Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Септември 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
Днес 26 септември е 13 септември 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Предпразненство на Въздвижение на Честния Кръст. Св. свещеномъченик Корнилий Стотник, епископ. Обновление на Иерусалимския храм Възкресение Христово. Св. мъченици Гордиан, Макровий, Илия, Зотик, Лукиан и Валериан. Св. преподобни Петър от Атроя. Св. мъченици Селевк, Стратоник, Кронид, Леонтий и Серапион Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 30.05.2013 г. / 09:12:00 
Вяра
12.06 по еретическия, 30 май по православния календар - Св. преподобни Исакий Далматски, Изповедник

Житие на преподобния наш отец Исаакий Изповедник (IV в.)

Прподобни Исаакий Далматски с житие. Икона. Росия (Романовски писма). 1883 г.Прподобни Исаакий Далматски с житие. Икона. Росия (Романовски писма). 1883 г.

Скоро след намирането на пречестния и животворящ Кръст на нашия Господ Иисус Христос, по време на царуването на Константин Велики, вселукавия змей и многоглавия враг и ненавистник на християнския род - и най-вече - на Самия Христос, нашия Спасител, противникът на светата вяра, бидейки изпълнен с коварство и злоба, внесъл голям смут в Църквата Божия, а именно: той внушил на нечестивия и беззаконен император Валент да стане защитник на Ариевата ерес и да съдейства за нейното разпространение. Този нечестив император повдигнал гонение срещу правоверните християни; заповядал да затворят светите храмове, за да не се извършват в тях обичайните божествени жертви, други превърнал в конюшни, а някои от тях разрушил до основи. Това гонение продължило дълго време. И тогава настанал голям плач и скръб сред християните, които денем и нощем се молели на Господа, умолявайки Го да се смили над Своята свята Църква и да извърши Своя праведен съд над нечестивия цар. Това време било подобно на апостолското време, когато цар Ирод “тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло”.

След известно време, за да защити Църквата Си, Бог въздигнал Своя раб - монаха Исаакий, подобно на това - както в древност въздигна пророк Даниил, за да защити невинната Сусана. Блаженият Исаакий най-напред се подвизавал в източната пустиня, подражавайки на свети пророк Илия, и водейки ангелоподобен живот. Като узнал за гонението, което арианите повдигнали срещу Божията Църква, като узнал, че и царят съдейства за разпространението на ереста, той се изпълнил с голяма скръб. Тогава оставил пустинята и дошъл в Константинопол, за да утвърждава вярващите в благочестието. А словото му било подобно на горяща свещ, Дух Божий почивал върху него и небесна благодат го осиявала. Като видял с очите какви големи скърби и притеснения търпят вярващите от зловерния цар и от неговите единомишленици, той се молел на Бога - да погледне от висотата на Своя престол към невинно преследваните и да им яви Своята милост, а гордостта на гонителите да смири. Бог, Който някога чул Своя угодник Моисей, когато се молел за своите хора, намиращи се в беда, чул сега и Своя раб Исаакий и повдигнал срещу нечестивия цар Валент варварите. Варварите, които по това време живеели до река Дунав, събрали всичките си пълчища и тръгнали на война срещу гърците. Те вече били завладели Тракия и се приближавали към Константинопол. Цар Валент трябвало да събере войска, за да отиде да се бие с враговете. Но тогава с царя се случило това, което някога станало със Саул, израилския цар и враг на Давид. Саул не се върнал от бойното поле, съгласно пророчеството на свети Самуил, тъй като прогневил Бога.

Веднъж, когато Валент излизал с войските си от Константинопол, блажени Исаакий застанал пред него и със силен глас възкликнал:

- Царю! Отвори храмовете за правоверните и тогава Господ ще бъде с тебе в твоя път!

Но царят не му отговорил, презирайки го и гледайки на него като на прост и безумен човек. Като не придал никакво значение на неговите думи, той продължил по пътя си.

На следващото утро блаженият старец отново се приближил към царя и пак му казал:

- Отвори, царю, храмовете за правоверните, и тогава войната ще завърши благополучно за теб! Ти ще победиш враговете си и ще се върнеш в дома си с мир и в добро здраве.

Царят, като се впечатлил този път от думите: “в мир и в добро здраве”, пожелал да отвори църковните двери и да върне храмовете на правоверните, и дори започнал вече да се съветва за това със своите велможи. Но един от военачалниците, който се придържал към арианското злочестие, посъветвал царя да не се вслушва в думите на монаха, а позорно да го прогони от себе си. И така царят заповядал да набият стареца и поругавайки се над него, го изгонил.

И на третия ден блаженият старец отново се приближил до царя. Като хванал юздата на коня, върху който той стоял, Исаакий започнал още по-усърдно да моли и увещава царя да отвори храмовете и му възвестил, че в противен случай го очаква Божият съд.

Случило се, че до това място имало дълбока пропаст, на дъното на която се намирало блато, обрасло с големи тръни. Когато в блатото паднел някакъв див звяр, той вече не можел по никакъв начин да излезе оттук и загивал. Царят заповядал да хвърлят Исаакий в това блато, като мислел, че той ще загине.

Но свети Исаакий бил пазен от Божията десница и не претърпял никаква вреда от хвърлянето си в пропастта. Той не се наранил от тръните, нито потънал в блатото. Свети Исаакий лежал върху тръните като на мека постеля, хвалейки и благодарейки на Бога дотогава, докато се явили трима светли мъже, които го извлекли здрав и напълно невредим от блатото и го оставили на сухо място. После те станали невидими.

Тогава преподобни Исаакий разбрал, че Сам Господ е изпратил Своите ангели, за да го извадят от пропастта. Като паднал на колене, той благодарил на своя Спасител за това, че Той се грижи за Своите раби и не оставя никого от тези, които Му се боят и се уповават на Него.

След като дълго време се молил и се укрепил със Светия Дух, Исаакий станал и тръгнал по един пряк път. Като настигнал царя, той се спрял на пътя му. А царят, виждайки светията, твърде много се изплашил и от страх и удивление не знаел какво да каже. Тогава светият с дръзновение му казал:

- Ето - ти искаше да ме погубиш в блатото, но Господ ме запази жив и изпрати при мене Своите ангели, които ме извадиха от пропастта. А ти ме послушай, царю! Отвори храмовете за правоверните. Тогава ще победиш враговете си и ще се върнеш със слава. Но ако не ме послушаш, тогава няма да се върнеш от бойното поле, а ще загинеш там!

Царят бил поразен от смелостта на монаха и от лицето му, което било цялото осияно от светлина, но въпреки това не го послушал, тъй като неговото сърце било ожесточено и отчуждено от Бога. Той заповядал на двама свои сановници - Сатурнин и Виктор - да хвърлят блажения в тъмницата, като им казал:

- Задръжте този досаден старец, докато се върна и го накажа за неговото безсрамие и дързост.

А преподобни Исаакий, бидейки преизпълнен с благодатта на Светия Дух, пламнал от още по-голяма ревност (както някога пророк Михей - срещу израилския цар Ахав и гръмо-гласно извикал към Валент:

- “Ако се върнеш смиром”, то знай, че “не Господ е говорил чрез мене”! Казвам ти, че ти не ще победиш варварите, но ще побегнеш от тях, а те ще те пленят и ти жив ще бъдеш изгорен с огън.

Разгневен от тия думи, царят заминал на път, а светият бил отведен в тъмницата.

Между това гърците влезли в сражение с варварите. Битката била извънредно жестока и по Божие допущение победили варварите, както предрекъл и свети Исаакий. Много от гърците паднали, поразени от меч. Валент бил ранен и като нямал вече сили да се бие с враговете, тръгнал да бяга. А варварите преследвали гръцките воини и ги покосявали като трева. Те вече настигали и самия цар, който бягал само с един от своите съветници - военачалника арианин, който го бил посъветвал да не се вслушва в думите на Исаакий. Като се приближил до едно селище, той видял някакъв плевник, в който имало слама. Тъй като конят му бил вече уморен, той слязъл от него и се скрил в плевника, заедно със своя съветник. Но не се укрил от възмездяващата Божия ръка. Варварите, които го преследвали, стигнали до това селище и като разбрали, че в плевника се крият някакви гърци, го запалили от всички страни и го изгорили до основи. Така загинал този окаян цар и неговият зъл съветник.

След това сражение гръцката войска се отправила да посрещне римския император Грациан, който идвал на помощ на гърците. Като дошъл в гръцките земи, Грациан избрал за цар на гърците Теодосий, наричан Велики. Теодосий събрал воините, отправил се срещу варварите, победил ги и ги прогонил и триумфално се върнал в Константинопол като победител.

Междувременно някои от гръцките войници, които не знаели още за гибелта на Валент, отишли при преподобни Исаакий в тъмницата и му казали:

- Приготви се да дадеш отговор, защото в скоро време царят ще се върне от бойното поле и ще те подложи на разпит и мъчения.

Но светият им отвърнал:

- Минаха вече седем дни, откакто долових смрадта от изгорелите му кости. Защото, както казах още преди това, той беше изгорен.

Като чули тези думи, войниците били обхванати от голям страх. И действително - скоро дошло известието за гибелта на Валент. След това свети Исаакий бил освободен от тъмницата и всички започнали да го почитат като Божий пророк.

Когато в града тържествено влязъл Теодосий, споменатите по-горе велможи Сатурнин и Виктор му разказали всичко за преподобни Исаакий. Те разказали на царя за неговата смелост и за пророчеството му. Царят, като се изпълнил с почит към този мъж, заповядал с почести да го доведат при него и му се поклонил, като на Божий угодник. После той помолил преподобния да се помоли на Бога за него и за цялото му царство. А преподобният поучил царя, като го увещавал да живее в благочестие, да възвърне мира в Църквата и да утеши гонените. Царят послушал светията и направил така, както му казал той: прогонил арианите от Константинопол, на което вярващите твърде много се зарадвали.

А блажени Исаакий, като благодарил на Бога за всичко, имал намерение вече да се върне в пустинята и да се подвизава там. Но Сатурнин и Виктор помолили преподобния да не си отива от царския град, но да живее при тях и да помага със своите молитви и учение на християните. Светият се съгласил да изпълни молбата им.

В това време между Сатурнин и Виктор възникнал спор, тъй като всеки от тях желаел преподобният да се засели в неговия дом. Като узнал причината за техния спор, светият казал, като се обърнал към тях:

- Чеда! Аз виждам вашата любов към мен. Но тъй като вие имате желание да приютите мен смирения, то ще ви кажа - аз ще остана във всичките дни на живота си при този, който пръв ми построи дом.

И така - и двамата се заели бързо да построят дом за Божия угодник.

Сатурнин имал до града едно много красиво място, което било твърде подходящо за монашеско общежитие. На това място той побързал да построи обител за Божия угодник. Преподобни Исаакий се поселил тук. Също и Виктор построил красиво жилище за светия и много съжалявал, че Сатурнин успял да го изпревари. Като дошъл при преподобния, той започнал настойчиво да го моли да се пресели в обителта, която му построил той. Но преподобният останал да се подвизава в обителта на Сатурнин, въпреки че от време на време отивал и при Виктор и оставал при него по няколко дена, тъй като не желаел да го огорчава.

Между това, при преподобния започнали да се събират мнозина, които желаели да се подвизават заедно с него в монашеските трудове. Затова бил построен голям манастир със средствата на боголюбивите мъже Сатурнин и Виктор. Преподобният станал наставник и игумен на голямо братство монаси, а също бил полезен учител и на миряните, като чрез своето слово и чрез примера на добродетелния си живот ръководел всички по пътя на спасението. Преподобният бил много милостив към бедните, така че, ако се случело да няма в себе си нищо, което да може да даде на някой нуждаещ се, свалял от себе си своята дреха и я давал. Светият извършил и още много други богоугодни дела. Накрая, когато вече достигнал дълбока старост, приближил часът на смъртта му. Свети Исаакий събрал при себе си цялото братство и наставил братята с душеполезни беседи. След това той им поставил за игумен един честен мъж, който имал свят живот, на име Далмат, по чието име впоследствие и обителта започнала да се нарича Далматска.

След като се потрудил и извършил много богоугодни дела, преподобни Исаакий се преселил при Господа във вечния покой. На неговото погребение се събрал целият град. Честното му тяло било положено в храма на свети първомъченик Стефан. А светата му душа предстои пред престола на Пресветата Троица, сред множеството на светиите и на преподобните отци, и заедно с тях се моли за нас на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, Комуто се въздава слава во веки. Амин.

 

Тропарь преподобным Исаакию, Далмату и Фавсту Далматским

глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

Перевод: Боже отцов наших, всегда поступающий с нами по Твоей кротости, не удали милости Твоей от нас, но по их мольбам мирно жизнью нашей управляй.

Кондак преподобному Исаакию Далматскому

глас 8

Я́ко уго́дник Бо́жий ве́рный,/ по Христо́ве Це́ркви ре́вностию разже́гся,/ бразды́ Ва́лентовы удержа́в,/ проро́чески тому́ о затворе́нии Це́ркве па́губную смерть предре́кл еси́, преподо́бне. // Те́мже при́сно моли́ о нас, чту́щих тя, Исаа́кие преподо́бне.

(Като верен Божий угодник, разпалил се от ревност по Христовата Църква, си удържал Валентовата дързост, предрекъл му пророчески зла смърт заради затворените храмове. Затова непрестанно моли за нас, почитащите те, преподобни Исаакие.)

Кондак преподобным Исаакию, Далмату и Фавсту Далматским

глас 2

Поще́нием возсия́вшия, я́ко свети́ла,/ и е́реси разврати́вшия ве́рою,/ пе́сньми Исаа́кия восхва́лим и с Далма́том Фа́вста,/ я́ко Христо́вы уго́дники,// Того́ моля́щия о всех нас.

Перевод: Пощением воссиявшие, как светила, и ереси ниспровергшие верой, молитвенными песнопениями прославим Исаакия и Далмата с Фавстом, как Христовых угодников, Его молящих обо всех нас.

image

 

 

Минея. Май

Преподо́бнаго отца́ на́шего Исаа́кия, оби́тели Далма́тския

Стихи́ры, глас 1.

Подо́бен: Небе́сных чино́в:

Ра́йския добро́ты зря,/ и бога́тно насла́ждся нетле́нных цвете́ц,/ прозя́бл еси́ ми́рови ра́зум Бо́жий:/ ему́же прича́щшеся, преподо́бне,/ духо́вною любо́вию,/ ду́ши возрасти́м, Исаа́кие.

Воздержа́нием те́ло огра́ждь,/ страстна́я движе́ния умертви́л еси́, о́тче,/ моли́твами и бде́нии. / Те́мже я́же в тебе́/ духо́вная си́ла осени́вши,/ показа́ тя мы́сленна свети́льника и всеми́рна.

Мона́шеское житие́ ты уясни́л еси́,/ от пусты́ни, о́тче, возсия́в гра́ду,/ я́коже со́лнце. / Те́мже ве́рныя уче́нии твои́ми просвети́л еси́,/ благослови́ти Отца́, и Сы́на,/ и Ду́ха Единосу́щнаго.

Стихи́ры Богоро́дицы, глас и подо́бен то́йже:

Одержи́ми паде́нии ненаде́жными, Чи́стая,/ Тя Предста́тельницу еди́ну иму́ще, Де́во,/ вопие́м благода́рственно:/ очи́сти ны, Пресвята́я Богоневе́сто,/ Ты бо еси́ ми́ру прибе́жище/ и заступле́ние ро́ду на́шему.

Жезло́м Твоего́ предста́тельства, Богороди́тельнице Чи́стая,/ звери́ныя стра́сти окая́нныя души́ моея́ отжени́ вско́ре,/ ми́рно живо́т мой управля́ющи,/ и свято́му мя ста́ду избра́нных Твои́х ове́ц причти́.

Согреше́ний пучи́ною потопля́емь,/ к ти́хому приста́нищу Пречи́стыя Твоея́ моли́твы, Богороди́тельнице, прибе́г,/ взыва́ю Ти:/ спаси́ мя, держа́вную Твою́ пода́вши десни́цу/ рабу́ Твоему́, Пренепоро́чная.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Нра́вом гнилы́м попо́лзся, ниц лежу́/ и к Твое́й, Де́во, притека́ю тишине́:/ от бу́ри сопроти́вныя/ и искуше́ний многообра́зных мя изба́ви,/ да пою́ Твою́ благода́ть непреста́нно,/ Богоро́дице, Ма́ти Присноде́во.

Крестобогоро́дичен:

У Креста́ предстоя́щи Сы́на и Бо́га Твоего́/ и долготерпе́ние Того́ смотря́ющи,/ глаго́лаше, пла́чущи, Ма́ти Чи́стая:/ увы́ Мне, Ча́до сладча́йшее,/ что́ сия́ стра́ждеши непра́ведно, Сло́ве Бо́жий,/ да спасе́ши челове́чество?

Кано́н, глас 8.

Песнь 1

Ирмо́с: Изра́иля от рабо́ты изба́вил еси́, Го́споди,/ десни́цею Твое́ю держа́вною,/ я́ко о́наго спасл еси́,/ ны́не нас спаси́.

От пусты́нных преде́л прини́кнув, преподо́бне,/ собра́ние е́реси расплени́в, свя́те,/ утверди́л еси́ ве́ру Христо́ву.

Дави́дски пред цари́, сла́вне, глаго́ля, никогда́же постыде́лся еси́,/ Христо́ву хотя́ Це́рковь утверди́ти.

В ти́не пре́лести, приве́ргся, прехва́льне,/ я́ко би́сер, просия́л еси́, заре́ю Ду́ха уяеня́емь, сла́вне.

Богоро́дичен: Во утро́бе заче́нши Безле́тнаго, Пречи́стая, от Отца́ рожде́нна Сы́на,/ Младе́нца Сего́, Непоро́чная Де́во, породила́ еси́.

Песнь 3

Ирмос: Утверди́ наш ум и сердца́,/ Небеса́ сло́вом утвержде́й,/ во е́же пе́ти и сла́вити Тя,/ во спасе́ние душ на́ших.

Труба́ слове́сна Ду́ха яви́лся еси́, о́тче, вся созыва́ющи,/ я́коже на брань, вра́жиим ополче́нием проти́ву ста́ти по́мощию Спа́са Христа́.

Ле́ствица мы́сленная показа́лся еси, Богоно́се,/ к ца́рству веду́щи Вы́шнему восходя́щия́ ве́рою,/ уче́нии твои́ми утвержда́емы в Ду́се.

Гора́ и́стинно я́вствовался еси́ уче́ния, Богоно́се, любо́вию Влады́ки,/ ко Христо́ве Це́ркви вся собира́я,/ сопряже́нныя доброде́тельми к Нему́.

Богоро́дичен: Ма́ти и́стинно показа́лася еси́, о Де́во,/ Емману́ила ро́ждши, Бо́га Сло́ва,/ Его́же моля́щи не преста́й, безму́жная Неве́сто,/ благослове́нная Богоро́дице Чи́стая.

Седа́лен, глас 4.

Подо́бен: Прему́дрости:

Тучено́сный о́блак духо́вный яви́лся еси́, преблаже́нне, су́щим на земли́,/ напая́я, я́ко бразду́, ве́рных сердца́:/ обте́к же концы́ Боже́ственными словесы́ твои́ми,/ дождь уче́ний источи́л еси́, прему́дре,/ те́мже, я́ко пото́ки, всех сердца́ благово́ние Ду́ха/ богому́дренно израсти́л еси́, Богоно́се Исаа́кие,/ моли́ Христа́ Бо́га грехо́в оставле́ние пода́ти/ чту́щим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Я́ко Всенепоро́чная Неве́ста Творцу́,/ я́ко Неискусому́жная Ма́ти Изба́вителя,/ прия́телище я́ко су́щи Уте́шителя, Препе́тая,/ беззако́нию мя су́ща скве́рное оби́телище и бесо́м игра́лище в ра́зуме бы́вша,/ потщи́ся от тех злоде́йства мя изба́вити/ и све́тлое жили́ще доброде́телей соверши́, Светоно́сная Нетле́нная,/ отжени́ о́блак страсте́й и Вы́шняго прича́стия сподо́би/ и Све́та невече́рняго моли́твами Твои́ми.

Крестобогоро́дичен:

А́гнца, и Па́стыря, и Изба́вителя А́гница зря́щи на Кресте́,/ восклица́ше, пла́чущи, и, го́рько рыда́ющи, вопия́ше:/ мир у́бо ра́дуется, прие́мля Тобо́ю избавле́ние,/ утро́ба же Моя́ гори́т, зря́щи Твое́ распя́тие,/ е́же терпи́ши за милосе́рдие ми́лости. / Долготерпели́ве Го́споди, ми́лости бе́здно и исто́чниче неисчерпа́емый,/ умилосе́рдися и да́руй согреше́ний оставле́ние/ ве́рою пою́щим Боже́ственныя стра́сти Твоя́.

Песнь 4

Ирмо́с: Услы́шах слух си́лы Твоея́,/ и возвесели́ся се́рдце мое́/ о Го́споде.

Ангелоподо́бно на земли́ показа́вый житие́,/ лику́еши с Небе́сными си́лами.

Пе́рвее ты мона́хов настоя́тель быв,/ из пусты́ни, Богому́дре, су́щим во гра́де о́браз показа́лся еси́, сла́вне.

Па́мять твоя́ вои́стинну ны́не, Исаа́кие о́тче,/ весели́т сердца́ пою́щих тя.

Богоро́дичен: Богоро́дице, и ны́не, я́ко при́сно,/ от враг беззако́нных моли́твами Твои́ми свободи́ рабы́ Твоя́.

Песнь 5

Ирмо́с: От но́щи неве́дения/ Богове́дением просвети́вый концы́,/ просвети́ мя у́тром человеколю́бия Твоего́, Го́споди.

От пусты́ни вои́стинну, я́коже звезда́ светла́, возсия́л еси́/ и ерети́ческую нощь уче́нии твои́ми отгна́л еси́.

Бразды́ удержа́в коня́ Ва́лентова, прехва́льне,/ ско́тский ра́зум обличи́л еси́, я́ве посрами́в его́.

Главу́ твою́, о́тче, же́злием положи́л еси́ ураня́тися,/ мы́сленно ве́ры твоея́ главу́ держа́, Христа́ Бо́га.

Богоро́дичен: Херуви́м я́вльшися честне́йши, Де́во Всепе́тая,/ моли́ Сы́на Твоего́ спасти́ ду́ши пою́щих Тя.

Песнь 6

Ирмос: Ри́зу мне пода́ждь све́тлу,/ одея́йся све́том, я́ко ри́зою,/ Многоми́лостиве Христе́ Бо́же наш.

Проре́кл еси́ Ва́ленту, му́дре, ме́рзкую смерть проразуме́нием Ду́ха/ и яви́лся еси́ вои́стинну проро́к сла́вен.

Лопа́тою ве́ры ве́рных, я́ко пшени́цу, собра́л еси́,/ Ва́лента, я́ко пле́вы в пле́внице, запали́л еси́ моли́твами твои́ми, му́дре.

Угла́дил еси́ скрижа́ли серде́чныя ве́рою послу́шающих тебе́, Богому́дре Исаа́кие,/ начерта́в на них правосла́вия о́браз.

Богоро́дичен: Я́же еди́на сло́вом пло́тию Сло́во ро́ждши,/ изба́ви, мо́лимся, сете́й вра́жиих ду́ши на́ша.

Конда́к, глас 8.

Подо́бен: Я́ко нача́тки:

Я́ко уго́дник Бо́жий ве́рный,/ по Христо́ве Це́ркви ре́вностию разже́гся,/ бразды́ Ва́лентовы удержа́в,/ проро́чески тому́ о затворе́нии Це́ркве па́губную смерть предре́кл еси́, преподо́бне. / Те́мже при́сно моли́ о нас, чту́щих тя, Исаа́кие преподо́бне.

Песнь 7

Ирмо́с: В нача́ле зе́млю основа́вый/ и небеса́ сло́вом утверди́вый,/ благослове́н еси́ во ве́ки,/ Го́споди Бо́же оте́ц на́ших.

Пода́вый преподо́бному Твоему́ сло́во обличи́тельно к мучи́телеве зло́бе,/ благослове́н еси́ во ве́ки, Го́споди Бо́же оте́ц на́ших.

Во све́тлей пра́ведных сла́вно оби́тели водворя́лся, о́тче, вопие́ши Зижди́телю:/ благослове́н еси́ во ве́ки, Го́споди Бо́же оте́ц на́ших.

О́тче честны́й, Спа́су моли́ся о нас немо́лчно, не престая́,/ изба́вится вся́кия беды́ и неотъе́млемыя жи́зни улучи́ти ста́ду твоему́.

Богоро́дичен: Иже́ во утро́бу Де́вы всели́выйся и в ней Ада́ма назда́вый,/ благослове́н еси́ во ве́ки, Го́споди Бо́же оте́ц на́ших.

Песнь 8

Ирмо́с: Безнача́льнаго Царя́ сла́вы,/ Его́же трепе́щут Небе́сныя си́лы,/ по́йте, свяще́нницы,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Показа́вшаго правосла́вныя ве́ры побо́рника, Исаа́кия,/ вси по́йте, свяще́ннии, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Я́ко овча́ слове́сное, от пусты́ни прише́л еси́,/ отгоня́ зве́ри от ста́да Христо́ва,/ водворя́тися в ме́стех пусты́х прогоня́.

Не убоя́лся еси́ Ва́лентовы, о́тче, лю́тыя и злы́я я́рости кро́тостию души́,/ де́йствоваше бо в тебе́ Дух И́стины.

Богоро́дичен: Жи́зни из Тебе́ отсече́ся Ка́мень, я́коже пи́шет,/ без руки́ челове́чи, Пресвята́я Чи́стая,/ Бог, благоволи́вый в Тя всели́тися.

Песнь 9

Ирмо́с: Тя, Богоро́дицу,/ Ма́терь Све́та,/ в пе́снех велича́ем.

Сокруши́л еси́ си́лы безбо́жных держа́вно/ кре́постию Боже́ственнаго Ду́ха.

Разруши́л еси́ ве́ры сою́зом/ сою́зныя ересе́й полки́.

Исаа́кие Богому́дре,/ помина́я к Бо́гу не преста́й, е́же спасти́ нас.

Богоро́дичен: Рождество́ Твое́, Де́во,/ е́же в печа́лех рожде́ние Е́вы претвори́.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑