Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Януари 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
Днес 27 януари е 14 януари 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Свв. преподобни отци, избити в Синай и Раита, Египет. Св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия. Св. преподобни Стефан Цариградски Прочети повече


1878г. Освободени са Добрич и Омуртаг Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 06.03.2013 г. / 17:43:55 
Вяра
28.06 по еретическия, 15 юни по православния календар - Св. пророк Амос. Св. блажени Иероним. Св. мъченици Вит, Модест и Крискентия. Св. мъченик Дула. Св. преподобни мъченик Дула. Пренасяне мощите на св. преподобни Теодор Сикеот

В памет на свети пророк Амос (VIII в. пр. Р.Х.)

Св. пророк Амос. Икона от Успенския събор на Кирило-Белозерския манастир. 1497 г.
Св. пророк Амос. Икона от Успенския събор на Кирило-Белозерския манастир. 1497 г.

Свети пророк Амос бил роден в град Текоа в земята Иудова, надалеч от Витлеем, в бедно семейство: дните си прекарвал, като пасял стада. Но Господ, Който поглежда не богатите и силните, а към смирените и нищите, го взел, както Моисей и Давид, от стадата за пророческо служение. Той му заповядал да напусне Иудовата земя и да иде в Израил, та с пророческа проповед да склони към покаяние хората, паднали в идолопоклонство. Трябва да отбележим, че след смъртта на Соломон, Иеровоам заедно с десет израилски колена се отделил от Соломоновия син Ровоам, който царувал в Иерусалим: от тия колена се образувало израилското царство, чийто първи цар бил Иеровоам. От дните на царуването му израилтяните отпаднали от истинското богопочитание и започнали да се покланят на идоли. Иеровоам, като се стремял да заздрави властта си и се опасявал да не би като ходят по празниците в Иерусалимския храм отново да се присъединят към иудейския цар, а него да отхвърлят и убият, направил два златни телеца. Той познавал склонността на поданиците си към идолопоклонство - още предците им, когато дошли от Египет през Червено море в пустинята, излели телец от златните обеци на жените си. Като направил тия два златни телеца, Иеровоам поставил единия в Дан, а другия - във Ветил, града на своята област, като заповядал на израилтяните да не ходят в Иерусалим, а да се покланят и да принасят жертви на златните телци, устройвайки в тяхна чест тържествени празненства. При това казвал на народа:

“- Ето твоите богове, Израилю, които те изведоха из Египетската земя.”

Така Иеровоам развратил своя народ. И макар Господ да пращал на израилтяните светите Си пророци за изобличение и наставяне на правия път, само малцина се поправяли и се връщали към истинския Бог, а някои се покланяли и на истинския Бог, и на златните телци. Сред тия пророци Господ пратил и Своя раб Амос, със страшни заплахи. Тоя пророк Божий бил прост и неизкусен в беседите, но не и в разума: защото в него действал и говорил с устата му Същият Дух Свети, Който действал и във всички пророци. Пророческото си служение Амос изпълнявал в дните на иудейския цар Озия, чиято столица бил Иерусалим, и на израилския цар Иеровоам, със столица Самария, но не тоя Иеровоам, който оставил Иудовия скиптър и направил златните телци, а друг, в по-късни години. Впрочем, подобно на своя предшественик и съименник, и той бил идолопоклонник и се покланял на златни телци. Свети Амос започнал пророчеството си в дните на тия царе, две години преди голямото земетресение в Палестина, причина за което според древните писатели било това, че иудейският цар Озия, наречен Азария, заслепен от гордост, се осмелил да влезе в светилището на храма и да запали тамян на кадилния жертвеник по свещенически чин. Когато свещениците се възпротивили, той ги заплашил със смърт. И веднага в Иерусалим и по цяла Палестина започнало страшно земетресение, при което не само били разрушени много здания, но дори някои възвишения се поместили от местата си, а покривът на храма се пропукал и през пукнатината паднал слънчев лъч върху лицето на царя и от този момент челото и тялото му се покрили с проказа. Така Господ не изтърпял насилието над Своя олтар и безчестието върху Неговите свещеници.

В пророческите си слова, подробно изложени в книгата с негово име, Амос заплашвал със страшни бедствия от Бога не само Израил, но и съседните страни, градове и народи: Сирия, Тир, Идумея, филистимци, амонейци и моавци, но най-вече израилтяните, защото, познавайки Бога, те отстъпили от Него. Господ не се гневи толкова силно от греховете на непозналите Го езичници, както от греховете на ония, които са Го познали и са се насладили на добрините Му. Какви ли не благодеяния е оказвал Господ на неблагодарния израилски народ?! Освободил го от робството в Египет, превел го през морето като по суша, нахранил гладните в пустинята с манна, а за жадните източил вода от камък, прогонил народите пред тях и ги въвел в обетованата земя, изобилна на мед и мляко. Но те правели тържествени празненства в чест на златните идоли, излени като телци, възкликвайки: “Ето боговете ти, Израилю!” Тези празненства били най-пищни и чести във Ветил, на високата планина, където стоял златният телец. Затова свети Амос идвал особено често тук и извисявайки глас към народа, го устрашавал с Божиите наказания, които има да станат, умолявал го и го увещавал да остави безбожието, но малцина се вслушвали в думите му. Тогава във Ветил имало един жрец, който служел на телеца. Като виждал, че Божият пророк Амос хули идола, поругава жертвите и отвръща хората от скверните празненства с напомнянето за страшния Божий съд над идолопоклонниците, жрецът го клеветял пред израилския цар Иеровоам:

- Амос - казвал той - дига бунт против тебе в дома Израилев; земята не може да търпи всичките му думи, защото така говори Амос: от меч ще умре Иеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от своята земя.

С тоя донос жрецът Амасия искал да събуди гнева на царя срещу пророка, но царят не обръщал много внимание на думите му: макар и идолопоклонник, той все пак почитал Божия пророк и не искал да му досажда. А жрецът, като се убедил, че не може да настрои царя против Божия човек, започнал сам гонение против него: нееднократно биел свети Амос и го прогонвал от Ветил, забранявал му да посещава празненствата в чест на златния телец и да отвръща народа от празничните жертви и веселие. Светият пророк пък пренебрегвал забраните на жреца и раните, които получавал от него. Той отново идвал във Ветил и отново се обръщал към народа с пророческо поучително и убеждаващо слово, и отново жрецът го хващал и пребивал. Веднъж лукавият жрец казал на Амос:

- Ясновидецо! Иди и остани в земята Иудина; там яж хляб и там пророкувай, а във Ветил не пророкувай вече, защото е светиня царева и царски дом.

И Амос отговорил на Амасия:

- Не съм пророк и син на пророк; бях пастир и събирах сикомора. Но Господ ме взе от овците и ми каза: иди, пророкувай при моя народ Израиля. Сега чуй словото Господне. Ти казваш: не пророкувай против Израиля и не произнасяй дума против дома Исааков. За това ето какво казва Господ: когато дойдат асирийците в земята на Израиля, ще я пленят и опустошат, ще разорят градовете ѝ и ще превземат тоя град. Тогава пред очите ти жена ти ще бъде обезчестена от безсрамните воини, понеже заблуждаваше Израиля пред всевиждащите Божии очи и поучаваше човеците да вършат нечисти дела в скверния храм на златния телец, твоя бог. Синовете и дъщерите ти ще загинат пред тебе от меч, ти пък ще умреш в езическа земя, а Израил ще бъде отведен от земята си.

Тия думи на свети Амос разгневили жреца и той започнал да го бие без пощада. Накрая синът на жреца, свирепият Озия, в яростта си ударил Амос между веждите с тежка тояга и го ранил смъртоносно. Но той не умрял веднага: отнесли го едва жив в земята Иудина, където след няколко дни починал в родния си град Текоа. Тук бил погребан при отците си. Този, който желае да види пророчествата на свети Амос, може да ги намери в неговата книга. Слава на Бога, Който му е дал премъдрост, сега и всякога и во веки веков. Амин.

 

Тропарь пророка Амоса

глас 2

Проро́ка Твоего́ Амо́са па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

(Перевод: Пророка Твоего Амоса память, Господи, празднуем, потому Тебя молим: «Спаси души наши».)

 

Кондак, глас 4:

Очистив духом, пророче, твое светозарное сердце, славный Амосе, пророчествия дар свыше приемь, возопил еси велегласно во странах: се Бог наш, и не приложится ин к Нему.

(Очистил духом, пророче, твоето светозарно сърце, си приел свише дара на пророчеството, славни Амосе, и си зовял велегласно към народите: ето нашият Бог и няма друг подобен на Него.)

 

Житие на блажения Иероним (419-420 г.)

Св. Иероним. Икона от Гърция. XV в.
Св. Иероним. Икона от Гърция. XV в.

Родно място на блажения Иероним било малкото градче Стридон, разположено на границата между Далмация и Панония. Датата на раждане на този велик отец на западната църква е неизвестна, както е неизвестно и светското му име: най-вероятно той се наричал Евсевий в чест на баща си. Родителите на блажения Иероним били освободени роби, но притежавали значително богатство. Те били християни и дали на най-големия си син строго християнско възпитание. “Откърмен съм - казвал по-късно блаженият Иероним - с църковно мляко от люлката си и бях толкова предан на Църквата, че никога не съм бил еретик.” Началното си образование Иероним получил вкъщи и учителят му, въпреки суровия си характер, съумял да внуши на талантливия ученик любов към науките. По-късно, за да завърши образованието си, родителите му го пратили в Рим. Според обичая по това време курсът на обучение включвал логика, граматика и риторика като главни предмети. Освен това Иероним се запознал и с ученията на някои философи, но особено много време отделял за изучаване на красноречието: посещавал съдилищата, за да слуша знаменити съдебни оратори. Тук, в Рим, в годините на своята младост Иероним положил началото на своята библиотека, която му била голямо утешение през целия по-нататъшен живот.

Пребиваването в столицата на света, сред съблазни и изкушения, оставило печална следа в душата на Иероним: той сам признавал, че, “странствайки по хлъзгавия път на своята младост”, водел в Рим нечестив живот - обстоятелство, което после му коствало много сълзи и горчиви угризения. Но тези отклонения от пътя на благочестието не могли да заглушат Божията искра, посята в душата му от ранно детство. Той не прекъсвал молитвеното общение с братята си по вяра, освен в неделните дни, когато заедно с Памахий и други приятели обикновено посещавал гробниците на мъчениците в околностите на Рим. Когато при тия посещения Иероним слизал в тъмните катакомби, неволно му се струвало, че жив влиза в гроба.

Именно тук, в Рим, още преди да завърши образованието си, у Иероним съзряло решението да се промени и да започне нов живот - чист и добър. Вероятно той не закъснял да укрепи намерението си, като приел свето кръщение. Точното му време е неизвестно, но с голяма достоверност можем да предположим, че той се кръстил, когато бил на около двадесет години, и че тайнството над него извършил или папа Либерий, или някой от неговия клир. Когато напуснал Рим, блаженият Иероним заедно с Боноз, негов приятел в обучението и млечен брат, предприел голямо пътешествие по Галия. Самият той казва за това пътешествие следното: “На полуварварските брегове на Рейн за пръв път почувствах желание да служа на Бога”, тоест в него започнал да се пробужда стремежът към монашески живот с неговите обети за девство и бедност.

Блаженият Иероним се завърнал в Стридон от своето пътешествие по Галия около 372 г. Родителите му вече били починали и върху него легнала грижата за наследственото имение, за сестра му и невръстния му брат Павликиан, с двадесет години по-млад от него. Вероятно тези грижи попречили на Иероним да осъществи напълно намерението си да остави света и той отчасти удовлетворявал стремежа си към монашеството, пребивавайки от време на време в Аквилея, където се образувал неголям полумонашески кръг от близки помежду си хора. Но неочаквано, по някакви причини, за които Иероним почти не споменава, тази група се разпаднала. Тогава Иероним тръгнал на Изток, за да посети преди всичко Иерусалим, а също и отшелниците в Сирия и Египет. При това пътешествие го съпровождали приятелите му, бивши членове на аквилейския кръжок: Инокентий, Никей, Илиодор, Ива и Евагрий; Евагрий вървял с него само до родната си Антиохия. Пътят им минавал през Тракия, Витиния, Понт, Галатия, Кападокия и Киликия. Трудностите на дългия път, съчетани с аскетическите подвизи, изтощили силите на благочестивите поклонници. Когато стигнали Антиохия, където намерили радушен прием при Евагрий, Иероним се разболял, а Инокентий и Ива починали. Тази скръб усилила болестта на Иероним, която траела доста дълго време, вероятно до пролетта на 374 г. Когато оздравял, той се заел с изучаване на Свещеното Писание, склонността към което се пробудила у него много по-рано. За целта той слушал беседите по тълкувание на Свещеното Писание на известния Аполинарий. Той не оставял и намерението си да се оттегли в пустинята, която особено го привличала след смъртта на близките му хора, още повече, че Илиодор и Никей не пожелали да продължат пътешествието. През 374 година Иероним решил да се засели в “сирийска Тиваида” - Халкидонската пустиня на изток от Сирия.

Тук той живял почти пет години, вероятно в някой от манастирите, като от време на време се оттеглял в пустинно уединение. Одобрявайки общежитието и препоръчвайки го на другите, блаженият Иероним, както показва неговият “Животът на Павел отшелника”, изпитвал в същото време и особено, граничещо с благоговение уважение към онези подвижници, които се заселвали поединично в отдалечени пустинни места и намирали приют в планински пещери; понякога те с години не виждали човешко лице и само дивите зверове нарушавали уединението им. В това съчинение блаженият Иероним споменава за двама отшелници, които самият той срещнал в Халкидонската пустиня: единият от тях 30 години се хранел само с ечемичен хляб и пиел мътна вода; за храна на другия служели 5 фурми, които ежедневно му хвърляли на дъното на един стар водоем, където живеел. Умъртвявайки плътта си с молитва, със суровите подвизи на поста, с лишения и физически труд, в пустинното си уединение блаженият Иероним изцяло се посветил на изучаването на Свещеното Писание, като ползвал за това книгите от своята собствена библиотека и библиотеките на живеещите наблизо в Антиохия свои приятели, най-вече на Евагрий. По това време под ръководството на един покръстен иудей той започнал да изучава еврейски език, на който основно са написани книгите на Свещеното Писание от Стария Завет. Това служело на блажения Иероним като смиряващо средство: за тази цел напълно подхождало и унизителното изучаване на азбуката и немузикалността на думите на еврейския език - не особено приятно за Иероним, който формирал своя стил, изучавайки най-добрите образци на класическата литература. Вероятно към това време от живота му се отнася следният забележителен сън, описан от него:

“Аз, жалкият човек - казва той, - постех точно преди да започна да чета Цицерон. След многото продължаващи по цели нощи бдения, след сълзите, дошли от дълбините на сърцето ми от спомените за моите предишни грехове, обикновено захващах Плавт. Ако, като дойдех на себе си, започвах да чета пророците, грубият им език ме притесняваше и понеже не виждах светлината със слепите си очи, мислех, че виновни са не очите, а слънцето. Когато древната змия ме изкушаваше така, по средата на поста измъченото ми тяло бе обзето от треска, чиито семена се намираха в мене, и тя изпиваше нещастните ми членове, така че кожата едва се държеше по костите ми. Междувременно вече започнаха приготовления за погребението ми и жизненият жар на моята душа едва тлееше в охладнелите ми гърди, а тялото ми изстиваше. И ето, изведнъж бях грабнат в Духа пред съдилището на Божествения Съдия, където имаше такъв поток от светлина и такъв блясък от славата на ангелите, че паднал на земята, не можах да повдигна очи. На въпроса, кой съм, отговорих, че съм християнин:

- Лъжеш - отговори Питащият, - ти си цицеронец, а не християнин, понеже съкровището ти е там, където е сърцето ти.

Мигновено онемях и под ударите (защото Той заповяда да ме бичуват) още повече се измъчвах от съвестта си, размишлявайки за известния стих: “В ада кой ще Те изповяда?” Но започнах да викам под ударите на бича и високо зовях:

- Помилвай ме, Господи, помилвай ме!

Накрая тия, които стояха около мен, се хвърлиха на колене пред Съдията и Го умоляваха да прости младостта ми и да ми даде възможност да се покая в заблуждението си, а впоследствие - да ме предаде на мъки, ако още веднъж захвана да чета езически книги. Аз пък, който в смъртната нужда бях готов да обещая и повече от това, взех да се кая и да призовавам името Му:

- О, Господи, ако някога започна да ги чета, нека бъда отхвърлен от Тебе!

След тая клетва бях пуснат и се върнах във висшата област на въздуха, и за учудване на всички отворих очите си, облети с такъв поток сълзи, че моят страх убеди и невярващите. И наистина, това не бе съновидение и обикновен сън, с който често биваме мамени. Това съдилище, пред което стоях, тоя страшен съд, от който се боях, са моят свидетел; дано никога вече да не бъда доведен на тоя съд. Признавам, че раменете ми бяха посинели от ударите и като се събудих, чувствах силни болки, и че оттогава чета божествените книги с по-голяма ревност, отколкото преди това - човешките.”

Блаженият Иероним поддържал от Халкидонската пустиня общение с близките му лица чрез писма, които ползвал като средство за горещ призив към аскетични подвизи. В това отношение особена известност придобило писмото му към презвитера Илиодор. В пламенни слова той убеждавал приятеля си да се отрече от света: “Долу молбите, вън ласките! Ти ме пренебрегна, когато те молех; може би ще ме послушаш, когато те укоря. Изнежен воине! Какво правиш в твоя предателски дом? Ето, звук на тръба се чува от небето! Ето, от облаците слиза въоръженият Вожд да покори света! Ето, острият меч от Неговите уста разрушава всички препятствия! А ти излизаш ли от стаята на битка, от сянката - на слънце? Ето, противникът се старае да убие Христа в самата ти гръд... Дори малкият ти племенник да увисне на шията ти, дори с разпилени коси и раздрани одежди майка ти да ти покаже гърдите, които са те откърмили, дори баща ти да лежи на прага - престъпи тялото му със сухи очи и бягай под знамето на кръста! В подобно дело единствената истинска синовна обич се състои в това, да бъдеш жесток.”

В Антиохия в началото на шестдесетте години на IV век имало едновременно двама епископи - Мелетий и Павлин. Избраният през 358 г. със съгласието на православни и ариани, тъй като и едните, и другите го смятали за техен привърженик, Мелетий всъщност оправдал надеждите на православните, като заявил открито, че подкрепя онова учение за Сина Божий, което е изложено от отците на Първия вселенски събор. Но поради това, че Мелетий бил избран не без съдействието на арианите, православните ревнители, които с любов пазели паметта на несправедливо низвергнатия с интригите на арианите велик иерарх на антиохийската църква Евстатий, се отделили от Мелетий начело с презвитер Павлин, който през 362 година бил издигнат в епископски сан. Положението се усложнило, когато през 376 година в Антиохия бил ръкоположен и трети епископ, аполинаристът Виталий. Раздорите между партиите се усилвали и от богословските спорове, съсредоточени върху въпроса за достойнството и равночестността на Лицата на Пресвета Троица. Докато Павлин за изразяване на учението за Пресвета Троица приемал формулата, постановена на Запад, че в Пресвета Троица има “една ипостас в три Лица”, Мелетий, следвайки словоупотребата на Изтока, признавал “еднаусия и три ипостаси. Всъщност привържениците на едната и другата формула разбирали едно и също, но изразявали тъждествената мисъл с различни думи. Тия разпри, предизвикани в Антиохия от мелетианския разкол и арианските вълнения, проникнали и в съседната Халкидонска пустиня, където се подвизавал блаженият Иероним. В писмото си до папа Дамас той се оплаква с такива думи от нарушеното пустинно уединение, предизвикано от посочените причини: “Неуморният враг ме последва и в пустинята, така че сега в уединения си живот понасям борба по-трудна, отколкото преди да се заселя в нея. От една страна, се вихри арианското безумие, поддържано от властващите в света. От друга страна, църквата в Антиохия, разделена на три партии, се стреми да склони и мене към себе си.” Колкото повече време минавало, толкова повече се засилвали раздорите в Антиохия, а наред с това се увеличавало и безпокойството, което те причинявали на блажения Иероним. В писмо до презвитера Марк две години по-късно блаженият отец между другото казва: “Защо ме наричат еретик, когато се съгласявам със Запада и Египет? Не ми оставят нито едно ъгълче в пустинята. Ежедневно ме питат за вярата ми, сякаш отново съм се родил без вяра. Аз изповядвам така, както те желаят - това не им харесва; подписвам се - те не ми вярват. Те имат само едно желание - да се освободят от мене. Готов съм да си тръгна.” И наистина, скоро блаженият Иероним оставил пустинята и отишъл в Антиохия, вероятно при приятеля си Евагрий. Там се присъединил към общината на Павлин, който го ръкоположил за презвитер. В описвания период пребиваването в Антиохия не могло да бъде приятно за блажения отец, който търсел покой. Затова той останал за кратко тук. Привлечен от славата на Григорий Богослов като църковен учител, блаженият Иероним заминал за Константинопол, чийто епископ по това време бил свети Григорий. Впоследствие блаженият Иероним неведнъж си спомнял колко много дължи на свети Григорий, който ръководел заниманията му за изучаване на Писанието. Тук, в Константинопол, блаженият Иероним се срещнал с християнския богослов и философ Григорий Нисийски, който му чел току-що написаното си съчинение против еретика Евномий, съгрешил против православното учение за Света Троица.

В края на 381 г. блаженият Иероним напуснал гостоприемния Константинопол и се отправил в Рим, подтикван според собствените му думи “от църковната необходимост”. Може да се предположи, че той бил извикан в Рим от папа Дамас за събора относно злополучния мелетиански разкол, който не преставал в антиохийската църква и след смъртта на Мелетий. Вторият вселенски събор в Константинопол избрал Флавиан на мястото на Мелетий, а папата със западните епископи поддържал Павлин, който бил антиохийски епископ и в дните на Мелетий. Това разногласие между Източната и Западната Църква станало причина за свикания от Дамас събор. Блаженият Иероним пристигнал в Рим заедно с Павлин и Епифаний, които срещнал в Константинопол - те били отседнали там по пътя към Рим. В Рим Иероним веднага получил длъжността секретар на папата и събора. Отците на събора му възложили между другото да изложи изповеданието на вярата, насочено против еретическото заблуждение на Аполинарий. Изобщо блаженият Иероним се ползвал при папа Дамас с голямо влияние, особено в началото. Папата, занимаващ се с изследвания в областта на изучаването на Свещеното Писание, ползвал указанията на Иероним, като същевременно го поощрявал към подобни занятия.

В първите години от пребиваването си в Рим блаженият се радвал на всеобщо уважение и широка известност заради аскетичния живот, учеността и красноречието си. Достатъчно е да се каже, че блаженият отец открито бил наричан приемник на папа Дамас на катедрата на римската църква. Но скоро той станал обект на ожесточена ненавист. Неговото настойчиво указание, че постигането на християнско съвършенство е невъзможно без пълно отричане от света и плътта, отблъсквало не само езичниците, но и много християни. От това обстоятелство се възползвали някои порочни членове на тогавашното общество, за да обвинят подвижника в лицемерие, като разпространяват за него всевъзможни клевети и обвинения. Мнозина били смутени и от голямото уважение, с което блаженият Иероним се отнасял към Ориген. Тези враждебни настроения, които вменявали на блажения Иероним като вина дори очевидните му заслуги, особено се засилили след писмото му до Юлия Евстохия за опазването на девството. Това писмо датира от 383 г. В него блаженият Иероним изобличава и осмива нравствената разпуснатост и религиозното лицемерие на съвременното му римско християнско общество и предимно на духовенството. То въоръжило против блажения Иероним буквално всички римски християни, още повече, че “всички езичници, отстъпници и онези, които с ненавист се отнасяли към християнското име, ревностно преписвали писмото, понеже то лишавало от славата им всички класи християни, всички степени, всички професии и цялата Църква, като ги излагало на най-срамен позор”.

По време на бурята от негодувание, предизвикана от споменатото писмо, блаженият Иероним намерил малко покой в обществото на благочестивите си приятели, които били предразположени към него и го уважавали. Тоя малък кръжец се състоял от патриция Памахий и приятеля на блажения Иероним от ученическите години Оцеан, впоследствие - приятел и на блажения Августин, знатния нотарий Марцелин и презвитер Домнион. Тези свои приятели блаженият Иероним сравнявал с Даниил, Анания, Азария и Мисаил. Към това общество принадлежали и някои благородни, благочестиви и образовани жени - Мелания, Албина и дъщеря Марцела, Лея, Асела, а също и Павла с дъщерите си Блезила, Евстохия, Павлина и Руфина; към последното семейство блаженият Иероним бил особено предразположен. Благотворното му влияние върху свързаните с неговото приятелство благородни и знатни римлянки било особено важно поради крайния упадък на нравите по онова време: той давал пример за по-добър християнски живот, който свидетелствал сам за себе си. Ръководството на блажения Иероним на кръжеца от предани му лица се състояло в това, че той им четял и обяснявал Свещеното Писание, като се стараел да ги склони към решимост да водят аскетически начин на живот, опазвайки девството или вдовството си.

През 384 г. починал високопоставеният покровител на блажения Иероним папа Дамас. Неговото място заел Сириций - човек, недотам просветен и неодобрително отнасящ се към дейността на блажения Иероним. Езикът на клеветниците вече не бил възпиран от нищо, така че седем месеца след кончината на Дамас и тригодишно пребиваване в Рим блаженият отец бил принуден да го напусне. Той се оттеглил от града заедно с младия си брат Павлиан и презвитер Винцетий. Като се простил с приятелите си, които го изпратили до пристана, блаженият Иероним с тъга в душата се качил на кораба, за да напусне завинаги “вечния град”. Единствена утеха при тая скръбна раздяла му била мисълта, че “ако му било съдено да понася позора на лъжливото обвинение, той познал, че чрез лошата мълва се достига Царството Небесно”... “и пред съдилището Христово ще се разкрие кой как е живял”.

блаженият Иероним оставил Рим с намерението да посети светата земя. По пътя натам той спрял на остров Кипър, където гостувал на Саламинския епископ свети Епифаний, и в Антиохия - в гостоприемния дом на епископ Павлин. Тук, в Антиохия, към блажения Иероним се присъединили Павла и Евстохия, скъсали всички връзки с родния си Рим заради благочестието. От Антиохия поклонниците Павла и Евстохия, съпроводени от млади девици, и Иероним, Винцетий и Павлиан с малка група монаси - тръгнали заедно. Те посетили кулата на свети пророк Илия в Сарепта и целунали земята на онова място в Тир, където прекланял колена свети апостол Павел; в Кесария разгледали дома на стотника Корнилий и малките стаи в дома на “благовестника” Филип, където някога, в дните на светите апостоли, живеели неговите четири дъщери девици. В Иерусалим поклонниците с благоговение целунали Христовия Кръст, гроба Му, стълба за бичуване; те посетили и всички места в Иерусалим, осветени от възпоменанието за Господа Иисуса Христа. Напускайки Иерусалим посетили гробницата на Рахил и се отправили към Витлеем. Тук, на рожденото място на Христа Спасителя, Павла в свещен възторг възкликнала:

- Достойна ли съм аз, жалката грешница, да целуна яслите, в които е плакал Господ като малко дете? Или да се моля в пещерата, където Дева Мария родила Младенеца Христа? Това е родината на моя Господ. Тук ще живея, понеже Спасителят я е избрал.

След Витлеем поклонниците посетили параклиса на “Ангела благовестник на пастирите” и се отправили към Мъртво море през Газа и Хеброн. После, като посетили Иордан, през Ветил, Силом и Назарет стигнали Галилейско море и планината Тавор. От Палестина те се отправили към Египет и останали цял месец в Александрия. Тук блаженият Иероним слушал знаменития с познанията си по Свещеното Писание учител на александрийската огласителна школа - слепеца Дидим, приемника на катедрата на Ориген. Когато пътниците дошли в Нитрийската пустиня, ги посрещнал епископ Исидор с “множество монаси”. След общението с нитрийските пустинници поклонниците се завърнали във Витлеем през есента на 386 г.

За устрояването на поклонниците, които решили да останат във Витлеем, Павла предприела построяването на женски и мъжки манастир. Блаженият Иероним станал игумен в мъжкия. Павла построила още два женски манастира; градежът продължил около три години и цялото това време Павла с девиците и блаженият Иероним с монасите прекарали в доста неудобни помещения. Освен манастирите Павла построила и странноприемница, където при посещенията във Витлеем намирали безплатен приют многобройните поклонници, стичащи се към светата земя дори от такива отдалечени места на християнския свят като Галия, Британия, Армения, Понт, Етиопия и Индия. Странноприемницата била отворена за всички поклонници с изключение на еретиците. “Ако Иосиф и Мария отново дойдеха във Витлеем - казва блаженият Иероним, - нямаше да останат без подслон.” Широката и щедра благотворителност изчерпала накрая и богатите лични средства на Павла, така че за издръжка на манастира блаженият Иероним се принудил да изпрати в Далмация брат си Павлиан с поръчение да продаде личното му наследство. Самият Иероним живеел в пещера, която се намирала близо до пещерата на Христовото Рождество. За препитание му служели хляб и треви, годни за ядене, а за питие - вода, но и тази оскъдна храна в постните дни блаженият отец вкусвал едва след залез слънце. Той ръководел монасите на своя манастир, а едновременно с това и благочестивите упражнения и занимания на Павла и Евстохия, като настойчивите им въпроси за едни или други неясни места на Свещеното Писание затруднявали и самия него. Част от времето си отделял и за преподаване в създаденото училище за момчета. Но главното му занимание, както и преди, било изучаването на Свещеното Писание и писането на писма. Сулпиций Север, който живял шест месеца с него в пещерата, свидетелства, че блаженият отец винаги бил зает с четене или писане почти без отдих, не само денем, но и нощем. В пещерата блаженият Иероним, без да жали средства, си събрал обширна библиотека, най-вече от трудовете на Ориген, Дидим, Ириней и Евсевий Кесарийски. Свързано с основното занимание на блажения Иероним по изучаването и тълкуването на Свещеното Писание е и изучаването му на еврейски език, което продължил и във Витлеем: той се занимавал ту с равина Варанина, ту с равина от Лида или Тивериада, като Тивериада вземал високо заплащане за уроците си. При изучаването на еврейски език блаженият Иероним се въодушевявал не само от стремежа да се запознае с оригиналния език на старозаветните свещени книги, но и от желанието да опровергае насмешките на иудеите над християните: иудеите твърдели, че текстовете на Писанието, на които се осланят християните, имали уж друго значение в оригинал.

Времето, през което блаженият Иероним пребивавал във Витлеем, било време на разцвет на книжовната му дейност. Това се отнася особено за първите десет години. После пристъпите на треска и страхът от обществени бедствия, обхванал целия Изток, тръпнещ в очакване на нашествие на хуните, нарушили мирния живот на блажения Иероним във Витлеем. Но особено много огорчения му донесли споровете, които не могъл да избегне и тук, във витлеемското уединение, и които водел с голямо напрежение. Блаженият Иероним или изобличавал лицата, изказващи несъгласие с учението на Църквата възгледи, или защитавал своите възгледи от нападките на хора, които имали друго мнение по някой църковен въпрос. Така той излязъл с три изобличителни книги против свободомислещия монах Иовиниан. Той посочил следните заблуждения в неговото учение: 1) че девството, вдовството и бракът сами по себе си са еднакво безразлични и еднакво приятни Богу; 2) че истински възродилите се във водите на кръщението могат да бъдат безгрешни; 3) че постът и съединената с благодарност към Бога употреба на храната имат еднакво нравствено достойнство. През 399 година блаженият.

Иероним бил въвлечен в известния спор за Ориген, който продължил около пет години. По време на спора, причинил доста неприятности на блажения, той от почитател на знаменития александрийски учител се превърнал в пламенен изобличител на неговите заблуди. Този спор предизвикал окончателния разрив между някогашните приятели Иероним и Руфин. По-успешна била причинилата също немалко огорчения на блажения Иероним кореспонденция с блажения Августин: той убедил Августин да се откаже от погрешното си мнение, че е ненужно да се превежда Свещеното Писание от еврейски език поради съществуването на превода на 70-те. От друга страна, блаженият Августин убедил Иероним мълчаливо да се откаже от тълкуванията си на 11-15 ст. на 2 глава от Посланието до Галатяни, където блаженият Иероним представял действието на върховните апостоли в някаква неискреност, унижаваща тяхното високо достойнство и разколебаваща авторитета на Свещеното Писание.

Блаженият Иероним бил предимно книжовник и оставил след себе си богато наследство от съчинения. По своя предмет и характер те могат да бъдат разделени на четири вида: 1) догматико-полемически; 2) нравствено-аскетически; 3) тълкувания на Свещеното Писание и 4) исторически трудове.

Към догматико-полемическите се отнасят : “Диалог против пелагианите” (написан в края на 415 г.), “Против Хелвидий за приснодевството на блажената Мария” (в Рим през 383 г.), “Против Иовиниан” (във Витлеем през 392 г.) и “Против Вигиланций”. Доста произведения от подобен род били предизвикани и от оригенистичните спорове: “Послание до Теофил Александрийски”, “Против епископ Иоан Иерусалимски” (398-399). “Две апологии против книгите на Руфин” (402 г.), “Трета книга или последен отговор на писанията на Руфин”(402 г.). Принудителното участие на блажения Иероним в разприте, предизвикани от разкола в антиохийската църква, било причина да се появи книгата “Диспут между един православен и един луциферианист” (през 379 г. в Антиохия). От преводните чисто догматически трудове забележителни са преводите на съчинението на Ориген “За началата” (399 г.) и съчинението на Дидим “За Светия Дух”.

Нравствено-аскетическата дейност на блажения Иероним намерила израз най-вече в писмата му; от тях са запазени 120, безусловно принадлежащи на него. Особено поучителни са следните: 14-о писмо до Илиодор с прослава на отшелническия живот; 22-ро до Евстохия за опазването на обета за девството; 52-ро до Непоциан за добродетелите на монасите във връзка с идеала за пастирско служение; 58-о до Павлин с наставления за монаха. Също тук могат да бъдат отнесени и съставените от блажения Иероним описания на живота на подвижниците Павел Тивейски (376 г.), монаха Малх и свети Иларион (и двете са писани около 379 г.); 103-то писмо до Евстохия съдържа биографията на Павла - витлеемската сподвижница на Иероним.

Но наистина безмерна заслуга пред християнския свят блаженият Иероним има с трудовете си в любимата му област - изучаването на Свещеното Писание. Те могат да бъдат разделени на: 1) исагогически; 2) филологически и 3) екзегетически. Към исагогическите се отнасят следните произведения на блажения Иероним: “За еврейските имена” - съставено под влиянието на Иосиф Флавий, Филон и Ориген, това съчинение съдържа обяснение в мистико-алегоричен дух на различните собствени имена, срещащи се в старозаветните и новозаветните книги на Свещеното Писание, като имената са разположени по азбучен ред. През 380 г. блаженият Иероним пише съчинение със заглавие: “Книга за разположението и имената на библейските места”, която е от голяма важност за изучаването на топографията и археологията на Палестина. “Еврейски въпроси на книга Битие” е друго произведение на блажения Иероним от този род и представлява критически забележки за най-трудните места от книга “Битие”, направени въз основа на сравнителното изучаване на “италийския”, еврейския и гръцкия текст на 70-те тълковници.

Филологически характер има изправеният “италийски” латински превод на Библията, широко разпространен в латинската църква, но съдържащ множество грешки. Блаженият Иероним пристъпил към работа над него през 383 г. по поръчение на папа Дамас. Преди всичко той се заел с изправянето на четирите Евангелия и останалите книги на Новия Завет, а от Стария Завет редактирал Псалтира. По разпореждане на папа Дамас Псалтирът бил въведен веднага в богослужебната практика и станал известен като “Римски Псалтир”. Новозаветните книги, изправени от блажения Иероним, и до днес влизат в състава на Библията, употребявана в цялата Западна католическа църква. Вече във Витлеем блаженият Иероним завършил изправянето на “италийския текст” и на книгите на Стария Завет, като започнал отново от Псалтира, използвайки Оригеновите хекзапли. Той открил ръкописа им в Кесария, където известно време живял Ориген (III век). Този Псалтир е известен под името “Галски Псалтир”, защото навлязъл в употреба най-напред в галската църква, а после - и в цялата Западна църква. По същия начин блаженият Иероним изправил и всички останали книги от Стария Завет, но тоя труд “поради лукавството на един човек”, както казва самият блажен отец, изчезнал безследно с изключение само на книгата на Иов.

Като познавач на еврейски, “халдейски”, латински и гръцки език и имайки под ръка такова важно пособие, каквото били хекзаплите на Ориген, блаженият Иероним предприел самостоятелен латински превод на всички свещени книги на Стария Завет от оригиналния им език - той желаел да премахне недостатъците на италийския текст. Блаженият Иероним пристъпил към работа около 390 година, а я завършил през 405, когато превел целия Стар Завет с изключение на неканоничните книги - книга на Варух, 1 и 2 Макавейска и Премъдрост на Иисуса, син Сирахов. Почти всичките му книги са преведени от еврейския оригинал; само Товит и Иудит са преведени от “халдейски език” и някои части от Естир и Даниил - от гръцки. Преводът на блажения Иероним не е лишен от недостатъци, защото е правен много бързо: например книгата “Товит” е преведена за един ден, Соломоновите книги - за три дни. Но при всичките му недостатъци той и до ден-днешен няма равен по красота, изразителност и точност на изложението. И затова не е удивително, че при Григорий Велики преводът е навлязъл във всеобща употреба в латинската църква, а от XIII век е станал известен с името Вулгата, тоест разпространен сред целия народ.

Екзегетическите трудове на блажения Иероним се разделят на преводни (преводи на проповедите на Ориген - 14 на пророк Иеремия, 14 на Иезекиил, 2 на Песен на Песните, 39 на евангелист Лука) и негови собствени. Към последните се отнасят: Тълкувание на Евангелие от Матея (398 г.), на посланията на апостол Павел до Галатяни, Ефесяни, до Тита и Филимона, а така също и тълкувание на Апокалипсиса. Множество отделни тълкувания са пръснати сред неговите писма. Тълкуванията на блажения Иероним в повечето случаи представляват филологически обяснения, които нерядко преминават в беседи от мистико-алегоричен характер. Те са ценни и в това отношение, че сред обясненията са се запазили откъси от изгубени днес произведения на Ориген, Аполинарий и Дидим.

Историческите трудове на блажения Иероним се изчерпват със следните преводи: “Хроники на Евсевий Кесарийски” на латински език с незначителна преработка и продължение до 378 г., и “Списък на бележитите мъже”. Поради ограничеността на историческия материал, запазен от древността, първият труд има важно значение. Вторият, съставен главно въз основа на съчиненията на Евсевий Кесарийски, прави последователен исторически обзор на цялата християнска литература, като завършва с 14-ата година от управлението на Теодосий Младши. Наред със сведенията за съчиненията са поместени и биографиите на самите писатели; основно внимание в тоя обзор блаженият Иероним отделя на екзегетическите трудове, сред които помества и свои собствени.

Блаженият Иероним станал съвременник на падането на Рим под ударите на готските пълчища на Аларих (през 410 г.). “Вечният град”, който в продължение на много векове бил живо олицетворение на държавна мощ, станал място на “ужас, смут, глад и бедствия, на пожари и кръвопролития”. Неговите “бляскави църкви се превърнали в прах и пепел”. В тия ужасни дни в Рим загинали близки на сърцето му хора - Марцелин и Памахий. Когато вестта за падането на Рим стигнала до блажения Иероним, тя го поразила като гръм и го изпълнила с голяма скръб, което намерило отражение и в неговите писма. “Кой би повярвал - питал той, - че Рим, основан на триумфите над целия свят, може да бъде разрушен? Че той, майката на народите, ще стане тяхна гробница? Че всички страни на Изтока, Египет и Африка ще се изпълнят с тълпи от юноши и девойки на предишния господар на света? Че свещеният град Витлеем всеки ден ще вижда как знатни лица от двата пола, някога живели в излишество и разкош, ще идват към стените му като просяци?” Блаженият Иероним не бил в състояние да им помогне, но споделял постигналото ги нещастие и плачел заедно с тях. Но тия сълзи били облекчение в сравнение със сълзите му, когато за пръв път получил известие за падането на Рим и съпътстващите това световно събитие ужаси: “Моят глас - казва той в писмо до Принципия по повод смъртта на майка Марцела - е сподавен и ридания ми пречат да диктувам думите. Да се покори градът, който сам някога покори целия свят; нещо повече - той загина от глад, преди да загине от меч, и само неколцина били намерени, за да бъдат отведени в плен. Яростта на гладните преминала в гнусно човекоядство; хората откъсвали членовете един другиму, майката не щадяла рожбата си.” През 411 г. престарелият подвижник бил застигнат от друго изпитание: самият Витлеем треперел от ужас пред дивите нападения на арабите бедуини и само Божията милост спасила общината на блажения Иероним от разорение. Така сред бедствия, надживял всички свои приятели, в скръбна самота завършвал дните си блаженият Иероним. Самият му външен вид бил свидетелство за неговите подвизи, за преживените лишения и загуби: отдавна побелелите му коси падали на челото, набраздено с дълбоки бръчки; слабите хлътнали очи и бледото изпито лице носели следите на много сълзи. Единственият светъл лъч, озаряващ мрачната старост на блажения Иероним, било заселването във Витлеем на внучка на Павла - младата Павла, и на Албина, християнската жена на един езически жрец, с дъщеря Мелания. Вероятно те са затворили очите на умиращия старец. Точната година на смъртта на блажения Иероним не е известна. Запазено е свидетелството на Проспер Аквитански, че блаженият Иероним починал на 30 септември 420 г. Вероятно той преминал във вечността след продължително и тежко боледуване. Той бил погребан близо до Павла и Евстохия, в пещерата, съседна на мястото на Рождество Христово. През 642 година мощите на блажения Иероним били пренесени от Витлеем в Рим и положени в църквата на Божията майка в Маджоре; къде са те сега, не е известно. Запазена е само честната му ръка, която се намира в Рим, в църквата, носеща неговото име, близо до площад Фарнезе.

 

Тропарь блаженному Иерониму Стридонскому

глас 3

Вели́ка име́ет тя предста́теля, Богому́дре,/ правосла́вных собра́ние,/ я́коже у́бо преподо́бных еси́ собесе́дник/ и Боже́ственныя прему́дрости соприча́стник,/ та́ко, пречу́дне Иерони́ме,/ Христу́ Бо́гу моли́ся// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

(Перевод: Великим почитает тебя защитником, Богомудрый, православных собрание, так как ты единомышленник преподобных и Божественной премудрости причастник, потому, удивительный Иероним, Христу Богу молись о даровании нам великой милости.)

 

Кондак блаженному Иерониму Стридонскому

глас 8

В преподо́бных преподо́бнейшаго и в блаже́нных блаже́ннейшаго учи́теля,/ пе́сньми восхва́лим Иерони́ма достохва́льнаго,/ ве́рных наста́вника и засту́пника, любо́вию тому́ зову́ще:// ра́дуйся, о́тче Богому́дре.

(Перевод: Преподобнейшего среди преподобных и блаженнейшего среди блаженных учителя, песнопениями восславим Иеронима достойного похвал, верующих учителя и защитника, с любовью к нему взывая: «Радуйся, отче Богомудрый».)

 

Молитва блаженному Иерониму Стридонскому

О, свяще́нная главо́, преподо́бне о́тче, преблаже́нне а́вво Иерони́ме! Не забу́ди убо́гих твои́х до конца́, но помина́й нас всегда́ во святы́х и благоприя́тных моли́твах к Бо́гу: помяни́ ста́до твое́, е́же сам упа́сл еси́, и не забу́ди посеща́ти чад твои́х моли́ за ны, о́тче свяще́нный, за де́ти твоя́ духо́вныя, я́ко име́яй дерзнове́ние к Небе́сному Царю́: не премолчи́ за ны ко Го́споду, и не пре́зри нас, ве́рою и любо́вию чту́щих тя: помина́й нас недосто́йных у Престо́ла Вседержи́телева, и не преста́й моля́ся о нас ко Христу́ Бо́гу, и́бо дана́ тебе́ бысть благода́ть за ны моли́тися. Не мним бо тя су́ща ме́ртва: а́ще бо те́лом и преста́вился еси́ от нас, но и по сме́рти жив сый пребыва́еши, не отступа́й от нас ду́хом, сохраня́я нас от стрел вра́жиих и вся́кия пре́лести бесо́вския и ко́зней диа́вольских, па́стырю наш до́брый. А́ще бо и моще́й твои́х ра́ка пред очи́ма на́шима ви́дима есть всегда́, но свята́я твоя́ душа́ со а́нгельскими во́инствы, со безпло́тными ли́ки, с Небе́сными си́лами, у Престо́ла Вседержи́телева предстоя́щи, досто́йно весели́тся, ве́дуще у́бо тя вои́стину и по сме́рти жи́ва су́ща, тебе́ припа́даем и тебе́ мо́лимся: моли́ся о нас Всеси́льному Бо́гу, о по́льзе душ на́ших, и испроси́ нам вре́мя на покая́ние, да невозбра́нно пре́йдем от земли́ на Не́бо, от мыта́рств же го́рьких, бесо́в возду́шных князе́й и от ве́чныя му́ки да изба́вимся, и Небе́снаго Ца́рствия насле́дницы да бу́дем со все́ми пра́ведными, от ве́ка угоди́вшими Го́споду на́шему Иису́су Христу́: Ему́ же подоба́ет вся́кая сла́ва, честь и поклоне́ние, со Безнача́льным Его́ Отце́м, и с Пресвяты́м и Благи́м и Животворя́щим Его́ Ду́хом, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Страдание на светите мъченици Вит, Модест и Крискентия 

(ок. 303 г.)

Св. Вит РимскиПри царуването на император Диоклетиан, при областния управител Валериан, който преследвал християните, в Сицилия живеело дванайсетгодишно момче на име Вит, син на знатния и богат гражданин Гилас. Бащата поддържал елинското нечестие, а синът му, блаженият Вит, просветен свише от чудодейната благодат на Светия Дух, в детските си години познал единия истински Бог, сътворил небето и земята. Като повярвал в Него, той постоянно, денем и нощем отправял към Него молитви, облечен във власеница. Юношата се сподобил да чуе божествен глас, който изрекъл:

- Молитвата ти е чута. Ще ти явя милостта Си.

След тоя чуден глас му била дарувана от Бога сила да върши чудеса. И той изцелявал хорските недъзи, увещавал неверните да познаят истинния Бог и наставял всички по правия път. Защото всемогъщият Бог пожелал да Си създаде хвала чрез устата и делата на тоя юноша за посрамване на идолопоклонническото нечестие. Господ сподобил Вит с необикновена разсъдливост и дар за чудодейство, та още в детската си възраст блаженият да бъде мъж силен в слово и дело и чрез това да се прослави Бог, дивен в Своите светии.

Областният управител Валериан научил за това свято дете от хулите и клеветите на мнозина езичници и като извикал бащата на Вит при себе си, казал:

- Чувам, че синът ти се покланя на същия Онзи Бог, Когото почитат християните? Ако желаеш да го видиш здрав и невредим, потруди се да го отклониш от тая заблуда.

Гилас се върнал вкъщи и започнал да увещава сина си да не оставя древното елинско служение на неговите богове. Блаженият юноша Вит отговорил на баща си:

- Не познавам друг Бог освен Единия, Който съществува от века, Чийто Дух се носел над водите и отделил светлината от тъмнината. Служа на Тоя Бог, Който е сътворил небето и земята. Той е светият Господ Иисус Христос, Царят на ангелите. Него изповядвам и ще изповядвам до края на земните си дни.

Бащата на Вит силно се разгневил от думите му и заповядал юношата да бъде бит с пръчки. При това говорел:

- Кой те научи на тия думи? Нима не знаеш, че ако за това разбере управителят, ще загинеш?

Понасяйки побоите, юношата отговорил:

- Научи ме Христос, аз съм Негов раб. А от гнева на управителя изобщо не се страхувам.

Тогава Гилас извикал Модест, възпитателя на неговия син, и му казал:

- Гледай синът ми никога да не споменава за Христа.

Но свети Вит престъпил заповедта на баща си и постоянно както в сърцето си, така и в устата си носил Христовото име и бил утешен от Христа с ангелско явление. Във видение му се явил Господен ангел, който казал:

- Не се бой, а дерзай за името на Иисуса Христа. Аз съм ти даден за пазител и ще бдя над тебе до самата ти кончина. Знай, че по Божия милост ще ти бъде дадено от Бога всичко, което просиш от Него.

Светият отрок се утешил и зарадвал от това ангелско видение и с още по-голяма ревност започнал да изповядва и прославя името Господне.

Но бащата на юношата много скърбял за него, понеже бил негов единствен син. Затова се стараел с лъстивите си речи да го съблазни към служение на демоните. Свети Вит му казал:

- На какви богове ми заповядваш да се покланям?

- Нима не знаеш, сине мой - отговорил бащата, - нашите богове: Зевс, Херкулес, Юнона, Минерва, Веста, Аполон и другите, на които се покланят царете и князете?

Светецът му рекъл:

- Тия, за които говориш, са бездушни идоли, направени от човешки ръце. Те имат уста, но са неми, имат очи, но са слепи, имат ръце и нозе, но са неподвижни. Аз пък вярвам в Единия жив и всемогъщ Бог, “защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме”. Вярвам в Твореца и Промислителя на всяка твар, в Отца и Сина, и Светия Дух. Изповядвам Единия Изкупител и Спасител на човешкия род, Сина Божий, претърпял мъчения заради нашите грехове. С Неговата кръв ние сме получили спасението си.

Бащата със сълзи говорел на юношата:

- Мило чедо! Послушай полезния и разумен съвет на родителя си и остави тая безумна вяра, според която почиташ напразно един неизвестен умрял човек. Остави я, да не би разгневеният управител да те погуби и да увеличи страданията на сърцето ми.

Блаженият Вит отговорил:

- О, татко, да беше и ти познал Кой и какъв е Този, Когото унижаваш и наричаш умрял човек! О, да беше се и ти поклонил Нему заедно с мене! Защото Той е Христос, Син на Живия Бог, Агнец Божий, поел върху Себе Си греховете на света.

Гилас казал:

- За тоя Христос, Когото наричаш Бог, зная, че по заповед на Пилат, управлявал Иудея, бил предаден на мъчения, осъден на смърт и разпнат на кръста от иудеите и Пилатовите слуги.

Светият юноша отговорил:

- Да, истина е, което казваш. Но в това има велика, предивна и свята тайна.

Гилас запитал:

- Ако разсъждаваме здраво, това дело е справедливо да се нарече не тайнство, а наказание.

- Чуй ме с кротост, татко - рекъл блаженият, - и познай истината: смъртта и разпятието на Господа Иисуса Христа са нашето спасение. И знай, че никой никога, с никакви мъчения не ще ме отдели от любовта към Него.

Тогава Гилас прекъснал разговора, огорчен дълбоко в сърцето си заради своя син.

По Божията благодат, която била в отрока, ставали много чудеса: слепи проглеждали, болни се изцелявали и демоните, изгонвани от хората, изповядвали голямата святост на това младо момче.

Всичко това не останало скрито за управителя Валериан. Седнал в съдилището, в присъствието на много хора той казал на Витовия баща:

- Благородни Гиласе! Стана ми известно, че твоят син усърдно почита така наречения Христос, разпнат в Иудея. На тоя Христос той се покланя, а боговете на предците отрича. Затова трябва да застане пред нас на съд, доведи го тук.

Когато юношата бил доведен в нечестивото съдилище, управителят му казал:

- Защо не принасяш жертви на нашите безсмъртни богове? Нима не си чувал за царската заповед - да се наказват със смърт след мъчения всички, които се осмеляват да почитат Разпнатия?

Блаженият юноша, преизпълнен от Светия Дух, ни най-малко не се уплашил. Той се осенил с кръстно знамение и отговорил:

- Не желая да се покланям на бесовете и няма да почитам каменни и дървени кумири, защото имам живия Бог, Комуто служи моята душа.

А бащата на светеца, Гилас, се обърнал към своите роднини и познати и със сълзи възкликнал:

- Плачете заедно с мене, приятели, защото виждам, че единственият ми син загива!

Тогава свети Вит високо викнал към баща си:

- Не загивам, а се сподобявам да бъда причислен към сонма на праведниците и угодниците Божии.

Валериан рекъл на светеца:

- Досега се сдържах заради благородния ти произход и уважението ми към твоя баща. Досега не прилагах към тебе царските заповеди, издадени за законопрестъпниците. Но като се убедих, че си се ожесточил в съпротивата си, ще заповядам на законно основание да бъдеш измъчван, та като понесеш наказание, да оставиш упорството си.

И управителят заповядал да бият с пръчки блажения юноша.

Това продължило доста дълго, а после мъчителят казал:

- Чуй ме сега и принеси жертва на боговете.

- Вече ти казах, управителю, че се покланям на Христа, Сина Божий - отговорил мъченикът.

Тогава, още по-разгневен, управителят заповядал да бият момчето с железни пръчки. Но слугите едва понечили да сторят това и ръцете им се вцепенили. Същото станало и с ръката на управителя, с която посочвал на слугите си, и той завикал от болка:

- Горко ми! Погубих ръката си и силно се мъча.

После казал на бащата на свети Вит:

- Ти имаш не син, а влъхва.

А светецът с висок глас извикал:

- Не съм влъхва, а раб на моя всемогъщ Господ Иисус Христос, Който е възкресявал мъртви, ходил е по водата като по суша, умирявал е развълнуваното море и е изцелявал всякакви неизлечими болести. Сега Той върши същото с всемогъщата Си сила. Аз съм Негов раб и затова се старая да изпълнявам заповедите Му. А ония богове, на които ти служиш, каква сила имат? Нека те изцелят ръката ти, ако могат.

Управителят казал:

- А ти можеш ли да излекуваш ръката ми?

- Мога с името на Господа Иисуса Христа - отговорил светецът.

- Направи да оздравея - казал Валериан, - та да се убедя, че не си влъхва, а раб на истинския Бог, както твърдиш.

Тогава светият мъченик обърнал очите си към небето и казал:

- Боже, Отче небесни! Чуй недостойния Си раб заради присъстващите тук, за да повярват в нашия Господ Иисус Христос, Твоя Син, истинския и всесилен Бог, Който царува с Тебе заедно с Дух Свети. Стори така, че в името на Твоя Единороден Син да се изцели ръката на управителя.

Още не завършил тая молитва, и ръката на Валериан оздравяла и станала такава, каквато била преди.

Тогава управителят предал юношата на баща му и казал:

- Вземи сина си и го убеди да принесе жертва на боговете, за да не загине.

Гилас отвел юношата у дома и започнал лъстиво да го уговаря да склони към нечестието: устройвал пиршества, викал хорове от певци, пред юношата свирели на сладкогласни музикални инструменти, звучали цимбали и гусли; танцували красиви девойки, веселили се юноши, пеели мирски сладострастни песни, говорели множество съблазнителни слова, та да уловят за суета сърцето на младия Вит. Но душата му, твърда като диамант, не се поколебала от нищо, понеже той имал в сърцето си любовта към Бога, която побеждава всяка любов в света. Той не обръщал внимание на нищо от това, което ставало пред очите му, а устремил взор към небето, въздишал от дълбините на сърцето си и казвал:

- Не презирай, Господи, Боже мой, съкрушеното и смирено сърце!

След това Гилас заповядал да приготвят за сина му отделна стая. Отрупал я с разкош, застлал пода с красиви килими, завесите украсил с бисери, а ложето и целия чертог наредил с голямо великолепие. Заключил сина си в нея и заповядал да му прислужват най-хубавите девойки, за да го прелъстят. А целомъдреният и свят отрок, преклонил колена, се молел на Господа:

- Боже Авраамов, Боже Исааков, Боже Иаковов, Бог и Отец на възлюбения Твой Син, моя Господ Иисус Христос! Виж ме и ме помилвай, укрепи ме с Твоята сила, така че злобният и беззаконен змей да не може да осъществи чрез мене, Твоя раб, желанието си и езичниците да не поругаят верния Твой раб, и да не рекат: къде е техният Бог?

Докато светецът се молел с такива думи, внезапно горницата била озарена от неописуема светлина и той видял дванадесет светоносни лица като огнени светилници; усещало се и неизразимо благоухание, което излизало от тях. То се разляло във въздуха и изпълнило цялата къща, така че бащата на свети Вит се чудел и ужасявал заедно с всичките си домашни и викал:

- Това е велико чудо! Откъде идва това благоухание, което никога не сме усещали в храмовете на нашите богове?

После казал:

- Боговете дойдоха в дома ми при моя син.

И започнал усърдно да търси откъде иде благоуханието. Като приближил до покоите на сина си и влязъл вътре, видял ангелските лица с криле, подобни на орлите; те били преизпълнени с неизказана доброта, сияели светло и възпявали:

- Свет, свет, свет е Господ!

Гилас ослепял от силното сияние, понеже очите му били нечисти и недостойни да съзерцават ангелската светлина, скрита на небесата, защото могат да я съзерцават само онези, които имат чисти душевни очи.

Когато видял, че баща му е ослепял, блаженият Вит изпитал естествена синовна обич и започнал да се моли на Бога да го помилва. Завършвайки молитвата си, той добавил:

- Но, Владико, нека бъде не моята воля, а Твоята. Нека бъде така, както Ти е угодно.

А Гилас викал от силната болка в очите:

- Горко ми! Изгубих светлината на очите си. Тежка болест ме налегна!

Всичките му домашни, робите и робините, като виждали господаря си да страда много, плачели така, че воплите им се чували в съседните къщи, и скоро целият град научил какво е станало с Гилас. Към къщата му заприиждали много граждани, побързал да дойде и управителят Валериан. Като видял, че Гилас е ослепял, че се опира на робите си и вика от болка, Валериан го запитал как е станало всичко това. Гилас отговорил:

- Видях в горницата на сина ми крилати богове; очите им бяха като звезди, а лицата им - като мълнии. Не изтърпях сиянието им, очите ми се повредиха и изгубих зрението си.

Валериан казал:

- Без съмнение тия богове са много силни, затова трябва да им се помолиш да те изцелят.

И той завел слепия Гилас в храма на Зевс. А Гилас се молел там с думите:

- О, Зевсе, боже всесилни! Ако излекуваш очите ми, ще ти принеса безбройни жертви, ще ти направя телец със златни рога. Също и на тебе, богиньо Веста, ще доведа чисти девици, ако получа помощта ти.

Така се молел Гилас на суетните си богове, но не само, че не получавал изцеление, а усещал още по-силна болка. А свети Вит, преклонил колена пред Господа, се молел в горницата си за своя баща:

- Владико, просветил слепия Товит, стори милост на моя баща, ако той Те познае.

Накрая робите отвели неизцеления Гилас от идолското капище в дома му. Като влязъл в горницата, където свети Вит се молел на Бога, той паднал в нозете му и рекъл:

- Възлюбени сине! Изцели ме!

Свети Вит му отговорил:

- Искаш ли да оздравееш, татко?

- Да, наистина искам - казал Гилас.

- Ако искаш да получиш изцеление - продължил светията, - отречи се от Зевс, Херкулес, Юнона, Минерва, Веста и Аполон.

- Как да се отрека от тях? - възкликнал Гилас.

Свети Вит му казал:

- Не ги наричай богове, а демони. Идолите, които досега си почитал, не почитай повече, а ги смятай за нищо като вещи бездушни и безполезни. И ако обещаеш от цялото си сърце да направиш това, очите ти веднага ще оздравеят.

Гилас казал:

- Отричам се от боговете и обещавам да направя това, което ми каза.

- Зная - отговорил светецът, - че сърцето ти е ожесточено и думите ти не са истинни. Но ще ти покажа силата на моя Владика заради тия, които стоят тук, за да повярват и прославят името на моя Господ Иисус Христос, макар ти да не си достоен за него.

Като казал така, светецът сложил ръката си върху болните очи на баща си и се помолил на Бога:

- Господи Иисусе Христе, просветил очите на слепородения, като си победил природата! Просвети и очите на моя баща, макар и да не е достоен поради неверието си. Но извърши това за слава на Твоето име, за да видят и се посрамят враговете Ти и да се прославят всички, познаващи и любещи името Ти.

Докато светецът се молел така, от очите на слепеца паднали струпеите, той оздравял и прогледнал. Но скоро, вместо да познае истинския Бог и да Му въздаде благодарение за полученото от Него изцеление, той започнал да хули Благодетеля си и казал на сина си:

- Изцели ме не твоят Бог, а моите богове, на които служа и на които обещах да принеса дарове.

И прославил своите нечестиви богове, казвайки пред всички:

- Благодаря на моите богове, задето ме изцелиха!

Отишъл в капището и започнал да им принася благодарствени мерзки жертви, както бил обещал. При това сърцето му било толкова ожесточено от дявола и заслепено от злобата, че естествената бащина любов прераснала в ненавист и той решил да умъртви светия си син, невинния юноша. Но Господ, Който бди над Своите раби, изпратил ангел да го пази: в образа на прекрасен и озарен от светлина юноша Божият ангел се явил през нощта на престарелия Модест, възпитателя на Вит, който вярвал в Христа, и му казал:

- Вземи момчето и тръгни с него към морето. На брега ще намерите малка ладия; качете се в нея и ще стигнете в страната, която ще ви покажа.

Модест рекъл на ангела:

- Господи! Не зная по кой път да тръгна!

- Аз ще ви водя - отговорил ангелът.

Модест станал, взел своя ученик, а също и кърмачката му Крискентия, вярна Христова рабиня, и тръгнал с тях към морето, следвайки ангела, който ги водел.

Когато стигнали морския бряг, намерили ладията, приготвена от Господа. И ангелът казал на свети Вит, като че ли го изкушава:

- В коя страна ще идеш?

Свети Вит отговорил:

- Ще отидем там, където ни поведе Господ.

- Имаш ли да платиш? - запитал ангелът.

Момчето казало:

- Този, на Когото служим, ще ти въздаде.

После се качили в ладията и отплавали от Сицилия. Стигнали до Лукания, една от италианските страни, до мястото, наречено Алектория. Когато слезли на брега, Господният ангел, който бил с тях в ладията в образа на юноша, станал невидим.

Те тръгнали по пътя и дошли до реката Силар, която се вливала в морето. Спрели да отдъхнат под едно красиво клонесто дърво. Мястото много им харесало и те останали да живеят тук; храна им пращал Бог; както в древността по Божие повеление свети Илия бил хранен в пустинята от гарван, така и тия светци били хранени от орел, който ежедневно им носел храна. А свети Вит започнал да върши много дивни чудеса; името му се прославило по цялата страна с помощта на Господа, Който прославя Своите раби. Бесовете, които свети Вит прогонвал от човеците с Божията сила, викали:

- Какво имаш с нас, Вите? Дошъл си без време да ни погубиш!

При светеца водели и болни, и той изцелявал всички с молитва и кръстно знамение, наставяйки ги да познаят истинния Бог и да пазят заповедите Му. И мнозина неверни се обръщали към Христа и приемали свето кръщение.

По това време синът на цар Диоклетиан бил обзет от бяс, който говорел от устата му:

- Няма да си ида, докато тук не дойде Вит Луканийски!

- Къде да намерим този човек? - казал царят.

Демонът отговорил:

- Ще го намерите край реката Силар.

Царят незабавно изпратил войници в Лукания и им заповядал по-скоро да доведат Вит. Те намерили посоченото място и Христовия раб, който се молел край реката. Запитали го:

- Ти ли си Вит?

- Да, аз съм - казал светецът.

Воините му рекли:

- Император Диоклетиан те вика.

- Аз съм неизвестен и беден човек, за какво съм му на императора? - попитал свети Вит.

Воините обяснили:

- Синът му се мъчи от демон и по тая причина те вика.

свети Вит казал:

- Да тръгваме в името Господне.

И тръгнал с воините към Рим. С тях отишъл и свети Модест, а блажената Крискентия ги следвала отдалече.

Като стигнали в Рим, воините възвестили на Диоклетиан за Вит и той заповядал да му го доведат.

Когато светецът застанал пред него, царят се изумил от хубостта му: свети Вит бил наистина красив юноша, лицето му било като на ангел, а очите му сияели като слънце, защото бил преизпълнен с Христовата благодат. Диоклетиан му казал:

- Ти ли си Вит?

А светецът не отговорил.

Тогава императорът започнал да разпитва Модест, като възнамерявал от него да научи за светеца. Но поради своята старост и простота Модест не могъл да даде на царя подобаващ отговор. Затова императорът го поругал с безчестни думи и възнамерявал да го прогони. Тогава свети Вит отворил уста и казал на Диоклетиан:

- Защо така дръзко разпитваш стареца, сякаш е юноша? Не трябва ли да го почетеш, макар и заради белите му коси?

Императорът отговорил на свети Вит:

- Откъде имаш тая дързост, та се осмеляваш да ни говориш с гняв, унижавайки нашето достойнство?

Светецът казал:

- Гняв няма в нас, понеже сме приели духа на незлобивостта от Христа, нашия Господ, и подражаваме в кротост на гълъбите. Защото нашият Учител е бил благ по природа, велик по власт, незлобив, смирен и кротък по нрав. Затова и учениците Му трябва да са кротки и смирени по сърце, а не яростни и гневни, както ти ни наричаш.

Докато светецът говорел така, бесът внезапно викнал с устата на царевия син:

- О, Вите! Защо без време тъй жестоко ме мъчиш?

А светецът нищо не отговорил на беса.

Диоклетиан запитал:

- Можеш ли да изцелиш моя син?

- Синът ти - отговорил светецът - може да стане здрав, но не аз мога да му дам здраве: Христос, Синът Божий, ако пожелае, може лесно да го избави чрез мене, Своя раб, от демонското мъчение, понеже е всесилен.

Тогава Диоклетиан почнал да моли светеца да изцели сина му. Като приближил бесноватия, светецът сложил ръка на главата му и казал:

- В името на нашия Господ Иисус Христос излез, дух нечисти, от Божието създание!

И бесът веднага излязъл от царския син, но не без вреда за присъстващите, понеже по Божието допущение той внезапно умъртвил мнозина неверни, които се надсмивали над свети Вит със слово или в ума си, и отвлякъл мерзките им души като плячка в ада.

Императорът много се учудил, като видял сина си здрав и мнозина от свитата си - мъртви. Но вместо да познае силата на името Христово и да прослави Единия истински Бог, той замислил как да склони Вит към своето нечестие. Диоклетиан бил очарован от красотата на светеца и започнал лъстиво да беседва с него:

- Любезни Вите, послушай ме и принеси заедно с мене жертва на боговете. Тогава ще ти дам половината от царството си, ще те наградя със злато, сребро и скъпоценни предмети, ще те облека в царски дрехи и ще станеш мой искрен и най-близък приятел.

Свети Вит отговорил:

- Не ми трябва нито царството ти, нито богатствата ти, защото имам Господа и моя Бог. Ако вярно Му служа, Той ще ме облече в нетленните и пресветли одежди на безсмъртието в Царството Небесно.

- Не говори така, Вите - казал Диоклетиан, - а пожали живота си. Принеси жертва на боговете, за да не погинеш след много мъчения с най-горчива смърт.

Светията казал:

- Много искам да приема мъченията, с които ме заплашваш. Тогава по-скоро ще достигна венеца, който Господ е обещал на избраниците Си.

Диоклетиан заповядал да хвърлят Вит и Модест в мрачна и смрадна тъмница, да ги оковат с тежки окови и да запечатат вратите и прозорците с царския му пръстен, та никой да не може да им даде хляб или вода - мъчителят искал да ги погуби с глад и жажда.

Когато светците били затворени в тъмницата, внезапно в нея засияла светлина. Това видели и тъмничарите, надзъртащи през ключалката. А свети Вит високо възклицавал към Бога:

- Боже, дойди на помощ и ни избави от тия окови, както си избавил тримата момци от горящата пещ и Сусана от беззаконните лъжесвидетели.

Докато светецът се молел, основите на тъмницата се разтресли, засияла още по-силна светлина и навсякъде се разляло неописуемо благоухание. Господ Иисус Христос му се явил и казал:

- Утеши се, Вите, и бъди мъжествен и твърд, защото съм винаги с тебе.

Казал тия слова и станал невидим. Оковите мигновено паднали от светите затворници и станали на прах. А светиите станали и започнали да пеят:

- Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ!

Чували се и гласове на ангели, които пеели заедно с тях. А тъмничарите, като видели тази неизречена светлина и чули ангелските гласове, се преизпълнили от страх и ужас и паднали като мъртви. После, като дошли на себе си, уплашени побързали да идат при царя и му разказали всичко, което видели и чули. Царят сметнал, че станалото би прославило християните, и повикал уредника на обществени зрелища. Заповядал му на сутринта да приготви мястото за зрелища, където възнамерявал да хвърли затворниците на диви зверове, и казал:

- Да видим, ще може ли Христос да ги избави от ръката ми?

На следния ден светите Христови раби били отведени на определеното място. Свети Вит укрепявал своя възпитател, блажения Модест:

- Не се страхувай, отче, бъди мъжествен, не се бой от демонското оръжие, защото наближава нашият венец.

А хората, дошли да гледат зрелището, били пет хиляди души, без жените и децата, които били безчет.

Диоклетиан казал на свети Вит:

- Вите! Къде си сега?

Светията не отговорил на мъчителя, отправил очи към небето.

Императорът повторил:

- Къде се намираш сега, Вите?

- Виждам се на мястото за зрелища - отговорил светецът, - но прави по-скоро това, което си решил.

- Пожали живота си и принеси жертва на великите богове - му казал Диоклетиан.

Светецът рекъл:

- Добро да не видиш, дяволе, хищни вълко, съблазнителю на душите. Учудвам се на твоето безумие, защото ти, виждайки Божията сила, не позна Бога и не се срамуваш да ме отклоняваш с думите си от моя Бог. Вече неведнъж ти казах, че не ще принеса жертва на твоите богове, или по-точно - бесове. Но ти отново без срам ми предлагаш нечестивите си съвети. Казват на кучето: “Вън!” - и то засрамено излиза, а ти нямаш срам. Аз имам Христа, моя Бог, на Когото служех досега и на Когото принасям жертва на похвала от сърцето си. Едно ми остана - целият да стана жива жертва Нему.

Тогава императорът страшно се разгневил и вместо да пусне срещу мъчениците диви зверове, заповядал да приготвят горяща пещ и голям котел с разтопена смола, олово и сяра. После заповядал да хвърлят Вит във врящия и клокочещ котел, като казал:

- Да видим, ще му помогне ли неговият Бог?

А свети Вит, като се осенил с кръстното знамение, влязъл в котела. Веднага се явил ангел Господен, отнел силата на огъня и охладил жарта и кипенето на котела. А светият мъченик стоял като в купел и отправял песнопения към Господа:

- Ти, Боже, избавил израилтяните чрез Моисей и Аарон от тежкото египетско иго, яви милостта Си и на нас за слава на Твоето свято име.

После погледнал царя и казал:

- Благодаря на тебе и на слугите ти, Диоклетиане, че ми устроихте удобна баня, но би трябвало да има и сапун.

Всички хора, които гледали това, възклицавали:

- Никога не сме виждали такова чудо! Истинен и велик е Богът на тоя момък!

И светецът излязъл от котела без всякаква вреда за тялото си; напротив, тялото му, чисто като сняг, станало още по-бяло. И той възпявал Господа:

- Изкуси ме, Господи, като злато в огъня, изпита ме и нищо не намери!

После започнал да укорява царя:

- Засрами се, дяволе, заедно с твоя баща - сатаната, като виждаш каква велика сила явява моят Господ чрез мене, Неговия раб!

А царят, изпълнен с още повече ярост, заповядал да доведат един страшен, голям и свиреп лъв, чийто рев дори хората не можели да понесат. И казал на светеца:

- Нима и него ще победят твоите вълшебства?

Мъченикът отговорил:

- Безумецо! Нима не проумя силата на Христа, Който е в мене и Чийто ангел скоро ще ме вземе от твоите ръце?

Когато лъвът тръгнал към светеца, Вит се осенил с кръстното знамение, лъвът паднал в нозете му и започнал да облизва стъпалата му. Тогава той казал на императора:

- Ето, даже звярът въздава чест на моя Бог, а ти не искаш да познаеш своя Творец. Но и сега, ако повярваш в Него, ще получиш спасение.

- Вярвай в Него ти и твоят род - отговорил императорът.

Светецът се усмихнал и рекъл:

- Истина говориш, защото аз и целият ми род, възродени в банята на светото кръщение, се надяваме да получим венеца на живота в Царството на нашия Бог.

Тогава повярвали в Христа мнозина, около хиляда души народ. А царят казал на мъченика:

- Защо нито огънят, нито зверовете могат да ти навредят? С какво вълшебство ги укротяваш и учудваш народа, тъй че мнозина вярват на твоите чародейства?

Мъченикът отговорил:

- Не укротявам огъня и зверовете с вълшебство, но всичко това прави силата на Христа, моя Бог. Огънят и звярът като Божии създания се подчиняват на волята на Създателя си, а не на мене, и почитат Твореца си, а тебе посрамват, защото и огънят като бездушна твар, и звярът като безсловесно създание познават сътворилия ги Бог. А ти, който имаш разумна душа, не искаш да познаеш Бога и така ставаш по-лош от безсловесните и бездушни твари.

Тогава императорът заповядал да окачат на дървото за мъчения светите мъченици Вит и Модест, а заедно с тях и света Крискентия, която дошла на съдилището и изповядала християнската си вяра, а царя изобличила заради нечестието му и заради страданията на мъчениците. После заповядал да режат телата им с железни остриета. свети Вит казал на царя:

- Твоята сила е жалка и достойна за насмешка, щом измъчваш жена.

Светиите били мъчени безмилостно и с такава жестокост, че плътта им се отделила, костите се показали и се виждали вътрешностите им. Тогава свети Вит извикал към Бога:

- Боже, спаси ни и с Твоята сила ни избави.

И в този час земята се разтресла, паднали гръмотевици и мълнии, идолските капища се разрушили и мнозина от неверниците, които били на това място, загинали: едни били затрупани от падналите здания, други били поразени от мълниите, а самият цар, преизпълнен със страх, избягал, като се биел по лицето и викал:

- Горко ми, победен съм от тоя млад момък!

Ангел Господен освободил светите мъченици, пренесъл ги в Лукания при река Силар и ги оставил под дървото, където преди били спрели на идване от Сицилия.

В това време дошли много християни, които живеели наоколо. Свети Вит се помолил на Бога:

- Господи Иисусе Христе, Сине на Живия Бог! Приеми в мир душите ни, а тия, които пожелаят да почетат нашите страдания за Твоя слава, съхрани от всякакво зло и доведи безпрепятствено в Твоето Царство.

Докато се молел, от небето се чул глас:

- Твоята молитва е чута!

После светецът се обърнал към християните наоколо:

- Братя, погребете тук телата ни. А ние, след като си отидем от вас, ще се молим на Бога да получите за спасението си всичко, което поискате, и Христос да ви избави от демонската злоба.

След тия думи светите мъченици едновременно и с радост предали душите си в Божиите ръце. Верните взели честните им тела, обвили ги в плащаници с благовония и ги погребали с почести на същото място (то се нарича Мариане). Свети Вит пострадал заедно със свети Модест и Крискентия в петнадесетия ден на месец юни при царуването на Диоклетиан в Рим, а сред нас, християните, при царуването на нашия Господ Иисус Христос, на Когото чест и слава во веки. Амин.

 

Страдание на свети мъченик Дула (ок. 305-313 г.)

По времето, когато синовете на дявола му служели и идолопоклонническото вълшебство и заблуждение се засилвало все повече, в Киликия управлявал Максим, който осъдил един Христов раб на име Дула, родом от същата област. Той бил праведен и богобоязлив човек и според всенародното свидетелство се стараел да води добродетелен живот и във всичко да пази истината.

Веднъж на управителя било донесено, че Дула изповядва Христовата вяра, след което Христовият раб веднага бил хвърлен в тъмница, а нотарият казал на Максим:

- Управителю, по твоя заповед военачалниците ти обиколиха цялата Киликийска страна до самите зефиритски градове и хванаха един последовател на нечестивата християнска вяра. Ето, представяме го на твоя праведен и пресветъл съд.

Управителят казал:

- Когато тръгна да обходя сам тия градове, ще заповядам да водят затворниците с мене и по пътя, на специално устроени места, ще ги предавам на мъчения.

Скоро след това той потеглил към един от градовете на зефиритската страна, наричан Преториада. Тук седнал в съдилището и заповядал да извикат пред него блажения Дула. Рабът Христов, отивайки на мъчения, се молил на Бога:

- Господи Иисусе Христе, Сине Божий, източник на всяка милост! Ти някога рече чрез пророка Си Давид: “Отвори устата си, и Аз ще ги изпълня”, а в Евангелието Си казваш: “не се грижете, как или що да говорите”. Затова ми прати Твой свети ангел и ми дай слово, когато започна да говоря, та като застана пред нечестивия Максим, да мога да изоблича нечестието му. А ако трябва да пострадам, не ще се уплаша от мъките, защото ще имам Тебе пред очите си и с желание ще предам тялото си на мъки. Та ако не предам тялото си на страдания, с какви блага мога да се сподобя? Какъв венец ще получа? И какви рани ще покажа тогава на Тебе, моя Господ, та като ги видиш, да ми явиш милостта Си и да ми простиш прегрешенията?

Докато се молел така, воините свалили горните му дрехи и вързан го изправили пред управителя.

- Кажи ми как се наричаш? - запитал Максим.

Светецът отговорил:

- Аз съм раб Христов.

- Кажи ни истинското си име - възразил управителят, - а не християнското: то не може да ти донесе нито оправдание, нито облекчение.

Тогава блаженият Дула казал:

- Нима не казах ясно името си пред тебе? Истинското ми име е християнин, същото е и името, с което ме наричат хората - Дула, а съм наречен така, защото наистина съм раб Христов.

- Още не си изпитал страха от съдилището и мъките - рекъл управителят, - затова тъй дръзко ми отговаряш. Кажи ни от коя страна си , от кой град и род?

Светецът отговорил:

- Родом съм от Киликийската област, от зефиритския град Преториада, произхождам от знатен род и от най-ранните си години съм християнин.

Тогава управителят казал:

- Ако произлизаш от славен род, трябва да се подчиняваш на непобедимите царе. Затова иди сега в храма и усърдно принеси жертва на боговете, и тогава и от нас ще бъдеш превъзнесен, и от великите царе ще получиш голяма слава и почест.

- Вашите почести и цялата власт, която царят дава на хората - отговорил светецът, - нека си останат за вас и за всички ония, които не почитат истинския Бог. А от мен да отклони всичко това Господ, моят Бог, та да се обогатявам не в друго, а само във вярата в нашия Господ Иисус Христос.

Като чул тия думи на блажения, управителят заповядал да го прострат на земята и да го бият с железни пръчки, а на слугите си казал:

- Убедете го да остави безумието си.

А свети Дула, страдайки от ударите, призовавал Господа:

- Благодаря ти, Христе, че ме сподоби да претърпя това заради Твоето свято име!

Като чул думите на мъченика, Максим взел да го укорява и да му говори:

- Как може да ти помогне сега Христос, когато целият си в рани? Или още не можеш да го разбереш, безумецо?

Мъченикът отговорил:

- Не казва ли учителят на нашата вяра, свети апостол Павел, че никой не може да бъде увенчан, “щом се не състезава по правилата”?

Управителят на областта го запитал:

- Значи, ако се мъчиш сега, после ще се сподобиш с венец?

Светецът рекъл:

- Сега аз се подвизавам против твоя баща, дявола, и ако удържа победа над сатанинското войнство, тоест над тебе, слугата на демона, ще приема на небесата нетленен венец.

- Защо още безумстваш, като вярваш в Човека, прикован на кръста? - попитал мъчителят.

На това свети Дула отговорил:

- Кое е по-добро - да вярваш в идоли от камък и дърво, които са дело на човешки ръце, или в живия Богочовек и истинен Господ, Който по Своя воля заради нас бе разпнат?

Тогава Максим казал:

- О, беззаконнико! Нима мислиш, че великият бог Аполон е дело на човешки ръце?

- Справедливо наричаш Аполон с това име - отговорил светецът, - защото то означава губител. Като се прилепяш към него със сърцето си, ти погубваш душата си, и не само своята, а и на тия, които караш да му се покланят. Но знай, че истинният Бог на небесата ще потърси от ръцете ти душите на ония, които си погубил, като си ги накарал да се поклонят на идолите. Ще ти разкажа сега какъв е бил нечестивият Аполон: той бил като тебе невъздържан и обхванат от нечиста любов към една жена на име Дафна; давал много злато, но не получил обещаното. Кажи ми какъв бог е той, щом е бил обзет от плътска любов и е искал да спечели вниманието на жена, която много обичал? Как можеш тогава да му се надяваш? Наистина, всичко това, което се говори помежду ви, е достойно за насмешка, а друго - дори за сълзи. Кажи ми, на тоя ли Аполон се покланяш като на бог, когото дори мерзка и изпълнена с всякаква нечистота блудница смятала за нищо и плюела в лицето му? Виждаш ли - достойни за разкаяние са вашите нечестиви дела!

Като чул това, Максим заповядал на слугите си:

- Обърнете го и го бийте по корема.

Тогава Атанасий, началникът на воинската стража, казал на светеца:

- Подчини се на управителя, нима не виждаш как цялото ти тяло се покрива с рани?

Светецът отговорил:

- По-добре ти ме послушай, съветнико на дявола и негов слуга, и посъветвай себе си и своя началник как по-бързо да убедите блудницата Дафна да се съгласи да живее разпътно с вашия бог Аполон и да изпълни желанието му, за да не би да умре, разпален от любов и неполучаващ желаното. Аз пък имам един Съветник - нашия Господ Иисус Христос.

Тогава мъчителят заповядал да донесат желязна дъска и казал на слугите:

- Нагорещете я на огън и сложете на нея хулителя на нашите богове.

Като чул това, блаженият рекъл:

- Твоят Аполон, който е в геената, ти благодари, че още повече усилваш геенския огън, в който страда сега. Той ще ти се отплати с това, че и ти заедно с него ще бъдеш хвърлен във външната тъмнина. Тогава и аз ще се посмея над тебе, нечестиви Аполонов благодетелю.

Мъчителите на блажения почти го изгорили, но не постигнали нищо и не могли нито с лъстив съвет да измамят Божия раб, нито с мъчения да го принудят да се откаже от вярата в Христа. Тогава управителят заповядал на воините да отведат светеца в отделна килия и да го оставят там, без всякакви грижи. При това добавил:

- Нека никой от нечестивите християни не го нарича блажен, защото заради беззаконното поругаване на нашите богове сега се подлага на големи мъчения.

Но свети Дула, докато бил в тъмницата, непрестанно славословел Бога и молел да му даде да изпълни добрия подвиг на мъченичеството.

Когато изминали пет дни, Максим седнал отново в съдилището и попитал:

- Жив ли е злобният последовател на нечестивото християнско мъдруване? Доведете го!

Военачалникът Атанасий отговорил:

- Той е много твърд в изповеданието на своето учение и при това е тъй бодър, сякаш няма нито една рана по тялото.

И заповядал да доведат светия мъченик.

Управителят, като видял, че тялото на свети Дула е здраво и лицето му сияе, казал на воините:

- О, злощастни стражи! Не ви ли заповядах да не го лекувате и да не се грижите за него?

А Пигасий, началникът на нотариите, отговорил:

- Кълнем се в твоето величество, че както заповяда, го държахме в отделна килия и на врата му през цялото време висеше желязно изображение на Херкулес, тежко триста литри. Защо сега е напълно здрав, това никой от нас не знае.

- Безумни управителю! - казал тогава светият мъченик. - Моят Христос ме изцели и даде на тялото ми здраве и твърдост да понеса дори и тия мъки, на които сега отново ще ме подложиш. И Той стори това, за да познаеш, че нашият Бог е Лекар, Който по дивен начин изцелява уповаващите в Него, а също и за да приема двойния венец на мъченичеството, а ти да бъдеш подложен на двойна вечна мъка. Ако ти беше претърпял такива мъки заради своя Аполон, щеше ли да те изцели така, както ме изцели моят Христос?

Управителят разгневено отвърнал:

- Понеже тоя човек не престава да хули със злоба нашите богове, полейте главата му с масло и го запалете.

А мъченикът казал:

- Ако изгориш мозъка ми, какво ще постигнеш? Измисли по-добре други мъчения.

След това управителят заповядал да сложат в ноздрите на мъченика синапено семе.

- И сега се смея над всичките ти изтезания! - рекъл свети Дула.

После управителят заповядал на слугите си колкото се може по-силно да бият светеца с железни куки по гърба, да поливат раните му с оцет и да ги разкъсват с остриета.

Когато изпълнявали заповедта на Максим, светият мъченик се молел:

- Господи Иисусе Христе! Укрепи мен, Твоя раб; ето, “по гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди”!

Тогава управителят му казал:

- Сега поне се убеди и изповядай нашите богове!

Свети Дула отговорил:

- Твоите богове, особено Афродита и Артемида нека ти помогнат в твоята злоба. Ако искаш, ще ти разкажа и за другите ти богини и цялото им безсрамие.

- Разбийте устата му, за да не хули боговете, пречупете пищялите му и го оставете така, за да не може да каже и дума - заповядал управителят на слугите.

Светият мъченик промълвил:

- О, беззаконни управителю! Защо ме биеш, като ти казвам истината, че твоята Афродита и другите богини прекарвали живота си в скверни похоти, блудство и дори в спора си коя от тях е по-сладострастна, веднъж поставили за съдия над себе си един овчар - Парис? И защо се гневиш, когато ти говорят за мерзките дела на твоите скверни богини? Само моят Бог е истинен: Той пожела да стане човек и да бъде разпнат на кръста, после бе погребан, а след три дни възкръсна и седна отдясно на Бога Отца, за да дойде после с огън и да изтреби всичките ти богове!

Като чул това, управителят казал на светеца:

- Виждаш ли, безумнико, и ти имаш двама Богове!

- Не греши и не се заблуждавай, като говориш за двама Богове: троично е Божеството, което почитаме - отговорил блаженият.

Тогава управителят възкликнал:

- Значи, вие имате три Бога?

- Аз изповядвам и почитам Троица: вярвам в Отца, изповядвам Сина и се покланям на Светия Дух - казал мъченикът.

После управителят рекъл:

- Кажи ми - как вярваш в един Бог, а трима изповядваш?

На това светият мъченик отговорил така:

- Макар да си плътски човек и да не разбираш това, “защото то се изследва духовно”, но заради хората, които са тук, ще ти отговоря на въпроса. Както ти, бидейки човек, имаш слово и дихание, така и всесилният Бог Отец има Свое Слово и Свой всесвети Дух. Нашият Бог отначало създал човека и го почел със Своя образ, като вдъхнал в него духа на живота и го заселил в рая. Но когато сатаната, който сега чрез теб изпълнява волята си, принудил човека да престъпи Божията заповед, както и сега прави чрез тебе, и по такъв начин го откъснал от изпълнението на Божиите заповеди, тогава Бог, пожелал да възстанови падналото творение на ръцете Си и да го настави на правия път, пратил на земята Своя Син, тоест Словото. И така това Слово Божие се вселило в Пречистата Дева и се родило от нея: чрез него Бог Отец е дарувал спасение на света.

- Нима от слово се ражда човек? - запитал управителят.

Светецът отговорил:

- Не разбираш тайните Божии. Но ако бе познал силата на всесилния Бог, щеше да разбереш, че Този, Който от пръст създаде човека и яви земя посред водата, постави небесната твърд и сътвори цялото естество, той именно е Христос. Но понеже човешкото естество не може да види Божеството, милосърдният Господ от любов към човешкия род е станал човек и е приел върху Себе си човешкото естество, та както чрез един човек смъртта е влязла в света, така чрез едного Човека - нашия Господ Иисус Христос, да дойде възкресението на мъртвите.

- Какво говориш? Нима ще има възкресение на мъртвите? - възкликнал управителят.

Светият мъченик отговорил:

- Да, ще има: иначе как Бог ще съди света, ако мъртвите не станат?

- Не искам да слушам тия лъжливи слова - казал Максим. - Повярвай, както умрем, така и ще останем.

- Истина говориш - отговорил мъченикът, - че вие сте мъртви, защото вярвате в мъртви идоли и затова никога не ще дойдете във възкресението на живота, а само във възкресението за съд и за вечна мъка. Но всички хора ще се явят пред Христовото съдилище и ще отговарят за всичко, което са сторили.

Тогава мъчителят заповядал на воините да вържат мъченика с железни окови и да го държат заключен в тъмница.

Рано сутринта на другия ден Максим отново заповядал да доведат на съда Божия раб Дула и му рекъл:

- О, нечестиви, каква полза имаш да хулиш нашите богове?

Блаженият отговорил:

- Голяма награда имам от моя Бог, когато изобличавам вашите богове, а теб още приживе ще те застигне наказание от Бога.

Тогава Максим, желаейки да оскверни светеца с жертвоприношение, наредил на слугите си да сложат в устата му жертвено месо и вино.

След това блаженият казал:

- Ако и целия си мерзък жертвеник умиеш и всичко вложиш в устата ми, пак с нищо не ще оскверниш Божия раб.

- Ето, виж, окаяни човече, ти вече вкуси жертвено от нашия олтар! - възкликнал мъчителят.

Светият мъченик отговорил:

- Всичко това не ме осквернява по никой начин, безумни управителю!

Тогава Максим заповядал да окачат светеца на дърво и да одерат кожата му, а челюстите и гръкляна му да изтръгнат.

Светият мъченик казал:

- Безумецо, нима не знаеш, че твоят баща - сатаната, те научи да сториш това?

Когато тялото на мъченика било покрито с рани дори до костите, а челюстите му били изтръгнати, управителят наредил отново да го хвърлят в тъмница. После, отправяйки се за Тарс Киликийски, Максим заповядал да водят с него и затворника. Когато изминали около двайсет поприща от пътя, светият мъченик, като се оградил с кръстно знамение, предал на Господа страдалческата си душа и по-нататък го карали вече мъртъв. На четиринайсет поприща от Тарс коментарисият известил управителя, че безчестно укоряващият боговете Дула е починал и карат вече мъртвото му тяло - какво да правят с него? Максим заповядал да хвърлят тялото в дълбок ров, за да остане непогребано. Воините взели тялото на светеца и го хвърлили в реката, течаща към Зефиритската страна. Но тялото му стигнало до едно селище недалеч от Преториада и останало да лежи на брега. Кучетата на тамошните пастири подушили тялото на светеца и едно от тях го пазело, като не допускало нито една птица да го докосне, а друго донесло в зъбите си пастирски дрехи и покрило с тях мощите на мъченика. Пастирите видели и разказали за това в града и селището. Тогава множество верни се отправили към мощите на мъченика и благочестиво ги приели, благодарейки на Бога, задето не ги лишава от такова драгоценно съкровище. Като взели благоговейно тялото на светия мъченик, те го погребали с почести, славейки нашия Господ Иисус Христос с Отца и Сина, и Светия Дух, прославян во веки. Амин.

 

В памет на преподобния мъченик Дула Страстотерпец Египетски (V в.)

Блаженият Божий раб Дула бил монах в една от египетските киновии. В погледа му винаги имало смирение и кротост, но по разум той бил велик и славен. Тоя Божий угодник, гонен и злословен от всички, винаги се радвал и веселил духом. Той смятал ония, които го унижават, за невинни и се молил на Бога да не им вменява това за вина. Обвинявайки единствено дявола, че смущава братята, и с мъжество въоръжавайки се против него, блаженият Дула с търпение, молитва и незлобие побеждавал всичките му козни. В такова търпение Божият подвижник прекарал двадесет години, непоколебимо хранейки в сърцето си кротост и смирение.

Дяволът пък, като не знаел с какво да нарани блажения, разпространил коварна лъжа против него. При това нападнал не само преподобния Дула, но и всички братя, като огорчил и смутил по тоя начин всички безмълвници. Той подучил едного от братята, който нямал страх Божий, да проникне тайно в църквата и да открадне всички църковни съдове. Като направил това, тоя монах скрил краденото и се затворил в килията си, сякаш никъде не бил излизал. Когато дошло време за утренята, параеклисиархът влязъл в църквата да запали кадилниците и видял, че цялата църковна утвар липсва. Веднага отишъл и казал на аввата. После според обичая ударил клепалото и братята се събрали в църквата за утренното пение.

След края на утренята аввата и клисарят известили братята, че съдовете са откраднати, и всички били много възмутени от това. Случило се , че тогава блаженият Дула поради болест не дошъл на утринното правило. И някои от братята казали:

- Никой не би могъл да ги открадне освен Дула, който сигурно затова не дойде на църква. Ако той не е извършил кражбата, щеше да дойде за полунощницата преди всички, както прави обикновено.

Пратили да го доведат в храма. Изпратените го намерили, макар и болен, но застанал на молитва. Те хванали блажения и със сила го помъкнали към църквата. Тогава свети Дула ги попитал:

- Какво значи това, братя? Защо ме водите насила, когато и доброволно бих могъл да ида при светите отци?

А те го порицавали с хулни и безчестни слова и казвали:

- Недостоен за живота богохулнико, не ти ли стига, че толкова години ни смущаваш, а сега се поругаваш и над душите ни?

Той им отговорил:

- Простете ми, братя, ако съм съгрешил пред вас.

После го завели при аввата и събора на отците, остарели в постничество, и казали:

- Ето човека, който от самото начало ни смущава и нарушава правилата на нашето общежитие.

И всеки започнал да клевети против него.

Един казвал:

- Видях го тайно да яде плодове.

- Видях го да краде хляб и да раздава извън манастира - казал втори.

Трети пък го клеветял така:

- Видях го тайно да пие скъпо вино.

И много други братя лъжливо го обвинявали в подобни неща.

Аввата и отците повярвали на клеветите и запитали невинния Дула дали е истина всичко, което казват за него, и особено го разпитвали за кражбата - къде е скрил откраднатите съдове.

А свети Дула отначало се оправдавал и твърдял, че не е виновен за нищо от това, но като видял, че не му вярват, замлъкнал и казвал само:

- Простете ми, свети отци, съгреших.

Тогава аввата заповядал да свалят монашеските му одежди, да му дадат мирска дреха и казал:

- Тия дела не са достойни за монашеския чин.

Когато свалили дрехата от блажения Дула, той горко заридал и като обърнал очи към небето, високо произнесъл:

- Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради святото Ти име се облякох в тоя образ, ала сега за греховете ми той бива снет от мене.

После аввата заповядал да заключат Божия угодник в окови и да го предадат на иконома. А икономът почнал силно да бие на голо светеца с волски жили, като го разпитвал вярно ли е всичко това, което казват за кражбата.

Дула, макар и със сълзи на очи, но както и преди с усмивка поради невинността си, проговорил:

- Простете ми, съгреших.

Тогава икономът, като видял, че се усмихва и изговаря такива думи, се разсърдил още повече, хвърлил го в тъмница и оковал нозете му в дървени стеги. Написал писмо до градоначалника, с което го известявал за кражбата, и веднага изпратил Дула.

Градоначалникът прочел писмото и незабавно пратил слугите си да доведат Дула при него като крадец. Воините хванали Божия раб, качили го на неоседлано животно и като окачили на врата му вериги, го подкарали позорно през града.

Когато блаженият Дула бил доведен в съда, градоначалникът запитал:

- Откъде си, как се наричаш и защо си станал монах? Как открадна църковните съдове и къде ги скри?

А рабът Христов не отговарял друго на тия въпроси, освен:

- Съгреших, простете ме.

Тогава управникът се разгневил и заповядал да прострат светеца гол на земята, а четирима слуги да го бият без пощада с волски жили.

Дълго и без милост изтезавали блажения Дула, но накрая с усмихнато лице той казал на градоначалника:

- Бий ме и ще направиш откраднатото ми сребро още по-чисто.

Дори присъстващите се чудели на търпението на блажения и му казвали:

- Кажи къде си скрил свещените съдове и ще бъдеш свободен.

А Христовият мъченик отговорил:

- Няма при мене нито сребро, нито крадени съдове.

После началникът прекратил изтезанията и заповядал да го отведат в тъмницата.

На следващата сутрин той изпратил вестител в лаврата, като заповядал да дойдат при него всички монаси и игуменът им. На другия ден те се събрали заедно и отишли при началника.

Той им казал:

- На много и различни тежки мъчения подложих вашия брат, когото обвинявате в кражба, и нищо лошо не намерих в него.

- Господине - отговорили монасите, - освен кражбата тоя нечестивец стори и много друго зло, но ние досега го търпяхме заради Бога, понеже очаквахме, че ще остави порока си, но той изпадна в още по-лош.

Тогава градският старейшина ги запитал:

- Какво да направя с него?

- Направи това, което повеляват законите - отговорили монасите.

- Нашият закон - казал градоначалникът - повелява да се отсичат ръцете за светотатство.

Монасите промълвили:

- Нека пострада според закона и получи наказание според делата си.

Тогава управникът заповядал да доведат страдалеца и взел да го разпитва пред всички:

- Окаяни и ожесточени човече - започнал той, - кажи ни истината за кражбата, в която те обвиняват, и ще избегнеш смъртта.

Невинният Дула отговорил:

- Управителю, ти искаш да кажа за себе си това, което не съм извършил. Не искам да лъжа за себе си, понеже всяка лъжа е от дявола.

И продължил:

- Смятам, че съм напълно невинен в това, за което сега ме разпитваш.

Тогава градоначалникът, като видял, че блаженият не се признава за виновен, а монасите искат да бъде съден по закона, заповядал да му бъдат отсечени ръцете.

И повели невинния старец Дула към мястото за наказание.

В това време монахът, който всъщност бил виновник за кражбата и похитител на свещените съдове, се умилил в сърцето и си казал:

- Да не би сега или после да намерят всичко, което откраднах? Пък и ако сега се покрие злото ми дело, нали в деня на праведния Божий съд то ще се изобличи. Тогава какво ще сторя аз, окаяният? Какъв отговор ще дам за двойния си грях - за откраднатите съдове и за мъките на невинния брат?

Тогава отишъл при игумена на лаврата и му рекъл:

- Авва, прати по-скоро някого в града при началника, за да не отсекат ръцете на брата и да не умре той от страдания, защото свещените съдове се намериха.

Аввата веднага известил на градоначалника и страдалецът бил пуснат, преди да се изпълни наказанието.

Когато го довели в лаврата, явно се открила невинността му и на всички станало ясно, че кражбата е дело на другия монах. Братята взели да прегръщат преподобния Дула и да го умоляват:

- Прости ни, защото съгрешихме пред тебе.

Той пък плачел и им отвръщал така:

- Простете ме, отци и братя. Премного съм ви благодарен, задето с краткотрайните страдания, които ми причинихте, ще се избавя от вечните мъки, и че по Божието милосърдие ще се сподобя с големи блага. Пък и винаги, когато слушах вашите укори към мене, се радвах духом, като се надявах така да се избавя от големия позор заради греховете си, когато Господ дойде в славата Си и разкрие сърдечните тайни. Сега най-много се радвам, задето пострадах невинно, защото зная какви блага е приготвил Господ за ония, които претърпяват страдание заради Него. Единствената ми мъка е за вас: да не ви бъде вменено от Господа за грях, че така постъпихте с мене. Моля благоутробния Бог да ви бъде простено.

След това преподобният Дула живял още три дни и се преставил пред Господа, но никой не разбрал за неговата кончина. Братът, който трябвало да буди монасите за полунощна молитва, отишъл веднъж до килията на преподобния, почукал на вратата, но не получил отговор. Като почукал втори и трети път и отново не получил отговор, той отишъл и извикал друг брат. Те донесли свещ и отворили вратата, влезли в килията и намерили преподобния да стои на колене. Той сякаш правел поклони, но душата му вече се възнесла при Бога, понеже в молитва и на колене предал на Господа своя дух.

Като не се осмелили да го докоснат, братята го оставили така и отишли да известят игумена на лаврата, че брат Дула е починал. След края на утринното пение дошъл и самият игумен и като видял блажения мъртъв, заповядал да приготвят тялото му за погребение и да го пренесат в църквата.

Когато приготвили честното му тяло и го пренесли в църквата, ударили клепалото, та монасите да научат за кончината на брата. Всички се събрали и докосвали честното тяло на светеца като тяло на мъченик. През това време игуменът пратил в съседната лавра, за да дойдат аввата и братята на оня манастир, та със слава да погребат невинно пострадалия брат.

Монасите се трупали пред умрелия, пречели си и се бутали, затова игуменът скоро заповядал да внесат тялото на блажения в храма и да затворят вратите, очаквайки да дойде аввата на другия манастир и да се съберат монасите на двете лаври.

Около деветия час, когато игуменът на съседния манастир дошъл и всички се събрали, заповядали да отворят вратите на храма и да поставят тялото сред събора, та всички да го виждат и да предадат тялото на честно погребение с подобаващи песнопения. Но когато приближили тялото, не го намерили - останали били само дрехите и сандалите му. Всички се преизпълнили с ужас. После игумените на двете лаври казали на братята:

- Виждате ли, братя, какво могат да направят дълготърпеливото страдание, кротостта, незлобието и смирението. Ето, сега нашият брат не само с душа, но и с тяло си отиде от нас, бидейки невидимо пренесен в друго място от ангелски ръце, защото се оказахме недостойни да докосваме светото му тяло. И с тая чест той се сподоби от Господа заради дълготърпеливото си страдание, което понасяше с кротост и незлобие, със смирено сърце. Ние пък го смятахме за грешник и недостоен да живее на земята, а той се оказа свят и достоен за небесен живот с ангелите. Сега ние сме посрамени, а той се прослави, ние сега сме унижени, а той се венчава с Христа Господа. И така, нека се постараем да се научим на търпение и смирение, на кротост и незлобие, като имаме пред себе си примера на тоя дълготърпелив страдалец.

Когато игумените на двете лаври произнасяли тия думи, всички монаси горко плакали, а после постановили ежегодно да почитат паметта на светия и преподобен страдалец Дула - за полза на душите си и за слава на нашия Христос Бог, прославян с Отца и Светия Дух сега и всякога и во веки веков. Амин.

 

Житие святителя Ионы, митрополита Киевского, Московскаго и всея России (1461 г.)

Митрополит Иона Московски. Икона от църквата ''Апостол Филип'' (събор на Дванадесет Апостола) Московския Кремъл. 1690 г.
Митрополит Иона Московски. Икона от църквата ''Апостол Филип'' (събор на Дванадесет Апостола) Московския Кремъл. 1690 г.

Святой Иона был родом из города Галича, который находится около Казанской земли2305. Он родился от благочестивого отца, по имени Феодора, и в двенадцатилетнем возрасте в одном из монастырей Галичской земли облекся во иноческий образ; затем он пришел в город Москву, в Симонов монастырь2306, где долго трудился в монастырских послушаниях.

В то время в Москве митрополитом был Фотий2307. Придя однажды в Симонов монастырь, Фотий отслужил там молебен в церкви Пресвятой Богородицы и, преподав благословение архимандриту с братией, пожелал видеть также монастырских послушников и благословить их. Он зашел в пекарню и увидал там блаженного Иону, уснувшего после усиленных трудов; правая рука его была согнута так, как будто он благословлял ею; Фотий не велел будить его, но, благословив спящего, предсказал бывшим с ним, что сей монах будет святителем в странах Российских и наставит многих на путь спасения.

Пророчество святителя Божия впоследствии исполнилось. Чрез несколько лет, по Божию изволению, по избранию освященного собора и желанию царя, блаженный Иона был поставлен епископом города Рязани и Мурома, где он обратил к Богу и крестил многих неверных2308.

Когда преставился ко Господу блаженный митрополит Фотий, великий князь Василий Васильевич2309 созвал архиепископов и епископов Российской земли и весь освященный собор и повелел им избрать достойного мужа на великий престол Российской метрополии; по согласию и желанию всех был избран тогда Иона, епископ Рязанский2310: все знали его за мужа добродетельного и святого.

Он отправился с посланием великого князя в Царьград к царю Иоанну Палеологу2311 и к святейшему патриарху Иосифу2312 принять поставление на митрополию. Но до его еще прибытия в Царьград зломудренный Исидор, из Фессалоник родом2313, уже принял посвящение на митрополию Российскую и был отпущен из Царьграда в Россию.

По отъезде его, прибыл в Царьград и святой Иона и вручил царю и патриарху послания великого князя. Прочитав их, они весьма сожалели о том, что поспешили поставить Исидора, которого уже отпустили в Россию и сказали святому Ионе:

– Что мы можем теперь сделать тебе? Ты опоздал своим приходом к нам; мы уже поставили на Российскую митрополию Исидора и не можем изменить этого: Исидор уже теперь митрополит Российский. Возвратись на свою кафедру и жди, что устроит Бог о Исидоре. Когда он умрет или по какому-либо случаю его станут заменять, тогда, по благословению от Константинопольского патриаршего престола, ты будешь поставлен митрополитом Киева и всея России.

Итак они отпустили святого Иону домой.

Исидор же сначала прибыл в Киев; потом он отправился в Москву весною, и прожив там всю рабочую пору до осени, отправился на запад, на Флорентийский собор, как бы для утверждения православной веры. Пробыв там три года, он возвратился в Киев отступником от Восточной церкви, но не был принят там; тогда он отправился в Москву, чтобы распространять свое отступническое учение.

Великий же князь Василий Васильевич, узнав о его отступничестве, созвал для рассмотрения сего архиереев и весь духовный чин Российской митрополии. Сошедшись и рассмотрев святые правила, они увидели, что Исидор принес с Флорентийского собора чуждое и противное православию учение и не захотели его иметь своим митрополитом. А великий князь повелел ему жить в одном монастыре, пока не донесет об этом в Царьград святейшему патриарху.

Исидор, видя, что его отпадение раскрыто, устыдился и, не дожидаясь ничего, тайно бежал в Рим, где был принят и обласкан папою.

А на Российскую митрополию был избран опять святой Иона2314. По благословению святейшего патриарха Цареградского Григория Мелиссины2315 он был посвящен своими архиереями в Москве в соборной церкви. Итак он был первый митрополит, посвященный архиереями российскими, по благословению от апостольского Константинопольского престола.

Вступив на престол Российской митрополии, святой Иона еще более усилил свои подвиги, прилагая труды к трудам и, главное, заботясь о том, чтобы повсюду утвердить благочестие; одушевленный этою целью, он непрестанно поучал пасомых, посылая послания; как истинный пастырь, он утверждал православную веру, что особенно ясно видно из его посланий2316; вообще он имел великую заботу о том, чтобы соблюсти невредимою врученную ему Богом паству.

Святой Иона сподобился получить от Бога дар чудотворения: исцелять недуги и предсказывать будущее.

Так, молитвою своею, он воздвиг от одра болезни дочь великого князя, бывшую при смерти. Видя это чудо, один неверный, по наущению диавольскому, стал говорить святому, что великая княжна исцелилась от болезни не по его молитве, а что болезнь прошла сама по себе. Тогда блаженный Иона, призвав человека того, поучал его не хулить благодати Святого Духа и говорил ему:

– Сын мой! Не сомневайся ни в чем, ибо «невозможное людям возможно Богу» (Лк.18:27); Бог даровал жизнь отроковице по вере, а, главное, – надежде ее державных родителей.

Но тот не поверил святому и начал произносить еще более хульные слова.

Тогда святой Иона сказал ему:

– Пусть свяжется язык твой, пусть заградятся хульные уста твои; вместо той девицы, бывшей при смерти, умрешь ты!

И тотчас богохульник упал на землю безгласным: отнялся язык его, он только поводил глазами и чрез некоторое время испустил дух свой за то, что осмелился хулить дар Святого Духа, находящийся в том великом святителе.

У святого митрополита был один инок, по имени Пимен, заведовавший погребом, которому поручено было поить приходящих немощных нищих.

Однажды пришла к нему убогая вдова и просила его дать ей немного меду, вследствие ее болезни. Но инок тот со злобою сказал ей:

– Уйди, теперь еще не время давать пить.

Вдова ушла со скорбью.

Узнав о том, святитель Божий призвал Пимена и сказал ему:

– Брат! Не знаешь, какую оскорбил ты вдову; она – угодница Божья; за это Бог наказывает тебя смертью; пойди, покайся в грехах своих, так как настало время тебе умереть.

И повелел святой Иона духовнику своему постричь Пимена в схиму, и в самый день пострижения он скончался, по слову святителя Божия.

В другой раз, святой дал одному из послушников своих много денег для раздачи бедным; но тот часть денег раздал, а часть утаил себе.

Случилось, что однажды пришла к святому бедная вдова с жалобою на послушника и говорила:

– Святитель Божий! Твой послушник ничего не дал мне из завещанных тобою денег.

Святитель, призвав послушника, спросил его:

– Зачем ты оскорбил эту вдову и не дал ей ничего?

Он отвечал:

– Я дал ей много, но она бесстыдно просит большего.

Вдова же отрицала то и настойчиво утверждала, что не получала от него ничего.

Послушник воскликнул с гневом:

– Уходи! Ты умрешь, потому что лжешь!

Тогда святой сказал ему:

– Не будет так: вдова эта говорит правду, а ты крадешь и лжешь; она будет жива, а ты умрешь.

Тотчас же послушник заболел горячкою и умер.

Один боярин, по имени Василий, а по прозванию Кутуз, не имел веры в чудотворную силу святого Ионы, никогда не приходил к нему и не хотел принимать от него благословения. Однажды он заболел сильною зубною болью, от который очень страдал и не мог никак излечиться. Случилось боярину тому, у которого болели зубы, быть в соборной церкви, когда в ней совершал божественную литургию святитель Божий Иона; по окончании литургии святой, подозвав к себе того боярина, благословил его, дал ему просфору и, преподав ему назидание от Божественного Писания, внезапно ударил рукою своею ему по щеке так, что многим был слышен звук удара.

Василий сильно закричал:

– Ой, больно мне: ты выбил мне последние зубы!

И тотчас больной почувствовал облегчение и зубная боль его прошла. Он отправился домой радуясь, благодаря Бога и похваляя угодника Его святителя Иону.

В 1451-м году за грехи предков наших, по попущению Божию, произошло нашествие безбожных агарян на русскую землю. Один ордынский князь со множеством татар неожиданно подступил к Москве, пожег окрестности ее и начал со всех сторон теснить самый город. Блаженный митрополит Иона со всем клиром своим пошел с крестным ходом и с пением молебных песен по стенам города, со многими слезами вознося горячую молитву к Богу о граде и людях.

Увидав одного престарелого старца, инока Чудова монастыря, по имени Антония, который отличался добродетельным житием и которого он знал, святой Иона обратился к нему с такими словами:

– Сын и брат мой Антоний! Помолись милостивому Богу и Пречистой Богородице об избавлении города и всех православных христиан от безбожных агарян.

Антоний сказал ему:

– Великий святитель! Благодарим Бога и Пречистую Его Матерь, крепкую и скорую помощницу нашу: услышала Она молитвы твои и умолила Сына Своего, Господа нашего Иисуса Христа, да спасен будет ради тебя город сей и все православные христиане. Враги агаряне скоро будут побеждены и прогнаны невидимою силою; только мне одному суждено от Господа быть убитому до смерти врагами.

Едва старец сказал это, вдруг прострелила его пущенная татарами стрела, от которой он вскоре умер, после чего он с честью был погребен митрополитом Ионою со всем собором.

Когда же наступил праздник положения ризы Пресвятой Богородицы, июля 2 дня, произошло смятение у татар: внезапно напал на них страх и ужас, и они обратились в бегство, будучи гонимы от города невидимою силою.

Святой митрополит Иона повелел как можно скорее соорудить на своем дворе церковь положения ризы Пресвятой Богородицы, в память избавления по Ее молитвам от агарян, ибо в тот день они сняли осаду с города.

Потом по прошествии многих лет, достигнув до глубокой старости, святой Иона пред честною своею кончиною сподобился следующего откровения о ней от Бога.

Церковный сторож соборной церкви, по имени Максим, ходя в одну ночь, по долгу службы своей, вокруг церкви, нашел ее отпертой и увидел, что в ней горят свечи и поют священники. Он очень испугался и побежал сказать о том ключарю, иерею Иакову.

Тот поспешно отправился, но нашел церковь запертою, как и была, но изнутри был виден свет. Он отпер двери, вошел в храм и не нашел там никого, но свечи горели. Он устрашился и услыхал голос из алтаря, говорящий:

– Иаков! Пойди, скажи рабу моему, митрополиту Ионе, так как он просит у меня ради своего душевного спасения болезни телесной, – я услышал его просьбу: пошлю ему на ногу язву, от которой он умрет; пусть, ввиду скорого преставления, не медлит окончить дела, возлагаемые обязанностью архипастыря. Услыхав тот голос, Иаков исполнился страха и ужаса, недоумевал и никому не рассказал своего видения, даже самому святителю Ионе.

Утром, на рассвете дня, святой Иона, призвав к себе Иакова, спросил его:

– Где ты был ночью, Иаков? Что ты видел и слышал? Почему ты не возвестил мне того, что было тебе открыто обо мне?

Иаков устрашился, упал к ногам святителя и сказал:

– Владыка, прости меня! Я не смел сказать тебе об этом, но я вижу, что тебе открыл об этом Святой Дух.

Святитель сказал:

– Бог да простит тебе, сын мой; но скажу тебе, что Бог отнимет у тебя супругу твою. Пойди же позаботься поскорее о душе ее, чтобы скончаться ей в покаянии.

До этого времени жена ключаря была совершенно здорова. Когда же он возвратился домой, то нашел ее уже больною, а чрез три дня она умерла, исполнив, как подобает, свой христианский долг покаянием и причащением Святых Христовых Тайн.

Недолго пожил после того и сам великий святитель Иона. Исполненный благодати Святого Духа и добрых дел и «совершив святыню в страхе Божием» (2Кор.7:1), он в преклонных летах сподобился блаженной кончины. Святитель заболел язвою на ноге и, ослабев телом, не ослабел духом, продолжая и в болезни посещать церковь Божию.

Готовясь предать святую душу свою в руки Божии, он благословил великого князя, его потомство и весь народ и, с молитвою на устах, отошел ко Господу в 1464 году, марта в 31-й день2317; он пас церковь Божию двенадцать с половиною лет.

Через несколько лет по смерти святого Ионы скончался и великий князь Василий Васильевич; ему наследовал сын его великий князь Иоанн Васильевич, самодержец земли Российской2318. По изволению Божию и по благословению преосвященного митрополита Геронтия2319, он пожелал построить новую соборную церковь (которая существует и теперь) вместо прежней ветхой.

Взявши честные мощи святителя и чудотворца Петра митрополита, перенесли их на время в другую церковь.

И вот, когда разобрана была старая церковь2320 и стали копать рвы для закладки фундамента новой великой церкви, найдены были мощи прочих митрополитов: Феогноста2321, Киприана, Фотия, а также и святого чудотворца Ионы.

Когда во время обретения сих честных мощей стали совершать соборные панихиды, был принесен туда один семилетний отрок, по имени Симеон, расслабленный со дня рождения своего. Он был сын священника Петра, служившего при храме святого Иоанна Лествичника, что в колокольне. Соборный пресвитер Алексий, подняв на руки того расслабленного отрока, поставил в ногах у раки святителя Ионы и, держа его, велел ему молиться.

Отрок, поддерживаемый тем иереем, молясь, крикнул громко:

– Дождь идет!

День был ведреный, на небе не было видно ни одного облака: тотчас тот отрок сделался здоровым и уже без посторонней помощи пошел сам домой.

Все дивились сему чуду и прославляли Бога и его угодника святого Иону.

Когда окончена была постройка соборной церкви Успения Пресвятой Богородицы в 1479 году, она была торжественно освящена и в нее перенесены были честные мощи святых митрополитов: во-первых, святого чудотворца Петра, потом Феогноста, Киприана, Фотия и сего угодника Христова, Ионы. А так как мощи его оказались целыми и нетленными, то их положили в раку и поставили открыто в соборной церкви, как они почивают и теперь и сподобляют многих верующих, приходящих к ним с молитвою, просимой благодати2322.

Один человек, по имени Иоанн, будучи немым и не могущим ничего говорить, пришел однажды к раке святого и приложился к честным его мощам, поцеловав его святую руку. Неизвестно, как ему, Божиим смотрением, показалось, что святитель протянул руку свою, схватил его за язык и крепко держал. Он начал громко кричать. Священники и народ, бывшие тогда в церкви, поспешили к нему на крик и недоумевали, почему кричит немой. Увидав, что святой выпустил из рук язык и перестал кричать, Иоанн начал тотчас ясно говорить и рассказывать всем о том, как чудесно разрешился от немоты язык его. Все, бывшие там, пришли в ужас от того дивного чуда и, прославляя дела Божии, величали и великого чудотворца святителя Иону.

Много и других чудес происходило и ныне происходит от честных мощей святого митрополита Московского Ионы всем, приходящим к ним с верою, во славу Христа, Бога нашего, со Отцом и Святым Духом славимого, ныне и присно и во веки веков. Аминь.

 

* * *

2305 Святой Иона родился в древней галичской области, близ города Солигалича нынешней Костромской губернии.

2306 Симонов монастырь, на левом берегу реки Москвы, основан в 1370 г. во дни вел. кн. Дмитрия Донского учеником и племянником преп. Сергия Радонежского Феодором, по благословении митрополита Алексия. Название свое монастырь получил от места, которое, по имени владельца своего, прозывалось Симоново.

2307 Был митрополитом с 1408 по 1431 г.

2308 В пределах обширной епархии святого Ионы, обнимавшей некоторые части нынешних епархий Тамбовской и Воронежской, находились целые селения донских племен: мордвы, Мещеры, Муромы, державшихся идолопоклонства; из этих неверных святой Иона и привел многих к истинному Богу.

2309 С 1425 по 1434 г.

2310 Святой Иона был избран, вероятно, не позднее конца 1432 г.; известна одна грамота Ионы, «нареченного в святейшую митрополью русскую» от 11 марта 1433 г.

2311 Иоанн VI Палеолог царствовал с 1425 по 1448 г. В самом начале царствования признал себя вассалом султана Мурада II и отдал туркам несколько городов по берегу Черного моря, чем, однако, не предотвратил попытки (в 1433 г.) со стороны турок овладеть Константинополем, окончившейся, впрочем, неудачей. Надеясь найти защиту от турок на Западе, Иоанн VI делает решительный шаг к сближению с ним; в этих целях он соглашается приехать в Италию, где папа Евгений IV решил созвать собор по вопросу о соединении церквей. Сначала в Ферраре, потом в Флоренции вырабатывались условия унии (1439 г.), которая была принята присутствовавшими на соборе, за исключением некоторых епископов.

2312 Иосиф II – раньше митрополит Ефесский – избран в патриархи Константинопольские в 1466 г.; вместе с императором он стремился к соединению церквей, присутствовал на Флорентийском соборе (см. предыдущ. примеч.) и умер в Италии в 1439 г.

2313 Исидор – последний митрополит русский из греков; происходил из Фессалоник. По посвящении Константинопольским патриархом (см. о нем предыдущ. замеч) в митрополиты Киевские Исидор прибыл в Москву весною 1437 г. Здесь он убедил вел. кн. Василия Васильевича Темного отпустить его в Италию на Ферраро-Флорентийский собор (см. примеч. 7). 8 сентября 1437 г. Исидор выехал из Москвы в сопровождении Авраамия, еп. Суздальского и около ста духовных и светских лиц. В 1438 г. Исидор прибыл в Италию в Феррару, где заседал собор, вскоре перенесенный в Флоренцию. На соборе Исидор заявил себя ревностным сторонником унии, за что был сделан папою кардиналом с именем апостольского легата для всех северных земель. Отправляясь в Россию, он на пути еще из Венгрии разослал грамоты в епархии литовские, русские и ливонские, где извещал о соединении церквей. На Волыни Исидор поставил епископа Даниила, согласившегося на унию, в Киеве кн. Александр дал Исидору, как «отцу своему митрополиту», грамоту на всю свою отчину, хотя Киевская летопись утверждает, что Исидора изгнали из Киева. Весною 1441 г. Исидор прибыл в Москву, привезя с собою дружественное послание папы вел. кн. Василию. На первой же литургии в Успенском соборе Исидор вместо Константинопольского патриарха помянул папу Евгения, а по окончании богослужения диакон с амвона прочел постановление Флорентийского собора. Великий князь Василий тут же в храме стал изобличать Исидора; затем посадил его под стражу в Чудовом монастыре, созвал собор, который признал постановления Флорентийского собора противными древнему православному учению. Осенью того же 1441 г. Исидор бежал в Тверь, но вел. кн. Тверской посадил его под стражу. Из Твери Исидор убежал в Новгород литовский, а отсюда – в Рим. При осаде турками Константинополя Исидор находился в стенах города, предлагая императору Константину помощь папы, если греческое духовенство примет постановления Флорентийского собора. По взятии Константинополя Исидор попал в плен туркам, но ушел из неволи в Рим; он умер здесь в 1462 г., нося звание Константинопольского патриарха.

2314 Поставление святого Ионы на кафедру русской митрополии было приговорено великим собором из епископов, архимандритов, игуменов и из всего священства. Самое поставление совершено 15 декабря 1448 г., о чем 2-я Софийская летопись говорит: «совершается приношение божественной службы и возлагается на плечо его (т. е. святого Ионы) честный омофор и посох великий митрополичий дается в руки его, и тако с благо-боязнеством совершает и благословляет народ».

2315 Занимал патриаршую кафедру в Константинополе с 1445 по 1450 г.

2316 До настоящего времени известны следующие учительные грамоты святого Ионы: две на Вятку, две в Новгород и одна в Псков.

2317 1-я Софийская летопись так говорит о преставлении святого Ионы: «В лето 6969, месяца марта в 31, преставися преосвященный Иона митрополит Киевский и всея Руси, бе же тогда зрети лицо его не яко же бе обычай мертвым, но яко спящу показуяся за великое и преславное его житие, яко же слышахом о нем, еже от юности, якоже древнии святые отцы».

2318 С 1462 по 1505 г.

2319 С 1473 по 1489 г.

2320 Это было в 1472 г.

2321 С 1328 по 1353 г.

2322 По обретении мощей, вел. кн. Иван Васильевич с митрополитом Филиппом поручили известному творцу канонов и житий Пахомию Сербину написать канон на обретение мощей и установили ему местное празднование в соборе. Торжественное общецерковное празднование памяти святого Ионы было установлено при митрополите Макарии в 1547 г.

 

Тропарь святителю Ионе, митрополиту Московскому и всея Руси

глас 3

Яре́м Госпо́день измла́да восприи́м,/ и Того́ стопа́м невозвра́тным жела́нием после́довал еси́,/ и освяще́ннаго по́двига дости́же,/ святи́тельства па́ству прии́м и чуде́с от Бо́га да́ры прия́т,/ с ве́рою приходя́щим к ра́це моще́й твои́х/ подае́ши разли́чным неду́гом исцеле́ние неоску́дно,/ о́тче наш Ио́но, святи́телю Христо́в,// моли́ Христа́ Бо́га дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

(Перевод: С детства приняв иго Господне (Мф.11:30) и устремившись бесповоротно по Его пути, ты достиг труда священнослужения, получил паству как епископ и принял дар чудотворений от Бога. Всем с верой приходящим к раке с мощами твоими ты неистощимо подаешь излечения от различных болезней, отче наш Иона, святитель Христов, моли Христа Бога даровать нам великую милость.)

 

Ин тропарь святителю Ионе, митрополиту Московскому и всея Руси

глас 4

От ю́ности твоея́ весь сам себе́ Го́сподеви возложи́в,/ в моли́твах и труде́х, и в посте́х, о́браз быв доброде́тели,/ отону́дуже ви́дев Бог твое́ благо́е произволе́ние,/ архиере́я тя и па́стыря Це́ркви Свое́й устроя́ет. / Те́мже и по преставле́нии, честно́е те́ло твое́ це́ло и нетле́нно соблюде́ся,/ Ио́но святи́телю:/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

(Перевод: С юности своей посвятив всего себя Господу, в молитвах, трудах и постах ты был примером добродетели, потому Бог, увидев твое доброе намерение, сделал тебя архиереем и пастырем Своей Церкви. Поэтому и по преставлении, почитаемое тело твое целое и нетленное сохраняется, Иона святитель, моли Христа Бога, да спасет души наши.)

 

Ин тропарь святителю Ионе, митрополиту Московскому и всея Руси

глас 3

Боже́ственною благода́тию просвети́вся/ и по сме́рти показу́я све́тлость жития́ твоего́,/ источа́еши ми́рови благоуха́ния/ притека́ющим к ра́це моще́й твои́х,/ и наро́ди Моско́встии наста́вляеши ко све́ту благоразу́мия,/ Ио́но, о́тче наш,/ моли́ Христа́ Бо́га// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

(Перевод: Божественной благодатью просветившись и после смерти являя светлость жизни твоей, ты источаешь благоухающее миро, приходящим к раке с мощами твоими, и людей московских направляешь к свету благоразумия, Иона, отче наш, моли Христа Бога даровать нам великую милость.)

 

Кондак святителю Ионе, митрополиту Московскому и всея Руси

глас 8

Жела́нием духо́вным по́стническое житие́ соверши́в/ и святи́тельства па́ству прии́м,/ чистоты́ ра́ди теле́сныя и тело́ твое́ Влады́ка Христо́с соблюде́ нетле́нно,/ и Петру́ чудотво́рцу насле́дника тя соде́ла,/ и того́ нра́ву после́довал еси́,/ и учи́теля тя Христо́с Своему́ ста́ду дарова́,/ иде́же лежа́т целе́бныя мо́щи твоя́,/ благоуха́ют, я́ко от кади́ла благово́нна,/ и подаю́т исцеле́ния немощны́м, ве́рою приходя́щим,// святи́телю Ио́но, моли́ Христа́ Бо́га непреста́нно о всех нас.

(Перевод: Духовным устремлением ты вел постническую жизнь и принял паству как епископ, из-за телесной чистоты и тело твое Владыка Христос сохранил нетленным и сделал тебя наследником чудотворца Петра, ты последовал его образу и Христос даровал тебя Своей пастве как учителя. Там где покоятся твои исцеляющие мощи, они благоухают, как от ароматного кадила, и подают излечение больным, приходящим с верой, святитель Иона, моли Христа Бога не переставая обо всех нас)

 

Ин кондак святителю Ионе, митрополиту Московскому и всея Руси

глас 8

Я́ко от младе́нства Го́сподеви порабо́тив себе́, му́дре,/ посто́м и бде́нием те́ло твое́ удруча́я,/ те́мже сосу́д чист и дом Ду́ху Пресвято́му яви́лся еси́,/ сего́ ра́ди и Це́ркви Свое́й тебе́ архиере́я и па́стыря устроя́ет,/ ю́же до́бре упа́с, ко Го́споду отхо́диши, Его́же возлюби́л еси́. / Тем мо́лим тя:/ помина́й нас ве́рою чту́щих святу́ю па́мять твою́, да вси зове́м ти:// ра́дуйся, о́тче Ио́но, святи́телю всечестны́й.

(Перевод: С младенчества поработив себя Господу, мудрый, постом и бдением тело свое изнуряя, ты стал чистым сосудом и домом Духу Пресвятому, потому Он сделал тебя архиереем и пастырем Своей Церкви, которую ты хорошо упас и отходишь ко Господу, Которого возлюбил. Потому молим тебя: вспоминай нас, с верой почитающих святую память твою, да все взываем к тебе: «Радуйся, отче Иона, святитель особо почитаемый».)

 

Молитва святителю Ионе, митрополиту Московскому и всея Руси

О, всехва́льный святи́телю Христо́в и чудотво́рче Ио́но! Приими́ сие́ ма́лое моле́ние от нас гре́шных, к тебе́ прибега́ющих, и те́плым твои́м предста́тельством умоли́ Го́спода и Бо́га на́шего Иису́са Христа́, я́ко да, призре́в на ны ми́лостивно, да́рует нам согреше́ний на́ших во́льных и нево́льных проще́ние, и по вели́цей Свое́й ми́лости изба́вит нас от бед, печа́лей, ско́рби и боле́зней душе́вных и теле́сных, обдержа́щих нас; да пода́ст земли́ плодоно́сие, и вся, я́же на по́льзу настоя́щаго жития́ на́шего потре́бная; да да́рует нам сконча́ти житие́ сие́ привре́менное в покая́нии, и да сподо́бит нас гре́шных и недосто́йных Небе́снаго Ца́рствия Своего́, со все́ми святы́ми сла́вити Его́ безконе́чное милосе́рдие, со Безнача́льным Его́ Отце́м и Святы́м и Животворя́щим Его́ Ду́хом, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва вторая святителю Ионе, митрополиту Московскому и всея Руси

О, пречестна́я и свяще́нная главо́ и благода́ти Свята́го Ду́ха испо́лненная, Спа́сово со Отце́м обита́лище, вели́кий архиере́е, те́плый наш засту́пниче, святи́телю Ио́но, предстоя́ у Престо́ла всех Царя́ и наслажда́яся све́та Единосу́щныя Тро́ицы и херуви́мски со а́нгелы возглаша́я песнь трисвяту́ю, вели́кое же и неизсле́дованное дерзнове́ние име́я ко Всеми́лостивому Влады́це, моли́ спасти́ся па́ствы Христо́вы лю́дем, благостоя́ние святы́х церкве́й утверди́, архиере́и благоле́пием святи́тельства украси́, мона́шествующия к по́двигом до́браго тече́ния укрепи́, ца́рствующий град и вся гра́ды стра́ны до́бре сохрани́ и ве́ру святу́ю непоро́чну соблюсти́ умоли́, мир весь предста́тельством твои́м умири́, от гла́да и па́губы изба́ви ны, и от нападе́ния иноплеме́нных сохрани́, ста́рыя уте́ши, ю́ныя наста́ви, безу́мныя умудри́, вдови́цы поми́луй, си́роты заступи́, младе́нцы возрасти́, плене́нныя возврати́, немощству́ющия исцели́, и везде́ те́пле призыва́ющия тя и с ве́рою припа́дающия и моля́щияся тебе́ от вся́ких напа́стей и бед хода́тайством твои́м свободи́, моли́ о нас Всеще́драго и Человеколюби́ваго Христа́ Бо́га на́шего, да и в день стра́шнаго прише́ствия Его́ от шу́ияго стоя́ния изба́вит нас и ра́дости святы́х прича́стники сотвори́т со все́ми святы́ми во ве́ки веко́в. Ами́нь.

image

 

 

БЛАЖЕННЫЙ АВГУСТИН (430 г.)

СВЕТИ БЛАЖЕННИ АВГУСТИНБла­жен­ный Ав­гу­стин ро­дил­ся в Аф­ри­ке, в го­ро­де Та­га­сте. Вос­пи­ты­ва­ла его мать, бла­го­че­сти­вая хри­сти­ан­ка Мо­ни­ка. Об­ра­зо­ва­ние он по­лу­чил в Кар­фа­гене. В ка­че­стве пре­по­да­ва­те­ля ри­то­ри­ки Ав­гу­стин при­был в Ме­дио­лан в пе­ри­од епи­скоп­ства свя­ти­те­ля Ам­вро­сия. Под ру­ко­вод­ством свя­ти­те­ля Ам­вро­сия Ав­гу­стин изу­чил Свя­щен­ное Пи­са­ние. Сло­во Бо­жие про­из­ве­ло в его ду­ше ко­рен­ной пе­ре­лом – он при­нял Свя­тое Кре­ще­ние, раз­дал все свое име­ние бед­ным и по­стриг­ся в ино­че­ский об­раз.

В 391 го­ду епи­скоп Ип­по­ний­ский Ва­ле­рий по­свя­тил свя­то­го Ав­гу­сти­на в сан пре­сви­те­ра, а в 395 го­ду – в сан епи­ско­па и на­зна­чил ви­ка­ри­ем Ип­по­ний­ской ка­фед­ры. По­сле смер­ти епи­ско­па Ва­ле­ри­а­на свя­ти­тель Ав­гу­стин за­нял его ме­сто.

Мно­го тру­дов за 35 лет сво­е­го епи­скоп­ства бла­жен­ный Ав­гу­стин по­свя­тил борь­бе с ере­ся­ми до­на­ти­стов, ма­ни­хе­ев и пе­ла­ги­ан. Бла­жен­ным Ав­гу­сти­ном на­пи­са­но мно­го тво­ре­ний (по удо­сто­ве­ре­нию уче­ни­ка и жиз­не­опи­са­те­ля его Пос­си­дия, чис­ло их до­хо­дит до 1030), из ко­то­рых наи­бо­лее из­вест­ны: «О гра­де Бо­жи­ем», «Ис­по­ведь», 17 книг про­тив пе­ла­ги­ан и «Хри­сти­ан­ская на­у­ка». Бла­жен­ный Ав­гу­стин преж­де все­го за­бо­тил­ся о том, чтобы его со­чи­не­ния бы­ли по­нят­ны и на­зи­да­тель­ны. «Пусть луч­ше, – го­во­рил он, – по­ри­ца­ют нас грам­ма­ти­ки, чем не по­ни­ма­ет на­род». Скон­чал­ся бла­жен­ный Ав­гу­стин 28 ав­гу­ста 430 го­да.

 

Свети преподобни Теодор Сикеот. Фреска от Атон (Манастир Дионисиат). 1547 г.
Свети преподобни Теодор Сикеот. Фреска от Атон (Манастир Дионисиат). 1547 г.

ПЕРЕНЕСЕНИЕ МОЩЕЙ ПРЕПОДОБНОГО ФЕОДОРА СИКЕОТА

Перенесение мощей преподобного Феодора Сикеота, епископа Анастасиупольского (+ 613 г.) из Галатии в Константинополь было не позднее IX века. Мощи его в 1200 году в монастыре святого Георгия видел русский паломник Антоний.

 

 

 

 

 

 

 

СВЯТИТЕЛЬ ЕФРЕМ II СЕРБСКИЙ, ПАТРИАРХ (после 1399 г.)

Свети Ефрем II патриарх Сръбски. Фреска от СърбияБла­жен­ный Еф­рем, быв­ший тре­тьим пат­ри­ар­хом Серб­ской Церк­ви, был сы­ном свя­щен­ни­ка, совре­мен­но­го ко­ро­лю Ми­лю­ти­ну. Еще в мо­ло­до­сти по­чув­ство­вал он вле­че­ние к ино­че­ской жиз­ни. Ро­ди­те­ли же­ла­ли ви­деть его же­на­тым, но он скрыл­ся из их до­ма и, най­дя от­шель­ни­ка Ва­си­лия, стал у него жить в по­сте и мо­лит­ве и у него же ско­ро дал обет ино­че­ства. Ро­ди­те­ли, узнав о ме­сте пре­бы­ва­ния его, хо­те­ли от­нять его у пу­стын­ни­ка, но он убе­жал на Афон и там скрыл­ся в од­ном из ски­тов.

Во вре­мя во­ен­ных дей­ствий Еф­рем со сво­и­ми уче­ни­ка­ми пе­ре­шел в Иб­ров­ский мо­на­стырь в Сер­бии; здесь был он и игу­ме­ном, но недол­го. По­кло­нив­шись свя­ты­ням пат­ри­ар­хии, он по­се­лил­ся в уеди­нен­ном ме­сте вбли­зи Де­чан­ско­го мо­на­сты­ря и жил здесь стро­гим от­шель­ни­ком. По­сле смер­ти ца­ря Ду­ша­на на­ча­лись сму­ты из-за без­на­ча­лия, а по­том воз­ник­ли раз­бои. От­шель­ник Еф­рем из­бит был до по­лу­смер­ти дур­ны­ми людь­ми, вы­нуж­дав­ши­ми по­де­лить­ся с ни­ми день­га­ми. Пат­ри­арх Сав­ва, пре­ем­ник свя­то­го Иоан­ни­кия, пер­во­го серб­ско­го пат­ри­ар­ха, взял стар­ца в пат­ри­ар­хию и вы­де­лил для него пе­щер­ную кел­лию; ве­ли­кий пост­ник ожил и вы­здо­ро­вел здесь. Бла­го­че­сти­вый князь Ла­зарь от­пра­вил по­слов к пат­ри­ар­ху Кон­стан­ти­но­поль­ско­му с прось­бой окон­чить спо­ры, про­ис­хо­див­шие от­но­си­тель­но Серб­ской пат­ри­ар­хии. Мир с Гре­че­ской Цер­ко­вью был вос­ста­нов­лен. Над­ле­жа­ло спо­кой­но из­би­рать но­во­го пат­ри­ар­ха вме­сто по­чив­ше­го Сав­вы. То­гда, к со­жа­ле­нию, в Сер­бии яви­лось до­ста­точ­но ис­ка­те­лей пат­ри­ар­шей ка­фед­ры. По­сле об­щей мо­лит­вы со­бор серб­ских ар­хи­ере­ев в Пе­чи из­брал пат­ри­ар­хом «пре­по­доб­но­го от­шель­ни­ка Еф­ре­ма» – стар­ца, укра­шен­но­го не толь­ко се­ди­на­ми, но и вы­со­ки­ми доб­ро­де­те­ля­ми.

Бла­жен­ный Еф­рем, во­все не ожи­дав­ший та­ко­го из­бра­ния и при­ве­ден­ный на со­бор для объ­яс­не­ния ему из­бра­ния, горь­ко за­пла­кал и умо­лял уво­лить его от тя­же­лой для него до­ли. Со­бор от­ве­чал: «Ука­зан­ный Бо­гом име­ет быть по­свя­щен». Это бы­ло 3 ок­тяб­ря 1375 го­да, в день па­мя­ти свя­то­го Ди­о­ни­сия Аре­о­па­ги­та. Вслед за тем Еф­рем по­свя­щен был в пат­ри­ар­ха и по­том вен­чал кня­зя Ла­за­ря вен­цом серб­ских вла­сти­те­лей. Не на­прас­но бла­жен­ный Еф­рем так пла­кал о том, что воз­ла­га­ют на него вы­со­кий сан. Вре­мя бы­ло тя­же­лое: столь­ко бес­по­ряд­ков воз­ник­ло в Церк­ви при рас­строй­стве граж­дан­ско­го прав­ле­ния. Как не все об­ласт­ные пра­ви­те­ли охот­но по­ко­ря­лись кня­зю Ла­за­рю, так не все ар­хи­ереи и про­чие ду­хов­ные ли­ца ока­зы­ва­ли по­ви­но­ве­ние пат­ри­ар­ху Еф­ре­му, невзи­рая на его вы­со­кую ду­хов­ную жизнь. При­вык­ший к ти­хой уеди­нен­ной жиз­ни, отя­го­щен­ный нестро­е­ни­ем дел, свя­той Еф­рем от­ка­зал­ся от мно­го­за­бот­ли­вой долж­но­сти пра­ви­те­ля Серб­ской Церк­ви. В 1382 го­ду он по­свя­тил на свое ме­сто бла­жен­но­го Спи­ри­до­на, а сам стал жить уеди­нен­но в ар­хан­гель­ской оби­те­ли ца­ря Ду­ша­на. Лю­ди ду­хов­ной жиз­ни вы­со­ко ува­жа­ли бла­жен­но­го Еф­ре­ма и в уеди­не­нии при­зна­ва­ли его на­став­ни­ком и опыт­ным учи­те­лем и охот­но сле­до­ва­ли его со­ве­там.

Бла­жен­ный Спи­ри­дон, за­бо­тив­ший­ся об ино­че­ских оби­те­лях, скон­чал­ся в 1388 го­ду по­чти в од­но вре­мя с бла­жен­ным кня­зем Ла­за­рем, пав­шим на Ко­со­вом по­ле.

Так как по кон­чине Спи­ри­до­на и кня­зя Ла­за­ря вре­мя бы­ло крайне смут­ное, то упро­си­ли бла­жен­но­го Еф­ре­ма сно­ва управ­лять Цер­ко­вью до из­бра­ния но­во­го пат­ри­ар­ха. Так он дли­тель­ное вре­мя сно­ва управ­лял серб­ской паст­вой в уте­ше­ние луч­ших лю­дей.

Див­ный по­движ­ник, крот­кий как Ан­гел, по­чил 15 июня 1400 го­да, в воз­расте 88 лет, при Сав­ве, пре­ем­ни­ке пат­ри­ар­ха Да­ни­и­ла.

Мо­щи его по­чи­ва­ют в Ве­ли­кой пат­ри­ар­шей церк­ви.

 

Тропарь святителю Ефрему II, патриарху Сербскому

глас 8

Патриа́рхов вели́кое удобре́ние,/ святи́телем красото́, мона́хом пра́вило,/ пусты́нником сла́ву, ми́лости пода́теля,/ разсужде́ния свети́льника,/ соше́дшеся, ве́рнии, восхва́лим,/ кро́тости учи́теля, Боже́ственнаго рачи́теля,/ прему́драго архипа́стыря, вели́каго святи́теля и отца́,/ Ефре́ма, Патриа́рха Се́рбскаго,/ звезду́, те́мныя лю́ди просвеща́ющую/ и вся ве́рныя озаря́ющую. / Те́мже, притека́юще к ра́це моще́й его́,/ любо́вию целу́ем я и вопие́м:/ свя́те святы́й, непреста́й моли́ти Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

(Перевод: Патриархов великое украшение, святителей красоту, монахов пример, пустынников славу, милости подателя, духовных толкований светильника, собравшись, верующие, прославим, кротости учителя, заботящегося о Божественном, премудрого архиерея, великого святителя и отца, Ефрема, Патриарха Сербского, звезду, темных людей просвещающую и всех верующих озаряющую. Потому, приходя к раке с мощами его, с любовью прикладываемся к ним и взываем: «Святитель святой, не переставай молить Христа Бога о спасении наших душ».)

 

Кондак святителю Ефрему II, патриарху Сербскому

глас 8

Я́ко благоче́стия учи́теля прекра́снаго/ и архиере́ом первопресто́льника прему́драго,/ и́ночествующим наста́вника и пра́вило,/ церко́вная ча́да, соше́дшеся, почти́м па́мять его́ пе́сньми, глаго́люще:// ра́дуйся, о́тче, дея́ний и виде́ний у́ме соверше́нный.

(Перевод: Благочестия учителя прекрасного и первенствующего престола архиерея премудрого, монашествующим наставника и правило, церковные чада, собравшись, почтим память песнопениями, взывая: «Радуйся, отче, совершенный духом в монашеском подвиге и молитвенном созерцании».)

 

 

ЖИТИЕ БЛАГОВЕРНОГО КНЯЗЯ ЛАЗАРЯ СЕРБСКОГО (1389 г.)

Св. княз Лазар Сръбски. Икона от Сърбия. 1758 г.
Св. княз Лазар Сръбски. Икона от Сърбия. 1758 г. 

Свя­той бла­го­вер­ный князь Серб­ский Ла­зарь жил в XIV ве­ке, в то вре­мя, ко­гда тур­ки, за­во­е­вав со­сед­ние стра­ны, го­то­ви­лись на­пасть и на Сер­бию.

Свя­той Ла­зарь вос­пи­ты­вал­ся при дво­ре свя­то­го ко­ро­ля Ду­ша­на. Он был на­зна­чен пра­ви­те­лем од­ной из серб­ских об­ла­стей. В 1371 го­ду свя­той Ла­зарь был про­воз­гла­шен ко­ро­лем всей Сер­бии и мно­го по­тру­дил­ся для об­лег­че­ния по­ло­же­ния стра­ны. Он усми­рил со­сед­них кня­зей, оби­жав­ших и гра­бив­ших серб­ское на­се­ле­ние, за­бо­тил­ся о хри­сти­ан­ском про­све­ще­нии на­ро­да, стро­ил хра­мы, под­дер­жи­вал мо­на­сты­ри и бла­го­тво­ри­тель­ные учре­жде­ния. В 1380 го­ду свя­той по­стро­ил мо­на­стырь Ро­ва­ни­цу. Свя­той Ла­зарь ис­хо­да­тай­ство­вал у Кон­стан­ти­но­поль­ско­го пат­ри­ар­ха со­гла­сие на при­зна­ние ар­хи­епи­ско­па Серб­ско­го пат­ри­ар­хом. В те­че­ние 10 лет его прав­ле­ния Сер­бия на­хо­ди­лась в по­кое.

За­тем на­ча­лась вой­на с тур­ка­ми. Во вре­мя Ко­сов­ской бит­вы ра­не­ный ко­роль был взят в плен и по по­ве­ле­нию сул­та­на Ба­язе­та 15 июня 1389 го­да усе­чен ме­чом. Те­ло свя­то­го ко­ро­ля Ла­за­ря бы­ло по­гре­бе­но в бли­жай­шей церк­ви. В 1391 го­ду его нетлен­ные мо­щи бы­ли пе­ре­не­се­ны в Ро­ва­ниц­кий мо­на­стырь. Мо­на­стырь был раз­ру­шен тур­ка­ми в 1683 го­ду, и мо­щи ко­ро­ля Ла­за­ря бы­ли пе­ре­не­се­ны в мо­на­стырь Но­вая Ро­ва­ни­ца на Фруж­ской го­ре.

 

Тропарь благоверного князя Сербского Лазаря

глас 3

Красоту возжелев славы Божия,/ в земней Тому благоугодил еси/ и, порученный ти талант добре возделав, усугубил еси,/ о немже и подвизався до крове. / Отонудуже и мзду болезней твоих,/ яко мученик, приял еси от Христа Бога:/ Егоже моли спастися/ поющим тя, Лазаре.

Кондак благоверного князя Сербского Лазаря

глас 8

Возбранника благочестия всеизрядна/ и мученика о истине непостыдна,/ честне и по долгу восхваляет тя стадо твое, Богомудре,/ но яко имея дерзновение ко Христу Богу,/ тебе славящим смирение испроси, да зовем ти:/ радуйся, Лазаре приснопамятна.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑