Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 16 юни...
Голготски кръст
или по-точно

†03 юни по православния календар - Св. мъченик Лукилиан и с него четири момци: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, света девица Павла († 270/275). Св. свещеномъченик Лукиан († ок. 690). Пренасяне на мощите на светия благоверен княз Димитрий, царски син, Московски и на цяла Русия чудотворец Прочети тук

2019 г. - Неделя осма след Пасха - Света Петдесетница. Ден на Света Троица - рожденият ден на Христовата Църква Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 14.05.2013 г. / 12:42:44 
Вяра
27.05 по еретическия, †14 май по православния календар - Св. Матей, архиепископ на Атина и цяла Гърция. Св. мъченик Исидор. Св. Райко Шуменски. Св. преподобни Серапион Синдонит. Св. мъченик Максим. Св. Исидор, юродив Христа ради, Ростовски Чудотворец

imageДнес , малкото останали православни хора по света наричат свети Матей Атински „новия Марк Ефески“!

През 1439 г. Цариградският патриарх Йосиф зедно с императора бил начело на хилядна делегация на Фераро-Флорентинския събор, с цел да молят за унизителна помощ срещу завоевателите  мюсюлмани. Условието на папата било, че ще помогнат, ако Цариград подпише обединение с тях (уния). Но преди да подпише, Цариградският патриарх умрял.

Не подписал само св. Марк и така Православието се запазило и унията била невалидна. Това било знак, наказание и предупреждение на Божията десница, както и урок за бъдещите поколения.

И така, кой е този нов свети Марк Ефески, който запази от покатоличване за нас грешните, неопорочена Светата ни Православна Вяра?!

Приснопаметния архиепископ Матей Карпадакис се е родил на 1-ви март 1861 г. в село Панетимония, Крит. По време на Кръщението си приема името Георги. Родителите му, свещеник Харалампи и презвитера Кириаки го отгледали и възпитали „в учение и наставление Господне“. На 12 годишна възраст останал без баща. Майка му и по – големият му брат, който станал свещеник, го насочили към Свещения Манастир „Богородица Златоизворна“. Тъй като бил ученолюбив, той бързо усвоил задълженията си в Манастира, учил се добре и в училището. Тук ежедневната му храна била изучаването на Евангелието, „Житията на Светиите“ и други душеполезни книги.

През 1876 година отива в Александрия, където завършва гимназиалното си образование, и след това отива в Йерусалим като поклонник. Патриарх Йеротей, когото посещава, го поощрява и записва в училището на Честния Кръст. През 1885 година завършва училището и е положен за Йеродякон от тогавашния Патриарх Никодим. На тридесети април 1886 година Отец Нектарий го ръкополага във Велика Схима с името Матей.

image
Пещерата в която се е подвизавал св. Матей

Подвизите му в Света Гора били големи.

На двадесет и шести юли 1893 година бил ръкоположен за Йеромонах и за много години бил достоен Духовник на Манастира Великата Лавра.

Бил назован от Светогорските Отци Великият Духовник. Славата му се разнесла навсякъде. През юни 1910 година отива в Атина и Навплион и пътува из целия Пелопонес, като Проповядва и Изповядва.

Тогава се запознава със Свети Нектарий Егински, с когото го свързвало истинско приятелство. ТОЙ ГО РЪКОПОЛАГА ЗА АРХИМАНДРИТ И МУ ПОДАРЯВА ЕПИГОНАТИЯ СИ (НАБЕДРЕНИКА). Набедреника се дава се като награда на заслужили духовници и символизира духовния меч, с който свещенослужителят е въоръжен в своето служение.

През 1911 година за 14 месеца отново се връща в Йерусалим, в Манастира „Свети Сава“, където Проповядва и Изповядва. От септември 1912 до 1916 година пребивава в килията си в Манастира „Симон Петър“ в Света Гора. През 1916 година е избран с пълно единодушие и му е поверен Храмът „Възнесение“ в Панкрати – квартал на Атина.

От 1924 година и след това ПРИЕМА С ДРУГИ СВЕТОГОРСКИ ОТЦИ СВЕЩЕННАТА БОРБА СРЕЩУ НОВОВЪВЕДЕНИЕТО НА НОВИЯ КАЛЕНДАР.

imageПрез 1927 година основава Светия Манастир „Въведение Богородично“ в Кератея – НАЙ – ГОЛЕМИЯ МАНАСТИРСКИ ЖЕНСКИ ЦЕНТЪР В СВЕТА. През 1934 година основава Светия Манастир „Преображение Господне“. ТЕЗИ ДВА МАНАСТИРА В ПОСЛЕДСТВИЕ СТАВАТ ДВЕ ГОЛЕМИ КРЕПОСТИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО. През 1935 година бива ръкоположен с горещата молба на благочестивия народ за Епископ на Врестена. През 1948 година ръкополага други Епископи, защото вярва, че Църквата на Истинските Православни Християни не е „страж и придатък“ новостилната схизма, но е продължение на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква и в нея трябва да се продължи и придаде Апостолското Приемство.

На 14-ти май 1950 година се представя в Господа.

На Блажения Приснопаметен Архиепископ Матей – ВЕЧНА МУ ПАМЕТ!

 

Изповедание на вярата

Ще ви представим и изповеданието на Светата православна и спасителна вяра в Христа:

„Приемаме и възлюбваме Светите Седем Вселенски Събора.

Приемаме и изповядваме решенията и анатемите на Светите Отци и цялата съборна дейност на Едната Свята, Съборна и Апостолска Църква на Христа.

Приемаме и изповядваме решенията на Всеправославните Събори в Константинопол през годините 1583, 1587 и 1593 при патриарх Иеремия II – Таранос, 1756 при Кирилл V и 1848 при Антим VI, на които е осъден и анатемосан новият папски (григориански) календар.

Вярваме и изповядваме, че църквата в България, която е наречена със султански ферман „Българска екзархия“ отпада от Едната Свята, Съборна и Апостолска Църква на Христа на 16 септември 1872 година, чрез схизмата на филетизма, която е поставена от Всеправославен Църковен Събор при патриарх Антим VI. Вярваме, че от тогава в Българската Църква няма благодат, свети тайнства, апостолско приемство и законна йерархия.

Вярваме и изповядваме, че Руската православна църква отпада от Едната Свята, Съборна и Апостолска църква на Христа на 3 юни 1923 година чрез разкаянието на патриарх Тихон пред беззакония съд на болшевиките за анатемата, която е произнесъл срещу тях на 19 януари 1918 година, като и до днес пребивава под тази схизма.

Вярваме и изповядваме, че през 1924 година Константинополската патриаршия отпада от Едната Свята, Съборна и Апостолска църква чрез схизмата на новокалендарието – икуменизма.

Изповядваме, че всички останали поместни църкви отпадат от Христа в същата схизма чрез съслужението и общението си с нея.

Вярваме и изповядваме, че Едната Свята, Съборна и Апостолска църква на Христа от 1924 година до днес е Църквата на истинските православни християни в Елада.

Вярваме и изповядваме, че от нея отпадат старостилните икуменисти в Елада чрез схизмата на епископ Хризостом Флорински през 1937 година. Носители на тази схизма в последствие са Хризостом Киусис, Киприан Куцумба, Максим, Каллиник, РПЗЦ, Румънската и Българската „старостилни“ църкви, българския манастир „Благовещение“ с игумен Касиан.

Вярваме и изповядваме, че единственият останал епископ в света след 1937 година е блаженият Архиепископ Матей Карпадакис, който единствен продължава апостолското приемство на Христовата Църква като ръкополага нови епископи през 1948 година.

Вярваме и изповядваме, че в края на май 1995 година от църквата на истинските православни християни отпадат петима митрополити, начело с Григорий, които са нови иконоборци.

Отхвърляме папския календар, станал причина за отпадане на милиони хора от Църквата и явяващ се предтеча на антихриста. Следващите и почитащите новостилния папски календар осъждаме и предаваме на анатема.

Отхвърляме беззаконния античовешки комунизъм, който послужи за разрушаване на православието в Русия и изграждането на антихристова атеистична държава на мястото на богоустановеното православно самодържавие. Почитащите и покланящите се на комунизма осъждаме и предаваме на анатема.

Отхвърляме беззаконното юдомасонство като източник на всяко зло учение, действие и влияние в света. Пребиваващите в масонството, почитащите и покланящите му се осъждаме и предаваме на анатема.

Почитаме и се покланяме на всички свети икони, които са съществували на всички места по вселената и във всички времена в едната свята съборна и апостолска църква на Христа.

Отхвърляме всички, които не почитат и не приемат тези свети икони, и ги предаваме на анатема.

НИЕ ПРЕДАВАМЕ НА АНАТЕМА ВСИЧКИ СТАРИ И НОВИ ЕРЕТИЦИ И СХИЗМАТИЦИ.

АНАТЕМА (ТРИЖДИ).

АМИН.

 

Духовен завет на свети Матей, архиепископ Атински и на цяла Гърция

Во имя Отца и Сина и Светаго Духа. Амин.

«Благословен Бог наш, в Светата Троица от всички покланяем и славим, Отец, Син и Светия Дух, с благодатта на Който, чрез ходатайствата на нашата Майка Свръхпреблагословената Госпожа Богородица ви пожелавам да се запазите мирни и неуязвими от добромразещия враг дявола».

Този е последният ми Отечески съвет, и Духовно сърдечно поучение.

Аз сега, чада мои, отивам в Бога и Небесния Отец и времето за моето заминаване от сегашния живот идва след малко дни.

А Вас ви моля, колкото имате време трябва да се грижите за спасението на ценната и безсмъртна ваша душа, знаейки много добре, че след сегашния живот покаянието не важи за никого, но тука е времето за борби, а там е времето на плащането и на венците.

Знайте още, че радостните неща на сегашния свят услаждат и радват за малко време само чувствата и веднага се рушат и се загубват, а веселието и радостта на бъдещото е вечна и завинаги.

Така понеже и само от небрежност отпадаме от спасението, което желаем, нужно е да пазим по всякакъв начин и с цялата си сила, като нашият Господ Іисус Христос и Приснодевственната му Майка ни съдействуват, спасителните Му заповеди, вярата, казвам, и надеждата, които действуват най-вече чрез любовта към Бога и ближния. Защото Бог, както казва възлюбеният Іоан Богослов, Бог е любов и който стои в любовта с Бога, стои и Бог с него; както и Господ казва в Светото Си Евангелие „по това ще ви познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“. Но и Апостол Павел казва: „ако имам всичко под моя власт, а любов нямам, никаква полза нямам“.

А редом с любовта трябва да имаме и чистотата на нашето тяло, за да обитава благодатта на Светия Дух вътре в сърцето ни и да пълни душите ни от освещаването и благоуханието му.

Недейте да занемарявате упражнението, чада мои, а да се упражнявате всекидневно сякаш че ви е последният ден. Пазете се от скверни помисли и не общувайте с еретиците. Спазвайте Светото Предание на Св. Отци и най-вече благочестието към нашия Господ Іисус Христос, както сте учени от Светите Писания, и страха Божий в сърцето ви незаличим.

И пак ви казвам, недейте да имате никакво общение с еретиците зловерници, а повече се старайте да се намирате винаги с Господа – с Неговите Светии, за да ви посрещнат и те във вечните Обители след смъртта. Да избягвате сладострастните ястия, светските разговори и душевредните страсти но и всичко друго, но най-вече тези, които вредят на братолюбието, стараейки се да пазите мирния и спокойния си нрав, така че, ако се случи някога да се ядосвате помежду си, да не залязва слънцето върху гнева ви, както е написано, а същия ден да се завръщате в доброто на любовта, знаейки, че без нея не е възможно да видите мисловното слънце, нашия Господ Іисус Христос.

Да внимавате и да пазите вратите на сетивата си, чрез които влиза смъртта, както казва Писанието.

Нападенията на злите мисли да не ги приемате, нито в началото, за да не влязат вътре, и ви причинят после трудове, за това да ги изгоните понеже стават трудно побеждаеми, а да ги отдалечавате с оръжията на поста, молитвата, сълзите и най-вече със спомена за смъртта и страшния Ад, приготвяйки се всеки момент за посрещане на нашия Небесен Младенец Іисус Христос.

Не ревнувайте на злото, а преследвайте доброто. Да сте непристрастни към ястията и дрехите, да не се доверявате на тялото си и така да давате повод да се отвори врата за страстите ви, ядейки до наситеност, а обратно, когато тялото ви трепва и става непослушно, да го оскърбявате, смирявайки го с труд и с пост, дотолкова, че и ечемичен (хляб) да приемате; виното да не го използвате много; да подражавате на постиженията и добродетелите на Блажените Св. Отци и Преподобните ни Майки, и да оставате в тази пустиня, в която сте поканени, до края на живота си, бодърствувайки и молейки се, за да не паднете в изкушение, и да не роптаете в послушанието, знаейки, че послушният без любопитство е земен Ангел, ако безропотно и просто е послушен, а ако напротив спори и роптае, никакво възнаграждение не получава от труда си, а дори се наказва. Работещият в общежитие не се труди без заплата и напразно, а в небесата получава заплатата си. Забогатявайте с неотстраняемото и пречестното богатство на блаженото смирение и безгрижната безимотност, задоволени в храните, дрехите и завивките, които имате, както поръчва Апостол Павел; който си мисли, че стои, да не се възгордява от богатството на добродетелта си и да не се гордее в собствената си сила или да осъжда тези, които не постигнаха добродетелта, както Фарисеинът, за да не му се случи голямо подхлъзване и така да падне без да го разбере, а ако някой харесва да осъжда, нека да осъжда винаги себе си.

Да не изоставяте хубавото мълчание на молитвата си, и използувате многословието на осъждането, разглеждайки малките грешки на ближния си и покривате вашите големи и гибелни грешки, и така винаги да ставате размирници и коварни, както тези, които като чуят звънеца за масата тичат от радостта си, а като чуят зов за работа роптаят, крият се и се безпокоят.

Да имате, чада мои, търпение, любов, благоразумие, кротост, смирение, мълчание, пост, и молитвата, която носи смирението, а смирението носи подчинението. Тези Христоподражаеми добродетели, който ги пази, държи спасението на безсмъртната си душа, а който ги презре, презира спасениетоси.

Затова ви моля да не презирате и пренебрегвате гостоприемството на всеки чужд, подражавайки на нашия Владика Христос.

Още ви казвам и това, че от множеството и различни начини за покаяние и от различните очистващи многозаплетения грях начини, да преследвате най-лесния и неуморителен; защото сълзите на скърбящото сърце, поста, молитвата, спането върху земята и каквото друго полезно за покаянието лекарство има, се постига с труд, но да извиним тези, които са ни виновни, и това без труд ни дарява извинението и по-силно оскърбява този, който ни огорчи, защото го довежда в осъзнаване на грешката му и следва бившият неблагодарен да стане благодарен и признателен към този, който го извини. Тези, чада мои, въжделени чрез Евангелието и твърде възлюбени, малко от многото, описах аз, Духовният ви Отец, за вас за последно; вие сега ги пазете с точност, като съдействуващи за спасението на безсмъртната ви душа, заради която изоставихте всичко, и като благоразумни войници на Небесния Цар, прибавяйки и повече, не пренебрегвайте да наставлявате начинаещите към добрите и душеспасителни, подбуждайки ги към борбите за добродетелта, повече чрез собствения си пример. Защото в онзи, страшния ден техните души ще бъдат поискани от вас, ако са погубени заради вашия лош пример. Но и вие, начинаещи и послушници, дължите както поръчва Апостол Павел да се покорявате и да се подчинявате за всичко на по-висшите и на братството. Защото Бог не е несправедлив да забравя трудовете в сегашния живот и в това общежитие, на всеки един от нас както можа, и да не приеме заплатата на спасението си. Заедно с това моля ви да спазвате винаги и другото от Монашеския ред. Т. е. уважението помежду си, мълчанието, предаността, взаимопомощта, недовиждането и търпимостта, както и молитвеното правило, както аз ви заповядах, и така да славите Господа седем пъти на ден. Утрина, казвам, трети, шести и девети, вечерня, повечерие и полунощница, както и да не отсъствувате от Божествената Литургия. Борете се с всичките си сили да държите ума си свързан с Бога и да избягвате съчетанията и събеседванията с различните душеувреждащи помисли, които многоопитният и всемогъщият като живописец дявол рисува вътре в сърцето, а където се намирате телом, там да се грижите да се намирате и с ума си, и толкова бдящ пазител да е, че помежду сърцето ви и душеизгодната памет на Христос да не разрешавате входа на никой друг помисъл.

Научете още и това, чада мои, че е невъзможно някой да бъде удостоен с Царството Небесно, ако първо не отреже волята си, но и разума си, както казва Господ в Евангелието; „който иска да спаси своята душа, да я погуби, а погубилият я заради Мен и Евангелието този ще я спаси“ и ако не изпълнява безропотно и в страх Божий, каквото ученият на Божиите заповеди, духовният му отец, го съветва; както Господ с дела и слово научи нас, казвайки, че: „слязох от Небето не за да върша моята воля, а волята на изпратилия Ме Отец“. Така който насилва себе си и прави не каквото той иска, а тези, които Духовният му Отец го наставлява за спасението му, и с радост търпи, нека той да знае, че това отсичане на волята си от Бога се смята като Разпятие, че се разпъва и той заедно с Христос и следователно става Син на Възкресението, на безстрастието, и наследник на вечния живот.

Още не преставайте да искате от Бога безкрайната Му милост и да викате със смирено и съкрушено сърце чрез устата, сърцето и ума, от сутрин до вечер, ако е възможно и през цялата нощ, това Господи Іисусе Христе Сине Божий, помилуй нас. Моля ви да насилвате ума си в тази молитва до смърт и да не пренебрегвате правилото на това прибягване, защото според Златоуст, който казва, че, чух някога от Отците, че пренебрегващият правилото на тази молитва, не е християнин. А когато пеете, да пеете с голямо разкаяние и внимание и сърдечно съкрушение, както и когато четете, от една страна за да се удовлетвори сърцето, да се просвети умът и на съмолещите се братя да привлече вниманието, смирението и разкаянието, и самоукорението.

Насилвайте се, преборвайте се, вразумявайте се, и въздържайки се в пост, бдение и непрестанна молитва да се спасите.

Блажени са слушащите Божието слово и вършещите го. Който се насили и спази тези неща ще се спаси и ще бъде изброен с разумните деви, иначе, да не стане, ако ги пренебрегвате, вечно ще се мъчите.

Ако горните бащински съвети и духовни поучения с точност и голямо внимание спазвате непоколебимо, живеейки според написаното от нас ще унаследите безкрайния живот и небесната слава на вечното блаженство, наслаждавайки се с всичките Светии.

Подпечатвайки така горното казвам, с бащинска любов и много благочестие към Свръхпреблагословената и Свръхпрепрославена Владичица наша Госпожа Богородица:

Приснодево Богородице, пази в мир и единодушие моите чрез Евангелието Духовни чеда, които предавам в Твоите ръце и ги пази от уловките на врага дявола. Нека дойде сега покровителството Ти върху това твое паство и пази от лукави спомени и помисли и от видими и невидими врагове и от всеки съпротивник враг. И дари им сърце съкрушено и смирено; помилуй ги, Преславна Божия Майко, Владичице Богородице Марие. Наставлявай тези мои чеда в христоподобие и справедливост всичките дни досвършека на века! АМИН.

Според тези обзорни свети слова на Свети Герасим: „мои възлюбени в Господа чеда, живейте в мир взаимно и нямайте загриженост да желаете да се грижите за тялото, възлюбете Бога и ще намерите вечна благодат, нищо не предпочитайте пред Неговата любов, така че, като дойде в славата Си да ви даде покой с всичките Светии. Нищо не предпочитайте пред Неговата любов“.

И от все сърце Бащински като пожелаваме, благославяме.

Вашият Духовен Отец Атински и на цяла Елада Матей

В Светия Манастир на Г-жа Богородица Уважавания Партенон Пресвета наша Боропланинолечителка до Синьо Море, Градче Кератеа, Предградие Атинско Месогиу. На 30-ти януари 1950 г.

 

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

„Ние ще бъдем виновни пред Бога и хората, ако мълчим и не ударим камбаната за предупреждение. Това е наш дълг – да казваме истината, пренебрегвайки всяка опасност.“

Припомняме това послание на някои наши братя и сестри, които са обвързали сърцата си със симпатии, одобрения, пристрастия и защита на някои видни представители на световното сатанинско масонство, като дори ги споменават в частните си молитви,започвайки по този начин процес на отделяне от спасителното изповедание на вярата и създаване на невидими и пагубни връзки на душата с лукавия измамник на човечеството.

След като представим част от превода на посланието на Истинската Православна Църква ще си позволим да направим едно кратко заключение.

Това, което през вековете отделя и запазва Църквата Христова от всички дяволски лъжеучения и религии, е ясното им изобличаване и произнасяне на анатема над тях.

Както във времената преди нас така и сега е една Божествената институция на земята, която закономерно се отделя и предава на преизподнята всеобхватното съвременно зло, бидейки вярна на своя Създател и небесен Владика Христос.

Ето нейното Пастирско окръжно послание против масонството (превода е с незначителни съкращения):

„„Пазете се“, - е казал Господа наш Иисус Христос, - „от лъжепророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете.“ (Мат. 7:15).

И божествения апостол Петър: „Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел. И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен.“ (2 Пет.2:1-2)

В това, че безумието на франк-масоните се явява носител и предвестник на всякакво зло, разтърсващо и смущаващо обикновения народ Божий, никой не се съмнява. За това е съвършено необходимо чрез това окръжно послание да просветим нашето паство, и да използваме съответните духовни средства за неговата защита.

Ние ще бъдем виновни пред Бога и хората, ако мълчим и не ударим камбаната за предупреждение. Това е наш дълг – да казваме истината, пренебрегвайки всяка опасност. „Познайте истината, и истината ще ви направи свободни“ (Иоан. 8:32). В тази връзка е истина, че масонството представлява тайна религия, напълно отличаваща се и чужда на християнството. Точно масонството отрича и напада коварно, скрито и вероломно християнската вяра в основните и фундаментални нейни догмати.

Масоните отричат Божествената същност на нашия Господ Иисус Христос, троичноста на Бога, боговдъхновеноста на Светото Писание, и по такъв начин те се опитват да разрушат зданието на Християнството и на неговите развалини да изградят своя религия, която те наричат религия на бъдещето, и с която смятат да заменят съществуващите религии. Именно поради тази причина масонството има свои места, наречени „ложи“, където се извършват духовни служения, имат и свои служители, наричани „почтени“, и особен обряд на служение, на основата на който в тайно обкръжение се извършват приличащи на идолослужения, различни масонски ритуали: освещавания на храмове, кръщения, венчания, поминования на последователи. Масонството счита за нечестиви християните, които не са посветени в неговите тайни.

От това ясно се вижда, че съвършено никакви компромиси не може да има между християнството и масонството, така както никакъв компромис няма между светлината и тъмнината и между Христа и Велиара.

...

По гореказаната причина, тъй като Единната Свята Съборна и Апостолска Източна Църква Христова, чиито догмати, Свещени Канони и Свещено Предание ние усърдно съхраняваме като нейни най – малки пастири, е отделила, осъдила и отлъчила всеки християнин, който се е отклонил от тези разпоредби, а особено тези, вкарващи ерес и техните последователи, били те властници, управители, старейшини, високопоставени лица или от обикновения народ, клирици или миряни; ние считаме масонската ерес за враждебна на християнството, и задължени от своето служение, следвайки Светите Вселенски Събори, с дадената ни власт ПРЕДАВАМЕ БЕЗБОЖНОТО МАСОНСТВО НА САТАНА, и го казваме в епитрахил и омофор.

"Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8).

ВСИЧКИ, КОЙТО СЕ ЗАНИМАВАТ С ДЯВОЛСКИТЕ И БЕЗЗАКОННИ ДЕЛА НА МАСОНСТВОТО, И ВСИЧКИ КОЙТО СЛЕДВАТ ТЕХНИЯ ПОВРЕДЕН УМ И ЗАБЛУЖДЕНИЕ, ДА БЪДАТ ОТЛЪЧЕНИ И ПРОКЛЕТИ ОТ ОТЦА, СИНА И СВЯТАГО ДУХА, И ДА БЪДАТ СЛЕД СМЪРТТА СИ НЕПРОСТЕНИ, НЕРАЗЛОЖЕНИ И РАЗДУТИ КАТО ТИМПАН. ДА СТЕНАТ И СЕ ТРЕСАТ, КАТО КАИН НА ЗЕМЯТА. ДА СЕ РАЗТВОРИ ЗЕМЯТА И ДА ГИ ПОГЪЛНЕ, КАТО ДАФАНА И АВИРОНА; ГНЕВЪТ БОЖИЙ ДА БЪДЕ НА ТЯХНАТА ГЛАВА И УЧАСТТА ИМ ДА Е НА ИУДА ПРЕДАТЕЛЯ. АНГЕЛ ГОСПОДЕН ДА ГИ ПРЕСЛЕДВА С ОГНЕН МЕЧ, И ПРОЦВЕТАНИЕ ДА НЕ ВИДЯТ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ. ТРУДОВЕТЕ ИМ ДА БЪДАТ НЕБЛАГОСЛОВЕНИ...

Всички, които се обърнат от тази среда и се отвратят от тяхното проклето умопомрачение, ще получат наградата на ревнителя Финес, ще бъдат благословени и ще имат прошка от Отца, и Сина, и Святаго Духа, Единната и неразделна Троица, Единния по естество Бог, и от нас, Неговите раби.“

 

Атина, 25 ноември 1949 г.

Светия Синод на Църквата на Истинно Православните Християни на Гърция.

Председател:

Архиепископа на Църквата на ИПХ, Атински и на цяла Гърция Матей.

Членове:

Тримифунтски СПИРИДОН

Патраски АНДРЕЙ

Солунски ДИМИТРИЙ

Коринтски КАЛЛИСТ

 

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Вече писахме обстойно защо приемането на "новия" календар в официалната ни държавна църква представлява отстъпление от вярата ( за подробности виж Отстъплението от вярата наречено “нов стил” ).

Преди да продължим към основния въпрос ще припомним само някои основни правила от Светите събори на православната ни Църква.

Който наруши Църковното предание, писано или неписано – Анатема (Първи Вселенски Събор с участието на 318 отци)

Ние пазим и държим Догматите на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква и нововъведенците новатори и всяка ерес предаваме на Анатема.

Който пренебрегва което и да е Църковно Предание, писано или неписано на него Анатема (деяние 7)

Който отхвърля всяко писано и неписано Църковно Предание, такъв да бъде Анатема (деяние 8)

(Седми Вселенски Събор с участието на 367 богоносни отци)

Светата Христова Църква поставя вечна Анатема на приемащите папските тайнства и останалите техни нововъведения. (Патриаршески синодален сигилион от 1756 година)

„Който не спазва обичаите на Църквата и онова, което са ни заповядали седемте свети Вселенски събора за светата Пасха и за Месецослова и добре са ни законоположили да спазваме, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов и заедно с безбожните астрономи и противодейства на всички решения на светите събори, като желае да ги измени или отслаби, такъв да бъде анатема – отлъчен от Църквата и от събранието на верните. (Константинополски събор 1583г. – Свикан от източните патриарси в отговор на новоприетия от папската ерес грегориански календар).

Много е важно да се знае, че КАЛЕНДАРА Е ЧАСТ ОТ ПРЕДАНИЕТО НА ЦЪРКВАТА и чеМЕСЕЦОСЛОВА Е СВЪРЗАН С ЦЪРКОВНИЯ КАЛЕНДАР И СЪДЪРЖА НЕПОДВИЖНИТЕ ПРАЗНИЦИ.

ТОЕСТ ВСЕКИ КОЙТО Е ПРОМЕНИЛ КАЛЕНДАРА И Е ИЗМЕСТИЛ НЕПОДВИЖНИТЕ ПРАЗНИЦИ СПОРЕД ЕРЕТИЧЕСКИЯ МЕСЕЦОСЛОВ, Е ПРИЕЛ ПАПСКИТЕ НОВОВЪВЕДЕНИЯ И Е НАРУШИЛ ЦЪРКОВНОТО ПРЕДАНИЕ,

ТАКА ТОЙ СЕ Е ПОСТАВИЛ ПОД АНАТЕМА, ОТДЕЛИЛ СЕ Е ОТ БОГА И СЕ Е ПРЕДАЛ НА ДЯВОЛА!

В ТАЗИ ПОЗИЦИЯ В МОМЕНТА СЕ НАМИРАТ ВСИЧКИ ОФИЦИАЛНИ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ ПО СВЕТА, КОИТО СА ПРИЕЛИ НОВИЯ (ГРИГОРИАНСКИ) КАЛЕНДАР В СВОЕТО СЛУЖЕНИЕ.

ТАКАВА И Е НАШАТА РОДНА ДЪРЖАВНА ПАТРИАРШИЯ!

Друг основен проблем при официалните "православни" църкви, от който само малка част е календарния въпрос е УЧАСТИЕТО ИМ В ИКУМЕНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ.

Икуменизма представлява свръх ерес, подета от протестанти, подкрепена от масони и оглавена от папата, чиито замисъл е обединяване на всички християнски секти и ереси, а в по – далечен план обединяване на всички главни вероизповедания. Основен орган на тази ерес е “Световния съвет на църквите” - ССЦ?!

Крайната цел е създаване на единна, глобална религия, чиито духовен водач ще бъде АНТИХРИСТА – месията на сатана, очакван от юдеитекоито са и основните инициатори и разпространители на ересите и разколите в християнството, а също и на някои по - нови масови религии, общества и братства.

НО САМ ГОСПОД Е КАЗАЛ ...”ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"...(Мат. 16:18).

И така, КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО?!

Христос Господ е нарекъл Съборната Църква тази, която държи истинното и спасително изповедание на Вярата

Св. Максим Изповедник

Жлаещите да изповядват православната си вяра в нейната пълнота и чистота получават прозвището „старостилци”, с което ги именуват и до днес.

В България и по света се оформят няколко типа "старостилци":

- Едни от тях продължават да служат по църковния календар под ръководството на "митрополити" и "патриарси", които са масони-сатанисти и икуменсти. Там духовниците и мирияните се молят, споменават, съслужват, подчиняват се и участват в делата на своите ръководители. Такива са московския, грузинския, сръбския, йерусалимския "патриархат", 19 от 20-те манастира в Света Гора. В "новостилните" църкви има подобни криптоикуменсти, които служат по светоотеческия календар с "благословията" на местните "патриарси". В България такъв е бившият рок музикант "отец" Борис Главев, представен в сайта си "Бъди верен" (верен на кого - на Христа или на "патриарха" богоборец?!).

- Втория тип "старостилци" на думи се отделят от икуменистите и осъждат делата им. Те създават собствени синоди и претендират, че са носители на апостолската приемственост. Въпреки различните синоди и държавите, в които те се намират и някои различия по определени въпроси, те имат една обща позиция по отношение на благодатта в официалните "православни" църкви (без значение по стария или новия календар)Тези структури пренебрегват правилата на светата църква и многобройните анатеми наложени от съборите на светите отци над всеки, които променя преданието и месецослова в частност, признава за "христови" и служи заедно с еретическите сборища. Те казват, че новостилците не са схизматици, че при тях все още имало благодат и приемственост при духовенството. Опирайки се на плътските разсъждения на някакъв си атонски монах Атанасий Данилиду, които са възприети по - късно и от митрополит Хризостом Флоринейски, те заявяват, че " е възможно новокалендарците да са само потенциално, а не фактически разколници и затова техните тайнства имат благодатта на Светия Дух"?! Така тези старостилни криптоикуменисти признават тайнствата, продадени срещу пари и осакатени целенасочено от слугите на рогатия. Те признават и техните изповеди и причастия извършени след съкратени литургии, осъществени по еретическия календар. Признава се и благодатта в мирото варено от патриарси комунисти, масони и икуменисти. Обясняват също, че въпросните сатанисти били и те наследници на апостолите?! Сред заемащите подобни "топлохладни" позиции са признаващите се взаимно Руска православна църква зад граница, Румънска православна старостилна, Българска православна старостилна църкви, Флоринейския и противостоящия гръцки "синоди". Не случайно наскоро по - голямата част от РПЗЦ премина към икуменическия московски патриархат. Някои пък казват, че новостилното "духовенство" не било благодатно, но светите дарове били освещавани от Светия Дух, заради обикновените миряни?! На тях ясно отговаря свети Василий Велики в своето първо правило - "...следователно не са могли да дават на други благодатта на Светия Дух, от която сами са отпаднали;".

И все пак, КЪДЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО?! Къде е приемствеността от апостолите? Кой е останал верен до края и не е "променил и йота" от преданието?

На 26.05.1935г. трима митрополити напускат официалната гръцка църква. Синодът на “Истинската православна църква” се оформя в присъствието на 25 000 вярващи. Те също правят и официално заявление, че новокалендарците са схизматици. Към ИПЦ се присъединяват над 800 енории от цяла Гърция. През 1935 г. Свещеният Синод на Истинските Православни Християни на Гърция в Синодална Енциклика казва:

Приемайки върху себе си воденето на православното гръцко население, следващо отеческия и православен празничен календар и съзнавайки приетата присяга (клетвено обещание) на вярата затова, че ще пазим всичко прието от Седемте Вселенски Събора, ние избягваме всяко нововъведение и не можем да не провъзгласим за разколническа официалната църква, приела папския празничен календар,признат от Всеправославните Събори за еретическо нововъведение, вселенска съблазън и самоволно потъпкване на Божествените и Свещени Канони и Църковни Предания.” Във връзка с това ние препоръчваме на всички, които следват православния празничен календар, да нямат никакво духовно общение с разколническата църква и с нейните разколнически служители, които е оставила благодатта на Всесветия Дух, защото те са потъпкали решенията на Отците на Седемте Вселенски Събора и всички Всеправославни събори, осъдили Григорианския календар. Разколническата църква няма благодат и Свети Дух, което потвърждава Свети Василий Велики, говорещ: “Дори разколниците да не се заблуждават в доктрината на вярата, все пак, тъй като Христос е глава на Тялото на Църквата, съгласно Божествения апостол, и от Него всички членове се оживотворяват и духовно израстват, разколниците са откъснати от съгласието на членовете на Тялото и повече нямат благодатта на Светия Дух, пребиваваща с тях. Защото как те могат да дават на другите това, което нямат?”
21.06.1935 г.
† Герман Димитриадски
† Хризостом Флорински
† Герман Кикладски
† Матей Врестенски

Митрополит Хризостом Флорински също потвърждава тази светоотеческа Православна еклезиология в посланието, написано от него в същата тази година:

Официалната Новокалендарна Църква на Гърция сега е отпаднала от Църквата на Светите Отци и Седемте Вселенски Събора и е станала разколническа съгласно Първия Канон на Свети Василий Велики, тя е загубила благодатта и е умряла, тъй като повече не приема участие в благодатта и се е отделила от Тялото на Църквата …”.

Но към края на същата тая година, незабавно след неговото връщане от изгнание, Митрополит Хризостом Флорински започва да проповядва, че новокалендарците е възможно “само потенциално, но не фактически, (действително), да са схизматици, тъй като нововъведението в календара не е било официално осъдено”, сякаш решенията на много Всеправославни и Поместни събори от миналото не са били прилагани.

Чрез цялото това ново учение митрополит Хризостом е в противоречие със самия себе си (с това, което проповядва няколко месеца по-рано). Той е също в противоречие със Светите Отци, които нямат никаква подобна теория относно схизматиците. Най-вече той е в противоречие с правдата на Църквата, (заявявайки, че новокалендарците официално не са били никога осъдени, той отрича Всеправославните събори, които в миналото са осъдили и проклели новия календар).

Най - тъжното е, че на таква или подобни позиции са и всички големи старостилни църкви по света, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НАШАТА БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА СТАРОСТИЛНА ЦЪРКВА и игумен Касиан от Жабленския манастир.

В Синодика на Православието в неделя на Тържеството на Православието ние възкликваме: “На тия, които отричат Съборите на Светите Отци и техните Предания, които са се явили в съответствие с Божественото Откровение и благочестиво се пазят от Православната Съборна Църква, Анатема!

На 17/30.06.1937 г. Епископ Матей Врестенски (един от подписалите енцикликата от 1935 г.) адресира послание до Свещения синод, изисквайки официално заявление от митрополит Герман Димитриадски, Председател на Синода, че новокалендарната църква е разколническа и тайнствата й са лишени от благодатта на Светия Дух в съответствие с Изповеданието на Вярата. В 1935 г. Епископ Матей пише:

“Епископът е длъжен да поучава народа и клира на истинска вяра и добродетелен живот и да не бъде небрежен съгласно 58 апостолско правило и при това – да пази благочестие и да изобличава и анатемосва всяка ерес и злославие и всяко учение противно на църковното предание, съгласно първо правило на Втория Свят Вселенски Събор, тридесето правило на Шестия Вселенски Събор... Господ ще потърси кръвта на всяка поверена нам душа. Затова с огромен страх Божи предлагаме и горещо молим:
Да се публикува синодалното окръжно послание на цялото в Гърция благословено стадо Христово, сражаващо се за отеческата вяра, в което ние, взимайки словото на Православието в уста, ясно обявяваме, че всички тайнства на разколническата църква на Атинския и на цяла Гърция Хризостом Пападопулос са лишени от Божествена благодат, съгласно Първо правило на Василий Велики... И поучаваме вярващите в това послание да избягват съвместни молитви и участие във всяко свещенодействие на схизматически новаторстващи свещеници, съгласно 33 правило на Лаодикийския Свещен Събор, който заповядва да не се молим с еретици или разколници.

Да се осъди в това послание безбожното учение на антихристиянското масонство, което превъзхожда всяка ерес, което ... продължава древното идолопоклонство и се явява служене на сатаната и пълно отрицание на Божествеността на нашия Господ Иисус Христос, хули основите на Вярата, Великото Тайнство на Светата Троица и воюва с цялото учение на Християнската Вяра и Благочестие и Светото Евангелие и със Светата Православна Източна Църква на нашия Христос и прави своите членове чрез натрапени клетвени обещания съвършени отстъпници и отричащи светостта на нашата Вяра в Христа и врагове Божии. Не можем повече да се успокоим като пастири на Православието, защото прехвалното име на нашия Господ Иисус Христос се оскърбява, Всесветата Кръв Негова, пролята от кръста, се презира и светинята се дава на псетата. Но като точни пазители на Апостолските Предания и Богоносни Отци,.. да повторим: “И когото те предадат на анатема, тях и ние анатемосваме; а когото (предадат на лишаване от духовен сан, тях и ние лишаваме; а когото предадат на отлъчване, и ние отлъчваме; когото пък подложат на епитимия, ние също ги подлагаме. (Правило І, Седми Вселенски Събор)...

Ако, въпреки всички надежди, Свещеният Синод не пожелае да приеме условията на моето предложение в съответствие с предписанията на Божествените и Свещени Канони,.. се смятам за задължен, като Православен Архиерей, да преустановя с вас всяко духовно общение, за да не се окажа виновен в страшния ден на Съда, като пренебрегнал Божествените и Свещени Канони."

Обаче, Митрополит Герман Димитриадски не отговаря на това послание. Той, заедно с митрополит Хризостом Флорински, продължава да проповядва еклезиологичната ерес, която противоречи на Синодалното Изповедание на Вярата от 1935 г.

Епископ Матей пише второ послание, в което той се отделя от общение с тях на основание 15 правилоот двукратния събор: “Отделящият се от общение с предстоятеля заради някаква ерес, осъдена от Светите Събори или Отци, тоест, когато той проповядва ерес всенародно и учи на нея открито в Църквата, такива дори и да се оградят от общение със споменатия епископ преди съборното разглеждане, не само не подлежат на установената от правилата епитимия, но и са достойни за чест, подобаваща на православни...".

Епископ Матей Врестенски огражда Църквата от вътрешно разделение, като противостои и осъжда тяхната еклезиологическа ерес, КОЯТО Е ВЪЗПРИЕТА И ОТ ОСТАНАЛИТЕ СТАРОСТИЛНИ ЦЪРКВИ ПО СВЕТА.

ТАКА ТОЙ И ЕПИСКОП ГЕРМАН КИКЛАДСКИ ОСТАВАТ ЕДИНСТВЕНИ ПРОДЪЛЖИТЕЛИ НА ИЗБРАНИТЕ ОТ СПАСИТЕЛЯ АПОСТОЛИ И РЪКОПОЛОЖЕНИТЕ ОТ ТЯХ ЕПИСКОПИ НА СВЕТАТА НИ ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Множество други големи и значителни общини на И.П.Х. на Гърция също изразяват своята подкрепа за епископите. Самия Бог по чуден начин проявява своята воля. Например, истинските православни християни на Крит застават зад епископ Матей Врестенски още през септември. И те тогава са благословени с удивителното явяване на Светия Кръст на небето на 14.09.1937 г. Това явяване е подобно на чудото, което става близо до Атина през 1925 г. Истинските православни християни на Крит по такъв начин получават знак свише, че са на верен път и че са под Божия покров (митрополит Калиопий – “Та Pаtria”, шесто издание, Пирея, 1984, стр.67-74-гръцки; и Кирикс – Гнисион Ортодоксон” – септември, 1987 – “Петдесетата годишнина на чудото” – гръцки). Общината истинските православни християни на Каламата-Месиния изразява своята твърда подкрепа на първоначалното изповедание на вярата и истинските йерарси Герман Кикладски и Матей Врестенски. Документът е подписан от архимандрит Хризостом, йеромонах Феодул (и двамата по-късно с нетленни мощи), изцяло от цялото монашеско братство на големия манастир Панаголаки и от цялото духовенство на истински православните християни – жители на района Каламата-Месиния. Общината на истинските православни християни на Коринт, съсредоточена около две монашески общини – Благовещенска и (чиноначальников), под духовното ръководство на архимандрит Мойсей, (намерен по-късно с нетленни мощи) обявява своето отделяне от Флоринеите и се обръща за духовна подкрепа към истинските православни йерарси, Герман Кикладски и Матей Врестенски. На 10/23.11.1937 г. Гръцкото общество на Истинските Православни Християни, най-голямото гръцко старостилно общество, основано през 1925г. и съсредоточено в Атина и Пирея обявява отделянето си от митрополитите Герман Димитриадски и Хризостом  Флорински, заради еклезиологическата ерес на последните и приемането на истинските православни йерарси Герман Кикладски и Матей Врестенски (“Кирикс Гнисион Ортодоксон”, 1981, стр.209-210). На 15/28.01.1937 г. Атонските монаси-зилоти свикват събор, на който те рязко се разграничават (отделят) от митрополитите Герман Димитриадски и Хризостом Флорински заради еклезиологическата ерес на последните. В своето послание Отците-зилоти характеризират Флоринейските йерарси като “отчуждили се пастири, вълци в овчи кожи, разорители на нашата Свещена борба, губители на нашите души и врагове на Бога и неговата Църква.”

Фрапиращи са изказвания на Хризостом Флорински в които той обявява, че "новокалендарната “Майка-Църква” се явява хранилище и източник на благодатта". На 14.11.1945 г. митрополит Хризостом Флорински заявява в статия във вестник “Елевтерия” (“Свобода”), че той никога “абсолютно в никакъв случай няма да посвещава епископи", защото, според него, старостилците не представляват църква, а по-скоро само “стража” против иноверията на официалната църква.Заявлението му да не посвещава повече епископи подлага на опасност самата перспектива за бъдещо старостилно движение, тъй като апостолското приемство може да се прекъсне. Но точно такъв е бил плана на митрополит Хризостом Флорински. Той оценява старостилците просто като “движение” в рамките на официалната църква и затова предполагал, че за гръцките старостилци не е нужна собствена йерархия в бъдеще. Лъжливата еклезиология на митрополит Хризостом го води към други странни надежди и съждения. През 1944 г. в своя “Меморандум за бъдещия Всеправославен събор” той пише:
Триумфът на Църквата Христова (в СССР) е достигнат с всемогъщата сила Христова, Който, като свои средства и органи използва забележителния ръководител Сталин и неговите великолепни съратници, политици и генерали. Това е “изменение на десницата на Всевишния” (Пс. 76, 11).
Митрополит Хризостом Флорински се надява, че Московският събор, (планиран за 1947 г., но състоял се през юли 1948 г.), който е проведен с цел – признаването на Сергианската московска патриаршия от всички поместни православни църкви, ще обсъди и успокои календарния проблем. Тия заявления и надежди на митрополит Хризостом обаче са съвършено неприемливи за Истинските Православни Християни на Русия, които понасят ужасни гонения от безбожните комунисти и отиват в катакомбите или зад граница. Всяко хвалебствие на комунистическия режим и особено от страна на духовната власт не може да бъде оценена иначе, освен като предателство и сергианска ерес.

В същото време Епископ Матей Врестенски пише:
“… във времето, когато проклетата и безбожна комунистическа партия на Гърция (КПЕ) пролива гръцка кръв. Това е празник, начало на убиеца на човечеството. В продължение на период от 12 години, ако те (Флоринеите) твърдят, че са вземали участие в Свещената борба, те не са написали дори една единствена невзрачна статия или брошура и при това, те даже не са казали в църквата нещо против безбожния комунизъм; а в същото време ние (“Матеевци”), предвиждайки опасността от самото начало, пишем и изповядваме и проповядваме против изменническия и антинационален комунизъм…”
През 1948 г., тъй като митрополит Хризостом Флорински категорично отказва да вземе участие в новите хиротонии на епископиизпълнявайки обещанието си към новокалендарната йерархия, Матей Врестенски еднолично извършва ръкоположение на архимандрит Гедеон Пасиос за Епископ Тримифунтски. Едноличната хиротония е съгласно практиката на цялата Църква Христова, която е приела във време на нужда такава икономия (виж в края на статията).

През януари 1950 г. Епископ Герман Кикладски е освободен от затвора и незабавно се присъединява към “Флоринейския” разкол.

На 26.05.1950 г. (точно 12 дни след благословената кончина на Епископ Матей Врестенски) митрополит Хризостом Флорински“случайно, по съвпадение” внезапно променя своето мнение. Йерарсите на “Флоринейския”синод пускат нова енциклика, която на пръв поглед, изглежда като “акт на разкаяние” и която съдържа следното:"“През 1935 година на нашето Спасение ние обявихме Църквата на обновленческите новостилци за схизматична. Ние повтаряме това заявление отново и следователно, изискваме да се прилага Първия Канон на Свети Василий Велики, показващ, че тайнствата, извършвани от новостилци, още повече че те са разколници (схизматици), са лишени от освещаваща благодат".

Да обърнем внимание, че след тринадесет години критика на привържениците на светоотеческата еклезиология, обвинявайки ги в “протестанство”, “схизма” и “ереси” и наричайки ги “безблагодатни”, “нечестиви” и “безбожни”, митрополит Хризостом Флорински най-после признава, че самият той е грешал и че Синодът на Епископ Матей Врестенски е запазил и удържал истинската светоотеческа православна еклезиология. Нещо повече, в енцикликата си Хризостом Флорински признава, че той е бил разколник, като казва: “ние премахваме камъните за препъване, за създаването на които носим отговорност. С тази цел ние отменяме и се отказваме от всичко, което е било написано или казано от нас от 1937 г…”

Митрополит Хризостом Флорински признава също, че той и неговият синод от това време 1937 г. са написали “проповеди, заявления, публикации или енциклики, които са били несъвместими или сапротиворечали на принципите на Източно Православната Църква Христова и на нашата Свещена борба за Православието …” Но какво означава да бъдеш “несъвместим” с принципите на Източно Православната Църква Христова? В православната терминология това горепосочено заявление е определение за ерес.

Митрополит Хризостом Флорински признава, че позицията на Синода на Епископ Матей Врестенски е правилна относно четири пункта:

А) Новостилници – схизматици
Б) Тайнствата на новостилците не значат нищо
В) Новостилното миро е лишено от благодат
Г) Кръстените от новостилци трябва да бъдат приемани в Църквата чрез миропомазание.

За съжаление обаче, Синодът на бившия Митрополит Хризостом Флорински на практика никога не изпълнява енцикликата от 1950 година. Това потвърждава известен Флоринейски автор от това време, отец Теодорит Маврос (“Аpokrisis eis tin Apantisin”, стр.18,19).

Флоринейският Синод завършва своята енциклика със следното:

“По този случай ние отправяме това наше последно обръщение към всички истински православни християни, канейки ги отечески да се обединят с нас..."

Но откога осъзналите се разколници, тия, които са признали, че са допуснали грешка от учението на Православната църква, имат власт “пастирски” да призовават Истинските Православни? И по каква причина Истинският Православен трябва “да се върне” там, откъдето никога не е тръгвал?

Интересен факт е, че главата на флоринейския разкол - Герман Димитриадски, умира през 1944 г. и е погребан от новостилците като техен епископ.

Събитията, които стават след 1950 г., доказват, че Хризостом не само не вярва в своята собствена енциклика, но всъщност действа в интерес на новокалендарците с цел – унищожаване на Матеевския Синод!!!

Флоринеите всяват смут сред много верни християни в Гърция и успяват да подмамят игумена на “Матеевският” манастир в Кувара да им го предаде. Протестиращите монаси са изгонени от техния манастир и са принудени да основат нов манастир на друго място.

С подкрепата на ръководителя на държавната новостилна църква Архиепископ Спиридон Влахос и сзаповед на правителството, флоринеите вземат най – големия манастир в Гърция намиращ се в Кератея, който е и духовен център на матеевци. “Матеевският” Епископ Андрей Патрски (днешен Архиепископ на И.П.Х.), духовник на манастира в Кератея, заедно с Игуменията, матушка Мариам са хвърлени в затвораМириам умира в последствие от мъченическа смърт.

След като целта за завземането на Светите манастири в Кувара и Кератея (и двата са основани и построени от Епископ Матей Врестенски) е изпълнена, митрополит Хризостом отново се връща към предишната си еклезиологична ерес. На 2.07.1950 г. във вестник “Врадини” (“Вечерня”) митрополит Хризостом заявява: “Съборното решение от 1935 г. (относно това, че новостилците са безблагодатни разколници) в крайна сметка не може да бъде приложено, докато (календарния проблем) не бъде обсъден на бъдещ Всеправославен събор.”

Митрополит Хризостом Флорински заявява пред в-к “Врадини” (11.12.1950 г. и “Фони тис Ортодоксиас”, ХІІ, 1950 г., стр.6):

Държавната Йерархия, заради авторитета и престижа на Църквата счита за нужно само на Митрополита да бъде поръчано да изпълнява ролята на старостилец и да застане начело на старостилците, за да задържи борбата в каноничните предели (на Държавната Църква)… да се включат в борбата идеолози-архиереи, за да я насочат и запазят в канонически рамки …”

Той вярва, че Свещента борба за Свещеното Предание трябва да съществува в “каноническите предели” на новокалендарната църква (!!!) и че тя трябва да се управлява от йерарха на Държавната църква.

Каква тогава би била разликата между тия, които се борят, за да запазят Светите Традиции и тия, които ги погазват? Каква тогава би била разликата между тия, които следват Православния Светоотечески Календар и тия, които следват еретическия календар на вдъхновения от сатаната Римски папа?

На 6.11.1952 г. Митрополит Хризостом заявява за сваляне от себе си на архипастирските си задължения, а също така и въобще сваляне от себе си на сана. Той предписва на своите последователи да споменават новостилните йерарси на съответстващите епархии, в чиито рамки се е оказвала една или друга “Флоринейска” община.

Тази ярка проява на криптоикуменически тенденции на митрополит Хризостом води до масови протести по улиците на преданите “флоринеи”, които принуждават митрополит Хризостом да се откаже от оставянето на архипастирските си задължения и свалянето на сана. Други двама бивши “Флоринейски” йерарха, обаче, стават прости монаси във “Флоринейския” синод в продължение почти на две пълни години, докато не подали прошение до официалната църква през февруари 1954 г. и не били приети в нея като епископи.

На 8/21.09.1955 г. митрополит Хризостом Флорински, последният запазил се “Флорински” епископ умира без да остави никакъв приемник на своя синод. Неговите останали последователи учредяват комисия от 12 члена свещеници да управляват “флоринеите”.

Наскоро флоринейския разкол, наричащ себе си "истинно православен" прие еретическата формация на "противостоящите" и започна процес на обединение с един от "синодите" на остатъците от руската задгранична църква (не преминал към МП), с българската и румънската старостилни църкви и с монасите от жабленския манастир. Те са приели общо "Изповедание на истинно православната църква".

ТАМ НИКЪДЕ НЕ СЕ СПОМЕНАВА ЯСНО, ЧЕ В ОФИЦИАЛНИТЕ ЦЪРКВИ СА РАЗКОЛНИЧЕСКИ И В ТЯХ НЯМА БЛАГОДАТ, защото те са потъпкали решенията на Отците на Седемте Вселенски Събора и всички Всеправославни събори.

Относно начините на приемане в общение на миряни и монаси идващи от официалните "православни" църкви, в точка 6, 11. подточка е направено следното фрапиращо заявление: "Понятно е, че в зависимост от местата и от специфичните случаи, за прилагането на по-снизходителен или по-строг ред решава местният епископ,...". Такъв "либерален" начин на приемане на разколници или еретици НЯМА АНАЛОГ В ЦЪРКОВНАТА ИСТОРИЯ.

ОСБЕННО КАТО СЕ ИМА ПРЕД ВИД, ЧЕ КЛИРА НА ОФИЦИАЛНИТЕ ЦЪРКВИ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОСТО ЗАБЛУДЕНО ВЪВ ВЯРАТА ЕРЕТИЧЕСКО ДУХОВЕНСТВО, А ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ВОДИ ПАСТВОТО СИ КЪМ СЪЗДАВАНЕ НА ГЛОБАЛНАТА ВЯРА В АНТИХРИСТА. НЕ МАЛКА ЧАСТ ОТ ТЕЗИ "ДУХОВНИЦИ" СА И ЧЛЕНОВЕ НА САТАНИНСКИТЕ МАСОНСКИ ЛОЖИ (за подобробности виж статията посочена в началото на материала).

В следващата подточка флоринеите отново повтарят позицията на своя вдъхновител, казвайки: "Един Велик Общ Събор с всеправославен авторитет ще има възможността да законоположи общите критерии и предпоставки, с които ще се упражнява практиката за приемане на онези, които се завръщат...". Малко по - надолу се казва: "Тези синодални осъждания, особено на ерестта на икуменизма,
представляват значителни етапи по правилния път към свикване на Общ събор на Истинно Православните, който ще направи постановление с по-голям авторитет относно Календарно-Празничното нововъведение..."

СЯКАШ ПРЕДИ ТОВА СВЕТИИТЕ НЕ СА СЕ ПРОИЗНЕСЛИ ПО ВЪПРОСА, ТА ЛИЦЕМЕРИТЕ ЩЕ ПРАВЯТ "ПОСТАНОВЛЕНИЕ С ПО - ГОЛЯМ АВТОРИТЕТ". В ТОВА СЕ СЪСТОИ ЕРЕСТА ИМ. ТЕ ВЯРВАТ НА ХОРА, КОИТО МНОГОКРАТНО СМЕНЯТ ПОЗИЦИИТЕ СИ, САМИ СЕ ОБЯВЯВАТ ЗА РАЗКОЛНИЦИ И В КРАЙНА СМЕТКА ОТРИЧАТ СЪБОРИТЕ И ТЕХНИТЕ РЕШЕНИЯ ИСКАЙКИ НОВ СЪБОР ПО ВЪПРОСИТЕ НА ПРОМЯНАТА НА ПРЕДАНИЕТО И МЕСЕЦОСЛОВА.

По горе го казахме, но пак ще го припомним: В Синодика на Православието в неделя на Тържеството на Православието ние възкликваме: “На тия, които отричат Съборите на Светите Отци и техните Предания, които са се явили в съответствие с Божественото Откровение и благочестиво се пазят от Православната Съборна Църква, Анатема!”

Оставайки верен на енцикликата от 1935 г. и ясно изразените в нея православни позиции, “Матеевският” Синод се явява единствената Йерархия и днес продължава да бъде единственият Старостилен Синод В СВЕТА, който има Апостолско Приемство и спазвайки заповедите на светите отци е оградил Църквата от всяка ерес.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И КОНТАКТИ:

Пишете на iliq_iliev41@abv.bg

 

ОТНОСНО ЕДНОЛИЧНАТА ЕПИСКОПСКА ХИРОТОНИЯ:

Най- известните случаи на еднолични хиротонии: Светител Йоан Златоуст, патриарх Константинополски бил ръкоположен само от един епископ и неговата хиротония всякога се признавала от Църквата като действителна. Самият Светител Йоан нееднократно ръкополагал за епископи еднолично; Светител Атанасий Велики, архиепископ Александрийски бил също ръкоположен от един епископ и неговата хиротония по същия начин всякога се признавала от Църквата като действителна. Във времената на гонения от apианите той сам еднолично ръкополагал в епископски сан. Светител Илиодор еднолично ръкоположил за епископ презвитер Дисан—бъдещ Свещеномъченик; Светител Савва Сръбски сам хиротонисал и възвел на своята apxиепископска катедра иepомонax Арсений; Светител Теодосий Кизически при гоненията от Деций еднолично извършил Таинството на епископското поставление върху Свещеннномъченик Никон (Пролог 23 март); Свещенномъченик Лукиан приел епископско ръкоположение от единия само Климент Блаженни; Свещенномъченик Автоном поставил еднолично за епископ Корнилий; Светител Григорий Чудотворец, епископ Неокесарийски в дните на гонения против Църквата еднолично поставил за епископ Александър в Каманах; Светител Стефан Сурожски единствен поставил за епископ свои клирик(Пролог 15 декември); Светител Евсевий Самосатски тайно, във войнска одежда, сам ръкополагал епископи, както за това се повествува в Четий-Миней (22 июня); Епископ Сидерий Палебикски (Палебисцински) бил ръкоположен само от един епископ Филоном Цирензийски, а Светител Атанасий Великий не само одобрил тази хиротония, но и го възвел в митрополит Птолемаидски; Ако разгледаме чина на поставянето и ръкоположението архиерейско, ще видим, че, по същността си, хиротонията на епископи се извършва от един епископ (един епископ възлага ръка и чете молитва), останалите просто свидетелстват за действителността на поставянето на кандидата,това изразява пълнотата на Църквата. С това канонически и догматически се удостоверява, че всеки епископ съдържа пълнотата на тайноизвършването. Иначе Църквата не би могла принципно да допусне възможността едноличното ръкоположение на епископи. Свидетелство за законността на такива хиротонии (епископата) се явява клир и самият вярващий народ (лаикат). По принцип, е по-добре да има епископска хиротония от един епископ, пазещ Православно Изповедание, а не от групи, които не могат да се съгласуват по въпросите на вярата. По този начин, въпроса за едноличното ръкоположение на епископи привежда към друг въпрос: Имало ли е други православни епископи в конкретната област, които са могли да участват в хиротонията? От това и зависи, има ли право или не епископ да извърши еднолична хиротония. Правилото на Светия Равноапостолен Цар Юстиниан Велики гласи: «Ако трима епископи не се отзоват, достойно е при двама и при един избирането да бъде за епископство». Това същото се говори и в древните «Апостолски Постановления». Необходимо е да обърнем внимание на това, че всички тези Църковни правила допускат възможността за еднолична хиротония, когато другите епископи «не се отзоват» (вследствие на гонения и труднocт за свързване с епископите), не говорим вече за тези случай, в които те са — еретици, тоест годни епископи няма никъде.

 

imageСтраданието на свети мъченик Исидор

В първата година от царуването си император Декий издал указ за преброяване на подлежащите на военна служба и за събирането им в полкове по всички области и страни на империята. Поради това корабите на воеводата Нумерий се отправили за остров Хиос, за да съберат младежите, годни за военна служба.

По същото време на остров Хиос живеел свети Исидор, родом от град Александрия, с крепко телосложение, мъжествен по дух, вярващ християнин. Живеел богоугодно, в пост и добротворство, чужд на суетата и нечистите светски удоволствия. Не по-малко се пазел и от нечистите дела на елините. Заради храбростта и мъжеството си бил записан в полка на Нумерий.

Не след дълго пристигнала нова императорска заповед - да бъдат принуждавани всички християни да се покланят на римските божества. Който откажел, трябвало да бъде принуден чрез изтезания. Заповядано било да се следят особено воините и ако сред тях се окажел някой християнин, трябвало да го накарат да се поклони и да принесе жертва на идолите, както бил древният римски обичай.

Тогава един стотник на име Иулий отишъл при Нумерий и му донесъл, че блаженият Исидор е християнин. Воеводата заповядал веднага да го извикат и щом се явил пред него, го попитал:

- Как се казваш?

- Името ми е Исидор - отвърнал светият.

- Ти ли не искаш да се подчиниш на заповедта на нашия император Декий и да принесеш жертва на боговете?

Исидор отвърнал:

- Какви са вашите богове, че аз, християнинът, да им принасям жертва? Те са идоли глухи, слепи и безжизнени.

- О, ти, зъл и безчестен хулител, заслужаваш наистина страшни мъчения и смърт!

- Наистина заслужава да понеса страдания за моя Бог. За Неговото пресвято Име съм готов на всякакви мъчения и смърт, за да ме сподоби Моят Владика с участта на светите мъченици, пострадали за Неговото свято Име. Вярвам и се надявам, че всички, които са възложили упованието си на Него, няма да умрат, както е казал сам Нашият Господ Иисус Христос: “който вярва в Мене, има живот вечен”.

-Ще принесеш ли жертва на боговете, ако искаш да останеш жив, или няма?

Светецът отвърнал:

- Даже и да ме убиеш, над душата ми нямаш власт. Мъчи ме както искаш, аз имам за Помощник истинския жив Бог и Господ Иисус Христос, Който е с мен сега и ще бъде с мен и след смъртта ми, и аз ще бъда с Него. Няма да спра да изповядвам Неговото пресвято име, докато в тялото ми има живот.

- Подчини се на царския указ и принеси веднъж жертва, а после прави каквото искаш.

Светецът обаче казал:

- Не се надявай, нечестивецо, да ме прелъстиш с коварството си. Онзи, който се е отрекъл веднъж от Христа, своя Бог, може ли да се нарече Негов верен раб? Несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. Но аз не мога да си позволя даже да си помисля нещо, неугодно на Господа.

- За твое добро те съветвам, Исидоре, послушай ме! Ако не ме послушаш, ще те подложа на страшни мъки и ще те мъча, докато не изповядаш колко са велики нашите богове.

Тогава Нумерий заповядал на войниците да го прострат на земята и четирима от тях да го бият жестоко.

Докато го биели, събралите се около него го убеждавали:

- Покори се на волята на императора, Исидоре, ако не искаш да се простиш в мъки с живота.

Но светецът им отвръщал:

- Аз се покорявам на волята и заповедите на моя Бог и небесен Цар, Който пребъдва вечно. Него аз изповядвам и почитам. Няма да се отрека от Него и Той няма да се отрече от мен в съдния ден.

След това мъчителят употребил много време с обещания и със заплахи да склони светеца да се поклони на боговете, но безуспешно. Мъченикът продължавал да кори както него, така и боговете му. Накрая, преизпълнен с гняв, Нумерий му казал:

- Ще заповядам да нарежат на парчета твоя долен език.

- И да нарежеш езика ми, устата ми няма да спрат да изповядват Христовото име.

Военачалникът заповядал да му отрежат езика. Но и след това светецът продължил да говори съвсем отчетливо, прославяйки Христа, истинния Бог. От страх воеводата паднал на земята и онемял. Когато го изправили, не можел да произнесе нито дума и се опитвал да обяснява с ръце. После поискал хартия и написал:

“За неподчинение на царския указ Исидор да бъде посечен с меч.”

Щом прочели това на мъченика, той възкликнал радостно:

- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че не ме лиши от благодатта Си! Славя Те, Владико, мой живот, мое дихание! Възпявам Те, Господи, сило моя, Просветител на моя ум! Славя Те, че ми даде език, за да възпявам непрестанно Твоето величие!

Палачът повел мъченика към мястото на посичане. Свети Исидор, без да се бави, с радост се устремил към своето заколение. Като вдигнал светлото си лице към небето, светецът рекъл:

- Свети Владико, славя Те, че в милостта Си сега ще ме приемеш в селенията Си и в мястото за упокой!

Пристигнали на мястото, където трябвало да отсекат главата му и той поискал разрешение от пазача да се помоли. След продължителна молитва склонил пред меча честната си глава и бил посечен за изповядване на името на Иисус Христос, Божия Син, преклонил на кръста Своята пречиста глава заради нас, грешните.

Мъчителите оставили честното тяло на светия мъченик без погребение, за храна на кучета и зверове. Но един от другарите на светеца на име Амоний, таен християнин, го взел и заедно с други верни братя изкопал гроб и положил като драгоценно съкровище в земята честното тяло на Исидор. Същият християнин повторил доблестния подвиг на Исидор - след пътуване по Хелеспонтския проток, в Кизик, той приел мъченически венец. Впоследствие една благочестива жена на име Миропия, дошла от град Ефес, извадила от земята честните мощи на светеца. Помазала ги с драгоценен балсам, увила ги с чиста плащаница и ги положила на почетно място. Щом се прекратило гонението на християните, в чест на свети Исидор била издигната църква, в която болните получавали изцеление от най-различни болести чрез светите мощи на Христовия мъченик, за слава на Христа, Нашия Бог, прославян во веки с Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.

Тропарь мученика Исидора

глас 4

Мученик Твой, Господи, Исидор/ во страдании своем венец прият нетленный от Тебе, Бога нашего,/ имеяй бо крепость Твою/ мучителей низложи,/ сокруши и демонов немощныя дерзости. / Того молитвами/ спаси души наша.

Кондак мученика Исидора

глас 4

Управитель превеликий вселенней ты явился еси, святе,/ твоими к Богу молитвами,/ темже воспеваем тя днесь,/ мучениче Богомудре,/ Исидоре преславне.

(С твоите молитви към Бога си се явил превелик управител на вселената, свети; затова те възпяваме днес, богомъдри мъчениче Исидоре преславни.)

 

imageЖИТИЕ НА СВЕТИ РАЙКО ШУМЕНСКИ

Житието е съставено от гръцкия йеромонах Никифор Хиоски, който използвал разкази на очевидци. Публикувано е най-напред в сборника Неон лимонарион, издаден на гръцки език в Константинопол през 1819 г. (само 17 години след мъченичеството на младия шуменец).

Този нов Христов поборник и добропобеден мъченик беше от един голям град на България, който се нарича Шумен...

Прочее този Райко беше златар по занаят, живееше и работеше занаята си в центъра на Шумен, и беше на около 18-годишна възраст, много красив на лице, още по-красив по душа, а по вяра и любов към Христа: най-горещ и най-твърд. И както доказаха по-късно работите, и той като апостол Петър казваше на Христа в мисълта си и сърцето си: „Ако потрябва с Тебе и да умра, няма да се отрека от Тебе.“ Но той се показа прекрасен и чуден подражател и на патриарх Йосиф Прекрасни в целомъдрието, заради което встъпи в мъченически подвиг за вярата, и храбро се бори, и чудно се подвиза против видимите и невидими сили, и накрая умря за Христа като триумфален победител. А как се бори за целомъдрието и как претърпя мъченическа смърт? Работеше своя златарски занаят благодатноименният Райко в центъра на град Шумен. А срещу неговата работилница имаше една турска къща, чийто домовладика имаше неомъжена дъщеря. Тя, като гледаше неизречената хубост и красота на хубавия Райко, изяждаше се в сърцето си от сатанинска любов и цялата гореше от обич към него, но не можейки иначе да постигне целта си и да изпълни лошото си желание, тя измисли. Един ден слезе и пристъпи малко от портата и извика Райко да дойде при нея.

Той не разбирайки умисъла, отишъл и застанал вън от портата. Тя му казала да се приближи, за да й вземе мярка от пръста, та да й направи златен пръстен-печат. Хубавият момък се приближил и колкото той стоял със страх и стеснение, толкова тази развратница, новата Египтянка, с безсрамие и наглост сатанинска го задърпала с всичката си сила, за да го вмъкне в дома. Райко със сила си измъкнал ръцете от нейните, а тя – със сила отблъсната, паднала по гръб. И веднага, както в древност оная Египтянка, превърнала любовта в омраза, започнала да крещи колкото могла, и така наклеветила пред присъстващите Райко, който бил достоен за безбройни похвали, че дръзнал уж да изнасили нейната моминска чест.

Голяма клевета! Агаряните го грабнали и го завели пред съдията. Съдията под влияние на бащата на момичето взел две решения: или да се потурчи и да я вземе за жена, или ако това не желае, да бъде бит, докато умре от побоя. Попитаха блажения Райко кое от двете избира, а той отговорил, че предпочита смъртта, отколкото да се отрече от Христа. Всички го уговаряли, а повече от всички го уговарял бащата на момичето, като казвал, че му прощава дързостта, само да се потурчи и ще го направи свой зет и ще го има като свой син – наследник на имота му. Но не можаха да променят мисълта му – той само това казвал: „Християнин съм, християнин ще умра!“

О, твоята твърда съпротива, всеблажений Райко! О, твоето мъжествено убеждение! О, твоята към Христа най-гореща и пламенна любов! Ти за малко време показа, че дивно си се обогатил с четирите основни добродетели: благоразумие, целомъдрие, храброст и справедливост.

Решението на тиранина беше да умре под ударите на побоя. Биеха го безмилостно, докато паднаха ноктите на нозете му. Но смятайки, че съвсем не са успели да променят мисълта му за да приеме тяхната вяра, не го оставиха, а го вързаха за мишците с въже и го окачиха нависоко и така окачен, прекара остатъка от оня ден до вечерта. Тогава го откачиха, пак много ласкателства, но и с много различни изтезания го заплашваха. Обаче напразно се трудеха суетните безумци. Понеже след като той до кръв вече се противи, борейки се против греха, и след като любовта към благочестието отрано беше завладяла душата му, всеки вид мъки му изглеждаше смешен. Прочее, понеже настъпи вечер и нямаха вече време да му направят нищо друго, хвърлиха го в затвора, като му дадоха срок от два дни да размисли какво ще прави.

След два дни го изведоха от затвора, провериха го по разни начини и понеже мисълта му си оставаше твърда и непоколебима, пак го окачиха за мишците до вечерта. На следния ден пак го изведаха и пак много ласкателства и обещания, а след това страшни закани и заплахи. Но блаженият нито ласкателствата и обещанията им прие, нито пък от заканите им се уплаши, а през цялото време имаше една защита в устата си: „Християнин съм! Няма да се потурча!“

Трети път го окачиха за мишците, после поставиха под него мангал и като обръщаха мангала насам – натам, разпаленият огън топеше и изтощаваше тялото му. Продължаваха да го принуждават да се потурчи, обещаваха да му излекуват раните и да го направят велик Ага ако се потурчи. Но мъченикът само това отговаряше: „Вярвам в Христа. Християнин съм. Няма да се потурча!“

Но колкото светецът оставаше твърд във вярата, толкова посрамените мъчители се ожесточаваха. Прочее, измислиха друго, по-сурово изтезание. Разрязаха над пъпа му кожата на корема и изрязаха оттам един ремък от пъпа до гърлото и друг отзад пак до гърлото. Одраните места осолиха изобилно с влашка сол, а после го гориха със запалени свещи безмилостно и несъстрадателно. Кой няма да се потресе пред тяхната жестокост и зверосърдечие?! Кой няма да се удиви на действително дивната и свръхестествена издържливост на мъченика?! Кой няма да се изуми пред Божията сила, която в немощта на тялото на този деликатен и нежен юноша се проявяваше?! Но понеже нямаше какво друго да му сторят враговете на Кръста и понеже Подвигоположникът Христос не беше съгласен той повече да страда, затова в оня час Мюфтията издаде нареждане да престанат изтезанията и да го обезглавят. И така, беше обезглавен и се съедини с духовната безсмъртна Глава, Иисус Христос, за да съжителства и съцарува с Него.

Бори се и завърши този временен живот и започна вечния и безкрайния на 14 май 1802 г. след Христа.

 

imageЖитие на преподобния наш отец Серапион Синдонит

Живеел в Египет един старец на имеСерапион, когото наричали още Синдонит, понеже прикривал голотата си само с едно наметало. От ранна възраст водел монашески живот. Нямал никаква собственост, нямал даже и килия, нито къде глава да подслони и живеел като птиците небесни. Не бил влизал в дом, за да си отдъхне там или да си почине на легло. Имал на гърба си само едно късо наметало и имуществото му било едно малко евангелие. Серапион ходел от място на място и оставал да пренощува там, където го заварела нощта. Сутрин, щом се събудел, не оставал на същото място, а продължавал да пътешества, като безплътен, поради което някои го наричали “безстрастен”. Мнозина го срещали недалеч от селището, в което спирал. Виждали го да плаче край пътя и го питали:

- Защо плачеш, старче?

Той им отвръщал:

- Господарят ми повери богатството Си, а аз го загубих и сега Той иска да ме накаже.

Светецът говорел така, наричайки Господар Бога и богатство - душата си, създадена по образ Божий и изкупена с кръвта на Сина Божий.

Хората, като чували това, но не разбирали казаното, мислели, че старецът говори за злато и затова му подхвърляли кой каквото можел: един - хляб, друг - зеленчуци, и го успокоявали.

- Вземи поне това, братко, и не скърби за изгубеното богатство, защото Бог може да ти го върне.

А старецът отговарял:

- Амин! Амин!

Веднъж, когато свети Серапион дошъл в Александрия, срещнал един просяк, който бил съвсем гол и треперел от студ. Старецът си казал:

“Може ли такова нещо, аз, който си въобразявам, че съм постник и изпълнявам, както трябва Христовите заповеди, да имам дреха, а беднякът, в чийто образ е Самият Христос, да страда от студа? Как да не го съжаля! Наистина, ако не покрия голотата му и допусна да умре от студ, то на съдния ден ще бъда наказан като убиец.”

И като свалил наметалото си, Серапион го дал на нищия и седнал гол недалеч от там, като притискал към гърдите си светото евангелие, с което никога не се разделял.

Случило се, че минал оттам един човек, който го познавал и като го видял гол, му рекъл:

- Отче Серапионе, кой те остави гол?

Като посочил светото евангелие, старецът отвърнал:

- Ето кой показа голотата ми.

Веднъж блаженият срещнал един човек, когото за неизплатен дълг водели в тъмница. Съжалил го и като нямал какво да му даде, продал евангелието си, дал получените пари и изплатил дълга му. Когато се върнал в колибата, където понякога се прислонявал, ученикът му, като го видял гол, го попитал:

- Къде е наметалото ти, честни отче?

Старецът отвърнал:

- Пратих го там, където ще намерим много по-хубаво от него.

Ученикът пак казал:

- А малкото евангелие къде е?

- Чедо, то (евангелието) ми казваше всеки ден: продай имота си, и раздай на сиромаси, за да го получиш в съдния ден. Аз го послушах и направих тъй, както ме съветваше. Продадох го и парите дадох на едного, изпаднал в нужда, за да придобия милостта на нашия Бог Иисус Христос за това, че послушах Неговото свето Евангелие.

Минало известно време и един познат дал на преподобния старо износено наметало, за да покрие с него голото си тяло.

Този безкористен старец отишъл веднъж в Гърция и прекарал три дена в Атина. Огладнял много, но нямал и парче хляб, понеже никой не му дал, а нямал пари да си купи. За да изпълнява казаното от Господа, той никога не носел у себе си пари, торба или дреха, като се изключи износеното наметало, с което криел голотата си. На четвъртия ден от пребиваването си в Атина Серапион, измъчван от силен глад, застанал на едно възвишение в града и започнал да плаче и да вика силно:

- Мъже, атиняни, помогнете ми!

Насъбрали се около него философи и градски първенци и го попитали:

- Откъде си, старче? И какво те измъчва?

Той им отвърнал:

- Аз съм египтянин. Щом напуснах родината си, веднага задлъжнях: имах двама ищци, които нямаше какво да ми вземат, третият обаче не ме оставя на мира и продължава да ме тормози, като си иска дължимото.

Философите го попитали:

- На кого си задлъжнял и кой те тормози? Кажи и ние ще ти помогнем.

Тогава старецът рекъл:

- От ранни години ме мъчат плътска похот, сребролюбие и чревоугодие. От първите две вече се избавих и те не ме смущават, защото нямам плътски желания, нямам собственост или богатство, но желанието за храна не ме оставя, мъчи ме и си търси дължимото.

Някои от философите си помислили, че ги залъгва, дали му една златна монета и наблюдавали отдалеч какво ще направи.

Като взел монетата, старецът се отправил бързешком към хлебопродавците. Оставил монетата, взел един хляб и си тръгнал и повече не се явил там. Тогава философите се убедили, че той бил добродетелен мъж. Отишли при хлебопродавците, дали им толкова, колкото струвал хляба на стареца, а златната монета прибрали.

Блаженият Серапион отишъл в Лакедемония. Там научил, че един от местните градоначалници бил манихей, но водел добродетелен живот. Старецът се явил пред него и се продал за роб. След две години по силата на Божията благодат Серапион го убедил да се откаже от ереста и той се присъединил към светата православна Църква с целия си дом. Тогава домашните му обикнали стареца не като верен роб, а като роден баща и твърде много го почитали, радвайки се за спасението си от ереста, за което прославяли Бога. Старецът, след като останал колкото било нужно за спасението на душите им, върнал парите, които бил получил от тях, и си тръгнал, както имал обичай, обхождайки много страни и градове.

За свети Серапион се разказва още, че когато бил млад, се продал на един грък комедиант за двадесет сребърника. Без да пипне парите, живял при него, докато не го обърнал заедно с целия му дом към Христа Бога. Това станало, понеже стопанинът му виждал как робът прекарва в пост всеки ден и чак вечерта хапва хляб и пие вода, и то не много, а нощем става от леглото и се моли със сълзи на Бога. Като виждал това, гъркът изпаднал в умиление, повярвал в Христа, истинния Бог, и се кръстил, след него се кръстила жена му и целият му дом. Тогава той казал на Серапион:

- Иди си, братко, защото искаме да те освободим от робство, както ти ни освободи от робството на дявола.

Той им отвърнал:

- Понеже моят Бог ви дари със спасение, ще ви открия тайната си: аз не бях роб, а свободен египтянин, но като видях, че сте изпаднали в заблуда и ви чака гибел, ви съжалих, и затова се продадох в робство, за да ви наставя с Божията помощ в пътя за спасението. И понеже вече знаете пътя, вземете си обратно среброто. Аз отивам да се погрижа за спасението на други хора.

Те го уговаряли дълго:

- Ще те почитаме като наш баща и господар и ще ти бъдем роби. Само не си отивай!

Но не успели да го убедят да остане при тях. Не искали да си вземат обратно сребърниците и му рекли:

- Честни отче, раздай ги на бедните. На нас ни стига, че ни упъти в пътя на спасението.

Но Божият човек им отвърнал:

- Вие сами можете да раздадете това, което ви принадлежи. Аз не мога да раздавам на бедните чуждо сребро.

Те пак започнали да го молят да ги посети поне след година. От тях преподобният се запътил към друга страна.

Веднъж свети Серапион искал да отиде в Рим и се качил на един кораб, който пътувал от Александрия за Рим. Преди да отплуват от брега, моряците не попитали стареца дали си е платил за превоза. Всеки от тях мислел, че другият е приел парите и вещите на пътника. Виждали, че е облечен с много вехто наметало, но си мислели, че има пари да си плати пътуването.

Били се отдалечили от брега на около петстотин стадия, когато седнали да вечерят. Забелязали, че старецът не яде, но си помислили, че пости този ден. Същото се повторило и на втория, и на третия ден. Понеже не знаели защо не се храни, помислили си, че се е простудил по време на пътуването от морския вятър. След като не ял нищо и на четвъртия, и на петия ден, го попитали:

- Човече, защо не ядеш нищо?

- Не ям, защото няма какво.

Започнали да се питат един друг кой е приел вещите на този човек и като разбрали, че не си е платил за пътуването, започнали да роптаят срещу преподобния и гневно да го корят:

- Как така се качи, като нямаш нищо? Какво ще ядеш? С какво ще ни платиш за превоза?

Старецът им рекъл:

- Нямам нищо, освен тази вехта дреха, както сами виждате. Ако не ме искате, върнете ме там, откъдето ме взехте.

- И сто златни монети да ни даваш, за да се върнем само заради теб, пак нямаше да се съгласим, още повече че сега духа попътен вятър.

И му разрешили да остане на кораба, хранейки го заради Бога.

В Рим преподобният обиколил домовете на ония граждани, за които бил чул, че водят благочестив живот. От разговорите с тях получил духовна полза. Затова и странствал, събирайки духовно богатство, за да си купи с него небесни блага във вечния покой. Тези блага той и получил по благодатта на нашия господ Иисус Христос, на Когото въздаваме слава во веки веков. Амин.

 

Страдания на свети мъченик Максим

Светият Христов мъченик Максим имал сърце, преизпълнено с ревност по Бога. Веднъж той видял как идолопоклонниците не само служат на идолите, но и карат другите да го правят, като ги заставят да се прекланят пред езическите храмове. Тогава той започнал да моли Бог да прекрати гонението срещу християните и кръстил мнозина невярващи. Веднъж, по време на идолослужение, когато езичниците се събирали и усърдно принасяли в жертва на своите божества не само животни, но и хора, като не могъл да понесе гледката, светият мъченик застанал сред идолослужителите и ги изобличил пред всички. Нарекъл идолите им дърво и камък, безсилни да помогнат и на самите себе си. Тогава езичниците го хванали и го били жестоко, после го убили с камъни. Така се споминал светият мъченик.

Същия ден се празнува паметта на свети Исидор, юродив Христа ради, Ростовски Чудотворец, преставил се през 1474 г.

Същия ден се празнува паметта на преподобния наш отец Никита, Печерски затворник, впоследствие Новгородски епископ, починал през 1108 г.

 

imageЖИТИЕ БЛАЖЕННОГО ИСИДОРА ТВЕРДИСЛОВА 

Св. бла­жен­ный Ис­и­дор был ро­дом из Прус­сии. Он в юно­сти при­нял пра­во­сла­вие и от­рек­ся от ми­ра, стал юрод­ство­вать и по­ки­нул бо­га­тый дом ро­ди­те­лей с по­со­хом в ру­ках.

При­дя в Рос­сию, он оста­но­вил­ся в Ро­сто­ве Ве­ли­ком и, по­лю­бив его за кра­со­ту, остал­ся в нем жить. Он по­стро­ил се­бе хи­жи­ну из ве­ток в го­ро­де, на воз­вы­шен­ном су­хом ме­сте по­сре­ди огром­ной лу­жи, и про­жил в ней до са­мой сво­ей кон­чи­ны. Впро­чем, он уда­лял­ся в нее толь­ко для мо­лит­вы. Дни же он про­во­дил на ули­цах го­ро­да, тер­пя вся­кие по­но­ше­ния.

Раз один ро­стов­ский ку­пец плыл по мо­рю. На­ча­лась бу­ря, и ко­рабль по­ги­бал. Бро­си­ли жре­бий, чтобы узнать, за чьи гре­хи все по­ги­ба­ют и ко­го на­до бро­сить в во­ду. Жре­бий пал на са­мо­го хо­зя­и­на. Его по­са­ди­ли на дос­ку и спу­сти­ли в мо­ре. Дол­го но­си­ло его по вол­нам, и на­ко­нец он стал то­нуть. То­гда явил­ся ему бла­жен­ный Ис­и­дор. «Узна­ешь ли ты ме­ня?» – спро­сил он. «Раб Бо­жий Ис­и­дор, по­мо­ги мне!» – с тру­дом про­го­во­рил несчаст­ный. Бла­жен­ный по­са­дил его опять на дос­ку, на­пра­вил ее вслед за ко­раб­лем и, до­гнав его, по­са­дил на него куп­ца. Спут­ни­ки его, уви­дев его в сво­ей сре­де, бы­ли объ­яты стра­хом и ра­до­стью, по­то­му что по­ня­ли, что про­изо­шло чу­до. Ку­пец же мол­чал, по­то­му что бла­жен­ный за­пре­тил ему рас­ска­зы­вать о слу­чив­шем­ся с ним. Вер­нув­шись в Ро­стов, ку­пец каж­дый раз, ко­гда встре­чал бла­жен­но­го Ис­и­до­ра, еще из­да­ли по­чти­тель­но ему кла­нял­ся, но ес­ли юро­ди­вый сам про­хо­дил ми­мо него, то каж­дый раз под­твер­ждал свое за­пре­ще­ние. И ку­пец все­гда го­во­рил, что был спа­сен от смер­ти Бо­же­ствен­ной си­лой.

Же­нил­ся в Ро­сто­ве мо­ло­дой князь Сав­ва Обо­лен­ский. Во вре­мя сва­деб­но­го пи­ра бла­жен­ный Ис­и­дор во­шел в па­ла­ту и, на­дев на но­во­брач­но­го шап­ку, спле­тен­ную из тра­вы и поле­вых цве­тов, ска­зал: «Вот те­бе и ар­хи­ерей­ская шап­ка!» Все сму­ти­лись, а бла­жен­ный уже убе­жал и шу­мел с детьми на ули­це. Но по­сле рож­де­ния сво­е­го сы­на-пер­вен­ца мо­ло­дая кня­ги­ня Да­рья Ва­си­льев­на Обо­лен­ская скон­ча­лась, а неутеш­ный вдо­вец по­стриг­ся в Фе­ра­пон­то­вом Бе­ло­зер­ском мо­на­сты­ре с име­нем Иоасаф и был с 1481 по 1489 г. ар­хи­епи­ско­пом Ро­стов­ским. Он был ду­хов­ным сы­ном прп. Мар­ти­ни­а­на и скон­чал­ся на по­кое в Фе­ра­пон­то­вом мо­на­сты­ре (см. жи­тие прп. Мар­ти­ни­а­на Бе­ло­зер­ско­го и прп. Га­лак­ти­о­на Бе­ло­зер­ско­го – 12 янв.).

За несколь­ко дней до кон­чи­ны бла­жен­ный Ис­и­дор за­тво­рил­ся в сво­ей хи­жине, мо­лясь со сле­за­ми. В ми­ну­ту его ти­хой и оди­но­кой кон­чи­ны чуд­ное бла­го­уха­ние раз­ли­лось по все­му го­ро­ду; за­гля­нув в хи­жи­ну, один про­хо­жий уви­дел его ле­жа­щим на зем­ле на спине, со сло­жен­ны­ми на гру­ди ру­ка­ми.

По­греб­ли его в са­мой хи­жине, и по­чи­та­те­ли его со­ору­ди­ли на мо­ги­ле его цер­ковь во имя Воз­не­се­ния Гос­под­ня. В XVI в. она бы­ла за­ме­не­на ка­мен­ной, а в XIX в. бы­ла устро­е­на ра­ка. Бес­чис­лен­ны бы­ли чу­де­са, со­вер­шав­ши­е­ся на мо­ги­ле его. Один свя­щен­ник, же­лав­ший рас­ко­пать мо­ги­лу бла­жен­но­го, был от­бро­шен неви­ди­мой си­лой и ли­шил­ся чувств. При­дя в се­бя, он по­ка­ял­ся и по­лу­чил ис­це­ле­ние.

 

Тропарь блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

глас 4

 

Просвети́вся Боже́ственною благода́тию, Богому́дре,/ целому́дрием мно́гим и терпе́нием/ во вре́менней жи́зни тече́ние до́бре сконча́л еси́. / Тем и по сме́рти яви́ тя све́тлость жития́ твоего́:/ источа́еши бо исцеле́ний благода́ть/ и́же с ве́рою притека́ющим ко свято́му твоему́ гро́бу,/ Иси́доре блаже́нне,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

 

Перевод: Просветившись Божественной благодатью, Богомудрый, со многим целомудрием и терпением ты совершил добрый путь во временной жизни. Потому и после смерти проявилась чистота жизни твоей, ибо ты источаешь благодать исцелений всем, с верой приходящим к святому твоему гробу, Исидор блаженный, моли Христа Бога о спасении наших душих.

 

Ин тропарь блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

глас 4

 

От земли́ Воззва́вый тя на ве́чныя оби́тели,/ соблюда́ет и по сме́рти те́ло твое́ невреди́мо,/ свя́те Иси́доре,/ ты бо в целому́дрии и чистоте́ жития́ пожи́л еси́, блаже́нне,/ не оскверни́в своего́ телесе́,/ те́мже со дерзнове́нием Христа́ Бо́га моли́// спасти́ся душа́м на́шим.

 

Перевод: Воззвавший тебя от земного к вечным обителям сохраняет и после смерти тело твое невредимым, святой Исидор, ибо ты в целомудрии и чистоте прожил жизнь, блаженный, не осквернив своего тела, потому с дерзновением моли Христа Бога о спасении наших душ.

 

Ин тропарь блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

глас 1

 

Боже́ственною свы́ше просвети́вся благода́тию, Богому́дре,/ мно́гим терпе́нием во вре́менней жи́зни тече́ние соверши́л еси́,/ те́мже и по успе́нии источа́еши чудеса́/ и́же с ве́рою приходя́щим к ра́це моще́й твои́х, Иси́доре всеблаже́нне. / Сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Просла́вльшему тя в чудесе́х,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

 

Перевод: Просветившись свыше Божественной благодатью, Богомудрый, со многим терпением ты совершил свой жизненный путь, потому и после успения источаешь чудеса всем с верой приходящим к раке с мощами твоими, Исидор всеблаженный. Слава Давшему тебе силу, слава Прославившему тебя чудесами, слава Подающему через тебя всем исцеления.

 

Кондак блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

глас 8

 

Взбра́нному и ди́вному в пра́ведницех,/ и́же у́бо от Христа́ дар чуде́с прии́мшему,/ похва́льныя ны́не принесе́м глаго́лы,/ но я́ко име́я дерзнове́ние ко Святе́й Тро́ице,/ Ю́же моли́ изба́витися от бед рабо́м твои́м, да зове́м ти:// ра́дуйся, Богому́дре Иси́доре.

 

Перевод: Храброму и удивительному среди праведников, принявшему дар чудотворений от Христа, принесем сегодня слова прославления. Но как имеющий дерзновение ко Святой Троице, моли Ее избавиться от бед рабам твоим, да взываем к тебе: «Радуйся, Богомудрый Исидор».

 

Ин кондак блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

глас 4

 

Ве́рою па́мять твою́, блаже́нне, соверша́ющия,/ соблюда́й от вся́кия зло́бы и собла́зна змии́на,/ и́маши бо дерзнове́ние ко всех Влады́це, Христу́ Бо́гу,/ Его́же моли́ изба́витися от бед и напа́стей рабо́м твои́м,// Богому́дре Иси́доре.

 

Перевод: С верой празднующих твою память, блаженный, сохраняй от всякого зла и соблазна диавольского, ибо ты имеешь дерзновение ко Владыке всех, Христу Богу, Его же моли об избавлении от бед и напастей рабов твоих, Богомудрый Исидор.

 

Молитва блаженному Исидору Твердислову, Христа ради юродивому

О, вели́кий уго́дниче Бо́жий, святы́й пра́ведный Иси́доре! Помози́ мне гре́шному, всегда́ стра́стию грехо́вной побежда́емому: ты бо еси́ предста́тель и засту́пник, и ско́рый помо́щник в ско́рбех мои́х, и усе́рдный хода́тай спасе́ния моего́. Ты ве́рою пра́вою и трудо́м твои́м ве́чныя сла́вы и Ца́рствия Небе́снаго сподо́бился еси́, и ны́не у Престо́ла Влады́ки всех, Царя́ Христа́, Бо́га на́шего предстои́ши. Те́мже и молю́ тя, страстоте́рпче пра́ведный: помяни́ мя окая́ннаго, в ти́не грехо́вной валя́ющагося: уже́ бо не могу́ возвести́ о́чи мои́ к го́рнему Сио́ну, зане́ свя́зан есмь сетьми́ диа́вольскими и попече́ньми жите́йскими. Изба́ви мя моли́твами твои́ми от всех злых наве́тов вра́жиих и от вся́каго греха́, да прииму́ исцеле́ние от язв грехо́вных, от вселюте́йшаго зми́я наложе́нных мне. Все житие́ мое́ окая́нный аз во сласте́х ми́ра сего́ изнури́х, и не и́мам помо́щника, и не вем к кому́ прибе́гнути, да пода́ст ми ру́ку по́мощи. Сего́ ра́ди к тебе́ прибега́ю и си́це молю́ся: о святы́й пра́ведный Иси́доре, пода́ждь ми по́мощь в день Стра́шнаго Суда́: егда́ прии́дет Сын Челове́ческий суди́ти всех, тогда́ умоли́ Того́ стра́шнаго и нелицеме́рнаго Судию́, да не осу́дит мя по беззако́нием мои́м, но да поста́вит одесну́ю Себе́ по вели́цей ми́лости Свое́й. Помоли́ся Влады́це Христу́ Бо́гу, да и в ны́нешнем ве́це ми́лостив бу́дет нам гре́шным и недосто́йным рабо́м Свои́м, и да утверди́т мысль на́шу, е́же отврати́тися нам от вся́каго зла и соблюда́ти спаси́тельная Его́ за́поведи, и про́чее вре́мя жития́ на́шего преити́ в покая́нии и соблюде́нии Бо́жиих за́поведей, да дости́гше Небе́сных оби́телей, непреста́нно сла́вим Еди́наго Триипоста́снаго Бо́га, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

imageЖитие святого Никиты, епископа Новгородского

Более других заслуживают почтения те храбрые воины, которые имеют обычай вести борьбу с врагом не в общем строе, но поодиночке устремляются на врага. Им хотя и попускает Господь много раз пасть временно, чтобы они не превозносились, однако никогда не оставляет их до конца без благодатной помощи, но восстановляет их и делает непобедимыми. Один из таких храбрых воинов Христовых, именно блаженный Никита, приобрел себе особенную известность после преподобного Исаакия затворника. О нем сообщает достохвальный Поликарп со слов святого Симона следующее.

В бытность игуменом преподобного Никона, один брат святого Печерского монастыря, по имени Никита, начал просить игумена, чтобы он благословил ему подвизаться в одиночестве и уединиться в затворе.

– Сын мой! не будет тебе пользы, при твоей юности, сидеть праздно. Будет гораздо лучше, если ты останешься с братией и, работая вместе, не потеряешь своей награды. Ты сам видел, как брат наш Исаакий пещерник был соблазнен в затворе бесами и погиб бы, если бы его не спасла великая благодать Божья по молитвам преподобных отцов наших Антония и Феодосия.

Никита ответил на это:

– Никогда, отец мой, я не соблазнюсь при каком-либо искушении. Я имею намерение твердо противостоять бесовским искушениям и буду молить Человеколюбца Бога, чтобы Он и мне подал дар чудотворения, как некогда Исаакию затворнику, который и доселе творит многие чудеса.

Тогда игумен сказал ему более настойчиво:

– Твое желание выше твоих сил. Берегись, сын мой, чтобы ты не пал за свое превозношение. Я повелеваю тебе служить лучше братии, и за послушание свое ты будешь увенчан от Бога.

Однако Никита не хотел послушаться наставлений игумена: он не мог победить в себе сильной ревности к затворнической жизни. Поэтому, к чему он стремился, то и выполнил: он заключился в пещеру, крепко загородил вход и пребывал в молитве один, никуда не выходя. Тем не менее, спустя всего лишь несколько дней, он не избежал козней дьявола: во время молитвенного пения он услышал голос, молящийся вместе с ним, и ощутил несказанное благоухание. Соблазнившись этим, он так размышлял сам с собою: если бы это был не ангел, то не молился бы со мною, и не было бы здесь благоухания Святого Духа.

Он начал еще прилежнее молиться, говоря:

– Господи! Явись мне Сам осязательно, чтобы я видел Тебя.

На это последовал голос:

– Не явлюсь я тебе, потому что ты юн; иначе ты возгордишься и можешь пасть.

Затворник продолжал слезно просить:

– Никогда, Господи, я не соблазнюсь. Меня научил игумен не внимать бесовским искушениям, – но я исполню все, что Ты повелишь.

Тогда душепагубный змей, получив власть над ним, сказал:

– Человеку, облеченному плотью, невозможно видеть меня. Поэтому, я посылаю ангела моего, чтобы он пребывал с тобою, а ты твори его волю.

Затем тотчас предстал пред ним бес в образе ангела. Никита пал на землю и поклонился ему, как ангелу. Бес сказал ему:

– С этого времени ты уже не молись, но читай книги. Этим путем ты будешь беседовать с Богом, и будешь подавать полезные наставления приходящим к тебе, а я всегда буду молить Творца всех о твоем спасении.

Затворник поверил этим словам и, обольщенный, уже более не молился, но стал ревностно читать книги. При сем, он видел беса постоянно молящимся о нем и радовался, думая, что это ангел творит за него молитву. С приходящими же к нему он много беседовал на основании Священного Писания о пользе души; он начал даже пророчествовать. О нем повсеместно распространилась слава, и все удивлялись исполнению его предсказаний. Однажды он послал к князю Изяславу1078 с извещением: «сегодня убит князь Глеб Святославич1079; пошли немедленно сына своего Святополка1080 на княжеский престол в Новгород». Как он сказал, так и исполнилось. Действительно, спустя несколько дней, пришло известие об убиении князя Глеба. С этого времени еще больше стали говорить о затворнике, что он пророк, и вполне верили ему и князья и бояре. – На самом деле, бес, конечно, не знает будущего, но что он сам делал, – если, например, он научил злых людей убить, или украсть, то он и возвещает. Точно также, когда приходили к затворнику искавшие у него слова утешения, то бес, почитавшийся им ангелом, сообщал ему все, случившееся с ними. Никита пророчествовал, и все предсказанное им сбывалось.

При этом никто не мог сравниться с Никитою в знании книг Ветхого Завета; все он знал наизусть: книгу Бытия, Исход, Левит, Чисел, Судей, Царств, все пророчества по порядку. Вообще, все книги ветхозаветные он знал очень хорошо, а святых евангельских и апостольских книг, данных нам по благодати Божьей для нашего спасения и утверждения в добре, он никогда не хотел ни видеть, ни слышать, не только – читать; ни с кем он не хотел и беседовать о Новом Завете. Отсюда и стало ясно для всех, что он соблазнен дьяволом. Удрученные этим, пришли к искушенному преподобные отцы: игумен Никон, Иоанн, который был после него игуменом, Пимен постник, Исайя, бывший впоследствии епископом Ростовским, Матфей прозорливец, Исаакий затворник, Агапит врач, Григорий чудотворец, Николай, бывший епископом Тмутараканским, Нестор летописец, Григорий составитель канонов, Феоктист, бывший епископом Черниговским, Онисифор прозорливец1081. Все они, прославленные добродетелями, пришедши, вознесли молитвы к Богу о Никите и отогнали от него беса, так что Никита уже не видел его. Затем, выведши его из пещеры, они просили, чтобы он сказал им что-либо из Ветхого Завета. Он же стал клясться, что никогда даже не читал тех книг, которые очень недавно знал наизусть; притом, теперь он не знал из них ни одного слова. Теперь его едва-едва могли научить грамоте. Постепенно пришедши в себя по молитвам преподобных отцов, он исповедал свой грех и горько раскаивался в нем. После этого он наложил на себя особенное воздержание и подвиги, начал вести строгую и смиренную жизнь и превзошел других в добродетелях. Человеколюбивый Господь, видя такие подвиги блаженного Никиты, не отвергая и прежних его добродетелей, в которых он упражнялся со дня юности, принял его истинное покаяние, и подобно тому, как некогда принимая покаяние святого Петра, трижды отрекшегося от Него, сказал ему: паси овец Моих1082, так подобное, же знамение принятия покаяния дал и сему блаженному Никите. За премногую любовь его, обнаруженную в соблюдении заповедей, Господь сотворил его пастырем Своего словесного стада, возведши его на Новгородский епископский престол1083. Там Господь, для удостоверения пасомых и полного убеждения их в прощении святому случившегося с ним соблазна, прославил его добродетельную жизнь даром чудотворения. Так, однажды, во время бездождья Святой помолился Богу и низвел дождь с неба; в другой раз он своими молитвами угасил пожар города; много и других чудес он совершил. После доброго управления своею словесною паствою он перешел ко Господу в вечную жизнь, в 1108 году, 30 января. Епископом он был тринадцать лет. Погребен он с почетом в приделе великой церкви святых богоотец Иоакима и Анны. Тело блаженного Никиты оставалось сокровенным в гробе в продолжение четырехсот пятидесяти лет, а затем в 1558 году, в царствование благочестивого государя Иоанна Васильевича, самодержца всей России, при митрополите Макарии и при архиепископе Новгородском Феодосии, мощи святителя Никиты были найдены целыми и совершенно невредимыми1084. До сего дня они источают многие исцеления приходящим к ним с верою. Богу нашему слава, ныне и присно, и во веки веков, аминь.

 

Тропарь, глас 4:

Насладився богомудре воздержания, и желание плоти твоея обуздав, на престоле святительства сел еси, и яко звезда многосветлая, просвещая верных сердца зарями чудес твоих, отче наш святителю Никито: и ныне моли Христа Бога, да спасет души наша.

 

Кондак, глас 6:

Архиерейства саном почтився, и чисте чистейшему предстоя, прилежно моление за люди твоя приносил еси, яко и дождь молитвою свел еси, овогда же и града запаления угасил еси. И ныне святителю Никито моли Христа Бога, спасти императора православнаго Николая Александровича, и люди твоя молящыяся, да вси вопием ти: радуйся святителю отче предивный.

 

* * *

 

1078 Изяслав Ярославич – великий князь Киевский с 1054–1068 г.

1079 Глеб Святославич – князь Новгородский, старший сын Великого князя Киевского Святослава, был убит финнами в 1078 году.

1080 Святополк II (Михаил) Изяславич, сын великого князя Киевского Изяслава, о 1078 года князь Новгородский, с 1093–1114 год князь Киевский.

1081 Память преп. Никона Печерского 23 марта преп. Иоанна, так называемого Ветхопещерника – 19 апреля память преп. Пимена постника – 27 августа епископа Ростовского, – 15 мая; память преп. Матфея прозорливца – 5 октября преп. Агапита – 1 июня преп. Григория – 8 августа; память Феоктиста, епископа Черниговского – 6 августа; память преп. Онисифора прозорливца – 9 ноября.

1082 Иоан.21:16–17.

1083 Святой Никита был посвящен в сан епископа Новгородского в 1096 году.

1084 Задолго до открытия мощей святого Никиты, епископа Новгородского, его чтили в лике святых; еще в первой половине XIII века праздновалась память его. В настоящее время нетленные мощи его открыто почивают в Софийском Новгородском соборе.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑