Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 ноември...
Голготски кръст

†8 ноември по църковния календар - ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК - Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден) Прочетете повече за празника ТУК

1897 г. е създаден "Флотски Арсенал" Прочетете повече ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 07.12.2012 г. / 20:19:36 
Вяра
Съвети от Свети Йоан Лествичник

image"Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират." (Мат. 7:13-14)

Църквата назидава постещите с примера на свети Иоан Лествичник, облечен, подобно на нас, в немощна плът, но който "с пост, бдение и молитва станал и в тяло като ангел" (тропар на свети Иоан), и изложил в своята "Лествица" опита на своите велики подвизи, за наставление на вървящите по този път. Тази книга, по думите на Църквата, "принася вечноцъфтящи плодове на учение, услаждащо сърцата на внимаващите с трезвение: защото е лествица, възвеждаща душата от земята към небесната и вечна слава." (кондак на св. Иоан). Първото стъпало на "Лествицата" изисква от нас определено отношение към света.

Нужно е да противопоставим себе си на света. Да прокараме черта. Да се отречем от него. Първото слово на св. Йоан Лествичник е "За отричането от света", а следващото, втората степен ­ "За безпристрастието". Целта на написването на "Лествицата" е да научи, че достигането на спасението изисква от страна на човека труд, самоотричане и усилени подвизи. Лествицата включва в себе си тридесет степени или подвизи: първо, очистване от греховната нечистота, изкореняване на пороците и страстите във ветхия човек; второ, възстановяване на Божия образ в човека. Към тях се присъединяват още няколко подготвителни степени или начални подвизи. Духът и душата се освобождават от веригите на грубата чувственост, изтънчват се, получавайки истинска способност за общуване с духовния, небесния, Божествения свят. Блаженото "смирение" води по пътя на следването на Христа и отваря вратите на небесното Царство. - Победилият страстите получава висша способност за различаване, която помага на човека да забелязва и разпознава злите и добрите движения в себе си и в другите, да потиска първите и да развива вторите. Във висшето състояние на богоподобно безстрастие и спокойствие подвижникът още на земята съзерцава, като в огледало, райските блага. Много скоро тази свещена книга - "Лествицата", става класическа не само за монасите, но за "земни царе и всички народи, князе и земни съдии, юноши и девойки, старци и деца". Мъдростта на св. Йоан е била цитирана при подходящи поводи от царския палат към пазарния площад и оборите. Защото "светлина за монасите са Ангелите, а светлина за всички човеци - монашеският живот" (Стъп. 26:31).

 

Онези, които се боят да направят тази вътрешна крачка - отричането от света, св. Йоан ободрява със следните думи:

"В самото начало на отричането осъществяваме добродетелите с усилия, по принуда и с мъка; но преуспявайки, преставаме да скърбим или скърбим по-малко, а когато плътското ни мъдруване бъде победено и пленено от усърдието, тогава вече ги извършваме с голяма радост и ревностно, със силно желание и божествен плам."

 

imageСкърби очакват и всеки новопоел по пътя на духовния живот. Прекалено силна е властта на светския живот над нас, за да можем без болка, без тъга, без скърби да отсечем вътрешните окови, свързващи ни със света. Но опитът на подвижниците ни дава надежда и сила. Той ни говори за резултата. За това, което ни очаква, ако не се спрем по средата на пътя, а "преуспеем" и победим "плътското мъдрувание", и се издигнем над нещата от този свят. Тогава този подвиг на отречението ще всели в нас радост. Божественият плам ще загори в нас и светлина ще ни облее.

"Желаещите да работят истински за Христа ­ съветва св. Йоан ­ да приложат преди всичко старание, с помощта на духовните си отци и собствения си разум да си изберат подходящо място и начин на живот, път и обучение... всеки трябва да прецени кой път съответства на качествата му."

"Който истински е възлюбил Господа, който истински желае и търси бъдещото Царство, който истински скърби за   греховете си, който наистина помни за вечните мъки и страшния съд, който истински се бои как ще напусне този свят, той вече никога няма да обикне нещо временно" ­ пише св. Йоан Лествичник.

Всички земни грижи са суета. Временното, преходното ще му се стори като съновидение. Ще разбере колко страшни са греховете против Господа. Ще разбере колко справедливо се наказват с вечни мъки душите, обикнали временното и отхвърлили Христа.

"Ако е възненавидил света, той се е избавил от огорчение. Ако някой има пристрастие към каквото и да е видимо, той още не се е избавил от него, защото как няма да се опечали, лишавайки се от любима вещ".

В началото на човек му се струва, че да се отрече от света, означава да избере път, незнаещ радост. Светската радост му се струва единствената радост в живота. Но това е самозаблуждение. Това е заблуда на бесовете. Тази привидна светска радост опустошава душата, става източник на униние, разочарование, безгранична тъга.

"Някои хора, които живеят в света, нерадиво ме питаха: "Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?" Аз им отговорих: "Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо легло, бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството Небесно."

В наши дни този отговор на св. Йоан Лествичник има особено значение.

В днешно време манастирският живот е достъпен за малцина. Духовният живот на християнина сега трябва да протича в условията на живота в света. Те трябва да създават невидими, "духовни" манастири от своя живот, най-вече чрез молитвен подвиг. Сега малцина могат да живеят зад каменните манастирски стени, отделящи този суетен свят от християнския, Божия. Но значи ли това, че не трябва да се издигат стени между единия и другия свят?

Да издигнем стените на тези невидими за човешкото око манастири чрез молитва, борба със страстите, чист живот, отричане от своята зла воля, подвизи и работа за Господа, като се уповаваме на Божията благодатна помощ. Да не осъждаме, да не лъжем, да угасим враждата в сърцата си, да бъдем милостиви и чисти по сърце ­ и вътрешният ни живот ще стане за нас манастир. Да градим тези невидими манастири, духовни манастири. Да се скрием в тях от суетата на света. Великият пост е благоприятно време за това. Амин.

 

 ↑