Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 13 декември...
Голготски кръст

†30 ноември по църковния календар - Св. всехвален aпостол Андрей Първозвани (Андреевден). Св. Фрументий, архиепископ Етиопски Прочетете повече ТУК!

1877 г., преминаване на Балкана от Западния отряд на Гурко.

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 19.05.2013 г. / 18:42:21 
Вяра
02.06 по еретическия, †20 май по православния календар - Св. мъченик Талалей. Св. мъченик Аскалон. Св. Довмонт - Тимотей, княз Псковски. Пренасянето на светите мощи на Алексий, митрополит на цяла Русия и чудотворец

Страдание на свети мъченик Талалей (284)

Мъченици Талалей, Александър и Астерий. Минология. Фреска от църква Благовещение. Грачаница. Косово. Сърбия. Около 1318 г.Мъченици Талалей, Александър и Астерий. Минология. Фреска от църква Благовещение. Грачаница. Косово. Сърбия. Около 1318 г.

При управлението на император Нумериан управителят Теодор вдигнал гонение срещу Божията Църква в град Егея и предавал на различни видове смърт верните Христови раби. По това време бил хванат от мъчителите и християнският юноша Талалей. Той бил осемнадесетгодишен, имал прекрасно лице и телосложение и светлоруси коси. По професия бил лекар, като лекувал безвъзмездно всякакви болести. Юношата бил изправен пред нечестивото съдилище в храма на Адриан. Управителят, като го погледнал и като се удивил от красотата му, казал на околните:

- Къде задържахте този прекрасен младеж?

Те му отговорили:

- Като отивахме в град Аназар, го видяхме пред нас. Той, като ни забеляза, се скри в гората. Започнахме старателно да го търсим и едва го намерихме, седнал под една дива маслина. После го задържахме и го доведохме при тебе в съда.

Управителят казал на светеца:

- Кажи ни, младежо: коя вяра изповядваш, от кой град си, кои са родителите ти и как се казваш?

Светецът отговорил:

- Аз съм християнин, името ми е Талалей, родом съм от Ливан. Баща ми, който се казва Берукий, беше военачалник. Майка ми се казва Ромилия. Имам и брат, който е в църковния клир с чин иподякон. Усвоих лекарското изкуство от лекаря Макарий. Когато всички християни, живеещи в Ливан, бягаха в планините и пустините поради гонението от езичниците, аз бях задържан и отведен при Едеския управител Тиберий. Като бях измъчван от него, аз изповядвах името на Отца, и Сина, и Светия Дух, истинния и всеблаг Бог, Създател на всички човеци, и с помощта на моя Господ бях избавен от ръцете на мъчителите и избягах. А сега, като бях задържан отново, се намирам в твоята власт. Прави с мен каквото искаш, защото ми прилича да умра за Христос, небесния Бог, моя Спасител.

Управителят казал:

- Надяваш ли се, окаянико, да избягаш от ръцете ми, както избяга от ръцете на Тиберий?

Светецът отговорил:

- Вече не искам да бягам, защото вярвам в моя Господ Иисус Христос и се надявам, че Той няма да допусне да бъда посрамен, но ще ми помогне да изтърпя мъките докрай.

Близо до светеца стояли двама палачи, Александър и Астерий. Управителят им заповядал да пробият със свредел нозете на мъченика и като прекарат въже през отвърстието, да го провесят. Но, по Божий промисъл, се затворили душевните им очи и те, вместо светеца, пробили и окачили едно дърво. Един от вярващите, ученик на свети Талалей, на име Тимотей, който стоял там и виждал всичко, което ставало, кимнал с глава на светеца и му казал:

- Виждаш ли какво правят?

Светецът му отговорил:

- Мълчи, брате! С мен е Христос, Който ми помага.

А управителят, като погледнал и видял, че вместо мъченика виси дърво, казал на палачите:

- Какво сте направили? Заповядах ви да окачите човек, а вие сте окачили дърво.

И като мислел, че му се подиграват, управителят се разгневил и заповядал да ги набият жестоко. А те, подложени на ударите, казали:

- Да бъде благословено името Господне, защото от днес и ние сме християни, тъй като вярваме в Господ Иисус Христос и страдаме за Него!

Като чул тези думи, управителят веднага заповядал да ги посекат с меч и те, като загинали мъченически, получили венци от Христа Бога заедно с другите свети мъченици.

Управителят казал на Талалей:

- Принеси жертва на боговете и ще бъдеш жив, и ще вкусиш от благата на този свят.

Мъченикът отговорил:

- Не можеш да убедиш Христовия раб да принесе жертва на бесовете.

Управителят, като се изпълнил с ярост, поискал сам да пробие пищялите на светеца, но в мига, в който поискал да стане от мястото си, почувствал, че силите му го напуснали и той не можал да се помръдне. Всички езичници, които се намирали в Адриановия храм, като видели станалото, гръмогласно възкликнали:

- Велик е християнският Бог, Който върши такива чудеса!

А управителят, преизпълнен от срам, започнал да моли Талалей:

- Талалей, помоли се за мен на твоя Бог, за да мога да стана от мястото си, защото наистина твоят Бог е велик.

Когато светецът се помолил, управителят станал, но тъй като не виждал в това божествена сила, а магия от страна на Талалей, силно се разгневил срещу светеца, скърцайки със зъби. Тогава, като хванал свредела, започнал сам да пробива краката на мъченика, но веднага изсъхнали ръцете му. Управителят отново се замолил на мъченика:

- Талалей, отново те моля, помоли се за мен, за да оздравеят ръцете ми.

Светецът с молитвата си излекувал ръцете му. Тогава управителят се обърнал към околните:

- Махнете от очите ми този магьосник и го хвърлете в морето, за да умре.

Светецът му казал:

- Ти започна следствието срещу мен, ти трябва да го довършиш.

Управителят отговорил:

- Махни се от мен, магьоснико, и умри на друго място; защото аз още не съм ти сторил никакво зло, а ти вече ми причини толкова злини с твоите магии!

Светецът казал:

- Не си мисли, мъчителю, че ще се изплаша от твоите закани и ще се отрека от моя Бог. Но знай, че в никакъв случай няма да принеса жертва на твоите богове. Няма да се поклоня на бесовете, на които служиш.

При тези думи слугите на управителя хванали светеца и като го качили в една лодка, го откарали навътре в морето и там го потопили. По време на потапянето светецът отправил към Бога следната молитва:

- Господи, Боже мой! Не позволявай да умра, защото искам още да пострадам за Твоето свято име, така че, като извърша още по-голям мъченически подвиг, във вечния живот да приема от Тебе нетленен венец.

Слугите, като се върнали след потапянето на мъченика, казали на управителя:

- Направихме това, което ни заповяда: хвърлихме Талалей в морето и той потъна пред нашите очи.

Но още докато слугите казвали това, дошъл светият, облечен в бяла дреха. Управителят и всички, които били с него, като го видели, се изумили. Управителят му казал:

- Твоята магия надви и морето!

Светецът му отговорил:

- Къде са сега силата и могъществото на твоите богове? Къде е вашата гордост? Ето, моят Господ Иисус Христос разруши вашите замисли и не позволи да загина, за да побеждавам още вашия баща - дявола.

Управителят се разгневил и казал на заобикалящите го:

- Вижте как този магьосник и морето омагьоса, и нас обижда. Ако го пуснем, той ще погуби всички ни със своите магии.

При управителя имало един магьосник, на име Урвикий. Той дал на управителя следния съвет:

- Господарю, заповядай да го хвърлят за храна на зверовете.

Управителят веднага извикал пазача, който хранел зверовете, и му заповядал да подготви мястото за зрелище, а на светеца казал:

- Талалей, ще принесеш ли жертва на боговете, или искаш тялото ти да стане храна на зверовете?

Светият мъченик отговорил:

- Нима ти още не си познал силата и величието на моя Господ и Бог Иисус Христос? А аз ти обявявам с пророческите слова: “Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни: Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила!”.

След това завели светеца на площада и го оставили на зверовете, за да го разкъсат. Но зверовете не го докоснали. Една страшна мечка се приближила до него, легнала в краката му и започнала да ги ближе. Като видял това, управителят от ярост заскърцал със зъби и заревал като лъв. След това заповядал да пуснат срещу него гладен лъв и лъвица, но и те, като се приближили, легнали в нозете на мъченика и започнали да ги ближат. Управителят от ярост раздрал дрехите си, а народът започнал гръмогласно да вика:

- Християнският Бог е велик! Боже Талалеев, помилуй ни!

Като хванали магьосника Урвикий, го хвърлили на зверовете, които веднага го разкъсали и изяли. Управителят, като станал от мястото си, заповядал да убият мъченика с меч.

Светият мъченик бил заведен на специално подготвено за тази цел място, наречено Едеса, и след като се помолил, приел мъченическа смърт на двадесетия ден на месец май, за чест и слава на нашия Господ Иисус Христос, прославян с Отеца и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

 

Кондак мученику Фалалею Эгейскому

глас 3

Му́чеником сострада́лец я́влься и ору́жник,/ во́ин изря́дный Царя́ сла́вы был еси́,/ искуше́ньми и му́кою возвыше́ние идолослужи́телей попра́л еси́,/ сего́ ра́ди честну́ю твою́ пое́м па́мять,// му́дре Фалале́е.

(Бил си състрадалец и помощник на мъчениците и изряден воин на Царя на славата; чрез изкушения и мъки си потъпкал превъзнасянето на идолослужителите: затова възпяваме твоята честна памет, мъдри Талалее.)

 

Страдание на свети мъченик Аскалон (ок. 287)

Когато управителят Ариан пътувал от град Ермопол за град Антиноя довели при него един християнин, на име Аскалон. Като го видял, управителят казал:

- Кой е този?

Един от съветниците на управителя, на име Аполонид, казал:

- Мисля, че е християнин.

Управителят казал на Аполонид:

- Попитай го, кой е?

Аполонид попитал светеца:

- Кой си ти?

Светецът отговорил:

- Аз съм християнин.

Управителят му казал:

- Чувал ли си за императорските укази, изпратени във всички страни, които задължават християните да принасят жертви на боговете?

Аскалон отговорил:

- Да, чувал съм за тези нечестиви укази, издадени за съблазън на мнозина.

Управителят казал:

- Как смееш да обиждаш така императорите, като наричаш техните свещени и спасителни укази съблазън?

Светецът отговорил:

- Прави с мен каквото искаш, защото аз не признавам тези укази; те се издават не за полза, а за гибел на хората. Защото, нима може да има полза от укази, които призовават към поклонение на идолите?

Управителят казал:

- Не се задоволяваш с това, да обиждаш императорите ни, но и боговете ни наричаш идоли. Кълна се в боговете, че ако не им се поклониш и не им принесеш жертва, ще бъдеш предаден на мъченията, приготвени за непокорните.

Светецът отговорил:

- Не се страхувам от твоята заплаха, а се страхувам от Този, Който е казал: “И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената”. Затова е необходимо да се боим от Бога, Който може вечно да мъчи целия човек, а не от вас, които мъчите само тялото, и то не вечно, а за кратко време.

Управителят казал:

- Послушай ме и принеси жертва на безсмъртните богове; защото, ако не ме послушаш, вече са подготвени и мястото за мъчение, и мъчителите.

Светецът отговорил:

- Да видим кой от нас ще излезе по-силен: дали ти чрез мъчения ще ме убедиш да нарека идолите богове, или аз ще те убедя да признаеш моя Господ Христос за истинен Бог и Създател на всичко.

Разгневеният управител наредил да съблекат мъченика гол и като го окачат на едно дърво, да го бият и да стържат тялото му с железни куки. А светецът, докато жестоко изтезавали и разкъсвали тялото му така, че падали парчета от него на земята, мълчал, без да издава стон и без да произнася нито звук.

Управителят му казал:

- Не се ли смекчи сърцето ти, за да принесеш жертва на боговете?

Един ритор, на име Визамон, който бил наблизо, казал:

- Смъртта вече се приближи към него и той изпадна в умопомрачение.

На мига светецът му казал бодро:

- Не се намирам в умопомрачение и от Бога, моя Създател, никога няма да се отрека.

Ариан казал:

- Пак се ожесточава сърцето ти. Обаче това място, насред пътя, не е достатъчно удобно да бъдеш мъчен, както заслужаваш. Ще отидем в града и там ще получиш за непослушанието си достойни за теб мъчения.

Като казал това, управителят заповядал да развържат мъченика и да го вземат със себе си. По пътя, близо до града, течала голямата река Нил. Светият мъченик Аскалон бил доведен в град Антиноя преди пристигането на управителя, който, без да бърза, вървял отзад. Антинойските граждани, които били излезли да посрещнат управителя, заобиколили светеца, който гол и наранен лежал до брега на реката (тъй като от раните си той не можел нито да стои, нито да седи) и му съчувствали, а като видели, че управителят е стигнал до отсрещния бряг на реката и се настанява в една лодка, се приготвили да го посрещнат и да го поздравят. А светият мъченик, като чул да говорят, че управителят преминава реката с лодка, като събрал силите си, станал от земята и като повдигнал ръцете си към небето, извикал към Господа:

- Боже мой, Иисусе Христе, заради Когото търпя тези мъки и заради любовта си към Когото стоя гол за позор пред всички! Чуй ме сега за прослава на Твоето свято име и простри всемогъщата Си ръка: задръж тази лодка, в която седи нечестивият управител, на средата на реката и не му позволявай да достигне отсамния бряг, докато не изповяда, че Ти Си Единият истинен Бог, Създател и Владика на всичко и докато не прослави пред целия народ Твоето Свято име, Което той ненавижда.

След като светецът се помолил, лодката, в която седял управителят, внезапно спряла насред реката и по никакъв начин не можела да помръдне от мястото си. Като видял това, Ариан се удивил и като си спомнил думите на мъченика, който му обещал, че ще го накара да признае Христос Бог, казал на слугите си:

- Как си обяснявате спирането на лодката на средата на реката? Дали това не стана заради магиите на този християнин?

Като казал това, управителят заповядал да докарат друга лодка и седнал в нея. В същия миг лодката, която напуснал управителят, помръднала от мястото си; а тази, в която седнал, все едно, че се закотвила и по никакъв начин не могла да се помръдне, въпреки че гребците били много, платната били вдигнати и вятърът бил попътен. Управителят, като видял това, изпратил да кажат на мъченика:

- Тъй като ти се уплаши от мъченията, с които те заплаших, със своите магии направи така, че да не мога да преплувам реката и да вляза в града.

Мъченикът отговорил на пратеника:

- Жив е Господ, моят Бог, и лодката, в която се намира Ариан, няма да се помръдне, докато той не изповяда името на моя Господ Иисус Христос, както му казах и по-рано.

Пратеникът му казал:

- Дори и управителят да изповяда името на твоя Бог, намирайки се на средата на реката, както ти искаш, по какъв начин ти, седейки на брега, ще чуеш гласа му, защото реката, както виждаш, е много широка?

Мъченикът му казал:

- Нека напише, че изповядва моя Бог върху хартия и да ми я изпрати, и в същата минута лодката ще се помръдне от мястото си и ще дойде до брега.

Пратеникът, като се върнал, съобщил на управителя думите на мъченика. Управителят веднага взел хартия и собственоръчно написал следното:

“Един е истинният Бог - Този, Когото почита Аскалон и няма друг, освен Него. Той е Създател и Господар на всичко”.

Като написал това, управителят го изпратил на Аскалон. А мъченикът, като прочел написаното, се помолил на Бога и в същия миг лодката с управителя тръгнала и стигнала до брега.

Като влязъл в града, управителят седнал на съдийското място и когато изправили мъченика пред него, му казал:

- Ти опълчи срещу мен цялата си богоненавистна магьосническа сила, за да ме задържиш в реката, а на сушата аз ще приложа върху теб цялата сила на властта си.

И веднага заповядал да съблекат мъченика, да го окачат на дърво и да обгарят ребрата и корема му, докато не се запали цялото му тяло.

Обгарян, светецът мълчал.

Ариан му казал:

- Аскалон, както виждам, ти вече си умрял.

Светецът отговорил:

- Дори и да умра, пак ще живея.

Управителят казал на слугите си:

- Само си правим труд, като го мъчим. Виждам, че той по-скоро ще умре, отколкото да се отрече от вярата си. Но ще направим това, което е по силите ни.

Като казал това, управителят заповядал да привържат към нозете на светеца един голям камък и да го хвърлят в най-дълбоката част на реката. Войниците хванали светеца и го повели към реката. След тях вървели много хора, сред които имало и немалко християни, дошли да видят кончината на мъченика. Християните, като взели със себе си хляб, умолявали светеца да хапне. Но той не пожелал и им казал:

- Няма да вкуся от тази тленна храна, защото съм се подготвил да отида и да приема това, което “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало”. Постарайте се и вие, братя, да получите благата, приготвени за Божиите светии.

Докато светецът казвал това, войниците го настанили в лодката и като отплувал от брега, започнали да привързват към нозете му голям камък. А той се обърнал към стоящите на брега християни с думите:

- Братя мои, не забравяйте да ме погребете!

Но не търсете тялото ми днес и утре, а на третия ден елате в северната част на града и там, на брега, ще намерите тялото ми с привързан към него камък. Погребете ме заедно с този камък.

И всичко станало точно така. На третия ден след удавянето на мъченика християните открили святото му тяло, както той казал, със завързан за него камък и го погребали с чест, прославяйки нашия Господ Иисус Христос, на Когото се отдава чест и поклонение, с Отца и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

 

На този ден се чества пренасянето на светите мощи на Алексий, митрополит на цяла Русия и чудотворец.

В същия ден се чества паметта на с вети Довмонт - Тимотей, княз Псковски, през 1299 година.

 

Обретение и перенесение честных мощей Алексия, митрополита всей России и чудотворца  (1431)

Свети Алексий, Митрополит Московски и на цяла Русия, чудотворец. Икона от XVII в.Свети Алексий, Митрополит Московски и на цяла Русия, чудотворец. Икона от XVII в.

Во дни благочестивого великого князя Василия Васильевича3334, самодержца всероссийского, после того, как прошло около 60 лет со дня кончины святого Алексия, дивный во святых Своих и прославляющий их всеблагой Бог таким образом открыл бесценное сокровище, то есть, многоцелебные мощи сего святого великого святителя, митрополита Алексия.

Так как первый храм, построенной в сей обители3335 самим святым Алексием во имя святого архистратига Михаила, в память бывшего чуда его в Хонах, был деревянной, то случилось, что крыша этого храма, пришедшая от долгого времени в ветхость, обрушилась во время совершения божественной литургии, причем по устроению Божию все бывшие в это время в храме, остались невредимыми. Тогда великий князь повелел построить каменный храм, и когда внутри прежнего деревянного храма стали копать рвы для фундамента нового храма, то нашли мощи великого святителя святого Алексия неповрежденными и даже одежды на нем неистлевшими. Вскоре после сего был выстроен каменный храм во имя святого архистратига Михаила с приделом на южной стороне в честь Благовещения Пресвятой Богородицы. Храм этот имел три ступени вверх от земли, но был меньше прежнего деревянного храма, который хотя был и обширнее, но устроен был в одну ступень, и пол в нем был положен прямо на землю. Когда новоустроенный храм был подобающим образом украшен и освящен, то в него внесли многоцелебные мощи святого Алексия и положили в приделе Благовещения Пресвятые Богородицы.

После сего прошло много лет, и в княжение великого князя Иоанна Васильевича3336 при преосвященном митрополите Геронтии3337 стараниями архимандрита этой обители Геннадия стал строиться новый храм с трапезою во имя святого митрополита Алексия, но этот храм не был тогда окончен, так как архимандрит Геннадий поставлен был архиепископом в Великий Новгород3338. Чрез несколько времени после сего, когда, благодаря усердию того же архиепископа Геннадия, храм и трапеза, а также и другие здания были закончены и храм был украшен и освящен, то честные мощи святого Алексия были перенесены из придела Благовещения Пресвятой Богородицы и положены у стены на южной стороне в созданном во имя его храме. В 1534 году великий князь Василий Иоаннович3339 повелел сделать для мощей чудотворца Алексия серебряную раку, на верхней доске ее устроить из серебра образ самого святого Алексия и украсить ее золотом, камнями и бисером. Рака была окончена уже после смерти великого князя, в 1535 году, и тело святого Алексия было положено в нее при сыне его, великом князе Иоанне Васильевиче3340, в день кончины святителя, в 12 день февраля месяца с четверга на пятницу первой седмицы великого поста.

Рака с мощами святого Алексия стояла на указанном месте около двухсот лет, до 1686 года. Так как храм и трапеза, построенные новгородским архиепископом Геннадием, пришли в ветхость, то в 1683 году по повелению благочестивого царя и великого князя Феодора Алексиевича3341, самодержца всероссийского, и по благословению Иоакима, святейшего патриарха московского и всея России, старанием и усердием бывшего в то время настоятеля обители архимандрита Адриана, – которой вскоре после сего был митрополитом царственного города Казани3342, а впоследствии по благоволению Божию возведен был в сан святейшего патриарха царствующего великого города Москвы и всея России3343, – была построена на новом месте новая большая трапеза. Она почти вся вынесена была за пределы обители и только незначительною частью своею и одною северною стеною вошла в обитель вместе с храмами, из коих первый – в честь Благовещения Пресвятой Богородицы, бывший прежде придельным в храме святого архистратига Михаила, а второй рядом с первым, как мы уже и видели, – во имя святого митрополита Алексия и при них два притвора, или трапезы, устроенные для помещения тех, кто приходил к чудотворным мощам, чтобы поклониться им, помолиться и выслушать церковное богослужение. На том же основании между этими двумя храмами был выстроен новый храм во имя святого Апостола Андрея Первозванного для иноков обители, чтобы они всегда и особенно в зимнее время могли слушать различные церковные службы отдельно от сторонних посетителей монастырских храмов. Кроме сего на западной стороне всех этих зданий была устроена другая трапеза для принятия иноками пищи, чтобы они во всем были отделены от приходящих в обитель – суетных мирских людей, думали об одном только Боге и заботились о своем спасении, ревностно упражняясь в молитве, посте и рукоделии, так как в этом и заключается вся жизнь иноческая. Для этого же были устроены и разные входы в храм со вне обители, для мужчин – особый вход в храм святого Алексия, а для женщин – также особый в храм Благовещения Пресвятой Богородицы, чтобы приходящие к многоцелебным мощам святителя входили в эти храмы со вне монастыря и стояли в них, не смешиваясь, каждый пол в особом храме, мужчины отдельно и женщины отдельно. Для иноков же, живших в этой обители, были устроены в эти храмы и трапезы другие входы извнутри монастыря. Это – для того, чтобы иноки могли проводить безмолвную, чуждую суеты, жизнь, а также для того, чтобы по преданию святых отцов и по уставу обители иметь монастырские ворота всегда закрытыми и этим воспрепятствовать мирянам безвременно входить в обитель, а инокам во всякое время выходить из нее. Ибо в прежнее время был такой устав обители, чтобы в течение трех дней на неделе, а именно в понедельник, среду и пятницу иноки отнюдь не были отпускаемы за стены обители, в остальные же четыре дня они уходили в случае какой-либо необходимой нужды, да и то не самовольно, а отпросившись предварительно у настоятеля или того, кто управлял обителью.

Когда храмы и трапезы были совершенно окончены и украшены подобающим благолепием, то руками самих благочестивых царей и великих князей Иоанна Алексиевича и Петра Алексиевича, всей Великой, Малой и Белой России самрдержцев, и их царских сановников в сопровождении святейшего всероссийского патриарха Иоакима, находившихся тогда в Москве епископов, всего духовенства и множества народа многоцелебные мощи великого святителя митрополита Алексия с каждением и ароматами были перенесены из старого трапезного храма в новопостроенный и положены на приготовленном месте между двумя храмами, Благовещения Пресвятой Богородицы и святителя Алексия. Это произошло в 20 день месяца мая 1686 года. Храм в честь святого митрополита Алексия был освящен самим святейшим патриархом Иоакимом соборне во славу Единого Бога, в Троице прославляемого, Отца и Сына и Святого Духа.

 

Тропарь, глас 4:

Апостольских преемников архиереев сопрестольниче, России всея пастырю и учителю, всеблаженне отче Алексие, Владыце всех молися, мир пастве твоей даровати, и спасение душам, и велию милость.

 

Тропарь, глас 2:

Яко сокровище пребогатое, многолетно в земли сокровенное, честныя мощи твоя обретошася чудоточащыя, всеблаженне отче святителю Алексие: от нихже врачевство приемлющее обогащаемся, и Христа славословим глаголюще: слава прославляющему святыя своя.

 

Кондак, глас 8:

Яко солнце незаходимое от гроба возсия нам от мног лет сокровенны честныя твоя мощи нетленны, святителю Алексие, тобою благодать приемлем. Всю бо страну сию и вся бо чудесы и добротою обогащаеши действом благодати, да поем ти: радуйся отче, светило России.

* * *

3334 Здесь разумеется великий князь Василий Васильевич Тёмный. Он княжил с 1425 до 1462 года.

3335 Под «сею обителью» разумеется Чудов монастырь, устроенный в 1365 году святым митрополитом Алексием в Кремле, на месте, которое подарила ему исцеленная им татарская царица Тайдула. Назван Чудовым в память чудесного исцеления святителем последней от слепоты.

3336 Иоанн III Васильевич был великим князем московским с 1462 до 1505 года.

3337 Митрополит Геронтий занимал московскую кафедру с 1473 до 1489 года.

3338 Это произошло 12 декабря 1484 года. Архиепископ Геннадий принимал деятельное участие в борьбе с ересью жидовствующих. В июне 1504 года «ради немощи своея» он отказался от управления епархиею, поселился в Чудовом монастыре и 4 декабря 1505 года здесь же скончался.

3339 Василий IV Иоаннович, преемник Иоанна III, был великим князем московским с 1505 до 1533 года, следовательно год, когда князем была заказана рака для мощей святителя, указан в прологе ошибочно.

3340 Иоанн IV Васильевич Грозный был царем московским с 1533 до 1584 года.

3341 Феодор III Алексиевич царствовал с 1676 до 1682 года.

3342 Казань названа царственным городом, надо думать, потому, что была некогда столицею казанского татарского царства.

3343 Патриарх Адриан, последний из всероссийских патриархов, управлял Русскою церковью с 1690 до 1700 года.

image

 

 

СВЯТОЙ БЛАГОВЕРНЫЙ КНЯЗЬ ДОВМОНТ ПСКОВСКИЙ (1299)

imageБлаговерен княз Довмонт Псковски. Фрагмент от икона. XVIв. Псков.

Святой благоверный князь Довмонт (Домант) Псковский, князь Нальшинайский (Нальшанский), был родом из Литвы, сначала ревностно исповедовал язычество. В 1265 году, спасаясь от междоусобиц литовских князей, был вынужден бежать из Литвы и с 300 литовскими семьями пришел во Псков. Псковская земля стала его второй родиной. Здесь, по выражению летописца, "дохнула на него благодать Божия", когда со всей своей свитой он принял святое Крещение с именем Тимофей и сподобился великих даров от Господа. Уже через год за доблесть и истинно христианские добродетели псковичи избрали его своим князем. В течение 33 лет он управлял городом и был единственным князем за всю историю Пскова, который сумел так долго прожить в мире и согласии с псковским вечем. Он был справедлив и строго следил за правосудием других, щедро творил милостыню, принимая нищих и странников, благоговейно чтил церковные праздники, покровительствовал храмам и монастырям и сам основал обитель в честь Рождества Пресвятой Богородицы. Через брак с дочерью великого князя Димитрия, внучкой святого благоверного князя Александра Невского, он породнился с русским великокняжеским родом. Князь Довмонт, как и святой Александр Невский, был славным защитником Русской земли. Основная заслуга благоверного князя Довмонта как полководца и государственного деятеля состоит в том, что в течение многих лет он надежно защищал северо-западную границу Русского государства от неприятельских нападений.

В 1268 году князь Довмонт был одним из героев исторической битвы при Раковоре, где русская рать одержала победу над датскими и немецкими войсками. Перед каждой битвой святой Довмонт приходил в храм, полагал свой меч к подножию святого престола и принимал благословение духовника, который препоясывал ему меч.

Святой Довмонт сделал псковскую крепость неприступной. В память о славном защитнике города каменная оборонительная стена, возведенная святым князем рядом с Кромом в конце XIII века, была названа Довмонтовой, а территория, огражденная стеной, до сих пор называется Довмонтовым городом. У святого защитника "Дома Святой Троицы" был еще один благочестивый обычай: в благодарность Господу, Именем Которого он одерживал победы, не зная поражений, благоверный князь Довмонт рядом с Кремлем возводил храмы в честь того святого, в день памяти которого одерживал победу. Ставили там храмы по особым обетам и другие жители Пскова. Небольшая территория нынешнего Довмонтова города была сплошь покрыта храмами. (Первый храм в честь святого Довмонта-Тимофея был построен в Довмонтовом городе в 1574 году.)

Свою последнюю победу доблестный князь-воин одержал 5 марта 1299 года на берегу реки Великой, где он с малой дружиной разбил большое немецкое войско. Ливонские рыцари неожиданно напали на посад у Пскова, захватили пригородные Снетногорский и Мирожский монастыри и сожгли их, жестоко расправившись с насельниками. Они убили основателя Снетногорского монастыря преподобного Иоасафа с 17 иноками и преподобного Василия, игумена Мирожского. Святой князь Довмонт, не дожидаясь, пока соберется большое псковское войско, вышел навстречу врагу с дружиной и изгнал святотатцев за пределы Русской земли.

Через несколько месяцев святой благоверный князь Довмонт-Тимофей скончался и был погребен в Троицком соборе Пскова. Летопись свидетельствует, что "бысть же тогда жалость велика в Плескове мужам и женам, и малым детям по добром господине благоверном князе Тимофее". Псковичи вспоминали, как святой князь заботился о них в мирные дни и особенно, когда городу угрожала опасность, как вел их в бой со словами: "Добрые мужи псковичи! Кто из вас стар, тот мне отец, кто молод, тот брат. Постоим за Святую Троицу!"

Вскоре после кончины князя началось почитание его как святого заступника пред Богом, молитвенно охраняющего нашу землю от врагов и бедствий. Не раз и по смерти защищал Псков святой князь. Так, в 1480 году, когда более ста тысяч немцев осадили город, он явился во сне одному горожанину и сказал: "Возьмите одеяние (покров) гроба моего, обнесите его три раза вокруг города с крестами и не бойтесь". Псковичи исполнили его указание, и немцы отступили от города. После этого чудесного избавления от врагов святому князю была составлена служба. Рядом с мощами благоверного князя в Троицком соборе висел его боевой меч (в настоящее время меч хранится в Псковском историко-художественном и архитектурном музее-заповеднике), который вручался в храме Святой Троицы псковским князьям при возведении на престол.

Святой благоверный князь Довмонт-Тимофей и его супруга, в схиме преподобная Марфа (+ 1300) удостоились особой почести быть изображенными на чудотворной Мирожской иконе Божией Матери: "Благоизволися пречистому образу чудотворныя иконы Твоея, Богородице, написатися зрака подобию нашего в бранех твердаго заступника князя Доманта со благочестивою супружницею" (седален службы святому благоверному князю Довмонту-Тимофею). При явлении Божией Матери старцу Дорофею во время осады Пскова поляками 27 августа 1581 года святой благоверный князь Довмонт-Тимофей был среди избранников Божиих, сопровождавших Небесную Заступницу Пскова.

Мощи святого благоверного князя Довмонта-Тимофея покоятся в Псковском кафедральном соборе Живоначальной Троицы.

Святые князья Псковские Всеволод и Довмонт не раз помогали русским воинам в защите западных пределов Отечества. Но настал час и, с той же священной непреклонностью, посланные Взбранной Воеводой небесного воинства, встали они на защиту наших восточных рубежей.

В 1640 г. великое народное движение на Восток - "встречь солнца" - завершилось выходом русских землепроходцев к устью Амура и Тихому океану. Русь в тех краях столкнулась с языческим Китаем. Оплотом Православия стала русская крепость Албазин, прославленная чудотворной Албазинской иконой Божией Матери и героической "албазинской обороной" (1685 - 1686).

...Летом 1679 года, в Петров пост, отряд казаков во главе с Гаврилой Фроловым отправился из Албазина на разведку в долину реки Зеи. Три года несли казаки дозорную службу на Зее, объезжали окрестные селения, приводили в русское подданство тунгусское население, основывали зимовья и остроги. Однажды казачий разъезд повстречал в горах двух всадников на белых конях, закованных в броню, вооруженных луками и мечами. Это были святой Всеволод и святой Довмонт. Вступив в разговор с казаками и узнав, что они из Албазина, святые князья-воины предрекли последовавшее вскоре вторжение китайских войск на Амур, трудную оборону и конечное торжество русского оружия. "И паки придут китайцы, будут приступы и бои великие, и мы в тех боях будем в помощь русским людям. А града китайцы не возьмут".

Несколько раз в 1684 - 1686 гг. китайские полчища подступали к Албазину, но града не взяли. Чудесной помощью Албазинской иконы Божией Матери и святых князей Всеволода и Довмонта Псковских вражеский натиск бессильно разбился о дальневосточную православную твердыню.

"Повесть о чудеси святых благоверных великих князей Всеволода и Довмонта" была записана Гаврилой Фроловым в Якутске 23 октября 1689 г. Обетования святых друзей Божиих не имеют срока давности. Приходят новые поколения, меняется лицо земли, но неизменно в священный дозор у границ Отечества встают российские воины-защитники - святые Всеволод и Довмонт.

 

Тропарь благоверному князю Довмонту, в Крещении Тимофею, Псковскому

глас 8

И́же о́тчее нече́стие возненави́дев,/ преблаже́нне кня́же Дома́нте,/ и но́щи стра́стныя избе́г, е́же к и́долом тща́ние,/ прии́де мы́слию к Со́лнцу сла́вы — Христу́,/ озари́вся благода́тию Боже́ственнаго Креще́ния,/ и ны́не во све́те Пресвяты́я Тро́ицы предстоя́,/ моли́ Христа́ Бо́га сохрани́ти и спасти́ правосла́вныя лю́ди/ и град твой от безбо́жных ага́рян,/ и лати́н наше́ствия, и междоусо́бныя бра́ни// и спасти́ся душа́м на́шим.

Перевод: Отеческое беззаконие ты возненавидел, преблаженный князь Довмонт, и избежал тьмы страданий, заключающейся в усердии к идолослужению, пришел по своей воле к Солнцу славы - Христу, озарился благодатью Божественного Крещения и сейчас, предстоя во свете Пресвятой Троицы, моли Христа Бога сохранить и спасти православных людей и город твой от безбожных мусульман, и нападения католиков, и от междоусобной войны и о спасении наших душ.

Ин тропарь благоверному князю Довмонту, в Крещении Тимофею, Псковскому

глас 4

Ду́хом Бо́жиим наставля́емь,/ о́тчее нече́стие отве́ргл еси́,/ святы́й благове́рный кня́же Тимофе́е,/ потща́лся еси́ приити́ в богоспаса́емый град Псков,/ в не́мже ду́шу твою́ благода́тию свята́го Креще́ния просвети́в,/ ве́рою и любо́вию оби́тель в себе́ сотвори́л еси́ Пресвяте́й Тро́ице,/ Е́йже непреста́нно моли́ся/ дарова́ти душа́м на́шим// мир и ве́лию ми́лость.

Перевод: Руководимый Духом Божиим, ты отверг отеческое беззаконие, святой благоверный князь Тимофей, поспешил прийти в Богоспасаемый город Псков, в нем же душу твою благодатью святого Крещения просветив, с верой и любовью создал в самом себе обитель Пресвятой Троице (Ин.14:23), Ей же не переставя молись даровать душам нашим мир и великую милость.

Кондак благоверному князю Довмонту, в Крещении Тимофею, Псковскому

глас 8

Любо́вию Христо́вою уязви́ся, преблаже́нне кня́же Дома́нте,/ ум впери́в заре́ю Ду́ха,/ и́дольскую пре́лесть оте́ческаго нече́стия возненави́дев,/ порожде́нием святы́я купе́ли Тимофе́й нарече́н еси́,/ слеза́ми и ми́лостынею ко Христу́ присво́ився,/ и жи́зни сей тече́ние до́бре сконча́в,/ ве́ру непоро́чну соблю́д,/ и ны́не мо́лим тя:/ моли́ Пресвяту́ю Тро́ицу и Пречи́стую Богоро́дицу/ за град Псков и за всех, притека́ющих к ра́це моще́й твои́х,/ изба́витися нам от вся́ких зол,// да тебе́ вси, я́ко те́пла засту́пника, непреста́нно почита́ем.

Перевод: Пленен любовью Христовой, преблаженный князь Довмонт, устремив ум к сиянию Духа, языческое обольщение отеческого беззакония ты возненавидел и возрождением в святой купели (Крещения) был назван Тимофеем. Слезами и милостыней ты стал близок ко Христу и, закончив свой жизненный путь, ты сохранил непорочной веру, и сейчас молим тебя: моли Пресвятую Троицу и Пречистую Богородицу о городе Пскове и обо всех, приходящих к раке с мощами твоими, о том, чтобы нам избавиться от всякого зла, ибо мы все тебя, как усердного заступника, не переставая почитаем.

Молитва благоверному князю Довмонту, в Крещении Тимофею, Псковскому

О, святы́й уго́дниче Христо́в, благове́рный кня́же Довмо́нте! Ве́дуще твое́ к Бо́гу дерзнове́ние, в сокруше́нии се́рдца смире́нно про́сим тя: моли́ся о нас гре́шных и непотре́бных рабе́х (имена) и испроси́ нам моли́твами твои́ми проще́ние грехо́в, исправле́ние жития́ на́шего, от боле́зней и вся́ких неду́гов исцеле́ние, от наве́тов и ко́зней диа́вольских избавле́ние, па́че же спасе́ние душа́м на́шим пода́ждь и Небе́сных благ восприя́тия сподо́би, благода́тию и человеколю́бием Пресвяты́я и Живонача́льныя Тро́ицы, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑