Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 24 май...

11 май по църковния календар - Св. Св. Кирил и Методий. Св. свещеномъченик Мокий Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
15.05.2014 г. / 18:02:27 
Вяра
29.05 по светския - 16 май по църковния календар - Св. преподобни Теодор Освещени (IV). Св. преподобни отци, избити в манастира "Св. Сава". Св. Райко Шуменски

ЖИТИЕ НА СВЕТИ РАЙКО ШУМЕНСКИ

„Този нов Христов поборник и добропобеден мъченик беше от един голям град на България, който се нарича Шумен. .... Прочее този Райко беше златар по занаят, живееше и работеше занаята си в центъра на Шумен, и беше на около 18-годишна възраст, много красив на лице, още по-красив по душа, а по вяра и любов към Христа: най-горещ и най-твърд. И както доказаха по-късно работите, и той като апостол Петър казваше на Христа в мисълта си и сърцето си: „Ако потрябва с Тебе и да умра, няма да се отрека от Тебе.“ Но той се показа прекрасен и чуден подражател и на патриарх Йосиф Прекрасни в целомъдрието, заради което встъпи в мъченически подвиг за вярата, и храбро се бори, и чудно се подвиза против видимите и невидими сили, и накрая умря за Христа като триумфален победител. А как се бори за целомъдрието и как претърпя мъченическа смърт? Работеше своя златарски занаят благодатноименният Райко в центъра на град Шумен. А срещу неговата работилница имаше една турска къща, чийто домовладика имаше неомъжена дъщеря. Тя, като гледаше неизречената хубост и красота на хубавия Райко, изяждаше се в сърцето си от сатанинска любов и цялата гореше от обич към него, но не можейки иначе да постигне целта си и да изпълни лошото си желание, тя измисли. Един ден слезе и пристъпи малко от портата и извика Райко да дойде при нея.

Той не разбирайки умисъла, отишъл и застанал вън от портата. Тя му казала да се приближи, за да й вземе мярка от пръста, та да й направи златен пръстен-печат. Хубавият момък се приближил и колкото той стоял със страх и стеснение, толкова тази развратница, новата Египтянка, с безсрамие и наглост сатанинска го задърпала с всичката си сила, за да го вмъкне в дома. Райко със сила си измъкнал ръцете от нейните, а тя – със сила отблъсната, паднала по гръб. И веднага, както в древност оная Египтянка, превърнала любовта в омраза, започнала да крещи колкото могла, и така наклеветила пред присъстващите Райко, който бил достоен за безбройни похвали, че дръзнал уж да изнасили нейната моминска чест.

 

 

Голяма клевета! Агаряните го грабнали и го завели пред съдията. Съдията под влияние на бащата на момичето взел две решения: или да се потурчи и да я вземе за жена, или ако това не желае, да бъде бит, докато умре от побоя. Попитаха блажения Райко кое от двете избира, а той отговорил, че предпочита смъртта, отколкото да се отрече от Христа. Всички го уговаряли, а повече от всички го уговарял бащата на момичето, като казвал, че му прощава дързостта, само да се потурчи и ще го направи свой зет и ще го има като свой син – наследник на имота му. Но не можаха да променят мисълта му – той само това казвал: „Християнин съм, християнин ще умра!

О, твоята твърда съпротива, всеблажений Райко! О, твоето мъжествено убеждение! О, твоята към Христа най-гореща и пламенна любов! Ти за малко време показа, че дивно си се обогатил с четирите основни добродетели: благоразумие, целомъдрие, храброст и справедливост.

Решението на тиранина беше да умре под ударите на побоя. Биеха го безмилостно, докато паднаха ноктите на нозете му. Но смятайки, че съвсем не са успели да променят мисълта му за да приеме тяхната вяра, не го оставиха, а го вързаха за мишците с въже и го окачиха нависоко и така окачен, прекара остатъка от оня ден до вечерта. Тогава го откачиха, пак много ласкателства, но и с много различни изтезания го заплашваха. Обаче напразно се трудеха суетните безумци. Понеже след като той до кръв вече се противи, борейки се против греха, и след като любовта към благочестието отрано беше завладяла душата му, всеки вид мъки му изглеждаше смешен. Прочее, понеже настъпи вечер и нямаха вече време да му направят нищо друго, хвърлиха го в затвора, като му дадоха срок от два дни да размисли какво ще прави.

След два дни го изведоха от затвора, провериха го по разни начини и понеже мисълта му си оставаше твърда и непоколебима, пак го окачиха за мишците до вечерта. На следния ден пак го изведаха и пак много ласкателства и обещания, а след това страшни закани и заплахи. Но блаженият нито ласкателствата и обещанията им прие, нито пък от заканите им се уплаши, а през цялото време имаше една защита в устата си: „Християнин съм! Няма да се потурча!

Трети път го окачиха за мишците, после поставиха под него мангал и като обръщаха мангала насам – натам, разпаленият огън топеше и изтощаваше тялото му. Продължаваха да го принуждават да се потурчи, обещаваха да му излекуват раните и да го направят велик Ага ако се потурчи. Но мъченикът само това отговаряше: „Вярвам в Христа. Християнин съм. Няма да се потурча!

Но колкото светецът оставаше твърд във вярата, толкова посрамените мъчители се ожесточаваха. Прочее, измислиха друго, по-сурово изтезание. Разрязаха над пъпа му кожата на корема и изрязаха оттам един ремък от пъпа до гърлото и друг отзад пак до гърлото. Одраните места осолиха изобилно с влашка сол, а после го гориха със запалени свещи безмилостно и несъстрадателно. Кой няма да се потресе пред тяхната жестокост и зверосърдечие?! Кой няма да се удиви на действително дивната и свръхестествена издържливост на мъченика?! Кой няма да се изуми пред Божията сила, която в немощта на тялото на този деликатен и нежен юноша се проявяваше?! Но понеже нямаше какво друго да му сторят враговете на Кръста и понеже Подвигоположникът Христос не беше съгласен той повече да страда, затова в оня час Мюфтията издаде нареждане да престанат изтезанията и да го обезглавят. И така, беше обезглавен и се съедини с духовната безсмъртна Глава, Иисус Христос, за да съжителства и съцарува с Него.

Бори се и завърши този временен живот и започна вечния и безкрайния на 14 май 1802 г. след Христа.“

Памет на преподобния наш отец Теодор Освещени, ученик на преподобния Пахомий

Теодор бил син на богати и знатни родители. Когато бил на дванадесет години, ходел на училище, по желание на баща си. Той бил любимото дете на майка си заради своя ум и благочестие.

Недалече от селището, където живеели родителите на Теодор, имало манастир. Тук всеки брат живеел отделно от другите, в своя келия. Теодор отишъл там и започнал да живее като отшелник. Скоро всички го обикнали заради неговия ум, благочестие и скромност.

В този манастир имало обичай всяка вечер след трапезата да се събират за духовна беседа. Говорели за това, кой какво е узнал или чул от свещеното Писание, което може да послужи за поучение на всички. Тези беседи давали обилна храна на душата и предпазвали от лоши беседи или увличане от недобри помисли.

По време на една от беседите един монах, който неотдавна посетил Пахомиевия манастир, си спомнил обяснението на едно място от свещеното Писание, което чул от Пахомий. Този монах с възторг разказвал за порядките на Тавенисийското общежитие, за това, с каква любов го посрещнали там, и най-вече за самия Пахомий. Особено внимателно, както обикновено, слушал младият Теодор, който винаги пазел мълчание. След такива възторжени думи за Пахомий, Теодор се възпламенил от желание да види великия авва.

По това време Теодор заболял. Родителите му носели храна, но Теодор се отказвал от нея. Болестта му се усилила и родителите му го взели у дома. Той даже не забелязал това, тъй като известно време бил в безсъзнание. Като дошъл в съзнание, той много се огорчил от това, че се видял отново в дома си. Като се убедили в твърдостта на решението му, те отново го върнали в манастира. Сега вече самите монаси усърдно се грижели за младия подвижник до самото му оздравяване.

Изминали още четири месеца и Теодор не прекратявал молитвата си за среща с Пахомий. В това време в манастира, където живеел Теодор, дошъл авва Пекусий, монах от Пахомиевия манастир. На него било поръчано по време на пребиваването си да служи на монасите. Неговото смирение, молитвеното му настроение, цялото му поведение предизвиквало удивление и уважение у всички монаси, и сърцата им неволно се предразполагали към Пекусий. Разбира се, и Теодор се запознал с него. Той видял, че чрез този авва най-лесно би могъл да осъществи желанието си, и го помолил да му помогне. Но Пекусий не се решавал да вземе Теодор със себе си, опасявайки се от гнева на родителите. Но Теодор бил твърд в своето намерение. Когато аввата, заедно с някои от монасите, се качил на лодка, за да отиде в Пахомиевия манастир, Теодор тръгнал след него пеша. Все още незабелязан, той вървял по брега на Нил на неголямо разстояние от лодката. Накрая някои монаси го забелязали. Те казали за него на авва Пекусий, спомняйки си, че точно той молел аввата да вземе и него със себе си в лодката. Накрая пристигнали в Тавениси. Като видял стените на обителта, Теодор благодарил на Господа, Който изпълнил всяко желание на благочестивото му сърце, защото той заради Господа бил оставил света. Теодор останал в Тавениси, готов да изпълни всички правила на монашеския живот и във всичко да се подчини на волята на своите ръководители. Той бил само на четиринадесет години. Това било вече петата година от деня на основаването на Пахомиевото общежитие.

Поселил се в Тавениси, Теодор започнал да проявява необикновена ревност за угаждане на Бога. Младият подвижник бил щастлив, че поученията и частните беседи на Пахомий му посочвали верния път към достигането на монашеско съвършенство, а целият ред на живота в общежитието не допускал отслабването на ревността му.

Веднъж в беседа с братята преподобни Пахомий изказал такава мисъл: „Ако човек притежаваше истинно знание, то не би съгрешил нито против Бога, нито против ближния си." Душата на Теодор се разпалила от желание да придобие това истинно знание. Наред с това много скърбял, мислейки, че ще му бъде трудно да постигне изпълнението на своето желание. Той усърдно молел Господа да му дари истинно знание, смирено съзнавайки недостойнството си, безсилието си да познае истината.

- Господи - казвал той в молитва, - Господи, към Когото прибегнах! Дай ми знание, както си обещал на тези, които Те възлюбят, за да върша това, което ще Ти бъде угодно.

Теодор даже често плачел за това, че е далече от истинното знание. Пахомий в дълбочината на душата си се радвал на тези сълзи на юношата и насърчавал стремежа му към придобиване на истинно знание. Когато се срещали, той неведнъж казвал на Теодор:

- Старай се да придобиеш истинно знание.

Веднъж през нощта, когато луната ярко светела, той извикал Теодор. Обръщайки мисълта на юношата от това чудно небе с неговите светила към невидимия Творец на всичко, авва Пахомий казал на Теодор:

- Бой се от Него през всички дни на живота си; знай, че именно Той ни е създал заедно с всички творения и че сме в ръката Му. Когато придобиеш страх Божий и започнеш да мислиш, че Той те вижда всеки миг, внимавай да не съгрешиш против Него, и само така ще ти бъде изпратена необходимата помощ от Него. Въздавай Му слава всеки ден.

Обилни сълзи потвърдили искреността на беседата им. Те завършили с молитва размяната на мисли за Бога и за угаждането Му.

Те неведнъж водели подобни беседи. За Теодор, извънредно възприемчив юноша, горящ от свята ревност за угаждане на Бога, всяка дума на свети Пахомий имала голямо значение: и в душата му не само се укрепявали благочестивите чувства и стремежи, но и се развивала духовна мъдрост. Със своите беседи Пахомий, както и с особено близкото си общуване с Теодор, целенасочено или не, го подготвял за бъдещето служене на монасите вече в качеството на техен ръководител в духовния живот.

Веднъж Теодор се оплакал на Пахомий, че силно го боли глава. Пахомий му отговорил, че вярващият не бива на никого да говори за телесните си недъзи, освен в тези случаи, когато болестта не може да се скрие от другите, но и подобни болести трябва да се понасят с пълно търпение. Нали доброволните, както и недоброволните страдания имат смисъл на мъченичество. И въобще трябва да умъртвяваме тялото си от любов към Бога. Това наставление на Пахомий преподобни Теодор приел с най-дълбока вяра и започнал да скрива от хората болката в главата, от която отдавна страдал. Той понасял тази болка още двадесет години, но вече никой не го чул да се оплаква. Теодор бил посещаван и от други болести, повече или по-малко продължителни - например, болка в ушите, треска, очна болест: но всичко понасял мълчаливо и благодушно. И изобщо, никой от монасите не умъртвявал себе си така, както Теодор, който внимателно скривал подвизите си от хората. Всеки ден той вкусвал храна едва късно вечер, а понякога постел по два дни един след друг, вкусвайки храна едва към края на втория ден. Понякога приемал храна, но не пиел вода два дни поред. Варена храна вкусвал само когато бил болен. От ядене на приятни на вкус плодове напълно се въздържал. Но ако братята ядели фурми, той също ядял заедно с монасите, даже си взимал доста, но след това изяждал не повече от две. Нощите обичал да прекарва в бдение. Преподобни Теодор за кратко успял да придобие много духовни плодове.

Теодор с цялата си душа се привързал към своя велик старец преподобния Пахомий и към своите сподвижници монаси. Всички те му били близки по дух и също го обичали. Но младият подвижник бил напълно чужд на пристрастието към роднините по плът: те почти не съществували за Теодор и не можели да го откъснат от любовта към Пахомий и монасите.

Намирайки се под непосредственото ръководство на свети Пахомий и изпълнявайки с неуморна ревност всичките му наставления, Теодор скоро станал пример за подражание за всички монаси. Преподобни Пахомий даже често изпращал много монаси при него за наставление и утешение. Със своите мъдри, пълни с любов думи, свети Теодор успявал да утеши и успокои мнозина.

Не било леко на авва Пахомий да управлява многобройното братство, разпръснато в девет манастира. Имал нужда от помощник. Теодор Освещени, най-добрият от учениците на великия старец, би могъл да бъде и най-добрият му помощник в служене на спасението на монасите. В житието на преподобния се казва, че той имал откровение свише, потвърждаващо решението му да направи преподобни Теодор свой помощник.

Скоро свети Пахомий поставил Теодор за строител в Тавениси. Сам той се поселил в друг манастир, в Певоу. Той се надявал, че Теодор ще управлява в неговия дух и че неговите мъдри беседи и назидателен пример ще бъдат от голяма полза за манастира.

Като станал началник в Тавениси, свети Теодор често ходел в Певоу да иска съвети от авва Пахомий или да послуша неговите общи поучения. Връщайки се при своите монаси, той им предавал чутото от Пахомий. Авва Пахомий имал обичай след края на поучението да кара монасите да повторят казаното. И свети Теодор усвоил този обичай. От своя страна смятал за необходим за себе си труда при произнасянето на поучението, изпитвайки велика сладост от усвояването и от съобщаването на словото Божие на другите.

Понякога Пахомий също ходел в Тавениси и тук беседвал с всички или с някого поотделно за спасението на душата. Неговата мъдрост, добродетелите му и особено смирението му пред всички, даже и пред най-младите членове на братството, били източник на поучение за всички. Но особено Теодор ценял тези посещения и слагал в сърцето си уроците от живота или думите на великия старец.

Пахомий внимателно наблюдавал всички действия на Теодор, за да му даде навреме добър съвет. Когато Теодор не следял строго за спазването на всички правила, назначени от Пахомий, той му посочвал, че е необходимо да изисква пълно послушание от монасите, послушание даже и в малките неща, защото нарушението и на най-малкото правило разстройва реда на манастирския живот и води до развитието на дух на непослушание. Когато двама монаси си позволили да разговарят по време на работа във фурната, а Теодор не обърнал внимание на това, Пахомий строго и настойчиво му казвал, че той трябва да следи за изпълнението на правилата на външното поведение.

Когато Теодор, усъвършенствайки се все повече и повече, накрая достигнал висока степен на чистота на сърцето и на духовна мъдрост, преподобният Пахомий го повикал при себе си в Певоу, желаейки Теодор да дели с него трудовете по управлението на всички манастири, да му бъде такъв помощник, какъвто бил Иисус Навин на Мойсей. Сега Пахомий нерядко давал на Теодор много важни поръчения. Той го изпращал да наблюдава духовното състояние на братята вместо него, да лекува душите им. Теодор имал право във всички манастири да се разпорежда с приемането на монаси и отстраняването от обителта на тези, които, бидейки неизправни, били за съблазън на братята с поведението си. Обяснявайки свещеното Писание, Пахомий поставял Теодор редом със себе си. Сега Теодор още по-често отпреди проповядвал вместо него. Словото му оказвало изключително благотворно въздействие върху слушателите. Тази любов, която Теодор, по свидетелството на древния житиеписец, имал не само към всеки монах, но и към всеки човек, му давала възможност да вниква в духовните нужди на братята и да им помага с мъдри и топли думи. Пахомий от своя страна бил за него опитен съветник и строг изобличител: той не искал Теодор да остава на тази степен на нравствена чистота и духовна мъдрост, която бързо достигнал, но да се усъвършенства все повече и повече, за да стане изцяло чист по дух и вече да не може да изгуби чистотата. Преподобният Теодор често поучавал монасите. При това той нерядко се обръщал към тях с думи, с които изобличавал или общите за много от тях недостатъци, или недостатъците и провиненията на отделни лица, без да споменава имена.

След смъртта на преподобния Пахомий и неговия приемник авва Петроний, който не живял дълго след Пахомий, свети Теодор станал мъдър ръководител по пътя към спасението на всички Тавенисийски манастири, отчасти помагайки на авва Орсисий за управлението им, отчасти управлявайки вместо него, в пълно единодушие, в качеството на съуправител. И с живота, и с думите си той принасял голяма полза на монасите и се прославил и с чудесата си. Свети Атанасий Велики се отнасял с особено уважение към него заради подвизите и мъдростта му. Преподобният починал двадесет години след смъртта на авва Пахомий. Монасите начело с авва Орсисий дълго го оплаквали. Искрено споделял скръбта им и преосвещеният Атанасий. За утешение на монасите Александрийският светител им изпратил голямо послание, в което дълго и красноречиво говорел за добродетелите и подвизите на авва Теодор Освещени.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑