Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 юни...

†06 юни по православния календар - Св. преподобни Висарион Чудотворец. Св. преподобни Иларион Нови изповедник, игумен Далматски. Св. преподобномъченици Архелая, Текла и Сусана. Св. преподобни Паисий Углички Прочети повече

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
13.09.2013 г. / 09:36:54 
Вяра
27.09 по еретическия, †14.09 по православния календар - Православието празнува Кръстовден - Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен

Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 14 август (1 август по православния календар) и на 27 септември (14 септември по православния календар).

Днес е строг пост.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

Сказание за празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен

Когато в Рим царуваше злочестивият мъчител Максентий (Максентий управлявал западната част на Римската империя от 306 до 312 г.), той причиняваше на народа много злини, като не само преследваше и мъчеше християните, но убиваше и езичниците, заграбваше имуществата им и живееше порочно, безчестейки много благородни семейства. Заради своята жестокост и нечистия си живот той стана тягостен и гнусен на целия Рим. Затова римляните тайно изпратиха до цар Константин, живеещ тогава заедно с майка си Елена в Британия, молба да дойде и да ги избави от този мъчител. Отначало Константин написа писмо до Максентий, като дружески го увещаваше да спре своите беззакония. Ала Максентий не само не го послуша, но още повече се озлоби. Скоро вдигна оръжие и срещу самия цар Константин, не желаейки той да царува наравно с него, въпреки че Константин беше избран за цар от цялото римско войнство, а Максентий се възкачи на престола самовластно. Народът не го искаше, а само няколко боляри, на които той обеща много дарове и почести, бяха съгласни той да стане цар, докато Константин беше избран единодушно от всички.

Когато Константин чу, че Максентий не се е вразумил, но е станал още по-зъл, вдигна се срещу него на война. Виждайки малката сила на своята войска и като си помисли за злите магии, които прави Максентий, той започна да се смущава. Защото знаеше, че Максентий беше пролял много човешка кръв, правейки магии; много деца, девици и непразни жени закла в жертва на бесовете, за да умилостиви така своите лъжливи богове, на които се надяваше. И тъй, знаейки че с Максентий върви голяма бесовска сила, Константин започна да се моли на Единия Бог, Господар на небето и земята, Когото почитат християните, да му дарува победа над мъчителя. Един ден като се молеше усърдно, яви му се на пладне на небето Господният Кръст, изобразен от звезди, сияещ повече от слънцето, а около него бяха написани думите: "С него побеждавай!" Това небесно знамение видяха всички войници, между които беше и Артемий дукс (Св. Артемий дукс пострадал мъченически за Христа през ЗбЗ година. Паметта му се празнува на 2.11 - 20 октомври по църковния календар) (по-късно той прие мъченическа смърт за Христа при Юлиан Отстъпник) и всички се удивляваха. Повечето от тях се изплашиха, защото за езичниците изображението на кръста беше знак за нещастие и смърт: често осъдените разбойници и злодеи бяха наказвани с кръстна смърт. И тъй, войниците се бояха да не бъде войната злополучна за тях, а и самият цар Константин беше в голямо недоумение. Но през нощта, както спеше, му се яви Сам Господ Иисус Христос и пак му показа изображението на Честния Кръст с думите: "Направи такова изображение и заповядай да го носят пред твоята войска, и тогава ще победиш не само Максентий, но и всичките си врагове". Когато стана, царят разказа на своите велможи за видението си и като повика изкусни златари, заповяда им да направят от злато, бисери и скъпоценни камъни Честния Кръст, по подобие на явилия се на небето. Той заповяда също на всичките си войници да изобразят кръстното знамение върху оръжията, шлемовете и щитовете си.

Злочестивият Максентий, като разбра, че Константин е в Италия и върви към Рим, с голяма дързост изведе римските войски и се опълчи срещу него. Константин пък заповяда да носят пред неговата войска Честния Кръст. Когато влязоха в бой, Максентий със силата на Кръста беше победен и много от неговите войници бяха избити, а самият той побягна. Когато го гонеше цар Константин, а той бягаше по моста на р.Тибър, който сам беше заповядал да построят, с Божията сила мостът се срути и окаяният мъчител потъна в реката заедно със своите войници подобно на древния фараон, и цялата река се изпълни с конници, коне и оръжия. Великият Константин победоносно влезе в Рим и всички хора го посрещнаха с почит и преголяма радост. А той въздаваше гореща благодарност на Бога, Който му дарува победа над мъчителя със силата на Честния и Животворящ Кръст. В памет на тази преславна победа той постави сред град Рим кръст на висока каменна колона, като написа: С това спасително изображение градът беше освободен от мъчителското иго".

Друг път цар Константин тръгна на война срещу византийците, чийто малък град Византион* беше основан по времето на юдейския цар Манасия от някой си грък Визас и наречен на неговото име. След като беше на два пъти побеждаван от тях, цар Константин се намираше в голяма печал. Когато дойде вечерта, той вдигна очи към небето и видя написани от звезди следните думи: "Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш" (срв. Пс.49:15). Обхванат от трепет, той отново вдигна очи към небето и видя както преди Кръст, изобразен от звезди, а наоколо надпис: "С него ще победиш". И заповядвайки да носят пред войската кръст, той победи враговете си и завзе техния град Византион.

* Византион, впоследствие Контантинопол или Цариград, бил издигнат като столица от император Константин Велики. Отначало градът бил малка Мегарска колония, основана около 658г. пр. Р. Хр. и наречена на името на нейния основател. Тя била създадена от преселници, дошли от малоазийския град Милет, който бил подчинен по онова време на Персийското царство.

И трети път, когато цар Константин трябваше да воюва със скитите при река Дунав, на небето се появи като спасително оръжие Кръстното знамение и както преди му дарува победа.

...

Като се увери от тези три победи в силата на Разпнатия на Кръста Христос и повярва, че Той е Единственият истински Бог, императорът се покръсти в Неговото име заедно с достохвалната си майка, царица Елена. И тъй като тя беше много боголюбива, той я изпрати с голямо богатство в Йерусалим, за да търси Честния Кръст. А тя, като пристигна в Йерусалим, обиколи Светите места, очисти ги от скверните идоли и откри за поклонение честните мощи на много различни светци.

Тогава патриарх на Йерусалим беше Макарий, който посрещна царицата с подобаваща чест. А блажената царица Елена, търсейки скрития някога от юдеите Животворящ Кръст Господен, повика всички юдеи от светия град и започна да ги разпитва, като искаше да й покажат мястото където се намира Честният Кръст. И тъй като те отказваха да сторят това, твърдейки, че не знаят, царица Елена ги заплаши с мъчения и смърт.

Тогава те доведоха при нея един стар мъж на име Иуда и й казаха: "Той може да ти покаже мястото, което търсиш". След като Иуда беше дълго разпитван и отказваше да открие тайната, царицата заповяда да го хвърлят в дълбок ров. Като прекара там известно време, той обеща да каже къде е скрит Христовият Кръст. Изведоха го от рова и отидоха с него на едно място, където се издигаше висок хълм от пръст и камъни. Там някога римският цар Адриан беше заповядал да издигнат храм на скверната богиня Венера и да поставят в него идол. На това място Иуда посочи, че е скрит Господният Кръст.

Царица Елена заповяда веднага да разрушат идолския храм, да разчистят пръстта и камъните и да започнат да копаят в земята. След като патриарх Макарий усърдно се помоли на посоченото място, неочаквано се разнесе силно благоухание и веднага след това на изток се откриха Гроба Господен и Голгота. Близо до тях бяха намерени в земята три кръста, а след това и гвоздеите.

Когато всички недоумяваха кой е Христовият Кръст, случи се по същото време да носят един мъртвец, за да го погребат. Тогава патриарх Макарий заповяда на носачите да спрат и започнаха да възлагат един по един кръстовете върху покойника. Когато сложиха върху него Христовия Кръст, мъртвецът веднага възкръсна и се изправи жив. Царицата с радост пое Честния Кръст, поклони му се и го целуна, а с нея и целият царски синклит, който я придружаваше. Мнозина не можеха да видят Светия Кръст и да му се поклонят заради насъбралия се народ и започнаха да молят да го видят поне отдалече. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий, като се възкачи на едно високо място, издигна нагоре Честния Кръст, за да го покаже на народа, който с умиление викаше "Господи помилуй".

Така започна да се празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Царица Елена взе със себе си част от Кръстното дърво и гвоздеите, а самия Кръст заповяда да поставят в сребърен ковчег и го предаде на светейшия патриарх Макарий, за да го съхранява за бъдещите поколения.

 

Тогава старият Иуда (за когото се каза по-горе) заедно с множество евреи повярва в Христа и се кръсти, като беше наречен в св. Кръщение Кириак. По-късно той стана Иерусалимски патриарх и при Юлиан Отстъпник пострада мъченически за Христа.

...

Св. царица Елена заповяда на всички святи места в Йерусалим да бъдат съградени църкви. Най-напред нареди да се построи църква в чест на славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос, там където се намира Гроба Господен и дето беше намерен Честният Кръст. Тя заповяда също да построят в Гетсимания, където е погребана Пресвета Богородица, храм посветен на честното Й Успение. Съгради и други 18 църкви и като ги украси и надари богато, се завърна във Византия, носейки със себе си част от Животворящия Кръст и гвоздеите, с които бе прободено тялото Христово.

Блаженият цар Константин заповяда донесената част от Животворящото кръстно дърво да бъде поставена в златен ковчег. А от гвоздеите, единият бе хвърлен от царица Елена в Адриатическо море, когато при завръщането й от Йерусалим в Цариград се надигна силна буря, за да утихне морското вълнение. Вторият гвоздей цар Константин заповяда да вковат в шлема му, третият - да приковат към юздата на коня му. Така се сбъдна казаното от св.пророк Захария: "В този ден ще бъде даже в юздата на коня светинята на Господа Вседържителя" (Зах.14:20, по слав.превод). Четвъртият гвоздей св.царица Елена предаде за съхранение на най-близките царски съветници.

...

След завръщането на св. Елена от Йерусалим във Византия, христолюбивият цар Константин заповяда да направят три големи кръста, според броя на показаните му преди войните - първо в Рим, когато потопи Максентий, второ във Византия, когато завзе града и трето, когато победи скитите на р. Дунав. За възпоменание на тези три събития царят заповяда да направят три кръста от скъпоценни материали и да напишат на тях със златни букви: "IС ХС NIКА", т.е. "Иисус Христос побеждава" .

Свидетелстувайки пред всички за своята ревност по благочестието и показвайки, че е победил враговете си със силата на Кръста, той постави единия от тях високо на изток при пазара, втория - върху пурпурната римска колона на мястото, наречено братолюбно, а третия въздигна върху прекрасно мраморно подножие на хлебния пазар, където се извършваха много знамения и чудеса заради Христа.

Разказваше се от мнозина, че Ангел Господен, осиян от небесна светлина, слизаше нощем на това място и го обикаляше, като кадеше Честния Кръст и пееше сладкогласно трисветата песен, а след това отново се издигаше на небето. Това се случваше три пъти в годината: веднъж през месец септември на празника Въздвижение на Честния Кръст, втори път в седмия ден на месец май, когато се празнува явлението на Господния Кръст на небето и трети път - по време на св. Четиридесетница, на Кръстопоклонна неделя. Мнозина от благоговейните люде, живеещи праведно и свято, виждаха слизането на Ангела, чуваха неговата песен и разказваха за това чудо на другите.

...

Тук подобава да припомним и това, как Честният и Животворящ Кръст Господен, пленен някога от персите, бе отново върнат в Йерусалим за голяма радост на верните.

При царуването на византийския император Фока (602-610) персийският цар Хозрой завладя цяла Африка с Египет и Палестина. Той превзе Йерусалим, като изби много християни. Хозрой заграби много църковни утвари и скъпоценности, като дръзна да вземе и това многоценно съкровище - Животворящия Кръст Господен, и го отнесе в Персия.

След като умря император Фока, на престола се възкачи Ираклий. Той се опитваше да победи Хозрой, но сам беше побеждаван много пъти от него и молеше за мир, ала не го получаваше от гордия си враг. Тогава, бидейки в голяма скръб, започна да търси помощ от Бога, като заповяда на всички верни да бодърствуват в молитва и да постят, за да ги избави Господ от оногова, който в своята гордост се хвалеше, че ще погуби всички християни и хулеше Христовото име, та да не рекат враговете: "Нашата ръка е могъща и боговете ни са силни", но да разберат, че Един е истинският Бог, на крепката сила на Когото никой не може да се противи. Сам царят също постеше и се молеше със сълзи.

След това той събра цялата си войска и въоръжен със силата на св. Кръст, надявайки се на Божията помощ, тръгна на война срещу персите и като се срази с Хозрой, победи го и го прогони. Той воюва на персийска земя седем години, завземаше градове и села и побеждаваше войските на Хозрой.

Най-сетне персийският цар, който не можеше да се противи повече на силата на гръцката войска, избяга от страната си и като премина отвъд р.Тигър, направи своя по-малък син Медарс владетел на царството заедно с него. Но неговият по-голям син Сироес, разгневен от това, намисли да убие едновременно баща си и брат си, което и направи скоро. След като ги уби и стана владетел на персийското царство, Сироес изпрати с много дарове пратеници при гръцкия цар Ираклий, смирявайки се пред него и молейки го да спре да пленява земята му. Тогава Ираклий сключи с персийския цар мир и върна от Персия Животворящия Кръст Господен, заграбен от Хозрой в Йерусалим, и който вече 14 години беше в плен у персийците. Така гръцкият цар се завръщаше в страната си с голяма победа, като се радваше и славеше Бога за Неговата чудна помощ.

Когато стигна до Йерусалим, царят възложи Честния Кръст на раменете си, за да го занесе на предишното му място (той бе облечен в царска порфира, украсена със злато и скъпоценни камъни и носеше на главата си царска корона). Тогава се случи дивно чудо: пред вратите, които водеха към Голгота царят неочаквано спря и не можеше да пристъпи напред, възспиран от Божията сила. Всички бяха поразени от станалото.

Иерусалимският патриарх Захария, който заедно с целия народ беше излязъл да посрещне царя с финикови клонки чак до Елеонската планина, вървеше редом с него. И като вдигна очи, изведнъж той видя пред вратите да стои Ангел Божий, блестящ като мълния, който препречваше пътя и казваше: "Не така носеше нашият Творец Своя Кръст, както вие сега го носите!" Като видя и чу това патриархът, изпълнен с трепет, се обърна към императора и му каза: "Знай, царю, че не подобава, облечен в такива скъпи дрехи и украсен с царски украшения, да носиш това свещено дърво, което е носел смиреният Христос, обеднял заради нашето спасение. Ако искаш да понесеш Неговия Кръст, подражавай на нищетата Му." Тогава царят сне от себе си багреницата и короната, облече се в най-прости бедни дрехи, вървейки с боси нозе, и така понесе Честния Кръст вече без всякаква пречка, като го постави в св. храм, на мястото, отдето беше взет от персийския цар Хозрой. На това място благочестивият цар Ираклий отново постави Честния Кръст. Тогава верните се зарадваха с голяма радост и веселие за възвръщането на Господния Кръст и ликуваха, хвалейки разпнатия на него Цар на славата Христос, като се покланяха на подножието на Неговия свят Кръст. На Него и ние да въздаваме слава, чест и поклонение, сега и винаги във вечни векове. Амин.

 

Явяването на Честния Кръст Господен над параклиса „Св. Йоан Богослов” в Атина

Има едно друго чудо, което се е случило в много по - близки до нас времена И КОЕТО ЯСНО ПОКАЗВА КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО. Това събитие е Явяването на Честния Кръст Господен над параклиса „Св. Йоан Богослов” в Атина на празника Въздвижение на Честния Кръст около полунощ на 26 срещу 27 септември 1925 г. За този празник повече от 2 000 християни от Истинно Православната Църква на Гърция, които са привърженици на стария църковен календар, се събрат от 9 часа предната вечер край параклиса. Около 11 часа вечерта се появяват много полицаи „за поддържане на реда”, както те твърдят. Било е 11 и 30 часа вечерта, когато точно над църквата от изток се появява ярък бял кръст. Светлината му напълно засенчва звездите, докато в същото време той осветява църквата и двора. Това, което се случва след появата на небесния знак, не може да се обясни с думи. Всички присъстващи на бдението падат на колене, плачат от вълнение и с едно сърце и една уста започват да пеят и славят Бога. Полицаите забравят за първоначалната си задача и отново откриват в дълбините на сърцата си вярата от детските години. Църквата се превъръща в кътче от друг свят, намиращ се отвъд пределите на тази земя.

Под влияние на новостилната ерес, която е подкрепяна от масоните в правителството, полицията и службите на Гърция, в И. П. Х. настъпва разделяне при което от тях се отделя флоринейския разкол. Въпреки това множество големи и значителни общини изразяват своята подкрепа за епископ Матей Врестенски, който остава верен на православните позиции и анатемосва новостилието и масонството. Самия Бог по чуден начин проявява своята воля. Например, истинските православни християни на Крит застават зад епископа още през септември. И те тогава са благословени с удивителното явяване на Светия Кръст на небето на 14.09.1937 г. (стар стил). Това явяване е подобно на чудото, което става близо до Атина през 1925 г. Истинските православни християни на Крит по такъв начин получават знак свише, че са на верен път и че са под Божия покров (митрополит Калиопий – “Та Pаtria”, шесто издание, Пирея, 1984, стр.67-74-гръцки; и Кирикс – Гнисион Ортодоксон” – септември, 1987 – “Петдесетата годишнина на чудото” – гръцки).


Память святого мученика Папия


Святой Папий пострадал в царствование Максимиана, при игемоне Магне, в стране Ликаонской. Его много и различно мучили: сокрушили ему челюсти и ланиты, повесили его и строгали когтями; затем обули его в железные сапоги с гвоздями и заставили идти в них пешком. В таких мучениях он предал дух свой Господу1.

1 Св. Папий пострадал в конце III или начале IV века. Родом был из Ликаонии (область Малой Азии, граничащая к северу с Галатией, к западу – с Фригией и Исаврией, к востоку – с Каппадокией, к югу – с Ликией) из города Ларанды, где начал свои страдания, кои продолжал потом в Диокесарии и кончил в Селевкии Исаврийской.


† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил" - I-ва част

Цитати от нашата книжка

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

Народе, народе...

Защо гласуването е грях пред Бога

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

Против юдомасонството

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Изповедание на вярата

 ↑