Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 13 ноември...
Голготски кръст

31 октомври по църковния календар - Свв. апостоли Стахий, Ампилий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул от 70-те апостоли. Св. мъченик Епимах. Св. преподобни Спиридон и Никодим, Киево-Печерски просфорници Прочетете повече за Светията ТУК

1912 г. - Българските войски влизат в Дедеагач Прочетете повече за битката ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 19.12.2012 г. / 20:59:15 
Вяра
02.01 по еретическия, †20 декември по църковния календар - Св. свещеномъченик Игнатий Богоносец - Игнажден. Св. преподобни Йоан Кронщадски. Св. Филогоний, епископ Антиохийски. Св. Даниил, архиепископ Сръбски

image

Страдание на свети свещеномъченик Игнатий Богоносец

По времето, когато Траян се възкачил на римския престол, епископ в Антиохийската църква бил свети Игнатий Богоносец по название и по дела, който приел епископията след свети Евод, приемника на апостол Петър. За този божествен Игнатий се разказва, че когато бил малко дете, а Господ Иисус Христос живял на земята с хората и учел народа за Царството Божие, веднъж родителите на Игнатий стоели сред народа и слушали Божиите словеса, излизащи от устата на Спасителя, като били взели и детенцето си със себе си. Като погледнал към тях, Господ повикал при себе си отрока Игнатий, изправил го посред народа, прегърнал го и като го взел на ръце, рекъл:

- “Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”, и “който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема”.

Така свети Игнатий бил наречен Богоносец, защото бил носен на ръце от Въплътения Бог, а също и защото носел Бога в сърцето си и в устата си, бидейки съсъд, подобен на свети апостол Павел, съсъд избран, за да носи името Божие пред народите и царете. Отначало той бил ученик на свети Иоан Богослов, заедно със свети Поликарп, епископ Смирненски. След това бил поставен от съвета на всички свети апостоли за епископ в Антиохия, където по-рано от другите места се появило името християни. Поемайки управлението на църквата, той проповядвал благочестието, без да щади силите си, като проявявал във всичко апостолска ревност. Този свят иерарх въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора, подобно на ангелските ликове, защото, като се сподобил с Божествено откровение, той видял как ангелските ликове пеели на смени: когато единият лик пеел, другият мълчал, а когато пеел другият лик, първият слушал; когато единият лик свършвал песента, другият започвал; по такъв начин ангелските ликове прославяли Света Троица, като сякаш си предавали песнопението един на друг. Като получил това откровение, свети Игнатий въвел този ред за пеене на свещените песнопения отначало в своята Антиохийска църква, а оттук този прекрасен чин бил възприет и от всички църкви. Този Богоносен архиерей бил добър ръководител на църковните чинове и съвършен служител на Христовите тайнства”, а после и мъченик, даден да бъде разкъсан от зверовете, за което ще бъде казано по-нататък.

Цар Траян удържал победа в тежка война със скитите. Предполагайки, че е станал победител над враговете с помощта на езическите си богове, Траян пожелал да им благодари за това с повсеместни жертви, та и в бъдеще боговете благополучно да устройват войните и царуването му. Тогава било повдигнато жестоко гонение против християните. Царят узнал, че християните не само не желаят да принесат жертви на езическите богове, но и ги хулят и изобличават лъжливостта им, и затова наредил навсякъде да бъдат убивани християните, които не се подчинят на повелята му. А когато този цар се отправил на друга война - против арменците и партяните, случило му се да отседне в Антиохия, и тук свети Игнатий Богоносец бил наклеветен пред него за това, че почита като Бог Христа, съден на смърт от Пилат и разпънат на кръст, и че установява закони за запазване на девството, за презрение към богатството и към всичко, което е приятно в този живот. Като чул това, Траян повикал светеца и пред целия си синклит му казал:

- Ти ли се наричаш Богоносец и се противиш на нашата заповед и развращаваш цяла Антиохия, като я водиш след твоя Христос?

Божественият Игнатий отговорил:

- Да, аз съм.

Царят попитал:

- Какво означава названието ти “Богоносец”?

Светецът отвърнал:

- Богоносец е този, който носи Христа Бога в душата си.

- Значи, ти носиш твоя Христос в себе си? - попитал царят.

Светецът отвърнал:

- Наистина Го нося, защото в словото Божие е написано: “ще се поселя в тях и ще ходя между тях”.

Царят казал:

- Значи, според теб, ние не носим винаги нашите богове в паметта си и невинаги ги имаме за помощници против враговете?

Богоносецът отвърнал:

- Горко ти, че наричаш идолите богове, защото Един е Истинският Бог, Създателят на небето и земята, и на морето, и на всичко, което се намира в тях, Един е Господ Иисус Христос, Синът Божий, Единородният, и царството Му не ще има край. Ако Го беше познал, царю, тогава и багреницата ти, и венецът, и престолът ти щяха да бъдат още по-могъщи.

- Игнатий! - казал царят. - Остави това, което говориш, и чуй по-добре думите ми: ако желаеш да ми угодиш и да бъдеш в числото на приятелите ми, принеси с нас жертва на боговете и в същия час ще станеш първосвещеник на великия Дий и ще бъдеш наречен баща на царския съвет.

Светият отговорил:

- Каква ще е ползата ми да ставам първосвещеник на Дий, когато аз съм архиерей на Христа, Комуто винаги принасям хвала и се старая всецяло да се принеса в жертва, за да имам в себе си подобие на доброволната Му смърт?

Царят казал:

- Кому искаш да се принесеш в жертва? Да не би да е на Този, Който е бил прикован към кръста от Пилат Понтийски?

Светият отвърнал:

- Нека бъда жертва на Този, Който е приковал греха към кръста, съкрушил е началника на греха - дявола, и чрез кръста е победил цялата му сила.

Царят казал:

- Игнатий, струва ми се, че нямаш здрав ум и правилно разсъждение. Ти не би се прелъстил така от християнските писания, ако беше разбрал добре колко изгодно е човек да се подчинява на царската воля и да принася с всички жертви на боговете.

Като се въодушевил още повече, Богоносецът рекъл:

- Дори и да ме дадеш да бъда изяден от зверовете или да ме разпънеш на кръст, или да ме предадеш на меч или на огън, пак никога не ще принеса жертви на бесовете. Не се боя от смъртта и не търся временни блага, но желая само вечните, и по всякакъв начин се стремя само към това, да отида при Христос, моя Бог, Който благоизволи да умре за мен.

Тогава участващите в синклита, като желаели да изобличат Игнатий в заблуждение, казали:

- Ето, ти казваш, че твоят Бог е умрял; как мъртвият може да помогне на някого, а още повече умрелият от позорна смърт? А нашите богове се считат за безсмъртни и наистина са безсмъртни.

Богоносецът отговорил:

- Моят Господ и Бог, Иисус Христос, станал човек заради нас и заради нашето спасение, доброволно приел разпъване на кръст, смърт и погребение, после възкръснал в третия ден, низвергнал и съкрушил силата на врага, възнесъл се на небесата, откъдето бил слязъл, за да ни вдигне от падението и отново да ни въведе в рая, от който сме били изгонени, и ни дарувал повече блага, отколкото сме имали по-рано. Нито един от почитаните от вас богове не е сторил подобно нещо; като били зли и беззаконни човеци и извършили много пагубни дела, те оставили на безумните люде само някаква нищожна представа за божеството си. А когато после покривалото на лъжата паднало от тях, станало явно какви са били и колко позорно са завършили съществуването си.

Щом свети Игнатий казал това, царят, като се боял да не би той още повече да посрами боговете им, наредил да го отведат в тъмницата. А самият цар не спал през цялата нощ, размишлявайки с какво смъртно наказание да лиши от живот Игнатий, и намислил да го осъди на изяждане от зверовете, като счел тази смърт за най-жестока. На сутринта той обявил това пред съвета; всички се съгласили, но го посъветвали да не предава Игнатий на зверовете в Антиохия, за да не се прослави сред съгражданите си, като приеме мъченическа кончина за вярата си и за да не би другите, като го гледат, да укрепнат в християнството. Затова казали, че трябва да се отведе в окови в Рим и там да бъде предаден на зверовете; като бъде измъчен от дългия път, там смъртното наказание щяло да бъде още по-тежко за него, а и никой от римляните нямало да узнае кой е бил той; щели да помислят, че е загинал някой злодей и след него нямало да остане никакъв спомен. Този съвет бил угоден на царя и той произнесъл смъртната присъда на Игнатий, според която той трябвало да бъде разкъсан от зверове в Рим по време на празник, пред очите на целия народ. Така светият бил осъден от нечестивите да стане като че ли зрелище на Ангели и на човеци.

Щом чул тази присъда, Богоносният Игнатий възкликнал:

- Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да засвидетелствам всеотдайната си любов към Теб и че благоволи да ме свържеш с железни вериги също като Твоя апостол Павел.

С радост възложил той оковите върху себе си, сякаш били прекрасна огърлица от бисери - драгоценно украшение, с което желаел да възкръсне в бъдещия живот. Царят тръгнал на война, а божественият страдалец, окован в тежки окови, бил предаден на десет жестоки и немилосърдни воини и отправен за Рим. На излизане от Антиохия той усърдно се помолил за Църквата и поверил стадото си на Бога. Всички вярващи плачели и горчиво ридаели за него, а други, привързани с гореща любов, тръгнали след него на път. На морското пристанище в Селевкия, недалеч от Антиохия, свети Игнатий се качил с воините на кораб, който трябвало да мине покрай бреговете на Мала Азия и след дълго и опасно плаване да пристигне в Смирна. Тук Игнатий срещнал и приветствал божествения апостол и свой съученик свети Поликарп, епископ Смирненски, и се утешил в боговдъхновена беседа с него, като се радвал за веригите си и се гордеел с оковите си. Защото, какво би могло да бъде най-доброто украшение за него, ако не тези вериги, в които той бил окован за своя Господ? Видял се също и с други епископи, презвитери и дякони, които се стичали при него от всички азиатски църкви и градове, желаейки да го видят и да чуят божествени слова от устата му. Като утвърдил християните във вярата със словото и примера си, увещавайки ги най-вече да се пазят от възникналите и разпространилите се тогава ереси и строго да се придържат към апостолските предания, свети Игнатий помолил Поликарп и цялата Църква да се помоли за него, по-скоро да стане храна на зверовете и да се яви пред лицето на Господа, към Когото се стремяла душата му. Като видял, че те са смутени и не желаят смъртта му и раздялата с него, свети Игнатий се изплашил, че и тези вярващи, които са в Рим, също ще се смутят, няма да се съгласят той да бъде предаден на зверовете и ще му поставят някаква преграда, може би ще вдигнат ръце срещу тези, на които е наредено да го дадат на зверовете и с това ще му затворят отворената врата на мъченичеството и желаната смърт. Затова той решил да им изпрати просба да се помолят за него, да не се прекъсва пътят на страданията му, но по-скоро да бъде разкъсан от зверовете и да премине при своя възлюбен Владика. Написал следното:

“Игнатий Богонесц до църквата, помилвана от величието на Всевишния Отец и Единородния Негов Син Иисус Христос, възлюбена и просветена по волята на Този, Комуто е благоугодно всичко, извършено поради любов към Иисуса Христа, нашия Бог - до църквата, председателстваща в столицата на римската област, богодостойна, достославна, достоблажена, достохвална, достожелана, чиста и първенствуваща в любовта, Христоименна, Отцеименна, която и приветствам в името на Иисуса Христа, Сина на Отца, - до тези, които по плът и по дух са съединени помежду си с всяка Негова заповед, неразделно са получили пълнотата на благодатта Божия и са чисти от всякакъв чужд цвят, желая премного да се радвате в Иисуса Христа, нашия Бог. - По молитва към Бога получих това, за което много се молих - да видя богодостойните ви лица. Свързан за Христа, надявам се да ви целуна, ако волята Божия ме удостои да достигна края. Началото е положено добре: ще се сподобя ли с благодатта безпрепятствено да получа моя жребий? Понеже се боя от вашата любов, да не би тя да ми навреди; защото за вас е лесно това, което искате да сторите, а за мен ще бъде трудно да достигна Бога, ако ме съжалите. Желая да угаждате не на човеци, а на Бога, както и правите. Защото нито аз вече ще имам такъв удобен случай да достигна Бога, нито пък вие - да ознаменувате с най-добро дело, като мълчите. Ако мълчите за мен, аз ще бъда Божий, а ако проявите любов към плътта ми, аз ще трябва отново да стъпя на попрището. Не правете за мен нищо повече, за да бъда пожертван за Бога сега, когато жертвеникът е вече готов, и тогава с любов съставете хор и възпейте хвалебна песен на Отца в Христа Иисуса, че Бог е удостоил епископа на Сирия да го повика от изток на запад. Прекрасно е за мен да отпътувам от света към Бога, за да възсияя в Него. Вие никога на никого не сте завиждали, и другите учите на това. Желая да потвърдите на дело това, което преподавате в наставленията си. Само изпросете за мен от Бога вътрешна и външна сила, така че не само да говоря, но и да желая, и не само да се наричам християнин, но да бъда такъв и на дело. Ако аз наистина се окажа такъв, тогава мога и да се нарека християнин, и само тогава ще мога да бъда истински верен, когато светът няма повече да ме вижда. Нищо видимо не е вечно: “видимото е временно, а невидимото - вечно”. Нашият Бог Иисус Христос се явява в по-голяма слава, когато е в Отца. Християнството не е в мълчаливо убеждение, но във величието на делото, особено когато светът го ненавижда. Пиша до църквите и известявам всички, че доброволно умирам за Бога, стига само да не ми попречите. Умолявам ви: не ми оказвайте неблаговременна любов. Оставете ме да стана храна на зверовете и чрез тях да достигна Бога. Аз съм пшеница Божия: нека ме смелят зъбите на зверовете, за да стана чист хляб Христов. По-добре приласкайте тези зверове, за да станат те мой гроб и да не оставят нищо от тялото ми, та след смъртта ми да не бъда в тежест никому. Тогава наистина ще бъда ученик на Христа, когато светът няма да вижда дори и тялото ми. Молете се за мен на Христа, посредством тези зъби да стана жертва Богу. Не ви заповядвам като Петър и Павел. Те са апостоли, а аз - осъден; те са свободни, а аз и досега още съм роб. Но ако пострадам - ще бъда свободник на Иисуса и ще възкръсна свободен в Него. А сега във веригите си се уча да не пожелавам нищо мирско или суетно. По пътя от Сирия за Рим, по суша и по море, нощем и денем аз вече се боря със зверове, понеже съм свързан с десет леопарда, тоест с отряд воини, които от оказваните им благодеяния стават още по-зли. Чрез оскърбленията им ставам още по-убеден, ала с това не се оправдавам. О, дано не се лиша от приготвените за мен зверове! Моля се, те със стръв да се нахвърлят върху мен. Ще ги примамя, за да ме погълнат веднага, а не да се уплашат и да не ме докоснат, както стана с някои. А ако не поискат доброволно, ще ги принудя. Простете ми, аз зная кое е полезно за мен. Едва сега започвам да бъда ученик. Нито видимото, нито невидимото - нищо не може да ме удържи да отида при Иисуса Христа. Нека дойдат върху мен огън и кръст, тълпи зверове, разсичания, разкъсвания, раздробяване на кости, отсичане на членове, съкрушаване на цялото тяло и лютите мъчения на дявола - само да достигна Христа. Никаква полза не ще ми донесат нито удоволствията на света, нито царствата на този век. За мен е по-добре да умра за Иисуса Христа, отколкото да царувам над цялата земя: “каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?. Него търся, умрелия за нас, Него желая, възкръсналия за нас. Имам предвид изгодата: простете ми, братя! Не ми пречете да живея, не ми желайте смъртта. Искам да бъда Божий: не ме давайте на света. Пуснете ме към чистата светлина: като се явя там, ще бъда човек Божий. Позволете ми да бъда подражател на страданията на моя Бог. Който сам Го има в себе си, нека разбере какво желая, и като види какво ме занимава, нека ми окаже съчувствие. Князът на този век иска да ме съблазни и да разруши желанието ми, устремено към Бога. Нека никой от вас, които се намирате там, не му помага. По-добре бъдете мои, тоест Божии. Не бъдете такива, които призовават Иисуса Христа, а обичат света. Завистта да не обитава във вас. И ако дори лично аз започна да ви моля за друго, не ме слушайте: вярвайте повече на това, което ви пиша сега. Пиша ви жив, горейки от желание да умра. Любовта ми се разпъна и в мен няма огън, обичащ материята (веществото), но има жива вода, говореща в мен, която ми повелява отвътре: “Върви при Отца.” Няма сладост за мен в тленната храна, нито в удоволствията на този живот. Желая Божия хляб, небесния хляб, хляба на живота, който е плътта на Иисуса Христа, Сина Божий, родил се в последните времена от семето на Давид и Авраам. Желая и Божието питие - Неговата кръв, която е нетленна любов и живот вечен. Не искам повече да живея живота на човеците. А това ще стане, стига да поискате. Поискайте, моля ви, та и вие да намерите благоволение за себе си. Моля ви с това кратко писмо. Повярвайте ми; а Иисус Христос - нелъжливите уста, с които истински е говорил Отец - ще ви открие, че казвам истината. Молете се за мен да достигна желаната цел. Не по плът ви написах това, но по разум Божий. Ако пострадам, значи сте ме възлюбили: а ако не бъда удостоен, значи сте ме възненавидели. Споменавайте Сирийската църква в молитвите си: сега вместо мен неин пастир е Бог. Само Иисус Христос и вашата любов ще епископстват в нея. А аз се срамувам да се нарека един от членовете ѝ, тъй като съм недостоен за това, понеже съм изверг и съм последен от тях. Но ако достигна Бога, то, по милостта Му, все нещо ще стана. - Поздравяват ви духът ми и любовта на църквите, които в името на Иисуса Христа ме приеха не като преходящ. Защото дори и тези църкви, които не се намираха на пътя на плътското ми странстване, излязоха да ме посрещнат в града. Пиша ви това от Смирна чрез достоблажените ефесяни. При мен заедно с мнозина други е и Крок - силно желано за мен име. Мисля, че вече познавате тези, които за слава Божия се отправиха преди мен от Сирия към Рим: кажете им, че съм близо. Всички те са достойни за Бога и за вас: вие трябва във всичко да ги успокоите. - Написах ви това девет дни преди септемврийските календи, тоест на 23 август. Укрепявайте се в търпението на Иисуса Христа. Амин.”

Свети Игнатий изпратил това послание по неколцина от съпровождащите го ефески християни, които се отправили към Рим по най-краткия път. След известно време и самият светец, съпроводен от воините, напуснал Смирна и пристигнал в Троада. Тук той получил радостната вест, че гонението в Антиохия е утихнало и мирът в Църквата е възстановен. Като споменавал осиротялата си Църква във всичките си молитви, той помолил и всички вярващи да се молят за нея; и колкото по-силна била радостта му за спокойствието на паството му, толкова по-благодушно вървял той срещу смъртта. В такова разположение на душата той написал послания до филаделфийци (в Килисирия) и до смирненци, в които подбуждал християните да вземат дейно участие в радостното за антиохийската църква събитие; написал и частно послание до свети Поликарп, епископ Смирненски, като го помолил да изпрати в Антиохия някого от духовенството, за да утеши тамошната църква и му поръчал да напише до другите църкви и те да сторят същото. От Троада свети Игнатий отплавал към Неапол (в Македония), преминал пеша през Филипопол и Македония, като по пътя посещавал храмовете и в тях поучавал, наставлявал и ободрявал немощните братя, и повелявал на всички да прекарват живота си добре и трезвено. Като преминал Епир и пристигнал в Епидамна, свети Игнатий отново се качил на кораб и отплавал към Италия през Адриатическо и Тиренско море. Щом видял отдалеч Путеола (град в Кампания), той пожелал да слезе там на сушата, за да отиде в Рим по същия път, по който някога апостол Павел вървял към подобен подвиг. Но силен вятър не допуснал кораба до брега и след едно денонощие свети Игнатий пристигнал в пристанището Порт, недалеч от Рим. Воините бързали към Рим, за да успеят да заварят зрелищата, които вече приближавали към края си. Междувременно мълвата за пристигането на Антиохийския епископ се разпространила и насъбралите се християни го посрещнали, пълни с радост и с дълбока скръб. Някои се надявали да уговорят народа да се откаже от кървавото зрелище - смъртта на праведния мъж. Но свети Игнатий ги помолил от любов към него да не вършат това и като преклонил колене заедно с присъстващите братя, се помолил на Божия Син за църквите, за прекратяване на гоненията и за запазване на взаимната любов между братята християни. След това той бил отведен в Рим и предаден заедно с царското предписание на градския епарх. Последният, като видял Игнатий Богоносец и като прочел царското писмо, веднага наредил да приготвят зверовете. Настъпил празничният ден и светият бил заведен на мястото на екзекуцията; целият град се събрал на това зрелище, защото слухът, че Сирийският епископ ще бъде даден на зверовете, бил преминал навсякъде. Изправен на арената, светият се обърнал със светло лице към народа, с мъжествена душа и радвайки се, че приема смърт за Христа, и рекъл с висок глас:

- Римски мъже, които гледате настоящия ми подвиг! Знаете, че не заради някакво злодеяние приемам това наказание и не за някакво беззаконие съм осъден на смърт, но заради Единия мой Бог, от любов към Когото съм обладан и към Когото силно се стремя. Аз съм Негова пшеница и ще бъда смлян от зъбите на зверовете, за да стана чист хляб за Него.

Веднага щом светият изрекъл това, срещу него били пуснати лъвове. Като се нахвърлили веднага върху светеца, те го разкъсали и го изяли, като оставили само по-големите кости. И се изпълнило желанието на светия, зверовете да станат негов гроб, и Бог допуснал това да стане поради желанието на Своя угодник. Заради славата на Своето Свято Име Той би могъл да загради устата на лъвовете пред него, както пред свети пророк Даниил в ямата и пред света Текла също по време на смъртно наказание, обаче не сторил това, като решил, че е по-добре да изпълни желанието и просбата на Своя раб, отколкото да прослави всемогъщата Си сила. Такава била кончината на свети Игнатий Богоносец, такъв бил подвигът му, такава била любовта му към Бога.

Когато зрелището завършило, вярващите от Рим, до които светият бил писал от Смирна и някои от пристигналите с него, събрали останалите кости на мъченика и като плачели неутешимо за него, ги положили с чест в специално място извън града, в двадесетия ден на декември 107 година.

“Като видяхме това със собствените си очи - разказват свидетелите на мъченичеството на свети Игнатий, - прекарахме цялата нощ у дома в сълзи и с коленопреклонение и молитва просихме Господа да ни утеши за случилото се. Когато после заспахме за малко, някои от нас видяха как свети Игнатий изведнъж се яви при нас и ни прегръщаше, други го видяха да се моли за нас, а трети - облят в пот, сякаш след огромен труд, и предстоящ пред Господа. Като видяхме с радост това и като съгласувахме сънните видения, ние възпяхме хвала на Бога, Подателя на благата, облажихме светия мъж и отбелязахме деня и годината на кончината му, та като се събираме в деня на мъченичеството му, да имаме общение с Христовия подвижник и доблестен мъченик.”

Като узнал за кончината на свети Игнатий, за мъжественото му великодушие и за това, как той без боязън и с радост отишъл на смърт за Бога, своя Христос, цар Траян съжалил за смъртта му. А като чул, че християните са добри и кротки люде, живеят въздържано, обичат чистотата, въздържат се от всякакви лоши дела, водят непорочен живот и в нищо не са противни на царството му, само дето нямат много богове, а почитат само Христос, Траян не наредил да ги издирват, за да бъдат избивани, но им позволил да живеят на спокойствие. След това честните останки на свети Игнатий Богоносец били пренесени със слава в Антиохия за защита на града, за изцеление на болните и за веселие на цялото стадо на този пастир, за слава на Бога, Единия в Троица, прославян от всички во веки. Амин.

Тропарь священномученика Игнатия Богоносца

глас 4

Апостольских нравов подражателю/ и престола их снаследниче,/ архиереев удобрение/ и мучеников славо, богодухновенне,/ на огнь, и меч, и звери дерзнул еси веры ради/ и, слово истины исправляя, до крове пострадал еси,/ священномучениче Игнатие,/ моли Христа Бога// спастися душам нашим.

Кондак священномученика Игнатия Богоносца

глас 3

Светлых подвиг твоих светоносный день/ предпроповедует всем в вертепе Рожденнаго:/ Сего бо жаждая от любве насладитися,/ потщался еси от зверей снеден быти,/ сего ради и Богоносец нареклся еси,// Игнатие всемудре.

 

В памет на свети Филогоний, епископ Антиохийски

Блаженият Филогоний от ранна възраст с усърдие изучавал Божествените книги и с Божията помощ се запознал в съвършенство с тях; като си поставил за ръководно правило Евангелското учение, той просиял със светостта на живота си. Филогоний имал жена и дъщеря. По професия бил адвокат и постоянно посещавал съдилището: тук винаги защитавал обидените хора, като им подавал ръка за помощ и излизал против притеснителите на вдовиците и сирачетата, бедните и сиромасите. И просиял с добродетелното си житие. След смъртта на съпругата си бил възведен на архиерейската катедра. По това време в християнската Църква имало голяма бъркотия: макар че тогава гоненията на езичниците над християните се прекратили, над Църквата се разразили още по-свирепи бури, сиреч започнали еретически вълнения.

Като добър пастир епископ Филогоний добре стоял на стража на паството си и с мъдростта си пресичал тези смутове, като изследвал и опровергавал еретическото красноречие. Затова го почел с похвала и свети Иоан Златоуст, който говори за него с големи подробности. И така, като водил благочестив ангелски живот и като управлявал богоугодно повереното му духовно стадо, свети Филогоний се преставил с мир в преславните обители на Небесния Отец.

 

imageСвети Даниил, архиепископ Сръбски

Святитель Даниил Сербский, единственный сын богатых и знатных родителей, был приближенным сербского короля Стефана Уроша Милютина. Отказавшись от светской карьеры, он принял пострижение от игумена монастыря во имя святителя Николая в местечке Кончул на берегу реки Ибра. Подвижническая жизнь инока Даниила была примером для всей братии. Архиепископ Сербский Евстафий рукоположил его во пресвитера и принял в свою келлию. Когда же пришло время выбирать игумена в Хилендарский монастырь на Святой Горе Афон, то назначение получил святой Даниил. Игуменствовать святому пришлось в то тяжелейшее для Святой Горы время, когда изгнанные из Палестины крестоносцы, смешавшись с арабами, расхищали и грабили афонские монастыри, "не щадя никакой святыни". Святой Даниил мужественно пребывал в Хилендарском монастыре, который перенес и штурмы, и осаду, и голод. Когда на Святой Горе воцарился мир, святой сложил с себя игуменство и удалился на полное безмолвие в келлию святого Саввы Сербского (в Карее). Во время междоусобной войны Уроша Милютина с братом Стефаном Драгутином подвижник был вызван в Сербию и примирил братьев. На родине Даниил был посвящен в епископа Банского и поставлен настоятелем знаменитого монастыря святого Стефана - королевской сокровищницы. Закончив в Банске постройку кафедрального храма во имя святого апостола и архидиакона Стефана, святой Даниил снова вернулся к иноческим подвигам на Святую Гору.

В другой раз святитель был призван с Афона в 1325 году для возведения во архиепископа Сербского, состоявшегося на праздник Воздвижения Креста Господня. В торжестве приняли участие прот Святой Горы Гарвасий и святогорские старцы. Архиепископ Даниил был примером благочестия, мудрым архипастырем. Совершенная нестяжательность, неустанные заботы и труды о нуждах Церкви и паствы и благолепии святых храмов отличали его святительское служение. В 1335 году в Дечах святитель воздвиг храм в честь Вознесения Господня, один из лучших христианских памятников Сербии. Собрав сведения о прошлом Сербии, святитель составил "Родослов", где описал жизнь сербских властителей и сербских первосвятителей. Еще при жизни святитель Даниил удостоился дара чудотворений и исцелений. После четырнадцати лет архиепископского служения святитель Даниил отошел ко Господу 19 декабря 1338 года.

Тропарь святителя Даниила, архиепископа Сербского

глас 3

Чудо явися извещения,/ делами добродетелей Божиих возсиял еси,/ монашествующих лики упасл еси,/ архиерейская седалища утвердил еси,/ еретическаго нападения не усумневся,/ Церковию Христовою управляя,/ преподобне отче, Данииле премудре,/ умер, яко спя,/ тело же твое цело и нетленно соблюдено бысть,/ и подает цельбы болящим от различных недугов,/ и демоны прогоняет. Сего ради молим тя: моли спастися душам нашим.

Кондак святителя Даниила, архиепископа Сербского

глас 8

Возбранному и дивному нашел земли светильнику днесь любовию притекаем/ и песнь тебе, Богоносе, плетем,/ яко имущему дерзновение ко Господу:/ избави нас от многообразных обстояний, да зовем ти:/ радуйся, утверждение отечеству нашему и великий покровителю обители своея.

image

 

 

 

image

Видението на св. Иоан Кронщадски 

"И ето, виждам тълпи народ – търкалящи се, умиращи от глад – пасящи трева, ядящи земя, един-другиго ядящи се, - а кучета подбираха между труповете. Навсякъде страшно зловоние, кощунство. Господи, спаси ни и в светата Христова вяра ни укрепи, ние сме слаби и немощни без вяра! Ето, старецът отново ми каза: "Виж там! " И ето – гледам – цяла планина от разни книги, малки и големи. Между тези книги пълзяха смрадни червеи, те пъплеха и разнасяха страшно зловоние. Попитах: "Какви са тия книги, отче? " Той отвърна: "Безбожни, еретически, които заразяват всички човеци, целия свят с богохулни учения". Старецът докосна с края на тояжката си тези книги и те изгоряха и вятърът отвя праха им.
След това видях църква, а около нея разпилени много поменици с имена на починали. Наведох се взема един от тях и да прочета написаните на него имена, но старецът каза, че тези поменици лежат така от много години, а свещениците са забравили от нехайство да ги изчетат, макар че покойниците непрекъснато викат някой да се помоли за тях, но няма кой. Попитах: "Тогава кой ще се помоли за тях? " – "Ангелите" – каза старецът. Прекръстих се. "Помени, Господи, душите на починалите Твои раби в Твоето Царство! "
Отминахме нататък. Старецът вървеше бързо, едва смогвах да го догонвам. Изведнъж той се обърна и каза: "Виж! " И ето, идва тълпа от хора, преследвани от страшни бесове, които жестоко ги биеха и бодяха с дълги копия, вили и куки. "Какви са тия хора? " – попитах. "Това са отпадналите от вярата и от Светата Апостолска Съборна Църква и приели еретическата живообновленческа вяра". Тук видях епископи, свещеници, дякони, миряни, монаси, монахини – приели брак и живели развратно. Тук бяха безбожници, чародеи, блудници, пияници, сребролюбци, еретици, отстъпници от Църквата, сектанти и др. Те имаха страшен и ужасен вид: лица черни, от устата им излизаше пяна и зловоние, и страшно викаха, но бесовете ги биеха жестоко и ги тласкаха в дълбока пропаст. Оттам идваше смрад, дим, огън и зловоние. Прекръстих се: "Избави, Господи, и помилуй, страшно е всичко, което видях. "
След това видях, че идват много хора - стари и млади, всички в червени дрехи, и носещи огромни червени звезди, петолъчна, и на всеки връх седяха по 12 бесове, а в средата се беше разположил сам сатаната – със страшни рога и крокодилски очи, с лъвска грива и страшна паст, с големи зъби и с уста изригваща зловонна пяна. Целият народ крещеше: "На крак, о парии презрени... " Появиха се много бесове, всичките червени и дамгосваха народа, слагайки печат на челото и на ръката във вид на звезда. Старецът каза, че това е печатът на антихриста. Силно се изплаших, прекръстих се и си казах молитвата: "Да възкръсне Бог". И всичко изчезна като дим.
Изведнъж старецът махна с ръка във въздуха три пъти кръстообразно. И ето, видях много трупове и реки от кръв. Ангели летяха над телата на убитите и едва успяваха да поднесат християнските души пред престола Божий, и пееха: "алелуя". Страшно беше да се гледа всичко това. Горко плачех и се молех. Старецът ме взе за ръка и ми каза: "Не плачи! Това трябваше да стане заради нашето маловерие и окаянство. И ще просияят още много мъченици за Христа, и това са ония, които няма да приемат антихристовия печат. "
След това старецът се помоли, прекръсти се три пъти на изток и каза: "Ето, изпълни се пророчеството на Даниил. Мерзостта на запустението настъпи. " И видях Йерусалимския храм, а на купола -звезда. Около храма се тълпяха милиони човеци и всеки напираше да влезе вътре. Поисках да се прекръстя, но старецът задържа десницата ми и каза: "Това е мерзостта на запустението".
Влязохме в храма, където имаше много народ. И ето виждам престол посред храма. Около него горяха, в три редици, смолени свещи с черен пушек, а на престола седеше в ярко червена порфира ВСЕМИРНИЯ УПРАВНИК КАТО ЦАР, на главата му блестеше златна корона с брилянти и звезда. Попитах стареца: "Кой е този? " Той каза: "Това е антихристът! " Висок на ръст, с очи черни като въглени, с черна клинообразна брада, с лице свирепо, хитро и лукаво – звероподобно, с орлов нос. Изведнъж антихристът стана от престола, изправи се в цял ръст, издигна високо глава и протегна дясната си ръка към народа – на пръстите му имаше нокти, като на тигър, - и заръмжа със своя зверски глас: Аз съм ваш бог, цар и управник. Които не приемат моя печат, веднага ще умрат още тук. " Всички паднаха на колене и се поклониха на антихриста и приеха неговия печат на челото. Но някои смело дойдоха при него и гръмко възклицаваха: "Ние сме християни, вярваме в Господа нашего Иисуса Христа! " Тогава за един миг проблесна мечът на антихриста и главите на християнските юноши се търкулнаха, и се проля кръв за вярата Христова. Ето, водеха девойки, жени и малки деца. При техния вид антихристът още повече се разсвирепя и закрещя: "Смърт за тях! Тези християни са мои врагове – смърт за тях! " Веднага ги убиха. Главите им се търкулнаха на пода и се проля православна кръв из целия храм.
След това доведоха при антихриста десетгодишно момче на поклонение и му казаха: "Падни на колене! ", но момчето смело пристъпи към престола на антихриста и изповяда: "Аз съм християнин и вярвам в Господа нашего Иисуса Христа, а ти си изчадие адово, слуга на сатаната, ти си антихристът. " "Смърт! ", със страшен див рев зарева синът на погибелта. Всички паднаха пред него на колене. Неочаквано хиляди гърмежи проехтяха, и хиляди мълнии – небесни огнени стрели – полетяха и поразиха слугите на антихриста. А най-голямата стрела – огнена, кръстообразна – полетя от небето и удари антихриста в главата. Той махна с ръка и падна, короната полетя от главата му и се разсипа на прах, и милиони птици полетяха и кълвява труповете на нечестивите антихристови слуги.
След това старецът ме благослови, посочи с ръка на изток, и каза: "Отивам натам". Аз паднах на колене, поклоних му се и видях, че той бързо се отдалечава от земята. Извиках: "Как се казваш, чудни старче? " "Серафим! " – тихо и ласкаво отвърна той. – "А каквото видя, запиши и не забравяй всичко това, Христа ради! "
Изведнъж, сякаш над главата ми удари звън от камбана. На челото ми беше избила студена пот, слепите ми очи трескаво пулсираха, сърцето силно биеше, краката трепереха. Помолих те: "Да възкръсне Бог! "Господи, прости ме, грешния и недостоен Твой раб Иоан,. Богу нашему слава. Амин.

 

Св. Иоан Кронщадски Чудотворец

Жизнеописание на светия праведен Иоан Кронщадски

imageСветият праведен отец Иоан, Кронщадски чудотворец, се родил на 19 октомври 1829 г. в далечния север на Русия - в село Сура, Архангелска губерния. Баща му, Иля Сергиев, бил беден църковен псалт. Новороденото изглеждало толкова слабо и хилаво, че от страх да не умре, родителите побързали веднага да го кръстят. Съгласно благочестивия православен обичай младенецът бил наречен Иоан в чест на свети Иоан Рилски, чиято памет светата Църква празнувала на този ден. Детенцето обаче не умряло. Полека-лека започнало да се поправя и расте, макар обстановката да била крайно бедна и животът му съпроводен с големи лишения. Отрокът Иоан се запознал отрано с безрадостната картина на бедност, скръб, сълзи и страдания и растял кротък, тих, замислен, особено отзивчив към човешките страдания и болки. Обичал природата, наблюдавал с любопитство живота на птичките и растенията и навсякъде виждал премъдрата ръка на Твореца. От всичко най-много го привличал Божият храм, където го водел баща му, когато сутрин и вечер отивал на богослужение. Вяра в Бога, пълна отдаденост на Неговата блага воля, любов към богослужението, към хубавото хорово пеене, вглъбена молитва, поучение чрез Светото Писание и житията на светиите - такава била духовната атмосфера, в която растял младият Иоан. Още на 4-5 годишна възраст той се прочул сред съселяните си със своята чиста детска молитва. “Ако се изгубел на някого конят, той отивал при малкия Иоан с молба да се помоли за добичето; случи ли се някаква беда или някой се разболее - пак отиват при него.”

На шест години с бащина помощ момчето започнало да се учи на четмо и писмо, но учението му вървяло трудно. Бащата събрал последните си средства и го отвел в град Архангелск, където било единственото за епархията духовно училище. Там детето изпаднало в състояние на безпомощност и ревниво приемало успехите на другарите си. Утешение намирало само в молитвата. И ето, една нощ, налегнат от тежка мъка, Иоан паднал на колене с гореща молитва за помощ и изведнъж като че ли го разтресло, като че ли завеса паднала от очите му, сякаш му се открил разумът; на душата му станало леко и радостно и той ясно си спомнил урока. Щом се съмнало, скочил от леглото, грабнал книгата и, о щастие! - започнал да чете леко и свободно, да разбира всичко и да запомня прочетеното. С две думи, толкова напреднал, че вече не се чувствувал като последен ученик, а до края на годината станал един от първите. След килийното училище постъпил в Архангелската семинария, която завършил като първенец през 1851 г. И бил приет на държавни разноски в Санкт Петербургската духовна академия. В това време починал бащата и бедната му майка заедно с двете му невръстни сестри останала без материална подкрепа. Скоро обаче Бог им помогнал. Ръководството на Академията предложило на младия и способен студент длъжността писар срещу 9 рубли месечно възнаграждение. Иоан приел работата с благодарност и редовно изпращал цялото си възнаграждение в къщи.

Младият студент обичал да размисля за чудното и любвеобилно Божие домостроителство за спасението на човешкия род и проливал горещи сълзи в желанието си да помогне за спасението на човеците. Той молел Бог да го удостои с благодатта на свещенството и с пастирството на духовно стадо. Молитвата на предания на Бога млад студент била чута и желанието на сърцето му - изпълнено. В пророчески сън той се видял, че служи като свещеник в чудно хубав голям храм на неизвестен град. Скоро сънят се сбъднал. През 1855 г. Иоан Сергиев завършил с отличие Академията. Същата година престарелият протойерей от Кронщад, Константин Несвицкий, се запознал с младия богослов, обикнал го и му дал за жена дъщеря си Елизавета Константиновна. Самият той се оттеглил на покой, а мястото му в кронщадската катедрала “Свети апостол Андрей Първозвани” заел зет му Иоан Сергиев.

Когато за пръв път прекрачил прага на кронщадската катедрала, младият свещеник замрял в трепет, защото видял храма, който много преди това му се представял в детски видения. Оттук нататък целият му живот и пастирска дейност протекли в Кронщад. По това време градът бил място за административно интерниране от столицата на разни престъпни люде. Освен това там имало много неквалифицирани работници, които се трудели предимно на пристанището. В повечето случаи те живеели в жалки колиби и землянки, просели и пиянствали. Безверие, сектанство, друговерие, да не говорим за пълното религиозно безразличие, процъфтявали тук.

Точно към тези нравствено погиващи люде, презирани от всички, насочил вниманието си младият пастир, изпълнен с дух на истинска Христова любов. Точно сред тях започнал дивния подвиг на своя самоотвержен пастирски труд. Ежедневно посещавал мизерните им жилища, беседвал, утешавал, грижел се за болните и им помагал материално, раздавал всичко, каквото имал, даже до обувките и дрехите си и обричал на крайна нужда себе си и жена си. Поради това съпругата му Елизавета Константиновна била твърде недоволна (и главно от това, че той почти, а може би изобщо не живеел с нея като съпруг със съпруга, а като брат със сестра. Известно е, че тя никога не го наричала другояче освен “брат Иван”). Веднъж, в недоволството си подала оплакване пред духовните власти, искала дори развод, но отец Иоан останал непреклонен:

- Аз съм свещеник - казвал той, - значи и дума не може да става: аз принадлежа на другите, а не на себе си.

И младата презвитера лека-полека се превърнала, макар и не без ропот отначало, в милосърдна сестра, която започнала да помага усърдно на своя мним съпруг в неговото високоблагородно служение.

“- Щастливи семейства, Лиза, и без нас има достатъчно много, а ние с тебе нека се посветим на служение Богу.”

И все пак, като не желаел да я мъчи наравно със себе си, отец Иоан предоставил да получава заплатата му на преподавател по закон Божий и да живее с нея, а сам той благотворил изключително със сумите, които негови почитатели изобилно и ежедневно му жертвували. И тъй, кронщадските бедняци, изметът на обществото, които отец Иоан със силата на своята състрадателна пастирска любов направил отново хора, като им върнал загубения човешки образ, първи открили светостта му, а много скоро за това научила и цяла вярваща Русия.

Един занаятчия разказва за себе си необикновено трогателно:”Тогава бях на 22-23 години. Сега съм старец, но добре помня как за първи път видях батюшката. Имах семейство и две деца. Работех и пиянствах. Семейството ми гладуваше. Жената скришом просеше. Живеехме в неугледна тясна стаичка. Връщам се веднъж не много пиян. Виждам някакъв млад батюшка седи, държи на ръце синчето и му говори нещо ласкаво. Детето слуша сериозно. Мен все ми се струва, че батюшката беше като Христос на картината “Благославяне на децата”. Понечих да изругая... но очите на батюшката, ласкави и сериозни, ме възпряха: стана ми срамно... Наведох очи, а той ме гледа - право в душата ми гледа. Започна да говори. Не смея да предам всичко, което казваше. Говореше за това, че у нас в къщичката е рай, защото там, където са децата, винаги е топло и хубаво, и за това, че не е нужно този рай да се заменя с кръчмарския дим. Не ме обвиняваше, не, всичко оправдаваше, само че на мен не ми беше до оправдание. Отиде си той, а аз седя и мълча... Не плача, макар че на душата е така, както пред сълзи. Жената гледа... И ето от тогава станах човек.”

Необичайният подвиг на младият пастир започнал да предизвиква упреци и обвинения от всички страни. Дълго не признавали искреността на неговите намерения, надсмивали му се, клеветяли го, устно и в печата, наричали го налудничав. По едно време епархийското началство дори забранило да му дават заплатата на ръка, тъй като щом я вземел, всичко, до последната копейка, раздавал на сиромасите, за което го викали на обяснение. Отец Иоан мъжествено понасял изпитанията, без да промени начина си на живот в угода на нападащите го. И с Божия помощ победил всички и всичко. За онова, заради което в първите години от неговата пастирска дейност му се присмивали, оскърбявали, клеветяли и преследвали, впоследствие започнали да го прославят, като разбрали, че пред тях е верен последовател на Христа, истински пастир, полагащ душата си за своите овце.

“Трябва да се обича всеки човек и в неговите грехове, и в неговия позор - казвал отец Иоан, - не трябва да се смесва човекът - този образ Божий - със злото, което е в него...” С такова съзнание отивал при хората, като побеждавал всички и ги възраждал със силата на своята истинска, пастирска, състрадателна любов.

Скоро се разкрил и неговият дивен дар на чудотворец, който го прославил в цяла Русия и далеч зад пределите. Невъзможно е да се изброят всички чудеса, извършени от него. Невярващата интелигенция в Русия и нейният печат умишлено премълчавали тези безбройни явления на силата Божия. Но все пак твърде много от тях били записани и запазени от вярващите.

По молитвите на светия праведен Иоан ставали, стават и сега, след неговата блажена кончина, множество дивни чудеса. Чрез молитва и възлагане на ръце той изцерявал болни от най-тежки болести, на които медицината била безпомощна да помогне. Изцеренията ставали както насаме, така и при голямо множество хора, а често пъти и от разстояние. Достатъчно било да се напише писмо на светеца или да му се изпрати телеграма, за да стане по Божия милост чудото на изцелението. По молитвите на Божия угодник проглеждали слепи, парализирани ставали от постелята, душевноболни оздравявали, бесове били прогонвани. Художникът Животовски описал как над една местност, страдаща от засуха и застрашена от горски пожар, се излял по чуден начин дъжд, след като оотец Иоан възнесъл там молитвата си. Чрез молитвата на праведника се изцелявали не само руски православни люде, но и мюсюлмани, евреи и обърнали се към него чужденци. Този велик дар на чудотворство бил резултат от великите му подвизи - молитвен труд, пост, самоотвержени дела на любов към Бога и ближния.

Скоро за цяла вярваща Русия свети Иоан станал стълб на Православието, утешител, помощник в беди и скърби, изцелител на душевни и телесни немощи, пример за подражание. И ако в първите години от служението си той търсел и ходел при народа и то в пределите на Кронщад, сега народът отвсякъде, от всички краища на Русия, се устремил към него. Ежедневно в Кронщад пристигали хиляди желаещи да го видят и да получат помощ от него.

Още по-голям бил броят на писмата и телеграмите, които идвали на негово име. Пощата в Кронщад трябвало да открие специално отделение за кореспонденцията му. Наред с писмата и телеграмите при него се стичали огромни суми за благотворителност. За размера им можело само да се предполага, понеже щом ги получел, той веднага ги раздавал. Смята се, че през ръцете му минавали не по-малко от един милион рубли годишно - огромна сума по това време. С тези пари отец Иоан хранел всеки ден хиляди бедняци, построил в Кронщад особено учреждение - “Дом на трудолюбието” - с училище, църква, работилници, сиропиталище, детски дом, приют за жени, нощен дом, лечебница, библиотека, народна кухня. Основал в родното си село женски манастир, въздигнал там и голям каменен храм, а в Санкт Петербург построил женски манастир, посветен на свети Иоан Рилски, където бил погребан впоследствие.

В периода на своята всеруска слава пастирът, за жалост на кронщадци, трябвало да изостави преподаването на Закон Божий в градското училище и в класическата гимназия, където учил децата повече от 25 години. А той бил забележителен педагог. При него мярка за поощрение не били оценките, нито заплахите за наказание. Успехите се раждали от топлото му, задушевно отношение към самия предмет и към учениците. Затова при него нямало изоставащи. Децата очаквали часовете му и жадно се вслушвали във всяка негова дума. Това била жива беседа на пастира-отец със своите деца, която се запечатвала в паметта за цял живот. Свети Иоан обяснявал на педагозите необходимостта да се дава преднина на човека и християнина в обучението, а въпросът за науките да бъде на втори план.

Ако си представим как протичал денят на пастира, ще разберем и почувствуваме тежестта и величието на неговия безпримерен подвиг. Всеки ден той ставал в 3 часа през нощта и се приготвял за отслужване на Божествена литургия. Около четири часа се отправял към храма за утреня. Тук вече го очаквали тълпи от поклонници, жадуващи да получат поне благословение. Чакали го и множество бедняци, на които раздавал милостиня. По време на утренята той четял сам канона, като придавал на това четене голямо значение. Изповедта преди началото на Литургията поради големия брой желаещи да се изповядат била обща, но тази обща изповед и на участници, и на очевидци произвеждала потресаващо впечатление.

Както свидетелствуват негови съвременници, миряни и съслужители, извършваната от свети Иоан Божествена литургия не се поддавала на описание. Ласкав поглед, ту умилителен, ту скръбен, молитвени въздишки, сълзи, вътрешно проливани, поривисти движения, огън от свещеническа благодат, потресаващи мощни възгласи, пламенна молитва - това били някои от чертите на неговото служение, което представлявало непрекъснат пламенен молитвен порив към Бога. По време на богослужението той наистина бил посредник между Бога и човеците, ходатай за техните грехове, живо звено, съединяващо земната Църква, за която се застъпвал, с небесната, сред членовете на която духом пребивавал в тези минути. Всички възгласи и молитви произнасял така, сякаш грейналите му очи виждали пред себе си Господа. Сълзи на умиление се леели от тях, но той не забелязвал - отец Иоан преживявал цялата история на човешкото спасение, чувствувал дълбоко и силно любовта на Господа към нас, съпреживявал Неговите страдания. Служението му въздействало върху всички присъстващи. Наред с вярващите, които идвали, имало и такива, които се съмнявали, други го гледали с недоверие, трети били дошли просто от любопитство. Но всички се прераждали и чувствували как ледът на съмнението и неверието постепенно се стапя и се заменя с топлотата на вярата. След общата изповед обикновено се причастявали толкова много хора, че на светия престол имало по няколко големи чаши, от които няколко свещеника едновременно приобщавали вярващите. Нерядко причащението продължавало повече от два часа. По време на Литургията носели писма и телеграми направо в олтара и още тук отец Иоан ги прочитал и се молел за нуждаещите се.

След края на Божествената литургия, съпровождан от хиляди вярващи, той излизал от храма и се отправял за Петербург за посещение на болни, които чакали неговата помощ. И рядко се връщал в къщи преди полунощ. Нерядко нощем не му оставало време даже за спане. Да живее и се труди така било възможно единствено при наличието на свръхестествената благодатна Божия помощ.

Славата за свети Иоан била тежък труд и велик подвиг. Достатъчно било само да се покаже и около него мигновено израствала тълпа от жадуващи поне да се докоснат до чудотвореца. Почитателите му даже се хвърляли след бързо препускащата карета, хващайки я за колелата, с опасност да бъдат осакатени.

По желание на вярващите пастирът трябвало да предприема пътувания до различни градове на Русия. Те били истински триумф на смирения Христов служител. Стичали се десетки хиляди люде, обзети от благоговение и страх Божий, с вяра и желание да получат целително благословение. Когато свети Иоан пътувал по реката, тълпи народ тичали по брега, а мнозина при приближаването на парахода заставали на колене. На 15 юли 1890 г. храмът в Харков не могъл да побере молещите се. Не само в него, но и на площада около него не могъл да се вмести народът, който изпълвал всички съседни улици. В самия храм хористите били принудени да пеят в олтара. На 20 юли отец Иоан извършил молебен на Съборния площад - присъствували повече от 60 000 души. Това се повтаряло и в другите градове на Поволжието - Самара, Саратов, Казан, Нижни Новгород.

Отец Иоан бил и забележителен проповедник, говорел просто, най-често без особена подготовка, импровизирано. Не търсел красиви слова и оригинални изрази, проповедите му обаче се отличавали с необикновена сила и дълбочина на мисълта, с изключителна богословска ерудиция при цялата си достъпност и разбираемост даже за неуките хора. Във всяка негова дума се чувствувала особена сила, която била отражение на силата на духа му.

Въпреки изключителната си заетост пастирът намирал време да води дневник, в който ежедневно записвал мислите, които му идвали по време на молитва и съзерцание, в резултат на “благодатно озарение на душата, с което се удостоявал от всепросвещаващия Божий Дух”. Мислите от този своеобразен духовен дневник, издадени в три тома под заглавие “Моят живот в Христа”, представляват истинско духовно съкровище и се нареждат до творенията на великите отци на Църквата и подвижници на християнско благочестие.

Забележителен паметник на святата личност на отец Иоан и неизчерпаем материал за назидание са освен това трите тома негови проповеди в обем 1800 страници. Словата и поученията му са истински полъх на Светия Дух и разкриват неизследимите дълбини на Божията Премъдрост. Основна мисъл във всички негови творения е необходимостта от истинска гореща вяра в Бога и живот по вярата в непрестанна борба със страстите и похотите, преданост към православието и православната Църква като единствено спасяваща.

Тежкият подвиг в служение на ближния през последните три години от живота му преминал под знака на мъчителната болка, която кротко и търпеливо, без да се оплаква, праведникът понасял. Продължавал да отслужва ежедневно света Литургия, да се причащава със Светите Тайни и да проповядва. Болките в главата били постоянни, но всеки ден от началото до края на светата Литургия те го напущали и това било времето на истински блажен живот в Христа.

“Благодаря на Моя Господ за изпратените ми страдания за предочищение на моята грешна душа. Ще я оживи Светото Причастие.” И той се приобщавал всеки ден, както преди.

На 10 декември 1908 г., като събрал остатъка от силите си, отец Иоан за последен път извършил сам Божествена литургия в Кронщадския съборен храм. А на 20 декември 1908 г. в 7 часа и 40 минути сутринта великият праведник мирно починал в Господа, като предсказал предварително деня на своята кончина.

На погребението му се стекли десетки хиляди хора. Пространството от Кронщад до град Ораниенбаум и от Балтийската гара в Петербург до Иоановия манастир в Карповка било заето от огромно множество плачещ народ. Толкова много хора не се били стичали на нито едно погребение до сега, случай безпрецедентен в цяла Русия. Погребалното шествие било съпровождано от войскова част със знамена, военни оркестри изпълнявали “Колко славен”, по улиците на града стояли войници в шпалир. Съгласно нареждането на царя траурната процесия минала покрай Зимния дворец и зданието на Светия Синод, където било забранено преминаването на подобни шествия. Чинът на опелото извършил митрополитът на Санкт Петербург - Антоний, заедно със сонм от епископи и многочислено духовенство. Ония, които успели да целунат ръката на покойния, свидетелствували, че тя не била студена и вкочанена. Чували се възгласи: “Залезе нашето слънчице! На кого ни оставяш, скъпи отче? Кой сега ще помага на нас, сиротните, немощните?” В опелото обаче нямало нищо скръбно, то напомняло по-скоро светла пасхална заутреня и колкото повече напредвала службата, толкова повече растяло и крепнело празничното настроение у молещите се. Чувствувало се как от ковчега излизала някаква благодатна сила, която изпълвала сърцата на присъствуващите с неземна радост. За всички било ясно, че пред тях лежал светец, праведник, чиято любов и ласка обгръщала дошлите да му отдадат последна почит.

“Необходимо ни е всеобщо нравствено очищение, всенародно дълбоко покаяние, промяна в нравите - от езически на християнски, да се очистим, да се умием със сълзите на покаянието, да се примирим с Бога и Той ще се примири с нас.”

Тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому

глас 1

Правосла́вныя ве́ры побо́рниче,/ земли́ Росси́йския печа́льниче,/ па́стырем пра́вило и о́бразе ве́рным,/ покая́ния и жи́зни во Христе́ пропове́дниче,/ Боже́ственных Та́ин благогове́йный служи́телю/ и дерзнове́нный о лю́дех моли́твенниче,/ о́тче пра́ведный Иоа́нне,/ цели́телю и преди́вный чудотво́рче,/ гра́ду Кроншта́дту похвало́/ и Це́ркви на́шея украше́ние,/ моли́ всеблага́го Бо́га// умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.

Перевод: Православной веры поборник, земли Российской попечитель, пастырям правило и пример верующим, покаяния и жизни во Христе проповедник, Божественных Тайн благоговейный служитель и дерзновенный молитвенник о людях, отче праведный Иоанн, целитель и удивительный чудотворец, городу Кронштадту слава и Церкви нашей украшение, моли всеблагого Бога мир умиротворить и спасти души наши.

 

Ин тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому

глас 4

Росси́йския земли́ па́стырь до́брый показа́лся еси́,/ в служе́нии пресви́терстем жизнь во Христе́ стяжа́в, богому́дре о́тче Иоа́нне. / Благода́ть изоби́льную от Влады́ки Христа́ прия́л еси́:/ неду́ги отгоня́ти,/ малоду́шныя утеша́ти,/ в Та́йне Пречи́стаго Те́ла и Кро́ве ве́рныя со Христо́м соединя́ти. / Сего́ ра́ди восхваля́ем тя,// я́ко моли́твенника о душа́х на́ших.

Перевод: Ты явился добрым пастырем Российской земли, в служении священническом обретя жизнь во Христе, Богомудрый отче Иоанн. Благодать изобильную от Владыки Христа ты принял: прогонять болезни, утешать малодушных, соединять верующих в Таинстве Пречистого Тела и Крови. Потому прославляем тебя, как молитвенника о душах наших.

 

Кондак праведному Иоанну Кронштадтскому

глас 3

Днесь па́стырь Кроншта́дтский/ предстои́т Престо́лу Бо́жию/ и усе́рдно мо́лит о ве́рных/ Христа́ Пастыренача́льника,/ обетова́ние да́вшаго:/ сози́жду Це́рковь Мою́/ и врата́ а́дова// не одоле́ют ей.

Перевод: Сегодня пастырь Кронштадский предстоит Престолу Божию и усердно молит о верующих во Христа Пастыреначальника, давшего обещание: «Создам Церковь Мою и врата ада не одолеют ее» (Мф.16:18).

 

Ин кондак праведному Иоанну Кронштадтскому

глас 6

Пропове́дником и́стины, богоно́сным отце́м подра́жая,/ всего́ себе́ на служе́ние Бо́гу и бли́жним вдал еси́,/ и сан свяще́нства нося́, поко́я не ве́дал еси́,/ слу́жбы Бо́жия в хра́ме при́сно соверша́я,/ и в доме́х ве́рных моле́бныя пе́ния воспева́я,/ нужда́ющимся ще́дро благотворя́,/ та́ко наименова́ние благотво́рца и безсре́бренника стяжа́л еси́, Иоа́нне. / Те́мже и по успе́нии твое́м росси́йския лю́дие прославля́ют и́мя твое́,/ и ве́чную па́мять тебе́ возглаша́юще,// пою́т Бо́гу: аллилу́ия.

Перевод: В своей проповеди Истины ты последовал Богоносным отцам, всего себя предав служению Богу и ближним, и священный сан нося, ты не знал покоя, всегда совершая в храме службы Божие, и в домах верующих воспевая молитвенные песнопения, нуждающимся щедро благотворя, потому ты заслужил имя благотворителя и бессребренника, Иоанн. Поэтому после успения твоего российские люди прославляют имя твое и, возглашая тебе вечную память, поют Богу: «Аллилуйя».

 

Молитва святому праведному Иоанну Кронштадтскому

О, вели́кий уго́дниче Христо́в, святы́й пра́ведный о́тче Иоа́нне Кроншта́дтский, па́стырю ди́вный, ско́рый помо́щниче и ми́лостивый предста́телю! Вознося́ славосло́вие Триеди́ному Бо́гу, ты моли́твенно взыва́л: Имя Тебе́ — Любо́вь: не отве́ргни меня́, заблужда́ющагося. Имя Тебе́ — Си́ла: укрепи́ меня́, изнемога́ющего и па́дающаго. Имя Тебе́ — Свет: просвяти́ ду́шу мою́, омраче́нную жите́йскими страстя́ми. Имя Тебе́ — Мир: умири́ мяту́щуюся ду́шу мою́. Ны́не благода́рная твоему́ предста́тельству всеросси́йская па́ства мо́лится тебе́: Христоимени́тый и пра́ведный уго́дниче Бо́жий! Любо́вию твое́ю озари́ нас, гре́шных и немощны́х, сподо́би нас принести́ досто́йные плоды́ покая́ния и не осужде́нно причаща́тися Христо́вых Та́ин. Си́лою твое́ю ве́ру в нас укрепи́, в моли́тве поддержи́, неду́ги и боле́зни исцели́, от напа́стей, враго́в, ви́димых и неви́димых, изба́ви. Све́том ли́ка твоего́ служи́телей и предстоя́телей Алтаря́ Христо́ва на святы́е по́двиги па́стырского де́лания подви́гни, младе́нцем воспита́ние да́руй, ю́ное наста́ви, ста́рость поддержи́, святы́ни хра́мов и святы́е оби́тели озари́! Умири́, чудотво́рче и прови́дче преизря́днейший, наро́ды страны́ на́шея, благода́тию и да́ром Свята́го Ду́ха изба́ви от междуусо́бныя бра́ни, расточе́нная собери́, прельще́нныя обрати́ и совокупи́ Святе́й Собо́рней и Апо́стольской Це́ркви. Ми́лостию твое́ю супру́жества в ми́ре и единомы́слии соблюди́, мона́шествующим в дела́х благи́х преуспея́ние и благослове́ние да́руй, малоду́шныя уте́ши, стра́ждущих от духо́в нечи́стых свободи́, в ну́ждах и обстоя́ниих су́щих поми́луй и нас на путь спасе́ния наста́ви. Во Христе́ живы́й, о́тче наш Иоа́нне, приведи́ нас к Невече́рнему Све́ту жи́зни ве́чныя, да сподо́бимся с тобо́ю ве́чнаго блаже́нства, хва́ляще и превознося́ще Бо́га во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва вторая святому праведному Иоанну Кронштадтскому

О, вели́кий чудотво́рче и преди́вный уго́дниче Бо́жий, богоно́сне о́тче Иоа́нне! При́зри на нас и внемли́ благосе́рдно моле́нию на́шему, я́ко вели́ких дарова́ний сподо́би тя Госпо́дь, да хода́таем и при́сным моли́твенником за нас бу́деши. Се бо страстьми́ грехо́вными обурева́еми и зло́бою снеда́еми, за́поведи Бо́жия пренебрего́хом, покая́ния серде́чнаго и слез воздыха́ния не принесо́хом, сего́ ра́ди мно́гим ско́рбем и печа́лем досто́йни яви́хомся. Ты же, о́тче пра́ведный, ве́лие дерзнове́ние ко Го́споду и сострада́ние к бли́жним свои́м име́я, умоли́ Всеще́драго Влады́ку ми́ра, да проба́вит ми́лость Свою́ на нас и потерпи́т непра́вдам на́шим, не погуби́т нас грех ра́ди на́ших, но вре́мя на покая́ние ми́лостивно нам да́рует. О, свя́тче Бо́жий, помози́ нам ве́ру правосла́вную непоро́чно соблюсти́ и за́поведи Бо́жии благоче́стно сохрани́ти, да не облада́ет на́ми вся́кое беззако́ние, ниже́ посра́мится Пра́вда Бо́жия в непра́вдах на́ших, но да сподо́бимся дости́гнути кончи́ны христиа́нския, безболе́зненныя, непосты́дныя, ми́рныя и Тайн Бо́жиих прича́стныя. Еще́ мо́лим тя, о́тче пра́ведне, о е́же Це́ркви на́шей Святе́й до сконча́ния ве́ка утвержде́нней бы́ти, Оте́честву же на́шему мир и пребыва́ние испроси́ и от всех зол сохрани́, да та́ко наро́ди на́ши, Бо́гом храни́ми, в единомы́слии ве́ры и во вся́ком благоче́стии и чистоте́, в ле́поте духо́внаго бра́тства, трезве́нии и согла́сии свиде́тельствуют: я́ко с на́ми Бог! В Нем же живе́м и дви́жемся, и есмы́, и прибу́дем во ве́ки. Ами́нь.

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 

 ↑