Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Юни 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Днес 1 юни е 19 май 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Св. свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски и мъченици Акакий, Меандър и Полиен,  Св. мъченик Калуф Египтянин. Св. преподобни Иоан, епископ Готски. Св. преподобни Корнилий Комелски, Вологодски чудотворец. Св. блговерен княз Йоан Угличски, като инок Игнатий, Вологодски чудотворец. Св. благоверен княз Димитрий Донски Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 03.05.2013 г. / 09:55:12 
Вяра
16.05 по еретическия, 03 май по църковния календар - Св. мъченици Тимотей и Мавра. Св. преподобни Теодосий, игумен Печерски. Св. преподобни Петър чудотворец, епископ Аргоски. Чудотворна Киево-Печерска икона на Божията Майка "Успение"

светите мъченици Тимотей и МавраСтрадание на светите мъченици Тимотей и Мавра (ок. 286 г.)

По време на гонението на християните, повдигнато от нечестивия римски император Диоклетиан, за преследване на християните в Тиваида бил назначен управителят Ариан. В числото на другите християни бил и Тимотей, църковен четец; той бил родом от селището Перапея, бил още млад на възраст и скоро преди това встъпил в брак с девицата Мавра. Двадесет дни след сключването на брака им той бил хванат от езичниците и доведен за разпит при управителя. Когато управителят го видял, най-напред попитал:

- Кой си ти и каква длъжност изпълняваш?

Тимотей отговорил:

- Аз съм християнин и четец в църквата Божия.

Управителят му казал:

- Не си ли чул за царския указ, заповядващ да бъдат предадени на мъки и дори на смърт всички, които не принасят жертви на нашите велики богове?

Тимотей отговорил:

- Аз от цялото си сърце вярвам и всецяло принадлежа на моя Господ, Иисус Христос, и затова не мога да принасям жертви на вашите богове.

Управителят Ариан продължил:

- Не виждаш ли оръдията, приготвени за мъчения и наредени около тебе?

Тимотей отговорил:

- Във всеки случай ти не виждаш ангелите Божии, които ме укрепяват.

Управителят казал на светеца:

- Дай ми твоите книги, за да мога да разбера вълшебната сила, скрита в тях.

Светецът отговорил:

- Безумни и лишени от разум човече! Нима ти не знаеш, че никой никога не предава децата си на смърт? А книгите, написани от мене, са мои деца: когато ги чета, пред мене предстоят ангелите Божии.

Управителят казал:

- Ето, ти нито искаш да принесеш жертва на нашите богове, нито да ни покажеш книгите си. Гледай твоето непослушание да не стане причина да бъдеш измъчван.

А свети Тимотей отговорил така:

- Аз няма да принеса жертва и няма да ти покажа книгите си, защото съм християнин.

Тогава управителят се разгневил и заповядал на слугите си да донесат две остри железни пръчки, нажежени до червено, и да ги сложат в ушите на свети Тимотей. От непоносимата болка очите на мъченика изтекли и той не можел да види нищо. След това слугите на управителя казали на светеца:

- Тъй като ти не поиска да принесеш жертва на нашите богове, ето, сега загуби зрението си.

На това свети Тимотей отговорил:

- Телесните ми очи, които са видели много недобро, сега пострадаха, бидейки ослепени; но моите вътрешни, душевни очи просвещават душата ми.

След като светецът казал това, управителят заповядал да вържат ръцете му назад, да сложат парче дърво в устата му и да го закачат надолу с главата; за да увеличи страданията на светеца, мъчителят наредил да вържат тежък камък на шията му.

Когато слугите на управителя пристъпили към изпълнението на тази нечестива заповед, светецът, издигнал очи към небето, казал:

- Вярвам, че има Бог, пребиваващ на небесата, Който може да ме избави от тези мъчения.

Страданията, които изпитвал Тимотей, били толкова ужасни, че даже самите мъчители се изпълвали с жалост към него и молели управителя не толкова с жестокост, колкото с милост да склони Тимотей към изпълнение на царската заповед. При това, желаейки да умилостивят управителя, слугите му казали, че Тимотей само преди двадесет дни е встъпил в брак и че съпругата му е още много млада жена.

Като чул това, управителят заповядал да доведат пред съда съпругата на Тимотей и ѝ казал:

- Как се казваш?

- Името ми е Мавра - отговорила светицата.

Управителят ѝ казал:

- Дълбоко съчувствам на нещастието ти, тъй като ти, която си толкова млада, вече се готвиш да бъдеш вдовица. Аз ти заповядвам: облечи се в най-хубавите си дрехи, сплети косите си, украси лицето си и веднага иди при мъжа си; като отидеш при него, склони го да принесе жертва на боговете, за да не станеш вдовица на толкова млада възраст. Ако го склониш да принесе жертва на боговете, ще те наградя с много дарове, със злато и сребро.

Мавра направила всичко така, както ѝ заповядал управителят. Облякла се в хубави дрехи, отишла при мъжа си и го увещавала, макар и за известно време, да изпълни заповедта на управителя, и така да се избави от много мъки. Но съпругът ѝ не можел да ѝ каже нито дума, защото в устата му било сложено парче дърво, което му пречело да говори.

Тогава Мавра се върнала при управителя и започнала усърдно да го моли да даде разпореждане да бъде извадено дървото от устата на мъжа ѝ, за да може да говори. Управителят се съгласил да изпълни молбата ѝ. Дървото било извадено от устата на мъченика и Мавра отново отишла при свети Тимотей.

Светецът (който не виждал), като усетил благоуханието, идещо от одеждите на Мавра, гръмко извикал:

- Къде е моят баща, презвитер Пиколпос?

Баща му, стоящ недалече оттук, сред народа, и гледащ страданията на сина си, се приближил към него и попитал:

- Какво ти е нужно, възлюбени сине мой?

Тимотей отговорил:

- Моля те, татко, извърши едно добро дело за мене: вземи някаква вехта дреха и покрий лицето ми, за да не усещам уханието, идещо от дрехите на Мавра; то е пагубно за хората, то им подготвя адски мъки; този аромат е източник на пожелания, спътник на дявола; той е противен и мерзостен на светите и праведни хора.

Когато светецът спрял да говори, Мавра му казала:

- Възлюбени Тимотей! Защо така ме унижаваш? Нали с нищо не съм те оскърбила! Минали са едва двадесет дни, откакто сме се венчали с тебе, и ти още не си опознал характера ми, както и аз още не съм опознала както трябва твоя дом. Аз съм далече от този порок, в който ме обвиняваш, защото още на нито един мъж не съм обещала да се отдам. А сега, като те виждам в толкова големи мъки, горчиво плача за тебе и непоносимо страдам в сърцето си, задето ти търпиш мъчения несправедливо. Страданията ти уязвяват и моята душа, тъй като искаш да ме оставиш вдовица. Но може би ти си взел от някого пари назаем и нямайки с какво да изплатиш дълга, търпиш мъчения от заемодавците? Ако това е така, ще продадем най-скъпите си одежди и ще изплатим дълга; а ако търпиш толкова големи мъчения заради държавен дълг - заради данъци, които няма с какво да изплатиш, ето, пред тебе са всичките ни съдове, злато и одежди; продай всичко това и изплати данъка на царя.

След това свети Тимотей ѝ казал:

- Сестро моя, Мавра! Когато те видях с душевните си очи да излизаш от къщи, забелязах дявола, вървящ от дясната ти страна. Той имаше в ръката си ключ, с който обръщаше сърцето ти към светските утехи и привързаности.

На това Мавра казала:

- Брате мой, Тимотее! Аз търся тебе; после къде ще те намеря? Ето, ще дойде събота или неделя: кой ще чете твоите книги?

Свети Тимотей ѝ отговорил:

- Остави суетата на този свят и върви с мене на този доблестен подвиг. О, Мавра! Заради този подвиг Бог ще прости всичките ни грехове и ще ни удостои с благодатни венци в Своето царство.

Мавра казала:

- Когато идвах към тебе, сърцето ми наистина беше изпълнено със светски пристрастия, но още щом започна да говориш с мене, и Божията благодат ме осени. Знай, мой възлюбени брате, че аз желая същото, което и ти.

Свети Тимотей ѝ отговорил:

- Ако ти действително казваш истината, то отиди при управителя и изобличи неговото нечестие.

На това света Мавра казала:

- Боя се, брате мой, да не се изплаша, когато видя множеството оръдия за мъчения и разгневения управител. Боя се, че няма да претърпя лютите мъчения, защото съм още много млада, аз съм само на седемнадесет години.

Свети Тимотей ѝ отговорил:

- Уповавай се на нашия Господ и Бог Иисус Христос, и всички мъки ще бъдат за тебе като елей, изливащ се върху тялото ти, и като роса, освежаваща костите ти, и облекчаваща всичките ти страдания.

След това светият мъченик започнал да се моли за нея на Бога, казвайки така:

- Боже и Отче на всяка благодат, Който си изпратил помощ на тримата отроци, хвърлени в огнената пещ; избавил си Даниил от устата на лъвовете, чрез пророк Авакум си изпращал храна на пророка, помагал си не само в лъвовата яма, но и в огнената пещ, и си спасявал уповаващите се на Тебе, за свидетелство на Твоето човеколюбие, по силата на което Ти от пленниците си направил пророци и мъченици: Ти, Господи, погледни и сега на Твоята рабиня Мавра! Ти, Който си ни съединил чрез съпружеството, съедини ни и сега в този подвиг, за да не бъдем отлъчени от лика на светите Твои мъченици; Господи, дай ни сили мъжествено да претърпим всички мъчения и самата смърт, за да се посрамят всичките ни противници, които няма да бъдат в състояние да ни отлъчат от едната вяра в нашия Господ, Иисус Христос, на Когото подобава всяка слава, заедно с Отца и Светия Дух вовеки. Амин!

След като свети Тимотей се помолил на Бога за своята съпруга Мавра, тя, въодушевена от Светия Дух, отишла при управителя и заставайки пред него, му казала:

- О, нечестиви управителю! Ти обеща да ми дадеш сребро и злато, за да предам душата си на гибел; ти не желаеш нищо друго, освен да доведеш до гибел човешките души! Но ти няма да ме победиш с никакви съблазни, защото аз предстоя пред тебе, облечена във всеоръжието на нашия Господ и Бог.

Управителят Ариан казал на своите съветници и слуги:

- Нали ви казвах, че Тимотей е влъхва? Ето, той и жена си е омагьосал със своето вълшебство, внушавайки ѝ да се противи на нашата заповед.

След това, като се обърнал към Мавра, управителят ѝ казал:

- И ти заедно с Тимотей избираш смъртта вместо живота. Помисли малко и ще видиш, че се лишаваш от този сладък живот и се предаваш на горчиви мъчения. Но може би ти, предвиждайки смъртта на мъжа си и това, че ще бъдеш вдовица, си решила да умреш заедно с него? В такъв случай не се смущавай и не скърби, защото няма да бъдеш вдовица: ще те дам за жена на един от най-добрите и богати мои стотници, за да се насладиш с него на този живот и да се възвеличиш още повече, тъй като ще имаш мъж, по-благороден от първия.

На това света Мавра отговорила:

- Аз се отрекох от всяка светска суета; затова и не се нуждая от твоя стотник, аз съм се венчала за Небесния Жених, Иисус Христос, Сина Божий; уповавайки се на Него, застанах пред тебе с мъжествено сърце и никак не се боя от твоя неправеден съд.

Разгневен, управителят заповядал да дърпат косите ѝ дотогава, докато не бъдат изскубани. След това казал на светата мъченица:

- Ето, косите ти вече са изскубани; съветвам те да принесеш жертва на боговете, за да не изпиташ много други, още по-тежки мъчения.

На това света Мавра отговорила:

- Сега ще позная, управителю, че Сам Христос ме приема при Себе Си и ми прощава греха, извършен поради незнание - този, че аз, послушала злия ти съвет, украсих косите си, за да прелъстя мъжа си; и ти добре направи, че ги изскуба, защото с отнемането на косите от мен се отнема голям грях; сега вече няма да служа за съблазън на околните, които ме наблюдават.

Като чул такива думи от светицата, управителят силно се разгневил и заповядал да отсекат пръстите на ръцете ѝ и да ги хвърлят настрана. А света Мавра му казала:

- И с това ми правиш добро, защото отнемаш от мен пръстите ми, с които си слагах суетни украшения; знай, че ти сам не разбираш това, което вършиш, защото чрез отсичането на пръстите ти ме очистваш от втория ми грях. Затова аз с веселие и радост стоя пред тебе, готова на всякакви мъки.

Управителят силно се удивил на изключителното търпение на светата мъченица. Свещеникът Пиколпос, бащата на Тимотей, намирайки се наблизо, сред народа, и наблюдаващ разпита на светците, се удивлявал на подвига на света Мавра и тихо ѝ казал:

- О, Мавро, честна моя дъще! Как си могла да понесеш отсичането на пръстите ти?

На това света Мавра му отговорила:

- Както ти, татко, си видял как отрязват клони от растенията в градината, с подобно чувство и аз гледах на отсичането на пръстите ми и затова не изпитвах никаква болка.

След всичко това управителят Ариан заповядал на дванадесет свои войници да напълнят с вода един голям котел и като го нагорещят, да хвърлят света Мавра в него. Когато водата закипяла и зашумяла от огъня, в котела била хвърлена света Мавра. Но стоейки в котела невредима, тя казала на управителя:

- Отново ти благодаря за това, че заповяда да ме умият и очистят от греховете ми, за да пристъпя с чисто сърце към моя Бог и да получа от Него венеца на вечния живот. Страданията, които претърпявам от тебе, ми даряват спасение от Христа и моя Господ. Но ти, изглежда избърза да ме хвърлиш в този котел, защото водата, която е в него, е много студена и аз никак не усещам топлината, както и преди не усещах другите мъки.

Силно разгневен, управителят започнал да мисли, че войниците, от състрадание към мъченицата, са излели горещата вода от котела и вместо нея са налели студена, за да запазят Мавра жива за своите плътски пожелания. Управителят начаса напуснал мястото си в съдилището и се приближил до котела, желаейки да узнае наистина ли е хладна водата, намираща се в него. Приближавайки се до котела, той казал на светицата:

- Полей ми малко вода на ръката, за да разбера дали водата в котела е хладна.

Светицата му отговорила:

- Тази вода е много студена и аз никак не усещам топлината. Затова, ако нямаш с какво да нагорещиш котела още по-силно, изпрати някой от слугите си при баща ми, който е дърводелец, и ще ти даде дърва; за да разпалиш огъня и да нагорещиш котела.

Като казала това, светицата изляла на ръката на управителя от кипящата вода в котела и ръката му веднага била изгорена така, че кожата от нея се свлякла; управителят силно завикал от болка и с удивление казал пред всички:

- Благословен е Господ, Богът на Мавра, и няма друг Бог, освен Него, чрез Когото сега се прославя Мавра.

Като казал това, той заповядал да освободят светицата. Но преди тя да успее да напусне мястото на мъченията, дяволът отново влязъл в сърцето на управителя и го подбудил да се противи на всички тези, които имали права вяра в Бога и пазели съвестта си чиста. Като извикал при себе си мъченицата, той ѝ казал:

- Мавро, не се уповавай и не се надявай на твоя Христос, но по-добре принеси жертва на нашите богове.

А светицата му отговорила:

- Аз няма да принеса жертва на идолите, защото имам Христа, Който ще ме защити.

На това управителят казал:

- Ще напълня устата ти с разпалени въглени, ако не принесеш жертва на нашите богове.

Светицата отговорила:

- Ти не разбираш това, което имаш намерение да направиш в безумието си: ти искаш да напълниш устата ми с горящи въглени, за да ме очистиш от греховете ми, извършени с езика и с устата. Защото и моят Господ - когато явил славата Си на пророк Исаия и го удостоил да чуе ангелското пение, за да го очисти от греховете му, изпратил при него един от серафимите, държащ в ръката си горящ въглен, взет с клещи от олтара; серафимът се докоснал с този въглен до устата на пророка и казал: “Ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти”. И ако пророкът е получил прошка на греховете си чрез докосване на въглена до устата му, то моля те, напълни с горящи въглени не само устата ми, но и лицето ми, и главата ми, а също и цялото ми тяло обгърни с горящи въглени и го изгори, за да стана чрез това благоухание Христово. Бог, Който някога очистил греховете на пророка, ще очисти и мене от греховете ми.

Като чул такива думи от светицата, управителят се разгневил още повече и заповядал да донесат светилник, напълнен със сяра и смола, за да горят мъченицата. Народът, стоящ в близост до това място, и виждащ всичко, с гръмък глас започнал да вика към управителя:

- Докога ще измисляш нови и нови мъчения за младата жена! Престани да се гневиш, управителю, защото ние се удивляваме на търпението ѝ.

Света Мавра се обърнала към народа и казала:

- Нека всеки от вас се грижи за своите дела: мъжете да изпълняват своите дела и задължения, жените - своите; за мене никой от вас да не се безпокои; аз не искам от никого помощ и защита, защото мой Защитник е Бог, на Когото се уповавам.

Когато мъченицата казала това, управителят заповядал да горят тялото ѝ със светилника. Светицата, гледайки към светилника, казала на управителя:

- Ти мислиш да ме изплашиш с този светилник, сякаш не си ме изпитал с предишните мъчения. Не ме ли потопи в големия, силно кипящ котел, и това не ми повреди с нищо, тъй като той се оказа напълнен със студена вода? Ти сам бе свидетел на това, че когато ръцете ти бяха попарени от водата и пострадаха от нея, аз никак не пострадах. Нима ти мислиш, че ще се изплаша от този неголям светилник? Ако искаш, управителю, разпали цяла пещ и ме хвърли в нея, и ще видиш силата на моя Христос, Чиято рабиня съм; вярвам, че няма да ме остави моят Бог, Който ме е призовал на този подвиг чрез моя блажен мъж Тимотей. Що се отнася до светилника, с който обгаряш тялото ми, за мен той е като утринна роса, слизаща на земята и помагаща да растат дървета и плодове.

Победен от думите на светата мъченица, потвърдени от самото дело и не знаейки какви мъки вече да измисли за света Мавра, управителят силно се натъжил. След това заповядал да разпънат на кръст Тимотей и Мавра, обръщайки ги с лице един към друг.

Когато светците отивали да бъдат разпънати, срещнала ги майката на Мавра и прегръщайки дъщеря си, казала:

- Дъще моя, Мавро! Защо изоставяш майка си, която те търси? Кой ще носи твоите украшения? За кого ще бъдат среброто, златото и твоите скъпоценни одежди, ако ти, дъще моя, не останеш жива?

Света Мавра отговорила на майка си така:

- Златото и среброто ще погинат, а одеждите ми ще бъдат изядени от молец; красотата на младото лице с времето ще повехне, а венецът, който ще ми дари Иисус Христос, ще остане неувяхващ во веки.

И майката не могла нищо да възрази на света Мавра. А мъченицата, изтръгвайки се от ръцете на майка си, тръгнала към мястото на разпятието и ѝ казала:

- Защо ме отвличаш от кръста и не ми даваш да се насладя на венеца от моя Господ, на Когото искам да се уподобя в смъртта си?

Тогава войниците разпънали светците, обръщайки ги с лице един към друг. Светците стояли на кръстовете си девет дни и девет нощи, като взаимно се утешавали. Свети Тимотей поучавал съпругата си до вечерта, а света Мавра увещавала съпруга си до сутринта. При това света Мавра казала на Тимотей:

- Да не се предадем на сън, за да не ни намери нашият Господ Иисус Христос, че спим, като дойде, и да не се разгневи на нас. В дома на човека, който не спи нощем, горящата свещ предотвратява идването на крадците, а при угаснала свещ крадецът лесно влиза в дома и го ограбва. Да бодърстваме и постоянно да се молим, за да ни намери нашият Господ, че търпеливо чакаме Неговото пришествие; както и за да не се приближи врагът към нас, намиращите се на кръста, и да не се осмели да ни оскърби.

След известно време света Мавра отново казала на Тимотей:

- Ободри се, брате мой, и прогони съня от себе си; бодърствай и разбери това, което видях: сякаш намираща се във възторг, стори ми се, че пред мене стоеше човек, държащ в ръката си чаша, пълна с мляко и мед. Този човек ми каза: - вземи и я изпий. - Но аз го попитах: - кой си ти? Той отговори: аз съм ангел Божий. Тогава му казах: - да се помолим на Господа. - И след това той ми каза: дошъл съм да облекча страданията ти. Видях, че си много гладна и жадна, тъй като досега не си вкусила никаква храна. - Аз отново му казах: - кой те накара да ми окажеш тази милост? И какво общо имаш ти с моето търпение и пост? Нима ти не знаеш, че Бог е силен да извърши и това, което е невъзможно за хората? - Когато се помолих, видях, че този човек отвръщаше лицето си на запад. По това разбрах, че това е било сатанинско изкушение; сатаната искаше да ни изкуси и на кръста. Скоро след това видението изчезна. После дойде друг човек и ми се стори, че той ме заведе на река от мляко и мед и ми каза: - пий. - Но аз отговорих: - вече ти казах, че няма да пия нито вода, нито каквото и да е друго земно питие, докато не изпия чашата на смъртта за Христа, моя Господ, която Той Сам ще разтвори за мен със спасението и безсмъртието на вечния живот. - Когато говорех това, този човек пи от реката и изведнъж изчезна и той самият, и реката заедно с него. Така аз видях трети мъж, прекрасен на вид; лицето му сияеше като слънце. Той ме взе за ръка, отведе ме на небето и ми показа престол, покрит с бяла одежда, и прекрасен венец. Удивена от такава красота, аз попитах мъжа, който ме отведе на небето: - чие е това, господине? - А той ми каза: - това е наградата за твоя подвиг, ето, за тебе е приготвен и престол, и одежда, и венец. - След това този мъж ме отведе още малко по-нагоре и ми показа друг престол, също така красиво устроен, и бяла одежда, и венец. И аз отново попитах довелия ме мъж: а това, чие е, господине? - а той ми каза: - това е на твоя мъж, Тимотей. - Осмелих се да го попитам: - защо тези престоли се намират не редом, а на голямо разстояние един от друг? - А той ми отговори: защото има голяма разлика между тебе и твоя мъж. Нима не знаеш, че ти прие върху себе си мъченическия подвиг по негово увещание и затова той в известна степен е виновник за твоя венец. Но сега се върни в тялото си; утре в шестия час ще дойдат ангели Божии, за да вземат душите ви и да ги възнесат на небесата. Но продължавайте да бодърствате, за да не започне врагът отново да ви изкушава.

Света Мавра разказала това видение на своя брат Тимотей и те взаимно се утешавали в Господа.

Когато настъпил шестият час на десетия ден, дошли ангели Божии, за да вземат душите на светите мъченици. При това света Мавра, обръщайки се към народа, гледащ страданията ѝ, казала с висок глас:

- Братя и сестри! Спомнете си, че ние живеехме по човешки, когато пребивавахме сред хората; но след това живеехме по Бога, бидейки Божии раби. И ето, скоро ще получим безсмъртните венци от нашия Господ Иисус Христос. Също и вие, вършейки това, което изисква човешката природа, старайте се да вършите и другото, което е угодно на Бога; тогава ще получите прошка на греховете си и венци от нашия Владика и Бог.

Когато света Мавра завършила думите си, двамата светци предали честните си души в Божиите ръце. Така завършили страданията им, с венец на правдата от нашия Господ, Иисус Христос, на Когото се отдава слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

 

Тропарь мучеников Тимофея чтеца и Мавры

глас 4

Мученицы Твои, Господи,/ во страданиих своих венцы прияша нетленныя от Тебе, Бога нашего,/ имуще бо крепость Твою,/ мучителей низложиша,/ сокрушиша и демонов немощныя дерзости. / Тех молитвами/ спаси души наша.

Кондак мучеников Тимофея чтеца и Мавры

глас 4

Многообразныя язвы претерпевше/ и венцы от Бога приемше,/ о нас молитеся ко Господу,/ память всесвященную вашу совершающих,/ превеликий Тимофее и преславная Мавро,/ еже умирити град и люди,/ Той бо есть верных утверждение.

 

В този ден се чества и паметта на преподобния наш отец Теодосий, игумен Печерски, починал в 1074 г.

 

imageЖИТИЕ НА ПРЕПОДОБНИЯ И БОГОНОСЕН НАШ OТЕЦ ТЕОДОСИЙ, игумен Печерски, началник на руските иноци, които започнали да се подвизават в манастири по иночески устав. 

Из Киево-Печерския патерик

Сега ние трябва да погледнем и към второто велико светило на Руското небе, на светата чудотворна Печерска лавра – преподобния и богоносен наш отец Теодосий. От преподобния Антоний като от светозарно слънце приел светлината на равноангелния живот, той се явил като прекрасна луна с множество звезди – своите добри дела и множеството ученици, и просвещавал нощта на нерадението за добродетелите. Обърнете взор към него и се просветете чрез подражание в добрите дела!

„Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия” (Пс. 4:4). За неговия славен живот, украсен със звездочислени подвизи и чудеса, свидетелства достатъчно в повествованието си верният свидетел, намиращ се вече на небето, преподобният наш отец Нестор. Но преди това предлага обстоятелно предисловие, в което се съдържа следното.

„Благодаря Ти, Владико мой, Господи Иисусе Христе, че Ти си сподобил мене, недостойния, да бъда свидетел на Твоите свети угодници. Аз се потрудих да разкажа за тях, макар това да превишава моите сили и да съм недостоен, като човек груб, неразумен и ненаучен на никакво изкуство. Но аз си спомних Твоето слово: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” (Мат. 17:20). И аз, грешният Нестор, приех в ума си тези слова и оградих себе си с вяра и упование, че всичко е възможно за Тебе, и започнах да пиша слово за житието на преподобния и богоносен наш отец Теодосий, игумен на Печерския манастир на Пресветата Владичица наша Богородица, първоначален архимандрит на цяла Русия. Постоян­но аз тъгувах, спомняйки си за живота на преподобния и за това, че никой не го е описал, и се молих на Бога да ме сподоби да напиша всичко както следва за делата на Своя угодник, та да дойде това писание до тези черноризци, които ще бъдат след нас, и те, като го прочетат и разумеят крепкодушието на този мъж, възхваляйки Бога и прославяйки Неговия угодник, да се стремят към също такива подвизи. Особено нека Го въз­хвалят за това, че в тази страна се е появил такъв Божий угодник, за когото Господ е казал, че мнозина последни ще бъдат първи (Ср. Мат. 19:30; 20:16; Лук. 13:30;). Понеже и този последен (по време) се яви равен на първите свети отци, като подражаваше с живота си на иноческото съвършенство на светия първоначалник Антоний – не само на Печерския, но и на великия Антоний Египетски, а в по-близко време – на съименния му Теодосий, архимандрит Йерусалимски. Тези праведници, прекарвайки живота си в равни подвизи, са послужили на Владичицата Богомайка и като са получили равна награда от родилия се чрез нея Бог, непрестанно се молят за нас, своите чеда”.

„Достоен за удивление е един такъв живот, понеже в отеческите книги пише, че последният род ще бъде духом слаб, а преподобни Теодосий в този последен род показа себе си като голям труженик и пастир на словесните овце, наставник и учител на иноците, който от младини бил украсен с чист живот и равноангелни дела, просветени от вярата и разума”.

И ето, ще започна да описвам неговия живот от младежките му пътища. Само, братя, слушайте с всяко прилежание, понеже това слово е изпълнено с полза за всички, които внимават в него.

Още ви моля: не осъждайте моята грубост, тъй като моята любов към преподобния ме принуди да напиша това слово за него. Писах също така, защото се опасявах, да не би и на мен да бъде казано: „Лукави и лениви рабе,... трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва” (Мат. 25:26-27); поради което, братя, не е добре да се крият Божиите чудеса, особено като помним Христовите думи: „Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите” (Мат. 10:27). И така, искам да пиша за полза и поука на слушащите, та и вие, като славите за това Бога, да получите награда. Желаейки да положа начало на словото и да премина към разказване, най-напред се моля на Господа: „Владико мой Господи Вседържителю, Подател на благата, Отче на нашия Господ Иисус Христос, дойди ми на помощ и просвети сърцето ми да разбирам Твоите заповеди, и отвори устата ми, за да проповядвам Твоите чудеса и да възхваля Твоя угодник за слава на Твоето свято име, защото Ти защитаваш всички, които се уповават на Тебе”.

Направил това встъпление, блаженият летописец започва да излага разказ за равните по численост на звездите подвизи на преподобния по следния начин.

Близо до престолния руски град Киев има град, по име Василиев, или Василков. В него пребивавали родителите на преподобни Теодосий, като живеели в Христовата вяра и се украсявали с благочестие.

Когато у тях се родил този светец, те го занесли на осмия ден при свещеника, за да му нарекат име. А свещеникът, като видял детето и като прозрял със сърдечните си очи, че от детство то ще се отдаде на Бога, го нарекъл Теодосий. Когато изминали 40 дни, кръстили младенеца и той раснал при родителите си, и благодатта Божия била върху него (Ср. Лук. 2:40).

Скоро неговите родители се преселили далеко – в друг град, на име Курск, по повеление на княза, но аз ще кажа – по-скоро по Божие смотрение, та и там да просияе житието на добрия отрок.

В този град отрокът растял телом и възраствал духом в премъдрост и любов към Бога. Той сам измолил родителите си да го дадат да се учи на Божествените книги, което те и направили. И скоро той започнал да разбира всичкото Божествено Писание така, че всички се удивявали на него­вата премъдрост и разум и на бързия му напредък в учението. Той ежедневно ходел в Божия храм и слушал внимателно Божественото Писание. Не се приближавал към играещите деца, както правят в детството си, но отбягвал игрите им; не украсявал себе си с великолепието на богати одежди, но бил доволен от бедна дреха.

Когато той бил на 13 години, починал баща му. Оттогава преподобният започнал още повече да се подвизава, тъй че излизал със слугите си на полето и работел смирено. Неговата майка му забранявала това, нареждала му да се облича в хубава дреха и да играе с връстниците си, и казвала: „Като се обличаш така, ти слагаш укор върху себе си и своя род”. Но той не я слушал в това, а предпочитал да ходи като бедняк, тъй че тя често се гневяла, стигала до ярост и го биела.

Блаженият юноша мислел за това, как и по какъв начин да се спаси. Като чул за светите места, където нашият Господ ходел в плът и извършил делото на нашето спасение, желаел да иде там и да им се поклони, и се молел за това: „Господи Иисусе Христе, чуй моята молитва и ме сподоби да посетя светите места и да им се поклоня”. Дошли в Курск стран­ници; като ги срещнал, блаженият юноша се зарадвал, притичал към тях и приветствайки ги, ги разпитвал откъде са и накъде отиват. Те отговорили, че са от светия град Йе­русалим и с Божията помощ искат да се връщат обратно. Тогава блаженият юноша започнал да ги моли да го вземат със себе си и да го доведат до светите места. Те обещали да го вземат със себе си и да го заведат, и той с радост тръгнал тогава към дома си. Когато странниците започнали да се приготвят за път, те известили юношата за тръгването си. И той станал нощем, тъй че никой да не знае за него, напуснал дома си само с една бедна дреха и тръгнал след странниците. Но не било по волята на всеблагия Бог, този, когото Той от майчина утроба предназначил да бъде пастир на словесните овце, постригвани в ангелския иночески чин, да си отиде от нашата Руска земя.

След три дни майка му узнала, че той заминал със странниците, и тръгнала да го догони, като взела със себе си по-малкия си син. След дълго преследване ги догонили и спрели преподобния. И там в голям гняв и ярост, майката го хванала за косата, повалила го на земята и го тъпчела с нозе. Като укорила странниците, тя се върнала у дома си, водейки сина си, вързан като злодей. И такъв гняв имало в нея, че като го довела в дома, тя го била, докато той не изнемогнал, след това го вързала и затворила в отделна стая на горния етаж. Блаженият юноша приемал всичко това с радост и молейки се на Бога, Му благодарил за всичко. След два дни майката влязла при него, развързала го и му дала да яде. Но бидейки още разгневена, тя сложила на нозете му тежки железни окови, опасявайки се, че той пак ще избяга от нея, и така той дълго ходел като затворник. После майката се умилостивила и започнала с молби да го увещава да не бяга повече от нея, защото тя го обичала повече от другите си деца и скърбяла без него. Когато той ѝ обещал, че няма да си отиде от нея (ако това бъде полезно), тя свалила желязото от нозете му и го молила да прави каквото иска. А блаженият Теодосий се върнал към предишния си подвиг и ходел всеки ден в Божия храм.

Виждайки, че често пъти не служат Божествена Литургия заради недостиг на просфори, той много скърбял за това и решил по своето смирение сам да прави това дело, и сторил така. Започнал той да купува пшеница, да я мели със своите ръце, да пече просфори и част от тях занасял в църквата, а останалите продавал; и колкото пари му оставали в повече, давал на бедните, а с останалите отново купувал пшеница и правел просфори. Такава била волята Божия: от чистия отрок да бъдат принасяни в храма чисти просфори. В тази работа той прекарал две години или повече.

image
Отроческите трудове на преп. Теодосий в света

Всички негови връстници, по внушение на врага, с укори го ругаели за тази работа; но преподобният с радост и в мълчание понасял това. А врагът, ненавистник на доброто, виждайки себе си побеждаван от смирението на трудолюбивия отрок, не можел да се успокои, като желаел да му попречи в този труд, и започнал да настройва против него майка му, за да му възпрепятства тя в това дело. И майката, страдаща от това, че синът ѝ понасял такива насмешки, започнала с любов да му говори: „Умолявам те, сине мой, захвърли тази работа, защото нанасяш оскърбление на своя род. Не мога да слушам как всички те укоряват за това дело, и не подобава на теб, още малолетен, да се занимаваш с такова дело”. Блаженият Теодосий със смирение ѝ отвърнал: „Послушай, моля те, майко моя: Господ Бог наш приел на Себе Си образа на бедността и се смирил, давайки ни пример да се смирим и ние заради Него. И Той бил също поруган, заплют и бит с плесници, и всичко претърпял заради нашето спасение; толкова повече е нужно да търпим ние, за да придобием Христа. А за това, какво дело върша аз, изслушай следното. Когато Господ наш Иисус Христос възлегнал на Тайната вечеря със Своите ученици, тогава, като взел хляб, Той го благословил, пре­ломил, дал на учениците Си и казал: „Вземете, яжте: това е Моето Тяло” (Мат. 26:26; 1 Кор. 11:24). И ако нашият Господ нарекъл хляба, приготвен за Тайната вечеря, Свое Тяло, трябва и аз да се радвам, че Той ме е сподобил да правя такъв хляб, върху който се извършва тази велика Тайна – превръщането в Тяло Христово”.

Като чула такъв отговор, майката се удивила на премъдростта на отрока и му предоставила свобода. Но врагът не отстъпил от майката, внушавайки ѝ да препятства сина си в неговото смирение и в неговия труд.

След година, като го заварила пак да пече просфори и почернял от пламъка, на нея отново ѝ дожаляло за него и отново започнала да му пречи – понякога с ласки, понякога със заплахи, а понякога и с побои – за да отхвърли той това занимание. А блаженият юноша бил хвърлен от това в голяма скръб и недоумявайки какво да прави, станал нощем, тайно напуснал дома си и отишъл в друг град, недалеч от Курск, където започнал да живее у местния свещеник, продължавайки да се занимава със своето дело. А майка му, след като го търсила из своя град и не го намерила, много тъгувала за него. Като изминали много дни, тя чула къде живее и с голям гняв се отправила за него. Достигнала този град, тя го намерила в дома на презвитера и като го взела, повлякла го към своя град, обсипвайки го с побои, а когато го довела у дома, казала: „Повече ти няма да си отидеш от мен, и където и да идеш, аз ще те намеря и ще те доведа тук”.

А блаженият, както и преди, по цели дни се молел и ходел в храма.

Той бил смирен по сърце, покорен пред всички, така че началникът на град Курск, като узнал, че този отрок с такова смирение и послушание обича църковната работа, го отличил с вниманието си и му поверил да се грижи за своята църква. Той му подарил да носи богата одежда, но блаженият, като ходил в нея немного дни, като че носейки на себе си някаква тежест, я свалил и дал на бедните, а сам се облякъл в бедна дреха. Началникът, като видял това, дал му отново друга, по-хубава от първата одежда, молейки го да ходи в нея, но той и нея свалил и дал. И така той правел много пъти. Като узнал за тези му постъпки, началникът започнал още повече да го обича и се удивявал на неговото смирение.

След някое време блаженият Теодосий отишъл в ковачницата и помолил да му изковат вериги от желязо, обвил ги около пояса си и така ходел. Желязото било остро и се врязало в тялото му, а той търпял тъй, сякаш не чувствал никаква болка. След известно време майка му в празничен ден започнала да го принуждава да се облече в хубава одежда – най-вече затова, че всички велможи трябвало в този ден да се съберат при началника на града, и на блажения Теодосий било наредено да бъде там и да прислужва. Когато той започнал да облича празничната дреха, майка му не­посредствено следила как се облича и той не могъл да се скрие от нея: тя видяла кръв по ризата му. Като искала да знае откъде е тази кръв, тя намерила на него желязото и разбрала, че кръвта е от това, че желязото се било врязало в тялото му. Като се разгоряла от гняв, тя с ярост разкъсала ризата му и с побой свалила желязото от пояса му. А блаженият отрок, като да не е от никого оскърбен, се облякъл и отишъл с кротост да прислужва на пируващите.

След някое време той чул Господните думи в Евангелието: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат. 10:37). И още: „Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват” (Лук. 8:21), и освен това думите: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:28-29). От тези думи се разгоряла душата на боговдъхновения Теодосий, и горейки от стремеж към Бога, той мислел всеки ден и час за това, как и къде да се скрие от майка си и да се постриже в светия иночески образ. По Божие смотрение се случило майка му да замине за някакво имение, където тя задълго останала. Зарадван, блаженият се помолил и тайно излязъл от дома си, без да има в себе си нищо, освен дрехата на тялото си и малко хляб за укрепване на телесната немощ. И така, той побързал да отиде в град Киев, понеже слушал за иноците, живеещи там. Той не знаел пътя и молил Бога да му изпрати на помощ спътник. И ето, по Божие смотрение се случило да вървят по този път търговци, които возели в каруци тежък товар. Когато блаженият узнал, че те отиват в Киев, той се зарадвал и прославил Бога, Който изпълнил желанието на сърцето му, и вървял след тях, но отдалеч, без да им се показва. А когато те се спирали за нощувка, блаженият така лягал да спи, че да не ги изпуска от поглед. И Единият Бог го запазвал. Така пътувайки, той за три седмици достигнал от Курск до престолния град Киев.

Като дошъл в Киев, той обходил всички (още неустроени тогава по истинския устав) манастири и молил живеещите в тях да го приемат. Но те, като виждали бедния юноша, облечен във вехта дреха, не искали да го приемат. Такава била Божията воля – той да отиде в това място, където от утробата на майка му го призовавал ръководещият го Бог.

Тогава именно той чул за преподобни Антоний, който водел строг живот в пещерата. Сякаш крила израснали в ума му – той се устремил натам и дошъл при преподобния старец. Като го видял, поклонил му се и със сълзи го молил да го приеме при себе си в иночество.

Преподобни Антоний му казал: „Чедо, виждаш, че тази пещера е скръбна и тясна, и ти няма да понесеш всички трудности на това място”. Той говорел така, не толкова за да го изпита, колкото пророчески предвиждайки, че той ще разпространи това място и ще създаде славен манастир, където ще се събере множество иноци. С умиление отговорил боговдъхновеният Теодосий: „Узнай, честни отче, че Христос Бог, Промислителят на всичко, ме е довел при твоя светиня, желаейки да се спася чрез тебе. Затова аз ще сторя това, което ми заповядаш”.

Тогава преподобни Антоний му казал: „Благословен е Бог, Който те е укрепил, чедо, на такова старание – ето ти място, пребивавай в него”. Блаженият Теодосий отново му се поклонил до земята, за да го благослови старецът. Преподобни Антоний го благословил и наредил на блажения Никон, който бил свещеник и опитен черноризец, да го постриже. И той, като взел блажения Теодосий като незлобиво агне, постригал го по обичая на светите отци и го облякъл в иноческа одежда на 24-тата му година, при благоверния княз Ярослав Владимирович.

image
Младият Теодосий идва при св. Антоний

Преподобният наш отец Теодосий цял се предал на Бога и на своя богоносен старец Ан­тоний, и от това време подел големи трудове, като такъв, кой­то наистина е взел на себе си Христовото иго. Всяка нощ той прекарвал бодърствайки в славословие на Бога, като побеждавал тежестта на съня, и ежедневно изнурявал себе си с въздържание и пост, трудейки се със собствените си ръце. Постоянно помнел той псаломските думи: „Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове” (Пс. 24:18). И затова той смирявал душата си с въздържание и пост, а с бодърстване и ръкоделие изнурявал тялото си, така че преподобни Антоний и блаженият Никон се удивявали на неговото толкова голямо в младостта му добронравие, смирение и покорност, бодрост и крепост, и много славели за това Бога.

Майка му дълго го търсела не само в своя град, но и в околните, и като не го намерила, плачела горчиво за него, като за умрял, удряйки се в гърди, и по цялата тази страна било указано: ако някъде видят подобен на него юноша, да го доведат и да известят на майката, и ще получат за това награда. И ето, някои люде, дошли от Киев, ѝ разказали, че преди четири години го видели в своя град, където той искал да се постриже в един от манастирите. Като чула това, майката на Теодосий не се уплашила от дългия път и не се поленила да иде там да го търси. Без ни най-малко да се бави, тя пристигнала в Киев и обходила всички манастири, търсейки го. Накрая ѝ известили, че той се намира в пещерата при преподобни Антоний. Тя дошла там за да го намери, и започнала с измама да вика стареца, казвайки: „Кажете на преподобни Антоний да излезе при мене. Аз понесох дълго пътуване, за да дойда да се поклоня на неговата светиня и да получа от него благословение”.

За това било доложено на стареца и той излязъл от пещерата при нея. Като го видяла, тя му се поклонила до земята. Старецът се помолил и я благословил, и когато след молитвата те седнали, жената започнала дълъг разговор с него, и накрая на разговора обяснила причината, заради която е дошла, и казала: „Умолявам те, отче, кажи ми: тук ли е моят син, понеже аз понесох голяма тъга и скръб, не знаейки, жив ли е той”. Старецът, бидейки незлобив и без да предполага нейната измама, ѝ отвърнал: „Твоят син е тук, не скърби и не се безпокой за него, той е жив”. Тя му казала: „Защо, отче, не го виждам? Аз много се потрудих и дойдох тук само за да видя моя син, а след това да се върна”. Старецът ѝ казал: „Ако искаш да го видиш, иди си оттук; аз ще отида и ще го уговоря, защото той не иска никого да вижда, а ти ела утре и ще го видиш”. Като чула това, тя се поклонила на стареца и си отишла, надявайки се на другия ден да види сина си. А преподобни Антоний, като влязъл в пещерата, разказал всичко на блажения Теодосий, и тогава блаженият се смутил, че не успял да се укрие от своята майка.

На следващия ден жената отново дошла и старецът много уговарял блажения да излезе при майка си, но той не пожелал. Тогава старецът излязъл при нея и казал: „Много молих аз твоя син да излезе при тебе, но той не иска”.

Не със смирение, а с голям гняв се обърнала тогава тя към стареца и викала: „Досажда ми този старец, понеже е скрил моя син в пещерата и не иска да ми го покаже! Изведи ми, старче, моя син, за да го видя, защото не искам и да живея, ако не го видя! Покажи ми моя син, за да не умра от зла смърт – понеже ще сложа ръце на себе си пред вратите на тази пещера, ако ти не ми го покажеш!” Тогава преподобни Антоний, намирайки се в голяма скръб, влязъл в пещерата и молел блажения да излезе при майка си. Не желаейки да оскърби стареца, Теодосий го послушал и излязъл при нея.

Майката, като видяла сина си в такъв скръбен вид, с лице, изменено от голямо въздържание и труд, се хвърлила на шията му и дълго плакала с горчиви сълзи; и щом само малко се успокоила, започнала да го увещава: „Върни се, дете мое, у дома! Ти ще правиш там по волята си всичко за полза и спасение на душата си, само не се разлъчвай от мен! А когато аз си отида от този живот, ти ще предадеш тялото ми на гроба и тогава сам ще се върнеш в пещерата, понеже не мога да живея без да те виждам”. Блаженият ѝ казал: „Майко моя, ако искаш да ме виждаш, остани тук в Киев и се пострижи в женски манастир, и като идваш тук, ще може да ме виждаш, а заедно с това ти ще получиш и спасение на душата. А ако не сториш така, наистина ти казвам, че повече няма да видиш лицето ми”. С такива и много още други увещания той уговарял майка си в продължение на много дни, когато тя идвала при него. Но тя не искала и да го чуе. Когато тя си отивала, блаженият влизал в пещерата и усърдно се молел на Бога за спасението на майка си и за това, да се обърне сърцето ѝ към изпълнение на неговите думи. И Бог чул молитвата на Своя угодник, както е казал пророкът: „Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават. Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява” (Пс. 144: 18-19).

След няколко дни, като дошла при блажения, майка му казала: „Дете мое, аз ще изпълня всичко, което ми казваш, и няма да се върна повече в родния град. Но по волята Божия ще постъпя в женски манастир и като се пострижа в него, ще проведа оставащите ми дни, понеже от твоите наставления аз разбрах, че този маловременен свят е нищо”. Като чул това, блаженият се зарадвал духом и като влязъл в пещерата, разказал това на преподобния Антоний. А преподобният прославил Бога, Който обърнал сърцето ѝ към такова покаяние, и като излязъл при нея, много я поучавал за душевна полза. После разказал за нея на княгинята и я устроил в женския манастир „Св. Николай”, където тя била постригана и като преживяла много години, в добро изповядване с мир се упокоила в Господа.

Тази част от житието на блажения наш отец Теодосий от младостта му дотук, е разказала майка му на един от братята (който бил трапезар при същия този преподобен наш отец Теодосий), на име Теодор. Като чул всичко това от него, блаженият Нестор го записал за спомен и за полза на всички, които го четат, както и сам тук говори за това.

А за останалите подвизи на светеца, на които и сам е бил свидетел, така повествува същият съставител на житието му.

Скоро светият наш отец Теодосий се оказал в пещерата победител на злите духове. След пострижението на своята майка и отдалечаването му от всяка светска грижа, той започнал да се подвизава с големи трудове в Божието дело. И могло да се видят трима светии, сияещи в пещерата, с молитва и пост прогонващи бесовската тъмнина – преподобни Антоний, блаженият Теодосий и великият Никон. Те пребивавали в пещерата, молейки се на Бога, и Бог бил с тях. „Защото – е казал Той – дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20).

Когато блаженият Никон отишъл от преподобния Анто­ний с един инок българин от манастира „Св. Мина”, преподобният наш отец Теодосий, по Божие изволение и по желание на преподобни Антоний бил възведен в свещенство. И ежедневно, с голямо смирение той извършвал Литургия. Той бил свещеник кротък по нрав, тих в мисълта, прост по сърце, изпълнен с всяка духовна мъдрост, имал нелицемерна любов към братята, които (дванадесет на брой) събрал преподобни Антоний. А когато преподобни Антоний поставил на братята в пещерата за игумен вместо себе си блажения Варлаам, а сам се преселил на другия хълм и като изкопал пещера, започнал да живее в нея, тогава този благоговеен йерей, преподобният наш отец Теодосий, с блажения игумен Варлаам останал в първата пещера и заедно с него построил над пещерата малка църква „Успение на Пресвета Богородица”, за да се събират там братята на Божествено славословие.

По времето, когато живеели с братята в пещерата, колко много скърби и трудности те понесли, поради теснотата ѝ и своите подвизи, невъзможно е човешкият език да разкаже, но е известно само на единия Бог. Храната им там била само ръжен хляб и вода; понякога само в събота и неделя вкусвали малко сочиво[1], но често и в тези дни, като нямало сочиво, варили и яли само салатни треви. Всеки ден те работели със собствените си ръце: плели вълна и правели други ръчни изделия, които носели в града и продавали. С получените пари купували жито, което разделяли помежду си, и всеки нощем мелел своята част от зърното за приготвяне на хлябове. След това те се събирали в църквата и започвали утринната служба, а като я свършели, трудели се над изделията, предназначени за продаване, понякога даже търгували вътре зад оградата, докато идвало време за часовете и Божествената Литургия, които се извършвали с пълно внимание, като при това всички се събирали в църквата. После вкусвали малко хляб и всеки отивал на своето дело до времето на вечернята и повечерието. И така, постоянно трудейки се, те пребъдвали в Божията любов. А преподобният наш отец Теодосий, почетен със сана на свещенството, превъзхождал всички в поста, в бодърстването, в ръчния труд, а най-много в смирението и послушанието. Той бил помощник на всички, като понякога носел вода, а понякога – дърва от гората. Понякога, докато братята спели, той вземал разделеното им жито, мелел частта на всеки и я оставял на нейното място; и сам по цели нощи бодърствал в молитва.

Понякога, когато имало множество оводи[2] и комари, той се изкачвал нощем на хълма над пещерите и като се събличал до пояс, седял, предейки вълна с ръцете си, а с устата си пеел Давидовите псалми, и от множеството оводи и комари цяло­то му тяло било обагрено с кръв; а той оставал неподвижен и не ставал от мястото си, докато не идвало време за утренята. И той се оказвал преди всички пръв в църквата, и като заставал на своето място неподвижен, със събран ум, из­вършвал Божественото славословие, и накрая след всички излизал от църквата. Затова всички го обичали и го почитали като отец, като се удивявали най-много на неговото смирение и на покорността му.

Когато блаженият Варлаам, игумен на печерското братство, бил преведен от княз Изяслав в манастира „Св. велико­мъченик Димитрий” и поставен там за игумен, тогава печерските братя, като се събрали при преподобни Антоний по общо съгласие, молили да им постави за игумен преподобни Теодосий, като опитен в иноческия живот и отблизо познаващ Божиите заповеди. Преподобни Антоний, като повикал свети Теодосий, го благословил на игуменство. Братята тогава били 20 на брой.

Достохвалният игумен, преподобният наш отец Теодосий, макар и да приел старейшинство, но не изменил своето смирение и своите обичаи. Той имал в ума си думите на Господа: „Който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб” (Мат. 20:27). И затова той се смирявал, поставяйки себе си за по-малък от всички и служейки на всички, като във всичко показвал себе си за образец на добри дела: преди всички излизал на работа и преди всички идвал в църква, а излизал последен. И по молитвите на този праведник се умножавало братството и процъфтявало в добродетел това свято място, според казаното: „Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански” (Пс. 91:13). При него се умножило братството в пещерата, като на добра земя, защото той наистина имал семето на благодатта, което принасяло плод стократен; за кратко време той събрал братство от сто души и те всички процъфтявали в добронравие и молитва.

Преподобният наш отец Теодосий, истински земен ангел и небесен човек, като виждал, че при такова голямо умножаване на братството мястото е тясно и всички не могат да се вместят в пещерата за безмълвен живот и в малката църква над пещерата – за съборно служение, като виждал освен това и оскъдицата, в която живеели, не изпаднал в печал. Той не скърбял за това, но ежедневно утешавал братята, като ги поучавал да не се грижат за външното, и напомнял Христовите слова: „В дома Отца Ми има много жилища” (Иоан 19:2) и още: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Преподобният помнел тези думи и Бог щедро му давал всичко потребно.

Като избрал прекрасно място близо до пещерата и като разсъдил, че то е достатъчно за устройване на манастир, той укрепил себе си с вяра и упование, и започнал да се грижи за това, как да насели това място. И така, по благословението на преподобни Антоний, като изпросил това място от христолюбивия княз Изяслав, скоро с Божията помощ той издигнал там голяма дървена църква „Успение на Пресвета Богородица”, построил много килии и оградил всичко с ограда. И тогава той се преселил от пещерата на това място. От това време по Божията благодат това място се разраснало и се прославил манастирът, който и досега, заради предишното жителство на иноците в пещерата, се нарича Печерски.

След преселването от затворничеството, преподобни Теодосий започнал да търси как да установи за братята устав на строг иночески живот. И по молитвите и благословението на преподобни Антоний, Бог му дал да се запознае със Студийския устав от честния Михаил, инок на светата Студийска обител, който дошъл с митрополит Георги от Гърция. Всичко това, което той разказал за този богоугоден чин, се харесало на преподобни Теодосий. И затова той изпратил един от братята в Константинопол при блажения евнух Ефрем, който обходил светите места, щото той, като стигне до светия Студийски манастир, в точност да разбере всички негови порядки и да му донесе подробно написан целия тамошен устав: как пеят песнопенията и четат четивата, и правят поклоните, как стоят в църква и седят на трапезата, каква и в кои дни е храната. Блаженият Ефрем изпълнил заповедта на преподобния отец, преписал поред целия устав на Студийския манастир, на който сам бил очевидец, и го донесъл при него. Като получил това писание, преподобни Теодосий заповядал да се прочете пред всички братя, и от това време започнал в своя Печерски манастир да устройва всичко по устава на светата Студийска обител. След това от Печерския манастир всички руски манастири приели същия този предаден от преподобни Теодосий устав. И така започнали да държат съвършения иночески устав, какъвто преди това нямало в Русия, и във всичко гледали на примера на Печерския манастир, и го почитали като главен манастир.

Преподобният наш отец Теодосий по време на своето игуменство, в прилагането на устава имал следния добродетелен обичай. Всеки, който искал да бъде инок и отивал при него, той не отхвърлял – нито богатия, нито бедния – но приемал всички с пълно усърдие, като помнел при това как скърбят тези, които искат да се пострижат и не срещат в това съдействие: нали и самият той бил претърпял това изкушение, когато дошъл от своя град в Киев, като желаел да бъде инок и обхождал манастирите, но не искали да го приемат. Но той не веднага постригвал този, когото приемал, а му нареждал да ходи в светските си дрехи, докато не свикне на целия манастирски чин; тогава той го обличал в расо. След това, като го изпитвал във всички служения, го постригвал и обличал в мантия; накрая, като виждал, че инокът се утвърдил в чист живот, го удостоявал да приеме великия ангелски образ и възлагал върху него светата схима.

Този преподобен наставник наставлявал своите ученици на истинско покаяние. Той имал обичай всяка нощ да обхожда килиите на всички, желаейки да узнае начина на живот и усърдието на всекиго. И когато той чувал, че инокът се моли, тогава той радостно прославял за него Бога. А когато чувал, че двама или трима се били събрали след вечерни молитви и разговаряли, тогава удрял с ръка по вратата, отбелязвайки по такъв начин идването си, и си отивал натъжен. На следващия ден той ги извиквал и ги изобличавал, но не направо, а заговарял с тях отдалеч иносказателно, за да узнае тяхното усърдие към Бога. И ако братът бил смирен по сърце и имал гореща любов към Бога, той бързо разбирал вината си, коленичел до земята и кланяйки се, молел за прошка. А ако нечие сърце било покрито от бесовско помрачение, такъв, считайки, че не е виновен, мислел, че старецът говори за някой друг, докато преподобният не го изобличавал, и тогава, като му налагал епитимия, той го отпращал. Така той учел всички усърдно да се молят на Бога, да не разговарят след вечерните молитви, да не ходят от килия в килия, но всеки да се моли на Бога както може в своята килия, ежедневно да се занимава с ръчен труд, имайки в устата си Давидовите псалми.

image
Преп. Теодосий обхожда килиите

Ето как той ги поучавал: „Моля ви братя, нека се подвизаваме в пост и молитва, да се погрижим за спасението на нашите души, да се отвърнем от нашата злоба и от лукавите пътища, които са прелюбодейство, кражби, празнословие, крамоли, пиянство, преяждане, братоненавистничество. Да се отдръпнем и да се погнусим от всичко това, братя, и да тръгнем по Господния път, който ни води в Небесното наше Отечество. Нека търсим Бога с ридания, сълзи, пост, бдение, покорност и послушание, та по такъв начин да намерим у Него милост. Освен това нека възненавидим този свят, всякога помнейки Господните думи за това: „Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик” (Лук. 14:26); и още: „Който е запазил душа­та си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази” (Мат. 10:39). Затова и ние, братя, като се отрекохме от света, нека се от­речем и от това, което е в него. Да възненавидим всяка неправда, всяко мерзко дело, и да не се връщаме към предишните си грехове като пес на своята бълвотина (2 Петр. 2:22). Понеже, както е казал Господ, „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие” (Лук. 9:62). Как ще избегнем безкрайните мъчения, ако завършим този живот в леност, без покаяние? Трябва ние, братя, като се наричаме иноци, всекидневно да се каем за греховете си. Понеже покаянието е път, водещ в Царството Небесно. Покаянието е ключ за Царството Небесно, без кой­то не може никой да влезе там. Покаянието е път, който ни връща в Отечеството ни. Нека се държим, братя, за този път, нека закрепим нозете си на него. Към този път не се приближава лукавата змия; вървенето по този път е трудно, но после ще бъде радостно. И така, братя, нека се подвизаваме преди да настъпи последния ден, за да получим добро, да избегнем злата участ, която очаква нерадивите и живеещите без покаяние”. Така този свят наставник, който преди всичко сам изпълнявал всяка добродетел, учел братята, а те, като добра земя, приемали семето на неговите слова и принасяли плодове, достойни за покаяние: един – сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет, както е казал Господ.

И могло да се видят тогава на земята люде, равни по живот на ангелите, и Печерският манастир бил подобен на небе, в който преподобният наш отец Теодосий ясно просиял със светлината на добрите дела, като едно от небесните светила. И Бог така го прославил, че той се явил като извор на веществена светлина.

Игуменът на манастира „Св. архистратиг Михаил” Софроний отивал в своя манастир. Била тъмна нощ. И ето, той видял чудна светлина, която стояла само над манастира на преподобни Теодосий. Удивявайки се на това, игуменът прославил Бога, казвайки: „О, колко е велика Твоята благост, Господи, задето си показал такъв светилник на това свято място, който така просвещава своя манастир!” Също така и мнозина други много пъти виждали това и разказали на всички, тъй че и князът, и болярите чули за тази светлина, осеняваща добродетелния живот на преподобни Теодосий.

Тогава започнали да идват мнозина при преподобния наш отец Теодосий, като изповядвали греховете си и си отивали, получавайки голяма полза. Като идвали, те му донасяли част от имуществото си за издръжка на братята и за благоустройване на манастира, а някои давали и земи.

Особено много обичал светеца христолюбивият княз Изя­слав, който владеел в Киев на престола на своя баща Яро­слав. Той често викал при себе си Теодосий, много пъти и сам идвал при него, насищайки се от неговите боговдъхновени думи.

Преподобни Теодосий дал указание на вратаря да не отваря на никого вратите след като свърши обяда, та никой да не влиза в манастира, докато не наближи вечернята, за да могат следобяд братята да почиват от умората от нощните молитви и утринното богослужение. И ето, веднъж по обяд пристигнал христолюбивият княз Изяслав, по обичая си, заедно с един млад отрок, понеже когато той се приготвял да иде при преподобния, тогава пускал своите боляри да идат по домовете си. Като пристигнал, той слязъл от коня, защото никога не влизал в манастира на кон. Той се приближил до вратите, почукал и заповядал да отворят, за да влезе. Но вратарят му отвърнал, че има заповед на преподобния отец да не отваря вратата никому до времето на вечернята. Тогава христолюбивият княз, указвайки на вратаря да го познае по гласа кой е той, казал: „Това съм аз, само на мен отвори!” А той, като не знаел, че това е князът, отвърнал му така: „Игуменът ми е заповядал, че дори и ако князът дойде, да не отварям вратата. Затова, ако искаш, потърпи малко, докато дойде време за вечернята”. Но князът отговорил: „Аз съм князът, на мен ли няма да отвориш?” Вратарят погледнал през вратите и разбрал, че това е князът. Но не отворил вратите, а отишъл при преподобния и му известил, че князът стои пред вратите и чака. Тогава преподобният излязъл и като видял княза, поклонил му се. А князът казал: „Каква е, отче, твоята забрана, за която говори този инок, че ако и князът дойде, да не го пуска?” Преподобният отговорил: „Заради това,  господарю, тя е установена, за да биха могли след обяд братята, уморени от нощното славословие, да по­спят. А твоето усърдие към Пресветата наша Владичица Богородица, което те е довело тук, е добро и е за преуспяване на твоята душа, и ние много се радваме за идването ти”. Тогава те отишли в църквата. Преподобният се помолил и те седнали; така христолюбивият княз се наслаждавал на медоносните думи, които излизали от устата на преподобния наш отец Теодосий. И като получил от него голяма полза, той се върнал в своя дом, славейки Бога. От този ден той започнал още повече да обича светеца, почитайки го като един от древните свети отци, и във всичко го слушал.

Преподобният наш отец Теодосий не се величаел с това, че князът и велможите го почитали, но бил наистина светило, което светело така ярко, както светилник в тъмнина – в смирение и в поучение на всички негови ученици. И тогава именно той още повече се смирявал, трудел се по цели дни с ръчен труд и наставлявал с дела, а не с думи.

Той често влизал в пекарната и бидейки сам игумен, работел с пекарите, месел тесто, правел хлябове, и като не заравял таланта на телесната си крепост, утешавайки и ободрявайки другите, не отслабвал в своята работа

Веднъж, в навечерието на празника Успение Богородично, нямало вода в готварницата и дошъл при преподобния споменатият по-горе трапезар Теодор, казвайки, че няма кой да донесе вода. Тогава преподобният станал и започнал сам да носи вода от кладенеца, и един от братята, като го видял да се труди така, незабавно отишъл да разкаже за това на останалите, а те побързали с усърдие и надонесли вода с излишък.

Друг път не били приготвени дърва за варене на храна. Същият трапезар Теодор дошъл при преподобния и му казал: „Повели, отче, на един от братята, който е свободен, да при­готви нужните ни дърва”. Преподобният му отвърнал: „Аз съм свободен, аз ще отида”. А наближило времето за обяд. Блаженият наредил на братята да отидат на трапезата, а сам взел брадвата и започнал да цепи дърва. Братята, като излезли след трапезата, видели преподобния свой игумен да сече дърва; тогава те също взели брадви и насекли толкова дърва, че стигнали за много дни.

Когато блаженият Никон (който постригал преподобния, а после отишъл от пещерата) се върнал в Печерския манастир, тогава преподобният наш отец Теодосий, макар да бил игумен, го почитал като свой отец. И често, когато блаженият Никон шиел и слепвал книги, бидейки изключително изкусен в това дело, той предял за него конци. Такива били смирението и простотата на този боговдъхновен мъж, така се трудел той във всяко послушание. И в това той подражавал на Христа, истинския Бог, Който смирил Себе Си и бил послушен.

При това и дрехата му била смирена и бедна, въпреки неговия сан; на тялото му имало бодлива власеница[3], а отгоре  друга, твърде вехта дреха, която той надявал на себе си, за да не показва власеницата си. И мнозина неразбиращи люде го укорявали и му се подигравали за тази дреха. Но той с радост приемал подигравките им, помнейки думите на Господа: „Блажени сте вие, когато ви похулят” (Мат. 5:11).

Веднъж преподобният се отправил при христолюбивия княз Изяслав, който се намирал тогава далеч от града, и останал там до вечерта. А когато поискал да си тръгне, христолюбивият княз заповядал да го отведат в манастира на колесница, за да не се лиши от сън през нощта. По време на пътуването прислужникът, който го возел, като го виждал в бедна дреха и като не мислел, че той е игумен, му казал: „Черноризецо, ти всеки ден си без работа, а аз постоянно се трудя и не мога да се държа на коня; затова нека аз да поспя в колесницата, а ти, понеже можеш да яздиш, седни на коня”. Преподобният смирено станал, седнал на коня и започнал да вози прислужника, който се излегнал в колесницата, радвайки се и славейки Бога. А когато го налягала дрямка, тогава слизал от коня и вървял до него, докато се уморявал, и отново сядал на коня. Когато взело вече да се развиделява, велможите, отиващи при княза, отдалеч узнавали преподобния, слизали от конете и му се покланяли. Тогава преподобният казал на прислужника: „Чедо, ето, вече е ден. Стани и седни на коня”. А той, като виждал, че всички се кланят на преподобния, уплашил се, трепетен станал и възседнал коня, а преподобният седнал в колесницата. Болярите, които ги срещали и му се кланяли, ставали все повече, и от това на коларя ставало все по-страшно. Когато наближили манастира, всички братя излезли и се по­клонили на преподобния до земята. А прислужникът в още по-голям страх мислел: „Кой е този, че всички му се кланят?” Но преподобният го взел за ръка, отвел го в трапезарията и наредил да му дадат да яде и пие, а после, като му дал подарък, пуснал го да си върви.

image
Смирението на преп. Теодосий

Всичко това разказал на братята самият този отрок, а преподобният не говорил за това на никого, но постоянно учел братята, че инокът не трябва с нищо да се превъзнася, а трябва да бъде смирен и да счита себе си по-долу от всички. Той ги учел да имат и на външен вид смирение, да ходят с положени кръстообразно на гърдите ръце и при среща да се покланят един другиму, както подобава на иноци. А най-много ги поучавал той на смирение в това – за всяко дело първо да вземат благословение от старшия, понеже, казвал той, който сее така делата си в благословение, в благословение и ще пожъне от тях сладък плод. И по следния начин показал той силата на това поучение.

Когато идвали при него благочестиви хора за полза, тогава след божественото поучение, той им предлагал трапеза от манастирски ястия, хляб и сочиво. Често и сам христолюбивият княз Изяслав идвал и се хранел от тези ястия. Веднъж, когато той с удоволствие ядял от тях, казал на преподобния: „Знаеш ли, отче, моят дом е пълен с всички световни блага, но никога не съм ял в него с такава услада, както сега при тебе. Когато моите слуги ми приготвят храна, ястията са разнообразни и многоценни, но не са така сладки, както тези. Моля те, кажи ми откъде имат такава сладост вашите ястия?” А боговдъхновеният отец Теодосий, като желаел да го привлече към любовта Божия, отвърнал: „Ако ти, милостиви владико, искаш да разбереш това, послушай, аз ще ти обясня. Когато у нас братята се събират да варят храна и да пекат хлябове, за това нещо им е положен такъв устав. Най-напред братът, който изпълнява това послушание, отива при игумена и взема от него благословение. После, като се поклони три пъти пред светия олтар, запалва свещ от светия олтар и с тази свещ занася огън в готварницата или в пекарната. А когато трябва да се налее вода в котела, послушникът казва на старшия: „Благослови, отче!” и той отвръща: „Бог да те благослови, брате!” И така цялото дело се извършва с благословение, затова и се оказва сладко. А твоите слуги, както мисля, работят, като се карат, роптаят и клеветят един другиго, а често надзирателите ги и бият, и така цялото дело се извършва с грях, и не се оказва сладко”. Като чул това, христолюбивият княз казал: „Наистина, отче, всичко е така, както ти говориш”.

Когато се случвало на преподобния да чуе в своя манастир, че някое послушание е извършено не с благословение, а самочинно, той го наричал „дял на врага” и не позволявал никой от неговото благословено стадо да вкуси такава храна, но заповядвал да я изхвърлят – понякога в речната дълбина, а понякога в горящата пещ, пример за което е следният случай.

На празника на свети великомъченик Димитрий, преподобният наш отец Теодосий отишъл с братята в манастира на този светец. А преди това му донесли от някои благочестиви люде прекрасни хлябове, които преподобният наредил на трапезаря да сложи на трапезата за останалите у дома братя. Но трапезарят не го послушал, а разсъдил: „Когато утре се върнат всички братя, ще им сложа хлябовете; а сега останалите братя нека ядат манастирските хлябове”. Така и направил. На сутринта, когато цялото братство седнало на трапезата и били сложени същите хлябове, нарязани на парчета, преподобният погледнал, повикал трапезаря и го попитал: „Откъде са тези хлябове?” Той отвърнал: „Те бяха донесени вчера, но аз вчера не ги дадох, тъй като имаше малко братя и разсъдих да ги сложа днес на всички братя”. А преподобният му казал: „По-добре щеше да е да не се грижиш за утрешния ден и да направиш по моето нареждане, а днес Господ Бог, Който постоянно се грижи за нас, щеше да ни даде потребното и да се погрижи още и за по-важните неща”. Тогава той наредил на един от братята да събере парчетата хляб в кошница и да ги изхвърли в реката. А на трапезаря наложил епитимия, като виновен в непослушание; също така постъпвал и в други такива случаи.

Преподобният наш отец Теодосий, като виждал, че загри­жеността за бъдещето и любостяжанието не биват у иноците без непослушание, понеже са противни на техните обети, стараел се прилежно да учи своето братство на добродетелта на нестяжанието, за да се укрепяват те с вяра и надежда на Самия Бог, а да не се уповават на имущество. Затова той често ходел по килиите и ако намерел нещо у някого – храна или дрехи повече от полагащите се по устав, или друго имущество, събирал това и го хвърлял в печката, като „дял на врага” и предмет на непослушание, и ги увещавал така:

„Не е добре, братя, за нас, иноците, които сме се отрекли от всичко светско, да събираме отново нещо в своите килии. Как можем да принесем на Бога чиста молитва, държейки в килията си съкровище, когато слушаме думите на Господа: „Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21), и още: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лук. 12:20). И така, братя, бъдете доволни от дрехата, която се полага по устав, и от храната, сложена на трапезата, а в килиите не бива да имаме нищо такова, и тогава всеусърдно, с цялата си мисъл ще принасяте чиста молитва на Бога”. Ето с какви и с много други увещания ги поучавал той с всяко смирение и сълзи. Никога не го виждали придирчив, гневлив и с разсърден поглед, но той бил милосърден, тих и състрадателен към всички. Ако някой от неговото нестяжателно стадо, отслаб­вайки духом, напускал манастира, тогава преподобният поради това се намирал в голяма печал и скръб, и дотогава се молел на Бога със сълзи да върне обратно изостаналата от неговото стадо овца, докато напусналият не се връщал. И като го приемал с радост, преподобният го поучавал никак да не се разслабва от вражеските козни и да не допуска те да го победят, но да им противостои твърдо.

Там имало един нетърпелив брат, който често бягал от манастира и когато се връщал, преподобният с радост го приемал и казвал, че Бог няма да допусне той да завърши живота си някъде извън този манастир, и макар той често да си отива, но кончината му ще е в манастира, и със сълзи молел Бога да даде на този брат търпение. След много­брой­ните свои напускания, той отново един ден се върнал в мана­стира и молел преподобния да го приеме. Преподобният, бидейки наистина милостив, с радост го приел като заблу­дила се овца и го причислил към своето стадо. Тогава този брат, който правел обков на икони, донесъл и положил пред преподобния това, които бил събрал от заплатата за своя труд. А преподобният му казал: „Ако искаш да бъдеш съвър­шен инок, то вземи това и го хвърли в горящата печка, защото това е плод на непослушание”. А той, като наистина каещ се, събрал всичко, по повелението на преподобния, отнесъл го в печката и го изгорил, а сам от това време живеел безизходно в манастира, прекарвайки оставащите му дни в покаяние, и тук, по предсказанието на преподобния, се упо­коил в мир. И така, поучавайки на нестяжание, в което показвал вяра и надежда, преподобният показал и любов, като проявил милосърдие, тъй че никой от неговото стадо да не бъде отхвърлен.

Той проявил и любов, която показва милосърдие към бедните. Ако той видел някой бедняк или сиромах, страдащ или в окъсана дреха, той го съжалявал, погрижвал се за него и със сълзи му помагал. Заради бедните той устроил двор в манастира си с църква „Св. първомъченик Стефан” и там наредил да пребивават бедни, слепи, хроми, прокажени, на които той от манастира давал потребното, а от цялото мана­стирско имущество отделял за тях десетата част. Всяка събота той изпращал, освен това, хлябове на намиращите се в тъмница и затвор.

Преподобният наш отец Теодосий, както и Небесният Отец, бил милосърден не само към бедните, но и към онези, които оскърбявали неговия манастир. Веднъж при него довели вързани разбойници, уловени на манастирска земя при опит за кражба. Преподобният, виждайки ги вързани и намиращи се в такава скръб, ги съжалил, и като се про­сълзил, заповядал да ги развържат, да ги нахранят и напоят. След това той дълго ги поучавал на никого да не правят зло, никого да не обиждат, дал им като помощ достатъчно иму­щество и ги пуснал с мир. А те си тръгнали, славейки Бога и преподобния Теодосий. Умилението стоплило душите им и от това време те на никого не правели зло, но се задово­лявали с това, което придобивали с труд. С такова милосър­дие преподобният утвърдил своето учение за нестяжание и така помилвал и утешил тези, които заради опазване на имуществото обикновено не ги щадят. Той се уповавал, че Сам Господ ще запази това, което е нужно на Неговите раби, от ограбване от разбойници. И Господ оправдал тази вяра на преподобния с такова чудо.

При умножаването на братята било нужно на препо­добния отец Теодосий да разшири манастира за строеж на нови килии. И той започнал сам да се труди с братята със своите ръце и да разширява оградата. И когато манастирът по такъв начин останал без ограда и нямало стражи, една нощ, в дълбоката тъмнина дошли разбойници, които мислели, че в църковните помещения е скрито богатството на монасите. Затова те не отишли в ничия килия, но се устремили към църквата. Там обаче те чули в църквата гласове на пеещи. Като мислели, че печерските братя извършват молитва, те се отдалечили и като изчакали малко в гората, предполагайки, че пеенето вече свършило, отново се приближили до църквата, но чули същите гласове и видели в църквата чудна светлина, и оттам се носели благоухания (понеже ангели пеели в църквата). А те, мислейки че братята извършват полунощно пеене, отново се отдалечили и изчаквали докато свърши пеенето, за да влязат тогава в църквата и да я ограбят. Така те идвали много пъти и чували същите ангелски гласове. След това дошло време за утринната молитва. Клисарят по обичая възгласил: „Благослови, отче!”, и като изпросил благословение, започнал да бие за утреня. Разбойниците, като чули това, отишли в гората и казвали: „Какво да правим, изглежда в църквата имаше привидение; но сега, когато всички се съберат в църквата, тогава ние ще обградим вратите, ще ги убием всички и ще заграбим цялото им богатство”. Така им внушавал врагът, желаейки да похити от това място не толкова имуществото, колкото светото събрание на спасяващите се души; но това не само се оказало невъзможно, но и сам той бил победен от молитвите на преподобни Теодосий. Тези зли люде малко почакали, докато богосъбраното стадо със своя блажен наставник и пастир Теодосий се събрало в църквата, и по време на пеенето на утринните псалми се хвърлили срещу тях като диви зверове; и ето, внезапно станало страшно чудо: църквата с намира­щите се в нея се подигнала от земята и се издигнала във въздуха, така че и със стрели те не могли да я улучат. А намиращите се с преподобния в църквата не разбрали и не чули това. Разбойниците, като видели това чудо, се уплашили и трепетни се върнали по домовете си; и като се умилили в душите си, обещали на никого да не правят зло. А техният предводител и още трима от тях дошли при преподобни Теодосий, каейки се, и му разказали всичко, което се случило. Преподобният, като чул това, прославил Бога, Кой­то не само запазил църковното достояние[4], но ги и спасил от такава смърт. Като ги поучил за спасението на душата, той ги отпратил, и те славели и благодарили на Бога и на Неговия преподобен.

Такова чудо се случило и още веднъж, показвайки, че Бог наистина пази в манастира тази църква на преподобния. Веднъж се случило един от болярите на христолюбивия княз Изяслав да пътува нощем през полето, на 15 поприща[5] от манастира на преподобния наш отец Теодосий. И ето, той отдалеч видял църквата, стояща над облаците. Ужасен, той се втурнал със слугите си, за да узнае каква е тази църква, и когато достигнал до манастира на преподобни Теодосий, пред очите му църквата се спуснала и застанала в манастира на своето място. Той почукал на вратата и когато вратарят отворил, влязъл и разказал на преподобния това, което се случило. Оттогава често идвал при него, насищайки се от неговите боговдъхновени слова, и давал от своето имущество за благоустройване на манастира и за украсяване на запазваната от Бога църква.

Също така била открита чудотворната Божия грижа не само за самата църква, но и за именията, принадлежащи на Теодосиевия манастир. Веднъж хванали разбойници и вързани ги водели в града при съдията. И когато по Божие изволение им се случило да минат покрай един хутор[6] на Печерския манастир, тогава един от тези вързани злодей кимнал към този хутор, казвайки: „Една нощ ние дойдохме при този хутор, за да го ограбим и да похитим всичко, което има в него. Но видяхме тук високо ограден град, така че не ни беше възможно да се приближим към него”. По такъв начин Бог, благият Пазител, оградил манастирското имение по молит­вите на уповаващия се на Него преподобни Теодосий, който всяка нощ обхождал манастира, казвайки молитва и ограждайки с тази молитва манастира и цялото му имущество като с крепка стена.

Този наставник на нестяжанието се уповавал, че Сам Господ ще се погрижи да даде и това, което служи не толкова за удовлетворяване на нуждите, колкото за украшение. И това упование на преподобния било потвърдено със силата на Пресветата Майка на Господа по такъв начин.

Болярин на споменатия по-горе княз Изяслав, на име Судислав Геуевич, в свето Кръщение Климент, като се отправял веднъж със своя княз в поход, дал такъв обет: „Ако аз се върна у дома здрав, то ще дам на Пресвета Богородица в манастира на блажения Теодосий две гривни злато и ще изкова още и венец на нейната икона”. Когато битката започнала, много народ паднал от двете страни. Накрая враговете били победени и спасилите се киевчани се върнали у дома. Боляринът забравил своя обет. И ето, след няколко дни, когато той по обяд спал в дома си, се раздал страшен глас, който го зовял по име: „Клименте!”

Той станал, седнал на постелята и видял иконата на Пресвета Богородица от манастира на преподобни Теодосий, стояща пред постелята му, и чул от иконата такъв глас: „Защо, Клименте, ти не Ми даде това, което обеща? Сега ти казвам: постарай се да изпълниш обещанието си!” След тези думи иконата станала невидима. А боляринът с голям страх взел толкова злато, колкото обещал, и като направил и златен венец за украса на иконата на Пресвета Богородица, отнесъл ги в Печерския манастир при преподобни Теодосий, който и не помислял за такова украшение, и му ги дал. В скоро време същият този болярин по Божие смотрение замислил да даде Евангелие в манастира и дошъл при преподобни Теодосий с Евангелие, скрито под дрехата. Когато след молитвата те искали да седнат и боляринът още не показвал Евангелието, преподобният му казал: „Брате Клименте, извади преди това светото Евангелие, обещано на Пресвета Богородица, намиращо се под дрехата ти, и тогава ще седнеш”. Като чул това, боляринът бил поразен от прозорливостта на преподобния, понеже никому още не бил говорил за това; и като извадил светото Евангелие, той го дал в ръцете на преподобния. И тогава вече, като седнал, насладил се на духовната беседа, а после се върнал у дома си, разгласявайки как нестяжателят, уповаващ се на украсяване от Бога, чудотворно се украсява не само с богоугодни вещи, но и с прозорливост.

Но повече от всичко, упованието си на Бога за възпълване на оскъдицата и недостига доказал този преподобен нестя­жател с много безчислени чудеса, от които ще припомним следното.

Инок Иларион, който всеки ден и нощ преписвал книги в килията на преподобния наш отец Теодосий, докато той в това време с устата си тихо пеел псалтир, а с ръцете си предял вълна или вършел някаква друга работа, разказал. Една вечер, когато те били заети със своята работа, дошъл при преподобния икономът Анастасий, казвайки, че на следващия ден няма с какво да купят нито продукти за братската трапеза, нито други нужни предмети. Преподобният му отвърнал: „Както виждаш, сега е вечер, а утрешният ден е далече; затова иди и потърпи малко, като се молиш на Бога – няма ли Той да ни помилва и да се погрижи за нас, както Му е угодно”. След такъв отговор икономът си отишъл. А преподобният станал, влязъл във вътрешната част на килията си да чете обичното си правило и след молитвата се върнал и седнал, продължавайки своята работа. Отново влязъл икономът със същите думи; а преподобният му отвърнал: „Не ти ли казах: моли се на Бога? Утре, като се отправиш в града, ще вземеш в дълг от продавачите всичко нужно за братята, а после, по Божието благодеяние, ще върнем дълга. Понеже е верен Бог, Който казва: „Не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето” (Мат. 6:34). Бог няма да ни остави по Своята благодат”.

Когато икономът си отишъл, влязъл светъл отрок, облечен във воинска одежда; като се поклонил, той поставил на масата гривна[7] злато и без да каже нещо, излязъл. Преподобният станал, взел златото и се помолил със сълзи, благодарейки на Бога. На сутринта, като повикал вратаря, той го попитал: „Влизал ли е някой тази нощ през вратата?” Вратарят отвърнал: „Уверявам те: щом само слънцето залезе, вратите бяха затворени и оттогава не съм ги отварял, и никой не е идвал при нас”. Тогава преподобният повикал иконома и му подал гривната злато с думите: „Ето, казваш ти, брат Анастасий, че няма с какво да купим нужното за братята. Сега има злато; купи каквото е необходимо”. Икономът разбрал благодатта Божия и като паднал в нозе, просел прощение. А преподобният го наставил, казвайки: „Никога не се отчайвай, но се укрепявай с вяра и всяка скръб възлагай на Бога – понеже по Своята воля Той се грижи за нас. Направи днес угощение за братята, тъй като Господ ни е посетил; а когато оскъднеем, Бог ще се погрижи за нас”. Така се и случило.

Веднъж дошъл при преподобният трапезарят Теодор и казал: „Днес няма какво да сложа за братята на трапезата”. Преподобният му отвърнал: „Иди и потърпи малко, молейки се на Бога; нима Той не ще се погрижи за нас? А ако не бъдем достойни, то свари пшеница, смеси я с мед и постави за братята на трапезата. Но ние се надяваме на Бога, Който е дал в пустинята небесен хляб на непокорните люде. Силен е Той и на нас да даде днес храна”. Тогава трапезарят си тръгнал. А преподобният застанал на непрестанна молитва. И ето, първият от болярите на княз Изяслав, Йоан, на когото Бог положил мисъл на сърце, напълнил три коли с хра­ни­телни продукти: хляб, сирене, риба, сочиво, просо и мед, и ги изпратил в манастира при преподобния. Като видял това, преподобният прославил Бога и казал на трапезаря: „Виждаш ли, брате Теодоре, Бог не ни е оставил, ако само се надяваме на Него от цялото си сърце. Иди и направи за братята голямо угощение в този ден, понеже Бог ни е посетил”. И така преподобният се възвеселил с братята на трапезата с духовна радост, като благодарил на Бога, че „няма оскъдност у ония, които Му се боят” (Пс. 33:10). А Бог, по молитвите на препо­добния, вършел изобилно в неговата обител подобни чудотворства.

Веднъж дошъл при преподобни Теодосий от града през­витер, просейки вино за служение на Божествената Литур­гия, и преподобният, като повикал църковния управител, заповядал му да налее вино в съда на свещеника. А той от­върнал: „Малко е виното при мене – едва за три или четири Литургии”. Преподобният му казал: „Налей всичко на този човек, а за нас ще се погрижи Бог”. Но той нарушил за­поведта на светеца и налял на презвитера в съда малко вино, като оставил за Литургията на следващия ден. Презвитерът показал на преподобния колко малко му налели. Тогава преподобният отново повикал управителя и му казал: „Не ти ли казах: налей всичко, а за утрешния ден не се безпокой. Нима Бог ще остави утре храма на Своята Майка без служба? Още сега ще ни даде Той вино в изобилие”. И така, упра­вителят отишъл, налял всичкото вино на свещеника и го отпратил. И ето, вечерта, когато свършила трапезата, по предсказанието на преподобния докарали три каруци с бъчви, пълни с вино, които изпратила една жена, разпо­реждаща се с всичко в дома на христолюбивия княз Всеволод. Като видял това, църковният управител прославил Бога, удивявайки се на предсказанието на преподобния Теодосий, който казал: „Днес Бог ще ни изпрати вино в изобилие”, което се и изпълнило на дело.

Същият този църковен управител бил свидетел и на друго равно на това чудо, станало по молитвите на преподобния. Когато наближил празникът Успение на Пресвета Богородица, нямало дървено масло[8], за да се налее този ден в кандилата, и църковният управител намислил да изцеди масло от полски семена, да го налее в кандилата и да ги запали. Като попитал за това преподобни Теодосий и като получил неговото позволение, управителят постъпил както бил намислил. Но когато той се приготвил да налее вече маслото в кандилата, видял паднала в маслото умряла мишка. Тогава бързо отишъл при преподобния и му известил, че с най-голямо внимание бил покрил съда с елея и не знае как там е влязла и потънала мишката. Преподобният разбрал, че това се е случило по Божие смотрение, осъдил своето неверие и му казал: „Трябва, ние, брате, да имаме надежда на Бога и да се уповаваме, че Той е силен да ни даде нужното, а не да правим по своето неверие това, което не трябва. Иди, излей това масло на земята и като се молиш на Бога, потърпи малко – Той ще ни даде днес масло в изобилие. Когато преподобният дал на управителя тази заповед и се помолил, било вече вечерно време. Един богаташ в това време докарал голяма каца, напълнена с дървено масло. Виждайки това, преподобният прославил Бога, че Той така бързо чул него­вата молитва. Напълнили с елея всички кандила и при това по-голямата част от него останала. И на другия ден светло отпразнували празника на Пресвета Богородица.

И не оскъднявали чудесата, които по молитвите на преподобния запълвали оскъдицата. В тяхното число било и следното.

Христолюбивият княз Изяслав, който имал истинска християнска любов към преподобния наш отец Теодосий и често идвал при него, наслаждавайки се на неговите медоносни слова, като дошъл веднъж при преподобния, останал в духовна беседа с него до вечерта. И така, той заедно с братята и с преподобния присъствал на вечерната молитва. Внезапно по Божия воля завалял силен дъжд. Преподобният, като видял дъждовния поток, повикал трапезаря и му заповядал да приготви ястие за вечеря на княза. Тогава при него дошъл ключарят и казал: „Отче, у нас няма мед за питието на вечерята на княза и на съпровождащите го”. Преподобният отговорил: „Така ли? Нима няма нищо?” Трапезарят отвърнал: „Да, отче, нищо”. Преподобният отново му казал: „Иди, виж по-добре: ако е останало макар и малко количество, стига”. А той отвърнал: „Повярвай ми, отче, и съда, в който беше това питие, аз обърнах като празен, и го поставих надолу”. А преподобният Теодосий, изпълнен наистина с Божиите дарования, му казал: „Иди, и по моята дума, в името на нашия Господ Иисус Христос, ще намериш мед в този съд”. Той с вяра отишъл и по думите на преподобния намерил съда поставен прав и пълен с мед. Изпълнен със страх, той бързо отишъл да разкаже на преподобния за случилото се, а преподобният му казал: „Мълчи, чедо, и не говори за това никому нито дума, но донеси колкото е нужно за княза и съпровождащите го; давай също за питието и на братята, защото това е Божие благословение”. Когато дъждът престанал, князът се отправил към дома си, а в манастира било толкова голямо благословение, че този мед стигнал на братята за дълго време.

Веднъж при преподобния дошъл старшият пекар и му казал: „Нямам брашно, за да пека хлябове за братята”. Преподобният му отвърнал: „Иди и огледай житницата, дали няма да намериш засега в нея малко брашно, а по-нататък Господ ще се погрижи за нас”. А той отвърнал на преподобния: „Истина ти казвам, отче, аз самият изметох хранили­щето, в него няма нищо, а само в един ъгъл – малко трици, три-четири шепи”. Преподобният му казал: „Повярвай ми, чедо, Бог може от такова малко количество трици да ни даде брашно, както при

Илия Той направил за онази вдовица, на която от една шепа дал много брашно, така че тя с децата си се прехранила във времето на глад, докато отново не се върнало изобилието. И сега Бог е Същият, и може да направи за нас от малкото много. Иди и гледай, ще бъде ли на това място Божието благословение”. След тези думи братът отишъл и като влязъл в хамбара, видял хранилището, което преди било празно, а по молитвите на преподобния наш отец Теодосий сега било пълно с брашно, тъй че то преливало отгоре и се сипело на земята. И като видял с ужас това преславно чудо, той се върнал при преподобния и му разказал за него. А преподобният му казал: „Върви, чедо, и не говори за това на никого, но прави за братята хлябове по обичая. По молитвите на преподобните наши братя Бог ни изпрати Своята милост”. Толкова голямо било усърдието на преподобния наш отец Теодосий към Бога и упованието му на нашия Господ Иисус Христос, че той нямал никаква надежда на земна помощ и не се надявал на нищо в тоя свят, но във всичко, от цялата си душа и мисъл се обръщал към Бога и на Него възлагал всичкото си упование, като не се грижел за утрешния ден, но имал постоянно в ума думите на Господа, Който е казал: „Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?... И тъй, не се грижете за утрешния ден” (Мат. 6:26, 34). Молейки се за това, преподобният говорел с несъмнена вяра: „Владико Светий, Ти си ни събрал на това място; ако на Твоята света милост е угодно да живеем още тук, бъди ни Помощник и Подател на всички блага. В името на Твоята Пресвета Майка е въздигнат този дом, а ние в Твое име сме се събрали в него. И Ти, Господи, ни запази и съхрани от всяко внушение на лукавия враг, и ни сподоби да получим вечен живот, като всякога влагаш Твоя страх в сърцата ни, та чрез него да наследим тези блага, които са приготвени за праведниците”.

И така всеки ден преподобният наш отец Теодосий учел своите братя, като ги утешавал и забранявал да отслабват в нестяжанието и в другите добродетели, но ги поучавал непрестанно да усилват подвига. А Господ му помагал и потвърждавал думите му с толкова големи чудеса, които ставали там.

По цели нощи преподобният прекарвал без сън, като със сълзи въздавал хвала на Бога и често прекланял колене до земята, и това слушали често църковните уставчици. Когато наставало време за утринното богослужение и уставчиците идвали да вземат от него благословение, тогава тези от тях, които идвали до килията му тихо, чували как той се моли и много плаче, и често удря глава в земята. Затова уставчикът, като се отдалечавал малко, започвал да стъпва шумно и преподобният, като чувал тропането на нозете му, замлъквал, правейки се че спи, а когато той чукал на вратата и казвал: „Благослови, отче!”, преподобният продължавал да мълчи, така че едва след трикратно почукване и думите „Благослови, отче”, светецът, сякаш ставайки от сън, казвал: „Господ наш Иисус Христос да те благослови, чедо!” Най-рано от всички той се оказвал в църквата, и така, както разказвали, той правел всяка нощ.

По време на своето игуменство, освен казаното дотук, той се подвизавал и с други трудове, не само за своето спасение, но и за спасението на повереното му стадо. Никога не го били видели да лежи, но когато от телесна немощ той искал да заспи след повечерието, тогава той заспивал малко седейки и след това, като ставал за нощното богослужение, правел поклони.

Също така никога не били виждали той да излива вода на своето тяло, но умивал само ръцете и лицето си.

А ако имало угощение за братята, то той самият всякога ядял сух хляб, салатни зеленчуци, сварени без олио, и пиел вода. Никога не го виждали да седи на трапезата намръщен или сърдит, но всякога бил с весело лице, сияещо от благодатта Божия.

Ежегодно през поста на светата Четиридесетница препо­добният наш отец Теодосий отивал в пещерата (където после било погребано неговото честно тяло) и там се затварял до настъпването на Неделя Цветница. А в петъка пред тази неделя, по време на вечернята той идвал при братята и като заставал до църковните двери, поучавал ги и ги утешавал за техния постнически подвиг, а себе си унижавал пред тях, като че в сравнение с тях не бил постил и една седмица.

Често преподобният от тази пещера, в която със знанието на братята се затварял, ставал нощем тайно и сам отивал на манастирския хутор, и там пребивавал сам в пещера в скрито място, за което знаел единствено Бог. И оттам пак нощем пред петъка, предшестващ Неделя Цветница той се връщал в първата пещера, а след това излизал от нея при братята, тъй че те мислели, че той е прекарал в нея всичките дни на поста. Големи скърби и изкушения правели тогава в пещерата злите духове на преподобния. Нанасяли му рани, както разказват за светия велик Антоний Египетски. Но Този, Който се явил на споменатия подвижник, заповядвайки му да дерзае, Той и на преподобни Теодосий невидимо подавал сила от небето, за да ги победи. И както и да го гонели враговете, той пребивавал сам в такава тъмна пещера и не се уплашил от множеството вълци на княза на тъмнината, но стоял твърдо като добър Христов воин, и с молитва и пост ги прогонвал от себе си, тъй че после те не смеели да пристъпят до него, но само отдалеч го изкушавали с помисли.

Веднъж, когато след повечерието той искал малко да поспи и седнал (защото той никога не лежал), в пещерата се раздал гръмък шум на множество бесове, като че едни от тях карали колесници, други биели тимпани, някои свирели на дудуци и произвеждали заедно такъв шум, че пещерата се тресяла. Като чувал всичко това, преподобният не се упла­шил, не се ужасил, но като се оградил с оръжието на Кръста и станал, започвал да пее[9] псалтир, и тогава този шум и гласове утихвали. А когато след молитвата той сядал, отново се чувал, както и преди, глас на безчислени бесове. А преподобният отново ставал и започвал пеенето на псалмите. Така много дни и нощи му досаждали злите духове, като не му давали никак да заспи, докато той не ги победил напълно с помощта на Божията благодат и получил такава власт над тях, че те и отдалеч не смеели да пристъпят към това място, където преподобният се молел, но бягали от него. Това се потвърдило с много чудеса, за едно от които ще разкажем.

В килията, където пекли хлябове за братята, бесовете причинявали големи вреди: ту разсипвали брашното, ту разливали кваса, приготвен за хлебното тесто, ту правели други неприятности. Старшият пекар дошъл при преподобни Теодосий и му разказал всичко това. А преподобният вечерта отишъл в тази килия и като затворил след себе си вратата, останал в нея, молейки се до утренята, и от това време бесовете не се явявали на това място и не причинявали повече пакости.

Веднъж дошъл при преподобния наш отец Теодосий брат от едно манастирско имение и казал: „В обора, където държим животните, сега е жилище на бесове, и те правят голяма щета, като не дават на животните да ядат. Често и свещеникът чете молитва, като поръсва обора със света вода, но няма никакъв успех”. Тогава преподобният, като се въоръжил с молитва и пост, дошъл в това имение. Вечерта влязъл в обора и като затворил вратата, прекарал там в молитва до сутринта. Оттогава бесовете не се явявали на това място, както и в пекарната, и никому не могли да нанасят вреда в това имение.

Не само преподобният побеждавал бесовската сила, но ако той чуел, че някой от братята търпи бран от бесовски мечтания, той го извиквал, поучавал го и наставлявал да стои крепко против дяволските козни, да не се поколебава и да не отслабва от техните нападения, да не напуска това място, но да се огражда с молитва и пост и всякога да призовава Бога, за да победи злия бяс. Той им разказвал и случай, станал с него самия.

„Една нощ – казал той – когато пеех в килията обичай­ните псалми, пред мене застана черен пес, тъй че не можех да направя поклон. Дълго стоя той пред мене и когато аз исках да го ударя, той стана невидим. Тогава ме обзе страх и трепет в такава степен, че аз бих поискал да бягам от това място, ако не бе ми помогнал Господ. Когато малко дойдох на себе си от ужас, започнах прилежно да моля Бога и да правя чести поклони, и страхът се отдръпна от мен, тъй че от това време аз вече не се плашех от бесовските изкушения, ако и да се явяваха те пред очите ми”. Освен тези думи, той им говорил и други слова, укрепявайки ги против злите духове, и ги отпращал радостни и славещи Бога за такива наставления на техния крепкодушен наставник и учител.

Ето какво разказал за това на блажения Нестор един от братята, споменатият по-горе Иларион: „Голямо досаждане ми причиняваха в килията злите бесове. Когато аз си лягах нощем на леглото, явяваха се множество бесове и като ме вдигаха за косата, тъпчеха ме и ме влачеха. Като не можех повече да търпя, аз разказах за тази пакост на преподобния Теодосий и исках да се преместя в друга килия. А преподобният ме умоляваше, казвайки: „Не, брате, не я напускай, за да не се похвалят над теб злите бесове, че са те победили и обърнали в бягство, и тогава ще започнат да ти правят още по-големи злини, като получили власт над тебе. Но се моли прилежно на Бога в килията си и Бог, като види твоето търпение, ще ти даде победа, така че те не ще посмеят и да се приближат към тебе”. А аз отново му казах: „Моля те за това, отче, понеже от него време не мога да оставам в тази килия, поради множеството живеещи в нея бесове”. Тогава преподобният ме прекръсти и каза: „Иди, брате, в килията си и от сега лукавите бесове няма повече да издевателстват над тебе, и ти няма повече да ги виждаш”. Аз с вяра се поклоних на преподобния и си отидох, и от тогава многокознените бесове не смееха да се приближат до моята килия – бяха изгонени от молитвите на преподобни Теодосий.

С такова мъжество против невидимите врагове съеди­нявал преподобният наш отец Теодосий и мъжество против видимите Божии врагове.

Той имал обичай често пъти да става нощем, тайно ходел при евреите и мъжествено спорел с тях за Христа, като ги укорявал и обвинявал, и ги наричал отстъпници от Божия закон и богоубийци. Той много искал да бъде убит за изповядването на Христовата вяра, и особено, като истински подражател на Христа – от ръцете на тези, които убили Христа.

Заедно с това този мъжествен преподобен желаел да по­страда и за изповядването на правдата, и ето какво се случило достоверно.

Като се минало доста време, откакто той станал игумен, случила се, по внушение на лукавия враг, вражда между три­ма руски князе, братя по рождение. Двама от братята – Светослав, княз Черниговски, и Всеволод, княз Переяславски – встъпили в борба с по-големия си брат, христолюбивия Киев­ски княз Изяслав, прогонили го от престолния град Киев и сами завзели този град. Те пратили покана на преподобния наш отец Теодосий да дойде при тях на обяд, но преподобният, виждайки, че несправедливо е изгонен христолюбивият княз Изяслав, с дръзновение отвърнал на пратеника: „Неприлично е за мен да отида на пира на Йезавел и да вкусвам ястия, пълни с кръв и убийство”. И след като дълго го наставлявал, той пуснал пратеника, казвайки: Моля те да предадеш всичко това на този, който те е пратил”. Като чули това, князете не се разгневили на него, като знаели, че е праведник, но не го и послушали, а се устремили да изгонят своя брат, и съвсем го изгонили от тази област. След това се върнали назад и Светослав седнал в Киев на престола на Изяслав, а Всеволод, като по-малък, се отправил в своята Переяславска област. Тогава преподобният наш отец Теодо­сий, изпълнен с Дух Светий, започнал непрестанно да изобличава княз Светослав за това, че той сторил неправда, заел незаконно престола и като изгонил по-големия си брат, все едно изгонил своя роден баща. Понякога преподобният му пращал писма, понякога пред велможите, идващи в мана­стира, го укорявал за несправедливото изгонване на брат му, молейки да предадат тези укори на княза. Накрая му написал дълго писмо, като го изобличавал с такива думи: „Гласът на братовата ти кръв вика към небето, както кръвта на Авел против Каин”. Привел той също и имената на мнозина други древни братоненавистници, гонители и убийци и извадил наяве всичките му дела. Като написал така, той отправил пис­мото до княза. Князът, като прочел това послание, се разгневил, хвърлил го на земята и заревал като лъв против преподобния, и поради това се разнесъл слух, че преподобни Теодосий ще бъде осъден на заточение. Тогава братята изпаднали в голяма печал и молили преподобния да престане да изобличава княза, също и мнозина боляри идвали и разказвали за княжеския гняв, и го съветвали да не му се противи, „понеже – казвали – той ще те прати на заточение”. А преподобният, като чул, че му говорят за заточение, зарадвал се духом и казал: „Много се радвам за това, братя, и няма за мене нищо по-блажено в този живот, като това – да бъда изгонен заради правдата. Нима ще ме смути лишаване от богатство и имущество или ще ме опечали раздялата с моите деца или ниви? Нищо от това не сме донесли със себе си на този свят, но голи сме се родили и също така трябва голи да си отидем от този свят. Затова аз съм готов или на заточение, или на смърт”. И оттогава той започнал още повече да укорява княза за братоненавистничество, желаейки да бъде заточен. Но князът, макар и да бил силно разгневен на преподобния, не дръзнал да му стори никакво зло, защото знаел, че той е мъж праведен и преподобен, поради което и преди често завиждал на брат си Изяслав, който имал в своето владение такъв светилник, както разказал за това, след като сам чул от княза, инок Павел, игумен на един от манастирите в Светославовата област. Накрая преподобният наш отец Теодосий, по многократните молби на братята и велможите, а най-вече защото разбрал, че няма с нищо да успее да промени княза чрез такива укори, престанал да го изобличава и от това време замислил да го убеди с молби да върне на своя брат владението му.

След няколко дни княз Светослав, като узнал, че преподобни Теодосий прекратил своя гняв или по-право – своите изобличения, бил твърде зарадван от това, понеже отдавна вече желаел да беседва с него и да се наслади на неговите боговдъхновени думи. Затова той пратил при преподобния да го питат: ще му позволи ли да дойде в неговия манастир. И когато преподобният благословил той да дойде, той с радост се отправил на път и дошъл с болярите си в неговия манастир. А преподобният с братята, като излязъл от църквата, посрещнал го по обичая, при което всички, както следва, се поклонили на княза. А князът, след като поздравил преподобния, му казал: „Аз не дръзнах да дойда при тебе без позволение, мислейки, че като се гневиш на мен, ти няма да ме пуснеш в своя манастир”. Преподобният му отвърнал: „Нима може, благий господарю, нашият гняв да стори нещо против твоята власт? Но на нас подобава да изобличаваме и да говорим това, което е за спасение на душата, а вие трябва да покорявате на това”. Като влезли в църквата, те се по­молили и след молитвата седнали. Тогава преподобният наш отец Теодосий, като започнал да говори от Божестве­ните Писания, много поучавал княза за братската любов. А князът отправял много обвинения против своя брат и затова не искал да се помири с него. И след дълга душеполезна беседа князът отишъл в своя дом, славейки Бога, задето се удостоил да беседва с такъв човек, и оттогава често идвал при него, наслаждавайки се на неговата духовна храна повече, отколкото с мед и капки от вощен мед[10].

Често пъти след това и сам преподобният наш отец Теодосий ходел при княз Светослав, като му напомнял за страха Божий и за любовта към брата.

Веднъж преподобният дошъл при него и като влязъл в покоите, където седял князът, видял много хора, свирещи пред него. Едни извличали музика от гусли, други свирели на органи, а трети – на други инструменти, и всички се веселили, както това обичайно се прави пред княза. А преподобният гледал на това с наведена глава. После той подигнал малко глава и му казал: „Ще бъде ли така в другия, бъдещия век?” Князът се умилил от думите на преподобния, просълзил се и заповядал на свирещите да спрат. И от това време, ако някога по негова заповед свирела музика, а той узнавал, че идва преподобният, всякога повелявал на музикантите да стоят тихо и да мълчат.

Често пъти, когато съобщавали на княза, че идва преподобният, той излизал да го посрещне, срещал го пред вратите на храма – и така, радвайки се, те влизали в храма. Веднъж, когато този княз се веселил и дошъл преподобният, князът казал: „Наистина ти казвам, отче, ако ми бяха казали, че моят роден баща е възкръснал от мъртвите, аз не бих се зарадвал на това така, както на твоето идване, и не бих се боял така, и не бих го почитал така, както твоята преподобна душа”. А преподобният му отвърнал: „Ако ти така се боиш от мене, изпълни моята воля и върни на брат си престола му, който му даде твоят благоверен баща”. Князът на това мълчал, не знаейки какво да отговори. Защото врагът така го разпалил против брат му, че той не искал и да чуе за него.

А преподобният наш отец Теодосий по цели дни и нощи молил Бога за христолюбивия княз Изяслав, заповядал също да го поменават на ектениите като престолен княз и най-старши от всички, а този, като незаконно седнал на този престол, заповядал да не го поменават в своя манастир. После, едва умолен от братята, заповядал и този княз да поменават с другия, но първо Изяслав, а после – Светослав.

Като виждал такива раздори между руските князе, споменатият по-горе свети Никон (който във всичко съдействал на постригания от него преподобни Теодосий) заминал с двама иноци на остров Тмутараканск, където устроил манастир. А преподобни Теодосий много го молел да не се раз­деля от него, докато те двамата са живи; но като не успял да го умоли, останал в последващите трудове от живота си без него.

Така, изпълнен с добродетели и като напълнил манастира с братя, които вече не се вмествали в първоначалния манастир, преподобният наш отец Теодосий започнал да се подвизава, прилежно молейки Бога как и къде да би се преселил на по-просторно място и да устрои голяма каменна църква също на името на Пресвета Богородица. А Бог открил, че неговата молитва за това Му е благоприятна, а мястото за преселване и устройване на църквата явил с дивни чудеса. Към тяхното число се отнасят следните.

Един благочестив и богобоязлив човек вървял през гората покрай първоначалния Печерски манастир. Била тъмна нощ. И ето, той видял чудна светлина над този манастир (както и преди това игумен Софроний, но още по-голяма от предишната) и сред тази светлина видял преподобни Теодосий, стоящ пред църквата с ръце, издигнати към небето, да от­пра­вя усърдна молитва към Бога. Докато той гледал с изумление, явило се друго чудо: грамаден пламък излязъл от върха на църквата и като приел вид на дъга, преместил се на другия хълм и там застанал в тази част, където впоследствие преподобният наш отец Теодосий започнал да строи нова каменна църква. А пламъкът изглеждал като дъга, стояща с единия си край на върха на старата църква, а с другия – на мястото на новата, докато този човек не подминал хълма. После той правдиво разказал всичко това в манастира на преподобния. Бог показал също така и друго чудо за същото нещо на хората, които живеели наблизо.

Веднъж нощем те чули безчислени пеещи гласове. Като се вдигнали от постелите си, те излезли от домовете, застанали на високо място и гледали откъде са тези гласове. Над Печерския (стария) манастир сияела голяма светлина. И в тази светлина те видели множество иноци, излизащи от старата църква и отиващи на мястото на новата. Едни от тях носели иконата на Пресвета Богородица, а другите, вървейки след тях, пеели, държейки в ръцете си запалени свещи; а пред тях вървял преподобният техен отец и наставник Теодо­сий. Като достигнали до това място и като извършили на него пеене и молитва, те се върнали назад и отново с пеене влезли в старата църква. Това видение видели не един, не двама, но много хора и разказвали за него. Тъй като там нямало нито един от братята, те разбрали, че видели ангели – така влизащи и излизащи, и поради това прославили Бога, Който прославял това място по молитвите на преподобния Теодосий, и казвали с патриарх Яков: „Господ е на това място... Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни” (Бит. 28:16-17).

image
Чудното видение на мястото на бъдещата църква

Тук няма пространно да припомняме това, как преподобният наш отец Теодосий, намирайки се в своя манастир, погълнат от богоприятна молит­ва за преместването на манастира, в същото време заедно с преподобни Антоний се явил на майсторите, които повикал за строежа на тази предуказана със знамения от Бога църква; как за началото на това дело било чудесно посочено полето, където се извършили знаменията за преселването на преподобния и където тогава се събрало множество хора, а преподобният избрал удобно място за основа на църквата; как сам княз Светослав, идвайки случайно, му дарувал по Божие внушение на своето поле такова място. После този избор бил потвърден от суша, роса и огън от небето, паднали по молитвите на преподобни Антоний, но не без участието и на този блажен устроител преподобни Теодосий, което подробно е описано заедно с други удивителни дела в сказанието за тази света църква. И така, по неизповедимата благодат Божия преподобният наш отец Теодосий основал в името на Небесната Царица небоподобна църква. Пръв копал земя за основите благо­верният княз Светослав и дал за това дело сто гривни злато в ръцете на преподобния Теодосий.

И сам преподобният всеки ден усърдно се подвизавал с братята, трудейки се за съграждането на този свят храм и заедно с това съграждал в себе си храм на Светия Дух, все повече възраствайки от ден на ден в добродетелите, като се показал отец на сираците, застъпник на вдовиците, помощ­ник на оскърбяваните; а външното благообразие на храма на своето тяло съвършено пренебрегвал, тъй че тези, които го виждали да отива при работниците, не мислели, че това е сам игуменът, но един от кухненските послушници. Веднъж преподобният наш отец Теодосий отивал при работниците, които се трудели на строежа на църквата, и го срещнала една бедна вдовица, която оскърбил съдията, и му казала: „Черноризецо, кажи ми: в манастира ли е вашият игумен?” Преподобният ѝ отвърнал: „Защо ти е нужен? Той е грешен човек”. Жената му казала: „Не зная дали е грешен, но зная само това, че той мнозина избавя от скърби и напасти. Затова и аз дойдох при него, за да ми помогне в оскърблението, нанесено ми несправедливо от съдията”. Като узнал причината за нейната скръб, преподобният се съжалил над нея и ѝ казал: „Жено, отиди сега в дома си, а когато дойде нашият игумен, аз ще му разкажа за тебе и той ще те избави от скръбта ти”. След този отговор жената се върнала вкъщи. А преподобният отишъл при съдията и като му разказал за жената, избавил я от насилието, и съдията заповядал да ѝ върнат всичко, което ѝ било отнето с оскърбление.

Ето в какви достойни за небето дела се трудел преподобни Теодосий по време на строителството на небоподобната църква. И макар през живота си той да не я довършил докрай, то след смъртта си, със своите молитви, близки до Бога, помагал на блажения Стефан, който след него приел игуменството и завършил делото му.

Когато преподобният наш отец Теодосий след богоугодния си живот се приближил към кончината си, тогава, като предузнал отхождането си при Бога и деня на своя покой, наредил да съберат всички братя, намиращи се не само в манастира, но и по хуторите или на други послушания, и всички служители. И започнал да наставлява всички – да измине всеки с всеусърдно прилежание и страх Божий повереното му служение; със сълзи поучавал всички за спасение на душите и богоугоден живот, за пост и усърдие към храма, и за това, че трябва да стоят в него със страх Божий, с любов и покорност не само на по-старшите, но и на равните на себе си. След тези думи той ги благословил и отпратил.

Дошъл и благочестивият княз Светослав да посети преподобния, и той, като отворил устата си, изливаща благодат, започнал да го поучава за благочестието, как трябва да се държим за православието и да се грижим за светите Божии храмове. Между другото казал: „Моля се на Господа Бога и на Неговата всенепорочна Майка за твое благочестие, да ти даде Той тихо и безметежно управление. И ето, поверявам на твое благочестие този свят Печерски манастир, дом на Пресвета Богородица, който Сама Тя е благоволила да създаде. Нека не властва над него нито Киевският архиепископ, нито някой друг от клира на „Св. София”[11], но нека да го поддържа твоята власт, а след тебе – твоите деца, и така до последните от твоя род”.

После, измъчван от студ и хвърлян в огън, преподобният изнемогнал и легнал на одър, на който никога преди това не бил лягал, казвайки: „Да бъде волята Божия. Както е благоволил Той за мене, така и да стори. Но моля Ти се, Владико мой Иисусе Христе, бъди милостив към моята душа, да не я устраши лукавството на враговете, но да я приемат Твоите ан­гели, съпровождащи я през тъмните митарства и отвеждащи я при светлината на Твоето милосърдие”. Като казал това, той замлъкнал. Братята били в голяма скръб и печал, че той не могъл три дни с никого да говори, нито да подигне очи, тъй че мнозина биха могли да помислят, че е умрял, ако не виждали, че той леко диша.

След тридневното си боледуване, преподобният наш отец Теодосий станал от одъра и казал на всичките събрали се братя:

„Братя мои и отци, ето вече се свършва времето на моя живот, както ми откри Бог в дните на моя пост в пещерата. А вие обмислете помежду си кого искате да ви поставя вместо себе си за игумен”. Като чули това, братята опечалени започнали да плачат. Но все пак, като излезли от стареца и като се посъветвали, решили да определят за свой игумен Стефан, църковния уставчик. На другия ден, като повикал пак всички братя, преподобни Теодосий им казал: „Какво решихте по­между си, чеда? Кой от вас е достоен да бъде игумен?” Те всички отвърнали, че е достоен Стефан. Като повикал Стефан, преподобният го благословил вместо себе си на игуменство и казал: „Предавам ти, чедо, манастира; пази го с усърдие и както аз установих службите, така и дръж манастирските предания; не изменяй устава, но върши всичко по манастирския закон и чин. А братята учи да му се покоряват”. След това преподобният ги пуснал, като посочил деня на кончината си: „В събота – казал той, – когато се дигне слънцето, душата ми ще си отиде от тялото”. И отново като повикал само Стефан, поучавал го как да пасе светото стадо; и Стефан вече не се отлъчвал от преподобния, като му служел със смирение, защото преподобният вече силно изнемогнал от болестта.

Когато настанала събота и се развиделяло, преподобният наредил да повикат всички братя и ги целунал всички под­ред; а те плачели и ридаели, че се разделят с такъв пастир. И той започнал да им говори така: „Любими мои чеда и братя, с любов аз се простих с вас, тъй като аз отивам при моя Владика Иисус Христос. Ето ви игумен, избран по вашата воля; считайте го за духовен отец, почитайте го, бойте се от него и правете всичко по неговото повеление. А Бог, Който е сътворил всичко чрез Своето слово и повеление, Той да ви благослови и да ви запази без беда от лукавия враг, и да запази твърда и непоколебима вашата вяра в единомислие и любов, та да бъдете до последното си издихание заедно; да ви даде благодат да се трудите за Него без порок и всеки от вас да бъде в такова единение с всички, че да бъдете едно тяло и една душа в смирение и послушание, за да бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец. И Господ да бъде с вас! Моля ви и ви заклевам за това – в тази одежда, в която съм сега, да ме погребете в тази пещера, в която прекарвах дните на поста. Не умивайте моето бедно тяло; нека никой от любов да не ме вижда, но вие сами погребете на указаното място тялото ми”. Като слушали тези разпореждания от устата на светеца, братята горчиво плачели.

Преподобният, утешавайки ги, казвал: „Обещавам ви, бра­тя и отци, че ако и по тяло да си отивам от вас, то духом всякога ще бъда с вас”.

След това наставление преподобният отпратил всички, не оставяйки никого при себе си.

Един от братята, който всякога му служел, направил малка дупчица и гледал през нея. И ето, преподобният станал, паднал ничком на колене и се молел със сълзи на милостивия Бог за спасението на своята душа, като призовавал на помощ всички светии, а особено Пресветата наша Владичица Богородица, на Която той поверявал своето стадо и това място. След молитвата той отново легнал на леглото си и след кратък сън, като погледнал към небето и гръмогласно казал с весело лице: „Благословен е Бог! Ако това е така, то аз вече не се боя, но с радост отхождам от този сват”. Така казал той, виждайки, както изглежда, някое видение. После той легнал правилно, като изправил нозете си и положил кръстообразно ръце на гърдите си, и предал светата си душа в Божиите ръце, и се съединил със светите отци, в 6582 година от сътворението на света, а от Рождество Христово – в 1074 година, в третия ден на месец май, в събота, както сам предсказал, след възхождането на слънцето.

Тогава братята подели голям плач за него и после, като го взели, занесли го в църквата и по обичая извършили свещените молитви. Като че по някакво Божествено откровение се стекло множество верни, които с усърдие се събрали сами и стояли пред манастирските врати, очаквайки кога ще изнесат преподобния. А братята, като затворили вратите, не пускали никого и чакали, докато всички се разотидат, тогава да го погребат, както той сам заповядал.

Дошли също много боляри, но и те стоели пред вратите; и ето, по Божие смотрение небето внезапно се смрачило и завалял силен дъжд, и всички те се разотишли. След това дъждът престанал и отново изгряло слънце. Тогава братята занесли преподобния в споменатата пещера, погребали го в нея с почит и като я затворили, се отдалечили. Този ден те прекарали без храна.

А благоверният княз Светослав тогава бил недалеч от Печерския манастир и видял огнен стълб от земята до небето над манастира, и по това разбрал, че преподобният се преставил, и казал на тези, които били с него: „Струва ми се, че днес преподобни Теодосий се е преставил от земята на небето”. Князът преди този ден бил при него и видял, че болестта му е много тежка. Като изпратил там и узнал със сигурност за кончината му, той много оплаквал преподобния.

През тази година, по молитвите на преподобния наш отец Теодосий, се умножили всички блага в неговия манастир и по земите му било изобилие, и животните се плодили в небивало до тогава количество. Като виждали това и като помнели обещанието на светия отец, братята прославили Бога, че техният учител и наставник се сподобил с такава благодат. Но не само тогава, а и досега Бог, по молитвите на преподобния наш отец Теодосий, не оставя неговата обител. Понеже е истина това, което говори Божественото Писание: „Праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния” (Прем. Сол. 5:15). И наистина, ако този преподобен се е разлъчил от нас по тяло, то, както са­мият той е казал, духом той е винаги с нас, което може да се види от многото негови чудеса след смъртта.

Един болярин попаднал под силния гняв на княза. Мнозина идвали и му казвали: „Князът иска да те прати на заточение”. А той прилежно се молел на Бога и призовавал на помощ преподобния наш отец Теодосий, казвайки: „Зная, отче, че ти си свят; ето, настъпи време на напаст – умоли Небесния Владика да ме избави от нея”. И ето, когато веднъж той по обяд спял, явил му се преподобният наш отец Теодосий и казал: „За какво така скърбиш? Или мислиш, че съм си отишъл от вас? Ако с тялото си съм се разделил от вас, духом съм всякога с вас. На следния ден князът ще те повика, като вече изобщо няма да има гняв против тебе. И отново ще те постави на предишното ти място”. А боляринът се събудил, и вече не насън видял как преподобният излиза през вратата; и думите му се изпълнили на дело. И боляринът оттогава имал още по-голяма любов към манастира на преподобния.

Един човек, който се готвел за път, имал у себе си ковчеже, пълно със сребро, което донесъл в манастира на преподобния наш отец Теодосий и го дал на съхранение на един черноризец, по име Конон, като на свой познат и приятел. Това видял един от братята, по име Николай, и съблазнен от беса, откраднал и скрил среброто. Като влязъл в килията си и я огледал, Конон не намерил това сребро. Изпаднал в голямо безпокойство, той със сълзи се молел на Бога, като често призовавал преподобни Теодосий да му помогне да не бъде посрамен пред този, който му дал среброто на съхранение. След молитвата той задрямал малко и видял на сън преподобни Теодосий, който му казал: „Това, за което ти се безпокоиш, по дяволско внушение взе черноризецът Николай и скри в пещерата”. Преподобният му показал и мястото, казвайки: „Иди, и без да казваш на никого за това, вземи своето”. Като се събудил, той бил в голяма радост, бързо станал и като запалил огън, отишъл на указаното място, където намерил търсеното, по думите на светия отец. Като взел среброто, той го донесъл в килията си, хвалейки и славейки Бога и прославяйки Неговия угодник преподобни Теодосий.

Бил и такъв случай. Един от клириците на голямата света църква „Св. София” тежко боледувал, изгарян от огъня на болестта. Като дошъл малко на себе си, той молел Бога и преподобния наш отец Теодосий за облекчаване на болестта, и щом само заспал, видял преподобния Теодосий, който му дал своя жезъл с думите: „Вземи и ходи с него”. Когато се събудил, той почувствал, че огънят го оставил и болестта му престанала, и разказал на тези, които били с него, за явяването на преподобния. По такъв начин, като се възстановили силите му, той отишъл в Печерския манастир и разказал на братята как бил излекуван от болестта по молитвите на преподобни Теодосий. А те, като чули това, прославили Бога, Който дал такава благодат на Своя раб, техния духовен отец.

Ето какво още станало по молитвената сила на преподобния доста време след кончината му, за което и ще припомним в края на това повествование.

Когато блаженият игумен Стефан по дяволско внушение бил изгонен от манастира на преподобния наш отец Теодосий, и преподобният Никон, който след кончината на преподобния отново дошъл от споменатия по-горе остров Тмутараканск, приел игуменството, в това време настанали дните на великия пост. В първата седмица на това тъй строго въздържание, според устава на преподобния наш отец Теодосий, в петък за братята, като за подвижници, потрудили се твърде много, трябвало да бъдат сложени на трапезата хлябове от чисто брашно и с тях – мед и мак. Също и блаженият Никон наредил на трапезаря да направи според обичая. А той, като не послушал игумена, излъгал, като казал, че няма брашно, за да направи тези хлябове. Но Бог не презрял труда и молитвите на Своите раби и не допуснал да бъде нарушено това, което било установено от преподобни Теодосий. Когато след светата Литургия иноците отивали на трапезата на постен обяд, донесли оттам, откъдето съвсем не се очаквало, натоварена каруца с такива хлябове. Като видели това, братята прославили Бога и свети Теодосий, изумявайки се, как Бог всякога се грижи за тях и дава всичко нужно, по молитвите на преподобния отец и наставник Теодосий. След два дни трапезарят наредил на пекарите да пекат обичайните за братята хлябове от това брашно, за което той преди казал, че го няма. Когато те започнали да работят и вече да месят тестото, там се оказала жаба, която сякаш била сварена в налятата от тях вода, и така тяхната работа била осквернена заради непослушанието. Така благоизволил Бог, за да за­пази светото стадо по молитвите на преподобни Теодосий, тъй че тези, които тази света седмица провели в такива големи подвизи, да не могат да вкусят от хлябовете, направени с грях, носещи печата на врага; и за да внимават всички над себе си целомъдрено във всичко.

След като достатъчно вече разказахме, нека прекъснем на това място заедно с блажения летописец своя разказ. Летописецът, радвайки се и благодарейки на Бога за такъв добродетелен живот на преподобния и богоносен наш отец Теодосий, че той се е подвизавал така в последното време, а също плачейки и скърбейки, че неговият живот не е бил описан от никого (както сам тук изяснява), по своята любов към преподобния си отец се потрудил от препълненото си сърце. И написал в писанията си тази макар малка част от многото неща, които видял и чул – за слава и чест на великия Бог и наш Спасител Иисус Христос, с Когото да бъде слава на Отца, заедно с Пресветия Дух, сега и винаги, и в без­крайните векове. Амин.

 

[1] Сочиво – сок от семена. Понякога така наричали варена пшеница с мед или варени зърна от ориз, леща и др.

[2] Овод – двукрило насекомо, подобно на едра муха, чиито личинки паразитират в млекопитаещи (говеда, коне и пр.).

[3] Власеница – груба дреха от козина, каквато са носели в древност монасите на голо.

[4] Достояние (слав.) – принадлежащото на някого (или на нещо).

[5] Поприще – древна пътна мярка за разстояние, ок.1600 м.

[6] Хутор – малко населено място, състоящо се от едно или няколко дома­кинства.

[7] Гривна – парична единица в Киевска Русия.

[8] Олио.

[9] Изразът „пеене на псалтир” в древната монашеска практика озна­чава бавното и внимателно четене на псалтир. (Виж бел. на с. 15.)

[10] “пaче мeда и3 с0та” (Пс. 18:11).

[11] Внушителната по големина съборна църква „Св. София” била построена през първата половина на ХІ в. в центъра на Киев и била духовен център на Киевска Русия. При нея била и митрополитската резиденция.

 

Тропарь, глас 8:

Возвысився на добродетель, измлада возлюбив монашеское житие, к желанию доблественне достиг, вселился еси в пещеру, и украсив житие твое пощением и светлостию, в молитвах яко безплотен пребывал еси, в российстей земли яко светлое светило просияв, отче Феодосие: моли Христа Бога спастися душам нашим.

 

Кондак, глас 3:

Звезду российскую днесь почтим, от востока возсиявшую, и на запад пришедшую: всю бо страну сию чудесы и добротою обогатившу, и вся ны содеянием и благодатию монашескаго устава, блаженнаго Феодосия.

 

 

imageПамять преподобного отца нашего Петра чудотворца (X в.)

Родиной сего преподобного был город Константинополь. Он происходил от богобоязненных родителей. Когда родители преподобного приняли иноческое звание, а вскоре за ними постриглись в монашество и два брата его, Павел и Дионис, то и он, подражая им и желая проводить одинаковую с ними жизнь, также принял иночество вместе с братом своим Платоном. Став иноком, он с таким усердием предался иноческой жизни, что превзошел в этом всех своих сверстников, ибо, стараясь сперва подражать им, а потом и всем прочим инокам, он перенимал от них добродетели и применял их к своей жизни. Своею высокою подвижническою жизнью он снискал себе любовь бывшего в то время италийского епископа Николая2949, который имел желание почтить его епископским саном, но он уклонился от этого, сославшись на то, что считает себя недостойным такой чести. Епископ Николай отправился тогда к брату его, Павлу, и в утешение Коринфской церкви, не имевшей тогда епископа, рукоположил его во епископы города Коринфа2950. После сего и преподобный Петр, уходя от усиленных просьб принять епископство, пришел к брату своему Павлу в Коринф и наложил на себя обет молчания, но пробыл в нем один только год, не доведя своего подвига до конца, так как пришли к Павлу в Коринф из далекой страны2951 знатные люди и владельцы кораблей и просили его поставить им во епископы брата его, по причине того, что епископ их скончался. Самого святого Петра они так настойчиво просили быть у них епископом, что он, не находя в себе сил отказать им, задумал было бежать из Коринфа, но когда прошло довольно много времени, и пришедшие еще с большею настойчивостью продолжали свои просьбы, то он, наконец, тронут был их слезами и принял их предложение.

Приняв епископский сан, преподобный со всем усердием отдался делу церковного учительства и усердием своим платил за усердие к нему паствы. В делах милосердия он доходил до того, что не жалел для бедных даже своей одежды. Он кормил сирот, заботился о вдовах, доставлял пищу бедным, тайно подавал милостыню всем, нуждавшимся в ней. Когда однажды случился неурожайный год и страну посетил голод, то он неослабным подаянием милостыни прокормил многие тысячи голодавшего народа. В это время случилось раз, что в сосуде осталось немного уже пищи, но преподобный нашел его вскоре совершенно полным, так что бывшей в нем пищи хватило для нуждающихся на целый год. По милосердию своему к страдающим он выкупал пленников и освобождал слабых от насилия сильных людей. Кроме того, он исцелил одну бесноватую отроковицу, предсказал в притче бедствие Пелопоннесу2952 и задолго прозрел день своей кончины. Достигши семидесятилетнего возраста и совершив бесчисленное множество добрых дел, он отдал блаженную душу свою Господу. И по кончине своей он совершал чудеса, источая из гроба своего благоухание, изгоняя бесов и исцеляя всякие болезни, а также вразумляя тех, кто искал этого у гроба его2953.

* * *

2949 Это был константинопольский патриарх Николай I Мистик. В 895 г. он занял константинопольскую патриаршую кафедру, в 906 г. за отлучение от св. причащения императора Льва VI Философа по поводу его вступления в четвертый брак с Зоею сослан был императором на остров Ирию, а в 911 г. возвращен был снова на свою кафедру, которую и занимал до смерти своей, последовавшей в 925 г.

2950 Коринф – древнейший из городов Греции, расположен в северной части древней Арголиды, на берегу Коринфского залива. Основание христианской церкви в нем было положено св. ап. Павлом.

2951 Т.е. из города Аргоса, расположенного на берегу Арголадского залива. О том, что преподобный Петр был епископом в городе Аргосе, говорится в одном из синаксарей. Тут же говорится и о том, что его рукоположил во епископы патриарх Николай I Мистик.

2952 Пелопоннесом называлась в древности южная часть нынешней Греции.

2953 Преподобный скончался в X веке. Мощи его в 1421 г. были перенесены из Аргоса в Навплию. При открытии гроба, как повествовали очевидцы, потряслась земля, воздух наполнился благовонием, потекли многие исцеления.

 

Чудотворна Киево-Печерска икона на Божията Майка "Успение'' (1073 г.) 

imageimageimageЧудотворна Киево-Печерска икона на Божията Майка "Успение"

Историята на чудотворната Киево-Печерска икона датира от най-ранните години на християнство в Русия. Тогава преподобните отци, основателите на руското монашество Антоний и Теодосий, са събирали в пещерите на брега на Днепър благоговейна войска от подвижници. А Божията Майка, свидетелствала с големи и неизказани чудеса за Своето благоволение към обитателите на киевските пещери и като укрепила духовно обителта, пожелала да въздигне тук за Себе Си и дивен храм, невиждан преди това по славянските земи.

По това време на служба при благоверния княз Ярослав постъпил варяжкият княз Шимон, който по застъпничество на Божията Майка бил чудесно избавен от смърт на бойното поле. При една буря в морето Шимон видял чудесно явление на някаква дивна църква. След това се чул глас, който му заповядал да донесе в Русия и да предаде в Печерската обител скъпоценния венец и пояс, които някога украсявали Разпятието, направено от бащата на княз Шимон. А освен това било наредено този златен пояс да бъде избран за мярка при строителството на Успенския събор: двадесет пояса широчина, тридесет - дължина, и петдесет - височина.

Като отишъл в Киев, Шимон връчил пояса на преподобните отци Антоний и Теодосий и им рекъл:

- Ето мярката за основите на бъдещата църква.

През 1075 година в Киев пристигнали от Цариград четирима изкусни майстори-строители и разказали на Печерските старци за видението, което били видели във Византия. Веднъж при изгрев слънце при всеки от тях дошли благообразни юноши със следната покана: 

- Царицата ви вика във Влахерна.

Строителите незабавно отишли във Влахерна по едно и също време, срещнали се там и научили един от друг, че били чули еднаква покана от Небесната Царица. И Тя им се явила, заобиколена от сонм Небесни Сили, и им заповядала:

 - Искам да Си построя църква в Русия, в Киев. Вземете със себе си злато за три години и заминете да строите.

Строителите й се поклонили и промълвили:

 - Господарке! Заповядваш ни да отидем в далечна чужда страна, в която никога досега не сме ходили. При кого да отидем там?

Божията Майка им обяснила:

- Изпращам ви при живеещите там Антоний и Теодосий. 

И веднага строителите с очите си видели двамата печерски подвижници.

- Антоний само ще ви благослови - продължила Пречистата - и скоро ще отиде във вечния покой, а Теодосий ще го последва на втората година. Така че вземете злато в изобилие и тръгвайте на път. Ще ви възнаградя така, както никой не би могъл. Ще ви дам това, което око не е виждало, ухо не е чувало и на човека на ум не е идвало - Аз Сама ще дойда в построената от вас църква и ще живея в нея.

Владичицата дала на потресените майстори строители мощи от седем свети мъченици и им наредила да ги положат в основите на бъдещия храм, а след това им показала видение на голямата църква, за да запомнят нейните размери и очертания. Майсторите попитали:

- Господарке, на кого желаеш да бъде посветен храмът?

Небесната Царица отговорила:

- Нека църквата да бъде Богородична. 

И им връчила икона "Успение на Пресвета Богородица" с думите:

- Нека тази икона да бъде игуменията на манастира.

След този разказ всички прославили Бога и Майка Му.

Преподобни Антоний рекъл на цариградските гости:

- Чудо! Спасителят ни удостои с голяма благодат. Явилите ви се юноши са били пресветли Ангели, а само Бог знае точно по какъв начин Божията Майка ви е показала вида на нашите лица с Теодосий. Благословени да са идването ви и добрата ви спътница - честната икона на Владичицата Богородица.

Такъв е чудесният произход на безценното съкровище на Киевската лавра - иконата "Успение".

Големи чудеса придружавали и цялото строителство на съборния храм "Успение на Пресвета Богородица". За да узнаят мястото, където трябвало да бъде построен, преподобните Антоний и Теодосий измолили от Бога да им даде специален знак. Една сутрин цялото място, където после построили голямата църква, се оказало сухо, докато наоколо била паднала роса. Следващата нощ чудото се повторило, само че обратно - росата покрила само мястото на бъдещия храм. По молитвите на преподобните върху измерената с пояса на Шимон площадка паднал огън от небето и направил вдлъбнатина, подобна на ров.

В основите на съборния храм поставили мощите, връчени на майсторите от Самата Владичица. По време на строителството, както била предрекла Божията Майка, отначало починал преподобният Антоний, а на втората година, когато основите на храма вече били издигнати, починал и Теодосий. Чак при третия игумен, блажения Стефан, храмът бил завършен и освещаването му било придружено от големи чудеса.

Намиращата се в него света икона оставала невредима при всички бедствия, които сполетявали Киев и неговата лавра. През 1677 години обиколили с иконата "Успение" града и турците отстъпили от стените му. През 1712 година цар Петър поискал от светата икона благословение за Полтавската битка. През 1812 година чудотворната икона защитила града от нашествието на Наполеоновата армия.

На иконата Божията Майка е изобразена като починала на одър. До одъра има Евангелие. До главата и нозете на Пречистата има по петима апостоли. 

Първовърховният апостол Петър стои с кадилница до главата й, а апостол Павел се е привел отляво при нозете на Царицата. В средата на одъра Спасителят приема в ръцете Си душата на Божията Майка.

Не е известно чии ръце са нарисували това изображение на заминаването на Пречистата за небето. По-важно е друго - Самата Тя го е държала в дланите Си, когато е поръчала на четирима майстори строители да занесат иконата на Влахерна в Киев.

Преподобните Антоний и Теодосий са приели светата икона, мнозина светии и стотици хиляди обикновени богомолци от всички краища на Велика, Малка и Бяла Рус и от други православни земи са я целували благоговейно и са й се покланяли.

 

image
Киево-Печерска, Свенска-Печерска икона на Богородица с предстоящи св. Антониий и св. Теодосий Печерски със свитъци. 1288 г

Свен­ская-Пе­чер­ская ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри бы­ла на­пи­са­на пре­по­доб­ным Али­пи­ем Пе­чер­ским (  око­ло 1114). На иконе изо­бра­же­на Бо­жия Ма­терь, си­дя­щая на пре­сто­ле, на ко­ле­нях у Нее Бо­гом­ла­де­нец. Спра­ва от тро­на сто­ит пре­по­доб­ный Фе­о­до­сий, а сле­ва – пре­по­доб­ный Ан­то­ний Пе­чер­ские. До 1288 го­да она на­хо­ди­лась в Ки­е­во-Пе­чер­ском мо­на­сты­ре, где про­сла­ви­лась чу­де­са­ми, и в 1288 го­ду бы­ла пе­ре­не­се­на в Брян­ский Свен­ский мо­на­стырь, в честь Успе­ния Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы, сле­ду­ю­щим об­ра­зом. Чер­ни­гов­ский князь Ро­ман Ми­хай­ло­вич, бу­дучи в Брян­ске, ослеп. Услы­шав о чу­де­сах от ико­ны, пи­сан­ной са­мим пре­по­доб­ным Али­пи­ем, князь по­слал в мо­на­стырь гон­ца с прось­бой при­слать к нему в Брянск ико­ну для ис­це­ле­ния. Ико­ну от­пра­ви­ли вме­сте со свя­щен­ни­ком по ре­ке Десне. Во вре­мя пла­ва­ния лод­ка при­ста­ла к пра­во­му бе­ре­гу ре­ки Све­ны. По­сле но­чев­ки пут­ни­ки утром по­шли к лод­ке, чтобы по­мо­лить­ся иконе, но не на­шли ее там, а уви­де­ли на го­ре про­тив ре­ки Све­ны. Ико­на сто­я­ла на ду­бе меж­ду вет­вя­ми. Весть об этом до­шла до кня­зя Ро­ма­на; его при­ве­ли к иконе пеш­ком. Князь го­ря­чо мо­лил­ся и обе­щал по­стро­ить на этом ме­сте мо­на­стырь, от­дав ему все зем­ли, ко­то­рые уви­дит с го­ры. По­сле мо­лит­вы князь на­чал про­зре­вать. Сна­ча­ла он уви­дел тро­пин­ку, за­тем близ­кие пред­ме­ты и, на­ко­нец, все окрест­но­сти. При­ло­жив­шись к иконе, князь от­слу­жил мо­ле­бен, а за­тем все со­брав­ши­е­ся ос­но­ва­ли де­ре­вян­ный храм в честь Успе­ния Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы. Де­ре­во, на ко­то­ром пре­бы­ва­ла ико­на, сру­би­ли и упо­тре­би­ли на дос­ки для дру­гих икон. То­гда же бы­ло уста­нов­ле­но празд­не­ство Свен­ской иконе Бо­жи­ей Ма­те­ри 3 мая.

Ико­на про­сла­ви­лась ис­це­ле­ни­я­ми сле­пых, бес­но­ва­тых, за­ступ­ни­че­ством от вра­гов.

 

Икона Богородицы Печерская-Нерукотворенная

Пе­чер­ская Неру­ко­тво­рен­ная ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри бы­ла яв­ле­на в 1085 г. на стене ал­та­ря древ­не­го Ве­ли­ко­го Успен­ско­го хра­ма Ки­е­во-Пе­чер­ской Лав­ры, ко­то­рая, со­глас­но пре­да­нию за­пе­чат­лен­но­му в Пе­чер­ском Па­те­ри­ке, счи­та­лась уде­лом Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы.

О са­мом чу­дес­ном яв­ле­нии свя­то­го об­ра­за Па­те­рик сви­де­тель­ству­ет сле­ду­ю­щее: «Ико­но­пис­цы при­ня­лись за де­ло – укра­шать храм. Во вре­мя тру­дов их в ал­та­ре неви­ди­мою си­лою са­ма изо­бра­зи­лась ико­на Бо­го­ма­те­ри. С недо­уме­ни­ем смот­ре­ли они на об­раз; вдруг про­свет­лил­ся он па­че солн­ца, так что ико­но­пис­цы долж­ны бы­ли пасть ниц. Ко­гда они при­под­ня­лись с зем­ли и ста­ли смот­реть на ико­ну, вдруг из уст Бо­го­ро­ди­цы вы­ле­тел бе­лый го­лубь, по­ле­тел го­ре́ к об­ра­зу Спа­си­те­ля и там скрыл­ся. Чрез несколь­ко вре­ме­ни го­лубь вы­ле­тел из уст Спа­си­те­ля и ле­тал по всей церк­ви, под­ле­тая к ико­нам всех свя­тых, и сел за чу­до­твор­ною мест­ною ико­ною Бо­го­ма­те­ри. Сто­яв­шие вни­зу хо­те­ли его пой­мать, но ни за ико­ною, ни за за­на­ве­сью не мог­ли най­ти его. Вдруг го­лубь опять вы­ле­тел из уст Бо­го­ро­ди­цы в ал­та­ре и по­ле­тел квер­ху, к об­ра­зу Спа­си­те­ля. Быв­шие ввер­ху хо­те­ли его пой­мать, но он опять вле­тел в уста Спа­си­те­ля, и свет об­ли­стал ико­ны».

С это­го вре­ме­ни мно­же­ство спис­ков Пе­чер­ско­го Неру­ко­тво­рен­но­го об­ра­за Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы име­ли ши­ро­кое рас­про­стра­не­ние как по Ру­си, так и по все­му пра­во­слав­но­му ми­ру.

 

Минея. Май

Пра́зднование Пресвяте́й Влады́чице на́шей Богоро́дице и Присноде́ве Мари́и в честь ико́н Ея́, Имену́емых Пече́рская-Нерукотворе́нная и Све́нская-Пече́рская 12

НА ВЕЛИ́ЦЕЙ ВЕЧЕ́РНИ

На Го́споди, воззва́х: стихи́ры, глас 1.

Подо́бен: О, ди́вное чу́до:

  О, ди́вное чу́до:/ Пречи́стый лик Богома́тере самопису́ется,/ и у́жаса исполня́ются Ея́ повеле́нием/ муси́ю13 кладу́щии гре́честии иконопи́сцы/ в небеси́ подо́бней це́ркви Пече́рстей/ и тре́петно взыва́ют к Первообра́зней:/ Чи́стая, ра́дуйся, нас не оставля́ющая,/ Госпо́дь с Тобо́ю.

Непости́жно явле́ние ико́ны Богоро́дицы/ на стене́ Пече́рския це́ркве/ и ди́вно сия́ние, со́лнца светле́йшее, исходя́щее от нея́,/ превосхо́дит же ум земноро́дный/ и ужаса́ет явле́ние Ду́ха Всепречи́стаго/ из о́браза чуде́снаго, я́ко го́лубя,/ подаю́щаго нам собо́ю ве́лию ми́лость.

Пресла́вное ны́не чу́до,/ ди́вно явле́ние све́тлаго о́браза Пречи́стыя Богоро́дицы/ с Предве́чным Младе́нцем ви́дяще,/ иконопи́сцы гре́честии вку́пе с преподо́бным Али́пием/ от души́ сла́вляху Ю,/ с ни́ми же и мы недосто́йными усты́/ от се́рдца вопие́м Обра́дованней:/ ра́дуйся, Цари́це, нас не оставля́ющая.

Сла́ва, глас 5:

Кто не удиви́тся и не просла́вит/ Засту́пницу ро́да на́шего,/ чуде́сно явля́ющую е́же о нас промышле́ние/ в сия́ющем ли́ке Свое́м,/ незри́мо изображе́нном/ в благода́ти испо́лненной це́ркви Пече́рстей,/ е́же ви́дяще и благогове́йно воспомина́юще,/ благода́рно вси воззове́м Обра́дованней:/ ра́дуйся, на́ша и́стинная Ма́ти,/ Пече́рская похвало́.

И ны́не, пра́здника.

Вход. Проки́мен дне. И чте́ния.

Бытия́ чте́ние (глава 28):

Изы́де Иа́ков от студенца́ кля́твеннаго/ и и́де в Харра́нь. / И обре́те ме́сто, и спа та́мо,/ за́йде бо со́лнце,/ и взят от ка́мения ме́ста того́, и положи́ возгла́вие себе́,/ и спа на ме́сте о́ном, и сон ви́де:/ и се ле́ствица утвержде́на на земли́,/ ея́же глава́ досяза́ше до Небе́с,/ и А́нгели Бо́жии восхожда́ху и низхожда́ху по ней,/ Госпо́дь же утвержда́шеся на ней и рече́:/ Аз Бог Авраа́мов, отца́ твоего́,/ и Бог Исаа́ков, не бо́йся:/ земля́, иде́же ты спи́ши на ней,/ тебе́ дам ю и се́мени твоему́. / И бу́дет се́мя твое́, я́ко песо́к земны́й,/ и распространи́тся на мо́ре, и ли́ву, и се́вер, и на восто́ки,/ и возблагословя́тся о тебе́ вся коле́на земна́я и о се́мени твое́м. / И се Аз с тобо́ю, сохраня́яй тя на вся́ком пути́,/ я́ко не и́мам тебе́ оста́вити,/ до́ндеже сотвори́ти Ми вся, ели́ка глаго́лах тебе́. / И воста́ Иа́ков от сна своего́ и рече́:/ я́ко есть Госпо́дь на ме́сте сем, аз же не ве́дех. / И убоя́ся, и рече́:/ я́ко стра́шно ме́сто сие́,/ несть сие́, но дом Бо́жий,/ и сия́ врата́ Небе́сная.

Проро́чества Иезекии́лева чте́ние (главы 43 и 44):

  Та́ко глаго́лет Госпо́дь:/ бу́дет от дне осма́го и про́чее,/ сотворя́т иере́и на олтари́ всесожже́ния ва́шего/ и я́же спасе́ния ва́шего,/ и прииму́ вы, глаго́лет Адонаи́ Госпо́дь. / И обрати́ мя на путь врат святы́х вне́шних,/ зря́щих на восто́ки, и сия́ бя́ху затворе́на. / И рече́ Госпо́дь ко мне:/ врата́ сия́ затворе́на бу́дут и не отве́рзутся,/ и никто́же про́йдет сквозе́ их,/ я́ко Госпо́дь Бог Изра́илев про́йдет и́ми, и бу́дут затворе́на. / Я́ко игу́мен ся́дет в них сне́сти хлеб,/ по пути́ Ела́мских врат вни́дет и по пути́ его́ изы́дет. / И введе́ мя по пути́ врат святы́х,/ су́щих к се́веру, пря́мо хра́му, и ви́дех,/ и се испо́лнь сла́вы храм Госпо́день.

При́тчей чте́ние (глава 9):

Прему́дрость созда́ Себе́ дом/ и утверди́ столпо́в седмь. / Закла́ своя́ же́ртвенная, и раствори́ в ча́ши Свое́й вино́,/ и угото́ва Свою́ трапе́зу. / Посла́ Своя́ рабы́, созыва́ющи с высо́ким пропове́данием на ча́шу, глаго́лющи:/ и́же есть безу́мен, да уклони́тся ко Мне,/ и тре́бующим ума́ рече́:/ прииди́те, яди́те Мой хлеб и пи́йте вино́, е́же раствори́х вам. / Оста́вите безу́мие, и жи́ви бу́дете,/ и взыщи́те ра́зума, да поживе́те,/ и испра́вите ра́зум в ве́дении. / Наказу́яй злы́я, прии́мет себе́ безче́стие,/ облича́яй же нечести́ваго, опоро́чит себе́,/ обличе́ния бо нечести́вому – ра́ны ему́. / Не облича́й злых, да не возненави́дят тебе́,/ облича́й прему́дра, и возлю́бит тя. / Даждь прему́дрому вину́, и прему́дрший бу́дет;/ сказу́й пра́ведному, и приложи́т приима́ти. / Нача́ло прему́дрости – страх Госпо́день,/ и сове́т святы́х – ра́зум:/ разуме́ти бо зако́н, по́мысла есть блага́го. / Сим бо о́бразом мно́гое поживе́ши вре́мя,/ и приложа́тся тебе́ ле́та живота́.

На лити́и стихи́ры, глас 3:

Прииди́те, любопра́зднственнии собо́ри,/ воспои́м неусыпа́ющую в моли́твах Богоро́дицу/ и, с серде́чною ве́рою Ея́ о́бразу кла́няющеся,/ потщи́мся подража́ти Ей в милосе́рдии и кро́тости,/ да обря́щем Ея́ заступле́нием/ ми́лость у Христа́ Бо́га на́шего.

Прииди́те, богокра́сный ли́че Пече́рских отце́в/ и убо́зии подража́тели их,/ воспо́йте Ма́терь Бо́га на́шего/ и всемо́щную Храни́тельницу оби́тели сея́,/ из глубины́ души́ прося́ще пред чуде́сным Ея́ о́бразом/ ми́ра и спасе́ния душа́м на́шим.

Прииди́те, вси, ве́дущии Бо́га,/ к Небе́сней Цари́це и Ма́тери всех,/ прославля́юще Ея́ снизхожде́ние к ро́ду на́шему,/ и в избра́нном уде́ле Пече́рстем источи́те сле́зы души́ своея́/ пред незри́мо Су́щей зде,/ умиле́нием и любо́вию зову́ще к Ней:/ ра́дуйся, Обра́дованная,/ ве́рных Свои́х рабо́в не оставля́ющая.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

На стихо́вне стихи́ры, глас 2.

Подо́бен: До́ме Евфра́фов:

Пречи́стый дом/ и пресла́вный жре́бий/ Бо́жия Ма́тере/ све́тло торжеству́ет/ явле́ние в нем Богоро́дицы.

Стих: Слы́ши, Дщи, и виждь,/ и приклони́ ухо Твое́.

Ра́дуется лик/ преподо́бных Пече́рских/ и со А́нгелы сла́вит/ безме́рную ми́лость/ Присноде́вы.

Стих: Кля́тся Госпо́дь Дави́ду и́стиною/ и не отве́ржется ея́.

С ве́рою и любо́вию/ взира́юще на Пече́рский о́браз/ Бо́жия Ма́тере,/ ра́достно да воспои́м/ Первообра́зную.

Сла́ва, глас 6:

  Я́ко ве́рнии сы́ны Небе́сныя Ма́тере,/ усе́рдно ны́не теце́м к Ея́ благода́тному о́бразу/ и, уми́льно взыва́юще благода́рственная,/ обря́щем Небе́сную благода́ть душа́м на́шим.

И ны́не, пра́здника.

Тропа́рь, глас 4:

  Днесь све́тло торжеству́ет Пече́рская оби́тель/ и ра́дуется явле́нием о́браза Богома́тере/ безме́рный лик Пече́рских отце́в,/ с ни́миже и мы непреста́нно вопие́м:/ ра́дуйся, Благода́тная, Пече́рская похвало́.

 НА У́ТРЕНИ

По 1-м стихосло́вии седа́лен, глас 4.

Подо́бен: Воззре́вши на гро́бе:

Воззре́вше на пресла́вный лик Богома́тери,/ чуде́сно явле́нный в це́ркви Пече́рстей,/ богоизбра́ннии иконопи́сцы удиви́шася снизхожде́нию Присноде́вы/ и, зря́ще Ду́ха Свята́го, я́ко го́лубя, исходя́ща от о́браза,/ сла́вляху Го́спода и Творца́ вся́ческих,/ кла́няющеся Обра́дованней Де́ве и Ма́тери на́шей.

По 2-м стихосло́вии седа́лен, глас 4.

Подо́бен: Удиви́ся Ио́сиф:

Удиви́ся Али́пий преподо́бный, наста́вник наш,/ ви́дя незри́мо изображе́нную ико́ну Пречи́стыя и Вседи́вныя Ма́тере Спа́совой/ на стене́ це́ркве Пече́рския,/ и в себе́ помышля́ше недоуме́нно:/ что сие́ стра́нное та́инство,/ я́ко Присносу́щная в хра́ме Вседе́ва посеща́ет его́ ви́димо, благода́тию сия́ющи?

По полиеле́и седа́лен, глас 8.

Подо́бен: Повеле́нное та́йно:

Да ликовству́ет Пече́рская Ла́вра,/ прославля́ющи пресла́вное чу́до явле́ния Пречи́стаго ли́ка Богоро́дицы/ в небеси́ подо́бней и благода́тней Ея́ це́ркви,/ да игра́ет лик а́нгельский, зря неизрече́нную ми́лость к нам Присноде́вы,/ Е́йже благода́рно пое́м:/ ра́дуйся, чу́до Пече́рское.

По 50-м псалме́ стихи́ра, глас 6:

Прииди́те, ве́рнии,/ любо́вию облобыза́ем чуде́сный о́браз Богома́тере,/ я́вно явля́ющий пред все́ми держа́вный покро́в Ея́ над на́ми,/ в него́же прибега́юще, преклоня́ем коле́на се́рдца на́шего и ве́рно зове́м:/ сохрани́ и спаси́, Богоро́дице, всех притека́ющих к Тебе́/ и чу́дному о́бразу Твоему́ кла́няющихся.

Кано́н Богоро́дице ра́ди ико́ны Ея́, имену́емыя Пече́рская-Нерукотворе́нная. Глас 4.

Песнь 1

  Ирмо́с: Отве́рзу уста́ моя́,/ и напо́лнятся Ду́ха,/ и сло́во отры́гну Цари́це Ма́тери,/ и явлю́ся, све́тло торжеству́я,/ и воспою́, ра́дуяся, Тоя́ чудеса́.

Сло́во ми даждь, Пречи́стая,/ да ве́рою и любо́вию воспою́/ е́же к нам Твое́ безме́рное снизхожде́ние.

Покро́в Твой, Богороди́тельнице, ви́дяще над на́ми/ в явле́нии чу́днаго о́браза Твоего́,/ благода́рственная от души́ воспева́ем.

А́нгельстии ли́цы удиви́шася,/ зря́ще Твое́ промышле́ние, е́же о нас,/ и с тре́петом окружи́ша Твой Пречи́стый лик.

Си́лою Бо́жиею украша́ющий Твой храм, Богоро́дице,/ иконопи́сцы вку́пе с Али́пием преподо́бным/ со мно́гою хвало́ю воспе́ша Тя, чу́дно им я́вльшуюся.

Из уст Твои́х, Пречи́стая,/ явля́я благода́тное освяще́ние це́ркви Пече́рской, излете́ го́лубь,/ я́ко о́браз Ду́ха Свята́го, все́льшагося зде.

Ин кано́н Богоро́дице ра́ди ико́ны Ея́, имену́емыя Све́нская-Пече́рская. Глас 8.

Ирмо́с: Колесницегони́теля фарао́ня погрузи́/ чудотворя́й иногда́/ Моисе́йский жезл, крестообра́зно порази́в/ и раздели́в мо́ре,/ Изра́иля же беглеца́, пешехо́дца спасе́,/ песнь Бо́гови воспева́юща.

Помо́щница и Покрови́тельница еси́ оби́тели Пече́рския, Де́во Чи́стая,/ помози́ нам вы́ну просла́вити Тя/ и разреше́ние прегреше́ний пода́ждь, мо́лимся, Всенепоро́чная.

Владе́тель земли́ Черни́говския Рома́н зре́ния лиши́ся/ и, уве́дев о чудесе́х, от ико́ны Твоея́ Пече́рския бы́вших,/ приле́жно моля́шеся Тебе́.

Архимандри́т Пече́рский, вне́мля проше́нию боголюби́ваго Рома́на,/ совеща́шеся с бра́тиею/ и отпусти́ святу́ю Твою́ ико́ну со иере́ем в ладии́ по Десне́ реце́.

А́нгельское пе́ние подоба́ше приноси́ти Тебе́, Ма́тери Бо́жией,/ Тво́рца бо всех родила́ еси́ стра́нно,/ но и от нас приими́, Влады́чице, смире́нныя сия́ похвалы́.

Песнь 3

Ирмо́с: Твоя́ песносло́вцы, Богоро́дице,/ Живы́й и Незави́стный Исто́чниче,/ лик себе́ совоку́пльшия, духо́вно утверди́,/ в Боже́ственней Твое́й сла́ве/ венце́в сла́вы сподо́би.

Просвети́ся весь о́браз Твой, Богоро́дице,/ и, све́том Небе́сным осиява́еми,/ иконопи́сцы падо́ша ниц, ужаса́ющеся.

Ра́достию одержи́м бе/ явле́нием Ду́ха Свята́го в виде́нии голуби́не преподо́бный Али́пий,/ с ве́рою и любо́вию зря́ще Тя, Богома́ти.

Егда́ узре́ша го́лубя, восходя́ща из уст Богома́тере ко о́бразу Спа́сову,/ ви́девший его́ хотя́ху поима́ти, но не можа́ху.

Чист и бел, а́ки снег, го́лубь,/ бя́ше во о́браз Всесвята́го и Пречи́стаго Ду́ха Бо́жия,/ лета́ше по це́ркви, на ли́ки святы́х возседа́я.

Излета́ше многокра́тно сей го́лубь из уст Богома́тере к лико́м Спа́сову и святы́х,/ облета́я всю це́рковь,/ показу́я многосугу́бую благода́ть Ду́ха Свята́го,/ в хра́ме Пече́рском пребыва́ющую.

Ин

Ирмо́с: Утвержде́й в нача́ле Небеса́ ра́зумом/ и зе́млю на вода́х основа́вый,/ на ка́мени мя, Христе́, за́поведей Твои́х утверди́,/ я́ко несть свят, па́че Тебе́, Еди́не Человеколю́бче.

Утверди́ сердца́ на́ша во упова́нии на Тя, Пречи́стая Госпоже́,/ я́ко утверди́ша ве́ру Рома́на, раба́ Твоего́, да вопие́м:/ несть свят, я́ко Госпо́дь, и несть пра́веден, я́ко Бог наш.

У́тру бы́вшу, ико́ны Твое́й не обре́теся в ладии́,/ и, обре́тше ю на дре́ве, вверху́ бре́га, ра́довашеся.

О сем ди́вном Твое́м смотре́нии возвести́ша боголюби́вому Рома́ну,/ и сей, ра́дости и умиле́ния испо́лненный,/ от глубины́ серде́чныя со слеза́ми моля́шеся Тебе́,/ те́мже и на́ша во умиле́нии приноси́мыя похвалы́ и проше́ния не пре́зри.

О Пречу́дная Влады́чице Богоро́дице, Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего, –/ рече́ слепы́й владе́тель, –/ да́руй ми прозре́ти,/ да ви́жу свет и лицезре́ю чу́дный о́браз Твой.

Седа́лен, глас 4:

Егда́ яви́ся о́браз Твой, Пречи́стая, в це́ркви Пече́рстей,/ тогда́ воспе́ша Ти вси, ви́девшии чу́до сие́,/ с ни́ми же и мы, ве́дуще в явле́нии сем сугу́бую благода́ть в оби́тели на́шей,/ ра́достно взыва́ем Ти и любо́вию чтим лик Пречи́стый Твой, Богообра́дованная,/ при́сно нас снабдева́ющая любо́вию Свое́ю.

Сла́ва, и ны́не:

Све́тлое днесь Госпожи́ на́шея Пресвяты́я наста́ торжество́,/ весели́ся, пречу́дный Али́пие со и́ноки Пече́рстими,/ да ликовству́ют вси боголюби́вии собо́ри:/ созыва́ет бо нас Пресвята́я Богоро́дица просла́вити чу́дную Свою́ ико́ну,/ луча́ми ми́лости не то́кмо оби́тель Пече́рскую,/ но и зе́млю Бря́нскую просвеща́ющую,/ те́мже, ра́дующеся, вси вопие́м:/ спаси́ ны, Де́во Чи́стая.

Песнь 4

Ирмо́с: Седя́й в Сла́ве на Престо́ле Божества́/ во о́блаце ле́гце,/ прии́де Иису́с Пребоже́ственный/ Нетле́нною Дла́нию и спасе́ зову́щия:/ сла́ва, Христе́, си́ле Твое́й.

Сия́ние о́браза Твоего́, Богома́ти,/ просвети́ всю це́рковь/ и ослепи́ у́жасом испо́лненный иконописа́телей лик.

То́нко и непостижи́мо бысть сие́ сия́ние,/ я́ко снизше́ствие Ду́ха Преве́чнаго,/ небеса́м отве́рстым в небеси́ подо́бную це́рковь.

Али́пий бо преподо́бный та́ко и разуме́ сие́ явле́ние,/ а́ки о́браз благода́ти Ду́ха Свята́го в це́ркви Пече́рстей.

Ин

Ирмо́с: Ты моя́ кре́пость, Го́споди,/ Ты моя́ и си́ла,/ Ты мой Бог, Ты мое́ ра́дование,/ не оста́вль не́дра О́тча/ и на́шу нищету́ посети́в. / Тем с проро́ком Авваку́мом зову́ Ти:/ си́ле Твое́й сла́ва, Человеколю́бче.

Боголюби́вый Рома́н, я́коже иногда́ Закхе́й,/ ра́дости испо́лнь, вопия́ше Тебе́, Пречи́стая;/ ели́ка и до́ле узрю́ с ме́ста сего́ на все четы́ре страны́,/ толи́ко прида́м к до́му Твоему́ и сози́жду храм и оби́тель,/ иде́же Ты возлюби́ла ме́сто сие́.

Егда́ прибли́жися к дре́ву, иде́же бе ико́на Твоя́,/ па́ки сей раб Твой вопия́ше Тебе́:/ Пресвята́я Влады́чице, услы́ши глас моли́твы моея́/ и да́руй свет оча́м мои́м.

Услы́шавши сие́ приле́жное моле́ние раба́ Твоего́, Пречи́стая Влады́чице,/ а́бие испо́лнила еси́ проше́ние его́;/ та́ко внемли́ мольба́м и нас, смире́нных и недосто́йных.

Зря́ше сие́ ди́вное зна́мение ми́лости Твоея́,/ архиере́й земли́ тоя́, и́ноцы и вси лю́дие ра́дости испо́лнишася/ и восхвали́ша Тя.

Песнь 5

Ирмо́с: Ужасо́шася вся́ческая/ о Боже́ственней сла́ве Твое́й:/ Ты бо, Неискусобра́чная Де́во,/ име́ла еси́ во утро́бе над все́ми Бо́га/ и родила́ еси́ Безле́тнаго Сы́на,/ всем воспева́ющим Тя/ мир подава́ющая.

Я́ве узре́ша в сем чу́де непостижи́мую ми́лость Богома́тере,/ вси, су́щии в це́ркви, просла́виша Го́спода,/ такову́ю благода́ть нам дарова́вшего.

Удивля́ет наш ум и разжига́ет се́рдце/ воспе́ти сие́ пресла́вное чу́до –/ явле́ние ли́ка Богома́тери в це́ркви Пече́рстей.

Безу́мный то́кмо не разуме́ет в сем безме́рную ми́лость Присноде́вы/ и благода́ть Бо́жию к уде́лу Пече́рскому Пречи́стыя.

Отсю́ду разуме́вше незри́мый покро́в Влады́чицы над сим благода́тным уде́лом,/ устна́ми и се́рдцем принесе́м хвалу́ Пречи́стей.

Ин

Ирмо́с: Вску́ю мя отри́нул еси́/ от лица́ Твоего́, Све́те Незаходи́мый,/ и покры́ла мя есть чужда́я тьма, окая́ннаго,/ но обрати́ мя и к све́ту за́поведей Твои́х/ пути́ моя́ напра́ви, молю́ся.

Виждь, Преблагослове́нная, от но́щи у́тренюющих чад па́ствы Твоея́,/ ны́не окружа́ющих честну́ю и достохва́льную ико́ну Твою́,/ велича́ющих безме́рную Твою́ ми́лость/ и прося́щих разреше́ние грехо́в и жития́ исправле́ние,/ не отри́ни нас от светоно́снаго ли́ка Твоего́.

Архиере́й земли́ Бря́нския,/ прие́м в ру́це свои́ от дре́ва чу́дную ико́ну Твою́,/ благогове́йно облобыза́ ю и моле́бныя пе́ния воспе́ Тебе́.

Сия́ честна́я ико́на Твоя́, от Пече́рския оби́тели принесе́нная/ и от руки́ преподо́бнаго Али́пия начерта́нная,/ благослове́ние святы́я Ла́вры – до́ма Твоего́, на зе́млю Бря́нскую излия́ша,/ и мы, сему́ ра́дующеся, благода́рственными словесы́ воспева́ем Тя.

Боголюби́вый князь Рома́н, благодаре́ния Тебе́, Всечи́стая, испо́лнь,/ храм во имя́ Успе́ния Твоего́ сооруди́/ и оби́тель и́ноческую учреди́,/ да непреста́нно славосло́вится вели́чие Твое́.

Песнь 6

Ирмо́с: Боже́ственное сие́ и всечестно́е/ соверша́юще пра́зднество,/ Богому́дрии, Богома́тере,/ прииди́те, рука́ми воспле́щим,/ от Нея́ ро́ждшагося Бо́га сла́вим.

Горе́ вознесе́м сердца́/ и ве́рою и любо́вию притеце́м под всемо́щный покро́в Богоро́дицы,/ дела́ подража́ния Ей принося́ще.

А́нгельски воспева́я Обра́дованную,/ потщи́мся яви́ти хвалу́ Ей ве́рою, кро́тостию и милосе́рдием.

Госпо́дни ве́дуще за́поведи,/ просла́вим Пречи́стую Ма́терь Спа́сову,/ исполня́юще зако́н Христо́в.

Омыва́я грехи́ и беззако́ния жи́зни своея́ слеза́ми покая́ния,/ потщи́мся чи́стою душе́ю облобыза́ть Пече́рский о́браз Богома́тере.

Ин

Ирмо́с: Очисти́ мя, Спа́се,/ мно́га бо беззако́ния моя́,/ и из глубины́ зол возведи́, молю́ся,/ к Тебе́ бо возопи́х, и услы́ши мя,/ Бо́же спасе́ния моего́.

Сла́ва ико́ны Твоея́, от оби́тели Пече́рския принесе́нная,/ озаря́ше не то́кмо зе́млю Бря́нскую,/ но и до гра́да Москвы́ достиго́ше,/ сего́ ра́ди вопие́м Ти:/ ра́дуйся, всея́ зе́мли на́шея похвало́.

Три ле́та ико́на Твоя́, Влады́чице, пребыва́ше во гра́де Москве́/ и а́бие со сла́вою принесе́на бысть во оби́тель Све́нскую,/ мы же ны́не прославля́ем Тя,/ сего́ ра́ди невреди́мы нас сотвори́.

Честна́я Твоя́ ико́на яви́ся вои́стинну покро́в держа́вный лю́дем Твои́м,/ я́ко не то́кмо и́ноцы Пече́рстии,/ но и лю́дие да́льнии обрето́ша Твою́ по́мощь и заступле́ние.

В лю́тое ле́то наше́ствия двана́десяте язы́к/ лю́дие гра́да Бря́нска изнесо́ша честну́ю ико́ну Твою́ Пече́рскую/ и со слеза́ми мно́гими моля́хуся,/ Твоего́ заступле́ния и́щуще.

Конда́к, глас 3:

  Де́ва днесь неви́димо предстои́т в це́ркви/ и с ли́ки Пече́рских отце́в мо́лится о нас,/ благогове́йно велича́ющих Ея́ безме́рную ми́лость к ро́ду на́шему,/ я́вльшуюся в чу́дном о́бразе Ея́,/ оби́тель Пече́рскую украша́ющем.

И́кос:

Огради́ моя́ помышле́ния, Пречи́стая,/ и Небе́сным Твои́м благослове́нием/ подви́гни мя досто́йно воспе́ти сла́ву Твою́ на ме́сте святе́м сем,/ да, наде́яся на ми́лость Твою́, дерзну́ убо́гим язы́ком воззва́ти к Тебе́:/ ра́дуйся, Пече́рская сла́во, от лет дре́вних нас освяща́ющая;/ ра́дуйся, Небе́сная Игу́мения оби́тели на́шей,/ при́сно зде пребыва́ющая любо́вию и милосе́рдием;/ ра́дуйся, упова́ние и кре́пость рабо́в Твои́х, на ме́сте сем служа́щих Ти;/ ра́дуйся, незри́мо нас благода́тию осеня́ющая в о́бразе Твое́м,/ оби́тель Пече́рскую украша́ющем.

Песнь 7

Ирмо́с: Не послужи́ша тва́ри Богому́дрии/ па́че Созда́вшаго,/ но, о́гненное преще́ние му́жески попра́вше,/ ра́довахуся, пою́ще:/ препе́тый отце́в Госпо́дь и Бог, благослове́н еси́.

Мно́жество соде́янных лю́тых помышля́я, окая́нный,/ трепе́щу и с ве́рою взыва́ю Ти, Богороди́тельнице,/ я́ко Ма́ти милосе́рдия, проще́ния ища́.

Освети́тся и наша́ душа́ све́том благода́ти Христо́вой,/ егда́ в покая́нии и моли́тве притеце́м/ к неусыпа́ющей о нас в заступле́нии Богоро́дице.

Наде́яся на ми́лость Обра́дованной,/ с ве́рою воззове́м Сы́ну Ея́:/ поми́луй нас, Бо́же, по моли́тве Ма́тери Свое́й.

А́ще и немощни́ ду́хом и те́лом,/ но да посети́т нас благода́ть Бо́жия,/ в не́мощех соверша́ющаяся.

Хотя́ще восприя́ти Ду́ха Всесвята́го,/ принесе́м в сей храм Богома́тери чи́стую ду́шу и ве́ру в любви́.

Ин

Ирмо́с: Бо́жия снизхожде́ния/ огнь устыде́ся в Вавило́не иногда́. / Сего́ ра́ди о́троцы в пещи́, ра́дованною ного́ю,/ я́ко во цве́тнице, лику́юще, поя́ху:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Лю́дие, обре́тше ди́вное заступле́ние от Твоея́ пречи́стыя ико́ны, Пече́рскою имену́емыя,/ хвале́бными гла́сы воспева́ху:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

В пещи́ искуше́ний и бед опаля́емых ороси́, Богома́ти, струя́ми Твои́х щедро́т,/ я́коже дре́вле яви́ла еси́ по́мощь рабо́м Твои́м,/ внегда́ врази́ ослепле́ни бы́ша/ и вся сокро́вища во оби́тель возврати́ша, да зове́м велегла́сно:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Я́коже изба́вила еси́ не́когда игу́мена Мартиниа́на с бра́тиею от сме́рти внеза́пныя,/ та́ко и нас, гре́шных, в покая́нии зову́щих, услы́ши/ и уми́лостиви Сы́на Твоего́, да зове́м Ему́:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Ты – весе́лие в оби́телех Твои́х живу́щих/ и градо́в дре́вних утеше́ние и похвала́, Де́во Мари́е,/ Препе́тая и Превозноси́мая во ве́ки.

Песнь 8

Ирмо́с: О́троки благочести́выя в пещи́/ Рождество́ Богоро́дичо спасло́ есть;/ тогда́ у́бо образу́емое,/ ны́не же де́йствуемое,/ вселе́нную всю воздвиза́ет пе́ти Тебе́:/ Го́спода по́йте, дела́,/ и превозноси́те Его́ во вся ве́ки.

Анто́ния и Феодо́сия преподо́бных с со́нмом Пече́рских отце́в дви́жа на моли́тву о нас,/ просла́вим Пречи́стую усе́рдием к оби́тели Ея́.

Анто́ний преподо́бный вку́пе с Феодо́сием единонра́вным/ предстоя́т у ли́ка Богома́тере и мо́лятся Ей/ о покрове́нии ме́ста сего́ и ве́рою чту́щих его́.

Ны́не взира́я на милосе́рдный лик Присноде́вы,/ испро́сим у Нея́ и Предве́чнаго Сы́на Ея́, в объя́тиях держи́маго Е́ю,/ ми́лость к нам, гре́шным.

Твои́м матери́нским покро́вом, Пречи́стая,/ да защища́еши и ны́не сей уде́л Твой/ и ве́рою служа́щих Ти в нем.

Ин

Ирмо́с: Седмери́цею пещь/ халде́йский мучи́тель/ Богочести́вым неи́стовно разжже́,/ си́лою же лу́чшею спасе́ны, сия́ ви́дев,/ Творцу́ и Изба́вителю вопия́ше:/ о́троцы, благослови́те,/ свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

По́йте, и́ноцы Пече́рстии вку́пе с бра́тиею Све́нскою,/ прославля́й, земле́ Ки́евская и Бря́нская, Благу́ю Влады́чицу,/ ико́ною Свое́ю источа́ющую струи́ чуде́с и благодея́ний,/ мы же хва́лим, благослови́м, покланя́емся Ти, Богоро́дице,/ пою́ще и превознося́ще во вся ве́ки.

Ди́вныя зна́мения ми́лости от ико́ны Твоея́ Пече́рския источи́ла еси́, Влады́чице:/ духо́в злых отгна́ла еси́,/ отрокови́це Екатери́не, я́коже Рома́ну, зре́ние дарова́ла еси́,/ сего́ ра́ди превозно́сим Тя во вся ве́ки.

Явле́ние ико́ны Твоея́/ сердца́ и́ноков, в посте́ и моли́тве подвиза́ющихся, возвесели́ло есть,/ и тем го́ршее устремле́ние к Небе́сному Ца́рствию им внуши́ло есть,/ та́ко и нас, немощны́х, ускори́ на по́двиги,/ да превозно́сим Тя во вся ве́ки.

Песнь 9

Ирмо́с: Всяк земноро́дный/ да взыгра́ется, Ду́хом просвеща́емь,/ да торжеству́ет же Безпло́тных умо́в естество́,/ почита́ющее свяще́нное торжество́ Богома́тере,/ и да вопие́т:/ ра́дуйся, Всеблаже́нная Богоро́дице,/ Чи́стая Присноде́во.

Одержи́ми ра́достию в сей све́тлый день пра́здника Богома́тере,/ все упова́ние на Ню возложи́м в ско́рбех и печа́лех жи́зни на́шея.

Не усыпа́ет о нас в моли́твах Пречи́стая Ма́терь Спа́сова/ и явля́ет чу́дное Свое́ милосе́рдие ко всем,/ ве́рою чту́щим Ея́ о́браз святы́й.

Иису́са Христа́ светле́йшее и́мя призыва́юще,/ ве́рою просла́вим безсме́ртную Ма́терь Его́,/ спаса́ющеся в жи́зни сей.

Я́ко Ма́ти всех нас милосе́рдно приими́, Преблагослове́нная,/ сие́ убо́гое сло́во Твоего́ после́дняго раба́/ и сохрани́ его́ и всех нас в уде́ле Твое́м во ве́ки веко́в.

Ин

Ирмо́с: Ужасе́ся о сем Не́бо,/ и земли́ удиви́шася концы́,/ я́ко Бог яви́ся челове́ком пло́тски/ и чре́во Твое́ бысть простра́ннейшее Небе́с. / Тем Тя, Богоро́дицу,/ А́нгелов и челове́к чинонача́лия велича́ют.

Прииди́те вси, благода́рственными пе́сньми возвели́чим Ма́терь Бо́жию/ и к ди́вному Ея́ о́бразу благогове́йно припаде́м,/ положи́вшую с на́ми заве́т ми́лости,/ просла́вим Обра́дованную воскресе́нием Сы́на Своего́.

Богоро́дице Де́во, упова́ние христиа́ном,/ проба́ви и на́шему ро́ду ми́лости Твоя́,/ бы́вшия отце́м на́шим во оби́тели сей,/ разори́ сове́т нечести́вых, возстаю́щих на ны,/ и сей дом Твой пресла́вно соблюди́.

Пресвята́я Госпоже́ на́ша, помина́я неисче́тная Твоя́ благодея́ния,/ и́миже удиви́ла еси́ оби́тель сию́ от лет дре́вних,/ Тя, Ма́терь Бо́жию, велича́ем.

Свята́я оби́тель Пече́рская ку́пно с дще́рию свое́ю по ду́ху оби́телию Све́нскою,/ днесь сою́зом любве́ совоку́плени,/ я́ко всея́ тва́ри честне́йшую и земны́х всех сла́внейшую Тя, Богоотрокови́це,/ зря́ще на ико́не Твое́й Пече́рстей, ублажа́ем.

Свети́лен:

Све́том озари́вшая це́рковь Пече́рскую от пречу́днаго ли́ка Твоего́, Богоро́дице,/ возсия́й ми свет спасе́ния огне́м покая́ния,/ да ве́рою и любо́вию сла́влю Тя, Приснопрославля́емую.

На хвали́тех стихи́ры, глас 5.

Подо́бен: Ра́дуйся:

Ра́дуйся, горо́ Пече́рская,/ усыре́нная моли́твами сыно́в твои́х/ и украше́нная ны́не явле́нием чу́днаго о́браза Богома́тери,/ вои́стинну Небе́сной Игу́мении оби́тели на́шея,/ при́сно охраня́ющей,/ от язв душе́вных и теле́сных врачу́ющей/ и незри́мо чудоде́йствующей ко всем,/ ве́рою чту́щим Ю/ и о́бразу Ея́ кла́няющимся.

Ра́дуйся, все мно́жество Пече́рских отце́в,/ ви́дяще явле́ние Богома́тери/ на ме́сте по́двигов ва́ших/ и всемо́щную благода́ть Всесвята́го Ду́ха,/ обита́ющую на ме́сте святе́м сем,/ Ея́же снизше́ствие благогове́йно воспомина́юще/ и благове́рно чту́ще,/ воспои́м от се́рдца Засту́пницу ро́да на́шего,/ при́сно моля́щую о нас Христа́ Бо́га на́шего.

Ра́дуйся, свята́я оби́тель Пече́рская,/ в благознамени́тый день явле́ния в тебе́/ безме́рной ми́лости Богоро́дицы,/ и, ра́достно воспева́юще благода́рственная устна́ми сыно́в твои́х и любо́вию,/ да просла́виши о́браз Игу́мении свое́й,/ при́сно храни́ти тя обеща́вшей,/ а́ще ве́ра и любо́вь не оскуде́ют на ме́сте сем.

Сла́ва, глас 6:

Прииди́те, вси празднолю́бцы,/ к Пренепоро́чней Засту́пнице на́шей/ и, упова́ние возло́жше на Ню,/ воспои́м ра́достно,/ устна́ми и се́рдцем взыва́я:/ ра́дуйся, Обра́дованная,/ Пече́рская похвало́.

И ны́не, пра́здника.

На Литурги́и слу́жба Богоро́дице.

Моли́тва

О, Пресвята́я и Пренепоро́чная Де́во Богоро́дице, на́ша Пече́рская похвало́ и украше́ние, держа́вный покро́ве свята́го ме́ста сего́, и́стинная Влады́чице избра́ннаго уде́ла Своего́. Приими́ нас, недосто́йных рабо́в Твои́х, убо́гое моле́ние, с ве́рою и любо́вию принося́щих пред чу́дным о́бразом Твои́м, да посети́ши ми́лостивно грехо́вное житие́ на́ше, просвеща́ющи его́ све́том покая́ния, осени́ нас, обремене́нных скорбьми́ мно́гими, Твое́ю Небе́сною ра́достию, сподо́би нас при́сно сла́вити Тя в ми́ре и благоче́стии на ме́сте святе́м сем, да, без поро́ка преше́дше путь жития́ на́шего, по́мощию Твое́ю дости́гнем ве́чнаго весе́лия во све́тлости святы́х и Богоно́сных оте́ц на́ших Анто́ния и Феодо́сия и всех преподо́бных Пече́рских и еди́ными усты́ и се́рдцы воспои́м Тя с Предве́чным Сы́ном Твои́м и Безнача́льным Его́ Отце́м и Пресвяты́м, Животворя́щим, Всеблаги́м и Единосу́щным Его́ Ду́хом во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Преподо́бнаго отца́ на́шего Феодо́сия, Игу́мена монастыря́ Пече́рскаго и нача́льника в Росси́йстей земли́ мона́шескаго о́бщаго жития́

НА МА́ЛОЙ ВЕЧЕ́РНИ

Стихи́ры, глас 1.

Подо́бен:   Небе́сных чино́в:

  И́стинен и непоро́чен,/ преподо́бен же и незло́бив/ и вся́кия злы́я ве́щи огреба́яся/ позна́н был еси́, блаже́нне,/ укра́шен доброде́тельми я́ко вои́стинну/ и благоче́стием сия́я. / Те́мже ублажа́ем тя/ и свято́е твое́ днесь и честно́е,/ ра́дующеся, пра́зднуем успе́ние.

Непоро́чнаго и честне́йшаго, превысо́каго столпа́/ и непобеди́маго хитростьми́ вра́жиими,/ вси ублажа́ем и ве́рно восхваля́ем/ Феодо́сия вели́каго,/ уго́дника Христо́ва бы́вшаго и Пречи́стыя Его́ Ма́тере/ и сего́ приле́жно моля́ща/ спасти́ от бед ду́ши на́ша.

Мона́шеское житие́ ты уясни́л еси́,/ от земли́ Росси́йския возсия́в, я́коже со́лнце,/ воздержа́нием бо те́ло твое огра́ждь,/ страстна́я движе́ния умертви́л еси́ моли́твами и бде́нии. / Тем тя мо́лим, Феодо́сие преблаже́нне:/ не оскудева́й, помога́я нам/ и присеща́я рабы́ твоя́.

Слава, глас 6:

Прииди́те, ве́рных сосло́вие, ве́село днесь,/ прииди́те вси ра́достно в честну́ю це́рковь,/ Богоно́сных оте́ц воспое́м/ и рука́ми воспле́щим в пресве́тлой их па́мяти,/ и́хже просла́ви Христо́с, Бог наш. / Тем во гла́се ра́дости и чи́стей со́вести возопие́м, глаго́люще:/ ра́дуйся, земны́й А́нгеле и небе́сный челове́че,/ Анто́ние преблаже́нне,/ преподо́бных ссе́льниче;/ ра́дуйся, восто́чная звездо́ златоза́рная,/ Феодо́сие о́тче,/ мона́шествующих свети́ло и па́стырю. / Ра́дуйтеся, на́ша похвало́,/ вселе́нныя ра́дование и помо́щницы,/ со А́нгелы водворя́ющеся во све́те Святы́я Тро́ицы, вас венча́вшия. / Приле́жно моли́те изба́вити нас от враг ви́димых и неви́димых/ и от вся́кия беды́,/ ве́рою и любо́вию творя́щих всепра́зднственную па́мять ва́шу.

И ны́не, пра́здника.

На стихо́вне стихи́ры, глас 2.

Подо́бен: До́ме Евфра́фов:

У́тро и день све́тел/ твой пра́здник яви́ся,/ просвеща́я на́ша сердца́,/ ве́рою хва́лящих честны́я по́двиги твоя́,/ о́тче Феодо́сие.

Стих: Честна́ пред Го́сподем/ смерть преподо́бных Его́.

Яви́ся день спасе́ния/ и пра́здник весе́лия,/ стеце́мся, ве́рнии,/ очи́стивше ду́ши,/ воспе́ти преблаже́ннаго Феодо́сия.

Стих: Блаже́н муж, боя́йся Го́спода,/ в за́поведех Его́ восхо́щет зело́.

Я́ко со́лнце, на земли́ Анто́ния обре́т,/ сия́юща доброде́тельми,/ светле́йшая показа́лся еси́ звезда́,/ тя пою́щия ко Влады́це помяни́,/ преподо́бне Феодо́сие.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Ра́дуйся,/ Я́же ра́дость ми́ру прие́мшая,/ Христа́ Жизнода́вца,/ и утоли́вшаго, Де́во,/ печа́ль прама́тернюю.

НА ВЕЛИ́ЦЕЙ ВЕЧЕ́РНИ

Блаже́н муж: 1-й антифо́н. На Го́споди, воззва́х: стихи́ры, глас 5.

Подо́бен: Преподо́бне о́тче:

Преподо́бне о́тче Богоно́се Феодо́сие,/ вельми́ подвиза́вся во вре́менней жи́зни/ пе́сньми, посто́м и бде́нием,/ о́браз был еси́ твои́м ученико́м/ и ны́не у́бо лику́еши со Безпло́тными,/ Христа́ непреста́нно славосло́вя,/ от Бо́га Бо́жие Сло́во и Изба́вителя,/ прекло́ншаго главу́ на Кресте́/ и изба́вивша ле́сти род челове́ч. / Того́ моли́, Тому́ помоли́ся, преподо́бне,/ дарова́ти вселе́нней мир и ве́лию ми́лость.

Преподо́бне о́тче Богоно́се Феодо́сие,/ вои́стинну сподо́бился еси́ Боже́ственныя жи́зни,/ чистото́ю и поще́нием сию́ обре́т,/ жив бо преста́вился еси́ на и́стинный живо́т, всех отре́кся,/ со Безпло́тными Христа́ непреста́нно славосло́вя,/ от Де́вы неизрече́нно плоть прие́мша,/ испрове́ргшаго ад и воскреси́вшаго ме́ртвыя, я́же от ве́ка. / Того́ моли́, Тому́ помоли́ся, преподо́бне,/ дарова́ти вселе́нней мир и ве́лию ми́лость.

Преподо́бне о́тче Богоно́се Феодо́сие,/ обре́л, я́коже возлюби́л еси́, чи́стую твою́ ду́шу,/ благода́ть бо Всесвята́го Ду́ха в тебе́ всели́ся,/ я́ко пречи́ст свет,/ Его́же поспеше́нием све́тло озаре́н,/ Христа́ непреста́нно славосло́вил еси́,/ во двою́ существу́ еди́наго Бо́га,/ пострада́вшего пло́тию на Кресте́/ и Божество́м безстра́стна пребы́вша. / Того́ моли́, Тому́ помоли́ся, преподо́бне,/ дарова́ти вселе́нней мир и ве́лию ми́лость.

Слава, глас 8:

Прииди́те, стеце́мся вси к Боже́ственней па́мяти отца́ на́шего Феодо́сия:/ той бо, от ю́ности зва́ние свы́ше прие́м,/ от иере́я Богода́нный дар именова́ся. / Те́мже христолюби́вым князе́м учи́тель пра́выя ве́ры,/ вельмо́жам тве́рдое защище́ние,/ си́рым оте́ц милосе́рд,/ вдови́цам те́плое заступле́ние,/ скорбя́щим утеше́ние, ни́щим сокро́вище,/ мона́шескому ли́ку ле́ствица, возводя́щая на высоту́ небе́сную,/ и про́сто к нему́ притека́ющим исто́чник приснотеку́щия воды́ быв,/ мо́лит непреста́нно спасти́ся душа́м на́шим.

И ны́не, пра́здника. Вход. И чте́ния три.

Прему́дрости Соломо́ни чте́ние (главы 5 и 6):

Пра́ведницы во ве́ки живу́т, и в Го́споде мзда их,/ и попече́ние их у Вы́шняго. / Сего́ ради прии́мут ца́рствие благоле́пия/ и вене́ц добро́ты от руки́ Госпо́дни,/ зане́ десни́цею покры́ет я и мы́шцею защити́т их. / Прии́мет всеору́жие рве́ние свое́/ и вооружи́т тварь в месть враго́м. / Облече́тся в броня́ пра́вды/ и возложи́т шлем суд нелицеме́рен. / Прии́мет щит непобеди́мый преподо́бне,/ поостри́т же напра́сный гнев во ору́жие,/ спобо́рет же с ним мир на безу́мныя. / По́йдут праволу́чныя стре́лы мо́лниины/ и, я́ко от благокру́гла лу́ка облако́в, на наме́рение полетя́т,/ и от каменоме́тныя я́рости испо́лнь паду́т гра́ды. / Вознегоду́ет на них вода́ морска́я,/ ре́ки же потопя́т я на́гло. / Сопроти́в ста́нет им дух си́лы/ и, я́ко ви́хор, разве́ет их,/ и опустоши́т всю зе́млю беззако́ние,/ и злоде́йство преврати́т престо́лы си́льных. / Слы́шите у́бо, ца́рие, и разуме́йте,/ навы́кните, судии́ конце́в земли́. / Внуши́те держа́щии мно́жества/ и гордя́щиися о наро́дех язы́к,/ я́ко дана́ есть от Го́спода держа́ва вам/ и си́ла от Вы́шняго.

Прему́дрости Соломо́ни чте́ние (глава 3):

Пра́ведных ду́ши в руце́ Бо́жией,/ и не прикосне́тся их му́ка. / Непщева́ни бы́ша во очесе́х безу́мных умре́ти,/ и вмени́ся озлобле́ние исхо́д их,/ и е́же от нас ше́ствие – сокруше́ние,/ они́ же суть в ми́ре. / И́бо пред лице́м челове́ческим а́ще и му́ку прии́мут,/ упова́ние их безсме́ртия испо́лнено. / И вма́ле нака́зани бы́вше, вели́кими благоде́тельствовани бу́дут,/ я́ко Бог искуси́ я и обре́те их досто́йны Себе́. / Я́ко зла́то в горни́ле, искуси́ их/ и, я́ко всепло́дие же́ртвенное, прия́т я. / И во вре́мя посеще́ния их возсия́ют/ и, я́ко и́скры по сте́блию, потеку́т. / Су́дят язы́ком и облада́ют людьми́,/ и воцари́тся Госпо́дь в них во ве́ки. / Наде́ющиися Нань разуме́ют и́стину/ и ве́рнии в любви́ пребу́дут Ему́,/ я́ко благода́ть и ми́лость в преподо́бных Его́/ и посеще́ние во избра́нных Его́.

Прему́дрости Соломо́ни чте́ние (глава 4):

Пра́ведник а́ще пости́гнет сконча́тися, в поко́и бу́дет. / Ста́рость бо честна́ не многоле́тна,/ ниже́ в числе́ лет исчита́ется. / Седи́на же есть му́дрость челове́ком,/ и во́зраст ста́рости житие́ нескве́рное. / Благоугоде́н Бо́гови быв, возлю́блен бысть/ и живы́й посреде́ гре́шных преста́влен бысть. / Восхище́н бысть, да не зло́ба измени́т ра́зума его́/ или́ лесть прельсти́т ду́шу его́. / Раче́ние бо зло́бы помрача́ет до́брая/ и паре́ние по́хоти пременя́ет ум незло́бив. / Сконча́вся вма́ле, испо́лни ле́та до́лга,/ уго́дна бо бе Го́сподеви душа́ его́,/ сего́ ра́ди потща́ся от среды́ лука́вствия. / Лю́дие же ви́девше и не разуме́вше,/ ниже́ поло́жше в помышле́нии таково́е,/ я́ко благода́ть и ми́лость в преподо́бных Его́/ и посеще́ние во избра́нных Его́.

На лити́и стихи́ры, глас 1:

Прииди́те, празднолю́бцы днесь,/ лик совокупи́вше, благоче́стно торжеству́ем/ вели́каго отца́, всеми́рнаго свети́льника,/ пресла́вную и честну́ю па́мять/ и сла́вно почти́м, глаго́люще:/ ра́дуйся, Феодо́сие, преподо́бных и пра́ведных единокро́вниче;/ ра́дуйся, честны́х оте́ц пресве́тлый полк совокупи́вый;/ ра́дуйся, служи́телю и строи́телю ве́рный оби́тели Бо́жия Ма́тере;/ и́же изря́дный соста́вил еси́ храм в сла́ву Бо́жию,/ в не́мже пою́ще, мо́лим тя;/ моли́ изба́вити нас от вся́каго искуше́ния, и бед,/ и ва́рварскаго наше́ствия/ и спасти́ ду́ши на́ша.

Глас 2: Учени́че Спа́сов, о́тче Богому́дре Феодо́сие,/ богодви́жимая цевни́це, богосказа́нная уста́,/ духо́вный воево́да, па́стырю до́брый,/ преподо́бных похвало́. / Ты Бо́га взыска́л еси́/ и Сего́ просвети́лся еси́ боголу́чными сия́ньми,/ Бо́гу бесе́довал еси́ непреста́нными очище́нии и сия́нии,/ сле́зными исто́чники просвети́в мы́сли,/ столп всесве́тел и огнесия́нен яви́лся еси́, всеблаже́нне,/ мона́хов похвала́, отце́в сла́ва/ и Тро́ицы служи́тель,/ и ны́не нас всех сохрани́ хода́тайством твои́м.

Преподо́бне о́тче Феодо́сие,/ ты уще́дрил еси́ та́ющих в жа́жди зно́я,/ возме́здил еси́ боголе́пно, зна́меньми нача́льствуя,/ я́ко служи́тель изря́ден твоему́ Влады́це подо́бяся. / Вино́ умно́жил еси́,/ и жи́тницы пра́здны повеле́нием твои́м муки́ напо́лнил еси́,/ и сосу́д оскуде́вший ме́ду изоби́ловати сотвори́л еси́. / Неявле́нная уве́дав, Це́рковь уясни́л еси́,/ му́ченически показа́в страда́ния,/ исцеле́ний мно́жества пода́л еси́,/ ни́щих возлюби́л еси́,/ челове́ки уще́дрив обы́чаи твои́ми,/ и твое́ чре́во хле́бом и водо́ю утесни́л еси́,/ в пло́ти житию́ Безпло́тных подо́бяся. / И́хже ра́ди сла́ву приноша́ем ти, моля́щеся:/ не остави́ нас,/ сохраня́я рабы́ твоя́ моли́твами твои́ми.

Свети́ла возсия́ша в Росси́и два светле́йшая,/ Анто́ний и Феодо́сий. / Ов бо Боже́ственным сло́вом небе́сную ро́су испусти́ на зе́млю,/ и огнь с небесе́ сведе́,/ и бу́дущая я́сно пропове́да,/ Тро́йческую благода́ть прие́м. / Ов же с небесе́ дождь испусти́,/ и кня́зя обличи́ о братоненави́дении и властолю́бии непра́ведне. / И Го́спода самоли́чно ви́де,/ и на возду́се, я́ко Илия́,/ во све́те пла́менне, над монастыре́м ви́ден бысть,/ ру́це воздева́я и моли́твы творя́й к Бо́гу. / И ны́не, со А́нгелы ликовству́юще, о нас мо́лят,/ с ни́ми сподо́битися све́та и́стиннаго/ и спасти́ ду́ши на́ша.

Сла́ва, глас 6:

Е́же по о́бразу соблю́д невреди́мо,/ ум влады́ку на стра́сти па́губныя по́стнически поста́вив,/ во е́же по подо́бию, я́ко мо́щно возше́л еси́,/ му́жески бо естество́ пону́див,/ потща́лся еси́ ху́ждшее покори́ти лу́чшему/ и плоть порабо́тити ду́ху. / Те́мже мона́шествующих яви́лся еси́ верх,/ жи́тель пусты́нный,/ благотеку́щих обучи́тель,/ пра́вило доброде́тели изве́стнейшее. / И ны́не на Небесе́х зерца́лом разре́шшимся,/ о́тче наш Феодо́сие,/ чи́сте зри́ши Святу́ю Тро́ицу,/ моля́ся несре́дственне о и́же ве́рою и любо́вию чту́щих тя.

И ны́не, пра́здника.

На стихо́вне стихи́ры, глас 8.

Подо́бен: О, пресла́внаго чудесе́:

О́тче Богому́дре Феодо́сие,/ ты, от утро́бы/ Бо́гу прибли́жив твой смысл,/ весьма́ прилежа́л еси́ Царю́ Вседержи́телю,/ плоды́ досто́йны принося́ Ему́/ от твои́х по́двиг, преподо́бне,/ соукраша́емь доброде́тельными венцы́,/ тем благи́х обре́л еси́ восприя́тие, досточу́дне.

Стих: Честна́ пред Го́сподем/ смерть преподо́бных Его́.

Ты мона́шествующих наказа́тель/ и Росси́йския земли́ звезда́ пресве́тлая,/ осия́ющи чудесы́ всю страну́ сию́,/ тя бо Бог пре́жде избра́ от ю́ности, о́тче,/ па́стыря овца́м слове́сным. / Те́мже преподо́бных лик тя восприя́т,/ с ни́миже моли́, мо́лимся,/ ста́ду твоему́ грехо́в оставле́ние дарова́ти.

Стих: Блаже́н муж, боя́йся Го́спода,/ в за́поведех Его́ восхо́щет зело́.

Ра́дуйся, Де́во Препе́тая,/ я́же столпо́м о́гненным па́жить показа́вши,/ иде́же па́ствитися хотя́ше Боже́ственное ста́до,/ и це́рковь ту а́бие воздви́же Феодо́сий,/ преукра́шену Тебе́ и всечу́дну,/ в не́йже вси пра́зднуем успе́ние Твое́,/ Богоро́дице Пречи́стая,/ ве́рнии, о́крест ра́ки стоя́ще Твоего́ уго́дника.

Сла́ва, глас 8:

Мона́хов мно́жества/ наста́вника тя почита́ем, о́тче наш Феодо́сие:/ твое́ю бо стезе́ю вои́стинну пра́во ходи́ти позна́хом. / Блаже́н еси́, Христу́ рабо́тав,/ и вра́жию обличи́л еси́ си́лу,/ А́нгелов собесе́дниче, преподо́бных соприча́стниче и пра́ведных. / С ни́миже моли́ся Го́сподеви/ поми́ловатися душа́м на́шим.

И ны́не, пра́здника.

Тропа́рь свята́го, два́жды. Богоро́дице Де́во: еди́ножды.

Тропа́рь свята́го, глас 8:

  Возвы́сився на доброде́тель,/ измла́да возлюби́в мона́шеское житие́,/ к жела́нию до́блественне дости́г, всели́лся еси́ в пеще́ру/ и, украси́в житие́ твое́ поще́нием и све́тлостию,/ в моли́твах, я́ко безпло́тен, пребыва́л еси́,/ в Росси́йстей земли́, я́ко све́тлое свети́ло, просия́в, о́тче Феодо́сие,/ моли́ Христа́ Бога́ спасти́ся душа́м на́шим.

НА У́ТРЕНИ

На Бог Госпо́дь: тропа́рь пра́здника, два́жды.

Сла́ва, тропа́рь свята́го. И ны́не, пра́здника.

По 1-й стихоло́гии седа́лен, глас 4.

Подо́бен: Ско́ро предвари́:

Зва́нию Го́спода твоего́ после́довал еси́,/ мир оста́вль и вся ми́ра кра́сная, преблаже́нне Феодо́сие,/ претерпе́л еси́ теле́сное озлобле́ние,/ в пеще́ре, в ме́сте ско́рбне и те́сне, укре́плься усе́рдно,/ и полки́ бесо́в прогна́л еси́ му́жески. / Те́мже твою́ па́мять при́сно пе́сньми похва́лим ве́рно.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

По 2 – й стихоло́гии седа́лен, глас 8.

Подо́бен: Прему́дрости:

Сле́зными тече́ньми твою́ ду́шу напои́л еси́ бога́тно, о́тче му́дре,/ многопло́ден доброде́телей твои́х пожа́л еси́ клас/ и, па́стырь овца́м, преподо́бне, быв,/ в зла́це сих воздержа́ния воспита́л еси́. / Те́мже, разре́шся от жития́ сла́вно,/ оте́ческим лико́м сочта́лся еси́, Феодо́сие. / Сего́ ра́ди вопие́м ти:/ моли́ Христа́ Бо́га согреше́ний оставле́ние дарова́ти/ чту́щим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

По полиеле́и седа́лен, глас 8.

Подо́бен: Прему́дрости:

От утро́бы освяще́н быв я́ко вои́стинну, Феодо́сие блаже́нне,/ на земли́, я́ко А́нгел, пожи́л еси́:/ плоть бо умертви́в,/ Анто́ния, и́же в пеще́ре, житию́ досто́йно поревнова́в,/ Тро́ицы уго́дник показа́лся еси́, блаже́нне. / Те́мже и к ре́вности Боже́ственнаго твоего́ жития́/ ли́ки совокупи́л еси́ мона́шествующих, сла́вне. / Богоно́се о́тче наш, мо́ли Христа́ Бо́га согреше́ний оставле́ние дарова́ти/ пра́зднующим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

Степе́нна, 1-й антифо́н 4-го гла́са. Проки́мен: Честна́ пред Го́сподем/ смерть преподо́бных Его́. Стих: Что́ возда́м Го́сподеви о всех, я́же воздаде́ ми? Вся́кое дыха́ние: Ева́нгелие от Луки́, зача́ло 24.

По 50-м псалме́ стихи́ра, глас 8:

На не́бо теку́щее возше́д,/ седе́ние боже́ственно доброде́тельми,/ доше́л еси́ ко кра́йнему гра́ду поще́нием,/ от земли́ исходя́й на го́рняя Иерусали́ма прекра́сная,/ и от боле́зней и по́двигов досто́йно честь прие́мля,/ и с Небе́сными ра́дуешися чинонача́лии, преблаже́нне,/ ве́чных благ насле́дник и Ца́рствию жи́тель быв. / Но моли́ся, Богоно́се Феодо́сие, Спа́су всех/ умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.

Кано́н пра́здника, со ирмосо́м на 6, и свята́го два кано́на на 8, глас 8.

Песнь 1

Ирмо́с: Колесницегони́теля фарао́ня погрузи́/ чудотворя́й иногда́/ Моисе́йский жезл, крестообра́зно порази́в/ и раздели́в мо́ре,/ Изра́иля же беглеца́, пешехо́дца спасе́,/ песнь Бо́гови воспева́юща.

Богоуго́дный по́двиг стяжа́в, о́тче Феодо́сие, Богови́дец яви́лся еси́. / Те́мже моли́ся Бо́гу, Ему́же угоди́л еси́,/ отгна́ти мрак неве́дения моего́,/ сло́во же блаже́нное вдохну́ти, воспе́ти тя.

От ма́терня чре́ва прилепи́лся еси́ Бо́гу, преподо́бне,/ я́ко прему́дрый Па́вел и проро́к же дре́вле Иереми́я. / Те́мже тя Боже́ственная благода́ть устна́ми, Феодо́сие, Бо́жия слугу́ нарече́.

Спаси́теля за́поведи послу́шав от ю́ности, му́дре, жизнь сию́ нивочто́же положи́в,/ крест жела́я носи́ти на ра́менах твои́х, вся земна́я возненави́дел еси́,/ на Небе́сная взира́я, Феодо́сие.

Богоро́дичен: Вопло́щся от пречи́стых Твои́х ложе́сн, Де́во Пресвята́я,/ Бо́жие Сло́во всем просвети́ Богоразу́мия любо́вь/ и челове́ков торжество́ ли́ку А́нгельскому сподо́би, на Небе́сная возведе́.

Други́й кано́н, глас 6.

Песнь 1

Ирмо́с: Я́ко по су́ху пешеше́ствовав Изра́иль/ по бе́здне стопа́ми,/ гони́теля фарао́на/ ви́дя потопля́ема,/ Бо́гу побе́дную песнь/ пои́м вопия́ше.

Пресве́тлыми Бо́жиими луча́ми просвеще́н, о́тче Феодо́сие,/ просвети́ ум мой твои́ми моли́твами/ воспе́ти све́тло твою́ Боже́ственную па́мять.

Еди́ному принесе́ся Бо́гу от ю́ности,/ от Него́же прия́т бога́тую благода́ть чуде́с,/ те́мже был еси́ сокро́вище ста́ду своему́ нетле́нно.

Но́вый нам яви́ся Авраа́м, же́ртву принося́ Бо́гу,/ А́гнца, взе́млющаго грехи́ всего́ ми́ра вои́стинну,/ хле́бы сотворя́я свои́ми рука́ми чи́стыми.

Богоро́дичен: И́же пре́жде денни́цы Сый,/ Сло́во Бо́жие Челове́к нам яви́ся,/ вопло́щся нас ра́ди от Пречи́стыя Де́вы,/ и, от Тоя́ изше́д, невреди́му сохрани́.

  Катава́сия пра́здника.

Песнь 3

Ирмо́с: Небе́снаго кру́га Верхотво́рче, Го́споди,/ и Це́ркве Зижди́телю,/ Ты мене́ утверди́ в любви́ Твое́й,/ жела́ний кра́ю, ве́рных утвержде́ние,/ еди́не Человеколю́бче.

Нетле́нными да́ры и духо́вными, свя́те,/ Боже́ственная твоя́ и блаже́нная обогаще́на душа́,/ ви́дети возжеле́л еси́ гроб Госпо́день,/ но свы́ше был еси́ возбране́н Бо́жиим смотре́нием.

Же́ртва соверше́нна, и́стинна и непоро́чна/ восхоте́в бы́ти А́гнца, взе́млющаго, блаже́нне, пречи́стою кро́вию грехи́ всего́ ми́ра,/ безкро́вную же́ртву приноси́л еси́ Ему́.

Уста́вов ты стяжа́тель от версты́ ю́ностныя, о́тче, быв и самоде́ржец ума́,/ мирски́я пучи́ны избежа́в,/ наставле́ние прия́л еси́ от Боже́ственнаго Ду́ха.

Богоро́дичен: Ра́дуйся, ро́ждшая Еди́на всех Го́спода;/ ра́дуйся, челове́ком ра́дость провозвести́вши;/ ра́дуйся, ски́ние и несеко́мая горо́,/ ве́рных утвержде́ние, Еди́на Препе́тая.

Ин

Ирмо́с: Несть свят,/ я́коже Ты, Го́споди Бо́же мой,/ вознесы́й рог ве́рных Твои́х, Бла́же,/ и утверди́вый нас на ка́мени/ испове́дания Твоего́.

Ева́нгельскаго послу́ша гла́са Феодо́сий, в це́рковь прири́ща,/ возжеле́в взя́ти крест Госпо́день на ра́мо свое́,/ ми́ра всего́ оста́вль пристра́стия, Тому́ после́дова.

Испыта́вши тебе́, ро́ждшая тя ма́ти повелева́ет ри́зу твою́ совлещи́/ и ви́де ужа́сное виде́ние:/ чре́сла твоя́, источа́ющая кровь желе́зным препоя́санием.

Зело́ гроб Госпо́день вожделе́в ви́дети, Феодо́сие блаже́нне,/ но, удержа́н быв смотре́нием Влады́чним,/ Анто́нию был еси́ собесе́дник преподо́бному.

Богоро́дичен: Па́че ума́ Ты зачала́ еси́, Препе́тая Де́ва,/ еди́на бо от ве́ка всех Творца́, и Бо́га, и Соде́теля,/ Бо́жие Сло́во ро́ждшая.

Конда́к и и́кос пра́здника.

Та́же седа́лен свята́го, глас 4:

Па́че ума́ челове́ча яви́лся еси́, преподо́бне, на земли́,/ Бо́жий сад свяще́нный, посреде́ до́му Госпо́дня стоя́,/ подае́ши плод боле́зней твои́х ученико́м твои́м:/ от уст бо твои́х благода́ть Ду́ха возрасти́л еси́,/ о́браз быв подвиго́в и уста́в лю́бящих Го́спода. / Его́же ны́не моли́ти не преста́й спасти́ся пою́щим тя.

Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху:

Возгреме́в Христо́во Боже́ственное воплоще́ние,/ безпло́тныя враги́ до конца́ обличи́л еси́, чу́дне Феодо́сие,/ сего́ ра́ди вси, ве́рнии, благоче́стно вопие́м ти:/ моли́ непреста́нно о всех нас.

И ны́не, пра́здника. Песнь 4

Ирмо́с: Ты моя кре́пость, Го́споди,/ Ты мо́я и си́ла,/ Ты мой Бог, Ты мое́ ра́дование,/ не оста́вль не́дра О́тча/ и на́шу нищету́ посети́в. / Тем с проро́ком Авваку́мом зову́ Ти:/ си́ле Твое́й сла́ва, Человеколю́бче.

Благода́ть Ду́ха возрасте́ в тебе́, о́тче,/ егда́ ро́ждшую тя ви́дел еси́, пла́чущуся и рыда́ющу кре́пце,/ ты, предстоя́в струя́ми сле́зы точа́щей,/ непоколеби́м столп и неподви́жим пребы́л еси́.

Лю́тыми челове́ки враг вселука́вый тща́шеся отто́ргнути тебе́, Феодо́сие,/ от гнезда́ преукраше́нна, жела́ема тобо́ю,/ но ты сего́ нивочто́же вмени́л еси́,/ полки́ сего́ отгоня́ моли́твами твои́ми и поя́:/ си́ле Твое́й сла́ва, Человеколю́бче.

Окропля́я себе́ дожде́м духо́вным,/ и живо́тным исто́чником напоя́яся, и язы́ком наста́вника Анто́ния,/ клас Боже́ственный прозя́бл еси́ и пита́вши мно́жества,/ неистощи́мая вои́стинну Ио́сифова жи́тница быв.

Богоро́дичен: Кто изрещи́ досто́йно возмо́жет чуде́с Твои́х, Чи́стая, глубину́?/ Тобо́ю бо весь мир, хвалу́ Ти принося́, поми́лован бу́дет/ и избавля́ется от бед лю́тых и разли́чных зол, враг же и напа́стей.

Ин

Ирмо́с: Христо́с моя́ си́ла,/ Бог и Госпо́дь, Честна́я Це́рковь/ боголе́пно пое́т, взыва́ющи,/ от смы́сла чи́ста о Го́споде пра́зднующи.

Уве́давши ма́ти твоя́, му́дре, живу́ща тя со Анто́нием блаже́нным в пеще́ре,/ ю́же, прише́дшу и пла́чущуся, уте́шив,/ мирски́я зло́бы увеща́л еси́ ю убежа́ти.

Ты иере́й Бо́жий беззло́бный был еси́,/ я́ко вои́стинну, о́тче, безкро́вныя же́ртвы принося́, свяще́нне,/ и воспева́я се́рдцем чи́стым ко Го́споду, пра́зднуя при́сно.

Грехо́в нам избавле́ние испроси́, Бо́жий слуго́ и предста́телю,/ ста́до твое́, вопие́м ти,/ и от собла́зн вра́жиих пою́щия тя сохрани́.

Богоро́дичен: Твою́ пречи́стую утро́бу освяти́ от Отца́ просия́вшее Бо́жие Сло́во/ и мно́гия ра́ди бла́гости изба́ви челове́ческий род от дре́вния кля́твы.

Песнь 5

Ирмо́с: Вску́ю мя отри́нул еси́/ от лица́ Твоего́, Све́те незахо́димый,/ и покры́ла мя есть чужда́я тьма, окая́ннаго?/ Но обрати́ мя и к све́ту за́поведей Твои́х/ пути́ моя́ напра́ви, молю́ся.

Доброде́тельными по́двиги возсия́ исправле́ние твое́, о́тче:/ жили́ще бо, бы́вшее дре́вле ху́до, простра́нно сотвори́л еси́,/ мно́ги приве́д покло́нники Бо́гу, подаю́щему сим всяк дово́л14 твои́ми моли́твами.

Све́тлыми заря́ми подвиго́в твои́х/ отгони́мо быва́ше мно́жество бесо́в от твоего́ жили́ща,/ сше́ствоваше бо ти всех Творца́ благода́ть Ду́ха/ и сла́вна тя яви́, Феодо́сие.

Спа́са Ще́драго посреде́ це́ркве воспе́л еси́,/ те́мже щедро́ты Своя́ бога́тыя посла́ тебе́, оскуде́ния разреша́я печа́ль,/ приснотеку́щия же да́ры источа́я ста́ду твоему́.

Богоро́дичен: Превы́шши бысть Вы́шних сил, Богоблагода́тная,/ заче́ншая Сло́во, вся́ческая сло́вом сотво́ршее,/ и ро́ждшая от Отца́ пре́жде век неизрече́нно ро́ждшееся.

Ин

Ирмо́с: Бо́жиим све́том Твои́м, Бла́же,/ у́тренюющих Ти ду́ши любо́вию озари́, молю́ся,/ Тя ве́дети, Сло́ве Бо́жий,/ и́стиннаго Бо́га,/ от мра́ка грехо́внаго взыва́юща.

Чи́стый сосу́д, цве́ты доброде́тельными украша́емь, о́тче Феодо́сие,/ из него́же источа́еши исто́чник ста́ду поуче́ния, па́че ме́да и со́та сладча́йша.

Естество́ плотско́е умертви́л еси́ доброде́тельными по́двиги, о́тче му́дре Феодо́сие,/ те́мже тя па́стыря Христо́с показа́,/ иде́же па́жить пре́жде избра́ Чи́стей Де́ве.

И́же мона́хом был еси́ наста́вник/ и па́стырь овца́м, пасо́мым на па́жити Бо́жия Ма́тере,/ сего́ ра́ди Бог сугу́бу ра́дость подае́т ти, Феодо́сие,/ моли́твами Чи́стыя Богома́тере.

Богоро́дичен: Обре́т Тя свяще́нный дом, Живы́й на Небесе́х во́лею в Твою́ утро́бу всели́ся. / Тем благода́рными гла́сы пое́м пречи́стое Твое́ рождество́ при́сно,/ в дому́ Твое́м стоя́ще.

Песнь 6

Ирмо́с: Моли́тву пролию́ ко Го́споду/ и Тому́ возвещу́ печа́ли моя́,/ я́ко зол душа́ моя́ испо́лнися/ и живо́т мой а́ду прибли́жися,/ и молю́ся, я́ко Ио́на:/ от тли, Бо́же, возведи́ мя.

Моли́твами, и бде́нием, и псало́мскими пе́нии непреста́нно/ твою́ ду́шу рай Боже́ственный сотвори́л еси́,/ живоно́сное возрасти́в дре́во честно́е я́ве, Спа́са и Го́спода.

Изволи́л еси́ та́йное смире́ние, Влады́чне нищете́ подо́бяся, блаже́нне:/ во́лею твое́ю путь ше́ствуя,/ повеле́нием лени́ваго раба́ везти́ воз к Боже́ственному ме́сту прия́л еси́,/ иде́же покланя́емь от срета́ющих позна́лся еси́.

Подо́бяся но́ги Умы́вшему Свои́м ученико́м, Богому́дре,/ во́ду че́рпати и на ра́му носи́ти изво́лил еси́/ и древа́ свои́ма рука́ми принося́ и сеча́/ нача́льника трудо́в себе́ мона́хом показа́л еси́.

Богоро́дичен: Умерщвле́н бысть, Богоро́дице, Тобо́ю многоко́зненный враг,/ всю тварь пре́жде тле́ю погуби́вый,/ ме́ртвии же Тобо́ю к жи́зни взыдо́хом,/ и́бо родила́ еси́ вои́стинну жизнь всех, Го́спода.

Ин

Ирмо́с: Жите́йское мо́ре,/ воздвиза́емое зря напа́стей бу́рею,/ к ти́хому приста́нищу Твоему́ прите́к, вопию́ Ти:/ возведи́ от тли живо́т мой,/ Многоми́лостиве.

И́стинную воздви́г це́рковь Бо́жия Ма́тере,/ в не́йже мно́жества мона́шествующих собра́л еси́ лик,/ любо́вию пою́щих честну́ю твою́ па́мять.

Прибега́ющим к кро́ву твоему́ с ве́рою,/ исто́чник исцеле́ний источа́еши всем,/ и святы́ню излива́еши, преподо́бне, и просвеща́еши сердца́,/ бесо́вския ле́сти прогоня́я.

Ко Христу́ Бо́гу воздви́гни твои́ ру́це, преподо́бне,/ и твое́ ста́до соблюди́, о́тче, е́же собра́л еси́ Ду́хом све́тло,/ моли́твами твои́ми пою́щих твою́ па́мять.

Богоро́дичен: Ра́дуйся, Препе́тая, препе́таго Бо́га всех поро́ждшая,/ пою́щия Тя прича́стники яви́ све́ту, Чи́стая,/ и огня́ ве́чнаго изба́ви.

Конда́к, глас 3.

Подо́бен: Де́ва днесь:

  Звезду́ Росси́йскую днесь почти́м,/ от восто́ка возсия́вшую и на за́пад прише́дшую,/ всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогати́вшу и вся ны/ соде́янием и благода́тию мона́шескаго уста́ва,/ блаже́ннаго Феодо́сия.

И́кос:

Кто́ изрещи́ возмо́жет по́двиги твоя́, о́тче?/ Или́ кто́ изочте́т мно́жества трудо́в твои́х и чуде́с ди́вных?/ Еще́ бо в пло́ти сый, Безпло́тнаго ви́дел еси́,/ в пло́тяне о́бразе бесе́дующа к тебе́/ и дар принося́ща тебе́, Бо́гом по́сланное зла́то. / Па́че челове́ка ты яви́лся еси́ смире́нием и кро́тким нра́вом/ и духо́вныя му́дрости испо́лнен. / Тем, Ду́ха в себе́ прие́м, во све́те ви́ден был еси́, я́ко со́лнце, сия́я. / И мене́, тебе́ пою́ща, просвети́ сия́нием твои́м, преподо́бне,/ мона́шескаго уста́ва, Боже́ственный Феодо́сие.

Песнь 7

Ирмо́с: От Иуде́и доше́дше, о́троцы/ в Вавило́не иногда́/ ве́рою Тро́ическою пла́мень пе́щный попра́ша, пою́ще:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

К моли́твам твои́м, блаже́нне, всяк прибега́я ве́рою, никогда́ постыди́тся:/ прие́м благода́ть проше́ния, о́тче, и возврати́вся, лику́ет, поя́:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Ты оте́ц яви́вся и засту́пник си́рым, и вдови́цам наде́жда,/ и боля́щим, о́тче, воста́ние всем был еси́. / Те́мже пое́м:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Удобре́ние мона́хом и путь спасе́ния челове́ком ты был еси́:/ обога́щ бо вся твои́ми глаго́лы Боже́ственных та́ин, учи́л еси́ глаго́лати:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Богоро́дичен: Из деви́ческия утро́бы вопло́щся, Христе́,/ яви́лся еси́ на спасе́ние на́ше. / Тем, Твою́ Ма́терь ве́дуще Богоро́дицу, благода́рственно пое́м:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Ин

Ирмо́с: Росода́тельну у́бо пещь/ соде́ла А́нгел/ преподо́бным отроко́м,/ халде́и же опаля́ющее веле́ние Бо́жие/ мучи́теля увеща́ вопи́ти:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Я́же ду́хом осени́вшая тя Бо́жия благода́ть возрасте́ в тебе́,/ просвеща́ющи, о́тче, твое́ се́рдце, е́юже учи́л еси́ воспева́ти:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Извеще́ния глаго́л твои́х изыдо́ша во вся страны́ смотре́ния та́ин при́сно пою́щим:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Многоразли́чна благода́ть Ду́ха на тебе́, о́тче, почи́/ и пресла́вная чудеса́ показа́ пою́щим:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Богоро́дичен: Под кров Твой, Влады́чице, прибега́юще, избавля́емся от лют,/ наде́жду бо иму́ще, ве́рнии вси, мо́лим:/ Твоя́ рабы́ не пре́зри, Богоро́дице Де́во.

Песнь 8

Ирмо́с: Седмери́цею пещь/ халде́йский мучи́тель/ Богочести́вым неи́стовно разжже́,/ си́лою же лу́чшею спасе́ны, сия́ ви́дев,/ Творцу́ и Изба́вителю вопия́ше:/ о́троцы, благослови́те,/ свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Я́коже проро́к Боже́ственный, прови́дя, Феодо́сие, явля́ешися, преблаже́нне,/ и́бо повелева́еши ду́хом прине́сшему к тебе́ Ева́нгельское писа́ние изнести́,/ и вопия́ше ти, испове́дал чи́стым смы́слом же́ртву Пречи́стой Богоро́дице.

К твоему́ жили́щу прири́ща, я́ко еле́нь ко исто́чнику,/ приснотеку́щия нетле́нныя пи́щи получи́ти благочести́вый князь,/ и́же зе́млю сию́ содержа́л. / Хотя́ у́бо свечеря́ти ему́, блаже́нне, но скуде́нием строи́телю вопию́щу,/ повеле́нием же твои́м напо́лнися ме́да весь сосу́д твой.

Твоя́ по́двиги воспе́ша А́нгельския си́лы, Феодо́сие и твое́ житие́ лик преподо́бных похвали́, све́тлое и украше́нное мона́хов ра́дование. / Тем и ны́не, сра́дуяся Ему́, весели́шися, поя́ согла́сно:/ о́троцы, благослови́те,/ свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Богоро́дичен: Тя, Пречи́стая Богоро́дице, жи́зни мое́й предлага́ю Храни́тельницу и Засту́пницу непобеди́му,/ Помо́щница ми бу́ди от бед и скорбе́й,/ избавля́ющи Твоего́ недосто́йнаго раба́, любо́вию пою́ща:/ о́троцы, благослови́те,/ свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те Чи́стую во ве́ки.

Ин

Ирмо́с: Из пла́мене преподо́бным ро́су источи́л еси́/ и пра́веднаго же́ртву водо́ю попали́л еси́:/ вся бо твори́ши, Христе́, то́кмо е́же хоте́ти. / Тя превозно́сим во вся ве́ки.

Христа́ воспева́ет лик твои́х учени́к,/ с наста́вником о́крест стоя́ ра́ки твоея́,/ прие́мший твоя́ труды́, досто́йныя Бо́гу,/ Его́же превозно́сим во ве́ки.

Ра́дуяся, после́довал еси́ распя́тому Христу́ Бо́гу,/ мно́гими труды́ и боле́зньми те́ло умертви́в,/ ве́ру и́стинную и любо́вь стяжа́л еси́,/ ми́ра отве́ргся и Христа́ еди́наго возлюби́в.

Источа́ет здра́вие Боже́ственною си́лою ра́ка моще́й твои́х, о́тче Феодо́сие,/ и стра́сти душе́вныя и плотски́я исцеля́ет,/ тем воспева́ем досто́йно па́мять твою́.

Богоро́дичен: Гаврии́лов Ти глас ны́не восклица́ем: ра́дуйся, Преблагослове́нная Влады́чице Богоблагода́тная,/ Ея́же ра́ди кля́твы дре́вния избы́хом,/ Ты бо Хода́таица всех спасе́ния.

Песнь 9

Ирмо́с: Устраши́ся всяк слух/ неизрече́нна Бо́жия снизхожде́ния,/ я́ко Вы́шний во́лею сни́де да́же и до пло́ти,/ от Деви́ческаго чре́ва быв Челове́к. / Те́мже Пречи́стую Богоро́дицу, ве́рнии, велича́ем.

Па́мять твоя́ днесь нам, я́ко со́лнце, возсия́, преподо́бне:/ ра́дуемся, целу́юще ра́ку твою́, и, о́крест обстоя́ще, я́ко Боже́ственный киво́т,/ ве́рно пое́м твое́ успе́ние с Вы́шними чи́нми, Феодо́сие.

Ра́дуйся, земле́ Ро́сская, прие́мши сокро́вище некра́домо от Го́спода,/ помо́щника вели́ка Богоблаже́ннаго и засту́пника те́пла Феодо́сия,/ и с ли́ком по́стническим весели́ся и ты, нача́ло гра́де Ро́сский.

Собра́ся торжество́ ны́не в па́мяти твое́й воспева́ти Го́спода,/ тебе́ пода́вша до́брыя по́двиги, я́же ты претерпе́л еси́. / Те́мже моли́ся Ему́, свя́те, изба́витися ста́ду твоему́ от собла́зн вра́жиих,/ е́же ты стяжа́л еси́, му́дре, моли́твами твои́ми.

Спаси́ мя, еди́не Изба́вителю,/ блудни́цы и блу́днаго прие́мый те́плое покая́ние и мытаре́во, Спа́се, воздыха́ние,/ и бу́ди ми́лостив, Христе́, мне, блу́дному,/ моли́твами Твоего́ уго́дника, отгоня́я грехо́в мои́х мно́жество.

Богоро́дичен: Пощади́ мя, Спа́се рожде́йся, сохрани́в ро́ждшую Тя без тли по рождестве́,/ егда́ ся́деши суди́ти дела́ моя́, грехи́ моя́ презре́в и беззако́ния,/ Безгре́шен сый и Ми́лостив, я́ко Человеколю́бец.

Ин

Ирмо́с: Бо́га челове́ком невозмо́жно ви́дети,/ на Него́же не сме́ют чи́ни А́нгельстии взира́ти;/ Тобо́ю же, Всечи́стая, яви́ся челове́ком/ Сло́во воплоще́нно,/ Его́же велича́юще,/ с Небе́сными во́и/ Тя ублажа́ем.

О́тче, ве́рою ча́да, я́же совокупи́л еси́,/ доброде́тельми сия́ просвети́ти сподо́би, па́стырем досто́ин па́стырь;/ оставле́ние же грехо́в и жития́ исправле́ние,/ преподо́бне, дарова́ти нам моли́ся.

Ра́вно пожи́в со святы́ми отцы́, Пречи́стыя Де́вы слуга́ был еси́, блаже́нне,/ и па́стырь мона́хов изря́ден, я́ко вои́стинну столп правове́рия,/ ве́рных наде́жда и упова́ние пою́щих в дому́ Бо́жия Ма́тере.

Освяща́емь си́лою Вседержи́телевою, ко́зни вра́жия победи́л еси́/ и сих полки́ прогна́л еси́, боля́щим здра́вие по́дал еси́,/ тем, веселя́щеся, при́сно чтим твою́ па́мять.

Богоро́дичен: Возсия́вшаго от Отца́ без ма́тере,/ неизрече́нно заче́нши, родила́ еси́, Богома́ти препе́тая, Де́во Чи́стая. / Моли́, Пресвята́я, за рабы́ Твоя́ Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего.

Свети́лен.

Подо́бен: Жены́, услы́шите:

Свет Единосу́щныя Тро́ицы восприи́м в се́рдце твое́м, Феодо́сие,/ отце́м о́тче, благочести́выя просвети́л еси́,/ в пеще́ре укре́плься с вели́ким Анто́нием, А́нгелом единокро́вне. / С ни́миже помина́й тебе́ ве́рою воспева́ющих.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

На хвали́тех стихи́ры, на 4, глас 2.

Подо́бен: Егда́ от Дре́ва:

Ве́рою и любо́вию Христо́вою весь уязви́вся, блаже́нне,/ Ему́же после́дуя, ми́ра отве́рглся еси́,/ оте́чества же и ро́да,/ ко Анто́нию прите́к преподо́бному,/ у него́же научи́лся еси́ неизрече́нным,/ е́же у́хо не слы́ша,/ в твое́ же се́рдце вни́де. / С ни́мже тя свяще́нно воспева́ем, чту́ще, Феодо́сие.

Жизнь безскве́рную вожделе́в,/ терпе́ние же, и любо́вь, и смире́ние,/ стоя́ние всено́щное и воздержа́ние,/ и́миже умертви́л еси́ плотски́я по́хоти. / Тем, получе́ние боже́ственно восприе́м,/ сра́дуешися лико́м преподо́бных. / Не забыва́й, блаже́нне, прося́ грехо́в оставле́ния/ тя досто́йно воспева́ющим.

Егда́ злонача́льный враг/ разбо́йники наведе́ на ста́до твое́, преподо́бне,/ погуби́ти хотя́ су́щия в нем,/ но, ви́девше це́рковь, выспрь ви́сящу, отхожда́ху,/ боя́щеся да́нныя тебе́ благода́ти от Бо́га, преподо́бне,/ слы́шаша бо глас в це́ркви пе́ния А́нгельскаго неизрече́ннаго. / С ни́ми же и ны́не веселя́ся, помина́й нас,/ ве́рою пою́щих твою́ светоно́сную и честну́ю па́мять.

Сла́ва, глас 6:

Преподо́бне о́тче,/ во всю зе́млю изы́де веща́ние исправле́ний твои́х,/ тем на Небесе́х обре́л еси́ мзду трудо́в твои́х,/ де́монския погуби́л еси́ полки́/ и А́нгельския дости́гл еси́ чи́ны,/ и́хже житию́ без поро́ка поревнова́л еси́. / Дерзнове́ние име́я ко Христу́ Бо́гу,/ мир испроси́ душа́м на́шим.

  И ны́не, пра́здника. Славосло́вие вели́кое. И отпу́ст.

НА ЛИТУРГИ́И

Блаже́нны свята́го, пе́сни 3-я и 6-я, от обою́ кано́нов. Проки́мен, глас 7: Честна́ пред Го́сподем/ смерть преподо́бных Его́. Стих: Что возда́м Го́сподеви о всех, я́же воздаде́ ми? Апо́стол ко Евре́ем, зача́ло 334. Аллилу́ия, глас 2: Свяще́нницы Твоя́ облеку́тся в пра́вду,/ и преподо́бнии Твоя́ возра́дуются. Ева́нгелие от Ма́тфея, зача́ло 43. Прича́стен: В па́мять ве́чную бу́дет пра́ведник:

Моли́тва

О свяще́нная главо́, А́нгеле земны́й и челове́че Небе́сный, преподо́бне и Богоно́сне о́тче наш Феодо́сие, изря́дный слуго́ Пресвяты́я Богоро́дицы, во имя́ Ея́ свято́е оби́тель пречу́дну на гора́х Пече́рских сооруди́вши и в ней чуде́с мно́жеством просия́вый! Мо́лим тя со усе́рдием мно́гим: моли́ся за нас ко Го́споду Бо́гу и испроси́ нам от Него́ вели́кия и бога́тыя ми́лости: ве́ру пра́ву, наде́жду спасе́ния несомне́нну, любо́вь ко всем нелицеме́рну, благоче́стие непоколеби́мое, душ и теле́с здра́вие, жите́йских потре́б дово́льство, и да не во зло обрати́м блага́я, да́руемая нам от щедрода́тельныя Его́ десни́цы, но в сла́ву И́мене Его́ свята́го и во спасе́ние на́ше. Сохрани́, уго́дниче Бо́жий, предста́тельством твои́м святы́м страну́ на́шу, Це́рковь Православноросси́йскую, град твой и Ла́вру твою́ невреди́мыми от вся́каго зла, и вся лю́ди, притека́ющия на поклоне́ние к честно́му твоему́ гро́бу и пребыва́ющия во святе́й оби́тели твое́й, осени́ Небе́сным твои́м благослове́нием и от вся́ких зол и бед ми́лостивно изба́ви. Наипа́че же в час кончи́ны на́шея покажи́ нам многомо́щное твое́ покрови́тельство: да изба́вимся моли́твами твои́ми ко Го́споду вла́сти лю́таго мироде́ржца и сподо́бимся насле́дити Ца́рство Небе́сное. Яви́ нам, о́тче, благосе́рдие твое́ и не оста́ви нас, си́рых и безпомо́щных, да вы́ну славосло́вим ди́внаго во святы́х Свои́х Бо́га, Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, и твое́ свято́е заступле́ние, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Святы́х му́ченик Тимофе́я и Ма́вры

Стихи́ры святы́х му́чеников, глас 4.

Подо́бен: Я́ко до́бля.

До́блия в му́ченицех,/ кре́пко пострада́вшия,/ и борца́ умори́вшия,/ и Христа́ возлюби́вшия,/ и мир возненави́девшия,/ Сио́на мы́сленнаго досто́йныя жи́тели,/ Ма́вру днесь и Тимофе́я,/ ве́рою соше́дшеся, восхва́лим согла́сно,/ мучениколю́бцы вси.

Вяза́ния теле́сная, оче́с же избоде́ние,/ проверте́ние уше́с, коле́сное озлобле́ние,/ ка́мене тя́жкаго обе́шение подъя́л еси́, Тимофе́е,/ низло́ж врага́ и к Боже́ственней сла́ве возноси́м, сла́вне. / Сего́ ра́ди тя, ве́рою соше́дшеся, моле́бно восхваля́ем,/ сла́ва му́чеников и похвала́.

Светолу́чными сия́ньми врага́ омрачи́ла еси́,/ чи́сто пострада́вши, Ма́вро сла́вная:/ коно́бная бо вре́ния, пе́рстов отъя́тие,/ све́щное жже́ние, вре́менное пропя́тие15 претерпе́ла еси́/ и прешла́ еси́ к Боже́ственному поко́ю,/ иде́же лик му́ченик всегда́ весели́тся.

 Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

Тропа́рь, глас 4:

  Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости. / Тех моли́твами/ спаси́ ду́ши на́ша.

Кано́н, его́же краегране́сие: Тимофе́я и Ма́вры боле́зни честву́ю. Творе́ние Ио́сифово, глас 6.

Песнь 1

Ирмо́с: Я́ко по су́ху, пешеше́ствовав Изра́иль/ по бе́здне стопа́ми,/ гони́теля фарао́на/ ви́дя потопля́ема,/ Бо́гу побе́дную песнь/ пои́м, вопия́ше.

Свяще́нных страда́лец свяще́нное и честно́е торжество́,/ лю́дие свяще́ннии, свяще́нно почти́м,/ я́ко да тех мольба́ми от бед изба́вимся.

Священнопобе́дныя венцы́ от Христа́ прия́ти/ тща́щеся умре́ти па́че, не́же жи́ти, до́блии му́ченицы, я́ве изво́ливше,/ тем сла́ву получи́ша.

Не убоя́вшеся боле́зней плотски́х, ни мук устраши́вшеся,/ ни огня́ гони́телей, страстоте́рпцы му́ченицы/ Христа́ на суди́щи му́жески пропове́даете.

Богоро́дичен: Пресу́щное Сло́во, существо́ прие́м от чи́стых крове́й Твои́х,/ богосоде́ла нас и тле́ния изба́ви, Чи́стая,/ сего́ ра́ди, ве́рнии, Тя всегда́ сла́вим.

Песнь 3

Ирмо́с: Несть свят,/ я́коже Ты, Го́споди Бо́же мой,/ вознесы́й рог ве́рных Твои́х, Бла́же,/ и утверди́вый нас на ка́мени/ испове́дания Твоего́.

Бо́жия кни́ги лю́дем свяще́нно отверза́я/ и просвеща́я сердца́, во́ине Христо́в Тимофе́е,/ в честно́е муче́ние, ра́дуяся, вшел еси́.

Боже́ственным жела́нием ду́шу распали́в, му́чениче,/ ко огню́ мук приступи́л еси́ терпели́вно,/ те́мже тя Христо́ва Боже́ственная роса́, блаже́нне, прохлади́.

Ум твой, воззре́нием к Бо́гу просвеща́емь, му́чениче,/ не чу́яше отню́д желе́з лю́тых прикоснове́ния, разжже́нных быва́ющих,/ сла́вне Тимофе́е.

Богоро́дичен: Сый естество́м безстра́стен/ Сын Твой, Де́во, прия́т плоть от крове́й Твои́х чи́стых/ и стра́стию кре́стною от страсте́й мя, Чи́стая, изба́ви.

Конда́к, глас 4.

Подо́бен: Вознесы́йся:

  Многообра́зныя я́звы претерпе́вше/ и венцы́ от Бо́га прие́мше,/ о нас моли́теся ко Го́споду,/ па́мять всесвяще́нную ва́шу соверша́ющих,/ превели́кий Тимофе́е и пресла́вная Ма́вро,/ е́же умири́ти град и лю́ди,/ Той бо есть ве́рных утвержде́ние.

Седа́лен, глас 1.

Подо́бен: Гроб Твой:

Поче́тше Бо́га, омрачи́ша пре́лесть Тимофе́й му́дрый и сла́вная Ма́вра/ и, вся́ко претерпе́вше, прехва́льнии, му́чение,/ просвети́шася па́че луч со́лнечных/ и бы́ша сослужи́тели А́нгелом,/ и́хже ве́рою сла́вим.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

Песнь 4

Ирмо́с: Христо́с моя́ си́ла,/ Бог и Госпо́дь,/ Честна́я Це́рковь/ боголе́пно пое́т, взыва́ющи,/ от смы́сла чи́ста о Го́споде пра́зднующи.

Вели́каго благосла́вия возжеле́вше, сподо́бистеся сего́,/ ча́да Све́та Боже́ственнаго бы́вше,/ великому́ченицы Христо́вы, А́нгелом равностоя́тели.

Святы́х чино́м сочета́вся и благопослушли́ве у́ши к Боже́ственным зако́ном име́я, сла́вне,/ проверте́ния кре́пко претерпе́л еси́, Тимофе́е.

Воздви́гше тя на дре́во, суему́дреннии/ отягчава́ют ка́мением главу́, сла́вне Тимофе́е,/ но укрепля́ше тя Христо́с, Боже́ственною стра́стию украша́ема.

Теку́щих непостоя́ннаго, блаже́ннии, возгнуша́стеся вои́стинну тече́ния/ и са́ми себе́ боле́знем отда́сте,/ сего́ ра́ди я́же от ве́ка блага́я восприя́сте.

Богоро́дичен: Чистоты́ селе́ние, жили́ще Влады́ки всех/ и проро́ков всех сбытие́, Богора́дованная Чи́стая,/ пою́щия Тя уще́дри.

Песнь 5

Ирмо́с: Бо́жиим све́том Твои́м, Бла́же,/ у́тренюющих Ти ду́ши любо́вию озари́, молю́ся,/ Тя ве́дети, Сло́ве Бо́жий,/ и́стиннаго Бо́га,/ от мра́ка грехо́внаго взыва́юща.

Супру́жника своего́, Ма́вро, светови́дных слове́с послу́ша любе́зно/ и, омраче́ние зло́е отве́ргши, свет была́ еси́ муче́нием, Богоблаже́нная.

Боже́ственным Ду́хом себе́, Ма́вро, вооружи́вши, честна́я,/ к боре́нию льсти́ваго, ра́дуяся, изошла́ еси́/ и, сего́ побе́ждши, побе́дныя венцы́, му́ченице, прия́ла еси́.

Еди́наго Тя, Го́спода Иису́са, испове́давши честна́я,/ руко́ю челове́ка созда́вшаго,/ посека́ется перст ручны́х,/ непра́ведное томле́ние му́жески терпя́щи.

Богоро́дичен: Бу́рю помышле́ний, воста́ния страсте́й,/ напа́стей волне́ние утиши́, Де́во Богора́дованная,/ и спаси́ мя, пою́ща вели́чия Твоя́.

Песнь 6

Ирмо́с: Жите́йское мо́ре,/ воздвиза́емое зря напа́стей бу́рею,/ к ти́хому приста́нищу Твоему́ прите́к, вопию́ Ти:/ возведи́ от тли живо́т мой,/ Многоми́лостиве.

Святи́и му́ченицы, я́дрилом16 Креста́ духо́вно окриля́еми,/ напа́стей пучи́ну без вре́да ве́рою претеко́сте/ и в Боже́ственных приста́нищах почи́ша.

Разже́гше коно́б, в той тя, Христа́ испове́дающу, вверго́ша злочести́вии,/ но пребыла́ еси́ неврежде́на,/ росо́ю Ду́ха обре́тше тя, Ма́вро, прохлажде́ну.

Связа́еми му́ченицы вся вяза́ния вра́жия му́жески разреши́сте/ и любо́вию до конца́ Христу́ ду́ши привяза́сте/ пло́ти отложе́нием всеприснопа́мятнии.

Богоро́дичен: Всеблага́я Влады́чице, Я́же Преблага́го Бо́га пло́тию ро́ждши,/ озло́бленное страстьми́ мое́ се́рдце ублажи́,/ да ве́рою и любо́вию велича́ю Тя.

Конда́к и и́кос пра́здника.

Песнь 7

Ирмо́с: Росода́тельну у́бо пещь/ соде́ла А́нгел/ преподо́бным отроко́м,/ халде́и же опаля́ющее веле́ние Бо́жие/ мучи́теля увеща́ вопи́ти:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Не чу́яше, свеща́ми, пресла́вная, опаля́ема всю́ду,/ огнь в се́рдцы любве́ нося́щи Христо́в/ и Сему́ вопию́щи приле́жно:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Дрема́ние от о́чию отри́нул зло́бное, о Тимофе́е,/ претерпе́л еси́ о́чию ослепле́ние, Христа́ серде́чныма очи́ма зря и поя́:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

До́льняя презре́вше, Боже́ственнии му́ченицы, Вы́шнее же жили́ще насле́доваша,/ свяще́нными да почту́тся пе́сньми, пою́ще непреста́нно с ни́ми:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

 Богоро́дичен: Препе́тая Де́во, препе́таго Бо́га поро́ждшая,/ пою́щия Тя прича́стники покажи́ све́та/ и избави́ гее́нны, и огня́,/ и вся́каго вре́да вра́жия моли́твами Твои́ми.

Песнь 8

Ирмо́с: Из пла́мене преподо́бным ро́су источи́л еси́/ и пра́веднаго же́ртву водо́ю попали́л еси́:/ вся бо твори́ши, Христе́, то́кмо е́же хоте́ти. / Тя превозно́сим во вся ве́ки.

Соблюда́юще зако́ны Вседержи́теля, беззако́ннующих держа́ве не приклони́стеся,/ че́сти лука́вым де́моном не принесо́сте, му́ченицы до́блии,/ Госпо́дни насле́дницы.

Сопряже́нием изря́дным я́ве совокупля́еми,/ и́го Госпо́дне ле́гкое взя́сте ку́пно на вы́ю му́ченицы/ и му́ченическим сопричто́стеся стадо́м.

На дре́ве пострада́вше кре́стнем, прехва́льнии на мно́ги дни,/ изобрази́сте страсть честну́ю нас ра́ди пострада́вшаго во́лею,/ Его́же превозно́сим во вся ве́ки.

Ну́жднейшую вои́стинну смерть, святи́и, просте́ртием боле́зни претерпе́сте,/ те́мже к неболе́зненней жи́зни преста́вистеся,/ воспева́юще Христа́ во вся ве́ки.

Богоро́дичен: Украси́лася еси́, Де́во, поро́ждши прекра́снаго добро́тою Христа́ Го́спода,/ Боже́ственными ве́рныя заря́ми просвеща́ющаго,/ Его́же превозно́сим во вся ве́ки.

Песнь 9

Ирмо́с: Бо́га челове́ком невозмо́жно ви́дети,/ на Него́же не сме́ют чи́ни А́нгельстии взира́ти,/ Тобо́ю же, Всечи́стая, яви́ся челове́ком/ Сло́во воплоще́нно,/ Его́же велича́юще,/ с Небе́сными во́и/ Тя ублажа́ем.

Ви́дети сла́ву сподо́бистеся Себе́ излия́вшаго за милосе́рдие, прехва́льнии,/ Того́ бо зако́ны сохрани́сте и о́бщницы Сего́ страсте́й бы́сте. / Те́мже, соше́дшеся, благоче́стно вас почита́ем.

Часо́м равночи́сленну ме́ру сотвори́сте, му́дрии,/ но́щи и дни пригвожде́ни е́же за милосе́рдие ко Кресту́ прибли́жшагося,/ Его́же испове́дающе, все́ми влады́чествующаго, в ру́це Сего́ ва́ша ду́хи преда́сте.

Во́инство А́нгел, лик блаже́нный проро́к,/ апо́стол, му́ченик и преподо́бных во исхо́д ваш собра́шася,/ всех же Влады́ка венцы́ увязе́, му́ченицы, вас побе́дными, я́ко Преблаги́й.

Нам, любо́вию вас почита́ющим и честно́е ва́ше соверша́ющим торжество́,/ страда́льцы Христо́вы до́блии,/ разреше́ние грехо́в, жития́ исправле́ние/ и всех лю́тых премене́ние, му́дрии, испроси́те.

Богоро́дичен: Све́том Твои́м мя, Богора́дованная, в жена́х Де́во, просвети́, молю́ся,/ и огня́ ве́чнаго мя изба́ви,/ я́ко да велича́ю Тя, я́ко да сла́влю Тя,/ я́ко да по до́лгу воспою́ вели́чия Твоя́.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 ↑