Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 20 юни...

†07 юни по православния календар - Св. свещеномъченик Теодот Анкирски. Мчци Кириакия, Валерия (Калерия) и Мария. Св. свещеномъченик Маркелин, папа Римски. Св. свещеномъченик Маркел, папа Римски и останалите с него Прочети повече

1774 - победа на руснаците над османците при Суворово Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
03.02.2013 г. / 23:41:49 
Вяра
18.02 по еретическия, †05 февруари по църковния календар - Св. мъченица Агатия (Добра). Св. мъченица Теодулия. Св. Полиевкт, патриарх Константинополски. Св. Теодосий, архиепископ Черниговски

imageСтрадание на света мъченица Агатия

При царуването на злочестивия Деций, по времето, когато за управител на Сицилия бил поставен от него Кинтиан, по всички страни била изпратена безбожна заповед да бъдат избивани всички християни. По това време в град Панорм живеела една девица на име Агатия, дъщеря на благородни и богати родители, възпитана в християнско благочестие. Като чула за безбожната заповед на гонителите за избиване на християните, тя се възпламенила от ревност в Христа, своя Господ, на Когото станала невеста с чистотата на своето девство. Тя оставила любовта към отечеството си и смятайки за нищо своя знатен род и презирайки богатството, останало от родителите , и всичката слава на този свят, започнала да се готви за страдание за Христа. Игемонът Кинтиан, като чул за красотата, благородството и богатството на тази свята девица, се разпалил от нечиста страст към нея и замислил да я склони към своята престъпна похот и заедно с това да завладее имението . Като узнал, че тя вярва в Христа, той веднага изпратил войници от град Катана в Панорм да доведат светицата на съд като християнка. Изпратените дошли при света Агатия и обещали с чест да я отведат при своя военачалник, ако тя даде дума да се поклони на техните богове. Като ги помолила да почакат, Агатия влязла в горницата във вътрешността на дома си, затворила се в нея, издигнала ръце към небето и започнала да се моли, казвайки:

- Господи Иисусе Христе! Ти знаеш сърцето ми и разположението на душата ми, любовта и вярата ми в Тебе! Бъди ми водител и помощник против врага, когото заради Тебе, моя Бог, вече съм потъпкала и умъртвила. И сега, Владико, моля Те, не допускай всескверен и всезлобен човек, слуга на демоните, да оскверни тялото ми, в което досега съм преживяла чисто и честно; побързай и по-скоро победи дявола и неговия слуга Кинтиан, за да не каже: “къде е нейният Бог?”Приеми като жертва и приношение духовното благоухание на моите сълзи, защото Ти единствен си Бог и на Тебе подобава слава во веки. Амин.

Като се помолила така, тя излязла от града с войниците, придружена от някои граждани, съседи и познати; вървяла с пълна готовност мъжествено да се бори за своя Господ, като несъкрушима стена; - и размисляла: “Ето, най-напред водех борба с дявола, стараейки се да запазя в чистота своето девство и да победя своите плътски страсти, които и победих с помощта на благодатта на моя Христос, и потъпках врага, воюващ против хората чрез страстите и похотите; сега отивам на друга борба, в която трябва да положа душата си за Христа. Но ти, дяволе, няма да се зарадваш чрез мене, но повече ще се посрамиш: защото аз се надявам на Христа, моя Бог, че Той от висотата ще гледа моя подвиг, заедно с множество Свои свети ангели, и ще помогне на мене, немощната.” Размисляйки така, тя обливала лицето си с горещи сълзи. Докато вървяла по пътя, се развързал ремъкът на сандала ; за да го завърже, тя поставила крака си на един камък и се огледала наоколо, и вече не видяла никого от изпращащите я съседи: всички я оставили и се върнали обратно. Затова тя още повече се просълзила, и се обърнала с молитва към Бога, казвайки:

- Всемогъщи Господи, заради моите съграждани, които не ми повярваха, че искам да пострадам за Твоето свято име, покажи някакво чудо на това място!

И ето, на часа израснала дива, безплодна маслина, изобразяваща дивите умове на гражданите на Панорм.

Когато света Агатия пристигнала в град Катана, военачалникът заповядал да я настанят в дома на една богата жена на име Афродисия. Тя имала пет млади дъщери, на които той заповядал с помощта на ласкателства и различни удоволствия да обърнат ума на Агатия към плътска любов и да я убедят да пренесе жертва на боговете. Те - ту хвалейки и превъзнасяйки я и изказвайки много обещания, ту чрез заплахи се стараели да я склонят към изпълнение на волята на Кинтиан, но нямали никакъв успех: нито с думи, нито с дела не могли да я обърнат от Божествената любов към светската. Те я украсявали със скъпи дрехи, предлагали подаръци и различни скъпи ястия и угощения, устройвали представления и танци, със свирене на музиканти, и вършели пред очите всякакви безчинства и смехотворни неща. Но тя, не желаейки даже да гледа всичко това, казвала:

- Нека ви бъде известно, че моят ум и помисъл са утвърдени на камък и не могат да бъдат отклонени от Христовата любов: вашите ласкателства са подобни на вятър, предлагането на светски радости не е нищо повече от дъжд; а заплахите ви са като реки, които, макар и да достигнат до моята къща, няма да успеят да я помръднат, защото тя стои на твърди основи, като на камък, Който е Христос, Сина на Живия Бог.

Говорейки така, тя обливала лицето си със сълзи: защото, както еленът жадува за водни извори, така и тя се стремяла към страдание за своя Господ.

Афродисия, виждайки твърдостта и непоколебимостта на сърцето на Агатия, отишла при военачалника Кинтиан и му казала:

- По-лесно е да строшиш камък и да превърнеш желязото в олово, отколкото да убедиш и отвърнеш от Христа тази девица; самата аз и дъщерите ми дни и нощи прекарвахме само в това, да я увещаваме към единомислие с нас - ту с ласкателства и молби, ту със заплахи: слагах пред лицето огърлици и редки мъниста, скъпи дрехи, злато и скъпоценни камъни, давах в дар своите роби и ниви, но тя презира всичко това като праха, който тъпчем с краката си.

Тогава разгневеният военачалник Кинтиан заповядал да доведат Агатия в неговия палат; изпълнен с нечисти помисли, той попитал девицата от какъв род е. Света Агатия отговорила:

- Аз съм от благороден произход и имам знатни и богати родственици.

Кинтиан казал:

- Ако си от знатен род, защо носиш бедни дрехи като робиня?

- Аз съм Христова рабиня - отговорила светицата - и затова имам вид на робиня.

Кинтиан казал:

- Как така наричаш себе си робиня, бидейки свободна, като дъщеря на благородни родители?

- Нашето благородство и свобода - отговорила светицата - са в това, да работим на Христа.

Военачалникът попитал:

- Нима ние, неработещите на вашия Христос и отричащи се от Него, не сме свободни?

Агатия отговорила:

- Вие се намирате в такъв плен и робство, че не само сте станали роби на греха, но и поклонници на мерзки и безчувствени идоли, почитайки дървото и камъка като бог.

- Ако произнасяш такива хули - казал Кинтиан, - ще бъдеш предадена на много мъчения; но кажи ми, защо се отричаш от нашите богове?

- Отричам се от тях - отговорила Агатия, - защото те не са богове, а бесове, чиито изображения изработвате от мед и мрамор, покривайки лицата им със злато.

Кинтиан казал:

- Послушай добрия съвет, девице, и принеси жертви, за да не изпиташ различни мъки и да не причиниш безчестие и поругание на своя благороден произход, след което ти, макар и против волята си, ще трябва да се поклониш на боговете, владетели на вселената.

Света Агатия отговорила:

- Нека жена ти бъде подобна на Афродита, твоята богиня; а ти самият бъди подобен на Зевс, твоя бог.

Когато светицата произнесла това, Кинтиан заповядал да я ударят по лицето и казал:

- Не оскърбявай военачалника.

Света Агатия отговорила:

- Къде е твоят разум, военачалнико? Аз ти желая да бъдеш подобен на твоя бог, а ти не искаш и сам се срамуваш от своите богове: затова заедно с мене се отречи от тях.

Военачалникът казал:

- Ти заслужаваш много мъки, на които още сега ще те предам, ако не изпълниш каквото ти заповядват.

- Аз не се боя от нищо - отговорила девицата, - ако ме предадеш на изяждане от зверове, те, като ме видят и чуят Христовото име, ще се укротят; ако ме хвърлиш в огън, ангели от небето ще ме охлаждат с роса, ако ми причиниш рани и мъчения, аз имам на помощ Духа на истината, Който ще ме избави от твоята ръка.

След това военачалникът заповядал да отведат Агатия в мрачна и смрадна тъмница; светицата отишла там като на пир и веселие, поверявайки себе си на своя Господ. На сутринта Кинтиан отново призовал света Агатия на съд и я попитал достатъчно ли е помислила за здравето си.

Света Агатия отговорила:

- Моето здраве е Христос.

Военачалникът казал:

- Отречи се от Христа, за да не погинеш в младостта си.

- Отречи се ти от своите богове - отговорила светицата, - които не са нищо друго, освен камък и дърво, и пристъпи към истинния Бог, Който те е сътворил, за да не бъдеш подложен на вечни мъки.

Тогава разгневеният мъчител заповядал да закачат Агатия гола на дърво и да я бият. Когато биели светицата, мъчителят казал:

- Промени мислите си и се поклони на боговете, за да останеш жива.

Тя отговорила:

- С тези мъки ще придобия блаженство и ще се радвам в тях, както се радва онзи, който е придобил велики съкровища: тези временни мъки са полезни за мене. Както не събират пшеницата в житниците, без да я очистят от плевелите, така е невъзможно за душата ми да влезе в рая, ако преди това тялото не бъде изтерзано с мъки.

Военачалникът заповядал на слугите още по-силно да мъчат Агатия, след това им наредил да късат гърдите с железни клещи и да ги отрежат. Когато изпълнявали това, мъченицата казала на военачалника:

- Безбожни и безчовечни мъчителю! Не се ли срамуваш да отрежеш гърдите на жена, от които ти самият си се хранил от своята майка; но аз имам други гърди в душата си, до които ти не можеш да се докоснеш, защото от младостта ми са посветени на Бога.

След това светицата била хвърлена в тъмница. В полунощ се явил свети апостол Петър, в образа на благолепен старец, носейки в ръцете си много лекарства за нея; пред него вървял прекрасен юноша с горяща свещ; светицата помислила, че е дошъл някой лекар. Апостолът казал:

- Нечестивият мъчител, макар и да те изтерза с рани, нямаше никакъв успех; напротив, ти го победи със своето мъжество; той заповяда не само да откъснат, но и да отрежат гърдите ти: за това душата му ще се мъчи вечно. Докато ти търпеше мъки, аз стоях и гледах, и размислих, че мога да изцеля гърдите ти, затова и съм дошъл тук.

Светата мъченица Агатия отговорила:

- Аз никога не съм употребявала никакво лекарство за тялото си; мисля, че и сега не трябва да нарушавам този добър обичай, усвоен от младостта.

- Нали и аз съм християнин - казал старецът - и съм дошъл, надявайки се да те изцеля; затова не се срамувай от мене.

Светицата отговорила:

- Ти си мъж, а аз съм девица, как мога без срам да разголя тялото си пред тебе; по-добре да търпя болката от раните си, отколкото да пожелая да се разголя пред очите на мъж. Благодаря ти, честни отче, че си дошъл тук с намерение да изцелиш язвите ми; но знай, че лекарствата от човешки ръце никога няма да се докоснат до тялото ми.

Старецът казал:

- Защо не желаеш да те излекувам?

Светицата отговорила:

- Аз имам моя Господ Иисус Христос, Който с едно движение изцелява всичко и с една дума повдига падналите; Той, ако пожелае, може да изцели мене, недостойната Своя рабиня.

Апостолът се зарадвал на толкова силната вяра на светата мъченица, и с усмивка казал:

- Той ме изпрати при тебе, девице, защото аз съм Негов апостол: погледни - ти си изцелена.

Като казал това, той станал невидим. Тогава света мъченица Агатия, като узнала кой е бил явилият се, благодарила на Бога и казала:

- Благодаря Ти, Господи мой, Иисусе Христе, че си си спомнил за мене и си изпратил Своя апостол да ме изцели.

Тя погледнала тялото си и видяла гърдите си цели и раните изцелени; и цяла нощ необикновена светлина осветявала тъмницата; изплашени, войниците се разбягали и оставили тъмницата незатворена. Другите затворници, които били там, казали на светицата:

- Ето, вратите са отворени, никой не пази: излез и бягай.

- Аз не искам да се лиша от мъченически венец - отговорила тя - и да навлека беда на стражите; имайки за помощник моя Господ Иисус Христос, Сина на Живия Бог, Който ме изцели, ще остана тук докрай, изповядвайки Го.

След като минали четири дни, на петия мъчителят отново седнал в съдилището, повикал при себе си света Агатия и казал:

- Докога ще се противиш на царската заповед? Принеси жертва на боговете, иначе ще бъдеш предадена на най-люта смърт.

Светицата отговорила:

- Суетни са думите ти и несправедлива е заповедта на твоя цар, която осквернява и самия въздух; кажи ми, окаяни и безумни, кой търси помощ от дърво и безчувствен камък? А аз принасям жертва хвала на Този, Който изцели гърдите ми и излекува тялото ми.

Мъчителят заповядал да открият гърдите  и като ги видял цели и невредими както преди, попитал:

- Кой те изцели?

Мъченицата отговорила:

- Иисус Христос, Синът на Живия Бог.

Кинтиан възкликнал:

- Ти отново споменаваш Христос, за Когото не искам и да чувам!

И заповядал да посипят по земята нагорещени остри керемиди и да ги покрият с горещи въглени, да хвърлят светицата върху тях и да я горят и мъчат. Когато изпълнили това, изведнъж започнало земетресение не само близо до това място, но и в целия град; земята се разтворила и погълнала Вултей и приятеля му Теофил, по съвета на които Кинтиан извършвал тези мъчения. Всички граждани, изплашени от земетресението, бързо отишли в преторията при Кинтиан, викайки му да престане да измъчва невинната девица, заради която станало земетресението. Кинтиан, изплашен от земетресението и от народния гняв, заповядал да я отведат в тъмницата. Там мъченицата издигнала ръце към небето и казала:

- Благодаря Ти, Господи, задето си ме удостоил да пострадам за Твоето свято име и премахвайки желанието ми за временния живот, си ми дал търпение. Чуй ме сега, Господи, и благоволи да оставя този свят и да премина в Твоята богата и велика милост.

Като се помолила така, тя предала духа си в Божиите ръце. Като узнали за това, гражданите побързали да дойдат, взели святото тяло и го носели с чест за погребение. Внезапно към тялото се приближил прекрасен юноша, който не бил познат на никого в града; а с него вървели до сто прекрасни деца. Изпращайки тялото на светата мъченица към мястото на погребението, той сложил в ковчега  дъсчица, на която било написано:

“Непорочен ум, доброволна жертва Богу и избавление на отечеството.”

Като сложил дъсчицата с надписа до главата на светата мъченица, той станал невидим; и всички разбрали, че това бил ангел Божий.

След това военачалникът Кинтиан със своите войници отишъл в град Панорм, за да вземе богатството на светата мъченица и да присвои нейното имение. По пътя трябвало да премине през една дълбока река. Той се качил на сала заедно с конете си и заплувал през реката. Конете внезапно се разярили срещу него, при което единият захапал лицето му и го обезобразил, а другият започнал да го рита, докато не го хвърлил в реката, в която той потънал, завършвайки злия си живот със зла смърт. Дълго търсили тялото му, но не го намерили: то погинало заедно с душата. След това нито един от царските управители не дръзнал да причинява обиди на родствениците на света Агатия. Славата  се разпространила навсякъде и над мощите  била построена църква; дрехата, която носела светицата, била положена на гроба, за да напомня за нейното смирение.

Година след смъртта на света мъченица Агатия планината Етна, около град Катана, започнала да изригва огнена лава, която се изливала като буйна река, със силен шум, повличайки надолу разтопени като восък камъни. Жителите на Катана били обзети от голям страх, боейки се за гибелта на своя град. Тогава не само християните, но и неверните - всички се събрали в църквата на света мъченица Агатия, взели дрехата , застанали срещу огъня, насочил се към града, и с тази дреха, като с щит, се защитавали от пагубния и страшен пламък. Огънят, сякаш засрамен от дрехата на светата мъченица, угаснал. При вида на това чудо жителите много се радвали, възхвалявали Бога и величаели светата мъченица Агатия. Това чудо станало в петия ден на февруари, в който светата мъченица пострадала за Христа, своя Господ, на Когото слава во веки. Амин.

Тропарь мученицы Агафии

глас 4

Агница Твоя, Иисусе, Агафия,/ зовет велиим гласом:/ Тебе, Женише мой, люблю,/ и, Тебе ищущи, страдальчествую,/ и сраспинаюся, и спогребаюся Крещению Твоему,/ и стражду Тебе ради, яко да царствую в Тебе,/ и умираю за Тя, да и живу с Тобою,/ но, яко жертву непорочную, приими мя, с любовию пожершуюся Тебе. Тоя молитвами, яко Милостив, спаси души наша.

Кондак мученицы Агафии

глас 4

Да украсится днесь Церковь порфирою славною, омоченою от чистых кровей Агафии мученицы:/ радуйся, вопиющи, Катанская похвало.

 

Страдание на света мъченица Теодулия

При царуването на римските царе Диоклетиан и Максимиан управител на град Аназарв бил някой си Пелагий, жесток гонител на християните. Той заповядал на слугите си да издирят християните по цялата му област, за да ги хванат и доведат при него на съд, където те, като изслушат царската заповед, трябвало да се поклонят на боговете. Слугите тръгнали да изпълняват заповедта и хванали една жена християнка, на име Теодулия. Тя, боейки се не толкова от мъките, колкото от това, да не бъде осквернена от неверните, им предлагала много злато, молейки ги да я пуснат. Но те не взели златото, а довели Теодулия при своя военачалник и му казали, че тя искала да се откупи от тях със злато. Управителят похвалил слугите, задето не взели златото и не я пуснали, и ги наградил с дарове. Самият той, като седнал в съдилището, поставил блажената жена пред себе си и я попитал за името . Тя отговорила:

- Аз съм християнка.

Военачалникът Пелагий казал:

- Преди да започна да те мъча, кажи ни името си.

Светицата отговорила:

- Вече казах и не излъгах, че се наричам християнка. Това мое име е почетно и вечно, а хората ме наричат Теодулия, родила съм се от родители християни и съм получила добро възпитание в християнския закон.

Управителят казал:

- Виждам, че ми отговаряш безумно.

- Вие самите сте безумни - отговорила света Теодулия, - защото, оставили Бога, се покланяте на камъка.

Управителят продължил:

- Увещавам те като сестра - принеси жертва на боговете, и тогава иди и се наслаждавай в моето имение и ще бъдеш удостоена с велика почит.

- Наслаждавай се в своето имение ти и твоят баща - сатаната, и двамата ще наследите вечните мъки.

На това управителят казал:

- Зная, че вие, жените, сте избухливи и гневливи и досаждате на властите; но аз не изпадам в гняв бързо и с кротост те наставлявам да ми се покориш и да принесеш жертва на боговете, за да не погубиш душата си.

Светицата отговорила:

- Пребъдвайки в изповядване на Бога, аз не погубвам душата си, но я спасявам, а тялото ми ще отиде в земята; и така, говоря ти не като безумна: мъчи тялото ми, ако искаш. А Бог, виждайки моето търпение и пълната ми готовност да пострадам за Него, ще ми подаде Своята помощ, защото и Той Сам е пострадал за нас на кръста, устройвайки спасението на Своите люде.

На това Пелагий казал:

- И мислиш с тези думи да възбудиш ярост в мен, за да те погубя по-скоро; знай, че дълго ще те мъча, режейки членовете ти един по един, докато не те погубя.

- Лукави и хищни вълко - казала на това светицата, - как можеш да погубиш овцата, имаща за свой Пастир Христос, Твореца на всичко; нима някой може да ме изтръгне от ръката Му?

Тогава мъчителят, разгневен, заповядал да съблекат светицата гола, да я закачат на кипариса и да я мъчат с нажежени железни куки, обгаряйки гърдите. Сред мъченията светицата казала:

- Виждаш ли, управителю, че аз не чувствам мъки - а ти, както виждам, повече се мъчиш и си победен от мене.

На това управителят  отговорил:

- Нашите богове са милостиви и знаят, че ти ще се обърнеш към тях, затова, щадейки те, те отстраниха болката от тебе, за да не чувстваш мъченията.

А светицата казала:

- Къде са твоите богове, които ме щадят, за да мога да им отдам чест.

Като чул тези думи, управителят много се зарадвал и заповядал по-скоро да я отвържат и да я отведат в храма на Адриан, когото те почитали като жив и могъщ бог. Като влязла в този храм, светицата видяла идола на Адриан и като се помолила на Истинния Бог, духнала върху идола, той паднал като поразен от гръм и се счупил на три части. Излизайки навън, светицата казала на военачалника:

- Влез и окажи помощ на своя бог, защото той падна и се счупи.

Като влязъл, управителят видял идола, лежащ на земята на три части, и заридал със силен плач за него. Слухът за счупването на идола на Адриан стигнал до царете; те изпратили свой човек в град Аназарв да се увери в истинността на този слух, и ако той е верен, да предадат управителя да бъде изяден от зверовете. Като узнал за това, той паднал пред света Теодулия с плач, умолявайки я отново да направи цял техния бог и обещал да стане християнин, ако види този бог на същото място, на което стоял преди.

Светицата, като отправила усърдна молитва към всесилния Бог, заповядала на идола да застане цял на своето място, и идолът веднага се вдигнал и застанал на мястото, на което стоял преди. Изпратеният от царете човек, като дошъл и видял идола цял, се върнал при царете, без да причини на управителя никакво зло. След това дошло предписание от царете до Пелагий, заповядващо да предаде Теодулия на различни мъки и смърт. Пелагий не само не изпълнил обещанието си да стане християнин, но забравил и за благодеянието на света Теодулия и отново я подложил на мъки, като заповядал да пробият нозете  с нажежени железни пръчки. Когато изпълнявали това, към нея се приближил коментарисият Еладий и казал:

- Моля твоя светлост, отдай тази девица под моя власт и аз ще я склоня да се поклони на боговете: ако не изпълня това, ще отсечеш главата ми.

Управителят отдал светицата под негова власт. Той взел пет дълги гвоздея, забил единия в лявото ухо така, че той стигнал до дясното, втория забил в дясното ухо, и той стигнал до лявото; третия - в челото , а с другите два пронизал гърдите . Светицата, издигнала очи към небето, молела Бога да  изпрати търпение - и веднага получила Божията помощ и изцеление: гвоздеите паднали и тя отново станала невредима. Еладий взел светицата в дома си и започнал с ласкателства да я увещава да се поклони заедно с него на боговете, та и аз - казвал той - да получа чест от градоначалника, и ти да се удостоиш с велика слава от самите царе.

А светицата му отговорила:

- По-добре ти сам се убеди и стани християнин, за да се удостоиш не с кратковременна, но с вечна чест в Царството на нашия Господ Иисус Христос, Който ще съди живи и мъртви и ще въздаде на всеки според делата.

Тогава Еладий казал:

- Кажи ми цялата истина, рабиньо Христова, защото сърцето ми се разгоря в мене от твоите думи.

Тогава Теодулия започнала да му говори:

- Този свят с всичките му богатства и слава са преходни, а бъдещият век е безкраен: и който тук извърши добро, ще получи добра награда в другия свят: вършещите зло в този свят ще бъдат вечно мъчени там; и особено кланящите се на идоли, като вас, ще бъдат предадени на вечни мъки.

С такива наставления света Теодулия привела Еладий към познание на истината и той в сърдечно умиление казал:

- Моля те, господарке Теодулия, не си спомняй злото, което ти причиних, но се помоли за мене на твоя Бог, за да стана и аз християнин.

Когато настъпило утрото, Еладий заедно с Теодулия се явил при военачалника и казал:

- Аз не можах да отвърна рабинята на Истинния Бог от правия и блажен път, но, обратното, тя ме настави на правия път, като ме избави от тъмнината на неведението и ме приведе към Христа, Истинния Бог, в Когото вярвам без никакво съмнение и изповядвам Неговото свято име, и усърдно Му се покланям.

Като чул тези негови думи, военачалникът заповядал веднага да отсекат главата му с меч, а тялото му да хвърлят в морето. Това било извършено в двадесет и четвъртия ден на месец януари. А света Теодулия била хвърлена в силно нажежена пещ, но останала невредима. След това мъчителят заповядал да нагорещят огромен тиган, положил я върху него и я обливал с кипяща смола, восък и масло; но тиганът се разпръснал от огъня, при което искрите и пламъкът изгорили много от стоящите наоколо, самият военачалник, обхванат от пламъка, умрял в мъки, а света Теодулия отново останала невредима.

При вида на това чудо в Христа повярвали множество хора, сред които били почетните граждани Макарий и Евагрий.

След това невярващите отново разпалили пещта, хвърлили в нея света Теодулия, а заедно с нея и Макарий и Евагрий, както и множество вярващи в Христа. И всички, като се помолили там, приели смърт и отишли в безкрайния живот, където били увенчани с венеца на победата и тържествуват с всички светии, прославяйки Отца и Сина, и Светия Дух во веки. Амин.

 

imageСВЯТИТЕЛЬ ФЕОДОСИЙ, АРХИЕПИСКОП ЧЕРНИГОВСКИЙ

Святитель Феодосий, архиепископ Черниговский, родился в начале тридцатых годов XVII столетия в Подольской губернии. Он происходил из древнего дворянского рода Полоницких-Углицких; родителями его были иерей Никита и Мария. Благочестие, царившее в семье будущего святителя, благотворно содействовало духовному развитию мальчика. С детства он отличался кротостью и прилежанием к молитве. Природные способности юноши раскрылись в Киево-Братской коллегии при Киевском Богоявленском монастыре. Это было время самого расцвета коллегии (конец сороковых годов XVII века), когда ее ректорами были архимандрит Иннокентий (Гизель), а затем игумен, впоследствии архиепископ Черниговский, Лазарь (Баранович), а в числе наставников - иеромонах Епифаний (Славинецкий), иеромонах Арсений (Сатановский), епископ Белорусский Феодосий (Баевский), игумен Феодосий (Сафонович) и Мелетий (Дзик), которые были просвещеннейшими людьми того времени. Товарищами святого Феодосия по коллегии были будущие выдающиеся пастыри: Симеон Полоцкий, Иоанникий Голятовский, Антоний Радивилловский, Варлаам Ясинский. Киево-Братская Богоявленская школа являлась в то время главным центром борьбы Православия против нападок католического духовенства, иезуитов и униатов.

В годы обучения окончательно утвердилось призвание святого Феодосия к иноческому подвигу: всё свободное от занятий время он отдавал молитве, Богомыслию и чтению Священного Писания.

Можно полагать, что святой не окончил полного курса коллегии, так как после разорения Подола поляками она на несколько лет прекратила свою деятельность. Святитель на всю жизнь сохранил глубокую признательность воспитавшему его Киево-Братскому монастырю. В синодике Киево-Выдубицкого монастыря сделано следующее замечание о святом Феодосии: "Был он муж благоразумен и благотворящ Киевскому Братскому монастырю".

По получении образования будущий святитель принял иноческий постриг в Киево-Печерской Лавре с именем Феодосии, в честь преподобного Феодосия Печерского (память 3 мая).

Киевским митрополитом Дионисием (Балабаном) он был поставлен архидиаконом Киево-Софийского собора, а затем назначен наместником митрополичьего кафедрального дома. Но вскоре он оставил Киев и поселился в отдаленном Крутицком монастыре (Черниговской епархии), возле местечка Батурина, славившемся строгой иноческой жизнью. Там он был посвящен в сан иеромонаха. В 1662 году святой Феодосий был назначен игуменом Корсунского монастыря Киевской епархии, а в 1664 году - настоятелем древнего Киево-Выдубицкого монастыря. Эта обитель незадолго перед тем находилась в руках униатов и была совершенно разорена. Но святому Феодосию благодаря своей энергии и настойчивости удалось быстро возродить Выдубицкий Михайловский монастырь. Он особенно заботился об устроении церковного благолепия. Он создал прекрасный хор, который славился не только в Малороссии, но и в Москве, куда святой Феодосий в 1685 году посылал своих певчих. Заботясь о духовном возрастании насельников обители, святой игумен, сам строгий подвижник, устроил в 1680 году недалеко от обители, на острове Михайловщине, небольшой скит для братии, желавшей уединения. Он назначил туда устроителем и наместником одного из самых ревностных иноков обители - иеромонаха Иова (Опалинского). В бытность святого Феодосия игуменом Киево-Выдубицкого монастыря ему пришлось пережить тяжелые дни. Вместе с другими игуменами он был обвинен Мефодием, епископом Мстиславским и Оршанским, в измене русскому правительству и в мнимой переписке с изменниками России. 20 сентября 1668 года святому Феодосию пришлось давать объяснения по этому делу. 17 ноября 1668 года клевета была обнаружена, и святой Феодосии, вместе с другими игуменами, получил прощение. Преосвященный Лазарь (Баранович) оценил высокие духовные качества святого Феодосия и приблизил его к себе. Он называл его "овцой стада Христова, научившейся покорности", и пророчески желал, чтобы имя святого Феодосия было написано на Небесах. Когда в 1679 году Преосвященный Лазарь стал местоблюстителем Киевской митрополии, он назначил святого Феодосия своим наместником в Киеве, а сам оставался в Чернигове. В качестве наместника местоблюстителя Киевской митрополии святой Феодосии принимал деятельное участие во многих церковных событиях. В 1685 году он участвовал с правом решающего голоса в избрании епископа Гедеона (Четвертинского) митрополитом Киевским и вместе с Иеронимом (Дубиною), игуменом Переяславским, был послан в Москву с извещением об избрании. В Москве оба представителя были приняты с почетом и уважением. Результатом этого посольства было воссоединение Киевской митрополии с Русской Православной Церковью.

В 1688 году святой Феодосии был назначен архимандритом Черниговского Елецкого монастыря, на место почившего архимандрита Иоанникия (Голятовского). С того времени вся деятельность святого переносится из Киева в Чернигов. Это назначение состоялось, главным образом, по желанию Преосвященного Лазаря. Святому Феодосию пришлось немало потрудиться над благоустройством Елецкой обители, так как монастырь этот, еще не оправившийся после опустошения иезуитами и доминиканцами, был весьма беден и неустроен. Трудами святого Феодосия удалось достигнуть в продолжение двух-трех лет для Елецкой обители благосостояния, вполне обеспечивавшего ее существование. Святой и в своей новой должности оказывал всемерное содействие Преосвященному Лазарю во всех важных делах. Он участвовал в составлении соборного ответа Московскому Патриарху Иоакиму на его вопросные грамоты об отношении Киевской митрополии к Флорентийскому Собору и в обсуждении вопроса о времени пресуществления Святых Даров, поднятого на этом Соборе. Когда же Патриарх не удовлетворился этими ответами и в Москву в начале 1689 года был послан Батуринский игумен святой Димитрий (Туптало) (будущий митрополит Ростовский), святой Феодосий ездил с ним в качестве представителя от Преосвященного Лазаря. Ему поручено было передать Патриарху ответное письмо и выяснить недоразумения. 11 сентября 1692 года святой Феодосий был торжественно хиротонисан во архиепископа в Успенском соборе Московского Кремля.

Об управлении святителем Феодосием Черниговской епархией сохранилось мало сведений. Особенное внимание святитель обращал на пробуждение и поддержание в пастве духа истинно христианского благочестия. С этой целью он заботился о поддержании старых и устройстве новых монастырей и храмов. В самом начале его святительства, по его благословению, был создан Печеникский девичий монастырь, и он сам освятил храм этой обители в честь Успения Пресвятой Богородицы. В 1694 году, по его благословению, был основан Любецкий скит в 2-х верстах от Любеча; в 1694 году святитель освятил в Домницком мужском монастыре храм в честь Рождества Пресвятой Богородицы, а летом 1695 года - величественный храм в честь Пресвятой Богородицы, построенный на вершине горы Болдинской, близ древнего Ильинского монастыря. При святителе Феодосии в Черниговской епархии замечается особенный подъем и усиление иночества. Святитель уделял также большое внимание духовенству и был строго разборчив при выборе кандидатов священства. Он особенно покровительствовал черниговским духовным школам, приглашал в них из Киева ученых монахов, среди которых был святой Иоанн (Максимович), будущий митрополит Тобольский, сделавшийся впоследствии помощником и преемником святителя и устроителем черниговских духовных школ. Строгая справедливость в отношении к духовенству и пастве, глубокое сострадание, снисходительность и христианское миролюбие были отличительными чертами деятельности святителя Феодосия. К нему часто обращались за помощью и советом не только православные, но и лица других исповеданий.

Но недолго святитель Феодосии окормлял Черниговскую паству. Чувствуя приближение смерти, он вызвал к себе в Чернигов наместника Брянского Свенского монастыря, святого Иоанна (Максимовича) и возвел его из иеромонаха в архимандрита Черниговского Елецкого монастыря. В новом архимандрите он заранее готовил себе преемника. 6 февраля 1696 года святитель Феодосий скончался и был погребен в Черниговском кафедральном Борисоглебском соборе, за правым клиросом, в особо сделанном для того склепе. Впоследствии его преемник святитель Иоанн (Максимович) построил над его гробом кирпичный свод с хвалебной надписью в стихах в благодарность за чудесное исцеление от тяжкой болезни. Особое благодатное дарование, которое стяжал святитель Феодосий, засвидетельствовано его подвижнической жизнью и сокровенной помощью всем, возносившим ему молитвы.

 

Тропарь святителя Феодосия, архиепископа Черниговского

глас 4

Преудобрен во архиереех, святителю Феодосие,/ был еси светило своему стаду,/ таже преставился еси в вечныя Обители. Умоли у Престола Царя Славы избавитися нам от находящих на ны зол/ и спастися душам нашим, святе, молитвами твоими.

Кондак святителя Феодосия, архиепископа Черниговского

глас 4

Пастырей Начальнику Христу трудился еси,/ святителю Феодосие,/ на пажити духовней словесныя твоя овцы питая,/ и целебен дар от Христа Спаса приял еси,/ во еже немощи душевныя и телесныя целити всех,/ с верою к тебе приходящих. Темже и ныне, святе, молися,/ всем, имя твое призывающим,/ от наветов вражиих спастися/ и помиловатися душам нашим.

 

imageИкона на Пресвета Богородица „Търсене на погиналите“

Тропарь Божией Матери в честь иконы Ея Взыскание погибших

глас 7

Радуйся, Благодатная Богородице Дево,/ во объятиях Своих Предвечнаго Младенца и Бога носившая. Проси Его дати миру умирение/ и душам нашим спасение. Сын бо Тебе, Богомати, вещает,/ яко вся прошения Твоя во благое исполнит. Сего ради и мы припадающе, молим Тя/ и надеющийся на Тя, да не погибнем,/ имя Твое именуем:/ Ты бо еси, Владычице,/ Взыскание погибших.

Тропарь Божией Матери в честь иконы Ея Взыскание погибших

глас 4

Взыщи нас, погибающих, Пресвятая Дево, не по грехом бо нашим наказуеши нас, но по человеколюбию милуеши: избави нас от ада, болезни и нужды и спаси нас.

Кондак Божией Матери в честь иконы Ея Взыскание погибших

глас 6

Предстательство христиан непостыдное,/ ходатайство ко Творцу непреложное,/ не презри грешных молений гласы,/ но предвари, яко Благая, на помощь нас,/ верно зовущих Ти:/ ускори на молитву и потщися на умоление,/ предстательствующи присно, Богородице, чтущих Тя.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑