Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 септември...
Голготски кръст

22.09 по еретическия, †09 септември по православния календар - Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник Прочетете повече ТУК!

Възпоменание на Третия Вселенски събор Прочетете повече ТУК!

1908г. България обявява незвисимостта си Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 09.09.2012 г. / 10:12:01 
Вяра
22.09 по еретическия, †09 септември по православния календар - Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник

Житие на светите и праведни богоотци Иоаким и Анна

image

Светият праведен Иоаким произхождал от Иудиното коляно, от дома на цар Давид. Неговото родословие е следното: синът на Давид Натан родил син Левий, Левий родил Мелхия и Панфир, Панфир родил Варпафир, а Варпафир родил Иоаким - бащата на Божията Майка.

Свети Иоаким живеел в Галилейския град Назарет. Неговата жена се наричала Анна и била от Левиевото коляно, от рода на Аарон. Тя била дъщеря на свещеника Матан, който живял преди царуването на Ирод - сина на Антипатър. Този свещеник Матан имал жена Мария, която била от Иудиното коляно, от град Витлеем. Тя му родила три дъщери: Мария, Совия и Анна. От тях първа се омъжила Мария във Витлеем и родила Саломия; след това се омъжила Совия - също във Витлеем - и родила Елисавета, майката на Св. Йоан Предтеча; а третата, както вече казахме, майката на Пресвета Богородица, била дадена за жена на Иоаким в Галилейската страна, в град Назарет.

Тези съпрузи - Иоаким и Анна, освен че произхождали от знатни родове, също така и постоянно се поучавали в закона Господен и били праведни пред Бога. Притежавайки веществено богатство, те не били лишени и от духовното богатство. Украсени с всички добродетели, те непорочно пазели всички заповеди на Божия закон. На всеки празник благочестивите съпрузи отделяли от имуществото си по две части, от които едната дарявали за нуждите на храма, а другата раздавали на бедните.

С праведния си живот Иоаким и Анна така угодили на Бога, че Той ги сподобил да станат родители на Пресветата Дева - предизбраната Майка на Господа. От самото това става ясно, че техният живот бил свят, богоугоден и чист, понеже родили Дъщеря, по-свята от всички светии и по-честна от херувимите, която угодила на Бога повече от всеки друг. В това време на земята не живеели човеци, така угодни на Бога с непорочния си живот, както - Иоаким и Анна. Макар тогава и да можело да се намерят още мнозина живеещи праведно и угаждащи на Бога, но те двамата надминали всички със своите добродетели и се явили пред Бога като най-достойни да станат родители на Божията Майка. Тази милост не би им се дарувала от Бога, ако те действително не превъзхождали всички със своята праведност и святост.

Но тези свети съпрузи, по Божия воля, дълго време били бездетни, та в самото зачатие и рождение на Пресветата им Дъщеря да се яви и силата на Божията благодат, и честта на Родената, и достойнството на родителите. Защото за безплодната и остаряла жена е невъзможно да роди иначе, освен по силата на Божията благодат: тук действа вече не природата, а Бог, Който побеждава закона на природата и развързва веригите на безплодието. Раждането от безплодни и престарели родители е по-голяма чест и за Родената, защото тогава тя се ражда не от невъздържани родители, а от въздържани и престарели, каквито били Иоаким и Анна, които петдесет години живели в съпружество, без да имат деца. Накрая, чрез такова рождение се открива и достойнството на самите родители, тъй като те след дълго време на безплодие родили радостта на целия свят, уподобявайки се на светия патриарх Авраам и на неговата благочестива съпруга Сарра, които, според Божието обещание, родили Исаак в своята старост.

Праведните Иоаким и Анна дълго скърбели и плачели за това, че нямат деца. Веднъж на един голям празник свети Иоаким принасял в Иерусалимския храм дарове на Господа Бога. Заедно с него и всички израилтяни принасяли своите дарове в жертва на Бога. Исахар, който по това време бил първосвещеник, не пожелал да приеме даровете на Иоаким, понеже той бил бездетен.

- Не трябва - му казал той - да се приемат твоите дарове, защото ти нямаш деца, а следователно - и Божието благословение. Навярно ти имаш някакви тайни грехове.

Така също и един от израилтяните, от Рувимовото коляно, който заедно с останалите принасял своите дарове, започнал да укорява Иоаким:

- Защо искаш преди мен да принесеш жертви на Бога? Нима не знаеш, че си недостоен да принасяш дарове заедно с нас, понеже ти няма да оставиш в Израиля потомство?

Тези укори много натъжили праведния Иоаким и той, обзет от силна скръб, излязъл посрамен и унизен от Божия храм. Празникът за него се превърнал във време на печал и празничната му радост била сменена с мъка. Дълбоко скърбейки, той не се върнал у дома си, а излязъл в пустинята при пастирите, които пасяли стадата му. Там той дълго плакал заради своето безплодие и заради присмеха и укорите, които трябвало да претърпи. Като си спомнил за Авраам, своя праотец, на когото вече в преклонна възраст Бог дарил син, Иоаким започнал горещо да умолява Бога, та Той и него да сподоби с такова благоволение, да чуе неговата молитва, да го помилва и да отнеме от него презрението на хората, като дари в старините му плод на неговото съпружество, както някога - на Авраам.

- Нека - молил се той - да имам възможност да се нарека баща на дете, а не бездетен и отхвърлен от Бога, да търпя укори от човеците!

Молитвата си свети Иоаким придружил с пост и в продължение на четиридесет дни не вкусил хляб.

- Няма да ям - казвал той - и в дома си не ще се върна! Нека сълзите ми да бъдат моята храна, а тая пустиня да ми бъде дом, докато не ме чуе и не отнеме от мене позора Господ Бог Израилев!

А също така и неговата жена, като била в дома им и като чула, че първосвещеникът не поискал да приеме техните дарове заради безплодието им, и че мъжът й в голяма скръб се усамотил в пустинята, плакала с неутешими сълзи.

- Сега - говорела тя - аз съм по-нещастна от всички: отхвърлена съм от Бога, презряна от човеците и изоставена от мъжа си! За кое да плача сега: за вдовството си ли, или за безплодието си; за осиротяването си ли, или за това, че не съм удостоена да се нарека майка?!

Така горчиво плакала тя през всичките тия дни.

Слугинята на Анна, на име Иудит, се стараела да я утеши, но не могла; защото кой би могъл да утеши тази, чиято печал е дълбока като море?

Веднъж света Анна, все така скърбяща, излязла в градината си, седнала под едно лаврово дърво, въздъхнала от дълбините на сърцето си и като издигнала пълните си със сълзи очи към небето, видяла на дървото птиче гнездо, в което имало малки птиченца. Гледката й причинила още по-голяма мъка и тя с плач заговорила:

- Горко на мене бездетната! Трябва да съм най-грешната измежду Израилевите дъщери, та единствена сред останалите жени да съм така унижена. Всички носят на ръцете си плода от своята утроба, всички се утешават със своите деца. И единствена аз съм чужда на тази радост! Горко ми! Даровете на всички се приемат в Божия храм и заради това, че имат деца, им се оказва уважение. И само аз съм отхвърлена от храма на моя Господ! Горко ми! На кой да се уподобя? Нито на птиците небесни, нито на зверовете по земята: защото и те Ти принасят, Господи Боже, своя плод, а само аз единствена съм безплодна.

Дори и със земята не мога да се сравня: защото тя ражда и произраства семена и, принасяйки плодове, благославя Тебе, Небесния Отец. А само аз съм безплодна на земята. Горко ми, Господи, Господи! Аз единствена, грешната, съм лишена от потомство! Ти, Който някога дари Сарра със син Исаак, когато тя беше в дълбока старост; Ти, Който развърза утробата на Анна, майката на Твоя пророк Самуил, погледни сега и към мен и чуй молитвите ми, Господи Всевишни! Ти знаеш присмеха, който понасям, заради безплодието си. Прекрати скръбта на моето сърце и развържи утробата ми! И мене, безплодната, направи плодоносна, та роденото от мен да Ти принесем в дар на Тебе, благославяйки, възпявайки и единодушно прославяйки Твоето милосърдие!

Докато света Анна, плачейки и ридаейки, се молела така, явил и се ангел Господен и й казал:

- Анна, Анна! Твоята молитва е чута, твоите въздишки се издигнаха над облаците, сълзите ти възлязоха пред Бога! Ти ще заченеш и ще родиш преблагословена Дъщеря. Чрез нея ще получат благословение всички земни племена и на целия свят ще се дарува спасение. А тя ще се нарече Мария.

Щом чула ангелските думи, света Анна се поклонила на Бога и казала:

- Жив е Господ Бог! Ако аз родя дете, ще го отдам да служи на Бога. Нека то да Му служи и да прославя светото Божие име ден и нощ и през цялото време на своя живот!

След това, изпълнена с неизказана радост, света Анна бързо се отправила към Йерусалим, за да въздаде там с молитва благодарение на Бога за Неговото милостиво посещение.

В същото това време ангелът се явил и на праведния Иоаким в пустинята и му казал:

- Иоакиме, Иоакиме! Бог чу твоята молитва и благоволи да ти дарува Своята благодат. Твоята жена Анна ще зачене и ще ти роди дъщеря, чието рождение ще донесе радост на целия свят. И ето ти знамение, че ти благовестя истината: иди в Йерусалим в Божия храм и там, при Златните врати, ще намериш съпругата си Анна, на която аз възвестих същото това, каквото и на тебе.

imageСвети Иоаким, удивен от ангелското благовестие, славословейки Бога и благодарейки Му със сърце и уста за Неговото велико милосърдие, с радост бързо се отправил към Иерусалимския храм. Там, както и ангелът му бил известил, той намерил до Златните врати Анна, която се молела на Бога, и й разказал за ангелското благовестие. Също и тя му предала това, което видяла и чула от ангела, който и възвестил, че тя ще роди дъщеря. Тогава праведните Иоаким и Анна прославили Бога, Който им сторил такава велика милост и след като Му се поклонили в светия храм, се върнали в дома си.

И света Анна заченала в деветия ден на месец декември, а на осми септември родила дъщеря - Пречистата и Преблагословената Дева Мария, началото и ходатайката на нашето спасение, за чието рождение се възрадвали цялото небе и земя. Когато тя се родила, свети Иоаким принесъл на Бога богати дарове, жертви и всесъжения. Той получил благословение от първосвещеника, свещениците, левитите и от всички човеци за това, че се сподобил с Божието благословение. После той устроил в своя дом богата трапеза и всички радостно прославили Бога.

Родителите пазели малката Дева Мария като зеницата на окото си, защото знаели, според особеното Божие откровение, че тя ще донесе светлина на целия свят и обновление на човешкото естество. Поради това те я възпитавали с такова старателно внимание, каквото подобавало на тази, на която предстояло да стане Майка на нашия Спасител.

imageТе я обичали не само като своя дъщеря, която толкова дълго очаквали, но я почитали и като своя господарка, като помнели думите, които ангелът казал за нея и като предвиждали духом какво ще се извърши над нея. А тя, изпълнена с Божията благодат, тайнствено обогатявала с нея и своите родители. Подобно на това, както слънцето осиява с лъчите си небесните звезди, отделяйки за тях частици от своята светлина, така и богоизбраната Мария, като слънце, озарявала Иоаким и Анна с лъчите на дадената й благодат, така че и те били изпълнени с Божия Дух и твърдо вярвали в изпълнението на ангелските думи.

Когато Мария станала на три години, родителите и я въвели тържествено в Господния храм, съпровождайки я със запалени светилници, и я посветили на служение Богу, както били обещали. Няколко години след въвеждането й в храма свети Иоаким умрял, бидейки на осемдесетгодишна възраст. Останала вдовица, света Анна оставила Назарет и дошла в Йерусалим, където живеела близо до своята Пресвята Дъщеря, непрестанно молейки се в Божия храм. След като преживяла в Йерусалим две години, тя починала в Господа на 79 години от рождението си.

О, колко благословени сте вие, свети родители, Иоакиме и Анно, заради Преблагословената ваша Дъщеря! Двойно благословени сте вие, заради нейния Син - нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получиха благословение всички земни народи и племена! Справедливо светата Църква ви е нарекла богоотци, защото ние знаем, че от вашата Пресвята Дъщеря се роди Бог. И сега, като предстоите близо до Него на небето, молете се, да бъде отделена и за нас, макар и частица, от вашата нескончаема радост. Амин.

 

Тропарь праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы

глас 2

Пра́ведных Твои́х, Го́споди, па́мять пра́зднующе,/ те́ми мо́лим Тя,// спаси́ ду́ши на́ша.

 

Ин тропарь праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы

глас 1

И́же в зако́нней благода́ти пра́ведни бы́вше,/ Младе́нца богода́ннаго породи́ша нам Иоаки́м и А́нна. / Те́мже днесь све́тло торжеству́ет,/ ве́село пра́зднующи, Боже́ственная Це́рковь, честну́ю ва́шу па́мять,/ сла́вящи Бо́га,// воздви́гшаго рог спасе́ния нам в дому́ Дави́дове.

(Праведните в законна благодат Иоаким и Анна ни родиха богодаден младенец. Затова Божествената Църква днес светло тържествува, весело празнувайки честната ваша памет, славейки Бога, въздигнал рога на нашето спасение в дома Давидов.)

 

Кондак праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы

глас 2

Ра́дуется ны́не А́нна,/ непло́дства разреши́вшися соу́з,/ и пита́ет Пречи́стую,/ созыва́ющи вся воспе́ти/ Дарова́вшаго от чре́ва ея́ челове́ком// еди́ну Ма́терь и Неискусому́жную.

(Сега се радва Анна, освободила се от връзките на неплодието, и храни Пречистата, призовавайки всички да възпеят Дарилия на човеците от нейната утроба едничка безмъжна Майка.)

 

Молитва праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы

О, присносла́внии Христо́вы пра́ведницы, святи́и Богоотцы́ Иоаки́ме и А́нно, предстоя́щии Небе́сному Престо́лу Вели́каго Царя́ и ве́лие дерзнове́ние к Нему́ иму́щии, я́ко от преблагослове́нныя дще́ри ва́шея, Пречи́стыя Богоро́дицы и Присноде́вы Мари́и, воплоти́тися изво́лившему, к вам, я́ко многомо́щным предста́телем и усе́рдным о нас моли́твенникам, прибега́ем мы гре́шнии и недосто́йнии. Моли́те бла́гость Его́, я́ко да отврати́т от нас гнев Свой, по дело́м на́шым пра́ведно на ны дви́жимый, и да безчи́сленныя прегреше́ния на́ша презре́в, обрати́т нас на путь покая́ния и на стезе́ за́поведей Свои́х да утверди́т нас. Та́же моли́твами ва́шими в ми́ре живо́т наш сохрани́те и во всех благи́х благо́е поспеше́ние испроси́те, вся я́же к животу́ и благоче́стию потре́бная нам от Бо́га да́рующе, от вся́ких напа́стей и бед и напра́сныя сме́рти, предста́тельством ва́шим нас избавля́юще, и от всех враг ви́димых и неви́димых защища́юще, я́ко да ти́хое и безмо́лвное житие́ поживе́м во вся́ком благоче́стии и чистоте́, и та́ко в ми́ре вре́менное сие́ житие́ преше́дше, в ве́чный дости́гнем поко́й, иде́же ва́шим святы́м умоле́нием, да сподо́бимся Небе́снаго Ца́рствия Христа́ Бо́га на́шего, ему́же со Отце́м и Пресвяты́м Ду́хом подоба́ет вся́кая сла́ва, честь и поклоне́ние во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Страдание на свети мъченик Севириан

imageПри царуването на злочестивия цар Ликиний, в същото време, когато Агриколай, управителят на Севастия, заловил и затворил в тъмница четиридесетте свети мъченици, в тази област живял един мъж на име Севириан, който произхождал от знатен род.

Свети Севириан бил християнин. Той често посещавал четиридесетте мъченици в тъмницата и ги укрепявал и поощрявал в страдалческия им подвиг за Христовото име. И те така се разпалили от любов към своя Господ, че дори и студеното Севастийско езеро не могло да угаси в тях тази Божествена любов. Докато стоели във водите на езерото, според заповедта на беззакония управител, те единодушно изповядвали пред своя мъчител името на Иисуса Христа и тук завършили живота си с мъченическа смърт.

След страданията на Севастийските мъченици, когато на мястото на Агриколай от същия нечестив цар Ликиний бил назначен Лисий, човек лют и жесток, който подобно на див звяр избивал вярващите и проливал християнска кръв, настанало време и за свети Севириан да тръгне по пътя на същия подвиг и на същата борба, към които призовавал другите със своите думи.

При управителя на областта дошли клеветници и започнали да му говорят:

- Честта на великите наши богове в този град се накърнява от Севириан. Той не само, че сам не ги почита и не им се кланя, но и много други съветва да ги безчестят и унижават. Сам вярвайки в Разпнатия, той и другите учи на тази вяра и вече немалко хора го последваха. Така че, ако не го погубиш, скоро целият град ще последва неговата вяра. И боговете ще се разгневят срещу нашия град и ще го оставят без своята милост, а и царят, като чуе за това, не ще ни пощади.

След като изслушал това, управителят Лисий изпратил своите слуги да хванат свети Севириан и да го доведат при него. А Христовият воин, без да дочака пратениците да дойдат и да го заловят, като ги изпреварил, сам дошъл и се явил пред Лисий. Той мъжествено и дръзновено му казал:

- Не е ли достатъчна за тебе, управителю, твоята погибел, че искаш и нашите души да погубиш и като някакво богатство да ги предадеш във властта на бесовете? Но знай, че ти попадна тук на хора мъжествени, а не малодушни и боязливи, защото за мене, както казва моят божествен учител Павел, “животът е Христос, а смъртта - придобивка”.

След като изслушал тия думи, управителят Лисий незадълго помълчал; а после погледнал към стоящите пред него слуги и като им посочил с ръка светия, с ярост им наредил:

- Вземете го и го бийте със сурови жили! Нека той да се научи с какво смирение трябва да се обръща към управителя!

Докато измъчвали светия, той се радвал за това, че се е сподобил да пострада за Христа и пеел псаломските слова, които му били като утешение в неговите страдания:

“По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди”.

Мъчителят, като видял, че слугите му вече се уморили, а върху лицето на мъченика сияела същата просветленост и мъжество, заповядал да престанат да го бият и след това се обърнал към него и му казал:

- Ето, сега ти по раните си можеш да разбереш, че твоят Христос не ти принася нито радост, нито благополучие в живота.

Мъченикът отговорил:

- Ако твоите душевни очи не бяха помрачени от тъмата на безбожието, тогава аз бих могъл да ти открия колко много блага в Христа ще изходатайстват за мен моите страдания. Но сега, при твоето нечестие, какво бих могъл да постигна? Все едно - да запаля свещ пред слепец или да запея песен пред глух! О, ако ти не беше така сляп и глух, тогава би познал Христовата благодат и тази сила, която ме укрепява!

Тези и още много други думи, които изрекъл светият мъченик, довели управителя до още по-силен гняв. Той заповядал да повесят мъченика на дърво и да го стържат с железни куки. А свети Севириан се молел на Бога сред лютите си страдания така:

- Иисусе Христе! Ти, Който някога, повесен на кръста, съкруши вражеската гордост и дори досега си прославян, заради всичките Твои дивни дела, ела при мен и ми помогни, и съкруши силата на всезлобния мъчител, разкъсаните ми членове изцели и ми дай доблестно да завърша мъченическия подвиг!

Слугите, които измъчвали светия мъченик, се сменяли. Накрая, след дълги изтезания, по заповед на управителя го повели към тъмницата. Докато вървял към тъмницата, светият мъченик се показал като красноречив оратор и като да не чувствал своите страдания , се хвалел с понесените за Христа рани. Вървейки през града, сочел раните си и със светло лице и със сладостни слова говорел така на множеството народ, което го гледало:

- О, хора, погледнете ме и разберете в какво блаженство се намирам днес! Мисля, че вие ме считате сега за най-нещастния и бедстващ човек, тъй като съм се лишил не само от своята временна чест и богатство, но и от самото си здраве. Но сега аз съм по-щастлив от всички вас! Защото раните, които приех за Христовото име, са по-скъпи за мен от всяка земна радост. Кръвта, която пролях и с която се обагрих, е по-драгоценна от царска багреница. Самото страдание за моя Господ е несравнимо по-приятно за мене от всички ваши земни утехи, които вие така обичате. А високият ми сан и богатството ми - какво бяха те, ако не суета и прах, и прелест, примамваща към този свят, които аз отърсвам като кал от нозете си, като възхождам към високото мъченическо достойнство и приемам неоскъдняващо богатство? За мен да се наричам “мъченик” е по-славно от всякакъв царски сан, а лишаването от богатството заради Христа - по-скъпоценно от всички съкровища на земните царе. Та и самото здраве, сила и красота, които имах преди, какво друго са те, ако не - болест, слабост и безобразие? Ако членовете на моето тяло не бяха сега уязвявани заради Христа и не се обагряха с кръв, те не биха били мои членове, но щяха да бъдат единствено вериги и тъмница за моята душа. А сега, когато те страдат за Христа, наистина са мои членове. Сега, когато моята плът бива умъртвявана, тя е здрава и крепка. С мен е моята красота, дори и сега, когато аз нямам човешки вид и представлявам целия като че една рана, защото и Христос беше уязвяван от главата до нозете. “Сега се радвам в страданията си и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът”. А вие, като гледате раните ми, помислете за въздаянието, което ще получа за тях: нито с ум могат да се постигнат, нито с дума да се изкажат тези блага, които безсмъртният Цар и сега дава на страдащите за Него, а и на небето им приготвя за вечно блаженство. Вече самото страдание за Христа е наслаждение, а да се умре за Него е още по-въжделено. О, приятели! Ако тук има някой от нашите, ако някой от верните раби Христови се намира сред този неверен народ, то, като гледа моите страдания, нека да укрепи своето сърце, да бъде мъжествен и неустрашим. Да не ви отвърне от пресладкото име на Иисуса Христа нито една мъка, да не ви уплаши нито посичане с меч, нито изгарянето в пещ, нито яростта на зверовете! Да не ви прелъстят нито ласкателствата на мъчителя, нито неговите обещания за дарове и високи санове! Всичко това потъпчете с нозете си, като смет, за да се възцарите заедно с Христа!

Докато свети Севириан говорел така, зад него вървяло множество народ. Слушайки неговите думи, народът съпроводил светия мъченик до тъмницата. Хвърлен в нея, Христовият воин ликувал, все едно че се намирал в светъл чертог, и целувал мястото, където били затворени четиридесетте свети мъченици, при които той често преди идвал, за да беседва с тях. В тъмницата той престоял пет дена, а после отново бил доведен пред съда.

По време на съда Лисий, подобно на вълк в овча кожа, си дал вид, че състрадава на светия и започнал лукаво да му говори:

- Всички богове виждат, Севириане, как те съжалявам и как много се учудвам, че ти - толкова виден, благообразен и почтен човек доброволно се лишаваш от този радостен свят. Аз бих похвалил твоята твърдост и мъжество, но само ако ги беше насочил срещу враговете. А да се бориш с желязо и огън, със зверове и камъни и по този начин да погубваш себе си, е наистина безумно. И ето, силата ти вече е съкрушена и тялото ти - изтерзано.

С тези думи беззаконният мъчител искал с лукавство да прелъсти истинския Христов раб, но той мъжествено отвърнал:

- Не щади тялото ми, покрито цялото с рани, но още повече увеличи моите страдания. Не само бий и разкъсвай тялото ми, но хвърляй още камъни върху мене, гори ме с огън и прави всичко, което искаш и можеш. Ти никога не ще ме отвърнеш от моя Господ! По-скоро ти ще се умориш да ме измъчваш, отколкото аз - да страдам за името Христово!

Тогава мъчителят оставил лукавството и се предал на обичайната си ярост. Той заповядал да бият свети Севириан с камъни по устата, като при това говорел:

- Не произнасяй името на Христа с езика си и не обременявай ушите на управителите със споменаването на това име!

С устни, вече разбити от ударите, светият мъченик отвърнал на мъчителя:

- Нещастнико, ако ти си направил от своята душа жилище на бесовете, то е разбираемо, че и слухът ти вече не може да понесе името на Христа!

Лисий заповядал отново да повесят мъченика на дърво и да го стържат с железни куки. Жестоко измъчван, Севириан изрекъл:

- Само една рана считам за жестока - тази, която ме отлъчва от Христа. А всички тези рани са за мен по-скоро наслаждение, отколкото страдание, понеже, като ме откъсват от земното, те ме съединяват с Христа!

Управителят отново му казал:

- Севириане, принеси жертва на боговете и ще се освободиш от мъченията.

На това Христовият воин нищо не отговорил. Той само тихо казал:

“Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”.

Лисий, приемайки като оскърбление това, че мъченикът нищо не му отговорил, измислил ново мъчение за него. Снели светеца от дървото и го повели към градските стени и като привързали тежки камъни на шията и на нозете му, а тялото му завързали с въжета, го повесили от високата стена. В това мъчение светият мъченик предал своята праведна душа в ръцете на Подвигоположника Христа, своя Господ. Някои от християните свалили през нощта честното му тяло от стената и го понесли към мястото, където той живеел преди. Когато те, благоговейно носейки го и пеейки псалми, се приближили до селото, където бил домът на свети Севириан, почти всички жители излезли да посрещнат светите мощи: стари и млади - всички еднакво бързали, надпреварвайки се един друг и стараейки се така да получат по-напред благословение от многострадалния Божий угодник. Само жената на един от слугите на свети Севириан останала в дома си, плачейки над тялото на своя мъж. Той току-що бил умрял и лежал още непогребан в дома си. А тя ридаела над него и му говорела, все едно че бил жив:

- Ето, нашият господар се приближава към дома си и всички излязоха да го посрещнат, а само ти не излезе и аз - заради тебе. И така, стани да посрещнеш господаря си!

Само щом тя изрекла това, мъртвият начаса се изправил, като да ставал от сън, и тръгнал към светите мощи. Като паднал пред тях, той с радост започнал да целува тялото на своя господар. А хората, като видели, че мъртвият възкръснал, когато светото тяло било донесено в тяхното село, поразени от това чудо, прославили Господа и с още по-голямо усърдие се покланяли и целували честните мощи.

Относно погребването на тялото на светия мъченик възникнало разногласие между жителите на селото: едни искали да го погребат на едно място, други - на друго. Върху мощите на свети Севириан лежал венец, сплетен от красиви цветя. Изведнъж, неизвестно откъде, се появил орел и грабнал венеца. След като прелетял неголямо разстояние, орелът отново се спуснал на земята. Всички, които видели това, тръгнали към орела и когато се приближили до него, той бавно полетял по-нататък заедно с венеца, а народът също тръгнал след него. Така орелът довел благочестивия народ до най-близката пустиня и тук, след като кацнал върху едно високо, красиво възвишение и положил на него венеца, се скрил от очите на хората. Народът намерил венеца на мъченика и решил, че Господ е благоволил в тази планина да почива светото тяло на Севириан. След това взели мощите на мъченика и с подобаваща чест ги погребали в тази планина. А при гроба на Христовия мъченик се извършвали множество изцеления.

Споменатият слуга, който възкръснал при пренасянето на мощите на свети Севириан, живял още петнадесет години, постоянно пребивавайки при гробницата на господаря си.

А за всичко това - слава на Бога, Единия в Троица: Отец и Син и Дух Свети, сега и всякога и во веки веков! Амин.

 

В памет на блажения Никита, тайния Божий угодник, когото видял дякон Созонт

imageТайният Божий угодник, блаженият Никита, наричан хартуларий, бил роден и възпитан от благородни родители, които живеели в Цариград. Живеейки мирно и тайно служейки Богу, той дотолкова Му угодил, че и църковните врати се отваряли сами, когато той идвал в полунощ да се моли в храма, и светилникът, не от човешки ръце, сам се запалвал. Също така той могъл да покаже на дякон Созонт умрелия свещеник като жив, за което съществува следният разказ:

Един благочестив свещеник и един благоговеен дякон имали голяма любов в Бога един към друг, но след известно време, под влияние на бесовско внушение, сменили любовта си с вражда. Името на дякона било Созонт, а името на свещеника е останало неизвестно. Те останали много време в тази вражда помежду си, докато накрая свещеникът умрял, без да се помирят. Тогава дяконът започнал да се смущава в мисълта си и да изпитва терзания на съвестта за това, че не е прекратил враждата си със свещеника и не е унищожил гнева с прошка. Затова той се отправил да търси мъдър духовен отец, на когото да открие съвестта си. Така той обходил пустинните места, търсейки лекар за болестта на своето сърце. Накрая намерил един велик в добродетелите свят старец и му открил своя грях - гнева и враждата, която имал със свещеника. После го помолил за прошка.

Старецът му казал:

- Всеки, който проси с вяра, ще получи, и на този, “който хлопа, ще се отвори”. Добре правиш, брате, като се грижиш за по-скорошното си освобождаване от този голям грях. Да ти помогне Господ, понеже не е мое дело да те помиря, чедо, с умрелия. Но ти се върни в Цариград, откъдето и дойде. През нощта отиди до великата църква “Света София”, застани до големите врати и когото видиш пръв да се приближава до дверите, на него се поклони, съобщи му за нас и му дай това запечатано писмо. Чрез него ще получиш изправление на твоя грях.

Дяконът, изпълнявайки нареждането на своя духовен отец, тръгнал за града. През нощта стигнал до църковните врати на “Света София” и застанал до тях, в очакване да се появи непознатият. И ето - по едно време той видял към вратите да се приближава някакъв мъж. Това бил блаженият Никита, за когото е този разказ. Дяконът му се поклонил, целунал го, подал му писмото на стареца и му разказал своята скръб. Мъжът изслушал признанието на дякона, размислил и след като прочел писмото на стареца, се облял в сълзи и казал:

- Как да се реша на дело, което превишава моите сили? Но се надявам на молитвите на този, който те е пратил и с помощта на Бога ще пристъпя към това, което ми е заповядано.

След като казал това, той застанал пред дверите и като издигнал ръцете си към небето, започнал шепнешком да се моли. После преклонил колене, навел главата си до земята и започнал тихо да се моли. След известно време той станал и казал:

- Господи, отвори ни вратата на Твоята милост!

Начаса вратите към преддверието на храма сами се отворили и блаженият Никита, като взел със себе си дякона, влязъл в него. Като се приближил до вратите на самата църква, той казал на дякона: “Стой тук, без да се движиш”, а сам той направил поклон на прага на църквата. Вратите се отворили и той влязъл вътре. Щом застанал сред църквата на молитва, запален светилник се спуснал от тавана на църквата над главата му и осветил всичко наоколо. След това блаженият Никита тръгнал към жертвеника; и там дверите сами се отворили пред него. Той преклонил глава и мълчаливо се помолил, а след това излязъл при дякона и отново всички врати се затворили. Като видял това, дяконът се ужасил и не смеел да се приближи към този мъж, понеже го бил обхванал голям страх. Освен това и лицето на мъжа изглеждало на дякона като лице на ангел, прославено от молитвата. И дяконът си помислил: “Да не би това да е ангел?” Но това не останало скрито за мъжа и той казал на дякона:

- Защо се смущаваш с мисли за мене? Вярвай, че и аз съм човек от плът и кръв, роден в честен дом и възпитан в този град. Благодатта Божия, ако пожелае, е действена в немощните. А сега да тръгваме, защото ни чака път!

След това той се отправил към тържището, а дяконът го последвал. Когато двамата стигнали тук до църквата на Пресвета Богородица, църковните двери отново се отворили по молитвата на блажени Никита. След като останал известно време в църквата и се помолил, Божият угодник излязъл и вратите сами се затворили. Виждайки това, дяконът, ужасен, само тихо си казвал: “Господи, помилуй!”. После тръгнали към Влахернската църква. Впоследствие вече дяконът забелязал, че извършеното от тях шествие по църквите ставало толкова бързо, че било подобно на летенето на птиците. Когато се приближили до вратите на Влахернската църква и мъжът със сълзи се помолил, начаса, както и при другите църкви, вратите сами се отворили. Като оставил дякона до вратите и му наредил внимателно да наблюдава какво става вътре, блажени Никита влязъл в църквата, паднал на колене и започнал усърдно да се моли. А дяконът, стоейки до вратите, видял в църквата светлина, която осветявала всичко наоколо. После се явил един световиден дякон, който излязъл от олтара и започнал да кади из цялата църква. След немного време той видял и множество свещеници, облечени в бели одежди, които излезли от олтара и застанали посред църквата. После видял и друго множество свещеници, които били облечени в червени одежди. Всички заедно се събрали в средата на църквата и запели някакви прекрасни и нечувани църковни песнопения, от които дяконът не могъл да запомни нищо, освен “алилуия”.

А мъжът, като станал от молитвата си, казал на дякона:

- Брате, влез в църквата, без да се боиш, и погледни към множеството свещеници, които са от лявата страна. Виж дали няма да разпознаеш сред тях свещеника, с когото си имал вражда?

Дяконът с трепет влязъл и се приближил до Божия човек. После погледнал към левия лик от свещеници, но не намерил търсения свещеник. Ангеловидният мъж наредил на дякона да разгледа и десния лик от свещеници. Дяконът погледнал към тях и там видял свещеника, с когото имал вражда. Той го посочил на Божия човек, а блаженият му казал:

- Иди и кажи на свещеника, когото разпозна: “Никита хартуларий стои пред храма и те вика да отидеш при него”.

Дяконът отишъл, според нареждането, до свещеника, хванал го за дясната ръка и го довел при Божия човек, който в това време вече бил излязъл от храма. Божият угодник кротко погледнал към свещеника и с тих глас му казал:

- Отче, побеседвай с твоя брат и прекратете враждата помежду си.

Веднага, щом казал това, свещеникът и дяконът паднали на колене един срещу друг и след като дълго се приветствали, прекратили враждата помежду си. Като се помирили, свещеникът влязъл в църквата и застанал на мястото си, а Божият човек Никита направил поклон върху църковния праг и църковните врати веднага се затворили. После тръгнал заедно с дякона по обратния път. Като изминали част от пътя, блаженият Никита казал на дякона:

- Брате Созонт, ти спаси своята душа за себе си и за моя полза; а на отеца, който те изпрати, кажи, че чистотата на неговите свети молитви и упование на Бога могат да накарат и мъртвите да станат!

Щом изрекъл това, блаженият изчезнал от очите на дякона. А той, след като се поклонил на това място, на което стояли нозете на дивния мъж, се запътил, изпълнен със страх и радост, към стареца - своя духовен отец, славейки и благодарейки на Бога за това, че го сподобил по такъв дивен и чудесен начин да се примири с умрелия свещеник, по молитвите на тайния раб Божий Никита хартуларий, който така много бил угодил на Бога, живеейки сред хората и светските вълнения.

 

В памет на преподобни Иосиф Волоколамски

imageСвети Иосиф се родил в околностите на града Волок Ламски. Прадядо му бил от литовски произход, а родителите му се наричали Иоан и Марина. Когато станал на седем години, родителите му го дали да се учи и твърде скоро той изучил Божественото Писание. Той обичал често да ходи в Божия храм и отделяйки се от връстниците си, да устремява цялата си мисъл към угаждането на Бога. Като презрял светската суета, преподобният Иосиф се уединил в Боровск, в манастира на преподобния Пафнутий, който го постригал в монашеския чин. Там той всякога прекарвал в пост и молитва и станал изкусен подвижник, като във всичко се подчинявал на своя духовен наставник. След като изминало известно време, той взел при себе си в обителта и своя роден баща, който също приел монашество, и му служел до самата му смърт. Осемнадесет години преподобният Иосиф прекарал в послушание при свети Пафнутий. След смъртта на своя учител и наставник, той бил избран за игумен на обителта, която управлявал около две години. А след това, с неколцина от братята, се оттеглил в гората, която се намирала около Волок Ламски, и там построил манастир, в който издигнал каменна църква в чест на Успението на Божията Майка. Преподобният Иосиф събрал много братя при себе си и устроил много строго общежитие. Сам той се обличал като бедняк, така че никой не би могъл да разпознае в него настоятеля на манастира. Преподобният Иосиф се подвизавал ревностно срещу ереста на “жидовстващите” и написал книга срещу нея. Освен това той написал и устав за своята обител. По време на глада неговият манастир доставял препитание на много бедни. Преподобният се преставил, на седемдесет и пет години от рождението си, на 9 септември в 7024 г. от сътворението на света, по време на управлението на великия княз Василий Иоанович. Положили светото му тяло близо до олтара на съборния храм на неговата обител.

 

Тропарь преподобному Иосифу, игумену Волоцкому

глас 5

Я́ко по́стников удобре́ние и отце́в красоту́,/ ми́лости пода́теля, разсужде́ния свети́льника,/ вси ве́рнии соше́дшеся восхва́лим,/ кро́тости учи́теля, и ересе́й посрами́теля,/ прему́драго Ио́сифа, Росси́йскую звезду́,/ моля́щася Го́споду,// поми́ловатися душа́м на́шим.

 

Кондак преподобному Иосифу, игумену Волоцкому

глас 8

Жития́ треволне́ния и мяте́ж мирски́й,/ и стра́стная взыгра́ния в ничто́же вмени́в,/ пусты́нный граждани́н показа́лся еси́,/ мно́гих быв наста́вник, Ио́сифе преподо́бне,/ мона́хов собра́тель, и моле́бник ве́рен,/ чистоты́ рачи́тель. // Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

 

Молитва преподобному Иосифу Волоцкому

О, преблаже́нне и присносла́вне о́тче наш Ио́сифе! Ве́дуще твое́ ве́лие к Бо́гу дерзнове́ние и к твоему́ тве́рдому заступле́нию прибега́юще, в сокруше́нии се́рдца мо́лим тя: озари́ нас све́том дарова́нныя тебе́ благода́ти и моли́твами твои́ми помози́ нам бу́рное мо́ре жития́ сего́ преити́ безмяте́жно и приста́нища спасе́ния небла́зненно дости́гнути: порабоще́ни бо су́ще су́етными, и грехолюби́ви, и не́мощни е́же от обыше́дших нас зол возни́кнути, к кому́ прибе́гнем, а́ще не к тебе́, яви́вшему неоскудева́емое бога́тство ми́лости в земне́м житии́ твое́м? Ве́руем же, я́ко и по отше́ствии твое́м множа́йшее стяжа́л еси́ дарова́ние милосе́рдовати бе́дствующим. Те́мже у́бо, припа́дающе ны́не к цельбоно́сней ико́не твое́й, умиле́нно про́сим тя, свя́тче Бо́жий: сам искуше́н быв, помози́ и нам, искуша́емым; посто́м и бде́нием попра́вый си́лу де́монскую, и нас от нападе́ний вра́жиих защити́; препита́вый гла́дом погиба́ющих, и нам испроси́ у Го́спода изоби́лие плодо́в земны́х и вся я́же ко спасе́нию потре́бная; посрами́вый ерети́ческая мудрова́ния, Це́рковь Святу́ю от ересе́й и раско́лов, и смуще́ний моли́твами твои́ми огради́: да то́жде му́дрствуем вси, еди́нем се́рдцем сла́вяще Святу́ю, Единосу́щную, Животворя́щую и Неразде́льную Тро́ицу, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, во вся ве́ки. Ами́нь.

 

Молитва вторая преподобному Иосифу Волоцкому

О, вели́кий наста́вниче, ревни́телю и учи́телю Правосла́вныя ве́ры, свя́те прему́дре Ио́сифе! Приими́ моле́ние нас, гре́шных, тебе́ приноси́мое, и те́плым предста́тельством умоли́ в Тро́ице сла́вимаго Бо́га, да ниспосле́т бога́тыя Своя́ ми́лости нам, гре́шным, да утверди́т во Свято́й Свое́й Правосла́вней Це́ркви пра́вую ве́ру и благоче́стие: па́стырем ея́ да пода́ст святу́ю ре́вность о спасе́нии слове́снаго ста́да, я́ко да ве́рующих соблюду́т, неве́рующих же и отпа́дших от и́стинныя ве́ры вразумя́т и обратя́т. Нам же всем испроси́ вся благопотре́бная во вре́меннем сем житии́ и поле́зная к ве́чному спасе́нию на́шему. Помяни́ ста́до твое́, е́же собра́л еси́, не забу́ди посеща́ти чад твои́х и, я́ко чадолюби́вый оте́ц, не пре́зри, ниже́ отри́ни моле́ния на́ша, но воздежи́ ру́це твои́ моли́твеннеи ко Го́споду Бо́гу, да отложи́т пра́ведный гнев Свой, дви́жимый на ны, и изба́вит нас от враг ви́димых и неви́димых, от гла́да, пото́па, меча́, смертоно́сныя я́звы, наше́ствия иноплеме́нных и междоусо́бныя бра́ни. Ей, премилосе́рдый засту́пниче наш, пресла́вный чудотво́рче, всех нас упра́ви в ми́ре и покая́нии сконча́ти живо́т наш и пресели́тися со упова́нием в блаже́нная селе́ния ра́йская, иде́же непреста́нно славосло́вится всепе́тое и́мя Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха. Ами́нь.

 

В памет на преподобни Теофан постник и изповедник

imageРодителите на свети Теофан били езичници, а той се обърнал към Христа още в детството си. Когато бил още съвсем малко дете, той веднъж видял едно момченце, което умирало от студ. Свети Теофан се съжалил над него, свалил дрехата си и облякъл момчето. Когато се върнал у дома си, родителите му го попитали: “Чедо, къде ти е дрехата?” А той отвърнал:

- Аз облякох с нея Христа.

Баща му го попитал:

- Кой е този Христос? Ние почитаме Меркурий и Аполон.

След това детето напуснало своите родители. Ангел Господен го взел и го отвел на планината Диавис, където го връчил на един постник, който от седемдесет и пет години водел монашески живот. Старецът приел детето и започнал да го учи на монашески живот и на свещените книги. Прехрана им доставял ангелът. След пет години старецът се преставил. След смъртта му отрокът останал да живее в пещерата, където постнически се подвизавал в продължение на петдесет и осем години. След това, по нареждането на Божия ангел, той излязъл от пещерата и възседнал лъв, преминал шестдесет поприща, проповядвайки Христовата вяра. Царете Кар, Карин и Нумериан заповядали да го заловят и да го бият: на преподобния били нанесени сто удара по шията, след което той претърпял и още много други мъчения. Когато мъчителите видели колко много чудеса върши и колко много хора се стичат при него и се кръщават, се засрамили от безсилието си и го оставили да си върви. Той се върнал в пещерата си и след като преживял в нея още седемнадесет години в строг пост, се преставил в Господа.

 

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑