Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 18 юли...
Голготски кръст
или по-точно

†05 юли по православния календар - Св. преподобни Атанасий Атонски. Намиране на мощите на св. преподобни Сергий Радонежки Чудотворец. Св. преподобни Лампад, Иринополски чудотворец. Икона на Пресвета Богородица Економисса (Домостроителница) Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 01.01.2013 г. / 09:38:47 
Вяра
29.08 по еретическия, †16 август по църковния календар - Пренасяне на неръкотворния Образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол. Св. мъченик Диомид. Св. преподобни Иоаким Осоговски. Св. преподобни Херимон

imageПренасяне на неръкотворния Образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол

В дните на явяването на нашия Господ Иисуса Христа на земята, когато Той, живеейки с човеците, с проповедта Си за Царството Божие обхождал градове и села из Иудея и съседните страни “и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа”, в сирийския град Едеса, намиращ се от другата страна на река Ефрат, живеел княз Авгар. Той страдал от неизлечима болест - проказа: отвън тялото му било покрито със синкави язви; вътрешно страдал от чупливост на костите и разслабеност на цялото тяло. До Авгар достигнал слухът за Господ Иисус Христос и за великите чудеса, извършвани от Него - как със словото Си лекува проказа, разслабеност и всяка болест; и Авгар силно желаел да види с очите си Твореца на такива чудеса, надявайки се и сам да получи изцеление от Него. И тъй като князът нямал възможност сам да отиде в Иудея, изпратил молба до Господа Иисуса, умолявайки Го да дойде при него в Едеса. Нямайки увереност, че молбата му ще бъде изпълнена, Авгар изпратил в Палестина изкусния живописец Анания, като му поръчал да изобрази на икона лицето на Господа; князът желаел да има поне тази утеха в болестта си - да вижда изображението на лицето на Иисуса Христа; толкова голяма била любовта му към Христа, внушена от вярата само по слух. Посланието на Авгар до Господа било следното:

- “Едеският княз Авгар до Иисус, благият Спасител, явил се в плът, радвай се.

До мене достигна слухът за Тебе и Твоите преславни чудеса, как Ти без лекарства и лечение изцеляваш болестите - на слепите даваш да прогледнат, на сакатите да ходят, изгонваш нечистите духове от хората, очистваш прокажените, лекуваш с дума разслабени, лежащи на легло от много години, и възкресяваш мъртви: слушайки за Тебе, че вършиш такива дивни чудеса, стигнах до следните две заключения: Ти или си Бог, слязъл от небето, или си Син Божий. Затова и аз се обръщам към Тебе със следната смирена молба: да се потрудиш да дойдеш при мене и да изцелиш моята нелечима болест, от която страдам вече много години; до мене стигна и слухът, че иудеите Те ненавиждат и искат да Ти сторят зло. Аз имам град, макар и неголям, но красив и изобилстващ с всичко; и тъй, ела при мен и живей с мен в моя град, в който за нас двамата ще се намери всичко потребно.”

С това послание на Авгар живописецът Анания достигнал Иерусалим. Той видял Господ Иисус, поучаващ сред множество хора, но не могъл да се приближи до Него поради теснотата, предизвикана от скупчилия се народ. Изчаквайки да се разотиде народът, Анания се качил на един камък, издигнат малко над земята; оттук той внимателно се вглеждал в лицето на Спасителя, с намерение да го нарисува; но Анания не могъл да направи това, защото Всевиждащият не благоволил към намерението на живописеца, и изменял лицето Си с божествена, недостижима, недостъпна за човешката ръка слава и благодат. Дълго се трудел Анания, но не постигнал нищо. Господ заповядал на апостол Тома да отиде и доведе мъжа, който, стоейки на камъка, се опитва да изобрази лицето Му. Когато го довели, още преди да започне да говори, Господ го извикал при Себе Си по име и, посочвайки занятието му, го назовал с името му - живописеца Анания - и открил причината за идването му, казвайки:

- Къде е писмото на твоя княз Авгар, което си Ми донесъл от Едеса?

Анания, удивен и ужасен от прозорливостта на Господа, начаса извадил посланието на княза и с трепет го подал в ръцете на Спасителя. Господ, като прочел посланието, написал на Авгар следното:

“Блажен си ти, Авгаре, който не си Ме видял и си повярвал в Мене, защото за Мене е писано, че виждащите Ме няма да имат вяра, а които не са Ме видели, ще повярват в Мене и ще наследят вечния живот. Ти Ми пишеш да дойда при тебе, но на Мен подобава да извърша това, заради което съм пратен, и след завършването му да се върна при Отца, Който Ме е пратил. И когато бъда възнесен при Него, ще изпратя при тебе един от Моите ученици, който, след като напълно те изцели от болестта ти, ще даде на тебе и на тези около тебе вечен живот (чрез кръщението).”

Като написал такова послание до Авгар, Господ Иисус Христос го запечатал с печат, на който с еврейско писмо било изписано: Божие видение, Божествено чудо. След това Господ, изпълнявайки желанието на Авгар и на художника, заповядал да донесат вода и като умил пресвятото Си лице, го изтрил с подадения Му четириъгълен убрус. И о, чудо! Обикновената вода се превърнала в боя и на кърпата се отпечатало пресвято подобие на Божественото лице. Давайки това изображение на Авгар заедно с писмото, Господ казал:

Занеси го и го дай на изпратилия те. (Това било в последните дни от земния живот на Господа преди страданията Му.)

И Анания се върнал в Едеса при своя княз и му дал неръкотворното изображение на Христовото лице на убруса и писмото. Като ги приел, Авгар се изпълнил с радост и ги целувал с любов; като се поклонил на Христовия образ, той веднага получил облекчение от болестта и само малка част от проказата останала на лицето му до времето, когато трябвало да дойде при него изпратеният от Господа ученик.

След доброволното страдание, възкресението и възнесението на Господа на небето в Едеса дошъл, воден от Божествената благодат, свети Тадей, един от седемдесетте апостоли: след като достатъчно наставил Авгар в светата вяра в Христа, свети Тадей кръстил княза; когато Авгар влязъл в светата купел, изчезнала и останалата част от проказата, и той излязъл от купелта, съвършено чист, здрав по тяло и душа. Заедно с Авгар се кръстил целият му дом и целият град, и в Едеса се славело името на нашия Господ Иисус Христос, Единия истинен Бог. При вратите на Едеса от древни времена стоял идолът на някакво езическо божество, на който всеки, влизащ в града, бил задължен да се покланя. Авгар свалил този идол от мястото му и го унищожил; след това направил над вратите укрепено място в каменната стена, защитено от дъжд; като сложил убруса с неръкотворния Христов образ на дъска от негниещо дърво, Авгар го обградил и украсил със злато и скъпоценни камъни, и го поставил на стената над вратите; освен това той изписал със златни букви следния надпис:

“Христе Боже! Всеки, който се уповава на Тебе, няма да се посрами.”

И Авгар заповядал на всички, влизащи в града и излизащи от него, да се покланят на божествения Христов образ; той издал закон, повеляващ да се отдава чест на Господния образ; тази благочестива наредба на Авгар, утвърдена със закон, се спазвала в продължение на много години: както в дните на неговия живот и на сина му, който след него бил княз в Едеса, така и при внука му. По-късно, при един от правнуците на Авгар, приел княжеското управление в Едеса, в града се възобновило древното езическо нечестие: този княз се развратил, отстъпил от Христа и се отклонил към идолопоклонство. Като видял на градските врати образа на Спасителя, почитан от всички влизащи и излизащи, князът, бидейки враг на Христа, възнегодувал; той искал да свали божественото изображение от стената и на мястото му да постави идол. Като узнал за това, известен по особен начин от Господа, епископът на Едеса дошъл през нощта с клирици при градските врати и поставил пред светия Христов образ запалено кандило с дървено масло; след това епископът поставил пред светия образ глинена плоча, покрил с тухли мястото и го изравнил със стената - така му било наредено при божественото откровение. Когато неръкотворният Христов образ станал невидим, нечестивият княз се отказал от своето намерение. След много време в паметта на хората се заличил споменът за светия образ, било забравено и мястото, където бил заграден; и никой не знаел за него до деня на чудесното му явяване след много години, станало по следния начин.

В дните на благочестивия цар Юстиниан персийският цар Хозрой се приближил към Едеса с голяма войска, обкръжил града и започнал упорита и продължителна обсада. Когато гражданите, изнемогнали от недоумение и голям страх, със сълзи се молели на Бога, една нощ на епископа на Едеса, Евлавий се явила пресветла дева, блестяща с велика слава; посочвайки с пръст градските врати и мястото на стената, тя казала:

- Над тези врати е скрит божественият Неръкотворен образ на Спасителя Христа; добре ще направиш, като го извадиш от заграждението.

Епископът побързал към вратите и като се изкачил до посоченото му място на стената, намерил всичко така, както му било казано в откровението; разградил мястото, махнал плочата и намерил пречистия и пресвят Христов образ цял и невредим, а кандилото, въпреки че вече били минали толкова години, горящо и пълно с елей, а на самата дъска, върху която бил положен образът, се изобразило друго неръкотворно подобие на Христовото Лице. Епископът взел убруса с изображението на Спасителя и го показал на гражданите; това било голяма радост за всички, и всички се изпълнили с мъжество, уповавайки се на Господа. Епископът, като се молел усърдно, понесъл образа по стените на града, показвайки Лицето на Спасителя на персийските воини, обсадили града, и цялата персийска войска, гонена от божествена сила, се обърнала в бягство. Така Едеса, по милосърдието на Христа, нашия Бог, и явяването на Неговия неръкотворен пресвят образ, била избавена от враговете.

По-късно, също след много години, когато в Гърция царувал Роман Багрянородни, делящ властта с Константин, син на Лъв Премъдри, и със своя зет, светият убрус с неръкотворното изображение на божественото Христово лице бил пренесен от Едеса, която била завладяна от сарацините, в Константинопол: по това време вече цяла Сирия, в която се намирала Едеса, била под властта на сарацините. Пренасянето станало по следния начин: гръцкият цар Роман, желаейки да има в Цариград безценното съкровище (неръкотворния образ на Спасителя) много пъти отправял молба до Сарацинския емир да му даде неръкотворния Христов образ. Емирът, умоляван от едеските християни, не искал да даде образа, и започнала война: цар Роман изпратил своя войска в Едеса и атакувал града, опустошавайки околностите. Тогава едесците изпратили до гръцкия цар молба за прекратяване на войната; царят ги молел да дадат Христовия образ. А Сарацинският емир, под чиято власт била Едеса, не искал да го даде даром; и християнският цар, воден от силното желание да има при себе си неръкотворния Христов образ, дал на емира дванадесет хиляди сребърника и върнал от гръцки плен двеста знатни сарацини, към това добавил и царско писмо със златен печат, в което обещава никога да не обявява война нито на Едеса, нито на околните градове. Като получил чрез това желаното, царят взел неръкотворния Христов образ, а заедно с него и посланието, което, както беше отбелязано по-горе, нашият Господ Иисус Христос написал на Едеския княз Авгар; от ръцете на архиереите и други честни мъже с духовен чин светият образ бил пренесен в Цариград. По пътя и в самия Цариград от честния образ ставали много чудеса: изцелявали се всякакви болести - слепи проглеждали, глухи започвали чуват, сакати да ходят, изгонвали се бесове. Един бесноват възкликнал:

- Приеми, Константинополе, твоята слава и веселие, а ти, Порфирородни, честта на твоето царство.

Казвайки това, този човек се изцелил от беснуването.

Празнуването на пренасянето на неръкотворния Христов образ било установено на 16-ия ден на месец август, деня, когато царстващият град Го приел с голяма чест и тържественост и го поставил в църквата на Пресвета Богородица Фароска, за защита на града и за слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

 

Тропарь, глас 2:

Пречистому Твоему образу поклоняемся Благий, просяще прощения прегрешений наших Христе Боже: волею бо благоволил еси плотию взыти на крест, да избавиши, яже создал еси, от работы вражия. Тем благодарственно вопием Ти: радости исполнил еси вся Спасе наш, пришедый спасти мир.

(На Твоя пречист образ се покланяме, Благий, просещи прощение на прегрешенията ни, Христе Боже; доброволно си благоволил да пострадаш с плът на кръста, за да избавиш тези, които си създал, от робуване на врага. Затова с благодарност Ти зовем: с радост си изпълнил всички, Спасителю наш, дошъл да спасиш света.)

 

Кондак, глас 2:

Неизреченного и божественного Твоего к человеком смотрения, неописанное Слово Отчее, и образ неписанный и богописанный победителен ведуще неложнаго Твоего воплощения, почитаем того лобызающе.

(Знаещи Твоя неизказан и Божествен промисъл за човеците, неописано Слово на Отца, неписания Твой образ и победния Богописан образ на Твоето истинно въплъщение почитаме, като го целуваме.)

 

Молитва ко Господу

Господи Щедре и Милостиве, Долготерпеливе и Многомилостиве, внуши молитву нашу и вонми гласу моления нашего, сотвори с нами знамение во благо, настави нас на путь Твой, еже ходити во истине Твоей, возвесели сердца наша, во еже боятися Имене Твоего святаго. Зане велий еси Ты и творяй чудеса, Ты еси Бог един, и несть подобен Тебе в бозех, Господи, силен в милости и благ в крепости, во еже помогати и утешати и спасати вся уповающий на Имя святое Твое. Аминь.

 

imageВ памет на светия мъченик Диомид

Свети Диомид бил родом от град Тарс Киликийски, по занятие бил лекар, а по вяра християнин, и лекувал не само телата, но и душите на хората; защото той увещавал елините да повярват в Бога и ги просвещавал, подготвяйки ги за свето кръщение.

При царуването на император Диоклетиан свети Диомид напуснал Тарс и дошъл в град Никея, намиращ се във Витиния; и тук, по обичая си, свети Диомид лекувал болните, при което си служел не само с лекарствени средства, но най-вече с призоваването на всесилното и изцеляващо име на нашия Господ Иисус Христос и знамението на честния кръст; много идолопоклонници обърнал към вярата в Христа благодарение на лекарското си изкуство, както и на своето учение.

Когато император Диоклетиан, който по това време бил в източните страни, узнал за това, изпратил войници да хванат светеца; когато войниците пристигнали на това място, те намерили свети Диомид вече преставил се в Господа; но отсекли мъртвата му глава, за да я отнесат на императора. Веднага след отсичането на главата войниците изгубили зрението си и ослепели, така че други ги отвели при царя и носели отсечената глава на светия мъченик.

Когато императорът видял главата и слепите войници, им заповядал веднага да отнесат главата и да я съединят с тялото; и те, щом направили това, на часа прогледнали и повярвали в нашия Господ Иисус Христос, истинния Бог, на Когото се отдава вечна слава. Амин.

 

Тропарь мученику Диомиду Тарсянину, Никейскому

Мучи́тельнии сосу́ди устро́иша ти путь к Небесе́м,/ Христо́в во́ине Диоми́де,/ победи́в диа́вольския ко́зни,/ и на Небесе́х у Христа́ просла́вися,// моли́ся за творя́щих ве́рою па́мять твою́.

 

Кондак мученику Диомиду Тарсянину, Никейскому

глас 2

И́стинный и непобеди́мый страстоте́рпец,/ благоче́стия и благода́ти Небе́сный таи́нник я́влься,/ Диоми́де пресла́вне,/ победи́в мучи́теля и победоно́сец быв,// венцы́ побе́дными просла́вися.

 

В тот же день память преподобного Херимона

Преподобный Херимон упоминается в книге Палладия «"Лавсаик"» и в Патерике алфавитном. Пещера его отстояла от воды на двенадцать поприщ; по преставлении он был обретен сидящим на своем месте и держащим в руках свое рукоделие, ибо он скончался за работой. Сей святой Херимон упоминается также святым Феодором Студитом5113 в Триоди постной, в субботу сырную в каноне на утрени, в песни шестой5114.

 

* * *

5113 Память его 11 ноября

5114 Кончина святого Херимона последовала в конце IV в. или в первых годах V

image

 

 

 

 

imageЖитие на преподобни Иоаким Осоговски

Скъпоценна четворица представляват дивните наши отци пустинножители Иоан Рилски, Прохор Пшински, Гавриил Лесновски, а заедно с тях и преподобният Иоаким Осоговски - небесни човеци, земни ангели, приятели Христови, трудолюбиви работници, излезли с ралото на вярата да обработят душевната бразда и да посеят духовно семе, за да пожънат стократен клас и да принесат на Христа добродетелни плодове.

Преподобният наш отец Иоаким като многосветла звезда се устреми от запад на изток и дойде в пустинната Осоговска планина, имайки със себе си за свой пазител и водач ангел Божий, и се посели там, като внимаваше само в Бога и в себе си, и като се молеше да бъде сподобен да получи въжделеното. Но най-напред той пристигна през една късна вечер в дома на един болярин в тази страна, благоверен и много богат, в селото на име Градец. Там имаше изградена малка църква, в която преподобният се помоли и седна пред църквицата да си почине. Но дойде и споменатият болярин, намери го да седи, получи неговото благословение и започна разговор с него. Като взе думата, преподобният му рече: “Ето, всичко откровено ти изповядвам, брате... С много труд дойдох дотук, защото чух, че в тия краища, и особено в Осоговската планина, е много удобно да обитават монаси, а най-вече такива, които искат да се усамотят, за да работят на Бога искрено. Аз не познавам тия краища и пътя не знам, а искам да отида и да намеря такова място, каквото желая. Затова те моля, кажи ми ти като познавач!” Боляринът му каза всичко внимателно и така, както е, и му показа място в полите на Осоговската планина при река Скупица, един от тамошните потоци, който обикновено се нарича Бабин дол. И рече: “Скъпи ми отче, онова място е точно такова и ще бъде угодно на твоята воля. Там има такава пещера, много хубава, обаче мястото е стръмно.”

Преподобният с удоволствие прие съвета на болярина и рече: “Слава на Бога и пречистата Божия Майка, задето така благоволиха да ме насочат мене, убогия, и да получа такова място за моето пребиваване и да завърша остатъка от живота си според Господните заповеди: в молитва и пост, в сълзи и бдение, в глад и жажда, в голота и студ, в голямо търпение и страдание, та като премина този кратковременен плачевен живот, да се сподобя с небесните блага и да се избавя от страшната и нетърпима геена. А ти, вселюбезни в Христа брате, помни любовта Божия и дохождай при мое смирение, докато моят дух съжителства с това смъртно тяло, та Бог, великият Дарител, и тебе да обогати със Своето милосърдие и благост!” И остана там до сутринта.

Като се съмна, стана и излезе от онова място, и отиде по своя път радостен, възпявайки и славейки Бога с думите на псалмопевеца: “Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро”, и още: “Посочи ми, (Господи), пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си”. Като дойде на мястото, което му бе приготвил Бог и което се наричаше Сарандапор, прекара там всички години на живота си: с добър подвиг се подвиза, с различни трудове смиряваше себе си, с чести въздишки към Бога, с безчислени коленопреклонения, с непрестанни всенощни стояния, в безсънни молитви и топли сълзи беседваше с Бога ден и нощ. Заради това се сподоби с дар от Бога да лекува разни болести.

Когато наближи времето да се престави, тогава по Божие допущение дойдоха при него двама души от планината. Той, като ги видя, рече им: “Каква е причината да дойдете при мене, братя? Като ви гледам, разбирам, че сте обзети от някаква голяма печал.” Те му отговориха: “Отче, имаме обичай да излизаме в тази планина на лов, защото сме слаби в живота си. И с Божията помощ всякога сме хващали лов. Но сега много дни се трудихме и нищо не хванахме, затова се връщаме с празни ръце.” Преподобният се смили над тях и рече: “Чеда, сега вече се свечерява. Останете тази нощ тук и после ще ви изпратя с мир!” На сутринта им заповяда да се отклонят от вчерашния си път и им посочи обратната посока да излязат от усойната страна на планинския връх и оттам да отидат у дома си. Те приеха думите му и тръгнаха на път, както им заповяда преподобният. И като дойдоха на върха, си намериха достатъчно лов, радваха се и славеха Бога, като си казваха, че по молитвите на светеца Бог даде да се изпълни тяхното желание. А един от тях се върна при светеца и му съобщи, че по неговите молитви Бог им дал достатъчно лов. Преподобният ги благослови и ги отпусна с мир, като каза: “Често идвайте при мене на посещение и за благословение!” Като получиха неговата молитва и благословение, отидоха си радостни и оттогава си имаха всичко достатъчно изобилно в домовете си.

Като мина доста време, тия човеци пак дойдоха при преподобния да го видят и да получат благословението му. Но го намериха преминал от тукашните във вечните обители, и се изпълниха с голяма скръб и печал поради смъртта му. Но Божият промисъл не даваше на всеки човек да намери светите мощи на преподобния, а само ония двама дохождаха при честния му гроб, като носеха тамян и свещи за светлина на преподобния отец. И така правиха непрекъснато през всичките дни на живота си. После мина доста време и хората на оня род измряха. В дните на византийския император Мануил Комнин Бог пожела да про-слави Своя угодник и да обнови неговото свято място, защото не търпеше повече да се крие запален светилник под крина или да се мисли, че ще се укрие град навръх планина.

В ония дни имаше един свещеник на име Теодор в Овчеполския край, в село Осмидол. Съпругата му умря и Теодор изпадна в голямо недоумение, дали да не избере монашеско житие. Той имаше бащина сестра - леля, при която отиде, откри, че желае да монашества. Благоразумната жена, като изслуша думите му, я обзе скръб. Но го насърчи да поеме този път и го утвърждаваше в тази мисъл като майка, която състрадава на детето си, и рече: “Чедо, ако бих знаела, че ще можеш да търпиш подвига на молитвата и бдението, глада и жаждата, и да бъдеш тих и кротък, смирен и послушен, към всички приветлив, независтлив, братолюбив, негорделив, незлопаметен, милостив към бедните, пожертвувателен и нелицемерен, тогава бих те насърчила да тръгнеш по тоя път. Защото такива са добродетелите на монашестващите. Чувала съм, че няма друга вяра като християнската и друг чин като монашеския. Ето защо, подобава ти да избереш такъв път, на който да приведеш душата си към Христа с много любов и да я спасиш, а и за спасяването на други да станеш ходатай!”

Теодор усърдно възприе добрия съвет на леля си и усвои на дело нейното слово, остави света с неговия властник, и както елен тича по жетвено време към водни извори, така и той се разпали от любов към Христа и искаше да получи желаното. И стана, та дойде в Осоговската планина на мястото Сарандапор, защото беше слушал, че на това място преподобният отец Иоаким извършил своето постническо и равноангелно житие. И той пожела да се посели на същото място и да монашества по молитвите на светеца. Дойде у дома си, за да си вземе всичко потребно и разказа на майка си каквото е станало. А през нощта при него дойде насън преподобният наш отец Иоаким и му рече: “Теодоре, къде си намислил да вървиш?” А той като уплашен отговори: “Господине, чух за нашия свети отец Иоаким, който бил живял в полите на Осоговската планина, на мястото Сарандапор. По неговите свети молитви и с Божията помощ и аз, недостойният и грешният, пожелах да живея на същото място, и по неговите молитви, надявам се, Бог и нашите стъпки да отправи към изпълнение на Божиите заповеди!” А светецът пристъпи към него, осени го с кръстно знамение, извади от пазвата си някакъв малък съсъд като позлатен и започна да умива ръцете си и да му помазва главата, лицето, ръцете и гърдите. Благослови го и рече: “Чедо, иди с мир, пазен от Божията благодат!” Теодор скочи от съня си, разбра какво видение и благословение е получил, и прослави Бога и светеца. И никому нищо не каза за това свое видение, а дойде на споменатото място, засели се там, като си казваше: “Това е мое покоище навеки; тука ще се поселя, защото го силно пожелах”. И други хвалебни и благодарствени молби възнесе към Бога, като обливаше със сълзи лицето си. А като намери един боговдъхновен духовник, нему преклони главата си и беше постриган в монашество под името Теофан. И така с косите на главата си отряза страстите и похотите, и стана пръв игумен на онова място, дето с Божията помощ и по молитвите на светеца се събраха множество монаси.

След време игумен Теофан започна да гради църква в името на светия отец. И като събра всичко необходимо за църковния градеж, вече мислеше за завършването на църквата. Дойде му мисъл за постническите трудове и страдания на преподобния отец и за светите му мощи, положени в гроб. И понеже не знаеше мястото, дето лежеше преподобното му тяло, затова започна да се моли със съкрушено сърце: “Угодниче Божий, не съм достоен аз, грешният твой раб, да помисля такова нещо и да го изкажа на твое Преподобие, но заради своите си свети и честни молитви не презирай моленията на нас, грешните! Прояви ни твоята доброта, покажи на нас, бедните, твоята милост, отвори ни некрадомото съкровище на твоите свети мощи, та като ги видим, да прославим Бога, Който те е прославил! И покажи ни голямата си вяра и по-голямото дръзновение на твоята святост!” Веднага блесна светлина като мълния и показа гроба, където лежеше преподобното му тяло, раздвижи се земята и цялата околност се изпълни с благоухание като от различни цветя. Игуменът и всички с него много се уплашиха, защото светъл облак ги осия и всички с умиление и любов дойдоха и обливайки се с топли сълзи, се покланяха на честния му гроб, вземаха с ръцете си пръст от него и отпращаха похвални песни на Бога и на Неговия угодник: “Радвай се, възпитанико на пустинята! Радвай се, одобрение на монасите! Радвай се, похвало на преподобните! Радвай се, светило на незаходимото Слънце! Радвай се, небесний човече и земний ангеле, Иоакиме преподобни! Кой човешки ум ще може достойно да те възхвали или какви песни ще възпее на твое Преподобие? Но, о, преподобни отче, не преставай да се молиш за твоите раби, та и ние, грешните, като преминем кратковременната суета на този свят, да те намерим наш горещ молитвеник в деня на страшния съд пред Бога!” Такива похвални надгробни песни възпяха на преподобния братята с игумена. След явяването на честния гроб църквата беше завършена и игуменът с братята служеше божествени служби за слава и похвала на преподобния отец.

Като мина малко време, дойде светецът при игумена насъне и му каза: “Подобава по-скоро да извадиш мощите ми от гроба, понеже аз умрях осем години преди голямото затъмнение!” Игуменът рече на светеца: “Господине мой, бих желал с голяма бързина да изпълня твоята заповед, но ме е страх и не смея да дръзна на такова дело от околните човеци, а най-вече от местните князе. Но ако заповяда твоя Светост, аз ще ги повикам, та заедно с тях да вземем твоето свето и нетленно тяло?” А светецът му рече: “Не знаеш ли, че ако бих желал на такива човеци да предам себе си, защо трябваше тебе да доведа от друга обител? Но казвам ти, остави страха и всяка грижа, и направи скоро това, което аз ти заповядвам, та всеки, който дойде при мене с вяра, да го приема с любов. И никому даже мисъл да не дойде да се нарича ктитор на моята обител, защото аз сам ще бъда ктитор на моето си място!” Но игуменът от страх се отнесе небрежно към това завещание на светеца. И като мина малко време, преподобният пак дойде при игумена насъне и му рече гневно: “Ти още ли държиш моята воля в твоето непослушание и не се подчиняваш на моята заповед? Или искаш да видиш на себе си твърде страшни видения и изпитания? Аз се надявам със силата на моя дух да те избавя от тамошните вечни мъки, та тук ли не ще мога да те избавя от тленни човеци? Стани, ела в планината да ти покажа дървото, от което да приготвите ковчег за моите мощи!” Игуменът, въпреки нежеланието си да се подчини, стана и отиде в планината, и светецът му показа дървото, дето са “Трите кладенци” - така се нарича онова място. Сутринта игуменът стана от сън, отиде в планината и намери дървото, което му показа светецът, и прослави Бога и светия отец, защото намери точно така, както му бе показано насън, и направи ковчег, както му бе заповядано. Подир това игуменът нареди да се съберат всички братя в църквата и да отслужат всенощно бдение. А сутринта с лития, свещи и кадила, пеейки и славословейки, дойдоха до честния гроб, взеха мощите на светия отец, положиха ги с чест и слава в ковчега, пренесоха ги и положиха в задната част на църквата на името на светеца, и пристъпиха с усърдие и любов, обливайки се в топли сълзи, да целунат светите мощи, като се покланяха и славеха великия Дарител Господа, Който им даде такава благодат. И всички, които пристъпваха, сакати и недъгави или обсебени от нечисти духове, се изцеряваха от докосването на светеца.

Разнесе се слух по цялата онази страна за дивните и преславни чудеса на преподобния отец. Хората започнаха да се стичат на поклонение при светеца, като му носеха свещи и тамян. В онези дни трима братя велможи владееха земята. Като чуха, че светите мощи на преподобния отец Иоаким вършат големи и преславни чудеса, двамата по-млади братя станаха и отидоха на поклонение при светеца с дарове, получиха благословението му и се върнаха у дома си, като се радваха и славеха Бога. Но най-големият брат по дяволско действие започна да се гневи и да казва: “Откъде се взе този монах, който извърши такава дързост и намери такива свети мощи в моята държава? Той без никаква боязън дръзна да ги извади от земята, без аз да знам, защото той не пожела да извести за това на никого от нас. Но не ми ли е позволено да правя каквото си искам в моята област и никой няма право да ми забрани това?” Така говореше той с гняв. Но праведен е Божият съд, както е рекъл пророкът: “излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване: жилището им да запустее!” След малко време умря синът на този болярин и той изпадна в голяма печал, и гневът му против игумена се уталожи. Но като минаха 40 дни от смъртта на сина му, пак го поощри дяволът на гняв, та искаше да подложи на унижение игумена и даже да го изгони от неговата обител. Дойде боляринът с гняв, намери игумена пред църквата да пее някак чудно часовете, разбеснува се против игумена и братята, като викаше: “Калугерино, как така си дръзнал самовластно да решиш и безбоязнено да извадиш светите мощи, без аз да знам нищо, толкова повече, че това става в моята държава? Защо направи така, че да обидиш моята власт? Не знаеш ли, че в моята област никой не смее да ми се съпротивлява? А ти си дръзнал да обидиш моята власт!” И много друго наговори с гняв. Игуменът рече: “Послушай, болярино, и не се гневи напразно! Аз на три пъти се отрекох да направя тази работа, но сам светецът с голяма строгост ми заповяда и аз я направих: извадих светите мощи със страх. Сега какво има между мен и теб, човече? Ето го тук светеца! Който иска да прави нещо, нека го прави! Така и ти си тук, каквото желаеш, направи го! Ето, аз съм помежду ви!” Като изслуша това, боляринът остави яростта на своя гняв, злият израз на лицето му се измени, бързо се затече в църквата, поклони се на светеца, с радост целуна светите мощи и моли игумена да му прости. Игуменът го сподоби със своята прошка и благословение. После отслужи света Божествена литургия, след която влязоха в трапезарията и се развеселиха доволно. Като стана от трапезата, боляринът отново получи прошка от игумена и братята и възседна коня си, за да си отиде у дома. Но стана дивно Божие смотрение и свето чудо: конят му започна да се плаши и да свирепее, хвърли го на земята и се счупиха двете му нозе. Така беше изобличено неговото безчовечно насилие над манастира! Направиха носило и го отнесоха в дома му. Като мина известно време, светецът се яви насън на един от слугите му и рече: “Кажи на господаря си да донесе дар на светия отец, за да получи изцеление до осем дни!” Слугата съобщи на своя господар каквото му поръча светецът. А боляринът, като чу разказа на своя слуга, бързо заповяда да вземат от неговия имот най-напред коня, който му причини болките, осем овце и два вола, и заповяда на своите момци да го носят при светия отец заедно с даровете, и казваше: “Господине мой свети отче, прости ме, грешния! Прости моето безчовечно насилие, което съгреших съзнателно и неразумно!” Като минаха осем дни, болният получи пълно изцеление по молитвите на светеца.

И още искаме да припомним чудото на светеца с еклисиарха, който беше поставен в манастира от игумена и братята да отговаря за църквата и да пази принасяното злато. Но дяволът му вложи помисъл, да взема тайно от църковното злато по малко и да го скрива, докато напълни едно гърне. Когато го видя пълно, го зарови на гумното. Но дойде светецът насън при игумена нощем и го заведе на мястото, където бе скрито златото от поменатия еклисиарх и му заповяда да копае. Когато започна да копае, намери гърнето пълно със злато. И рече светецът на игумена: “Това злато, което взимаше тайно, твоят еклисиарх го скри тук. Но вече да не го внасяш в църквата, защото е проклето, а го изразходвай по друг начин, както искаш!” Сутринта игуменът отиде сам на мястото, за да се увери дали е истинско явлението, или е било привидение, но намери така, както му го показа светецът. Тогава повика еклисиарха и му заповяда да копае на това място. Той против волята си започна да копае и извади скритото злато. Като видя, че се изобличи престъплението му, падна пред нозете на игумена, просейки прошка. А златото поиска да върне в църквата, но игуменът му рече: “Който ми показа това място, той ми заповяда да не го връщаме вече в църквата, понеже не е благословено.” И пак се яви светецът на игумена и му каза: “Да знаеш, че в следващите времена ще се преумножат греховете на човешкия род, благочестието и православието ще пострадат от насилието на безбожните агаряни, много свети места ще запустеят, ще замлъкнат славословията в светите манастири, много тела на светци ще бъдат пренесени от техните обители на други места. Аз обаче се надявам на силата Христова и на Неговата пречиста Майка, че моите мощи не ще бъдат пренесени от това място, нито моят храм ще бъде в запустение.”

Веднъж пък беше празникът на преподобния отец и се пееше вечернята. Дяволът вложи крамола между двама манастирски братя - свещеници в църквата, и стана голямо скарване помежду им. Когато излязоха от църквата, единият падна пред нозете на другия, просейки прошка и показвайки смирение. Но другият пламна в ума си от гордост, озлоби се и не пожела да се смири, но си отиде разгневен. Докато бдението продължаваше, братът, който излезе от църквата разярен, внезапно се намери хвърлен в дола отдясно на църквата и стана голяма мълва. Братята се притекоха със свещи, намериха падналия от високото брат да седи без никаква повреда и го изведоха здрав. Всички прославиха Бога и светия отец, който прави такива дивни и преславни чудеса.

Игуменът с братята имаха такъв устав - в понеделник, сряда и петък до вечерта да не ядат нищо. Но в тия дни, като излизаха из планината всеки по своята работа, мнозина от тях тайно ядяха от намерените там плодове, като си казваха, че това не е грях, понеже това са овощия. Но светецът се яви насън на игумена и му рече: “Защо така небрежно си изоставил братята по отношение на всяка тяхна проява и не изпитваш подробно как живеят по заповедите и преданието? Мислят, че са в пост и въздържание, а отиват в планината и ядат каквито овощия намерят там. Не знаеш ли, че за преданията, които те не изпълняват, Бог от тебе ще търси отговорност?” Като чу тия думи на светеца, игуменът много съветва братята и им запрети, и им заповяда занапред да се пазят от такова безчиние.

По времето на българския цар Калоян (1197-1207), в навечерието на празника Успение Богородично, свети Иоаким се явил насън на един от манастирските слуги и му рекъл: “Иди, кажи на игумена, че на моя ден (16 август) царят ще дойде в манастира ми за поклонение и молитва. Затова да заколят агне и да го посрещнат добре!” Слугата възразил: “Ние в манастира нямаме подходящо агне.” Свети Иоаким отговорил: “И аз знам, че във вашето стадо няма такова агне. Но манастирът може да купи, за да посрещне добре царя!” Сутринта слугата съобщил на игумена своето съновидение. Игуменът пратил двама дякони, които купили един хубав овен. Цар Калоян действително дошъл в манастира на празника на свети Иоаким.

Един от братята беше иконом. По дяволско действие беше завладян от лицемерие и завист, към братята не беше любезен, много нещо скриваше от манастирските потреби, а най-вече беше се предал на безвременно винопитие, като беше си намерил някои подобни на себе си в това безчиние. Поради това беше стигнал до голямото самомнение, че е най-важното лице в управлението на манастира. Окаяният, след като потъпка своята съвест и след като се преизпълни със завист, започна да додява на един от свещениците, да го изобличава и да казва, че тайно си присвоява от принасяните дарове; не виждайки гредата в своите очи, се захвана за малката сламка на другия. Веднъж свещеникът му каза: “Брате, нека Бог да изобличи делата на всеки един от нас и светият отец да бъде съдия между тебе и мене! Бог знае, че аз нося всичко придобито при вас. Но ти ще отговаряш за онова, което говориш.” И какво стана? Икономът, който вършеше това, а мислеше, че върши добро, веднага беше изобличен от праведния съд на светеца: внезапно хукна да бяга в планината, та братята го хванаха и здраво го вързаха. Дойде свещеникът и почна да го разпитва: “Взел ли си нещо от манастирското имущество?” Тогава икономът неволно изобличи себе си: “Аз вземах и затова си заслужих такова отмъщение и присъда на светеца!” Лицето му се беше изменило и беше станало много грозно. Братята искаха да го въведат в църквата, за да направят молитва за него, обаче не можаха четирима силни мъже да го вкарат вътре. С голям труд едва можаха да го довлекат до потока, който е пред църквата. А той викаше на братята: “Защо ме мъчите, окаяния, и насила ме влечете четирима души, и ме принуждавате да вървя напред, когато зад мен цялата страна е пълна с такива, които пак ме връщат назад?” И го оставиха на това място, като го вързаха здраво и поставиха един от братята да го пази, а другите си отидоха по работата. Но поставеният брат задрямал и заспал. А той със зъбите си разкъсал въжето, с което беше вързан, побягнал, дошъл до голямата скала, откъдето започва пътят срещу църквата, и оттам се хвърлил. И вече не можаха да го намерят. Мнозина бяха обзети от голям страх поради този случай.

В ония времена настана голяма тишина по цялата земя, народът прекарваше живота си в мир и се стичаха от всички страни за празника на светия отец. Дойде и един черноризец от град Велес на име Арсений. Беше извършено всенощно бдение и славословие. Като дойде време за поклонение пред светите мощи, всички пристъпваха с усърдие, любов и горещи сълзи, а също със свещи и тамян, и сърдечно целуваха честните мощи на преподобния отец. Като пристъпи и поменатият черноризец да целуне, изхитри се тайно да вземе един от малките пръсти на светеца, като даде обет в сърцето си, че винаги ще празнува паметта на светия отец, и го положи в кърпата си, без никой да види. Когато обаче сутринта, след като свърши всенощното бдение, той излезе от църквата и всеки си отиваше в килията, като се радваше и хвалеше Бога и светеца, тогава поменатият Арсений излезе след всички, носейки със себе си частицата от мощите на светеца. И ето, пред църквата започна да се клати като замаян от пиянство, като че ли светецът искаше да го провали в дълбокия дол. Един от братята отиде след него и рече: “Какво ти стана бе, брате, и защо така се клатушкаш?” А той със срам и страх му изповяда греха си. Тогава братът го посъветва: “Скоро се върни и остави на мястото му каквото си взел, за да не пострадаш от нещо по-лошо!” А светецът му се яви насън и рече: “Кой си ти така да дръзнеш да откраднеш част от моите мощи? Аз исках да ти покажа някакво страшно знамение. Но се умилостивих, понеже ти даде обет да честваш моята памет всякога, докато си жив. Поради това проявих към теб кротост. Сега си иди с мир!” Тогава Арсений прослави Бога и светеца и радостен си отиде в своя път.

И така, братя и отци, колкото можах с моето малоумие да проверя дивните и преславни чудеса на преподобния наш отец, пустинножителя Иоаким, с голямо внимание и старание написах това, за да бъде за полза на читателите и за слава и чест на светеца. А пък аз, грешният, който написах това житие, по молитвите на светеца дано да бъда сподобен в деня на Страшния съд да получа вечните блага на Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото да бъде слава и чест. Амин.

 

На същия ден се чества и паметта на преподобни Херимон, споменат в книгата “Лавсаик” и в азбучния Патерик. Пещерата му се намирала на дванадесет поприща от водата; след преставянето си бил намерен седящ на мястото си и държащ ръкоделието в ръцете си, защото той починал както работел. Свети Херимон се споменава и от свети Теодор Студит в Постния Триод, в сирната събота, в шеста песен от канона на утренята.

 

imageФе­о­до­ров­ская — Ко­стром­ская ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри на­пи­са­на еван­ге­ли­стом Лу­кой и близ­ка по ико­но­гра­фии к Вла­ди­мир­ской иконе Бо­жи­ей Ма­те­ри

На­зва­ние свое ико­на по­лу­чи­ла от ве­ли­ко­го кня­зя Яро­сла­ва Все­во­ло­до­ви­ча († 1246), от­ца свя­то­го Алек­сандра Нев­ско­го, но­сив­ше­го в свя­том кре­ще­нии имя Фе­о­дор — в честь свя­то­го Фе­о­до­ра Стра­ти­ла­та. Об­ре­те­на она бы­ла, по пре­да­нию, его стар­шим бра­том, свя­тым Юри­ем Все­во­ло­до­ви­чем († 1238), в вет­хой де­ре­вян­ной ча­совне близ ста­рин­но­го го­ро­да Го­род­ца — поз­же на том ме­сте был устро­ен Го­ро­дец­кий Фе­о­до­ров­ский мо­на­стырь. Князь Яро­слав-Фе­о­дор, став­ший по­сле ги­бе­ли в бит­ве с та­та­ра­ми на Си­ти свя­то­го Юрия ве­ли­ким кня­зем Вла­ди­мир­ским, в сле­ду­ю­щем, 1239 го­ду тор­же­ствен­но пе­ре­нес его мо­щи из Ро­сто­ва в Успен­ский со­бор Вла­ди­ми­ра, а остав­шей­ся от бра­та ико­ной бла­го­сло­вил сво­е­го сы­на, свя­то­го Алек­сандра Нев­ско­го, всту­пив­ше­го в том же го­ду в брак с по­лоц­кой княж­ной Бря­чи­сла­вой.

Яро­слав-Фе­о­дор оста­вил зна­чи­тель­ную о се­бе па­мять в рус­ской ис­то­рии. С ним, про­дол­жа­те­лем слав­ных тра­ди­ций дя­ди — свя­то­го Ан­дрея Бо­го­люб­ско­го и от­ца — Все­во­ло­да Боль­шое Гнез­до, свя­за­ны по­чти все наи­бо­лее зна­чи­тель­ные со­бы­тия в ис­то­рии Ру­си пер­вой по­ло­ви­ны XIII ве­ка. Ему до­ста­лась в на­след­ство Русь, со­жжен­ная и раз­граб­лен­ная в 1237–1238 гг. та­та­ра­ми. Он под­нял ее из пеп­ла, от­стро­ил и укра­сил го­ро­да­ми, свя­ты­ми оби­те­ля­ми и хра­ма­ми. Им бы­ли вос­ста­нов­ле­ны опу­сто­шен­ные вра­гом го­ро­да По­вол­жья: Ка­шин, Уг­лич, Яро­славль, Ко­стро­ма, Го­ро­дец. Цер­ковь Фе­о­до­ра Стра­ти­ла­та в Ко­стро­ме и Фе­о­до­ров­ский мо­на­стырь близ Го­род­ца ос­но­ва­ны им в честь сво­е­го Ан­ге­ла. Все­го во­семь лет сто­ял он у кор­ми­ла ве­ли­ко­го кня­же­ния, но за это вре­мя он су­мел на­пра­вить стра­ну по един­ствен­но вер­но­му в то вре­мя пу­ти — во­ен­но-по­ли­ти­че­ско­го рав­но­ве­сия с Зо­ло­той Ор­дой на во­сто­ке и ак­тив­но­го про­ти­во­сто­я­ния ка­то­ли­че­ской Ев­ро­пе на за­па­де. Бли­жай­шим спо­движ­ни­ком и про­дол­жа­те­лем его го­судар­ствен­но­го де­ла был сын, свя­той Алек­сандр Нев­ский.

Чу­до­твор­ная Фе­о­до­ров­ская ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри — бла­го­сло­ве­ние от­ца — по­сто­ян­но на­хо­ди­лась при свя­том Алек­сан­дре, бы­ла его мо­лен­ным об­ра­зом. По­сле его смер­ти (свя­той князь умер 14 но­яб­ря 1263 го­да в Го­род­це, в ос­но­ван­ном от­цом мо­на­сты­ре) ико­на, в па­мять о нем, бы­ла взя­та его млад­шим бра­том Ва­си­ли­ем.

Ва­си­лий Яро­сла­вич был «ми­зин­ным», то есть млад­шим (вось­мым), сы­ном Яро­сла­ва Все­во­ло­до­ви­ча. В 1246 го­ду по­сле смер­ти от­ца (князь был отрав­лен в сто­ли­це Мон­го­лии — Ка­ра­ко­ру­ме), пя­ти лет от ро­ду, он стал кня­зем ко­стром­ско­го уде­ла — наи­ме­нее зна­чи­тель­но­го во вла­де­ни­ях его от­ца. Но в 1272 го­ду Бог су­дил ему стать ве­ли­ким кня­зем Вла­ди­мир­ским. Че­ты­ре го­да его ве­ли­ко­го кня­же­ния (1272–1276) за­пол­не­ны обыч­ны­ми для то­го вре­ме­ни кня­же­ски­ми меж­до­усоб­ны­ми бра­ня­ми. Несколь­ко лет вел он вой­ну за Нов­го­род с непо­кор­ным пле­мян­ни­ком Ди­мит­ри­ем Алек­сан­дро­ви­чем. По­это­му, став ве­ли­ким кня­зем, Ва­си­лий не по­ехал во Вла­ди­мир, а остал­ся под за­щи­той чу­до­твор­ной ико­ны в Ко­стро­ме, счи­тая это ме­сто бо­лее на­деж­ным на слу­чай но­вых усо­биц.

При­шлось ему за­щи­щать Русь и от внеш­них вра­гов. В 1272 го­ду при оче­ред­ном та­тар­ском на­бе­ге рус­ское вой­ско вы­сту­пи­ло из Ко­стро­мы им на­встре­чу. По при­ме­ру де­да, свя­то­го Ан­дрея Бо­го­люб­ско­го, ко­то­рый брал с со­бой в по­хо­ды чу­до­твор­ную Вла­ди­мир­скую ико­ну Бо­жи­ей Ма­те­ри, князь Ва­си­лий дви­нул­ся в бой с чу­до­твор­ной ико­ной Фе­о­до­ров­ской. Яр­кие лу­чи ис­хо­ди­ли от свя­то­го об­ра­за, по­па­ляя вра­гов; та­та­ры бы­ли раз­гром­ле­ны и из­гна­ны из Рус­ской зем­ли.

Ле­то­пи­си рас­ска­зы­ва­ют, что ве­ли­кий князь Ва­си­лий пи­тал осо­бую лю­бовь к Церк­ви и ду­хо­вен­ству. По­сле му­че­ни­че­ской ги­бе­ли при штур­ме та­та­ра­ми Вла­ди­ми­ра 4 фев­ра­ля 1238 го­да епи­ско­па Вла­ди­мир­ско­го Мит­ро­фа­на дол­гие го­ды Вла­ди­мир­ская епар­хия оста­ва­лась вдов­ству­ю­щей. Это пе­ча­ли­ло ве­ли­ко­го кня­зя Ва­си­лия. В 1274 го­ду при его уча­стии со­сто­ял­ся во Вла­ди­ми­ре боль­шой цер­ков­ный Со­бор. Непо­сред­ствен­ным по­во­дом его яви­лась хи­ро­то­ния во епи­ско­па Вла­ди­мир­ско­го свя­ти­те­ля Се­ра­пи­о­на († 1275), из Пе­чер­ских игу­ме­нов, мит­ро­по­ли­том Ки­рил­лом III († 1282) и со­бо­ром рус­ских свя­ти­те­лей. Со­дер­жа­ние со­бор­ных де­я­ний бы­ло очень ши­ро­ко — это был пер­вый Со­бор в Рус­ской Церк­ви со вре­ме­ни мон­голь­ско­го на­ше­ствия. Мно­го на­ко­пи­лось про­блем и неуря­диц в цер­ков­ной жиз­ни, Рус­ская Цер­ковь толь­ко-толь­ко оправ­ля­лась от по­стиг­ше­го ее бед­ствия. Но глав­ной за­да­чей бы­ло воз­рож­де­ние рус­ской цер­ков­ной пись­мен­но­сти — вос­ста­нов­ле­ние тра­ди­ций древ­не­рус­ско­го «кня­же­ско­го стро­е­ния». Без книг невоз­мож­но бы­ло бы спа­си­тель­ное де­ла­ние Церк­ви, они нуж­ны бы­ли и для Бо­го­слу­же­ния, и для про­по­вед­ни­че­ства, и для ке­лей­но­го вра­зум­ле­ния ино­ков, и для до­маш­не­го чте­ния ве­ру­ю­щих. Тру­да­ми мит­ро­по­ли­та Ки­рил­ла, рус­ских епи­ско­пов и мо­на­стыр­ских ино­ков-книж­ни­ков эта за­да­ча, важ­ней­шая для по­сле­ду­ю­ще­го хри­сти­ан­ско­го про­све­ще­ния Ру­си, бы­ла успеш­но вы­пол­не­на. Со­бор при­нял но­вую ре­дак­цию Корм­чей кни­ги — ос­нов­но­го ка­но­ни­че­ско­го ко­дек­са пра­во­слав­ной цер­ков­ной жиз­ни.

В 1276 го­ду князь Ва­си­лий за­вер­шил свой жиз­нен­ный путь, важ­ней­шие ве­хи ко­то­ро­го бы­ли осе­не­ны бла­го­сло­ве­ни­ем Фе­о­до­ров­ской ико­ны Бо­жи­ей Ма­те­ри. Он умер в Ко­стро­ме и там же об­рел ме­сто по­след­не­го упо­ко­е­ния. Свя­тая ико­на пре­бы­ва­ла с тех пор в Ко­стром­ском со­бо­ре свя­то­го Фе­о­до­ра Стра­ти­ла­та.

Вос­ста­нов­ле­ние па­мя­ти Фе­о­до­ров­ской ико­ны Бо­жи­ей Ма­те­ри и ши­ро­кое рас­про­стра­не­ние ее по­чи­та­ния по всей Рос­сии свя­за­но с со­бы­ти­я­ми на­ча­ла XVII ве­ка — пре­кра­ще­ни­ем Смут­но­го вре­ме­ни. В 1613 го­ду чу­до­твор­ной Фе­о­до­ров­ской ико­ной из Ко­стром­ско­го со­бо­ра был бла­го­слов­лен при из­бра­нии на цар­ство Ми­ха­ил Ро­ма­нов. В па­мять об этом ис­то­ри­че­ском со­бы­тии бы­ло уста­нов­ле­но по­все­мест­ное празд­но­ва­ние иконе Фе­о­до­ров­ской Бо­го­ма­те­ри 14 мар­та. По­яви­лись мно­го­чис­лен­ные спис­ки с Ко­стром­ской Фе­о­до­ров­ской ико­ны, один из пер­вых был за­ка­зан и при­не­сен в Моск­ву ма­те­рью ца­ря Ми­ха­и­ла — ино­ки­ней Мар­фой. Со вто­рой по­ло­ви­ны XVII ве­ка по­лу­ча­ют рас­про­стра­не­ние ико­ны Фе­о­до­ров­ской Бо­жи­ей Ма­те­ри с клей­ма­ми, изо­бра­жа­ю­щи­ми со­бы­тия из ис­то­рии чу­до­твор­но­го об­ра­за.

В 1670 го­ду иеро­ди­а­кон Ко­стром­ско­го Ипа­тьев­ско­го мо­на­сты­ря Лон­гин на­пи­сал «Ска­за­ние о яв­ле­нии и чу­де­сах Фе­о­до­ров­ской ико­ны Бо­го­ма­те­ри в Ко­стро­ме». Не все со­дер­жа­щи­е­ся в ней све­де­ния сов­па­да­ют с из­ло­жен­ны­ми вы­ше, у на­род­ной па­мя­ти, своя хро­но­ло­гия, свои за­ко­ны.

Фе­о­до­ров­ская ико­на — двух­сто­рон­няя. На об­рат­ной сто­роне — об­раз свя­той ве­ли­ко­му­че­ни­цы Па­рас­ке­вы, изо­бра­жен­ной в бо­га­том кня­же­ском оде­я­нии. Пред­по­ла­га­ют, что по­яв­ле­ние об­ра­за Па­рас­ке­вы на обо­ро­те ико­ны свя­за­но с су­пру­гой свя­то­го Алек­сандра Нев­ско­го.

Оригинал иконы хранится в Богоявленском-Анастасиином женский монастыре.

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Феодоровской»

глас 4

Пpише́ствием честны́я Твоея́ ико́ны, Богоотpокови́це,/ обpа́дованный днесь Богохpани́мый гpад Костpома́,/ я́коже дpе́вний Изpа́иль к киво́ту Заве́та,/ пpитека́ет ко изобpаже́нию лица́ Твоего́/ и воплоти́вшагося от Тебе́ Бога на́шего,/ да Твои́м Ма́теpним к Нему́ пpедста́тельством/ пpи́сно хода́тайствуеши всем,/ под сень кpо́ва Твоего́ пpибега́ющим,// миp и ве́лию ми́лость.

(Перевод: Пришествием чтимой Твоей иконы, Богоотроковица, обрадованный сегодня Богохранимый город Кострома, как древний Израиль к киоту Завета, приходит к изображению лица Твоего и воплотившегося от Тебя Бога нашего, да Твоим Материнским к Нему обращением всегда просишь для всех, под защиту покровительства Твоего прибегающих, мир и великую милость.)

 

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Феодоровской»

глас 4

Днесь све́тло красу́ется преимени́тый град Кострома́/ и вся Ру́сская страна́,/ созыва́ющи к весе́лию вся боголюби́выя наро́ды христиа́нския,/ на пресла́вное торжество́ Бо́жия Ма́тере,/ прише́ствия ра́ди чудотво́рнаго Ея́ и многоцеле́бнаго о́браза,/ днесь бо яви́ся нам пресве́тлое вели́кое со́лнце,/ прии́дите, вси Богоизбра́ннии лю́дие, но́вый Изра́иль,/ ко исто́чнику цельбоно́сному,/ источа́ет бо нам неоску́дныя ми́лости Пресвята́я Богоро́дица/ и избавля́ет вся гра́ды и страны́ христиа́нския/ невреди́мы от всех наве́т вра́жиих. / Но, о Всеми́лостивая Госпоже́, Де́во Богоро́дице, Влады́чице,/ спаси́ страну́ на́шу, и архиере́и, и вся лю́ди Твоего́ достоя́ния от всех бед/ по вели́цей Твое́й ми́лости, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Де́во, христиа́ном похвало́.

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Феодоровской»

глас 8

Благода́рственная принося́ще Ти, раби́ Твои́, Богороди́тельнице, о всех,/ и́миже благоде́яла еси́ гра́ду на́шему,/ из глубины́ души́ взыва́ем к Тебе́ и ми́ли ся де́ем:/ не преста́ни, Влады́чице,/ Ма́терними к Сы́ну Твоему́ и Бо́гу на́шему моли́твами/ подава́ти вся блага́я и спаси́тельная всем,/ ве́рою и любо́вию вопию́щим Ти:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

(Перевод: Благодарственные молитвы принося Тебе, рабы Твои, Богородица, за все благие дела, которые Ты сделала городу нашему, из глубины души взываем к Тебе и коленопреклоненно просим: не переставай, Владычица, Материнскими к Сыну Твоему и Богу нашему молитвами подавать всё на благо и во спасение всем, с верой и любовью взывающим к Тебе: «Радуйся, Дева, честь христиан».)

 

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Феодоровской»

глас 8

Притеце́м, лю́дие, вси к ти́хому и до́брому приста́нищу,/ в дом Бо́жия Ма́тере,/ чу́дному о́бразу Цари́цы и Богоро́дицы,/ за неизрече́нную ми́лость Ея́ явле́нному,/ ве́рно припа́дающе и вопию́ще:/ о Всеми́лостивая Влады́чице,/ за спаси́тельное Твое́ смотре́ние,/ чу́днаго о́браза к нам прише́ствие,/ посети́ нас, гре́шных, све́тло сотворя́ющих пра́зднество Твое́,/ укрепи́ страну́ на́шу,/ ди́вно на враги́ побе́ду подаю́щи, и ве́ру утверди́. / Це́рковь Сы́на Твоего́ непоколеби́му соблюди́,/ притека́ющих к Тебе́ спаси́, от вся́ких напа́стей изба́ви,/ сохраня́ющи в ми́ре все Правосла́вие, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

 

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Феодоровской»

О, Пресвята́я Влады́чице Богоро́дице и Присноде́во, Мари́е, еди́ная наде́ждо нам гре́шным! К Тебе́ прибега́ем и Тебе́ мо́лим, я́ко ве́лие и́маши дерзнове́ние пред ро́ждшимся от Тебе́ по пло́ти Го́сподем Бо́гом и Спаси́телем на́шим Иису́сом Христо́м. Не пре́зри слез на́ших, не возгнуша́йся воздыха́ний на́ших, не отри́ни ско́рби на́шея, не посрами́ упова́ния на́шего на Тя, но Ма́терними моле́нии Твои́ми умоли́ Го́спода Бо́га, да сподо́бит нас гре́шных и недосто́йных свободи́тися от грехо́в и страсте́й душе́вных и теле́сных, умре́ти ми́ру и жи́ти Ему́ еди́ному по вся дни живота́ на́шего. О, Пресвята́я Влады́чице Богоро́дице, путеше́ствующим спутеше́ствуй и огражда́й и охраня́й о́ныя, изба́ви плене́нных от плене́ния, свободи́ стра́ждущих от бед, уте́ши су́щих в печа́ли, ско́рбех и напа́стех, облегчи́ нищету́ и вся́ко злострада́ние теле́сное, и да́руй всем вся потре́бная к животу́, благоче́стию и жи́зни вре́менней. Спаси́, Влады́чице, вся стра́ны и гра́ды и сию́ страну́ и сей град, и́мже сия́ чудотво́рная и свята́я ико́на Твоя́ даде́ся во утеше́ние и огражде́ние, изба́ви я́ от гла́да, губи́тельства, тру́са, пото́па, огня́, меча́, наше́ствия иноплеме́нных, междоусо́бныя бра́ни, и отврати́ вся́кий гнев на ны пра́ведно дви́жимый. Да́руй нам вре́мя на покая́ние и обраще́ние, изба́ви нас от внеза́пныя сме́рти, и во вре́мя исхо́да на́шего предста́ни нам я́вльшися, Де́во Богоро́дице, и изба́ви нас от возду́шных мыта́рств, князе́й ве́ка сего́, сподо́би на Стра́шнем Суди́щи Христо́вем ста́ти одесну́ю, и соде́лай нас насле́дники ве́чных благ, да сла́вим вове́ки великоле́пое и́мя Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего со Безнача́льным Его́ Отце́м и Святы́м и Бла́гим и Животворя́щим Его́ Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва вторая Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Феодоровской»

О, Премилосе́рдая Госпоже́, Цари́це Богоро́дице, приими́ смире́нное моле́ние на́ше, и не отри́ни нас, заступле́ние и прибе́жище на́ше, и не возгнуша́йся нас, недо́стойных, но я́ко Милосе́рдая, не преста́ни моля́щи, Его́же родила́ еси́, да да́рует нам проще́ние мно́гих согреше́ний на́ших, да спасе́т нас и́миже весть судьба́ми. Поми́луй нас, Влады́чице, поми́луй нас, несть бо нам спасе́ния от дел. Те́мже ве́рно вопие́м Ти: поми́луй рабы́ Твоя́, и непло́дное се́рдце на́ше покажи́ плодоно́сно благи́х дел. При́зри на нас недосто́йных, Ты бо упова́ние и покро́в наш, жизнь и свет се́рдцу на́шему. Я́ко Невече́рний Свет от чре́ва Твоего́ воздви́гшая, озари́ ду́шу на́шу, Чи́стая, и отжени́ вся́ку мглу се́рдца на́шего. Да́руй нам умиле́ние, покая́ние и сокруше́ние серде́чное. Сподо́би нас по вся дни живота́ на́шего твори́ти во́лю Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего и во всем благоугожда́ти Ему́ Еди́ному. О, Богома́ти, не преста́ни моля́щи Ро́ждшагося от Тебе́ за вся притека́ющия с ве́рою к сему́ чудотво́рному о́бразу Твоему́ и подава́й им ско́рую по́мощь и утеше́ние в ско́рбех, и напа́стех, и злострада́ниих, изба́ви их от клеветы́ и зло́бы челове́ческия, от враг ви́димых и неви́димых, и вся́кия ну́жды и печа́ли. Спаси́ оте́чество на́ше, град сей и вся гра́ды и страны́ от вся́ких бед и нужд, и сотвори́ ми́лостива нам бы́ти Бо́га на́шего, отврати́ вся́кий гнев Его́ на ны дви́жимый и изба́ви ны от належа́щаго и пра́веднаго Его́ преще́ния. О, Боголюби́вая Влады́чице, А́нгелов украше́ние, му́чеников сла́во и всех святы́х ра́досте, с ни́ми моли́ Го́спода, да сподо́бит нас в покая́нии сконча́ти живота́ на́шего тече́ние. В сме́рти же час, Пресвята́я Де́во, изба́ви нас от вла́сти бесо́вския и осужде́ния, и отве́та, и стра́шнаго испыта́ния, и мыта́рств го́рьких, и огня́ ве́чнаго, да, сподо́бльшеся сла́внаго Ца́рствия Бо́жия, велича́ем Тя и сла́вим вопло́щшагося от Тебе́ Христа́ Бо́га на́шего, Ему́же сла́ва со Отце́м и Святы́м Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑