Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 10 декември...
Голготски кръст

† 27 ноември по църковния календар - Св. преподобни Теодосий Търновски. Св. великомъченик Яков Персиец. Св. преподобни Паладий Еленополски. Св. преподобни Роман. Свети Иаков, епископ Ростовски. Икона на Пресвета Богородица ‘‘Знамение‘‘ Прочетете повече ТУК!

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 13.09.2013 г. / 09:36:54 
Вяра
27.09 по еретическия, †14.09 по православния календар - Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден). Св. мъченик Папий. Успение на св. Иоан Златоуст, патриарх Константинополски

Въздвижение на честния и животворящ Кръст Господен

image

Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 14 август (1 август по православния календар) и на 27 септември (14 септември по православния календар).

Днес е строг пост.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

Сказание за празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен

Когато в Рим царуваше злочестивият мъчител Максентий (Максентий управлявал западната част на Римската империя от 306 до 312 г.), той причиняваше на народа много злини, като не само преследваше и мъчеше християните, но убиваше и езичниците, заграбваше имуществата им и живееше порочно, безчестейки много благородни семейства. Заради своята жестокост и нечистия си живот той стана тягостен и гнусен на целия Рим. Затова римляните тайно изпратиха до цар Константин, живеещ тогава заедно с майка си Елена в Британия, молба да дойде и да ги избави от този мъчител. Отначало Константин написа писмо до Максентий, като дружески го увещаваше да спре своите беззакония. Ала Максентий не само не го послуша, но още повече се озлоби. Скоро вдигна оръжие и срещу самия цар Константин, не желаейки той да царува наравно с него, въпреки че Константин беше избран за цар от цялото римско войнство, а Максентий се възкачи на престола самовластно. Народът не го искаше, а само няколко боляри, на които той обеща много дарове и почести, бяха съгласни той да стане цар, докато Константин беше избран единодушно от всички.

Когато Константин чу, че Максентий не се е вразумил, но е станал още по-зъл, вдигна се срещу него на война. Виждайки малката сила на своята войска и като си помисли за злите магии, които прави Максентий, той започна да се смущава. Защото знаеше, че Максентий беше пролял много човешка кръв, правейки магии; много деца, девици и непразни жени закла в жертва на бесовете, за да умилостиви така своите лъжливи богове, на които се надяваше. И тъй, знаейки че с Максентий върви голяма бесовска сила, Константин започна да се моли на Единия Бог, Господар на небето и земята, Когото почитат християните, да му дарува победа над мъчителя. Един ден като се молеше усърдно, яви му се на пладне на небето Господният Кръст, изобразен от звезди, сияещ повече от слънцето, а около него бяха написани думите: "С него побеждавай!" Това небесно знамение видяха всички войници, между които беше и Артемий дукс (Св. Артемий дукс пострадал мъченически за Христа през ЗбЗ година. Паметта му се празнува на 2.11 - 20 октомври по църковния календар) (по-късно той прие мъченическа смърт за Христа при Юлиан Отстъпник) и всички се удивляваха. Повечето от тях се изплашиха, защото за езичниците изображението на кръста беше знак за нещастие и смърт: често осъдените разбойници и злодеи бяха наказвани с кръстна смърт. И тъй, войниците се бояха да не бъде войната злополучна за тях, а и самият цар Константин беше в голямо недоумение. Но през нощта, както спеше, му се яви Сам Господ Иисус Христос и пак му показа изображението на Честния Кръст с думите: "Направи такова изображение и заповядай да го носят пред твоята войска, и тогава ще победиш не само Максентий, но и всичките си врагове". Когато стана, царят разказа на своите велможи за видението си и като повика изкусни златари, заповяда им да направят от злато, бисери и скъпоценни камъни Честния Кръст, по подобие на явилия се на небето. Той заповяда също на всичките си войници да изобразят кръстното знамение върху оръжията, шлемовете и щитовете си.

Злочестивият Максентий, като разбра, че Константин е в Италия и върви към Рим, с голяма дързост изведе римските войски и се опълчи срещу него. Константин пък заповяда да носят пред неговата войска Честния Кръст. Когато влязоха в бой, Максентий със силата на Кръста беше победен и много от неговите войници бяха избити, а самият той побягна. Когато го гонеше цар Константин, а той бягаше по моста на р.Тибър, който сам беше заповядал да построят, с Божията сила мостът се срути и окаяният мъчител потъна в реката заедно със своите войници подобно на древния фараон, и цялата река се изпълни с конници, коне и оръжия. Великият Константин победоносно влезе в Рим и всички хора го посрещнаха с почит и преголяма радост. А той въздаваше гореща благодарност на Бога, Който му дарува победа над мъчителя със силата на Честния и Животворящ Кръст. В памет на тази преславна победа той постави сред град Рим кръст на висока каменна колона, като написа: С това спасително изображение градът беше освободен от мъчителското иго".

Друг път цар Константин тръгна на война срещу византийците, чийто малък град Византион* беше основан по времето на юдейския цар Манасия от някой си грък Визас и наречен на неговото име. След като беше на два пъти побеждаван от тях, цар Константин се намираше в голяма печал. Когато дойде вечерта, той вдигна очи към небето и видя написани от звезди следните думи: "Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш" (срв. Пс.49:15). Обхванат от трепет, той отново вдигна очи към небето и видя както преди Кръст, изобразен от звезди, а наоколо надпис: "С него ще победиш". И заповядвайки да носят пред войската кръст, той победи враговете си и завзе техния град Византион.

* Византион, впоследствие Контантинопол или Цариград, бил издигнат като столица от император Константин Велики. Отначало градът бил малка Мегарска колония, основана около 658г. пр. Р. Хр. и наречена на името на нейния основател. Тя била създадена от преселници, дошли от малоазийския град Милет, който бил подчинен по онова време на Персийското царство.

И трети път, когато цар Константин трябваше да воюва със скитите при река Дунав, на небето се появи като спасително оръжие Кръстното знамение и както преди му дарува победа.

Като се увери от тези три победи в силата на Разпнатия на Кръста Христос и повярва, че Той е Единственият истински Бог, императорът се покръсти в Неговото име заедно с достохвалната си майка, царица Елена. И тъй като тя беше много боголюбива, той я изпрати с голямо богатство в Йерусалим, за да търси Честния Кръст. А тя, като пристигна в Йерусалим, обиколи Светите места, очисти ги от скверните идоли и откри за поклонение честните мощи на много различни светци.

Тогава патриарх на Йерусалим беше Макарий, който посрещна царицата с подобаваща чест. А блажената царица Елена, търсейки скрития някога от юдеите Животворящ Кръст Господен, повика всички юдеи от светия град и започна да ги разпитва, като искаше да й покажат мястото където се намира Честният Кръст. И тъй като те отказваха да сторят това, твърдейки, че не знаят, царица Елена ги заплаши с мъчения и смърт.

Тогава те доведоха при нея един стар мъж на име Иуда и й казаха: "Той може да ти покаже мястото, което търсиш". След като Иуда беше дълго разпитван и отказваше да открие тайната, царицата заповяда да го хвърлят в дълбок ров. Като прекара там известно време, той обеща да каже къде е скрит Христовият Кръст. Изведоха го от рова и отидоха с него на едно място, където се издигаше висок хълм от пръст и камъни. Там някога римският цар Адриан беше заповядал да издигнат храм на скверната богиня Венера и да поставят в него идол. На това място Иуда посочи, че е скрит Господният Кръст.

Царица Елена заповяда веднага да разрушат идолския храм, да разчистят пръстта и камъните и да започнат да копаят в земята. След като патриарх Макарий усърдно се помоли на посоченото място, неочаквано се разнесе силно благоухание и веднага след това на изток се откриха Гроба Господен и Голгота. Близо до тях бяха намерени в земята три кръста, а след това и гвоздеите.

Когато всички недоумяваха кой е Христовият Кръст, случи се по същото време да носят един мъртвец, за да го погребат. Тогава патриарх Макарий заповяда на носачите да спрат и започнаха да възлагат един по един кръстовете върху покойника. Когато сложиха върху него Христовия Кръст, мъртвецът веднага възкръсна и се изправи жив. Царицата с радост пое Честния Кръст, поклони му се и го целуна, а с нея и целият царски синклит, който я придружаваше. Мнозина не можеха да видят Светия Кръст и да му се поклонят заради насъбралия се народ и започнаха да молят да го видят поне отдалече. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий, като се възкачи на едно високо място, издигна нагоре Честния Кръст, за да го покаже на народа, който с умиление викаше "Господи помилуй".

Така започна да се празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Царица Елена взе със себе си част от Кръстното дърво и гвоздеите, а самия Кръст заповяда да поставят в сребърен ковчег и го предаде на светейшия патриарх Макарий, за да го съхранява за бъдещите поколения.

Тогава старият Иуда (за когото се каза по-горе) заедно с множество евреи повярва в Христа и се кръсти, като беше наречен в св. Кръщение Кириак. По-късно той стана Иерусалимски патриарх и при Юлиан Отстъпник пострада мъченически за Христа.

Св. царица Елена заповяда на всички святи места в Йерусалим да бъдат съградени църкви. Най-напред нареди да се построи църква в чест на славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос, там където се намира Гроба Господен и дето беше намерен Честният Кръст. Тя заповяда също да построят в Гетсимания, където е погребана Пресвета Богородица, храм посветен на честното Й Успение. Съгради и други 18 църкви и като ги украси и надари богато, се завърна във Византия, носейки със себе си част от Животворящия Кръст и гвоздеите, с които бе прободено тялото Христово.

Блаженият цар Константин заповяда донесената част от Животворящото кръстно дърво да бъде поставена в златен ковчег. А от гвоздеите, единият бе хвърлен от царица Елена в Адриатическо море, когато при завръщането й от Йерусалим в Цариград се надигна силна буря, за да утихне морското вълнение. Вторият гвоздей цар Константин заповяда да вковат в шлема му, третият - да приковат към юздата на коня му. Така се сбъдна казаното от св.пророк Захария: "В този ден ще бъде даже в юздата на коня светинята на Господа Вседържителя" (Зах.14:20, по слав.превод). Четвъртият гвоздей св.царица Елена предаде за съхранение на най-близките царски съветници.

След завръщането на св. Елена от Йерусалим във Византия, христолюбивият цар Константин заповяда да направят три големи кръста, според броя на показаните му преди войните - първо в Рим, когато потопи Максентий, второ във Византия, когато завзе града и трето, когато победи скитите на р. Дунав. За възпоменание на тези три събития царят заповяда да направят три кръста от скъпоценни материали и да напишат на тях със златни букви: "IС ХС NIКА", т.е. "Иисус Христос побеждава" .

Свидетелстувайки пред всички за своята ревност по благочестието и показвайки, че е победил враговете си със силата на Кръста, той постави единия от тях високо на изток при пазара, втория - върху пурпурната римска колона на мястото, наречено братолюбно, а третия въздигна върху прекрасно мраморно подножие на хлебния пазар, където се извършваха много знамения и чудеса заради Христа.

Разказваше се от мнозина, че Ангел Господен, осиян от небесна светлина, слизаше нощем на това място и го обикаляше, като кадеше Честния Кръст и пееше сладкогласно трисветата песен, а след това отново се издигаше на небето. Това се случваше три пъти в годината: веднъж през месец септември на празника Въздвижение на Честния Кръст, втори път в седмия ден на месец май, когато се празнува явлението на Господния Кръст на небето и трети път - по време на св. Четиридесетница, на Кръстопоклонна неделя. Мнозина от благоговейните люде, живеещи праведно и свято, виждаха слизането на Ангела, чуваха неговата песен и разказваха за това чудо на другите.

Тук подобава да припомним и това, как Честният и Животворящ Кръст Господен, пленен някога от персите, бе отново върнат в Йерусалим за голяма радост на верните.

При царуването на византийския император Фока (602-610) персийският цар Хозрой завладя цяла Африка с Египет и Палестина. Той превзе Йерусалим, като изби много християни. Хозрой заграби много църковни утвари и скъпоценности, като дръзна да вземе и това многоценно съкровище - Животворящия Кръст Господен, и го отнесе в Персия.

След като умря император Фока, на престола се възкачи Ираклий. Той се опитваше да победи Хозрой, но сам беше побеждаван много пъти от него и молеше за мир, ала не го получаваше от гордия си враг. Тогава, бидейки в голяма скръб, започна да търси помощ от Бога, като заповяда на всички верни да бодърствуват в молитва и да постят, за да ги избави Господ от оногова, който в своята гордост се хвалеше, че ще погуби всички християни и хулеше Христовото име, та да не рекат враговете: "Нашата ръка е могъща и боговете ни са силни", но да разберат, че Един е истинският Бог, на крепката сила на Когото никой не може да се противи. Сам царят също постеше и се молеше със сълзи.

След това той събра цялата си войска и въоръжен със силата на св. Кръст, надявайки се на Божията помощ, тръгна на война срещу персите и като се срази с Хозрой, победи го и го прогони. Той воюва на персийска земя седем години, завземаше градове и села и побеждаваше войските на Хозрой.

Най-сетне персийският цар, който не можеше да се противи повече на силата на гръцката войска, избяга от страната си и като премина отвъд р.Тигър, направи своя по-малък син Медарс владетел на царството заедно с него. Но неговият по-голям син Сироес, разгневен от това, намисли да убие едновременно баща си и брат си, което и направи скоро. След като ги уби и стана владетел на персийското царство, Сироес изпрати с много дарове пратеници при гръцкия цар Ираклий, смирявайки се пред него и молейки го да спре да пленява земята му. Тогава Ираклий сключи с персийския цар мир и върна от Персия Животворящия Кръст Господен, заграбен от Хозрой в Йерусалим, и който вече 14 години беше в плен у персийците. Така гръцкият цар се завръщаше в страната си с голяма победа, като се радваше и славеше Бога за Неговата чудна помощ.

Когато стигна до Йерусалим, царят възложи Честния Кръст на раменете си, за да го занесе на предишното му място (той бе облечен в царска порфира, украсена със злато и скъпоценни камъни и носеше на главата си царска корона). Тогава се случи дивно чудо: пред вратите, които водеха към Голгота царят неочаквано спря и не можеше да пристъпи напред, възспиран от Божията сила. Всички бяха поразени от станалото.

Иерусалимският патриарх Захария, който заедно с целия народ беше излязъл да посрещне царя с финикови клонки чак до Елеонската планина, вървеше редом с него. И като вдигна очи, изведнъж той видя пред вратите да стои Ангел Божий, блестящ като мълния, който препречваше пътя и казваше: "Не така носеше нашият Творец Своя Кръст, както вие сега го носите!" Като видя и чу това патриархът, изпълнен с трепет, се обърна към императора и му каза: "Знай, царю, че не подобава, облечен в такива скъпи дрехи и украсен с царски украшения, да носиш това свещено дърво, което е носел смиреният Христос, обеднял заради нашето спасение. Ако искаш да понесеш Неговия Кръст, подражавай на нищетата Му." Тогава царят сне от себе си багреницата и короната, облече се в най-прости бедни дрехи, вървейки с боси нозе, и така понесе Честния Кръст вече без всякаква пречка, като го постави в св. храм, на мястото, отдето беше взет от персийския цар Хозрой. На това място благочестивият цар Ираклий отново постави Честния Кръст. Тогава верните се зарадваха с голяма радост и веселие за възвръщането на Господния Кръст и ликуваха, хвалейки разпнатия на него Цар на славата Христос, като се покланяха на подножието на Неговия свят Кръст. На Него и ние да въздаваме слава, чест и поклонение, сега и винаги във вечни векове. Амин.

 

Тропарь Воздвижению Честнаго и Животворящего Креста Господня

глас 1

Спаси́, Го́споди, лю́ди Твоя́/ и благослови́ достоя́ние Твое́,/ побе́ды на сопроти́вныя да́руя// и Твое́ сохраня́я Кресто́м Твои́м жи́тельство.

(Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние, дари победа на благоверния цар и на народа Си над врага и запази с Твоя кръст наследието Си.)

 

Кондак Воздвижению Честнаго и Животворящего Креста Господня

глас 4

Вознесы́йся на Крест во́лею,/ тезоимени́тому Твоему́ но́вому жи́тельству,/ щедро́ты Твоя́ да́руй, Христе́ Бо́же,/ возвесели́ нас си́лою Твое́ю,/ побе́ды дая́ нам на сопоста́ты,/ посо́бие иму́щим Твое́ ору́жие ми́ра,// непобеди́мую побе́ду.

(Издигнал се доброволно на кръста, дари Твоите щедрости на наследието Си, Христе Боже, възвесели с Твоята сила благоверния цар и народа Си, дай ни победа над враговете, оградени от оръжието на мира, несъкрушима победа.)

 

Величание Воздвижению Честнаго и Животворящего Креста Господня

Велича́ем Тя,/ Живода́вче Христе́,/ и чтим Крест Твой святы́й,/ и́мже нас спа́сл еси́// от рабо́ты вра́жия.

 

Молитва Честному и Животворящему Кресту Господню

Кре́сте Честны́й, храни́тель души́ и те́лу бу́ди ми́, о́бразом свои́м бе́сы низлага́я, враги́ отгоня́я, стра́сти упражня́я, и благослове́ние да́руя ми́, и жи́знь и си́лу, соде́йствием Свята́го Ду́ха, и честны́ми Пречи́стыя мольба́ми.

 

Молитва вторая Честному и Животворящему Кресту Господню

О, Пречи́стый и Животворя́щий Кре́сте Госпо́день! Дре́вле у́бо был еси́ ка́зни позо́рныя ору́дие ны́не же зна́мение спасе́ния на́шего – при́сно почита́емое и прославля́емое! Ка́ко досто́йне возмогу́ аз недосто́йный воспе́ти Тя и ка́ко дерзну́ преклони́ти коле́на се́рдца моего́ пред Искупи́телем мои́м, испове́дая грехи́ свои́? Но милосе́рдие и неизрече́нное человеколю́бие Распе́ншагося на тебе́ смире́нное дерзнове́ние подае́т ми, да отве́рзу уста́ моя́ во е́же сла́вити Тя; сего́ ра́ди вопию́ Ти: ра́дуйся, Кре́сте, це́ркве Христо́вы – красота́ и основа́ние, вся вселе́нныя – утвержде́ние, христиа́н всех – упова́ние, царе́й – держа́ва, ве́рных – прибе́жище, а́нгелов – сла́ва и воспева́ние, де́монов – страх, губи́тельство и отгна́ние, нечести́вых и неве́рных – посрамле́ние, пра́ведных – приста́нище, заблу́дших – наста́вниче, одержи́мых страстьми́ – раска́яние, ни́щих – обогаще́ние, пла́вающих – ко́рмчий, сла́бых – си́ла, во бране́х – побе́да и одоле́ние, си́рых – ве́рное покрове́ние, вдов – засту́пниче, дев – целому́дрия охране́ние, ненаде́янных наде́жда, неду́жных – врач и ме́ртвых – воскресе́ние! Ты прообразо́ванный чудотворя́щим жезло́м Моисе́я – животво́рный исто́чник, напая́ющий жа́ждущия духо́вныя жи́зни и услажда́ющий на́ши ско́рби, Ты – одр, на нем же ца́рственно почи́л тридне́вно Воскре́сший Победи́тель а́да. Сего́ ра́ди и у́тро и ве́чер и полу́дне прославля́ю Тя, треблаже́нное Дре́во, и молю́ во́лею Распе́ншагося на Тебе́, да просвети́т Он и укрепи́т Тобо́ю ум мой, да откры́ет в се́рдце мое́м исто́чник любве́ соверше́нней и вся дея́ния моя́ и путие́ мои́ Тобо́ю осени́т, да вы́ну велича́ю Пригвожде́ннаго на Тебе́, грех мои́х ра́ди, Го́спода Спаси́теля моего́. Ами́нь.

 

Молитва третья Честному и Животворящему Кресту Господню

О, всечестны́й и Животворя́щий Кре́сте Госпо́день, Кро́вию Христа́ Бо́га на́шего освяще́нный и сме́ртию Его́ нас от сме́рти ве́чныя свободи́вый! Ты еси́ зна́мение побе́ды на враго́в на́ших ви́димых и неви́димых: ты и́маши яви́тися в час Стра́шнаго Суда́ Христо́ва: тебе́ смире́нно покланя́юся, честно́ прикаса́юся и любе́зно тя лобыза́ю, ны́нешнее моле́ние к Распя́тому на тебе́ принося́, да исцели́т мя си́лою в тебе́ Свое́ю от всех неду́гов душе́вных и теле́сных, и сохрани́т от враго́в ви́димых и неви́димых, и неосужде́нна на суде́ Свое́м одесну́ю поста́вит. Ей, Животворя́щий Кре́сте святы́й, на тебе́ Спас, умира́я за уме́ршия грехми́ челове́ки, дух Свой я́ко челове́к испусти́, Кровь же и во́ду источи́, и си́ми треми́, еди́но, е́же па́че все́х есть на потре́бу, спасе́ние нам соде́ла: во сла́ву исто́чника вод живы́х Бо́га Отца́, Себе́ же, от крове́й Деви́ческих воплоще́нна Бо́га Сы́на, и Бо́га Ду́ха Свята́го, оживля́ющаго дух челове́ч: И́хже Трие́х во еди́ном Божестве́ пособи́ и мне сла́вити благода́рственно, от воды́ креще́ния восприя́тою ве́рою непоро́чною, в прича́стии же пло́ти и Кро́ве Госпо́дних наде́ждою несумне́нною и в покая́нии ду́хом сокруше́нном и любо́вию нелицеме́рною: ниже́ то́кмо в жи́зни сей плаче́вной, я́ко вода́ мимотеку́щей, бра́ней и крове́й испо́лненной, и я́ко па́ра исчеза́ющей с воздыха́нием, но и в бу́дущей блаже́нной просла́влю Го́спода, посо́бием си́лы твоея́, Кре́сте треблаже́нне, да просла́влю са́мым лица́ зре́нием ве́рованному одержа́нием же ча́янному и наслажде́нием люби́мому, еди́ному в Тро́ице сла́вимому в безконе́чныя ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 

 

Явяването на Честния Кръст Господен над параклиса „Св. Йоан Богослов” в Атина

image imageИма едно друго чудо, което се е случило в много по - близки до нас времена И КОЕТО ЯСНО ПОКАЗВА КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО. Това събитие е Явяването на Честния Кръст Господен над параклиса „Св. Йоан Богослов” в Атина на празника Въздвижение на Честния Кръст около полунощ на 26 срещу 27 септември 1925 г. За този празник повече от 2 000 християни от Истинно Православната Църква на Гърция, които са привърженици на стария църковен календар, се събрат от 9 часа предната вечер край параклиса. Около 11 часа вечерта се появяват много полицаи „за поддържане на реда”, както те твърдят. Било е 11 и 30 часа вечерта, когато точно над църквата от изток се появява ярък бял кръст. Светлината му напълно засенчва звездите, докато в същото време той осветява църквата и двора. Това, което се случва след появата на небесния знак, не може да се обясни с думи. Всички присъстващи на бдението падат на колене, плачат от вълнение и с едно сърце и една уста започват да пеят и славят Бога. Полицаите забравят за първоначалната си задача и отново откриват в дълбините на сърцата си вярата от детските години. Църквата се превъръща в кътче от друг свят, намиращ се отвъд пределите на тази земя.

Под влияние на новостилната ерес, която е подкрепяна от масоните в правителството, полицията и службите на Гърция, в И. П. Х. настъпва разделяне при което от тях се отделя флоринейския разкол. Въпреки това множество големи и значителни общини изразяват своята подкрепа за епископ Матей Врестенски, който остава верен на православните позиции и анатемосва новостилието и масонството. Самия Бог по чуден начин проявява своята воля. Например, истинските православни християни на Крит застават зад епископа още през септември. И те тогава са благословени с удивителното явяване на Светия Кръст на небето на 14.09.1937 г. (стар стил). Това явяване е подобно на чудото, което става близо до Атина през 1925 г. Истинските православни християни на Крит по такъв начин получават знак свише, че са на верен път и че са под Божия покров (митрополит Калиопий – “Та Pаtria”, шесто издание, Пирея, 1984, стр.67-74-гръцки; и Кирикс – Гнисион Ортодоксон” – септември, 1987 – “Петдесетата годишнина на чудото” – гръцки).

 

В памет на свети мъченик Папий

Свети Папий пострадал през царуването на Максимиан, при хегемона Магн, в Ликаонската страна. Дълго и по различен начин го измъчвали: натрошили челюстите и страните му, повесили го и одирали кожата му с железни остриета, а после го обули в железни ботуши с гвоздеи и го накарали да ходи. В такива мъчения той предал на Бога духа си.

 

Житие на светия наш отец Иоан Златоуст, патриарх Константинополски

imageСвети Иоан Златоуст, светилникът на света, учителят на вселената, стълбът и утвърждението на църквата, проповедникът на покаянието, бил роден в Антиохия Сирийска около 347 г. Родителите му, Секунд и Антуса, принадлежали към елита на антиохийското общество и изповядвали християнската вяра. Секунд бил военачалник и заемал почетна длъжност. Но той не могъл да повлияе върху възпитанието на сина си, тъй като починал, докато Иоан бил още невръстно дете. Затова всички грижи за възпитанието му легнали върху раменете на майка му, благочестивата Антуса. Изгубила мъжа си в много млада възраст - тогава била на около двадесет години - тя не пожелала да се омъжи повторно, а изцяло се посветила на възпитанието на сина си. От нея малкият Иоан получил първите уроци в християнските истини и благочестието.

Като утвърдила сина си в християнската вяра, Антуса го изпратила при софиста Ливаний и философа Андрагафий, за да изучи красноречие и философия. По-късно, когато Иоан навършил осемнадесет години, още непросветен със светото Кръщение, което според обичая на онова време се приемало в зряла възраст, той заминал за Атина, за да се усъвършенства в красноречието и философията. Скоро Иоан надминал с премъдростта си връстниците си и много философи, изучил всички гръцки книги и науки и станал мъдър философ и красноречив оратор.

В Атина той имал един много зъл противник в лицето на философа Антимий. Завидял на добрата слава на Иоан, Антимий злословил против него, събуждайки ненавист и у другите. Но светият с Божията помощ посрамил противника си и заедно с това обърнал мнозина към Христа. Това станало така. Когато Антимий в спор с Иоан започнал да хули нашия Господ Иисус Христос, внезапно го нападнал нечист дух и взел да го мъчи. Антимий паднал на земята, гърчейки се с цялото тяло и широко отваряйки уста, от която излизала пяна. Като видели това, всички присъстващи се ужасили и мнозина избягали от страх. Останалите започнали да умоляват Иоан да прости и изцели бесноватия. Той отговорил:

- Ако не се покае и не повярва в Христа Бога, Когото хулеше, няма да се изцели.

Антимий веднага възкликнал:

- Изповядвам, че нито на небето, нито на земята няма друг Бог освен Този, Когото изповядва Иоан.

Щом произнесъл това, нечистият дух излязъл от него и Антимий оздравял. Всички, видели това чудо, възклицавали:

- Велик е християнският Бог! Само Той върши чудеса!

Свети Иоан забранил на Антимий да хули Сина Божий и го поучил в истинската вяра, а после го отпратил при епископа на Атина. Антимий заедно с цялото си семейство приел от него светото Кръщение. Заедно с него повярвали и се кръстили и много знатни граждани. Като научил, че обръщането на елините към Христа се е извършило чрез Иоан, възрастният вече епископ решил да го ръкоположи в свещенически сан и да го задържи в града, за да приеме след смъртта му архиерейската катедра. Като разбрал за това, блаженият Иоан тайно напуснал Атина и се завърнал в отечеството си Антиохия.

Презрял празната слава на този суетен свят и светските почести, той решил да приеме смирения монашески живот и да се труди за Бога, облечен в ангелски образ. Към това го подтиквал и добрият му приятел Василий, негов съгражданин от Антиохия. Те прекарали детските си години заедно, учили се при едни и същи учители и изпитвали силна привързаност един към друг, тъй като били сродни по душа и имали сходни характери. Василий, първоначално сам облякъл се в монашески чин, съветвал връстника си, свети Иоан, да избере монашеския живот.

Иоан послушал добрия съвет и пожелал веднага да се оттегли в манастир, но майка му го спряла. Като научила за намерението му, тя със сълзи му казала:

- Чедо! Кратка беше радостта ми от съвместния живот с твоя баща, след чиято смърт по Божието усмотрение ти остана сирак, а аз - вдовица. Но никакво бедствие не можа да ме склони към втори брак, за да въведа друг мъж в дома на баща ти. При Божията помощ търпеливо понасях нещастието на вдовството и получавах голяма радост и утеха, като виждах твоето лице, което ми напомняше за баща ти. При това аз не разпилях имението му, но го запазих цяло за нуждите на твоя живот. И така, умолявам те, чедо, не ме хвърляй отново във вдовството и не събуждай с оттеглянето си утихнала скръб за твоя баща. Дочакай смъртта ми, която аз чакам всеки ден. Когато ме погребеш при костите на баща си, тогава постъпи, както пожелаеш. А сега остани с мен и изчакай малко, докато съм още жива.

Под влиянието на майчините молби Иоан решил до време да не напуска дома си. Но макар и останал там, той сменил светлите одежди с вехти и започнал да води отшелнически живот в непрестанна молитва и изучаване на словото Божие. По това време той се сближил с Антиохийския епископ Мелетий, известен с добродетелния си живот. Той убедил Иоан по-скоро да приеме светото Кръщение и като го кръстил, го поставил за църковен четец. В тази длъжност Иоан пребивавал три години. По това време майка му починала и след погребението ѝ той веднага раздал на бедните цялото си имущество, дарувал свобода на робите и робините си, а сам се заселил в един манастир и станал монах, като работел на Господа ден и нощ в много трудове и подвизи. Тук той написал словата “За свещенството”, “За сърдечното съкрушение”, които съдържат много полезни поучения, и “Увещания към падналия монах Теодор”.

Свети Иоан имал учителски дар от Бога и благодат на Светия Дух, което било открито на един монах на име Исихий, подвизаващ се в същия манастир. Исихий бил стар на години и съвършен в добродетелите. Една нощ, когато не спял и се молел, той съзерцавал следното видение. Двама благолепни мъже в бели одежди, сияещи като слънце, слезли от небесата и влезли в килията на блажения Иоан, докато той стоял на молитва. Единият от тях държал изписан свитък, а другият - ключове. Като ги видял, Иоан се смутил и побързал да им се поклони доземи. А те го взели за ръка и го вдигнали с думите:

- Уповавай и не се бой!

- Кои сте вие, господа мои? - запитал Иоан.

Те веднага му отговорили

- Не се бой, желани мъжо, нови Данииле, в който заради чистотата на сърцето е благоволил да се всели Светият Дух! Ние сме пратени при тебе от Великия Учител, нашия Спасител Иисус Христос.

След тези думи един от мъжете протегнал ръка и подал свитъка на Иоан:

- Вземи този свитък от моята ръка! Аз съм Иоан, който по време на Тайната вечеря припадна на гърдите на Господа и от него почерпи Божествени откровения. Господ дарува и на тебе познание за цялата дълбочина на премъдростта, за да нахраниш хората с нетленния хляб на Христовото учение и със своите уста да преградиш устата на еретици и иудеи, похулващи Бога.

А другият подал на Иоан ключовете, които държал, с думите:

- Вземи тези ключове, защото аз съм Петър, на когото са поверени ключовете от Царството. Господ и на тебе ще предаде ключовете от светите църкви, та когото свържеш, да бъде свързан, а когото развържеш - да бъде развързан.

Блаженият Иоан отново преклонил колена и се поклонил на светите апостоли с думите:

- Кой съм аз, грешният и най-последен от всички хора, че да се осмеля да поема и нося такова велико и страшно служение?

Но светите апостоли отново го взели за ръка, изправили го и казали:

- Изправи се, бъди мъжествен, укрепявай се и върши това, към което те призовава нашият Господ Иисус Христос, за освещаване и утвърждаване на хората Му, заради чието спасение Той проля кръвта си. Поучавай на словото Божие, с дръзновение си спомни Господа, Който е казал: “Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството”. Така и ти не се бой, защото нашият Бог Христос благоволи чрез тебе да освети много души и да ги доведе до познанието Му. Ще понесеш много бедствия и скърби заради истината, но ще ги претърпиш като твърд елмаз, защото по този път ще наследиш Царството Божие.

Като казали това, двамата мъже осенили Иоан с кръстно знамение, отдали му целувание в името на Господа и си отишли. Преподобният Исихий разказал за видяното на други опитни в подвизите братя и те се дивели и прославяли Бога, който има тайно подвизаващи се Свои раби. При това Исихий им забранил да разказват на когото и да било за видението, за да не научи за него Иоан и да не ги напусне, а те да се лишат от съжителството с толкова велик Божий угодник.

А блаженият Иоан неленостно се грижел за спасението си, трудейки се със слово и дело. Сам подвизаващ се успешно, той вдъхновявал към подвиг и другите, подбуждал ленивите да се стремят към небесното, като умъртвяват плътта си и я поробват на духа. Докато се трудел благоугодно в манастира, блаженият извършил много чудеса.

Един жител на Антиохия, богат и от знатен род, много страдал от главоболие, така че дясното му око изпаднало и висяло на лицето му. Той похарчил много пари за изкусни лекари, но не получил облекчение. Когато чул за свети Иоан, човекът дошъл при него в манастира, пристъпил към светия, прегърнал нозете му и като ги целувал, молел за свято изцеление.

Свети Иоан му казал:

- Такива болести застигат хората заради греховете и маловерието им. Затова, ако повярваш с цялата си душа, че Христос има сила да те изцели и оставиш греховете си, ще видиш славата Божия.

Болният отговорил:

- Вярвам, отче, и ще направя всичко, което заповядаш.

Той хванал дрехата на блажения Иоан и покрил с нея главата си и болното око. Болестта веднага преминала, окото се върнало в предишното положение и човекът се изправил здрав, като че никога не бил боледувал. Той прославил Бога и се завърнал у дома си.

Друг човек на име Архелай, старейшина на Антиохия, който страдал от проказа на лицето, дошъл при свети Иоан с молба за изцеление. Като го наставил в истините на вярата, Иоан му заповядал да умие челото си с водата, която пият братята в манастира. Щом направил това, болният се очистил от проказата, а после оставил света и станал монах.

Един човек на име Евклий, сляп по рождение с дясното око, дошъл в манастира на свети Иоан и приел монашески образ. Иоан му казал:

- Нека Бог те изцели, брате, и да просветли твоите душевни и телесни очи.

Едва светият произнесъл тези думи, сляпото око внезапно прогледнало и болният прозрял ясно. Като видели това чудо, братята се дивели и казвали:

- Наистина Иоан е раб Божий и Светият Дух живее в него.

Една жена на име Христина страдала от кръвотечение и умолявала мъжа си да я отведе при свети Иоан. Мъжът я качил на магарето, отправил се в манастира, където я оставил пред портите, а сам влязъл при светеца и започнал да го моли да изцели жена му от болестта. Свети Иоан казал:

- Кажи на жена си да промени злия си нрав, да не бъде жестока към робите си и да помни, че е сътворена от същата земя. Нека се погрижи за душата си, като раздава милостиня на бедните и не оставя молитвите. Също така се въздържайте и се пазете чисти в постните и светите дни и Бог ще дарува на жена ти изцеление.

Човекът си тръгнал и разказал всичко на жена си. Тя дала обет с цялото си усърдие до края на живота си да пази всичко заповядано. А мъжът се върнал при светеца и му предал за обещанието на жена си. Иоан отговорил:

- Иди си с мир! Господ вече я изцели.

Като се върнал при жена си, човекът я намерил здрава и те с радост се завърнали вкъщи, като прославяли Бога.

Случило се така, че по това време недалеч от манастира, където се подвизавал Иоан, се появил свиреп лъв, който бродел по пътищата и разкъсвал хора и животни. Много пъти жителите на съседните села се събирали и причаквали звяра с оръжие и стрели, като се надявали да го убият, но всеки път без успех. Лъвът излизал от гората, яростно нападал хората и мнозина убивал, други ранявал така, че те едва успявали да избягат, а някои звярът отнасял в леговището си и ги изяждал. Селяните отишли при Иоан и му разказали за това, като го молели да им помогне с молитвите си. Той им дал дървен кръст, като заповядал да го забият на мястото, откъдето излиза лъвът. Те направили това и след няколко дни забелязали, че звярът вече не се появява. Тогава селяните отишли на мястото, където забили кръста, и видели лъва мъртъв. Избавени от това бедствие със силата на Кръста и молитвите на свети Иоан, те се зарадвали и прославили Божия угодник.

Светият живял в този манастир четири години. После, желаейки по-голямо уединение, той тайно го напуснал и отишъл в пустинята, намерил една пещера и останал в нея две години, като живеел съвсем сам.

След две години, изтощен от трудовете и подвизите си и страдащ от студа, той заболял така, че не могъл повече да се грижи за себе си. Затова бил принуден да остави пустинята и да се завърне в Антиохия. Това се случило по Божия Промисъл, за да не остане светилникът скрит в пустинята, а да освещава всички. Господ допуснал Иоан да се разболее, като го довел по този начин от пребиваването с дивите зверове към живота с хората, за да бъде полезен не само за себе си, но и за другите.

Когато блаженият Иоан пристигнал в Антиохия, светейшият патриарх Мелетий го приел с радост, заповядал му да остане да живее при него, дал му жилище и скоро го ръкоположил за дякон. В този сан Иоан прослужил шест години, като със своя добродетелен живот и душеполезни писания украсявал Божията Църква. През това време той написал следните съчинения: “За девството”, “Към младата вдовица” и “Слово против Юлиан”.

По това време на свети Мелетий се наложило да иде в Константинопол за ръкоположението на свети Григорий Назиански. Скоро след пристигането си свети Мелетий починал. Като научил за смъртта на своя патриарх, Иоан отново оставил Антиохия и се оттеглил в манастира, в който пребивавал първоначално. Монасите се зарадвали на завръщането му, устроили духовно тържество, приемайки от него обичайното поучение. Угаждайки на Бога в безмълвие, той останал там три години.

Престола на Антиохийската църква заел Флавиан. Една нощ, когато стоял на молитва, му се явил ангел Господен и казал:

- Иди утре в манастира, в който пребивава Божият угодник Иоан, доведи го в града и го постави за презвитер, защото той е избран Божий съсъд и Бог желае чрез него да обърне мнозина към истинската вяра.

По същото време ангел се явил и на свети Иоан, когато по обичая си възнасял в килията си нощни молитви, и му заповядал да иде с патриарха в града и да приеме посвещение от него. На следващия ден патриархът отишъл в манастира. Посрещнали го всички монаси заедно с блажения Иоан. Те се поклонили и получили благословия от патриарха, а после с подобаващи почести го въвели в църквата. Като отслужил светата литургия и причастил всички с Божествените тайни, той преподал мир на братята, взел Иоан със себе си и се завърнал в града. Монасите неутешимо ридаели, разделяйки се със светия Божий угодник.

На другата сутрин било извършено посвещението на Иоан в презвитерски сан. Когато патриархът възложил ръката си на главата му, внезапно се появил бял сияещ гълъб, който кръжал над главата на свети Иоан. Патриарх Флавиан и всички присъстващи се ужасили и дълго се дивели на станалото. Слухът за това чудо се разнесъл по цяла Антиохия, Сирия и съседните градове и всички, които чували това, казвали:

- Какъв ще стане Иоан? Защото от самото начало се яви над него славата Господня!

Като презвитер той с още по-голяма ревност се грижел за спасението на човешките души. Веднъж или два пъти през седмицата, а понякога и всеки ден, поучавал народа в църквата и проповядвал от амвона. Случвало се, че след поучението в една църква, той уморен отивал в съборния храм, където служел епископът, а епископът на свой ред изпълнявал общото желание и му поръчвал отново да произнесе поучение. За времето на своето презвитерство свети Иоан произнесъл много проповеди, някои от които са достигнали и до нас. При това от висотата на църковния амвон той с усърдие тълкувал Свещеното Писание. Съставил много полезни тълкувания на книгите от Стария Завет, а също и на евангелията от Матея и Иоана, на книгата "Деяния на светите апостоли". Особено обичал посланията на апостол Павел и много от тях разяснявал в беседите си на народа.

Своите проповеди свети Иоан Златоуст често пъти произнасял без книга, на което много се дивели всички жители на Антиохия, възхвалявайки блажения, защото дотогава никой не проповядвал Словото Божие без предварително да го напише - пръв такъв проповедник бил Иоан. Неговите поучения били изпълнени с такава сила, че слушащите ги не могли да им се наситят. Ето защо много бързописци записвали на свитъци проповедите му, преписвали ги и ги предавали на други. Неговите поучения били четени на трапезите и по площадите и слушателите се поучавали от словата му като от Псалтира. Иоан бил такъв сладкодумен оратор и любим учител на всички, че в града нямало ни един, който да не желае да слуша беседите му. Когато хората научавали, че той ще държи проповед, с радост се стичали в църквата. Градските управници и съдии оставяли делата си, търговците - дюкяните си, занаятчиите - работата си, и бързали, за да послушат учението на Иоан, като се стараели да не пропуснат нито една дума, която излизала от неговите уста. Всички смятали за голяма загуба, ако не им се удавало да чуят сладките му слова. Ето защо го наричали с различни похвални имена - едни го славели като “Божии и Христови уста”, други го назовавали “сладкодумен”, а трети - “медоточив”.

Случвало се, особено в началото на презвитерското му служение, блаженият да произнася проповеди, които невинаги били разбираеми за не толкова образованите слушатели. Веднъж една жена, която слушала и не разбирала казаното, извисила глас сред народа и казала на Иоан:

- Духовни учителю, или по-добре да кажа - Златоусти Иоане, кладенецът на твоето свято учение е дълбок, а въжетата на нашия ум са къси и не могат да достигнат дъното му.

Тогава мнозина от народа казали:

- Сам Бог чрез устата на тая жена даде име на Иоан - нека отсега нататък се нарича Златоуст.

И наистина оттогава и досега Църквата продължава да нарича Иоан с това име.

Като разбрал, че не е подходящо да предлага на народа витиевати поучения, свети Иоан се постарал да украсява беседата си не с изискано красноречие, а с прости и нравоучителни слова, та и най-простият слушател да ги разбира и да получава полза. Поучавайки жителите на Антиохия във вярата и християнския живот, свети Иоан Златоуст бил и утешител на съгражданите си по време на обществени бедствия. Поради наложения данък, който бил тежък за бедните жители на града, в Антиохия се надигнал бунт. Разярените бедняци съборили статуите на императора и неговото семейство и ги разбили на парчета. Но скоро неистовата ярост била сменена с ужас и отчаяние. Антиохийците зачакали царският гняв да се стовари върху бунтовниците. Снизхождайки към молбите на народа, благочестивият светител Флавиан се отправил при императора да ходатайства за провинилия се град, а свети Иоан оставил да лекува и утешава страдащите души. Дошъл Великият пост, който за антиохийците наистина станал време за покаяние и скръб. Ежедневно Божият светилник Иоан заставал на църковния амвон и се обръщал към народа със силно слово за утешение и назидание. Той ту поддържал в хората твърдостта и мъжеството, ту съживявал надеждата им за милост от императора, ту възбуждал упование за бъдещия живот. Наред с това той изобличавал и пороците на своите съграждани - скъперничеството на богатите, сребролюбието, разпътството, лицемерието, жестокостта и суеверието, казвал, че с тези пороци антиохийците са навлекли нещастие на града и ги убеждавал да се поправят. Може би никога Великият пост не се е спазвал така строго, не се е извършвал с такова покайно чувство, което обхванало всички жители. Народът на тълпи идвал в църквата и жадно слушал речите на Златоуст, понеже намирал в тях облекчение за своята скръб. Междувременно свети Флавиан се явил при императора със защитна реч и християнският владетел простил на оскърбителите. Флавиан донесъл вестта за помилването навръх Пасха. Още в първия ден на празника свети Иоан обявил на народа благата вест и в заключение казал:

- Радвайте се с духовна радост, благодарете на Бога не само за края на бедствията, но и за това, че ги е пратил.

С тези думи свети Иоан подчертал значението на бедите за събуждането на покайно чувство и пробуждането на антиохийците към духовен живот.

Божият угодник бил силен не само в словото, но и в делото. С Христовата сила той вършел чудеса, като изцелявал болните. Ето някои от чудодействията на светия.

Една жена на име Евклия имала единствен син, който се разболял от треска и вече лежал на смъртен одър. Евклия отишла при светеца и го умолявала да изцели болния. Свети Иоан взел вода, направил три пъти над нея знамението на светия кръст в името на Света Троица и поръсил болното момче. Треската веднага изчезнала, болният станал и се поклонил на светеца.

Началникът на крепостта в Антиохия бил последовател на маркионитската ерес, която причинявала на благочестивите много злини. Жена му заболяла от тежък недъг, който никой лекар не можел да победи. Жестоката болест се усилвала от ден на ден и началникът на крепостта призовал в дома си еретиците, като ги молел да помогнат. Еретиците се молели за болната с голямо усърдие цели три дни, но безуспешно. Тогава жената казала на мъжа си:

- Чувала съм, че презвитер Иоан, който живее при епископ Флавиан, е ученик Христов и ако помоли нещо от Бога, Бог му го дава. Умолявам те, заведи ме при него, за да се помоли за оздравяването ми, защото чух, че върши чудеса. Маркионитите не ми помагат и от това ясно се вижда нечестието им. Та нали ако вярата им беше права, Бог щеше да чуе молитвата им.

Мъжът послушал жена си и заедно с нея се отправил в православната църква. Но тъй като бил еретик, не се осмелил да я внесе вътре, а я положил пред църковните двери и пратил хора при епископ Флавиан и презвитер Иоан, като ги молел да възнесат молитви към Господ Иисус Христос за здравето на тежко болната му жена. Епископът заедно с Иоан излязъл при тях и казал:

- Ако се отречете от ереста си и се присъедините към светата Съборна Апостолска Църква, ще получите изцеление от Христа Бога.

Когато те направили това, свети Иоан заповядал да донесат вода и помолил епископа да я осени с кръстно знамение. Той изпълнил молбата на светеца. Иоан заповядал да полеят с водата болната и тя веднага се изправила здрава, прославяйки Бога. След това дивно чудо началникът на крепостта заедно с жена си се присъединил към светата Църква. По този повод настъпила голяма радост сред православните, а еретиците се смутили и се разгневили на Иоан. Те разпространявали навред хули и клевети против него, като твърдели, че е влъхва и чародей. Но Бог скоро преградил устата им и ги наказал жестоко. Това станало така.

По време на голямото земетресение, което станало в Антиохия, се разрушил храмът, където се събирали еретиците, и много от тях загинали под руините му. А от православните не загинал никой. Като видели това, не само останалите живи еретици, но и езичниците познали Христовата сила и наставлявани от свети Иоан, се обърнали към истинския Бог.

След смъртта на Константинополския патриарх Нектарий, приемника на свети Григорий Назиански, дълго не могли да намерят човек, достоен за патриаршеския престол. Тогава съобщили на император Аркадий за Иоан, защото славата му се ширела навред. Царят веднага изпратил при Флавиан грамота със заповед да изпрати светия в Константинопол. Като научили за това, антиохийците, които обичали Иоан, се събрали в църквата. Те не желаели да се лишат от своя учител и се съпротивлявали на царските пратеници, не слушали увещанията на своя патриарх и не допускали да отведат Иоан. Пък и самият Божий угодник не желаел да иде в Константинопол, като смирено смятал, че не е достоен за патриаршески сан. Като научил за това, царят се изумил и още по-силно пожелал да види Иоан на патриаршеския престол. Той заповядал на областния началник на Изтока Астерий тайно да го изведе от Антиохия, което било изпълнено.

Когато свети Иоан наближавал Константинопол, насреща му излязъл целият град и множество изпратени от царя велможи. Заедно с освещения събор на иерарсите царят посрещнал свети Иоан с почести и всички се радвали на въздигането на патриаршеския престол на този светилник на Църквата.

Не се радвал само Александрийският патриарх Теофил заедно с единомишлениците си. Той завиждал на славата му и като го ненавиждал, замислил да възкачи на патриаршеския престол своя подчинен презвитер Исидор. Но това не попречило да бъде свикан съборът, според постановлението на който свети Иоан бил избран за патриарх.

Блаженият бил поставен на престола на 26 февруари 398 г. Царят, а заедно с него и всички князе и велможи дошли при Иоан, за да получат благословията на новопоставения патриарх. Светият се помолил за царя и народа, благословил всички и отворил благоречивите си уста, като предложил душеполезно поучение, в което наставлявал царя неотстъпно да държи православието, да страни от еретиците, често да ходи в църквата, да бъде справедлив и милостив. Той казал:

- Нека знае твое благочестие, че няма да се побоя, ако стане нужда, да подавам наставления и изобличения за полза на твоята душа, така, както пророк Натан не се боял да изобличава прегрешенията на цар Давид.

Иоан наставлявал също и всички духовни и светски управители и подчинените им честно да изпълняват своя дълг. От неговото учително слово се наслаждавали всички слушатели. Веднъж, когато свети Иоан беседвал с паството си, сред тълпата се оказал един бесноват, който се хвърлил в припадък на земята и завикал с такъв страшен глас, че всички присъстващи се ужасили. Блаженият Иоан заповядал да го доведат при него, осенил го с кръстно знамение и като прогонил нечистия дух, върнал здравето му. Като видели това, царят и народът се възрадвали и прославили Бога, Който им дарувал такъв велик светилник - душевен и телесен целител.

Като приел църковното управление, светейшият патриарх Иоан започнал ревностно да се грижи за словесното Христово стадо, да изкоренява лошите нрави у хората от всякакво звание, особено сред клириците, да изтребва нечистотата, завистта, неправдата и всяко небогоугодно дело. Наред с това той насаждал в живота чистотата, любовта, справедливостта, милосърдието, посявал в сърцата добродетелите и със златните си уста наставлявал всички в благочестието. Нравствените пороци дълбоко оскърбявали свети Иоан, но искреното разкаяние го карало да прощава всичко.

Веднъж преди Пасха той бил опечален от недостойното поведение на народа, когото така обичал и за чието душевно благо се грижел толкова много. В сряда на Страстната седмица се вдигнала страшна буря. Изплашените хора се устремили към храмовете, прибягвайки към Божието милосърдие, започнали общи молитви и литийни шествия. Бедствието отминало и вече на Разпети петък и в събота народът, забравил за Божието посещение, се отдал на зрелища в цирка и театъра. Възмутен до дъното на душата си, светият пастир в първия ден на Пасха се обърнал към неблагодарното паство със знаменитата си “Беседа против тези, които оставят храма и отиват в цирковете и театрите”. “Може ли да се понесе? Може ли да се претърпи? - На вас самите се жалвам от вас” - така започнал блаженият светител словото си. Ясно и вразумително описал той гибелното действие на театъра върху нравствеността и заплашвал виновните с отлъчване. Убедителното слово на светия проповедник направило силно впечатление на обичащия го народ и предизвикало искрено разкаяние.

Не само в Константинопол, но и във всички околни градове и села светият Божий угодник се грижел за спасението на човешките души. Той пращал свои опитни и богобоязливи клирици да утвърждават Православието с проповед на Божието слово, да премахват нечестието и ереста и да направляват заблудените по пътя на спасението. Той до основи разрушил идолските храмове, които от векове стояли във Финикия. Мъдро обърнал към православната вяра келтския народ, заразен от арианството, като заповядал на избраните за целта презвитери и дякони да научат келтски и ги изпратил да проповядват благочестието при келтите на родния им език. Така свети Иоан просветил и скитите, живеещи по поречието на Дунав. Той прогонил от източните страни маркионитската ерес и озарил със светлината на истинското учение целия свят.

Свети Иоан особено се грижел за немощните и бедните, хранел гладните, обличал голите, помагал на сираците и вдовиците. За спокойствието на болните и странниците, които нямали къде да се подслонят, той устроил много болници, снабдявал болните с всичко необходимо, поставил слуги и лекари да им служат и поверил на двама богобоязнени иереи да се грижат за тях. В същото време той се грижел прилежно за църковното управление, като с любов утвърждавал добрите и наказвал и изобличавал лошите.

По времето на патриаршеството на свети Иоан Златоуст в Константинопол имало още много последователи на арианската ерес, които безпрепятствено изповядвали вярата си и извършвали своите богослужения. Блаженият размишлявал как да очисти града от тази ерес и при удобен случай казал на царя:

- Благочестиви царю! Ако някой вложи в твоята корона обикновен, тъмен и нечист камък редом със скъпоценните, няма ли да лиши от чест цялата корона?

Царят отвърнал:

- Да, така е.

Светият продължил:

- Така е лишен от чест и този град, който, бидейки православен, има още сред жителите си неверни ариани. И подобно на това, както ти би се разгневил, царю, заради безчестието на твоята корона, така и Всемогъщият Бог се гневи заради този град, осквернен с арианската ерес. Затова трябва или да приведеш еретиците към единството на вярата, или да ги изгониш от града.

Като изслушал тези думи, царят наредил веднага да доведат при него всички ариански водачи и им заповядал в присъствието на патриарха да изложат своето изповедание на вярата. А те започнали да говорят слова, изпълнени с нечестие и хули против нашия Господ Иисус Христос. Тогава царят заповядал да ги изгонят от града.

След известно време арианите, които имали помощници и ходатаи сред сановниците в царския дворец, започнали отново в неделните дни да идват в града и се отправяли към своя съборен дом с еретически песнопения, в които хулели Пресветата Троица. Като научил за това, светейшият патриарх Иоан започнал да се опасява някой от обикновените хора да не се присъедини към тези обществени ариански молебени. Затова заповядал на клира си да ходи из града в свещенически одежди с песнопения за слава на Пресвета Троица, създадени против арианските хулни песнопения. За целта били направени сребърни кръстове, които тържествено били носени из града заедно със светите икони и запалени свещи. Така възникнали първите литийни шествия. Тържествените шествия на православните отвличали народа от обществените ариански молебени, устройвани по площадите. При едно такова шествие разгневените ариани нападнали православните. Започнал бой, в който от едната и от другата страна паднали мъртви няколко души, а на царския евнух Врисон, който бил сред православните, разбили главата с камък. Като научил за това, царят много се разгневил на арианите и им забранил да извършват своите обществени молитви и да идват в града. Така еретическото похулване било окончателно прогонено от царския град.

В Константинопол живеел един воевода, варварин по произход на име Гайна. Той се показал храбър във войните, спечелил благоволението на царя, но в същото време споделял еретическите мисли на Арий. Гайна усърдно молел царя да даде на арианите някаква църква в града. Царят не знаел какво да му отговори, защото не искал да го оскърби с отказа си, пък и се страхувал злобният и свиреп Гайна да не повдигне бунт в гръцкото царство. Затова съобщил за молбата му на патриарх Иоан.

Иоан казал на царя:

- Повикай ме, когато Гайна започне да те моли за храм, и аз ще отговарям вместо теб.

И ето че на следващия ден, когато патриархът бил повикан в царските палати, Гайна започнал да моли от царя храм в Константинопол за арианската общност. Той молел за това като справедлива награда за своите трудове във войната и проявената храброст.

Великият Иоан забелязал:

- Ако ти, Гайна, искаш да се молиш в църква, влез, в която искаш, и се моли, за теб са открити всички църкви в града.

Гайна отговорил:

- Но моето изповедание е друго, затова искам с единомишлениците си да имам отделен божествен храм в града и умолявам царя да изпълни молбата ми. Понесъл съм много трудове, като воювах за гръцкото царство, проливах кръвта си и полагах душата си заради царя.

Иоан отговорил:

- Заради тия трудове ти получи въздаяние - почит от царя, слава, сан и дарове. Трябва да размислиш какъв си бил преди и кой си сега, защото преди беше нищ и незнатен, а сега си богат и се прослави, в какъв чин беше, когато живееше отвъд Дунава, и какъв чин имаш сега. Тогава беше един от простите и бедни селяни, облечени във вехти дрехи, имаше за храна само хляб и вода, а сега си уважаван и прославен воевода, облечен в скъпи премени, имаш много злато и сребро, безчислени имения - и всичко това притежаваш, благодарение на царя. Ето каква награда получи ти за своите трудове! Бъди благодарен, продължавай вярно да служиш на гръцкото царство и не проси божествени награди заради светското служение.

Посрамен от тези думи, Гайна замълчал и повече не молел за храм. Царят се удивил на премъдростта на Иоан, който с малко думи преградил устата на дръзкия и изпълнен с необуздана свирепост варварин.

След една година Гайна оставил царя, събрал многобройна войска и тръгнал срещу Константинопол. Царят не желаел да пролива кръв и молел свети Иоан да отиде при него и да го укроти с кротките си думи. Иоан, макар и да помнел, че разгневил Гайна, като му забранил да има арианско сборище в града, бил готов да положи душата си за паството си и отишъл при гордия варварин. Бог помогнал на Своя раб и светият с думите си умирил звероподобния човек, превърнал го от вълк в агне и го помирил с царя.

След това през зимата свети Иоан, въпреки че не бил съвсем здрав, се отправил в Мала Азия по църковни дела. Там много епископи продавали свещени санове, като вземали пари за хиротонията, както например Антоний, Ефеският митрополит. Свети Иоан отлъчил в Мала Азия мнозина виновни за симонията епископи, лишил от длъжност както онези, които ръкополагали за пари, така и посветените от тях, и поставил на тяхно място по-достойни. Като възстановил реда в Мала Азия, свети Иоан се завърнал в Константинопол.

Въпреки че живеел в света в толкова висок сан, блаженият никога не оставял своите първи монашески подвизи, а свободното от църковните дела време прекарвал или в молитва, или в четене на божествените книги, затворен в уединената си килия. Винаги спазвал строг пост и въздържание във всичко, вкусвал само ечемичен хляб и вода, спял малко, и то не на постеля, а прав, не ходел на никакви пиршества и угощения. Целият си ум той посветил на Божественото Писание, като продължавал да се занимава със съставянето на тълкувания на посланията на свети апостол Павел, чиято икона държал в килията си. По това време той изяснявал на народа посланието на апостола на езичниците до колосяни, а по-късно - до филипяни, солуняни и евреи.

Докато съставял тълкуванията на тези послания, у свети Иоан се появило следното недоумение: “Кой знае дали това е угодно на Бога? Дали съм разбрал силата на това свето писание или не?”.

И започнал да се моли на Бога да му извести това. Бог чул молитвата на Своя раб и му дал такова знамение. Една нощ, когато свети Иоан, затворен в килията си, на свещ писал тълкуванието, прислужникът му Прокъл искал да влезе при патриарха по молба на някакъв човек, който се нуждаел от помощ. Но за да разбере с какво е зает патриархът, Прокъл предварително погледнал през ключалката на вратата. Той видял, че свети Иоан седи и пише, а някакъв стар и почтен човек, застанал зад него, се е наклонил към ухото му и нещо тихо му говори. Този човек по всичко приличал на изображението на свети Павел на иконата, окачена на стената на Иоановата килия. Прокъл зачакал, докато човекът си тръгне. Но когато дошло време за утреня, човекът изведнъж станал невидим. Прокъл наблюдавал същото и през следващите две нощи. Накрая той се осмелил да пита самия патриарх:

- Владико, кой беседва с тебе през нощта?

Иоан отговорил:

- При мен нямаше никой.

Тогава Прокъл подробно му разказал как през ключалката видял един стар почтен човек, който шепнел нещо на ухото на патриарха, докато той пишел. Иоан недоумявал, а Прокъл погледнал изображението на апостол Павел на иконата и казал:

- Онзи, когото видях, приличаше на изобразения на тази икона.

Тогава свети Иоан разбрал, че Прокъл видял самия свети апостол Павел и се уверил, че трудът му е угоден на Господа. Той паднал на земята и дълго се молел и благодарял на Бога. Оттогава придобил още по-голямо усърдие и ревност към писането на божествените книги, които оставил на Църквата като скъпоценно съкровище.

Той без всякакво колебание изобличавал несправедливостта, защитавал обидените, убеждавал царя и царицата да не обиждат никого, а да постъпват справедливо. Велможите и хората с висок сан, които разхищавали чуждото имущество, заплашвал с Божия съд. Заради това против него започнали да враждуват много светски властници. Осъждани от съвестта си, те не желаели да оставят пороците си и се гневели против патриарха. Сърцето им окаменяло, тежко им било да слушат словото на светеца и те затаили злоба против него. Ненавистниците се стараели всячески да го очернят, като казвали, че в своите проповеди в църквите патриархът не поучава, а оскърбява, обвинява царя и царицата и всички власти. Освен това го наричали немилосърден - и ето по каква причина.

В царския дворец имало един евнух, на име Евтропий, началник на слугите в царските спални, който съумял да спечели доверието на царя и станал негов любимец. Преследвайки своите врагове, той убедил царя да издаде закон, с който се отменял древният обичай хората, които по някакъв начин са нарушили гражданския закон и са осъдени на смърт, да могат се укриват в църквите, както някога израилтяните се спасявали от смъртно наказание в градовете убежища. Отмяната на този обичай причинила много скръб на свети Иоан Златоуст. Той смятал това за насилие над Църквата, изобличавал Евтропий и го обвинявал в жестокост и потъпкване на църковните постановления. Скоро и самият Евтропий паднал в ямата, която изкопал за другите, и се посякъл с меча, който извадил. Царят много се разгневил против него по повод на някаква важна простъпка и го осъдил на смъртно наказание. Тогава Евтропий избягал в църквата и се скрил в олтара под престола. Блаженият Иоан седнал на амвона, откъдето обикновено поучавал народа, и като строг ревнител отправил изобличително слово против Евтропий. Той казал, че би било редно новия несправедлив закон да изпита върху себе си онзи, който го е измислил и установил. Враговете на Иоан обаче започнали да порицават светеца и да го укоряват в немилосърдие. Така постепенно те разбунили сърцата на много хора и посели в тях гняв против него.

Сред недоволните от светия Божий угодник имало и много живеещи порочно клирици, защото той изобличавал лукавите им дела и някои отлъчвал от Църквата. Те били особено подразнени от постъпката на някой си дякон Серапион. Той благоверно служел при патриарха и живеел благочестиво. Веднъж в присъствието на всички клирици Серапион казал на светеца:

- Владико, не можеш да ги изправиш, ако не ги разгониш с жезъла си.

Мнозина се разгневили на тези негови слова и започнали да говорят лошо за светия патриарх, похулвайки онзи, който бил достоен само за похвала. Недоволството и враждата против свети Иоан се проявявали и сред висшето духовенство. Между недоволните от него епископи бил и Гевалският митрополит Севириан. Отначало той се ползвал с любовта на светия, който, отправяйки се в Мала Азия за уреждане на тамошните църковни дела, поверил на него управлението на своето паство. Докато ръководел Константинополската църква през времето на неговото отсъствие, Севириан се постарал да събуди недоволство против него и с интригите си спечелил благосклонността на царския двор, като се надявал по такъв начин да заеме мястото на Златоуст. Наред с това той превишил властта си и допуснал някои нередности в управлението. Когато се завърнал, свети Иоан веднага разбрал низостта и коварството на Севириан и заради неуредиците искал да го отстрани от столицата. Но за Севириан се застъпила императрица Евдоксия и по нейна молба свети Иоан искрено се помирил с него и му простил. Но в душата си Севириан останал същия, както и преди, и тайно продължавал да храни ненавист към Златоуст. Светият знаел, че е заобиколен от злоба, но не обръщал внимание на това, защото колкото повече го хулели, толкова по-голяма ставала славата му. Той бил прочут и в далечни страни и мнозина идвали да го видят и да послушат поучението му.

При тази слава на Златоуст злобата на всичките му врагове не би била опасна за него, ако сред враговете му не била самата царица Евдоксия. Тя била най-опасният и упорит враг на светия Божий угодник и го ненавиждала от цялата си душа. Словата на Иоан за сребролюбците и похитителите на чуждо имущество, отправени към всички хора, царицата отнасяла към себе си и мислела, че той изобличава и оскърбява само нея, защото била много сребролюбива и обзета от ненаситна алчност към златото, което насилствено отнемала от мнозина. Разгневена на блажения Божий угодник, царицата започнала да мисли как да го свали от патриаршеския престол.

По това време в Константинопол се намирал един знатен мъж на име Теодорих, който имал голямо богатство. Царицата му завиждала и искала да присвои имуществото му, но не намирала повод за обвинения против него, защото бил честен и достоен човек. Като не можела да му причини насилие, царицата постъпила с хитрост. Тя повикала Теодорих и му казала:

- Ти знаеш колко големи загуби търпи постоянно царското имущество, колко много злато се дава на царската войска и колко безчислени са тези, които ежедневно се хранят на трапезата на царските съкровища. Ето защо сега хазната ни е доста обедняла. Дай назаем в царската съкровищница част от твоето имущество, с това ще спечелиш нашето разположение, а след време ще получиш всичко, което ще дадеш сега.

Теодорих разбрал, че царицата иска да се възползва от имуществото му не за попълване на царската хазна, а за да удовлетвори ненаситното си сребролюбие. Затова той се отправил при блажения Иоан, съобщил му за намерението на царицата и със сълзи го умолявал да му окаже съдействие и помощ. Светият веднага изпратил послание до царицата, с което я увещавал с добри и кротки думи да не причинява зло на Тедорих. Макар и да се гневяла против патриарха, този път царицата постъпила според желанието му. Тя се засрамила от премъдрите му слова и обещала да не вреди на Теодорих. Но той се вслушал в златоречивите уста на светеца, който поучавал за милостинята и съветвал не на земята да крие съкровището си, където може да бъде отнето от ръката на завистници, а на небето, където никой няма да завижда и да го отнеме, и решил да даде цялото си богатство на Небесния Цар. Той оставил малка част от имуществото за прехрана на семейството си, а останалото богатство пожертвал за църковната странноприемница - за прехраната на странници, бедни и болни. Като научила за това, царицата много се разгневила и изпратила да предадат на блажения Иоан:

- Свети патриарше! По твоя съвет аз не взех нищо от патриция Теодорих за нуждите на нашето царство, а ти похити имуществото му заради собственото си обогатяване! Не подобаваше ли това имущество да бъде взето от нас, а не от тебе, защото Теодорих се обогати на царска служба? Защо не стана наш подражател? Както ние не взехме нищо от Теодорих, така и ти не трябваше да вземаш от неговото имущество.

На тези думи Иоан отговорил следното:

- Мисля, че за тебе не е тайна, че ако желаех богатство, нищо не би ми попречило да го имам. Защото съм роден от благородни, знатни и богати родители. Но аз доброволно се отказах от него. Ти твърдиш, че съм взел имуществото на Теодорих за собствени облаги. Но знай, че той не ми е дал нищо. Пък и да беше ми давал, нямаше да приема. Своето богатство той даде на Христа, като раздаде милостиня на бедните и сиротите. И постъпи добре, защото от Христа ще получи стократно в бъдещия век. Бих желал и ти да му подражаваш и да пазиш своето имущество на небето, та когато осиромашееш, да те приемат във вечните обители. Дори да замисляш да отнемеш от Христа онова, което му даде Теодорих, какво от това? Защото, както ще видиш сама, ти няма да оскърбиш нас, а Самия Христос.

Като прочела писмото, царицата още по-силно се разгневила и започнала да търси удобен случай да отмъсти на светия.

По това време в Константинопол от Александрия пристигнала една вдовица на име Калитропа по следната работа. Когато областен началник в Александрия бил Павликий, който имал сан август , завистници му донесли, че Калитропа уж има много злато. Павликий бил много златолюбив. Като обвинил несправедливо Калитропа, той заповядал да затворят вдовицата и я изнудвал да му изпрати петстотин златни монети. Тя нямала толкова пари и дала в залог на съседите си всичко, което притежавала, с голям труд събрала петстотин жълтици и ги връчила на областния началник. Скоро заради несправедливите си дела Павликий бил лишен от сан и отправен в Константинопол на разпит. Тук дошла и бедната вдовица. Тя отишла при царя, паднала пред него, обляна в сълзи, като се оплакала, че Павликий насила е взел от нея петстотин жълтици. Царят заповядал на константинополския градоначалник да разследва случая. Но градоначалникът бил на страната на Павликий и го оправдал, а вдовицата отпратил с празни ръце. Още по-оскърбена, тя отишла при царицата, разказала за бедата си и я помолила за защита и помощ. Златолюбивата царица се зарадвала, защото се надявала да успее да си присвои много злато. И тя незабавно призовала Павликий, с гняв го изобличила в грабеж на чуждо имущество и оскърбление на бедната вдовица и заповядала да го държат под стража, докато не плати сто литри злато. Като видял, че няма да избегне това, Павликий пратил слуги да донесат от дома му исканото от царицата и предал сто литри. От тези пари тя дала на вдовицата само тридесет и шест златни монети и я отпратила, а останалото взела за себе си. Жената си тръгнала, обляна в сълзи, оскърбена от такова несправедливо решение. Тя чула за защитника на обидените - свети Иоан, явила се при него и подробно му разказала какво причинили Павликий и царицата.

Като успокоил плачещата жена, свети Иоан изпратил да повикат Павликий, поканил го в църквата и му казал:

- Известна ни е несправедливостта, която вършиш, без да се боиш от Бога, като оскърбяваш бедните и с насилие отнемаш чуждо имущество, както си постъпил и с тази бедна вдовица. Повиках те, за да върнеш петстотинте жълтици на жената, която несправедливо обиди. И така, дай ѝ парите, за да може да си върне заложеното имущество и да не погине с децата си в крайна нищета. Тогава и ти ще се освободиш от своя грях и ще умилостивиш Бога, Когото разгневи и Който ще ти отмъсти за оскърблението на сираците, ако не се разкаеш.

Павликий отговорил:

- Владико, тази вдовица ми причини много по-голяма обида, отколкото аз на нея, защото, като се оплака на царицата, ми отне сто литри злато. Какво още иска от мене? Нека иде при царицата и вземе своето от нея.

Светият му отвърнал:

- Дори царицата и да е взела от теб толкова злато, вдовицата още не е получила своето и затова не е виновна в оскърблението, което ти е причинила царицата. Царицата е взела от теб сто литри злато не толкова заради несправедливостта към вдовицата, колкото заради другите грабежи, които си вършил, докато си бил на власт. Не клевети против царицата. Уверявам те, че няма да си идеш оттук, докато не върнеш на вдовицата онова, което си ѝ взел, до последната жълтица. А онези тридесет и шест монети, които ѝ е дала царицата, нека тя да задържи за из път.

Когато царицата научила, че свети Иоан задържал Павликий в църквата, тя пратила заповед на Иоан да го пусне, защото е взела от него достатъчно злато.

Но той отговорил на пратениците:

- Павликий няма да излезе оттук, докато не върне на бедната жена всичко.

Царицата отново му изпратила заповед да пусне Павликий, но светият отговорил:

- Ако царицата желае да го пусна, нека прати на тази вдовица петстотин златни монети. Това няма да причини големи затруднения, защото е взела от Павликий много повече - сто литри злато.

Щом чула това, царицата се преизпълнила с ярост и незабавно изпратила двама стотници с воини, за да изведат насила Павликий от църквата. Но когато воините се приближили към църковните двери, внезапно им се явил ангел Господен, който държал в ръката си меч и им препречил пътя. Като видели страшния ангел, воините се изплашили и побягнали. С трепет се върнали те при царицата и разказали за появата му. А тя се ужасила и повече не посмяла да праща за Павликий. Павликий видял, че царицата не му помогнала, пратил за златото, върнал на вдовицата петстотин златни монети и бил пуснат от църквата. Като получила своето, вдовицата с радост се завърнала в родния си град.

Междувременно царицата не преставала да се гневи против блажения Иоан. Злобата против Божия угодник растяла в сърцето от ден на ден. Веднъж тя пратила при свети Иоан слугите си, като заповядала да му предадат следните думи:

- Престани да ни се противиш и не се бъркай в нашите царски дела, защото ние не се месим в църковните, а ти предоставяме да ги решаваш сам. Не ме прави повече притча в хорските уста, като говориш за мен и ме изобличаваш. Досега те имах като отец и ти отдавах подобаващите почести, но ако не се поправиш и не започнеш да се отнасяш по-добре към мене, няма повече да търпя.

Като чул тези думи, блаженият Иоан много се опечалил, тежко въздъхнал и казал на пратениците:

- Царицата желае да приличам на мъртвец, да не забелязвам несправедливостта, да не чувам гласа на обижданите, плачещите и въздишащите, да не изобличавам съгрешаващите. Но тъй като съм епископ и ми е поверена грижата за човешките души, трябва да гледам на всичко с будно око, да изслушвам молбите на всички, всички да уча, наставлявам и изобличавам. Зная, че ако не изобличавам беззаконията и не наказвам беззаконниците, сам ще бъда подложен на наказание. Затова се боя към мен да не се приложат думите на пророк Осия: “скриха свещеници пътя Господен”. Защото божественият апостол заповядва да се изобличават съгрешаващите пред всички, “та и другите да имат страх”. И същият апостол ни учи: “настоявай навреме и не навреме, изобличавай, запретявай, увещавай”. Изобличавам беззаконието, а не беззаконниците, на никого не съм говорил в лицето за неговото беззаконие, никого не съм опетнил с безчестие и никога не съм споменавал в проповедите името на царицата, за да я изоблича. Но съм поучавал всички да се въздържат от злото и да не обиждат ближните. Ако пък някой, който слуша моите поучения, е осъден от съвестта си за сторените лоши дела, подобава да се гневи не на мен, а на самия себе си, и нека такъв се отклони от злото и да върши добро. Ако царицата смята, че не е сторила зло, нито пък че е обидила някого, защо се гневи против мене, когато поучавам народа да страни от всякоя неправда? Тя би трябвало да се радва, че не е извършила несправедливост, а аз неленостно проповядвам спасението на хората, над които царува. Ако пък е виновна в греховете, които се старая да изкоренявам с поучителни слова от човешките сърца, нека знае, че не аз я изобличавам и укорявам, а извършените от нея дела, които носят на душата голямо безчестие и срам. И така, нека царицата се гневи, ако иска, а аз няма да престана да говоря истината. Защото за мен е по-добре да разгневя хората, отколкото Бога: “Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб”.

Като казал това, светителят ги отпратил. А те се завърнали при царицата и предали всичко, което чули. Тогава тя още по-силно намразила свети Иоан.

Не само царицата враждувала против светеца, но и много други, които живеели нечестиво. Той имал врагове не само в Константинопол, но и в далечни страни. Сред тях били Александрийският партриарх Теофил, който от самото начало възненавидял Иоан и не желаел ръкополагането му за патриарх, Акакий, епископ Берийски, Севириан Гевалски и Антиох Птолемаидски, а в Константинопол - двама презвитери и петима дякони, много царски чиновници и три известни и богати вдовици, които живеели нечестиво - Марса, Кастриция и Евграфия. Тези негови противници се съвещавали помежду си и търсели в какво да го обвинят, за да го оклеветят пред народа. Преди всичко те пратили в Антиохия, за да разучат дали Иоан не е извършил някаква лоша постъпка, дори и в детството си. Но не намерили нищо, с което да обвинят светия Божий угодник. После се обърнали и към Теофил, коварен лъжец и клеветник, но и той не могъл да открие нищо, за да изобличи свети Иоан, сияещ с добродетелите си като слънце. Подучен от сатаната, Теофил ревностно се стараел да свали Иоан от престола, което той постигнал, като се съюзил с царицата и други зли хора. Изгнанието на свети Иоан станало при следните обстоятелства.

В Александрия имало презвитер на име Исидор, който бил ксенодор, тоест хранел странниците - човек свят и премъдър. Той бил вече стар, на осемдесет години. Поставен бил за презвитер от свети Атанасий Велики, патриарх Александрийски. Теофил враждувал с Исидор заради Александрийския презвитер Петър, тъй като възнамерявал без вина да го лиши от сана и да го отлъчи от Църквата, а Исидор го защитавал и доказвал, че е обвинен несправедливо. Затова Теофил се разгневил против Исидор, и като отлъчил Петър от Църквата, започнал да търси улики и против Исидор, за да отлъчи и него.

По това време една вдовица на име Теодотия пожертвала на Исидор хиляда жълтици, за да облече с тях бедните, сираците и вдовиците в Александрия. При това тя го молела да не казва на патриарх Теофил, за да не отнеме парите и да не ги похарчи за предприетите от него строежи. Като получил златото, Исидор постъпил така, както го молела Теодотия, и не споменал нищо на Теофил. Но патриархът от някого разбрал, че Исидор е получил хиляда жълтици и ги е похарчил за нуждите на бедните без негово знание. Златолюбивият Теофил много се разгневил против презвитера и повдигнал срещу него обвинение в противоестествен грях. В подкрепа на обвинението си Теофил намерил лъжесвидетели. Но невинният Исидор бил оправдан. Впрочем, по необузданата си злоба, Теофил все пак го лишил от презвитерски сан и с побои и безчестие го прогонил от клира. Пострадалият невинно Исидор оставил Александрия и се оттеглил в Нитрийската планина, в която живеел на младини. Той се затворил тук в една хижа и се молел на Бога, търпеливо понасяйки своето безчестие.

По това време в египетските манастири живеели четирима братя, хора добродетелни и богобоязливи, които целия си живот прекарвали в пост и монашески трудове. Имената им били Диоскор, Амоний, Евсевий и Евтимий и всички се наричали Дългите, защото били високи на ръст. Заради добродетелния си живот братята били почитани не само от жителите на Александрия, но и от самия Теофил. Един от тях, а именно Диоскор, той против волята му назначил за епископ Хермополски, а двамата му братя Амоний и Евтимий помолил да останат с него в патриаршията и ги принудил да приемат свещенически сан. Докато пребивавали в патриаршията, те видели, че Теофил не живее по Божиите заповеди, обича повече златото, отколкото Бога, и върши големи неправди. Затова не пожелали да останат при патриарха, напуснали го и се завърнали към отшелническия живот. Като разбрал причината за това, Теофил много се обидил и вместо любовта, която имал към тях, започнал да изпитва злоба и да замисля как да им отмъсти. Отначало той пуснал слух, че Дългите заедно с низвергнатия Исидор се придържат към Оригеновата ерес и съблазняват с нея много монаси. После пратил до най-близките епископи заповед незабавно да прогонят най-старите монаси от Нитрийската пустиня, като не дал никакво обяснение за своето разпореждане. Когато епископите постъпили съгласно заповедта на патриарха и ги прогонили от планините и пустините, изгнаниците се събрали и отишли в Александрия при патриарха, като го умолявали да им обясни заради какво са осъдени и прогонени от местата си. Патриархът в безумен гняв се нахвърлил като бесноват върху тях и като покрил с омофора шията на Амоний, започнал да го бие и да възклицава:

- Еретико, прокълни Ориген!

Той биел Амоний и другите и не само не им позволил да кажат нещо в негово присъствие, но с безчестие ги прогонил. Без да получат отговор на въпроса си, те се завърнали в колибите си, като пренебрегнали яростта и беснуването на своя патриарх.

Теофил свикал най-близките епископи и предал на анатема четиримата невинни монаси: Амоний, Евсевий и Евтимий, братята на Диоскор, а също и блажения Исидор, без да разследва изповеданието на вярата им. Но злобата му не се укротила с това. Той сам написал против тях лъжливи обвинения в ерес, вълшебство и много други тежки грехове. После, като подкупил клеветници и лъжесвидетели, им дал тези лъжливи обвинения, като им заповядал да дойдат при него, когато поучава народа в църквата в празничен ден, да му подадат обвиненията против монасите и да представят лъжесвидетели. Когато всичко станало точно така, патриархът заповядал лъжливите обвинения да бъдат прочетени на събора, а после ги показал на градоначалника, взел от него около петстотин воини и се отправил с тях към Нитрийската планина с намерението да прогони от Египет Исидор, братята на Диоскор и всичките им ученици като еретици и влъхви. С помощта на войската Теофил отначало свалил от епископския престол Диоскор, а после, като опил войниците с вино, нападнал през нощта Нитрийската планина и започнал да търси преди всичко Исидор, Амоний, Евсевий и Евтимий. Но не ги намерил, защото те се скрили в една дълбока яма. Тогава той заповядал на воините да нападнат и изгорят жилищата им, а оскъдното имущество, дрехите и храната им да ограбят. Пияните войници се насочили към всички други пещери и умъртвили, като задушили в огън и дим, десет хиляди свети постници. Това станало на десети юни и светата Църква чества на този ден паметта им. Останалите монаси се разбягали и се криели където могат. След това Теофил се завърнал в Александрия.

Оцелелите след погрома монаси се събрали и след много пролети сълзи за своите убити отци и братя се разотишли кой където намери. А Диоскор с братята си, блаженият Исидор и много други монаси, просияли в пост и добродетели и почетени от Бога с дар на чудодейство, в дълбока печал отишли в Палестина. Те не скърбели толкова, че са обидени и прогонени, колкото за това, че без вина са отлъчени от Църквата и са обявени за еретици. Но и в Палестина Теофил не ги оставил на мира. Той незабавно пратил да предадат на палестинските епископи следното:

- Не подобава без мое съгласие да приемате отлъчените и избягалите от мене.

Тогава, като не знаели към кого да се обърнат, изгнаниците се отправили в Константинопол при свети Иоан Златоуст, като към надеждно пристанище. Те паднали в нозете му и със сълзи го умолявали за милост и помощ. Като видял петдесет уважавани мъже, изпаднали в такова нещастие, светият ги съжалил и се просълзил. После ги разпитал защо са претърпели такава беда от Теофил, утешил ги и ги успокоил с кротки думи и им предоставил помещение при църквата на света Анастасия. За издръжката им се грижел не само свети Иоан, но и света дякониса Олимпиада, която им доставяла всичко необходимо със свои средства. Тя дала цялото си богатство за това бедните и странниците да имат покой и всичко, потребно за живота. Олимпиада наистина била светица, свети били и онези монаси и паметта на някои от тях впоследствие Църквата почела с празници. Особено се прославил Иеракс, който много години живеел сам в пустинята. Бесовете го изкушавали така:

- Старче! Ти имаш още петдесет години живот: как толкова дълго ще живееш в пустинята?

А той разбрал прелъстяването им и казал:

- Вие ме огорчавате, като ми предсказвате толкова кратък живот. Аз се приготвих да претърпя лишения в тази пустиня до двеста години.

Като чули това, бесовете избягали посрамени. Ето такъв отец, когото не могли да разколебаят бесовете, прогонил Теофил Александрийски! Сред светите черноризци бил и презвитер Исак, просветен в Божественото Писание, ученик на свети Макарий, непорочен от майчина утроба, защото бил донесен в пустинята на петгодишна възраст и израсъл там. Пък и всички, прогонени от Теофил монаси, били свети и преподобни. Блаженият Иоан ги почитал много и не им забранявал да посещават църквата, макар и да не ги допускал до свето причастие, докато сам подробно не разучи причините за отлъчването им от Църквата и не ги помири с Теофил. Той ги възпирал да разкажат за причинената им несправедливост на царя и да не се оплакват от своя патриарх, като им обещавал да ги помири с него. Свети Иоан наистина писал до Теофил да позволи на монасите да живеят в мир в килиите си в Египет и отново да ги приеме в лоното на Христовата Църква.

Междувременно слухът, че той е приел изгонените монаси в общение, стигнал до Теофил. Някои клеветници му говорели, че Константинополският епископ ги е допуснал до причастие, което не било вярно. Теофил се разгневил много и изпратил до патриарха дръзко послание, като го обвинявал в нарушаване на църковните правила. Но и след това светият отговорил на Теофил с миролюбиво послание, като го молел да овладее гнева си и да не забранява на монасите да пребивават там, откъдето са прогонени. Но Теофил още по-грубо му отговорил и го намразил повече, отколкото прогонените монаси. Тогава монасите съставили жалба до царя, където описали всички свои бедствия, които без вина претърпели от Теофил. Те я подали на царя, докато той се намирал в църквата.

Съжалявайки за нещастието на толкова честни и добродетелни монаси, царят веднага изпратил до александрийския областен началник предписание да отправи Теофил, дори насила, на съд в Константинопол, за да даде отговор пред патриарх Иоан и Събора на епископите за причините за злобата си и да бъде осъден за делата си. Царят писал и до римския папа Инокентий, като го молел от свое име да изпрати в Константинопол епископи на събора за съд над Теофил. Папата веднага заповядал на епископите си да се приготвят за път и зачакал известие от император Аркадий дали източните отци са се събрали. Но царят не писал повече нищо и затова западните епископи не се явили в Константинопол. Междувременно Теофил подкупил александрийския областен началник и той му позволил да остане в града, докато не се снабди от Индия с всякакви благовонни аромати и сладки ястия, които би могъл да закара в Константинопол с кораб. Същевременно Теофил склонил на своя страна свети Епифаний, епископ Кипърски, и оклеветил пред него свети Иоан, като твърдял, че той е еретик, защото е приел последователите на Ориген и се причастява заедно с тях. Бидейки незлобив, Епифаний не усетил Теофиловото коварство, повярвал на лъжата и ревнувайки за благочестието, прокълнал Оригеновите книги на поместния събор в Кипър, а после изпратил послание до Иоан, в което го увещавал да постъпи по същия начин. Но светият не побързал да стори това и продължавал да изучава Божественото Писание и насочвал грижите си към поучението на народа в църквата и довеждането на грешниците в покаяние.

В това време Теофил, който се готвел за пътуването до Константинопол, помолил свети Епифаний да го придружи:

- Ще свикаме - казал той - събор против оригенистите.

Убеден от тези думи, Епифаний побързал да се отправи в Константинопол и пристигнал там преди Теофил. Но преди да отиде в града, станало следното събитие.

Там живеел един велможа на име Теогност, човек добър и богобоязнен. Той бил наклеветен пред царя, че уж го хулел и злословил против него, а царицата наричал златоненаситна и казвал, че несправедливо присвоява чуждо имущество. Царят се разгневил против Теогност, заповядал да го заточат в Солун и да отнемат цялото му богатство освен едно лозе извън града. Царят позволил на жената и децата на Теогност да го задържат за препитание. По пътя към Солун Теогност се разболял и починал от огорченията си. Жена му в дълбока скръб по съпруга си дошла при свети Иоан и със сълзи му разкрила мъката си. Светият започнал да я утешава с мъдри думи и я посъветвал да възложи грижите си на Бога. При това той позволил всеки ден да взема за себе си и децата си храна от църковната странноприемница, а сам търсел удобен случай да моли царя да върне на вдовицата и децата отнетото без причина имущество. Царицата поради злобата си не само попречила на това, но и причинила големи беди на блажения Иоан.

Веднъж по време на гроздобер Евдоксия минавала покрай лозето на Теогност, което се намирало недалеч от царските лозя. Привлечена от прекрасния му изглед, тя влязла в него, откъснала един грозд и го изяла. По това време съществувало постановлението, че ако царят или царицата влязат в чуждо лозе и вкусят от гроздето, стопанинът му няма повече право върху него и то се причислява към царските имоти, а собственикът се обезщетява с пари или пък получава от царя друго. По това постановление Евдоксия заповядала лозето на Теогност да бъде приписано към царските имоти. Тя постъпила така, ръководена от следните съображения: от една страна, желаела да причини безчестие на бедната вдовица и децата, защото негодувала, че е ходела при Иоан и му е разказала за мъката си. От друга страна, царицата търсела повод да обвини свети Иоан и да го прогони от Църквата. Тя, разбира се, знаела, че ако Иоан научи за станалото, няма да премълчи, а ще се изправи в защита на обидената вдовица, от което ще възникне раздор и замисълът ѝ ще може да се изпълни. Така и станало.

Наистина обидената вдовица отишла при блажения и с ридания му съобщила, че царицата е отнела лозето - нейната последна надежда за прехрана на децата. Светият веднага пратил по архидякон Евтихий писмо до царицата, като я призовавал към милосърдие, напомнял за добродетелния живот на родителите и добродетелите на предишните царе, напомнял за страха Божий, заплашвал я със Страшния Божий съд и умолявал да върне лозето на бедната жена. Царицата не се подчинила на наставлението му и не се вслушала в молбите му, а написала строг отговор, в който се позовавала на древните царски закони, и сякаш уязвена от него, гордо заявявала, че няма повече да търпи такава обида.

- Ти - писала тя, - без да познаваш царските постановления, ме осъди в словата си като извършваща беззакония и ме обиди. Но аз няма да търпя повече твоите обидни думи, няма да търпя и теб, защото не преставаш да ми нанасяш оскърбления.

Като прочел това писмо, свети Иоан отишъл сам в двореца, където отново започнал с кротки слова да увещава царицата, да я моли и да настоява да върне лозето на вдовицата.

Царицата отговорила:

- Вече ти писах какво е постановено от предишните царе за лозята. Нека вдовицата избере друго лозе или получи парите си за своето.

Но светецът казал:

- Тя не иска друго лозе и не търси възнаграждение за отнетото, а моли да ѝ се върне това, което е нейно. Върни ѝ лозето!

Царицата възразила:

- Не се съпротивлявай на древните царски закони, защото това няма да доведе до добро.

- Не оправдавай делата си с древни устави и закони, които са постановени от езически царе! - отвърнал светият Божий угодник. - На теб, благочестивата царица, нищо не пречи да унищожиш несправедливия закон и да установиш справедлив. Върни лозето на обидената жена, за да не те нарека втора Иезавел и да не те предам на проклятие подобно на нечестивата царица на Израил.

Когато изрекъл тези думи, Евдоксия пламнала от гняв и огласила с вопъла си царските палати, разкривайки стаената в сърцето си отрова:

- Аз сама ще отмъстя за себе си и затова не само няма да върна на тая жена лозето, но и друго няма да дам, няма да дам и пари за него, а заради обидата ще те накажа по подобаващ начин.

И тя заповядала да изгонят свети Иоан от царския дворец. Прогонен с безчестие, свети Иоан заповядал на своя архидякон Евтихий под страх от наказание да изпълни следното:

- Кажи на църковните вратари, когато царицата дойде в църквата, да затворят дверите пред нея и да не позволяват нито на нея, нито на придружаващите я да влязат в църквата. Нека кажат, че така им е заповядал Иоан.

Когато настъпил празникът на Въздвижението на Честния Кръст и целият народ се събрал в църквата, дошъл царят с велможите си и царицата със свитата си. Когато вратарите я видели, те затворили църковните двери и съгласно повелението на патриарха не позволили да влезе вътре. Тогава царските слуги завикали:

- Отворете на царицата!

Но вратарите отвърнали:

- Патриархът заповяда да не я пускаме!

Преизпълнена от срам и злоба, царицата казала:

- Вижте какъв позор ми навлича този опърничав човек! Всички безпрепятствено влизат в църквата и само на мен той забранява това. Нима не мога да му отмъстя и да го махна от престола?

Докато викала така, един от свитата извадил меч и замахнал да разбие вратата. Но ръката му внезапно изсъхнала и станала неподвижна. Като видели това, царицата и свитата изпаднали в ужас и се завърнали в двореца. А човекът влязъл в църквата, застанал сред тълпата и викнал високо:

- Свети владико! Помилуй ме и изцели изсъхналата ръка, която вдигнах против светия храм. Аз съгреших, прости ми!

Като разбрал причината за случилото се, светият заповядал да умият ръката в умивалницата на олтара и тя веднага оздравяла. Щом видял това чудо, народът въздал хвала на Бога. Всичко това не останало скрито и от царя. Познавайки злия нрав на царицата, той не придал на случката никакво значение и тъй като уважавал свети Иоан, с любов слушал поученията му. Но царицата с всички сили се стремяла да прогони светеца и скоро успяла да постигне това.

По това време в Константинопол пристигнал свети Епифаний, епископ Кипърски, който носел със себе си съчиненията си против Ориген. Той слязъл от кораба и отишъл в църквата на свети Иоан Предтеча, която се намирала на седем стадия от града, отслужил литургия и извършил посвещение на дякон въпреки каноните, забраняващи на епископ без разрешението на епархалния архиерей да посвещава когото и да било от чуждо паство. После той пристигнал в града и отседнал в един частен дом. Всичко това станало известно на свети Иоан, но той не се разгневил, че епископ Епифаний е извършил посвещение в дяконски сан в неговата епархия, защото го смятал за свят и незлобив мъж. Нещо повече, пратил при него посланици с молба да дойде и да се засели заедно с него в патриаршеския дом, както постъпвали всички епископи. Но той не се съгласил и дори не пожелал да се види с патриарха, а на пратениците отговорил:

- Ако Иоан не изгони от града Диоскор и неговите монаси и не се подпише под отричането на Оригеновите съчинения, няма да имам общение с него.

Свети Иоан чрез пратеници му отговорил:

- Преди отсъждането на събора не бива да се прави нищо произволно.

А враговете на свети Иоан отишли при Епифаний и го молели в църквата на светите апостоли всенародно да прокълне съчиненията на Ориген, да отлъчи от църковно общение всички монаси, прогонени от Египет заедно с Диоскор като последователи на оригенистите и да изобличи Иоан, че ги приема и споделя мненията им. Ревнувайки за благочестието, на следващата сутрин епископ Епифаний се отправил към църквата на светите апостоли, за да прокълне съчиненията на Ориген. Като научил за намерението му, свети Иоан изпратил да му предадат:

- Епифаний! Ти правиш много неща против каноните. Преди всичко отслужи литургия и хиротония в моето паство без съгласието ми. После се отказа да отседнеш при нас, а сега искаш да влезеш в църква от моята епархия и без съборен съд да произнесеш отлъчване. Внимавай да не повдигнеш смут сред народа и сам да не изпаднеш в беда.

Като чул това, епископът се разколебал, напуснал църквата и зачакал пристигането на Теофил. А Господ, Който не допуснал между угодниците Му да има каквато и да е вражда, открил на Епифаний, че свети Иоан е чист като слънцето и е обвинен поради човешка завист. И наистина той слушал от много хора за големите добродетели на Иоан, за непорочната му вяра, за съвършения живот и се изумявал, че мнозина въстават против него и му отправят различни обвинения. Затова Кипърският светител търпеливо зачакал как ще свърши всичко. Като чула, че Епифаний страни от Иоан и не иска да има общение с него, царица Евдоксия предположила, че между тях има вражда. Тя поканила Епифаний при себе си и му казала:

- Отче Епифаний! Знаеш, че цялото гръко-римско царство е в нашите държавни ръце. Ето, аз ще ти предам цялата църковна власт, ако ме послушаш, изцелиш скръбта ми и направиш това, което съм намислила.

Епифаний отвърнал:

- Говори, чедо, а аз според силата си ще се постарая да устроя това, което ще послужи за спасението на душата ти.

Тогава царицата, която сметнала, че ще успее с ласкателства да склони светителя към замисъла си, започнала да му говори за Иоан:

- Иоан стана недостоен да бъде начело на църковното управление, защото въстава против мене и царя и не ни отдава подобаваща почит. Освен това мнозина твърдят, че той е еретик. По тая причина желателно е да се свика събор и да се лиши Иоан от сана, а вместо него да се постави друг, който би могъл добре да управлява Църквата.

Докато говорела това, царицата цяла треперела от гняв против Божия угодник. После добавила:

- Впрочем, няма нужда да се занимават много отци, като се свикват тук на събор. По-добре ти, свети отче, сам го отстрани от Църквата и постави на негово място друг, който Бог ти посочи, а аз ще направя така, че всички да те послушат.

- Чедо - отговорил Епифаний, - изслушай без гняв твоя отец. Ако Иоан е еретик, както вие твърдите, той е недостоен за патриаршеския сан и ние ще направим така, както ти заповядваш. Ако пък желаеш да го прогониш, защото уж те е похулил, аз няма да дам съгласието си затова, защото на царете подобава да не бъдат злопаметни, а добри, кротки и да прощават хулите против тях. Та нали и вие имате над себе си Цар на небесата и търсите прошка от Него за вашите съгрешения. Така постъпвайте и с другите: “бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден”, е казал Спасителят.

- Отче - отговорила царицата, - ако не прогониш Иоан, аз ще отворя идолските храмове и ще направя така, че мнозина да отстъпят от Бога и да започнат да се покланят на идолите, а това ще е по-лошо от първото.

Тя казвала това в озлобление и проливала сълзи. Удивен от безумния гняв, Епифаний отвърнал:

- Аз съм чист от осъждане на този праведник - и напуснал двореца.

По целия град се понесъл слухът, че царицата подстрекава великия Епифаний против Иоан, че той посещава царските палати и се съвещава с нея за свалянето на патриарха. Този слух достигнал и до свети Иоан и той, като пламенен човек, произнесъл пред всички в църквата поучение, в което напомнил примери от Свещеното Писание за жестокостта на различни жени. Мнозина от хората, които чули словото му, помислили, че той говори с притчи за царицата. Враговете му записали думите му на хартия и ги предали на Евдоксия. Като ги прочела, тя решила, че той произнесъл словото си единствено против нея и със сълзи се оплакала на царя, че Иоан я хули в църквата. С ридание му казала:

- Знай, че моята обида е и твоя, и когато хули мен, Иоан в същото време безчести и тебе.

И го умолявала да заповяда да се свика събор и да се осъди патриархът на изгнание. Освен това тя писала на Теофил Александрийски да дойде в Константинопол.

“Аз, писала тя, ще моля царя за тебе и ще затворя устата на всички твои противници, само незабавно ела при нас и събери много епископи, за да прогонят моя враг Иоан”.

Обнадежден от писмото на царицата, Теофил веднага се отправил в Константинопол с кораби, натоварени с индийски благовония, плодове, разноцветни египетски коприни и златни тъкани. Той се надявал с тези съкровища да склони мнозина да му съдействат в злия умисъл против светия.

По това време блаженият Иоан писал на свети Епифаний следното:

“Брате Епифаний! Чух, че си посъветвал да бъда прогонен. Но знай, че няма да видиш повече своя престол”.

Епифаний му отговорил с писмо:

“Страдалецо Иоане! Бъди мъжествен в страданията си и знай, че няма да стигнеш мястото, където ще те прогонят”.

Пророчествата и на двамата се изпълнили. Епископ Епифаний, който останал още известно време в Константинопол, видял, че обвиняват свети Иоан несправедливо, и като не пожелал да бъде съобщник на разбойническия съд над праведника, тайно със свитата си се качил на кораб и се отправил обратно. По пророчеството на свети Иоан той се преставил по пътя, без да достигне своя град. И Иоан по време на второто си изгнание по пророчеството на Епифаний не достигнал мястото на заточението си и се преставил на Господа. Но за това ще разкажем по-късно, а сега ще се върнем към прекъснатото изложение на събитията.

Като се надявал на помощта на царицата и без да се страхува от нищо, Александрийският патриарх Теофил незабавно пристигнал в Константинопол, водейки много епископи, които изкусно склонил към единомислие със себе си. Царят не желаел да приема Теофил, докато не пристигнат римските епископи от папа Инокентий. Той не знаел, че римляните очакват повторно писмо от него с покана да пристигнат на събора. А царицата призовала тайно от царя Теофил и всички пристигнали с него епископи, съобщила им за намерението си и ги молела да се постараят да низвергнат светеца от престола. Те обещали съдействието си, а тя ги дарила с подаръци. После призовала при себе си всички монаси, презвитери и епископи, дошли от Египет, които се оплаквали от Теофил. Те били шестима епископи и двадесет презвитери и дякони, които отстъпили от Теофил и искали съд за него. Царицата ги помолила да не представят на съда обвинения против Теофил и да му простят обидата си. Едни я послушали и като възложили на Господа скръбта си, замлъкнали. Други, сред които били Исидор и Иеракс (Диоскор се преставил малко преди това), се оттеглили в своите пустини, а някои твърдо отказали да приемат предложението на царицата. Онези, които се съгласили да мълчат, тя дарила с богати подаръци, а съпротивляващите се отправила на заточение в Солун. По този начин Теофил се освободил от всички свои противници и можел успешно да започне делото против Иоан.

По това време светият, проповядвайки, както обикновено, в църквата Божието слово, излагал така част от Свещеното Писание, от трета книга Царства:

- Съберете при мен лъжливите пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел, за да им кажа, както каза Илия: още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него, ако ли трапезата Иезавелина е бог - яденото ще избълвате.

Враговете на Иоан съобщили за това на Теофил и епископите му. Те записали тези думи, изтълкували ги превратно и добавили от себе си, че Иоан явно пред всички нарича царицата Иезавел, а тях - лъжливи пророци. Записаното предали на царя и царицата. Тогава, ридаейки, царицата отново почнала да моли от царя съд над него. Царят я съжалил, обърнал против свети Иоан целия гняв, който имал против Теофил, и заповядал на Теофил да свика събор против патриарха. Заедно с единомишлениците си Теофил се зарадвал на гнева на царя. Те намерили двама дякони, които свети Иоан отлъчил от Църквата - единия заради убийство, а другия - заради прелюбодейство, и им обещал да ги посвети за епископи, ако лъжесвидетелстват против него. А те, тъй като мразели светеца и желаели епископски сан, веднага обещали да изпълнят Теофиловата воля. Теофил написал много лъжливи обвинения против свети Иоан и ги предал на дяконите, за да ги представят от свое име на събора.

Определили като място за провеждането на събора Халкидонското предградие, където се намирал царският дворец и голямата църква на светите апостоли Петър и Павел. Епископите се събрали и започнали да заседават заедно с Теофил. А блаженият Иоан, заедно с четиридесет епископи, заседавал в своя патриаршески дом. Той с горест видял, че злобата на враговете му се увенчала с успех и простодушно се удивлявал как се е случило така и как Теофил, който бил призован да бъде съден, така бързо склонил на своя страна царя и всички сановници и от подсъдим се превърнал в съдия. И тогава казал на епископите:

- Братя! Молете Бога за мене и ако обичате Христа, не оставяйте църквите си. За мене вече наближи времето за страдания и след много скърби ще премина при Господа. Виждам, че сатаната, не понасяйки моето учение, свика против мене нечестив събор. Но вие не скърбете за мене и ме поменавайте в молитвите си.

Като чули това, всички се ужасили и заридали. А светият им заповядал да замълчат и ги утешавал. Докато беседвал със своя събор, дошли пратеници от Теофиловия събор и го призовали на съд, за да даде отговор за повдигнатите против него обвинения. Епископите, които били при свети Иоан, отговорили чрез пратениците на Теофил:

- Не викай светителя, като Каин Авеля в полето, но се яви пред нас, за да се оправдаеш. Ние имаме писмени свидетелства за беззаконията ти. И така, ела тук, тъй като ние, събраните с Божията благодат не за разорение на Църквата, а за мир, сме много повече, отколкото е вашият събор.

А свети Иоан от своя страна казал на пратениците:

- Не мога да ида при явните си врагове.

И не отишъл с тях. Призоваван на беззаконния съд втори и трети път, светият казал на пратениците:

- При кого да се явя? При моите врагове или при съдии? Готов съм да застана пред съда на целия свят, но при условие, че заедно с мен ще бъдат съдени и съперниците ми, а съдии да бъдат други. А сега съдии са моите врагове, които не искат да съдят, а да ме осъдят. На такъв съд няма да ида. Нека се съберат епископите на всички църкви и тогава ще застана пред съда.

Като казал така, той пратил вместо себе си трима епископи и двама презвитери, за да говорят вместо него. Съборът на Теофил, като видял Иоановите пратеници, не им позволил да кажат и дума, и ги поругал, а един от тях оковал в железните вериги, които били приготвени за свети Иоан. После участниците на този събор започнали да четат лъжливи обвинения, съставени за изобличаването на невинния и чист по сърце Иоан, и като представили лъжесвидетели, започнали да го съдят.

По това време свети Иоан се намирал в патриаршеската църква с епископите си и се обърнал към тях с такива думи:

- Големи са вълните, свирепо е вълнението, но ние не се боим, защото стоим на скала. Нека се пени и бушува морето, но то не може да съкруши скалата. Нека се надигат вълните, но няма да потопят Иисусовия кораб. Кажете ми, от какво да се боя? От смъртта ли? Но “за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка”. Или от изгнание да се боя? Но “Господня е земята и онова, що я изпълня”. Да се страхувам да не се лиша от имущество? Но ние нищо не сме донесли в света, очевидно е, че нищо не можем и да отнесем. С една дума, от страшното в света не се страхувам, и всичко, което имам, пренебрегвам. Не се боя от бедността, не желая богатство, не треперя пред смъртта, но се моля вие да преуспявате в доброто.

Междувременно Теофил със събора на своите епископи осъдил свети Иоан на низвержение и го лишил от катедрата, без да види лицето му и да чуе гласа му. Така за един ден те завършили докрай злото дело, което отдавна подготвяли, а после изпратили до царя такова послание:

“Тъй като Иоан е обвинен в много престъпления, в които той и сам се призна за виновен, като не пожела да се яви на съда, по тая причина е низвергнат. И не е нужно нищо повече, освен да заповядаш да бъде прогонен от престола.”

Цар Аркадий не пожелал да прочете написаните против свети Иоан обвинения и не пожелал да изслуша отговора на светия угодник. Той без колебание повярвал на думите на неправедния събор и заповядал веднага да се изгони светецът от Църквата. Затова, като на война, той отправил при него един велможа с войска.

Като чули за това, хората пламнали от гняв и безчислено множество се събрали и не отстъпили от църквата цели три дни, като не позволявали да прогонят светеца. При това те високо роптаели против царя, царицата и Теофил, че несправедливо са осъдили Божия угодник. Тогава свети Иоан, като се опасявал против него да не бъде повдигнато и обвинението, че не се подчинява на царя, се скрил от народа и се предал в ръцете на воините, изпратени за него. Те го отвели в морския залив и отплавали с него в Пренет, който се намирал срещу Никомидия.

Като се разчуло за това, сред народа започнало голямо вълнение, по време на което много жители били убити и още повече ранени. Сред недоволните имало и такива, които възнамерявали да убият Теофил с камъни. Като научил за това, той тайно избягал от града и веднага отплавал за Александрия. По същия начин се разбягали и единомишлениците му. Навред се чували виковете на хората, които както в църквите, така и по площадите високо роптаели против несправедливия съд, низвергнал великия светилник на света. Народът обсадил двореца и с вопли и ридания умолявал светият да бъде върнат на патриаршеския престол. По това време през нощта се случило голямо земетресение и всички пребивавали в голям страх. Особено се уплашила царицата, защото нейният дворец се разтресъл по-силно от другите здания и дори се срутила част от него. Като видели това, хората завикали високо:

- Ако не бъде върнат Иоан, ще бъде разрушен целият град.

Царят се уплашил от Божието наказание и народния метеж и побързал да прати евнуха на царицата Врисон за Иоан. Сега вече и царицата умолявала царя да заповяда да бъде върнат Иоан, защото силно се изплашила от земетресението и народния гняв. И ето, един след друг тръгнали пратеници, за да уговорят светеца да се върне в града, така че Тракийското море било препълнено с лодките на пратенците. Отстъпвайки пред настойчивите им молби, свети Иоан се съгласил да се завърне в Константинопол. Като научили за това, всички граждани със запалени свещи излезли да го посрещнат и морето се изпълнило с кораби. Когато наближил града, свети Иоан не пожелал да влезе в него, докато на голям събор не бъде разследвано защо е прогонен. Но народът настойчиво искал пастирът му да не остава извън престола си и с раздразнение роптаел против царя. Отстъпвайки пред настояването на народа, той бил принуден да влезе в града. С почести, псалми и свещени песнопения той бил въведен в църквата. След молитва към Бога, светият Божий угодник седнал на престола си и като преподал мир на хората, казал поучение. Слушайки неговото красноречиво и поучително слово, всички се радвали на завръщането му. И пълчището на Иоановите врагове се разпръснало, а противниците му се разбягали и замлъкнали.

Върнат на престола си, свети Иоан управлявал Христовата Църква в мир, като хранел словесните овци със своето сладко учение. Цялата Църква известно време се радвала и утешавала, като имала такъв пастир и учител. Но не минали и два месеца, когато отново се надигнала утихналата буря против блажения. Това станало така.

Недалеч от църквата на света София по заповед на Евдоксия била поставена висока колона с изображението на царицата. По повод тържественото ѝ откриване около нея започнали всевъзможни игри и празненства, които продължавали няколко дни. Виковете и възгласите на ликуващите стигали и в храма на света София и се смесвали с пението на Божествените песни. Като видял в това явно кощунство и оскърбление на светинята, свети Иоан се опитал чрез градоначалника да спре безчинното ликуване. Но градоначалникът не му оказал никакво съдействие. Тогава, ревнувайки за оскърблението на светинята, Иоан произнесъл в църквата рязко изобличително слово, което започвало с думите:

- Отново беснее Иродиада, отново се вълнува, играе и беззаконно иска от Ирод главата на Иоан Кръстител!

Доносниците и враговете на Иоан побързали злорадо да съобщят за това на царицата, като изтълкували думите му така, сякаш той я сравнявал с Иродиада. Евдоксия отново изпаднала в силна ярост и с плач взела да умолява царя да свика събор против Иоан. И ето че отново до всички епископи били пратени царски грамоти с покана да се съберат в Константинопол и да извършат съд над Иоан. Събрали се всички, които и преди присъствали на беззакония съд против светия Божий угодник. Не присъствал само Теофил, който помнел, че предишният път едва избягнал яростта на народа и вече се страхувал да отиде в Константинопол. Той пратил вместо себе си трима епископи. Заедно с тях отправил и онези определения, които арианите съставили против Атанасий Велики, та въз основа на тях да бъде съден свети Иоан за това, че въпреки низвергването си, отново самоволно е заел престола. И блаженият бил осъден въз основа на неправедните еретически канони, защото не намерили други обвинения против него. Изтъквали само това, че бидейки низвергнат, свети Златоуст е дръзнал да заеме светителския престол преди новия събор. Светият казал на това:

- Не съм бил на съда, не съм спорил със съперниците си и дори не съм видял написаните против мен обвинения, не съм приемал и определенията на съда. Царете ме прогониха, те ме и върнаха. Това постановление, по което ме съдите, е съставено не от православни, а от ариани, с цел да се низвергне Атанасий Велики.

Но и на този отговор на светеца нечестивото събрание не обърнало внимание и низвергнало Божия угодник. Това станало при следните обстоятелства.

Когато настъпил великият празник на Пасха, царят, подучен от епископите, пратил да предадат на свети Иоан:

- Напусни Църквата, защото си осъден на два събора и аз не мога да стъпя в нея, докато ти си там.

В отговор на това свети Иоан чрез пратеници отговорил на царя:

- Получил съм Църквата от Христа, моя Спасител, и не мога да я оставя доброволно, освен ако не бъда прогонен със сила. Градът е твой и всички ще те послушат. Затова, ако искаш да ме разлъчиш от Христовата Църква, прати свои слуги да ме изведат от нея. Тогава няма да отговарям пред Бога, защото не по своя воля ще си ида, а ще бъда прогонен от царската власт.

Като чул това, царят отначало започнал да се колебае как да постъпи, но после, подучен от противниците на свети Иоан, пратил при него сановника Марин, който отговарял за именията на царицата, за да изгони със сила от храма славния учител на Църквата. Впрочем на светителя било разрешено до време да остане в патриаршеския дом и той не излизал от килията си два месеца, докато не се получило царското разпореждане за изпращането му на заточение.

Много скърби и бедствия било съдено да изпита Божият угодник по това време. Злобата на враговете му стигала до това, че те нееднократно посягали дори на живота му, като подкупили едного да убие светия. За да скрие злия си умисъл, подкупеният се престорил на бесноват и със скрит меч започнал да броди около патриаршеския дом, избирайки удобно време за убийството на светеца. Но верният на патриарха народ заподозрял мнимия бесноват в зъл умисъл, хванал го и намерил меча. Отвели злоумишленика на разпит при градоначалника, но като научил за станалото, свети Иоан пратил епископите си и се постарал да го освободи от ръцете на властта. Друг път един роб на презвитер Елпидий бил забелязан развълнуван и забързан да се промъква към патриаршеския дом. Някой от хората, охраняващи светеца, го хванал и го запитал къде бърза така, а той не отвърнал нищо и го ударил с меч. Като видял това, друг охраняващ започнал да вика. Робът на Елпидий ударил с меч и него, а после трети, който му се изпречил на пътя. Започнали викове и вопли, робът се хвърлил да бяга, като размахвал окървавения меч и се опитал да се освободи от гонещия го народ. По пътя си срещнал един човек, който току-що излязъл от обществената баня. Човекът поискал да го спре, но паднал мъртъв, поразен от меча. Когато накрая хванали разярения разбойник, той си признал, че бил подкупен да убие свети Иоан за петдесет жълтици. Оттогава хората започнали още по-зорко да охраняват любимия си пастир, като определили смени и дори за минута не го оставяли без охрана, защото виждали, че враговете търсят удобен случай да убият светеца.

С настъпването на Петдесетница дошло и царското повеление свети Иоан да отиде в изгнание. Един от сановниците го посъветвал да си тръгне тайно, за да не се възмути народът и да не въстане против воините, които трябва да го отведат.

- В противен случай - казвал той - ти ще станеш виновник за кръвопролитието, защото е заповядано да те отведем насила, а народът ще се съпротивлява и ще настане смут.

Като чул това, свети Иоан повикал някои от приближените си епископи и клирици, а също и блажената дякониса Олимпиада, и се простил с тях. Всички горчиво плакали. Плакал и сам той. Когато се разделили, той незабелязано се приближил към малката врата, която водела към морето, така че народът не разбрал за неговото оттегляне. Край морето го чакали воини, които го взели и веднага го качили в малка лодка. Те го откарали във Витиния, а оттам - и по-далече.

След изгнанието на свети Иоан в съборната църква на Константинопол избухнал пожар, който бил явен израз на Божия гняв. При силния вятър пламъкът излязъл от църквата и като мост се прехвърлил високо във въздуха върху палатата, в която се състояли събранията против Иоан, и напълно я изпепелил. И можело да се види чудно явление. Огънят като одушевен се извивал подобно на змия, обхващал отделни домове, а онези, които се намирали около църквата, останали невредими. От това на всички станало ясно, че не случайно, а по Божествения гняв се е разгорял пожарът и че причина за него било прогонването на свети Иоан Златоуст. За три часа, от шестия до десетия час на деня, в пепел били превърнати много прекрасни древни здания, всевъзможни украшения и неизчислими богатства на града. При това в огъня не загинал нито един човек от народа. Като видели това, всички казали, че Бог наказва града с огън заради несправедливото изгнание на Божия угодник. А враговете му твърдели обратното:

- Иоановите едномишленици са подпалили църквата.

Поради това много хора били хванати и подложени от градоначалника, елин по вяра, на всевъзможни мъчения и някои умрели. Но въпреки това не могли да намерят виновник за пожара и още повече се уверили, че той е следствие на Божия гняв.

По пътя към мястото на заточението светецът понесъл много мъчения от воините. На тях им било заповядано всячески да го оскърбяват и притесняват, за да го изнурят по-скоро и да приближат смъртта му. Затова го качвали на неоседлано магаре и бързо подкарвали животното, като за един ден преминавали пътя, който обикновено се изминавал за два или три дни. Не давали на светия покой и отдих, нощували в прости и мръсни странноприемници и в негово присъствие извършвали многочислени скверноти. Не му позволявали никъде да иде в църква и когато той молел за това, го подлагали на ругатни и оскърбления. Освен това го измъчвали с глад и му отнели полагащите се пари за прехрана по пътя.

С такова озлобление бил отведен на заточение свети Иоан Златоуст! А когато минавали покрай градове, в които епископи били враговете му, приятелите на Теофил, те му причинявали всевъзможни обиди. Някои не му позволявали да влезе в града, а други подтиквали воините да се държат колкото се може по-лошо с него. Понякога само светите отци пустинници, научили, че свети Иоан отива на заточение, излизали насреща му и го изпращали с плач. За това самият Иоан Златоуст си спомня в посланието от Кукуз до епископ Кириак:

“Много мъка изпитахме по пътя, но не се съкрушаваме за това. Когато преминавахме Кападокия и Таврокиликия, цял сонм отци, свети мъже и многобройни тълпи монаси и девственици излизаха насреща ни и проливаха обилни сълзи. Като гледаха нашето пътуване към заточението, те ридаеха и казваха един другиму: по-добре слънцето да беше скрило лъчите си, отколкото да замлъкнат устата на Иоан. Това ме хвърли в голямо смущение и печал, защото виждах, че всички плачат заради мен. За всичко друго, което се случи с мене, нямах грижа”.

Така писал сам за себе си свети Иоан.

Когато го докарали в Малка Армения, в град Кукуз, в дома си любезно го приел местният епископ Аделфий, който преди пристигането на свети Иоан имал видение и повеление от Бога да приеме светеца. В Кукуз свети Иоан с учението си обърнал мнозина неверници към Христа. Славата му се разпространила далеч и при него идвали много хора отвсякъде, които искали да го видят и да послушат учителските му слова. Идвали също и мнозина от антиохийските му почитатели и приятели. Мълвата за това стигнала до Константинопол и враговете на свети Иоан се развълнували. Той им се струвал опасен дори в заточението си и затова решили да го изпратят още по-далеч. И ето че в Кукуз стигнало нареждане от царицата да го изпратят в едно пустинно място, наречено Питиунт, което се намирало на брега на Понтийско море, в съседство с грубите варвари. Воините отново повели Иоан и по пътя му извършвали същите издевателства, като се стараели да ускорят смъртта му: те го водели в дъжд и пек без дрехи, забранявали му да влиза в градове и села и както и преди, бързо подкарвали магарето, на което возели светителя. Толкова жесток път преминавал в изгнанието си свети Иоан! По време на пътуването той починал.

Малко преди кончината си, когато по своя обичай блаженият през нощта стоял на молитва, при него се явили светите апостоли Петър и Иоан, които му се явявали и преди, когато се подвизавал в Антиохийския манастир. Светите апостоли му казали:

- Радвай се, добри пастирю на словесните Христови овци, крепки страдалецо. Ние сме пратени при тебе от нашия Владика Иисус Христос, за да ти помогнем и да те утешим в скърбите и трудовете, които понесе заради чистотата на душата си. Защото, подражавайки на Иоан Кръстител, изобличи беззаконните царе. Бъди мъжествен и се укрепявай, за теб е приготвено голямо въздаяние в Царството Небесно. Благовестим ти голяма радост: скоро ще преминеш при твоя Господ Бог и вечно ще пребиваваш в блаженство с нас в Царството Небесно. И така, уповавай, защото ти победи враговете, посрами ненавистниците си и съкруши врага дявол. Евдоксия ще гъмжи от червеи, ще те призовава на помощ, но няма да те намери и ще умре от страшен недъг. Тя ще страда жестоко и нито за минута няма да получи облекчение, защото ще приеме това наказание от Бога.

После му дали някакво ястие и казали:

- Вземи и го изяж, та вече да не търсиш друга храна в този живот. Това ще ти е достатъчно до времето, когато ще предадеш душата си в Божиите ръце.

Свети Иоан взел подаденото му, изял го в тяхно присъствие и се възрадвал. После апостолите го оставили.

С него били двама презвитери и един дякон, които го съпровождали в изгнанието от Константинопол и не отстъпвали от него, водени от своята любов. Те с очите си видели как при свети Иоан дошли апостолите, чули думите им и благословили Бога, Който ги сподобил да пострадат заедно с Божия угодник.

След няколко дни път изгнаниците достигнали до Комана. Наблизо се намирала църквата на свети великомъченик Василиск, епископ Комански, който при нечестивия цар Максимиан пострадал за Христа в Никомидия заедно с антиохийския презвитер Лукиан. Те пренощували в църквата. На другия ден бил празникът Въздвижение на Честния Кръст и в нощта преди него на блажения Иоан се явил светият мъченик Василиск:

- Брате Иоане, бъди мъжествен, защото утре ще бъдем заедно.

Светият мъченик се явил и на презвитера на своята църка и казал:

- Приготви място за брат Иоан, защото той идва при нас.

На сутринта свети Иоан започнал да моли воините да останат в Коман при църквата на свети Василиск до петия час, но те не го послушали и продължили пътя си, като се стараели да се придвижват колкото се може по-бързо. Те плавали по вода, и то бързо като птица. Така за няколко часа се отдалечили на тридесет стадии от града.

Но по Божествения промисъл те отново спрели на брега около църквата на свети Василиск и много се учудили на това. Свети Иоан отново започнал да ги умолява да спрат за малко на това място, за да се помоли в църквата. Като признали действието на Божията сила в това, че против желанието си стигнали до мястото, откъдето тръгнали, воините решили да изпълнят желанието на светия. Тогава той влязъл в църквата, поискал светли църковни ризи, преоблякъл се, а своите дрехи раздал на спътниците му на кораба. В църковните одежди той отслужил литургия и се причастил с Пречистите и Животворящи Тайни на Тялото и Кръвта Христови. После благословил всички присъстващи, отдал им последно целувание и легнал на одъра с думите:

- Слава на Бога за всичко.

И предал духа си в Божиите ръце. Това станало в самия ден на Въздвижение на Честния Кръст Господен. Така светият Божий угодник, който през целия си живот носил своя кръст, като се разпъвал за света и станал причастник в разпятието на Христа, починал в деня, посветен на паметта на Честния Кръст. Той бил положен в същата църква, където умрял, недалеч от гроба на свети мъченик Василиск. Така се сбъднало предсказанието на свети Епифаний Кипърски, който казал на свети Иоан:

- Ти няма да стигнеш мястото на изгнанието си.

Наистина свети Иоан бил воден в Питиунт, а се преставил в Коман, без да достигне мястото на заточението си. Така угаснал църковният светилник, така замлъкнали златните уста, така извършил подвига и свършил пътя си добрият подвижник и страдалец, който шест години заемал патриаршеския престол и три години прекарал в изгнание, воден от място на място.

Когато свети Иоан починал, съпровождащите го двама презвитери и дяконът оплакали смъртта на своя отец, отправили се в Рим при папа Инокентий и подробно му съобщили за всичко, което претърпял свети Иоан поради злобата на враговете си. Те разказали за кончината му, за това как преди края при него идвали светите апостоли Петър и Иоан Богослов, какво му казали и как му се явил светият мъченик Василиск. Като чул всичко това, Инокентий много се учудил и скърбял за великия угодник, пострадал за правдата. За обстоятелствата на изгнанието и смъртта на свети Златоуст папата съобщил на западния император Хонорий, брат на Аркадий, и двамата горчиво съжалявали за случилото се. Те веднага написали до цар Аркадий. Папата писал:

“Кръвта на моя брат Иоан вика към Бога против тебе, царю, подобно на това, както в древността е викала кръвта на праведния Авел против братоубиеца Каин. И тази кръв ще бъде отмъстена, защото в мирно време ти повдигна гонение против Божията църква. Ти прогони истинския Христов пастир, а заедно с него и Христа Бога, а паството му предаде в ръцете на наемници, а не на истински Христови пастири”.

Това и много друго писал папа Инокентий до Аркадий, като заедно с Евдоксия го отлъчил от Божествените Тайни, а с тях и всичките им съобщници, участвали в низвергването на свети Иоан. Теофил той отлъчил не само от сана, но и от Църквата, и го призовал на съборен съд, за да понесе заслужено наказание.

От своя страна Хонорий писал до брат си Аркадий:

“Не зная с какво изкушение си се прелъстил, брате, като си се доверил на жена си и по нейно настояване си извършил това, което не би сторил нито един благочестив християнски цар. Намиращите се тук епископи и преподобни отци роптаят против вас с царицата, че сте низвергнали от престола без съд и въпреки каноните великия Божий архиерей Иоан и като сте го изнурили с жестоки мъки, сте го предали на насилствена смърт”.

В края на посланието си Хонорий призовавал Аркадий да принесе покаяние пред Бога и да отмъсти на виновниците за изгнанието на Иоан. Като получил посланието на брат си и на папата, император Аркадий много скърбял и усетил страх. Той намерил в града онези, които въстанали против свети Иоан и ги предал на различни наказания: едни посякъл с меч, други с безчестие лишил от сана. Някои от епископите, които съдели свети Иоан, и се намирали тогава в Константинопол, царят заповядал с позор да хвърлят в обществената тъмница, сред тях бил и Иерихон, синът на Теофиловия брат. До самия Теофил той написал строго писмо, в което му заповядвал да бъде готов за съд в Солун, за да приеме достойно наказание заради своята злоба. Не избегнала гнева на Аркадий и жена му, царица Евдоксия. Аркадий я отстранил от себе си, затворил я в отделен дворец и забранил на всички, освен на робините ѝ да отиват при нея. Наред с това той отправил в заточение роднините на царицата, които заедно с нея замисляли козните против светеца, на едни от тях той отнел имуществото, а други затворил в тъмници и подложил на мъчения. После писал до папа Инокентий за всичко, което сторил, и смирено и покайно го молел за прошка. Той писал и до брат си Хонорий, като го молел да се застъпи за него пред папата, за да отмени отлъчването му. Скоро Аркадий получил исканото. Като прочел смирената му молба, папата приел покаянието му и писал до блажения Прокъл, тогава епископ Кизически, да снеме отлъчването от царя и да го сподоби със светите тайнства, а блажения Иоан да причисли към лика на светиите.

Когато всичко това станало, Бог, Господ на отмъщенията, Сам отмъстил на враговете на Своя угодник. Той ги подложил на жестоки наказания още на земята, така че всички умрели от жестока смърт. При това всички епископи, клирици, светски сановници и изобщо всички онези, които несправедливо въставали против свети Иоан, се покрили с болезнени язви, които ги довели до смърт. На едни изсъхнали ръцете и нозете, у други изгнило цялото тяло и в плътта им се появили червеи, така че от тях се носела непоносима смрад. Един от неправедните съдии, осъдил блажения на изгнание, паднал от коня си и умрял, като си счупил дясната ръка, подписала несправедливите обвинения против невинния Иоан. Друг онемял и ръката му изсъхнала и така починал. На трети се увеличил езикът, който изригвал хули против светеца, и подпухнал така, че не можел да говори. Тогава той изповядал греха си, като го написал на хартия. И така се проявил видимо страшният Божий гняв, който се стоварил като различни наказания над виновниците за Иоановото изгнание.

Александрийският патриарх Теофил избягнал човешкия съд и наказание поради смъртта на римския папа Инокентий, но не избягнал Божия съд. Той полудял и от този недъг умрял. Нозете на Халкидонския епископ Кирин изгнили, лекарите нееднократно ги режели, но плътта му продъжавала да гние и той умрял, след като нозете му били отрязани до колената. Страшният Божий съд застигнал и злочестивата царица Евдоксия. Уязвена от печал и срам, тя заболяла от силно кръвотечение и плътта гъмжала от червеи, както предрекли апостолите на блажения Иоан. От нея се носело такова зловоние, че присъстващите не могли да понесат смрадта на нейната плът. Много опитни лекари я лекували и кадели с благовонни аромати, но безуспешно. Тогава тя ги попитала:

- Защо не можете да ме излекувате от моя недъг?

А те не се осмелили да обяснят това.

- Ако вие - казвала им царицата - не знаете причината, поради която не мога да оздравея, аз ще ви кажа, че моят недъг е поради Божия гняв, застигнал ме заради злото, което причиних на патриарх Иоан.

Тя върнала лозето, отнето от Теогностовите деца, и на много други хора върнала всичко, което отнела несправедливо. Но не получила изцеление и починала от недъга си. След смъртта за изобличение на нейните беззакония гробът, в който била положена, постоянно се разтърсвал в течение на тридесет и две години и това продължило до пренасянето на честните мощи на свети Иоан Златоуст от Коман в Константинопол.

По този начин Господ наказал враговете на свети Иоан. А самия праведник Той прославил така. Епископ Аделфий, който любезно приел Иоан в дома си в Кукуз, чул за смъртта на светеца, много се натъжил и започнал прилежно със сълзи да умолява Бога да му открие в какъв лик на светиите ще пребивава Иоан. Веднъж, докато се молел за това, видял един светъл и радостен юноша. Той взел Аделфий за ръката и го отвел на едно светло място, където му показал лика на църковните учители. Аделфий се огледал, защото очаквал да види свети Иоан, но не го видял. Юношата показал на Аделфий всеки учител и патриарх Константинополски и после поискал да го отведе оттам. Епископът го последвал опечален, защото не видял блажения Иоан в сонма на светите отци. Но когато напускали онова светло място, един мъж, който стоял в дверите, задържал Аделфий за ръката и го попитал:

- Защо си отиваш оттук в такава скръб? Дори някой да влезе печален тук, отива си весел, а ти правиш обратното - влезе весел, а си отиваш печален.

Епископът отвърнал:

- Скърбя, че не видях сред църковните учители моя възлюбен Иоан.

- За Иоан, проповедника на покаянието, ли говориш? - попитал той.

- Да - отвърнал Аделфий.

Тогава мъжът, който стоял в райските двери, му казал:

- Човек, който пребивава в тяло, не може да го види, защото той предстои пред Божия престол, който е окръжен от херувими и серафими.

Като научил това за свети Иоан, светителят се зарадвал и прославил Бога, Който му открил тази тайна. Така след много вълнения, бури, беди и скърби, които претърпял заради правдата, свети Иоан Златоуст спрял в тихото небесно пристанище, където се радва с ангелите и слави Отца и Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог, на Когото и от нас да бъде слава, чест и поклонение сега и завинаги и во веки веков. Амин.

 

Тропарь святителю Иоанну Златоусту

глас 8

Уст твои́х я́коже све́тлость огня́ возсия́вши благода́ть,/ вселе́нную просвети́:/ не сребролю́бия ми́рови сокро́вища сниска́,/ высоту́ нам смиренному́дрия показа́http://buditeli.info/ Но твои́ми словесы́ наказу́я, о́тче Иоа́нне Златоу́сте,// моли́ Сло́ва Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

(Твоите уста, възсияли благодат като огнена светлина, просветиха вселената; не потърси световните съкровища на сребролюбието, а ни показа висотата на смиреномъдрието. Поучавайки ни с твоите слова, моли Словото, Христос Бог, да се спасят нашите души.)

 

Кондак святителю Иоанну Златоусту

глас 6

От Небе́с прия́л еси́ Боже́ственную благода́ть/ и твои́ми устна́ми вся учи́ши/ покланя́тися в Тро́ице еди́ному Бо́гу,/ Иоа́нне Златоу́сте, всеблаже́нне преподо́бне,/ досто́йно хва́лим тя:// еси́ бо наста́вник, я́ко Боже́ственная явля́я.

(Приел Божествена благодат от небесата, с твоите уста учиш всички да се покланят на Единия Бог в Троица, Иоане Златоусте всеблажени преподобни, и достойно те хвалим: ти си наставник, защото показваш Божественото.)

 

Величание святителю Иоанну Златоусту

Велича́ем тя́, святи́телю о́тче Иоа́нне, и чти́м святу́ю па́мять твою́, ты́ бо мо́лиши за на́с Христа́ Бо́га на́шего.

 

Молитва святителю Иоанну Златоусту

О, святи́телю вели́кий Иоа́нне Златоу́сте! Мно́гая и разли́чная дарова́ния от Го́спода прия́л еси́ и, я́ко раб благи́й и ве́рный, вся да́нныя тебе́ тала́нты до́бре умно́жил еси́: сего́ ра́ди вои́стину вселе́нский учи́тель был еси́, я́ко всяк во́зраст и вся́ко зва́ние от тебе́ поуча́ется. Ты еси́ отроко́м — послуша́ния о́браз, ю́ным — целому́дрия свети́ло, муже́м — трудолю́бия наста́вник, ста́рым — незло́бия учи́тель, и́ноком — воздержа́ния пра́вило, моля́щимся — вождь от Бо́га вдохнове́нный, му́дрости и́щущим — ума́ просвети́тель, вити́ям доброглаго́ливым — сло́ва жива́го исто́чник неисчерпа́емый, благотворя́щим — милосе́рдия звезда́, нача́льствующим — правле́ния му́драго о́браз, пра́вды ревни́телем — дерзнове́ния вдохнови́тель, пра́вды ра́ди гони́мым — терпе́ния наста́вник: всем вся был еси́, да вся́ко не́кия спасе́ши. Над все́ми же си́ми стяжа́л еси́ любо́вь, я́же есть соу́з соверше́нства, и то́ю, я́ко си́лою Боже́ственною, вся дарова́ния во еди́нем лице́ твое́м во еди́но совокупи́л еси́, и ту́южде любо́вь, разделе́нная примиря́ющую, в толкова́нии слове́с апо́стольских всем ве́рным пропове́дал еси́. Мы же гре́шнии, по еди́ному ки́йждо свое́ дарова́ние иму́ще, едине́ния ду́ха в сою́зе ми́ра не и́мамы, быва́ем тщесла́вни, друг дру́га раздража́юще, друг дру́гу зави́дяще: сего́ ра́ди дарова́ния на́ша разделе́нная не в мир и спасе́ние, но во вражду́ и осужде́ние нам явля́ются. Те́мже к тебе́, святи́телю Бо́жий, припа́даем, раздо́ром обурева́еми, и в сокруше́нии се́рдца про́сим: моли́твами твои́ми, отжени́ от серде́ц на́ших вся́ку го́рдость и за́висть, нас разделя́ющия, да во мно́зех у́дех еди́но те́ло церко́вное бу́дет, да по словеси́ твоему́ моли́твенному возлю́бим друг дру́га и единомы́слием испове́мы Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, Тро́ицу Единосу́щную и Неразде́льную, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва вторая святителю Иоанну Златоусту

О, святи́телю вели́кий Иоа́нне Златоу́сте! Мно́гая и разли́чная дарова́ния от Го́спода прия́л еси́ и, я́ко раб благи́й и ве́рный, вся да́нныя тебе́ тала́нты до́бре умно́жил еси́, сего́ ра́ди вои́стину вселе́нский учи́тель был еси́, я́ко всяк во́зраст и вся́ко зва́ние от тебе́ поуча́ется. Мы же, гре́шнии (имена), по еди́ному ки́йждо свое́ дарова́ние иму́ще, едине́ния ду́ха в сою́зе ми́ра не и́мамы, но быва́ем тщесла́вии, друг дру́га раздража́юще, друг дру́гу зави́дяще; сего́ ра́ди дарова́ния на́ша разделе́нная не в мир и спасе́ние, но во вражду́ и осужде́ние нам явля́ются. Те́мже к тебе́, святи́телю Бо́жий, припа́даем, раздо́ром обурева́еми, и в сокруше́нии се́рдца про́сим: моли́твами твои́ми отжени́ от серде́ц на́ших вся́ку зло́бу, недоброжела́тельство, го́рдость и за́висть, нас разделя́ющия, да во мно́зех у́дех еди́но те́ло церко́вное невозбра́нно пребу́дем, да по словеси́ твоему́ моли́твенному возлю́бим друг дру́га и единомы́слием испове́мы Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, Тро́ицу Единосу́щную и Неразде́льную, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

КАНОН НА ВОЗДВИЖЕНИЕ КРЕСТА ГОСПОДНЯ

глас 8

Песнь 1

Ирмос: Крест начертав Моисей впрямо жезлом, Чермное пресече Израилю пешеходящу: тойже обратно, фараоновым колесницам ударив совокупи, вопреки написав непобедимое оружие. Тем Христу поим Богу нашему, яко прославися. 
Припев: Слава, Господи, Кресту Твоему Честному.
Образ древле Моисей пречистыя страсти в себе самом прообрази, священных среде стоя: Крест же вообразив, простертыми победу дланьми воздвиже, державу погубив Амалика всегубителя. Тем Христу поим, Богу нашему, яко прославися. (Дважды).
Слава: Возложи Моисей на столпе врачевство, тлетвориваго избавления и ядовитаго угрызения, и древу образом креста, по земли пресмыкающагося змия привяза, лукавный в сем обличив вред. Тем Христу поим, Богу нашему, яко прославися. 
И ныне: Показа небо Креста победу благочестия держателю и царю богомудру, врагов в немже злосердных низложися свирепство, лесть же превратися, и вера распростреся земным концем Божественная. Тем Христу поим, Богу нашему, яко прославися.

Песнь 3

Ирмос: Жезл во образ тайны приемлется, прозябением бо предразсуждает священника: неплодящей же прежде церкви, ныне процвете древо Креста в державу и утверждение. 
Слава, Господи, Кресту Твоему Честному.
Яко испусти ударяемь воду краесекомый непокоривым людем и жестосердым, богозванныя проявляше Церкве таинство, еяже Крест держава и утверждение. (Дважды).
Слава: Ребром пречистым, копием прободенным, вода с кровию истече, обновляющая завет, и омывательная греха: верных бо Крест похвала и царей держава и утверждение.
И ныне: Ребром пречистым, копием прободенным, вода с кровию истече, обновляющая завет, и омывательная греха: верных бо Крест похвала и царей держава и утверждение.

Господи, помилуй. (Трижды.) Слава, и ныне:
Седален, Глас 4-й
В тебе, треблаженне и жизнодавче Кресте, людие учреждающеся, спразднуют с невещественными лики; чини архиерейстии благоговейно воспевают, множество же монашествующих и постников покланяются, Христа же распеншагося вси славим.

Песнь 4

Ирмос: Услышах, Господи, смотрения Твоего таинство, разумех дела Твоя, и прославих Твое Божество. 
Слава, Господи, Кресту Твоему Честному.
Горькородныя преложи древом Моисей источники в пустыни древле, Крестом ко благочестию языков проявляя преложение. 
Слава, Господи, Кресту Твоему Честному.
Глубине внедривый секущую, издаде Иордан древу, Крестом и крещением сечение лести знаменуя. 
Слава: Священно ополчаются четверочастнии людие, предходяще образом свидетельства скинии, крестообразными чинми прославляеми. 
И ныне: Чудно простираемь, солнечныя лучи испущаше Крест, и поведаша небеса славу Бога нашего.

Песнь 5

Ирмос: О, треблаженное Древо, на немже распяся Христос, Царь и Господь, имже паде древом прельстивый, тобою прельстився, Богу пригвоздившуся плотию, подающему мир душам нашим. 
Слава, Господи, Кресту Твоему Честному.
Тебе, приснопетое Древо, на немже простреся Христос, Едем хранящее обращающееся оружие, Кресте, устыдеся: страшный же Херувим уступи на тебе пригвожденному Христу, подающему мир душам нашим. (Дважды).
Слава: Подземных силы противныя Креста страшатся начертаема знамения на воздусе, по немуже ходят небесных и земнородных роди, колена преклоняюше Христу, подающему мир душам нашим. 
И ныне: Зарями нетленными явлься Божественний Крест омраченным языком, заблужденным в прелести, Божественный свет облистав, усвояет на нем пригвожденному Христу, подающему мир душам нашим.

Песнь 6

Ирмос: Воднаго зверя во утробе, длани Иона крестовидно распростер, спасительную страсть проображашe яве. Тем тридневен исшед, премирное Воскресение прописаше, плотию пригвожденнаго Христа Бога, и тридневным Воскресением мир просвещшаго. 
Слава, Господи, Кресту Твоему Честному.
Старостию преклонився, и недугом отягчен исправися Иаков, руце пременив, действие являя жизноноснаго Креста: ибо ветхость законнаго сеновнаго писания новописа, на сем плотию пригвоздивыйся Бог, и душегубительный недуг лести отгна. (Дважды).
Слава: На юныя возложив длани Божественный Израиль, крестовидно главы являше, яко старейшая слава, законослужители людие. Темже подмневся тако испрельститися, не измени жизноноснаго образа: превзыдут бо людие Христовы Божии, новоутверждении, вопияше, Крестом ограждаеми.
И ныне: На юныя возложив длани божественный Израиль, крестовидно главы являше, яко старейшая слава, законослужители людие: темже подмневся тако испрельститися, не измени жизноноснаго образа: превзыдут бо людие Христовы Божии, новоутверждении, вопияху, Крестом ограждаеми.

Господи, помилуй. (Трижды.) Слава, и ныне:
Кондак, глас 4-й
Вознесыйся на Крест волею, тезоименитому Твоему новому жительству щедроты Твоя даруй, Христе Боже, возвесели нас силою Твоею, победы дая нам на супостаты, пособие имущу Твое, оружие мира, непобедимую победу. 
Икос
Иже до третияго небесе восхищен бысть в рай, и глаголы слышав неизреченныя и Божественныя, ихже не леть языки (человеческими) глаголати, что Галатом пишет, яко рачитилие писаний прочтосте и познасте: мне, глаголет, хвалитися да не будет, токмо во едином Кресте Господни, на немже страдав уби страсти. Того убо и мы известно держим, Крест Господень, хвалу вси, есть бо нам спасительное сие Древо, оружие мира, непобедимая победа.

Песнь 7

Ирмос: Безумное веление мучителя злочестиваго люди поколеба, дышущее прещение и злохуление богомерзкое, обаче три отроки не устраши ярость зверская, ни огнь снедаяй, но противодышущу росоносному духу, со огнем сущу пояху: препетый отцев и нас Боже благословен еси.
Слава, Господи, Кресту Твоему Честному.
От древа вкусив первый в человецех, в тление вселися: отвержением бо жизни безчестнейшим осудився, всему роду телотленен некий, яко вред недуга преподаде. Но обретше земнороднии воззвание крестным Древом, зовем: препетый отцев и нас Боже благословен еси. (Дважды).
Слава: Разруши повеление Божие преслушание, и древо принесе смерть человеком, еже неблаговременно причастно бывшeе: во утверждение же зело честнаго, оттуду жизни древо возбраняемо бе, еже разбойнику злоумершу отверзе, благоразумно зовущу: препетый отцев и нас Боже благословен еси. 
И ныне: Жезла объемлет край Иосифова будущая зря Израиль, царствия державное, яко возъимуществит преславный Крест, проявляя. Сей бо царей победоносная похвала, и свет верою зовущим: препетый отцев и нас Боже, благословен еси.

Песнь 8

Ирмос: Благословите отроцы, Троицы равночисленнии, содетеля Отца Бога, пойте снизшедшее Слово, и огнь в росу претворшее, и превозносите всем жизнь подаваюшаго Духа Всесвятаго, во веки. 
Слава, Господи, Кресту Твоему Честному.
Воздвизаему Древу, окроплену Кровию воплощшагося Слова Бога, пойте небесныя силы, земных воззвание празднующе людие, поклонитеся Христову Кресту, имже миру востание во веки. (Дважды).
Слава: Земнороднии дланьми, строителие благодати Крест, на немже стояше Христос Бог, возносите священнолепно, и копие, Божия Слова Тело прободшее. Да видят языцы вси спасение Божие, славяще Его во веки. 
И ныне: Божественным судом предъизбрании веселитеся христианстии вернии царие хвалитеся победоносным оружием, приемше от Бога Крест Честный: в сем бо колена, браней дерзости ищуще, разсыпаются во веки.

Песнь 9

Ирмос: Таин еси, Богородице, рай, невозделанно возрастивший Христа, Имже крестное живоносное на земли насадися Древо, тем ныне возносиму, покланяющеся Ему, Тя величаем. 
Слава, Господи, Кресту Твоему Честному.
Да возрадуются древа дубравная вся, освятившуся естеству их, от Негоже из начала насадишася, Христу распростершуся на Древе. Тем ныне возносиму покланяющеся Ему, Тя величаем. 
Слава, Господи, Кресту Твоему Честному.
Священный воста рог, и глава всем богомудрым Крест, имже грешных мысленно стираются роги вси. Тем ныне возносиму, покланяющеся Ему, Тя величаем.

Ирмос: Снедию древа роду прибывшая смерть, Крестом упразднися днесь: ибо праматерняя всеродная клятва разрушися, прозябением чистыя Богоматере, Юже вся силы небесныя величают. 
Горести убийственныя, яже от древа не оставив, Господи, Крестом бо сию совершенно истребил еси. Сего ради и древом услади иногда горесть вод Мерры, прообразующее Креста действо, еже вся силы небесныя величают. 
Слава: Непрестанно гружаемыя мраком праотца, Господи, Крестом возвысил еси днесь: яко бо лестию весьма неудержанно естество преднизведеся, всеродне ны паки исправи свет Креста Твоего, Егоже вернии величаем. 
И ныне: Да образ покажеши миру покланяемый Господи, Креста, во всех, яко преславный на небесех изобразил еси, светом безмерным озарен, царю всеоружие непобедимое. Тем Тя вся силы небесныя величают. 
Задостойник, глас 8-й
Таин еси, Богородице, рай, невозделанно возрастивший Христа, Имже Крестное живоносное на земли насадися древо. Тем ныне возносиму покланяющеся ему, Тя величаем.
Величание
Величаем Тя, Живодавче Христе, и чтим Крест Твой святый, имже нас спасл еси от работы вражия

АКАФИСТ НА ВОЗДВИЖЕНИЕ КРЕСТА ГОСПОДНЯ

Кондак 1

Приидите, христоименитии людие, составим похвалу Честному Кресту, на нем же Христос, Царь славы, руце распростер, возведе нас на первое блаженство, из негоже низпадохом прелестию змиевою. Ты же, о, пресвятый Кресте, яко имеяй присущую тебе силу Распятаго Христа, спасай и сохраняй от всяких бед любовно зовущия ти:
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Икос 1

Ангелов лицы, яко Божии служителие, Крест обстояще, вольную страсть Христа Жизнодавца прославляют. Мы же страданьми Того вечныя смерти избавльшеся, подражая горним силам, радостно взываем:
Радуйся, Кресте, яко на тебе Христос Бог наш, волею руце распростер, спасение наше содела; радуйся, яко распростершимся на тебе Христом преступление Адама и Евы, простерших руце ко древу запрещенному, упразднися. Радуйся, яко воздвижену бывшу на тебе, аки преступну, Законодавцу, древняя клятва, яже на нас бывшая, потребися; радуйся, яко содеявшимся на тебе странным таинством род человеческий от тли смертныя свободися. Радуйся, яко Пострадавшим и Умершим на тебе жало смерти сокрушися; радуйся, того ради страдания Бог с человеки примирися.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 2

Видя падших человеков, Господи, Ты вочеловечився, крест и смерть вольно плотию претерпел еси за род наш, да от смерти вечныя избавиши исповедающия Тя, Сына Божия и вопиющия Ти: Аллилуия.

Икос 2

Разум человеч изнемогает в постижении велия тайны Твоего, Христе, воплощения и вольнаго за ны страдания: како Ты, Бог сый безстрастный, страсть крестную, яко человек, претерпел еси и сие орудие смерти Твоея соделал еси источником жизни и спасения всем благочестно в Тя верующим и хвалебно воспевающим:
Радуйся, Кресте, на немже содеяся таинство, от века предопределенное; радуйся, яко на тебе совершися наше искупление, многообразне во образех и сенех предъявленное. Радуйся, яко умерый на тебе Жизнодавец, кровь и воду источи, имиже грехи наша омываются; радуйся, яко каплями святейшей крове Его греховныя струпы душ наших очищаются. Радуйся, Кресте, якоже древо животное, еже есть посреде рая Божия, христианом вожделенный; радуйся, плодами безсмертия умно нас питающий и надеждою жизни вечныя малодушие наше ободряющий.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 3

Крест Твой, аще и древо видимо есть существом, но Божественною одеяно есть силою, и чувственное мира выявляемо умно наше чудотворит спасение, подвизая пети Тебе: Аллилуия.

Икос 3

Имуще пред очима нашима Крест пресвятый, святолепным поклонением той почитаем распеншагося ради на нем Спаса Христа, и лобызающе взываем:
Радуйся, Кресте, прославленный послушанием и страданием Христовым; радуйся, возвеличенный возвышением на тебе Сына Божия, Иже весь мир от падения Адамля воздвиже. Радуйся, яко сбывшагося на тебе ужаснаго таинства земли ужасеся и вострепета, аки бы хотящи поглотити законопреступныя; радуйся, яко заклавшуся на тебе Агнцу Божию завеса храма раздрася и жертва ветхозаветная упразднися. Радуйся, Кресте, яко распадшуся под тобою камню, каменносердечнии роди еврейстии неверием от Бога отпадоша, благодати же священства и царства лишишася; радуйся, яко омрачившуся солнцу в страсти Христовой нощь многобожия прейде и свет веры возсия.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 4

Бурею злобы дышуще и завистию движими, первосвященницы иудейстии скрыша в землю Крест Твой, Христе Боже, да не будет обличением безумие их; но той, яко сокровище драгое, из недр земли возсия, тщанием благочестивыя царицы Елены обретенный и на радость всему миру явленный, с богокрасною песнию: Аллилуия.

Икос 4

Видевше тогда христианстии людие честнаго Креста обретение, прославляху распеншагося на нем Христа Бога, «Господи, помилуй» взывающе. Мы же ныне, подражающе им, прославляем Крест Его святый хваленьми сицевыми:
Радуйся, Кресте, в землю сокровенный и оскверненное грехами наше естество земное освятивый; радуйся, явлением своим из недр земных хулителей воплощения и Божества Христова посрамивый. Радуйся, яко Пострадавый на тебе плотию прия всяку власть на Небеси и на земли, да всех и вся к Богу Отцу приведет; радуйся, яко Умерый на тебе яко человек силою Божества Своего сокруши заклепы ада и изведе оттуда души праведных. Радуйся, Кресте, яко разбойник благоразумный, Христу сраспявыйся, Того исповедавый, тобою, аки лествицею, на Небеса взыде; радуйся, яко и всех отсечением страстей Христу сраспинающихся возводиши в Царствие Небесное.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 5

Господи, при Моисее иногда пророце точию образ Креста Твоего являем побеждаше врази Твоя, ныне же самый Крест Твой имуще, помощи просим: укрепи Церковь Твою и даруй ей победы на враги, да расточатся вси врази Твои, не вопиющии Ти: Аллилуия.

Икос 5

Честнаго Креста, Христе, действо прообразив Моисей, победи Амалика в пустыне Синайстей: егда бо простираше руце, креста образ творя, укрепляхуся людие; ныне же все вещей сбытие в нас исполнися: днесь Крест воздвизается, и демони бегают, днесь тварь вся от тли свободися, яко вся Креста ради возсияши нам дарования. Темже, радующеся, вопием:
Радуйся, Кресте, оружие Христово страшное, егоже демони трепещут; радуйся, яко силою на тебе Распятаго Христа бесовстии полчища далече прогоняются. Радуйся, яко силою действующия в тебе Божественныя благодати победы на сопротивныя христолюбивым людем даруются; радуйся, яко от тебе, яко высокоросленнаго и многоплодовитаго древа Христова на тебе страдания, плоды жизни и спасения нам произрастают.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 6

Проповедником силы и Божества Христова явися иногда животворящее древо Крестное, егда прикосновением своим воскреси мертваго и к жизни возведе его, еже видевше, мнози от иудей и язык познаша велию благочестия тайну: яко спасения ради человеческаго, Бог во плоти явися и страсть крестную претерпе, да спасет вопиющия Ему: Аллилуия.

Икос 6

Якоже древо райское превелие, возвысися на Голгофе честный Крест Христов, отонудуже во всю вселенную распростре мысленныя ветви благодати и Распеншагося на нем: под егоже сению обретают прохладу палимии зноем страстей и хотящии благочестно жити о Христе Иисусе. Темже и мы, благодати Того причастницы, весело взываем:
Радуйся, святый Кресте, древом жизни, Адама ради в Едеме насажденным, проображенный; радуйся, новым Адамом, руце на тебе распростершим, миру явленный. Радуйся, яко под сень благодатнаго защищения твоего вси вернии прибегают; радуйся, яко милосердием Даровавшаго нам тебе кающиися грешницы огня геенскаго избегают. Радуйся, Кресте, утешение наше в скорбех и печалех; радуйся, живительная отрадо и помощь изнемогающим в борьбе с прилогами страстей, мира и диавола.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 7

Хотя явити роду человеческому благости и милосердия Своего неизследимую пучину, Крест Твой, Господи, дал еси нам тверда блюстителя и прогонителя демонов. Темже вси мы, иже в Тя верующии, прославляем величие страсти Твоея, благодарно поюще Тебе: Аллилуия.

Икос 7

Дивны дела явил еси, Господи, Крестом Твоим честным: распеншуся бо Ти на том плотию, вся тварь изменися: солнце лучи своя сокры, основания земли восколебахуся, ад сокрушися державою власти Твоея и изведе юзники, яже от века содержал есть. Сего ради увязаем той сими песненными цветы:
Радуйся, Кресте, яко пострадавшему на Тебе вся тварь сострадаше, яко Творцу своему и Владыце; радуйся, яко силу Того и Божество свидетельствоваху солнце помрачением и земля колебанием. Радуйся, яко Умерый на тебе не удержан бысть в мертвых, но, разрушив державу смерти, в третий день воскресе; радуйся, яко воскресшу Тому проповедь евангельская, от лика апостольскаго наченшаяся, во вся концы земли изыде. Радуйся, Кресте, яко тобою кумирослужение и многобожие языческое упразднися; радуйся, яко тебе ради правая вера во Единаго Бога, в Троице славимаго, по всей земли утвердися.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 8

Странно Бога вочеловечшася и на Кресте распята бывша мысленно видяще, устранимся суетнаго мира, ум на Небеса преложше. Сего ради Бог на землю сниде и на Крест взыде, да тем, аки лествицею, на Небеса возведет вопиющия Ему: Аллилуия.

Икос 8

Днесь Адам со Евою веселится, предлежащий видяще Крест, имже поражен бысть супостат, иже древле в раи вкушением запрещеннаго плода тех прельстивый и пленники себе сотворивый. Темже и мы, срадующеся праотцем нашим о избавлении от пленения нашего душевнаго, благоговейно воспеваем:
Радуйся, Кресте, яко на тебе Пастырь добрый душу Свою положи за овцы Своя и даже до ада сниде, ища заблудших; радуйся, яко Той не презре дело руку Своею, Адама со Евою, но со инеми праведники исхити я из ада, яко из челюстей зверя крепкаго, и в рай всели их. Радуйся, яко на тебе пригвожденному Христу пламенное оружие плещи даде и Херувим, Едем хранящий, отступи от древа жизни; радуйся, яко мы, ныне Крещением возрожденнии, во Христе новые людие, невозбранно причащаемся райския пищи. Радуйся, Кресте, жезле силы Христовы, от Сиона посланный, имже мы пасемся на пажитех евангельских учений; радуйся, яко тобою невредими сохраняемся от волков душегубных, яко львове рыкающих и ищущих, кого поглотити.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 9

Всяких бед и козней вражиих избави ны, Кресте треблаженный, яко приемый благодать и силу от пригвожденнаго на тебе Христа, Емуже яко Богу и Избавителю нашему благодарственно и хвалебно поем: Аллилуия.

Икос 9

Ветийство всякое земнородных не довлеет к прославлению Креста Твоего, Господи, на немже спасение наше соделал еси; темже, недоумевающе восхвалити той по достоянию, взываем сице:
Радуйся, Кресте, яко вознесенный на тебе Спас мира мнози люди в познание Свое призва и до ныне призывает; радуйся, яко возсиявый на тебе, аки на свещнице, Свет истинный вся концы земли светом боговедения озаряет. Радуйся, яко ныне Восток и Запад Пострадавшаго на тебе прославляют; радуйся, яко и тя, яко подножие Христово, вси вернии, возносяще, прославляют. Радуйся, яко от тебе, яко от неизсякаемаго источника, христоименитии людие обилие благ вечных почерпают.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 10

Спастися хотящим нам и под сень защищения твоего прибегающим, буди помощник, пресвятый Кресте, сохраняя ны от всех зол силою на тебе Распятаго Христа, Емуже яко Богу и Избавителю нашему благодарственно и хвалебно поем: Аллилуия.

Икос 10

Стена еси, ограждающая нас от бед и напастей, Кресте всечестный, и столп крепкий противу лица вражия, к немуже невидимии борителие приступити не смеют, боящеся взирати на силу Твою. Сего ради с верою ограждаемся святым твоим знамением и весело воспеваем:
Радуйся, пречестный Кресте Христов, от нападения духов злобы нас защищаяй; радуйся, от различных стрел их невредимы ны сохраняяй. Радуйся, яко от знамения твоего, с верою благочестно творимаго, вся силы ада, яко дым от ветра, исчезают; радуйся, яко тобою вся крепость их, яко воск от лица огня, истаивает. Радуйся, яко святии мученицы, знамением твоим ограждашеся и имя Христово призвавше, всякий, вид мучений мужественно претерпеша; радуйся, яко преподобнии отцы помощию силы Божества, знамению твоему присущия, бесовская страхования и страстей возстания победиша.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 11

Пение всеумиленное приносим Ти, всечестный Кресте, и смиренно молимся распятому на тебе Христу Богу нашему, Иже дарова нам тебе во отраду и утешение в скорбех, да страстию Своею избавит нас от страстей душевредных и научит благоверно воспевати Ему: Аллилуия.

Икос 11

Светом благодати Божией, таинственне ти присущия, просвети наша душевная чувствия, Кресте пресвятый, да тою озаряеми и наставляеми, не поткнемся о камень соблазна, но да возможем путем заповедей Божиих правошествовати во всей жизни нашей, воспевающе ти сице:
Радуйся, непрестающих чудес Христовых вестниче и милосердия Его к роду человеческому проповедниче; радуйся. Кресте, рода человеча обновление и Новаго Завета Христова печать и утверждение. Радуйся, торжество веры христианския и благонадежный якорю упования нашего; радуйся, святых храмов Божиих украшение и домов благочестивых ограждение. Радуйся, полей и вертоградов благословение; радуйся всех стихий освящение.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 12

Благодать Твою всемощную подаждь нам, Господи, да последуем Тебе, Владыце нашему, вземше крест наш, не гвоздьми пригвождающеся тому, но трудами, воздержанием и смирением, да тако причастницы будем страданий Твоих, от нихже истекают потоцы Жизни Вечныя, напаяющия вся правоверныя, благочестно поющия Ти: Аллилуия.

Икос 12

Поюще величие твое, всечестный Кресте, восхваляем тя вси, яко победоносный скипетр Царя Небеснаго, нашего же спасения всерадостное знамение, темже и вопием:
Радуйся, Кресте, православных христиан державо и несокрушимое их ограждение; радуйся, святителей украшение и всех подвижников веры и благочестия сила и подкрепление. Радуйся, Кресте, от колыбели и до гроба на всех путех жизни нас ограждаяй и по смерти на воздушных мытарствах от духов злобы нас защищаяй; радуйся, яко под знамением твоим почивающии, умершии в вере и благочестии, в последний день воскреснут в жизнь вечную. Радуйся, Кресте, явлением своим на Небеси предварити имый славное Второе пришествие Христово; радуйся, яко распеншии Христа и вси невернии узрят тя тогда и горце возрыдают, любящии же Господа, зряще тя, вельми возрадуются.
Радуйся, Честный Кресте, всерадостное знамение нашего искупления.

Кондак 13

О, Пречестный и Животворящий Кресте Господень, всех христиан утешение! Тя ныне предлежаща видяще, возводимся мыслию к распятому на тебе Христу, Емуже и молимся смиренно, да тебе ради помилует нас, грешных, и сподобит в селениих райских воспевати Ему: Аллилуия.

(Этот кондак читается трижды, затем икос 1 и кондак 1)

Молитва

Кресте честный, хранитель души и телу буди ми: образом своим бесы низлагая, враги отгоняя, страсти упраздняя и благоговение даруя ми, и жизнь, и силу, содействием Святаго Духа и честными Пречистыя Богородицы мольбами. Аминь.

 

 ↑