Св. мъченици Иулиан и Василиса и на пострадалите с тях. Св. преподобни Григорий Печерски. Св. преподобна Домника. Св. преподобни Георги Хозевит. Св. свещеномъченик Картерий. Св. Илия Пустинник Прочети тук

'''Посрещане на генерал Гурко в Пловдив'', худ. Нягул Станчев

На 16 януари 1878 година Генерал Йосиф Владимирович Гурко влиза тържествено в Пловдив. В същия ден са освободени градовете Сливен и Харманли.

Йосиф Владимирович Гурко е руски генерал. Роден е на 28 юли 1828 г. в Могильовска губерния. Участва в Кримската война и се отличава през Руско-турската война (1877-1878 г.). Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен, превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник (25 и 29 октомври 1877 г.), а след падането на Плевен разбива турците при с. Богров, както и в тридневната битка при Пловдив (16-18 януари 1878 г.), преследва победените турски войски до Одрин.

В началото на януари 1878 г. Западния руски отряд със 71 000 войника и 318 оръдия (командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко) излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони. Командири са: генерал-майор Николай Веляминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангарда е с командир генерал-майор Виктор Дандевил, а на кавалерията генерал-майор Владимир Клот. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия, обединени в нова групировка с командир Сюлейман паша и евентуално да бъдат унищожени.

На 14 януари руските сили излизат от освободения град Пазарджик. Според разузнавателни сведения доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления: Пазарджик–Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. Марица през брод до с. Айрене (дн. Оризари), а едновременно кавалерийската част на генерал-майор Даниил Краснов по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита.

Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района с. Дермендере (дн. Първенец) – с. Караагач (дн. Брестник). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между жп гарата и кв. Остромила са избити 80 българи-затворници, участвали в националносвободителните борби.

Паметникът на капитан Александър Бураго в Пловдив

Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до Кемера за с. Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариергард при с. Цалапица и с. Дермендере (Първенец). II-и Драгунски ескадрон (63 драгуни, командир капитан Александър Бураго) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. Кършиака, че в града има повече от 1000 низами и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на жп гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. Мараша, хълма Бунарджик и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.

Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.