Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български национален дух.  Верую
На 22 януари...

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
22.10.2012 г. / 12:57:35 
Патриотизъм
На 22.10.1878г. е роден Христо Узунов

Христо (Дуле) Димитров Узунов е български революционер, охридски войвода и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Христо Узунов е роден на 22 октомври 1878 година в Охрид. Баща му Димитър Узунов е дългогодишен учител и борец за независима църква, близък и родственик на Григор Пърличев, а майка му Анастасия Узунова произхожда от стария стружки възрожденски род Чакърови, дъщеря на Георги Чакъров, и е първа братовчедка на Христо Матов и Милан Матов. Христо Узунов заедно с двамата си по-малки братя Андон и Ангел (също дейци на ВМОРО) е възпитаван от майка си в духа на патриотизма. След завършването на основното училище в Охрид учи педагогическа специалност в Солунската българска мъжка гимназия през 1894-1895. Там е привлечен към ВМОРО от Даме Груев и ръководи ученическия бунт от 1896 година в гимназията. След това е учител в Охрид. На 5 август 1898 г. Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Кирил Пърличев, сина на Григор Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов. Христо Узунов, заедно със съмишлениците си, е арестуван и лежи 9 месеца в затвор. В периода януари 1902 година - март 1903 година е повторно затворен в Битолския затвор. С излизането си от затвора заема мястото на току що убития охридски войвода Тома Давидов.

На Смилевския конгрес, Христо Узунов поддържа тезата, че населението още не е готово за въстание. Въпреки това той е избран за началник на всички бойни сили в охридския район и взима участие в боевете при „Сирулски рид“ и село Куратица срещу турската войска по време на Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието от записките му са ясни имената на всичките 478 загинали в Охридско-Стружко.

На Прилепския конгрес на ВМОРО от 1904 година е определен за организатор и ревизор на четите в Охридско, Стружко и Кичевско. В следвъстаническия период Узунов обикаля с четата си и в Кичевско и главно се сражава с представители на Сръбската въоръжена пропаганда.

Георги Попхристов описва Христо Узунов така:

Където и да отидехме, все за поп го считаха, понеже не го познаваха, и аз за такъв го представях. Колко баби му целуваха pъка и благоговееха пред него. Узунов беше доста представителен с брадата, висок и пълен, пък беше и комик. Често пъти правеше изненада на домакините, като си сваляше расото и се покажеха четнишките му дрехи - дебърска носия. Не го мързеше никак да пише. Постоянно ще го видиш с молив в ръцете. Беше винаги весел и често пъти подхвърляше весели шеги. Неприятните новини всякога посрещаше с хпаднокръвие. Много употребяваше думата „лятифе“, за да буди веселост и смях. С него не само бяхме другари по идея, но се познавахме и като ученици от Солун, заедно свършихме, а също така и в затвора лежахме заедно една година. Той беше извънредно честен и искрен, особено към другари и приятели. В окръга аз нямах по-близки и по-близки другари от него и Георги Сугарев. Напълно се разбирахме по всички въпроси на делото. У всички нас господсташе идеализъм. Като идеалисти загинаха и двамата в борбата.
Прощално писмо на Христо Узунов: „...За последен път ще ви повторя: бъдете искрени и пазете основните закони на организ. устав. Оставам с братска целувка, Хр. Д. Узунов“.

През нощта между 23 и 24 април 1905 г. четата на Христо Узунов и Петър Георгиев е обградена от турски аскер в село Цер. След като изразходват всичките си муниции, Христо Узунов пише предсмъртно писмо, и заедно с 12-те си четници, между които и войводата Ванчо Сърбаков, решават да се самоубият, като не допускат турците да ги хванат живи. В едно от последните си писма пише „Смърт за Сарафов“ по повод домогванията на Борис Сарафов в Битолско.

 

За Христо Узунов се пеят много песни, на негово име са кръстени улици, училища и други в България и Република Македония. Родната му къща в Охрид е превърната в музей, а в градския парк има поставен бюст. В село Цер гробът на войводата и четниците му се поддържа и е в добро състояние.

Петър Карчев пише за Узунов:

Той беше от малцината илинденски войводи, които не забегнаха в България или друга някоя балканска държавица. Остана при своя беден, разорен, опожарен, ограбен и покрусен от пропадането на революционната акция народ... пъргав, с решително изражение на очите, красив, левент, готов при пръв зов на страдащия народ да изпълни революционния си дълг докрай.
 ↑