Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен народен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от фашисти, комунисти и либерали - слуги на юдеите  Верую
На 23 април...

1859г. е роден генерал-лейтенант Никола Желявски Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
16.01.2013 г. / 18:27:57 
Вяра
29.01 по светския - 16 януари по православния календар - Честни вериги на св. апостол Петър. Св. преподобни Ромил Видински (Ромил Бдински) († 1375). Св. свещеномъченик Дамаскин Габровски

Поклонение на честните вериги на свети апостол Петър

Когато Ирод Агрипа І видял, че убийството с меч на св. ап. Яков, брат Йоанов, се понравило на юдеите, той хванал и Петър през дните на празника Безквасници, задържал го и го хвърлил в тъмница, като го предал на четири четворки войници и мислел след Пасха да го изведе пред народа. Апостол Петър бил пазен в тъмницата, а в това време Църквата непрестанно се молела Богу за него. А когато Ирод щял да го изведе, рез нея нощ Петър спял между двама войници, окован с две вериги, и стражи пазели пред вратата на тъмницата. И ето, ангел Господен застанал, и светлина блеснала в тъмницата. Ангелът побутнал Петър в хълбока, събудил го и рекъл: "Стани скоро!" И веригите паднали от ръцете му. Разгневеният Ирод умълтвил всички стражи, които пазели Петър в тъмницата. По-късно учениците на ап. Петър успели да се сдобият с веригите на първовърховния апостол, и те били предавани на поколенията в продължение на векове като скъпоценна и чудотворна светиня. Вярващите получавали чрез тях изцеление от различни болести.

Дошлата на поклонение в Йерусалим императрица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, получила тези вериги от патриарх Ювеналий. Евдокия веднага изпратила едната верига в Цариградската църква "Свети Апостоли", а другата – на дъщеря си Евдоксия, жена на западния римски император Валентиниан ІІІ. Евдоксия построила храм в чест на апостол Петровите вериги.

В чест на намерените вериги християнската църква и на Изток, и на Запад през V век установила празник на 16 януари за молитвено поклонение през тази древнохристиянска светиня.

Жития на светиите.

Житие на св. преподобни Ромил Бдински

Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.

Жития на светиите

Житие на свещеномъченик Дамаскин Габровски

Свещеномъченик Дамаскин се родил в град Габрово, Великотърновска епархия. Той приел монашество в Атонския Хилендарски манастир, гдето и бил произведен йеродякон, йеромонах и дори игумен на светата обител.

Веднъж се отправил по манастирски работи в град Свищов, гдето имало хилендарско подворие, и опитал да поиска от някои турци да изплатят дълга си към манастира. Но вместо да се издължат, турците го ограбили и се сговорили тайно да въведат в метоха една туркиня с лошо поведение, а после като нападнали метоха и като я намерили там, вързали невинния Дамаскин и го предали на съда.

Само по един начин той би могъл да се избави от смърт - да се отрече от Христа и да приеме мохамеданство. Но св. Дамаскин отговорил на това тяхно предложение:

"Аз съм се родил християнин, християнин и ще умра! Да се отрека от Христа, това за мене значи да се откажа от вечния живот: без Него няма спасение!"

Тогава турците го завели на лобното място. Докато те готвели бесилото, св. Дамаскин поискал разрешение да се помоли Богу. Като се обърнал към изток, той се прекръстил, помолил се и заявил на убийците, че той вече е готов. Те го обесили, като с това му доставили мъченически венец.

Свещеномъченик Дамаскин Габровски загинал на 16 януари 1771 година. Житието му било написано от монаси в Атон.

След неговата смърт, убийците му, плувайки по Дунвава, се удавили и по този начин получили заслужено наказание за невинно убития християнин.

Жития на светиите.

ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑