Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 17 октомври...
Голготски кръст

†04 октомври по православния календар - Св. свещеномъченик Йеротей Атински  Свв. мъченици Гай, Фавст, Евсевий и Херимон. Св. преподобномъченик Петър, презвитер Капитолийски. Св. преподобни Амон. Св. преподобни Павел Препрости. Свв. мъченик Давикт и дъщеря му Калистения. Свв. мъченици Домнина и двете и дъщери Виринея и Проскудия  Прочетете повече ТУК!

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 16.01.2013 г. / 22:14:12 
Истинската история
Освободен е Ямбол - 17 януари 1878 г..

imageВ хода на Руско-турската освободителна война, турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет. Армията на Сюлейман паша е разбита при Пловдив. Освободен е Ямбол. Пръв в града влиза ескадрон донски казаци, водени от полковник Бакланов. По време на освобождението на града, турците изгарят над 900 къщи, разрушени са и 10 църкви. 

След освобождението на Плевен на 10 декември 1877 година, през Ямбол започват да се точат колоните на оттеглящите се турски войски. Турците, живеещи в града панически го напускат, но помитат всичко по пътя си. Палежи, грабежи, жестоки убийства и кланета предшестват освобождението на Ямбол.

Жителите на града търпят неописуеми мъки и страдания. Горят църкви, къщи, училища, както и градините и лозята край селището Градът се превръща в бушуващо поле от пожари, а хората, жинеещи в него, си мислят, че е дошъл краят на света. Вилнеенето, палежите и убийствата, извършватни от турците, изглежда никога няма да спрат.

Спасението идва на 17-и януари 1878 година в лицето на навлизащия в града 23 Донски казашки полк, предвождан от полковник Николай Бакланов.

“Беше като сън”, гласят разказите на очевидци. “Изведнъж някой извика: Дядо Иван иде! Всички наскачаха на улицата. Едни им даваха дарове, други недоумяваха какво става, а всички им целуваха ръцете и краката”. На този ден Ямбол е освободен. Тъжна картина представлява освободеният град.

Началникът на ямболския отряд генерал-адютантът Сергей Гершелман описва ситуацията така: “Днешното положение на някога цветущия град заслужава съчувствие. Едва ли ще се намери град толкова жестоко пострадал от набезите и пожарите, като този. Жителите бродят като сенки около развалините на своите жилища”.

А писателят Илия Блъсков пише: “...Ами в Ямбол. Там още по-големи ужаси. И видях го, камък на камък не бе останало”.

В условията на установеното временно руско управление на града обаче, за ямболци настъпва нов, свободен живот.

 

 ↑