Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 16 юли...
Голготски кръст

03 юли по църковния календар - Св. мъченик Иакинт. Св. Анатолий, патриарх Константинополски. Св. преподобни Александър. Св. мъченици Мокий и Марк. Св. мъченици Диомид, Евлампий, Асклипиодот. Св. преподобни Анатолий Печерски Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
25.04.2013 г. / 11:45:31 
Вяра
08.05 по еретическия, †25 април по православния календар - свети евангелист Марк. Св. преподобни Силвестър Обнорски

imageЖитието и страданието на свети апостол и евангелист Марко

Свети Марко, евреин по рождение, произхожда от Левииното коляно, от племето на свещениците, и първоначално живял в Иерусалим. На еврейски Марко се наричал Иоан; името му Марко е латинско. Той прибавил това име към еврейското си вече впоследствие, преди да се отправи към чуждата страна, когато заедно с апостол Петър заминавали за проповед на Евангелието в столицата на тогавашния свят - Рим. Според приетото от Православната църква предание, съгласно свидетелството на някои древни писатели, той е от числото на седемдесетте ученици на Господа и следователно - свидетел и очевидец на някои събития от живота на Господ Иисус Христос. В повествованието на самия евангелист Марко за предателството в Гетсиманската градина на Господ Иисус Христос на смърт, се споменава за един юноша, който по времето, когато всички ученици на Господа го били оставили, единствен вървял след Божествения Затворник, завит с платно на голо, но когато войниците го хванали, оставил платното в ръцете им и гол избягал от тях. Облеклото на юношата показвало, че той е излязъл внезапно, при шума на народа, без съмнение от онази къща, на която градината е била собственост. Още от древност се е утвърдило преданието, че посоченият юноша е самият Марко и че Гетсиманската градина е принадлежала на семейството, от което произлизал Марко. Книгата “Деяния Апостолски” свидетелства, че майката на евангелист Марко - Мария - имала в Иерусалим свой дом, където и намерил пристан апостол Петър, след като ангелът чудно го извел от тъмницата. След възнесението на Господа на небето, при гоненията на християните, този дом служел като място за молитвени събрания на мнозина от вярващите в Иерусалим и пристан за много апостоли. Така свети Марко в дома на майка си получил възможност постоянно да общува с християните, участвайки в техните молитвени събрания, и да се сближи със самите апостоли. Особено много се сближил с апостол Петър, който изпитвал към него почти бащинска любов и благоразположение, както се вижда от думите на самия апостол Петър, който в своето послание нарича Марко свой син, като казва: “Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко”. Чичо на свети Марко е свети апостол Варнава, левит по произход, роден на остров Кипър. Чрез него свети апостол Марко станал известен и на другия върховен апостол - свети Павел, когато той след чудесното си обръщане към вярата в Христа, пристигнал за първи път в Иерусалим. Общувайки отблизо с двамата първовърховни апостоли, Петър и Павел, свети Марко станал най-близкият сътрудник и изпълнител на нарежданията, които му възлагали ту единият, ту другият.

Около 44 или 45 година след Рождество Христово голямо бедствие сполетяло иерусалимските християни. При вида на увеличаващите се християни в Иерусалим, злобата на иудеите - враговете на Христовата вяра - достигнала до краен предел. Изгаряни от ненавистта си към християните, иудеите нападнали домовете им, разграбили безпощадно цялото им имущество и християните били подложени на голям глад. Като чули за бедственото положение на братята в Христа, антиохийските християни се притекли на помощ, събрали помежду си средства и поръчали лично на Варнава и Павел, които по това време били в Антиохия, да ги доставят на християните в Иерусалим. Варнава и Павел пристигнали в Иерусалим и след като изпълнили поръчението на антиохийските християни, се върнали в Антиохия и този път взели със себе си Марко. Оттогава Марко станал сътрудник на Варнава и Павел и понесъл върху себе си великия подвиг на апостолските трудове по благовестието на Христовата вяра сред иудеите и езичниците. Заедно с Павел и Варнава свети Марко участвал в тяхното първо апостолско пътешествие из Антиохия, като най-близък техен помощник в проповедта на Евангелието.

Заедно с Павел и Варнава Марко отишъл в крайморския град Селевкия, откъдето отплавал за остров Кипър и го обходил от изток до запад, от Саламин до Пафа. Тук, в Пафа, Марко е очевидец на чудното поразяване със слепота, по думата на свети апостол Павел, на иудеина влъхва Вариисус, на име Елима, който се стараел да отвърне от вярата в Господа проконсула Сергий, повикал Варнава и Павел, за да чуе Божието слово. Но когато пристигнали в град Пергий, Марко напуснал апостолите Павел и Варнава и се върнал в Иерусалим, в дома на майка си. След като пристигнал в Иерусалим, Марко се присъединил към апостол Петър и не след дълго заедно с него се отправил на апостолско пътешествие за проповед на Евангелието в Рим. По онова време в Рим вече имало вярващи в Христа. Книгата “Деяния Апостолски” свидетелства, че сред очевидците на необикновената промяна, станала с апостолите след слизането на Дух Свети върху тях, сред тези, които слушали първата проповед на апостол Петър за Христа Спасителя, имало и пристигнали от Рим иудеи и прозелити, тоест езичници, обърнати в иудейство. Тези хора след завръщането си в Рим несъмнено са пренесли тук своята вяра в Христа и са я предали на други. Няма съмнение, че и след това мнозина от иудеите, които живеели в Рим в голямо количество, по празниците, посещавайки ежегодно Иерусалим, вече изпълнен с Евангелското учение, слушали там проповедите за Христа, и се завръщали в Рим християни. Накрая, в Рим, като столица на света, отвсякъде прииждали по граждански и други дела мнозина християни и съдействали за увеличаването на вярващите в Христа. Свети апостол Петър със своята проповед и чудеса, при съдействието на свети Марко, още повече разпространил и утвърдил Христовата църква в Рим, като обърнал към Христа множество хора и от иудеите, и от езичниците. Слушайки светите слова на Евангелската проповед от устата на апостолите и възпламенени от вярата в Господ Иисус Христос, римските християни не се задоволили само с устната проповед на Апостолите за Иисуса Христа, а пожелали да имат за себе си и писмен паметник на устно преподаденото им учение. Те се обърнали към спътника на апостол Петър свети Марко и с молба изпросили от него да запише всички свети слова, които заедно с Петър им бил казал за Христа Господа, и да им остави това свето писание като паметник. Марко изпълнил благото желание на римските християни и написал за тях свое Евангелие, в което, излагайки събитията от живота на Господ Иисус Христос по време на Неговото пребиваване на земята, записал с точност, доколкото бил запомнил, това, на което учел и което вършел Господ, като старателно внимавал да не пропусне нещо от чутото или да не го преиначи. Марко предал написаното на апостол Петър, за да го прегледа, и свети Петър със своето свидетелство потвърдил истинността на написаното от Марко Евангелие и го одобрил за четене в църквите. Затова Евангелието на Марко било прието от всички църкви без никакво противоречие, като писание апостолско, боговдъхновено.

След като се потрудил в Рим, свети Марко, по нареждане на апостол Петър, се отправил да проповядва Евангелието в град Аквилея, разположен на северния бряг на Адриатическо море. В този богат град, наречен втори Рим, Марко основал църква; при това, проповядвайки Евангелието, посетил и други места по брега на Адриатическо море, като навсякъде устройвал Божии църкви. След това свети Марко по разпореждане на апостол Петър се отправил за проповед на Евангелието в Египет. Това станало, както свидетелства Евтихий, патриарх Александрийски, на деветата година от царуването на Клавдий В Египет, съседната на Палестина езическа страна, още от времето на Александър Македонски и египетския цар Птоломей Лаг имало твърде много иудеи. Те населявали цели градове, имали свои синагоги, свой синедрион, дори храм по подобие на Иерусалимския, също и свещеници, и левити според Моисеевия закон. Тук, в Египет, по заповед на цар Птоломей Филаделф, бил направен превод на книгите от Свещеното Писание на Ветхия Завет от еврейски на гръцки език, чрез което Божественото откровение за спасението на човешкия род станало достъпно и за самите езичници. Тук в паметта на народа все още било живо онова знаменателно падане на идолите в един египетски храм, съпроводено, според свидетелството на отците на Църквата, от пристигането на светото семейство с Богомладенеца Иисус, което бягало от ръцете на жестокия Ирод. Накрая, възможно е дори и в тази страна да е имало свидетели на чудесното съшествие на Светия Дух върху Апостолите, донесли и тук семената на Христовото учение. Всичко това до голяма степен подготвило жителите на Египет да приемат християнското учение и обещавало голям успех за проповедта на свети Марко. Наистина, когато Марко, пръв от апостолите, пристигнал в Египет и започнал да проповядва Евангелието, известявайки на хората, че са освободени от дявола, още в началото на неговата проповед голямо множество мъже и жени повярвали в Христа. В самата Александрия, главния град на Египет, свети Марко основал църква и станал първият неин епископ.

Тук свети Марко много се потрудил в подвига на просвещаването с Христовата вяра както на иудеите, така и на езичниците, които дотогава били в мрака на идолослужението. После свети Марко благоустроил в Александрия и съседните градове църкви, ръкоположил за тях епископи и други клирици и напуснал Египетската страна. Накъде се е отправил оттук и дали е присъствал на апостолския събор, е неизвестно. Но когато апостол Павел, преди да тръгне на второто си апостолско пътешествие, заедно с Варнава бил в Антиохия, според свидетелството на книга “Деяния Апостолски”, свети Марко се среща с тях и оттук заедно с чичо си Варнава се отправя към неговата родина Кипър. Марко се потрудил известно време заедно с Варнава в подвига на Христовото благовестие и за втори път поел към Египет, където по това време, или малко по-късно, пристигнал и апостол Петър. Като благовестели в различните части на Египет и съграждали в тях църкви, по онова време апостолите положили и основите на Христовата Църква в египетския град Вавилон, откъдето Петър пише своето първо съборно послание към малоазийските християни. В Египет свети Марко останал до осмата година от царуването на Нерон.

По-късно свети Марко отново се събрал с апостол Павел и бил в числото на неговите сътрудници. По времето, когато апостол Павел бил в Рим във вериги, свети Марко заедно с някои други разделял благовестническия труд на апостола. В посланието до Колосяните, писано в Рим по онова време, апостол Павел нарича Марко един от малцината свои сътрудници за Божието Царство, станали в тези дни утеха за него. Както се вижда от това послание до Колосяните, Марко, по разпореждане на апостол Павел, се отправил от Рим към Мала Азия, във фригийския град Колос, за да се противопостави на лъжеучителите, които прелъстявали колоските християни. Къде е прекарал следващите няколко години, не е известно. Но по времето, близко до кончината на апостол Павел, свети Марко се намирал в Мала Азия, в град Ефес, отечеството на свети Тимотей, епископа на Ефеската Църква. По това време апостол Павел, който бил за втори път във вериги в Рим, пише посланието до Тимотея, в което вика Тимотей в Рим при себе си на помощ и му заръчва: “Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата”. Тук свети Марко става свидетел на мъченическата смърт за Христа на двамата свои учители, великите първовърховни Христови апостоли Петър и Павел, които по едно и също време пострадали за Христа в Рим; Павел, понеже имал правата на римски гражданин, бил посечен с меч, а Петър - разпънат на кръст.

След кончината на великите си учители свети евангелист Марко отново се отправил към Египет, за да благоустрои основаната от него църква. Той много се потрудил в проповедта на христовата вяра в самата Александрия. Александрия, столицата на Египет, била центърът на гръцката образованост. Тук се намирало знаменитото книгохранилище, тук процъфтявала езическата наука; заради това отвсякъде се стичали хора, така че градът бил препълнен с учени, философи, ритори и стихотворци. Дори големият брой иудеи, които живеели в Александрия, се увличали от езическата ученост. За да утвърди Христовата вяра и с цел да противодейства на учените езичници и иудеи, свети Марко положил в Александрия основите на огласителното училище. Впоследствие то станало център за християнско просвещение и се прославило с това, че от него излезли знаменити учители на Църквата, като Пантен, Климент и някои от отците на Църквата, като: Дионисий Александрийски, Григорий Чудотворец и други.

Грижейки се за уреждането на църковното богослужение, свети Марко съставил чина на Литургията и го предал на християните на александрийската Църква. Чинът на Литургията се опазил в такъв вид дълго време в тази църква и през следващите векове. В богослуженията на египетските християни (коптите) и досега са запазени някои молитви, припсвани на евангелист Марко.

Благоустроявайки александрийската църква, свети евангелист Марко в грижите си за проповедта на Христовото учение не лишавал от вниманието и усърдието си жителите и на другите градове и местности на Египет, но като крепък и доблестен подвижник, воден от Божия Дух, с цялото си усърдие и ревност навсякъде бързал да проповядва Христовото учение. Той посетил много от вътрешните страни на Африка, бил в Ливия, Марморика, Киренайка и Пентапол. Тези страни тънели в мрака на езическото идолослужение. Навсякъде по градове и селища, и кръстопътища имало съградени капища с поставени в тях идоли, където се правели влъхвувания, гадателства и магьосничества. Обхождайки тези градове и селища с проповедта на Евангелието, свети Марко просвещавал сърцата на хората, от тъмата и мрака на идолослужението, със светлината на Божественото учение, като същевременно правел сред тях големи чудеса. С една дума на Божествената благодат изцелявал болни, очиствал прокажени, изгонвал нечисти и зли духове. И проповедта му, съпроводена от велики и дивни чудеса, имала огромен успех. Срутвали се капища, падали и се трошели идолите, хората се очиствали и просвещавали, кръщавайки се в името на Отца и Сина и Светия Дух. Навсякъде край евангелист Марко се съграждали Божии църкви и Христовата Църква в египетските страни процъфтявала. От въздействието на светите слова в проповедите на евангелист Марко и под влиянието на високата чистота и святост на неговия добродетелен живот, египетските християни, при действието и на Божествената благодат, в подвизите си за достигане на спасение проявявали такава чистота и висота на съвършенството, че техният живот, преизпълнен със светостта на християнските добродетели, предизвиквал голямо учудване и похвала дори сред езичниците и невярващите иудеи. Евсевий, епископ на Кесария Палестинска, и Никифор (Ксантопул) - църковни историци, са запазили в книгите си свидетелството на Филон, иудейски философ, който, хвалейки добродетелния живот на египетските християни, казва:

- Те (християните) са изоставили всякакви грижи за временните богатства и не се интересуват за имотите си, като не смятат нищо на земята за свое, ценно за тях. Някои, като оставят всяка грижа за житейското, напускат градовете и се настаняват в уединени места и градини, като избягват да бъдат с хората, които не са съгласни с техния живот, за да нямат от тях пречки в добродетелите. Въздържанието и умъртвяването на плътта смятат за единствената основа, върху която може да се гради добър живот. Нито един от тях преди настъпването на вечерта не яде и не пие, а някои не пристъпват към храна и до четвъртия ден. Други пък, опитни в тълкуването и разбирането на Божественото Писание, изпълнени с жажда за знание и хранейки се с духовната храна на богомислието, като прекарват времето в изучаване на Писанието, забравят за телесна храна до шестия ден. Вино никой от тях никога не пие, и всички те не ядат месо, като прибавят към хляба и водата само сол и исоп. Сред тях живеят и жени, които са възпитани на добродетелен живот и дотолкова са привикнали към него, че остават девици до старини. Но те запазват девството си не по принуда, а по свободната си воля, подбуждани от ревност и любов към мъдростта, която ги кара да се отказват от телесните удоволствия и да се стремят към придобиване не на смъртни, а на безсмъртни чеда, каквито може да роди от себе си само душата, която обича Бога и се стреми към Него. Свещеното Писание тълкуват иносказателно, като намират съкровен и таен смисъл, който се подразбира; защото Писанието, според тяхното мнение, е подобно на живо същество: словесните изрази съставят неговото видимо тяло, а скритата под тези изрази мисъл и тайна съставят неговата невидима душа. Те стават рано за славословие и молитва към Бога, за пеене и слушане на Божието слово - отделно мъжете, и отделно жените. Някои пребивават в непрестанен пост в продължение на седем седмици. Седмият ден при тях е на голяма почит. Като се подготвят за него и за другите празници, те лягат за почивка и отдих на гола земя. Божествената служба при тях се извършва от свещеници и дякони, над които началства епископ.

Такава благоуханна Христова градина насадил и отгледал с най-различните си трудове свети евангелист Марко в египетските страни; той е първият епископ със светителски престол в Александрия, където и претърпява страдалчески край, и става първият мъченик на александрийската църква.

За страданията и мъченическия край на свети Марко блаженият Симеон Метафраст разказва следното. Свети Марко, по време на пребиваването си в Кириния - Пентаполския град, в който се трудел с подвизи по благовестието на Христовото учение и устройването на Христовата църква, получил повеля от Дух Свети да си тръгне оттам и да проповядва Евангелието в Александрия Фаритийска. Послушен към повелите на Светия Дух, Марко забързал с цялото си усърдие към новия подвиг. Той известил братята за Божията повеля да отиде в Александрия и след прощална трапеза с християните, напътстван от тяхното благословение, отплувал от Кириния за Александрия. На втория ден пристигнал в Александрия и като слязъл от кораба, отишъл на едно място, наричано Мендион. Тук, при входа на градските врати, сандалът му се разцепил на две, което светецът приел за добро предзнаменование. Като видял един обущар, който поправял стари обувки, светецът му дал да поправи и неговия сандал. Обущарят, докато поправял сандала, случайно пробол с шилото лявата си ръка и като извикал от болка, призовал Божието име. Апостолът чул вика и се зарадвал духом, защото видял в това знак, че Господ ще устрои благополучно пътя му. А раната на ръката на обущаря била много болезнена и от нея силно струяла кръв. Свети Марко плюл на пръстта, направил калчица и като помазал раната му, казал:

- В името на Иисуса Христа, Който живее во веки, бъди здрав.

Раната на обущаря веднага се затворила и ръката му оздравяла. Обущарят, виждайки такава сила у мъжа, който стои пред него, и действието на думите му, а също и чистотата и светостта на неговия живот в погледа му, се обърнал към него с молба, като казал:

- Умолявам те, човече Божий, влез в моя дом и остани при мен, твоя слуга, поне за ден, за да споделиш с мен трапезата ми, защото ти сега ми стори милост.

Апостолът с радост приел молбата му и казал:

- Нека Господ да ти даде хляба на живота - небесния хляб.

Този човек веднага въвел с голяма радост апостола в своя дом. Като влязъл в дома му, свети Марко казал:

- Благословението Господне да бъде тук! Да се помолим, братя, на Бога.

Всички заедно извършили молитва към Бога. Когато след молитвата седнали на трапезата, обущарят започнал любезно да разговаря и запитал светеца:

- Отче, кой си ти? И откъде е тази сила в словото ти?

Свети Марко отвърнал:

- Аз съм раб на Господ Иисус Христос, Божия Син.

Човекът казал:

- Бих искал да видя и аз този Божий Син.

Свети Марко отвърнал:

- Аз ще ти Го покажа!

И започнал да благовести Евангелието на Иисуса Христа и да разяснява онова, което било предсказано от пророците за нашия Господ. Онзи човек, като слушал проповедта му, казал:

- Никога не съм чувал Писанието, което ти ми разясняваш; аз съм слушал само от Илиада, Одисея и онова, което изучават египетските младежи.

Тогава свети Марко продължил проповедта за Христа, като с пълна яснота му показал, че мъдростта на този свят е “безумство” пред Бога. Онзи човек повярвал във всичко, което му говорил свети Марко, и като видял чудесата му, покръстил се, той и целият му дом, а заедно с тях се кръстило и голямо множество хора от тази местност. Името на човека било Ананий. Броят на вряващите там се умножавал от ден на ден. Тогава началниците на града, като чули, че някакъв си галилеец пристигнал при тях, хули боговете им и забранява да им се принасят жертви, решили да убият свети Марко и се събрали на съвещание, как да го хванат. Марко, като научил за това тяхно решение, побързал да постави Ананий за епископ на вярващите и трима презвитери - Малеон (или Малх), Савин, Кердон, седем дякони и единадесет клирици за църковна служба, и избягал оттам, пристигайки отново в Пентапол. Тук прекарал две години, утвърдил братята и като поставил в околните страни и градове епископи, презвитери и клирици, отново се върнал в Александрия. Там намерил братята умножени по брой и преуспяващи в благодатта и вярата в Господа. В Александрия вече имало християнски храм, построен близо до морето на едно място, наричано “Вукул”. При вида на храма свети Марко се възрадвал, преклонил колена и прославил Бога. Той останал в Александрия достатъчно време. Християните от тази църква се умножавали на брой и укрепнали във вярата, започнали открито да обвиняват елините в идолослужение. Елинските градоначалници научили за пребиваването на свети Марко в техния град, чули за това, че прави големи чудеса - изцелява болни, връща слуха на глухите, дава прозрение на слепите, - и пламнали от ненавист и завист към него започнали да го търсят. Дълго не могли да го намерят и събирайки се в езическите си храмове, скърцали със зъби и гневно се провиквали:

- Ах, какви грижи ни създава този влъхва и магьосник!

Наближавал пресветлият празник на Пасхата. И ето че на 24 април, в деня на светлото Христово Възкресение, с който тази година съвпадал езическият празник в чест на Серапис, езичниците намерили случай да заловят свети Марко. Светият евангелист в този ден извършвал Божествена служба. Нечестивите езичници видели в това удобен случай и както се били събрали по случай своя празник на голяма тълпа, внезапно нападнали църквата. Хванали свети Марко, завързали го с въжета, повлекли го по улиците и покрайнините на града и закрещели:

- Да отведем този вол където му е мястото, сиреч в неговия обор!

А свети Марко, претърпявайки мъченията, благодарял на Господа, като казвал:

- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че ме удостои да претърпя тези страдания за Твоето име.

Влачели светеца по земя, постлана с остри камъни, и тялото му, разкъсвано от камъните, се покрило с рани; кръвта, която изобилно изтичала от тях, обагрила целия път. Нечестивите езичници хвърлили изтерзания по този начин светец в тъмницата, а самите те с настъпването на вечерта се събрали да се съветват на каква смърт да го предадат. В полунощ на апостола мъченик се явил ангел Господен и го подкрепил в подвига на мъченичеството му, като му известил за небесното блаженство, което му предстои; после му се явил и Самият Господ Иисус Христос, като го утешил с явяването си. На следното утро неистова тълпа езичници извлекли апостола от тъмницата и го повлекли из улиците на града. Светецът не издържал на тези мъки и скоро починал, като благодарел на Бога, молейки Му се така:

- В Твоите ръце, Господи, предавам духа си!

Неутолимата злоба на езичниците не се задоволила със смъртта на апостола: те решили да изгорят и тялото му. Огънят вече бил разпален, когато изведнъж внезапен мрак, страшен гръм, земетресение, дъжд и град разпръснали тълпата на нечестивците, а дъждът угасил огъня. Благочестивите християни с благоговение взели тялото на светеца и го погребали в каменната гробница в мястото на своите молитвени събрания.

Над мощите на свети Марко през 310 година била построена църква, и те останали в Александрия до IХ век. През първата половина на този век, когато владичеството на арабите мохамедани и ереста на монофизитите съвсем отслабили православието в Египет, мощите на светия Евангелист били пренесени във Венеция, близо до която (в Аквилея) той се подвизавал известно време, проповядвайки Евангелието: там те почиват и досега във великолепен храм, посветен на неговото име. Тук се пази и най-древният ръкопис на Евангелието от Марко, написан на тънък египетски папирус, според преданието, от самия Евангелист.

 

Тропарь апостола Марка

глас 3

Апостоле святый и Евангелисте Марко,/ моли Милостиваго Бога,/ да прегрешений оставление// подаст душам нашим.

 

Ин Тропарь, глас 3:

У верховнаго Петера научився, Апостол Христов был еси, и яко солнце странам возсиял еси, александриом удобрение быв блаженнее: тобою Египет от прелести свободися, евангельским твоим учением просвещь вся яко свет, столп церковный. Сего ради твою память чтуще светло празднуем, Марко богогласе: моли тобою благовестимаго Бога, да согрешений оставление подаст душам нашим.

(Научил се от върховния Петър, си станал Христов апостол и си възсиял като слънце над страните; одобрение на александрийците. Чрез тебе Египет се освободи от прелестта, от твоето Евангелско учение се просвети всичко, църковни стълпе. Затова светло празнуваме твоята памет, богогласни Марко, моли благовестения от тебе Бог да прости съгрешенията ни.)

 

Кондак, глас 2:

С высоты приим благодать Духа, риторская плетения разрушил еси Апостоле, и языки вся уловив Марко всеславне, твоему Владыце привел еси, божественное проповедав Евангелие.

(Приел благодатта на Светия Дух, си разрушил риторските хитрости, апостоле, и като си уловил народите, проповядвайки Божественото Евангелие, си ги привел към своя Владика, Марко всеславни.)

 

МОЛИ́ТВА СВЯТО́МУ АПО́СТОЛУ И ЕВАНГЕЛИ́СТУ МА́РКУ.

О пресла́вный апо́столе и ева́нгели́сте Ма́рко, ду́шу за Христа́ преда́вый и кро́вию твое́ю па́жить Его́ удобри́вый! При́зри на на́с, ча́д Госпо́дних многогре́шных, все́х зде́ ны́не предстоя́щих и моля́щихся (имена), моли́твы и воздыха́ния сердца́ми сокруше́нными ны́не принося́щих.

Се́ бо беззако́ньми омрачи́хомся, и того́ ра́ди беда́ми, я́коже ту́чами, обложи́хомся, еле́а же до́браго жития́ обнища́хом зело́, и не возмо́жем проти́витися во́лком хи́щным, и́же расхища́ти насле́дие Бо́жие де́рзостно тща́тся.

О, всехва́льный апо́столе и ева́нгели́сте Ма́рко! Просвети́ на́с све́том Свята́го Ева́нгелия Госпо́дня, вразуми́ истреби́ти не́мощи на́ша, помоги́ не отлуча́тися от Го́спода Спа́са на́шего, да не разлучи́мся в коне́ц от любве́ Бо́жия, но кре́пким заступле́нием твои́м на́с защити́, да поми́лует Госпо́дь все́х на́с моли́тв твои́х ра́ди, да вразуми́т сло́вом Свои́м и рукописа́ние безме́рных грехо́в на́ших истреби́т, и да сподо́бит со все́ми святы́ми апо́столы во блаже́нном Ца́рствии воспева́ти Пресвяту́ю и Неразде́льную Тро́ицу, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в! Ами́нь.

 

В същия ден се чества паметта на преподобния наш отец Силвестър Обнорски.

 

imageПамять преподобного отца нашего Сильвестра Обнорского

О происхождении и месте рождение преподобного Сильвестра ничего неизвестно2782. Известно только, что иноческое пострижение он получил от преподобного Сергия Радонежского и сначала подвизался в его монастыре. С благословения знаменитого Радонежского подвижника, Сильвестр, жаждавший уединения, отправился на дальний северо-восток и остановился на берегах реки Обноры2783. Тогда здесь были дремучие леса, и поблизости никакого жилья не было. Устроивши себе убогую тесную келью, преподобный Сильвестр стал подвизаться в полнейшем уединении, перенося всякие нужды, но предавшись неустанной молитве и бдению.

Долго никто не знал, что в глухом лесу подвизается отшельник. Но раз один из жителей того края сбился с дороги и в глухом лесу неожиданно наткнулся на келью пустынника. К изумленному путнику вышел отшельник, одетой в рубище, смущенный появлением человека в таком пустынном месте, где никого до того времени он не видал, да и не хотел видеть. Путник сказал преподобному о себе, кто он и как попал сюда. При этом он сообщил, что над местом, где живет отшельник, он издали нередко видал то светлые лучи, то облачный столп. Преподобный прослезился от скорби, что место его уединения стало известным. Путник упросил отшельника сказать, как его зовут, и как он тут живет. Сильвестр, рассказал, что он живет тут уже немалое время, питается древесной корой и кореньями. Сначала без хлеба он обессиливал от голода и от изнеможения, падал на землю, но потом раз явился ему некий чудный муж, прикоснулся к нему своею рукою и с тех пор он уже не испытывает бедственного состояния.

Случайно открывший пустынника путник вскоре вернулся к нему нарочно, дал хлеба и муки на запас.

Достаточно было этой одной встречи, чтобы место жительства и подвиги отшельника стали известными в окрестных хотя и неблизких селениях. Поселяне стали приходить к подвижнику для душеспасительных бесед и духовных советов, причем приносили ему и пищу. Некоторые решались оставаться при нем для спасительного подвига под его руководством. Видя искреннюю любовь к себе и свободное желание подвига, преподобный Сильвестр не препятствовал строить новые кельи, так что около него собралось немало новых подвижников, и оказалась настоятельная нужда в создании храма Божия. Тогда сам Сильвестр отправился в Москву и у митрополита Алексия испросил благословение на создание храма, получил антиминс и был поставлен игуменом возникавшей в Обнорском краю первой иноческой обители.

Трудами преподобного и собравшейся около него братии создан был храм во славу воскресения Христа Спасителя.

Теперь еще более стало приходить к Сильвестру как простых людей, так и князей, и бояр. Одни желали видеть преподобного, получить от него благословение и слышать его учительное слово; другие – покаяться в своих согрешениях и получить прощение и утешение; некоторые – с тем, чтобы на всю жизнь посвятить себя, иноческому подвигу под руководством опытного подвижника.

Отдаваясь неусыпным трудам по устроению монастыря, преподобный Сильвестр пользовался всяким досугом и удобным временем, чтобы уходить из монастыря в лесное уединение для одиночной молитвы и бдения, столь желанных и привычных его душе. Но когда он возвращался из такого уединения, его уже ждала около монастыря толпа народа, желавшего видеть его и получить благословение и поучение2784. Приносили детей и больных, прося его благословения и целительных молитв. И теперь существует около бывшего монастыря роща, часть того леса, в который преподобный удалялся для уединения; существует и колодезь на спуске к реке Обноре, вырытой преподобным Сильвестром над ключом.

Так в лесной трущобе возникла деятельная жизнь, представлявшая собою соединение труда и бдение, поста и молитвы, телесных скорбей и духовных радостей.

Преподобный состарился и впал в предсмертную болезнь. Братия собрались вокруг постели больного в его келлии и со слезами выражали свое горе, лишаясь своего руководителя и попечителя и опасаясь за судьбу обители. «Не скорбите о сем, братия моя возлюбленные», – говорил им в утешение преподобный Сельвестр, – «на всё воля Божия; сохраняйте заповеди Господни и не бойтесь в сей жизни потерпеть беды, чтобы получить награду на небесах. Если же я буду иметь дерзновение у Бога и дело мое будет Ему угодно, то место сие святое не оскудеет и по моем отшествии, молитесь только Господу Богу и Пречистой Его Матери, чтобы избавиться вам от искушений лукавого».

Кончина преподобного последовала 25 апреля 1379 года на память святого Апостола и Евангелиста Марка. Тело преподобного погребено было подле Воскресенского деревянного храма, с правой стороны.

Основанный преподобным Сильвестром монастырь не прекратил своего существования со смертью создателя: более четырех сот лет текла здесь монастырская жизнь, одни иноки сменяли других, служа просвещению сего глухого края.

По смерти преподобного стали совершаться чудеса при его гробе, так что с течением времени преподобного Сильвестра стали чтить как чудотворца в ближних и отдаленных местах.

Непрерывных записей таковых чудес не велось в монастыре, между тем на некоторых древних вещах, сохранившихся и доселе в Воскресенском храме, имеются надписи (чеканные, шитые и рукописные) о вкладах сих вещей в обитель преподобного Сильвестра, Обнорского чудотворца2785. Сохранившиеся рукописи содержат запись чудес, начиная с 1645 года; всего описано 23 чуда. Получали исцеление при раке преподобного бесноватые и страдавшие исступлением ума, болезнью глаз или слепотою, глухотою, расслаблением, немотою. Вот один случай. В 1645 году служивший в обители иеромонах, по имени Иов, приказал собраться монастырским крестьянам и рубить находившуюся подле монастыря рощу под огнище. Крестьяне приступили к делу. Со стороны Иова это распоряжение было греховное: он самовольно посягнул на рощу преподобного Сильвестра. Прогневавший Бога Иов был поражен слепотою и перестал видеть. Через четыре недели Иов сознал свой грех и стал каяться пред Господом Богом, Пречистой Его Материю и преподобным Сильвестром, и дал обещание не поступать по своей воле, а всё делать по совету братии. Он отправился в церковь, отслужил молебен, со слезами молясь о прощении грехов и о возвращении ему зрения. Приложившись к святым иконам, слепой Иов пришел к раке преподобного, облобызал ее с верою и прозрел. После такого чудесного исцеления он возблагодарил Господа Бога и преподобного Сильвестра.

 

* * *

2782 Житие преподобного Сильвестра не сохранилось, да едва ли оно и было написано в древности. Известно по рукописям только сказание о чудесах его. Сведения о его жизни почерпаются только из отрывочных записей и из предания.

2783 В 105 верстах от Ярославля и в 16 верстах от теперешнего уездного города Яросл. губ Любиша, выше его по реке Обноре, впадающей в реку Кострому.

2784 Место собеседования с народом было издавна отмечено часовнею, но потом она перенесена была ближе к селу, так как на ее месте предполагалось построить церковь во имя преподобного Сергия Радонежского.

2785 Таковы: напрестольный серебряный крест 1693 г., шитый шелками воздух 1699 г., пролог с подписью по листам 1661 г., вышитая шелками икона преподобного 1664 г.

 

Тропарь преподобному Сильвестру Обнорскому

глас 6

 

И́же измла́да Христа́ возлюби́в/ и ве́рою к Нему́ прибли́жся,/ изнури́л еси́, в пусты́ни живы́й, многострада́льное те́ло твое́. / Тем, блаже́нне Сильве́стре, со А́нгелы ликовству́я,/ моли́ Христа́ Бо́га мир ми́рови дарова́ти/ и бу́ди помо́щник ве́рою призыва́ющим тя на по́мощь// и чту́щим святу́ю па́мять твою́.

 

Перевод: С молодых лет Христа возлюбив и с верой к Нему приблизившись, изнурил ты, живущий в пустыни, многострадальное тело твое. Потому, блаженный Сильвестр, с Ангелами торжествуя, моли Христа Бога даровать мир всему миру и будь помощником с верой призывающим тебя на помощь и почитающим святую память твою.

 

Ин тропарь преподобному Сильвестру Обнорскому

глас 4

 

Я́ко добр блаже́ннаго Се́ргия учени́к,/ ве́ре и благоче́стию его́ подража́я,/ стяжа́л еси́ даро́в Ду́ха Свята́го сокро́вище/ и си́лы мно́ги соде́лал еси́ о Го́споде/ во спасе́ние и утеше́ние ве́рных. / Не оста́ви у́бо и нас, с ве́рою притека́ющих к тебе́,// Сильве́стре преподо́бне.

 

Перевод: Как хороший ученик блаженного Сергия, подражая его вере и благочестию, ты удостоился получения сокровища даров Духа Святого и приложил много усилий ради Господа ко спасению и утешению верующих. Не оставь же и нас, с верой приходящих к тебе, Сильвестр преподобный.

 

Кондак преподобному Сильвестру Обнорскому

глас 6

 

По́двигом до́брым подвиза́лся еси́, преподо́бне,/ и ду́шу твою́, я́ко же́ртву чи́сту и непоро́чну,/ Ду́ху Свято́му прине́сл еси́,/ и по сме́рти твое́й ста́до твое́ духо́вное соблюда́еши,/ и в боле́знех ско́ро посеща́еши. / Те́мже мо́лим тя, преблаже́нне:/ с ли́ки преподо́бных моли́ Христа́ Бо́га,/ да спасе́т правосла́вныя христиа́ны/ и пода́ст лю́дем в ми́ре глубо́це устро́итися, да зове́м ти: // ра́дуйся, Сильве́стре, и́ноком духо́вный па́стырю и наста́вниче.

 

Перевод: Подвигом настоящим ты подвизался (2Тим.4:7) и душу твою, как чистую и непорочную жертву принес Святому Духу (Рим.12:1), и после смерти твоей стадо твое духовное оберегаешь и в болезнях быстро оказываешь внимание. Потому молим тебя, преблаженный: со всем чином преподобных моли Христа Бога, да спасет православных христиан и дарует людям успокоение в глубоком мире, да взываем к тебе: «Радуйся, Сильвестр, монахам духовный пастырь и наставник».

 

Ин кондак преподобному Сильвестру Обнорскому

глас 6

 

По́двигом до́брым подвиза́лся еси́, преподо́бне,/ и ду́шу твою́, я́ко же́ртву чи́сту и непоро́чну, Бо́гу прине́сл еси́,/ по успе́нии твое́м явля́ешися те́плый наш пред Бо́гом моли́твенник,/ сего́ ра́ди, ве́рою притека́юще к тебе́, взыва́ем: // ра́дуйся, преподо́бне о́тче Сильве́стре.

 

Перевод: Подвигом настоящим ты подвизался (2Тим.4:7) и душу твою, как чистую и непорочную жертву принес Богу (Рим.12:1), после успения твоего являешься усердным о нас перед Богом молитвенником, потому с верой прибегая к тебе, взываем: «Радуйся, преподобный отче Сильвестр».

 

Молитва преподобному Сильвестру Обнорскому

О, честна́я главо́! Ду́ха Свята́го обита́лище и А́нгелов собесе́дниче, преблаже́нне о́тче Сильве́стре! Житие́м богоуго́дным вене́ц сла́вы Небе́сныя стяжа́вый и у Го́спода дерзнове́ние ве́лие имы́й, моли́ся о рабе́х твои́х, с ве́рою твоея́ по́мощи тре́бующих и с упова́нием на милосе́рдие твое́ к тебе́ прибега́ющих. Испроси́ у Го́спода Человеколю́бца всем лю́дем, коему́ждо для блага́го жи́тельствования и спасе́ния потре́бная: Це́ркви — мир и тишину́, правосла́вным христиа́ном — на враги́ побе́ду и одоле́ние, неду́жным — исцеле́ние, си́рым — вспоможе́ние, немощству́ющим ве́рою — в ве́ре утвержде́ние, ю́ным — в благоче́стии воспита́ние, всем лю́дем — безмяте́жие и от всех бед и скорбе́й избавле́ние, воззыва́емым от жи́зни сея́ вре́менныя — свято́е напу́тствие, преста́вльшимся — блаже́нное в Го́споде упокое́ние. Услы́ши, Богоно́сне, усе́рдное моле́ние гре́шных и недосто́йных раб твои́х и ми́лости твоя́ бога́тыя изле́й на ны, да, щедро́тами твои́ми обогаща́еми, сла́вим всечестно́е и великоле́пое и́мя Отца́, и Сы́на, и Свята́го, Ду́ха, ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

image

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑