†10 февруари по църковния календар - Св. свещеномъченик Харалампий, епископ Магнезийски, св. мъченици Порфирий, Ваптос и другите пострадали с тях. Св. мъченици Енната, Валентина и Павла. Св. преподобни Прохор, Печерски чудотворец Прочети повече

1823г. е роден Найден Геров Прочети повече

1867г. е роден генерал-лейтенант Кръстю Златарев Прочети повече

Радко Димитриев (Руско Д. Русков) – генерал от пехотата, дипломат. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 г.

След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. , а по време на Сръбско-българската война през 1885 г. е помощник началник-щаб на западния корпус. Русофил по убеждения, той е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г. ). След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. Включва се във военното управление на страната – изпълнява длъжността началник-щаб на армия (1904–1907 г. ) и началник на трета военноинспекционна област (1907–1912 г. ). По време на Балканската война (1912–1913 г. ) е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война през 1913 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия.

След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война (1914–1918 г. ) си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия.