Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Ноември 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
Днес 25 ноември е 12 ноември 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Св. преподобни Нил Синайски, постник. Св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски. Св. преподобни Нил Мироточиви, Атонски. Св. пророк Ахия. Св. блажени Иоан Власати, Ростовски чудотворец Прочетете повече за светиите ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 24.10.2020 г. / 12:38:27 
Истинската история
Заключителна част на ''ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ''

imageСТАТИЯТА ВКЛЮЧВА ОБОБЩЕНИЕ ЗА СТАРАТА И ПОГЛЕД ВЪРХУ НОВАТА И НАЙ-НОВАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ.

Какво сме наследили от нашите предци? Наследили сме културата, традициите и всичко, което днес ни прави уникални сред останалите народиИ днес хубавите ни песни и мелодии се носят из цял свят, и днес чужденецът е смаян от ритъма на нашите танци. Ние сме свободолюбив народ, никога не сме били робовладелци и винаги сме се борили за свободата си.

Може да обобщим, че българите са старите скити, част от които са обитавали Балканския полуостров, Панония, Дакия, до Карпатите.

Старите скити са се разделили на различни народи под различни имена. Тези, които живеят в Тракия, са се наричали общо траки, в Илирия – илири, в Панония – панонци и т.н. Всички тези скитски народи са се разделили на отделни племена като гети или готи, хуни, българи, авари, пеони, македонци, които от 7 век сл. Христа носят общото име българи. 

В исторически план тези народи са споменати още по времето на троянските войни. По-късно тракийските скити преминават през Босфора към Азия и нападат персите. Скоро персите потеглят на военен поход от Азия към Европа срещу скитите. Едва през 4 век сл. Христа в Македония възниква силна държава, която поробва гърците и персите. Не след дълго време идват римляните и поробват македонците, както по-късно и целия Балкански полуостров до Карпатите. Към края на 4 в.сл.Хр. започва разпадането на Римската империя и етническото пробуждане на поробените скити, тогава някои започват да ги наричат славяни (МОЖЕ БИ, ПОРАДИ ЗАПОЧНАЛОТО МАСОВО ПРИЕМАНЕ ОТ ТЯХ НА ПРАВО СЛАВЯНЕ НА БОГА). 

В 5 в.сл.Хр. под ръководството на Атила те основават голяма скитска държава, която се разпростира чак от р. Рейн до п-в Камчатка и о-в Сахалин (територии, в голяма част населявани от славяни и до днес). Своята политическа независимост скитите или българите запазват до 11 в.сл.Хр., когато падат под владичеството на византийските гърци и отчасти под владичеството на германската империя и маджарите. Българите извоюват своята политическа независимост към края на 12 век (1186 г.). Тази независимост те запазват до 1396 г., когато падат под турко робство. 

Това робство е осигурено на нашия многострадален народ от Венеция и властващите финансово в нея венециански ЕВРЕИКОИТО ПРЕЗ ЦЯЛОТО ПОДПОМАГАТ ТУРСКОТО НАХЛУВАНЕ ВЪВ ВИЗАНТИЯ И НА БАЛКАНИТЕВ България те засилват влиянието си след като нашия цар Иван Александър се жени във втори брак за жителката на търновската ЖИД (ЕВРЕЙСКА)  МАХАЛА, ВЕНЕЦИАНСКАТА ЕВРЕЙКА САРА. Тя приема името Теодора и става ревностна православна християнка, но нейния сънародник и жител на същата махала ЛАЗАР КОЕН ОТВАРЯ ПРЕДАТЕЛСКИ ВРАТИТЕ НА СТОЛИЦАТА ПРЕД ОБСАДИЛИТЕ Я ВОЙСКИ НА ОСМАНЦИТЕ.

Ето как описва тези събития в своето стихотворение „Жидов гроб“ големият наш писател Иван Вазов: 

Жидов гроб"Издайство, измяна позорна

пропусна врага в крепостта

и Царевец як след упорна

отбрана потъна в кръвта.

Бранители храбри паднaха

под турския мстителен нож,

палатите царски пламнаха,

огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата

евреин се мръсен яви,

цалуна му рабски полата

и с вид горделив заяви:

– Преславний войводо, сполучих

услуга да сторя на вас:

аз портата таз нощ отключих

и Царевец в твойта е власт.

Паша милостиви: награда!

– А, ти ли бе хитрия жид?

Велика награда се пада

на подвига твой бележит.

Без теб тез гявури корави

не бих ги тъй лесно сломил,

пред техните зидове здрави

свят много йощ бих потрошил.

За туй якоглавство земята

с телата им мръсни покрих;

сега и на Юда отплата

достойна да дам аз реших.

И викна на двама войника:

– Убийте туй куче сега! –

Изви се ханджар над мръсника,

отфръкна глава от снага...

Но скоро народа във злоба

спуснa се, когато узна

де Юда намери си гроба,

кат ВТОРИ ПЪТ БОГА РАЗПНА,

и камъне град заваляха

с ругателства грозни в трапът,

пътеки безчет пропълзяха

по пустий през векове рът.

Избягаха гадове смрадни,

остана издайникът сам,

затрупан от камъне хладни,

със храчки, проклятья и срам.

Столетья течаха в окови,

столетья на сълзи и страх –

столетия камъне нови

валяха въз Юдиний прах.

Днес грее светата свобода,

свободен е прежния роб,

но камъне йоще народа

изпраща въз Жидовий гроб."

ИСТОРИЯТА НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО:

Сюлейман обявил награда за този, който му помогне да превземе Царевец. И дочакал. Един ден някой подпалил къщите в крепостта и докато хората тичали да гасят пожарите, предателят пуснал турчина и хората му през Френкхисарската порта на Царевец. Турците нахлули в крепостта, грабили, безчестили и палили. Към Янтра тръгнали потоци българска кръв. Сюлейман гледал всичко това, бил доволен, че е превзел твърдината на българите, и чакал те сами да му предадат главния ключ на крепостта.

Когато всичко приключило, жидът (евреинът) отишъл при Сюлейман, за да си вземе наградата. Сюлейман Челеби обаче казал: “Щом предаде своите, ще предадеш и мен” и заповядал да му отрежат главата. Обезглавеният труп скочил, затичал се, защурал се по урви и ярове, докато не паднал в дълбока яма, пълна с отровни змии. Орли и орляци разкъсали тялото. Оттогава това място се нарича Картал баир, или Орлов връх. Българите му казват още Орловец. 

Понеже земята не искала да приеме предателя, много години след това останали да се белеят костите. Хората, които минавали покрай тях, казвали: „Проклет да е!” и хвърляли камък. Грамадата растяла и растяла и… според някои от търновските археолози и изследвачи на старините доскоро на Картала е имало знак, който указвал и доказвал, че легендата е вярна.

За духовното разделение и отслабването на народа ни преди турската инвазия ОСНОВНА ВИНА ИМАТ СЪЩИТЕ ТЕЗИ ЖИДОВЕ (ИУДЕИ), КОИТО ОЩЕ ОТ ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС ЗАПОЧВАТ БОРБА ПРОТИВ НЕГО, ПРОТИВ НЕГОВОТО СПАСИТЕЛНО УЧЕНИЕ И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ. След като разпват Самия Спасител, избиват много от учениците му (които са истински вярващи евреи), после инициират много от преследванията на християните, накрая те започват да създават жидовстващи секти и ереси, като един от основните им методи в борбата с християнството

Ето какво е записано по този въпрос в житието на един от най-големите наши светци:

Св. прподобни Теодосий Търновски. Българска икона от XIX в.Св. прподобни Теодосий Търновски. Българска икона от XIX в.

"Но прелукавият в злобата си дявол изнамери и друга борба против правата вяра. Както в древността НЕБЛАГОДАРНИЯТ ЕВРЕЙСКИ НАРОД СЕ ВДИГНА ПРОТИВ БОГА, Който го е сътворил, и първо уби пророците, които са проповядвали идването на Спасителя, а после сложи ръце и на Самия Него и Го осъдиха на кръстна смърт, поради което Бог им отне Своето достояние - царството, светителството, пророците, помазването, явленията и с една дума всичко по закона и ги предаде на римския народ за разграбване, а оттам те се разсеяха по целия свят и така съществуват до края на света; - така и в ония времена потомството на Корей и Датан, внуците на древното стълпостворение дръзнаха да се докоснат до Господа Христа и нашата Владичица и божествените храмове и допринасяните от тях безкръвни жертви, и ги унижаваха с безумни думи, които трудно се поддават на писане. Дръзваха да безчестят и свещениците, да се присмиват и на монасите, да вършат и други подобни неща. А причина за цялата тяхна беззаконна дързост беше надеждата им на новопокръстената царица Теодора, която беше от техния еврейски род. Но сбъркаха в своето предприятие, защото тя, бидейки благочестива и православна, никак не приемаше някой да хули православната вяра: вярвайки в Господа Иисуса Христа и в Неговата пречиста Майка и във всички светци, тя зидаше много манастири и църкви за слава Божия.

Като чу това ревнителят на православието Теодосий, взе със себе си единонравния си Роман, дойде при царя и като го видя насаме, каза му всичкото тяхно неуместно начинание. И толкова го подтикна към ревност, щото той заповяда никак да не се отлага, а веднага да се свика събор; защото царят многопочиташе добродетелта на преподобния и с удоволствие възприемаше казаното от него и се стараеше във всичко да подражава на неговата ревност. И не само царя, но и царицата, и патриарха подтикна към същата божествена ревност. Прочее, с царски указ се свика събор в новоизградената палата, където председателствуваше царят със синовете си Шишман и Асен, а с тях и патриарх Теодосий, преосвещеният митрополит на великия Преслав Доротей, Доростолският митрополит Захарий, митрополит Лазар на град Овеч, Ловчанският митрополит Партений, Пловдивският митрополит Мануил, Софийският митрополит Леонтий, бедствуващият Мадитски митрополит Яков, епископ Доротей и архимандрит Иоаникий от Великата лавра "Свети Четиридесет мъченици". А от горската пустиня дойдоха с блажени Теодосий тия добродетелни старци: свещеният иеромонах Сава, иеромонах Тимотей, иеромонах Дионисий и множество други монаси. Най-напред с ясен глас изповядаха православната вяра: единородното Слово Божие възприе нашата плът от девическите кърви на пречистата Богоматер и бидейки съвършен Бог, стана и съвършен човек заради нашето спасение. Който не се покланя на въплътения Христос Бог, изписан на икона по човешкото Му естество, и на Неговата пренепорочна Майка, той да бъде проклет и да бъде осъден заедно с неверните! А проклеха и скверната богомилска ерес, тоест месалианска, също така и новопоявената Варлаамова и Акиндинова, чиито служители и представители осъдиха да бъдат прогонени далеч от своите предели, така щото оттогава България се благоустрои чиста от такива духовни плевели и благочестивата вяра засия повече от слънчевите лъчи. После благоверният цар Иван Александър разследва поменатите хулители с голямо внимание по закона и понеже ги намери виновни, заповяда да бъдат осъдени на смърт. Но от човеколюбие замени смъртта с живот, но за да се научат другите да не хулят, ги осъди да бъдат наказани с някакви наказания. Един от тях, макар и не по желание, а от страх, се разкая и молеше свещения събор да бъде приет в непорочната и чиста наша вяра. И беше приет подир съвещанието и решението на целия събор, огласен и кръстен в името на Отца и Сина и Светия Дух, изповяда Христа за Син Божи и Бог, и беше причислен към безпорочното Христово стадо. По решение на царя, патриарха и целия събор беше написан акт за знание и утвърждение всред бъдещите родове, щото евреин вече да не смее по никакъв повод да дръзва и да хули в каквото и да било истинската и благочестива наша вяра. След като съборът тържествува такава победа, свитъкът беше подписан с червените царски букви и подпечатан с царския печат в 28-ата година от царуването на Иван Александър и 1360 година от Рождество Христово. И така всеки си отиде в своята страна, като благочестивите много се радваха, а богоборните еретици ги обля нетърпим позор. Така храбрият божествен Теодосий развълнува към божествена ревност царицата, архиереите и цялото църковно изпълнение, и като някакъв военачалник влязъл във война, победил врага и обърнал го в бягство, така и той сияещ се връщаше в своето жилище и изпълни с неизказана радост тамошните постници.“

10.12 по еретическия,   27 ноември по църковния календар - Св. преподобни Теодосий Търновски

В България жидовете посяват антисоциалните и антидържавни манихейска и месалианска ерес, които тук започват да се наричат БОГОМИЛСТВО. 

На запад приемат имената „катари и албигойци“, като се придържат към същите богохулни и анархистични тезиси ОТ КОИТО ПРОИЗЛИЗАТ ПРОТЕСТАНТИЗМА, СЕКТАНТСТВОТО И ИУДОМАСОНСТВОТО.

богомилиБогомилската ерес нанася тежък удар върху Българската държавност.

Ето част от богохулното им, антидържавно учение, което лежи в основата съвременните богоборчески “социални” движения, на протестантството, на т.нар. “просвещение” и на масонството:

Според тези еретици-сатанисти, Сатанаил бил син на Бога Отца и брат на Иисуса. Той, като бил съборен с своите ангели на небесната твърд (свод), рекъл да осъществи своя замисъл и да създал сегашния видим свет, в противовес на предвечния мир на Бога Отца. След това направил и човека. Адам и Ева били направени от безжизнена пръст и одухотворени посредством двама от падналите ангели (демони), които се поселили в телата на първите человеци. После сатанаил имал сношения с Ева, и тя родила син Каин и дъщеря Каломела. От сношението пък на Адама с Ева се родил Авел, но той бил убит от Каина. Народеното от престъпление грешно човечество се умножило, и сатанаил останал да властвува и урежда създадения от него свят. За да държи хората в зависимост, сатанаил дал на Мойсея закон и го изпратил да им проповядва да обожават създателя на света (т.е. сатанаила) и да му се покоряват. С подобна лъжовна мисия се бил явил по-късно и пророк Илия.

И т.н., глупостите на на безбожниците са много, но ние ще ви запознаем и с анти-народното им "социално" учение.

Според степента на своята подготовка богомилите се делели на три  групи: “съвършени“, "последователи" (вярващи) и "слушатели". Богомилите живеели аскетично, мразели децата и отхвърляли брака като зло, което пречи на спасението им. Поради това "съвършените" трябвало да напуснат жените си. Богомилите не признавали нито светите Тайнства на Църквата, нито решенията на Вселенските събори. Те не вярвали във Възкресението на мъртвите, не почитали светия Кръст Господен, светците и светите им мощи, и били против светите икони, храмовете, чудесата и празниците.

Богомилите ненавиждали и държавната власт, защото вярвали, че и тя е творение на Сатанаил.

Св. цар Петър (927-969) започнал пръв борба с учението на богомилите. На 11 февруари 1211 г. цар Борил (1207-1218) свикал специален събор, който да разгледа учението на богомилите и да го осъди. Това е първият православен събор, свикан и ръководен от български владетел. В него участвали целият клир, всички боляри и множество вярващ народ, както и богомили от цяла България. След продължителен спор с тях, учението им било отхвърлено като еретическо. Богомилите, които се разкаяли, били опростени, а останалите били наказани от царя и прогонени. След събора по нареждане на царя бил преведен гръцкият Синодик от 843 година. Към изложенията на ересите и анатемите, произнасяни в Неделята на Православието, били добавено изложение и проклятие и на богомилството. Този Синодик е един от най-старите запазени старобългарски писмени трудове от XIII в. и е известен под името “Синодик на цар Борил”. По-късно Бориловият синодик бил допълнен от патриарх Евтимий. След като учението на богомилите се разпространило в много области, византийският император Алексий I Комнин (1081-1118) заловил, осъдил и изгорил на клада техния водач Василий Врач и дванадесетте му апостоли през 1111 година.

За жалост в историческата наука богомилството е навлязло като прогресивно явление, а в българското народното съзнание се е отпечатало като “революционно” движение и защита на неоправданите. Истината е, че богомилството остава огромна рана в тялото на Българската православната църква, става повод за откъсването на членове от нея и спомага на отделилите се да приемат исляма и католицизма в по-късните времена.

Например интересен и уникален е случаят с Босненската църквa, която институционализира богомилството, а по-после съдейства за трайната ислямизация на населението на Босна, което днес се идентифицира като бошняци, т.е. славяни-мюсюлмани. Според някои български учени (напр. Пламен Павлов) сходна е появата и на повечето от значимите локални групи на българите мюсюлмани (наричани традиционно българо-мохамедани или „помаци“) — тези българи и днес живеят по места, където богомилското учение е било особено силно (Западните Родопи съвпадат с богомилската „църква Драговичия“, Македония — с „църквата България“ според западните извори), което показва близостта в съдбата на „еретиците“ в Босна и българските земи.

Св. Иларион МъгленскиЕто и изобличение на богомилите от техния съвременник и български преподобен светец Иларион Мъгленски:

"Откъде пък изнамерихте онова хулно и богоненавистно учение, което и бесовете се ужасяват да изрекат? Защото те нарекоха Христа син Давидов, а вие безсрамно дръзвате да твърдите, че плътта му е донесена от небето. О, крайно безумие! Ако тялото Христово беше небесно, нямаше да бъде изложено на постоянни човешки страдания: глад и жажда, сън и умора, печал и сълзи и колко още такива. Ако беше небесен човек, към чието естество се присъедини словото, не би бил тленен, и смъртен, и земен, защото небесните жители са нетленни и безсмъртни. Защо тогава беше нужно въплъщението да бъде от дева? Не само това, но и след възкресението си спасителят, като уверяваше учениците си, че не е привидение или призрак, а плът и кръв, която взе от нас, рече: "Погледнете ръцете и нозете ми, че съм аз самият. Пипнете ме и вижте, защото духът няма плът и кости, а виждате, аз имам." Ако беше привидение, чии ребра Тома докосна?.. Откъде, пак ви питам, измислихте тази душепагубна язва, според която Старият завет беше от дявола? Измъкнете се, хора, от обгърналия ви мрак! Отърсете от очите си съня на безчувствието! Ако Старият завет беше от лукавия, как, като запитаха Спасителя за заповедите на Стария завет: "Коя от тях е първа и по-важна", той отговори: "Първата и най-важна е: "Слушай, Израиле, Господ, твоят Бог е един Господ", и прочее. И когато [този, който го бе запитал], отговори добре, [Иисус] рече: "Не си далеч от царството божие." Как Мойсеевото законодателство, ако беше вражеско, би законоположило да се признава един Господ и Бог? Ако Мойсей проповядва един Господ и Бог и освен него нито служи, нито се покланя на друг, къде са тези неща, които въздигат дяволското начало, и то като му приписват Стария завет?... Ако лукавият е законоположник на Стария завет, как Христос говори: "Изследвайте писанията, защото в тях ще намерите вечния живот.".. Към всички тези нелепости се осмелявате още и кръста да хулите и да го наричате неприятел и нито от апостола поне се срамувате, нито можете да се вразумите. Ако се подчинявате на апостолските предания, защо не се покланяте на кръста, след като Павел каза: "Дано не ми се случва да се хваля освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който светът за мен се разпна и аз за света." И отново: "Словото за кръста е безумие за погиващите, а за нас, които се спасяваме, е сила божия." Ако кръстът е божия сила, както и е, защо не вярвате на силата божия?.. Ако Христос привидно прие човешки образ, както вие считате, или имаше небесна плът, как на осмия ден се обряза според древния закон? Защото дори само това е достатъчно, за да възпре хулите на неразумните... Такива и подобни на тези неща произнесе пресвещеният Иларион пред онова нечисто събрание и затъкна всички уста. Като се изпълниха с много срам, те останаха безгласни като риби и се чудеха на благодатта и силата, които се лееха от устата на истинския пастир... Когато чуха тези неща, умилиха се сърдечно с цялата си душа, паднаха на земята и молеха от него дара на святото кръщение. И мнозина, като укоряваха и оплюваха своята вяра, пристъпиха към съборната църква и се присъединиха към избраното стадо."

03.11 по еретическия, 21 октомври по православния календар - Пренасяне мощите на св. Иларион, епископ Мъгленски

Определения и анатеми на богомилството в Боиловия синодик:

"38 [45]. Понеже вселукавият наш враг разсея по цялата българска земя манихейската ерес, като я смеси с масалианската, на онези, които са основоположници на тази ерес, анатема,

39 [46]. [На] поп Богомил, който при Петър, българския цар, възприе тази манихейска ерес и я разпространи в българската земя, като прибави и това, че Христос Бог наш се е родил от светата Богородица и приснодева Мария само привидно и привидно е бил разпънат, а възприетата плът я възнесъл и я оставил във въздуха, нему, на неговите минали и съществуващи понастоящем ученици, наречени апостоли, анатема.

40 [47]. И на всички, които поддържат тази ерес, на техните обичаи, техните нощни събрания и тайнства и безполезното тяхно учение, както и на онези, които ходят с тях, анатема.

41 [48]. [На] онези, които се обичат с тях и в единодушие с тях ядат и пият и взимат дарове от тях като техни единомишленици, анатема.

42 [49]. [На] онези, които на 24-ия ден от месец юни, на Рождеството на Йоан Кръстителя, извършват влъшвения и влачене на плодове и каквито скверни и подобни на езическа служба тайнства се вършат през тази нощ, анатема.

[50]. [На] онези, които наричат сатаната творец на видимите неща и го назовават разпоредител на дъжд, град и на всичко, което произлиза от земята, анатема.

44 [51]. [На] онези, които говорят, че сатаната е създал Адам и Ева, анатема.

45 [52]. [На] онези, които отхвърлят свещените писания, що боговидецът Мойсей, Илия Тезвитянин и останалите свети пророци и патриарси приеха от Бога, и казват, че те са на сатаната, и тези, подтиквани от тогова, са написали онова, що са написали и което казаха за Христос, и без да желаят и по принуда са говорили и поради това богомилите отхвърлят написаните в Стария завет книги и просиялите в него свети пророци, анатема.

46 [53]. [На] онези, които казват, че жената зачева в утробата си със съдействието на сатаната и оттогава сатаната пребивава неотстъпно дори и до раждането на младенеца, което не може да бъде прогонено чрез светото кръщение, но само чрез молитва и пост, на онези, които говорят така, анатема.

47 [54]. [На] онези, които ругаят Йоан Кръстител, като казват, че той идва от сатаната, както и кръщението във вода, и поради това се отвръщат от водното кръщение и се кръщават без вода, само като кажат „Отче наш", анатема.

48 [55]. [На] онези, които се отвръщат от всички пения в свещените и божествени църкви и от самия дом божий, какъвто е църквата, и казват, че трябва да се пее само „Отче наш", на което и място да се случи, анатема.

49 [56]. [На] онези, които отхвърлят и ругаят светата и свещена служба и цялото светителско устройство, като казват, че те са изобретение на сатаната, анатема.

50 [57]. [На] онези, които отхвърлят и подиграват причастието е честното тяло на нашия господ Исус Христос, като отхвърлят и цялото тайнство, което е било извършено от Христа Исуса Господа наш заради нашето спасение, анатема.

51 [58]. [На] онези, които отхвърлят поклонението на честния и животворен кръст и на светите и свещени икони, анатема.

52 [59]. [На] онези, които приемат някого от тези еретици в Светата Божа Църква, преди изповядването им и проклятие на цялата ерес, както е казано, анатема.

53 [60]. [На] Василий Врач, който в Константиновия град разся тази триокаяна богомилска ерес при православния цар Алексий Комнин, анатема."

Из "Синодик, който се чете в Първата неделя от поста” (Борилов синодик)

Когато гледате учението им, разбирате защо лесно са приели после исляма и са се нарекли помаци и бошняци.

imageИ така, след като превземат отслабената от евреите и техните слуги еретици България, турците унищожават българската интелигенция и аристокрация, като се опитват да я обърнат в мюсюлманското кривоверие. Повечето български благородници отказват да приемат нечестивата вяра, като предпочитат да умрат, заедно със семействата си в мъчения, но да следват Спасителя Христос и да запазят българското име и род, за което получават християнски мъченически венец и вечен живот близо до Бога. Малка част от българите приемат сатанинското садистично зловерие, с което запазват телата и имотите си, но осъждат душите си. Децата на тези предатели, техните единоверци от Анадола все още наричат гяури!

Трудно някой, някога може да опише зверствата на които са били подложени Българите през турското робство. Батак е само кратък епизод от непрестанния ад в който е живял нашият народ (въпреки, че и него се мъчат да отрекат). Ще се опитаме да припомним само някои от многобройните български голготи.

Като начало ще споменем, че българите никога не са преклонили глава пред поробителя и съпротивата е била активна през цялото време на робството. Вдигат се стотици бунтове и много въстания, 14 от които широкомащабни. Многобройни са и хайдушките чети, които поддържат огъня на борбата непрекъснато. Масово е и участието на наши доброволци в над 50 християнски похода срещу османците, а също и в Гръцката и Сръбската освободителни войни. Ето и някои по – важни събития:

1. - Походът на воеводата Стефан Елеазар през 1402 г.; 2. - въстанието на Шишмановци в 1405 г.; 3, 4, 5. - походите на Владислав III Варненски в 1443-1444 г.; и походите на Георги Кастриот (Скендер бег) 1443-1467 г. ; 6. - въстанието в Прилепско в 1564 г.; 7. - въстанието на войниганите в Панагюрище 1575 г.; 8. - Търновското въстание в 1595 г.; 9 - възстанието на поп Мартин в Русенско 1637 г.; 10 - Търновското въстание в 1686 г.; 11 - Чипровското въстание в 1688 г.; 12 - Марино въстание в Търново през 1700 г.; 13 - участие на софиянци в Австро-турската война от 1737 г.; 14 - Гръцко-българската завера в 1821 г.; 15 - Знеполското въстание в 1830 г.; 16 - Берковското въстание в 1835 г.; 17 - Върбановото въстание в 1837 г.; 18 - Пиротското въстание в 1838 г.; 19 - Априлското въстание в 1876 г.; 20 - Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. Тези и други важни исторически моменти целенасочено не се споменават или драстично се омаловажават и с всяка година все по - слабо се изучават в часовете по история, но за сметка на това все по – упорито се говори за някакво османско присъствие. Да видим в какво се изразява това така наречено „присъствие”.

Още с започването на турската инвазия в България всяко превзето селище е било подлагано на разорение и поголовна сеч над жителите, които не са успели да избягат. Тези кървави събития са подробно описвани от османските историци. Ето само някои цитати от хрониката „Огледало на света” на Мехмед Нешри „... И настанала такава сеч, че конете на правоверните взели да стъпват не по земя, а по мъртви гяурски тела. Тогава Исхак бей извикал: „Хей правоверни! Стига сте клали! Започвайте да вземате роби!...'' „... Разлютил се пашата (Али паша) и тоз час изкомандвал войската. Разрушили и опустошили крепостта Венчан (с. Венчан, Варненско), а народа й смазали на кюфте или го заробили..."; „...така били затрити няколко хиляди неверници. Изклали ги и те отведнъж изчезнали от лицето на света...". Турските хроники са пълни с подобни потресаващи описания на извършвания над Българите геноцид. През този период целенасочено е ликвидирана и почти цялата Българска аристокрация. По нататък в годините на робството след всеки бунт или въстание голяма част от населението на съответната област е било избивано или продавано в робство. Например при второто Търновско въстание от 1686 г. повече от половината население на града е изклано, а в Габровско, Троянско и Златишко са убити над 5000 човека. През 1596 г. силезиецът Фридрих Зейдел пише, че при преминаването си край София и Ниш в полетата около пътя вижда камари от трупове и стотици набучени на кол глави на разбунтували се Български християни. Особено кърваво е било потушаването на Чипровското въстание от 1688 г.. Невероятен е бил терора от страна на кърджалийските банди, които достигали до 4 – 5 хиляди души. Те ограбват и изгарят Копривщица, Панагюрище, Калофер, Станимака, Раково, Арбанаси и други процъфтяващи селища, като избиват десетки хиляди Българи. По време на потурчванията, хиляди от тези които не искали да сменят вярата си са ликвидирани със зверски садизъм, включващ окачване на ченгели, дране на кожа, късане с клещи на живо месо, заравяне или изгаряне на живи хора, набиване на кол, разпаряне на коремите на бременни и т.н. Много жени, млади момичета и деца били масово изнасилвани пред очите на близките им. Доста от тези „подвизи” на „правоверните” са описани с гордост в техните хроники. 

След масовите и регулярни изтребвания от българите остават предимно селяни, които до такава степен биват потиснати, че загубват своето национално съзнание.

Вече спира да се говори за българи на Балканския полуостров. 

През 1762 г. един български монах от Атон – Паисий Хилендарски, открива, че българите някога са имали голям, силен, самостоятелен народ и велики царства. За да събуди народното самосъзнание, Паисий написва кратка българска история, която не се печата, а във вид на ръкопис се чете и преписва от различни родолюбиви българи.

ЕВРЕИОт това пробуждане на народа ни, обаче се възползва юдейския синедрион и ръководеното от него юдомасонство. Те успяват да подведат изстрадалите ни сънародници в борба срещу каноничната йерархия на православната Църква, а също и да настроят българите едни срещу други. Разликата на революционерите масони със старите хайдути веднага проличава - те започват да изнудват и ограбват не турците, а сънародниците си. Другото нещо, което правят е да разделят народа, като настроят едни срещу други богатите и бедните българи. И третото, най-съществено е да подведат част от духовенството в ерес, като повлекат много наши сънародници в ада, където са техните невидими духовни водачи.

Подобни на нашите личности, организации, ритуали и процеси не са нови. Те са се случвали на първо място при холандската и английската, а после френската и другите буржоазни революции, освободителни и граждански войни. Ще се случат и в Османската империя и в Русия, където по това време във висшите, средните и ниските етажи на властта вече е пълно със юдеи и техни духовни роби – гоите от ложите.

Принципът „убий с чужд нож” - в Талмуда съществува един важен принцип за водене на война с християнския свят. Той се състои в използването на вътрешните ресурси на дадена страна за водене на война със самата нея. Най-сигурният начин е чрез предизвикване на вътрешни противоречия и конфликти, които да доведат до пълен хаос и самоунищожение. Във всяка страна се създават звена от млади революционери, верни до смърт на идеята за социална „промяна”, която може да бъде осъществена само чрез разрушаване на съществуващия от столетия обществен порядък, като за целта той бива изкаран като „закостенял”, „упадъчен”, „ретрограден” и „спъващ прогреса”.

По тази схема е извършена революцията на Кромуел в Англия през 1645 г., във Франция от 1789 г., разделянето на Австрия през 1847 г. и т.н. Но предизвиканите граждански войни, екзекуции на монарсите (в Англия и Франция) и предизвиканите междусъседски войни (Австрия срещу Италия, Франция срещу Англия, Англия срещу Испания, Прусия срещу Франция, САЩ срещу Англия и т.н) се оказват недостатъчни, за да се промени геополитическата карта на Европа и света и най-вече европейците да бъдат принудени да се откажат от вярата в Бога и предаността към своя монарх. Необходима била широкомащабна и съгласувана акция по разпада на европейските християнски държави в дотогавашния им вид и създаването на атеистични режими-диктатури.

В справедливата освободителна борба на нашия православен народ изведнъж се появяват нови, добре организирани, обучени и ръководени от чужбина личности, които уж се водят православни и пеят в църквите, а захвърлят расото, използват някакви странни знаци и пароли, снимат се с черепи и изискват някакви още по-странни ритуали на клетви пред тези черепи или пред зачеркната с оръдия за убиване Библия.

image
Септември 1875 г. Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Букурещ

 

image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това, което се вижда на масата само говори за себе си: 

imageimage

 

 

 

 

 

 

Подобни запечатани моменти можем да видим и в други части на света:

image
Очертания младеж е Прескот Буш - дядото на Д. Буш. Той е бил един от най-големите трафиканти на опиум в САЩ и основен спонсор на Хитлер. Масонското общество е "Череп и кости".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Относно други подобни символики можем да се вгледаме и в официалните знаци на ВМРО:

image 

 

 

 

 

 

 

 

image

На по-горната снимка Никола Славков е поставил ръката си под ревера. Това е знак, наречен в масонството "скрита ръка" и се ползва от майсторите "зидари". Ето други негови "колеги" богоборци, спомогнали за унищожаване на националната интелигенция и аристокрация:

image   image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето и част от местните "майстори": 

image
От ляво на дясно Никола Обретенов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Захарий Стоянов

Дяволията на нашите революционери е ясно изразена в изпълнените с гордост и самолюбие  сатанински строфи, писани от техния "брат": 

"О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в МЕНЕ...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

ПРАВОСЛАВНИТЕ СКОТОВЕ"

"МОЯТА молитва" Хр. Ботев

 

Според сатаниста масон, всички православни български царе, патриарси, светии (дори и тези създали азбуката, на която е писал мерзостите си) и ЦЕЛОКУПНИЯ БЪЛГАРСКИ ХРИСТИЯНСКИ НАРОД, СА ЧИСТО И ПРОСТО СКОТОВЕ!

Симпатиите им към урудливите чифутски утопиии, с които евреите богоубийци блъснаха народите в самоунищожение и най-вече КЪМ БЛЕНУВАНИЯ ОТ ЮДА И НЕГОВОТО ЮДОМАСОНСТВО "НОВ СВЕТОВЕН РЕД", ЛИЧАТ ЯСНО В СЛЕДНИТЕ РЕДОВЕ, ПИСАНИ ОТ СЪЩИЯ БОГОБОРЕЦ И РАЗВРАТИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ:

"Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо,.. И в единний комунистически ред на обществото,.. И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти... Изповядвам единний светъл комунизъм,.. Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят." 

"Символ-верую на българската комуна" Хр. Ботев. 

Тези две произведения представляват гавра с двете основни молитви в православието „Отче наш“  и „Символ верую“, с които българския народ се е молил в годините на черното робство и е пазил своето име и ПРАВОСЛАВНА ВЯРА.

Ако има съмнения относно авторството на второто, то следващите редове ясно доказват комунистическата същност на Ботев:

Телеграма от Христо Ботев до Парижката комуна, 1871 "Париж

Комитет на Комуната

Братски и сърдечни поздрав от българската комуна.

Да живее Комуната!

Революционери емигранти

Ботйов, Попов

Източник

Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.202

Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба.“  Христо Ботев за Парижката комуна в памфлета „Смешен плач“, публикуван в бр. 2 на вестник „Дума на българските емигранти“.

Подобни "глобални" и новаторски мисли излива и ДРУГАРЯ на Ботев , кумира на българите, ДЖИНГИБИТО (подобния на демон), Васил Кунчев:

„БРАТСТВО и съвършеното РАВЕНСТВО между ВСИЧКИ народности. Българи, ТУРЦИ, ЕВРЕИ и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение“ Нареда на Васил Левски

Унищожаването на нашите православни и национални устои е „узаконено“ от техните братя „зидари“ във вече „освободена“ България:

„Християните от неправославно изповедание и друговерците,.. а така също и чужденци, които постоянно или само временно живеят в България, ползват се със свобода на вероизповеданието си“ Конституция, приета от Учредителното събрание в Търново през 1879 г.

От такива писания на подобни народни "герои" тръгва разпада на българската духовност и народност, за да достигне отчайващото ниво, което виждаме днес навсякъде около нас.

В писмо-дописка до Каравелов в Букурещ, писана преди 28 януари 1871 г. пък се казва: „Г. редакторе на в. “Свобода”, бай Каравелов, … Ние, българите, бяхме честити чак отсега да се сдобием с вестник пълно свободен,.. Време е с един труд да спечелим онова, което търсили са и търсят братята французи, т. е. млада Франция,  млада Русия и пр.”. Тук се визират директно масонските ложи „Млада Франция”, „Млада Русия”.

image
image

 

 

 

 

 

 

 

 

image 

image

 

 

 

 

 

 

 

image  

 

image

  
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
image image

Паметника на „апостола“, съграден от неговите „братя“ зидари представлява огромен окултен символ в центъра на столицата. Не случайно е избран обелиск и не е случайно разположението му в центъра на кръгово движение. Аналогията е с апотеози на повсеместната масонска символика, като вашингтонския монумент, а също и с обелиска във Ватикана. Този идол е възприет от египетските жреци на Хор и представлява фалосът на божеството, вписан в окръжност, символизираща женски орган. Сцената изобразява окултно заклинание, целящо неглижирането на духовността и хвърлянето на хората в бездната на първичните страсти на материята. Други сатанински символики по паметника на родния иудомасон, са рогати черепи налапали кръстове, около които се завихрят змии! Тяхната част от паметника е стъпила върху килнат православен кръст и върху образа на самия техен „апостол“, който гледа замислено и примирено към залязващото слънце!

13-метровият обелиск е охраняван от крилати змейове (или грифони) и е осветяван от лампи, стъпили на лапи с три пръста (като на влечуго). 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А Левски ще напомня и в други свои писма: „и гледайте да работите по-скоро, защото усилва своята дейност и комитета „Млада Турция”. И още: „ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга … по новото зидане.”

Републиканската идея е подета в новите времена от юдомасоните, защото тя отрича православната държава с миропомазания самовластен монарх, води народите към революции и избиване на националната си аристокрация и интелигенция и предоставянето на властта в ръцете на „братята“, които въвеждат партийната партизанщина, разделението и анархията над които невидимо властва задграничния синедрион.

Плеяда публицисти-общественици подготвяли и разоравали тази отровна нива, като щедро сеели в нея драконовите зъби на чуждите идеологии, и от която съвсем скоро щели да дадат горчив плод модели на поведение и мислене, напълно непознати на българина. Те рисували уродливи, карикатурни образи на духовниците, предизвикващи погнуса и отвращение. Осмиването на всички християнски ценности, но особено на духовника – свещеник или монах – под една или друга форма – става неизменна тема в произведенията на нашите „възрожденци”, а по-късно и класици, като започнем от Л. Каравелов, П. Р. Славейков, З. Стоянов, Хр. Ботев, и стигнем чак до Елин Пелин. В такава хранителна среда се развивали нашите млади бунтовници.

Чрез революциите от ХVІІІ-ХХ век било извършено най-масовото богоотричане в по-новата световна история, което било своебразен противовес на масовото покръстване на християнските народи на Европа през ІV-V и ІХ-Х век. Цар, държава, семейство, училище и Църква се превърнали в най-омразните неща за всеки революционер, а днес и за много българи.

„Наредата” е новият Типик на новия „апостол на свободата”.

Действията заложени в нея не закъсняват. Първото убийство е знаково! То е на дякон Паисий от Ловеч, екзекутиран от тайната полиция на Левски по подозрение, че може би говори против революционерите! След това първо убийство Левски ще напише на Каравелов в едно писмо от август 1872 г.: „Тайната полиция стори сефтето да убива. От днес нататък ще бъде евтино”. Това е предупреждение и към самия Каравелов, но и една цинична констатация. Тя бележи печалното начало на политическите убийства в България. Започва нашия национален канибализъм, който ЩЕ БЪДЕ УМЕЛО РЪКОВОДЕН ОТ ЗАДГРАНИЧНИТЕ „БРАТЯ“ и в следващите петдесетина години ще вземе хиляди и хиляди жертви.

При подготовката на революциите от края на XIX в., за първи път в масонството се налага образът на „духовника”-революционер. Изразител на тази идея станал Мацини. Мистика и светско поведение били смесени в една обсебваща и покоряваща съзнанието на младите хора сплав. Този модел е наложен от самия Албърт Пайк. Чрез едно свое „Окръжно” известие той се разпорежда да бъдат привличани по-често към ложите свещеници, понеже увличали хората и те им се доверявали най-лесно.

Нашите революционни комитети копират гръцките етерии – въстанически тайни общества, които са анатемосани от православната Църква, като масонски. Един от нашите революционери „духовници“ – Иларион Макариополски, произлиза от подобно общество, наречено „андроско“ и образувано от философа еретик Теофил Каирис, който е бил яростен отрицател на християнството. Иларион с неговите „братя“ в крайна сметка успяват да осъществят основната си задача, поставена им от ложата „майка“, като правят разкол в православната ни Църква. Разбира се „Обединената Велика Ложа на Англия“  ги подпомага активно чрез английската дипломация и чрез англиканската църква, чиито духовен водач е самият английския монарх.

Признаците на разрушителните етно – еретически български идеи се появяват за първи път официално на Патриаршеското събрание в Константинопол (1858-1860 г.). В свое послание към събранието част от нашите сънародници предявяват изисквания, които открито влизат в противоречие с каноните на Светата Църква. Те искали да се избират Архиереите в българските епархии на неканоничен (ДЕМОКРАТИЧНО - РЕПУБЛИКАНСКИ) принцип чрез гласоподаване на светските и духовни първенци. Вселенските събори са определили, че това става само с епископско гласоподаване. Българите ПЪРВИ в историята на православието са дръзнали да въведат от светския живот в Църквата новото начало на националните различия – филетизма, начало, КОЕТО Е ПРОТИВНО НА ЕВАНГЕЛИЕТО И НА ЦЪРКОВНИТЕ КАНОНИ.

И така, последното молитвено общение между Патриаршията и част от българите, възприели отровните еретически западни идеи е при опелото на големия родолюбец княз Богориди на 1 август 1859 г. С неговата смърт се премахва и последната пречка пред разколниците. Следва и първият официален акт на отстъпление: - на 3 април 1860 г. по време на Великденската тържествена литургия Иларион Макариополски престава да споменава каноничния Всесветейши Константинополски Патриарх Кирил VII. Без срам и в нарушение на клетвите които е дал пред Светата Христова Църква, МАСОНА Иларион казва само „всякое епископство православное“, точно като някакъв самозван Архиепископ на всички българи. На другия ден и в последствие той с еретическата си уста продължава да разглася пагубната проповед на духовно и нравствено въстание (РЕВОЛЮЦИЯ). Вестник „България“, който забележете - активно работи за уния с католиците, представя Иларион като жертва на бунт в църквата. Именно униатската, прозападна партия на Драган Цанков успява да внуши, че всяко споразумение с Патриаршията е гибелно за българското движение.

На 2 март българите анатемосват гръцките Епископи и Всесветейшия Патриарх Йоаким II, нещо безпрецедентно в историята на Православната Църква, напомнящо за Лютер и най – острите сблъсквания по време на Реформацията. Разколниците вземат и друго още по – зашеметяващо решение – да основат нечувана до тогава в историята на православието своя българска народна филетистка църква, която признава само основателя на Църквата Иисус Христос и е непринадлежаща към никое друго вероизповедание. Явна е приликата с протестантизма.

imageimageУчредената по протестантски модел, самообявила се българска „екзархия“ е акуратно легализирана от другия голям враг на Православието и верен приятел на Англия – безбожния падишах. Той издава специален ферман с който признава националната секта на „братята“. Еретическото сборище е анатемосано от православните Църкви по света. На 15 май Синодът на Константинополския Патриарх низвергва самопровъзгласения „Екзарх“ Антим, а отлъчения вече Иларион бива предаден на вечна анатема.

През август 1872 г. в Константинополския Патриаршески храм „Свети великомъченик Георги“ се свиква Свят Велик Всеправославен Събор на който присъстват представители на Константинополския Патриархат, Александрийския Патриарх Софроний IV, Антиохийския Патриарх Иеротей, Йерусалимския Патриарх Кирилл II и Кипърския Архиепископ Софроний.

Ето и решението на Светият Събор: „.. ДА СЕ ОСЪДИ СЪГЛАСНО С БОЖЕСТВЕНИТЕ И СВЕЩЕНИ ПРАВИЛА НА НАШАТА СВЕТА ПРАВОСЛАВНА СЪБОРНА ЦЪРКВА ОНОВА, КОЕТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ЧУВА В ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА, И Е СЪВСЕМ СТРАННО, ТОЕСТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА НАРОДОПЛЕМЕННАТА РАЗЛИКА ОТ НЕЧЕСТИВИ И НИЗВЕРГНАТИ АРХИЕРЕИ, ПОКРОВИТЕЛИ И ПРЕДВОДИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА БУНА, И КОЕТО КАТО РАЗКОЛ НИЕ ПРЕДАВАМЕ НА ВЕЧНА АНАТЕМА. ВПРОЧЕМ И НИЗВЕРГНАТИТЕ И ОТЛЪЧЕНИ БИВШИ ЕДНО ВРЕМЕ АРХИЕРЕИ, ЗАЕДНО С ОНЕЗИ ОТ БЪЛГАРИТЕ БИЛО ЕДНО ЛИЦЕ, БИЛО ГРАДОВЕ, ИЛИ СЕЛА, КОИТО СЛЕДВАТ СЛЕД ТАЗИ ЕРЕС НА ПЛЕМЕННОСТ, НИЕ ТАКИВА ГИ ПРОВЪЗГЛАСЯВАМЕ КАТО ОТЦЕПЕНИ ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА, ТОЕСТ СХИЗМАТИЦИ ИЛИ КОЕТО Е ВСЕ ЕДНО РАЗКОЛНИЦИ“.

image

Какво се случва веднага след ОТПАДАНЕТО ОТ БОГА на голяма част от многострадалния ни народ всички знаем. Думите на епископ Игнатий Брянчанинов ясно описват същността на явлението: „лекомисленото отстъпничество на православните християни от единствената спасителна Истина (Йоан 14:6) вдига от тях охранителната Божия благодат (Лук. 24:49; Деян. 2:2-4; Дан. 12:7), развързва силата на дявола над тях (Откр. 20:3) и дава възможност на мрачните духове от преизподнята да изпълнят поднебесното пространство с присъствието си...“.

Българите стават играчка в ръцете на сатана и неговите демони и се превръщат в поредните кукли в техния световен театър. Започват предателства, арести и присъди, довели до едно преждевременно, неорганизирано, ограничено по територия и численост въстание (за разлика от добре организираните, масови и сплотени действия на осъществените преди това от православните сърби и гърци освободителни борби).

След въстанията в Нишко и Пиротско от 1876 г., изпратените западни кореспонденти са потресени от видяното. Те пишат за около 60 изгорени села пълни с трупове на жени и деца. Още по-страшно е след велия априлски бунт, когато върху българите се изсипват нечувани масови кланета, изнасилвания, мъчения, погроми, грабежи, палежи, изселвания, арести и заточения. Всички събития не са случайност, а са добре заплануван акт на масово жертвоприношение пред олтара на злия масонски „бог“. Кланетата над българите се осъществяват през МЕСЕЦ МАЙ, ЗА ДА ОЗНАМЕНУВАТ С КЪРВАВ РИТУАЛ 100 ГОДИШНИНАТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ВИСШАТА МАСОНСКА ЛОЖА НА ИЛЮМИНАТИТЕ (МАЙ 1776 Г.). (Вижте още по темата ТУК)

Априлското въстание представлява връхна точка на геноцида над българите. Срещу 10 000 въстаници турците пращат около 10 000 души редовна армия и около 80 000 башибозук, които подлагат Българите на небивали кланета и гаври. Цялото население на Панагюрище било подложено на сеч, а града изгорен. Много от въстаниците се самоубивали за да не попаднат в ръцете на турците. Башибозушките жестокости в Клисура са неописуеми. Жените и децата са били насичани на парчета с ятагани и тежки каракулаци (вид извит нож). В село Зли дол хората на Тосун бей избиват над 200 души мирно население, главно старци, жени и деца. В Белово редовна войска изколва около 50 души въстаници от четата на Тодор Хайдутина. На юг от Белово турски редовни и нередовни войски също извършват кланета. В Копривщица, въпреки че въстаниците се предават и плащат огромен откуп (злато, сребро, ценни предмети и др.) са убити над 150 души. Перущица била нападната от башибозушките отряди и много хора, предимно жени и деца, били безмилостно изклани в черквата „Св. Архангел Михаил". След погрома едно от цветущите български селища, представлявало купища димящи развалини. Убити били над 1000 души. В Брацигово са избити са над 150 души, а повече от 250 са изпратени на заточение в Диарбекирските затвори. Един от водачите на бунта, Васил Петлешков, е подложен на нечовешки мъчения и накрая издъхва докато е печен на бавен огън. Най-голяма е касапницата в Батак, където в кланетата наред с редовната войска на Ахмед ага Барутанлията и башибозука се включили и мобилизирани от околните села помаци. Много от защитниците на града са подлъгани, че ако се предадат ще бъдат пощадени и те предават оръжието си. Започва обаче безмилостна сеч. Пред училището е поставен специален дръвник и на него са посечени десетки жени, деца и старци. Същото става и в черквата „Св. Неделя". Около дръвника се образуват купища от човешки тела и глави. Клането продължава с часове. Много хора са изгорени живи. Ето какви са свидетелствата на американския журналист и общественик Джанюариъс Макгахан, който пристига в града след погромите: „... Ние говорихме с много жени, преминали всичките етапи на мъчението, без последния (убиването!). Процедурата, изглежда, е била следната: турците хващали жена, събличали я внимателно по риза, оставяли настрана ония дрехи които са били ценни, и всички украшения и скъпоценности, които тя би могла да води със себе си. Много от турците поемали грижата да я изнасилят, а последният от тях я убивал или не, съобразно какво му е настроението...". В Батак Макгахан вижда училището, в което живи са изгорени над 200 жени и деца! По улиците се стелели трупове на убити с дивашка жестокост Българи, чийто останки били разнасяни наоколо от подивели кучета. В църквата и около нея открили останките на над 3000 души укрили се тук от башибозуците - главно жени и деца. Тези кости са съхранени и досега в костницата към църквата, където всеки може да ги види. Извергите в Батак пленили около 200 млади момичета, които трябвало да им бъдат на разположение в продължение на няколко дни, докато ограбят и разрушат града и убият, който е останал след клането. След като били насилвани дни наред, накрая една по една ги обезглавили, за да не оставят свидетели на злодеянията. Купчината от техните черепи и кости е видяна от Макгахан на един хълм над града. Макгахан твърди, че в Батак са убити не по-малко от 6000 души, а в Панагюрище над 3000 души. Ето какво говорят и архивите на поп Минчо Кънчев: ''В Пловдивско около 70 - 80 села са разорени и опустошени и хиляди души, без разлика на род и възраст, се изтребиха... Колко клети сиромаси Българи има изтрепани по пътищата и на кол набити от башибозуците. По-долните чиновници и заптиета се разполагали, както си щели, със затворниците, които броили по-долни от животните...".По-нататък в повествованието поп Минчо Кънчев описва невероятни зверства, извършени по заповед на властите с Българите: набиване на кол, печене на живи хора на огън, разпаряне коремите на бременни жени, изнасилвания на деца (момичета и момчета), като много от жертвите след това умирали от разкъсванията и вътрешните кръвоизливи. За тези ужасни престъпления Високата порта (турското правителство) наградила главните извършители - паши, бейове, управители, военачалници и други с медали и държавни отличия, а пред Европа и пред света се опитвала да омаловажава извършения геноцид. В Търновско също се извършват големи погроми. В Дряновския манастир 200 четника са обсадени и избити от няколко хилядна турска войска. Жестоки кланета са извършени в Батошево, Кръвеник и Ново село, както и в много села от Габровско, Ловешко, Севлиевско,Трявна, Ямболско и Сливенско. В Ново село например броят на убитите българи възлизал на 691, от които 350 били жени и деца. Това било извършено от башибозушката войска начело с плевенския каймакам Дели Неджиб и Саадулах ефенди от Севлиево. В манастира „Св. Троица" убили монахините, като преди това им отрязали ръцете и ги изнасилили. По данни от докладите на английския вицеконсул в Бургас Чарлз Брофи по заповед на Шевкет паша в Бояджик са изклани над 1500 души, всички къщи били запалени и разрушени и цялото имущество разграбено . Според англичанина в целия Сливенски Санджак и чак до Бургас, а също и към Свиленград от турска страна били извършени подобни кланета. От убийствата в Бояджик по чудо оцелява Иван Атанасов - баща на световно известния Джон Атанасов, създателя на компютъра. Турският ятаган само резнал челото на Иван (бебе тогава). На 13 години той емигрира в САЩ заедно с вуйчо си Константин. Колко ли други знайни и незнайни гении и велики българи са били погубени от турската паплач? В Източна Македония също били извършени погроми и масови убийства над Българите като селата. Разловци, Смиленци, Владимирово, Лъки, Беровско, Малешево, Пиянечко и други от Солунския вилает са опожарени, а населението им е избито. Тук не можем в детайли да опишем всички жестокости, на които били подложени българите. Тези данни се съдържат в специалната литература и архивите от онова време. Затова ще направим някои обобщения и ще дадем числа, които са достатъчно красноречиви, че събитията и действията на турците през 1876 г. не са случайни и стихийни, както искат да ги представят някои историци, а става въпрос за добре организирано и систематично провеждано изтребление. При това освен чисто физическото унищожение на Българското население се е целяло да се нанесе погром върху материалната база - разграбване на натрупани богатства (ценности и пари), имущество и добитък, опожаряване и унищожаване на жилищата (къщи, постройки, хамбари, складове) и храмовете (църкви и манастири). По данни, събрани от достоверни източници (дипломатически доклади, разкази на очевидци, данни от анкетни комисии, чужди кореспонденти и др.), става ясно, че в хода на въстанието турците избили, според различни сведения, между 80 000 и 100 000 Българи (повечето жени и деца), изгорили и разрушили минимум 7000 къщи и множество училища, църкви и манастири. И това са само преките загуби. След въстанието репресиите на властите продължили. Били арестувани хиляди Българи и хвърлени в затворите, където били подложени на нечовешки мъчения (побои, обесване надолу с главата, забиване на игли под ноктите, душене, извиване на месата с клещи, горене с нажежено желязо и пр.). Голяма част от затворниците били осъдени и обесени, а една част изпратена на заточение.

Необясним факт е, че много малко се знае и говори за турските зверства по време на Освободителната и Балканската война. Те надминават доста погромите от Априлското въстание. Едно от най – страшните кланета се случва при повторното превземане на Стара Загора от турците. Заповедта на главнокомандващия – евреина Сюлейман (Соломон) паша е била кратка и ясна: ''нито един Българин да не остане жив” и потичат реки от кръв. Първите свиделства на очевидци са от 12 – ти юли 1877г., когато града започва да се пълни с каруци бежанци от околните села. Те разказват как башибозука ги напада, убива който успява да хване и запалва селата им. На 16 – ти юли пристига още една по – голяма група селяни, които разказвали че „ по полето се въргаляли мъртви тела и вонята била непоносима”. Скоро дошли и сигурни сведения за ужасни масови убийства в селата Гюнелийска махала и Дълбоки. Тези действия били извършени от предните башибозушки отряди, но това което предстояло с идването на редовната армия било трудно описуемо. Ще ви предадем само част от свидетелствата на оцелели очевидци: ''... Към залез слънце (19 юли) черкезите пресекли пътя на бежанците... Тогава настанала страшна касапница около подножията на Аязмо баир... Полянките в тази местност, доскоро зелени и красиви, заринали се с глави, нозе, ръце и обезобразени трупове на деца, майки, родители, юноши и старци...". Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета и насилия, пред които Батак бледнее! Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър от Стара Загора, наред с турците в убийствата и грабежите участвали и циганите. В щаба на Сюлейман паша се намирал и англичанинът Юлий Викед, който бил агент на английското правителство и лице за връзка с него. Ето какво пише самият този агент и приятел на турците : ''... Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените, на които за мое нещастие съм бил донякъде свидетел - очевидец и сега даже, като си припомня за тях, кръвта ми замръзва в жилите. На нещастния град Стара Загора налетяха не човеци, а като че ли бяха някои бесни дяволи. В плен никого не взимаха, а всеки, без разлика, с байонета пробождаха, или с ятаган посичаха и на повечето от ранените главите отрязваха. Болни, жени, деца, старци и всичко, що дишаше живот, без милост убиваха, или в пламъците на горящите къщи хвърляха.....''. Това което Викед пропуска ни го предават някои други свидетелства: „...турците карали моми и жени да играят голо хоро; бременни жени са разпаряни и рожбите им от утробата им вадени; много момичета от изнасилвания са умирали; някои са простирани на земята с вързани ръце и крака, а на гърдите им огън палели и кафе си варили; имало е хора, на които най-напред пръстите отрязвали, после носа, ушите, други части, докато издъхнат; на убитите мъже членовете им режели и за поругаване в устата им ги слагали; някои на ръжен прекарвали и на огъня като чеверме ги пекли; други на дървета разпъвали и с гвоздеи като Христа ги заковавали ; живи хора като овце са драни, а кожите им със слама пълнени и по дърветата окачвани...''. Естествено Българите се съпротивлявали на убийствата и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си, бранейки живота и честта си. Ето един пример какво се случва с тях: ''... В къщата на хаджи Станко Минчев се събрали до 300 души почти само селяни. Турците ударили огъня на къщата и едни от тях изгорели, а други, които искали да избягат, всички били убити и хвърлени в долапа на градината...''. Според показанията на Марийка Иванова Ахънова, която била в къщата на Коле Гюпхаленеца до самата църква „Св. Троица", там загинали много хора. В църквата и двора се събрали над 2500 души, натъпкани един да друг, така че нямало игла къде да падне. Турците нахлули в църквата и клането, убиването и обирът продължили няколко часа. От заловените жени, млади момичета и деца по заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер, където войниците дни наред ги изнасилвали и тероризирали по най-дивашки начин. След издевателствата тези жени, момичета и деца били откарани като роби в Одрин и Цариград. Техният брой надхвърлял 10 000 и само единици от тях успели по-късно да избягат и свидетелствали за убийствата и кланетата. За това какво е представлявала Стара Загора след погромите свиделства даскал Петър Иванов : „.....Нищо не виждаше човек освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави... Черквите изгорени, опозорени... пълни с изгнили человечески трупове.....Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой ..... Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени (всеизгаряне – б. ред.) от „героите" на Сюлейман-пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена человеческа кожа. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфелда.....''. Въпросният получател на кожата е най - силният външен покровител на Портата при тези деяния, това е министър – председателят на Англия – евреина Биконсфелд Бениамин Д’Израели, който бил лидер и идеолог на Консервативната партия.

Интересно е мнението на Ф. М. Достоевски. Книгата е “Дневник на писателя”, писана през 1877г.: “Да предположим, че е твърде трудно да се изучи четиридесетвековната история на такъв народ, какъвто са юдеите, но във всеки случай аз зная вече едно, че навярно няма в целия свят друг народ, който толкова да се е оплаквал от съдбата си непрекъснато, ... от своето непризнаване, от своето страдание, от своето мъченичество. Ще помислим, че не те царуват в Европа, че не те управляват там борсите, а ще рече и политиката, вътрешните работи, нравствеността на държавите. Но все пак, ако не беше така силна юдейската идея в света, може би този същият “славянски” въпрос отдавна да беше решен в полза на славяните, а не на турците (Достоевски има предвид Априлското въстание и въпросът за създаването по мирен път на Българска държава след 1877г. без да се води последвалата Руско-турска война от 1877-1878г. – бел. ред.) Аз съм готов да повярвам, че сам лорд Биконсфелд, може би, е забравил своя произход някога от испанските жидове (навярно обаче не е забравил), но че той е “ръководил” английската консервативна политика през последната година донякъде от гледна точка на жида, в това според мен не можем се усъмни."

Д'Израели е един от главните виновници за неосъществяването по-късно на „Санстефанска България" (т.е. България в почти пълните си исторически и етнически граници на Балканите). На него принадлежат думите: ''На Балканите, ако ще да загинат сто хиляди българи, но да не се накърнят нашите интереси!". Любен Каравелов изтъква връзките между Д'Израели и банкерите Ротшилд в Англия, които очевидно имали свои планове за Османската империя и в частност за БългарияМного интересни и показателни сведения за политическата обстановка през онова време дава самия лорд Биконсфелд : ''.. Заминах за Петербург във връзка с един заем. С пристигането си срещнах министъра на финансите граф Канкрин. Той беше син на латвийски евреин. Заемът беше подписан с Испания, за където заминах, и там се срещнах с министъра – сеньор Мендизебел, в чието лице видях човек като син на noevo christiano (покръстен евреин). От Мадрид заминах за Париж, за да се консултирам с френския министър-председател. Това беше синът на френския евреин маршал Султ, първият помощник на Наполеон, който умишлено загуби битката при Ватерлоу по нареждане на Натан Ротшилд. Срещнах се други маршали като прочутия Масена, чието истинско име беше Манасех - също евреин. Заминах за Прусия, където преговарях с друг министър - граф Арним, пруски евреин...".

Д’Израели най-чистосърдечно, кратко и ясно обяснява кой дърпа конците на световната политика. Ето какво пише още той: Светът се управлява съвсем не от тези, които хората мислят за управляващи, без да знаят кой стои зад кулисите. Съществува политическа сила за която не се говори. Имам в предвид тайните общества. Не може да се скрие и за това е безполезно да се отрича, че значителна част от Европа е покрита от мрежата на тези общества, подобно на мрежата от пътища и релси. Те се стремят към унищожаване на всички църковни устои.

Именно хората и организациите описани от английският жид орязват Санстефанска България, и оставят повече от 2/3 от териториите ни в робство, като с това поставят основите на бъдещите войни на Балканите. Много интелектуалци и обикновени хора в Англия са възмутени от политиката на Д'Израели. В Букурещ Иван Вазов написва месеци след събитията от Априлското въстание своето стихотворение „Дизраели", което завършва с думите: ''О, Английо, защо ли днес бездушен жид те управлява?". Иван Вазов и Любен Каравелов, както и други български интелектуалци от това време са смятали евреина Д'Израели, с водената от него английска политика спрямо Балканите, за най-голям враг на българската нация! Интересен факт е, че идеолозите на комунизма, евреите Карл Маркс (Кашел Мордохай Леви) и Ф. Енгелс по време на Руско – турската война защитават Турция. Те се възмущават от изнесените в европейската преса данни за турските зверства над Българите, понеже цитирам „наливали вода в мелницата на Руската политика на Балканите”. За тези ''титани на човеколюбието" избиването на раята в Османската империя е незначителна подробност в сравнение с ''безчовечната експлоатация на пролетариата''. Показателно е и едно писание в трудовете на наследствения равин - левит К. Маркс, който загадъчно отбелязва, че ''... Световната революция няма да успее, ако едно цвете на Балканите не бъде потъпкано ...".

В духовен план Българите се явяват като антипод на евреите и за това са толкова мразени от тях. Те ни разглеждат като най – големия си, хилядолетен враг. Отношението на нашия народ към това азиатско племе личи от думите останали в езика ни, като мошеник (от еврейското име Моше), гад (от еврейското име Гад), лукав (от еврейското име Лука), изрод (от еврейското Ирод).

Печалната равносметка от погромите в Стара Загора е, че един от цветущите Български градове и богатите села около него са разорени и изгорени, над 15 000 Българи са разстреляни, изклани или избити по особено жесток и садистичен начин, повече от 1200 други умират от глад, болести и епидемия от тиф. Но със Стара Загора не се свършват мъките на нашият народ по време на Освободителната война. След падането на Плевен турските войски започнали да се изтеглят на югоизток и по пътя си извършвали множество кланета, насилия и ограбвания на мирното българско население. В Пловдив арестували и екзекутирали в стотици Българи през 1877 г. Само в края на август и септември били разстреляни и избесени 116 българи. Екзекуции на стотици българи се изпълнявали и в Одрин, Татар Пазарджик, София, Карлово, Станимака (Асеновград), Чирпан, Варна, Мустафа паша, Фере, Димотика и други тракийски градове. Големи насилия и жестокости били извършени от турските власти върху българското население в Карлово и Калофер; селата Красново, Аджар, Рахманли (днешно Розовец), Меричлери и други, разположени по южните склонове на Източна Средна гора. В доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г. се съобщава за избиването на около 600 българи само в Карлово от редовни турски войски и от башибозук. В действителност броят на избитите карловци бил по-голям. Редовни турски войски доограбили Панагюрище и убили много от неговите жители. В селата в Пирдопско също били убити стотици българи. В Сливен и околностите му да началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1100 души Българи. Много хора станали жертви на турския произвол и в София, където руските войски, както съобщава един чуждестранен кореспондент, заварили много бесилки. Пострадали също Каварна, Стремската долина, Златарица, Елена, Котел, Новозагорско, Самоков, Белово, Караагач (Брезник), Чепеларе, Златоград, Търново Сиймен (Симеоновград), Мустафа паша (Свиленград), Любимец, Харманли и други. При отстъплението на турската армия мирното население там било подложено на клане, грабежи и насилия. Историците отбелязват, че по време на войната безчинствата на редовните турски войски, черкезите и башибозушките отряди надминавали всичко, което дотогава бил изтърпял през робството многострадалният Български народ. Целта била да се смаже чрез целенасочен терор порива за свобода. След Руско – турската война голяма част от нашите територии остават под робство (някои включително и до днес). Там мъките на Българите стават още по черни. Съпротивата на населението в тези земи прераства в мащабното Кресненско – Разложко въстание. Само при превземането на Кресненската клисура, 8000 – та турска войска изгаря Кресна и 12 околни села (общо 1320 къщи), като избива голяма част от жителите. На поголовна сеч са подложени и Банско, Добринище и много от селищата по десния бряг на Струма. През май 1879г. е разбита и изклана чета от около 1500 въстаници. Някои историци сочат потресаващи данни за жертвите дадени от нашия народ по време на Априлското въстание, Освободителната война и бунтовете след нея. Те говорят за над 260 000 избити българи. Отделно много хиляди измират в последствие от глад и епидемии, а стотици хиляди доизживяват живота си като бежанци в пълна мизерия. Ако се питате дали източниците ни за тези твърдения са достоверни, ще ви посочим данни на БАН (Българска академия на науките) например за Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. : - Убити въстанници – 994 души; - Избито мирно население – 4690 души (главно жени, деца и старци); - Изнасилени жени и момичета – 3122; - Опожарени села – 201; - Хора останали без дом – около 75000; - Хвърлени в затвора – 15000; - Бежанци в България над 30000 души. В терора над населението в Македония и Тракия активно се включват и гръцки чети андарти, които масово избиват Българи с жестокост не по малка от турската.

Един от основните виновници за потушаването на Априлското въстание е сред главните действащи масонски „братя“ в България – това е Стамболов. Той се оттегля в последния момент от борбата, заедно със целия си подопечен Търновки революционен окръг. Ето какво е записано в биографията му: „При вестта за преждевременното избухване на въстанието в Панагюрски окръг проявява колебание и забавя нареждането си за въстание в Търновско.“ 

imageimage

Това не му пречи след освобождението, подарено ни от православна Русия, да влезе във властта, с подкрепата на задграничните си господари. Изпълнявайки стриктно техните заповеди той докарва техния близък братовчед и негов „брат“ висш масон Фердинанд.

Фердинанд ще продължи усърдно планираното унищожаване на българите ( За подробности вижте ИСТИНАТА ЗА ФЕРДИНАНД - БЪЛГАРОУБИЕЦА).

На картината Фердинанд е в масонска роба. Над малтийския кръст на одеждата му, се вижда и един от показателните техни символи – черепа с костите. Множество черепи и кости на нашите храбри войници и на техните деца и жени, той ще принесе в капището на своя кръвожаден господар, въвличайки България в предварително плануваните и предрешени от масонските крале и световни лидери, войни и национални катастрофи.

Това ще бъде едно от отмъщенията на западната сатанинска ерес за разбитите и унижени от цар Калоян техни предци рицари.

Не случайно политиката на двореца и правителството става антируска, антиправославна и антиславянска. Още преди домъкването на Кобурга в България неговите „братя зидари“ подготвят обстановката и започват явен курс на свързване на България с еретическия, масонски запад, който в миналото ни принуждаваше да се откажем от православната си вяра за да ни помогне срещу турците и когато не успя в пъкленото си дело, прати своите кораби в помощ на настъпващите сатанински пълчища, заповяда на венецианския евреин Лазар Коен да отвори вратите на непревземаемото Търново, и 500 години всячески подпомагаше и поддържаше на изкуствено дишане безбожната османска империя (но Господ забавя, но не забравя – изпразнените от Неговата благодат и напуснати от развратения западен егоцентрик еретически църкви, вече се обръщат в джамии под натиска на нахлуващия ислям). Въпреки, че справедливостта възтържествува и България бе освободена от братския православен народ, ръководен от богопомазания император, неблагодарните родни „зидари“ започват явна масонска диктатура, целяща елиминиране на политическото русофилство. През август 1886 г. българската армия реагира срещу конфронтацията с Русия, но действията й са парирани от прозападната платена масонска клика. Извършен е контра преврат, а последвалите бунтове на офицерите и гарнизоните на Бургас, Сливен, Русе и Силистра са удавени в кръв. Кобурга, Стамболов и техните местни „братя“ се залавят да изтръгнат от сърцето на народа вградената любов и признателност към освободилата ни православна Русия. Дипломатическите отношения с хилядолетната, богохранима, християнска държава са прекъснати в угода на всатанения запад. Световния поюдейчен луцефериански елит, ползвайки своите местни слуги, въвежда сред изстрадалия ни народ своя специалитет – стратегията РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ (действащ безотказно и тогава и сега – до близкото ни тотално самоунищожение). В новоосвободена България започва необявена гражданска война. В навечерието на парламентарните избори през септември 1887 г. са инициирани са репресии срещу опозицията, а след вземането на властта са спрени всички опозиционни вестници и започват политически съдебни процеси. Следва продължаване на обявеното преди това военно положение и безмилостно потушаване на всякаква съпротива.

imageМного български офицери, патриоти и национални герои са разстреляни или хвърлени в затвора. На 16 юни 1890 г., след като е осъден от военен съд е екзекутиран майор Коста Паница – една от емблематичните фигури на новоосвободена БългарияЗа разлика от Стамболов, той е участник във Априлското въстание, четник при Филип Тотю, доброволец в Сръбско-турската война, войник в руската армия, опълченец в боевете на Шипка и Стара Загора, носител на орден за храброст „Свети Георги“, участва в потушаването на турския бунт на Сенклер в Родопите, завършва Константиновското Военно училище и Петербургската Военно-юридическа академия, участник в Съединението и в Сръбско-Българската война, един от ръководителите на македонската емиграция, председател на Българския македонски централен революционен комитет „Искра“, председател на Военния касационен съд, интелигентен български офицер-герой, руски възпитаник, приятел на православната ни освободителка, унищожен от подмолните и прикрити западни слуги масони. Жертва на Стамболов и Фердинанд става и един друг голям български герой – капитан Петко воевода. През 1891 г., оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов, Петко Киряков е хвърлен във варненската тъмница и е изтезаван сто и четиридесет дни. Сопаджиите на Стамболов го смилат от бой, без да има капчица вина.

imageЕдинственият му грях е, че е русофил и че остро критикува разбойническите методи на управление на масонарията. Без капчица уважение към заслугите му за свободата на България, жандармите го малтретират по височайшата заповед на градоначалника на Варна Спас Турчев. Вследствие на тормоза и жестоките инквизиции във влажните килии на Варненския зандан, воеводата се разболява. С разбито здраве, след излизането му от затвора е интерниран в Трявна. Огорчен до дъното на своята душа от гаврата с него, той, който участва в повече от сто боя с турските поробители и има над тридесет рани от ятагани и куршуми, издига черно знаме върху покрива на къщата, в която живее и изрича паметните думи по адрес на управляващата дворцова камарила на Фердинанд и Стамболовистката клика: Те погребаха България!“.

Те наистина я погребаха – техните съвременни „братя“ сатанисти, бивши комунистически номенклатури, ръководени от агента на ДС – внука на Кобурга и неговия лакей Паси, довършиха делото, премахвайки политическата независимост на родината ни, заробвайки ни изцяло на развратената еретическа европейска вавилонска блудница.

Контролираното изтребване не спира – след вътрешните, братоубийствени конфликти, сатанинския род Кобург Кохари Гота и неговите масонски лакеи ни въвличат в международни конфликти и национални катастрофи.

Това, което се случва в България и по света представлява всъщност един добре планиран театър. Неговите сценаристи и режисьори са мъдреците на еврейския синедрион и техния юдейски псевдоблагороднически елит, ръководен от Бъкингам. Актьори в провинциалните им театри по целия свят, са техните местни слуги масони. Споменахме вече за проваленото по сценарий Априлско въстание, което завършва с масово клане – жертвоприношение в олтара на техния „бог“ ваал.

Специално място в геноцида над нашия народ заемат и зверствата извършени по време на Балканските войни от 1912 – 1913 г. Те са абсолютния апогей на садизма извършен от турци, гърци и сърби над Българите. Първо обаче ще споменем кой стои зад този терор. През 1908 г. в Турция се осъществява така наречената „ младотурска революция”. В основата на този военен преврат стои тайното масонско общество „единство и прогрес”, съставено почти изцяло от ислямизирани евреи – дьонмета. Такъв между другото е и ''бащата на нацията'' Кемал Ататюрк. Самите турци наричат тези индивиди „якямидулих”, в превод – чифути обърнали кожата си, и казват за тях, че са най – безнравствените хора. Много от младотурците са и членове на една от най – мощните масонски ложи - „Велик ориент”. Показателно е например, че основна фигура в преврата и лице за връзка с банкерите Рот(rot)шилд е д-р Александър Парвус (руски евреин с рожденно име Израил Лазаревич Гелфанд). Той осигурява парите за младотурците. Израил Гелфанд играе същата роля и в Руската революция няколко години по – късно. През есента на 1904г. той приема в дома си в Мюнхен другия евреин Лейб Бронщайн, по - известен като Лев Троцки – бащата на червената (rot) армия и на червения (rot) терор. Малко по – рано в същата баварска къща е гостувал още един носител на болшевишката юдейска зараза - Ленин (Бланк) с Крупская. Парвус посвещава Троцки в тайните еврейски планове за световна (перманентна) революция. В Мюнхен двамата социалдемократи за първи път предлагат концепцията за Съветите и за някаква универсална република – т. нар. мондиализъм. Така започват да се схематизират еврейските идеи за глобални държави, реализирани от Троцки в СССР. Неговите теории и сега се считат за основни от левите радикали и от неоконсерваторите. Бронщайн е създател на много специфична версия на глобализма използвана от идеолозите на новия ред, много от които са преминали през комунистическата школа. Например Барозо – един от ръководителите на Европейския съюз, на младини е бил крайно ляв Троцкист. Неоконсерваторите в момента определят политиката на САЩ и ЕС, водейки ни бавно към заветното интернационално съветско бъдеще.

Но да се върнем към Балканите - след младотурския преврат Парвус (Гелфанд) се мести в Турция, където бъзо става много влиятелна личност. В началото на Балканската война Троцки заминава за фронта като “военен журналист”. От там той праща над 70 статии за левия вестник “Киевска мисъл”, в които описва “зверствата на славяните” над мюсюлманското население и заклеймава помоща на руския цар за православните воюващи държави. Юдеина яростно защитава големия съюзник на синедриона – турция. Съчиненията му предизвикват буря от протести сред християнското население, а България му забранява да посещава фронта. Освен чадото на израил Парвус, друга ключова фигура в младотурския преврат е отговарящия за пропагандата виден ционист Владимир Зеев Жиботински. Този масон и терорист създава впоследствие еврейските военни организации „Бетар” и „Иргун”, извършили кланета на хиляди палестинци. В началото младотурците се обявяват за конституционни права на поробените народи в империята. Този ход подмамва много от революционните движения и техните лидери да се легализират. Веднага след това, през лятото на 1909г. е приет закон с който започва настъпление срещу националните политически организации (защо ли не се приеме сега такъв закон срещу ДПС?!). Започват масови гонения и изтребление на християнското население в Турция. Първото мащабно клане е осъществено в Адана през 1909 г., където са избити около 30000 арменци. Има запазени подробни турски документи до които е стигнало нашето външно разузнаване показващи, че погромите и масовите убийства са се вършели по предварителна програма, в която били посочени местата, моментът и народността на жертвите. Тези целенасочени зверства са и основната причина за последвалите ги Балкански войни.

По време на тези конфликти сценария е очевиден: – на  29 октомври 1912г., в хода на Балканската война Турция иска примириено главнокомандващия Фердинанд го скрива от съюзниците и продължава войната. Той заповядва атака на силно укрепените позиции в които са съсредоточени голяма част от имперските войски.

imageРезултатът е 25 000 Български жертви, изтощаване на армията, удължаване на войната с 5 месеца, през които съюзниците се укрепват в Македония. Все пак сключеният на 30 май 1913 г. в Лондон мир е много добър за нас. Турция отстъпва на съюзниците всичко на запад и север от линията Мидия-Енос. Армията ни е заела 179 999 кв.км, които никой не оспорва – наши са плодородните южни земи на Източна Тракия, Беломорието и Егейска МакедонияСамо след 16 дни всичко това е поставено на картаБез да се консултира и поне да уведоми правителството и народното събрание, Кобургът решава да сплаши противниците си и заповядва на две наши армии да настъпят срещу Сърбия и Гърция. Разбира се, Румъния и Турция се намесват и България се оказва сама срещу пет държави. Макар и непобедена, армията е принудена да капитулира.

В края на юли 1913 г. идва катастрофалният за нас Букурещки мир, според който губим Източна Тракия, Източна и Егейска Македония, Южна Добруджа. imageРавносметката е над 400 000 избити Българи – мирно население и войници. Близо 250 000 бежанци се стоварват на изнемощялата българска икономика, чийто възход е вече само спомен. Още тогава съвременниците на тези събития наричат действията на набедения главнокомандващ “престъпни безумия”. Тъжната истина е, че всичките му заповеди и актове са много добре запланувани и синхронизирани с масонските ръководители на останалите воюващи страни и с ложата „майка“ в Лондон.

Причината за това е, че Фердинанд както и държавните глави на Турция, Гърция, Сърбия и Румъния са били членове на едни и същи масонски ложи (в тях са били и младотурците и връзката им със синедриона, евреите Гелфанд, Жиботински и Троцки). Нашият цар е бил член на Малтийския орден и е бил пряко подчинен на великия майстор на тази ложа – краля на Гърция Константин.

През цялото си управление Фердинанд непрекъснато тласка омразния му Български народ към загуби и катастрофи, и то абсолютно преднамерено. Показателно е например как завършва дневника му : ''... Това е ръководство как трябва да бъдат управлявани тези говеда българите ...''. И така, след изтеглянето на Българските войски от Одринска Тракия нашия народ преживява най – големия геноцид извършван някога над него. Много важен документ за геноцида в Тракия е ''Меморандум адресиран до Обществото на народите и конференцията на посланиците" (от 1921 г.), също така и архивите на Съюза на тракийските дружества в България, Карнегиевата анкета разследваща тези престъпления и Ангорския договор.

imageНа основата на тези документи историците говорят за не по – малко от 310 000 избити българи и още около 63 000 умрели от глад, студ и епидемии. Официалната статистика на турското правителство показва, че през 1890 г. в Турция е имало 2 500 000 българи, през 1912 г. те са били 1 200 000, а през 1968 г. - само 55 000 души.

Сега в Турция Българи няма! Логично е да си зададем въпроса къде са „изчезнали" тези хора?!

Ужасната картина на Балканските войни се допълва и от 96 000 избити Български войници. За тези жертви, за загубите, за двете национални катастрофи, както и за хилядите избити по време на Световната война пряк виновник е главнокомандващият Фердинанд. Той абсолютно целенасочено обезсилва Българската армия и обезсмисля подвизите и победите на Българския воин.

Натресения ни юдомасонски „елит“, ръководен от развратения хомосексуален окултист „цар“ успява да се изгаври с чудесата от героизъм на нашия смел войник и да залее с кръв и мъка изстрадалия ни народ.

Ансамбъла между оргии, хомосексуализъм, наркомания, церемониална магия и заклинания, съчетани в специални окултни ритуали и жертвоприношения са характерна отличителна черта на сатанинските практики изпълнявани от вътрешната елитна част на масонските ордени.

image

Много показателен и добре прикриван елемент от Балканската война е битката за Родопите. Тази част от историята ни е уникална с това, ЧЕ ЕДИН БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР СЪС СВОЯ ПОЛК СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ПЛАНА НА СВЕТОВНАТА САТАНИНСКА ЮДЕЙСКА КЛИКА И НЕЙНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ФЕРДИНАНД. ТОЙ ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ ЗАПОВЕДТА НА СВОЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ И ДА ОСТАВИ НАСЕЛЕНИЕТО НА РОДОПИТЕ ДА БЪДЕ ИЗКЛАНО ОТ НАСТЪПВАЩИТЕ ТУРЦИ.

„ Да се отстъпи?! Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! На току-що освободения роб робство не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!”

Полковник Владимир Серафимов като командир на 21-ви Средногорски полк, с цената на заплаха от военен съд отказва да се оттегли от позицията при Алами дере и по този начин спасява българското население от турски погром и безчинства.

Въпреки заповедта, целият полк остава на позиция. Срещу 21-ви полк, който наброява почти 5000 войници и офицери, настъпва целият корпус на Явер паша (който наброява, според различни източници, между 15 000 и 40 000 редовни турски войници с артилерия). Въпреки смазващото съотношение на силите полкът на полк. Серафимов побеждава и по този начин освобождава Централните Родопи.

Бойния подвиг на средногорци влиза в историята под името "Родопската Шипка".

Признателното родопско население преименува с. Алами дере в с. Полковник Серафимово.

За проявената храброст през войната полковник Серафимов е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.

imageПодобен и достатъчно показателен е и решителния момент по време на Балканската война (1912 - 1913), когато ОТНОВО ЕДИН БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ПЛАНА НА ЮДЕИНА САТАНИСТ ФЕРДИНАНД. Командващият 5-та пехотна дивизия ген. Павел Христов,  В НАРУШЕНИЕ НА ЗАПОВЕДИТЕ НА КОМАНДВАНЕТО, овладява отстъплението, реорганизира войските си и само със своята дивизия атакува „на нож“ цяла турска армия. По този начин турците не успяват да минат в тил на 3-та и 1-ва армия. С това свое действие ген. Христов практически спасява войната. Руските наблюдатели го наричат „Железния генерал“. Имал славата на неподкупен и безупречно почтен човек. Генерал Христов вярвал, че домът на офицера е казармата. Затова въпреки високото си обществено положение и богатия си род умира без собствена къща.

Такъв характерен И РЕШИТЕЛЕН ЗА ЦЯЛОСТНИЯ ХОД НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ СЛУЧАЙ ИМАМЕ И ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА! Там иудомасонския опит за намеса в хода на кампанията, КОЙТО ИМА ЯВНАТА ЦЕЛ ДА ПРОТАКА ДЕЙСТВИЯТА НА АРМИЯТА НИ, ДА СПРЕ УСТРЕМА Ѝ ПРИ ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ДОБРУДЖА И ДА ОТКЛОНИ ГОЛЕМИ СИЛИ В БЕЗСМИСЛЕНИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ОБСАДИ, ВОДЕЩИ ДО УВЕЛИЧАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕРТВИ, Е ПАРИРАН УСПЕШНО OT ДРУГ ВЕЛИК БЪЛГАРСКИ ПЪЛКОВОДЕЦ – ГЕНЕРАЛ СТЕФАН ТОШЕВ, който е командващ III-та българска армия и води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски, с цел освобождаването на Добруджа от румънска власт.

imageПри подготовката за атаката на смятаната за непревземаема Тутраканска крепост ген. Тошев влиза в остър конфликт с фелдмаршал фон Макензен, който има свой план. Немският военачалник е привърженик на стратегията на изтощението - армията на противника да се унищожава с бавни, методични удари. Той предлага план за поетапно овладяване на Добруджа, а силно укрепените от румънците военни крепости Тутракан и Силистра да бъдат обсадени и атакувани по-късно. Обаче Тошев предусеща бъдещия провал: потенциалът на Трета армия ще се разпилее безсмислено, а разтеглянето на бойните действия във времето крие ОПАСНОСТ ОТ ПОГРОМ НА ФОНА НА ОЧАКВАНАТА МНОГОЧИСЛЕНА РУСКА ПОДКРЕПА ЗА РУМЪНЦИТЕ.

В 23 ч. на 3 септември 1916 г. генерал Стефан Тошев отдава заповед за атака на Тутраканската крепост. За атаката и овладяването й се създава ударна групировка под командването на командира на 4-та пехотна Преславска дивизия генерал Киселов, в чийто състав влизат 31 пехотни дружини, 36 батареи, 8 картечни роти, 7 ескадрона и 4 сапьорни роти с обща численост 55 хиляди души, 132 оръдия и 53 картечници.
Главният удар се нанася от 4-та пехотна дивизия на фронт от 2 км в участъка на форт № 5 и 6.
В заповедта на командващия 3-та армия генерал Тошев са указани обектите за овладяване само на главната отбранителна линия на крепостта. На генерал Киселов се предоставя да реши как да се развие успехът и да се овладее крепостта. Особено внимание се обръща на разузнаването и на подготовката на видовете огньове на артилерията, която в 6.30 ч. на 5 септември открива силен огън по определените цели. Комендантът на крепостта генерал Тудореску изпраща невярно донесение, че е обстрелван  с 305 мм оръдия, с каквито българската армия не разполага.

image
Фелдмаршал фон Макензен С ХАРАКТЕРНИТЕ ОПОЗНАВАТЕЛНИ САТАНИНСКИ ИУДОМАСОНСКИ ЗНАЦИ НА ЧЕЛОТО СИ

Сутринта на същата дата генерал-фелдмаршал Макензен провежда разговор по телефона с генерал Стефан Тошев: „ Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на силна артилерия? Знаете ли, че там има два фортови пояса? Знаете ли, че там има 50 хиляди войници с 60 батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюнът на Близкия изток?”
Генерал Тошев отговаря: „Зная. Всичко ми е известно, но обстановката налага да се бърза. Всяка изгубена минута ще се отрази катастрофално на общото настъпление.”
Разгневеният Макензен заявява: „ Не може. Не разрешавам. Ще обсаждаме с германци, ще ви изпратя тежка артилерия. За три-четири месеца крепостта ще падне.”
С чувство за чест, доблест и достойнство генерал Тошев отстоява своето решение: „Късно е вече, господин фелдмаршал. Частите са насочени към своите обекти и вече са в контакт с противника.”

С НЕВЕРОЯТЕН ГЕРОИЗЪМ БЪЛГАРИТЕ ОВЛАДЯВАТ НЕПРЕВЗЕМАЕМАТА КРЕПОСТ ЗА 2 ДНИ!

Пленени са 450 офицери и 28 хиляди румънски войници. Около 4 хиляди души се прехвърлят на румънския бряг на р. Дунав. Румънската „крепост Вердюн” е овладяна само за два дни благодарение на храбростта, решителността и бързината в действията на нашите части, а така също и на доблестта на офицерите, които водеха в атака своите подразделения.

За победата при Тутракан принос има прославената българска Конна дивизия с командир генерал Иван Колев. Със своите блестящи победи над румънско-руските части тя не дава възможност на противника да разсече групировката на 3-та армия, осигурява фланга на щурмуващите войски при Тутракан и нанася при Добрич удар във фланга на атакуващата румъно-руска група и обръща противника в бягство.

Завоювала инициативата, 3-та армия преминава в настъпление по целия фронт и от 11 до 16 септември 1916 г. преследва отстъпващия противник към предварително оборудваната и силно укрепена Кубадинска позиция, която се простирала от Расово на дунавския бряг до Тузла на черноморския бряг.

След две неуспешни атаки, на 21 октомври 1916 г. 4-та пехотна Преславска дивизия с атака на нож извършва пробив в отбраната на врага. Успехът бързо е развит и отбраната на противника рухва. Българските съединения и части под умелото командване на генерал Тошев се вклиняват във фланг и тил на румънско-руските части, които са принудени да извършат отстъпление. На 23 октомври кавалерийската дивизия овладява Кюстенджа. Пета кавалерийска бригада чрез флангови маньовър обкръжава и пленява със знамето 265-и Оренбургски полк. Руският 47-ми корпус на генерал Зайончковски се оттегля на север.

От 22 до 28 октомври 3-та армия на генерал Тошев, след като излиза на оперативен простор, развива успеха и преследвайки противника към делтата на р. Дунав, достига южния й ръкав и преминава към отбрана. Това е краят на Кубадинската операция. Освободена е Северна Добруджа. Румънските и руските войски са отхвърлени отвъд Дунава.

ВЪПРЕКИ НЕВЕРОЯТНИТЕ ГЕРОИЧНИ ПОБЕДИ И ПОКАЗАНИЯ ВОЕНЕН ГЕНИЙ, СЛЕД МНОЖЕСТВО СКАНДАЛИ ФОН МАКЕНЗЕН ПРИНУЖДАВА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВ ДА СИ ПОДЕ ОСТАВКАТА!

Противно на всичката еврейска мерзост, смелостта на българина прави възможен един много важен извод. Нашите сънародници объркват сметките на сатанистите и ги принуждават да действат открито, разкривайки за кратък период от време целия театър. Как се случва това:

През тази Първа световна война, предвидената за бързо и тотално унищожение българска армия, ЗА ГОЛЯМА ТЯХНА ИЗНЕНАДА СЕ ОКАЗВА НЕПОБЕДИМА. Българина отново се сражава успешно – разбива сръбските войски, които напускат територията на страната, прехвърляйки се на о. Корфу. На 1 септември 1916 г., мотивирана от желанието да си върне Добруджа, България обявява война и на Румъния. Както споменах, трета българска армия предвождана от ген. Стефан Тошев, разбива румънските войски и ги отхвърля далеч на север.

Един от най-големите върхове на българската бойна слава от този период е Дойранската епопея. Тя представлява поредица от три военни кампании в три поредни години, като всяка от тях включва няколко дневни тежки сражения. Във всяка от тези битки Българите побеждават многократно превъзхождащите ги армии на четири държави – на Гърция, Англия, Франция и Сърбия (прегрупирала се в Гърция след тоталния разгром нанесен й от България). При първата кампания през 1916 г. в пет дневни боеве французи и англичани са разбити и губят 3200 души, а нашите загуби са 1356  бойци. Решаваща е била Българската контраатака на нож.

imageПрез 1917 г. командването се поема от полковник Владимир Вазов и пораженията за съюзниците стават още по-тежки. Загубите за атакуващите са над 12 000 убити, ранени и пленени души, докато Българите дават около 2 000 жертви. Вазов е произведен в чин генерал-майор. След тези боеве англичаните кръщават местности по Българските позиции с имена като “дяволското око” или “долината на смъртта”. Трябва да се има пред вид, че въпреки многото армии и смазващото числено превъзходство, за да е по – сигурен в победата срещу българите, Лондон изпраща не някакви колониални войски, а елитните си английски части. Представете си мъката и злобата на европейския рицарски масонски елит при възродения спомен за натирените от цар Калоян в калта при Одрин техни напудрени и напарфюмирани прадядовци. През 1918 г. в решителните сражения за Дойранската позиция гърци и англичани дават 11 673 убити и ранени и 547 пленени, нашите загуби са 1000 ранени и 1736 убити. Българите удържат позициите до края и усилията им се увенчават с вечна бойна слава.

Какво обаче се случва в тила?! Изпадналия в паника от неочаквания развой на събитията, КОЙТО ОБЪРКВА ПЛАНА НА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ИМ ГОСПОДАРИпредател на собствената си армия, главнокомандващ „цар“ и неговата юдомасонска клика спират снабдяването с боеприпаси, храна и дрехи на героичния български войник. Не само това, от пазара в страната изведнъж изчезват дори стоки от първа необходимост и започва спекула – познат сценарий целящ деморализация и конфликти сред народа. По същия начин еврейските богати търговци, за кратко време изкупуват, скриват и изнасят част от храните, предизвиквайки изкуствен глад и спекула, а в последствие умело направляват недоволството на масите при осъществяването на наречените от тях „велики“ френска и октомврийска революции. В България целта не е сваляне на властта (ЗАЩОТО ТЯ ВЕЧЕ Е ТЯХНА), а сломяване на бойния дух на армията и отчаяние на нацията. И те успяватОстаналия без патрони, недоял, гол и бос, непобедим български войник е залят с писма от тила, пълни отчаяните вопли на гладуващите му деца. Резултата не закъснява:  През септември 1918 г.  войските на Антантата пробиват българския фронт при Добро поле, СРАЖАВАЙКИ СЕ „СМЕЛО“ СРЕЩУ ВОЙНИЦИ БЕЗ ПАТРОНИ. Следва бързо настъпление към вътрешността на страната. На 29 септември 1918 г. България е принудена да сключи примирие в Солун при много тежки условия. Виждайки ясно огромната гавра осъществена с него и с цяла България, нашия смел и достоен войник ВЪСТАВА. Това е уникален момент от човешката история, когато един народ тръгва не да се самоизбива, а срещу своите реални, подмолни масонски врагове, които принудени от неговия невероятен героизъм и родолюбие са разкрили истинското си лице. Пробивът при Добро поле поставя началото на лавинообразни събития. За поражението войниците справедливо обвиняват управляващите, които изправят България пред голяма опасност. Без да създадат нормални условия за снабдяване на армията, те я хвърлят в неравна война срещу многократно превъзхождащ ни противник (както споменахме вече, по предварителен сценарий). На 24 и 25 септември 1918 г., малко преди примирието, войниците сформират първи въстанически отряди. Разгневени, те се отправят към Кюстендил, където арестуват офицери от Главната квартира. Изплашената и изпаднала в паника юдомасонска клика, начело със своя малтийски рицар началник се обръща за помощ към своите германски еретически „братя“. Оставилите ни (планувано по сценарий) до този момент сами срещу четири държави, без военна и материална помощ, наши „съюзници“ изведнъж се сещат, че имат южен фронт.

 imageСрещу нашия изтощен, гладен и обезоръжен войник се обръщат дулата на немските оръдия и картечници. Следва поредното масово жертвоприношение в олтара на юдейския „бог“ ваал – оцелели под „завесния“ огън на английската артилерия, обръщали многократно в панически бяг многобройния си противник със своята уникална атака „на нож“, непобедимите ни войници са удавени в собствената си кръв, пред вратите на своята столица, от лицемерните и бездушни чужденци еретици. Такива оръдия и картечници, с подобни бездушни немци зад тях, по това време ще свършат точно обратната работа в октомврийската революция в Русия. Там те ще окажат РЕШИТЕЛНА подкрепа на юдейските банди, ръководени от споменатия Лейба Бронщайн и от Ленин Бланк в борбата им с православния народ и цар и в УНИЩОЖАВАНЕТО НА ПОСЛЕДНАТА НЕЗАВИСИМА ОТ ЮДОМАСОНСТВОТО ДЪРЖАВНОСТ В СВЕТА.

Още през април 1917 г. намиращите се в Русия 300 хиляди немски и австрийски военнопленници са задължени да окажат военна подкрепа на болшевиките, които пък се ангажират да ги въоръжат. Секретните заповеди, подписани от началниците на генералните щабове на Германия и Австро-Унгария, са открити в немските архиви от американците след Втората световна война. Именно немските и австрийските войници без особени усилия смазват бунта във военните училища в Петроград срещу болшевиките. Немски “военнопленници” осигуряват отбраната на Петроград от казаците на генерал Краснов, а немски военни ръководят бомбардировката и превземането на московския Кремъл. За благодарност към германските си благодетели Ленин сключва Бресткия мир, като оставя под немска окупация почти половината от европейската част на бившата Руска империя – Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите Карс, Ардахан и Батуми, югоизточно от Кавказ. В ръководството на Лениновата партия и болшевишкото правителство, има предимно предимно юдеи. Въоръженият преврат в Русия 1917 г. съвсем не е пролетарски, а е открито антиработнически и антинароден. Само през първите три-четири месеца на 1919 г. в Русия са били разстреляни 138 хиляди работници, вдигнали се на стачка срещу болшевиките. Октомврийската революция има откровено и анти-селска насоченост. Създадените от болшевиките продоволствени реквизиционни отряди масово конфискуват зърното от селското население. През 1918 г. само в 20 района на Централна Русия, избухват 245 големи селски въстанияМасови вълнения съпротива в селските райони има особено през лятото на 1919 година. В селското въстание в Тамбовска губерия през 1920-21 г. с оръжие в ръка се вдигат над 40 хиляди души. Бунтът е потушен жестоко от бъдещите съветски маршали Тухачевски и Якир с употребата на химически отровни вещества. През януари 1921 г. пламва селско въстание и в Западен Сибир, където селяните сформират 60-хилядна армия. Вследствие на антиселската политика на болшевиките по време на Първия голям глад – 1921-1923 г., в Поволжието, Дон, Северен Кавказ и Украйна, умират между 3 и 5 млн. души селско население. От Гладоморът през 1932-1933 г. само Украйна губи около 10 млн. селяни.

В България, юдомасноството извършва своите масови жертвоприношения по същия жесток начин, потушавайки всяка съпротива. По време на войнишкото въстание са избити са хиляди наши сънародници, а техните офицери за назидание са пребити до смърт пред очите на собствените си деца. Мъките за народа ни не свършват. Сатрапите на юдейския синедрион, водени от наместника му за България – негово нищожество Фердинандни въвличат отново ЦЕЛЕНАСОЧЕНО във втората национална катастрофа. Показателни са думите на техния „брат“ и американски президент Розенфелд (Рузвелт), който най – отговорно ще заяви „НИЩО в политиката не става СЛУЧАЙНО. Щом се случва, бъдете сигурни, че така е било ПЛАНИРАНО“.

Най – яркото потвърждение за тяхното ПЛАНИРАНО ОТМЪЩЕНИЕ над българите е Ньойския мирен договор, сключен между България и Антанта след описаните събития. Мястото на подписването му е специално подбрано от юдомасонското рицарство. Това е бил замъка на граф  дьо Ньой, ЗАГИНАЛ В БИТКАТА С БЪЛГАРИТЕ ПРИ ОДРИН ПРЕЗ 1205 г., задно с целия елит на западните кръстоносци еретици. При подписването на договора французите най – нагло заявили на българската делегация: „най-после граф дьо Ньой беше отмъстен”.

Графа е бил член на споменатия тамплиерски орден.

Католическата църква и нейните рицарски братства, след отпадането на запада от православието през 1054 г., се е превърщат в юдействащи секти. Пазителите на храма (тамплиерите), обаче задминават останалите еретици, защото се добират до стари окултни юдейски книги, скрити в катакомбите под древните останки в Иерусалим, от които научават как да призовават ваал или както те го наричат – бафомет (познатия вече чифтокопитен ангел).

Ето от къде идват техните ритуали, кой е техния господар и как му служат:

Ритуалите не се отличават от описаните в стария завет. Уличени в сатанизъм, оргии, хомосексуализъм и детски жертвоприношения пред статуята на своето божество, много от тях са изловени за една нощ във ФранцияДенят е бил петък, 13 октомври 1307 г. Днес, тази дата е превърната от окултистите в световен фатален ден – символ на човешкото суеверие и простотия. Същото е и с датата 1 май, когато хората по цял свят празнуват деня на учредяването на илюминатската ложа.

Ето един фрагмент от обвинителния акт срещу тамплиерите: „Всяко новородено дете на тамплиер и девойка, първо е подложено на сваряване, а после е печено във пещ. След това цялата му сланина е отделяна, а с нея е освещаван и помазан техния идол.“ (за това, днес вече започват открито и "легално" да изземат малки деца от семействата им!).  Великият магистър на ордена Жак дьо Моле, публично признава пред преподаватели и студенти от Сорбоната, свикани за случая, че по време на приемането си в Ордена, е каран да се отрече от Христос и да плюе върху кръста и че самият той, неведнъж, приема по същия начин множество нови послушнициМного високопоставени членове на Храма поддържат същото и никой не изглежда да изпитва разкаяние. Това обаче изобщо не притеснява папата еретик Климент V. Ето какво го интересува: „ Докато бяхме далеч от вас, вие сте сложили ръка върху тамплиерите и техните богатства. Вие стигнахте дотам, че да ги вкарате в затвора и което е най-печално, още не сте ги освободили.“ Това той пише до френския крал Филип Хубави. Един от най – ревностните защитници на ордена е английския крал Едуард II. (Les derniers jours des Templiers. // Science et Avenir. юли 2010. с. 52 – 61.; Riley-Smith, Johnathan. The Oxford Illustrated History of the Crusades. Oxford, Oxford Press, 1995. с. 213.)

В резултат на топлите им отношения и радушния англо-юдейски прием на оцелелите перверзници, ефекта върху световната история и духовност е печален.

Резултат и то много печален има, както видяхме (И ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ВИЖДАМЕ), и върху нашата история. Основната дейност на рода Кобург Гота и неговите юдомасонски помощници в България е антиправославена, антиславянска и антинародна.

По времето на Фердинанд и Борис се стига се дотам, че за да бъдеш верноподаник и "патриот" в "православна" България, ти трябва да воюваш като брат по оръжие или да помагаш на друговерци и еретици (Германия, Австро-Унгария, Турция) срещу православните Гърция, Сърбия, Черна Гора, Румъния и Русия. Всички казионни партии и правителствата, които следват политиката на двореца, са прогермански, а следователно и противоправославни. Националните катастрофи са само повърхностната, видимата част на едно по-дълбоко явление: След отпадането на българската Екзархия в схизма и обвързването й със еретическия масонски запад през 1872г., И ДО СЕГА, България живее в състояние "от развала към провала" (Ст. Михайловски, 1905 г) и в перманентна национална духовна катастрофа.

Положението в политическата и аристократичната върхушка на Гърция, Сърбия, Черна Гора и Румъния във времената на Първата световна война не е било по – различно от България. Управляващата им олигархия вече е била част от световното юдомасонство. Обвързвайки държавите си в политически и военни съюзи с еретическия запад те ги въвличат в месомелачката на дирижираните конфликти. Целта е била изтощаване и отвличане вниманието на обществата, докато те успеят да прокарат пагубното си влияние си върху православните църкви.

Архиепископа на Атина Хризостом Пападопулос и Патриарха на Константинопол Мелетий Метаксакис ИЗВЪРШВАТ ГОЛЕМИЯ МАСОНСКИ УДАР, КАТО ВЪВЕЖДАТ ПАПСКИЯ КАЛЕНДАР ВЪВ СВОИТЕ ЦЪРКВИ ПРЕЗ 1923 г.

imageМетаксакис е племенник на известния гръцки политик Елефтерий Венизелос. С негова помощ в 1918 г. заел катедрата на архиепископ Атински. В 1920 г. след поражението на Венизелос на изборите и бягството му от Гърция М. Метаксакис е отстранен от катедрата за нарушаване на каноните и за предизвикване на разкол, след което сам бяга в САЩ. Там съгласно писмото на гръцкия посланик във Вашингтон от 17 декември 1921 г. М. Метаксакис “в пълно облачение, взел участие в англиканско богослужение, прекланял колена и целувал техния престол, произнесъл проповед и благословил присъстващите”.

На 29 декември 1921 г. Синодът на Еладската църква низвергва М. Метаксакис от свещен сан. На 24 септември 1922 т. това решение бива отменено под политически натиск. 

На 25 ноември 1921 г. Метаксакис е избран за Цариградски патриарх във време, когато Истанбул е окупиран от сили на Антантата. Макар първоначално мнозинството членове на Синода да предпочитат за този пост митрополит Герман (Каравангелис), за избирането на Мелетий натежава ДАРЕНИЕ ОТ 100 000 ДОЛАРА, КОЕТО ТОЙ ПРАВИ за нуждите на патриархата (ТОЕСТ КУПУВА СИ ПОСТА СЪВСЕМ ОТКРИТО ), както и явната ПОЛИТИЧЕСКА ПОДКРЕПА, която има той от страна на СВОЯ РОДНИНА И ДРУГАР ОТ ДЕТСТВОТО – гръцкия премиер Елефтериос Венизелос и гръцкото правителство. Митрополит Герман сам оттегля кандидатурата си, за да не навреди на „гръцките национални интереси“.

image

Управляващия Великобритания през 1910 г., КОГАТО СЕ СЪЗДАВА ИКУМЕНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЕДИНБУРГ, крал Едуард VII в НЕГОВИТЕ МАСОНСКИ ОДЕЖДИ НА ВЕЛИК МАЙСТОР НА ОБЕДИНЕНАТА ВЕЛИКА ЛОЖА НА АНГЛИЯ

През юли 1922 г. Мелетий обявил, че Константинополската патриаршия признава англиканските ръкоположения.

ФАКТИЧЕСКИ ТОЗИ АКТ, КАКТО И ИЗДАВАНЕТО ПРЕЗ 1920 г. НА ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ - ДЕКЛАРАЦИЯ НАРЕЧЕНА „До Христовите църкви по целия свят”, която е безспорно УЧРЕДИТЕЛНА ХАРТА НА ИКУМЕНИЗМА, ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПОВРАТЕН МОМЕНТ В ИЗПОВЕДАНИЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ПАТРИАРШИЯ И НА ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ, КОИТО СА В ДУХОВНО ОБЩЕНИЕ С НЕЯ, ЗАЩОТО ОТ ТАМ НАТАТЪК ТЕ ОТПАДАТ ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА И НАВЛИЗАТ В НОВА САТАНИНСКА ЕРЕС, ОСНОВАНА НА ДОГМАТИЧЕСКИ СИНКРЕТИЗЪМ (ОБЕДИНЯВАНЕ С ЕРЕСИТЕ).

ИЗОБЩО НЕ Е СЛУЧАЙНО, ЧЕ ИМЕННО АНГЛИКАНСКИТЕ РЪКОПОЛОЖЕНИЯ СЕ ПРИЗНАВАТ ПЪРВИ ОТ „ПРАВОСЛАВНИТЕ“ ИКУМЕНИСТИ! АНГЛИКАНСКАТА ПРОТЕСТАНТСКА ЕРЕС СЕ РЪКОВОДИ ЛИЧНО ОТ АНГЛИЙСКИЯ МОНАРХ, КОЙТО, ЗАЕДНО СЪС СВОИТЕ РОДНИНИ МЪЖЕ СА ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА И ДУХОВНИ ЛИДЕРИ НА ВСИЧКИ ИУДОМАСОНИ ПО СВЕТА, ВЪЗГЛАВЯВАЙКИ „ЛОЖАТА МАЙКА“ – ВЕЛИКАТА ОБЕДИНЕНА ЛОЖА НА АНГЛИЯ!

Кралица Елизабет I наричала Англия „Израел“. Новата Кралица Елизабет е висш патрон на световното юдомасонство

Нейния братовчед, Херцогът на Кент е ръководителят на британските масони. Масон означава зидар. Това е символично название на всички, които поготвят света за построявнето на новия Соломонов храм в Йерусалим където ще властва очаквания от юдеите фалшив и кръвожаден месия на сатана (ваал) – антихриста.

МЕТАКСАКИС И ВЕНИЗЕЛОС СА БИЛИ МАСОНИ, като първия е бил член Константинополската ложа „ARMONIA” (Хармония) от 1909 г. ИЗБИРАНЕТО МУ ЗА ПАТРИАРХ Е ПОДКРЕПЕНО И ОТ ДРУГ ВАЖЕН ПОЛИТИК И ТЕХЕН МАСОНСКИ „БРАТ“ ОТ ЛОЖАТА “Resorta e veritas” – това е Мустафа Кемал Ататюрк, основател на Република Турция и неин пръв председател на Парламента (1920 – 1923), министър-председател (1920 – 1921). imageДокато ръководи държавата (до смъртта му през 1938), Ататюрк се стреми неговите „братя“ масони да заемат високи позиции в държавата, включително и на патриаршеския престол в Константинопол, което може да се види от назначенията на Мелетий ІV, Василий ІІІ и Фотий ІІ.

Както вече споменахме, изобщо целта на целия този масонски политически и военен театър е била изтощаване и отвличане вниманието на обществата, докато те успеят да прокарат пагубното си влияние си върху православните църкви, КОИТО СА ЕДИНСТВЕНАТА ДУХОВНА ЗАЩИТА НА ХОРАТА СРЕЩУ ИУДОМАСОНСКИЯ ГОСПОДАР – ПАДНАЛИЯ АНГЕЛ!

СЪЩОТО СЕ СЛУЧВА И В РУСИЯ ПО СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ, КОГАТО НАД ИЗТОЩЕНИЯ ОТ ВОЙНАТА НАРОД СЕ ВЪЗЦАРЯВА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ АНТИХРИСТОВ ИУДАИЗЪМ!

След като били обявени решенията на псевдо-конгреса, свикан от масона патриарх, на който е приета календарната реформа и други незаконни решения, възмутените православни християни свалили позорно от вселенския престол Мелетий ІV, той бива пребит и принуден да избяга в Солун, а по-късно в Александрия. През 1926 г. неговите „братя зидари“ от „Великата ложа“ в Лондон отново му помагат и той е избран за Александрийски патриарх под давлението на Британското правителство. Още същата година въвежда новия календар и в Александрийската църква. В 1930 г. взема участие в Ламбетската конференция в Лондон, където още веднъж потвърждава „действителността” на англиканските ръкоположения!

Показателно е какво се случва с виновника за този голям удар върху православието: През юли 1935г. Мелетий Метаксакис губи разсъдъка си и след 6 дни страшни мъки  умира като простенва ридаейки своите последни думи:

Аз разделих Църквата и унищожих Православието”. На архиерейското му погребение, масонската му престилка е поставена върху епископските одежди от неговите братя - масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също са поставени в ковчега.

Съвременните техни „братя“, продължават пъкленото дело на духовен и физически геноцид над собствения си народ, възложено им от задграничните „майстори“. Ето и техните ритуали:

През юли 2009 г. в храма „Св. Димитър”, Доро­столска епархия, са били извършени „рицарски ръкополо­жения” от сино­дал­ния служител архим. Дионисий, известен със съслуж­енията си с тамплиери, масони и римо­ка­толици, при молитве­ното уча­стие на представители на т. нар. „рицари на Асизи”, на уни­ат­ския „архимандрит” Георги Елдъ­ров и на ''православния'' све­ще­ник Добри Чаков.

image

image 

 

 

 

 

image

 

 

 

 

 image

 

 

 

 

 

 

 

Дионисий и старозагорския митрополит Галактион участваха в съвместна служба с католици, след която техния „брат“ масон Слави Бинев бе провъзгласен за архонт. Те съслужват с кардинал Бърнард Лоу. Преди "церемонията" Лоу бе участник в педофилски скандал.

image

 

 

 

 

 

 

 

Гореспоменатия „легендарен“ Дионисий е близо до Неофит, ЗАЕДНО С БЪЛГАРСКИ ХОДЖИ, МАСОНИ И ГЛАВНИЯ ИУДЕИН МАСОН, НАСЛЕДСТВЕНИЯ КОМУНИСТ, АТЛАНТИКА И ЦАРИСТА, РЪКОВОДИТЕЛЯ И СИМВОЛА НА ПРЕХОДА И ДЕГРАДАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ - СОЛОМОН ПАСИ! ВСИЧКИ ТЕ ПОСРЕЩАТ ТЕХНИЯ МАСОНСКИ "БРАТ", ВОДЕЩ ЕРЕСИАРХ, "ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ", ВЪРТОгЛАвзМЕЙ, ПАРДОН - ВАРТОЛОМЕЙ В БЪЛГАРИЯ!:

image image 

image image


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

image

 

image

 

 

 

 

 

 

 

 

image image

 

 

 

 

 

 

Вартоломей е посрещнат и в Белгия по подобен начин:image

 

 

 

 

 

 

 

Ето и подобни „СТРАННИ“ ритуали и облекла на техните ръководители от английската велика обединена ложа:

image image image

image imageimage image

image image

image image 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

image image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е официалния герб на тази ЛОЖА МАЙКА (по-стар и по-нов вариант):

image  image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДВА ЧИФТОКОПИТНИ АНГЕЛА!

А ТОВА Е ТЕХНИЯ БАЩА - ЧИФТОКОПИТНИЯ ПАДНАЛ АНГЕЛ САТАНА, ИЗОБРАЗЕН ОТ "БРАТЯ" САТАНИСТИ, НА ПАМЕТНИК В ДЕТРОЙТ:

image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Колега на цариградския патриарх в България е един от водещите наши масони И ЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ – ТОВА Е ПАВЕЛ ЛЕВКИЙСКИ.

image
 
На снимката е с представителя на "великия командир" - C.B. Hall

imageimage

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 07.01.2001г. левкийският епископ Павел “освещава” церемонията по основаването в България на върховен съвет 33-та степен към шотландския масонски ритуал. В публикацията относно събитието в официоза на масоните от приетия шотландски ритуал „The scottish rite journal”, брой от Май 2001 г., изрично е упоменато “Bishop Paul, an important religious leader in Bulgaria and a Master Mason”, тоест епископ Павел е СРЕД ГЛАВНИТЕ МАСОНИ В БЪЛГАРИЯ.

В същата статия пише, че в петък 05.01.2001 г. епископ Павел е извършил специална служба в катедралния храм „св. Александър Невски“, посветена на основаването на върховния съвет в България, на която са присъствали множество масони.

От 01.03.2000 г. до 01.07.2002 г. Павел е предстоятел на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. В този период той назначава за ръководител на настоятелството на храма ГЛАВНИЯ БЪЛГАРСКИ МАСОН И МАФИОТ ИЛИЯ ПАВЛОВ.

След посрещането на Вартоломей с „братята“, българските духовници отслужиха с ВОДЕЩИЯ ИКУМЕНИЧЕСКИ ЕРЕСИАРХ И МАСОН съборна света литургия, НА КОЯТО ПРИСЪСТВАШЕ ЕДИН ОТ ВИДНИТЕ СВЕТОВНИ ЮДОМАСОНИ – „Н.В.“ СИМЕОН „II“, ПРИДРУЖЕН ОТ МНОЖЕСТВО „БРАТЯ“ И ЕДИН ОТ „ДУХОВНИТЕ ИМ ВОДАЧИ“ – СКАНДАЛНИЯ ДИОНИСИЙ. Не случайно САКСКОБУРГГОТСКИ е споменаван на литургиите от икуменическата църква, като „законен“ „цар“. СИМЕОН Е БЛИЗЪК РОДНИНА НА РЪКОВОДЕЩИТЕ „БРАТЯ“ ОТ СПОМЕНАТА ЛОЖА МАЙКА, И Е ОТ СЪЩИЯ ИЛЮМИНАТСКИ МАСОНСКИ РОД – САКС КОБУРГ ГОТА. В края на службата, водещия масОН СимеОН прочете Символ Верую, ОТ ЦАРСКИЯ ТРОН В ПАТРИАРШЕСКАТА КАТЕДРАЛА:

image image image image

image image

image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Особенно внимание трябва да се обърне на Ернст II Сакс-Гота,

image

един от родоначалниците на европейския династичен род Сакс Кобург Гота, който в последствие започва да ръководи и най – голямата световна империя – Великобритания, както и нейната велика обединена масонска ложа, КОЯТО СЕ ЯВЯВА ЛОЖА "МАЙКА" ЗА ВСИЧКИ "ПРИЗНАТИ" МАСОНИ ПО СВЕТА. 

През I-та световна война, поради конфликта с Германия, фамилията приема формално името Ундзор.

Династията властва и в Белгия, Португалия, България (Фердинанд, Борис III и Симеон) и други. 

Ернст II се присъединява към баварските илюминати през 1783 г. с псевдонима Куинтус Северус  и става наместник на ордена за Горна Саксония. През 1787 г. той приютява в своите замъци самия Адам Вайсхаупт (създателя на илюминатската ложа). В биографията му са записани много интересни моменти, КАТО НАПРИМЕР, ЧЕ ИМАЛ МАГИЧЕСКИ СПОСОБНОСТИ, а когато умира през 1804 г., по негово желание е погребан направо в земята в обикновени коннически дрехи, завит само с ленен чаршаф, без ковчег в гроб на остров в дворцовия парк. 

imageТой не искал паметник. На гроба засадили АКАЦИЯ, символичното дърво на масоните.

Топлите връзки с юдеина Вайсхаупт, магическите „способности“ и главоломния световен успех на този „избран“ род се обясняват много ясно от негово височество принцът на Олбъни Майкъл, който в книгата си „Забравената шотландска монархия“ („The Forgotten Monarchy of Scotland: The True Story of the Royal House of Stewart and the Hidden Lineage of the Kings and Queens of Scots“ by Michael James Alexander Stewart), публикува древни хералдически документи, които разкриват истинското родословие на британското кралско семейство.

Според тези архиви, фамилията произлиза ОТ МНОГО СТАРИ ДРЕВНОЗАВЕТНИ ЕВРЕЙСКИ РОДОВЕ. ОТ ЕДИН ОТ ТЕЗИ РОДОВЕ, А ИМЕННО ДАНОВОТО КОЛЯНО, КАКТО ЗНАЕМ ОТ БИБЛИЯТА, ЩЕ ПРОИЗЛЕЗЕ АНТИХРИСТА (Бит. 49:17; Иерем. 8:16)!

Самият Симеон Сакскобурготски в интервю пред израелското списание „Фар” потвърждава еврейската линия в рода си.

Наследствеността между "магическите" евреи и техните "братя" богоборци - комунистическите евреи може да се види ЯСНО и в уникалния по своя сатанизъм и ПРЪВ ПОДОБЕН В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ атентат в църквата "Света Неделя", извършен на 16.04.1925 г. 

image

Комунистическа терористична група, ръководена от ЕВРЕИНА Марко Хаим Фридман взривява храма  и убива много хора от българския военен елит и техни жени и деца. Атентатът е по време на опело на генерал Константин Георгиев, убит от същите изверги. За да увеличат броя на жертвите, комунистите поставят и стъкленици със сярна киселина за да се задушат оцелелите под отломките. Загиват 12 генерала, 15 полковника и много други военни, жени и деца. Жертвите са 213, ранени са повече от 500. Само за един миг БЕЗРОДНИТЕ АНТИХРИСТИ-КОМУНИСТИ, УБИХА ПОВЕЧЕ БЪЛГАРСКИ ГЕНЕРАЛИ И ВИСШИ ОФИЦЕРИ, отколкото сърбите, турците, румънците, гърците, англичаните, французите и руснаците в боевете на четири кървави войни. Много е важно да се спомене кой е Константин Георгиев, на чиито погребение става атентата. Генерала ИЗОБЩО НЕ Е ИЗБРАН СЛУЧАЙНО – ТОЙ Е БИЛ ОСНОВНИЯТ ВРАГ НА РОДА КОБУРГ ГОТА В БЪЛГАРИЯ И Е РЪКОВОДИЛ „ВОЕННТА ЛИГА“ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ, ПОДГОТВЯЛИ ПРЕВРАТ СРЕЩУ ФЕРДИНАНД. Това обяснява, защо Борис III „СЛУЧАЙНО“ НЕ Е ПРИСЪСТВАЛ НА ЗВЕРСКОТО ЮДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ!

Подобен е момента и с един друг български герой – генерал Христо Луков. След като се скарва с офицера, спасил Кюстендил от сръбска окупация, монарха заявява, че няма да допусне генерала да замине за Германия за среща с тяхното командване. След тези събития ДРУГА КОМУНИСТИЧЕСКА ГРУПА, РЪКОВОДЕНА ОТ ЕВРЕЙКАТА ВИОЛЕТА ЯКОВА УБИВА ГЕРОЯ ПРЕД ОЧИТЕ НА НЕВРЪСТНАТА МУ ДЪЩЕРЯ - „СТРАННО“ СЪВПАДЕНИЕ УДОВЛЕТВОРЯВАЩО ИДЕАЛНО ИНТЕРЕСИТЕ НА БОРИС. Не случайно последователи и близки на убития генерал веднага след атентата обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков.

Изобщо не е случайно и че Борис III беше обявен за "спасител на евреите в България" и дори имаше негов монумент в Израел.

Съдбата на унищожените от комунистическите евреи български герои споделя и споменатия по-горе велик победител при Дойран - генерал-лейтенант Владимир Вазов. Ето част от живота на този голям българин:

В 1936 г. английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война. Посрещат го с уважение и най-големи почести. На гара „Виктория“ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минава, е построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно!“ На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:

„Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“

Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите:

„Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.“

Стратегията, приложена от генерал Владимир Вазов при Дойранската операция (15 – 18.09.1918 г.) се изучава в Европа, САЩ и Япония.
Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си репресиран и интерниран от комунистите в ловешкото село Рибарица. 

 Репресирани са и много от родолюбивите му роднини. 

След 9 септември 1944 г. семейство Вазови попада под ударите на „народната власт“. Поета Иван Вазов получава „званието“ „шовинист“ и цензурата орязва творчеството му. Брат му, великия български военачалник Владимир Вазов, е принуден да напусне София и е интерниран със семейството си в малка дървена вила в село Рибарица. Племенника им Иван Вазов е разстрелян от „народния съд“. Синът на генерала - Георги Вазов е хвърлен без присъда в концлагера Бобов дол. Другия му син Владимир, който е награден с орден за храброст, е осъден от комунистите на 10 години затвор. Генерал Вазов издъхва на 20 май 1945 г., в няколко дневна агония, без съответна медицинска помощ, в къща на негови познати в гр. Тетевен.

imageВръзката между поколенията богоборци (масони и комунисти) и пострадалите от тях наши български герои може да се види ясно и в историята на рода на Райна Княгиня.

Съпругът й Васил Дипчев е избран за народен представител през 1898 г. Скоро след това е арестуван от хората на Стамболов (от неговата партия), тъй като е русофил. Умира в следствие на зверски побои в Черната джамия в София.

Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Райна и Васил Дипчеви имат петима синове - всички офицери от Българската армия - генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев.

Най-големият  и син, Иван Дипчев, е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-ти випуск, а след това и Генералщабната академия, с отличен успех.

image

Участва в трите войни за национално обединение.

Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война. За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Стига до чин генерал. Комунистите го арестуват.

През 1954 г. в Троян е съден заради участие в преследването на разбойническата чета на анархиста Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за „герои“. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в лагера край Ловеч.

Третият син, Владимир, е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. След 9.09.1944 г. комунистите го ликвидират. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда.

Петият син, Асен, е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на крепостта Тутракан през септември 1916 г. Редник Асен Дипчев е един от първите българи, които влизат в тази тогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа „О, Добруджански край“. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Ал. Стамболийски. След 9.09.1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г.

Приемствеността между богоборците масони, антихристите комунисти и ръководещите ги евреи се вижда и в имената на основните съветници на диктатора палач Тодор Живков: Нико (Ни-сим) Мойсей Яхиел, п-к Валери Таджер, Леон Фабрикант, Жак Натан Примо, Исак Соломон Паси, Валери Натан, Барух Шамлиев, Андрей Луканов, Нансен Бехар, Давид Овадия, Александър Фол и други. Това са хората в сянка, следили успешното отделяне на народа ни от Бога и физическото унищожение на над 138 000 наши сънародници.

imageСлед 9 септември 1944 г. юдеите-комунисти в съучастие с българските комунисти, подтиквани и насърчавани от руските юдеи-комунисти от Москва и по указания на Синедриона (тайното еврейско правителство), масонските ложи и еврейското лоби в САЩ и Англия, започнаха систематично да унищожават цвета на българската нация – българската интелигенция – военни, предприемачи, учители, адвокати, политици, лекари, професори, преподаватели от ВУЗ, инженери, историци, учени, индустриалци и др. Избити бяха десетки хиляди, а над 250 000 са репресирани, изселени, натикани в затвори, концлагери (концлагерите са еврейско изобретение) и спрямо тях беше провеждана политика на геноцид. 

Зверствата започват още в първите дни след окупацията на българия от червената армия.

imageЕто само някои документирани, подкрепени от свидетелства и разследвани примера : - На 15.09.1944 г. край село Козаревец, в гористата местност Мешето започват да пристигат камиони пълни с арестувани хора. Според свидетелства на хора от селото арестантите са били пребивани до смърт с колове и мотики, след което са били заравяни, като някои от хората все още стенели и са били живи преди да ги заринат. Това продължава близо месец и местните жители казват, че вечерта мястото се огласяло от зверски викове и стенания. След ексхумацията на масовия гроб след 1989 г. биват открити 274 трупа на учители, богати селяни, адвокати, лекари, свещеници и търговци от Велико Търново, Горна Оряховица и околните села, които се смятали за безследно изчезнали през 1944г. В мазето на училището в град Оряхово комунистическите изверги изклали около 200 ученика членове на Съюза на Българските национални легиони. В местността Бутово край Враца са разстреляни 120 легионера. Край Веслец червените касапи избиват 105 човека по най – зверски начин, като телата им са били насичани с брадви. Край Бяла Слатина са убити водача на националните легиони в града и още 32 негови съратници. Това е една малка част от известните и документирани масови убийства извършени от комунистите. Съюзът ''Истина'' разполага с документи и свидетелства за около 25 000 избити само за периода 1944 – 1945 г. . Официалната цифра посочена по – късно и от българското правителство за целия 45 годишен период е около 138 000 жертви и най – вероятно е занижена. Но дори и този брой за население от около 7 000 000 означава само едно – геноцид. И за този геноцид няма и един наказан. Освен преките физически жертви имаше и стотици хиляди други българи, които бяха интернирани или натикани в 86-те комунистически концлагера или изгонени от България.

Документите сочат цифра от 250 000 репресирани. В последствие много от тези хора умряха с разбита психика, в мизерия и глад, а техните деца и внуци бяха гонени и тормозени от същите комунисти. Земята и собственоста на българина му бяха отнети, а с това и основата на неговата гордост и независимост (нещо което дори турците не са направили). Народът ни бе ограбен и принуден да краде за да живее нормално. Най – мързеливата, некадърна и необразована паплач наред с криминалните елементи станаха първи комунисти. В редиците на червените терористи се вливат стотици рецидивисти, освободени от затворите след 09.1944 г. Паралелно с това в съседна „братска” комунистическа Югославия тече кампания за обезбългаряване на Македония и Западните покрайнини. Избити са около 32 000 Българи, защото не са искали да се пишат македонци. Още около 121 000 са хвърлени в сръбските концлагери, а 180 000 са принудени да емигрират.

Веднага след преврата иудеите влязоха в репресивния апарат на БКП, ДС (КДС), разузнаването и МВР.

Всичките съветници на Тодор Живков бяха евреи.

Самият диктатор Живков не е българин! Майка му е влашката  циганка Маруца. Преди 09. 1944 г. е бил криминален затворник и агент на полицията. След комунистическия преврат става ръководител на “ударна” група, избивала и ограбвала Българи.

Женени за еврейки са били следните „велики българи”: - Геоpги Димитров, Васил Коларов, Станко Тодоров и др. “отговорни другари” от ЦК на БКП!

Ето и част от по-елитните еврейски комунистически палачи на народа ни, СРЕД КОИТО СА И ОСНОВНИТЕ МАНИПУЛАТОРИ НА ИСТОРИЯТА НИ:

imageРубен Аврамов Леви  (1900 г. - 1988 г.) – ФАКТИЧЕСКИЯ ИДЕОЛОГ НА МАРКСИЗМА В БЪЛГАРИЯ. СЪВЕТНИК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ. СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП (1950 г.). Директор на обединената школа на Коминтерна в Москва (1941-1943 г.); Специална личност от висшата кохорта на БКП, червен шаман, историк, палач с писалка; пътят му е осеян трупове; „промивач на мозъци“! Фалшификатор на българската история!

Роден е през 1900 г. в гр. Самоков; от 1919 г. е член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС). През 1922 г. става член на БКП и секретар на градската организация на БКМС в София, а от 1923 г. е член на неговия Централен комитет и участва в подготовката за Септемврийското въстание; През 1925 г. Аврамов е осъден задочно на смърт. По това време той се намира в Съветския съюз като делегат на конференция на младежката секция на Коминтерна и остава там. Става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и през 1928 г. завършва Международната ленинска школа в Москва, след което преподава в Комунистическия университет за националните малцинства от Запада (1928-1931) и Международната ленинска школа (1931-1936). През 1936 г. Рубен Аврамов е изпратен в Испания, където участва в Гражданската война. Става член на Испанската комунистическа партия, назначен е за дивизионен военен комисар и координира дейността на комунистическите военни комисари в цялата страна. След поражението на републиканците през 1939 г. се връща в Съветския съюз. Там оглавява 2-годишна партийна школа, а от 1942 г. – Обединената международна школа на Коминтерна. След началото на войната между Съветския съюз и Германия е редактор в българоезичната съветска радиостанция „Христо Ботев“. Непосредствено след  Деветосептемврийския преврат от 1944 г., довел до влизането на БКП в правителството, Рубен Аврамов се завръща в България и оглавява Пропагандния отдел на ЦК на БКП (1944-1947, 1949-1950). През 1950 г. става професор, секретар на ЦК на БКП и ръководител на неговия отдел за наука, образование, изкуство и култура. От 4 февруари 1952 до 1 февруари 1957 г. е министър на културата в кабинетите на Вълко Червенков и Антон Югов.

imageЛев Главинчев - македонски евреин, член на БКП от 1941 година; полковник от ДС,  криминален затворник преди септемврийския преврат, съден за убийство, комунистически касапин садист, избил със своята „ударна” партизанска група около 250 човека от софийската интелигенция веднага след 09.09.1944г. „Специалитета” му е бил счупване на черепа на жертвата с чук и заколване с права лопата. Главичев е избил собственоръчно десетки дейци на старото ВМРО; Виновен за смъртта на хиляди българи. 

Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско. Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир. Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд. Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев. Лев Главинчев умира от рак на 20 август 1970 г. в страшни мъки. На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява: "Моят брат уби 226-ма македонски фашисти" (разбирай български патриоти-активисти на крилото на Ванче Михайлов - б.р.).

Предоставяме на вниманието ви откровения разказ на един от помощниците на Лев Главинчев - "виден" комунистически ЕВРЕЙСКИ ПАЛАЧ НА БЪЛГАРИТЕ. Спомените обрисуват случващото се в България през първите седмици след 9 септември 1944г. Неговите думи са достатъчно красноречиви и не изискват допълнителен коментар.

„... В началото арестувахме само офицери, министри, бивши управници, търговци – изобщо богати хора. Министър на МВР беше Антон Югов, партизаните станаха началници, политзатворниците – също, а криминалните станахме обикновени „гвардейци“. Главният щаб на „гвардията“ бе хотел „Славянска беседа“ – бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчинен на Лев Главинчев, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арестуване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство. Освен със „Славянска беседа“ „гвардията“ разполагаше и с „Дома на слепите“, затвора, ареста на Съдебната палата, сградата на „Московска“ № 5, както и някои други сгради, една от които на улица „Княз Александър I“ – по-късно тя стана банка.

Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите – принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги лека кола, а ги откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа“ доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери (ШЗО). Наши „гвардейци“ го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж – уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвардейците“ ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако в къщата, дето извършвахме ареста, нямаше други и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или заколване с права лопата.

Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в „Славянска беседа“, където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчезваха. Не зная дотогава колко души съм убил – аз или общо нашата „ударна група“, ръководена от Лев Главинчев. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи. Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убиваме. Имаше такъв случай – човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков“ и улица „Солунска“. От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!“. Главинчев я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава над гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, е те бяха много повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете – кой колкото може да вземе. Главинчев сложи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете.

imageАрестувахме хора навсякъде – в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7. Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестуваме офицери..."

Друг подобен еврейски кръволок и касапин на български "гои" е капитан Остап Гершанов – бил е последователно комендант на комунистическите концлагери ''Джерман'', ''Богданов дол'' и ''Куциян''. Масов убиец на БългариОбичал е да пребива жертвите си до смърт с дървена тояга. Особенно мразел някой да го гледа в очите. Един от концлагеристите веднъж прави тази грешка и бива зверски пребит. Като по чудо човека оживява, но със счупен гръбнак, като е можел да се предвижва с неимоверни усилия, лазейки по корем. Гершанов го е наричал „жаба” и го е карал да се мъкне непрекъснато с него, говорел му е поучително, ритайки го непрекъснато през устата, за назидание на другите. Нещастникът умира в адски мъки след около година.

imageКарло Луканов – Наследствен комунист. Баща на Андрей Луканов. Бил е съветник на комунистическите вождове. Роден на 20 октомври 1897 г. в Плевен, в семейството на активния социалдемократ Тодор Луканов. Член е на БКМС от 1913 г. и на БРП (к.) от 1917 г. Бил е секретар на Плевенското дружество на БКМС. След атентата в катедралата „Света Неделя“ през 1925 г. е арестуван за нелегална дейност и осъден на 4,5 год. затвор, но е амнистиран през 1926 г. От 1926 до 1944 г. е в Съветския съюз. В периода 1927–1944 г. е член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), както и депутат в Москва (1934–1939). От 1936 до 1938 г. е в Испания, където заема ръководни постове в състава на Интернационалните бригади, подкрепящи републиканското правителство по време на Гражданската война в страната. След завръщането си в Москва работи в Коминтерна, а от 1941 г. – в българскоезичното радио „Христо Ботев“.

След 9 септември 1944 г. се връща в България и до септември 1945 г. e член на комисията по управлението в ЦК на БРП (к.) От 1945 до 1946 г. е директор на Българското радио в София. След това е подпредседател на Държавната планова комисия (1947-1949) и същевременно от януари 1948 г. е подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура. През 1949 г. става председател на КНИК, а от 5 декември 1949 до 28 февруари 1952 г. е и на Държавната планова комисия. Бил е заместник-председател на Министерския съвет през периода 1952-1954 г.

Член на ЦК на БКП от 4 март 1954 г. до края на живота си (15 юли 1982 г.).

Бил е министър на външните работи в правителствата на Антон Югов от 11 август 1956 до 27 ноември 1962 г., за кратко е и заместник-председател на Министерския съвет (1956-1957).

imageНансен Бехар – ст.н.с.; член на БКП, идеолог на комунистите. Съветник на Живков. “Независим” депутат в XXXVIII Народно събрание, с подкрепата на БСП (2000 г.); един на съавторите на писмото до еврейския кнесет за сваляне плочите на Цар Борис III; провокатор; “пета колона”; комунист - скрит глобалист. През 1992 година основава първия частен изследователски институт – Института за социални и политически анализи.

Жак Натан Примо (1902-1974 г.). Съветник на диктатора Живков – роден в София, виден комунист – революционер, идеолог на червените палачи и активен участник в масовите убийства след 09.1944 г. Бил е политически секретар на БКМС през 20-те години; член на ЦК на БКП; завършил Икономическия факултет на РАНИОН – Москва (1928 г.); доцент 1947-48 г. (БАН); хоноруван професор 1948-49 г.; редовен професор 1949-52 г.; академик 1961 г. Партиен функционер от висшия ешелон на власта, историк, и икономист; председател на Еврейския ОФ комитет; член на цензорната комисия по идеологическа чистота на всекидневния и периодичния печат; идеолог-фалшификатор на българската историческа наука.

imageИсак Соломон Паси (роден 13 март 1928 г., починал 13 август 2010 г.) – Съветник на Тодор Живков. Роден в Пловдив, завършил право в Софийския университет (1950 г.); асистент в катедра по „Марксизъм – ленинизъм“ (1952-59 г.); кандидат на философските науки (1957 г.); дисертация „Г. В. Плеханов и марксическата естетика“; потомствен масончлен е на БКП; сътрудник на ДС и цензор на литература и учебници за университетитебаща на „атлантика“ Соломон Паси;

Евреина превежда и издава на български богохулниците Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше.

проф. Нико Яхиел - евреин, член на БКП, комунистически палач, съветник на "другаря" Тодор Живков близо 30 години, посветен във всички тайни дела на бившия "първи". След 1990 г. издава книга срещу тоталитарния режим ("ветропоказател" от висша категория). Агент на ЦРУ и "Мосад". В момента живее в Израел с $ 2000 пенсия и си пише мемоарите;

 

imageБорис Лазаров Велчев (1914 г. - 1995 г.) - Бил е началник на комисията към ЦК на БКП контролирала 86-те концлагера в България, роднина на бившия главен прокурор и на Милен Велчев.

От 1935 година е член на БРП (т.с.). През 1941 година е избран за секретар на Първи партиен район (Централен) и за заместник секретар на нелегалната столична организация на партията. През 1941 година е арестуван от полицията. Осъден е за политическата си дейност на смърт чрез обесване, затворен е в килия на смъртник в Централния софийски затвор.

След смъртта на Цар Борис III през 1943 година при възкачването на трона на Симеон II, всички присъди са намалени с една степен. Дотогава изпълнението на присъдата е отлагано от главния военен прокурор генерал Никифоров, който всъщност е бил съветски разузнавач с псевдонима „Журин“. Борис Велчев е преместен с доживотна присъда в построения за политически затворници Пазарджишки затвор. На 8 септември 1944 година той е освободен с другите затворници.

След 9 септември 1944 година заема редица отговорни партийни постове. Член на Областния комитет и секретар на Градския комитет на БКП в София, първи секретар на Софийския окръжен комитет, завеждащ отдел Организационен на ЦК. От 1958 година е член на ЦК на БКП. През 1959 година става секретар на ЦК на партията и става част от кръга новоиздигнати партийни функционери, лично лоялни към утвърждаващия се нов диктатор Тодор Живков. Живков високо го цени, най-вече заради стремежа му да се придържа към най-малките детайли на текущата съветска политика и големите му познания в тази област. От 1962 до 1965 година е и председател на Комитета за партиен и държавен контрол.

От 1965 до 1977 година е член на Политбюро и завеждащ Секретариата на ЦК. Фактически в този период Велчев е неформален първи заместник на диктатора Тодор Живков в йерархията на тоталитарния режим.

Член е на Държавния съвет от 1971 до 1981 година. От 1971 до 1977 година Велчев е вторият човек в партийната йерархия на БКП. От 1982 до 1990 година Борис Велчев работи на обществени начала като председател на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество.

В края на 80-те години, в условията на настъпващата Перестройка, е избран за член на ЦК на Контролно ревизионната комисия на партията (явно следейки преструктурирането на ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛ В ЧАСТЕН).

полковник Валери Тажер -евреин, комунистически палач, съветник на Тодор Живков;

Бачи Зеев - руски евреин, член на БКП, резидент на НКВД изпратен след 1944г. от Берия, ръководител на следствието към ДС, невероятен изверг, един от най-големите палачи на нашия народ.

Израел Зееви - евреин, следовател в МВР след 09.09.1944 г., член на БКП, палач и касапин на хора, измъчвал и убивал арестантите с особена жестокост и садизъм, виновен за смъртта на стотици хора.

Алберт Коен – партизанин-терорист; палач; член на БКП. Сега е белетрист и мемоарист (1988 г.),; съчинител на „еврейска култура“ . (Забележете, че всички тези „творци“ български евреи, родени в България, никъде не говорят за българска култура (а това е средата, в която са се развили и работили), а претендират за някаква „еврейска култура“! Такава е философията и разбиранията на „петата колона“ – да се ерозира и разрушава българското (и всяко друго) общество с неговите християнски ценности и традиции и да се налага сатанинският (талмудистки) нов световен ред...).

imageАнжел Вагенщайн - бил е партизанин-терорист, член на БКП, ръководител на бойна група, палач на Българския народ след 09.09.1944., агент на ДС и Мосад. Режисьор на филми на комунистическа тематика; „промивач на мозъци“; червен шаман и идеолог на БКП (под "червен шаман" се разбира идеолог и клакьор на комунизма, палач с писалка и отровител на душата на народа, говорител на Юда и на Сатана); „независим“ депутат с подкрепата на БСП в XXXVIII Народно събрание (2000 г.); един от авторите на писмото до еврейския Кнесет за сваляне възпоменантелните плочи на Цар Борис III в Израел; „духовен пигмей“, гаврещ се с българската история; създава антибългарски настроения – провокатор; „пета колона“.

 

 

imageДавид Овадия (1923-1995 г.) – Партизанин-терорист преди 09. 1944 г. и палач на българи след това; член на БКП; литератор; съчинител на “еврейска култура” (под това се разбира: хвалебствия, анализи, превъзнасяне на въображаеми заслуги и „творчески успехи“, както и натрупване на несъществени факти, раздути, преувеличени и украсени, за да се манипулира публиката и да се внуши значимостта на „еврейската култура“), червен шаман; убеден според собствените му думи, че "историята се пише с кръв" и че "омразата не бива да угасва"цензор в Съюза на българските писатели. След Първата световна война родителите му се преселват от Кавала в Кърджали, където е роден, там живее до тръгване на училище. После семейството се мести в София, но само след година я напуска и се упътва към Пловдив; в гимназистките години вече е член на нелегалния РМС. Член на БКП от 1945 г. През 1950 г. завършва руска филология в Софийски университет. Работи като редактор последователно в Радио София, издателство „Партиздат“ и издателство „Народна младеж“. Преводач на съветска поезия.

Георги Давидов –началник на благоевградската ДС (1948 г.). Един от палачите на българския народ след 1944 г.

Проф. д-р Нисим Меворах (1891 г.- ) – адвокат, дипломат, общественик и държавник, майка му е Роза Алфандари, от 1920 г. е член на БКП. 

Нисим Меворах е участник в т.н. Народен съд след 9 септември 1944 г.  Преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет и негов деканРаботил е дълги години като адвокат.

Работи като дипломат - пълномощен министър е в Посолството на България във Вашингтон (1945-1947), (първи с този ранг от България) и представител на България в Организацията на обединените нации, работил по проектите на някои от Хагските конвенции, участвал в процедурата по приемането на България в ООН.

Проф. Нисим Меворах е бил женен за Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии. Техен син е поетът Валери Петров, чието рождено име е Валери Нисим Меворах, но след приемането на протестанството от Нисим Меворах и жена му Мария Петрова в Евангелската църква на ул. "Солунска", София, синът им получава името Валери Нисим Петров по името на майка си.

Бояна Петрова - внучка на проф. Нисим Меворах и дъщеря на Валери Петров, създава на името на дядо си книжарница „Нисим“. Другата внучка на проф. Меворах е доц. Анна Станева - преподавател по семейно и наследствено право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Манчо Рахамимов Мошев (1902-1986 г.) – юрист, партиен деец, член на БКП, участва в нелегалните групи срещу властта на Царство България; съдия „народен обвинител“ в VII състав на Народния съд след 09.09.1944 г., „палач в тога“.

Пепо Менахем Коен – юрист, завършил в Софийския университет (1936 г.), съдия – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г., които избиха цвета на българската интелигенция (убити са над 40 000 души и репресирани около 200 000 техни роднини и др.). Баща на Леа Коен.

Еми Барух – съдия – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

Йосиф Кутев – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

Исак Данон – главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

Ешуа Кемалов Декало – род. в гр. Ямбол 1903 г., от 1926 г. член на БКП, партизанин терорист от нелегалните групи преди 1944 г.; укривател на нелегални радиостанции; след 1944 г. палач на народа, червен касапин.

ген. Александър Гетман – член на БКП; генерал от ДС и МВР; комунистическа гад и палач; назначен по-късно за директор на Националнат опера в гр. София; “контрол над мислите” на интелектуалците;; попитан от журналисти в чужбина, как е възможно генерал да бъде директор на опера, той отговаря типично по еврейски и нагло: “Вие какво искате, полковник ли да бъде?!?….”

Исак Елизар Франсис – член на БКП, служител на МВР, един от палачите на българския народ след 1944 г.

imageпроф. Александър Николаев Фол - Член на ЦК на БКП. През 1979 – 1986 година е министър на народната просвета; агент на Първо главно управление на Държавна сигурност; Манипулатор на българската история, поддържащ еврейската теза, че българите са пришълци, с диви азиатски корени и вяра в турския „бог“ танръ (тангра).

Леон Соломонов Асланов (1920 – 1976 г.) – роден в гр. Варна; завършил Висшата партийна школа (1954 г.); член на БКП; специализирал в Москва (1960 – 1961 г.); кандидат на историческите науки (1959 г.); доцент във Висшата партийна школаисторик – фалшификатор на българската история; червен шаман и убиец с писалка; садист прилагащ „еврейски психофашизъм“!

Проф. Бар Зоар (род. 1938 г.) – роден в България, д-р по философия на Еврейския университет в Ерусалим, депутат в Кнесета, пише фалшиви монографии за Холокоста, професор в Университета в Атланта (САЩ). Участвува на конференции в СУ.

Аркадий Ваксберг – Член на БКП; резидент на КГБ за България по времето на Тодор Живков; в началото на 80-те години се е ровел в тайните документи и архиви на БКП и КПСС – правел е някакви проучвания; интересувал се е от евреите Сталин, Тротцки, Бухарин, Раден и др. Близък приятел на “придворния поет” от ЦК на БКП – Любомир Левчев; член на ЦК на БКП, служител на ДС.

Жак Жул Аройо – род. 1921 г., завършил СУ (1951 г.); професор (1968 г.); изследвания – икономически механизъм за управление на народното стопанство, член на БКП, клакьор на комунистическата власт, „промивач на мозъци“.

Проф. Нисим Сабат Аладжем – роден 1921 г., преподавател по „Марксизъм-ленинизъм“ във Висшия лесотехнически институт в София след 1949 г., член на БКП, клакьор и идеолог на комунистическите палачи, „промивач на мозъци“; „червен шаман“! член на обществения съвет на Национален патриотичен съюз “Отечество” (ляво ориентирана формация). НПС “Отечество” е политическа партия и издава в. “Нова Зора”.

Акад. Азаря Поликаров – член на БКП, палач с писалка, червен шаман (1988 г.).

Аврам Митов – политкомисар на Врачанския партизански отряд (терористична група) “Гаврил Генов”. След 1944 г. майор от ДС (КДС).

Хенрих Натан Шпетер – член на РМС и на БКП, сътрудник на ДС; работил от българска страна в Центъра по икономическо развитие на ООН (ЮНИДО) в Ню Йорк; от 1946 г. шпионин на ЦРУ (псевдоним “Ендрю”), а от 1972 г. агент и на МОСАД (псевдоним “Михаел”), също и агент “Филип”. През 1973 г. е разкрит от ДС и осъден на смърт чрез разстрел. Впоследствие разменен с наш агент или на КГБ. Живее в Тел Авив, приятел със Зизи Шекерджийски, брат на Емил Шекерджийски.

imageСоня Бакиш – съпруга на Станко Тодоров от ЦК на БКП (бивш министър-председател и председател на НС); член на БКП, журналистка, гл. Редактор в списание “Жената днес”; Леля на Александър Божков.

Паулина Юрай Пиринска (род. 1914 г.) – родена в Ню Йорк, завършва гимназия „Джулая Ричман“ и педагогическа икономика в университета „Бернард Барух“, преподавател по английски език в СУ „Климент Охридски“ (от 1953 г.); доцент (от 1973 г.), член на БКПмайка на Георги Пирински.

Венцел Райчев (Райчинов) – Бивш съветник на Желю Желев; баща на Андрей Райчев; член на БКП; неговия баща е бил секретар на Георги Димитров и посветени считат, че той е отровил “българския вожд” по внушение от Москва или от другаде.

доц. к. ф. н. Соломон Леви – бивш член на БКП, комунистически идеолог; писал е във в. “Работническо дело” и др.

Роза Тодорова – щатен платен партиен секретар на БКП в Националната опера...

Списъка е дълъг! (ЗА ПОДРОБНОСТИ ВИЖТЕ ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ).

imageПрестъпленията и садизма в българските лагери на смъртта, заедно с още десетки съдби на концлагеристи са описани в обвинителния акт по Дело №4 от 1990 г. Събрани са доказателства и срещу вдъхновителя на насилията - Мирчо Спасов.

През 2002 г. Върховният съд прекратява делото заради изтекла давност. Осъдени за лагерите на смъртта няма.

Ето някои спомени на оцелели концлагеристи в България:

"- Трудовата група „Слънчев бряг“ (наречена така от оцелял по чудо лагерник - б. р.) край Ловеч: работна норма на ден начукване и превозване на 15 вагонетки с камъни. Сутрин ставане в 5 ч., вечер се работи до 22,30. Придвижването от единия край на кариерата до другия става само тичешком. Независимо че някои са изтощени до смърт от носенето на камъни, а други бити до припадък.
Дажбата храна за денонощие е самун хляб. Сутрин се полага по едно канче отвратително подобие на чай и 50 грама сирене, на обяд и вечер по малко вмирисана супа. Вода се пие от бурета, на дъното на които има тиня. Хората дъвчат трева и листа също като животните.
Всеки новодошъл е посрещнат с 15 удара с гума, пръчка или тояга за аклиматизация. Полуживи хора са хвърляни да мрат при труповете. Ръководители и надзиратели си устройвали забава, като пускали измършавели до смърт лагерници на прасетата.
Може би най-жестокият от всички дни в концлагера е 19 юли 1959 г. Тогава началниците на трудововъзпитателното общежитие (ТВО) слагат взривове на кариерата, дават по една цигара на двайсетина души и ги карат да запалят фитилите. Шнуровете обаче били много къси. Момчетата ги възпламенили, но не успели да избягат. Глави, крака, ръце и скали се разхвърчали навсякъде. След минути началникът на лагера заповядал на живите: „Какво гледате, събирайте мършата в газката
.“"
Думите са твърде слаби, за да опишат садизма, извращенията и жестокостта в лагера на смъртта край Ловеч. Също както в Белене, Бобов дол...
Само през два концлагера в България - тези край Ловеч и с. Скравена, без съд и присъда за няколко години преминават хиляди хора, а стотици са убити.

Първите изселвания в България започват след преврата на 9 септември 1944 г. В лагерите са настанявани политически врагове, интелектуалци, но също и криминални престъпници. На 27 април 1949 г. е открито трудововъзпитателното общежитие (ТВО) в Белене, където се изпращат само политически неудобните. През 1953 г. лагерът е закрит. До събитията в Унгария през 1956 г. у нас въдворявания не е имало. След бунта в братската страна Политбюро нарежда ТВО-то в Белене да се възстанови. В изпълнение на взетото партийно решение същата година Народното събрание издава Указ № 468. Този документ е послужил като основание през следващите години да бъдат настанявани лагеристи без съд и присъда.

През 1959 г. в интервю пред чужди медии Тодор Живков уверява, че у нас няма трудови лагери. Тъй като това не е вярно, ЦК на БКП взема мигновено решение да закрие общежитието в Белене. Пуснати са 1257 души. Тогавашният вътрешен министър Георги Цанков спира освобождаването на 166 души. Той изготвя докладна записка, в която настоява МВР да вкарва хора в лагери по силата на Указ № 468. Политбюро възлага на Цанков да премести затворниците, но без писмена заповед. На практика се основава нов лагер край Ловеч, който е съществувал секретно.
От създаването му на 1 септември 1959 до закриването му на 23 април 1962 г. по официални данни оттам са минали 1501 души.

До закриване на лагерите се стига, когато през една зимна вечер на 1962 г. служители на Дирекцията на народната милиция арестуват в София Трайчо Сръбчето, беглец от трудовата група край Ловеч. Лагерникът разкрива покъртителни подробности за живота на кариерата, а като доказателство показва гнойните рани по тялото си. Образувано е следствено дело, което се докладва на ген. Капитанов, който оглавява отдел „Следствен“ на Държавна сигурност. Генералът действа дръзко. Той знае, че ако каже на тогавашния зам.-министър Мирчо Спасов, който лично отговоря за трудововъзпитателните общежития, за режима в тях и за въдворяването на хората, затворникът (или затворниците) ще бъдат убити, а истината за издевателствата - потулени. Капитанов заобикаля партийното величие Спасов и нарежда на заместника си да се извърши проверка. Лично той посещава в болницата Трайчо и го разпитва. Тайното разследване потвърждава сведенията. Докладът и доказателствата за извършваните престъпления в лагера край Ловеч стигат до ЦК на БКП и до самия Тодор Живков.

Политбюро пък взема решение да сформира комисия, оглавявана от Борис Велчев (член на Политбюро и чичо на бившия главен прокурор Борис Велчев), която да разследва какво е ставало в Ловеч. В продължените на месец хора от София са командировани в лагера, където един по един разпитват за режима и убийствата. На Капитанов и заместника му им забранили да се занимават повече със случая. Живков е ужасен извращенията да не се разчуят.
Комисията на Велчев запознава ръководството на държавата с резултатите от проверката, като обобщава, че „общо взето, всичко е вярно“. Докладът им е представен на заседание на Политбюро. Проверяващите установяват, че писмено решение за създаването на трудовата група няма, правилник за режима - също. Ръководството на МВР е било натоварено да създаде такава група, за да бъдат изолирани от обществото без съд и присъда престъпници и най-вече неудобни на властта.
„Според нас извращение на законността и на социалистическия морал е целият режим, установен в общежитието“, пише в Протокол № 101 от 5 април 1962 г., който днес се пази в централния държавен архив. Там се споменава също, че има данни за извършвани убийства, което дори отговорници на лагера приз­нават. Комисията предлага лагерите в Ловеч и Скравена да се закрият, тъй като „запазването им е неоправдано в навечерието на 22-рия конгрес на КПСС и Ноемврийския пленум на ЦК“.

Бог да се смили над душите на жертвите комунистическия антихристиянски терор!

imageНа 10 ноември 1989 година, малко след 18 часа Българското национално радио съобщи, че е свален от поста генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар на комунистическата партия. На негово място е избран Петър Младенов.

Подготовката за смяна на властта е извършена много преди това. Червената номенклатура вече беше променила закона и бе регистрирала свои частни фирми. Външния дълг на страната бе трикратно увеличен в периода 1985г. – 1989г. Тези пари бяха част от средствата раздадени на “свои” хора, които създадоха бандитските структури. Новообразуваната мафия беше сътворена от висшите кадри на БКП и от генералите от ДС и никога не е излизала от техния контрол. Показателен е например фактът, че ръководителят на ВИС – Георги Илиев е освободен от затвора с указ на Петър Младенов. Един от основателите и босовете на борческата групировка е братовчедът на президента – Пенчо Младенов.

През 1990г. бе извършена амнистия, сред народа бяха пуснати наведнъж 3800 рецидивисти (същата дивотия готвеше и Сергей Станишев). Тези престъпници веднага се вляха в гореспоменатите структури и резултатът в последвалите години е ясен за всеки. Почти няма семейство, чиито апартамент или кола да не са разбивани и крадени, някой роднина да не е пребиван от въпросните мутри, или дете да не е пробвало наркотици, малко са и търговците и предприемачите, които да не са изнудвани. Обикновените хора целенасочено бяха поставени в перманентен страх. Част от тази репресивна система са и охранителните фирми на Бойко Борисов.
Всички помнят и "Лукановата зима”. След като изнася валутния и златния резерв на България в частни банкови сметки зад граница, през 1990г. правителството на Луканов обявява мораториум върху плащанията на външния дълг, което спира вноса и износа, блокира икономиката на България и довежда страната до тотално разорение и изолация. Последиците за народа са стопените от инфлацията спестявания, режим на тока и водата, подчти празни магазини с километрични опашки пред тях, купонна система за храните, студ и глад, като след война. Комунистите съумяха успешно да разделят народа ни, като внедриха свои агенти във всички политически партии и движения. Резултатът от огромния грабеж, духовния срив, обедняването, противопоставянето между Българите и масовата емиграция се вижда най-добре в момента.

Днес България върви уверено към робство и единственото ни спасение е да се обединим, не зад някакви спуснати от горе политически месии, а зад вярата, националните традиции, морал и идеали.

Лицата на прехода към разорение и техният чужд произход:

Имената, снимките и племенната им принадлежност красят сайтове на "Шалом" и на масонски ложи.
Те идват от САЩ, от Русия, от Испания, от Световната банка и откъде ли не, някои са карали казарма в Израел - това са управниците на днешна България.

Юдейската талмудистка идеология,  и ционизмът делят хората на две категории: евреи и "гои" (буквално - добитъци, животни). Според нея хора са само евреите. Всички останали народи по света са гои (добитък).

imageВодачът на преврата от 10 ноември - Андрей Луканов - руски евреин по майка. Роден е през 1938 г. в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско поданство на 6-годишна възраст, когато се премества да живее в България със семейството си. Протежето на Горбачов в България, основен участник в налагането на плана Ран-Ът у нас.
Свързан с международния аферист и шпионин Робърт Максуел (евреин). На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност за това, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 – 1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.

Филип Димитров - евреин по майка.

image
Филип Димитров и негов израелски братовчед

Известен хомосексуалист.

Възстановил незаконно българското гражданство и имоти на 40 000 евреи. А етнически българи зад граница чакат с години български паспорт. Разрушител на България; за благодарност е изпратен като посланник в САЩ; сътрудник на българската ционистка организация "Шалом", член на Атлантическия клуб.

Той идва от Ню Йорк

Гео Юрай

image

 

 

 

 

 

 

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ - евреин по майка.
(Хора с еврейски произход в голямата политика)

Гео Юрай (Пирински) е син на словашката юдейка Полин Юрай. Има данни че са роднини на Робърт Максуел.

Считан за протеже на Андрей Луканов.


Мистър 10%

image
imageАлександър Божков - евреин по майка.

Роден 1951 г. в гр. София; майка му е от рода Бакиш, от който е Соня Бакиш, съпруга на „другаря“ Станко Тодоров от ЦК на БКП; завършва американски колеж в Ирак; следва ВМЕИ – София; член на СДС; син шаман и вожд. През 1992 г. оглавява Агенцията за приватизация и при него са първите сделки (и яки комисионни); изключително корумпиран – в етажите на властта е известен като „г-н 10%“; любим лаф: „Да приватизираме приватизацията!“; зам. министър-председател и главен преговарящ за влизането на България в ЕС в кабинета на Иван Костов (1999 г.), свален от поста за корупция; сега работи във фондациите и фирмите на евреина Джордж Сорос; член на Атлантическия клуб и „Ротари клуб“; в момента е следствен и подсъдим за крупни финансови афери с компенсаторни записи и други, когато е бил министър!…; има израелско гражданство.

imageГеорги Прохаски – банкер, председател на УС на СИБанк, масон.

Най-довереното лице на Сорос в България. Той бе първият шеф на "Отворено общество" в периода 1990-1997 г. В момента е управител на Центъра за икономическо развитие - една от многото неправителствени организации, програми към "Отворено общество". Прохаски бе един от тримата българи, поканени на сватбата на еврейския милиардер, спекулант и обществен манипулатор Джордж Сорос. 

Българският евреин е една от основните фигури, следяща и ръководеща подривната дейност на хората от петата колона на юдейския Синедрион в нашата родина.

проф. Георги Бакалов – род. 1943 г. в гр. Неврокоп; завършил е Софийската духовна семинария (покръстен евреин, завършва история и фолософия в СУ (1971 г.); вероятно бивш член на БКП; работи в БАН няколко години; историк – византолог; в момента е декан на Историческия факултет на СУ; кандидатира се и за ректор, но не беше избран (2000 г.)членува в различни организации за заблуда на българите и връщане към дивашкото антихристиянско езичество, като например Център за изследване на българите, Общобългарска фондация “Тангра ТанНакРа”Национален комитет за защита на историческата масонска ложа “Кармел” към “Бней-Брит”; изключително вреден и опасен за обществото; “пета колона”!

imageМартин Михайлов Заимов (Мартин Голдсмит) – Род. 1962 г. В Женева (Швейцария); майка му Клавдия Заимова е от известния предателски род Заимови; има брат – Михаил Заимов; завършил е ВМЕИ “В.И.Ленин” (1985 г.) със специалност “електронна техника”; баща му е Майкъл Голдсмит; М.З. има следдипломна квалификация по икономика в колежа “Birkbeck College” на Лондонския университет (1988 г.); с английско и швейцарско гражданство; подуправител в БНБ и шеф на Валутния борд (2000 г.); обвинен е от главния ревизор на БНБ – Кольо Парамов в разхищения, финансови машинации (нерегламентирани продажби на благородни метали и др.) и професионална некомпетентност; вероятно е и масон; няма необходимия образователен лиценз за заеманата длъжност, но пък е удобен (или наложен отвън) за “сините комунисти”, сините шамани и лапачи;

imageМаксим Бехар – журналист (в. “Работническо дело” – кореспондент във Варшава); потомствен комунист, син на Нансен Бехар (ЦК на БКП, Комисия за национална сигурност и съветник на Тодор Живков).

Максим е председател на Българския форум за бизнеслидери (под патронажа на принца на Уелс Чарлз); шеф на рекламна агенция “МЗ комюникейшънс”. Съосновател на в. “Стандарт” (1992 г.); имиджмейкьр.

Общественни връзки (PR) на телевизия МТG (шведска групировка) с представител в България – Кеворк Кеворкян; автор на книгата “Вторичен инстинкт” (възхвала на световното еврейство и псевдо-икономически анализи) с редактор Татяна Ваксберг.

Юри Жан Аройо – известен като “Рекордьора” – присъства в управителните съвети на 14 държавни дружества. Той е масон-ротарианец, син на известния червен евреин и икономист Жак Жул Аройо, съветник на Т. Живков. Юри Аройо е бил член и на УС на Първа източна международна банка (ПИМБ), най – известна с названието „Банката на СИК”.

imageТатяна Ваксберг – Дъщеря на Аркадий Ваксберг; журналистка в радио “Свободна Европа”; сътрудничи на в. “Анти” – орган на сините шамани от СДС; прави разследвания за бившата ДС; рови в архивите (каква трогателна приемственност!); истинската й работа е шпионаж под прикритието на журналистическата карта за “Мосад” и ЦРУ; “пета колона”.

Алберт Бенбасат („историк”, член на СДС, зав. отдел “Музеи” в Министерството на културата в правителството на Иван Костов (2000 г.); фалшификатор на българската история, един от хората, опитали се да ликвидират Националния исторически музей в София, участва в организационни комитети за провеждане на конгреси по тракология; съчинител на "еврейска култура", работи за "Шалом" и "Бнай Брит". Близък с френския евреин проф. Александър Фол – бивш министър на културата на НРБ; писател.

Сами Поликар – син на акад. Азаря Поликар, журналист, работил в Националната телевизия и във в. „Труд“; в момента (2000 г.) работи в Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимоотношения в София; центърът се финансира от „Отворено общество“ на евреина – милиардер Джордж Сорос; целите са ясни – създаване на етническо напрежение и ерозиране на обществото; капиталите на Дж. Сорос са престъпно придобити чрез борсови машинации и разрушаване икономиките на цели държави; зад него стоят други акули и лешояди, естествено пак от „избрания народ“!…

Милена Махон – Авторка на псевдонаучни анализи на тема турски малцинства в България (2000 г.). Охулваща православната църква; публикува във в-к. “Анти”; “пета колона”; ерозиране на обществото с етническо напрежение!

Иван Костов - копанарин?
image

 

 

 

 

 

 

 

Иван Костов не бил циганин. Само баща му е бил циганин навремето.
 

Еврейката Надежда Михайлова
Еврейските черти са ясно изписани и на физиономията й

image

 

 

 

 

 

 

В-к "Монитор" повтаря..., че майката на бившия външен министър Надежда Михайлова е еврейка. Бивш говорител на СДС; набира опит по митингите. Министър на външните работи. Провежда т.нар. “дипломация на хаоса”; Продава България; член на Атлантическия клуб!…
Спомнете си изявлението на ... Надежда Михайлова /еврейка по майка/, че трябва да се води борба с национализма.

image
 

 

 

„Гаражната принцеса” Надежда Михайлова


Ционисткият фанатик
image
 

 

 

 

 

 

Син шаман 

Едвин Сугарев (СДС) – евреин, бивш депутат и посланик в Монголия и Индия, поет-дегенерат.

Извратената поезия на дегенерата: 
Откачалката пърди и си похапва киселец
Откачалката пикае и си мисли за есента
Откачалката нихилства с тебешир под езика

На 10 юни 1990 г, когато сините унищожители на България разбраха за позорните си изборни резултати, група инициирани от ционизма вандали решиха да насъскат българи срещу българи. В дъното стоеше евреинът Едвин Сугарев... Те провокираха разделение на обществото, накараха честни, но наивни хора да проповядват откровени лъжи в т.нар. "Градове на истината". Целта на враговете на България /евреинът Едвин Сугарев предизвика националния скандал/ бе постигната. Омразата овладя българското общество, омраза, предизвикана от преднамерената провокация, цинична и юдейска, на един небългарин.

 

image
 

 

 

 

 

 

Петър Стоянов с кипа (еврейска шапка) като студент

Един вестник отпечата копие от студентската му книжка с еврейска шапчица на главата. Не последва нито опровержение, нито обяснение.

 

Той идва от Испания

Мадридският Пришълец - Шимон Кохари

image


 

 

 

Симеон Сакскобурготски (Кобург-Кохари) - космополит авантюрист, без националност и образование, но затова пък член на три масонски ложи. По линия на дядо му Фердинант в жилите му тече еврейска кръв на рода Кохари – богата еврейска фамилия, която си купува благороднически титли. Според “Католическата енциклопедия” том XIII, Ню Йорк, 1912 г. и някои по-стари немски книги от XIX и XX век, родоначалника на фамилията Сакс-Кобург и Гота – Ернст Благочестиви бил със саксонска, френска и еврейска кръв. Самият Симеон Сакскобурготски (Кобург-Кохари) в свое интервю пред израелското списание “Фар” потвърждава своя еврейски произход. Фердинанд и Борис III също са били масони, а Фердинант е бил сатанист и окултист. Публична тайна, е че е бил бисексуален.
image
Шимон Кохари Кобург е от стар юдо-хазарски род. Прабаба му графиня Кохари е от най-богатия юдо-хазарски род в Австро-Унгария. Родът на Кобурзите също има еврейска кръв. 
Малцина знаят, че истинската фамилия на Симеон, която е носена до Фердинанд е Кобург-Кохари. Богата фамилия покатоличени евреи, които са купили благородническата си титла от австроунгарския двор. През 1816 г. дядото на Фердинанд се жени за богатата наследница Мария-Антоанета принцеса Кохари, чиито баща е един от най-богатите хора в Европа и е свързан с клана Ротшилд във Виена.
В свое интервю пред израелското списание "Фар", Симеон Сакскобурготски изтъква своя произход. Същото той прави и пред наши сънародници-емигранти в Мадрид през 90-те години на миналия век. Затова не бива да се учудваме, че в плана за докарване на Симеон в България и безогледното му лансиране във властта се включиха хора като Уилям Монтгомъри, Яков Джераси, Линдел Грей, равин Хаим Асса, Емил Кало и др., както и масоните Гиньо Ганев, Георги Марков, Стоян Денчев, Любен Гоцев, Васил Гоцев, Илия Павлов, Стоян Ганев и др.


image

 

 

 

 

 

 

 

"От Соломон Паси Бог да ни спаси"

Соломон Исак Паси - (СДС, НДСВ) – председател на “Атлантическия клуб”, министър на външните работи, член на “Бнай Брит”.

Синът на Исак Паси – Соломон е ключовата фигура осигурила прехода към новия стадий на развращаване и унищожаване на гоите българи.

imageНе случайно той стоеше най-близко до неговия сънародник, юдейски „цар“ Симеончо, който ни завеща своето протеже Бойко Бехар с неговата сънародница и съратница Цветелина.

Наскоро нашите двама водещи юдомасона, посетиха Саудитска Арабия. ТАМ ТЕ ИСПЪЛНИХА ОПРЕДЕЛЕНИ РИТУАЛНИ ТАНЦИ И ПОДПИСАХА СПОРАЗУМЕНИЯ С ДУХОВНИТЕ ЛИДЕРИ НА МЮСЮЛМАНСКИЯ СВЯТ.

Ето за какво става реч:

image

Танцът носи името Арда и е традиционен арабски. Танцува се преди война и се свързва с военни победи. Обичайно започва със стих, който се повтаря под ритъма на барабани. После се повдигат сабите във въздуха, също ритмично. Смята се, че използваните оръжия са автентични, използвани при екзекуции.

Подготовката за мюсюлманската екзекуция на България, Борисов (Бехар) и Кобурга илюминат, стартираха чрез договорка с другите богохулници, от началото на 2018 г. да започне приемане в сатанинските джамии на наша територия на проповедници от Саудитска Арабия. 

image

1400 съвременни жреци на Ваал ще проповядват уахабитски ислям в нашата родина, подготвяйки мюсюлманите за джихад и клане на българи. Според евреина, наркопроизводител  Бойко, България нямало да плаща нито стотинка от бюджета, защото имамите ще бъдат на издръжка от Саудитска Арабия. 

Едновременно с това се извършва и контролирано навлизане на млади мъже емигранти – войници на вече почти изцяло преминалата в Европа ислямска държава.

Паралелно с тези процеси, в ръководената от „архиереи“ - ДС офицери и юдомасони Б“ПЦ“, тече усилена глобализация и ИСЛЯМИЗАЦИЯ.  ЧОРБАджиите и КУРБАНДЖИИТЕ "ДУХОВНИЦИ" И "МИРЯНИ", СА ВЪЗПРИЕЛИ И ПРАКТИКУВАТ С ГОЛЯМ „РАХАТЛЪК“,  турската поганска практика на „курбаните“ в своята новостилна ерес. НЕ Е САМО ТОВА – ТЕ ВЛИЗАТ В ОТКРИТО МОЛИТВЕНО ОБЩЕНИЕ С НЕЧЕСТИВИТЕ ИНОВЕРЦИ.

Пръкналата се със султански указ, еретическа Б“ПЦ“ И ДО ДНЕС ОСТАВА ДУХОВНО ВЯРНА НА СВОИТЕ СЪЗДАТЕЛИ!

ЗА ТОВА ГОВОРЯТ ОБЩИТЕ РИТУАЛНИ ТРАДИЦИИ И СЪВМЕСТНИТЕ МОЛИТВИ И ОБРЕДИ, ЗА КОИТО ЩЕ ГОВОРИМ ПО-ДОЛУ!

ЕТО НЯКОЛКО ФРАПИРАЩИ ПРИМЕРА И АНАЛИЗ НА ТУРСКАТА, ИСЛЯМСКА СЪЩНОСТ НА РОДНАТА НИ „ПАТРИАРШИЯ“.

Първи по рода си общоградски курбан за здраве организира вчера община Кърджали

„Първи по рода си общоградски курбан за здраве организира вчера община Кърджали

Поводът са зачестилите природни бедствия, катастрофи и болести на хора от региона, съобщиха от пресцентъра на Община Кърджали.

Съорганизатори на курбана станаха Районното мюфтийство и църквата „Свети Георги победоносец", представени от районния мюфтия Бейхан Мехмед и енорийския свещеник отец Петър.

Пред очите на стотици кърджалийци, дошли да опитат от вкусната курбанена чорба в парк "Арпезос Север", двете духовни лица, заедно с кмета на общината инж. Хасан Азис, осветиха 25-те казана курбан, като преди това участваха лично в приготвянето му.

Преди да започне раздаването кметът инж. Хасан Азис изтъкна...:

Курбанът е една многовековна традиция за нас, за всички хора независимо от етнос, пол и религия. Курбан се прави и при мюсюлманите, и при християните. Решихме курбанът да бъде общ

Първи по рода си общоградски курбан за здраве организира вчера община Кърджали 2Той можеше да се направи отделно в църквата и отделно в джамията. Но Кърджали е избрано от всевишния място. То е благословено място за всички нас. И тъй като Кърджали е пример за толерантност, Кърджали доказва, че неговите хора могат да споделят както трудните, така и хубавите дни.

Нека се помолим на „всевишния“, Кърджали да бъде предпазен от бедствия, болести и катастрофи, всеки с вярата, която носи". - каза той.

След молитвата, в изказването си отец Петър изтъкна, че в Кърджали живеят вярващи хора, независимо дали те са мюсюлмани или християни. „Все повече хората ни питаха не може ли да се направи общ курбан за предпазване от нещастие. Отлагахме го дълго във времето и лично за мен това бе от страх да не би някой да тръгне да търси из под вола теле. А днес, който търси под вола теле, аз му казвам - телето вече е сготвено в един общ курбан. Да дойде и да опита, и се помоли"., каза отец Петър.

Своя молитва за здраве щастие и благополучие произнесе и районния мюфтия Бейхан Мехмед.

03.05.2015 Източници: Община Кърджали, в-к 24 часа, dariknews, actualno.com

 

Мюсюлмани и християни дадоха общ курбан за здраве и берекет в село Каменари„Мюсюлмани и християни дадоха общ курбан за здраве и берекет в село Каменари

Мюсюлмани и християни от село Каменари (Община Елена) се обединиха в организирането на общ курбан, който се проведе на 6 юли (събота) тази година.

Наречен за здраве и берекет в присъствието на двама свещеници, представящи двете вероизповедания, общата инициатива събра десетки хора от селото и гости от близки населени места.

Официални гости бяха районният мюфтия на Велико Търново Сюлейман Масурев и православният свещеник от Марянския манастир „Св. Преображение Господне“ отец Александър. Търновският мюфтия уважи събитието по покана на председателя на Мюсюлманско настоятелство – Каменари Фатме Яшарова. Събитието беше уважено и от кмета на Община Елена инж. Дилян Млъзев. И двамата свещеници се помолиха за здраве и берекет на жителите на Каменари и за това да продължават да съжителстват в мир, както и досега.

08 Юли 2019  Източници: главно мюфтийство, в-к Монитор, в-к 24 часа

 

Четири деца, църква и джамия с помощ от даренията от общоградския курбан на Чепеларе„Четири деца, църква и джамия с помощ от даренията от общоградския курбан на Чепеларе

Четири деца ще бъдат подпомогнати със събраните средства от благотворителната инициатива за общ курбан за на двете религии в Чепеларе... ще се дадат и равни суми на църквата и джамията в родопския град, за ремонти или други необходими дейности. Това са само част от каузите, които ще се подпомогнат с остатъка от парите, събрани от цяла България и чужбина. Молебенът се проведе заедно с двете вероизповедания, а храната беше осветена и благословена от отец Станимир и ходжа Пайталов. Площад „Олимпийски“ се напълни с хора-както чепеларци, така и гости, а за болните и хора в неравностойно положение, бяха разнесени 130 порции по домовете.

„Времето беше чудесно и с Божията воля и префектна организация всичко стана. Направихме го заедно – християни и мохамедани“, каза един от основните инициатори Радка Кирова.

Четири деца, църква и джамия с помощ от даренията от общоградския курбан на Чепеларе 2

„Инициативата се зароди в края на август тази година, след черните дни за Чепеларе, когато трагично загинаха млади хора, а кметът Славка Чакърова ни помогна изключително много за организацията, както и представителите на двете основни религии – християнска и мюсюлманска. Курбанът се приготви в джамията, всички участвахме наравно – християни и мохамедани. Уникално беше да видиш кмет, поп и ходжа заедно.“, каза още Кирова. Организацията е направена за около 1 месец, включили се дарители от Чепеларе, напълно непознати хора, които са идвали на почивка и ски, както и много хора от чужбина...

Много дарения са направени в натура-животни, хляб, напитки и други, десетки доброволци се включиха с личен труд...“

09.10.2017 г. Източник: „новините от родопите“, bgvesti.net, haskovonet.

 

Общ курбан за християни и мюсюлмани на Свети Николай летни в Ракитово„Общ курбан за християни и мюсюлмани на Свети Николай летни в Ракитово

"Районният мюфтия Абдуллах Салих и ракитовският свещеник отец Стоил Лазаров организираха заедно курбан за християни и мюсюлмани..."

Ракитово Навръх 9 май – Деня на победата и Деня на Европа, християнската църква почита Свети Николай летни.  В Ракитово традиционно на този ден се отбелязва заедно от християни и мюсюлмани.

В параклиса “Свети Никола” в местността “Николица” и тази година бе сготвен вкусен курбан, който след празничната литургия бе раздаден за здраве и берекет- на християни и мюсюлмани, за да добруват заедно – в мир и благоденствие.

Организатори на мероприятието са Църковното настоятелство при храм „Св. Вкмца Неделя”, джамийското настоятелство и Община Ракитово..."

08.05.2018 г. Източник:  БТА, pzinfo (вести пазарджик).

 

Християни и мюсюлмани в Дъбница с общ курбан гониха зла прокоба от селото„Християни и мюсюлмани в Дъбница с общ курбан гониха зла прокоба от селото

С раздаване на общ курбан за да се прекъсне злата прокоба или проклятието което са убедени, че витае над селото, жителите на с. Дъбница, община Гърмен които изповядват различни религии, решиха днес да обединят религиозните си обреди в обща кауза: да спрат катастрофите със цертви от селото в пътната отсечка Гоце Делчев – Дъбница. Заради поредицата от нещастни случаи особено в последните месеци когато тук се случиха няколко жестоки пътни катастрофи при които загинаха млади хора от двата етноса на селото.

Местният свещеник и част от църковното настоятелство посетиха местата на последните две катастрофи с фатален край.

ДЪБНИЦАСвещеникът отправи молитва и поръси със светена вода фаталните места, където все още личаха следите от скорошните катастрофите. С молитви и песнопения, свещеникът поръси със светена вода и цялото протежение на „отсечката на смъртта“, като местните жители наричат този пътен участък. Церемонията приключи пред входната табела на Дъбница, където свещеникът отправи специални молитви.

В двата храма – джамията и черквата, всеки със своите обичаи, доброволци приготвиха курбаните според изискванията на съответните канони…

дъбница 2Точно в 12 часа на обяд според уговорката между джамийското и църковното настоятелство, курбаните от двата храма бяха изнесени на площада, където организирано започна раздаването муВсеки, без разлика на вероизповеданието, получи ритуалана храна и от двата храма.

Инициативата за курбана е дело на двата храма в село Дъбница – мюсюлманския и християнския... случваха се много катастрофи и починаха много млади хора. Двата храма поеха инициатива, с надежда и с молитва отправена към „всевишния“ да се смили над нашето село и да спрат нещастията...

Надявам се, както в момента се обединяваме в името на нещо добро, и в бъдеще да сме във всичко единни, каза кметът на Дъбница, Синем Бекир“

юли 11, 2016  Източник: Топ Преса (toppresa)

 

Ротарианци дават курбан за Голяма БогородицаРотарианци дават курбан за Голяма Богородица 1Ротарианци (масонска ложа – б.р.) дават курбан за Голяма Богородица

 На големия празник Успение Богородично старозагорският Ротари клуб - "Берое" ще раздаде курбан за обяд в социалната кухня на православния храм „Св. Паисий Хилендарски“ в старозагорския квартал „Зора".

  Тържественото освещаване и раздаване на курбана ще се извърши от отец Йордан Карагеоргиев и отец Тодор Донев с благословията на старозагорския митрополит Киприан. Курбан ще бъде раздаден и на енориаши в другия старозагорски храм - „Свето Въведение Богородично", който чества своя храмов плазник.

  "Искаме да вдъхнем надежда и да изразим нашата съпричастност и уважение към изпаднали в трудно положение старозагорци", аргументират благородната иниицатива ротарианците“

14 август, 2019 – Източник: в-к Стандарт

ТУК Е ВАЖНО ДА СЕ ЗАБЕЛЕЖИ, ЧЕ „СВЕЩЕНИЦИ“ С БЛАГОСЛОВЕНИЕ ОТ „АРХИЙЕРЕИ“ ОТ Б“ПЦ“, "БЛАГОСЛАВЯТ" ОБРЕДНА ХРАНА НА ЮДОМАСОНИ, КОИТО СА САТАНИНСКА СЕКТА!

След изложената до тук историческа справка за нашия велик, но многострадален народ се налага един основен извод: ЗА ТОТАЛНАТА МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ И ПРОГРЕСИВНОТО ЗАГИВАНЕ НА НАРОДА НИ, НА КОИТО ВСИЧКИ СМЕ СВИДЕТЕЛИ, ПРИЧИНИТЕ СА: – МАНИПУЛАЦИЯТА НА МНОГОВЕКОВНАТА НИ ВЕЛИКА ИСТОРИЯ, ПОДМЯНАТА И ПОВРЕЖДАНЕТО НА НАРОДНОСТНОТО САМОСЪЗНАНИЕ И НАЦИОНАЛНИЯ ИДЕАЛ, ЦЕЛЕНАСОЧЕНОТО И ПЛАНОМЕРНО ОТДЕЛЯНЕ ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА, РАЗРУШАВАНЕТО ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ И МОРАЛ, СРИВ НА ПАТРИАРХАЛНОТО ОБЩЕСТВО, ЗДРАВИТЕ СЕМЕЙНИ ОТНОШЕНИЯ И СЕМЕЙНАТА ЙЕРАРХИЯ, ЕМАНЦИПАЦИЯТА НА ЖЕНИТЕ, ЛИПСА НА СТРОГО И МОРАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА, СЪЗДАВАНЕ НА ПОКОЛЕНИЯ ЕГОИСТИЧНИ ГЕВЕЗЕТА, ВОДЕЩО ДО УВЕЛИЧАВАЩ СЕ РАЗВРАТ И РАЗДЕЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО.

Тези процеси са започнали много назад в миналото, още в края на XIX в.

НЕВИДИМА РЪКА ГИ Е ЗАДВИЖИЛА И ПРОДЪЛЖАВА ДА ГИ ПОДКРЕПЯ, ЗАВЪРШВАЙКИ ТЯХНОТО ПАГУБНО ДЕЛО ВЪРХУ ДУХА НА НАРОДА.

Една книга, издадена в далечната 1928 година разглежда тяхната същност и първите печални плодове на УБИЙСТВОТО НА ДУХОВНОСТТА ОЩЕ ПРИ ДЕЦАТА, КОЕТО В НАШИ ДНИ Е ПРЕРАСНАЛО В САМОУБИЙСТВО НА САМАТА НАЦИЯ.

I. Криза в душата на нашия народ:

Религиозно-нравствената, а редом с нея и националната катастрофа на българския народ биде подготвена от много страни и много фактори. Най-много обаче, в това отношение биде извършено чрез нашето училище...

Отравянето душата на българската младеж и на българския народ е най-голямото и най-страшно престъпление, което досега е било извършено на българска земя!..

Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често, вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа.

По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една способност на човешката природа – върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност...

Умът обаче е само една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека. Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух.

Ум и умствени познания могат да имат и най-големите престъпници. Един правник и законоведец може да знае много добре, какво нещо е право и какво определят законите – и при все това да върши най-големи неправди и беззакония. Един химик може да познава отлично свойствата на различните елементи и въобще да има големи познания – и при все това да употреби някои от тях, за да отрови човека. Един физик може да бъде учен човек и да изследва сигурно действието на различните природни сили – и при все това да използва някои от тях, за да извърши страшни разрушения. За най-големите престъпления е потребен често пъти голям ум и немалки познания. (ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО РЕДА ВАЖАТ ОСОБЕНО МНОГО ЗА НАШЕТО ВРЕМЕ – б. р.)

Ум, образование и познания имаха и ония, които подготвиха и изпълниха сложния пъклен план да се хвърли във въздуха катедралата “Св. Неделя”, не само, за да загинат стотици невинни хора, но и за да се погребе под нейните развалини нашето измъчено отечество(Става въпрос за атентата извършен от евреи и комунисти, който поставя нов етап в разделението и самоунищожаването на българите б.р. – Вижте подробности).  Умът сам по себе си не предпазва от злодеяние, престъпност и поквараНай-силен ум и интелект, най-голяма интелигентност и хитрина има демонът...

Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно: то въобще отрича душата! Това е вторият смъртоносен недъг в нашето училище...

То презира тая божествена същност в човека. То признава само материята, само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи, че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения ясно е, какъв мироглед ще могат да си образуват тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот... Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа,.. е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.

Нашето училище обаче отрича не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния Дух, от Който човешката душа е само дихание. Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човека и природата. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, – щом Бог е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи: то е безбожно... в нашето училище не само, че не се утвърждава, но и открито се отрича Бог. А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико в човека и живота, отрича се и се руши човекът и животът в неговата същина. Нашето училище е атеистично.

Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът – проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът – победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека!..

Нашето училище... В детето то вижда и признава само ученика и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна най-великата цел на всяко образование, на всяко възпитание, на всяка култура и на всяко съществуване: съвършеният човек. Нашето училище биде обезчовечено.

След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха оттам и националния дух и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността. По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало 6езотечествено(В наши дни тази тенденция се доразвила до ужасяващи размери, като се отричат и подменят съществени части от историята – б.р.)...

От нашето училище биде изгонено всичко, което напомняше за Бога и душата. Най-напред биде изхвърлено религиозно-нравственото обучение, премахната биде оная благородна творческа дейност, чрез която се подхранват идеалните устреми в младата душа, се пробуждат възвишените пориви в младото сърце, се влива чиста светлина в младия ум...

понякога има учители, които се надсмиват и гаврят над религиозните истини, когато преподават Вероучение. Това е обаче присмех и гавра над детската душа. Това е престъпление над човека в детето...

В повечето наши училища открито се проповядва материализъм, атеизъм, особено при преподаване естествена история, биология, психология, етика и пр...

И в самите учебници, одобрени от министерството на просветата, се излагат съвсем ненаучни хипотези, които се заучават от учениците като чиста наука. Това се случва най-често с учебниците по естествена история, в които почти всякога се прокарват чисто материалистични възгледи и съвсем едностранчиви тенденции. Разбира се, всичко това става под благовидната форма на “чистата” наука. А за някои наши учители и учебникари наука е само материализмът, от който се отвращават всички велики представители на истинската наука и всички истински просветени и културни хора. Оня материализъм, който в областта на науката и културата означава най-ниско падение на човешкия дух, а в областта на възпитанието и нравствения живот – най-голямото унижение на човека и почти пълното разрушение на човешката личност, тоя материализъм, който в чужбина отдавна е изхвърлен отвсякъде и погребан като смраден леш на мъртво чудовище, биде пренесен у нас и тръшнат в свещената ограда на училището, дето той се разложи и в продължение на цели десетилетия пръска зловония и смрад, разнася отвратителна зараза всред нашата младеж и причинява гибелно разложение всред нашия народ...

Една етическа дисциплина (наука), която проповядва морален индиферентизъм, учи на морален анархизъм и не признава никакви непреходни и всеобщо задължителни нравствени норми и никаква морална творческа сила – нито душа, нито съвест, нито Бог, е напълно безнравствена. Такава е етиката, която се преподава в нашите училища. На такава анархистична нравственост, лишена напълно от морални основи и морални принципи, се учат нашите деца в училището! Духът на отрицанието прониква не само отделните предмети, но и цялата училищна система, а тъй също и голяма част от нашето учителство. За съжаление много учители станаха провъзвестници на материализма, атеизма и социал-анархизма, както в училището между младежта, тъй също и всред широките народни маси...

Озлобени хора (най-вече иудеи и иудомасони богоборци – б.р.) пренесоха у нас от чужбина тези разрушителни зарази, с които те отровиха душата на нашата младеж и на нашия народ и разклатиха основите на нашето съществуване. Нашето училище се превърна в трибуна, дето открито се проповядваше безверие, безбожие, бездушие и безотечественост. Тези тъмни сили извършиха страшни опустошения в душата на нашата учаща се младеж... в душите на много младежи в училището бидоха събудени дивите страсти и разрушитeлните инстинкти...

Голяма част от нашата учаща се младеж руши и се саморазрушава, убива и се самоубива, трови и се самоотравя!..

на много места училищните власти не само че не дават никакво съдействие да се организира училищната младеж в християнско-възпитателни дружества, но и упорито – кога явно, кога прикрито – пречат на всички подобни опити... Отношенията и сношенията между ученици и ученички от средните училища са твърде често доста свободни и несдържани. Кой не е виждал всред бял ден по улицата ученици да се държат към ученички дръзко, а ученички към ученици – кокетно и предизвикателно?..

Въобще поведението и държанието на нашите ученици и ученички е не всякога пристойно и достолепно. У тях чувството на уважение и самоуважение е много слабо. Те почти никого и нищо не почитат...

За всеки просветен и добросъвестен човек, за всеки родолюбив и съзнателен българин, който мисли за бъдещето на своя род и своята родина, е ясно, че нашето училище от няколко десетилетия насам дава предимно отрицателни резултати. Малкото познания, които то нахвърля хаотично в главата на ученика, не могат да изкупят и поправят неизмеримите опустошения, които то причинява в душата на нашата младеж... то унищожава в душите на много младежи всички велики морални, религиозни и човешки ценности, с които нищо друго не би могло дори и да се сравни...

Злото е в липсата на възпитание, или по-право: в съвсем превратното възпитание и напълно отрицателния дух, който се поддържа в нашите училища чрез материализма и атеизма, и който направи от много ученици вулгарни материалисти, помрачени атеисти, безотечествени социалисти и озлобени анархо-комунисти. Там е злото. То е страшно. То е пуснало дълбоки корени и дава обилни плодове, пълни с отрова. То трябва да се изкорени с честни, упорити и трайни усилия, а не да се прикрива, както това правят някои съзнателно или несъзнателно...

Нашето учебно-възпитателно дело има вопиюща нужда от коренни промени. Много отрицателни неща в него трябва да бъдат изтръгнати от корен. Преди всичко трябва да бъде изтръгнат злият, отрицателният дух от нашето училище и вместо него да се насади друг – положителен творчески дух, който ще може да възобнови и спаси българското училище и българската младеж. Само чрез истинско, одухотворено възпитание и чрез нов възвисен дух ще може да се създаде нова младеж и ново поколение, които от своя страна ще могат да осигурят бъдещето на българския народ и да приготвят по-честити съдбини за него...

Трябва най-подир да спре игнорирането на човека и презирането на човешката душа, да спре онова престъпление, което стои като Каиново петно върху челото на нашето училище и на мнозина, които работят в него. Трябва най-подир нашето училище да стане възпитателен фактор и да отговори по тоя начин на своето високо предназначение. А то ще стане такъв фактор само тогаз, когато в детето дири и вижда преди всичко най-ценното: човека, а в човека – най-великото: душата, а в душата – най-възвишеното:Бога!..

Човешката душа се храни с най-чистите и най-възвишените неща: с доброто, истината, любовта, правдата, чистотата, светостта. Когато нашата душа почувства и преживее напълно тези велики духовни сили и ценности, тя се издига и стига до най-съвършеното добро, най-съвършената истина, най-съвършената любов, най-съвършената правда, най-съвършената чистота, най-съвършената святост, стига до Бога. Душата може да живее само с Бога и в Бога. Щом се откъсне от Бога, душата загива, защото вън от Него няма нищо, което би могло да поддържа нейния живот, защото вън от Бога няма добро, няма истина, няма любов, няма правда, няма чистота, няма святост. А щом загине душата, загива и човекът като човек, ако ще би той да има и най-големия ум.

Възпитание значи: будене съвестта в човека. Значи пробуждане и всегдашно бдение на оная тайнствена сила в човешката душа, която разграничава доброто. от злото и ни прави способни да чувстваме доброто като радост и възторг, а злото като мъка и отвращение, която нелицемерно одобрява и укорява, неумолимо съди и отсъжда, която регулира вътрешния живот на душата, бди непрестанно като верен страж над нея и я пази от гибел...

Възпитание значи: правилна насока и твърдо укрепване на волята в доброто... Само тогава, когато човек се затвърди окончателно в доброто, той става прояснен и завършен като нравствен характер. Само тогава той е положителна творческа личност.

Възпитание значи: пробуждане вечната жажда и висшите устреми на човешката душа. Душата е Божие дихание. Тя е вдъхната на човека от Бога. Нейната родина е небето. Заключена в тялото на земята, тя страда и копнее за небето... Във вечната жажда към Бога се състои и нейният живот. В стремеж нагоре се крие и нейното величие.

Възпитание значи: пълно проникване на човешкото сърце от всеобемна, божествена любов...

Възпитание значи: пълен развой на положителните творчески сили на човешкия дух и всестранно усъвършенстване на човешката личност. Човек трябва да бъде не рушител, а творец по подобие на всемогъщия Творец. Човек трябва непрестанно да се усъвършенства и да се стреми към вечния идеал на абсолютното съвършенство – Бога. Човек е създаден по Божи образ и Божие подобие, затова той трябва все повече и повече да разкрива в себе си Божия образ и да се уподобява на Бога...

Това е същината и тези са целите на възпитанието. То е преди всичко дълбок вътрешен процес, който прониква цялата човешка личност. Това е процесът на вътрешно обновление и възвисяване, на вътрешен подем и душевен разцвет. Този процес е изключително религиозен, защото той засяга живота на душата. А всички чисти преживявания на човешката душа са религиозни. Самата душа в своята същност е абсолютно религиозна. Там, където има жива душа, има безусловно и религия. И само там, където има религиозни преживявания, има душа, която още живее. И истинското възпитание в своята същина може да бъде само религиозно. Възпитателна е само оная дейност, която има за цел да упражни религиозно въздействие и да събуди в човека религиозни преживявания. Вън от религията, вън от дълбокото преживяване на морални ценности, не е възможно никакво правилно възпитание и никакъв истински добродетелен живот.

Най-съвършено е християнското религиозно възпитание. В християнството моралните и духовните ценности не са отвлечени неща, а жива действителност. В християнството идеалът на възпитанието и човешкото съвършенство е въплътен в Богочовека Иисус Христос, Който е истински Бог и съвършен човек. Иисус Христос е самата истина и любов, самата правда и благост, самата чистота и святост...

Ако човек не иска да признае над себе си висшето същество – Бога, и не желае да се преклони пред Неговото величие, той неминуемо ще се преклони пред себе си или пред други хора. Той ще създаде от себе си и от другите хора кумири, на които ще се кланя. Който не иска да се кланя на живия Бог, ще се кланя на мъртви идоли. Това е неизбежно за човека. Отделният човек, колкото съвършен и да е той, не може да бъде идеал за хората. Идеалът трябва да стои високо във висините и да сочи към вечността. Идеал за човека може да бъде само Бог в Богочовека Иисус Христос...

Християнското възпитание върви по най-правилния път и преследва най-съвършената цел: то едновременно изкоренява от човека всичко отрицателно и зло и утвърждава в него всичко положително и добро и се стреми по тоя начин да доведе човешката природа до най-пълното съвършенство, което е възможно на земята...

всеки младеж, в каквото училище и да следва, каквото образование и да получи, трябва преди всичко да се облагороди и възпита – трябва да събуди у себе си чисти пориви и да отгледа съвършени добродетели, да се проясни като характер, да се затвърди окончателно в доброто и въобще да издигне себе си като завършена личност и съвършен човек. Защото всеки човек, каквото поприще и да поеме в живота, каквото положение и да заема в него, трябва да бъде преди всичко истински човек. А истинският, съвършеният човек може да се създаде само чрез творческата сила на истинската религия и нейните вечни ценности...

Няма съмнение, че против тоя дух на Христа ще въстане духът на антихриста. Против тоя положителен творчески дух ще се надигне духът на отрицанието и разрушението, ще се надигне духът... на материализма, който предразполага към вулгарност и оскотяване, духът на атеизма, който логически води към демонизъм, духът на социализма, който разрушава обществото и унищожава отечеството, духът на анархо-комунизма, който убива човека и събужда в него звяра, тоя тъмен дух на злото е обхванал, за нещастие, мнозина у нас и се противопоставя на всичко добро във всички области на нашия живот...

Българският народ е християнски, и затова никой няма право да му дава езическо училище. Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога... и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие, и да подготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се обнови и спаси българската младеж. А да се спаси българската младеж, това значи да се осигури и спаси бъдещето на българския народ. Това трябва да стане по-скоро. Това велико дело трябва да се подеме незабавно и се извърши с общи усилия от всички ония, които милеят за българската младеж и треперят над съдбините на българското племе.

От книгата на Вангел Симов Разумов „Кризата в нашето училище“

(Православни будители ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ ЦИТИРАНИЯ ИЗТОЧНИК Е БИЛ ДУХОВНИК В ИЗПАДНАЛАТА В ЕТНОФИЛЕТИЧЕСКА ЕРЕС Б“ПЦ“ , в която тя продължава да пребивава, НАРЕД С ВСЕЕРЕСТТА НА ИКУМЕНИЗМА. В ЧАСТИ ОТ ТВОРБАТА СИ АВТОРА ВЪЗХВАЛЯВА ПРОТЕСТАНТИЗМА И НЕГОВИТЕ „ДУХОВНИ ЦЕННОСТИ“. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ЕРЕСТА, В НАШИ ДНИ НЕГОВАТА ЦЪРКВА ВЕЧЕ УПРАВЛЯВАНА ОТ СЪЩИТЕ АНАРХО-КОМУНИСТИ И ГРУБИ МАТЕРИАЛИСТИ, ОТ КОИТО ТОЙ ПРАВИЛНО СЕ ВЪЗМУЩАВА, КОИТО СА И ИУДОМАСНИ - ВИЖ ПОДРОБНОСТИ).

Масонските ложи и ордени, „религиозните“, сектантските и еретически групи и управляващия ги сенидрион представляват окултни общества, ползващи съвременни жреци (т.нар. медиуми и контактьори), за да получат знанията и властта, които имат. В замяна те се превръщат в живи оръжия на сатана, които като него целят физическото и духовно унищожаване на хората. За тази цел те ни държат в перманентен стрес, заливат ни с бюрокрация, данъци и такси, бавно подлудяват и отравят нас и децата ни

imageс ГМО, консерванти, оцветители, набухватели, антибиотици, ваксини, флуор, изгорели газове, наркотици, цигари с радиоактивен тютюн, барут и найлон, евтин химически алкохол, химически пръскания от самолети, високочестотни излъчватели и т. н. От поколение на поколение, чрез образование и медии, те все повече развращават, дебилизират и оскотяват хората.

От поколение на поколение, чрез образование и медии, те все повече развращават, дебилизират и оскотяват хората.

Световните кукловоди отдавна са ни заробили икономически, сега тяхната цел е да ни направят безбожни, зли, безсъвестни и грешни за да се обречем сами на техния господар и да продължим да бъдем негови роби и във вечността.

Членове на техните ложи са всички политици, „звезди“ и обществени личности без изключение, стоящите над тях финансови и корпоративни кръгове, религиозните лидери и което е най – лошото – лъжеправославните епископи и патриарси от официалните църкви.

Типичен пример за явния иудомасонски театър, който продължава да се разиграва са протестите против правителството, които се провеждат към датата на дописване на статията – октомври 2020 г.

Те са подкрепяни от самият ИУДЕИН БОЙКО БАХАР И СА РЪКОВОДЕНИ ОТ ОТЯВЛЕНИ СОРОСОИДИ, АДВОКАТИ НА ГЕЙ ОРГАНИЗАЦИИ, ХОМОСЕКСУАЛНИ „ЛЕВИ“ ПОЛИТИЦИ И ЛЪЖЕПРАВОСЛАВНИ РИЦАРИ ОТ Б“ПЦ“ (Българската лъжеправославна църква). ВСИЧКИ ТЕ (ВКЛЮЧИТЕЛНО И РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ГЕРБ) СА ЧЛЕНОВЕ НА ИУДОМАСОНСКИ ЛОЖИ И РИЦАРСКИ МАСОНСКИ БРАТСТВА!

Споменахме например вече, кой е „ДУХОВНИЯ ЛИДЕР“ ПРОТЕСТА: ТОВА Е ИЗВЕСТНИЯ РИЦАР ОТ АСИЗИ И АРХИМАНДРИТ ОТ Б“ПЦ“  Дионисий.

imageimage

 

 

 

 

 

 

 

 

НЕГОВА ДУХОВНА „СЕСТРА“ Е МАЯ МАНОЛОВА, КОЯТО БЕ ОБЯВЕНА ЗА „РИЦАР НА ГОДИНАТА 2017“ НА СПЕЦИАЛЕН БАЛ НА „ВЕЛИКИЯ ПРИОРАТ БЪЛГАРИЯ НА ОРДЕНА НА РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ НА ХРАМА НА ЙЕРУСАЛИМ“.  На втората снимка "рицаря" Мая бива "благославяна" по време на този ритуал от колега на Дионисий, духовник от същата Б"ПЦ". 

image  image

 

 

 

 

 

 

 

Самият Бойко, както писах е ИУДЕИН, БАНДИТ И ЗИДАР (МАСОН) НА НОВИЯ АНТИХРИСТОВ ХРАМ В ЙЕРУСАЛИМ.

Преди време, пернишки журналисти имаха честта да публикуват ИСТИНАТА ЗА Бойко БАХАР.

imageimageimage 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

image
 
image
 

ТОВА НАВЛЕЧЕ ВЪРХУ ГРАДА ГНЕВА НА БОГОБОРЦИТЕ ИУДЕИ:

"Виден академик споделя една малко известна информация по отношение на Бойко Борисов. Човекът, родом от София, сподели специално за PERNIKNEWS, че е бил близък приятел с бащата на министър-председателя.
Истинското му име е Бахур Бахар”, казва човека. Той посочва, че майката на Борисов е ЕВРЕЙКА. Спомня си за времената, когато бащата на премиера е бил болен и е искал чаша студена вода от сина си. Тогава младият Борисов отказал.

Човекът споделя, че Борисов винаги се е страхувал тази информация да не излезе наяве."

от PernikNews, 14:27 20.02.2013

(Будители предупреждават, че самите източници често подвеждат към „алтернатива“, която е контролирана от същите богоборци иудеи (да си спомним написаното в техните протоколи: „теза-антитеза-синтеза).)

Борисов БАХАРЛЕВИТе ДЖЕНДЪРИ Нинова и Станишев, (НЕ)Волен, КАРАКАЧАНов, СИМЕОН Сакскобургготски, СИМЕОНов, Доган, Местан, и всякакъв друг вид политик поругАН, СА ЧАСТ ОТ СЪЩАТА ТАЗИ ИУДЕЙСКА МАФИЯ, ЗАПОЧНАЛА ОТ ДатАН И АВИРОН И ВОДЕЩА СВЕТА ПРЕЗ ВИРУСИ, КАТАКЛИЗМИ И ВОЙНИ КЪМ НОВИЯ ИМ СВЕТОВЕН РЕД.

Идомасонска натовска подлога е и другата "антитеза" на Бахар - президента Радев:

imageimage

Президентът е скрил от обществото, че е член на масонската ложа в Пловдив. Оттам са близките му отношения с Георги Гергов и други видни личности от тайната организация. Радев е поканен и става член, докато работи във военновъздушната база „Граф Игнатиево“.  

От същата ложа са близките му съветници Пламен Узунов, бивш шеф на МВР-Пловдив и Николай Копринков, бивш кмет на село Труд. Реално Радев си е пренесъл ложата в президентството. Масон, но от София пък се оказва, че е и друг негов съветник – Стефан Янев. Близостта на Радев с Гергов идва именно по масонска линия, където пловдивският олигарх му е шеф. Затова и не уволнява уличеният в корупционни практики и разследван свой съветник по антикорупция – Пламен Узунов. Затова двамата седят заедно на една маса на сватбата на сина на Илияна Йотов в Правец и Радев му помага с всички средства. 

Интересно е, че в същата ложа членуват и хора като Петър Чобанов от ДПС, Петър Мутафчиев от БСП, бившият премиер Пламен Орешарски, Сотир Цацаров.

Контролиран опонент е и членът на ложата „Римски клуб“, ШУТЪТ НА МУТРИТЕ, РАЗВРАТИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИТЕ, ПРОСТАКА Слави ТрифоновТОЙ Е НАЙ-ОТКРОВЕН ОТ ВСИЧКИ СВОИ „БРАТЯ И СЕСТРИ“ ИУДОМАСОНИ И Е ОБОБЩИЛ ЦЕЛТА НА ВСИЧКИ ТЯХ, ОПИСВАЙКИ Я ВЪРХУ СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО. Слави е нашарил плещите си с гигантска рисунка, изобразяваща готически конник, размахал нож и ятаган. С големи букви е изписано „No mercy” („Без милост”), а над цялата рисунка се разчита татуирания надпис „I am coming and hell coming with me” („Аз идвам и водя ада след себе си”)!!!

image image

image  image image  image

Нарисувани са и дракони-чудовища. Според близки до Слави татуировките са перманентни и той до ден-днешен ги носи с гордост. „Не ме питай какво означават тези надписи за мен. Нещо много лично са. Така ги почувствах в един момент”, уточнява Дългия.

ИДЕЯТА НА ПРОТЕСТИТЕ И ПЛАНИРАНОТО СДАВАНЕ НА ВЛАСТТА ОТ СТРАНА НА ПРОТЕЖЕТО НА КОБУРГА ИЛЮМИНАТ Е „РЕВОЛЮЦИОННО“ ВЪВЕЖДАНЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ХОМОСЕКСУАЛНИ ЛИДЕРИ, КОИТО ЩЕ НАТРАПЯТ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ И НОВ ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО, С КОЕТО ЩЕ УЗАКОНЯТ ОТВЛИЧАНЕТО НА ДЕЦА ОТ СЕМЕЙСТВАТА ИМ.

ЦЕЛТА НА ТЕЗИ ОТНЕМАНИЯ НА ДЕЦА Е СВЪРЗАНА С ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ДАДОХ ПО-ГОРЕ В СТАТИЯТА: ТРЯБВА ДА СЕ ИМА ПРЕД ВИД, ЧЕ ДНЕС НЯМАМЕ ЗАБЛУДЕНИ ВЪВ ВЯРАТА СИ В БОГА ЕРЕТИЦИ И ЕЗИЧНИЦИ, А АБСОЛЮТНО ОСЪЗНАТИ САТАНИСТИ МАСОНИ, КОИТО САМО ФОРМАЛНО СА ЛИДЕРИ В СВОИТЕ РЕЛИГИИ, А ВСЪЩНОСТ СА ЖРЕЦИ НА ДЯВОЛА, КОИТО ЗАЕДНО С ПОЛИТИЦИТЕ, ФИНАНСОВИЯ, ИКОНОМИЧЕСКИЯ И МЕДИЕН "ЕЛИТ" УЧАСТВАТ И В МАСОВИ САТАНИНСКИ РИТУАЛИ НА ЦЕРЕМОНИАЛНА МАГИЯ, КОИТО ВКЛЮЧВАТ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ СКЪПИ НАРКОТИЦИ, ОРГИИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ХОМОСЕКСУАЛНИ И С ДЕЦА, ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ НА МАЛКИ ДЕЦА И БЕБЕТА И ДРУГИ ДЕМОНИЧНИ МЕРЗОСТИ – (За подробности вижте Театърът на антихриста). Видяхме и част от обвинителния акт срещу тамплиерите, когато над тях е осъществен справедлив съд: „Всяко новородено дете на тамплиер и девойка, първо е подложено на сваряване, а после е печено във пещ. След това цялата му сланина е отделяна, а с нея е освещаван и помазан техния идол.“!!! (Вжте още Ритуалните убийства на управляващите).

КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ МОЖЕ ДА КАЖЕМ, ЧЕ ПЪТЯ ЗА СПАСЕНИЕ Е САМО ЕДИН – ВРЪЩАНЕ КЪМ БОГА, СПАСИТЕЛНАТА ПРАВОСЛАВНА ВЯРА И ЗДРАВИЯ МОРАЛ!

КЪДЕ ИСТИНСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО В НАШИ ДНИ, МОЖЕ ДА ВИДИТЕ В ПРЕПРАТКИТЕ СЛЕД СТАТИЯТА.

Съвременните манипулации с историята ни и цялостното ДУХОВНО и икономическо робство в което се намираме идват именно от наследниците на юдаизираните Ашина – Ашкенази.

ПРЕДИ ТОВА ОБАЧЕ НАШИЯ НАРОД Е БИЛ ОБЕДИНЕН И СИЛЕН. ТОЙ УСПЯВА ДА СЪЗДАДЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ИМПЕРИЯ СЪЩЕСТВУВАЛА НЯКОГА!

Вижте статия продължение: Вечното Царство

Вижте цялата статия: ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

 

   ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

Театърът на антихриста

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑