† 27 ноември по църковния календар - Св. преподобни Теодосий Търновски. Св. великомъченик Яков Персиец. Св. преподобни Паладий Еленополски. Св. преподобни Роман. Свети Иаков, епископ Ростовски. Икона на Пресвета Богородица ‘‘Знамение‘‘ Прочетете повече ТУК!

Радко Димитриев (Руско Д. Русков) – генерал от пехотата, дипломат. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 г.

След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. , а по време на Сръбско-българската война през 1885 г. е помощник началник-щаб на западния корпус. Русофил по убеждения, той е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г. ). След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. Включва се във военното управление на страната – изпълнява длъжността началник-щаб на армия (1904–1907 г. ) и началник на трета военноинспекционна област (1907–1912 г. ). По време на Балканската война (1912–1913 г. ) е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война през 1913 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия.

След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война (1914–1918 г. ) си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия.