Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 12 декември...
Голготски кръст

†29 ноември по православния календар - Св. мъченик Парамон и с него 370 мъченици. Св. мъченик Филумен. Св. преподобни Акакий Синайски Прочетете повече ТУК!

1941г. Българското правителство обявява война на Англия и САЩ

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 17.04.2014 г. / 19:05:16 
Вяра
Велики (Разпети) петък

imageВелики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Тропарь

глас 4

Искупил ны еси от клятвы законныя/ Честною Твоею Кровию,/ на кресте пригвоздився, и копием прободся,/ безсмертие источил еси человеком,// Спасе наш, слава Тебе.

Кондак

глас 8

Нас ради Распятаго, приидите, вси воспоим:/ Того бо виде Мария на Древе, и глаголаше:// аще и распятие терпиши, Ты еси Сын и Бог Мой.

 

ВEЛИКИ ПETЪК, ЗA ПРEДATEЛСTВОTО НA ИУДA

 

Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие

(Мат. 26:2)

Благослови отче!

 

Благочестиви християни, днес човешките грехове предават нашия Спасител Иисус Христос в ръцете на беззаконните евреи да Го съдят, да Го хулят и да Го убият без никаква причина. О, небе, покрий лицето си с облаци, за да не гледаш, и ти, ясно слънце, скрий светлината си, разтрепери се, земьо и цяло творение, Божии ангели, заплачете, като гледате вашия цар на този несправедлив съд, изпълни се с жал и ти, многогрешна наша душо, като гледаш сега нашия Господ и Създател вързан пред беззаконните еврейски първосвещеници. А ти, о, Пресвета Дево Марийо, облечи се сега с черни дрехи и пролей с нас сълзи, като река, защото днес ще гледаш обичния си Син вързан пред несправедливите съдници: Анна, Кайафа и Пилат, и прикован към кръст между двама разбойници. Там ще Го чуеш, как иска малко вода, но не ще можеш да му дадеш и капка. Няма вече да Го видиш жив, кръстното дърво ще Го приеме, като нова майка и Той ще стане на него жертва, като кротко агне за нашите грехове.

Християни! Виждате ли каква позорна смърт прие Христос за нас? С нея Той укроти Божия гняв и донесе мир между Бога и хората. За това сме длъжни винаги да Го славим, да поменаваме любовта Му и да оплакваме доброволната Му смърт.

Някога евреите оплаквали безутешно Моисей тридесет дни, когато той умрял в Моавската земя (вж. Втор. 34:5-8). А ние, като гледаме Иисус Христос изпонаранен и прикован към кръст, умрял не на сто и двадесет години като Моисей, а млад - на тридесет и три години, и не при своите роднини с утешение, а с удари и охулване между двама разбойници, как да не поплачем за нашия благодетел и Господ, ако не тридесет дни като, евреите за Моисей, то поне днес, като Го гледаме изпонаранен за нашите грехове от ръцете на човеци грешници, като от някакви свирепи вълци?

Едно време цар Давид плакал и се съкрушавал за сина си Авесалом, който се обесил с косата си, когато се бил опълчил срещу баща си, за да му отнеме царството (вж. 2 Царств. 18:9-15, 33). А ние как да не поплачем, като гледаме днес Иисуса Христа окачен и изпонаранен на кръста за нашите грехове?

Едно време Иаков оплаквал окървавената риза на Иосиф, като самия Иосиф, държал я на коленете си и я прегръщал (вж. Бит. 37:34, 35). Ами ние, като гледаме Иисуса Христа окървавен от глава до пети, как да не плачем? И ако не за Христа, то поне за пречистата Му майка, която плаче и се съкрушава за обичния си Син, като Го гледа гол, изпонаранен и прикован към кръст от беззаконни човеци.

Но помислете, че Христос претърпя всичко това заради нашите грехове. Ако не бяха те, нито Иуда щеше да Го предаде, нито Анна щеше да Го хули, нито Кайафа да Го обижда, нито Пилат да Го осъди, нито войниците да Му сложат венец от тръни, нито евреите да Го разпнат и да Го погребат в тъмния гроб, но всичко това го направиха нашите грехове. Те предадоха Христа и те Го разпнаха, но нека поне отсега нататък да се откажем от греховете си, за да не разпваме Христа втори път заедно с тях.

 Християни! Чуйте сега, за да разберете как Христос предсказва на апостолите доброволните Си мъчения. На велика сряда Той повикал апостолите Си и рекъл: „Любими Мои ученици, след два дни ще Ме предадат и ще Ме разпнат“ (ср. Мат. 26:2), както се и случи. Защото тогава първосвещениците и книжниците се събрали в къщата на Кайафа и се наговорили да заловят Иисус тайно и да Го убият, но се пазели това да не стане на празник, понеже се боели от народа, който много обичал Христа. Но по Божия воля пак се случи на празник така, че когато евреите щяха да ядат агнеца, тогава Христос стана жертва за целия свят, като агнец. Защото тогава сребролюбивият Иуда, като чул, че старейте са се събрали на съвещание, веднага отишъл при тях, поклонил им се и рекъл: „О, господари! Благодаря на Бога за това, че ме просвети да разбера, че Христовото учение е лъжовно. Аз съм Моисеев ученик и се подчинявам на заповедите на пророците. За това дойдох днес да ви предам Иисус, за да Го убиете и да избавите хората от лъжливото Му учение. Виждам, че сте добри хора и спазвате пророческите предания, но не можете да намерите време да Го убиете. Ето, аз ще направя едно добро за еврейския народ и ще ви Го предам в ръцете, но съм сиромах, какво ще ми дадете, за да ви Го предам?“. А те се зарадваха и му обещаха тридесет сребърника. Тогава Иуда каза: „Утре ако ми падне сгоден случай (Мат. 26:16), ще дойда да ви съобщя, ще взема войници от Пилат и ще ви Го доведа“.

В този ден Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени (Мат. 26:6), а на сутринта, преди да тръгне за Иерусалим, изпрати напред апостолите да приготвят пасхата. И като дойде и седна вечерта на трапезата, рече: „О, чеда мои! С голямо желание исках да ям за последен път пасхата с вас, преди Моите мъки“ (ср. Лук. 22:15). Като каза това, стана, съблече си дрехата, препаса се с престилка, наля вода в умивалника и започна да мие нозете на апостолите и да ги изтрива с престилката, за да ни покаже пример на смирение. Първо умил нозете на Иуда, за да ни научи да правим добро на враговете си. После, когато Иисус отиде да умие нозете на Петър, той Му рече: „Ти си мой Господар и Учител, не е възможно да ми умиеш нозете“. А Христос му рече: Което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш (Иоан. 13:7). Но Петър пак не си даваше нозете. Тогава Иисус рече: „Ако не си дадеш нозете да ги умия, не си Мой ученик“. Като чу този страшен отговор, Петър рече: Господи, умий не само нозете ми, но и главата (Иоан. 13:9). А Иисус каза: „Чистите нямат нужда от измиване. Ще ти умия само нозете, а главата и ръцете са умити. Вие сте чисти, ала не всички“ (Иоан. 13:10). И като уми нозете на всички апостоли, облече се, седна и рече: „Видяхте ли какво направих? Ако и вие правите така, ще бъдете блажени“.

И като седнаха на трапезата, Той взе хляба, погледна към небето, благослови го (хляба) и като го начупи, даде по малко на апостолите и рече: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което се раздробява за опрощаване на греховете“. А след вечерята напълни чашата с вино и като я благослови, им даде и рече: „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв, която се пролива за вас и за мнозина други за опрощаване на греховете“ (Мат. 26:26-28, Марк. 14:22-24, Лук. 22:19, 20). Като каза това, започна да скърби, като гледаше каменното сърце на Иуда. Тогава рече: „О, апостоли! Един от вас ще Ме предаде на смърт и Аз ще умра, както предрекоха пророците, но горко на онзи, който ще Ме предаде, за него щеше да е по-добре, ако не бе се родил“ (ср. Мат. 26:21, 24, Марк. 14:18, 21). Като чуха това, апостолите се наскърбиха много и един по един започнаха да питат: Да не съм аз, Господи? (Мат. 26:22). И когато Иуда каза: ,Да не съм аз, Рави?“ (Мат. 26:25), Иисус рече: „Ти знаеш, но каквото ще вършиш, върши го по-скоро“ (Иоан. 13:27). Тогава той излезе и отиде да Го предаде. Апостолите си мислеха, че отива да купи нещо за празника, понеже той носеше общата кесия (вж. Иоан. 13:29). Тогава първосвещениците, като го видяха, се зарадваха и веднага изпратиха своите слуги и войници от Пилат да заловят Иисус през нощта, докато хората спяха, за да не настъпят безредици сред народа, който почиташе Христос, като пророк за чудесата Му. Когато Иуда отиде да предаде Христос, Иисус каза на апостолите: „Дойде часът Моят Отец да прослави и Мен, защото при разпъването Ми ще станат големи чудеса“. Като каза това, Христос се помоли на Отца за апостолите, утеши ги и отиде в Гетсимания. Ето, ясно видяхте какво безчестие причиниха на Бога нашите грехове. Откажете се от тях, та да получим Небесното царство, което Иисус Христос придоби за нас със страданията Си. Нему слава във вечните векове, амин .

 

ВEЛИКИ ПETЪК, ШEСTИ ЧAС, ЗA РAЗПЯTИETО

 

Разделиха дрехите Мипомежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие

(Мат. 27:35, Пс. 21:19)

Благослови, отче!

 

Слeд като уми нозете на апостолите и ги причасти, Иисус Христос премина потока Кедрон и влезе с апостолите в една градина. Взе със Себе Си Петър, Иаков и Иоан, отдалечи се от другите апостоли и рече: „Стойте тук будни“. И като се поотдалечи от тях, коленичи, молеше се на Бог Отец и казваше: „Отче, ако е възможно човешкият род да бъде избавен без Моята смърт, нека да не бъда предаван. Но нека да стане, както иска Твоята воля“. Оттам се върна при апостолите, намери ги заспали и рече: „Не можахте ли да постоите един час будни? Бъдете будни и се молете, за да не ви победи дяволът. Защото духът е бодър, а тялото е немощно и иска помощ от Бога“ (ср. Мат. 26:40, 41). След като се помоли така три пъти, се предаде на Божията воля и започна само да се моли с голямо усърдие, така че от Него капеше червена, като кръв пот (вж. Лук. 22:44). Тогава се яви Божий ангел и Му казваше да не се бои от смъртта: „Защото Бог така иска да пролееш кръвта Си и да изкупиш творението Си“.

След това, когато отиде при апостолите и ги завари заспали, Христос каза: „Спете, прочее, и почивайте! Защото Иуда се приближава, за да Ме предаде! И докато Той още говореше, дойде Иуда с войници, дадени от Пилат, и с много хора от страна на първосвещениците, на които бе казал: Когото целуна, Той е Иисус, хванете Го. И Иуда се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! И Го целуна. А Иисус му рече: Друже, ако си дошъл, като приятел, защо си довел толкова войници? Ако ли пък си дошъл, като враг, защо Ме целуваш?” (Мат. 26:48-50). О, голяма Христова кротост! Как не хвърли гръм да изгори всички, а рече тихо на войниците: Кого търсите! И като Му казаха: Иисуса Назорея, Той рече: Аз съм (Иоан. 18:4, 5). Тогава войниците се засрамиха и паднаха по очи. Но Иисус пак им каза: „Ако търсите Иисус, ето Ме, хванете Ме, а учениците Ми оставете“. Тогава войниците и слугите на първосвещениците Го хванаха и започнаха да Го бият, да скърцат срещу Него със зъби и Го вързаха, като разбойник. Като видя тази безчовечност, апостол Петър извади нож и удари Малх, слугата на първосвещеника, и му отряза дясното ухо. Тогава Иисус му рече: „Петре, прибери ножа в ножницата. Защото който нож вади, от нож умира“. А войниците грабнаха Иисус оттам и Го заведоха при първосвещеника Анна, където дойде и Петър, който три пъти се отрече с клетва, че не е Христов ученик, но щом пропя петел, той си спомни Христовите думи, излезе вън и плака много. Там Анна попита Иисус какво е учението Му. Иисус му рече: „Защо питаш Мене? Питай хората, които Ме слушаха, те да кажат, какво е учението Ми, добро ли е или е лошо“. Тогава един слуга удари Иисус по лицето и каза: „Така ли се говори на първосвещеник?“. А Иисус му рече: „Ако говорих зле, докажи злото, ако ли добре, защо Ме биеш.?“ (Иоан. 18:19-23). Оттам заведоха Иисус при Каиафа, който през тази година беше първосвещеник, където се бяха събрали книжниците и еврейските старейшини и се бяха наговорили да Го убият. Там дойдоха и двама лъжесвидетели, които казаха: „Чухме от устата Му да казва, че е Син Божий“. Тогава Каиафа каза: „Чуваш ли какво казват за Теб? Защо не отговаряш?“ Но Иисус мълчеше. А Каиафа каза: „Заклевам Те в Бога, кажи, Ти ли си Месия?“. Тогава Иисус рече: „Ти казваш, че съм Аз. Но Аз ви казвам: отсега нататък ще Ме виждате от дясната страна на Бог Отец и в последния ден, когато дойда да съдя живите и мъртвите, (ще Ме видите) на облаци с голяма слава“. Като чу това, Каиафа раздра дрехата си и каза: „Чувате ли какви хули говори? Какво заслужава?“. А те рекоха: „Заслужава смърт“. Тогава покриха лицето Му с кърпа, удряха Го и казваха: „Кажи, лъжлив Месия, кой Те удари?“, и Го заплюваха. Оттам всички първосвещеници и старейшини станаха и заведоха Иисус при Пилат. А Пилат, като ги видя, излезе навън и ги попита: „Какво зло е сторил този Човек, та Го водите тук вързан?“. Те казаха: „Ако не беше сторил зло, нямаше да Го доведем тук да Го убиеш“. Пилат каза: „Докато не разследвам добре престъплението Му, не разрешавам да Го убивате“. А те казаха: „Какво престъпление искаш още? Той нарушава закона ни. Казва, че е еврейски цар, Син Божий и учи хората да не плащат данък на кесаря“. Тогава Пилат рече: Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. А те казаха: Нам не е позволено да убием никого (Иоан. 18:31). Тогава Пилат влезе вътре, викна Иисус и Му рече: „Ти ли си Иудейският Цар? Ето, Твоите лоши хора Те предават на мен, като злодей и искат смъртта Ти. Кажи какво Си сторил?”. Тогава Иисус рече: „О, Пилате! Ако царството Ми беше тук, на земята, щях да имам войска и нямаше да бъда предаден в ръцете ти, но знай, че Царството Ми не е на този свят и поради това не съм враг на кесаря”. Тогава Пилат излезе навън и каза на евреите: „Този Човек не е извършил никакво престъпление, заслужаващо смърт. От завист искате да Го убиете. Но ще извършите голям грях”. А евреите викаха: „Малко ли е това престъпление, че разбуни цялото население от Галилея до Иерусалим?”. Щом чу, че Иисус е от Галилея, която бе под управлението на Ирод, който пък по това време бе дошъл в Иерусалим, Пилат Го изпрати при Ирод, който много разпитва Иисус, но Той не му отговори нищо, понеже знаеше, че няма да Му повярва. Тогава Ирод се разгневи на Иисус облече Го с една бяла дреха и Го изпрати пак при Пилат, а Пилат повика евреите и им каза: „Нито аз, нито Ирод открихме в този човек някаква вина за престъпление, заслужаващо смърт. Но понеже имате обичай да ви пускам за празника по един затворник, ако искате, да ви пусна Иисус“. А те всички викаха в един глас: „Пусни разбойника Варава, а Иисуса разпни“. Тогава Пилат, за да успокои гнева на евреите, заповяда да вържат Иисус за един стълб и Го биха толкова много, че от тялото Му течеше кръв, като река. После Го развързаха, облякоха Го с една стара червена дреха, поставиха на главата Му венец от тръни, сложиха Го на един стол, дадоха Му в ръката една тръстика, като скиптър, покланяха Му се, като на Цар, заплюваха Го в лицето и Го биеха по главата. След като Му причиниха тези безчестия, Пилат каза на евреите: „Ето, наказах Го според вината Му за това, че е казал, че е Цар, но не намерих в Него вина за престъпление, заслужаващо смърт“. Но евреите викаха: „Съгласно нашия закон Той трябва да умре, защото прави Себе Си Син Божий“. Тогава Пилат пак влезе в преторията и каза на Иисус: „Откъде си?“, и след като Иисус не му отговори нищо, Пилат каза: На мене ли не отговаряш.? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? А Иисус Му рече: „Нямаш никаква власт над Мен, ако не ти е дадена от Бога“ . (Иоан 19:11) Като чу това, Пилат се уплаши и търсеше повод да Го пусне, а евреите викаха: Ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря, защото който прави себе си цар, е противник на кесаря. Тогава в петък в шестия час, като видя, че не млъкват, Пилат излезе на съдилището, където доведоха и Иисус да Го осъдят, и каза на евреите: „Ето вашия Цар! Какво ще Го правите?“. А те в един глас ревяха и казваха: Разпни Го! Ние нямаме друг цар, освен касаря (Иоан. 19:10-12, 14, 15). А Пилат поиска вода, уми си ръцете и каза: „Нямам грях (Невинен съм) за кръвта на Тоя Праведник“. А те рекоха: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху чедата ни, само Го разпни“ (Мат. 27:24, 25). Тогава Пилат видя, че не искат да се укротят и даде заповед да Го разпнат на кръст. И те Го поведоха, като агне на заколение и Го натовариха с кръста да го носи до Голгота. Поведоха и още двама разбойници заедно с Христа, а след тях вървеше стотникът с войниците, други мъже и жени, които плачеха. А Иисус, като се обърна, им рече: „О, жени Иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си, защото ще дойде време, когато ще се молите на мъртвите да отворят гробовете, за да влезете вие“ (ср. Лук. 23:28, 29).

В това време, щом чу, че водят обичния и́ Син, за да Го разпнат, Христовата майка се затича към пътя, по който щеше да мине Иисус, и като Го видя, не можа да Го познае, понеже беше потънал в кръв от ударите. Той като видя майка Си, прималя и падна на земята с кръста. Стотникът, като видя това, се уплаши да не би да умре по пътя, за това отидоха на мястото, където щяха да разпнат Иисус и четиримата войници, които Го пазеха, Му съблякоха дрехите и ги разделиха помежду си. После сложиха кръста на земята, разпнаха Иисус на него, приковаха Му ръцете и нозете, изправиха Го между двамата разбойници и написаха на кръста: „Този е Иисус Назореец, цар Иудейски“, за да четат хората и да знаят за какво е разпнат. Тогава Иуда, като видя, че разпнаха Иисус, разкая се, върна парите на старейте и отиде, та се обеси. А старейте купиха с тези пари грънчаревата нива, за да погребват там чужденци. О, зло лукавство Иудино и безчовечност хорска! Иисус им направи толкова добрини, а те Го разпнаха на кръст, хулеха Го и казваха: „Лъжлив Месия, Ти казваше, че ще разрушиш Божия храм и за три дни ще го построиш. Хайде слез сега от кръста, та да повярваме“. Така и единият от разбойниците Го хулеше, а другият казваше: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си, за което Иисус му рече: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:42, 43).

Там край кръста стояха Иоан Богослов и Иисусовата майка, която плачеше и нареждаше: „О, обични ми Сине, къде отиваш и на кого оставяш прескръбната Си майка? Как ще живея без Теб?“. Тогава Иисус посочи с поглед Иоан Богослов и рече: Жено, ето син ти! А на него рече: „Ето майка ти, поверявам я на теб” (Иоан. 19:26, 27). Тогава Иисус рече: „Ожаднях”. И лукавите евреи, които бяха приготвили в един съд жлъчка, смесена с оцет, натопиха (в сместа) гъба, забиха я на исопова тръст, вдигнаха я до устата Му и Той пи и рече: „Свърши се“ . И като извика: Отче! В Твоите ръце предавам духа Си (Лук. 23:46), наведе глава и предаде дух, в петък, в шестия час. Тогава слънцето потъмня по цялата земя до деветия час, завесата на храма се раздра, земята се разтресе, скалите се напукаха и мнозина починали възкръснаха. И стотникът, като видя това, рече: „Този наистина е Божий Син”. А след деветия час евреите помолиха Пилат да изпрати войници да счупят пищялите на разпнатите, за да умрат по-бързо и да не останат на кръстовете в събота. Тогава войниците счупиха пищялите на разбойниците, а на Иисус, понеже беше умрял, не Му счупиха пищялите. Но един войник на име Лонгин Го прободе в ребрата, от където изтекоха кръв и вода: кръв за причастие, и вода за кръщение.

Вижте Пилатовия съд, Пилaт сам казал за Иисус, че не е виновен за смърт, а след това дал разрешение да Го убият. Умил си ръцете пред народа, а после се подписа за Христовото убийство. И евреите мислеха, че кръстната смърт е най-безчестна, но Бог прослави този кръст и на земята, и на небето, а евреите направи за смях и укор на целия свят. Христос претърпя толкова мъки и хули само, за да ни освободи и да ни прослави.

О, човеколюбиви Христе, приеми нашето покаяние и си спомни за нас в Небесното царство, както ще си спомниш за благоразумния разбойник, помилвай ни по голямата Си милост, дай ни воля да се поклоним на честния Ти Кръст и да целунем пречистите Ти нозе за опрощаване на греховете ни и за слава на пречестното Ти име сега и винаги, и във вечните векове, амин.

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑