Рождественски пост  

Св. мъченик Христо Българин. Св. петнадесет свещеномъченици Тивериополски (Струмишки). Св. мъченик Иринарх. Св. преподобномъченик Стефан Нови Изповедник. Свв. мъченици, пострадали със свети Стефан Нови. Св. Теодор, архиепископ Ростовски Прочетете повече ТУК!

'''Посрещане на генерал Гурко в Пловдив'', худ. Нягул Станчев

На 16 януари 1878 година Генерал Йосиф Владимирович Гурко влиза тържествено в Пловдив. В същия ден са освободени градовете Сливен и Харманли.

Йосиф Владимирович Гурко е руски генерал. Роден е на 28 юли 1828 г. в Могильовска губерния. Участва в Кримската война и се отличава през Руско-турската война (1877-1878 г.). Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен, превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник (25 и 29 октомври 1877 г.), а след падането на Плевен разбива турците при с. Богров, както и в тридневната битка при Пловдив (16-18 януари 1878 г.), преследва победените турски войски до Одрин.

В началото на януари 1878 г. Западния руски отряд със 71 000 войника и 318 оръдия (командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко) излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони. Командири са: генерал-майор Николай Веляминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангарда е с командир генерал-майор Виктор Дандевил, а на кавалерията генерал-майор Владимир Клот. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия, обединени в нова групировка с командир Сюлейман паша и евентуално да бъдат унищожени.

На 14 януари руските сили излизат от освободения град Пазарджик. Според разузнавателни сведения доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления: Пазарджик–Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. Марица през брод до с. Айрене (дн. Оризари), а едновременно кавалерийската част на генерал-майор Даниил Краснов по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита.

Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района с. Дермендере (дн. Първенец) – с. Караагач (дн. Брестник). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между жп гарата и кв. Остромила са избити 80 българи-затворници, участвали в националносвободителните борби.

Паметникът на капитан Александър Бураго в Пловдив

Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до Кемера за с. Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариергард при с. Цалапица и с. Дермендере (Първенец). II-и Драгунски ескадрон (63 драгуни, командир капитан Александър Бураго) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. Кършиака, че в града има повече от 1000 низами и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на жп гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. Мараша, хълма Бунарджик и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.

Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.