Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 20 юни...

†07 юни по православния календар - Св. свещеномъченик Теодот Анкирски. Мчци Кириакия, Валерия (Калерия) и Мария. Св. свещеномъченик Маркелин, папа Римски. Св. свещеномъченик Маркел, папа Римски и останалите с него Прочети повече

1774 - победа на руснаците над османците при Суворово Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
17.09.2012 г. / 04:53:52 
Вяра
30.09 по еретическия, †17 септември по православния календар - Свети мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

Страдание на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов

и майка им София

При царуването на император Адриан в Рим живеела една вдовица, по рождение италианка, на име София, което в превод означава премъдрост. Тя била християнка и съобразно с името си водела благоразумен живот - по онази премъдрост, която възхвалява апостол Иаков:

"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*.

* Апостолът сравнява земната, светската, мъдрост и мъдростта,"която иде отгоре", тоест от Бога, като посочва свойства на Божествената: тя е свободна от всякаква греховност и страстност, обича мира и умиротворява всякаква вражда; за да не наруши мира, тя кротко понася всякаква несправедливост, в нея няма страст към споровете и пренията и дори в другите се стреми да потисне тази страст с покорност (отстъпчивост); тя е пълна с милосърдие и добри дела. Бел.ред.

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. Пък и какво друго е можела да роди християнската премъдрост, освен угодни на Бога добродетели? Скоро след раждането на третата дъщеря София изгубила съпруга си. Останала вдовица, тя продължавала да живее благочестиво, угаждайки на Бога с молитва, пост и милостиня. Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели.

Децата растели, растели в тях и добродетелите. Те вече добре познавали пророческите и апостолските книги, свикнали да слушат внимателно поученията на наставниците, прилежно се занимавали с четене, били усърдни в молитвата и домашните трудове. Подчинявайки се на своята света и богомъдра майка, те преуспявали във всичко и възлизали от сила в сила. И тъй като били необикновено красиви и благоразумни, скоро всички започнал да им обръщат внимание.

Слухът за тяхната премъдрост и красота се разпространил из целия Рим. Чул за тях и началникът на областта Антиох и пожелал да ги види. Но още щом ги зърнал, се убедил, че са християнки, защото не желаели да скриват вярата си в Христа, не се съмнявали в надежда на Него и любовта им към Него не отслабвала. Открито пред всички те прославяли Христа Господа и се гнусели от богомерзките езически идоли.

За всичко това Антиох известил цар Адриан и той побързал да прати слугите си, за да доведат девиците при него. Изпълнявайки царската заповед, слугите отишли в дома на София.Там видели, че тя поучава дъщерите си и й съобщили, че царят я вика заедно с тях. Те разбрали с каква цел ги призовава царят и се обърнали към Бога с такава молитва:

- Всесилни Боже, направи с нас според святата Си воля. Не ни оставяй, но ни прати Своята помощ, за да не се уплашат сърцата ни пред гордия властник, за да не се побоим от страшните му мъчения и да не се ужасим от смъртта. Нека нищо да не ни отвърне от Тебе, нашия Бог.

Като възнесли молитва и се поклонили на Господа Бога, четирите жени - майката и дъщерите, се хванали за ръце подобно на сплетен венец и тръгнали при царя. Те често вдигали очи към небето и със сърдечни въздишки и тайна молитва се оставяли на помощта на Онзи, Който е заповядал: "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият" (Мат. 10:28). Когато стигнали в царския дворец, те се осенили с кръстно знамение и казали:

- Помогни ни, Боже, Спасителю наш, за прослава на Твоето свято Име.

 

Въвели ги в двореца и те застанали пред царя, който горделиво седял на своя трон. Щом го видели, те му въздали подобаващите почести, но застанали пред него без никакъв страх, без да трепне лицето им, с мъжество в сърцето и гледали с весел взор, като че били повикани на пир. С такава радост те се явили за мъчения заради своя Господ.

* "Но рода Му кой ще обясни" е казано в книгата на пророк Исаия (53:8), тоест произхода или рождението на Иисус Христос - Неговото предвечно рождение от Бог Отец и временно от Пресвета Дева Мария - никой не може да изобрази достойно. Тази велика тайна не е открита напълно дори за ангелите (виж 1Петр. 1:12). Бел.ред.

** Тук се разбира името Син Божий, заради което на Христос трябва да се покланят всички небесни и земни същества, дори обитателите на преизподнята, злите духове. Бел. ред. .

Като видял техните благородни, светли и безстрашни лица, Адриан започнал да разпитва от кой род са, как се наричат и каква е вярата им. Премъдрата майка отговаряла така благоразумно, че всички присъстващи се учудвали на ума й. Като споменала кратко за произхода и името си, света София започнала да говори за Христа, Чийто произход не може никой да обясни*, но на Името Му трябва да се покланя всеки род (Фил. 2:10)**. Тя открито изповядала вярата си в Сина Божий и като се нарекла Негова рабиня, прославяла Името Му.

- Аз съм християнка - обявила тя, - ето скъпоценното име, с което мога да се похваля.

При това казала, че и дъщерите си е приготвила за Христа, за да запазят нетленната си чистота за нетленния Жених - Сина Божий.

Като видял пред себе си толкова мъдра жена, царят не пожелал да започва дълга беседа с нея и да я съди, а отложил делото за друго време. Той пратил света София и дъщерите й при една знатна жена на име Паладия и й поръчал да ги наблюдава, а след три дни да ги доведе при него на съд.

В дома на Паладия София имала достатъчно време да поучи дъщерите си и ден и нощ ги утвърждавала във вярата с вдъхновени от Бога слова.

- Възлюбени мои дъщери - казала им тя, - днес е времето на вашия подвиг, дойде денят, в който ще станете невести на вашия безсмъртен Жених и сега според вашите имена трябва да покажете твърда вяра, несъмнена надежда и нелицемерна и вечна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато с мъченически венец ще се венчаете за възлюбения си Жених и с голяма радост ще влезете в пресветлия Му чертог. Дъщери мои, заради тази чест от Христа не жалете вашата млада плът, не жалете красотата и младостта си за Най-Прекрасния сред синовете човешки, не скърбете, че ще се лишите от временния живот заради вечния. Защото вашият небесен възлюбен, Иисус Христос, е вечното здраве, неописуемата красота и вечният живот. И когато телата ви заради Него бъдат измъчвани до смърт, Той ще ги облече в нетление и раните ви ще направи светли, като звездите на небето. Когато в мъките красотата ви бъде отнета заради Него, Той ще ви украси с небесна красота, която човешко око не е виждало. Когато се лишите от временния живот, като положите душите си за своя Господ, Той ще ви награди с безконечен, в който ще ви прослави вовеки пред Своя Небесен Отец и пред светите Си ангели, и всички небесни сили ще ви нарекат невести и изповедници Христови. Ще ви възхвалят всички преподобни, за вас ще се възрадват мъдрите деви и ще ви приемат в общение. Скъпи мои дъщери! Не допускайте да ви съблазнят с вражеските прелести, защото мисля, че царят ще ви обсипва с ласкателства и ще обещава големи дарове, ще ви предлага слава, богатство и почести, цялата красота и сладост на тленния и суетен свят. Но вие не пожелавайте нищо от това, защото всичко то изчезва като дим, отвява се като прах от вятъра, изсъхва като трева и цвят и се превръща в пепел. Не се плашете, когато видите страшните мъчения, защото като пострадате малко, ще победите врага и ще възтържествувате вовеки. Вярвам в моя Бог Иисус Христос, вярвам, че няма да ви остави да страдате в Негово име, защото Сам е казал: "Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя" (Ис. 49:15.). Той неотстъпно ще пребивава с вас във всички ваши мъки, ще гледа подвизите ви, ще укрепява немощите ви и ще ви приготви за награда нетленен венец. О, прекрасни мои дъщери! Спомнете си болката ми при вашето раждане, спомнете си трудовете, с които ви откърмих, спомнете си думите, с които ви учех на страх Божий, и утешете майка си в старостта с добро и мъжествено изповядване на вярата в Христа. За мен ще е тържество, радост, чест и слава сред вярващите, ако се удостоя да се нарека майка на мъченици, ако видя вашето доблестно търпение заради Христа, твърдото изповядване на Неговото свято Име и смъртта за Него. Тогава душата ми ще се възвесели, духът ми ще се възрадва и старостта ми ще се укрепи. И вие наистина ще бъдете мои дъщери, ако послушате наставленията на майка си, ако стоите за своя Господ дори до кръв и умрете с усърдие за Него.

Като изслушали с умиление наставлението на майка си, девиците усетили сладост в сърцата и се радвали духом, очаквайки мъченията така, както биха очаквали брачния час. Защото като свети клонки от свят корен те с цялата си душа желаели онова, към което ги наставлявала премъдрата им майка София. Те възприемали със сърцето си всички нейни думи и се приготвяли към подвига на мъченичеството, сякаш се стягали за светлия чертог, ограждайки се с вяра, укрепявайки се с надежда и възпламенявайки се с огъня на любовта към Господа. Ободрявайки и подкрепяйки се една друга, те обещали на майка си с Христовата помощ да изпълнят душеполезните й съвети.

На третия ден ги довели при беззаконния цар на съд. Като си мислел, че те ще се вслушат в съблазнителните му думи, той започнал да ги увещава:

- Деца! Като виждам вашата красота и щадя младостта ви, съветвам ви като баща: поклонете се на боговете, властелините на вселената, и ако ме послушате и изпълните заповяданото, ще ви нарека свои дъщери. Ще призова началниците, управителите и всички мои съветници и пред тях ще ви обявя за мои деца и от всички ще получите похвала и почести. Ако не ме послушате и не изпълните повелята ми, ще си причините голямо зло и ще огорчите старините на майка си, а самите вие ще погинете, докато бихте могли да се веселите и да живеете безгрижно и радостно. Защото ще ви предам на жестока смърт и като смажа членовете и телата ви, ще ги хвърля на кучетата и всички ще ви тъпчат. И така, заради вашето собствено благо ме послушайте, защото ви обичам и не само не искам да погубя вашата красота и да ви лиша от живота, но бих искал да съм ви като баща.

Но светите деви в един глас и единодушно му отговорили:

- Наш отец е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас и нашия живот и помилва душите ни. Искаме Той да ни обича и да сме истински Негови деца. На Него се покланяме и пазим повеленията и заповедите Му, а на твоите богове плюем и не се страхуваме от твоите заплахи, защото желаем само да пострадаме и понесем горчиви мъки заради най-сладкия Иисус Христос, нашия Бог.

Като чул от тях този отговор, царят запитал майка им как се наричат дъщерите й и на колко са години.

Света София отговорила:

- Името на първата ми дъщеря е Вяра и тя е на дванадесет години. Втората е Надежда и е на десет, а третата - Любов, е само на девет години.

Царят бил премного учуден, че на такава невръстна възраст девиците притежават мъжество и разум и могат да му отговарят така. Той започнал да принуждава всяка една към своето нечестие и отначало се обърнал към най-голямата сестра Вяра:

- Принеси жертва на великата богиня Артемида!

Но тя отказала. Тогава царят наредил да свалят дрехите й и да я бият. Мъчителите немилосърдно й нанасяли удари и викали:

- Послужи на великата богиня Артемида!

Но Вяра мълчаливо понасяла страданията, като че ударите се сипели не върху нейното, а върху чуждо тяло. Като не постигнал успех, мъчителят заповядал да отрежат зърната на девическите й гърди. Но от раните вместо кръв изтекло мляко. Всички, които наблюдавали мъчението, се дивели на чудото и на търпението на мъченицата. И тайно укорявали царя за неговото безумие и жестокост, като казвали:

- С какво е съгрешила тази красива девойка и за какво страда така? О, горко на безумието на царя и зверската му жестокост, която безчовечно погубва не само старците, но и малките деца.

След това донесли желязна решетка и я поставили на силен огън. Когато тя се нагорещила и захвърчали искри, сложили върху нея светата девица Вяра. Два часа лежала тя на нея и като се молела на своя Господ, не пострадала ни най-малко, с което изумила всички. После била хвърлена в котел, пълен с кипяща смола и масло, но пак останала невредима и седяла сякаш в прохладна вода, възпявайки Бога. Мъчителят недоумявал какво още да направи с нея, за да я отвърне от Христовата вяра и затова я осъдил на посичане с меч.

Като чула присъдата си, света Вяра се изпълнила с радост и казала на майка си:

- Помоли се за мене, майко, за да се свърши шествието ми и да стигна желания край, да видя възлюбени Господ и Спасител мой и да се насладя на вида на Неговото Божество.

А на сестрите си казала:

- Помнете, любезни мои сестри, на Кого сме дали обет, Кого сме избрали за свой Жених. Вие знаете, че сме запечатани със светия кръст на нашия Господ и трябва вечно да Му служим, затова нека да претърпим докрай. Една и съща майка ни е родила, тя ни е възпитала и ни е учила, затова трябва да приемем еднаква кончина. Като едноутробни сестри трябва да имаме една воля. Нека стана пример за вас, за да ме последвате и вие при призоваващия ни Жених.

После целунала майка си, прегърнала и целунала сестрите си и тръгнала към меча. А майката не скърбяла за дъщеря си, защото любовта към Бога победила в нея сърдечната печал и майчината жалост към децата. Тя се съкрушавала само да не би някоя от дъщерите й да се уплаши от мъките и да отстъпи от своя Господ.

Тя казала на Вяра:

- Аз съм те родила, дъще моя, и заради теб съм понесла болка. Но ти ми въздаваш за това с благо, като умираш за името Христово и проливаш за Него кръвта, която прие в моята утроба. Иди при Него, възлюбена моя, и обагрена в кръвта си като облечена в багреница, застани прекрасна пред очите на твоя Жених, помени пред Него бедната си майка и се помоли за сестрите си, за да ги укрепи Той в същото търпение, което проявяваш ти.

След това отсекли главата на света Вяра и тя преминала при своя Глава Христос Господ. Майка й прегърнала нейното многострадално тяло, целувала го, радвала се и славела Христа Бога, приел дъщеря й в небесния Си чертог.

Тогава нечестивият цар призовал другата сестра - Надежда, и й казал:

- Любезно дете мое! Послушай съвета, който ти давам, защото те обичам като баща - поклони се на великата Артемида, за да не загинеш и ти като по-голямата си сестра. Видя тежките й мъки, видя страшната й смърт - нима и ти искаш да страдаш така? Повярвай, дете мое, че щадя младостта ти и ако послушаш заповедта ми, ще те обявя за своя дъщеря.

Света Надежда отговорила:

- Царю! Не съм ли сестра на онази, която умъртви? Не съм ли родена от същата майка? Не съм ли закърмена със същото мляко и не съм ли приела същото кръщение, като моята свята сестра? Расла съм заедно с нея и от същите книги и същото наставление съм се научила да познавам нашия Бог и Господ Иисус Христос, да вярвам в Него и само на Него единия да се покланям. Не мисли, царю, че постъпвам и мисля другояче, отколкото сестра ми Вяра - не, аз искам да вървя по стъпките й. Не се бави и не се опитвай да ме убедиш с много думи, но пристъпи към делото си и ще видиш, че съм единомислена с нея.

Като чул този отговор, царят я предал на мъчения.

Царските слуги я съблекли, както Вяра, и дълго я били без никаква жалост, докато не се изморили. Но тя мълчала, сякаш изобщо не усещала болка, и поглеждала само майка си, която стояла край нея. Блажената София мъжествено гледала страданието на дъщеря си и молела Бога да й дарува голямо търпение.

По заповед на беззаконния цар света Надежда била хвърлена в огъня, но останала невредима, подобно на тримата момци, и прославяла Бога. После я окачили на едно дърво и стъргали тялото й с железни куки. От тялото й падали парчета и кръвта се леела като поток, но от раните се носело чудно благоухание и на лицето й, светло и озарено с благодатта на Светия Дух, сияела усмивка. Света Надежда укорявала мъчителя, че не му е по силите да победи търпението на една малолетна девойка.

- Христос е моята помощ - казвала тя, - и аз не само не се страхувам от мъчението, но го желая като райско наслаждение - така приятни са страданията заради Христа. А тебе, мъчителю, те очакват мъки в геената огнена заедно с бесовете, които почиташ като богове.

Тези думи още повече разгневили царя и той наредил да напълнят един котел със смола и масло, да го запалят и да хвърлят светицата в него. Но когато слугите понечили да изпълнят заповедта му, котелът изведнъж се разтопил като восък, а смолата и маслото се разлели и изгорили всички наоколо. Така чудодейната Божия сила не оставила света Надежда.

Макар и да виждал всичко това, гордият мъчител не поискал да познае истинския Бог, защото сърцето му било помрачено от бесовска прелест и пагубни заблуждения. Но осмян от невръстната девойка, той изпитвал голям срам. И тъй като не искал повече да понася този позор, накрая осъдил светицата на посичане с меч. А тя, като чула за скорошната си кончина, с радост се приближила до майка си и казала:

- Майко! Мир да те съпътства, бъди здрава и поменувай дъщеря си.

А майка й я прегърнала и целунала с думите:

- Дъще моя Надеждо! Благословена си от Господа, Вишния Бог, че на Него се надяваш и заради Него проливаш кръвта си. Иди при сестра си Вяра и заедно се нея застани пред твоя Възлюбен.

Света Надежда целунала и сестра си Любов, която гледала мъченията й, и казала:

- Не оставай тук и ти, сестро, нека заедно да се представим пред Светата Троица.

Като казала това, тя се приближила до бездиханното тяло на сестра си Вяра, прегърнала го с любов и по присъщата на човешката природа жалост искала да заплаче, но от любов към Христа сменила сълзите с радост. После преклонила глава и била посечена с меч.

Майка й взела тялото и прославила Бога, радвайки се на мъжеството на дъщерите си и увещавала към същото търпение със сладки думи и мъдри наставления и най-малката си дъщеря.

Мъчителят призовал третата девойка - Любов, и се опитал с ласки да я склони, както и първите две сестри, да отстъпи от Разпнатия и да се поклони на Артемида. Но старанията на прелъстителя били напразни. Защото кой, ако не Любов, твърдо би пострадал заради своя възлюбен Господ, както е казано в Писанието: "Любовта е силна като смърт... големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят" (Песен на песн. 8:6-7).

Не угасили в тази девойка огъня на любовта към Бога многото води на съблазните на света, не я потопили реките на бедите и страданията. Нейната голяма любов особено ясно се виждала от това, че била готова да положи душата си за своя Възлюбен, Господ Иисус Христос, а няма по-голяма любов от тая, да положим душата си за своите приятели (Иоан. 15:13).

Като видял, че не може да постигне нищо с ласки, мъчителят решил да предаде на мъчения и нея, надявайки се с различни страдания да я отклони от любовта към Христа. Но тя отговорила с думите на Апостола:

- "Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби" (Рим. 8:35, 37).

Царят заповядал да я разпънат на колело и да я бият с тояга. Членовете на тялото й се отделяли от ставите, от ударите кръвта я покрила като багреница и напоила земята като дъжд.

После запалили пещ, а мъчителят я посочил и казал на светицата:

- Девойко! Кажи само, че богинята Артемида е велика, и ще те пусна, иначе веднага ще изгориш в пламъка на пещта.

Но светицата отговорила:

- Велик е моят Бог Иисус Христос, а Артемида и ти заедно с нея ще погинете!

Разгневен от тези думи, Адриан заповядал веднага да я хвърлят в пещта.

Но Любов сама влязла вътре и като останала невредима, ходела сред пещта като сред прохлада, пеела, благославяла Бога и се радвала. Тогава изригнал пламък върху неверните, някои превърнал в пепел, а други изгорил, и като достигнал царя, го опалил и го накарал да бяга надалече.

В тази пещ се виждали и други сияещи със светлина лица, които ликували заедно с мъченицата. Христовото име било превъзнесено, а нечестивците били посрамени.

Когато пещта угаснала, прекрасната Христова невеста излязла от нея здрава и весела, като от чертог.

Тогава по заповед на царя мъчителите пробили членовете й с железни остриета, но Бог подкрепял светицата със Своята помощ и тя не умряла от това мъчение.

Кой би могъл да претърпи такива мъчения и да не умре мигновено?

Но възлюбеният Жених Иисус Христос подкрепял девойката, за да се посрамят още повече нечестивите, а тя да се сподоби с голяма награда и Божията сила да се прослави в немощния човешки съсъд.

Заболял от изгарянето, мъчителят накрая заповядал да посекат светата с меч.

Като чула това, тя се зарадвала и казала:

- Господи Иисусе Христе, Който си възлюбил Твоята рабиня Любов! Пея и благославям великото Ти име, задето ме приемаш заедно със сестрите ми и ме сподобяваш да претърпя заради Твоето име същото, което претърпяха те.

А майка й света София не преставала да се моли на Бога за малката си дъщеря, за да й дарува търпение до края и казвала:

- Трета моя клонка, възлюбено мое чедо, подвизавай се докрай, ти вървиш по добрия път. Вече е изплетен венецът и отворен чертогът за теб. Женихът вече те чака, гледайки от висините на твоя подвиг, та когато преклониш под меча главата си, да вземе чистата ти и непорочна душа в обятията Си и да те успокои заедно с твоите сестри. Поменете и мене, вашата майка, в царството на своя Жених, за да се смили и над мен и да ме сподоби да пребивавам заедно с вас в Неговата света слава.

И Любов веднага била посечена с меч.

Майка й приела тялото на девойката и го положила в скъп ковчег заедно с телата на светите Вяра и Надежда. Като ги украсила, както било редно, поставила ковчега на погребална колесница и ги откарала извън града, където с почести погребала дъщерите си, плачейки от радост. Тя останала на гроба им три дни в усърдни молитви и сама се преставила в Господа. Вярващите я погребали заедно с дъщерите й. Така света София не се лишила от мъченически венец и участие в Царството Небесно заедно с тях, защото, ако не с тяло, то със сърцето си и тя пострадала заради Христа.

Така премъдрата София завършила премъдро и живота си, като принесла в дар на Света Троица трите си добродетелни дъщери Вяра, Надежда и Любов.

* Раждането на деца в мъки било наказанието на жените заради грехопадението на Ева, но в него се заключава и условието за тяхното спасение. Затова апостол Павел казва: "Но ще се спаси чрез раждане на деца" (1Тим. 2:15) и прибавя "ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие". Такава била света София.

О, света и праведна София! Коя жена се е спасила чрез раждане на деца* като тебе, която си родила такива деца, дала си ги за невести на Спасителя, за да пострадат за Него и заедно с Него днес да царуват и да се прославят? Наистина си майка, достойна за удивление и почитане, защото, като си гледала страшните мъки и смъртта на възлюбените си чеда, не само не си скърбила, както е присъщо на майките, но утешавана от Божията благодат, повече си се радвала, сама си учила и умолявала дъщерите си да не скърбят за временния живот и без пощада да пролеят кръвта си за Христа Господа.

Сега се наслаждаваш да съзерцаваш пресветлия Му лик заедно със светите си дъщери. Изпрати и на нас премъдрост, за да опазим добродетелите на вярата, надеждата и любовта и да се сподобим да застанем пред Пресветата, Несътворената и Животворяща Троица и да Я славим вовеки веков. Амин.

В същия ден се чества паметта на 156 мъченици във финикийския град Тир, пострадали при гонението на Максимиан през 310 г. и през следващите години. Сред тях били и двамата Египетски епископи Пелей и Нил.

По молитвите на светите славни и добропобедни мъченици, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.


Память святой мученицы Агафоклии

Святая Агафоклия была рабою некоего христианина Николая. Жена его Павлина, которая держалась ереси Ария, в продолжение восьми лет много мучила Агафоклию, принуждая ее оставить православную веру и принять еретическое учение: иногда била ее по шее камнями, иногда заставляла ходить босыми ногами по острым камням, однажды сокрушила ей ребра железным молотком и, наконец, отрезала язык. Святая мученица не склонялась на увещания своей госпожи и посему была заключена в темницу и томима голодом. Но, по Божию устроению, птицы приносили ей небольшие древесные плоды. Наконец, госпожа умертвила ее железным ломом.

 

5848 Арий, александрийский священник, отрицал предвечное существование Сына Божия, равенство и единосущие с Богом Отцом, утверждая, что Сын Божий не рожден прежде век Богом Отцом, а сотворен. Ересь эта осуждена на 1 Вселенском Никейском соборе в 325 году.

5849 По греческим минеям, Павлина была отступницей от христианства и поклонялась идолам. – Время страданий и кончины св. мученицы точно неизвестно.

Память святой мученицы Феодотии


В то время как в Риме царствовал Александр Север, послан был в Каппадокию игемон Симвликий. Ему донесли о некоей христианке Феодотии, которая происходила из Понтийской страны и была весьма богата. Долго увещевал ее игемон отречься от веры Христовой, но без успеха. Тогда ее повесили и начали строгать ее тело. Она претерпевала это мучение, славя Бога и как будто не чувствуя своих страданий. После сего наложили на нее оковы и отвели в темницу. По прошествии восьми дней, темница сама собою отверзлась. Увидев сие, сторожа испугались и побежали рассказать о сем Симвликию; но он не поверил им и повелел привести святую к себе. Когда он увидал, что она совершенно невредима от ран, хотя и с некоторыми следами бывших страданий, спросил ее:
– Кто ты?
Святая отвечала ему:
– Твой ум помрачился; а сели бы ты был трезв, то конечно узнал бы, что я – Феодотия.
Тогда Симвликий приказал бросить святую в разожженную печь. Внезапно из сей печи вышел огонь и попалил семьдесят человек; остальные же, бывшие около печи, закрыли ее отверстие и бежали. Игемон послал двух жрецов идольских с некоторыми другими, чтобы развеять пепел от тела св. Мученицы. Когда открыли печь, из нее вышло пламя и пожгло жрецов, а остальные посланные увидали, что святая сидит среди печи между двумя юношами в белых одеждах и поет; сие видение так устрашило их, что они упали как мертвые. Святая вышла из печи, радуясь и воспевая Бога. Ее снова посадили в темницу, потому что Симвликий намеревался идти в Византию и хотел вести за собою святую мученицу в оковах. По возвращении оттуда, находясь в Анкире, игемон опять потребовал к себе святую на суд и сказал ей:
– Если ты не послушаешь меня и не принесешь жертвы богам, я прикажу положить тебя на раскаленное железо.
Она ответила ему:
– Если Ливисий Дорофей взойдет со мною на сковороду и если огонь не коснется его, то я принесу жертву богам.
Симвликий согласился на это, и Дорофей взошел на раскаленный железный лист, но тотчас же сгорел, а святая мученица осталась невредимою. Игемон недоумевал, что ему делать, а затем приказал связать св. мученицу и вести в Никею. Здесь ввел он ее в идольское капище, дабы принудить принести идолам жертву. Она помолилась, и внезапно все идолы пали на землю и разбились. Все видевшие это пришли в ужас. Сильно разгневанный таким поруганием идолов, игемон повелел четырем воинам растянуть святую и перепилить ее пилою. Но пила притупилась, и слуги изнемогли, святая же опять осталась невредимою и славила Бога. Симвликий тогда повелел отсечь ей главу мечом, и чрез такую казнь св. Феодотия удостоилась венца мученического.


5850 Александр Север – римский император, царствовал с 222 по 235 год.

5851 Понтийская страна, или Понт, – северо-восточная провинция Малой Азии при Черном море.

5852 Ливисий – домашний секретарь игемона.

5853 Никея (ныне Исник) – в древности богатый и цветущий город Вифинии в Малой Азии, ныне весьма бедный и малонаселенный.

5854 Около 230 года.


† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил" - I-ва част

Цитати от нашата книжка

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

Народе, народе...

Защо гласуването е грях пред Бога

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

Против юдомасонството

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑