15 Неделя след Петдесетница – зa гoрдoстa нa зaкoнникa  Прочети повече ТУК

Предпразненство на Рождество Богородично. Свв. апостоли Евод и Онисифор от Седемдесетте апостоли. Св. мъченик Евпсихий. Св. мъченик Созонт. Св. Иоан, архиепископ Новгородски  Прочетете повече ТУК!

Зачатие на светата Божия Прамайка Анна

Чудотворна икона на света Праведна Анна с малката Богородица. Атон, скит ''Света Анна''

Нашият Господ и Бог, желаейки да създаде за Себе Си жива Църква и свят Дом за Своето пребиваване, изпратил Своя Ангел при праведните Иоаким и Анна. 

От тях Той пожелал да подготви Своя Майка по плът и предвъзвестил на бездетната и неплодна Анна за зачатието и раждането на Девата от нея. Така Светата Дева Мария била зачената и родена по обещание от Бога, макар и чрез плътско съединение. Защото само един Господ и Бог Иисус Христос се родил от Пресветата Дева Мария без мъж и без брак, неизречено и неизказано, от Дух Свети, родил се съвършен Бог и съвършен Човек. Господ, за Своето въплъщение в съвършенство, възприел всичко необходимо за човешкото естество, както изначално сътворил и създал и самото човешко естество. Някои казвали, че Пресветата Дева се родила след седем месеца - и без мъж, но това е неправилно. В действителност, тя се родила след девет месеца и по пътя на човешкото съединение. Празненството в чест на Зачатието се чества в пречестния храм на Пресветата наша Владичица Богородица, намиращ се в Евораний, близо до светата велика Църква.

Тропарь на зачатие Пресвятой Богородицы

глас 4

Днесь безча́дия у́зы разреша́ются,/ Иоаки́ма бо и А́нну услы́шав Бог,/ па́че наде́жды, роди́ти тем я́ве обещава́ет Богоотрокови́цу,/ из Нея́же Сам роди́ся Неопи́санный, Челове́к быв,/ а́нгелом повеле́в вопи́ти Ей:// ра́дуйся, Благода́тная, Госпо́дь с Тобо́ю.

Кондак на зачатие Пресвятой Богородицы

глас 4

Пра́зднует днесь вселе́нная А́ннино зача́тие,/ бы́вшее от Бо́га:// и́бо та породи́ па́че сло́ва Сло́во ро́ждшую.

В памет на светата пророчица Анна, майка на пророк Самуил (1100 г. пр. Xр.)

Светата и блажена Анна пророчица произхождала от град Арматем, намиращ се в планинската страна в частта на Ефремовите синове, и била в съпружество с Елкана, мъж от Левиевото коляно. Понеже тя била неплодна и не раждала деца, мъжът Елкана си взел друга жена - Фенана, която му раждала деца, и той се радвал с нея. Огорчавана от укора на бездетството, не само от своята съперница Фенана, но и от мъжа си, въпреки че я обичал, и от съседите и роднините, Анна силно скърбяла и много се молела на Бога, ревностно изпълнявайки заповедите на Божия закон; всяка сутрин и вечер тя възнасяла светите си молитви Господ да я избави от този укор и да дарува да ражда деца. Елкана всяка година отивал със семейството си в определеното от закона време от своя град в Силом да принесе чрез ръката на първосвещеника Илий жертва на Господа Бога Вседържителя. И ето, веднъж, след жертвоприношението на Бога, Елкана, разделяйки между членовете на семейството си остатъците от жертвата, едната част дал на Фенана и синовете и дъщерите , а другата - на Анна, понеже я обичал повече от Фенана, макар и да нямала деца: от това сърцето на Фенана се изпълнило със завист и досада, а за Анна то било извор на нови, още по-тежки огорчения и оскърбления. Смущавана от завистливите укори, тя плачела и не ядяла, и не намирала радост в утешенията на своя любещ мъж ; лицето се огорчило, и тя не знаела какво да прави. След завършването на жертвената трапеза Анна, след като оставила мъжа си и семейството си, побързала към скинията и паднала на земята, изливайки пред Бога своята сърдечна скръб, и дала следния обет:

- Господи Саваоте! Ако Ти си спомниш за мене и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа в дар за през всички дни на живота му.

Докато Анна се молела така дълго влеме, първосвещеник Илий, седящ при дверите на скинията, обърнал внимание и забелязал, че устните се движат, а гласът не се чува, и казал:

- Докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното и се махни от лицето Господне!

- Не, господарю мой - отговорила Анна, - аз съм жена, която душевно скърби, вино не съм пила; но изливам душата си пред Бога; не смятай рабинята си за негодна жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих досега.

Тогава Илий казал:

- Иди си с мир и Бог Израилев ще изпълни молбата ти.

И наистина, Бог не отхвърлил молбата на Анна, и не само я удостоил да дари рожба, но след това удостоил и родилия се от нея син с пророчески дар.

Приела с несъмнена вяра Божието обещание, Анна с радост се върнала при мъжа си и след известно време заченала и родила Самуил, който впоследствие бил пророк и ръководител на израилския народ. Когато младенецът бил откърмен, Анна в необходимото време го взела със себе си и отишла заедно с мъжа си в Силом. Там тя отново паднала пред Господа Бога, въздавайки Му благодарност. След принасянето на жертвата бащата и майката довели Самуил при Илий и Анна му казала:

- Господарю мой! Аз съм същата онази жена, която стоеше тук при тебе и се молеше на Господа за това дете, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих, и аз го предавам на Господа за през всички дни на живота му - да служи на Господа.

Илий благословил Анна и казал:

- Да ти даде Господ деца, и други деца освен Самуил.

Анна се зарадвала и като се поклонила пред светилището, от преизпълнено сърце възпяла молитвена песен: “Утвърди се сърцето ми в Господа, въздигна се рогът ми чрез моя Бог; широко се разтвориха устата ми против моите врагове, развеселих се заради Твоето спасение”.

След това Елкана със своята благочестива съпруга се върнали в Арматем; а Самуил останал при скинията да служи на Господа. Впоследствие Анна имала още трима синове и три дъщери, и вече в дълбока старост се преселила във вечните обители.

В памет на преподобни Стефан Новосиятел (912 г.)

Преподобният Стефан се родил и получил възпитание в Константинопол. Родителите му, Захария и Теофания, се отличавали с благочестие и християнски добродетели; те живеели недалече от храма на първомъченик и архидякон Стефан. Теофания, майката на преподобния, още по време на бременността си спазвала строго въздържание в храната: до самото му раждане тя вкусвала само хляб, зеленчуци и вода, подготвяйки подвижник още в майчината утроба. И още щом се родил младенецът, на гърдите му се открило прекрасно изображение на кръст, което било видимо знамение за разпъването на “плътта... със страстите и похотите”, което проявил в живота си. Той започнал да спазва въздържание още в пелените си, когато се хранел от гръдта на майка си: не приемал млякото, когато го кърмела след приемане на обилна храна. И това се случвало многократно и продължавало по два и по три дни, така че роднините на светия младенец, виждайки това, недоумявали и се съкрушавали. Но това никак не вредяло на здравето на детето. Младенецът бил кръстен, растял и бил отбит от майчината гръд. Като достигнал детска възраст, той охотно и прилежно се заел с книжното учение, спазвайки послушание към родителите си. Когато архиерейската катедра заел свети Методий, по Божия воля, бащата на Стефан, благочестивият Захария, бил удостоен с презвитерски сан и причислен към клира на великата Константинополска църква; по същото време и богомъдрият Стефан приел пострижение и постъпил в числото на клириците на същата църква и предсказал скорошната смърт на своя родител. В осемнадесетата си година, след смъртта на баща си, преподобният Стефан приел върху себе си подвига на затворничеството; уединявайки се в църквата на светия първовърховен апостол Петър, той пребивавал в непрестанна молитва и се хранел само със зеленчуци. Тук скоро получил ободрение свише в своя подвиг. Веднъж през нощта му се явил Христовият апостол и казал:

- Мир на тебе, чедо. Да ти бъде за добро това начало на твоето добродетелно житие и Господ да те укрепи в него.

След като преживял така три години, преподобният се удостоил и с видение на свещеномъченик Антипа, който му се явил и казал:

- Мир на тебе, чедо; бъди внимателен към себе си; няма да те оставя.

Това внушение предразположило преподобния още повече да усили своя подвижнически труд в молитвата и поста; оттогава той вкусвал зеленчуци само веднъж или два пъти в седмицата, и при това без сол. Водейки такъв живот, той достигнал висока степен на нравствена чистота, удостоил се със светителски сан и вършел много чудеса.

В дванадесетата година от царуването на благочестивия цар Василий и четиридесетата от живота на Стефан станало голямо земетресение, от което църквата на свети Антип, при която по това време живеел преподобният, била напълно разрушена. Той се отдалечил от това място, заселил се в една погребална пещера и прекарал в нея дванадесет години. В това време всички косми на главата и на брадата му, както и зъбите му, опадали, и цялото му тяло отслабнало, понеже в тази пещера било много влажно; и преподобният достигнал до крайна степен на умъртвяването на плътта си. Като изнурил така плътта си, той излязъл от пещерата, но и след това за постелка му служела проста дъска, покрита с груб плат. След това приел ангелски схимнически образ и само на Господски празници, след Божествената служба, вкусвал по малко зеленчук и вода. Хранейки се така, този блажен гражданин на небесното отечество в продължение на петдесет години преминавал своя тесен, строго подвижнически път на живот, и в седемдесет и третата година от живота си, и по-точно казано, от умъртвяването на плътта си, предал духа си на Бога.

В памет на преподобния Софроний, архиепископ Кипърски (VI в.)

Преподобният Софроний бил син на богомъдри родители християни, които живеели на остров Кипър. Той получил добро образование, но предпочитал да се занимава с писанията на светите отци, денем и нощем поучавайки се в Божия Закон. И толкова преуспявал в благочестието и добрите дела, че се удостоил от Господа с дара на чудотворството и извършил много чудеса. След смъртта на епископа на Кипърската църква, свети Дамиан, Софроний бил избран от свещения събор и целия народ и поставен на неговото място. Като заел светителската катедра и поел управлението на своята родна църква, преподобният се показал като истински отец на своето паство: грижел се за вдовиците и бедните, помагал на сираците и безпомощните, защитавал притесняваните и обижданите. И като поживял така и благоугодил на Бога, починал с мир.

Икона на Пресвета Богородица „Неочаквана радост”

Чудотворна икона ''Неочаквана радост''. Москва. Храм Пророк Илия

На иконе Бо­жи­ей Ма­те­ри «Неча­ян­ная Ра­дость» изо­бра­жен че­ло­век, мо­ля­щий­ся на ко­ле­нях пе­ред ико­ной Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы. Ико­но­гра­фи­че­ским сю­же­том для об­ра­за по­слу­жи­ло пре­да­ние об ис­це­ле­нии неко­е­го юно­ши от плот­ской стра­сти через свя­той об­раз Вла­ды­чи­цы Небес­ной, опи­сан­ное в со­чи­не­нии свя­ти­те­ля Ди­мит­рия Ро­стов­ско­го «Ру­но Оро­шен­ное». Некий юно­ша, одер­жи­мый мно­ги­ми гре­ха­ми и ве­дя по­роч­ную жизнь, имел обык­но­ве­ние мо­лить­ся пе­ред об­ра­зом Пре­чи­стой, про­из­но­ся ар­хан­гель­ское при­вет­ствие: «Ра­дуй­ся, Бла­го­дат­ная, Гос­подь с То­бою». Од­на­жды, со­би­ра­ясь вновь на греш­ное де­ло, он вдруг уви­дел, что изо­бра­же­ние Бо­жи­ей Ма­те­ри на иконе ожи­ло, а у Бо­же­ствен­но­го Мла­ден­ца от­кры­лись и кро­во­то­чат яз­вы на ру­ках и но­гах, из реб­ра Его так­же тек­ла кровь. На во­прос по­ра­жен­но­го ужа­сом мо­ло­до­го че­ло­ве­ка: «О, Гос­по­жа, кто это сде­лал?» Бо­го­ро­ди­ца от­ве­ти­ла: «Ты и про­чие без­за­кон­ни­ки гре­ха­ми сво­и­ми вновь рас­пи­на­е­те Сы­на Мо­е­го». Толь­ко то­гда рас­кры­лась пе­ред по­тря­сен­ным до глу­би­ны ду­ши юно­шей без­дна его гре­хо­па­де­ния, дол­го мо­лил он в сле­зах Бо­го­ро­ди­цу и Спа­си­те­ля о по­ми­ло­ва­нии. Пре­чи­стая Де­ва не остав­ля­ла Сво­их мо­литв за греш­но­го юно­шу, по­ка Гос­подь Иисус Хри­стос не про­из­нес: «Ныне про­ща­ют­ся ему гре­хи Те­бе ра­ди». Мо­ло­дой че­ло­век оста­вил преж­нюю гре­хов­ную жизнь, стал жить чест­но и бла­го­че­сти­во и до кон­ца сво­их дней со сле­за­ми бла­го­да­рил За­ступ­ни­цу ро­да че­ло­ве­че­ско­го, мо­лит­ва­ми Ко­то­рой да­на бы­ла ему не ча­ян­ная уже им ра­дость про­ще­ния и остав­ле­ния гре­хов.

Вре­мя и ме­сто про­ис­хож­де­ния пер­во­об­ра­за неиз­вест­ны. В на­сто­я­щее вре­мя ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри «Неча­ян­ная Ра­дость» поль­зу­ет­ся боль­шим по­чи­та­ни­ем сре­ди ве­ру­ю­щих, спис­ки с об­ра­за пре­бы­ва­ют по­чти в каж­дом пра­во­слав­ном хра­ме, хо­тя рас­про­стра­не­ние свя­той ико­ны в Москве на­ча­лось с се­ре­ди­ны XIX ве­ка.

Од­ним из наи­бо­лее из­вест­ным и чти­мым спис­ком яв­ля­ет­ся об­раз Бо­жи­ей Ма­те­ри «Неча­ян­ная Ра­дость», на­хо­дя­щий­ся у ле­во­го кли­ро­са в хра­ме в честь про­ро­ка Илии в Обы­ден­ном пе­ре­ул­ке.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Нечаянная Радость»

глас 4

Днесь, ве́рнии лю́дие, духо́вно торжеству́ем,/ прославля́юще Засту́пницу усе́рдную ро́да христиа́нскаго,/ и притека́юще к пречи́стому Ея́ о́бразу, взыва́ем си́це:/ о, Преми́лостивая Влады́чице Богоро́дице,/ пода́ждь нам неча́янную ра́дость,/ обремене́нным грехи́ и скорбьми́ мно́гими,/ и изба́ви нас от вся́каго зла,// моля́щи Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,/ спасти́ ду́ши на́ша.

Перевод: Сегодня, верующие люди, духовно торжествуем, прославляя Защитницу усердную христианского рода и прибегая к пречистому Её образу взываем так: о Премилостивая Владычица Богородица, подай нам нежданную радость, обремененным грехами и множеством скорбей, и избавь нас от всякого зла, моля Сына Твоего, Христа Бога нашего о спасении наших душ.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Нечаянная Радость»

глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чицеhttp://buditeli.info/ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся,/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Перевод: Не имеем иной помощи, не имеем иной надежды, кроме Тебя, Владычица. Ты нам помоги: на Тебя надеемся и Тобою хвалимся, ибо мы – Твои рабы; да не постыдимся!

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Нечаянная Радость»

О, Пресвята́я Де́во, Всеблага́го Сы́на Ма́ти Всеблага́я, гра́да и свята́го хра́ма сего́ Покрови́тельнице, всех су́щих во гресе́х, ско́рбех, беда́х и боле́знех ве́рная Предста́тельнице и Засту́пнице! Приими́ моле́бное пе́ние сие́ от нас, недосто́йных раб Твои́х, Тебе́ возноси́мое, и я́коже дре́вле гре́шника, на всяк день мно́гажды пред честно́ю ико́ною Твое́ю моли́вшагося, не презре́ла еси́, но дарова́ла еси́ ему́ неча́янную ра́дость покая́ния и преклони́ла еси́ Сы́на Твоего́ мно́гим и усе́рдным к Нему́ хода́тайством к проще́нию сего́ гре́шнаго и заблу́дшагося, та́ко и ны́не не пре́зри моле́ния нас, недосто́йных рабо́в Твои́х, и умоли́ Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего, да и всем нам, с ве́рою и умиле́нием поклоня́ющимся пред цельбоно́сным о́бразом Твои́м, да́рует неча́янную по коего́ждо потре́бе ра́дость: гре́шником, погря́зшим во глубине́ зол и страсте́й, — вседе́йственное вразумле́ние, покая́ние и спасе́ние; су́щим в ско́рбех и печа́лех — утеше́ние; обрета́ющимся в беда́х и озло́блениих — соверше́нное сих избы́тие; малоду́шным и ненаде́жным — наде́жду и терпе́ние; в ра́дости и изоби́лии живу́щим — непреста́нное Благоде́телю Бо́гу благодаре́ние; бе́дствующим — милосе́рдие; су́щим в боле́зни и долгонеду́жии и оста́вленным врача́ми — неча́емое исцеле́ние и укрепле́ние; ижди́вшим от неду́га ум — ума́ возвраще́ние и обновле́ние; отходя́щим в ве́чную и несконча́емую жизнь — па́мять сме́ртную, умиле́ние и сокруше́ние о гресе́х, дух бодр и тве́рдую на милосе́рдие Судии́ наде́жду.

О, Госпоже́ Пресвята́я! Умилосе́рдися о всех чту́щих всечестно́е и́мя Твое́ и всем яви́ всемо́щный покро́в Твой и заступле́ние: во благоче́стии, чистоте́ и честне́м жи́тельстве пребыва́ющия до сконча́ния их во бла́гости соблюди́; злы́я бла́ги сотвори́; заблу́ждшия на путь пра́вый наста́ви; вся́кому де́лу благо́му и Сы́ну Твоему́ уго́дному споспешеству́й; вся́кое де́ло зло́е и богопроти́вное разруши́; в недоуме́нии и тру́дных и опа́сных обстоя́ниих обрета́ющимся незри́мую по́мощь и вразумле́ние с Небесе́ ниспосли́, от искуше́ний, собла́знов и поги́бели спаси́, от всех злых челове́к и от враго́в ви́димых и неви́димых защити́ и сохрани́; пла́вающим спла́вай, путеше́ствующим спутеше́ствуй; су́щим в ну́жде и гла́де бу́ди Пита́тельница; неиму́щим кро́ва и приста́нища бу́ди покро́в и прибе́жище; наги́м пода́ждь одея́ние, оби́димым и непра́ведно гони́мым — заступле́ние; клевету́, поноше́ние и хуле́ние терпя́щия незри́мо оправда́й; клеветники́ и хули́тели пред все́ми обличи́; ожесточе́нно вражду́ющим неча́емое пода́ждь примире́ние и всем нам — друг ко дру́гу любо́вь, мир, и благоче́стие, и здра́вие с долгоде́нствием. Супру́жества в любви́ и единомы́слии сохрани́; супру́ги, во вражде́ и разделе́нии су́щия, умири́, соедини́ я́ друг ко дру́гу и положи́ им сою́з любве́ неразруши́мый; ма́терем детородя́щим ско́рое пода́ждь разреше́ние, младе́нцы воспита́й, ю́ныя уцелому́дри, отве́рзи им ум к восприя́тию вся́каго поле́знаго уче́ния, стра́ху Бо́жию, воздержа́нию и трудолю́бию наста́ви; от дома́шния бра́ни и вражды́ единокро́вныя ми́ром и любо́вию огради́; безма́терних сиро́т бу́ди Ма́терь, от вся́каго поро́ка и скве́рны отврати́ я́ и всему́ благо́му и богоуго́дному научи́, прельще́нныя же и во грех и нечистоту́ впа́дшия, скве́рну греха́ отъя́вши, из бе́здны поги́бели изведи́; вдов бу́ди Уте́шительница и Помо́щница, ста́рости бу́ди жезл; от внеза́пныя сме́рти без покая́ния всех нас изба́ви и всем нам христиа́нскую кончи́ну живота́ на́шего, безболе́зненну, непосты́дну, ми́рну и до́брый отве́т на Стра́шнем Суди́щи Христо́ве да́руй: преста́вльшияся в ве́ре и покая́нии от жития́ сего́ со А́нгелы и все́ми святы́ми жи́ти сотвори́; сконча́вшимся внеза́пною сме́ртию ми́лостива бы́ти Сы́на Твоего́ умоли́ и о всех усо́пших, и́же не и́мут сро́дников, о упокое́нии их Сы́на Твоего́ умоля́ющих, Сама́ бу́ди непреста́нная и те́плая Моли́твенница и Хода́таица: да вси на Небеси́ и на земли́ ве́дят Тя, я́ко тве́рдую и непосты́дную Предста́тельницу ро́да христиа́нскаго, и, ве́дуще, сла́вят Тя и Тобо́ю Сы́на Твоего́, с Безнача́льным Его́ Отце́м и Единосу́щным Его́ Ду́хом, ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

†  ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО