Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Септември 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
Днес 26 септември е 13 септември 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Предпразненство на Въздвижение на Честния Кръст. Св. свещеномъченик Корнилий Стотник, епископ. Обновление на Иерусалимския храм Възкресение Христово. Св. мъченици Гордиан, Макровий, Илия, Зотик, Лукиан и Валериан. Св. преподобни Петър от Атроя. Св. мъченици Селевк, Стратоник, Кронид, Леонтий и Серапион Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 06.01.2013 г. / 11:16:18 
Вяра
19.01 по еретическия, 6 януари по църковния календар - ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК - Кръщение Господне (Богоявление) Йордановден


imageКръщение Господне

След връщането Си от Египет нашият Господ Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесетгодишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сан на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това и Христос не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като “велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата”, дотогава, докато не достигнал определената възраст. В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало - при мнимия Си баща, Иосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа; а после, когато Иосиф умрял, Сам продължавал да се занимава с това, като с труда на ръцете Си препитавал Себе Си и Пречистата Божия Майка, та и нас да научи на трудолюбие. А когато вече се изпълвала тридесетата година от Неговия земен живот и настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския народ, тогава, както говори Евангелието, “биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята” - слово, което го изпратило да кръщава с вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия в света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с такива слова: “Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий”.

И така Иоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна около Иордан, като проповядвал “покайно кръщение за опрощаване грехове”, защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия: “Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинятя пътеките за нашия Бог”. И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и “всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си”. Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Иордан при Иоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо по времето, когато Иоан възвещавал за Него на народа, говорейки: “след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий”. След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти. Макар Той и да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението. Той дошъл да се кръсти и затова, за да освети естеството на водата; дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Иоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светий и чуе свише гласа на Бог - Отец, да бъде нелъжлив свидетел за Христа.

“А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?” Той духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано “проиграл радостно” в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: “Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда”.

Под “правда” светият Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че Иисус е казал така: “доколкото Аз съм изпълнил всички заповеди, които са дадени в закона, и остана само една - относно кръщението, то подобава Аз да изпълня и тази.” А Иоановото кръщение също било Божия заповед, както се вижда от думите на Иоан: “Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече”. А кой го е изпратил? Очевидно - Сам Бог: “биде - се казва в Евангелието - слово Божие към Иоана”. И още затова се кръстил Иисус, бидейки на тридесет години от рождението Си, понеже възрастта на тридесетгодишния, по думите на Златоуст и Теофилакт, е удобопреклонна към всеки грях. Тъй като юношеската възраст е подхвърлена на огъня на плътските страсти, а при тридесетгодишната възраст - времето на пълното разгръщане на мъжките сили - човек се подчинява на златолюбието, тщеславието, яростта, гнева и на всякакви грехове. Поради това и Христос Господ забавял приемането на кръщението до тази възраст, та във всички възрасти на човешкия живот да изпълни закона, да освети цялото наше естество и да ни подаде сили да побеждаваме страстите и да се опазваме от смъртните грехове.

А след като приел кръщението, Господ веднага, без всякакво забавяне, излязъл от водата. Има предание, че свети Иоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. След това кръщаваният излизал от водата. А Христос, нямайки грехове, не бил задържан във водата и затова в Евангелието е прибавено, че Той излязъл от водата “веднага”.

А когато Господ излизал от водата, над Него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Подобно на това, както в дните на Ной гълъбицата възвестила за намаляването на водите на потопа, така и тук подобието на гълъба предуказало свършека на потопа на греховете. А във вид на гълъб се явил Светият Дух затова, защото тази птица е чиста, обича хората, кротка е, незлобива и не търпи нищо смрадно. Така и Светият Дух е Източник на чистотата, Дълбина на човеколюбието, Учител на кротостта и Устроител на мира; но при това, Той всякога се отстранява от човека, който се валя в смрадната тиня на греховете. А когато Светият Дух, във вид на гълъб, слизал от небето върху Христа Иисуса, тогава се чул глас, който казал: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. На Него подобава слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.

 

Тропарь Крещения Господня

глас 1

Во Иордане крещающуся Тебе, Господи,/ Тройческое явися поклонение:/ Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе,/ возлюбленнаго Тя Сына именуя,/ и Дух в виде голубине/ извествоваше словесе утверждение. Явлейся Христе Боже// и мир просвещей, слава Тебе.

Кондак Крещения Господня

глас 4

Явился еси днесь вселенней,/ и свет Твой, Господи, знаменася на нас,/ в разуме поющих Тя:/ пришел еси и явился еси,// Свет Неприступный.

Величание

Величаем Тя,/ Живодавче Христе,/ нас ради ныне плотию крестившагося/ от Иоанна// в водах Иорданских.

Задостойник

глас 2

Величай, душе моя,/ Честнейшую горних воинств// Деву Пречистую Богородицу. Недоумеет всяк язык благохвалити по достоянию,/ изумевает же ум и премирный пети Тя, Богородице;/ обаче, благая сущи, веру приими,/ ибо любовь веси Божественную нашу:// Ты бо христиан еси предстательница, Тя величаем.

 

Слово за Богоявление (2)

Празнувайки Богоявлението Господне на Иорданските води, да си припомним, че нашият Господ Бог и преди се явявал над водите, за да извърши различни дивни дела. Така, когато Той се яви над водите на Червено море, тогава “откри дъното на дълбината” и преведе Своите люде като по сухо. Когато в ковчега преминаваше през Иордан, тогава обърна назад реките на тази река; казано е: “Иордан назад се върна”.  И накрая - в началото, когато “Дух Божий се носеше над водата”, Бог сътвори небето, земята, птиците, зверовете, човека и въобще целия видим свят.

И сега над Иорданските води се явява Бог, Единият в Троица: Отец - в гласа, Синът - в плът, Дух Светий - във вид на гълъб. А какво извършва Той в това Свое явяване? Той създава нов свят и всичко обновява, както се чете и в предпразничния тропар: “яви се, желаейки да обнови цялата твар”, тоест - да сътвори нов свят, отличаващ се от първия. “Древното премина; - говори Писанието - ето, всичко стана ново”! Първият свят по своята природа бил тежък, не можел да се възнесе към небето и се нуждаел от суша, върху която да може да стои, като - върху основа. А новият свят, изведен от Иорданските води, е така лек, че не се нуждае от суша, не се съзижда на земята, няма тук пребъдващ град, но търси горното, устремява се бързо от водите към отворените над Иордан небесни двери: “веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата”. За първия свят, обременен от житейските теготи - в случай, че възжелае да достигне небето - би му трябвала стълба, утвърдена върху земята и чийто връх би достигал до небето. Но и тя била само съзерцавана от Иаков, а сам той не се изкачил по нея. А за новия свят е възможно възхождането на небето и без стълба. Но по какъв начин? Ето - вместо стълба, Духът Божий, във вид на гълъб, лети над водите! И това показва следното. Човешкият род вече не като влачеща се по земята твар или като пълзящо животно, а като крилата птица излиза от водата на кръщението. Затова и Дух Светий се явил над водите на кръщението като птица, за да възведе без стълба на небето Своите птиченца, които е възродил чрез банята на кръщението. И се изпълняват тук думите на Моисеевата песен: “смили се върху пилците си” или, както се чете в превода на Иероним “извиква пилците си”, за да летят. Такъв именно нов свят създава Бог чрез Своето явяване на Иорданските води, който не се прилепява към земята, но като крилата птица се устремява върху крилете си към отвореното небе: “веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата.”

Да припомним тук изреченото в Писанието: “рече Бог: да произведе водата... птици да полетят над земята по небесната твърд”; и да видим как Едно от Лицата на Светата Троица, явявайки се сега над Иорданските води при обновлението на света, извежда от водите на кръщението Своите духовни птичета и ги призовава да летят, та те върху своите криле на добродетелта да се възнесат към отворилите се над Иордан небеса. Но преди да разгледаме това, да се убедим, като се основем върху учителите на Църквата, че всеки човек, който се ражда от вода и дух, става небесна птица. Свети Иоан Златоуст говори: “по-рано беше казано: “да произведе водата влечуги, живи души”, а оттогава, откакто в Иорданските струи влязъл Христос, водата произвежда вече не “влечуги, живи души”, но разумни и духовни същества - души, които не пълзят по земята, а като птици летят към небето. Затова и Давид е казал: “Душата ни (е) като птица”. Тази птица не е земна, а небесна, защото нашето живелище, което ни се приготвя, начевайки с кръщението, се намира, според словата на Писанието, на небесата.” А свети Григорий Нисийски, укорявайки тези, които след приемането на кръщението се обръщат към предишните зли дела, казва: “Люде безсрамни, които са приели кръщение, като са приведени, неизвестно от какво, сякаш в безумие, губят спасението, получено от водите на кръщението, въпреки че, бидейки съпогребани с Христовото тяло, те са се облекли с крилете на орел и чрез това имат възможност да полетят към тези небесни птици, каквито се явяват безстрашните духове.” Да обърнем внимание на тези думи: “бидейки съпогребани с Христовото тяло (чрез кръщението), те са се облекли с крилете на орел, така че могат да полетят”. С това светият учител убедително доказва, че човеците, които излизат от водите на кръщението, стават птици, устремени към небето. Но това ние ще видим също и от историята.

Преподобни Нон, епископ Илиополски, когато в Антиохия трябвало да обърне към Бога явната грешница Пелагия, имал на сън такова видение: сторило му се, че стои в църквата по време на литургия; изведнъж се появила някаква черна гълъбица, която започнала да лети около него. Той я уловил, умил я в купелта и тогава гълъбицата на часа станала чиста, бяла като сняг и красива, и оттук полетяла направо към небето.Това видение предуказвало, че този блажен отец ще обърне грешницата към Господа и ще я просвети със светото Кръщение. И така водите на светото Кръщение са така могъщи, че могат да направят човека небесна птица. Това извършват и Иорданските води, като дават на човека криле, върху които той може да полети и да влезе в отварящите се за него небеса.

Но не само обновяването на човешката природа в Иорданските води се изобразява в това, но и явилите се Три достопоклоняеми Лица на Божеството приемат върху Себе Си подобията на различни птици. Така ние знаем, че Свещеното Писание уподобява Бог - Отец на орел: “както орелът извиква пилците си от гнездото”. Четем също, че и Бог Син уподобява Себе Си на кокошка: “Иерусалиме, Иерусалиме! - казва Той - Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете”. Знаем, накрая, че и Бог Дух Светий се яви над Иордан “като гълъб”. И така, защо Лицата на Пресветата Троица се уподобяват на посочените три породи птици? Наистина, поради това, че Те духовно извеждат от водите на кръщението ята от същите такива птици, тоест - правят човеците духовни птици: едни - подобни на орел, други - подобни на кокошката, а трети - на гълъба.

Тържествуващата Църква на небето разделя верните Божии служители, дошли в небесните селения от воинстващата Църква, на три особени ликове: лика на учителите, лика на мъчениците и лика на девствениците. Не ще сгрешим, ако кажем, че тези три лика са три ята птици, родени и изведени от водите на кръщението. Ликът на учителите - това е ятото на орлите, които се носят в небесните висини и с безтрепетен поглед се взират в слънчевото сияние. Защото светите учители, познавайки с ума си Бога, политат нависоко, сякаш имат криле; а съзерцавайки със светъл ум, като с око, светлината на Трисияйното Божество, просвещават себе си и другите с премъдростта. Ликът на мъчениците е ятото на многоплодните кокошки, защото те чрез проливането на своята кръв за Христа са родили много други чеда на Христа: кръвта на мъчениците действително е родила много други чеда за древната Църква, които са станали повече от звездите на небето и от пясъка на морския бряг. Ликът на девствениците - това е ятото на чистите гълъби, защото те всецяло принасят себе си в чиста жертва Богу и се грижат за това - да угаждат не на плътта, а на Единия Господ. Тези три ята на духовните птици, както казахме, се родили във водата на кръщението. Да разгледаме по какъв начин става това.

В книга “Песен на песните” се казва: “Отвърни очите си от мене, защото те ме окриляват”. Това означава: погледни към мене, Господи, с Твоите милостиви очи и не ги отвръщай от мене, защото - по Твоята милост - аз ставам птица, политаща към небесата. И в Своето явяване на Иордан Бог погледна милостно на човешката природа: яви милостта си, Бог Отец, Който отвори над Сина небесата; яви милостта Си Бог Син, Който дойде от Назарет Галилейски, за да се кръсти от Иоан на Иордан; - погледна милостно, казвам, защото цялата нечистота на Адамовия грях, цялата немощ на нашето естество Той събра и принесе тук, за да ги умие и да очисти нас от нашите грехове; погледна милостиво и Бог - Дух Светий, когато слезе над Божествения Човек, приемащ кръщението. А когато ни погледна милостиво Единият в Троицата Бог, нима не даде криле на човешкото естество? Наистина - окрили го! Защото чрез това Божествено поглеждане и чрез явяването на Неговата милост на часа се появиха ятата от трите вида птици - орли, кокошки и гълъби, тоест - ликовете на учителите, мъчениците и девствениците. Да разясним това въз основа на Свещеното Писание.

Богословът видя в откровението, което имаше, стъклено море пред Божия престол, подобно на кристал: това море обозначава тайната на светото Кръщение, защото между Божия престол и човека, който желае да се приближи до Божия престол, се намира водата на кръщението; и не по друг начин може някой да се приближи до седящия на небесния престол Бог, освен - като премине най-напред морето на кръщението, според думите на Писанието: “ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие”. Но защо това море, обозначаващо тайната на кръщението, е стъклено и кристално? Знаем, че тълкувателите на Божественото Писание ще кажат, че то е стъклено, понеже има в себе си чистотата, очистваща душата на човека, който приема кръщение; а е кристално, защото дава твърдост на човешкото сърце. То се представя като стъклено и кристално и защото както през стъклото и кристала преминава слънчевият лъч, така и Божията благодат прониква чрез тайната на кръщението и чрез нея идва при човека и просвещава храма на неговата душа. Накрая, и затова още е стъклено и кристално, защото седящата върху престола Пресвета Троица се отразява и бива виждана в него, като в стъклено и кристално огледало, защото в светото Кръщение се явява образът на Троицата. “Идете - казва Иисус Христос, - научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Светаго Духа”. По човешки разсъждавайки, ако Бог Отец седял на Своя престол като орел, тогава в морето, намиращо се пред престола, като в някое стъклено и кристално огледало, трябвало да се отрази образът на орел. Ако Бог - Син седял на престола в образа на кокошка - защото Той на това оприличава Себе Си в Евангелието - то в това намиращо се пред престола море трябвало, като в огледало, да се яви образът на кокошка. Ако Дух Светий седял на този престол като гълъб, то и в морето трябвало да се покаже образът на гълъб. Но да разясним духовният смисъл на тези образи.

Ние казахме, че морето, видяно пред Божия престол, обозначава тайната на светото кръщение, в което нашето естество, като се кръщава, се очиства подобно на стъкло “от всяка сквернота на плътта и на духа”, а душата ни се укрепява и просветлява като кристал. И когато Единият Бог в Троица поглежда по време на кръщението към това тайнствено стъкло и кристал, тогава наистина в него се явява образът на Троицата. Поглежда ли Бог - Отец, като духовен орел, или - Бог Син, като духовна кокошка, или - Бог Дух Светий, като духовен гълъб, всякога таинственото стъкло и кристал, тоест - нашето кръщаващо се естество, явява в себе си отображението на тези духовни птици и става птиче или на орела, или на кокошката, или на гълъба, тоест - чедо на Бога, Единия в Троицата - Отец, Син и Дух Светий, както е казано: на “вярващите в Неговото име - даде възможност да станат чеда Божии”. Пресветата Троица погледна към човешкото естество, приемащо кръщение в Иорданските води, и се отобрази в него, като го сподоби с духовните крила на орела, кокошката и гълъба, тоест - умножи във воинстващата Църква учителите, мъчениците и девствениците. И така - ясно е, че всяко Лице на Пресветата Троица е извело от Иорданските води своите особени духовни пиленца.

Бог - Отец, като орел, е извел от Иордан духовните орли, тоест - църковните учители. Свети Кирил Иерусалимски казва: “начало на света е водата, начало на Евангелието е Иордан. От водата възсия дневната светлина, защото Божият Дух, Който “се носеше” преди това “над водата”, заповяда на светлината да възсияе от тъмнината. От Иордан възсия светлината на светото Евангелие. Първият Учител на целия свят, Христос - Божията сила и Божията Премъдрост, откъде започна Своето учение? Нима не от Иорданските води? “Оттогава - се казва в Евангелието - Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се”. И веднага след Него се яви множеството на учителите - светите апостоли, които Той изпрати на проповед. По такъв начин - водите са дали живот и на естествените птици, и на духовните птици. Защото откъде бяха призовани към апостолското и учителското служение Петър и Андрей, Иаков и Иоан? Нима не от водите? От рибарите Господ Си избра Своите апостоли. Откъде жената самарянка се яви като проповедница на истинския Месия в своя град? Нима не от водите на Иакововия извор? Откъде и прогледналият слепец излязъл като свидетел на чудотворната Христова сила? Нима не от водата на Силоамската купел? Всичко това било предуказание на светото Кръщение, в което и душевната слепота се изцелява, и греховната сквернота се умива, и църковните учители получават божествената премъдрост. Защото чрез кръщението на човека се подава тази благодат, с помощта на която той може да придобие велико познание и просвещение; оттук също и наставниците на вярата се сдобиват с духовни криле, според словото на Писанието: “ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят”.

Бог - Син, Който събира под крилете Си Своите разпръснати чеда както кокошка - пилците си, извежда от водите на кръщението Своите пиленца - светите мъченици, като по-напред от всички Сам предаде на рани Своята плът, кръстена във водата. Сам най-напред полага на кръста Своя живот, за да бъдем и ние готови да умрем за Него. Да припомним тук думите на апостола: “всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме”. Това означава почти същото, ако апостолът беше казал: всеки, който се е кръстил в Христа, трябва да умре за Него, трябва да бъде сраснат “с подобието на смъртта Му”. А кой се е кръстил така в Неговата смърт, ако не светите мъченици, които говорят: “заради Тебе се умъртвяваме всеки ден”? Кой друг е бил така сраснат “с подобието на смъртта Му”, на която “като овца биде Той заведен на клане”, ако не светите мъченици, които говорят: “смятат ни за овци, обречени на клане”? Затова Църквата им пее: “като проповядвахте Божия Агнец, заклани бяхте като агнеци”. В Неговата смърт се кръстиха светите четиридесет и девет мъченици, които като бяха хвърлени заедно с Калистрат в езерото, се сраснаха с подобието на Христовата смърт; а също - и десетте хиляди мъченици, които заедно със свети Ромил в един ден бяха разпнати в Арменската пустиня[61]. Та и всички свети страстотерпци, които са пролели кръвта си заради Христа, са се приближили до “подобието на смъртта Му”, бидейки кръстени в Неговата смърт. Още във водата на своето кръщение те вече са били предопределени за мъченическия венец. Обикновената кокошка има за обичай да избира за храна най-добрите зърна и когато ги открие, събира при себе си своите пилета. Като приемем за вярно, че всичките добродетели са духовна храна, всеки трябва да осъзнае, че няма по-добро зърно, или по-висша добродетел, от любовта: “по-голяма от всички е любовта”, а именно тази любов, която полага за любимия своята душа: “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”. Това зърно на любовта показва на Своите пиленца духовната кокошка - Христос Господ, Който полага душата Си за Своите приятели: “Вие - казал Той на апостолите - сте Ми приятели”. При това зърно се събирали призованите чеда - светите мъченици - и подбуждани от любовта, полагали душите си за Господа, както зове към Господа една от мъчениците: “Теб, Женихо мой, обичам, и Теб като търся, страдам”. А откъде били призовани тези духовни пилци към зърното на любовта? Нима не от водата на кръщението, в която те в Неговата смърт са се кръстили? Да послушаме свети Анастасий Синаит, който говори така за благоразумния разбойник, за когото водата, която изтекла от Христовите ребра, станала вода на кръщението: “към ония птици (тоест - към небесните духове) отлетял из животворната вода светият разбойник, летейки във въздуха в рояка птици, заедно с Царя - Христа.”

Бог - Дух Свети, като гълъб, извежда от водата на кръщението Своите птичета - чистите по тяло и душа гълъби, тоест - девствениците. Защото дотогава, докато човешкото естество не било съединено с Божеството в Лицето на Господа Иисуса Христа, посредством снизхождането и действието на Светия Дух, и не било умито в Иорданските води, дотогава съпружеството било по-високо от девството, дотогава за девствената чистота, пазена за слава на Бога, малко било известно. “Роденото от плътта е плът”. Тогава само плътта раждала, а духът оставал безплоден, поради това Бог някога казал: “няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът”. А когато човешкото естество влязло в Иордан и върху него слязъл Светият Дух, тогава веднага се родило от Духа по-висшето от съпружеството девство, което се стреми не към плътското, а към духовното, според словата на Иоан Богослов: “роденото от Духа е дух”. А тъй като духът има по-голяма чест от плътта, то и девството, съединяващо се в един дух с Господа, станало по-почетно от плътския съпружески съюз. Нашето естество, влязло на Иордан в духовен съпружески съюз с Христа, станало плодоносно и произвело от себе си цели множества от девственици. И това духовно съпружество не може да породи нещо друго, освен девство, което е предуказал още пророк Захария, като казва: “и благоуханното вино (ще одушеви) девите”.  Под “деви” пророкът разбира девствените ликове. Светият Дух, по думите на пророка, като вино се излива и поражда девите, защото където Светият Дух излива Своята благодат, там не може да не се роди девството. Блажени Иероним в своя превод на Свещеното Писание удачно предава смисъла на посоченото място с думите: “вино, произвеждащо деви”. Действително, това вино на благодатта на Светия Дух се изляло някога над апостолите и ги упоило така, че на някои те изглеждали като опиянени от вино, и ги направило такива девственици, че в тях не останал никакъв порок и те станали чисти и цели като гълъби. И в празника на Съшествието на Светия Дух Църквата пее: “Духът на спасението съзижда чисти апостолските сърца”. И така - сега се излива онова вино над водите на Иордан и кой се съмнява в това, че водите на кръщението, смесени с виното на Светия Дух, пораждат девството, съгласно с думите на пророчеството: “виното, раждащо деви”, и при това - такива деви, към които апостолът се обръща: “сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица”. От духовното съпружество на нашето естество с Бога се ражда от Духа девството, което Дух Светий, извеждайки от водите на кръщението, въвежда в небесните обители.

Така всяко от Лицата на Пресветата Троица, явявайки се на Иордан, изведе от водите на кръщението Своите духовни пиленца и като ги изведе, ги призовава да полетят върху дадените им криле на добродетелите и да влязат в отворените небеса.

Първо Бог Отец, като духовен орел, призовава към полет Своето ято - духовните орли, тоест - учителите, като имащи особени криле, за които Църквата пее: “летящи върху крилете на богоразумието птици и към небето възнасящи се.” А какви са крилете на тези птици? Несъмнено това са двете техни добродетели, които те притежават освен другите общи за всички добродетели: делото и словото. Този е църковен учител, този е високолетящ орел, който и сам на дело изпълнява това, на което със словата си учи другите. А че криле на духовните орли действително са словото и делото, това ясно е показано в книгата на пророк Иезекиил, който веднъж видял четири животни, всяко с по четири криле, които носели Божията колесница. Тези животни издавали шум с крилата си: “И кога те ходеха, - говори пророкът, - чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан”. Наистина, гръмовен бил този глас, необикновена била тази песен! Удивителен е не толкова този глас, колкото това, откъде е излизал той. Гласът излизал не от устните, словото се произвеждало не от езика, песента идвала не от устата, а от крилете на тези животни. Пророкът казва: “чувах гласа на крилата им”. Пеели те, но не с устните; славословели Бога, но не с красноречиви уста и език, а със същите криле, върху които летели: “чувах гласа на крилата им.”

А каква тайна се крие тук? Това е тази тайна: животните, носещи Божията колесница, обозначават църковните учители, които представляват съсъди, избрани за това - да разгласят Божието име по цялата вселена, и които със своето учение извеждат върху правия път, водещ към небето, Църквата Христова - Божията колесница, в която се намират много десетки хиляди вярващи души. А издаващите глас и пеещи криле на онези животни обозначават делото и словото на учителя. Крилете, които дават способността за летене, указват на това, че църковният учител преди всичко сам трябва да се покаже като образец на добродетелта, сам по-напред трябва чрез своя богоугоден живот, пред лицето на всички, подобно на някой крилат да се възнесе към небето. А гласът, излизащ от крилете на ония животни, изобразява учителното слово. Учителят трябва да издава такъв глас, който да е съобразен на силата на неговия полет, тоест трябва да учи стадото и в същото време е длъжен и сам да живее така, както учи. Защото гласът на учителя не принася полза, когато в него самия не се виждат крилете на богоугодния живот. Само този учител се възнася направо в отвореното над Иордан небе, който лети не единствено и само върху крилото на словото, но и върху другото крило - на добродетелния живот; - този, който едновременно поучава и със слово, и със дело. Не така леко възнасят към небето - и учителят, и ученикът - изкусно съставеното слово или сладкогласните уста, или гръмкият език, както крилете на добрите дела.

Бог - Син също призовава Своите пилета, светите мъченици, да полетят. А крилете на добродетелта, които принадлежат само на тях, освен другите общи добродетели, са следните две: вярата и изповедничеството. За тези криле на мъчениците Апостолът говори: “със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение”. Непоколебимата вяра в сърцето е едното крило, а дръзновеното изповядване с устата на Христовото име пред царете и мъчителите е другото крило. Първата духовна птица, която влетя в рая - благоразумният разбойник, който пострада на кръст заедно с Христа, полетя именно върху тези криле на вярата и изповедничеството. Защото в това време, когато нашият Господ, Който доброволно пострада заради нас, беше изоставен от всички и когато от Него се отрече дори и Петър, който даваше дума, че е готов да умре заедно с Него, само разбойникът повярва в Него с цялото си сърце и Го изповяда с устата си, като Го нарече цар и Господ: “спомни си за мене, Господи - каза той, - кога дойдеш в царството Си!” Колко велика и голяма е тази вяра на разбойника, още повече, че по това време във всички Христови ученици вярата беше оскъдняла!  Когато всички вярващи се съблазниха поради Христа, той единствен не се съблазни, а Му се помоли с вяра, заради което и чу от Него следните думи: “истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая”. Свети Амвросий говори така за това: “в този час, когато раят прие Христа, той прие и разбойника, но тази слава на разбойника дарува само вярата.” И така, ясно е, че тази птица, тоест - разпнатият с Христа на кръста мъченик, полетя и влезе в рая не върху други някои криле, а само върху крилете на вярата, изповядана с устата. “Тази слава - казва свети Амвросий - дарува на разбойника само вярата.”

Накрая, Бог - Дух Свети, Който се яви във вид на гълъб, призовава към полет и Своите пилета - девствениците, защото Нему е свойствено да прави човека крилата птица, която би могла да се възнесе до най-големите висини. Светият Дамаскин пее: “Всяка всеспасителна вина е на Светия Дух - ако някому, по достойнство вдъхне дух, бързо го издига от земното, дава му криле, прави го да израсне, устроява го горе”. Той и духовните гълъби, светите девственици, “устроява горе”, като ги призовава да полетят. А особените криле на добродетелите у тези гълъби са умъртвяването на плътта и духа. А че умъртвяването на плътта е едното от крилата, възнасящо човека на небесата, за това свети Амвросий (Медиолански), като тълкува думите на Евангелието: “колко сте вие по-ценни от птиците!”, говори така: “плътта, разположена към изпълнението на Божия Закон и съблякла греха, по чистотата на чувствата се уподобява на естеството на душата и се възнася към небето върху духовни криле.” Тук светият учител на Църквата говори за уподобяването на естеството на душата, имайки предвид умъртвяването, чрез което действителното естество на плътта като че преминава в естеството на душата, когато по-нисшето се подчинява на по-висшето и плътта се подчинява на духа, когато човекът се освобождава от греха и очиства чувствата си (сетивата си), което не е възможно без умъртвяването. А умъртвил плътта си, човек става лек и крилат като птица и се възнася към небето върху духовни криле. И така - умъртвяването на тялото е първото крило на девството, устремено към небето; защото на тези, които желаят да пазят чистота, преди всичко им подобава да умъртвят своята плът, което посочва и Светият Дух чрез словата на пророк Давид, когато се обръща към Христа с такива думи: “Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия”. Тук тълкувателите на Божественото Писание под “смирна” разбират - умъртвяването на страстите, под “алой” - смирението, под “касия” - вярата. Тези благоухания излизат от одеждите на Христа, тоест - от Неговата света Църква, от вярващите, в които Той се облече като в одежда, като прие върху Себе Си плътта и като се вселява в тези, които живеят чисто и свято. И така, Светият Дух сякаш говори така: умъртвяването на страстите, смирението и вярата като скъпоценни аромати благоухаят пред Твоя Отец, принасяни от Твоята Църква, от чистите и девствени човеци, които пазят тези добродетели в сърцата си, бидейки подобни на съсъди, в които се съхраняват аромати. Но ще попитаме: Защо Светият Дух, прославяйки Христовата Църква заради различните добродетели, преди всичко я похвалява заради умъртвяването на страстите на вярващите, като поставя на първо място именно смирната? Наистина заради това, за да покаже, че след потушаването на беззаконните похоти, след прекратяването на плътското сластолюбие, след умъртвяването на тялото, вървят всички други добродетели, сякаш след своя вожд. И така, духовните птичета на Светия Дух, тоест девствениците, които желаят да имат за свое гнездо небето, преди всичко е нужно да притежават това крило - умъртвяването на плътта.

Второто тяхно крило е умъртвяването на духа, което се състои в това - не само на дело да не извършваш грях, но и да не го желаеш в духа си, да не помисляш за него в ума си. Можеш да бъдеш чист по тяло, но в същото време да имаш различни неподобаващи желания, да се услаждаш от помисли за нечистото. Не напразно апостолът увещава: “нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа”. Тези думи ясно свидетелстват за това, че съществува двойна нечистота - сквернотата на плътта и сквернотата на духа. Защото плътта е привикнала да проявява себе си в делата, а духът - в помислите и в разположенията на сърцето. Напразно се хвали със своята чистота и се надява да достигне небесно прославление това девство, което пази ненакърнено само тялото, а душата, оскверняваща се с помисли и пожелания, не желае да очисти. Защото, както птицата не може да лети върху едно крило, така и девственикът само с телесната чистота, без да има духовна чистота, не ще влезе в небесния чертог. А този, който грижливо пази и едната, и другата чистота, като гълъб ще полети, следвайки Този, Който се яви във вид на гълъб.

И така, чухме какво направи Единият Бог в Три Лица, Който се яви на Иорданските води, при обновлението на света - как Той изведе от водите на кръщението духовните църковни птици - учителите, мъчениците и девствениците и ги призова към отворените небеса. А както от учителите, мъчениците и девствениците, така и от нас грешните - да бъде чест, слава, поклонение и благодарение на Отца и Сина и Светия Дух - Явилия се на Иордан Бог - сега и всякога, и во веки веков! Амин.

image

 

 

 

Канон Крещению Господню

глас 2

Песнь 1

Ирмос: Глубины открыл есть дно, и сушею Своя влечет, в ней покрыв противныя, крепкий во бранех Господь, яко прославися.

Припев: Слава, Господи, святому Богоявлению Твоему.

Адама истлевшаго обновляет струями Иорданскими, и змиев главы гнездящихся сокрушает Царь веков Господь, яко прославися. (Дважды.)

Слава: Огнем Божества невещественным в плоть вещественну одеявся, Иорданскою облагается водою, воплощейся от Девы Господь, яко прославися.

И ныне: Скверну омываяй человеков, сим, очищься во Иордане, имже восхотев уподобися, еже бе пребыв, сущия во тьме просвещаяй Господь, яко прославися.

Песнь 3

Ирмос: Крепость даяй царем нашим Господь, и рог помазанных Своих возносяй, от Девы раждается, грядет же ко крещению. Тому вернии возопием: несть Свят, яко Бог наш.

Слава, Господи, святому Богоявлению Твоему.

Неплодная древле и безчадная люте, днесь веселися Христова Церковь: водою бо и Духом сынове тебе родишася, верою взывающе: несть Свят, якоже Бог наш. (Дважды.)

Слава: Велиим гласом в пустыни вопиет Предтеча: Христу уготовайте пути, и стези Богу нашему правы соделайте, верою взывающе: несть Свят, якоже Бог наш.

И ныне: Тойже.

Господи, помилуй. (Трижды.Слава, и ныне:

Ипакои, глас 5-й

Егда явлением Твоим просветил еси всяческая, тогда сланое неверия море побеже, и Иордан доле текий возвратися, к небеси возвышая нас: но высотою Божественных заповедей Твоих соблюди, Христе Боже, молитвами Богородицы, и помилуй нас.

Песнь 4

Ирмос: Услышах, Господи, глас Твой, егоже рекл еси, глас вопиющаго в пустыни, яко возгремел еси над водами многими, Твоему свидетельствуяй Сыну, весь быв сошедшаго Духа, возопи: Ты еси Христос, Божия Мудрость и Сила.

Слава, Господи, святому Богоявлению Твоему.

Очищаемо солнце кто виде, проповедник вопиет, пресветлое естеством? Да Тебе водами сияние славы, Отца образ Присносущнаго омыю, и сено сый огню прикоснуся Твоего Божества; Ты бо еси Христос, Божия Мудрость и Сила. (Дважды.)

Слава: Яви Божественное, еже име благоговение Моисей, прилучився Тебе: яко бо из купины Тя возгласивша разуме, абие отврати лице; аз же како Тя увижу ясно? Или како руку положу на Тя? Ты бо еси Христос, Божия Мудрость и Сила.

И ныне: Душевное совершая мудре, и словом почтеный, бездушных стыждуся. Аще бо крещу Тя, клеветна ми есть огнем дымящаяся гора, побегшее же море на двое, и Иордан сей возвративыйся; Ты бо еси Христос, Божия Мудрость и Сила.

Песнь 5

Ирмос: Иисус живота начальник, разрешити осуждение грядет Адама первозданнаго, очищений же яко Бог не требуя, падшаго очищает во Иордане; в немже вражду убив, преимущь всяк ум мир дарует.

Слава, Господи, святому Богоявлению Твоему.

Сшедшимся без числа людем от Иоанна креститися, сам посреде их ста, провозгласи же предстоящим: кто показа, непокоривии, гнева вам уклонитися хотящаго быти? Плоды достойны Христу сотворите, предстояй бо ныне мир дарует. (Дважды.)

Слава: Делатель и Зиждитель посреде стояй, яко Един всех сердца испытует; чистительную же лопату рукою прием, всемирное гумно всемудре разлучает, неплодие паля, благоплодным вечный живот дарует.

И ныне: Тойже.

Песнь 6

Ирмос: Глас Словесе, светильник Света, денница Солнца, Предтеча, в пустыни, покайтеся, всем вопиет людем, и предочиститеся: се бо предстоит Христос, от тли мир избавляяй.

Слава, Господи, святому Богоявлению Твоему.

Рождься нетленно от Бога и Отца, от Девы кроме скверны воплощается Христос: Емуже ремень, яже от нас слова сочтания, разрешити неудобь учит Предтеча, земнородныя от лести избавляя. (Дважды.)

Слава: Огнем крестит конечным Христос противныя, а не Бога мудрствующих Его; Духом же обновляет водою благодати, разумливыя Божества Его, от прегрешений избавляя.

И ныне: Тойже.

Господи, помилуй. (Трижды.Слава, и ныне:

Кондак, глас 4-й

Явился еси днесь вселенней, и свет Твой, Господи, знаменася на нас, в разуме поющих Тя: пришел еси, и явился еси Свет Неприступный.

Икос

Галилеи язычестей, Завулонстей стране и Неффалимстей земли, якоже рече пророк, свет велик возсия Христос. Омраченным светла явися заря, из Вифлеема облистающая, паче же из Марии Господь, всей вселенней возсиявает лучи, Солнце Правды. Темже иже от Адама назии, приидите вси облечемся в Него, да согреемся; покрывает бо нагия и просвещает темныя. Пришел еси, и явился еси Свет Неприступный.

Песнь 7

Ирмос: Юноши благочестивыя, пещи огненней приобщившияся, шумящ дух росный невредимы сохрани, и Божия Ангела снизхождение. Темже в пламени орошаеми благодарственно воспеваху: препетый отцев, Господи и Боже, благословен еси.

Слава, Господи, святому Богоявлению Твоему.

Якоже на небеси с трепетом и чудом предстояху, во Иордане силы Ангельския, смотряюще толика Божия схождения: яко держай превышних вод состав, в водах Плотоносец стояше, Бог отцев наших. (Дважды.)

Слава: Облак древле и море Божественнаго проображаху крещения чудо, в нихже древнии крестишася, исходяще законнии людие. Море же бе образ воды, и облак Духа: имиже совершаеми, благословен еси, зовем, Господи Боже, во веки.

И ныне: Вси вернии, в Немже совершение прияхом, богословяще немолчно со Ангелы, прославим Отца и Сына и Духа Святаго; се бо Троица Ипостасьми Единосущная, Един же Бог, Емуже поем: благословен еси, Господи Боже, во веки.

Песнь 8

Ирмос: Тайну преславную Вавилонская показа пещь, источившая росу, яко струями имяше невещественный Огнь восприяти Иордан, и объяти плотию крещаема Зиждителя; Егоже благословят людие и превозносят во вся веки.

Слава, Господи, святому Богоявлению Твоему.

Отложи страх весь, Избавитель Предтечи рече, Мне же повинися, яко Благому, Мне приступи, сие бо естеством бых. Моим повелением покорися, и крести Мя сошедшаго: Егоже благословят людие и превозносят во вся веки. (Дважды.)

Слава: Глаголы якоже услыша Креститель Владычни, с трепетом длань простирает: обаче же рукою коснувся верху Зиждителя своего, Крещшемуся вопияше: освяти мя, Ты бо еси Бог мой, Егоже благословят людие и превозносят во вся веки.

И ныне: Троицы явление во Иордане бысть, Самое бо Пребожественное естество Отец возгласи: Сей крещаемый Сын возлюбленный Мой; Дух же прииде к подобному, Его же благословят людие и превозносят во вся веки.

Песнь 9

Ирмос: Недоумеет всяк язык благохвалити по достоянию, изумевает же ум и премирный пети Тя, Богородице. Обаче Благая сущи, веру приими, ибо любовь веси Божественную нашу: Ты бо христиан еси Предстательница, Тя величаем.

Слава, Господи, святому Богоявлению Твоему.

Давиде, прииди духом к просвещенным, ныне приступите, пой к Богу верою, глаголя: просветитеся, сей нищий воззва Адам в падении; ибо того услыша Господь, пришед струями Иорданскими, тленнаго же обнови. (Дважды.)

Слава: Исаиа, измыйтеся, очиститеся, глаголет, лукавствия пред Господем оставите, жаждущии на воду живу идите: кропит бо водою, обновляя Христос приступающия к Нему верою, и к животу нестареемому крещает Духом.

И ныне: Соблюдаемся благодатию вернии, и печатию: яко бо губителя бежаша, прага евреи древле окровавлена. Тако и нам исходное Божественное сие, пакибытия баня будет. Отсюду и Троицы узрим Свет незаходимый.

Задостойник

О паче ума Рождества Твоего чудес, Невесто Всечистая, Мати Благословенная! Еюже получивше всесовершенное спасение, достойно хвалим, яко Благодетеля, дар носяще песнь благодарения.

 

Акафист Богоявлению Господню

Аудио:

00:00

 

Кондак 1

Возбранный Воеводо, Царю неба и земли, Тебе Просветителя нашего зряще во Иордане от раба крещаема, небеса ужасошася, и вся земля вострепета, Ангели же удивишася и вся тварь возрадовася. Мы же недостойнии благодарственно Тебе вопием: ко грешником и мытарем явился еси, да водами омыеши человеков грехи.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Икос 1

Ангельския днесь предгрядите силы, Владыку Христа зряще, ко Иорданским струям грядуща Адамов грех очистити, и смотряще толикое Божие таинство, со страхом прославите велие снисхождение Его, яко Бог человеком уподобися и отнюдь не ведый греха приходит, яко Агнец Божий взяти всего мира грехи. Сего ради прославляюще Божественное явление Христово, воспойте Ему якоже и в Вифлееме славословия сицевая:

Слава Тебе, Сыне Божий, от Отца с небесе в мир сей пришедый.

Слава Тебе, Превышний Боже, даже до рабия зрака снисшедый.

Слава Тебе, Спасителю мира, яко человек ко Иоанну креститися грядый.

Слава Тебе, Просветителю твари, яко нов Адам падшаго Адама грехи на Себе понесый.

Слава Тебе, безначальный Свете, велию зарю просвещения всему миру на Иордане возсияти восхотевый.

Слава Тебе, Солнце правды, светоносное утро благодати человеком в Богоявлении Твоем даровати возжелавый.

Слава Тебе, мир от древния прелести омыти пришедшему.

Слава Тебе, велие благочестия таинство нам показавшему.

Слава Тебе, чудеса велия нам водами многими сотворившему.

Слава Тебе, небеса и всю землю светом разума просветившему.

Слава Тебе, фараона мысленнаго в струях Иорданских потопившему.

Слава Тебе, новыя люди в водах крещения к вечной жизни приведшему.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 2

Видев духом Божественный Предтеча Твое, Христе, в мир пришествие, прииде из пустыни на Иордан, светло людем вопия: Приближися и явися Избавление наше, покайтеся и водою очиститеся, и срести Его потщитеся, да чистыми помышлении просвещаеми, душами чистыми и нескверными усты с веселием воспойте Ему: Аллилуия.

Икос 2

Разум небесный в себе являя, светильник Света, великий Предтеча, возопи к людем: Очиститеся, се бо предгрядет Христос от тли мир избавляяй, разрешити осуждение Адама первозданнаго. Да возрадуется пустыня Иорданова и да процветет, яко крин, земля же вся ныне пророчески да возрадуется. Уготовайте путь Господень и правы сотворите стези Бога нашего, вси с веселием возопийте Ему тако:

Слава Тебе, неизреченный Свете, от светильника миру предъявленный.

Слава Тебе, непостижимый Слове, от гласа Твоего Предтечею предреченный.

Слава Тебе, Огню чистительный, Егоже действом всякая нечистота потребляется.

Слава Тебе, Источниче благодатный, Имже всякое естество человеческое освящается.

Слава Тебе, Творче неба и земли, от раба креститися восхотевый.

Слава Тебе, Сыне Единородный, на Иордан явитися изволивый.

Слава Тебе, Царю правды, у Негоже Предтеча ремень сапогу разрешити убояся.

Слава Тебе, Владыко твари, Имже весь род человечь в крещении Твоем возвеселися.

Слава Тебе, Превечный Боже, яко явление Твое просвещает и вразумляет младенцы.

Слава Тебе, Свете мира, яко пришествие Твое просветляет и умудряет слепцы.

Слава Тебе, яко у Тебе источник живота.

Слава Тебе, яко во свете Твоем узрим свет.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 3

Силу Божества Твоего, Христе, уразумев Предтеча, егда со страхом увиде Тя на Иордан пришедша, радуется душею и трепещет, рукою показуя Тя, и глаголет людем: Сей – избавляяй мир от истления. Сей – свобождай нас от скорби. Сей – вместо рабов, сыны Божии нас соделовает. Сей – вместо тьмы просвещает человеки водою Божественнаго крещения. Се – Агнец Божий Вземляй грехи мира, Егоже сретающе, вопием: Аллилуия.

Икос 3

Имея богатство милосердия, ко грешником и мытарем на Иорданскую реку пришел еси, Иисусе, не терпел бо еси зрети от диавола мучимый род человечь, но пришел еси, да паки речеши падшему Адаму: «Где еси? Не скрывайся от Мене. Хощу бо видети тя, аще наг еси и нищ, и тако уподобихся тебе, да не стыдишися». Сего ради проповедуем велие снисхождение Твое, вопиюще Тебе таковая:

Слава Тебе, Пастырю добрый, заблуждшее овча взыскати восхотевый.

Слава Тебе, Сыне Единородный, понести тое на рамех пришедый.

Слава Тебе, Милосте безмерная, к человеком падшим долу низшедый.

Слава Тебе, Любы неизреченная, люди отчаянныя паки горе возведый.

Слава Тебе, руки ослабленныя нищим укрепляяй.

Слава Тебе, колена расслабленныя убогим исцеляяй.

Слава Тебе, пустыню жаждущую яко Ливан возвеселивый.

Слава Тебе, пустыню Иорданову, яко Кармил произростивый.

Слава Тебе, Милостиве, яко льна курящагося не угасаеши.

Слава Тебе, Долготерпеливе, яко трости сокрушенныя не погубляеши.

Слава Тебе, взыскати и спасти погибшия пришедый.

Слава Тебе, Адама отриновеннаго призвати восхотевый.

Слава тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 4

Бурею помышлений сумнительных исполнен бысть Предтеча, Христе Царю, егда Ты, яко человек на реку пришел еси и рабское крещение от него прияти восхотел еси, глаголя: простри руку твою и прикоснися верху Моему и ужас весь отряси, совершая повеленное. Трепетен бысть тогда Предтеча и возопи, глаголя: Что к рабу пришел еси, скверны не имый, Господи? Что ми повелеваеши, якоже выше мене? Высоты небесныя никакоже изследих звезд число, ниже землю николиже измерих. Како крещу Носящего горстию тварь? Како просветит светильник Света? Како руку положит раб на Владыку? Аз требую Тобою креститися, да воспою Тебе: Аллилуия.

Икос 4

Слыша Человеколюбец Господь смиренных Предтечевых глагол высоту и видев страх его, рече к нему: добре, о Иоанне, яко благоговееши предо Мною, обаче остави ныне и отложи боязнь твою, должен еси послужити Ми, тако бо подобает нам исполнити всяку правду, да во Мне человеков очистятся греси. Сему человеколюбному слову Твоему внемлюще, с любовию вопием Тебе сице:

Слава Тебе, Христе, Свете истинный, яко милость и истина о тебе сретостеся.

Слава Тебе, Царю правды, яко правда и мир о тебе облобызастася.

Слава Тебе, Сладчайший Иисусе, яко истина Твоя в Вифлееме от земли возсия.

Слава Тебе, Всемилостивейший Спасе, яко правда Твоя во Иордане с небесе приниче.

Слава Тебе, Очищение наше, яко водами крещения нас паче снега убеляеши.

Слава Тебе, Просвещение наше, яко струями благодати сердце чисто в нас созидаеши.

Слава Тебе, преклонивый снисхождением небеса, главу Свою под руку Предтечеву приклонити восхотевый.

Слава Тебе, покрываяй водами превыспренняя Своя, в водах Иорданских погрузитися благоволивши.

Слава Тебе, Господи сил, Егоже вся боятся и трепещут, велию боязнь Предтече отложити повелевый.

Слава Тебе, щедрот Отче, у негоже милость безмерна и неизследованна, милостию Своею грехи мира покрыти изволивый.

Слава Тебе, рождейся от Девы, Спасителю наш, посети нас неизреченным снисхождением Твоим.

Слава Тебе, явлейся всему миру, Христе Боже наш, освяти нас Божественным явлением Твоим.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 5

Боготечная Струя сый благости, Господи, в струи Иорданския возшел еси, да водами омыеши человеческий грех. Ужас бе видети Творца небеси и земли в реце обнажшагося и от раба крещение приемлющаго. Ангельския силы дивляхуся, Иордан же река возвращаше струи свои, не могуще терпети огня поядающаго воды его, яко не обычно ему есть Чистаго измывати и Безгрешного отирати. Сего ради веселися Иордане реко, и да радуются источницы и езера, и вся бездны и моря, яко освятися днесь водное естество, свободившеся от таящагося тамо князя тьмы, и вся тварь веселящеся да поет с нами: Аллилуия.

Икос 5

Видев Тя Божественный Иоанн Владыку твари в водах погружаема, да грехи всего мира погрузиши, и, обнажившагося, да Адамову наготу паки облечеши во одежду славы, вострепета душею и возопи Тебе, Агнцу Божию, очищающему согрешения мира: «Не смею прикоснутися верху Твоему, Владыко, Сам мя освяти и просвети, яко Ты еси Живот и Свет и Мир мирови». Обаче по глаголу Твоему со страхом возложи десницу свою на Божественную главу Твою, и крестив Тя, Безгрешна суща, с радостию возопи Тебе сице:

Слава Тебе, Агнче Божий, грехи всего мира взяти на Себе пришедый.

Слава Тебе, Спасе милосердый, грехи всех человек потопити в водах Иорданских восхотевый.

Слава Тебе, нас от скверны греховныя омывый.

Слава Тебе, преступление Адамово разрешивый.

Слава Тебе, Твоим на земли Богоявлением всех человек возвеселивый.

Слава Тебе, Твоим во Иордане Крещением весь мир просветивый.

Слава Тебе, нас ради до образа рабскаго обнищавшему.

Слава Тебе, Твоею нищетою нас Обогатившему.

Слава Тебе, вражие владычество Твоим смирением до конца низложившему.

Слава Тебе, Царство Божие во Твоем крещении яве на земли созидати начавшему.

Слава Тебе, путь Спасения на Иордане падшим людем показавшему.

Слава Тебе, Свет Боговедения тамо верным Твоим возсиявшему.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 6

Проповедник дивный и Предтеча Иоанн многая изрече приходящим людем, во еже уготовати Тебе путь, Господи, обаче умолче, Тебе на Иордан пришедшу, зане Ты Сам рекл еси ему: «Не глаголю тебе: рцы Ми, яже глаголеши беззаконным и учиши грешники, точию крести Мя молча». Не подобаше бо гласу человеческому возглашатися, пришедшу Слову Божию и толикому таинству совершающуся, егда Ангели Божии со страхом предстояху и вся тварь вострепета. Сего ради и мы в молчании глубоцем и со многим благоговением вопием в сердце своем: Аллилуия.

Икос 6

Возсия на Иордане всему миру просвещение велие и таинство страшное егда, Владыко Христе, крестився от Иоанна, Ты абие восшел еси от воды, «совозводя с Собою мир», и се отверзошася Тебе небеса, яже древле Адам затвори себе и сущим от него, да паки возрожденнии Тобою человецы восхождение улучат в райские обители, идеже с радостию да воспоют Тебе сице:

Слава Тебе, Царю мира, средостение вражие разрушившему.

Слава Тебе, милости Подателю, рай преслушанием затворенный, паки отверзшему.

Слава Тебе, небо грехом заключенное, на Иордане паки отверзсто показавшему.

Слава Тебе, Ангелы восходящия и нисходяшия отселе явити обетовавшему.

Слава Тебе, схождением Твоим небеса до земли приклонившему.

Слава Тебе, крещением Твоим землю до небес возведшему.

Слава Тебе, откровением небес неизреченный тайны Божия всему миру открывшему.

Слава Тебе, явлением горняго мира Святейшее благословение Божие всем верным преподавшему.

Слава Тебе, небеса при Илие заключившему, не заключай нам двери милосердия Своего.

Слава Тебе, небеса на Иордане отверзшему, отверзи нам входы Божественнаго Чертога Твоего.

Слава Тебе, бездну человеколюбия при крещении Твоем нам явившему, возведи от бездн земли всех до вражия отчаяния дошедших.

Слава Тебе, восход до третьяго небесе избранным Твоим сотворившему, вознеси в небесныя обители и нас, до глубины греха ниспадших.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 7

Хотяй Человеколюбец Господь спасти мир во гресех погибающий, яви Троическаго Богоявления Своего великое таинство, и якоже в начале мирскаго бытия Дух Божий ношашеся верху воды, яко жизни Податель, тако и при крещении Твоем, Господи, егда на реце Иорданстей восхотел еси обновити и просветити погибающий род человечь и всю тварь с нами совоздыхающую, Той же Дух Святый паки сниде с небеси отверста в виде голубине и почи над Тобою, Господи, яко над новым Адамом, во еже пребывати отныне в новых людех банею водною возрожденных, да тако силою свыше облеченнии во обновление духа ходити начнут, поюще Богу: Аллилуия.

Икос 7

Новую показал еси тварь, Владыко твари, в Твоем от Иоанна спасительном крещении, зане яко при Нои потопил еси грехи перваго мира, тако и в водах Иорданских паки потопил еси всего мира грехи, новотвориши бо земнородныя огнем и Духом и водою, странное совершая возрождение и обновление чудное. Духом бо новотвориши души, водою же освящаеши тело, назидая человека, и тако таинственно от воды соделоваеши Духом многочадну Церковь, да присно вопием Тебе таковая:

Слава Тебе, Создателю твари, небеса приклонившему и на Иордан снисшедшему.

Слава Тебе, Спасителю мира, небеса отверзшему и Духа Божественнаго нам явившему.

Слава Тебе, Всеблаже, яко Дух Твой Благий наставит нас на землю праву.

Слава Тебе, Всещедре, яко Тойже Дух Твой очистит нас от всякия скверны.

Слава Тебе, водою и Духом, обветшавшее грехом естество наше обновившему.

Слава Тебе, огнем Божества в струях Иорданских многосветлое просвещение даровавшему.

Слава Тебе, Христе, вся Божественныя силы, яже к животу и благочестию, Духом Твоим Святым при крещении верным преподавшему.

Слава Тебе, Иисусе, нисшествием Духа Твоего Святаго причастники нас Божественнаго естества сотворившему.

Слава Тебе, почившим на Тебе Духом премудрости и разума чистое Боговедение людем открывшему.

Слава Тебе, схождением на Тя Духа Божия дух совета и крепости, ведения и благочестия и дух страха Божия нам излившему.

Слава Тебе, Иорданскою струею змиевы главы опалившему.

Слава Тебе, явлением Духа Божия в виде голубине к голубиной кротости и чистоте девственной нас призвавшему.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся, и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 8

Странно и дивно бысть явление святыя Троицы на Иордане: первее Сын Возлюбленный явися во плоти от раба крещаемый, абие Дух Святый сниде в виде голубине, последи же Пребожественный Отец возгласи с небесе, свидетельствуя: «Сей есть Сын Мой Возлюбленный, о нем же благоволих». О, велие и преславное таинство: «Возгреме с небесе Господь и Вышний даде глас Свой», да сбудется Давида праотца предречение: «Глас Господень на водах, Бог Славы возгреме, Господь на водах многих. Глас Господень в крепости, Глас Господень в великолепии». Сего ради и мы недостойными устами вопием Тебе из глубины души: Аллилуия.

Икос 8

Весь еси в вышних, Иисусе, выну со Отцем на небесех соседяй, но и от нижних никакоже отступаеши, плотию от Чистыя Девы в Вифлееме рожденный, ныне же на Иордане всему миру явивыйся, да сущии во тьме и сени смертней сидящия просветиши светом Твоего Богоявления. Сего ради, просветившеся светом Троическаго Откровения, вопием Тебе, явившемуся Богу, и на земли виденному и просветившему мир:

Слава Тебе, Сыне Божий, в вышних со Отцем и Духом покланяемый.

Слава Тебе, Сыне Отечь, Предтечею от нижних славословимый.

Слава Тебе, седый одесную Отца, Отеческим гласом с небеси проповеданный.

Слава Тебе, воплотивыйся нас ради, возлюбленным Сыном Божиим от Того всему миру наименованный.

Слава Тебе, во Иорданских струях явленный, Троицы Свет незаходимый в крещении Твоем показавый.

Слава Тебе, дланию раба крещенный, нас рабов сущих банею пакибытия сыны Божия сотворивый.

Слава Тебе, Источниче жизни и безсмертия, паки рождением водою и Духом к первому благородию райскому нас приведый.

Слава Тебе, Творче неба и земли, огненным крещением новое небо и землю правды Твоея устроити грядый.

Слава Тебе, Восточе востоков, во тьме и сени спящия крещением Твоим просветивый.

Слава Тебе, Свете от Света, Свет незримый Духа Твоего в душах наших возсиявый.

Слава Тебе, Царю безначальный, чистыми струями крещения Твоего прародительский грех всеконечне омывый.

Слава Тебе, Владыко твари, жаждущия люди водою жизни вечныя всебогатно напоивый.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 9

Все естество Ангельское удивися великому Твоего, Христе, Богоявления таинству: Адама бо грехом истлевшаго обновил еси Иорданскими струями и главы гнездящихся тамо невидимых змиев сокрушил еси во Твоем крещении, и тако «глубины бездны сатанинския» открыл еси «дно», да избавиши ны от тоя «глубоких вод», и да начнеши созидати Царство Твое, не от мира сего сущее, о нем же пророк Давид предрече, глаголя: «Царство Твое – царство всех веков и Владычество Твое – во всяком роде и роде», егоже и мы прославляюще с вои небесными вопием Тебе: Аллилуия.

Икос 9

Вития Божественный и Ангел Божий, Малахией предреченный, великий Предтеча един точию от человек сподобися, Господи, во Твоем крещении Духа пришествие видети и глас Отеческий с небесе слышати, свидетельствующий Твое Богосыновство, да будет первый всему миру проповедник Троическаго Богоявления. Той во утрий день свидетельствова людем, глаголя: «Видех Духа сходяща, яко голубя с небесе, и пребысть на Нем... И аз видех и свидетельствовах, яко Сей есть Сын Божий». Мы же сему богооткровенному свидетельству внемлюще, прославляем Богоявление Твое, Христе, поюще Тебе таковая:

Слава Тебе, Боже предвечный, явлением Святаго Духа свидетельствованный с небесе.

Слава Тебе, Агнче непорочный, гласом Предтечи проповеданный на земли.

Слава Тебе, Крепосте высочайшая, отверзстыми над Иорданом небесными враты затворенный рай нам открывшему.

Слава Тебе, Милосте предвечная, крещением Твоим новый мир от вод Иорданских человеком явившему.

Слава Тебе, Царю мира, мир и спасение на земли возвестившему.

Слава Тебе, Солнце правды, свет правды Твоея в душах наших возсиявшему.

Слава Тебе, Святаго Духа в Твоем Богоявлении явившему, да чистым духом в небесный чертог Твой совнидем.

Слава Тебе, Небеснаго Отца в крещении Твоем нам показавшему, да вси право в Тя верующии сынове Его будем.

Слава Тебе, в Дусе и огне, очерневшее грехом естество наше преславно просвещающему.

Слава Тебе, водою и Духом истлевшее страстьми неможение наше пресветло очищающему.

Слава Тебе, Богу явльшемуся плотию, весь мир в струях Иорданских обновившему.

Слава Тебе, вземльшему на себе грехи мира, прародительский грех в водах Крещения потопившему.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся, и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 10

Спасти хотяй падшее и обнищавшее естество наше, Христе Спасе, на Иорданскую реку пришел еси ко грешником и мытарем и восприял еси крещение от Иоанна, егда крестишася вси людие, да возмеши на Себе вся, погруженныя тамо в водах, человеков грехи, яко Агнец Божий и да готов будеши отселе волею на заклание тещи искупити всего мира грехи драгоценною кровию Твоею. Сего ради и погрузился еси в Иорданския струи, да спогребшися тамо, ко смертному крещению Себе уготовиши, о немже рекл еси ко страданию грядый: «Крещением имам креститися и како томлюся, дондеже истяжут». Сего ради благодарственно поем Тебе: Аллилуия.

Икос 10

Царю Превечный Христе Иисусе! Ты пришел еси на Иордан во явление всему миру, да разрешиши осуждение Адама первозданнаго, яко Судия всемилостивый, Един сердца всех испытуяй, и да подаси новую жизнь человеком. Сего ради чистительную лопату рукою прием, всемирное гумно всемудре очистил еси, разлучая, яко Пастырь, овцы от козлищ. Сподоби и нам, во имя Пресвятыя Троицы крещенным, десныя части спасаемых в жизни сей всемерно искати, да угодно Тебе будет наше глашение Тебе сицевое:

Слава Тебе, Архиерею, небеса прошедый, в крещении Твоем всю землю онебесивый.

Слава Тебе, Пастырю овцам великий, ко стаду Твоему на Иордан пришедый.

Слава Тебе, землю на водах основавый, всю землю нашу на водах Иорданских благодатию Духа обновивый.

Слава Тебе, над водами небо утверждей второе, новое небо Церковь Твою водами крещения сотворивый.

Слава Тебе, Источниче жизни нашея, на источники спасения жаждущия люди Твоя призвавый.

Слава Тебе, Проповедниче правды вечныя, духовную жажду нашу без цены и сребра утоливый.

Слава Тебе, яко богат Сый в милости, за премногую любовь нас возлюбил еси.

Слава Тебе, яко мертвых нас сущих грехми, водами крещения оживотворил еси.

Слава Тебе, струям Иорданским спогребшемуся, да и мы в крещении в смерть и воскресение Тебе спогребемся.

Слава Тебе, водами Иорданскими, яко ризою облекшемуся, да и мы в светлыя ризы правды и чистоты Тобою облечемся.

Слава Тебе, средостение вражды плотию Твоею разрушившему, да и нас, далече в море сущих, близь Себе устроиши.

Слава Тебе, твоих человек во единем теле Твоем примирившему, да и нас странных и пришельцев во единую Церковь Божию созиждеши.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 11

Пение новолепное да поет Тебе, Христе, вся тварь, от Девы рождшемуся и днесь во Иордане крестившемуся, людие же вси духовно да возвеселятся, прославляюще светлое просвещения нашего торжество и с божественным Григорием да воспоют, глаголюще: «Возрождения время – возродимся свыше, возсоздания день – облецемся в новаго Адама, просвещения праздник – просветимся божественне», да во обновлении духа ходити начнем, выну со Ангелы поюще небесную песнь: Аллилуия.

Икос 11

Светлый и самосиянный Свете, Христе, соприсносущный Свете Единосущнаго Отца! Возжег посреди Иордана, яко светильник, пречистую плоть Твою, Ты возсиял еси, яко солнце и даровал еси вселенней в крещении Твоем велий и незримый свет Твоея благодати и истины, просвещаяй всякаго человека грядущаго в мир, да людие сидящие во тьме и сени смертной узрят свет велий и пойдут по нему. Просвети убо в великий день светов и нас во тьме греха еще блуждающих, да просветляяся, обновляяся и возвышаяся горе, воспоем Тебе таковая:

Слава Тебе, Просветителю мира, Духом Святым и огнем крестити пришедшему.

Слава Тебе, Спасителю грешных, из глубины греха нас воздвигнути восхотевшему. Слава тебе, безначальный и присносущный Свете, скверну душ наших водами крещения очищаяй.

Слава Тебе, Свете превысший всех светлостей, во светлостях святых Твоих верныя озаряяй.

Слава Тебе, Славы Отчия Сияние, тьму неведения явлением Твоим разгнавшему.

Слава Тебе, во свете живый неприступнем, свет боговедения крещением Твоим возсиявшему.

Слава Тебе, Свете от Света во тьме возсиявый, от тьмы грехов очисти нас.

Слава Тебе, Солнце правды, утро спасения возвещающее, во свете добрых дел настави нас.

Слава Тебе, невечерний Свете, во Иордане возсиявый, во свете Твоем свет незаходимый Пресвятыя Троицы облистай нам.

Слава Тебе, образе пресветлый ипостаси Отчия, к чудному нестареемому животу банею пакибытия приведи нас.

Слава Тебе, смерти Низложителю, от вечныя смерти избави нас.

Слава Тебе, живота Начальниче, к вечней жизни настави нас.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 12

Благодать Божия спасительная всем человеком явися днесь во Твоем крещении, Христе Спасе: пришел бо еси на Иордан, Едине Чистый, очистити человеческая согрешения и сокрушити главы гнездящихся тамо змиев, да даруеши благодать крещения решительную душ и телес наших. Сего ради с благочестием притецем прилежно к пречистым источником, да почерпнем с веселием воду жизни, благодать бо Духа невидимо подается всем верно почерпающим ю, и тайная дарования и Дух познания, Спасе, та вси благодарственно воспоем Тебе: Аллилуия.

Икос 12

Поюще, Христе, Твое спасительное Богоявление, прославляем вси во Иорданских водах от Иоанна Божественное крещение Твое, поклоняемся неизреченному к падшим человеком снисхождению Твоему и веруем со Предтечею, яко Ты воистину – Агнец Божий, вземляй на Себе от вод Иорданских грехи всего мира, да омыеши и искупиши их Пречистою Кровию Твоею. Сего ради молим Тя: понеси и наши безчисленныя грехопадения и не лиши нас в великий день Светов благодатного возрождения Твоего, да чистым сердцем благодарственно вопием Тебе сице:

Слава Тебе, Сыне Божий, велий свет к просвещению всего мира в водах Иорданских возсиявшему.

Слава Тебе, предвечный Боже, велию благодать и человеколюбие в Крещении Твоем всем человеком явившему.

Слава Тебе, Спасителю заблуждших, заблуждшия безпутием человеки ко Иорданским струям искати пришедшему.

Слава Тебе, Победителю жизни, новую чистую жизнь не по плоти, но во обновление духа даровати благоволившему.

Слава Тебе, Владыко живота и смерти, жало смерти притупившему и нетленную жизнь явлением своим возсиявшему.

Слава Тебе, Творче неба и земли, горнее небо и землю на брегах Иордана в крещении Твоем возвеселившему.

Слава Тебе, Царю царствующих, яко царство мира сего отселе в Царство Твое начинает прелагатися.

Слава Тебе, Господи господствующих, яко днесь всем хотящим спастися небеса отверзаются и все естество наше начинает убелятися.

Слава Тебе, Спасе наш, на Иордан пришедый, спаси нас не от дел праведности, но по велицей Твоей милости.

Слава Тебе, Христе Боже, водное естество освятивый, жаждущую душу мою благочестия напой водами по неизреченней Твоей благости.

Слава Тебе, Единородный Сыне и Слове Божий, напитай сердце мое явлением словес Твоих.

Слава Тебе, Всесильный Боже, творяй чудеса Един, согрей хладную душу мою разумением чудес Твоих.

Слава Тебе, Сыне Божий, во Иордане крестивыйся и весь мир просвещей, слава Тебе.

Кондак 13

О, Иисусе Христе, Агнче Божий, пришедый на Иордан подъяти всего мира грехи! Приими малое сие от всея души приносимое Тебе моление наше, и просвети нас во тьме грехов седящих спасительным Твоим от Иоанна крещением, да искупленнии Тобою от болезней душевных и телесных, во обновлении жизни право ходити начнем и со всеми святыми да воспоем Тебе: Аллилуия.

Этот кондак читается трижды, затем икос 1 и кондак 1

Молитва

Господи Иисусе Христе, Сыне Божий Единородный, от Отца прежде всех век рожденный, Свете от Света, просвещаяй всяческая, в последняя же лета от Пресвятыя Девы Марии нетленно воплощенный и в мир сей на спасение наше пришедый! Ты бо не потерпел еси видети от диавола мучима рода человеча и сего ради в пресветлый день Богоявления Твоего пришел еси на Иордан ко грешником и мытарем креститися от Иоанна, безгрешен сый, да исполниши всякую правду и да возьмеши в водах Иорданских грехи всего мира, яко Агнец Божий, во еже понести я на Себе и искупити Крещением крестным, пречистою Кровию Твоею. Сего ради погрузившуся Тебе в водах, отверзошася Тебе небеса Адамом заключенная и Дух Святый сниде на Тя в виде голубине, просвещение и обожение носяй естеству нашему, и Пребожественный Отец Твой возвести Тебе небесным гласом благоволение Свое, зане сотворил еси волю Его и человек грехи восприял еси и Себе на заклание уже предуготовал еси, якоже Сам рекл еси: «Сего ради любит Мя Отец, яко Аз душу Мою полагаю, да паки прииму ю», и тако во всесветлый день сей, Ты, Господи, положил еси начало искупления нашего от грехопадения прародительскаго. Сего ради вся силы небесныя радуются и вся тварь веселится, чающе свобождение свое от работы истления, глаголюще: Прииде просвещение, благодать явися, избавление наста, мир просветися и людие радостию исполняются. Да веселится ныне небо и земля и мир весь да играет; реки да плещут; источницы и озера, бездны и моря да срадуются, яко Божественным Крещением освятися днесь естество их. Да радуются днесь и человеков собори, яко естество их взыде ныне паки к первому благородию и вси с радостию да поют: Богоявления время. Приидите мысленно на Иордан, видение велие в нем узрим: Христос ко Крещению грядет. Христос ко Иордану приходит. Христос наши в воде погребает грехи. Христос овча похищеннаго и заблуждшаго приходит искати и обрет е вводит в рай.

Сего Божественнаго таинства воспоминание празднующе, усердно молимся Тебе, Человеколюбче Господи: сподоби нам жаждущим по гласу Твоему приити к Тебе, Источнику присноживотныя воды, да почерпем воду благодати Твоея и оставления грехов наших и да отвергшеся нечестия и мирских похотей; целомудренно и девственно, и праведно и благочестно поживем в нынешнем веце, ждуще блаженнаго упования и явления славы Твоея, Великаго Бога и Спаса нашего, да не от дел наших спасеши нас, но по Твоей милости и по обновлению Святаго Духа Твоего банею пакибытия, Егоже обильно излиял еси, да оправдившеся благодатию Его, наследницы будем вечныя жизни во Царствии Твоем, идеже со всеми святыми сподоби нам прославити всесвятое Имя Твое со Безначальным Твоим Отцем и со Пресвятым и Благим и Животворящим Твоим Духом ныне и присно и во веки веков. Аминь.

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 ↑