Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 септември...
Голготски кръст

08 септември по православния календар - Рождество на Пресвета Богородица. Икона на Пресвета Богородица Курско-Коренна "Знамение" Прочетете повече ТУК!

1812г. е роден Ангел Кариотов (Ангел Войвода) Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 09.02.2013 г. / 09:18:49 
Вяра
22.02 по еретическия, †9 февруари по църковния календар - Свети мъченик Никифор. Св. свещеномъченици Маркел, епископ на Сицилия и Филагрий, епископ Кипърски

imageСтраданието на свети мъченик Никифор

Във великата Антиохия Сирийска живеели презвитерът на име Саприкий и обикновеният гражданин Никифор. Те изпитвали такава любов един към друг и били така задружни, че някои ги мислели за родни братя.

След толкова дългогодишна дружба дяволът, който ненавижда всичко добро, им завидял и посял у тях такива плевели на вражда, че те не искали дори и на улицата да се срещнат; дотолкова се били възненавидели; и както преди помежду им царели любов и дружба, така след това, под действието на сатаната, помежду им се разгоряла ненавист един към друг.

След като доста дълго време живели в ненавист и вражда, Никифор дошъл на себе си и разбрал, че тази вражда е посята от дявола; започнал да умолява приятели и съседи да идат при презвитер Саприкий и да го помолят да прости на него, каещия се, и да го обикне с предишната любов; презвитерът обаче не пожелал да изостави враждата си.

Тогава Никифор отново изпратил други едни приятели със същата молба, но презвитерът и тях не поискал да ги чуе. Той отхвърлил и за трети път изпратените при него, не послушал молбата им, не склонил на милост и не простил на брата си, който смирено търсел неговата прошка. Тъкмо обратното - ожесточил сърцето си и останал неумолим, забравил думите на нашия Господ Иисус Христос, Който е казал: “прощавайте, и простени ще бъдете”. И още: “ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”; а също и: “ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец”.

Тогава Никифор, като видял, че презвитер Саприкий не желае да приеме ходатайствата, отишъл той самият, паднал в краката му и казал:

- Прости ми, отче, заради Господа ми прости!

А Саприкий дори и не го погледнал; той бил немилостив човек и у него нямало нито любов, нито страх Божий - като християнин и презвитер той и без да го молят, е бил длъжен да прости на брата си. Никифор не получил прошка от презвитера и си тръгнал отхвърлен и посрамен.

По онова време - при царуването на Валериан и Галиен- Саприкий, като християнин, също бил заловен и отведен при игемона за изтезания.

Игемонът го запитал:

- Как се казваш?

- Наричам се Саприкий - отвърнал той.

- От какъв род си? - запитал хегемонът.

- Аз съм християнин - отвърнал Саприкий.

- Клирик ли си? - отново запитал хегемонът.

- Презвитер съм - отвърнал Саприкий.

Тогава игемонът казал:

- Нашите царе, владетелите на тази страна и на всичките римски предели, Валериан и Галиен, са заповядали тези, които се наричат християни, да принесат жертва на безсмъртните богове. Който пък с презрение отхвърли царската заповед, той нека да знае, че след най-различни мъки ще бъде осъден на страшна смърт.

След тези думи Саприкий, изправен пред хегемона, казал:

- Игемоне! Ние, християните, имаме за свой Цар Христа Бога, защото само Той е Истинен Бог и Създател на небето и земята, на морето и на всичко онова, което е в тях; а пък всичките езически богове са бесове и трябва да бъдат унищожени от лицето на земята. Те са дело на човешки ръце и на никого не могат да помогнат.

Тогава разгневеният игемон заповядал да го разтегнат на колелото и да го измъчват без жал. Изтезаваният Саприкий му казвал:

- Ти имаш власт над тялото ми, но над моята душа нямаш никаква власт - над нея има власт единствено Създалият я Иисус Христос.

След това Саприкий мъжествено изтърпял всичките мъки, които му причинявали.

Като видял, че е непреклонен, жестокият съдия прочел над него такава смъртна присъда:

- Презвитерът Саприкий, който презря царската заповед и не пожела да принесе жертва на безсмъртните богове, и не се отказа от християнските заблуди, заповядваме да бъде посечен с меч.

Когато Саприкий отивал на смърт с надеждата, че ще получи небесния венец на мъченичеството, блаженият Никифор, като чул за това, побързал да го пресрещне, паднал в краката му и казал:

- Мъчениче Христов, прости ми, сгреших пред тебе!

Но той не му отвърнал нищо, защото сърцето му, както и преди, било обзето от бесовската злоба.

По-нататък по пътя свети Никифор отново паднал в краката на Саприкий с думите:

- Мъчениче Христов, прости ми каквото съм съгрешил пред тебе като човек; ето, ти ще получиш небесен венец от Христа, тъй като не се отрече от Него, а изповяда Неговото свято име пред мнозина.

Но Саприкий, ослепен от ненавист и безсърдечие, оставал неумолим, и въобще нямал намерение да му прощава. Той дори дума не отвърнал на своя събрат, който го умолявал, та чак мъчителите му се учудили от ожесточението на Саприкий и казали на Никифор:

- Никога не сме виждали толкова безразсъден човек като тебе - той вече отива на смърт, а ти продължаваш все по-усърдно да го умоляваш - нима след смъртта си той ще може някак да ти навреди? И защо ти е притрябвало да се помиряваш с някого, който след малко ще умре?

На това свети Никифор им отвърнал:

- Вие не знаете какво измолвам аз от Христовия изповедник, но Бог знае.

Като отишли на мястото, където Саприкий трябвало да бъде посечен с меч, свети Никифор отново се обърнал към него:

- Моля те, мъчениче Христов - казал той, - прости ми, ако като човек с нещо съм съгрешил пред тебе. Писано е: “искайте, и ще ви се даде”- и ето, затова аз те моля - дай ми прошка!

Но неговият коравосърдечен приятел Саприкий не склонил и пред тези молби; той не си спомнил думата на Господа: “възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце... възлюби ближния си като себе си”, а като запушил ушите на сърцето си, останал като глуха аспида, отхвърляйки молбите на онзи, който го заклинал. Така Саприкий не проумял реченото в Евангелието, че който прощава на ближния си, той ще бъде опростен, и не послушал думите на Господа: “с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”. Ето защо Господ, праведният Съдия, със Своя справедлив съд вдигнал благодатта Си от Саприкий и той веднага отпаднал от Господа и се лишил от изплетения за него венец на мъченичество.

Когато мъчителите казали на Саприкий:

- Преклони колена, за да отсечем главата ти - той попитал:

- За какво искате да ме посечете?

Войниците му отвърнали:

- За това, че не пожела да принесеш жертва на боговете и не послуша царската заповед заради някакъв човек, наречен Христос.

Като чул това, окаяникът Саприкий им казал:

- Не ме убивайте, аз ще изпълня това, което са наредили царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва.

Така ненавистта заслепила сърцето на Саприкий! Тя го откъснала от Божията благодат и той, който измъчван не се отрекъл от Христа, сега, вместо вече да приеме мъченическия венец на славата, се отрекъл от вечния живот и станал отстъпник.

Като чул безумните думи на Саприкий, Никифор започнал със сълзи на очи да го умолява:

- Не прави това, възлюбени братко! Не се отричай от нашия Господ Иисус Христос! Не губи небесния венец, който изплете за себе си сред страданията! Ето, Владиката Христос е при вратата, Той пак ще ти се яви и ще те дари с вечен живот заради тази временна смърт, която дойде да приемеш на това място.

Но Саприкий не чувал молбите му - той бързал към вечната смърт, губейки едновременно безкрайния живот, който щял да получи с един удар на меча.

А свети Никифор, като видял, че Саприкий съвсем е отпаднал от светата вяра и се е откъснал от Христа, Истинния Бог, започнал на висок глас да вика към мъчителите:

- Аз съм християнин и вярвам в нашия Господ Иисус Христос, от Когото Саприкий се отрече! Затова посечете мене вместо Саприкий!

Войниците не смеели да го умъртвят без заповед от игемона и много се учудвали, че той доброволно се предава на смърт, викайки напълно свободно:

- Аз съм християнин и няма да принеса жертва на вашите богове!

Тогава един от мъчителите отишъл при игемона и му доложил, че Саприкий е обещал да принесе жертва на боговете, но има един - прибавил той, - който иска да умре за така наречения Христос, поради което вика високо:

- Аз съм християнин, на вашите богове няма да принеса жертва и царските заповеди няма да изпълня!

Игемонът като чул това, заповядал да пуснат Саприкий на свобода и вместо него да посекат Никифор. Така светият мъченик бил умъртвен за Христа - на деветия ден от месец февруари- и радостен заминал при Христа Господа, за да приеме от Неговата десница венеца на победата и да застане пред Него в лика на светите мъченици, които прославят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава чест и поклонение, слава и величие навеки, амин.

Тропарь мученика Никифора, из Антиохии Сирской

глас 4

Мученик Твой, Господи, Никифор,/ во страдании своем венец прият нетленный от Тебе, Бога нашего,/ имеяй бо крепость Твою,/ мучителей низложи,/ сокруши и демонов немощныя дерзостиhttp. Того молитвами/ спаси души наша.

Кондак мученика Никифора, из Антиохии Сирской

глас 1

Любве союзом связався, Никифоре,/ разрушил еси яве злобу ненависти/ и мечем во главу твою усечен был еси,/ мученик Божественный воплощшагося Спаса,/ Егоже о нас моли, поющих славную память твою.

Кондак мученика Никифора

глас 3

Вперився, славне, Господнею любовию/ и Сего славный Крест на рамо взем, посрамил еси диаволи козни,/ пострадал еси даже до смерти/ и истины явился еси победоносец,// оружник и таинник Божия благодати.

 

imageВ памет на светите свещеномъченици Маркел, епископ на Сицилия, и Филагрий, епископ Кипърски

Светите свещеномъченици Маркел и Филагрий били ученици на свети апостол Петър. По време на земния живот на Христа свети Маркел живеел в град Антиохия. Като чул за чудесата на Господа, той пристигнал от Антиохия в Иерусалим, за да Го види, и тогава се запознал със свети апостол Петър. След възкресението на Христа свети Маркел бил поставен от апостола за Сицилийски епископ и там завършил живота си мъченически, след като обърнал множество езичници към Христа. Свети Филагрий бил епископ на остров Кипър, проповядвал ревностно вярата в Христа и, като претърпял поради това много мъчения, заминал при Господа.

image

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑