Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Септември 2021
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
Днес 27 септември е 14 септември 2021 по църковния календар
Голготски кръст

 

ПРАЗНИК ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН (Кръстовден) (единичен постен ден – неподвижен)  Прочети повече ТУК

ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК - Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден). Св. мъченик Папий. Успение на св. Иоан Златоуст, патриарх Константинополски Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 15.09.2012 г. / 09:19:50 
Истинската история
На 15 септември 1863 г. е роден великият български генерал Колев
Портрет на бащата на българската конница - генерал-лейтенант Иван Колев
Портрет на бащата на българската конница - генерал-лейтенант Иван Колев

Видният теоретик и тактик на танковия бой, приложил широко тактиката "блицкриг", участник в двете световни войни и главнокомандващ моторизираните войски на Третия райх, Генерал-фелдмаршал Хайнц Гудериан (1888-1954), ще напише: При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на генерал Колев в Добруджа.

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено в 1821 г. от български преселници от с. Чоба, Пловдивска област. На 2 ноември се обявява Сръбско-българската война (1885) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион. На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен в Трети конен полк.

В началото на 1892 г., след успешно положени изпити постъпва във военната академия в Торино, която завършва през 1894 година. През май 1902 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон (реорганизиран през 1904 г. в полк). На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция. През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк в Пардубиц, от където се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник, и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк.

В началото на Балканската война (1912–1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на Пета армия.

След войната отново поема командването на Лейбгвардейския конен полк. През октомври 1914 г. е назначен за командир на 10-а пехотна беломорска дивизия, а на 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

Конната дивизия на генерал КолевПо време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на І-ва конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Мустафа ачи - Азаплар, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски.Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“

На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването, главнокомандващият изтъква: "Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!"

На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

Ако има една дума, която да характеризира най-добре личността му – то това е храброст. Винаги, когато има възможност, той води атаката на своите войници – той се врязва в неприятелските редици начело на кавалеристите при Куртбунар, води впечатляващата кавалерийска атака при Мустафа Ачи, стои най-близо до противника и при Палас Мик, както и всеки друг път, когато му се отдаде възможност. Смелостта му се предава на войниците, заразява ги. Те са готови да се втурнат в атака само след една негова дума, защото той е войник, като тях. В най-трудните моменти на битката за Кубадин, под дъжд от куршуми, Иван Колев с коня си язди до позицията и скача в окопите, застава до войниците си и им вдъхва нови сили. Присъствието на генерала им дава сили при всеки труден момент от боя.

Генерал Колев е непретенциозен, суров към себе си също като спартанец. При десетдневните боеве за отбраната на линията Первелия – кота 90 той прекарва цели осем денонощия на бойната линия, редом до войниците си, а когато атаките отслабват, спи по два-три часа на денонощие в командирския си файтон, завит с платнище. Под файтона, на земята, почива началникът на щаба на дивизията полковник Кисьов, също завит с платнище. След боя през деня двамата са разгледали картата на бойните действия, съставили са план за следващия ден и чак тогава си позволяват да починат. Наблизо има село, но командирът остава там, където са неговите войници. В дъжда и ледения октомврийски вятър, наравно с конника, артилериста и пехотинеца.

Храбростта и скромността правят генерал Колев велик пълководец, грижата за войника го прави велик човек. Винаги предвидлив, той се старае за това никога да не го изложи излишно на опасност, да предпази частите си от излишни жертви.

Хладнокръвието на генерала е пословично. Как иначе би могло да се опише случилото се при Мустафа Ачи? Славният командир оставя противника да достигне само на няколко десетки крачки от нашите окопи, защитавани смело от конната батарея на капитан Векилски и шепа колоездачи и пехотинци. И без да трепне и мускул по лицето му, застава начело на три полка кавалеристи в една страховита кавалерийска атака, която ще обърне противника в паническо бягство. Същото хладнокръвие може да се каже, че допринася и за победите при Добрич, Куртбунар, Кочмар и Карапелит… – имената са много. Такъв командир е Иван Колев.

Ето само един пример за решителна намеса на конницата на генерал Колев, ЗАПАЗИЛА ОСВОБОДЕНИЯ ДОБРИЧ ПОД БЪЛГАРСКИ КОНТРОЛ И ИЗИГРАЛА СЪДБОНОСНА РОЛЯ ЗА ХОДА НА ЦЯЛАТА ВОЕННА КАМПАНИЯ В ДОБРУДЖА:

 Следобед на 7-ми септември 1916 г.,  неминуемата загуба и отстъплението от току-що освободения Добрич е предотвратена от своевременната намеса на разположената на запад конница на генерал Иван Колев, която прави бърз и смел 40 километров преход на югоизток от Кочмар, след като на 3 септември вече е разбила превъзхождащите я руско-румънски части в битката при Карапелит. Без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал Колев насочва своята Първа конна дивизия срещу фланга на сръбските части. В късния следобед на 7 септември край с. Голямо Чамурлий конната дивизия разгромява сърбо-хърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Бранителите на града се вдигат в неудържима контраатака. Това води до паника и сред руските части, разположени пред фронта на варненските войски, които също отстъпват на север. ДОБРИЧ Е СПАСЕН, А С ТОВА И ТУТРАКАНСКАТА НАСТЪПАТЕЛНА ОПЕРАЦИЯ!

Провел блестящо Добруджанската кампания, генерал Колев заболява тежко и няколко месеца след края ѝ, на 29 юли 1917 г. умира във Виена.

Траурната процесия за генерал Колев
Траурната процесия за генерал Колев

Така завършва един живот, изживян с мисъл и в служба на България. Престава да тупти едно истинско, голямо българско сърце. Той почива честит, защото неговата България е обединена, не доживява до предателствата на масонската банда ръководена от Кобурга „главнокомандващ“ и унизителния Ньойски мир.

По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София.  В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча. През 2007 г. се създава граждански комитет за паметник на генерал Иван Колев. На 7 септември 2016 г. в Добрич той бе официално открит. Доста символично е, че е издигнат на мястото на паметника на съветския окупатор маршал Толбухин.

Паметника на генерал Колев в Добрич, изместил демонтирания символ на съветската комунистическа окупация
Паметника на генерал Колев в Добрич, изместил демонтирания символ на съветската комунистическа окупация

Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич). Неговото име носи и главният варненски булевард, свързващ центъра на града с квартал "Левски". На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“.

Слава на българските герои!

Бог да се смили над душата на великия Българин!

Награди:

Орден „За храброст“ II и III степен – 1-ви и 2-ри клас

Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата

Орден „За военна заслуга“ IV степен и V степен с корона

Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бронзов медал за 1885 година

Знак за 10 годишна служба

Знак за 20 годишна служба

Кръст за Независимостта

Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола

Германски орден „Железен кръст“ I и II степен

Руски орден „Св. Станислав“ II степен

Италиански орден „Италианска корона“ IV степен

Румънски орден „Румънска корона“ III степен

Сръбски орден „Белий Орел“ III степен

Турски орден „Железен полумесец“

Австрийски медал за 60 г. царуване на император Франц Йосиф II

   ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

Театърът на антихриста

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑