Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 17 октомври...
Голготски кръст

†04 октомври по православния календар - Св. свещеномъченик Йеротей Атински  Свв. мъченици Гай, Фавст, Евсевий и Херимон. Св. преподобномъченик Петър, презвитер Капитолийски. Св. преподобни Амон. Св. преподобни Павел Препрости. Свв. мъченик Давикт и дъщеря му Калистения. Свв. мъченици Домнина и двете и дъщери Виринея и Проскудия  Прочетете повече ТУК!

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 29.01.2013 г. / 08:02:24 
Вяра
11.02 по светския - 29 януари по църковния календар - Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец, Св. Лаврентий, затворник Печерски, епископ Туровски

image

Пренасяне на мощите на свети свещеномъченик Игнатий Богоносец

 

След като по заповед на цар Траян свети Игнатий Богоносец бил разкъсан от зверовете в Рим заради Христа (през 107 година, на 20 декември), както се повествува за това в житието му, след него останали няколко по-големи кости.

 

Вярващите, които по това време били в Рим, ги събрали и ги положили на почетно място в същия град, а след това ги пренесли в Антиохия - за защита на града, за изцеление на болните, за утешение на цялото му словесно стадо и за слава на Христа Бога, за името на Когото той ревностно пострадал.

 

 

 

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Житие на преподобния наш отец Лаврентий, затворник Печерски

 

       
 

 

След изкушението, постигнало преподобните Печерски затворници Исаакий и Никита*, придобил известност подвизаващият се в същия манастир блажени Лаврентий, който също добил дръзновение като добър воин Христов, само със собствени сили да води борба със съпротивляващия се на душата погубител - дявола, врага на подвижниците. Той пожелал да се посвети на молитва в строг затвор, като се утвърдил в мисълта, че Господ е имал предвид именно затворническото житие, когато е казал: "А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:6).

 

Но преподобните отци решително го съветвали да не прави това в светия Печерски манастир, където дяволът плетял най-много козни срещу спасяващите се отци.

Те му припомнили, как тук врагът надвил Исаакий и Никита, които се борели срещу него сами, в затвора; и двамата дошли на себе си само след многото молитви на братята.

 

 

 

 


Панорама на Горната Лавра. На преден план е комплексът на Близките пещери.
 

 

      * Манастирът на св. Димитрий Солунски се намирал близо до Печерския манастир. През 1128 г. той бил причислен към Печерската обител
 

 

Тогава свети Лаврентий, като се простил с братята, отишъл в манастира "Свети великомъченик Димитрий", построен от княз Изяслав*, и там се подвизавал в затвор. Той започнал да води най-строг живот и да проявява голяма ревност за спасението си, като с всеки изминал ден предприемал все по-големи трудове, умъртвявайки всички страстни въжделения с въздържание и глад, изкоренявайки ги с духовния меч, тоест със силата на молитвата и угасяйки нажежените стрели на врага с водата на сълзите си. Така с Божията благодат той не само избегнал бесовските стрели, но получил от всещедрия Господ и дар чудесно да изцерява различни болести и недъзи на хората, както и да изгонва бесове.

 

 

 

..

 

Веднъж при преподобния, заедно с много други, бил доведен за изцеление и един човек от Киев, обладан от бяс, който бил толкова свиреп и силен, че с лекота повдигал и хвърлял надалеч дърво, което десетина души с труд биха понесли. Блаженият затворник, желаейки прославянето с благодат на духовното си отечество, светия Печерски манастир, наредил да отведат този човек там.

 

Тогава бесноватият започнал да вика:

 

- При кого ме изпращаш? Аз не смея дори да се доближа до пещерата, тъй като в нея почиват много светии. А в самия манастир има трийсет свети черноризци, от които се боя, а с останалите водя борба.

 

Когато бесноватият съобщил за благодатта, почиваща на светия Печерски манастир, блаженият отново наредил да го отведат там насила, за да се увери по-добре във всичко, казано от него. Тези, които водели бесноватия, като знаели, че той никога не бил ходил в Печерския манастир и не познава никого там, го попитали:

 

- Кои са тези подвижници, от които се боиш?

 

По това време всичките братя в Печерския манастир били сто и осемнайсет на брой.

 

Бесноватият изредил по имена трийсет от тях и казал:

 

- Всички те могат да ме изгонят само с една своя дума.

 

Тогава водещите го му казали отново:

 

- Искаме да те затворим в пещерата. На това той им отговорил:

 

- Каква полза имам да водя борба с мъртвите? Защото те имат много по-голямо дръзновение да се молят на Бога за своите черноризци и за всички, идващи при тях. А ако искате да видите способността ми да се боря, заведете ме в манастира - мога да се боря с всички останали,  освен с посочените трийсет мъже.

 

След това той започнал да показва способността си да говори на еврейски, латински, гръцки и на други езици, които никога не бил и чувал.

 

 

 

Съпровождащите го се уплашили и много се чудели на изменението на речта му и на способността да говори на различни езици. След това, преди да влязат в манастира, нечистият дух напуснал бесноватия. Изцереният започнал да разсъждава и тези, които били с него, се зарадвали.

 

След това всички заедно влезли в светата Печерска църква, за да въздадат хвала на Бога. Узнавайки за това, игуменът дошъл в църквата заедно с всички братя. Изцереният не познавал нито игумена, нито който и да е от онези трийсет мъже, чиито имена споменал по време на беснуването. Тогава започнали да го питат:

 

- Кой те изцери?

 

А той, гледайки към чудотворната икона на Пресвета Богородица, отговорил:

 

- Трийсет свети мъже ни посрещнаха с нея, и аз оздравях. При това той помнел имената на всички тях, но по лице не познавал нито един.

 

Тогава всички заедно въздали хвала на Бога, на Пречистата Му Майка и на светите Му угодници.

 

 

 

Така се прославил светият лик - Печерската обител, по благоустроение Божие, възвестено на блажения затворник Лаврентий, който, след като изминало известно време, оставил Печерската обител и бил възкачен на Туровската катедра (Туров е град в днешна Минска губерния. Св. Лаврентий бил Туровски епископ до 1182 година).

 

      * Св. Лаврентий починал в края на XII век.
 

 

След блажената кончина на свети Лаврентий* тялото му било пренесено в Киево-Печерския манастир и било положено с чест в пещерите, където чудотворните му мощи и досега пребивават нетленни, в чест на виждащия в скришно, но въздаващ на затворниците наяве, прославяния в Троица Бог, Комуто слава во веки. Амин.

 

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

 

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО


 ↑