едва биха могли да повдигнат от мястото му. Хегемонът заповядал да го вдигнат и да затиснат с него мъченицата, като искал да смаже тялото с камъка. Когато слугите пристъпили към изпълнението на заповедта, Божият Ангел, който невидимо присъствал и помагал на светата дева, тласнал камъка на другата страна, така че той притиснал слугите на мъчителя, а Архелая останала жива и възхвалявала Бога, пеейки:

- Благословен си Ти, Господи, Боже на нашите отци, Който спасяваш тези, които се уповават на Тебе!

Народът, като видял това, възкликнал:

- Велик е християнският Бог, Когото изповядва тази девица!

А хегемонът казал:

- Какво да правя с тази магьосница? Тя остава невредима от всички мъчения. Вземете я и я изведете от града! Заедно с нея вземете и двете девици, които я следват, и всичките умъртвете с меч.

Войниците веднага хванали светите мъченици, вързали им ръцете назад и ги повели извън града.

Когато стигнали до определеното място и войниците се приготвяли да отсекат честните глави на светите мъченици, в този момент те видели ангелите и се изплашили. Светите ангели, които били свидетели на страданията на мъчениците, се приготвяли да отведат в славата техните души. Войниците, като почувствали по някакъв начин присъствието на ангелите, изпаднали в ужас, затреперили и не били на себе си от страх. Но Архелая, като се помолила на Бога, казала на войниците:

- Изпълнете това, което ви е заповядано!

Войниците отговорили:

- Не смеем, госпожо, защото голям страх ни обхвана.

Тогава девиците им казали:

- Ако не изпълните заповедта, няма да имате дял с нас.

Войниците, като чули това, извадили мечовете си и им отсекли главите.

Така трите свети преподобномъченици - Архелая, Текла и Сусана, чистите девици, завършили своя подвиг, влезли в небесния чертог и сега предстоят заедно с ангелите пред Отца, Сина и Светия Дух - Единия Бог, прославян в Троица, на Когото се въздава слава во веки. Амин.

 

В същия ден се чества успението на преподобни Паисий Углички, в 1504 г.

image

 

 

 

 

imageЖИТИЕ ПРЕПОДОБНОГО ПАИСИЯ УГЛИЧСКОГО

Пре­по­доб­ный Па­и­сий Уг­лич­ский ро­дил­ся в се­ле Бо­го­род­ском, непо­да­ле­ку от го­ро­да Ка­ши­на, в Нере­хот­ском ста­ну. Его отец, Иоанн Гав­ре­нев, слу­жил у кня­зя Уг­лич­ско­го Ан­дрея Ва­си­лье­ви­ча, сы­на ве­ли­ко­го кня­зя Ва­си­лия Тем­но­го. Ксе­ния, мать пре­по­доб­но­го Па­и­сия, бы­ла до­че­рью пол­ко­вод­ца Ва­си­лия Ана­нье­ви­ча Ко­жи и род­ной сест­рой пре­по­доб­но­го Ма­ка­рия Ка­ля­зин­ско­го. Маль­чик, на­зван­ный в Свя­том Кре­ще­нии Пав­лом, был ра­но обу­чен гра­мо­те и уже в дет­стве мно­го чи­тал. Ча­сто он бы­вал с ро­ди­те­ля­ми в Ка­ля­зин­ском мо­нас­ты­ре у сво­е­го дя­ди, где про­ник­ся лю­бо­вью к ино­че­ской жиз­ни. В де­ся­ти­лет­нем воз­расте Па­вел оси­ро­тел и был взят на вос­пи­та­ние в Тро­иц­кую Ка­ля­зин­скую оби­тель. Вско­ре на­сто­я­тель оби­те­ли пре­по­доб­ный Ма­ка­рий, усту­пая на­стой­чи­вым прось­бам сво­е­го пле­мян­ни­ка, ко­то­ро­му не ис­пол­ни­лось еще один­на­дца­ти лет, по­стриг его в ино­че­ство с име­нем Па­и­сий. Под ру­ко­вод­ством опыт­но­го дя­ди, в ти­шине оби­те­ли юный инок рос по ду­ху, не тре­во­жи­мый опас­ны­ми вол­не­ни­я­ми и со­ве­та­ми ми­ра; с юных лет на­учил­ся он по­дви­гам по­слу­ша­ния, по­ста и мо­лит­вы. В мо­на­сты­ре ему бы­ло по­ру­че­но пе­ре­пи­сы­ва­ние свя­щен­ных книг. Из­вест­но, что в на­ча­ле XX ве­ка в Ка­ля­зин­ском Тро­иц­ком мо­на­сты­ре хра­ни­лись тво­ре­ния свя­ти­те­ля Гри­го­рия Бо­го­сло­ва, пе­ре­пи­сан­ные ино­ком Па­и­си­ем.

Не за­со­ря­е­мый впе­чат­ле­ни­я­ми мир­ски­ми и очи­ща­е­мый по­дви­га­ми са­мо­от­ре­че­ния, дух его стал спо­со­бен и к со­зер­ца­нию ми­ра ду­хов­но­го. Раз во вре­мя ноч­ной мо­лит­вы явил­ся ему Ан­гел и ска­зал: «Ты дол­жен быть на­став­ни­ком для мно­гих; ты вый­дешь от­сю­да и бу­дешь жить там, где те­бе ве­лят: так на­доб­но для сла­вы Бо­жи­ей». Пре­по­доб­ный Па­и­сий со стра­хом вы­слу­шал эту весть и пе­ре­ска­зал на­став­ни­ку сво­е­му прп. Ма­ка­рию, но ни­ко­му дру­го­му. Через неко­то­рое вре­мя это чу­дес­ное пред­ска­за­ние осу­ще­стви­лось.

В 1476 го­ду князь Уг­лич­ский Ан­дрей Ва­си­лье­вич, хо­ро­шо знав­ший ро­ди­те­лей пре­по­доб­но­го Па­и­сия, об­ра­тил­ся с прось­бой к Ка­ля­зин­ско­му игу­ме­ну – от­пус­тить ино­ка Па­и­сия из оби­те­ли для то­го, чтобы под его ру­ко­вод­ством ос­но­вать но­вый мо­на­стырь. Пре­по­доб­ный Ма­ка­рий с ра­до­стью от­клик­нул­ся на бо­го­угод­ное же­ла­ние кня­зя и, бла­го­сло­вив сво­е­го пле­мян­ни­ка и вос­пи­тан­ни­ка, на­пра­вил его в Уг­лич. Князь да­ро­вал для бу­ду­ще­го мо­на­сты­ря зем­лю на ле­вом бе­ре­гу Вол­ги, в трех вер­стах от Уг­ли­ча. По­се­лив­шись там в хи­жине, пре­по­доб­ный Па­и­сий при­сту­пил к со­ору­же­нию де­ре­вян­но­го хра­ма в честь Бо­го­яв­ле­ния Гос­под­ня. Вско­ре к нему со­бра­лись де­сять мо­на­ше­ству­ю­щих со­бра­тий, ко­то­рые обос­но­ва­лись в по­стро­ен­ных пре­по­доб­ным Па­и­си­ем кел­ли­ях.

Ар­хи­епи­скоп Ро­стов­ский Ти­хон, в епар­хию ко­то­ро­го вхо­дил Уг­лич, ру­ко­по­ло­жил пре­по­доб­но­го Па­и­сия в сан иеро­мо­на­ха. По­сле это­го князь на­стой­чи­во про­сил пре­по­доб­но­го при­нять игу­мен­ство. Усту­пив его прось­бам, пре­по­доб­ный Па­и­сий воз­гла­вил но­во­устро­ен­ный мо­на­стырь, где ввел стро­гий об­ще­жи­тель­ный устав.

Бла­го­че­сти­вый князь Уг­лич­ский Ан­дрей Ва­си­лье­вич с боль­шим ува­же­ни­ем от­но­­сил­ся к пре­по­доб­но­му, не раз он со­дей­ство­вал укреп­ле­нию оби­те­ли и де­лал щед­рые вкла­ды для ее даль­ней­ше­го бла­го­устрой­ства. Так, в бла­го­дар­ность Гос­по­ду за рож­де­ние двух сы­но­вей, Ди­мит­рия и Иоан­на, вос­при­ем­ни­ком ко­то­рых стал пре­по­доб­ный Па­и­сий, князь пе­ре­дал по­жерт­во­ва­ния на стро­и­тель­ство в мо­на­сты­ре ка­мен­но­го хра­ма. В 1479 го­ду на­ча­лось воз­ве­де­ние но­во­го хра­ма. В 1482 го­ду, по­сле за­вер­ше­ния ра­бот, по­стро­ен­ный храм был освя­щен в честь празд­ни­ка По­кро­ва Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы, по­это­му мо­на­стырь стал на­зы­вать­ся По­кров­ским.

В ско­ром вре­ме­ни по со­ору­же­нии со­бор­ной церк­ви вос­стал на кня­зя Уг­лич­ско­го Ан­дрея Ва­си­лье­ви­ча род­ной его брат ве­ли­кий князь Иоанн Мос­ков­ский и, со­гнав с пре­сто­ла, за­клю­чил вме­сте с детьми его в тем­ни­цу, где и скон­чал­ся в 1493 го­ду. Не ма­ло­ду­ше­ство­вал пре­по­доб­ный Па­и­сий, не из­ме­нил сво­е­му кня­зю, но с че­стью по­хо­ро­нил его в со­бо­ре уг­лич­ском. Ко­гда же по смер­ти ро­ди­те­ля сы­но­вья его Иоанн и Ди­мит­рий бы­ли за­то­че­ны в во­ло­год­ской тем­ни­це, мно­го скор­бел о та­кой неправ­де свя­той ста­рец, и, хо­тя не мог одо­леть на­си­лия вел­ико­кня­же­ско­го, но неод­но­крат­но об­ли­чал Иоан­на, умо­ляя его мно­ги­ми по­сла­ни­я­ми от­ло­жить гнев. Ви­дя неуспеш­ность сво­их про­ше­ний, вру­чил он все сие де­ло су­ду Бо­жию, а сам не пе­ре­ста­вал мо­лить­ся в ти­ши сво­ей оби­те­ли о них и по­сы­лал им в во­ло­год­скую тем­ни­цу все нуж­ное. Он за­бо­тил­ся да­же о том, чтобы и по­сле его пре­став­ле­ния не оску­де­ва­ла ми­ло­сты­ня за­то­чен­ным кня­зьям. Пре­по­доб­ный ча­стым пи­са­ни­ем под­дер­жи­вал дух бла­го­род­ных уз­ни­ков, обе­щая им стра­даль­че­ские вен­цы и нескон­ча­емые бла­га за ма­ловре­мен­ные стра­да­ния. Та­ким об­ра­зом со­зрел ду­хов­ный плод сей в тем­ни­це и, как до­стой­ный уче­ник стар­ца Па­и­сия, князь Иоанн, в схи­ме Иг­на­тий, был сам при­чтен к ли­ку свя­тых.

Свя­тость пре­по­доб­но­го Па­и­сия, ко­то­рый со­би­рал в жит­ни­цы веч­ной жиз­ни сто­рич­ный плод доб­ро­де­те­ли, еще при вре­мен­ной жиз­ни его озна­ме­но­ва­лась мно­ги­ми чу­де­са­ми. Ему был дан от Гос­по­да дар ис­це­ле­ний, но сми­ре­ние его уме­ло по­кры­вать со­вер­ша­е­мые им чу­де­са. Ко­гда при­хо­ди­ли к нему недуж­ные, бес­ну­е­мые и про­ка­жен­ные для раз­ре­ше­ния от тяж­ко­го неду­га, то не про­сто воз­ла­гал он на них ру­ки, но при­во­дил в цер­ковь, по­сле мо­леб­на кро­пил их свя­тою во­дою или по­ма­зы­вал еле­ем от лам­па­ды, тем по­да­вая ис­це­ле­ние.

Слу­чил­ся ве­ли­кий по­жар в Уг­ли­че: за­го­ре­лись все по­са­ды и тор­го­вые ря­ды, и не ча­я­ли ниот­ку­да спа­се­ния. То­гда пре­по­доб­ный Па­и­сий со­брал всех нас­то­я­те­лей, ино­ков и свя­щен­ни­ков из оби­те­лей и церк­вей Уг­ли­ча и сам вы­нес из оби­те­ли чу­до­твор­ный об­раз По­кро­ва Бо­го­ма­те­ри на по­жа­ри­ще. Огонь как бы усты­дил­ся чу­до­твор­но­го ли­ка и та­ко­го сон­ма пре­по­доб­ных, и вско­ре угас­ло лю­тое пла­мя мо­лит­ва­ми стар­че­ски­ми. Бы­ло в дру­гой раз силь­ное на­вод­не­ние в Уг­ли­че. Вол­га вы­сту­пи­ла из бе­ре­гов сво­их и окру­жи­ла оби­тель пре­по­доб­но­го, про­ник­ла и в огра­ду, и вол­ны шу­ме­ли око­ло со­бор­ной церк­ви, но хо­тя и сто­я­ла во­да вы­ше по­ро­га цер­ков­но­го, од­на­ко не взо­шла внутрь хра­ма, ра­ди мо­литв стар­ца Па­и­сия.

Слу­чи­лось од­на­жды мо­ло­до­му бо­яри­ну уг­лич­ско­му про­ез­жать на коне ми­мо оби­те­ли, и внут­ренне по­сме­ял­ся он над пре­по­доб­ным, ко­то­ро­го за­стал с за­сту­пом в ру­ках, ко­па­ю­щим зем­лю в мо­на­стыр­ском ого­ро­де, но в ту же ми­ну­ту рас­сви­ре­пел под ним конь и сбро­сил с се­бя – бо­ярин упал без чувств. Пре­по­доб­ный сам его под­нял, при­вел в чув­ство и крот­ко ска­зал: «Не осуж­дай ино­ков».

От всех ста­рал­ся ута­ить свой по­двиг тру­жен­ник Па­и­сий, и од­но­му толь­ко Гос­по­ду, зря­ще­му тай­ная, мог­ло быть из­вест­но рав­но­ан­гель­ное жи­тие его. По­хва­ла же че­ло­ве­че­ская бы­ла при­скорб­на свя­то­му по­движ­ни­ку, и вся­че­ски ста­рал­ся он из­бе­жать мол­вы жи­тей­ской. Ни­ко­гда не пре­воз­но­сил­ся он ду­хов­ной сво­ей вы­со­той и, бу­ду­чи на­сто­я­те­лем, ис­пол­нял все по­слу­ша­ния по­след­не­го ино­ка сво­ей оби­те­ли, тер­пя хо­лод и зной, в од­ной вла­ся­ни­це, в на­деж­де не­бес­но­го воз­да­я­ния. Всех на­учал он сло­вом и при­ме­ром, что мно­ги­ми скор­бя­ми по­до­ба­ет вни­ти в Цар­ствие Небес­ное, и пу­стын­ные ча­да умно­жа­лись око­ло ве­ли­ко­го сво­е­го ав­вы. В тру­дах и воз­дер­жа­нии до­стиг пре­по­доб­ный глу­бо­кой ста­ро­сти. Од­на­ко он сам со­вер­шал Бо­же­ствен­ную ли­тур­гию по вос­крес­ным и празд­нич­ным дням. Ко­гда не поз­во­ля­ли немо­щи, пре­по­доб­ный Па­и­сий про­дол­жал си­дя ис­пол­нять ке­лей­ное пра­ви­ло.

При­яв тай­ное из­ве­ще­ние от Гос­по­да о ско­ром сво­ем пре­став­ле­нии, со­вер­шил он в по­след­ний раз свя­щен­но­дей­ствие и по­том со­брал в кел­лию свою бра­тию, чтобы уте­шить ее о ско­рой раз­лу­ке и по­учить вза­им­ной люб­ви. Ве­лел он из­вес­тить бла­жен­но­го пу­стын­ни­ка Кас­си­а­на о сво­ем край­нем из­не­мо­же­нии и ему по­ру­чил со­бран­ное свое ста­до, чтобы про­мыш­лял о нем по­сле его кон­чи­ны. Игу­ме­ном по­ста­вил он по­сле се­бя в доб­ро­де­те­ли свя­щен­но­и­но­ка, но и ему ве­лел во всем по­ви­но­вать­ся ду­хов­но­му сво­е­му бра­ту бла­жен­но­му от­цу Кас­си­а­ну, на­чаль­ни­ку пу­сты­ни Уч­мы, ко­то­ро­го умо­лил из глу­би­ны сво­ей пу­сты­ни над­зи­рать и за его ста­дом. Устро­ив все нуж­ное для оби­те­ли, раз­ре­шил­ся уже от все­го жи­тей­ско­го сто­лет­ний ста­рец и по­чув­ство­вал в серд­це сво­ем ра­дость, как бы некто из даль­них и чуд­ных стран, ве­се­ло воз­вра­ща­ю­щий­ся на свою ро­ди­ну от мно­гих пе­ча­лей в ти­хое при­ста­ни­ще. И в са­мый час сво­е­го ис­хо­да еще при­об­щил­ся Бо­же­ствен­ных Та­ин; по­след­ним его сло­вом бы­ло: «Гос­по­ди! В ру­це Твои пре­даю дух мой», и про­све­ти­лось ли­це его, кел­лия и вся оби­тель ис­пол­ни­лись бла­го­во­ния. Бла­жен­ный Кас­си­ан и бра­тия с ве­ли­ким пла­чем от­пе­ли мно­го­лет­не­го сво­е­го на­став­ни­ка и по­ло­жи­ли в со­здан­ной им церк­ви. Во вре­мя над­гроб­но­го пе­ния мно­го недуж­ных ис­це­ля­лись над свя­щен­ны­ми остан­ка­ми. Июня в 6-й день 1504 го­да со­вер­ши­лось сие тор­жест­вен­ное по­гре­бе­ние, и в этот день уста­но­ви­ла Св. Цер­ковь со­вер­шать па­мять се­го чу­до­твор­ца зем­ли Рус­ской.

В 1609 го­ду на оби­тель на­па­ли поль­ско-ли­тов­ские за­хват­чи­ки: на­сто­я­тель и бра­тия бы­ли умерщ­вле­ны, мо­на­стырь ра­зо­рен, но по про­ше­ствии неко­то­ро­го вре­ме­ни си­ла­ми жи­те­лей Уг­ли­ча вос­ста­нов­лен.

 

Тропарь преподобному Паисию Угличскому

глас 8

Христо́вы ра́ди любве́ оте́чество и род оста́вил еси́,/ и, а́нгельскому житию́ поревнова́в,/ в пусты́ню всели́лся еси́,/ в не́йже многотру́дное житие́ яви́л еси́/ и чуде́с дарова́ния от Бо́га прия́л еси́,/ Паи́сие преподо́бне,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

 

Перевод: Ради любви ко Христу ты оставил отечество и род и, устремившись к ангельскому житию, ты поселился в пустыни, в ней же явил многострадальную жизнь и принял от Бога дар чудотворений, Паисий преподобный, моли Христа Бога о спасении наших душ.

 

Ин тропарь преподобному Паисию Угличскому

глас 8

Христо́вы ра́ди любве́ оте́чество и род оста́вил еси́/ и, а́нгельскому житию́ поревнова́в,/ духо́вному отцу́ твоему́ преподо́бному Мака́рию, подража́тель быв,/ гра́да У́глеча дости́гл еси́,/ и близ того́ при вода́х в пусты́ню, А́нгелом пока́занную, всели́лся еси́,/ и оби́тель прекра́сну Ма́тери Бо́жией воздви́гл еси́,/ и мно́жество мона́хов собра́л еси́,/ и́мже и наста́вник ко спасе́нию быв,/ и чуде́с дарова́ния от Бо́га прия́л еси́,/ Паи́сие преподо́бне,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

 

Перевод: Ради любви ко Христу ты оставил отечество и род и, устремившись к ангельскому житию, ты был последователем своего духовного отца - преподобного Макария, дошел до города Углича, в окрестностях которого около воды вселился в пустынь, указанную Ангелом и создал прекрасную обитель Божией Матери, и собрал множество монахов, которым ты был руководителем ко спасению, и принял дар чудотворений от Господа, Паисий преподобный, моли Христа Бога о спасении наших душ.

 

Ин тропарь преподобному Паисию Угличскому

глас 8

Слез твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́/ и, и́же из глубины́ воздыха́ньми, во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней, сия́я чудесы́, Паи́сие, о́тче наш,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

 

Перевод: Слез твоих потоками ты возделал бесплодную пустыню, и из глубины стенаниями плод трудов своих умножил во сто крат, и сделался светилом вселенной, сияя чудесами, Паисий, отче наш, моли Христа Бога о спасении душ наших.

 

Кондак преподобному Паисию Угличскому

глас 2

Чистото́ю душе́вною боже́ственно вооружи́вся/ и непреста́нныя моли́твы, я́ко копие́, имы́й,/ кре́пко ссекл еси́ бесо́вское ополче́ние,/ Паи́сие, о́тче наш,// моли́ непреста́нно о всех нас.

 

Перевод: Чистотой душевной с Божией помощью вооружившись, и непрестанные молитвы, как копье взяв крепко, низложил ты бесовские ополчения, Паисий, отче наш, моли непрестанно о всех нас.

 

Ин кондак преподобному Паисию Угличскому

глас 8

Укра́шен доброде́тельми, преподо́бне Паи́сие Богодухнове́нне,/ Це́ркве Христо́вы красота́ был еси́,/ по́двиги бо и́ноческими украси́ ю́, блаже́нне. / Те́мже мо́лим тя:/ моли́ся ко Го́споду свободи́ти нас от вся́кия бра́ни бори́теля, вопию́щих ти:// ра́дуйся, о́тче преблаже́нне.

 

Перевод: Украшен добродетелями, преподобный Паисий Богодухновенный, ты был красотой Церкви Христовой, ибо украсил ее монашескими подвигами, блаженный. Потому молим тебя: молись ко Господу об освобождении нас от всякого нападения вражеского, взывающих к тебе: «Радуйся, отче преблаженный».

 

Молитва преподобному Паисию Угличскому, юже творяше братия Покровския обители

О, преподо́бне о́тче наш Паи́сие! Не забу́ди у́бо нас, чад свои́х, Бо́гом дарова́нную ти па́ству, ю́же ты сам собра́л еси́. Без твое́й бо по́мощи ничто́же мо́жем бла́го сотвори́ти, но, в дому́ пребыва́юще Пречи́стыя Богоро́дицы, во огра́де твое́й, наде́емся Бо́гу угоди́ти. О́тче святы́й, соблюди́ нас твои́ми моли́твами и заступи́ нас от находя́щих зол, да, твои́ми моли́твами соблюда́еми, Ца́рствия Небе́снаго сподо́бимся о Христе́ Иису́се, Го́споде на́шем. Ему́же сла́ва со Отце́м и Пресвяты́м, и Благи́м, и Животворя́щим Его́ Ду́хом, ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑