Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Август 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
Днес 7 август е 25 юли 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Успение на св. Ана, майка на пресвета Богородица. Св. дякониса Олимпиада. Св. преподобна Евпраксия Девица. Св. преподобни Макарий Желтоводски Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 16.12.2014 г. / 09:09:28 
Вяра
19.12 по еретическия, 06 декември по православния календар - ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК - СВ. НИКОЛАЙ, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Никулден)

Житие на светителя и чудотвореца Николай, архиепископ Мирликийски (ок. 345 г.)

Свети Николай. Икона с житие. Византия. XIII в. Манастир на св. Екатерина. СинайСвети Николай. Икона с житие. Византия. XIII в. Манастир на ''св. Екатерина''. Синай

Христовият светител Николай, великият чудотворец, бърз помощник и изряден ходатай пред Бога, израснал в Ликийската страна. Той се родил в град Патара. Родителите му Теофан и Нона, били хора благочестиви, знатни и богати. Тази благословена двойка, за своя богоугоден живот, много милостини и велики добродетели, се удостоила да отгледа святата клонка и "като дърво, насадено край водни потоци", дала плода си в свое време (Пс. 1:3).

Когато се родил този благословен отрок, му дали името Николай, което значи победител на народи. И той, по Божие благословение, наистина се явил победител над злобата, за доброто на целия свят. След раждането майка му веднага се освободила от болките и оттогава до самата си смърт останала неплодна. С това сякаш самата природа засвидетелствала, че тази жена не може да има друг син, подобен на свети Николай: той единствен трябвало да бъде първи и последен. Осветен от боговдъхновената благодат още в утробата на майка си, той се показал благоговеен почитател на Бога, и преди да е видял светлината, започнал да върши чудеса, бил постник, преди да започне да се храни с майчиното мляко. След раждането си, още в купелта на кръщението, той стоял три часа на нозете си, неподдържан от никого, въздавайки с това чест на Пресвета Троица, Чийто велик служител и защитник се явил впоследствие. В него можело да се познае бъдещият чудотворец дори по това, как сучел от гърдите на майка си; защото той се хранел само с млякото от дясната гърда, изразявайки с това бъдещото си стоене отдясно на Господа заедно с праведните. Своето изрядно постничество той проявил с това, че в сряда и петък приемал мляко от майка си само веднъж, и то вечер, след прочитането на обичайните молитви от родителите. Баща му и майка му много се удивлявали на това и предугадили какъв строг постник ще бъде синът им в своя живот. Привикнал още от пелени към такова въздържание, свети Николай през целия си живот, до самата си смърт, прекарвал сряда и петък в строг пост. Израствайки на години, отрокът израствал и по разум, усъвършенствайки се в добродетелите, в които бил възпитаван от своите благочестиви родители. И той бил като плодоносна нива, която приемала в себе си и отглеждала доброто семе на поучението, и всеки ден принасяла нови плодове на благонравието. Когато дошло време да се учи на Божественото Писание, свети Николай, със силата и остротата на своя ум и с помощта на Светия Дух за кратко време постигнал голяма премъдрост и преуспял в книжното учение така, както подобава на добър кормчия на Христовия кораб и изкусен пастир на словесните овци. Достигнал съвършенство в словото и учението, той се показал съвършен и в самия живот. По всякакъв начин странял от суетните приятели и празните беседи, избягвал разговорите с жени и дори не гледал към тях. Свети Николай пазел истинско целомъдрие, винаги съзерцавайки Господа с чист ум и усърдно посещавайки Божия храм, следвайки Псалмопевеца, който казва: "Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом" (Пс. 83:11).

В Божия храм той прекарвал цели дни и нощи в богомислена молитва и четене на божествените книги, поучавайки се с духовен разум, обогатявайки се с божествената благодат на Светия Дух и съзиждайки в себе си достойно жилище за Него, по думите на Писанието: "вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас" (1Кор. 3:16). Духът Божий наистина обитавал в този добродетелен и чист юноша и служейки на Господа, той горял духом. В него не се забелязвали никакви привички, присъщи на младостта: по своя нрав той бил подобен на старец, поради което всички го уважавали и му се удивлявали. Старият човек, ако проявява юношески увлечения, служи за посмешище на всички; обратното, ако юношата има нрав на старец, то от всички се почита с удивление. Младостта е неуместна в старостта, но старостта в младостта е прекрасна и достойна за уважение.

Свети Николай имал чичо, епископ на град Патара, едноименен на племенника, който в негова чест бил наречен Николай. Този епископ, виждайки, че племенникът му преуспява в добродетелния живот и всякак се отстранява от света, започнал да съветва родителите му да го дадат да служи на Бога. Те послушали съвета му и посветили на Господа своето чедо, което получили като дар от Него. Защото в древните книги за тях се разказва, че те били неплодни и вече не се надявали да имат деца, но с много молитви, сълзи и милостиня измолили за себе си от Бога син и сега не пожалили да го принесат в дар на Дарувалия го. Епископът приел този млад старец, имащ "седина на мъдростта, възраст на старостта и нескверно житие" (ср. Прем. Солом. 4:9), и го възвел в презвитерски сан.

Свети Николай. Икона. Русия. Края на XII в.Свети Николай. Икона. Русия. Края на XII в.

Когато ръкополагал свети Николай за свещеник, по внушение на Светия Дух, се обърнал към народа в църквата и пророчески казал:

- Аз виждам, братя, ново слънце, изгряващо над земята и явяващо се милостиво утешение за скърбящите. Блажено е това стадо, което ще се удостои да го има за пастир, защото той добре ще опасе душите на заблудените, ще ги прехрани на пасището на благочестието и ще се яви милосърден помощник в беди и скърби.

Впоследствие това пророчество действително се сбъднало, както ще се види от по-нататъшния разказ.

Приемайки презвитерски сан, свети Николай прибавял трудове към трудовете; бодърствайки и пребивавайки в непрестанна молитва и пост, той, бидейки смъртен, се стараел да подражава на безплътните. Водейки такова равноангелно житие и от ден на ден все повече процъфтявайки с душевна красота, той бил напълно достоен да управлява Църквата. По това време епископ Николай, желаейки да отиде в Палестина на поклонение на светите места, поверил управлението на Църквата на своя племенник. Този Божий иерей, свети Николай, заемайки мястото на своя чичо, се грижел за делата на Църквата така, както и самият епископ. По това време родителите му се преселили във вечния живот. Като получил от тях имение по наследство, свети Николай го раздал на нуждаещите се. Защото той не обръщал внимание на скоропреходното богатство и не се грижел за умножаването му, но отрекъл се от всякакви светски желания, с цялото си усърдие се стараел да отдаде себе си на Единия Бог, молейки се така:

"Към Тебе, Господи, въздигам душата си (Пс. 24:1). Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог (Пс. 142:10). Още от утроба съм привързан към Тебе, от майчина утроба Ти си мой Бог (Пс. 21:11)."

И ръката му винаги била протегната към нуждаещите се, върху които изливала пребогата милостиня, като многоводна река с изобилни струи. Ето едно от многото му дела на милосърдие.

Светителя и чудотвореца Николай, архиепископ Мирликийски

В град Патара живеел един мъж, знатен и богат. Изпаднал в крайна нищета, той изгубил предишното си достойнство, защото животът в този век е непостоянен. Този човек имал три дъщери, които били много красиви. Когато се лишил от всичко необходимо и вече нямало какво да яде и какво да облече, той, поради голямата си нищета, замислил да отдаде дъщерите си на блуд и да превърне жилището си в блуден дом, за да може по този начин да придобива средства за живеене, за храна и облекло за себе си и дъщерите си. О, до какви недостойни мисли води крайната нищета! Имайки такава нечиста мисъл, този мъж вече искал да изпълни своето зло намерение. Но Всеблагият Господ, неискащ да вижда човека в погибел и човеколюбиво помагащ в нашите беди, вложил блага мисъл в душата на Своя угодник, светия йерей Николай, и с тайно вдъхновение го изпратил при душевно погиващия мъж, за утешение в нищетата и предпазване от греха. Свети Николай, като чул за крайната бедност на този мъж и по Божие откровение узнал за злото му намерение, почувствал дълбоко съжаление към него и решил със своята благодетелна ръка да го извлече, заедно с дъщерите му, като от огън, от нищетата и греха. Но той не пожелал да извърши благодеяние към него открито, но замислил тайно да му даде щедра милостиня. Свети Николай постъпил така по две причини. От една страна, искал да избегне суетната човешка слава, следвайки казаното в Евангелието: "гледайте да не правите своята милостиня пред човеците" (Мат. 6:1).

Свети Николай. Икона. Русь. Середина XVI в.Свети Николай. Икона от Русия. Средата на XVI в.

От друга страна, той не желаел да оскърби мъжа, който някога бил богат, а сега се намирал крайна нищета. Защото той знаел колко тежка и оскърбителна е милостинята за онзи, който от богатство и слава изпаднал в бедност, понеже тя му напомня за предишното благоденствие. Затова свети Николай сметнал за по-добре да постъпи според Христовото учение: "лявата ти ръка да не знае, какво прави дясната" (Мат. 6:3).

Така избягвал човешката слава, стараейки се да се скрие дори от този, когото облагодетелствал. Той взел голяма кесия със злато, дошъл в полунощ до къщата на мъжа и като хвърлил кесията през прозореца, побързал да се върне у дома си. Като станал сутринта, мъжът намерил кесията и я развързал. При вида на златото той се изпълнил с велик ужас и не вярвал на очите си, защото отникъде не можел да очаква такова благодеяние. Но прехвърляйки монетите през пръстите си, мъжът се убедил, че пред него наистина стои злато. Развеселил се духом и удивлявайки се на това, той дълго размислял кой би могъл да му окаже такова благодеяние, и нищо ни могъл да измисли. Като приписал това на действието на Божествения Промисъл, той непрестанно благодарял в душата си на своя благодетел, въздавайки хвала на грижещия се за всички Господ. След това омъжил най-голямата си дъщеря, давайки й в зестра чудесно даруваното му злато. Свети Николай, като узнал, че мъжът е постъпил според желанието му, го възлюбил и решил да му стори същата милост и за втората дъщеря, възнамерявайки със законен брак да предпази и нея от греха. Той приготвил друга кесия със злато, същата като първата, и през нощта, тайно от всички, през същия прозорец я хвърлил в къщата на мъжа. Като станал сутринта, беднякът отново намерил при себе си злато. Той твърде много се удивил, паднал на земята и обливайки се в сълзи, казал:

- Боже милостиви, Строителю на нашето спасение, изкупил ме със самата Твоя кръв и сега изкупващ със злато моя дом и моите деца от вражеските мрежи, Сам Ти ми покажи слугата на Твоето милосърдие и Твоята човеколюбива благост. Покажи ми този земен ангел, който ни запазва от греховна погибел, за да мога да узная кой ни изтръгва от угнетяващата нищета и ни избавя от злите мисли и намерения. Господи, по Твоята милост, тайно извършвана към мене чрез щедрата ръка на неизвестния ми Твой угодник, аз мога да омъжа по закона и втората си дъщеря, и така да избегна мрежите на дявола, който искаше със скверно богатство да умножи и без това голямата ми погибел.

Като се помолил така на Господа и благодарил на Неговата благост, мъжът отпразнувал брака и на втората си дъщеря. Уповавайки се на Бога, бащата хранел несъмнена надежда, че Той и на третата дъщеря ще даде законен съпруг, отново дарувайки чрез тайно облагодетелстващата ръка потребното за това злато. За да узнае кой и откъде му носи злато, бащата не спал през нощта, очаквайки своя благодетел и желаейки да го види. Не след дълго очакваният благодетел се явил. И третия път Христовият угодник Николай дошъл тихо, и като се спрял на обичайното място, хвърлил през същия прозорец същата кесия злато, и веднага побързал към дома си. Като чул звъна на златото мъжът бързо се затичал след Божия угодник. Като го догонил и го познал, защото не било възможно да не познава светеца поради неговите добродетели и знатен произход, мъжът паднал в нозете му, целувайки ги и наричайки светеца избавител, помощник и спасител на души, достигнали до крайна погибел.

- Ако - казвал той - Великият в милостта Си Господ не ме беше възстановил чрез твоите щедрости, то аз, нещастният баща, отдавна да съм погинал заедно с дъщерите си в Содомския огън. Сега ние сме спасени от тебе и избавени от ужасно грехопадение.

Свети Николай.  Фреска от църква свт. Николай. Манастир Ставроникита. Атон. 1546 год.Свети Николай.  Фреска от църква свт. Николай. Манастир Ставроникита. Атон. 1546 год.

От многото дела на милосърдие на Божия угодник ние разказахме само за едно, за да стане известно колко милостив бил към бедните. Защото не би ни стигнало време подробно да разказваме за това, колко щедър бил към нуждаещите се, колко гладни нахранил, колко голи облякъл и колко хора откупил от заемодавците.

След това преподобният отец Николай пожелал да отиде в Палестина, за да види и да се поклони на онези свети места, където Господ Иисус Христос, нашият Бог, е ходел с пречистите Си нозе. Когато корабът плувал около Египет и пътниците не знаели какво ги очаква, намиращият се сред тях свети Николай предвидил, че скоро ще се надигне буря и съобщил за това на спътниците си; казал им, че е видял самия дявол, влязъл в кораба, за да потопи всички в морската дълбочина. И в същия час небето се покрило с облаци и силна буря предизвикала страшно вълнение в морето. Пътниците изпаднали в силен ужас и отчаяни за спасението си и очакващи смъртта, молели светия отец Николай да помогне на тях, погиващите в морската дълбочина.

- Ако ти, угодниче Божий - казали те, - не ни помогнеш със своите молитви към Господа, ние още сега ще погинем.

Като им заповядал да бъдат мъжествени, да възложат надеждата си на Бога и без никакво съмнение да очакват скорошно избавление, светецът започнал усърдно да се моли на Господа

Светител Николай Чудотворец спасява кораб. Гърция. 1717 г. КёлликенСвети Николай Чудотворец спасява кораб. Икона от Гърция. 1717 г.

Морето на часа се успокоило, настъпила голяма тишина и всеобщата скръб се обърнала в радост. Зарадвани, пътниците въздали благодарност на Бога и на Неговия угодник, светия отец Николай, и двойно се удивлявали - и на предсказанието му за бурята, и на прекратяването на бедата. След това един от моряците трябвало да се изкачи на върха на мачтата. Слизайки оттам, той паднал от високо в средата на кораба, пребил се до смърт и лежал бездиханен. Свети Николай, готов за помощ още преди да я поискат, веднага го възкресил с молитвата си, и той станал като след събуждане от сън. След това, като вдигнали всички платна, пътниците продължили плаването си благополучно, при попътен вятър, и спокойно пристигнали на брега на Александрия. Тук Божият угодник свети Николай изцелил много болни и бесновати и утешил скърбящите, след което отново се отправил по набелязания от него път към Палестина.

Като достигнал светия град Йерусалим, свети Николай отишъл на Голгота, където Христос, нашият Бог, разпрострял на кръста пречистите Си ръце, извършил спасението на човешкия род. Той обходил всички свети места, навсякъде отправяйки усърдно поклонение. И когато през нощта искал да влезе в светата църква на молитва, затворените църковни двери се отворили от само себе си, давайки свободен вход на този, за когото били отворени и небесните врати. Като прекарал в Йерусалим доста дълго време, свети Николай възнамерявал да се отдалечи в пустинята, но бил спрян свише от Божествен глас, увещаващ го да се върне в родината си. Господ Бог, устройващ всичко за наша полза, не благоволил такъв светилник, който по Божия воля трябвало да свети на Ликийската митрополия, да остане скрит под крина в пустинята. Като се качил на кораба, Божият угодник се уговорил с моряците да го откарат в родната му страна. Но те замислили да го измамят и насочили кораба си не към Ликия, а към друга страна. Когато отплували от пристанището, свети Николай, като забелязал, че корабът плува по друг път, паднал в нозете на моряците, умолявайки ги да насочат кораба към Ликия. Но те не обърнали никакво внимание на молбите му и продължили да плуват по набелязания от тях път: те не знаели, че Бог няма да остави Своя угодник. И изведнъж ги връхлетяла буря, обърнала кораба в друга посока и бързо го понесла към Ликийската страна, заплашвайки злите моряци със сигурна гибел. Така, носен от Божествената сила по морето, свети Николай накрая пристигнал в отечеството си. Поради своето незлобие той не сторил никакво зло на злокознените си врагове и не само не се разгневил и не ги упрекнал с една дума, но с благословение ги отпуснал да си вървят в своята страна. Сам той дошъл в обителта, основана от неговия чичо, Патарския епископ, и наречена свети Сион, и тук се оказал желан гост за всички братя. Приемайки го с голяма любов, като ангел Божий, те се наслаждавали на боговдъхновените му слова и подражавайки на добрите нрави, с които Бог украсил Своя верен раб, се поучавали от равноангелния му живот. Намирайки в този манастир безмълвно житие и тихо пристанище за богомислие, свети Николай се надявал да прекара тук и останалото време от живота си, без да излиза никъде. Но Бог му посочил друг път, защото не искал такова богато съкровище от добродетели, с които трябвало да се обогати светът, да пребивава затворено в обителта, подобно на съкровище, заровено в земята, но да бъде открито за всички, та с него да се извършва духовното купуване, придобиващо много души. И ето, веднъж светецът, стоейки на молитва, чул глас свише:

- Николай, ако искаш да се удостоиш с венец от Мене, иди и се подвизавай за благото на света.

Като чул това, свети Николай изпитал ужас и започнал да размисля за това какво желае и изисква от него този глас. И отново чул:

- Николай, не е тук нивата, на която трябва да принесеш очаквания от Мене плод; но се върни и иди в света, и да бъде прославено в тебе името Ми.

Тогава свети Николай разбрал, че Бог иска от него да остави подвига на безмълвието и да отиде да служи на хората за тяхното спасение.

Той започнал да размисля къде да отиде, в отечеството си, град Патара, или на друго място. Избягвайки суетната слава сред своите съграждани и опасявайки се от нея, той замислил да се отдалечи в друг град, където никой не го познавал. В същата Ликийска страна се намирал славният град Мира, който бил митрополия на цяла Ликия. Свети Николай дошъл в този град, воден от Божия Промисъл. Тук той не бил известен на никого; и живеел в този град като беден, нямайки къде да подслони глава. Само в Господния дом намирал прибежище за себе си, имайки пристанище единствено в Бога. По това време починал архиереят на този град Йоан, архиепископ и първопрестолник на цялата Ликийска страна. Затова в Мира се събрали всички епископи на Ликия, за да изберат достоен на новоосвободилия се престол. Много мъже, почитани и благоразумни, били набелязани за приемници на Йоан. Сред избиращите имало голямо несъгласие, и някои от тях, подбудени от Божествена ревност, казали:

- Избирането на епископ на този престол не подлежи на човешко решение, но е дело на Божия промисъл. На нас подобава да се помолим Сам Господ да ни открие кой е достоен да приеме такъв сан и да бъде пастир на цялата Ликийска страна.

Този добър съвет бил посрещнат с всеобщо одобрение и всички се отдали на усърдна молитва и пост. Господ, изпълняващ желанията на боящите се от Него, чувайки молитвата на епископите, открил на най-старшия от тях Своята воля. Когато този епископ стоял на молитва, пред него се явил светлообразен мъж и му заповядал през нощта да отиде при църковните двери и да наблюдава кой ще влезе в църквата преди всички.

- Този - казал Той - е Моят избраник; приемете го с чест и го поставете за архиепископ, името на този мъж е Николай.

Архиереят съобщил за това божествено видение на другите епископи и те, като чули това, усилили молитвите си. Удостоилият се с видение епископ застанал на мястото, което му било посочено във видението, и очаквал идването на желания мъж. Когато дошло време за утринната служба, свети Николай, подбуждан от Духа, дошъл в църквата преди всички, тъй като имал обичай да застава на молитва в полунощ и да идва на утринната служба преди другите. Още щом влязъл в притвора, епископът, който се бил удостоил с откровение, го спрял и го помолил да каже името си. Свети Николай мълчал. Епископът отново го попитал същото. Светецът тихо и кротко му отговорил:

- Името ми е Николай, аз съм раб на твоя святост, владико.

Благочестивият епископ, като чул такава кротка и смирена реч, разбрал, както по самото име - Николай, - предсказано му във видението, така и по смирения и кротък отговор, че пред него стои същият този мъж, за когото Бог е благоволил да бъде първопрестолник на Мирската църква. Защото той знаел от Свещеното Писание, че Господ поглежда милостно към кроткия, мълчаливия и треперещия пред словото Божие. Той се зарадвал с велика радост, сякаш получил някакво тайно съкровище. Веднага взел свети Николай за ръка и му казал:

- Следвай ме, чедо.

Когато той с чест довел светеца при епископите, те се изпълнили с Божествена сладост и утешавайки се духом, задето са намерили посочения от Самия Бог мъж, го повели към църквата. Мълвата за това се разнесла навсякъде и по-бързо от птици в църквата се стекло безбройно множество народ. Епископът, удостоил се с видение, се обърнал към народа и възкликнал:

- Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Сам Светият Дух, и на когото Той повери грижата за вашите души. Не от човешко събрание беше поставен той, но от Самия Бог. Сега ние имаме този, когото желаехме, и намерихме и приехме когото търсехме. Под негово управление и наставление няма да се лишим от надеждата, че ще застанем пред Бога в деня на Неговото явяване и откровение.

Целият народ въздавал благодарност на Бога и се радвал с неизказана радост. Не понасяйки човешките похвали, свети Николай дълго отказвал да приеме свещения сан; но отстъпвайки пред усърдните молби на събора на епископите и целия народ, встъпил на архиерейския престол против волята си. Към това го подбуждало Божественото видение, което имал още преди смъртта на архиепископ Йоан. За това видение разказва свети Методий, патриарх Константинополски. Веднъж - разказвал той - свети Николай през нощта видял, че пред него стои Спасителят във всичката Си слава и му подава Евангелието, украсено със злато и перли. От другата си страна свети Николай видял Пресвета Богородица, възлагаща на раменете му светителския омофор. Не много дни след това видение Мирският архиепископ Йоан починал.

Спомняйки си видението и виждайки в него явно Божие благоволение и не желаейки да отказва на усърдните молби на събора, свети Николай приел паството. Съборът на епископите и целият църковен клир извършили посвещение над него и светло празнували, веселейки се за дарувания от Бога пастир, Христовия светител Николай. Така Църквата Божия приела светлия светилник, който не останал под крина, но бил поставен на подобаващото му архиерейско и пастирско място. Удостоен с този велик сан, свети Николай вярно преподавал словото на истината и наставлявал своето паство в учението на вярата.

В самото начало на своето пастирство Божият угодник си казвал така:

- Николай! Санът, който прие, изисква от тебе други обичаи: да живееш не за себе си, но за другите.

Желаейки да научи своите словесни овци на добродетели, той вече не скривал, както преди, своя добродетелен живот. Защото преди прекарвал живота си, тайно служейки на Бога, Който Единствен знаел неговите подвизи. А сега, след приемането на архиерейски сан, животът му станал открит за всички не поради тщеславие пред хората, но за тяхна полза и за умножаване на славата Божия, за да се сбъдне Евангелското слово: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16). По своите добри дела свети Николай бил като огледало за своето стадо и, по думите на апостола, "образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота" (1Тим. 4:12).

Той бил кротък и незлобив по нрав, смирен духом и избягвал всяко тщеславие. Дрехите му били прости, храната, която приемал само веднъж на ден, и то вечер - постническа. Целия ден прекарвал в подобаващи на неговия сан трудове, изслушвайки молбите и нуждите на идващите при него. Вратите на неговия дом били отворени за всички. Той бил добър и достъпен за всички, на сираците бил баща, на бедните - милостив подател, на плачещите - утешител, на обидените - помощник, и на всички - велик благодетел. За свои помощници в църковното управление той избрал двама добродетелни и благоразумни съветници, облечени в презвитерски сан. Това били известните в цяла Гърция мъже - Павел Родоски и Теодор Аскалонски.

Така свети Николай пасял повереното му стадо словесни Христови овци. Но завистливият лукав змей, никога непреставащ да повдига борба срещу Божиите раби и непонасящ процъфтяването на благочестието сред хората, повдигнал гонение срещу Христовата Църква чрез нечестивите царе Диоклетиан и Максимиан. От тези царе излязла заповед по цялата империя християните да се отрекат от Христа и да се покланят на идолите. За онези, които не се подчинявали, било предписано да бъдат принуждавани със затваряне в тъмница и с други жестоки мъчения, и накрая да бъдат предавани на смъртно наказание. Тази дишаща злоба буря, поради усърдието на ревнителите на тъмнината и нечестието, скоро достигнала и до град Мира. Блаженият Николай, който бил ръководител на всички християни в този град, свободно и дръзновено проповядвал Христовото благочестие и бил готов да пострада за Христа. Затова бил хванат от нечестивите мъчители и затворен в тъмница заедно с много други християни. Тук той прекарал немалко време, понасяйки тежки страдания, претърпявайки глад, жажда и всякакви притеснения. Той хранел със словото Божие затворените заедно с него и ги напоявал със сладките води на благочестието; утвърждавайки ги във вярата в Христа Бога, и укрепявайки ги върху непоклатима основа, той ги убеждавал да бъдат твърди в изповядването на Христа и усърдно да страдат за истината. Междувременно на християните отново била дарувана свобода, благочестието възсияло като слънце след тъмни облаци, и настъпила тиха прохлада след бурята. Защото човеколюбецът Христос, като погледнал милостиво на Своето наследие, изтребил нечестивите, низвергвайки от царския престол Диоклетиан и Максимиан, и унищожил властта на ревнителите на елинското нечестие.

С явяването на Своя Кръст на цар Константин Велики, на когото Той благоволил да повери Римската държава, Господ Бог "издигнал рог на спасение" (Лк. 1:69) за Своя народ. Цар Константин, като познал Единия Бог и възложил всичката си надежда на Него, със силата на Честния Кръст победил всичките си врагове и като заповядал да разрушат идолските капища и да възстановят християнските храмове, разсеял суетните надежди на своите предшественици. Той освободил всички затворени в тъмница заради Христа и отдавайки им почит като на мъжествени воини, върнал всеки от Христовите изповедници в отечеството му. По това време и град Мира отново приел своя пастир, великия архиерей Николай, удостоил се с мъченически венец. Носейки в себе си Божествената благодат, той, както и преди, изцелявал страстите и болестите на хората, не само на верните, но и на неверните. Заради великата Божия благодат, пребиваваща в него, много хора го прославяли и му се удивлявали и всички го обичали, защото той сияел с чистота на сърцето и бил надарен с всички Божии дарове, служейки на своя Господ в преподобие и правда. По това време били останали още много елински капища, към които нечестивите хора били привличани от внушенията на дявола, и много от мирските жители се намирали в погибел. Така, борейки се с духовете на злобата, свети Николай дошъл в храма на Артемида, който бил много голям и богато украсен, представлявайки удобно жилище за бесовете. Свети Николай разрушил този скверен храм, като изравнил със земята високото му здание и разхвърлял във въздуха самите основи на храма, които били на земята, опълчвайки се повече срещу бесовете, отколкото срещу самия храм. Лукавите духове, не понасяйки идването на Божия угодник, издавали скръбни вопли, но победени от молитвеното оръжие на непобедимия Христов воин, били принудени да бягат от своето жилище.

Благоверният цар Константин, желаейки да утвърди Христовата вяра, заповядал да свикат в град Никея вселенски събор. Светите отци на събора изложили правото учение, предали на проклятие арианската ерес, а заедно с нея и самия Арий и изповядвайки Сина Божий като равночестен и единосъщен на Бога Отца, възстановили мира в светата Божествена Апостолска Църква.

Сред 318-те отци на събора бил и светителят Николай. Той мъжествено се противопоставял на нечестивото учение на Арий и заедно със светите отци на събора утвърдил и предал на всички догматите на православната вяра.

image
Св. Николай удря плесница на Арий на I Вселенски събор в Никея фреска в манастира Панагия Сумела

Святой Николай Чудотворец. Икона от 19 век

Монахът от Студийския манастир Иоан разказва за светителя Николай как въодушевен, подобно на пророк Илия, от ревност по Бога, той посрамил еретика Арий не само със слово, но и с дело, като му ударил плесница. Отците на събора възнегодували срещу светителя и за дръзката му постъпка решили да бъде лишен от архиерейски сан. Но Сам нашият Господ Иисус Христос и Неговата Преблагословена Майка, гледайки свише на подвига на светителя Николай, одобрили неговата смела постъпка и похвалили божествената му ревност. Защото някои от отците на събора имали такова видение, с което се удостоил и самият светител още преди поставянето си за архиерей. Те видели, че от едната страна на светителя стои Сам Христос Господ с Евангелието, а от другата - Пречистата Дева Богородица с омофора, и подават на светителя знаците на неговия сан, от които бил лишен. Като разбрали от това, че дръзновението на светителя било угодно на Бога, отците на събора престанали да го упрекват и му отдали чест като на велик Божий угодник. Връщайки се от събора при своето стадо, светителят Николай му донесъл мир и благословение. Със своите медоточиви уста той преподал на целия народ здравото учение, отсякъл от корен неправите мисли и мъдрувания, изобличил ожесточените, безчувствени и закоравели в злобата си еретици и ги прогонил от Христовото стадо. Както мъдрият земеделец очиства всичко, намиращо се на гумното и в точилото, събира добрите зърна и изхвърля плевелите, така и благоразумният труженик на Христовото гумно, светителят Николай, напълнил духовната житница с добри плодове, а плевелите на еретическата прелест отвявал и отхвърлял далече от Господнята пшеница. Затова и светата Църква го нарича ръка, очистваща плевелите на Ариевото учение. И той наистина бил светлина на света и сол на земята, защото житието му било светло, и словото му - разтворено със солта на премъдростта. Този добър пастир имал голяма грижа за своето стадо, във всичките му нужди, пасейки го на духовното пасище, но грижейки се и за телесната му храна.

Веднъж в Ликийската страна настанал голям глад, и в град Мира се чувствал краен недостиг на храна. Скърбейки за нещастните хора, загиващи от глад, Божият архиерей се явил през нощта насън на един търговец, намиращ се в Италия, който бил натоварил целия си кораб с жито и възнамерявал да отплува за друга страна. Давайки му в залог три златни монети, светителят му заповядал да плува към Мира и там да продаде житото си. Като се събудил и видял златото в ръцете си, търговецът се изпълнил с ужас, удивлявайки се на такъв сън, придружен от чудесното явяване на монетите. Търговецът не се решил да не изпълни заповедта на светителя, отишъл в град Мира и там разпродал житото си. При това той не скрил от тях явяването на свети Николай в съня му. Получавайки такова утешение в глада и слушайки разказа на търговеца, гражданите въздавали слава и благодарност на Бога и прославяли своя чудесен хранител, великия архиерей Николай.

По това време във велика Фригия се надигнал бунт. Като узнал за това, цар Константин изпратил трима воеводи и войските си да умиротворят разбунтувалата се страна. Това били воеводите Непотиан, Урс и Ерпилион. Те отплували бързо от Константинопол и се спрели на едно от пристанищата в Ликийската епархия, което се наричало Адриатски бряг. Тук имало град. Понеже силното морско вълнение пречело на по-нататъшното плуване, те останали в това пристанище, очаквайки тихо време. По време на престоя им някои от войниците, излизайки на брега за покупки, ограбвали гражданите с насилие. Тъй като това се случвало често, жителите на този град се озлобили, вследствие на което на мястото, наречено Плакомата, между тях и войниците ставали спорове, раздори и бой. Като узнал затова, светителят Николай решил сам да отиде в този град, за да прекрати междуособиците. Като чули за пристигането му, всички граждани заедно с воеводите излезли да го посрещнат и да му се поклонят. Светителят попитал воеводите откъде са и къде отиват. Те му казали, че са изпратени от царя във Фригия, за да потушат надигналия се там бунт. Светителят ги увещавал да държат своите войници в подчинение и да не им позволяват да притесняват хората. След това той поканил воеводите в града и радушно ги нагостил. Като наказали провинилите се войници, те умирили вълнението и се удостоили с благословение от свети Николай. Когато ставало всичко това, от Мира дошли няколко граждани, скърбейки и плачейки. Те паднали при нозете на светителя и го молели да защити обидените, разказвайки му със сълзи, че в негово отсъствие управителят Евстатий, подкупен от завистливи и зли хора, осъдил на смърт трима мъже от техния град, които не били виновни с нищо.

- Целият наш град - казали те - скърби и плаче и очаква твоето завръщане, владико. Защото, ако ти беше с нас, управителят не би се осмелил да извърши такъв несправедлив съд.

Като чул за това, Божият архиерей започнал да скърби душевно и придружен от воеводите, веднага тръгнал на път. Като стигнали до мястото, наречено "Лъв", светителят срещнал едни пътници и ги попитал знаят ли нещо за осъдените на смърт мъже. Те отговорили:

- Ние ги оставихме на полето на Кастор и Полукс, влачени за наказание.

Светителят Николай тръгнал по-бързо, стремейки се да предотврати невинната смърт на тези мъже. Като стигнал до мястото на наказанието, той видял, че там се било събрало множество народ. Осъдените мъже, със завързани на кръст ръце и закрити лица, вече се били навели към земята, протегнали разголените си шии и очаквали удара на меча. Светителят видял, че палачът, суров и неистов, вече бил извадил меча си. Тази гледка предизвикала ужас и скръб у всички. Съединявайки яростта с кротост, Христовият светител свободно минал сред народа и без никакъв страх изтръгнал меча от ръцете на палача, хвърлил го на земята, след което освободил осъдените мъже от веригите. Всичко това той направил с велико дръзновение и никой не посмял да го спре, защото словото му било властно и в действията му се проявявала Божествената сила: той бил велик пред Бога и пред всички хора. Избавените от смъртно наказание мъже, неочаквано виждайки себе си върнати от близка смърт към живот, проливали горещи сълзи и издавали радостни викове, а целият народ, събрал се там, въздавал благодарност на своя светител. Тук пристигнал и управителят Евстатий и поискал да се приближи към светителя. Но Божият угодник с презрение се отвърнал от него и когато той паднал в нозете му, го отблъснал. Призовавайки Божието отмъщение върху него, свети Николай го заплашвал с мъчения за несправедливото управление и обещал да каже за действията му на царя. Изобличаван от съвестта си и изплашен от заплахите на светителя, управителят със сълзи молел за милост. Каейки се за своята неправда и желаейки примирение с великия отец Николай, той хвърлял вината върху градските старейшини Симонид и Евдоксий. Но лъжата не могла да не се открие, защото светителят добре знаел за това, че управителят е осъдил на смърт невинните, бидейки подкупен със злато. Управителят дълго го умолявал да му прости и едва тогава, когато с голямо смирение и със сълзи признал греха си, Христовият угодник му дарувал прошка.

При вида на всичко, което станало, пристигналите заедно със светителя воеводи се удивлявали на ревността и благостта на великия Божий архиерей. Като се удостоили с неговите свети молитви и получили от него благословение за пътя си, те се отправили към Фригия, за да изпълнят дадената им от царя заповед. Като пристигнали на мястото на бунта, те бързо го потушили и като изпълнили царското поръчение, се върнали с радост във Византия. Царят и всичките му велможи им въздали велика хвала и почести и те се удостоили с участие в царския съвет. Но зли хора, завиждайки на славата на воеводите, се изпълнили с вражда към тях. Замисляйки зло против воеводите, те дошли при управителя на града Евлавий, наклеветили ги и казали:

- Воеводите не съветват добре, защото, както чухме, те въвеждат нови обичаи и замислят зло против царя.

За да склонят управителя на своя страна, те му дали много злато. Управителят донесъл на царя. Като чул за това, царят без всякакво разследване заповядал да затворят тези воеводи в тъмница, опасявайки се да не избягат тайно и да изпълнят злия си замисъл. Измъчвайки се в тъмницата и съзнавайки своята невинност, те недоумявали защо са ги затворили. Не след дълго клеветниците започнали да се опасяват, че клеветата и злобата им ще се разкрият и те самите могат да пострадат. Затова дошли при управителя и усърдно го молели да не оставя тези мъже да живеят, но да побърза да ги осъди на смърт. Оплетен в мрежите на сребролюбието, управителят трябвало да изпълни обещанието си. Той веднага отишъл при царя и като вестител на зло, застанал пред него с унило лице и скръбен поглед. Наред с това той желаел да покаже, че е твърде загрижен за живота на царя и му е верен и предан. Стараейки се да възбуди царския гняв срещу невинните, той започнал лъстива и хитра реч и заговорил:

- О, царю, никой от затворените в тъмница не желае да се разкае. Всички те упорстват в злия си замисъл, не преставайки да кроят козни срещу тебе. Затова заповядай незабавно да ги предадем на мъки, за да не ни изпреварят и да доведат докрай злото си дело, което са замислили против тебе и воеводите.

Разтревожен от тези думи, царят веднага осъдил воеводите на смърт. Но тъй като било вечер, наказанието им било отложено за сутринта. За това узнал тъмничният страж. След като пролял насаме много сълзи за бедата, заплашваща невинните, той дошъл при воеводите и им казал:

- За мене би било по-добре, ако не ви познавах и не бях се наслаждавал на приятната ви беседа и трапезата с вас. Тогава леко бих понесъл раздялата с вас и не бих скърбял така в душата си за постигналата ви беда. Ще настъпи утрото и за нас ще последва ужасната, последна раздяла. Вече няма да видя скъпите ви лица и няма да чуя гласа ви, защото царят е заповядал да ви накажат със смърт. Завещайте ми как да постъпя с вашето имущество, докато има време и смъртта не ви е попречила да изразите волята си.

Той прекъсвал думите си с ридания. Като узнали за ужасната си съдба, воеводите раздрали дрехите си, скубели косите си и казвали:

- Кой враг завидя на нашия живот? Защо сме осъдени на смърт като злодеи? Какво сме направили, за което трябва да бъдем предадени на смърт?

И призовавали сродниците си по име, поставяйки Самия Бог за свидетел, че не са направили никакво зло, и горчиво плачели. Един от тях, на име Непотиан, си спомнил за светителя Николай, как той, явявайки се в Мира преславен помощник и благ застъпник, избавил тримата мъже от смърт. И воеводите започнали да се молят:

- Боже на Николай, избавил тримата мъже от неправедна смърт, погледни милостиво и към нас, защото от хората не можем да получим помощ. Постигна ни велика беда, и няма кой да ни избави от нея. Гласът ни бе прекъснат преди смъртта и езикът ни пресъхва, изгарян от огъня на сърдечната скръб, така че и молитва не можем да Ти принесем. "Скоро да ни изпреварят Твоите щедрости", Господи. Избави ни от ръцете на ония, които търсят душите ни1. Утре искат да ни умъртвят, побързай ни на помощ и избави нас, невинните, от смърт.

Чуващият молитвите на боящите се от Него и като баща, изливащ щедрости върху Своите чеда, Господ Бог изпратил на помощ на осъдените светия Свой угодник, великия архиерей Николай. Тази нощ, по време на сън, Христовият светител застанал пред царя и казал:

- Стани скоро и освободи измъчващите се в тъмницата воеводи. Наклеветили са ги пред тебе и страдат невинно.

Светителят подробно обяснил на царя всичко и добавил:

- Ако не ме послушаш и не ги освободиш, ще повдигна срещу тебе бунт, подобен на този във Фригия, и ти ще погинеш от зла смърт.

- Кой си ти, че така смееш да заплашваш нас и нашата държава?

Той отговорил:

- Името ми е Николай, аз съм архиерей на Мирската митрополия.

Царят изпаднал в смущение, станал и започнал да размисля какво значи това видение. Междувременно същата нощ светителят се явил и на управителя Евлавий и му съобщил за осъдените същото, което и на царя. Като станал от сън, Евлавий се изплашил. Докато размислял за това видение, при него дошъл пратеник от царя и му разказал за това, което царят видял насън. Управителят бързо отишъл при царя, разказал му за своето видение, и двамата се удивлявали на това, че са видели едно и също. Царят веднага заповядал да доведат воеводите от тъмницата и им казал:

- С какви вълшебства сте ни изпратили такива сънища? Явилият ни се мъж беше силно разгневен и ни заплашваше, че скоро ще повдигне борба срещу нас.

Воеводите с недоумение се обърнали един към друг и не знаейки нищо, се гледали един друг с умилен поглед. Като забелязал това, царят се смекчил и казал:

- Не се бойте от никакво зло, кажете ни истината.

Те със сълзи и ридания отговорили:

- Царю, ние не знаем никакви вълшебства и не сме замисляли никакво зло против твоята държава, свидетел в това да ни бъде Сам Всевиждащият Господ. Ако те лъжем и ти узнаеш нещо лошо за нас, тогава нека няма никаква милост и пощада нито към нас, нито към рода ни. От своите родители сме се научили да почитаме царя и преди всичко да му бъдем верни. Така и сега ние вярно пазим твоя живот и както е свойствено на сана ни, неотклонно сме изпълнявали твоите заповеди. Служейки ти с усърдие, ние потушихме бунта във Фригия, прекратихме междуособната вражда и доказахме своето мъжество на дело, както свидетелстват за това онези, на които то е добре известно. Твоята държава преди ни обсипваше с почести, а сега ти яростно се въоръжи против нас и безмилостно ни осъди на мъчителна смърт. И така, царю, ние мислим, че страдаме само заради усърдието си към тебе, заради него сме осъдени и вместо славата и почестите, които се надявахме да получим, ни постигна страх от смъртта.

От тези думи царят се умилил и се разкаял за необмислената си постъпка. Той се разтреперил пред Божия съд и се засрамил от своята царска багреница, виждайки, че той, бидейки законодател за другите, бил готов да извърши беззаконен съд. Той гледал милостиво към осъдените и кротко беседвал с тях. Слушайки думите му с умиление, воеводите изведнъж видели, че редом с царя седи светителят Николай и със знаци им обещава прошка. Царят прекъснал думите им и попитал:

- Кой е този Николай и кои мъже е спасил? Разкажете ми за това.

Непотиан му разказал всичко подред. Тогава царят, като узнал, че свети Николай е велик Божий угодник, се удивил на дръзновението му и великата му ревност в защита на обидените, освободил воеводите и им казал:

- Не аз ви дарувам живота, а великият Господен служител Николай. Идете при него и му отдайте благодарност. Кажете му и от мене, че аз съм изпълнил неговата заповед, да не се гневи на мене Христовият угодник.

С тези думи той им връчил златно Евангелие, украсено с камъни, златна кадилница и два светилника и заповядал да дадат всичко това в Мирската църква. Получили чудесно спасение, воеводите веднага тръгнали на път. Те отдали на светителя Николай велика благодарност за неговата чудесна помощ и пеели:

- "Господи, Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш беден от ръцете на по-силните от него".

Те раздали щедра милостиня на бедните и сиромасите и благополучно се върнали у дома.

Такива са Божиите дела, с които Господ възвеличил Своя угодник. Тяхната слава, като на криле, се разнесла навсякъде, проникнала отвъд морето и се разпространила по цялата вселена, тъй като нямало място, където да не знаели за големите и дивни чудеса на великия архиерей Николай, които той извършил с благодатта, дарувана му от Всемогъщия Господ.

Веднъж пътници, плувайки на кораб от Египет за Ликийската страна, били подложени на силно морско вълнение и буря. Платната били изтръгнати от вихъра, корабът се люлеел от ударите на вълните и всички се отчаяли за своето спасение. В този момент те си спомнили за великия архиерей Николай, когото никога не били виждали, а само чували, че е бърз помощник на всички, призоваващи го в беда. Те се обърнали към него с молитва и започнали да го призовават на помощ. Светителят на часа се явил пред тях, качил се на кораба и казал:

- Вие ме призовахте и аз ви идвам на помощ; не бойте се!

Всички видели, че той взел кърмата и започнал да управлява кораба. Както някога нашият Иисус Христос запретил на вятъра и морето, светителят веднага заповядал на бурята да спре, припомняйки Господните слова:

- "Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши."

Така верният слуга на Господа заповядвал на морето и на вятъра и те му се покорявали. След това пътниците при благоприятен вятър пристигнали в град Мира. Като излезли на брега, те тръгнали из града, желаейки да видят този, който ги избавил от бедата. Те срещнали светителя на път към църквата и като познали в негово лице своя благодетел, паднали в нозете му, отдавайки му благодарност. Дивният Николай не само ги избавил от беда и смърт, но се погрижил и за душевното им спасение. Със своята прозорливост той видял в тях греха на блуда, който отдалечава човека от Бога и го отклонява от спазването на Божиите заповеди, и им казал:

- Чеда, умолявам ви, размислете в себе си и изправете сърцата и мислите си за благоугаждане на Господа. Защото, макар и да сме се скрили от много хора и да смятаме самите себе си за праведни, от Бога нищо не може да се скрие. Затова проявете всяко усърдие да запазите светостта на душата и чистотата на тялото си. Защото Божественият апостол Павел казва: "вие сте храм Божий... ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори".

Като поучил тези мъже с душеспасителни слова, светителят ги отпуснал с мир. Защото светителят по своя нрав бил като чедолюбив баща и погледът му сияел с Божествена благодат, като у ангел Божий. От лицето му излизал, като от лицето на Моисей, пресветъл лъч, и тези, които само поглеждали към него, получавали голяма полза. Този, който бил отегчен от някаква страст или душевна скръб, било достатъчно да обърне погледа си към светителя, за да получи утешение в своята печал; и този, който беседвал с него, вече преуспявал в доброто. И не само християните, но и неверните, ако някой от тях се случвало да слуша сладките и медоточиви слова на светителя, се изпълвали с умиление и отхвърляйки вкоренилата се в тях от детство злоба на неверието и възприемайки в сърцето си правото слово на истината, поемали по пътя на спасението.

Великият Божий угодник преживял много години в град Мира, сияейки с Божествена красота, според словото на Писанието: "като утринна звезда сред облаци, като месечина, пълна в дните си; като слънце, светнало над храма на Всевишния, като крин при водни извори и като многоценно миро, облагоухаващо всичко". Достигнал дълбока старост, светителят отдал дълга на човешката природа и след непродължителна телесна болест, добре завършил временния си живот. С радост и псалмопение той преминал във вечния, блажен живот, придружаван от свети ангели и посрещнат от ликовете на светиите. На погребението му се събрали епископите на Ликийската страна с целия клир и монаси, и безчислено множество народ от всички градове. Честното тяло на светителя било положено с чест в съборната църква на Мирската митрополия в шестия ден на месец декември. От светите мощи на Божия угодник ставали множество чудеса. Защото от неговите мощи се изливало благовонно и целебно миро, с което се помазвали болните и получавали изцеление. По тази причина към неговия гроб се стичали хора от всички краища на света, които търсели изцеление от болестите си и го получавали. С това свето миро се изцелявали не само телесните, но и душевните недъзи и били прогонвани лукавите духове. Защото светителят не само през живота си, но и след представянето си се въоръжавал срещу бесовете и ги побеждавал, както ги побеждава и сега.

Някои богобоязливи мъже, живеещи при устието на река Танаис, като чули за мироточивите и целебни мощи на Христовия светител Николай, почиващи в Мира Ликийска, замислили да отплуват нататък по море за поклонение на мощите. Но лукавият бяс, някога изгонен от светителя Николай от капището на Артемида, виждайки, че корабът се готви да отплува към този велик отец и гневейки се на светителя за разрушаването на капището и за своето изгонване, замислил да попречи на тези мъже да извършат набелязаното пътуване и с това да ги лиши от светинята. Той се превърнал в жена, носеща съсъд, напълнен с елей, и им казал:

- Бих желала да занеса този съсъд на гроба на светителя, но много се боя от морското пътешествие, защото е опасно за слаба и страдаща от болест на стомаха жена да плува по море. Затова ви умолявам, вземете този съсъд, занесете го на гроба на светеца и излейте елея в кандилото.

С тези думи бесът дал съсъда на боголюбците. Не е известно с какви бесовски вълшебства бил смесен този елей, но той бил предназначен за вреда и погибел на пътниците. Не знаейки за гибелното му действие, те изпълнили молбата и като взели съсъда, отплували от брега и целия ден плували благополучно. Но на сутринта задухал северен вятър и плуването им станало много трудно. Бедствайки много дни в неблагополучно плуване, те изгубили търпение от продължителното морско вълнение и решили да се върнат обратно. Те вече били насочили кораба към своята страна, когато пред тях се явил светителят Николай в неголяма лодка и им казал:

- Накъде плувате, мъже, и защо, оставили предишния път, се връщате обратно? Вие можете да укротите бурята и да направите пътя удобен за плуване. На плуването ви пречат дяволските козни, защото съдът с елей ви е даден не от жена, а от бяс. Хвърлете съда в морето и плуването ви на часа ще стане благополучно.

Като чули това, мъжете хвърлили бесовския съд в морската дълбочина. В този миг от него излязъл черен дим и пламък, въздухът се изпълнил със силна смрад, морето се разтворило, водата закипяла и заклокочила до самото дъно и водните пръски били подобни на огнени искри. Намиращите се на кораба хора изпаднали в ужас и викали от страх, но явилият им се помощник, като им заповядал да бъдат мъжествени и да не се плашат, укротил бушуващата буря и избавяйки пътниците от гибел, направил пътя им към Ликия безопасен. Защото веднага към тях повял прохладен и благоуханен вятър и те с веселие благополучно доплували до желания град. Като се поклонили на мироточивите мощи на бързия свой помощник и застъпник, те отдали благодарност на всесилния Бог и принесли молебно пение на великия отец Николай. След това се върнали в своята страна, разказвайки навсякъде и на всички за това, което се случило с тях по пътя.

Много велики и преславни чудеса извършил на земята и по морето този велик угодник. Той помагал на намиращите се в беди, спасявал от потъване и изваждал на сушата от морската дълбочина, освобождавал от плен и отнасял освободените у дома, избавял от вериги и тъмница, защищавал от посичане с меч, освобождавал от смърт и на мнозина подавал изцеление, на слепите - проглеждане, на сакатите - ходене, на глухите - слух, на немите - дар слово. Той обогатил много бедстващи в крайна нищета, давал на гладните храна и за всички се явявал готов помощник във всяка нужда, топъл застъпник, бърз ходатай и защитник. Той и сега помага на призоваващите го и ги избавя от беди. Невъзможно е да се изброят чудесата му, както и да се опишат подробно. Този велик чудотворец познават и изтокът, и западът, и по всички краища на земята са известни неговите чудеса. Да се прослави в него Триединният Бог, Отец и Син и Свети Дух и неговото свято име да се възхваля от устата на всички во веки. Амин.

Чудеса на светителя Николай, станали след смъртта му

Свети Николай Чудотворец. Икона на Николските врати. Москва, Кремъл.Свети Николай Чудотворец. Икона на Николските врати. Москва, Кремъл.

Много чудеса извършил светителят Николай не само през живота си, но и след смъртта си. Кой няма да се удиви, слушайки за неговите дивни чудеса! Защото не една страна и не една област, но цялата поднебесна се изпълнила с чудесата на свети Николай. Иди при гърците, и там му се удивляват, иди при латинците - и там се изумяват, и в Сирия го възхваляват. По цялата земя се удивляват на светителя Николай. Ела в Русия и ще видиш, че няма нито град, нито село, където да няма множество чудеса на светителя Николай.

При гръцкия цар Лъв и при патриарх Атанасий станало следното преславно чудо. Великият Николай в полунощ се явил във видение на един благочестив старец, обичащ бедните и странниците, на име Теофан, и казал:

- Теофане, стани и иди при иконописеца Агей и му заповядай да нарисува три икони: на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, сътворил небето и земята и създал човека, на Пречистата Владичица Богородица и на молитвеника за християнския род Николай, архиепископ Мирски, защото на мене подобава да се явя в Константинопол. Като нарисуваш тези три икони, представи ги на патриарха и на целия събор. Иди по-скоро и не се бави да изпълниш заповедта.

След тези думи светецът станал невидим. Като се събудил от сън, боголюбивият мъж Теофан се изплашил, веднага отишъл при иконописеца Агей и го помолил да нарисува три големи икони: на Спасителя Христа, на Пречистата Богородица и на светителя Николай. По волята на милостивия Спасител, на Пречистата Богородица и на свети Николай, Агей нарисувал три икони и ги донесъл на Теофан. Той взел иконите, поставил ги в горницата и казал на жена си:

- Да устроим трапеза в своя дом и да се помолим на Бога за своите прегрешения.

Тя с радост се съгласила. Теофан отишъл на пазара, купил храна и питие за тридесет златника и благолепно устроил трапеза за патриарха. След това отишъл и го помолил, заедно с целия събор, да благослови дома му и да вкуси храна и питие. Патриархът се съгласил и дошъл заедно със събора в дома на Теофан, и като влязъл в горницата, видял, че там стоят три икони: на нашия Господ, на Пречистата Богородица и на свети Николай. Като се приближил към първата икона, патриархът казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, създал цялото творение. Достойно е било да се нарисува тази икона.

След това се приближил към втората икона и казал:

- Добре е, че е нарисувана и тази икона на Пресветата Богородица и молитвеница за целия свят.

Като се приближил към третата икона, патриархът казал:

- Това е иконата на Николай, архиепископ Мирски. Не е трябвало да бъде изобразен на такава голяма икона. Нали той е бил син на прости хора, Теофан и Нона, произхождащи от селяните.

Патриархът извикал господаря на този дом и му казал:

- Теофане, не заповядвай на Агей да рисува иконата на Николай в такива големи размери.

И заповядал да изнесат иконата на светителя, като казал:

- Неудобно е да стои редом с Христа и Пречистата.

Благочестивият мъж Теофан с голяма печал изнесъл иконата на свети Николай от горницата, поставил я в друга стая на почетно място, избрал един певец от събора, мъж дивен и разумен, на име Калист, и го помолил да застане пред иконата и да пее величание на свети Николай. Но в Писанието е казано: “Аз ще прославя ония, които Мене прославят”. Така е казал Господ Иисус Христос, чрез Когото, както ще видим, ще се прослави сам светителят.

Като прославил Бога и Пресвета Богородица, патриархът седнал на масата заедно с целия си събор, и била сложена трапеза. След нея патриархът станал, възвеличил Бога и Божията Майка и като изпил виното, се веселил с целия събор. Калист по това време славел и величаел великия светител Николай. Но ето, виното не достигнало, а патриархът и придружаващите го искали още да пият и да се веселят. И един от събралите се казал:

- Теофане, донеси още вино на патриарха и направи пира приятен.

Той отговорил:

- Няма повече вино, господарю мой, а на пазара вече не продават, и няма откъде да се купи.

Опечален, той си спомнил за свети Николай как му се явил във видение и му заповядал да нарисува три икони: на Спасителя, на Пречистата Божия Майка и своята. Той тайно влязъл в стаята, паднал пред иконата на светителя и казал със сълзи:

- О, свети Николае! Твоето раждане е чудно и животът ти е свят, ти си изцелил много страдащи. Моля те, извърши и сега чудо над мене, немощния, добави още вино.

Като казал това и благословил, той отишъл там, където стояли съдовете с вино; и по молитвата на светия чудотворец Николай тези съдове били пълни с вино. Теофан взел виното с радост и го занесъл на патриарха. Той го изпил и го похвалил, като казал:

- Никога не съм пил такова вино.

И пиещите казвали, че Теофан е запазил доброто вино за края на пира. А той скрил предивното чудо на свети Николай.

Патриархът и съборът развеселени си тръгнали. Сутринта при патриарха дошъл един велможа на име Теодор, от селото, наречено Сиердалско, от Мирския остров, и го молел да отиде при него, защото единствената му дъщеря е обсебена от беснуване, и да прочете над главата ѝ светото Евангелие. Патриархът се съгласил, взел свещената книга, качил се на кораб с целия събор и отплавал. Когато били в открито море, бурята повдигнала силно вълнение, корабът се преобърнал, и всички паднали във водата и плували, викайки и молейки Бога, Пречистата Богородица и свети Николай. И Пречистата Богородица умолила Своя Син, нашия Спасител Иисуса Христа, за събора, да не погине свещеническият чин. Тогава корабът се изправил и, по Божия милост, целият събор отново влязъл в него. Потъвайки, патриарх Атанасий си спомнил своя грях пред свети Николай и викайки, се молел и казвал:

- О, велики Христов светителю, архиепископ Мирски, чудотворче Николае! Съгреших пред тебе, прости ми и ме помилвай, грешния и окаяния, спаси ме от морската дълбочина, от този горчив час и от внезапна смърт.

О, преславно чудо! - високоумният се смирил, а смиреният чудно се възвеличил и честно се прославил.

Внезапно се явил свети Николай, вървейки по морето, като по суша, приближил се към патриарха и го хванал за ръка с думите:

- Атанасий, нима в морската дълбочина имаш нужда от помощ от мене, произхождащия от прости хора?

А той, измъчен, едва можейки да отвори уста, казал, плачейки горчиво:

- О, свети Николае, велики светителю, бърз помощниче, не си спомняй моето зло високоумие, избави ме от внезапна смърт в морската дълбочина и аз ще те славя през всички дни на живота си.

И светителят му казал:

 икона на св. Николай Чудотворец, Мирликийски

- Не бой се, брате, ето, Христос те избавя чрез моята ръка. Но не греши повече, за да не ти се случи нещо още по-лошо. Влез в кораба си.

Като казал това, свети Николай извадил патриарха от водата и го поставил в кораба с думите:

- Ти си спасен, иди отново на своето служение в Константинопол.

И светецът станал невидим.

Като видели патриарха, всички завикали:

- Слава на Тебе, Христе Спасителю, Пречиста Царице, Господарке Богородице, избавили нашия господар от удавяне!

Сякаш събудил се от сън, патриархът ги попитал:

- Къде съм, братя?

- На своя кораб, господарю - отговорили му те, - и всички ние сме невредими.

Патриархът заплакал и казал:

- Братя, съгреших пред свети Николай, той наистина е велик: ходи по морето като по суша, взе ме за ръката и ме постави в кораба; наистина, той е бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра.

Корабът бързо заплувал обратно към Константинопол. Като излязъл от кораба с целия събор, патриархът със сълзи отишъл в църквата “Света София” и изпратил за Теофан, като му заповядал веднага да донесе тази чудна икона на свети Николай. Когато Теофан донесъл иконата, патриархът паднал пред нея със сълзи и казал:

- Съгреших, о, свети Николае, прости на мен, грешния.

Като казал това, той взел иконата на ръце, с чест я целунал заедно с всички от събора и я отнесъл в църквата “Света София”. На другия ден той положил в Константинопол основите на каменна църква в чест на свети Николай. Когато църквата била построена, патриархът я осветил в деня на паметта на свети Николай. А светителят в този ден изцелил 40 болни мъже и жени. След това патриархът дал за украсяване на църквата 30 литри злато и много ниви и градини. И построил до нея честен манастир. И много хора идвали тук: слепи, сакати и прокажени. Докосвайки се до тази икона на свети Николай, всички те си отивали здрави, славейки Бога и Неговия чудотворец.

В Константинопол живеел един мъж на име Николай, препитаващ се с ръкоделие. Бидейки благочестив, той установил завет никога да не прекарва дните, посветени на паметта на светителя Николай, без възпоменание за Божия угодник. Той неотстъпно спазвал това, според словото на Писанието: “давай почит Господу” от праведните си трудове. Така той достигнал до дълбока старост и нямайки сили да работи, изпаднал в бедност. Наближавал денят на паметта на свети Николай и ето, размисляйки как да постъпи, старецът казал на жена си:

- Скоро ще настъпи денят на почитания от нас велик Христов архиерей Николай; как ние, бедните, при цялата ни оскъдност, ще отпразнуваме този ден?

Благочестивата жена отговорила на мъжа си:

- Ти знаеш, господарю мой, че е наближил краят на живота ни, защото и тебе, и мене ни постигна старостта; ако трябва дори и сега да завършим живота си, не променяй намерението си и не забравяй твоята любов към светеца.

Тя посочила на мъжа си своя килим и казала:

- Вземи килима, иди и го продай, и купи всичко необходимо за достойното отпразнуване на паметта на свети Николай. Ние нямаме нищо друго, а този килим не ни е нужен, защото нямаме деца, на които да го оставим.

Като чул това, благочестивият старец похвалил жена си, взел килима и тръгнал. Когато вървял по площада, където стоял стълбът на светия цар Констатин Велики, и минавал край църквата на свети Платон, го срещнал винаги готовият да помогне свети Николай, в образа на честен старец, и казал на носещия килима:

- Къде отиваш, мили приятелю?

- Трябва да отида на пазара - отговорил той.

Свети Николай се приближил и казал:

- Добре. Но кажи ми, за колко мислиш да продадеш този килим, защото искам да го купя.

Старецът казал на светеца:

- Този килим на времето е бил купен за 8 златника, а сега ще взема за него колкото ми дадеш.

Светецът казал на стареца:

- Съгласен ли си да вземеш за него 6 златника?

- Ако ми дадеш толкова - казал старецът, - с радост ще взема.

Свети Николай спуснал ръката си в джоба на дрехата си, извадил оттам злато, дал 6 големи златника на стареца и му казал:

- Вземи това, приятелю, и ми дай килима.

Старецът с радост взел златото, защото килимът струвал по-малко от това. Свети Николай взел килима от ръката на стареца и се отдалечил. Когато се разделили, присъстващите казали на стареца:

- Привидение ли виждаш, старче, че си говориш сам?

Защото те виждали само стареца и чували гласа му, а светецът бил невидим за тях и те не го чували. В това време свети Николай дошъл с килима при жената на стареца и казал:

- Мъжът ти ми е стар приятел; той ме срещна и се обърна към мене с такава молба: тъй като ме обичаш, занеси този килим на жена ми, защото трябва да отнеса нещо, а ти го пази като свой.

Като казал това, светителят станал невидим. Виждайки честния мъж, сияещ от светлина, и вземайки килима от него, жената от страх не смеела да го попита кой е. Мислейки, че мъжът е забравил думите, които ѝ е казал, и своята любов към светеца, жената се разгневила на мъжа си и казала:

- Горко ми, бедната, мъжът ми е законопрестъпник и изпълнен с лъжа!

Като казала тези думи и подобни на тях, тя не искала и да гледа килима, горейки от любов към светеца.

Не знаейки за случилото се, мъжът купил всичко необходимо за празнуването на паметта на свети Николай и си отивал към къщи, радвайки се на продажбата на килима и на това, че няма да му се наложи да отстъпи от благочестивия обичай. Когато се прибрал у дома, разгневената жена го посрещнала със зли думи:

- Иди си от мене, защото ти излъга свети Николай. Истина е казал Христос, Синът Божий: “Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие”.

Като казала тези думи и подобни на тях, тя донесла килима пред своя мъж и казала:

- Вземи го и повече няма да ме видиш, защото ти излъга свети Николай, и затова ще загубиш всичко, което си постигнал с празнуването на паметта му. Защото е написано, че ако човек изпълни всички заповеди, но съгреши в едно, е виновен във всичко.

Като чул това от жена си и видял своя килим, старецът се удивлявал и не намирал думи да отговори на жена си. Той дълго стоял и накрая разбрал, че свети Николай е извършил чудо. Той въздъхнал от дълбочината на сърцето си и изпълнен с радост, издигнал ръцете си към небето и казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, Който вършиш чудеса чрез свети Николай!

И старецът казал на жена си:

- Заради страха Божий, кажи ми, кой ти е донесъл този килим, мъж или жена, старец или юноша?

Жена му отговорила:

- Един старец, светъл, честен, облечен в светли дрехи, донесе килима и ми каза: мъжът ти ми е приятел, затова, като ме срещна, ме помоли да донеса този килим при тебе, вземи го. Като взех килима, аз не посмях да попитам дошлия кой е, виждайки го сияещ от светлина.

Като чул това от жена си, старецът се удивлявал и показал останалата част от златото и всичко, купено от него за празнуването на паметта на свети Николай: ястия, вино, просфори и свещи.

- Жив Господ! - възкликнал той. - Мъжът, който купи от мене килима и отново го донесе у дома при нас, смирените и бедни раби, наистина е свети Николай, защото които ме видяха да беседвам с него, ми казаха: привидение ли виждаш? Те виждаха само мене, а той беше невидим.

Тогава двамата, старецът и жена му, възкликнали, въздавайки благодарност на Всемогъщия Бог и хвала на великия Христов архиерей Николай, бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра. Изпълнени с радост, те веднага отишли в църквата на светителя Николай, носейки златото и килима, и разказали на целия клир и на всички, които били там. И всички хора, като чули разказа им, прославили Бога и светеца, вършещ милосърдие към своите раби. След това те отишли при патриарх Михаил и му разказали всичко. Патриархът заповядал да дадат на стареца помощ от имението при църквата “Света София”. И те отпразнували празника честно, възнасяйки хвала и песнопения.

В Константинопол живеел един благочестив мъж на име Епифаний. Той бил много богат и почетен с голяма чест от цар Константин, имал и много слуги. Веднъж поискал да си купи момче за слуга и в третия ден на декември взел литра злато от 72 златника, качил се на кон и отишъл на пазара, където търговци, дошли от Русия, продавали слуги. Не му се удало да си купи слуга и се върнал у дома си. Като слязъл от коня, той извадил златото от джоба си, сложил го някъде и забравил къде го оставил. Това му се случило от исконния зъл враг, дявола, който непрестанно воюва с християнския род, за да умножи греха на земята. Не търпейки благочестието на този мъж, той замислил да го хвърли в бездната на греха. На сутринта велможата повикал момчето, което му служело, и казал:

- Донеси ми златото, което ти дадох вчера, трябва да отида на пазара.

Като чуло това, момчето се изплашило, защото господарят не му бил давал злато, и казало:

- Ти не си ми давал злато, господарю.

Господарят казал:

- О, зла и лъжлива главо, кажи ми къде си сложил даденото ти от мене злато?

А то, нямайки нищо, се кълняло, че не разбира за какво говори господарят му. Велможата се разгневил и заповядал на слугите да вържат момчето, да го бият безмилостно и да го оковат във вериги.

А сам казал:

- Ще реша участта му, когато мине празникът на свети Николай - понеже празникът трябвало да бъде на другия ден.

Затворено само в къщата, момчето със сълзи викало към всемогъщия Бог, избавящ намиращите се в беда:

- Господи Боже мой, Иисусе Христе, Вседържителю, Сине на Живия Бог, живеещ в непристъпна светлина! Викам към Тебе, защото Ти познаваш човешкото сърце, Ти си помощник на сираците, Избавление на намиращите се в беда, Утешение на скърбящите: избави ме от тази неведома напаст. Извърши милостиво избавление, така че и моят господар, избавил се от греха и неправдата, причинени на мене, да Те прослави с веселие на сърцето, и аз, немощният Твой раб, избавил се от тази беда, постигнала ме несправедливо, да Ти въздам благодарност за Твоето човеколюбие.

Изричайки със сълзи това и подобно на него, прибавяйки молитва към молитвата и сълзи към сълзите, момчето се помолило и на свети Николай:

- О, честни отче, свети Николае, избави ме от тази беда! Ти знаеш, че съм невинен в това, което казва господарят ми за мене. Утре е твоят празник, а аз се намирам в голяма беда.

Настъпила нощта и уморено, момчето заспало. В съня му се явил свети Николай, винаги бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра, и казал:

- Не тъгувай: Христос ще те избави чрез мене, Своя раб.

В този миг веригите паднали от него и той станал и възнесъл хвала на Бога и на свети Николай. В същия час светителят се явил и на господаря му и го упрекнал:

- Защо си сторил неправда на своя слуга, Епифаний? Ти сам си виновен, защото си забравил къде си сложил златото, измъчвал си момчето без вина, а то ти е вярно. Но тъй като ти не си намислил това сам, а те е научил исконният враг дяволът, то освободи момчето: ако не ме послушаш, ще те постигне голямо нещастие.

След това, като посочил с пръст мястото, където стояло златото, свети Николай казал:

- Стани, вземи златото си и освободи момчето.

Като казал това, той станал невидим.

Велможата Епифаний се събудил в трепет, стигнал до мястото, посочено му от светеца, и намерил златото, сложено там от него самия. Тогава, обзет от страх и изпълнен с радост, той казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, Надеждо на целия християнски род; слава Тебе, Надеждо на безнадеждните, бързо Утешение на отчаяните; слава Тебе, показал светило на целия свят и скорошно изправяне на падналите в греха, свети Николай, който изцелява не само телесните недъзи, но и душевните съблазни.

Целият в сълзи, той паднал пред честната икона на светителя Николай и казал:

- Благодаря ти, честни отче, задето ме спаси, недостойния и грешния, и дойде при мене, немощния, очиствайки ме от греховете. Какво да ти въздам за това, че ме погледна милостиво, идвайки при мене.

Като казал това и подобно на него, велможата дошъл при момчето и като видял, че веригите са паднали от него, обзел го още по-голям ужас и упреквал себе си. Веднага заповядал да освободят момчето и всякак го успокоявал; а сам цялата нощ бодърствал, благодарейки на Бога и на свети Николай, избавил го от такъв грях. Когато камбаните забили за утреня, той станал, взел златото и отишъл с момчето в църквата на свети Николай. Тук той с радост разказал на всички с каква милост го удостоили Бог и свети Николай. И всички прославили Бога, вършещ такива чудеса чрез Своите угодници. Когато отслужили утренята, господарят казал в църквата на момчето:

- Чедо, не аз, грешният, но твоят Бог, Творец на небето и земята, и Неговият свят угодник, Николай, да те освободят от робството, та някога и на мене да бъде простена неправдата, която аз, поради незнание, извърших към тебе.

Като казал това, той разделил златото на три части: първата дал в църквата “Свети Николай”, втората раздал на бедните, а третата дал на момчето и казал:

- Вземи това, чедо, и няма да бъдеш длъжен на никого, освен на светителя Николай. А аз ще се грижа за тебе като чедолюбив баща.

Като благодарил на Бога и на свети Николай, Епифаний си отишъл у дома с радост.

Веднъж в Киев, в деня на паметта на светите мъченици Борис и Глеб, на празника се стекло множество народ от всички градове и села. Един киевчанин, имащ голяма вяра в свети Николай и светите мъченици Борис и Глеб, се качил на лодка и отплувал към Вишгород да се поклони на гроба на светите мъченици, като взел със себе си свещи, тамян и просфори - всичко необходимо за достойно празнуване. Като се поклонил на мощите на светиите и се възрадвал духом, той се отправил у дома. Когато плувал по река Днепър, жена му, държаща на ръце детето, задрямала и изпуснала детето във водата, и то потънало. Бащата започнал да си скубе косите, викайки:

- Горко ми, свети Николае, затова ли имах толкова голяма вяра в тебе, а ти не спаси детето ми от удавяне! Кой ще бъде наследник на имението ми; кого ще науча да празнува светлото тържество в твоя памет? Как ще разкажа за твоето велико милосърдие, когато детето ми се удави? Аз исках да го възпитам, просвещавайки го с твоите чудеса, за да ме хвалят и след смъртта, задето моята рожба чества паметта на свети Николай. Но ти, светителю, дарува печал не само на мене, но и на себе си, защото скоро ще трябва да се прекрати честването на твоята памет в моя дом, защото аз съм стар и очаквам смъртта. Ако искаше да спасиш детето, ти би могъл да го спасиш, но ти сам допусна то да се удави и не избави моето единородно чедо от морската дълбочина. Или мислиш, че аз не зная за твоите чудеса? Те нямат брой, и човешкият език не може да разкаже за тях, и аз, отче свети, вярвам, че за тебе е възможно всичко, което искаш да направиш, но моите беззакония надделяха. Сега аз, измъчван от скръб, разбрах, че ако бях спазвал Божиите заповеди непорочно, цялото творение би ми се покорявало, както на Адам в рая, преди грехопадението. Сега цялото творение въстава срещу мене: водата ще ме удави, звяр ще ме разкъса, змия ще ме погълне, мълния ще ме изгори, птиците ще ме изкълват, животните ще станат свирепи, хората ще ме умъртвят, хлябът, даден ни за храна, няма да ни насити, и по Божията воля ще ни бъде за погибел. Но ние, надарени с душа и разум, и сътворени по Божи образ, не изпълняваме както трябва волята на своя Творец. Но не се прогневявай на мене, свети отче Николае, че говоря толкова дръзновено, защото аз не се отчайвам за своето спасение, имайки тебе за помощник.

Жена му си скубела косите и се биела по страните. Накрая те стигнали до града и скръбни влезли в дома си. Настъпила нощта и ето, бързият помощник на всички призоваващи го, Христовият архиерей Николай, извършил дивно чудо, каквото не се било случвало никога преди. През нощта той извадил от реката удавилото се дете и го поставил на мястото за певци в храма “Света София” живо и невредимо. Когато дошло време за утринната молитва, в църквата влязъл клисарят и чул детски плач на мястото за певците. И дълго стоял в размисъл:

- Кой е пуснал жена на това място?

Клисарят отишъл при отговорника за реда и започнал да го укорява; той казвал, че нищо не знае, но клисарят му казвал:

- Ти си виновен за това, защото на мястото за певци крещят деца.

Завеждащият реда се изплашил и като се приближил към ключалката, видял, че е недокосната, и чул детски глас. Отишъл на мястото за певците и видял пред иконата на свети Николай дете, цялото мокро. Не знаейки какво да мисли, той разказал за това на митрополита. След като отслужил утренята, митрополитът изпратил да съберат хората на площада и да ги попитат чие дете лежи на мястото за певци в църквата “Света София”. Всички граждани отишли в църквата, удивлявайки се откъде се е взело това дете цялото измокрено. Дошъл и бащата на детето, за да види чудото, и го познал. Но не вярвайки на себе си, той отишъл при жена си и ѝ разказал всичко подред. Тя веднага започнала да укорява мъжа си, казвайки:

- Как не разбираш, че това е чудо, извършено от свети Николай?

Тя бързо отишла в църквата, познала своето дете и без да го докосва, паднала пред иконата на свети Николай и се молела с умиление и сълзи. Мъжът, стоейки далече, също проливал сълзи. Като чули за това, всички хора се стекли да видят чудото, и целият град се събрал, славейки Бога и свети Николай. Митрополитът направил честен празник, какъвто се прави в деня на паметта на свети Николай, прославяйки Светата Троица, Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.

image

 

Тропарь святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу

глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ я́же веще́й и́стина;/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая. / О́тче священнонача́льниче Нико́лае,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

(Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.)

Тропарь святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, на перенесение мощей

глас 4

Приспе́ день све́тлаго торжества́,/ град Ба́рский ра́дуется,/ и с ним вселе́нная вся ликовству́ет/ пе́сньми и пе́ньми духо́вными:/ днесь бо свяще́нное торжество́/ в пренесе́ние честны́х и многоцеле́бных моще́й/ святи́теля и чудотво́рца Никола́я,/ я́коже со́лнце незаходи́мое, возсия́, светоза́рными луча́ми,/ разгоня́я тьму искуше́ний же и бед/ от вопию́щих ве́рно:// спаса́й нас я́ко предста́тель наш вели́кий, Нико́лае.

Перевод: Настал день светлого торжества, город Бари радуется, и с ним вся вселенная ликует в псалмопениях и песнопениях духовных, ибо сегодня священное торжество в честь перенесения почитаемых и подающих многие исцеления мощей святителя и чудотворца Николая, воссиявшего как незакатное солнце яркими лучами, разгоняющими тьму искушений и бед от взывающих с верой: «Спасай нас как заступник наш великий, Николай».

Ин тропарь святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, на перенесение мощей

глас 4

Оте́чество свое́, Ми́ры Лики́йския, не оста́вль ду́хом,/ во преми́рный град Ба́рский пресла́вно те́лом пренесе́ся, архиере́ю Нико́лае. / И отту́ду мно́жество челове́ческое свои́м прише́ствием возвесели́л еси́/ и боля́щия исцели́л еси́. / Те́мже тя мо́лим, святи́телю Нико́лае,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Перевод: Отечество свое, Миры Ликийские, не оставив духовно, в мирный город Бари дивно перенесся телом, архиерей Николай. И там множество людей пришествием своим обрадовал и больных исцелил. Потому молим тебя, святитель Николай, моли Христа Бога, да спасет души наши.

Тропарь святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, на рождество

глас 4

Чу́дное и сла́вное рождество́ твое́, святи́телю Нико́лае,/ Це́рковь днесь правосла́вных све́тло пра́зднует,/ и́бо стоя́нием ногу́ твое́ю/ яви́ тя Госпо́дь и провозвести́ бы́ти свети́льника и учи́теля ми́ряном,/ весь мир обогаща́юща и просвеща́юща чудесы́. / Тем вопие́м ти: // моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Перевод: Чудесное и прославляемое твое рождение, святитель Николай, сегодня светло празднует Православная Церковь, ибо тем, что ты стоял на ногах (никем не поддерживаемый, во время Крещения в купели), показал тебя Господь и провозгласил быть светилом и учителем для мирян, обогащающим весь мир и просвещающим чудесами. Потому взываем к тебе: «Моли Христа Бога о спасении наших душ».

Кондак святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу

глас 3

В Ми́рех, свя́те, священноде́йствитель показа́лся еси́:/ Христо́во бо, преподо́бне, Ева́нгелие испо́лнив,/ положи́л еси́ ду́шу твою́ о лю́дех твои́х/ и спасл еси́ непови́нныя от сме́рти;// сего́ ра́ди освяти́лся еси́, я́ко вели́кий таи́нник Бо́жия благода́ти.

(В град Мир, светецо, се прослави като свещенодеец, защото, преподобне, като изпълни Христовото евангелие, положи душата си за твоите люде и спаси от смърт невинните. Заради това се освети като велик таинник на Божията благодат.)

Кондак святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, на перенесение мощей

глас 3

Взы́де я́ко звезда́ от вост́ока до за́пада/ твоя́ мо́щи, святи́телю Нико́лае,/ мо́ре же освяти́ся ше́ствием твои́м,/ и град Ба́рский прие́млет тобо́ю благода́ть:/ нас бо де́ля яви́лся еси́ чудотво́рец изя́щный,// преди́вный и ми́лостивый.

Перевод: Взошли (и просияли) как звезда от востока до запада твои мощи, святитель Николай, море же освятилось твоим путешествием, и город Бари принимает твою благодать, ибо для нас явился ты - чудотворец необыкновенный, удивительный и милостивый.

Кондак святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, на рождество

глас 2

В Ми́рех ро́ждься, свя́те Нико́лае,/ от благоро́дна ко́рене, я́ко благопло́дна ветвь, прозя́бл еси́,/ испо́лнь бо быв Боже́ственных даро́в,/ я́ко со́лнце заря́ми, весь мир чудесы́ просвети́л еси́. / Сего́ ра́ди прославля́ем тя,// я́ко ученика́ и таи́нника Бо́жия благода́ти.

Перевод: В Мирах родившись, святитель Николай, от благородных корней ты вырос как плодовитая ветвь, ибо наполнен был Божественных даров, как солнце сиянием весь мир ты просветил чудесами. Потому прославляем тебя, как ученика и служителя Таинств Божией благодати.

Молитва святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу

О, всехва́льный и всечестны́й архиере́ю, вели́кий чудотво́рче, святи́телю Христо́в, о́тче Нико́лае, челове́че Бо́жий, и ве́рный ра́бе, му́жу жела́ний, сосу́де избра́нный, кре́пкий сто́лпе церко́вный, свети́льниче пресве́тлый, звездо́ осиява́ющая и освеща́ющая всю вселе́нную, ты еси́ пра́ведник, я́ко фи́никс процве́тший, насажде́нный во дво́рех Го́спода своего́: живы́й в Ми́рех, ми́ром благоуха́л еси́, и ми́ро приснотеку́щее благода́ти Бо́жия источа́еши. Твои́м ше́ствием, пресвяты́й о́тче, мо́ре освяти́ся, егда́ многочуде́сныя твоя́ мо́щи ше́ствоваху во град Ба́рский, от восто́ка до за́пада хвали́ти и́мя Госпо́дне. О, преизя́щный и преди́вный чудотво́рче, ско́рый помо́щниче, те́плый засту́пниче, па́стырю предо́брый, спаса́ющий слове́сное ста́до от вся́ких бед, тебе́ прославля́ем и тебе́ велича́ем, я́ко наде́жду всех христиа́н, исто́чника чуде́с, защи́тителя ве́рных, прему́драго учи́телю, а́лчущих корми́телю, пла́чущих весе́лие, наги́х одея́ние, боля́щих врача́, по мо́рю пла́вающих упра́вителя, пле́нников свободи́теля, вдов и сиро́т пита́теля и засту́пника, целому́дрия храни́теля, младе́нцев кро́ткаго наказа́теля, ста́рых укрепле́ние, по́стников наста́вника, тружда́ющихся упокое́ние, ни́щих и убо́гих изоби́льное бога́тство. Услы́ши нас, моля́щихся тебе́ и прибега́ющих под кров твой, яви́ предста́тельство твое́ о нас к Вы́шнему и исходата́йствуй твои́ми Богоприя́тными моли́твами вся поле́зная ко спасе́нию душ и теле́с на́ших: сохрани́ святу́ю оби́тель сию́ (или: храм сей), вся́кий град и весь, и вся́кую страну́ христиа́нскую, и лю́ди живу́щыя, от вся́кого озлобле́ния по́мощию твое́ю: ве́мы бо, ве́мы, я́ко мно́го мо́жет моли́тва пра́веднаго, поспешеству́ющая во благо́е: тебе́ же пра́веднаго по преблагослове́нней Де́ве Мари́и, предста́теля ко Всеми́лостивому Бо́гу и́мамы, и к твоему́, преблаги́й о́тче, те́плому хода́тайству и заступле́нию смире́нно притека́ем: ты нас соблюди́ я́ко бо́дрый и до́брый па́стырь, от вся́ких враго́в, губи́тельства, тру́са, гра́да, гла́да, пото́па, огня́, меча́, наше́ствия иноплеме́нников, и во вся́ких беда́х и ско́рбех на́ших подава́й нам ру́ку по́мощи и отве́рзи две́ри милосе́рдия Бо́жия; поне́же недосто́йны есмы́ зре́ти высоту́ Небе́сную, от мно́жества непра́вд на́ших: свя́зани есмы́ у́зами грехо́вными, и николи́же во́ли Созда́теля на́шего сотвори́хом, ни сохрани́хом повеле́ний Его́. Тем же преклоня́ем коле́на сокруше́нна и смире́нна се́рдца на́шего к Зижди́телю своему́, и твоего́ оте́ческаго заступле́ния к нему́ про́сим: помози́ нам, уго́дниче Бо́жий, да не поги́бнем со беззако́нии на́шими, изба́ви нас от вся́кого зла, и от вся́кия ве́щи сопроти́вныя, упра́ви ум наш, и укрепи́ се́рдце на́ше в пра́вой ве́ре, в ней же твои́м предста́тельством и хода́тайством, ни ра́нами, ни преще́нием, ни мо́ром, ни ко́им гне́вом от Созда́теля своего́ ума́лени бу́дем, но ми́рное зде поживе́м житие́, и да сподо́бимся ви́дети блага́я на земли́ живы́х, сла́вяще Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, еди́наго в Тро́ице сла́вимаго и поклоня́емаго Бо́га, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва вторая святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу

О, до́брый наш па́стырю и богому́дрый наста́вниче, святи́телю Христо́в Нико́лае! Услы́ши нас гре́шных, моля́щихся тебе́ и призыва́ющих в по́мощь ско́рое предста́тельство твое́; виждь нас не́мощных, отвсю́ду уловля́емых, вся́каго бла́га лише́нных и умо́м от малоду́шия помраче́нных; потщи́ся, уго́дниче Бо́жий, не оста́вити нас в грехо́внем плену́ бы́ти, да не бу́дем в ра́дость враго́м на́шим и не у́мрем в лука́вых дея́ниих на́ших. Моли́ о нас недосто́йных Соде́теля на́шего и Влады́ку, ему́ же ты со безпло́тными ли́ки предстои́ши: ми́лостива к нам сотвори́ Бо́га на́шего в ны́нешнем житии́ и в бу́дущем ве́це, да не возда́ст нам по дело́м на́шим и по нечистоте́ серде́ц на́ших, но по свое́й бла́гости возда́ст нам. На твое́ бо хода́тайство упова́юще, твои́м предста́тельством хва́лимся, твое́ заступле́ние на по́мощь призыва́ем, и ко пресвято́му о́бразу твоему́ припа́дающе, по́мощи про́сим: изба́ви нас, уго́дниче Христо́в, от зол находя́щих на нас, и укроти́ во́лны страсте́й и бед возстаю́щих на нас, да ра́ди святы́х твои́х моли́тв не обы́мет нас напасть и не погря́знем в пучи́не грехо́вней и в ти́не страсте́й на́ших. Моли́, святи́телю Христо́в Нико́лае, Христа́ Бо́га на́шего, да пода́ст нам ми́рное житие́ и оставле́ние грехо́в, душа́м же на́шим спасе́ние и ве́лию ми́лость, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва третья святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу

О, вели́кий засту́пниче, архиере́ю Бо́жий, Нико́лае преблаже́нне, и́же подсо́лнечную осия́вый чудесы́, призыва́ющим же тя ско́рый услы́шатель явля́йяся, и́хже при́сно предваря́еши и спаса́еши, и избавля́еши, и от бед вся́ческих изъима́еши, от Бо́га да́нною ти чуде́с и даро́в благода́тию! Услы́ши мя недосто́йнаго, с ве́рою тя призыва́юща и моле́бное тебе́ принося́ща пе́ние; тебе́ бо хода́тая на умоле́ние ко Христу́ предлага́ю. О преслову́щий в чудесе́х, святи́телем высото́! я́ко име́яй дерзнове́ние, ско́ро Влады́це предста́ни, и преподо́бнии свои́ ру́це моле́бне к Нему́ простри́ о мне гре́шнем, и от Него́ щедро́ты бла́гости пода́ждь ми, и приими́ мя в свое́ заступле́ние, и от всех бед и зол мя изба́ви, от наше́ствия враго́в ви́димых и неви́димых свобожда́я, и тех всех наве́ты и злохи́трства погубля́я, и борю́щих мя во всей жи́зни мое́й отража́я; прегреше́нием же мои́м проще́ние испроси́, и спасе́на мя Христу́ предста́ви и Ца́рствия Небе́снаго сподо́би улучи́ти за мно́жество того́ человеколю́бия, ему́же подоба́ет вся́ка сла́ва, честь и поклоне́ние, со безнача́льным его Отце́м, и с Пресвяты́м и Благи́м и Животворя́щим Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва четвертая святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу

О, всесвяты́й Нико́лае, уго́дниче преизря́дный Госпо́день, те́плый наш засту́пниче, и везде́ в ско́рбех ско́рый помо́щниче! Помози́ ми, гре́шному и уны́лому, в настоя́щем сем житии́, умоли́ Го́спода Бо́га дарова́ти ми оставле́ние всех мои́х грехо́в, ели́ко согреши́х от ю́ности моея́, во всем житии́ мое́м, де́лом, сло́вом, помышле́нием и все́ми мои́ми чу́вствы; и во исхо́де души́ моея́ помози́ ми, окая́нному, умоли́ Го́спода Бо́га, всея́ тва́ри Соде́теля, изба́вити мя возду́шных мыта́рств и ве́чнаго муче́ния, да всегда́ прославля́ю Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха и твое́ ми́лостивное предста́тельство, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва пятая святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу

О, всеблаги́й о́тче Нико́лае, па́стырю и учи́телю всех ве́рою притека́ющих к твоему́ заступле́нию и те́плою моли́твою тебе́ призыва́ющих! Ско́ро потщи́ся и изба́ви Христо́во ста́до от волко́в, гу́бящих е́; и вся́кую страну́ христиа́нскую огради́ и сохрани́ святы́ми твои́ми моли́твами, от мирска́го мяте́жа, тру́са, наше́ствия иноплеме́нников и междоусо́бныя бра́ни, от гла́да, пото́па, огня́ и напра́сныя сме́рти; и я́коже поми́ловал еси́ трие́х муже́й в темни́це сидя́щих и изба́вил еси́ их царе́ва гне́ва и посече́ния ме́чнаго, та́ко поми́луй и мене́, умо́м, сло́вом и де́лом во тьме грехо́в су́ща, изба́ви мя гне́ва Бо́жия и ве́чныя ка́зни, я́ко да твои́м хода́тайством и по́мощию. Свои́м же милосе́рдием и благода́тию Христо́с Бог ти́хое и безгре́шное житие́ даст ми пожи́ти в ве́це сем и изба́вит мя шу́ияго стоя́ния, сподо́бит же десна́го со все́ми святы́ми. Ами́нь.

 

КАНОН СВЯТИТЕЛЮ НИКОЛАЮ, АРХИЕПИСКОПУ МИР ЛИКИЙСКИХ, ЧУДОТВОРЦУ

Песнь 1

Ирмос: Во глубине постла иногда фараонитское всевоинство преоруженная сила, воплощшееся же Слово всезлобный грех потребило есть: препрославленный Господь славно бо прославися.

Венценосец престолу Христову, премудре Николае, предстоя со Ангельскими воинствы, просвещение ми даруй, озаряющее души моея омрачение, яко да восхвалю, радуяся, твою, всеблаженне, память.

Прославляяй вся Господь Того славящия, тя верным прибежище даде, напастей избавляюща притекающия к твоему крову, Николае, и призывающия тя верою и любовию, преславне.

Богородичен: Сравнитися желание ми вложив змий вселукавый Содетелю, яко пленника, восхити. Тобою же, Всечистая, воззван бых, обожився истиннейше: Ты бо, о, Богомати, мене обожившаго родила еси.

Песнь 3

Ирмос: Процвела есть пустыня, яко крин, Господи, языческая неплодяшая, Церковь пришествием Твоим, в нейже утвердися мое сердце.

Николае блаженне, Владыки искренний ученик ты быв, спасаеши к тебе притекающия от лютых бед и смерти горькия.

Очисти рабы Твоя, грехов оставление, яко благ, даруя, Николая, Твоего угодника, яже к Тебе ходатайствы, Многомилостиве.

Богородичен: Утоли смущение души моея, Пречистая, и жизнь окорми, Всесвятая, Бога рождшая, в Немже утвердися сердце мое.

Песнь 4

Ирмос: Пришел еси от Девы не ходатай, ни Ангел, но Сам, Господи, воплощся, и спасл еси всего мя, человека. Тем зову Ти: слава силе Твоей, Господи.

Приближився чисте зарям духовным, светоносец был еси, мира просвещая концы, всем предстательствуя и вся спасая верою, к тебе притекающия.

Избавляя от смерти, яко явился еси первее, Николае, юноши, преподобне. Тако и ныне мя спаси от всякаго обстояния, и напастей, и бед, всеблаженне.

Облистал еси добродетелей сияньми, всеблаженне, подражатель преизряднейший Твоего Владыки быв, спасаеши же, призываемь, благоговением и любовию тя славящия.

Богородичен: Найде на Тя Владыка твари воплощаемь, и спасая, яко благоутробен, всего мя человека: темже, вернии, Богородицу Тя славим.

Песнь 5

Ирмос: Просвещение во тьме лежащих, спасение отчаянных, Христе, Спасе мой, к Тебе утренюю, Царю мира, просвети мя сиянием Твоим, иного бо, разве Тебе, Бога не знаю.

Боголепным житием, треблаженне, просвещаемь, осужденных неправедным изречением умрети, представ, избавил еси, Владыце Христу зовущия: иного бо, разве Тебе, Бога не знаем.

На Небесех присносущную славу ныне зря, и неизглаголанныя и Божественныя зари светлейшими наслаждаяся сиянии, покрый мя предстательством твоим, преподобне, угодниче Христов всечестне.

Богородичен: Да Твой взыщеши образ, погребенный страстьми, Спасе, Небесных утаився сил, воплощся из Девы, явился еси Тебе зовущим: иного, разве Тебе, Бога не знаем.

Песнь 6

Ирмос: В бездне греховней валяяся, неизследную милосердия Твоего призываю бездну: от тли, Боже, мя возведи.

Иже победы, Николае, венец на твоем версе достойно положися, яко победитель убо изряднейший тя призывающия спаси.

Умерщвлена мя, блаженне, прегрешеньми и страстей треволненьми погружаема, явився, спаси ко пристанищу Божественныя воли.

Богородичен: На Тя надежды возложих, Мати Приснодево, спасения моего и Тя предстательницу полагаю жизни, тверду же и непоколебиму.

Кондак глас 3

В Мирех, святе, священнодействитель показался еси, Христово бо, преподобне, Евангелие исполнив, положил еси душу твою о людех твоих и спасл еси неповинныя от смерти. Сего ради освятился еси, яко великий таинник Божия благодати.

Икос

Воспоим ныне святителя песньми, мирским людем пастыря и учителя, да молитвами его просветимся: се бо явися чист весь, нетленен духом, Христу принося жертву непорочну, чисту, Богу благоприятну, яко святитель, очищен и душею и телом, темже сый истинно Церкве предстатель и поборник сея, яко великий таинник Божия благодати.

Песнь 7

Ирмос: Образу златому, на поле Деире служиму, трие Твои отроцы небрегоша безбожнаго веления, посреде же огня ввержени, орошаеми, пояху: благословен еси, Боже отец наших.

Острому искушению впадох, люте пострекаем, и ко вратом ада приближихся, скорбьми поражаем, спаси мя молитвами твоими, блаженне, и возстави, поюща: благословен еси, Боже отец наших.

Незаходимаго света невещественными лучами облистаем, сущия во тьме скорбей озлобленныя исхити и к просвещению веселия настави, поющия: благословен еси, Боже отец наших.

Богородичен: Моли Христа, Сына Твоего и Бога, Дево Богородительнице, проданныя лютыми прегрешеньми и лестьми змииными кровию Его честною избавитися, поющим: благословен еси, Боже отец наших.

Песнь 8

Ирмос: В пещь огненную ко отроком еврейским снизшедшаго и пламень в росу преложшаго Бога пойте, дела, яко Господа и превозносите во вся веки.

Яко благ и сострадателен во глубине напастей люте содержимыя свободи, блаженне Николае, от содержащих лютых, разрешение подая молитвами твоими яже ко Спасу Христу, священнотаинниче.

Тайновождь сущих паче ума, святых служитель и Небесных сый, Богомудре, архиерей же верен, прегрешений оставления проси от Спаса нашего, священноявленне.

Богородичен: Изнемогает мой ныне ум, во глубину впад безчестия, яко отвсюду различными объят есмь злыми; но Ты, Дево, исцели, безстрастия светом одевающи.

Песнь 9

Ирмос: Безначальна Родителя Сын, Бог и Господь, воплощся от Девы, нам явися, омраченная просветити, собрати расточенная. Тем Всепетую Богородицу величаем.

Свещами благодати, Богомудре, просвещаемь, и светильник благочестия яве был еси, сущия в напастех спасаеши, и сущия во глубине морстей избавляеши, и питаеши алчущия преславно, всеблаженне.

Иже в рай сладости ныне водворяяся и неизреченную славу ясно зря, от Небесных круг певцы твоя назираеши, от страстей избавляя, Богоносе всеблаженне.

Богородичен: Премудрость, и Силу, и Слово Ипостасное Отчее, Богомати Чистая, родила еси, от Твоих пречистых кровей свой храм приимшую и Сему по соединению соединившую нераздельно.

Светилен

Великаго архипастыря и иерарха вси, председателя Мирликийскаго Николая восхвалим: многи бо мужи спасе, неправедно умрети имущия, и царю является со Авлавием во сне, реша неправедный суд.

 

КАНОН СВЯТИТЕЛЮ НИКОЛАЮ, АРХИЕПИСКОПУ МИР ЛИКИЙСКИХ, ЧУДОТВОРЦУ (2-Й)

Песнь 1

Ирмос: Христос раждается — славите! Христос с Небес — срящите! Христос на земли — возноситеся! Пойте Господеви, вся земля, и веселием воспойте, людие, яко прославися.

Недоуменным языком и устнами похваление малое и моление принести твоему, Николае, приидох Богоподражанному преизяществу; но, яко богатодавец, Спаса и Бога милостива подаждь ми.

Человек сый Небесный, равноангелен на земли явился еси, вдов защитник готовый, и утруждаемых отмститель, и всем скорбящим в бедах помощник, отче Николае.

Сказует вся подсолнечная, Николае треблаженне, чудес твоих добродетелей пучину: нищии предстателя, и сироты и вдовы питателя, и слепии путевожда, вси же поборника.

Троицу чествую Несозданную, Отца и Сына со Духом, Существо Просто, Божество, Естество Несекомое существенне, Три Ипостаси, разделяя Лично и по Ипостаси.

Богородичен: Безсеменно Слово зачала еси, Единаго от Троицы, Всенепорочная, и Сего плотию родила еси, пребывши по рождестве Дева, яко и прежде. Сего, яко Сына Твоего и Бога, о нас присно моли.

Песнь 3

Ирмос: Прежде век от Отца рожденному нетленно Сыну и в последняя от Девы воплощенному безсеменно, Христу Богу возопиим: вознесый рог наш, Свят еси, Господи.

Скрижаль в сердцы стяжав, Богомудре, многих добродетелей, написану безсмертным и пречистым перстом Христа Бога, Николае, паче меда и сота сладость точиши из устен твоих.

Показа благодать на тебе преславне чудеса, Николае: чистое бо житие твое, воистинну злата светлейши, облистает мрачныя души зарею Божественнаго Духа.

Живеши и по смерти, во снех яве являяся, и юноши от смерти преславно избавил еси, вопия яве царю: не обиди мужей, суетною завистию оклеветанных.

Милостива буди мне, Всесвятая Троице, Боже наш, безмерными прегрешении осквернившему житие, Отче, Сыне и Душе Живый, соблюдающи мя отвсюду, и присно неуязвленна от скорби.

Богородичен: Даеши, Богородице, спасения надежду рабом Твоим и в нуждах, и напастех скоротечными молитвами соблюдати и помогати предстани: Ты бо еси похвала нам, верным, Приснодево.

Песнь 4

Ирмос: Жезл из корене Иессеова и цвет от него, Христе, от Девы прозябл еси, из горы, Хвальный, приосененныя чащи пришел еси, воплощся от Неискусомужныя, Невещественный и Боже, слава силе Твоей, Господи.

Именование твое, едино воистинну призываемо, от всех вражиих совет скоро избавляет зовущия тебе тепле, священне Николае: яко первее воеводы избавил еси, спаси и нас от всякаго лютаго обстояния.

Престолу предстоя Божию, молити прилежно, мудре, не престай о всех нас, твоих верных рабех, чудне Николае, да огня вечнаго избавимся и от врагов, языка лукаваго и озлобления.

Врачевания точиши всюду верою к тебе притекающим и от уз избавляеши вся. Темже печаль нашу в радость преложи твоими Богоприятными молитвами, Николае пресветле, низлагая гордость врагов наших.

Безначальнаго Божества начало Отца и Сына чту и Духа почитаю Всесвятаго, всяческих Вседетельное, Единственное, Несекомое, Треми Характиры и Лицы разделяемое присно, едино Царство Нераздельное.

Богородичен: Ты воистинну паче земных и Небесных честнейши Едина еси, Богородительнице: всех бо Творца во утробе зачала еси, плотию вещною одеяна, рождши без семене. О, новолепнаго зрения!

Песнь 5

Ирмос: Бог Сый мира, Отец щедрот, великаго Совета Твоего Ангела, мир подавающа, послал еси нам; тем, Богоразумия к свету наставльшеся, от нощи утренююще, славословим Тя, Человеколюбче.

Проповедует твоя, отче, чудеса, ныне Мир, величайшая митрополия и Ликийская епархия, и вся отечествия твоя чудодейства, имиже вся от болезней и скорбей избавлявши, Богоблаженне Николае.

Питатель вдов и отец сирот, помощник сущим в скорбех всеизряднейший, плачущим утешение, пастырь и путевождь всех блудящих, Николае, сый, и нас твоими молитвами от бед избави.

Преставился еси от земли к невещественным обителем, идеже зриши доброту неизреченную Христову, и Ангельским воинством собеседник явился еси. Темже, со апостолы и с мученики ликуя, прилежно Владыце всех, отче Николае, о нас молися.

Собезначальная Три, Единопрестольная, Нераздельнаго же Единаго Божества славлю Самовластная Лица яве, Имже из не сущаго приведохся во еже быти, со Ангелы зовый: свят, свят, свят еси, Господи.

Богородичен: Человеком спасение всем и упование, яже предваряющи едина и спасающи, помози и ныне нам, вопиющим Тебе, Чистая, и призывающим Тя присно во обстоянии лютых: Предстательницы бо иныя, разве Тебе, по Бозе не имамы.

Песнь 6

Ирмос: Из утробы Иону младенца изблева морский зверь, якова прият; в Деву же всельшееся Слово и плоть приемшее пройде, сохраншее нетленну: Егоже, бо не пострада истления, Рождшую сохрани неврежденну.

Новый явился еси Авраам, Николае, яко единородна бо ныне привел еси сына Владыце твоему, безкровныя жертвы принося присно. Отонудуже благословился еси, яко страннолюбец, отче, и Троицы был еси обитель Божественна и непорочна.

Странна и ужасна содеваеши чудеса, Николае, по всей земли и в мори далече бедствующим, скоротечными молитвами предстательствуя, немощным врач и нищим питатель, победы на враги тезоименит людем верным являлся.

Оком умным провидя будущая, учении правых наполнил еси вся концы: Единосущна Отцу Сына возвещая нам, Ариево неистовство потребил еси, столп православныя веры, честная твоя предложив исправления.

Чту и почитаю Троицу Нераздельную, Треми Лицы разделяемую присно, соединяемую же Существом и Естеством, яко Едино Начало, Отца, и Сына, и Духа Святаго, всеми державно владычествующую и вся соблюдающую, яко хощет.

Богородичен: Весь воплощся во утробе Твоей, Пречистая, Христос Бог без семене родися: не стерпе бо Своих рук создание зрети, от льстиваго мучимо, прииде рабозрачным образом человеческий род избавити.

Кондак глас 3

В Мирех, святе, священнодеиствитель показался еси, Христово бо, преподобне, Евангелие исполнив, положил еси душу твою о людех твоих и спасл еси неповинныя от смерти. Сего ради освятился еси, яко великий таинник Божия благодати.

Икос

Воспоим ныне святителя песньми, мирским людем пастыря и учителя, да молитвами его просветимся: се бо явися чист весь, нетленен духом, Христу принося жертву непорочну, чисту, Богу благоприятну, яко святитель, очищен и душею и телом, темже сый истинно Церкве предстатель и поборник сея, яко великий таинник Божия благодати.

Песнь 7

Ирмос: Отроцы, благочестию совоспитани, злочестиваго веления небрегше, огненнаго прещения не убояшася, но, посреди пламене стояще, пояху: отцев Боже, благословен еси.

Всяких лютых недуг врач всеизряднейший, отче Николае, явився, души моея немощь исцелив, подаждь ми благоздравие вопити: отцев Боже, благословен еси.

Избавив древле воеводы от смерти, святе, и тыя воздвигл еси пети и славити Спаса Христа с верою теплою, иже и взываху: отцев Боже, благословен еси.

Премудрости чаши приближився таинственно, устнами твоими, отче Николае, капли одождения почерпл еси, паче меда и сота, людем повелевая вопити: отцев Боже, благословен еси.

Троице, Тя воспеваем, Единице Трисиятельнейшая, Единосущная, Отче, Сыне и Душе Святый, в Нихже вси крестившеся, воспеваем: отцев Боже, благословен еси.

Богородичен: Яко всех тварей вышши еси, Богородице, молися Твоему Сыну и Богу, избавитися муки чествующим Тя воистинну и славящим: отцев Боже, благословен еси.

Песнь 8

Ирмос: Чуда преестественнаго росодательная изобрази пещь образ: не бо, яже прият, палит юныя, яко ниже огнь Божества — Девы,в Нюже вниде утробу. Тем, воспевающе, воспоем: да благословит тварь вся Господа и превозносит во вся веки.

Чини патриархов и апостолов, и священномучеников собори, и пророков сословие, весь собор постнический блажат Божественное житие твое, с нимиже и мы вопием: да благословит тварь вся Господа и превозносит Его во веки.

Высочайший Всецарю, великодержавне, молитвами преподобнаго пастыря жизнь умири всех, Слове, христиан, поборствуя на варвары, да Тебе, Христу, зовем: да благословит тварь вся Господа и превозносит во вся веки.

Светом просвещся неприступным, отче, души сущих в скорби озаряеши, разоряя всю мрачную тьму напастей, облистав же веселием сердца наша. Имиже далечесиятельно просвещаеми, вопием: да благословит тварь вся Господа и превозносит во вся веки.

Живот и Животы и Един и Три светы, Троицу верно воспеваем, — отеческим последующе Божественным истинно учением, — Отца, и Сына, и Духа Святаго. С нимиже, благочествующе, воспоим: да благословит тварь вся Господа и превозносит во вся веки.

Богородичен: Чудо страннолепно купина образ прообрази, Чистая Отроковице, горящи неопальна древле на горе Синайстей, тайну Рождества Твоего прописующи: огнь бо, в Тя Божества вселивыйся, невредну Тя соблюде. Егоже воспеваем во вся веки.

Песнь 9

Ирмос: Таинство странное вижу и преславное: Небо — вертеп; престол Херувимский — Деву; ясли — вместилище, в нихже возлеже Невместимый — Христос Бог, Егоже, воспевающе, величаем.

Ликовствуем духовно, вси празднолюбцы, Небеса, веселитеся, горы же и холми, церкви, и дев лицы, и постников светлость, в памяти всеблаженнаго, в нейже, сошедшеея, Спаса величаем.

Да поют песньми непрестанно вси концы, похвальными венцы верх Николая украшающе яве, угодника Христа Бога, Егоже молитвами от страстей же и бед да избавимся.

Яко достойное приими пение, Николае, малаго труда сего, якоже Христос прият вдовы два лепта. Не возгнушайся окаяннаго страстьми, не гордяся бо, треблаженне, дерзнух.

Соединяется Единосущною Волею Троица, разделяется же паки Лично нераздельнее соблюдающи Державу присно, Отец, Сын и Дух Живый, Един Триипостасный Бог, Егоже величаем.

Богородичен: Потребися всяка печаль Рождеством Твоим, и отъят Господь рыдание, и плач, и всяку слезу от всякаго лица земнородных, Чистая Богородице Неискусобрачная. О Тебе и мы долги исполняем.

Светилен

Великаго архипастыря и иерарха вси, председателя Мирликийскаго Николая восхвалим: многи бо мужи спасе, неправедно умрети имущия, и царю является со Авлавием во сне, реша неправедный суд.

 

АКАФИСТ СВЯТИТЕЛЮ НИКОЛАЮ ЧУДОТВОРЦУ

Кондак 1

Воз­бра́н­ный Чу­до­тво́р­че и из­ря́д­ный уго́д­ни­че Хрис­то́в, ми́­ру все­му́ ис­то­ча́­яй мно­го­це́н­ное ми́­лос­ти ми́­ро и не­ис­чер­па́е­мое чу­де́с мо́ре, вос­хва­ля́ю тя лю­бо́­вию, свя­ти́­те­лю Нико́лае; ты же, я́ко име́яй дерз­но­ве́­ние ко Го́с­по­ду, от вся́­ких мя бед сво­боди́, да зо­ву́ ти:

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Икос 1

А́н­ге­ла о́б­ра­зом, зем­на́­го су́­ща естество́м, яви́ те­бе́ всея́ тва́­ри Созда́тель: благопло́дную бо доб­ро́­ту ду­ши́ твоея́ прови́дев, пре­бла­же́н­не Нико́лае, нау­чи́ всех вопи́ти те­бе́ си́­це:

Ра́­дуй­ся, от утро́бы ма́терния очище́нный; ра́­дуй­ся, да́же до кон­ца́ освя­ще́н­ный.

Ра́­дуй­ся, рожде́нием сво­и́м роди́телей удиви́вый; ра́­дуй­ся, си́­лу ду­ше́в­ную а́бие по рождестве́ яви́­вый.

Ра́­дуй­ся, са́­де зем­ли́ обетова́ния; ра́­дуй­ся, цве́­те Бо­же́ст­вен­на­го сажде́ния.

Ра́­дуй­ся, лозо́ доброде́тельная виногра́да Хри­сто́­ва; ра́­дуй­ся, дре́­во чудото́чное рая́ Иису́сова.

Ра́­дуй­ся, кри́не ра́йскаго прозябе́ния; ра́­дуй­ся, ми́­ро Хри­сто́­ва благоуха́ния.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю отго́нится ры­да́­ние; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю прино́сится ра́­до­ва­ние.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 2

Ви́­дя­ще тво­и́х мир излия́ние, Бо­го­му́д­ре, просвеща́емся душа́ми и телесы́, ди́в­на­го тя мирото́чца живоно́сна, Нико́лае, разуме́юще: чу­де­сы́ бо, я́ко вода́ми, бла­го­да́­тию Бо́­жиею излива́ющимися, напая́еши ве́р­но во­пию́­щих Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 2

Ра́­зум не­ура­зу­ме́н­ный вра­зум­ля́я о Свя­те́й Тро́­ице, был еси́ в Нике́и со свя­ты́­ми отцы́ по­бо́р­ник испове́дания пра­во­сла́вныя ве́­ры: ра́вна бо Отцу́ Сы́­на испове́дал еси́, соприсносу́щна и сопресто́льна, А́рия же безу́мнаго обличи́л еси́. Се­го́ ра́­ди ве́рнии научи́шася вос­пе­ва́­ти те­бе́:

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий бла­го­че́с­тия сто́л­пе; ра́­дуй­ся, ве́р­ных прибе́жища гра́­де.

Ра́­дуй­ся, тве́р­дое Пра­во­сла́­вия укреп­ле́­ние; ра́­дуй­ся, чест­но́е Пре­свя­ты́я Тро́ицы носи́ло и похвале́ние.

Ра́­дуй­ся, Отцу́ равноче́стна Сы́­на пропове́давый; ра́­дуй­ся, А́рия возбеси́вшагося от Собо́ра свя­ты́х отгна́вый.

Ра́­дуй­ся, о́т­че, отце́в сла́вная кра­со­то́; ра́­дуй­ся, всех богому́дрых прему́драя добро́то.

Ра́­дуй­ся, о́гненная словеса́ испуща́яй; ра́­дуй­ся, до́б­ре ста́­до свое́ на­став­ля́яй.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю ве́­ра утвержда́ется; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю е́ресь низлага́ется.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 3

Си́­лою, да́н­ною ти свы́­ше, слезу́ вся́­ку отъя́л еси́ от ли­ца́ лю́­те стра́ждущих, богоно́сне о́т­че Нико́лае: а́лчущим бо яви́л­ся еси́ корми́тель, в пучи́не морсте́й су́­щим из­ря́д­ный прави́тель, не­ду́­гую­щим ис­це­ле́­ние и всем всяк помо́щник по­ка­за́л­ся еси́, во­пию́­щим Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 3

Име́яше вои́стину, о́т­че Нико́лае, с Не­бе­се́ песнь те­бе́ воспева́ема бы­ти, а не от зем­ли́: ка́­ко бо кто от че­ло­ве́к возмо́жет твоея́ свя­ты́­ни ве­ли́­чия пропове́дати? Но мы, лю­бо́­вию твое́ю побежда́еми, во­пи­е́м ти си́­це:

Ра́­дуй­ся, о́б­ра­зе а́гнцев и па́стырей; ра́­дуй­ся, свято́е очисти́лище нра́вов.

Ра́­дуй­ся, доб­ро­де́­те­лей ве­ли́­ких вмес­ти́­ли­ще; ра́­дуй­ся, свя­ты́­ни чи́с­тое и чест­но́е жи­ли́­ще.

Ра́­дуй­ся, све­ти́ль­ни­че все­све́т­лый и вселюби́мый; ра́­дуй­ся, све́­те златоза́рный и не­по­ро́ч­ный.

Ра́­дуй­ся, до­сто́й­ный А́н­ге­лов со­бе­се́д­ни­че; ра́­дуй­ся, до́б­рый че­ло­ве́­ков на­ста́в­ни­че.

Ра́­дуй­ся, пра́­ви­ло ве́­ры благочести́выя; ра́­дуй­ся, о́б­ра­зе кро́­тос­ти ду­хо́в­ныя.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю от страс­те́й те­ле́с­ных избавля́емся; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю сла́достей духо́вных исполня́емся.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 4

Бу́ря недоуме́ния смуща́ет ми ум, ка́­ко досто́йно есть пе́­ти чу­де­са́ твоя́, блаже́нне Нико́лае? Ни­кто́­же бо мо́­жет я исчести́, а́ще бы и мно́ги язы́ки име́л и гла­го́­ла­ти восхоте́л; но мы, ди́в­но Бо́­гу в те­бе́ прославля́ющемуся, дерза́ем вос­пе­ва́­ти: Алли­лу́иа.

Икос 4

Слы́шаша, бо­го­му́д­ре Нико́лае, бли́жнии и да́льнии ве­ли́­чие чу­де́с тво­и́х, я́ко по возду́ху ле́гкими благода́тными крила́ми навы́кл еси́ су́­щих в бе­да́х предваря́ти, ско́ро от тех избавля́я всех, во­пию́­щих к те­бе́ та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, из­бав­ле́­ние от пе­ча́­ли; ра́­дуй­ся, подая́ние бла­го­да́­ти.

Ра́­дуй­ся, неча́емых зол прогони́телю; ра́­дуй­ся, жела́емых бла­ги́х на­са­ди́­те­лю.

Ра́­дуй­ся, ско́­рый уте́­ши­те­лю в беде́ су́­щих; ра́­дуй­ся, стра́шный наказа́телю оби́дящих.

Ра́­дуй­ся, чу­де́с пучи́но, Бо́­гом излия́нная; ра́­дуй­ся, зако́на Хри­сто́­ва скрижа́ли, Бо́­гом пи́санныя.

Ра́­дуй­ся, кре́п­кое па́дающих возведе́ние; ра́­дуй­ся, пра́во стоя́щих утвер­жде́­ние.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю вся­кая лесть обнажа́ется; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю вся­кая и́стина сбыва́ется.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 5

Бо­го­те́ч­ная звез­да́ яви́л­ся еси́, наставля́я по мо́­рю пла́­ваю­щих лю́­те, и́м­же смерть предстоя́ше вско́ре иногда́, а́ще не бы ты предста́л еси́ при­зы­ва́­ющим тя в по́­мощь, Чу­до­тво́р­че свя­ты́й Нико́лае; уже́ бо несты́дно бесо́м лета́ющим и погрузи́ти корабли́ хотя́щим запрети́в, отгна́л еси́ их, ве́р­ныя же научи́л еси́ спаса́ющему то­бо́ю Бо́­гу взыва́ти: Алли­лу́иа.

Икос 5

Ви́деша отрокови́цы, на брак скве́рный ни­ще­ты́ ра́­ди угото́ванныя, вели́кое твое́ к ни́щим ми­ло­се́р­дие, пре­бла­же́н­не о́т­че Нико́лае, ег­да́ ста́рцу роди́телю их но́щию узельцы́ три зла́та тая́ся пода́л еси́, самаго́ со дще́рьми избавля́я от паде́ния грехо́внаго. Того́ ра́­ди слы́­ши­ши от всех си́­це:

Ра́­дуй­ся, ми́­лос­ти превели́кия со­кро́­ви­ще; ра́­дуй­ся, про­мыш­ле́­ния о лю́­дех при­я́те­ли­ще.

Ра́­дуй­ся, пи́­ще и от­ра́­до к те­бе́ при­бе­га́ю­щих; ра́­дуй­ся, хле́­бе неснеда́емый а́лчущих.

Ра́­дуй­ся, бо­га́т­ство, бе́дне живу́щим на зем­ли́, Бо́­гом да́нное; ра́­дуй­ся, воздви́жение ско́­рое убо́­гих.

Ра́­дуй­ся, бы́ст­рое ни́­щих услы́­ша­ние; ра́­дуй­ся, скор­бя́­щих прия́тное попече́ние.

Ра́­дуй­ся, трие́х дев не­по­ро́ч­ный невести́телю; ра́­дуй­ся, чис­то­ты́ усе́рдный хра­ни́­те­лю.

Ра́­дуй­ся, не­на­де́ж­ных на­де́я­ние; ра́­дуй­ся, всего́ ми́­ра наслажде́ние.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 6

Пропове́дует мир весь те­бе́, пре­бла­же́н­не Нико́лае, ско́­ра­го в бе­да́х за­сту́п­ни­ка: я́ко мно́гажды во еди́нем часе́, по зем­ли́ путеше́ствующим и по мо́­рю пла́вающим, предваря́я, посо́бствуеши, ку́п­но всех от злых сохраня́я, во­пию́­щих к Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 6

Возсия́л еси́ свет жи­во́т­ный, из­бав­ле́­ние нося́ воево́дам, непра́ведную смерть прия́ти иму́­щим, те­бе́, до́б­рый па́­сты­рю Нико́лае, при­зы­ва́­ющим, ег­да́ вско́ре я́вль­ся во сне царе́ви, устраши́л еси́ его́, сих же неврежде́нных отпусти́ти повеле́л еси́. Се­го́ ра́­ди с ни́­ми ку́п­но и мы бла­го­да́р­ствен­но во­пи­е́м ти:

Ра́­дуй­ся, усе́рд­но при­зы­ва́­ющим тя по­мо­га́­яй; ра́­дуй­ся, от непра́веднаго убие́ния избавля́яй.

Ра́­дуй­ся, от ле́стныя сохраня́яй клеветы́; ра́­дуй­ся, непра́ведныя разруша́яй сове́ты.

Ра́­дуй­ся, растерза́яй лжу я́ко пау­чи́­ну; ра́­дуй­ся, возноша́яй сла́вно и́с­ти­ну.

Ра́­дуй­ся, непови́нных от уз разреше́ние; ра́­дуй­ся, и мертвеце́в оживле́ние.

Ра́­дуй­ся, прояви́телю пра́в­ды; ра́­дуй­ся, помрачи́телю не­пра́в­ды.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю непови́ннии из­бав­ле­ни от ме­ча́; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю наслади́шася све́­та.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 7

Хо­тя́ богоху́льное ере­ти́­чес­кое отгна́ти зло­смра́­дие, ми́­ро вои́стину бла­го­во́н­ное, та́инственное яви́л­ся еси́, Нико́лае: лю́­ди Мире́йския упа́сл еси́ и весь мир сво­и́м бла­го­да́т­ным ми́­ром испо́лнил еси́. И от нас у́бо богоме́рзкое грехо́вное зло­смра́­дие от­же­ни́, да благоприя́тно Бо́­гу во­пи­е́м: Алли­лу́иа.

Икос 7

Но́­ва­го тя Но́я, наста́вника ковче́га спаси́тельнаго разуме́ем, о́т­че свя­ты́й Нико́лае, бу́­рю всех лю́­тых разгоня́ющаго направле́нием сво­и́м, ти­ши­ну́ же Боже́ственную принося́щаго во­пию́­щим та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, обу­ре­ва́­емых ти́­хое при­ста́­ни­ще; ра́­дуй­ся, утопа́ющих из­ве́ст­ное хра­ни́­ли­ще.

Ра́­дуй­ся, пла́­ваю­щих посреде́ пучи́н до́б­рый ко́рм­чий; ра́­дуй­ся, треволне́ния морска́я уставля́ющий.

Ра́­дуй­ся, превожде́ние су́­щих в ви́хрех; ра́­дуй­ся, согре́яние су́­щих во мра́зех.

Ра́­дуй­ся, сия́ние, ско́рбный мрак разгоня́ющее; ра́­дуй­ся, све­ти́­ло, вся концы́ зем­ли́ про­све­ща́ю­щее.

Ра́­дуй­ся, от бе́зд­ны гре­хо́в­ныя че­ло­ве́­ки избавля́яй; ра́­дуй­ся, в бе́зд­ну а́дскую сатану́ вверга́яй.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю дерз­но­ве́н­но бе́зд­ну ми­ло­се́р­дия Бо́­жия при­зы­ва́­ем; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю от по­то́­па гне­ва из­ба́вль­ше­ся, мир с Бо́­гом обрета́ем.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 8

Стра́н­ное чу́­до явля́­ет­ся при­те­ка́ю­щим к те­бе́, блаже́нне Нико́лае, свяще́нная твоя́ це́р­ковь: в ней бо и ма́­лое мо­ле́­ние при­но­ся́­ще, ве́лиих не­ду́­гов прие́млем ис­це­ле́­ние, а́ще то́кмо по Бо́­зе упо­ва́­ние на тя воз­ло­жи́м, ве́р­но во­пию́­ще: Алли­лу́иа.

Икос 8

Весь еси́ всем вои́стину помо́щник, богоно́се Нико́лае, и собра́л еси́ вку́­пе вся прибега́ющия к те­бе́, я́ко свободи́тель, пита́тель и врач ско́­рый всем земны́м, на по­хва­лу́ всех под­ви­зая вопи́ти к те­бе́ си́­це:

Ра́­дуй­ся, вся́­ких ис­це­ле́­ний ис­то́ч­ни­че; ра́­дуй­ся, лю́­те стра́­жду­щим по­мо́щ­ни­че.

Ра́­дуй­ся, заре́, сия́ющая в нощи́ грехо́вней блужда́ющим; ра́­дуй­ся, ро­со́ небото́чная в зно́и трудо́в су́­щим.

Ра́­дуй­ся, по­да­ва́­яй тре́­бую­щим благострое́ние; ра́­дуй­ся, уготовля́яй про­ся́­щим изо­би́­лие.

Ра́­дуй­ся, мно́гажды про­ше́­ние предваря́яй; ра́­дуй­ся, ста́рым седи́нам си́­лу обновля́яй.

Ра́­дуй­ся, мно́гих за­блу́жд­ших от пу­ти́ и́с­тин­на­го обличи́телю; ра́­дуй­ся, та́­ин Бо́­жи­их ве́р­ный слу­жи́­те­лю.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю за́висть попира́ем; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю благонра́вное жи­тие́ исправля́ем.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 9

Вся́­кия утоли́ бо­ле́з­ни, ве­ли́­кий наш зас­ту́п­ни­че Нико́лае, растворя́я бла­го­да́т­ная врачева́ния, услажда́ющая ду́­ши на́­ша, серд­ца́ же веселя́щая всех усе́рд­но к по́­мо­щи тво­е́й при­те­ка́ю­щих, Бо́­гу же во­пию́­щих: Алли­лу́иа.

Икос 9

Ви­ти́я суему́дренныя не­чес­ти́­вых ви́­дим то­бо́ю посра́мленныя, бо­го­му́д­ре о́т­че Нико́лае: А́рия бо ху́льника, разделя́юща Бо­жест­во́, и Саве́ллия, смеша́юща Свя­ту́ю Тро́ицу, препре́л, нас же во Правосла́вии укрепи́л еси́. Се­го́ ра́­ди во­пи­е́м ти си́­це:

Ра́­дуй­ся, щи́­те, защища́яй бла­го­че́с­тие; ра́­дуй­ся, ме­чу́, посеца́яй зло­че́с­тие.

Ра́­дуй­ся, учи́­те­лю Бо­же́ст­вен­ных ве­ле́­ний; ра́­дуй­ся, губи́телю богопроти́вных уче́­ний.

Ра́­дуй­ся, ле́ствице, Бо́­гом утвержде́нная, е́ю­же восхо́дим к Не­бе­си́; ра́­дуй­ся, по­кро́­ве, Бо́­гом зда́нный, и́м­же покрыва́ются мно́­зи.

Ра́­дуй­ся, нему́дрых умудри́вый тво­и́ми сло­ве­сы́; ра́­дуй­ся, лени́вых подви́гнувый тво­и́ми нра́вы.

Ра́­дуй­ся, све́т­лос­те за́­по­ве­дей Бо́­жи­их неугаси́мая; ра́­дуй­ся, луче́ оправда́ний Гос­по́д­них пре­све́т­лая.

Ра́­дуй­ся, я́ко уче́нием тво­и́м со­кру­ша́­ют­ся ерети́ческия главы́; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю ве́рнии сподобля́ются сла́­вы.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 10

Спас­ти́ хо­тя́ ду́­шу, плоть твою́ ду́хови покори́л еси́ вои́стину, о́т­че наш Нико́лае: молча́ньми бо пре́ж­де и боре́ньми с по́мыслы, дея́нию богомы́слие приложи́л еси́, богомы́слием же ра́­зум соверше́н стя­жа́л еси́, и́м­же дерз­но­ве́н­но с Бо́­гом и А́н­ге­лы бесе́довал еси́, всег­да́ вопия́: Алли­лу́иа.

Икос 10

Сте­на́ еси́ похваля́ющим, пре­бла­же́н­не, чу­де­са́ твоя́ и всем к зас­туп­ле­нию тво­ему́ при­бе­га́ю­щим; те́м­же и нас, в доброде́тели убо́­гих, от ни­ще­ты́, на­па́с­ти, не­ду́­гов и нужд разли́чных сво­бож­да́й, во­пию́­щих ти с лю­бо́­вию та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, от убо́жества ве́ч­на­го изыма́яй; ра́­дуй­ся, бо­га́т­ство не­тле́н­ное по­да­ва́­яй.

Ра́­дуй­ся, бра́шно неги́блющее а́лчущим пра́в­ды; ра́­дуй­ся, пи­тие́ не­ис­чер­па́е­мое жа́ждущим жи́з­ни.

Ра́­дуй­ся, от мяте́жа и бра́­ни соблюда́яй; ра́­дуй­ся, от уз и плене́ния свобожда́яй.

Ра́­дуй­ся, пре­сла́в­ный в бе­да́х зас­ту́п­ни­че; ра́­дуй­ся, превели́кий в на­па́с­тех за­щи́т­ни­че.

Ра́­дуй­ся, мно́гих от по­ги́­бе­ли исхи́тивый; ра́­дуй­ся, безчи́сленных неврежде́нно сохрани́вый.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю лю́тыя сме́р­ти гре́ш­нии избега́ют; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю жизнь ве́ч­ную ка́ющиися получа́ют.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 11

Пе́­ние Пресвяте́й Тро́­ице па́­че ины́х прине́сл еси́, пре­бла­же́н­не Нико́лае, умо́м, сло́­вом и де́­лом: мно́гим бо испыта́нием правове́рная повеле́ния уясни́л еси́, ве́­рою, на­де́ж­дою и лю­бо́­вию наставля́я нас в Тро́­ице Еди́­но­му Бо́­гу вос­пе­ва́­ти: Алли­лу́иа.

Икос 11

Светоза́рную лу­чу́ во мра́це жи­тия́ су́­щим неугаси́мую ви́­дим тя, Бо́­гом избра́нне о́т­че Нико́лае: с невеще́ственными бо а́нгельскими све́ты бесе́дуеши о несозда́нном Тро́ическом Све́­те, ве́р­ных же ду́­ши просвеща́еши, во­пию́­щих ти та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, озаре́ние Три­со́л­неч­на­го Све́­та; ра́­дуй­ся, денни́це незаходи́маго Со́лн­ца.

Ра́­дуй­ся, свеще́, Боже́ственным пла́менем возжже́нная; ра́­дуй­ся, я́ко угаси́л еси́ бесо́вский пла́мень не­че́с­тия.

Ра́­дуй­ся, све́т­лое правове́рия пропове́дание; ра́­дуй­ся, доброзра́чное све́­та ева́нгельскаго сия́ние.

Ра́­дуй­ся, мо́л­ние, е́реси пожига́ющая; ра́­дуй­ся, гро́­ме, устраша́ющий соблазня́ющия.

Ра́­дуй­ся, и́с­тин­на­го научи́телю ра́­зу­ма; ра́­дуй­ся, та́инственнаго изъяви́телю ума́.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю попра́ся по­кло­не­ние тва́­ри; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю научи́хомся покланя́тися Твор­цу́ в Тро́­ице.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 12

Бла­го­да́ть, да́н­ную ти от Бо́­га, све́дущии, ра́дующеся, твою́ па́­мять пра́зднуем по до́лгу, пре­сла́в­ный о́т­че Нико́лае, и к чу́д­ному зас­туп­ле­нию тво­ему́ вседу́шно притека́ем; пресла́вных же тво­и́х дея́ний, я́ко песка́ морска́го и мно́­жест­ва зве́зднаго исчести́ не могу́ще, недоуме́нием объя́ти бы́вше, во­пи­е́м к Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 12

Пою́­ще твоя́ чу­де­са́, вос­хва­ля́­ем тя, все­хва́ль­не Нико́лае: в те­бе́ бо Бог, в Тро́­ице прославля́емый, ди́в­но про­сла́­ви­ся. Но а́ще и попремно́гу соста́вленныя от души́ псалмы́ и пе́сни при­но́­сим ти, Чу­до­тво́р­че свя­ты́й, ни­что́же твори́м ра́вно дарова́нию чу­де́с тво­и́х, и́м­же удивля́ющеся, во­пи­е́м к те­бе́ та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, Ца­ря́ ца́рст­вую­щих и Го́с­по­да госпо́дствующих слу­жи́­те­лю; ра́­дуй­ся, служи́телей Его́ не­бе́с­ных сожи́телю.

Ра́­дуй­ся, лю́­дем ве́р­ным поможе́ние; ра́­дуй­ся, ро́­да хри­сти­а́н­ска­го возвыше́ние.

Ра́­дуй­ся, по­бе́­ды тезоимени́тый; ра́­дуй­ся, венцено́сче наро́читый.

Ра́­дуй­ся, всех доб­ро­де́­те­лей зер­ца́­ло; ра́­дуй­ся, всех при­те­ка́ю­щих к те­бе́ кре́п­кое за­бра́­ло.

Ра́­дуй­ся, по Бо́­зе и Бо­го­ро́­ди­це, все на́­ше упо­ва́­ние; ра́­дуй­ся, теле́с на́­ших здра́­вие и душ спа­се́­ние.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю от ве́ч­ныя сме́р­ти сво­бож­да́­ем­ся; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю без­ко­не́ч­ныя жи́з­ни спо­до­бля́ем­ся.

Ра́­дуй­ся, Нико́лае, ве­ли́­кий Чу­до­тво́р­че.

Кондак 13

О, пре­свя­ты́й и пре­чу́д­ный о́т­че Нико́лае, уте­ше́­ние всех скор­бя́­щих, ны́нешнее на́­ше при­ими́ при­но­ше́­ние и от гее́нны из­ба­ви­ти­ся нам Го́с­по­да умо­ли́ бо­го­приятным тво­и́м хо­да́­тай­ством, да с то­бо́ю вос­пе­ва́­ем: Алли­лу́иа.

Этот кондак чи­та­ет­ся трижды, за­те́м 1-й икос «А́н­ге­ла о́б­ра­зом...» и 1-й кондак «Воз­бра́н­ный Чу­до­тво́р­че и из­ря́д­ный уго́д­ни­че...»

Мо­ли́т­ва 1-я

О, всесвяты́й Нико́лае, уго́д­ни­че преизря́дный Госпо́день, те́п­лый наш зас­ту́п­ни­че и везде́ в ско́р­бех ско́­рый по­мо́щ­ни­че! Помози́ ми, гре́шному и уны́лому, в настоя́щем сем жи­тии, умо­ли́ Го́с­по­да Бо́­га дарова́ти ми ос­тав­ле́­ние всех мои́х гре­хо́в, ели́ко согреши́х от ю́нос­ти моея́, во всем жи­тии мое́м, де́­лом, сло́­вом, помышле́нием и все́­ми мои́ми чу́вствы; и во исхо́де ду­ши́ моея́ помози́ ми, окая́нному, умо­ли́ Го́с­по­да Бо́­га всея́ тва́­ри Соде́теля, из­ба́­ви­ти мя воз­душ­ных мыта́рств и ве́ч­на­го му­че́­ния: да всег­да́ про­слав­ля́ю От­ца́, и Сы́­на, и Свя­та́­го Ду́­ха, и твое́ ми́лостивное предста́тельство, ны́­не и при́с­но, и во ве́­ки ве­ко́в. Ами́нь.

Мо­ли́т­ва 2-я

О, всеблаги́й о́т­че Нико́лае, па́­сты­рю и учи́­те­лю всех, ве́­рою при­те­ка́ю­щих ко тво­ему́ зас­туп­ле­нию и те́плою мо­ли́т­вою те­бе́ при­зы­ва́ю­щих! Ско́ро потщи́ся и из­ба́­ви Хрис­то́­во ста́­до от вол­ко́в губя́щих е; и вся́­ку стра­ну́ хри­сти­ан­скую огради́ и со­хра­ни́ свя­ты́­ми тво­и́ми мо­ли́т­ва­ми от мир­ска́­го мяте́жа, тру́­са, на­ше́ст­вия иноплеме́нников и меж­до­усо́б­ныя бра́­ни, от гла́­да, по­то́­па, ог­ня́, ме­ча́ и внеза́пныя сме́р­ти. И я́ко­же поми́ловал еси́ трие́х муже́й, в темни́це седя́щих, и изба́вил еси́ их от ца­ре́­ва гне­ва и посече́ния ме́чнаго, та́­ко по­ми́­луй и ме­не́, умо́м, сло́­вом и де́­лом во тме гре­хо́в су́­ща, и из­ба́­ви мя гне­ва Бо́­жия и ве́ч­ныя ка́зни. Я́ко да тво­и́м хо­да́­тай­ством и по́­мо­щию, Сво­и́м же милосе́рдием и бла­го­да́­тию, Хрис­то́с Бог ти́­хое и безгре́шное жи­тие́ даст ми пожи́ти в ве­це сем, и из­ба́­вит мя от шу́ияго стоя́­ния, спо­до́­бит же дес­на́­го со все́­ми свя­ты́­ми во ве́­ки ве­ко́в. Ами́нь.

 

image

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑