Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 август...
Голготски кръст

†08 август стар стил - Св. мъченик Трендафил Старозагорски. Св. Мирон Чудотворец, епископ Критски. Св. Емилиан Изповедник, епископ Кизическик († 820). Св. преподобни Григорий Синаит Прочети повече

1877г. започват боевете за връх Шипка Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
24.11.2011 г. / 06:57:02 
Патриотизъм
На 24.11.1859г. е роден Радко Димитриев

Радко Димитриев (Руско Д. Русков) – генерал от пехотата, дипломат. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 г.

След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. , а по време на Сръбско-българската война през 1885 г. е помощник началник-щаб на западния корпус. Русофил по убеждения, той е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г. ). След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. Включва се във военното управление на страната – изпълнява длъжността началник-щаб на армия (1904–1907 г. ) и началник на трета военноинспекционна област (1907–1912 г. ). По време на Балканската война (1912–1913 г. ) е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война през 1913 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия.

След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война (1914–1918 г. ) си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия.

 

 ↑