Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 септември...
Голготски кръст

08 септември по православния календар - Рождество на Пресвета Богородица. Икона на Пресвета Богородица Курско-Коренна "Знамение" Прочетете повече ТУК!

1812г. е роден Ангел Кариотов (Ангел Войвода) Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 18.09.2012 г. / 13:45:19 
Вяра
01.10 по еретическия, †18 септември по православния календар - Св. преподобни Евмений. Св. мъченица Ариадна. Св. мъченици София и Ирина. Св. мъченик Кастор. Икона на Пресвета Богородица 'Изцелителка'

В памет на преподобния наш отец Евмений, епископ Гортински

imageСвети Евмений още от младите си години благоугодил на Бога с добродетелния си живот. Той вървял по тесния път, който води в Царството Небесно, следвайки думите на Господа: “Подвизавайте се да влезете през тесните врата" (Лук. 13:24). Който иска да влезе през тези врата, трябва да се освободи от два тежки товара - грижата за имуществото и грижата за тялото.

Свети Евмений се отказал от имуществото си и го раздал на бедните, като помнел колко трудно е за богатия да влезе в царството Божие. Защото кой обременен с пристрастие към богатството може да влезе в тесните небесни врата? Добър съвет дал Господ на момъка, който Го запитал какво да стори, за да има живот вечен: “Ако искаш да бъдеш съвършен - рекъл му Господ, - иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето" (Мат. 19:21). Служещият на мамона (1) не може да служи на Бога и обремененият с тежестта на богатствата не ще мине през тесните небесни врата, както камила не може да мине през иглени уши. Както този, който желае да премине през някое тясно място, трябва да свали не само товара си, но и дрехата си, така и желаещият да бъде на небесата раздава на бедните не само излишъка от своето имущество, но и необходимото, дори дрехата, покриваща тялото, подражавайки на Господа.

Такъв именно бил и свети Евмений: той смятал всичко за тлен, от всичко се отказал, всичко оставил, за да последва Христа, само Него да придобие и с Него да се сподоби. Като се отказал от имуществото си, той го свалил от себе си като някаква дреха и облякъл с него сиромасите, голите и нуждаещите си. Освободил се от всички земни пристрастия, той встъпил на тесния път на нищетата и преминал през тесните врата към небесното богатство.

Преподобният се отказал и от другото бреме - грижата за тялото. С подвизи, трудове, въздържание, пост и бдение той умъртвил плътските похоти и направил тялото си леко, отбягвайки всяко угаждане на плътта и сластолюбие, защото, както казва апостолът, “Който се подвизава, от всичко се въздържа" (1Кор. 9:25). Той се въздържал от всичко, което охранва тялото, утежнява мисълта и поражда страсти. Не давал сън на очите си, докато не очистил своята душа и тяло от страстите и не станал обител на Светия Дух.

Така, отхвърлил от себе си тежкото бреме на имуществото и всички плътски страсти, той станал способен да премине по тесния път и през тесните врата, които водят във вечния живот.

И тъй като добродетелният живот на свети Евмений сияел като светилник и бил полезен за всички, той бил избран на престола на Гортинската църква (2) и сякаш поставена в свещника свещ просветил паството си, озарявайки като слънце Христовата църква с делата и поученията си, защото на светлината на света подобава с дела да предваря словото, подобно на това, както сиянието предваря самия светилник.

И така, свети Евмений пребивавал на епископския престол и учел духовните си чеда преди всичко с дело, като с чистия си и богоугоден живот бил образец за цялото стадо, а после започнал да ги поучава и със слово. Отначало той сам станал като че светлина, а после просветил и другите, сам ден и нощ се поучавал в Господния закон, а после наставил и други в него, сам придобил чиста съвест и очистил съвестта на други.

Той бил много милостив, според значението на името си (3), и животът му бил изпълнен с делата на милосърдието. Свети Евмений бил баща за сираците, богатство за бедните, подател на просещите, утешител за скърбящите, целител за болните и предивен чудотворец.

Веднъж с молитвата си светецът умъртвил устремилата се към него голяма змия, но още по-голямо чудо извършил, потъпквайки адската змия - дявола, като го победил с молитва и го прогонил от повереното му Христово стадо.

И не само в Гортина, но и в Рим (4) свети Евмений се въоръжил против бесовете. Когато пристигнал в Рим, със знаменията и чудесата си той изумил мнозина: прогонвал бесове от хората, изцелявал болни и умиротворявал враждуващи и гневни.

После посетил и Тиваида (5), където по време на суша свалил с молитвата си дъжд от небето. По-късно мирно починал в тази страна и преминал от временния живот във вечния и нескончаемия (6). Неговото честно тяло било пренесено в Гортина, на мястото на служението му, и погребано с почести.

1. Думата “мамон” е от халдейски или сирийски произход и означава имение, богатство, земни блага, на които човек възлага надеждата си. По този начин думата изразява не само богатството, но и любовта, привързаността към него. В Новия Завет мамон е представен като някакво божество, покровителстващо богатството (виж Мат. 6:24).

2. Гортина или Гортин, в древността бил голям град на остров Крит, при река Летея (сега Иеропотамо). Руините му са запазени и до днес.

3. Евмений в превод от гръцки означава благосклонен, доброжелателен, милостив.

4. Тук трябва да се разбира Константинопол, който бил наричан Нов или Втори Рим. Това тълкувание най-много съответства на смисъла на цялото житие и хода на описваните събития.

5. По думите на църковните песнопения свети Евмений не се отправил в Тиваида доброволно, а бил заточен там от враговете на православната вяра (Служба на свети Евмений, канон, песен 7, тропар 2). Той бил заточен за това, че “унизил мрачните ереси” на монотелитите, признаващи в Христа само една воля - Божествената.

6. Дейността и кончината на свети Евмений се отнасят към VII в.

 

Тропарь преподобному Евмению, епископу Гортинскому

глас 7

Пощением житие твое украсил еси,/ нищия возлюбив,/ и тем раздал еси все имение твое,/ в добродетелех возсиял еси, яко солнце,/ плачущия утешая и скорбящия веселя,/ и нам испроси, молимся,/ молитвами твоими, Евмение отче,// от Христа грехов прощение.

 

Кондак преподобному Евмению, епископу Гортинскому

глас 2

Све́том Боже́ственным просвети́вся, всеблаже́нне,/ просвеща́еши ны,/ любо́вию пою́щия твое́ честно́е и сла́вное/ и свято́е, о́тче, преставле́ние,/ иера́рше Евме́ние,// моля́ непреста́нно о всех нас.

(Просветил се с Божествената светлина, всеблажени, просвещаваш нас, възпяващите с любов твоето честно, славно и свято преставяне, отче иерарше Евмение, моли непрестанно за всички нас.)

 

Величание преподобному Евмению, епископу Гортинскому

Велича́ем тя,/ святи́телю о́тче Евме́ние,/ и чтим святу́ю па́мять твою́,/ ты бо мо́лиши о нас// Христа́ Бо́га на́шего.

 

В времето на свети Евмений светата Църква била вълнувана от нечестивата ерес, наречена монотелитство. Еретиците монотелители учели, че Богочовекът Господ Иисус имал само божеска, но не и човешка воля.

Верен пастир на Христовото стадо, светителят Евмений се стремял да запази мира в Църквата. Твърд противник на ереста, той употребил много усилия отечески да убеди еретиците да се откажат от лъжеучението си и да се върнат в лоното на Църквата.

(ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ДНЕС СВЕТСКАТА НИ "ПРАВОСЛАВНА" ЦЪРКВА Е ПРИЗНАЛА ПОДОБНА НА ДРЕВНАТА ЕРЕС, В ЛИЦЕТО НА СЪВРЕМЕННИТЕ  МОНОФИЗИТИ, ЗА "ЦЪРКВА СЕСТРА" ПО СИЛАТА ДОГОВОРА ОТ ШАМБЕЗИ ПОДПИСАН МЕЖДУ ЕРЕТИЦИТЕ И ВСИЧКИ ОФИЦИАЛНИ "ПРАВОСЛАВНИ" "ЦЪРКВИ". През 1990 г. Те са приели ”Общо Изповедание на Православната Вяра”. Според този договор се смята, че Монофизитите са били винаги православни (?!), че всички, които са били анатемосани от Отците в миналото, не са еретици. ОСВЕН ТОЗИ БОГОХУЛЕН АКТ ОФИЦИАЛНИТЕ "ЦЪРКВИ" ИЗВЪРШВАТ ПРЕДИ ТОВА И ДРУГ ПОДОБЕН - НА 07.12.1965г. ТЕ И КАТОЛИЦИТЕ ЕДНОВРЕМЕННО “ВДИГАТ АНАТЕМИТЕ ОТ 1054. ТАКА ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ "ПРАВОСЛАВНИ" ЦЪРКВИ ЗАЕДНО С ТЕХНИТЕ ДУХОВНИЦИ И МИРЯНИ СА ПОПАДНАЛИ ПОД АНАТЕМИТЕ ИЗРЕЧЕНИ ОТ СВЕТИТЕ ОТЦИ НА ЦЪРКВАТА СРЕЩУ ЕРЕСТЕ! СЛЕД ТАЗИ ОТКРИТА ХУЛА СРЕЩУ СВЕТИЯ БОЖИ ДУХ, ГОВОРИЛ ЧРЕЗ СВЕТИИТЕ, ТЕ ОБРАЗУВАТ ЕРЕТИЧЕСКИ СБОРИЩА НАРЕЧЕНИ "ИКУМЕНИЧЕСКИ АСАМБЛЕИ" НА КОИТО, ЗАЕДНО С ЮДЕИ, ШАМАНИ, МЮСЮЛМАНИ, БУДИСТИ, ПРОТЕСТАНТИ, МОНОФИЗИТИ И КАТОЛИЦИ, ЗАПОЧВАТ ДА ТВОРЯТ НОВАТА ЕДИННА ВЯРА В МЕСИЯТА НА САТАНА - АНТИХРИСТА. ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ЦЪРКВА В СВЕТА ОТКРИТО И ЯСНО ПОВТАРЯ В СВОЕТО ИЗПОВЕДАНИЕ РЕШЕНИЯТА НА СВЕТИТЕ СЪБОРИ И ТЕХНИТЕ АНАТЕМИ, А СЪЩО АНАТЕМОСВА НОВАТА СВРЪХ ЕРЕС НА ИКУМЕНИЗМА И ПОДБУДИТЕЛИТЕ И - МАСОНСТВОТО И КОМУНИЗМА! ЗА ПОДРОБНОСТИ: КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО).

 

В памет на света мъченица Ариадна

imageСвета мъченица Ариадна пострадала за Христа при царуването на нечестивия император Адриан (управлявал от 117 до 138 година)*. Тя била робиня на някой си Тертил, управител на град Примниса във Фригия**.

Когато по случай рождения ден на сина си Тертил извършвал тържество в идолския храм и принасял жертви, като се покланял на бесовете и ликувал заедно с целия си дом, с приятелите и съседите си, света Ариадна останала вкъщи и не пожелала да иде в идолското капище, за да празнува заедно с господаря си.

Тогава той се разгневил и започнал да я бие без пощада, повесил я и заповядал да режат тялото й с железни остриета. После затворил света Ариадна и дълго време я измъчвал с глад, принуждавайки я да се отрече от Христа и да се поклони на бездушните идоли, но накрая я освободил от тъмницата и тя напуснала града.

Тертил съжалил за това и тръгнал да я преследва заедно със слугите си.

image

Света Ариадна се обърнала и като видяла преследвачите си, побягнала. Тя стигнала до една скала и започнала да моли Бога да я избави от ръцете на враговете. И веднага по Божественото повеление скалата се разтворила, светицата влязла вътре в камъка и двете половини на скалата се съединили отново. Това чудо сторил явилият се Господен ангел.

Преследвачите били обзети от страх, започнали да се сражават помежду си, наранили се взаимно с копията и загинали. Така Господ избавил рабинята Си от ръцете на нечестивите, като птица от примките на ловеца.

С нейните молитви да избави и нас от враговете ни и заедно със света Ариадна да ни сподоби да тържествуваме в небесна радост вовеки. Амин.

В същия ден се чества паметта на светите мъченици София и Ирина, загинали от меч, и мъченик Кастор, който починал, след като бил измъчван от глад от идолопоклонниците.

* Светата мъченица се преставила в края на царуването на Адриан.

** Фригия - голяма област в Мала Азия, заемаща първоначално цялата средна част от западната половина на полуострова и принадлежащия по-късно на Мизия южен бряг на Пропонтида (Мраморно море) до Хелеспонт (Дарданелите). Областта граничела на запад с Мисия, Лидия и Кария, на юг с Ликия, Писидия, Ликаония, на изток - с Кападокия, на север - с Галатия и Витиния.

 

 

 

 

image
Мучени Ирина Египетская

Му­че­ни­цы Со­фия и Ири­на бы­ли обез­глав­ле­ны по­сле ис­тя­за­ний за ис­по­ве­да­ние Иису­са Хри­ста в цар­ство­ва­ние Авре­ли­а­на в III в. пра­ви­те­лем Егип­та Клав­ди­ем.

Их мо­щи пе­ре­не­се­ны Кон­стан­ти­ном Ве­ли­ким в Ца­рь­град.

 

Мученик Кастор

Немно­го нам из­вест­но о жиз­ни и смер­ти св. Ка­сто­ра. Свя­той при­над­ле­жит к мно­го­чис­лен­ной груп­пе свя­тых, о ко­то­рых зна­ем лишь од­но имя и то, что свя­той му­че­ник Ка­стор при­нял му­че­ни­че­скую кон­чи­ну за от­кры­тое и сме­лое ис­по­ве­да­ние ве­ры во имя и сла­ву Хри­ста.

 

Икона на Пресвета Богородица „Изцелителка”

imageЯв­ле­ние од­ной из древ­ней­ших икон Бо­жи­ей Ма­те­ри «Це­ли­тель­ни­ца» про­изо­шло во вре­ме­на свя­той рав­ноап­о­столь­ной Ни­ны, про­све­ти­тель­ни­цы Гру­зии (IV век). Ико­на на­хо­ди­лась в Цил­кан­ском хра­ме в мест­но­сти Кар­та­ли­нии.

Ико­на изо­бра­жа­ет Бо­жию Ма­терь, сто­я­щую у по­сте­ли боль­но­го кли­ри­ка. Ико­но­гра­фи­че­ским сю­же­том для чу­до­твор­но­го об­ра­за по­слу­жи­ло пре­да­ние о чу­дес­ном ис­це­ле­нии, опи­сан­ном в со­чи­не­нии свя­ти­те­ля Ди­мит­рия Ро­стов­ско­го «Ру­но Оро­шен­ное»:

«Слу­чи­лось мне чи­тать в кни­ге Пет­ра Да­ми­а­на та­кую вещь. Некий кли­рик Ни­вир­нин­ской Церк­ви тяж­ко бо­лел смерт­ной бо­лез­нью. И был у него обы­чай каж­дый час, ко­гда би­ли ча­сы, воз­да­вать хва­лу Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­це ан­гель­ским при­вет­стви­ем: «Ра­дуй­ся, Бла­го­дат­ная!» — при­ла­гая к то­му некую к Ней мо­лит­ву и тво­ря это днем и но­чью. Ес­ли же за­сы­пал ко­гда, то с бо­ем ча­сов про­буж­дал­ся и со­вер­шал обыч­ное мо­ле­ние. И столь­ко Вла­ды­чи­цу на­шу по­чи­тал та­ким пра­виль­цем, сколь­ко ча­сов во дни и в но­чи ми­но­ва­ло.

И вот ко­гда ле­жал он на од­ре бо­лез­ни и го­то­вил­ся к смер­ти, яв­ля­ет­ся ему вдруг Пре­свя­тая Вла­ды­чи­ца на­ша Бо­го­ро­ди­ца и, чуть при­от­крыв де­ви­че­ский Свой со­сок и стис­нув его, окроп­ля­ет мле­ком уста бо­ля­ще­го и ста­но­вит­ся неви­ди­ма. От се­го слу­чив­ше­го­ся вско­чил боль­ной, быст­ро об­лек­ся в кли­ри­че­ские свои ри­зы и по­бе­жал в цер­ковь. Вой­дя в хор, он стал на сво­ем ме­сте по­сре­ди по­ю­щих кли­ри­ков, изум­ля­ю­щих­ся и тре­пе­щу­щих от вне­зап­ной пе­ре­ме­ны в нем и нега­дан­но­го вы­здо­ров­ле­ния — ведь ни­кто уже не ча­ял ви­деть его жи­вым. Ко­гда же спро­си­ли о при­чине его здра­вия, то­гда от­крыл он пред все­ми, про­слав­ляя Це­леб­ни­цу свою Пре­ми­ло­сти­вую, как по­кро­пи­ла Она уста его — сле­ды то­го мле­ка еще оста­ва­лись на его устах... О, пре­слав­ное чу­до!

Ведь мог­ла Пре­ми­ло­серд­ная Це­леб­ни­ца иным ка­ким об­ра­зом ис­це­лить ра­ба Сво­е­го, сло­вом или при­кос­но­ве­ни­ем, од­на­ко этот стран­ный спо­соб вра­че­ва­ния яви­ла: те уста Де­ви­че­ским по­кро­пи­ла мле­ком, что каж­дый час Де­ви­цу Пре­чи­стую вос­хва­ля­ли, здесь еще, на зем­ле, мзду воз­да­вая им. Чтобы все, ви­дя и слы­ша, воз­бла­го­да­ри­ли еди­ны­ми уста­ми и еди­ным серд­цем пре­п­ро­слав­лен­ную Де­ву Бо­го­ро­ди­цу.»

Несмот­ря на то, что к Пре­свя­той Де­ве за по­мо­щью в ис­це­ле­нии от раз­лич­ных неду­гов ве­ру­ю­щие об­ра­ща­лись из­дав­на, в Рос­сии лишь в кон­це XVIII ве­ка про­сла­вил­ся спи­сок чу­до­твор­но­го об­ра­за под на­зва­ни­ем «Бо­го­ма­терь Це­ли­тель­ни­ца», на­хо­див­ший­ся в Мос­ков­ском Алек­се­ев­ском жен­ском мо­на­сты­ре.

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница»

глас 4

Я́ко Пресве́тлая Звездо́, просия́ Боже́ственными чудесы́ святы́й Твой о́браз, Цели́тельнице. Пода́ждь у́бо и нам, Богоро́дице Мари́е, исцеле́ние неду́гов душе́вных и теле́сных, спасе́ние и ве́лию ми́лость.

 

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница»

глас 1

Любо́вию, Чи́стая Де́во,Твою́ святу́ю ико́ну почита́ющим,/ и Бо́жию Тя и́стинную Ма́теpь пpославля́ющим,/ и ве́pно поклоня́ющимтися/ Цели́тельница яви́ся,/ вся́кое зло и боле́зни от сих удаля́ющая,// я́ко Всемогу́щая.

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница»

глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное, хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное, не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы, но предвари́, я́ко Блага́я, на по́мощь нас, ве́рно зову́щих Ти; ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние, предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

 

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница»

О, Пресвятая Госпоже Царице Богородице, высшая всех небесных сил и святейшая всех святых! Припадаем и поклоняемся Тебе пред всечестным и цельбоносным образом Твоим, воспоминающе дивное явление Твое болящему клирику Викентию, и усердно молим Тя, всесильную рода нашего заступницу и помощницу: якоже древле подала исцеление тому клирику, тако и ныне исцели наша души и телеса, болезнующия ранами грехов и страстей многоразличных, избави нас от всяких напастей, бед, скорбей и вечнаго осуждения, сохрани от душепагубных учений и безверия, от льстивых и наглых нападений невидимых врагов, подаждь нам христианскую кончину, безболезненну, мирну, непостыдну, Святых Таин причастну и сподоби нас на нелицеприятнем судищи Христове стати одесную Всеправеднаго Судии и блаженный глас Его услышати: «Приидите, благословеннии Отца Моего, наследуйте уготованное вам Царствие от сложения мира». Аминь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑