Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 20 юли...
Голготски кръст

†07 юли по църковния календар - Св. мъченица Кириакия (Неделя). Св. преподобни Тома Малеин. Св. преподобномъченици презвитер Епиктет и монах Астион. Св. мъченици Перегрин, Лукиан, Помпей, Исихий, Папий, Саторнин и Герман. Св. преподобна Евфросиния, в света - Евдокия, велика княгиня Московска Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
03.02.2013 г. / 22:13:04 
Вяра
17.02 по еретическия, †04 февруари по църковния календар - Св. преподобни Исидор Пелусиотски. Св. мъченик Иадор. Св. преподобни Николай, игумен Студийски. Св. преподобни Кирил, Новоезерски чудотворец. Св. свещеномъченик Аврамий, епископ Арвилски

imageВ памет на преподобния наш отец Исидор Пилусиотски

Преподобният Исидор бил родом от Александрия. Той произхождал от благородни и благочестиви родители и бил родственик на Теофил, архиепископ Александрийски, и на свети Кирил, приемник на Теофил. Изучил с успех светските науки и усвоил божествената премъдрост, Исидор пожелал да се посвети на служене на Бога. Още в младите си години той оставил славата и богатството на този свят и презирайки знатността на своя произход и смятайки всичко за смет, отишъл на Пилусийската планина. Там, като приел монашество, той водел строг подвижнически живот. Духовната мъдрост и строгият живот на преподобния събрали около него много ревнители на благочестието, от които бил поставен за настоятел и презвитер. Заради своите подвизи и високата си образованост той заслужил такова уважение, че не само епископи и велможи, но и сам императорът и александрийските патриарси се обръщали към него за съвети и наставления и той се ползвал с голямо уважение от всички.

Църковният историк Евагрий, спомняйки си за преподобния Исидор, казва следното: “При царуването на Теодосий се ползвал с голяма почит Исидор Пилусиотски; славата му на добродетелен и учен мъж се разпростирала надлъж и нашир и името му се прославяло от всички уста. Той така изнурявал плътта си с трудове, че целият му живот на всички изглеждал като ангелски живот на земята. Той служел за жив образец на монашески живот и богомислие и написал много наставления за другите.”

Историкът Никифор, свидетелствайки за добродетелния живот на преподобния, казва: “Божественият Исидор от младостта си проливал толкова много пот в монашески трудове и така умъртвявал плътта си, съгрявайки душата си с тайнствени и високи учения, че на всички изглеждал познаващ в пълно съвършенство евангелския начин на живот. Той бил жив и одушевен стълб на монашеските устави и Божественото видение и най-висш пример за топло подражание и духовно учение. Исидор написал множество различни полезни наставления. От него останали до десет хиляди писма до различни лица, изпълнени с божествена благодат и човешка мъдрост, в които той изяснява цялото Божествено Писание и изправя нравите на хората.”

От тези свидетелства ясно се вижда колко велик Божий угодник е бил той. Макар и да не се е запазило подробно написано негово житие, дори и кратките слова на историците са достатъчни, за да се видят неговата святост и мъдрост, защото той за всички бил образец на добродетелен живот и изпълнил вселената със своите богомъдри писания. Той се явил силен защитник на свети Иоан Златоуст, несправедливо лишен от епископска катедра, и много писал до Александрийския епископ Теофил и до император Аркадий, увещавайки ги да оставят злото си дело, и макар че не постигнал успех, изобличил тяхната злоба и неправда. А след преставянето на Златоуст писмено убедил свети Кирил Александрийски, приемник на Теофил, да впише името му в църковните диптиси, като велик изповедник, много пострадал за истината от зли хора. Писал и до цар Теодосий, наставлявайки го да се грижи за църковния мир, и го подтикнал да свика Третия Вселенски събор в Ефес против злочестивите еретици; защото самият той бил велик ревнител на благочестието, явявайки се силен противник на еретиците, готов да страда и да умре за православната вяра, както се вижда от думите му. В посланието си до един хулител Терасий той казва:

“Ще попитам тебе, който се надсмиваш над нас и се показваш толкова остроумен и строг съдия: ако царят те беше поставил при градските стени, заповядвайки ти да пазиш и защитаваш града, и видиш, че врагът подкопава и разрушава стената, за да влезе по-лесно в града - нямаше ли да се съпротивляваш с помощта на всички средства; разбира се, ти би започнал да правиш това, за да защитиш града и себе си от враговете и за да покажеш вярност и усърдно подчинение на царя. Не подобава ли и ние, които Бог е поставил за учители в Своята Църква, твърдо да въстанем против Арий, който не само се опълчил на борба срещу Христовото стадо, но и е погубил мнозина? Да претърпя бедствие за такова дело смятам за нищо, и нищо не желая така, както да претърпя всякакви беди за истинната вяра.”

От тези думи на светеца се вижда неговата ревност за благочестието; от тези негови послания можем да узнаем и за другите му добродетели.

Девството, на което преподобният бил строг пазител, той възхвалява и поставя над всички други добродетели, наричайки го царица, която всеки е длъжен да почита, макар и да не унижавал честното съпружество. В посланието си до Антоний схоластик той казва: “Пазещите своето девство се уподобяват на слънцето, живеещите в непорочно вдовство - на луната, а живеещите в честно съпружество - на звездите, подобно на казаното от апостол Павел: “един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите”.

Хората, увличащи се от светската наука, той увещава повече да се поучават на добродетелен живот, отколкото на красноречие. В посланието до някой си монах Патрим той казва: “чувам за тебе, че имаш голям ум и природни дарования, така че с усърдие изучаваш ораторското изкуство, за да станеш красноречив, но пътят на духовния живот се преминава благополучно само при извършването на добри дела, а не с помощта на красноречието; затова, ако желаеш да получиш безсмъртна награда, не се грижи за красноречието, а повече се старай да вършиш добри дела.”

Подобно на това Исидор пише до епископ Аполоний: “Така, както е неприлично и не бива принудително да бъдат привличани към благочестие хората, създадени със свободна воля, които не изразяват своето съгласие и се противят, така и трябва да се погрижиш да просвещаваш пребиваващите в тъмнина с добри наставления, добър живот и добри нрави.”

Също така той поучава, че добродетелният човек не бива да се гордее с добрите си дела, но трябва да мисли за себе си смирено: “Добродетелният в една добродетел - казва той - има светъл венец, а извършващият много добри дела, но мислещ за себе си, че малко добро е направил, чрез такова смирено мнение за себе си ще има най-светъл венец; при добродетелите мисълта, че малко е направено, заслужава не по-малка похвала от самите дела; но да кажа цялата истина: който има смирени мисли, при него и добродетелите биват по-светли, а който няма такива мисли, то и светлите му добродетели се помрачават, а великите се намаляват. Затова, който желае добродетелите му да бъдат велики, нека не ги смята за такива, и те действително ще се окажат велики.”

Поучавайки така другите, преподобният първо сам бил изпълнител на това, което поучавал. Той подражавал във всичко на Господа, Който първо Сам изпълнявал, а вече след това поучавал. Исидор не се гордеел с добрите си дела, но бил смиреномъдър; със смиреномъдрието съединявал и целомъдрие, като работен впряг, теглещ благото Христово иго.

Целомъдрието на свети Исидор се открива в посланието му до Паладий, епископ Еленополски, в което той много поучава, че подвижникът с цялата си строгост трябва да се пази от събеседвания с жени. “Ако такива събеседвания - както се казва в Писанието - развалят добрите нрави, това става именно чрез беседите с жени, макар и прилични, защото те могат по таен начин да погубят вътрешния човек, чрез нечисти помисли, и макар и тялото да остава в чистота, душата ще бъде осквернена.” Затова преподобният се обръща със съвет към този епископ, имащ обичай в устни беседи да наставлява жените за полезното - който се похвалил, че не усеща в себе си никакви пожелания. “Избягвай - пише той - колкото е възможно събеседванията с жени, добри мъжо! Защото имащият върху себе си сана на свещенството трябва да бъде по-свят и чист от заселилите се в планините и пустините. Той има грижа и за себе си, и за народа, а другите - само за себе си. При това на него се отдава такава висока чест, че всички узнават и разбират за живота му, а онези живеят в пещери, лекувайки раните си или изучавайки недостатъците си, а някои си плетат и венци. Ако бъдеш принуден да се срещнеш с жени, наведи очите си надолу, и тези, при които си дошъл, поучавай да имат целомъдрени погледи. И след кратка беседа, достатъчна за утвърждаване и просвещаване на душите им, бързо си отивай, за да не би продължителната среща да разслаби и разстрои силите ти, и като те овладее, да не остриже, като на страшен и величествен лъв, гривата, която в действителност прави лъва лъв и пази царственото му достойнство. Ако искаш да бъдеш на почит сред жените (а за това духовният мъж трябва особено да се грижи), нямай дружба с тях. Човек обикновено пренебрегва тези, които му служат, а благоговее пред онези, които не го ласкаят. От този недъг страда най-вече женската природа. Жената, когато я ласкаят, е непоносима; а най-много благоговее и се изумява пред тези, които се държат с нея свободно и заповеднически. Ти казваш, че имаш продължителни беседи с жени и не търпиш никаква вреда. Нека да е така. Но на всеки е известно, че водата разяжда камъните, и дъждовните капки, непрестанно падащи върху тях, ги пробиват. Разсъди, има ли нещо по-меко от водата, или водните капки? Обаче непрестанното им действие преодолява и естеството. Ако почти непреодолимото вещество бива преодоляно - и то от материя, която е нищо в сравнение с тях, и страда и се намалява, то нима човешката воля, лесно разколебавана, от продължителното въздействие няма да бъде победена и развратена?” Наставлявайки така епископа, преподобният Исидор поучава и всички нас на целомъдрен живот, за да пазим не само тялото си от плътско грехопадение, но и душата си от греховни мисли.

Той оставил в своите писания много наставления за всички добродетели, и като поучил в устни беседи всички на тези добродетели, достигнал дълбока старост и благоугодил на Бога, починал в мир.

Тропарь преподобного Исидора Пелусиотского

глас

В тебе, отче, известно спасеся еже по образу:/ приим бо крест, последовал еси Христу/ и, дея, учил еси презирати убо плоть, преходит бо/ прилежати же о души, вещи безсмертней:/ темже и со Ангелы срадуется, преподобне Исидоре, дух твой.

Кондак преподобного Исидора Пелусиотского

глас 4

Денницу другую тя Церковь обретши, преславне,/ твоих словес молниями освещаема,/ взывает ти:/ радуйся, всеблаженне Богомудре Исидоре.

 

imageЖитие на преподобния Николай, изповедник, игумен Студийски

Преподобният Николай се родил на остров Крит, в едно село, наречено Кидония, откъдето бил родом и светият мъченик Василид, пострадал в числото на десетте мъченици на остров Крит. Родителите на блажения Николай били християни. В ранното си детство бил даден да се учи на словото Божие. Когато момчето навършило десет години и вече достатъчно усвоило четенето на свещените книги, родителите му го изпратили в Константинопол, при неговия чичо, блажения Теофан, който бил монах в Студийската обител. Той приел своя племенник с любов и го отвел при игумена на Студийската обител, преподобния Теодор. Преподобният, предвиждайки, че момчето ще бъде избран Божий съсъд, го благословил и му заповядал известно време да остане извън манастира, в отделно здание, където се помещавало училището за юноши. Когато Николай пораснал, игуменът, виждайки неговото благоразумие, както и кроткия му, смирен нрав, го приел в манастира и го постригал в монашески чин. След няколко години добродетелен живот в манастира игуменът принудил Николай да приеме и свещенство. Тук, в Студийската обител, дошъл неговият роден брат, на име Тит. Той избягал от остров Крит, след като островът бил нападнат от сарацините, и дошъл при брат си с печалната вест, че родителите им са отведени в плен. Тит с дълбока скръб и сълзи предал това известие на брата. Николай, получил толкова скръбна вест, макар и да тъгувал в сърцето си за родителите, се стараел да утеши брат си, увещавайки го да не скърби.

- Така е било угодно на Бога - казвал му той, - защото без Неговата воля не пада и косъм от главата. Той знае какво да направи за полза на човека. Затова да възложим на Него своята печал и грижата за нашите родители. Ние сами трябва да се грижим да не бъдем пленени от плътската похот и прелестите на този век и ръката на невидимите врагове да не ни отведе в земята на тъмнината и безпросветния мрак.

Тит се умилил и утешил от тези думи на брат си, по негово настояване, бил постриган и сам станал добър монах.

По това време Христовата Църква, управлявана от добри пастири, пребивавала в мир и тишина, но спокойствието внезапно било нарушено от бурята, предизвикана от еретиците иконоборци, начело на които застанал злочестивият цар Лъв Арменец. Той бил патриций при царуването на благочестивия цар Михаил. Но с хитрост го изместил от престола. За тази цел той се възползвал от войната на гърците с българите. Царят, отивайки на война, поставил Лъв за началник над източните отряди на своята войска, не подозирайки, че се домогва да го свали от престола с измама. Когато започнала битката, гърците в началото побеждавали и българите били готови да се обърнат в бягство. Но Лъв, уговорил се предварително със своите, подкупени от него военачалници, обърнал своите отряди в бягство, въпреки че никой не ги преследвал. Българите, виждайки безпричинното отстъпление на гърците, отначало подозирали хитрост от тяхна страна, но после, като видели, че гърците не спират, се окуражили и излизайки срещу тях, избили голямо множество гръцки войници, така че цар Михаил претърпял пълно поражение. Лъв постигнал своята цел, защото войската и народът сметнали царя за страхлив и малодушен, неумеещ да воюва. Той побързал да се възползва от настроенията на народа и войската против царя. След поражението Михаил се върнал в Константинопол. А Лъв, оставайки с войските във Витиния за охрана на границата, веднага пристъпил към изпълнение на отдавна замисленото зло намерение против царя. Той пуснал слух, че гърците са претърпели поражение поради малодушието и съвършената неопитност на царя във военното дело. С това той подбудил против Михаил своята войска, която отказала да го признае за цар и провъзгласила за цар Лъв. Когато слухът за тази постъпка стигнал до Михаил, царят, въпреки съветите на обкръжаващите го, отказал да му противодейства, казвайки, че не желае заради него да бъде пролята дори и една капка християнска кръв в междуособна война. Тайно от другите той изпратил на Лъв царската корона и порфирата, при което му казал:

- Аз ти отстъпвам царството, ела в Цариград и царувай.

Но Лъв постъпил крайно жестоко с Михаил, който толкова смирено му отстъпил царството. Влязъл с голяма пищност в Константинопол, той веднага заточил Михаил и съпругата му на един от островите; а двамата му сина - Теофилакт и Игнатий - заповядал да скопят.

Известно време след възцаряването си нечестивият Лъв въстанал и срещу Самия Христос Бог и Неговата свята Църква. Той свикал нечестиво сборище против иконопочитанието и заповядал да изхвърлят светите икони от Божиите храмове. Светейшият патриарх Никифор със събор от благочестиви архиереи и архимандрити и всички боговдъхновени отци се противопоставил на това злочестие на царя, увещавайки го да не причинява зло на Христовата Църква и да не я смущава с ерес. Но нечестивият цар с безчестие изгонил всички от палата и ги изпратил на заточение в различни страни.

Но най-много пострадали от ръцете на злочестивия Лъв свети Теодор Студит и блаженият Николай, тъй като те особено силно и смело противодействали на злочестието на царя. Най-напред двамата заедно били заточени в една местност близо до Аполониадското езеро, в крепостта Метопа. Оставайки в тъмничен затвор за цяла година, те продължили да проповядват истинното учение за почитането на светите икони и успели да отвърнат мнозина от ереста. Като чул за това, царят ги изпратил в източните страни, на мястото Вонита. Тук те отново били затворени в тъмница, където, по заповед на царя, ги държали под най-строг надзор, така че никой да не може да влиза при тях и те да не могат да беседват с никого. Но изповедниците, нямайки възможност устно да поучават хората на благочестие, проповядвали своето учение писмено. Те изпращали от тъмницата до вярващите своите послания и така, подобно на гръмогласни тръби, разрушавали еретическите учения като иерихонски стени, изправяйки и възстановявайки разрушаваните от еретиците догмати на благочестието. Като узнал за това, царят изпратил един жесток воин, на име Анастасий, за да ги накаже. Като пристигнал на мястото, Анастасий подложил изповедниците на жестоко изтезание, нанасяйки им чрез побои ужасни рани, от които телата им се разкъсвали на части. Връщайки се обратно, мъчителят отново заключил блажените в тъмница, като напълно затворил входа към тях и заповядал да ги измъчват с глад. Светите затворници трябвало да изпитат големи мъки както от ужасните рани, така и от глада и жаждата, защото пазачите им давали хляб и вода в съвсем малко количество - през три-четири, а понякога и през седем дни, и при това им хвърляли храната през прозореца с ругатни и издевателства. В тази тъмница затворниците прекарали три години. Но още преди да заздравеят напълно раните на телата им, се случило да изпитат още по-ужасно мъчение от новия мъчител, изпратен от царя. Този пратеник дошъл да разпита за едно писмо, заловено и предадено на царя. Писмото било написано до православните от името на свети Теодор от ръката на блажения Николай. Това послание съдържало в себе си най-строго изобличение на царското злочестие и на душегубната иконоборческа ерес, както и прекрасно поучително наставление в благочестието. Пратеникът повикал затворниците от тъмницата, показал им писмото и ги попитал признават ли го за свое, на което изповедниците отговорили открито, че преподобният Теодор е говорил с устата си, а блаженият Николай е записвал с ръката си. Тогава разгневеният пратеник започнал да изтезава затворниците. По заповед на мъчителя съблекли дрехите на блажения Николай, прострели го на земята гол и го били продължително. След това го оставили пребит и полумъртъв и започнали да изтезават Теодор, когото били по тялото и едва не счупили костите му. Като го оставил едва жив, мъчителят отново се обърнал към Николай, желаейки с ласкателство да го склони към единомислие с царя. Но блаженият не приел думите му и не се склонил към ласкателството му, оставайки непоколебим в благочестието. Обзет от още по-силен гняв, мъчителят заповядал да изтезават Николай по най-жесток начин. Дълго време го били по цялото тяло и като му нанесли множество рани, го оставили цяла нощ гол, прострян на земята; а времето било зимно, студено - февруари месец. Но блаженият търпял всички мъки, благодарейки на Господа. След това мъчителят отново заключил двамата изповедници в тъмницата и се върнал при царя. Преподобните отци изпитвали жестоки страдания от многобройните си рани, защото язвите по телата им стигнали до костите, а кожата им била толкова разкъсана, че висяла по тях като дрипа. Видът на изтерзаните страдалци бил толкова ужасен, че събуждал състрадание дори и в грубите сърца на войниците, които ги охранявали. От жалост към тях войниците им давали топла вода и елей. Страдалците умивали раните с натопена във водата гъба и ги намазвали с елея, от което раните започнали по малко да се затварят; кожата, висяща и незарастваща към тялото, отрязвали с малък нож.

Минали деветдесет дни, откакто блажените се измъчвали в тъмницата, и по телата им още имало следи от ужасните рани, когато злочестивият цар ги повикал в смирненските предели, и там, след като отново ги изтезавал немилосърдно, заповядал да ги затворят в тъмница, оковавайки нозете им в пранги. Тук блажените се измъчвали в продължение на двадесет месеца, сред скърби и притеснения. И Бог чул Своите раби, викащи към Него денем и нощем, и промисляйки за затворените, благоволил злочестивият цар да умре: Лъв бил убит от своите войници в храма.

След смъртта на Лъв, скиптъра на гръцкото царство приел Михаил, наречен Валвос. Този цар, макар и да бил на страната на иконоборците, не преследвал вярващите за почитането на светите икони и позволявал всеки да вярва както желае. Той дори издал заповед да освободят всички, които били затворени в тъмница за иконопочитанието. По това време блаженият Николай и великият Теодор били освободени и пристигнали в Халкидон при патриарх Никифор, намиращ се тук на заточение. Блаженият Никифор бил много утешен от пристигането им и като видял страдалческите рани на телата им, ги почитал наравно с мъчениците. Като прекарали в Халкидон известно време, те заедно с патриарх Никифор отишли в Цариград с цел да убедят самия цар да остави иконоборството и да го склонят към благочестието. Но светите изповедници на благочестието нямали успех в своето добро дело, защото царят, поради дълбокото си невежество, не приел увещанията им и не се склонил към почитане на светите икони, макар и, както преди, да не забранявал на другите да им се покланят. Без да забранява да се поставят свети икони в околностите и в предградията, царят строго забранил това в самия царстващ град. По тази причина светите отци Теодор и Николай, като се простили с патриарха, напуснали Цариград. Те се заселили в Акрит, близо до храма на светия мъченик Трифон. Тук свети Теодор след известно време завършил своето жизнено поприще и в мир се преставил в Бога. А блаженият Николай, останал при гроба на своя духовен отец, прекарвал живота си в монашески подвизи.

След смъртта на Михаил се възцарил неговият син Теофил. Този цар бил ревностен иконоборец и с цялата си жестокост започнал да преследва вярващите за почитането на светите икони. Отново вярващите започнали да търпят гонения и мъчения от иконоборците. По това време пострадали двама братя по плът и по дух, преподобните отци Теодор и Теофан “Начертани”. Тогава и блаженият Николай оставил мястото, където бил погребан неговият духовен отец Теодор, и се скитал, преминавайки от място на място, докато не умрял царят иконоборец.

След смъртта на Теофил царската власт преминала в ръцете на неговата съпруга, благочестивата царица Теодора, която управлявала държавата заедно със своя син Михаил. В Христовата църква, управлявана в Цариград от светия патриарх Методий, отново настъпила тишина и възсияло благочестието. Тогава и блаженият Николай дошъл в Студийската обител. Тук, след смъртта на Навкратий Изповедник, при светия патриарх Игнатий, управлявал църквата след свети Методий, той бил поставен за игумен. Три години по-късно блаженият Николай предоставил игуменството на блажения Софроний, мъж добродетелен, а самият той се оттеглил в уединение, където пребивавал в безмълвие. Но след четири години Софроний се преставил в Господа и братята дошли при преподобни Николай и след много молби го убедили отново да приеме игуменството. След това блаженият Николай бил игумен няколко години.

Междувременно цар Михаил възмъжал и станал твърде развратен по нрав. По съвета на своя вуйчо, на име Варда, той изгонил майка си, блажената Теодора, от царските палати и я принудил да се постриже в една от женските обители, а сам поканил за съвместно царуване вуйчо си Варда. Тази постъпка на царя възбудила силно вълнение сред народа. Съблазънта била още по-силна и поради това, че и съуправителят на царя - Варда, си позволил страшно беззаконие, като оставил жена си и взел вместо нея жената на своя син. Светейшият патриарх Игнатий, желаейки да изправи развратеността на царете и да прекрати беззаконието на Варда, непрекъснато ги увещавал, но без никакъв успех. Веднъж, в празничен ден, цар Варда дошъл в катедралния храм с намерение да се причасти с Пречистите Тайни; - но патриархът не само не му позволил да се причасти, но пред целия народ го изобличил за беззаконията му и го отлъчил от Църквата. Варда пламнал от голяма злоба към патриарха и възбудил против него и Михаил: двамата царе, споразумявайки се помежду си, лишили патриарха от престола, като го изпратили в изгнание, а на негово място поставили за патриарх Фотий Асинкрит. Виждайки тези неуредици в църквата, блаженият Николай напуснал своя манастир и като взел и брат си, отишъл с него в едно манастирско село на остров Проконис и там прекарвал живота си в безмълвие, не желаейки да чува нищо за беззаконията на царете. Но той не живял дълго тук, тъй като бил изгонен. Веднъж двамата царе минавали с кораб край мястото, където пребивавал светецът. Знаейки, че той, като мъж добродетелен, се ползва с голяма слава сред хората, те се отбили при него, за да го склонят с ласкателство към единомислие: искали той да потвърди с думи справедливостта на изгонването на патриарха, както и да признае беззаконния брак на Варда. Блаженият не само не одобрил злодеянията им, но им предрекъл, че ще погинат внезапно със зла смърт, ако не се разкаят за злите си дела, което впоследствие се сбъднало. Като чули това от светеца, те се озлобили срещу него и го изгонили; а за игумен на Студийската обител, по тяхна заповед, бил поставен друг. Така блаженият Николай в старостта си отново бил принуден да се скита от място на място. Но и след това беззаконие царете не го оставили на мира. По тяхна заповед той отново бил хванат и отведен във вериги в манастира, където бил затворен в тъмница в продължение на две години, докато двамата царе наистина погинали със зла смърт: Варда бил убит от слугите на Михаил при скарване между царете, когато били на поход срещу сарацините на остров Крит, а Михаил бил убит от домашните си в своя дворец.

След Михаил царския престол заел благочестивият Василий. Той веднага върнал на патриаршеския престол свети Игнатий, а блаженият Николай бил освободен от тъмницата. Царят го повикал при себе си и го убеждавал отново да поеме управлението на своя манастир. Николай, поради старостта си, не желаел това, и само след настоятелната молба на царя се съгласил да поеме управлението на манастира. Царят често канел светеца при себе си, беседвал с него, поучавайки се на добродетелен живот от неговите наставления, и отдавал на светеца голяма почит.

Бог дарувал на Своя угодник дара да изцелява недъзите на хората. Съпругата на царя, Евдокия, била постигната от тежка болест, така че тя, като не получила никаква помощ от лекарите и напълно се отчаяла за своето изцеление, очаквала скоро края си. Но веднъж, като задрямала, тя видяла старец в монашески одежди, сияещ в светлина и слава. Старецът се приближил и казал:

- Уповавай се на Бога, защото ти няма да умреш сега, но ще получиш изцеление и ще бъдеш здрава.

Като се събудила, тя веднага разказала видяното насън на мъжа си и го умолявала да повика при нея всички манастирски старци, известни с добродетелния си живот. Заедно с други старци се явил и блаженият Николай, чието лице сияело в светлина, като на Моисей. Царицата познала в него стареца, видян в съня, станала, поклонила му се и веднага оздравяла напълно.

Тежко заболяла и друга жена, на име Елена, съпруга на патриция Мануил. Тя също била близо до смъртта и родствениците вече приготвили погребални дрехи; но блаженият Николай, като дошъл в дома, прекръстил главата и цялото тяло, и умиращата се вдигнала от болестта си напълно оздравяла. Заболял тежко и съпругът  Мануил. Отчаял се за оздравяването си, тъй като лекарите не му оказали никаква помощ, той очаквал приближаването на смъртта. Преди смъртта си той пожелал да приеме монашески чин и се обърнал към блажения Николай с молба за пострижение. Но блаженият този път отказал да изпълни желанието му и предрекъл, че Бог ще го изцели и че той ще заема високо положение при двора, извършвайки служението си както подобава, и вече след това ще приеме пострижение в монашески чин и ще отиде в другия свят с добри дела. Това предсказание се сбъднало. Мануил скоро оздравял, заемал висши санове при двора и към края на живота си се разболял тежко и бидейки постриган от блажения Николай, отишъл при Бога в монашески чин.

Друг патриций, на име Теофил Мелисен, и неговата съпруга били в голяма скръб, защото всичките им деца умирали след раждането. Веднъж, когато им се родила дъщеря, те донесли новородената при светеца и го молели да бъде възприемник от купелта, вярвайки, че неговите молитви ще я спасят от смърт. Блаженият отказал да бъде възприемник, но възложил ръце върху младенеца, помолил се на Бога и казал на патриция:

- Дух Свети казва: дъщеря ви ще бъде жива, и вие ще видите синове от синовете.

И всичко се сбъднало според неговото предсказание: дъщеря им пораснала в пълно здраве и бидейки красива девица, скоро била омъжена и имала добри деца.

Към края на живота си блаженият Николай се разболял. Когато братята се събрали около леглото му, той се обърнал към тях с въпрос:

- Кажете, братя, от какво имате недостиг в последно време?

Те, удивени от такъв въпрос, отговорили:

- Нямаме жито.

На това блаженият им отговорил:

- Бог, хранил Израил в пустинята, няма да остави и вас: на третия ден след смъртта ми Той ще ви даде пшеница в изобилие.

Като поставил за игумен Климент, бившия иконом, преподобният починал в мир на четвъртия ден от февруари, като преживял седемдесет и пет години, и бил погребан с чест. На третия ден, както предрекъл светецът, в манастира пристигнал кораб с пшеница, изпратен от цар Василий. Климент с радост приел дара на царя и казал на монасите:

- Ето, отци и братя, преподобният наш отец Николай изпълни обещанието си, изпращайки ни пшеница в изобилие.

В същия манастир имало един монах, на име Антоний, който много години страдал от кръвотечение. Изгубил надежда в лекарите, той бил близо до смъртта. Игуменът му заповядал да заеме килията на преподобния Николай, в която той останал до смъртта си. И когато монахът влязъл в тази килия, легнал и задрямал, му се явил преподобният и го попитал:

- Чедо Антоний, от какво боледуваш?

Той му назовал болестта си. Преподобният казал:

- Не бой се, отсега нататък ще бъдеш здрав.

Антоний бързо се събудил и вече не насън, а наяве видял преподобният да излиза от килията, в която останало силно благоухание. Той веднага се почувствал здрав. След това живял четиринадесет години и по молитвите на преподобния Николай не страдал от никаква болест. По неговото застъпничество и ние да се избавим от всякакви душевни и телесни болести в Иисуса Христа, нашия Господ, на Когото подобава слава во веки. Амин.

 

imageВ памет на преподобния Кирил, Новоезерски чудотворец

Преподобният Кирил се родил от благочестиви и богати родители в град Галич. Още като момче той почувствал непреодолимо желание да стане монах. Като напуснал тайно родителския си дом, отишъл от Галич на река Обнора, в обителта на преподобния Корнилий, за когото бил слушал от родителите си. По пътя към манастира Кирил видял старец с бели коси. На въпроса на стареца къде отива той отговорил, че отива в обителта на преподобния Корнилий. Старецът одобрил намерението му и му заповядал да върви с него. На другия ден двамата наближили обителта. Преди да стигнат до нея, старецът дал наставление на юношата и дълго се молил за него, след което, посочвайки с ръка обителта, казал:

- Иди, чедо, при блажения Корнилий, а аз ще го моля да те приеме за монах.

След това старецът благословил отрока и станал невидим. Като се огледал наоколо и не видял стареца, Кирил разбрал, че това било Божие посещение, и благодарил на Бога. След това, като дошъл в манастира, той със сълзи умолявал преподобни Корнилий да го приеме за монах. Предвиждайки в него избран съсъд на Светия Дух, Корнилий го приел с любов и го постригал в монашески чин. Младият монах всецяло се предал на Бога и с гореща любов започнал да извършва подвизите на монашеския живот.

Родителите му го търсили дълго и навсякъде и като не го намерили, плакали за загубата на сина. След няколко години те узнали, че Кирил пребивава в Корнилиевата обител. На дванадесетата година от пребиваването му там баща му дошъл в манастира и се постригал под името Варсануфий, а след време било получено известие за майката на Кирил, че и тя, след като поживяла добродетелно и благочестиво, също починала в монашество с името Елена. Бащата, като преживял в обителта три години в пост и молитва, се преставил в Господа.

След смъртта на родителите си преподобният започнал да се подвизава още по-усърдно, добавяйки трудове към трудовете, работейки и в готварницата, и в пекарната, и преминавайки през всички манастирски послушания.

Стремейки се към висше съвършенство, той решил да води отшелнически живот в горската пустиня. С благословение на свети Корнилий тръгнал на север да обхожда пустините; за храна му служели различни треви и корени, или борови кори; по-често се случвало да вижда зверове, отколкото хора. Понякога отивал в Новгородските и Псковските предели и там се покланял на светите места, молейки се на Господа да му посочи място за постоянно пребиваване.

По небесно указание, блаженият Кирил се отправил към Бяло езеро, а след това отишъл в Тихвинския манастир, на името на Пресвета Богородица, където три дни се молил на Бога и Неговата Пречиста Майка. Света Богородица му се явила насън и му заповядала да върви към Ново езеро. От Кобилинската планина преподобният видял посред езерото Червения остров, обрасъл с гори. На острова Кирил видял огнен стълб на мястото, където сега има манастир, от което разбрал, че това място му е посочено от Бога и Пречистата Богородица.

Като пристигнал на острова, преподобният се заселил под един висок смърч. Тук му се явил насън Ангел Господен и казал, че това място му е приготвено от Господа. Като се събудил, блаженият тръгнал из острова и видял около колибата си следи от човешки нозе. По тях стигнал до село Шиднем и поискал разрешение от жителите му да се засели на острова; като получил разрешението, той си построил килия. На следващата година издигнал и две малки църкви: едната на името на Възкресение Христово, а другата - на името на Пречистата Богородица Одигитрия.

По време на своето пребиваване на острова преподобният усърдно се подвизавал в пост и молитви, претърпявайки много беди и скърби от бесовете и от зли хора. С течение на времето около Кирил се събрали много братя и на Червения остров била основана обител, известна под името Новоезерска.

Достигнал дълбока старост, преподобни Кирил бил награден от Господа с дар на прозорливост и чудотворство. Преди смъртта си преподобният предсказал бедствията, очакващи Руската земя.

- Ще има на нашата земя - казвал той - смутове между хората и големи беди, ще се излее силният Божи гняв, мнозина ще паднат от меч, а други ще бъдат отведени в плен.

Когато при него дошъл неговият ученик Дионисий и запитал:

- Кажи ни, отче, какво ще стане след това?

Преподобният му отговорил:

- След това видях Царя, Седящ на Престол, и пред Него двама юноши с царски венци на главите. И Господ им даде в ръцете оръжие срещу враговете - и всички земни царства ще се поклонят на Седящия на Престола, и нашето царство ще бъде умирено и устроено от Бога. А вие, отци и братя - добавил преподобният, - молете се със сълзи на Бога и Неговата Пречиста Майка за могъществото на Руското царство.

Като се причастил със Светите Тайни и се оградил с кръстното знамение, свети Кирил предал духа си на Бога, на 4 февруари 1532 г., и бил погребан в основаната от него обител.

Тропарь преподобного Кирилла Новоезерского (Новгородского) чудотворца

глас 8

Божиим Духом подвизаемь,/ слез твоих тучами изсохшее напоил еси,/ и безплотное в пустыни житие показал еси,/ и еже из глубины сердца бодренными молитвами и постом/ благодеяния труды уплодоносил еси,/ и вселенную всю просветил еси сиянием чудес твоих,/ отче наш Кирилле. Моли Христа Бога, спастися душам нашим.

Кондак преподобного Кирилла Новоезерского (Новгородского) чудотворца

глас 8

Взбранному и крепкому адаманту,/ прогонителю бесов, новому чудотворцу/ победительная, страстей злых свободившеся,/ благодарственная восписуем ти, отче наш Кирилле. Но яко имея дерзновение у престола Христова,/ верою чтущих тя, град же и люди, молитвою твоею сохраняй,/ ты бо еси стаду твоему похвала и утверждение.

 

imageВ памет на свети свещеномъченик Аврамий, епископ Арвилски

Свети Аврамий бил хванат по заповед на началника на влъхвите през петата година на гонението срещу християните в Персия. Началникът на влъхвите принуждавал светеца да се отрече от Христа и да се поклони на слънцето, но блаженият му казал:

- Жалки нечестивецо! Защо се трудиш напразно, принуждавайки ме да извърша такова непотребно дело? Какво безумие е да оставиш Твореца и да се покланяш на творението! Нима слънцето не е творение на моя Бог?

Тези думи хвърлили в страшен гняв нечестивия мъчител и той заповядал незабавно да съблекат светеца, да го прострат на земята и да го бият по цялото тяло с неокастрени пръчки. Свети Аврамий мъжествено понасял страданията и се молел за своите мъчители, казвайки:

- Господи, не зачитай им този грях, защото те не знаят какво правят.

Виждайки това, началникът на влъхвите заповядал да отсекат главата на светеца с меч. Свещеномъченик Аврамий приел мъченическа смърт в селото, наречено Телман.

На същия ден се чества и паметта на светия мъченик Иадор, пострадал при император Деций.

 

Възпоминание за един богобоязлив отшелник

На този ден се споменава и един богобоязлив и благочестив отшелник, който живял в пустинната планина, намираща се в пределите на египетския град Антиноя; много от идващите при него получавали духовна полза от неговите беседи и добри дела. Но врагът на човешкия род завидял на добродетелния живот на отшелника и възползвайки се от неговата богобоязливост, му внушил такава мисъл: “не подобава други да ти работят или служат, защото ти си недостоен не само някой да ти служи, но и сам да служиш на някого, и затова работи само за себе си. Затова иди в града и продай кошниците, които правиш, купи всичко необходимо за себе си и си иди оттук, за да не бъдеш в тежест на другите”. Дяволът вложил този помисъл в ума на отшелника, защото завиждал на неговото безмълвие и подвизи, от които и други получавали голяма духовна полза, тъй като врагът на човешкия род се старае всички да улови в мрежите си. И ето, уважаваният и прославян от всички за своя добродетелен живот отшелник приел този зъл съвет за добър, излязъл от килията си, не разбирайки хитрите дяволски козни. След време отшелникът срещнал жена и след продължителна беседа с нея поради своето душевно невнимание бил увлечен от похот. След това, като дошъл по внушение на дявола на едно уединено място на реката, накрая разбрал, че е паднал в съгрешение за радост на своя враг, дявола. В отчаяние, че е опечалил Светия Дух, ангелите и светите отци, много от които, живеейки в градовете, побеждавали дявола, отшелникът възнамерявал да се хвърли в речната дълбочина, забравяйки, че Господ винаги е готов да дойде на помощ на всички, уповаващи се на Него и желаещи да се изцелят от съгрешенията си. От такава духовна скръб отшелникът изнемогнал тялом, за голяма радост на дявола. И ако Всемилосърдният Бог не би се притекъл на помощ, той би умрял без покаяние, за радост на бесовете. След това, като дошъл на себе си, монахът започнал да размисля какъв по-труден подвиг на покаяние и християнско търпение да предприеме и да умилостиви Бога - със сълзи и сърдечно съкрушение. И ето, той се върнал в килията си и като заградил входа, започнал да се моли на Бога и да оплаква греха си, проливайки сълзи над себе си, като над мъртвец, като в същото време постел, скърбял и изнурявал плътта си; но и с всичко това не се надявал да заглади своя тежък грях.

Когато братята по обичая идвали при него за душевна полза и чукали на вратата му, той им отговарял:

- Не мога да ви отворя, защото съм дал обет цяла година така да се кая; а вие се молете за мене, недостойния.

Така им отговарял отшелникът, не намирайки какво да им каже и боейки се да не ги съблазни, ако им каже за своето грехопадение, защото той бил известен на всички като строг и изкусен монах. Така прекарал цяла година, постейки строго и каейки се за своето съгрешение.

Когато наближил празникът Пасха, отшелникът, в нощта преди Възкресение Христово, взел нов светилник, налял елей в него, сложил го в нов съд, застанал от вечерта на молитва и казвал:

- Щедри и милостиви Господи, Който искаш и езичниците да се спасят и да познаят истината! Към Тебе прибягвам, Спасителю на нашите души: помилвай мене, който много Те прогневих и извърших много грехове за радост на врага, така че сега, като послушах врага, станах като мъртвец. Но Ти, Господи, Който милваш нечестивите и немилостивите и учиш да бъдем милостиви към ближния, помилвай и се смили и над моята окаяност, защото за Тебе, Всемилосърдния, всичко е възможно. Стори милост над мене, защото Ти си благ и милостив към Твоето създание, и дори изтлелите тела искаш да възкресиш в деня на Твоето възкресение. Чуй ме, Господи, защото духът ми уни в мене, окаяната ми душа се стопи и тялото ми, което оскверних, е изнемогнало; аз не мога и да живея, защото съм недостоен за това. Сега с покаяние прибягвам към Тебе и те моля за прошка на моите съгрешения. Съгреших двойно - и паднах, и се отчаях; но оживи ме, съкрушения, и заповядай на този светилник да се запали от Твоя огън, за да разбера от това, че Ти, превелик в Своите щедрости, ми даряваш прошка на съгрешенията. Цялото останало време на живота си, което Ти, Господи, ми дариш, ще пребъдвам в Твоя страх, спазвайки Твоите заповеди.

Молейки се така, с много сълзи в нощта на Възкресение Христово, отшелникът станал да погледне и като отворил съда, видял, че светилникът не се е запалил. Тогава той отново паднал на лицето си и молел Господа, казвайки:

- Зная, Господи, че трябваше да се увенчая с добрия подвиг, но аз не внимавах в Твоите заповеди, бидейки увличан от плътска похот, и за това трябваше да бъда предаден на мъки заедно с нечестивите; но пощади ме, Господи, съгрешилия и изповядващ своето съгрешение пред всички ангели и праведници. И ако хората няма да се съблазнят, то аз пред всички бих изповядал своето съгрешение. Помилвай ме, Господи, каещия се за своето грехопадение, оживи ме, за да мога да наставлявам и другите.

Като се помолил така три пъти, той бил чут. Като станал след молитвата, отшелникът видял, че светилникът гори, и много се зарадвал, и се укрепил с добро упование на Бога. И се удивлявал на толкова голямата Божия благодат и човеколюбие на Господа, и се развеселил духом, че Бог му е простил съгрешенията и е чул неговата смирена молитва, и казвал:

- Благодаря Ти, Господи, че в този временен живот си помилвал мене, недостойния, с това велико и ново знамение, подавайки ми дръзновение към Тебе: защото Ти милосърдно прощаваш на душите, създадени от Тебе.

Когато възнасял благодарност към Бога, възсиял денят и отшелникът се веселил в Господа, и от радост в този ден забравил и за телесната храна. Огъня на този светилник той поддържал през целия си останал живот, наливайки елей в него, за да не угасне. И Духът Божий отново пребъдвал в него, отново всички узнали за него и получавали духовна полза. Когато се приближил към своя край, няколко дни преди това узнал часа на смъртта си и починал в мир, предавайки душата си в Божиите ръце.

 

imageСвети благоверен велик княз Георгий Всеволодович

Святой благоверный князь Георгий (1189—1238) был вторым сыном великого князя Всеволода Большое Гнездо. В 1212 году, после смерти отца и старшого брата Константина, он унаследовал Владимирский великокняжеский престол. Благоверный князь Георгий отличался благочестием и воинской доблестью. Им был основан Нижний Новгород. В 1237 году на Русскую землю двинулись монголо-татарские орды Батыя. Они разорили Рязань и сожгли Москву. Святой Георгий оставил стольный град на попечение своих сыновей Мстислава и Всеволода (третий сын — Владимир — был в то время в плену у татар) и опытных воевод, а сам двинулся с войском и племянниками — сыновьями Константина — на север, чтобы соединиться с другими князьями. В начале марта он вышел на берега реки Сити. Там 4 марта 1238 года произошла кровавая битва с татарами. Еще перед битвой благоверный князь Георгий получил известие о том, что стольный град Русской земли — Владимир — пал и все его сыновья убиты. Выслушав печальную весть, великий князь обратился с молитвой к Богу, в которой просил Всевышнего сподобить его мученической смерти за веру христианскую и народ православный. И молитва его была услышана: в битве на реке Сити великий князь погиб мученической смертью — ему была отсечена голова. Через некоторое время после битвы возвращался с Белоозера к своей пастве Ростовский епископ Кирилл II. Его путь лежал через поле брани. Среди павших воинов он по одеждам узнал обезглавленное тело великого князя. С благоговением он взял его и перенес в Ростов. Там, при великом плаче всего народа, похоронил его в соборном, храме. Через некоторое время была найдена и честная глава великого князя, которая была приложена к телу. Через два года гроб с телом благоверного князя Георгия с большой торжественностью был перенесен во Владимирский Успенский собор. В 1645 году тело святого князя было обретено нетленным, и состоялось церковное прославление святого. Мощи князя Георгия были переложены в серебряную раку, устроенную Святейшим Патриархом Иосифом.

Тропарь благоверного великого князя Георгия (Юрия) Всеволодовича Владимирского

глас 8

На высоте великаго княжения седя,/ явился еси, благочестием и верою сияя отечеству своему, яко солнце;/ по Святей Троице ревностию разжегся/ и за веру крепко пострадав, кровь твою пролиял еси. Тем и отсеченая твоя за Христа глава свидетельствует яве о тебе,/ прилепшая по смерти к телеси твоему,/ с неюже и до днесь нетленны пребывают мощи твоя,/ от нихже источаеши исцеления душам и телесем нашим. Но яко дерзновение имея ко Христу, страстотерпче Георгие,/ непрестанно моли державу твою и сродник твоих/ безвредну сохранити молитвами твоими.

Кондак благоверного великого князя Георгия

глас 8

Христове смерти подобяся/ и Того испити чашу возжелев, яко Живота,/ за Негоже мужески подвизался еси, презрев земное царство,/ от безбожных варвар пострадав до смерти,/ Георгие Богомудре. Тем моли, спастися верным людем молитвами твоими.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑