Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 август...
Голготски кръст

† ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ Прочети повече

2018 г. - Дванадесета неделя след Петдесетница Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
06.01.2013 г. / 11:16:18 
Вяра
19.01 по еретическия, †6 януари по църковния календар - ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК - Кръщение Господне (Богоявление) Йордановден


imageКръщение Господне

След връщането Си от Египет нашият Господ Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесетгодишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сан на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това и Христос не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като “велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата”, дотогава, докато не достигнал определената възраст. В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало - при мнимия Си баща, Иосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа; а после, когато Иосиф умрял, Сам продължавал да се занимава с това, като с труда на ръцете Си препитавал Себе Си и Пречистата Божия Майка, та и нас да научи на трудолюбие. А когато вече се изпълвала тридесетата година от Неговия земен живот и настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския народ, тогава, както говори Евангелието, “биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята” - слово, което го изпратило да кръщава с вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия в света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с такива слова: “Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий”.

И така Иоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна около Иордан, като проповядвал “покайно кръщение за опрощаване грехове”, защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия: “Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинятя пътеките за нашия Бог”. И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и “всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си”. Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Иордан при Иоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо по времето, когато Иоан възвещавал за Него на народа, говорейки: “след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий”. След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти. Макар Той и да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението. Той дошъл да се кръсти и затова, за да освети естеството на водата; дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Иоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светий и чуе свише гласа на Бог - Отец, да бъде нелъжлив свидетел за Христа.

“А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?” Той духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано “проиграл радостно” в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: “Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда”.

Под “правда” светият Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че Иисус е казал така: “доколкото Аз съм изпълнил всички заповеди, които са дадени в закона, и остана само една - относно кръщението, то подобава Аз да изпълня и тази.” А Иоановото кръщение също било Божия заповед, както се вижда от думите на Иоан: “Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече”. А кой го е изпратил? Очевидно - Сам Бог: “биде - се казва в Евангелието - слово Божие към Иоана”. И още затова се кръстил Иисус, бидейки на тридесет години от рождението Си, понеже възрастта на тридесетгодишния, по думите на Златоуст и Теофилакт, е удобопреклонна към всеки грях. Тъй като юношеската възраст е подхвърлена на огъня на плътските страсти, а при тридесетгодишната възраст - времето на пълното разгръщане на мъжките сили - човек се подчинява на златолюбието, тщеславието, яростта, гнева и на всякакви грехове. Поради това и Христос Господ забавял приемането на кръщението до тази възраст, та във всички възрасти на човешкия живот да изпълни закона, да освети цялото наше естество и да ни подаде сили да побеждаваме страстите и да се опазваме от смъртните грехове.

А след като приел кръщението, Господ веднага, без всякакво забавяне, излязъл от водата. Има предание, че свети Иоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. След това кръщаваният излизал от водата. А Христос, нямайки грехове, не бил задържан във водата и затова в Евангелието е прибавено, че Той излязъл от водата “веднага”.

А когато Господ излизал от водата, над Него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Подобно на това, както в дните на Ной гълъбицата възвестила за намаляването на водите на потопа, така и тук подобието на гълъба предуказало свършека на потопа на греховете. А във вид на гълъб се явил Светият Дух затова, защото тази птица е чиста, обича хората, кротка е, незлобива и не търпи нищо смрадно. Така и Светият Дух е Източник на чистотата, Дълбина на човеколюбието, Учител на кротостта и Устроител на мира; но при това, Той всякога се отстранява от човека, който се валя в смрадната тиня на греховете. А когато Светият Дух, във вид на гълъб, слизал от небето върху Христа Иисуса, тогава се чул глас, който казал: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. На Него подобава слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.

Тропарь Крещения Господня

глас 1

Во Иордане крещающуся Тебе, Господи,/ Тройческое явися поклонение:/ Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе,/ возлюбленнаго Тя Сына именуя,/ и Дух в виде голубине/ извествоваше словесе утверждение. Явлейся Христе Боже// и мир просвещей, слава Тебе.

Кондак Крещения Господня

глас 4

Явился еси днесь вселенней,/ и свет Твой, Господи, знаменася на нас,/ в разуме поющих Тя:/ пришел еси и явился еси,// Свет Неприступный.

Величание

Величаем Тя,/ Живодавче Христе,/ нас ради ныне плотию крестившагося/ от Иоанна// в водах Иорданских.

Задостойник

глас 2

Величай, душе моя,/ Честнейшую горних воинств// Деву Пречистую Богородицу. Недоумеет всяк язык благохвалити по достоянию,/ изумевает же ум и премирный пети Тя, Богородице;/ обаче, благая сущи, веру приими,/ ибо любовь веси Божественную нашу:// Ты бо христиан еси предстательница, Тя величаем.

 

Слово за Богоявление (2)

Празнувайки Богоявлението Господне на Иорданските води, да си припомним, че нашият Господ Бог и преди се явявал над водите, за да извърши различни дивни дела. Така, когато Той се яви над водите на Червено море, тогава “откри дъното на дълбината” и преведе Своите люде като по сухо. Когато в ковчега преминаваше през Иордан, тогава обърна назад реките на тази река; казано е: “Иордан назад се върна”.  И накрая - в началото, когато “Дух Божий се носеше над водата”, Бог сътвори небето, земята, птиците, зверовете, човека и въобще целия видим свят.

И сега над Иорданските води се явява Бог, Единият в Троица: Отец - в гласа, Синът - в плът, Дух Светий - във вид на гълъб. А какво извършва Той в това Свое явяване? Той създава нов свят и всичко обновява, както се чете и в предпразничния тропар: “яви се, желаейки да обнови цялата твар”, тоест - да сътвори нов свят, отличаващ се от първия. “Древното премина; - говори Писанието - ето, всичко стана ново”! Първият свят по своята природа бил тежък, не можел да се възнесе към небето и се нуждаел от суша, върху която да може да стои, като - върху основа. А новият свят, изведен от Иорданските води, е така лек, че не се нуждае от суша, не се съзижда на земята, няма тук пребъдващ град, но търси горното, устремява се бързо от водите към отворените над Иордан небесни двери: “веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата”. За първия свят, обременен от житейските теготи - в случай, че възжелае да достигне небето - би му трябвала стълба, утвърдена върху земята и чийто връх би достигал до небето. Но и тя била само съзерцавана от Иаков, а сам той не се изкачил по нея. А за новия свят е възможно възхождането на небето и без стълба. Но по какъв начин? Ето - вместо стълба, Духът Божий, във вид на гълъб, лети над водите! И това показва следното. Човешкият род вече не като влачеща се по земята твар или като пълзящо животно, а като крилата птица излиза от водата на кръщението. Затова и Дух Светий се явил над водите на кръщението като птица, за да възведе без стълба на небето Своите птиченца, които е възродил чрез банята на кръщението. И се изпълняват тук думите на Моисеевата песен: “смили се върху пилците си” или, както се чете в превода на Иероним “извиква пилците си”, за да летят. Такъв именно нов свят създава Бог чрез Своето явяване на Иорданските води, който не се прилепява към земята, но като крилата птица се устремява върху крилете си към отвореното небе: “веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата.”

Да припомним тук изреченото в Писанието: “рече Бог: да произведе водата... птици да полетят над земята по небесната твърд”; и да видим как Едно от Лицата на Светата Троица, явявайки се сега над Иорданските води при обновлението на света, извежда от водите на кръщението Своите духовни птичета и ги призовава да летят, та те върху своите криле на добродетелта да се възнесат към отворилите се над Иордан небеса. Но преди да разгледаме това, да се убедим, като се основем върху учителите на Църквата, че всеки човек, който се ражда от вода и дух, става небесна птица. Свети Иоан Златоуст говори: “по-рано беше казано: “да произведе водата влечуги, живи души”, а оттогава, откакто в Иорданските струи влязъл Христос, водата произвежда вече не “влечуги, живи души”, но разумни и духовни същества - души, които не пълзят по земята, а като птици летят към небето. Затова и Давид е казал: “Душата ни (е) като птица”. Тази птица не е земна, а небесна, защото нашето живелище, което ни се приготвя, начевайки с кръщението, се намира, според словата на Писанието, на небесата.” А свети Григорий Нисийски, укорявайки тези, които след приемането на кръщението се обръщат към предишните зли дела, казва: “Люде безсрамни, които са приели кръщение, като са приведени, неизвестно от какво, сякаш в безумие, губят спасението, получено от водите на кръщението, въпреки че, бидейки съпогребани с Христовото тяло, те са се облекли с крилете на орел и чрез това имат възможност да полетят към тези небесни птици, каквито се явяват безстрашните духове.” Да обърнем внимание на тези думи: “бидейки съпогребани с Христовото тяло (чрез кръщението), те са се облекли с крилете на орел, така че могат да полетят”. С това светият учител убедително доказва, че човеците, които излизат от водите на кръщението, стават птици, устремени към небето. Но това ние ще видим също и от историята.

Преподобни Нон, епископ Илиополски, когато в Антиохия трябвало да обърне към Бога явната грешница Пелагия, имал на сън такова видение: сторило му се, че стои в църквата по време на литургия; изведнъж се появила някаква черна гълъбица, която започнала да лети около него. Той я уловил, умил я в купелта и тогава гълъбицата на часа станала чиста, бяла като сняг и красива, и оттук полетяла направо към небето.Това видение предуказвало, че този блажен отец ще обърне грешницата към Господа и ще я просвети със светото Кръщение. И така водите на светото Кръщение са така могъщи, че могат да направят човека небесна птица. Това извършват и Иорданските води, като дават на човека криле, върху които той може да полети и да влезе в отварящите се за него небеса.

Но не само обновяването на човешката природа в Иорданските води се изобразява в това, но и явилите се Три достопоклоняеми Лица на Божеството приемат върху Себе Си подобията на различни птици. Така ние знаем, че Свещеното Писание уподобява Бог - Отец на орел: “както орелът извиква пилците си от гнездото”. Четем също, че и Бог Син уподобява Себе Си на кокошка: “Иерусалиме, Иерусалиме! - казва Той - Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете”. Знаем, накрая, че и Бог Дух Светий се яви над Иордан “като гълъб”. И така, защо Лицата на Пресветата Троица се уподобяват на посочените три породи птици? Наистина, поради това, че Те духовно извеждат от водите на кръщението ята от същите такива птици, тоест - правят човеците духовни птици: едни - подобни на орел, други - подобни на кокошката, а трети - на гълъба.

Тържествуващата Църква на небето разделя верните Божии служители, дошли в небесните селения от воинстващата Църква, на три особени ликове: лика на учителите, лика на мъчениците и лика на девствениците. Не ще сгрешим, ако кажем, че тези три лика са три ята птици, родени и изведени от водите на кръщението. Ликът на учителите - това е ятото на орлите, които се носят в небесните висини и с безтрепетен поглед се взират в слънчевото сияние. Защото светите учители, познавайки с ума си Бога, политат нависоко, сякаш имат криле; а съзерцавайки със светъл ум, като с око, светлината на Трисияйното Божество, просвещават себе си и другите с премъдростта. Ликът на мъчениците е ятото на многоплодните кокошки, защото те чрез проливането на своята кръв за Христа са родили много други чеда на Христа: кръвта на мъчениците действително е родила много други чеда за древната Църква, които са станали повече от звездите на небето и от пясъка на морския бряг. Ликът на девствениците - това е ятото на чистите гълъби, защото те всецяло принасят себе си в чиста жертва Богу и се грижат за това - да угаждат не на плътта, а на Единия Господ. Тези три ята на духовните птици, както казахме, се родили във водата на кръщението. Да разгледаме по какъв начин става това.

В книга “Песен на песните” се казва: “Отвърни очите си от мене, защото те ме окриляват”. Това означава: погледни към мене, Господи, с Твоите милостиви очи и не ги отвръщай от мене, защото - по Твоята милост - аз ставам птица, политаща към небесата. И в Своето явяване на Иордан Бог погледна милостно на човешката природа: яви милостта си, Бог Отец, Който отвори над Сина небесата; яви милостта Си Бог Син, Който дойде от Назарет Галилейски, за да се кръсти от Иоан на Иордан; - погледна милостно, казвам, защото цялата нечистота на Адамовия грях, цялата немощ на нашето естество Той събра и принесе тук, за да ги умие и да очисти нас от нашите грехове; погледна милостиво и Бог - Дух Светий, когато слезе над Божествения Човек, приемащ кръщението. А когато ни погледна милостиво Единият в Троицата Бог, нима не даде криле на човешкото естество? Наистина - окрили го! Защото чрез това Божествено поглеждане и чрез явяването на Неговата милост на часа се появиха ятата от трите вида птици - орли, кокошки и гълъби, тоест - ликовете на учителите, мъчениците и девствениците. Да разясним това въз основа на Свещеното Писание.

Богословът видя в откровението, което имаше, стъклено море пред Божия престол, подобно на кристал: това море обозначава тайната на светото Кръщение, защото между Божия престол и човека, който желае да се приближи до Божия престол, се намира водата на кръщението; и не по друг начин може някой да се приближи до седящия на небесния престол Бог, освен - като премине най-напред морето на кръщението, според думите на Писанието: “ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие”. Но защо това море, обозначаващо тайната на кръщението, е стъклено и кристално? Знаем, че тълкувателите на Божественото Писание ще кажат, че то е стъклено, понеже има в себе си чистотата, очистваща душата на човека, който приема кръщение; а е кристално, защото дава твърдост на човешкото сърце. То се представя като стъклено и кристално и защото както през стъклото и кристала преминава слънчевият лъч, така и Божията благодат прониква чрез тайната на кръщението и чрез нея идва при човека и просвещава храма на неговата душа. Накрая, и затова още е стъклено и кристално, защото седящата върху престола Пресвета Троица се отразява и бива виждана в него, като в стъклено и кристално огледало, защото в светото Кръщение се явява образът на Троицата. “Идете - казва Иисус Христос, - научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Светаго Духа”. По човешки разсъждавайки, ако Бог Отец седял на Своя престол като орел, тогава в морето, намиращо се пред престола, като в някое стъклено и кристално огледало, трябвало да се отрази образът на орел. Ако Бог - Син седял на престола в образа на кокошка - защото Той на това оприличава Себе Си в Евангелието - то в това намиращо се пред престола море трябвало, като в огледало, да се яви образът на кокошка. Ако Дух Светий седял на този престол като гълъб, то и в морето трябвало да се покаже образът на гълъб. Но да разясним духовният смисъл на тези образи.

Ние казахме, че морето, видяно пред Божия престол, обозначава тайната на светото кръщение, в което нашето естество, като се кръщава, се очиства подобно на стъкло “от всяка сквернота на плътта и на духа”, а душата ни се укрепява и просветлява като кристал. И когато Единият Бог в Троица поглежда по време на кръщението към това тайнствено стъкло и кристал, тогава наистина в него се явява образът на Троицата. Поглежда ли Бог - Отец, като духовен орел, или - Бог Син, като духовна кокошка, или - Бог Дух Светий, като духовен гълъб, всякога таинственото стъкло и кристал, тоест - нашето кръщаващо се естество, явява в себе си отображението на тези духовни птици и става птиче или на орела, или на кокошката, или на гълъба, тоест - чедо на Бога, Единия в Троицата - Отец, Син и Дух Светий, както е казано: на “вярващите в Неговото име - даде възможност да станат чеда Божии”. Пресветата Троица погледна към човешкото естество, приемащо кръщение в Иорданските води, и се отобрази в него, като го сподоби с духовните крила на орела, кокошката и гълъба, тоест - умножи във воинстващата Църква учителите, мъчениците и девствениците. И така - ясно е, че всяко Лице на Пресветата Троица е извело от Иорданските води своите особени духовни пиленца.

Бог - Отец, като орел, е извел от Иордан духовните орли, тоест - църковните учители. Свети Кирил Иерусалимски казва: “начало на света е водата, начало на Евангелието е Иордан. От водата възсия дневната светлина, защото Божият Дух, Който “се носеше” преди това “над водата”, заповяда на светлината да възсияе от тъмнината. От Иордан възсия светлината на светото Евангелие. Първият Учител на целия свят, Христос - Божията сила и Божията Премъдрост, откъде започна Своето учение? Нима не от Иорданските води? “Оттогава - се казва в Евангелието - Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се”. И веднага след Него се яви множеството на учителите - светите апостоли, които Той изпрати на проповед. По такъв начин - водите са дали живот и на естествените птици, и на духовните птици. Защото откъде бяха призовани към апостолското и учителското служение Петър и Андрей, Иаков и Иоан? Нима не от водите? От рибарите Господ Си избра Своите апостоли. Откъде жената самарянка се яви като проповедница на истинския Месия в своя град? Нима не от водите на Иакововия извор? Откъде и прогледналият слепец излязъл като свидетел на чудотворната Христова сила? Нима не от водата на Силоамската купел? Всичко това било предуказание на светото Кръщение, в което и душевната слепота се изцелява, и греховната сквернота се умива, и църковните учители получават божествената премъдрост. Защото чрез кръщението на човека се подава тази благодат, с помощта на която той може да придобие велико познание и просвещение; оттук също и наставниците на вярата се сдобиват с духовни криле, според словото на Писанието: “ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят”.

Бог - Син, Който събира под крилете Си Своите разпръснати чеда както кокошка - пилците си, извежда от водите на кръщението Своите пиленца - светите мъченици, като по-напред от всички Сам предаде на рани Своята плът, кръстена във водата. Сам най-напред полага на кръста Своя живот, за да бъдем и ние готови да умрем за Него. Да припомним тук думите на апостола: “всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме”. Това означава почти същото, ако апостолът беше казал: всеки, който се е кръстил в Христа, трябва да умре за Него, трябва да бъде сраснат “с подобието на смъртта Му”. А кой се е кръстил така в Неговата смърт, ако не светите мъченици, които говорят: “заради Тебе се умъртвяваме всеки ден”? Кой друг е бил така сраснат “с подобието на смъртта Му”, на която “като овца биде Той заведен на клане”, ако не светите мъченици, които говорят: “смятат ни за овци, обречени на клане”? Затова Църквата им пее: “като проповядвахте Божия Агнец, заклани бяхте като агнеци”. В Неговата смърт се кръстиха светите четиридесет и девет мъченици, които като бяха хвърлени заедно с Калистрат в езерото, се сраснаха с подобието на Христовата смърт; а също - и десетте хиляди мъченици, които заедно със свети Ромил в един ден бяха разпнати в Арменската пустиня[61]. Та и всички свети страстотерпци, които са пролели кръвта си заради Христа, са се приближили до “подобието на смъртта Му”, бидейки кръстени в Неговата смърт. Още във водата на своето кръщение те вече са били предопределени за мъченическия венец. Обикновената кокошка има за обичай да избира за храна най-добрите зърна и когато ги открие, събира при себе си своите пилета. Като приемем за вярно, че всичките добродетели са духовна храна, всеки трябва да осъзнае, че няма по-добро зърно, или по-висша добродетел, от любовта: “по-голяма от всички е любовта”, а именно тази любов, която полага за любимия своята душа: “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”. Това зърно на любовта показва на Своите пиленца духовната кокошка - Христос Господ, Който полага душата Си за Своите приятели: “Вие - казал Той на апостолите - сте Ми приятели”. При това зърно се събирали призованите чеда - светите мъченици - и подбуждани от любовта, полагали душите си за Господа, както зове към Господа една от мъчениците: “Теб, Женихо мой, обичам, и Теб като търся, страдам”. А откъде били призовани тези духовни пилци към зърното на любовта? Нима не от водата на кръщението, в която те в Неговата смърт са се кръстили? Да послушаме свети Анастасий Синаит, който говори така за благоразумния разбойник, за когото водата, която изтекла от Христовите ребра, станала вода на кръщението: “към ония птици (тоест - към небесните духове) отлетял из животворната вода светият разбойник, летейки във въздуха в рояка птици, заедно с Царя - Христа.”

Бог - Дух Свети, като гълъб, извежда от водата на кръщението Своите птичета - чистите по тяло и душа гълъби, тоест - девствениците. Защото дотогава, докато човешкото естество не било съединено с Божеството в Лицето на Господа Иисуса Христа, посредством снизхождането и действието на Светия Дух, и не било умито в Иорданските води, дотогава съпружеството било по-високо от девството, дотогава за девствената чистота, пазена за слава на Бога, малко било известно. “Роденото от плътта е плът”. Тогава само плътта раждала, а духът оставал безплоден, поради това Бог някога казал: “няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът”. А когато човешкото естество влязло в Иордан и върху него слязъл Светият Дух, тогава веднага се родило от Духа по-висшето от съпружеството девство, което се стреми не към плътското, а към духовното, според словата на Иоан Богослов: “роденото от Духа е дух”. А тъй като духът има по-голяма чест от плътта, то и девството, съединяващо се в един дух с Господа, станало по-почетно от плътския съпружески съюз. Нашето естество, влязло на Иордан в духовен съпружески съюз с Христа, станало плодоносно и произвело от себе си цели множества от девственици. И това духовно съпружество не може да породи нещо друго, освен девство, което е предуказал още пророк Захария, като казва: “и благоуханното вино (ще одушеви) девите”.  Под “деви” пророкът разбира девствените ликове. Светият Дух, по думите на пророка, като вино се излива и поражда девите, защото където Светият Дух излива Своята благодат, там не може да не се роди девството. Блажени Иероним в своя превод на Свещеното Писание удачно предава смисъла на посоченото място с думите: “вино, произвеждащо деви”. Действително, това вино на благодатта на Светия Дух се изляло някога над апостолите и ги упоило така, че на някои те изглеждали като опиянени от вино, и ги направило такива девственици, че в тях не останал никакъв порок и те станали чисти и цели като гълъби. И в празника на Съшествието на Светия Дух Църквата пее: “Духът на спасението съзижда чисти апостолските сърца”. И така - сега се излива онова вино над водите на Иордан и кой се съмнява в това, че водите на кръщението, смесени с виното на Светия Дух, пораждат девството, съгласно с думите на пророчеството: “виното, раждащо деви”, и при това - такива деви, към които апостолът се обръща: “сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица”. От духовното съпружество на нашето естество с Бога се ражда от Духа девството, което Дух Светий, извеждайки от водите на кръщението, въвежда в небесните обители.

Така всяко от Лицата на Пресветата Троица, явявайки се на Иордан, изведе от водите на кръщението Своите духовни пиленца и като ги изведе, ги призовава да полетят върху дадените им криле на добродетелите и да влязат в отворените небеса.

Първо Бог Отец, като духовен орел, призовава към полет Своето ято - духовните орли, тоест - учителите, като имащи особени криле, за които Църквата пее: “летящи върху крилете на богоразумието птици и към небето възнасящи се.” А какви са крилете на тези птици? Несъмнено това са двете техни добродетели, които те притежават освен другите общи за всички добродетели: делото и словото. Този е църковен учител, този е високолетящ орел, който и сам на дело изпълнява това, на което със словата си учи другите. А че криле на духовните орли действително са словото и делото, това ясно е показано в книгата на пророк Иезекиил, който веднъж видял четири животни, всяко с по четири криле, които носели Божията колесница. Тези животни издавали шум с крилата си: “И кога те ходеха, - говори пророкът, - чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан”. Наистина, гръмовен бил този глас, необикновена била тази песен! Удивителен е не толкова този глас, колкото това, откъде е излизал той. Гласът излизал не от устните, словото се произвеждало не от езика, песента идвала не от устата, а от крилете на тези животни. Пророкът казва: “чувах гласа на крилата им”. Пеели те, но не с устните; славословели Бога, но не с красноречиви уста и език, а със същите криле, върху които летели: “чувах гласа на крилата им.”

А каква тайна се крие тук? Това е тази тайна: животните, носещи Божията колесница, обозначават църковните учители, които представляват съсъди, избрани за това - да разгласят Божието име по цялата вселена, и които със своето учение извеждат върху правия път, водещ към небето, Църквата Христова - Божията колесница, в която се намират много десетки хиляди вярващи души. А издаващите глас и пеещи криле на онези животни обозначават делото и словото на учителя. Крилете, които дават способността за летене, указват на това, че църковният учител преди всичко сам трябва да се покаже като образец на добродетелта, сам по-напред трябва чрез своя богоугоден живот, пред лицето на всички, подобно на някой крилат да се възнесе към небето. А гласът, излизащ от крилете на ония животни, изобразява учителното слово. Учителят трябва да издава такъв глас, който да е съобразен на силата на неговия полет, тоест трябва да учи стадото и в същото време е длъжен и сам да живее така, както учи. Защото гласът на учителя не принася полза, когато в него самия не се виждат крилете на богоугодния живот. Само този учител се възнася направо в отвореното над Иордан небе, който лети не единствено и само върху крилото на словото, но и върху другото крило - на добродетелния живот; - този, който едновременно поучава и със слово, и със дело. Не така леко възнасят към небето - и учителят, и ученикът - изкусно съставеното слово или сладкогласните уста, или гръмкият език, както крилете на добрите дела.

Бог - Син също призовава Своите пилета, светите мъченици, да полетят. А крилете на добродетелта, които принадлежат само на тях, освен другите общи добродетели, са следните две: вярата и изповедничеството. За тези криле на мъчениците Апостолът говори: “със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение”. Непоколебимата вяра в сърцето е едното крило, а дръзновеното изповядване с устата на Христовото име пред царете и мъчителите е другото крило. Първата духовна птица, която влетя в рая - благоразумният разбойник, който пострада на кръст заедно с Христа, полетя именно върху тези криле на вярата и изповедничеството. Защото в това време, когато нашият Господ, Който доброволно пострада заради нас, беше изоставен от всички и когато от Него се отрече дори и Петър, който даваше дума, че е готов да умре заедно с Него, само разбойникът повярва в Него с цялото си сърце и Го изповяда с устата си, като Го нарече цар и Господ: “спомни си за мене, Господи - каза той, - кога дойдеш в царството Си!” Колко велика и голяма е тази вяра на разбойника, още повече, че по това време във всички Христови ученици вярата беше оскъдняла!  Когато всички вярващи се съблазниха поради Христа, той единствен не се съблазни, а Му се помоли с вяра, заради което и чу от Него следните думи: “истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая”. Свети Амвросий говори така за това: “в този час, когато раят прие Христа, той прие и разбойника, но тази слава на разбойника дарува само вярата.” И така, ясно е, че тази птица, тоест - разпнатият с Христа на кръста мъченик, полетя и влезе в рая не върху други някои криле, а само върху крилете на вярата, изповядана с устата. “Тази слава - казва свети Амвросий - дарува на разбойника само вярата.”

Накрая, Бог - Дух Свети, Който се яви във вид на гълъб, призовава към полет и Своите пилета - девствениците, защото Нему е свойствено да прави човека крилата птица, която би могла да се възнесе до най-големите висини. Светият Дамаскин пее: “Всяка всеспасителна вина е на Светия Дух - ако някому, по достойнство вдъхне дух, бързо го издига от земното, дава му криле, прави го да израсне, устроява го горе”. Той и духовните гълъби, светите девственици, “устроява горе”, като ги призовава да полетят. А особените криле на добродетелите у тези гълъби са умъртвяването на плътта и духа. А че умъртвяването на плътта е едното от крилата, възнасящо човека на небесата, за това свети Амвросий (Медиолански), като тълкува думите на Евангелието: “колко сте вие по-ценни от птиците!”, говори така: “плътта, разположена към изпълнението на Божия Закон и съблякла греха, по чистотата на чувствата се уподобява на естеството на душата и се възнася към небето върху духовни криле.” Тук светият учител на Църквата говори за уподобяването на естеството на душата, имайки предвид умъртвяването, чрез което действителното естество на плътта като че преминава в естеството на душата, когато по-нисшето се подчинява на по-висшето и плътта се подчинява на духа, когато човекът се освобождава от греха и очиства чувствата си (сетивата си), което не е възможно без умъртвяването. А умъртвил плътта си, човек става лек и крилат като птица и се възнася към небето върху духовни криле. И така - умъртвяването на тялото е първото крило на девството, устремено към небето; защото на тези, които желаят да пазят чистота, преди всичко им подобава да умъртвят своята плът, което посочва и Светият Дух чрез словата на пророк Давид, когато се обръща към Христа с такива думи: “Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия”. Тук тълкувателите на Божественото Писание под “смирна” разбират - умъртвяването на страстите, под “алой” - смирението, под “касия” - вярата. Тези благоухания излизат от одеждите на Христа, тоест - от Неговата света Църква, от вярващите, в които Той се облече като в одежда, като прие върху Себе Си плътта и като се вселява в тези, които живеят чисто и свято. И така, Светият Дух сякаш говори така: умъртвяването на страстите, смирението и вярата като скъпоценни аромати благоухаят пред Твоя Отец, принасяни от Твоята Църква, от чистите и девствени човеци, които пазят тези добродетели в сърцата си, бидейки подобни на съсъди, в които се съхраняват аромати. Но ще попитаме: Защо Светият Дух, прославяйки Христовата Църква заради различните добродетели, преди всичко я похвалява заради умъртвяването на страстите на вярващите, като поставя на първо място именно смирната? Наистина заради това, за да покаже, че след потушаването на беззаконните похоти, след прекратяването на плътското сластолюбие, след умъртвяването на тялото, вървят всички други добродетели, сякаш след своя вожд. И така, духовните птичета на Светия Дух, тоест девствениците, които желаят да имат за свое гнездо небето, преди всичко е нужно да притежават това крило - умъртвяването на плътта.

Второто тяхно крило е умъртвяването на духа, което се състои в това - не само на дело да не извършваш грях, но и да не го желаеш в духа си, да не помисляш за него в ума си. Можеш да бъдеш чист по тяло, но в същото време да имаш различни неподобаващи желания, да се услаждаш от помисли за нечистото. Не напразно апостолът увещава: “нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа”. Тези думи ясно свидетелстват за това, че съществува двойна нечистота - сквернотата на плътта и сквернотата на духа. Защото плътта е привикнала да проявява себе си в делата, а духът - в помислите и в разположенията на сърцето. Напразно се хвали със своята чистота и се надява да достигне небесно прославление това девство, което пази ненакърнено само тялото, а душата, оскверняваща се с помисли и пожелания, не желае да очисти. Защото, както птицата не може да лети върху едно крило, така и девственикът само с телесната чистота, без да има духовна чистота, не ще влезе в небесния чертог. А този, който грижливо пази и едната, и другата чистота, като гълъб ще полети, следвайки Този, Който се яви във вид на гълъб.

И така, чухме какво направи Единият Бог в Три Лица, Който се яви на Иорданските води, при обновлението на света - как Той изведе от водите на кръщението духовните църковни птици - учителите, мъчениците и девствениците и ги призова към отворените небеса. А както от учителите, мъчениците и девствениците, така и от нас грешните - да бъде чест, слава, поклонение и благодарение на Отца и Сина и Светия Дух - Явилия се на Иордан Бог - сега и всякога, и во веки веков! Амин.

image

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 ↑