Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 септември...
Голготски кръст

22.09 по еретическия, †09 септември по православния календар - Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник Прочетете повече ТУК!

Възпоменание на Третия Вселенски събор Прочетете повече ТУК!

1908г. България обявява незвисимостта си Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 20.09.2016 г. / 23:40:07 
Вяра
21.09 по еретическия, †08 септември по православния календар - Рождество на Пресвета Богородица. Икона на Пресвета Богородица Курско-Коренна

Слово за Рождеството на Пресвета Богородица

Господ, Който живее на небесата, като поиска да се яви на земята и да живее между човеците, преди това си приготви на нея място, в което да се всели Неговата слава - Пречистата Своя Майка: защото обичайно е у царете, когато те искат да посетят някой град, преди това да си приготвят там палат за своето пребиваване. И както палатите на земните царе се изграждат от най-изкусните майстори и от най-скъпоценни материали и се издигат на най-високото място, като са по-прекрасни и по-обширни от всички други човешки жилища, така подобавало да се създаде и палатът, който трябвало да стане вместилище на славата на Небесния Цар. Във Ветхия Завет, когато Бог пожела да живее в Иерусалим, Соломон Му издигна храм, като повери съграждането му на най-изкусния строител Хирам, който беше изпълнен с художество, разум и знание за всяко дело. А храма съгради Соломон от най-скъпоценни материали - с превъзходен камък, с благовонни дървета: кедър и кипарис, докарани от Ливан, и с чисто злато. Той го издигна на най-високото място - на хълма Мория. Храмът бил още по-прекрасен и поради това, че върху стените му били изработени изображения на херувими, на различни дървета и плодове. Той бил толкова голям, че в него свободно можело да се вмести цялото множество на Израилския народ.

И върху него слязла славата Господня - в облак и огън. Но този храм не бил достатъчен, за да вмести в себе си Невместимия Бог. Соломон Му издигнал храм, но Всевишният не в ръкотворни храмове живее. “Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка”? И ето - Бог благоизволи, в началото на новозаветната благодат, да бъде създаден неръкотворен храм - Пречистата, Преблагословената Дева Мария. А от кой строител беше съграден този храм? Наистина - от най-премъдрия, от Самата Премъдрост Божия, както говори Писанието: “Премъдростта си съгради дом”. А всичко сътворено от Премъдростта Божия е прекрасно и съвършено! И понеже Божията Премъдрост създаде одушевената скиния на Словото, затова се и съгради съвършен храм за съвършения Бог, пресветъл палат за пресветлия Цар, пречист и неосквернен чертог за пречистия и нескверен Жених, непорочно жилище за непорочния Агнец. Защото верен е Свидетелят на небесата, Който говори към Нея: “Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе”! И светият Дамаскин пише: “Цяла - чертог на Духа, цяла - град Божий, море на благодатта, цяла - доброкрасна, цяла - любезна на Бога”.

А от какви материали беше създаден този палат? Наистина - от най-скъпоценни, защото произлезе, като - от скъпоценен камък, от Давид, който със сложения в прашката си камък, предобразяващ Камъка Христа, порази Голиат; и като от благовонно дърво кедър и кипарис се роди светата Дева-Богородица от архиерейски род, принасящ благовонни жертви Богу. Нейният баща - светият праведен Иоаким бил син на Варпафир, който произхождал от Давидовия син Натан, а майка ѝ - светата праведна Анна, била дъщеря на свещеник Матан, от Аароновото коляно. Значи Пречистата Дева произхождала, по баща, от царски род, а по майка - от архиерейски. О, от какви предрагоценни съставки - говоря за пречестното произхождение - се създаде одушевеният палат на Царя на славата! И както в Соломоновия храм съграденото от камък и дърво придобило особена ценност от чистото злато, с което било позлатено; така и в рождението на Пресветата Богородица благородството на царския и архиерейския ѝ произход още повече заслужило почит, поради целомъдрието на нейните свети родители, което е по-скъпо, отколкото съкровища от сребро и злато, по-ценно от драгоценни камъни и всичко честно не ще се сравни с него. Защото Пресветата Дева се родила от целомъдрени родители, което превъзхожда всяко благородство. Затова светият Дамаскин, като се обръща към светите праведни Богоотци, говори така: “О, блажени съпрузи, Иоаким и Анна! Наистина вие, според плода на вашата утроба, се явихте непорочни, според словото на Господа: “по плодовете им ще ги познаете”. Вие имахте живот, угоден на Бога и достоен за Родената от вас. Защото, като живяхте целомъдрено и праведно, от вас произрасна съкровището на девството - говоря за Девата: преди Рождеството Дева, в Рождеството Дева, след Рождеството Дева, и винаги - Дева, едната приснодевстваща - и с ум, и с душа, и с тяло. Подобаваше, λμφςε; девството, от целомъдрие родено, да бъде принесено за плътта на Самата Единородна Светлина!

О, двоице най-пречисти словесни гургулици, Иоакиме и Анно! Вие, като съблюдавахте целомъдрено закона на природата, божествено се сподобихте с преестествени дарове и родихте на света Девата - Божията Майка! Вие, като живяхте благочестиво и праведно в човешкото естество, родихте Дъщеря по-честна от ангелите и сега владичестваща над ангелите. О, най-прекрасна и пресладостна Отроковице! О, крине, произрасъл посред тръните от най-благороден царски корен! С теб се обогати царството на свещенството”! С тези слова свети Иоан Дамаскин ясно показва от какви родители е родена Божията Майка, от какви прескъпоценни съставки е устроен палатът на Небесния Цар.

А на какво място се издигна този одушевен палат? Наистина - на най-високото, защото църквата дава за това следното свидетелство: “наистина - по-високо от всички си чиста Дево”; но по-високо - не по място, а - по добродетели и по висотата на Божиите дарования. А мястото, където се родила преблагословената Дева, бил неголям град в Галилейската земя, наречен Назарет, който бил подчинен на големия град Капернаум. Неговите жители били презирани, поради което и за Христа беше казано: “от Назарет може ли да излезе нещо добро?”. Но Господ, “Който живее във висините и милостиво гледа към смирените”, благоизволи Неговата Пречиста Майка да се роди не в Капернаум, който в гордостта си се превъзнасял до небесата, а в смирения Назарет, защото “което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога”, а презираното и унижаваното от тях е високо и скъпоценно пред Него. Самото име на Назарет при това изобразява висотата на добродетелите на Пречистата Дева. Защото, както в Своето Рождение Господ чрез Витлеем, което означава “дом на хляба”, тайно предобразил това, че Той е Хлябът, слязъл от небето, за да насити човеците и за да им даде живот; така и в Рождението на Своята Пречиста Майка Той чрез Назарет изобразява нейната висота. Защото наименованието “Назарет” означава цъфтящо, оградено, увенчано и съкровено място; и всичко това ясно предизобразява Пресветата Дева. Тя е цвят, процъфтял от неплодната и изсъхнала утроба; цвят - неповяхващ, винаги цъфтящ в девство; цвят - благоухаещ, родил благоуханието на Единия Цар; цвят, който принесе преблагоуханен плод - Христа, Господа Бога!

Тя е осветена от благодатта на слезлия върху Нея и осенилия Я Дух Свети и е по-свята от всички светии, понеже е родила “най-светото от всички светии Слово”. Тя е изключена от числото на грешните земнородни, бидейки чиста и непорочна; и не само, че Тя Самата е чужда на греха, но и грешните издига от техните беззакония, както се обръща към нея и Църквата: “радвай се ти, която извличаш от делата на тинята”! Тя е увенчана със слава и чест: увенчана е със слава, защото произрасла от царски корен, а увенчана е с чест, защото произлязла от архиерейски род. Увенчана е със слава, защото произлязла от целомъдрени родители; а е увенчана с чест, защото била почетена с благовещението и служението на архангела. Увенчана е със слава като - Майка Божия, защото какво може да е по-славно от това? Увенчана е с чест като –

Приснодева, защото кое може да е по-честно от това - да пребъдеш и след рождението дева? Увенчана е със слава, “по-славна от серафимите” като - серафимски възлюбила Бога. Увенчана е с чест, “по-честна от херувимите”, като - превъзхождаща херувимите в мъдростта и познанието на Бога; “а слава и чест и мир всекиму, който прави добро” - казва апостолът. Но ще се намери ли някой от земнородните по-добродетелен от Пречистата Дева? Тя спазила всички Господни заповеди, изпълнила цялата воля на Господа, всички Негови наставления опазила, всички Негови слова скрила в сърцето си, проявила към ближните си всякакви дела на милосърдието. Поради това тя достойно е увенчана като Подателка на милост. Тя е и като някакъв тайник, защото пазела богатството на своето девическо целомъдрие толкова старателно, че дори и на ангела не поискала да го повери; защото, като видяла ангела, тя се смутила от неговите думи и размисляла - какво ли би трябвало да означава неговото приветствие. Всичко това Назарет предизобразил за Пресветата Дева, чрез своето наименование. И кой не ще каже, колко високо се издигнала тази скиния Христова, според добродетелите си и според Божиите дарования? Тя е висока, защото е дарувана от небето, макар и да се родила на земята от земнородни. - От небето, защото, както говорят някои от богопросветените мъже, архангел Гавриил, който благовестил на Захария за Иоановото рождение, благовестил и на Иоаким и Анна за зачатието на Пресветата Богородица и донесъл от небето преблагословеното ѝ име, казвайки на неплодната майка: “Анна, Анна! Ти ще родиш преблагословена Дъщеря, и ще се нарече името ѝ: “Мария”. И така тя без съмнение може да бъде наречена свят град, нов Иерусалим, “слизащ от Бога, от небето”, Божия скиния. Висока е тази Божия скиния, защото, като роди Царя Христа, тя се възвиси повече от серафимите. О, висота, труднодостижима за човешките помисли!

А каква е красотата на този мислен Христов палат! За това чуй същия този сладкогласен Иоан Дамаскин, който Я възпява така: “Тя е принесена на Бога, Царя на всички, облечена в благолепието на добродетелта, като със златна дреха; украсена е с благодатта на Светия Дух и славата ѝ е вътре в нея: защото, както славата на всяка жена е нейният мъж, който идва отвън, така - славата на Богородица е вътре в нея, тоест плодът на нейната утроба”. И още говори Дамаскин, обръщайки се към нея: “О, Дево Богоблагодатна, свята Църкво Божия, която духовно съгради Сътворилият света, Премъдрият Творец на света и се всели в нея! Не със злато, не с бездушни камъни е украсена тя, но вместо със злато, сияе с Духа, вместо скъпоценни камъни, има в себе си многоценния бисер - Христа”. Това украшение на новата скиния е несравнимо по-прекрасно от благолепието на Соломоновия храм, в който били изобразени подобия на херувими, дървета и цветя. Но и в тази одушевена Църква, в Пречистата Дева, ясно се вижда херувимският образ; защото по своето херувимско житие тя не само била равна на херувимите, но и ги надминала. Ако Църквата има обичай да нарича някои светии херувими, пеейки: “Как да ви назовем вас, светии: “херувими” ли, тъй като върху вас почива Христос?”; то колко повече светата Дева-Богородица е достойна да се нарече “херувим”, защото в нея Христос слезе със Своето тяло и Бог седна на пречистите ѝ ръце, като на престол, и Девата стана херувимски престол. Тя има в себе си и подобията на благоплодните дървета, като духовно стана плодовита маслина в Божия дом и цъфтяща палма, поради което и сега бива наричана “живоносна градина”, когато Църквата пее: “Бог, Който (върши) чудеса, направи да произрасте за нас от неплоден корен живоносна градина - Своята Майка”. Всичко това се говори за нейната духовна красота. Но тя не била лишена и от телесна красота, както за това свидетелстват много църковни учители - че по цялата вселена не е имало и не ще има такава прекрасна дева, каквато била светата Дева-Богородица, която, като видял, свети Дионисий Ареопагит щял да нарече “Бог”, ако не бил познал вече преди това Бога, роден от нея. Защото Божествената благодат, с която тя била изпълнена отвътре, просиявала и върху нейното пресветло лице. Такъв палат приготви за Себе Си Небесният Цар - палат, прекрасен по душа и по тяло, “като невеста, пременена за своя мъж”; при това, палат пространен: “утробата и по-пространна от небесата направи” и в нея се вмести “невместимият Христос Бог”.

Царските палати обикновено се строят просторни, така че да могат да вместят в себе си не само царя, но и множеството предстоящи пред него слуги и прииждащите отвсякъде хора. Обширната скиния (обител) на Словото, Пречистата Дева, вмести в себе си не само Бог-Слово, като - Цар, но и нас - стичащите се към Вселилия се в нея Божии раби; Бог тя вмести в утробата си, а нас - в своето благоутробие. Избраният съсъд Божий, свети апостол Павел, движен от любовта, говори на своите възлюбени чеда: “сърцето ни е разширено. Вам не е тясно в нас”. Но у кого от светиите може да се намери такова пространно благоутробие, подобно на - Марииното благоутробие в Бога? Тук се вмества и целомъдреният, а и грешният не се отхвърля. Каещият се има в нея своето място, а и за непокаялия се и отчаяния тя е отворено пристанище, подобно на това, както Ноевият ковчег бил пристанище не само на чистите, но и на нечистите твари. В нейното благоутробие свободно се приютяват всички скърбящи, обидени, гладни, странстващи, бедстващи, болни: защото не може да не бъде милостива тази утроба, която роди за нас благия Бог. Палатите на земните царе се охраняват от въоръжена стража, която не допуска вътре всеки, който желае да влезе в тях, но го задържа и внимателно разследва откъде и защо идва той. А одушевеният палат на Христа - светата Дева, макар че е обкръжена от херувими и серафими и от безчисленото множество на ангелите и светиите, но никой не е възпрепятстван да влезе в дверите на нейното благоутробно милосърдие, ако само поиска това: нито има стражи, които да отблъскват, нито воини, които да прогонват и да разследват кой за какво идва, но всеки влиза през тях безпрепятствено с молитвата си и приема дар, според благопотребното си прошение.

И така - да прибягваме към милосърдието на Родената от неплодна утроба, с такова приветствие:

Радвай се, всенепорочна палато на Царя на всички! Радвай се, вместилище на Бог-Слово, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, и на Тебе - Дъщеря на Отца, Майка на Сина, Невеста на Светия Дух - ние, смъртните, възнасяме слава и чест, во веки! Амин.

 

Тропарь Рождества Пресвятой Богородицы

глас 4

Рождество́ Твое́, Богоро́дице Де́во,/ ра́дость возвести́ всей вселе́нней:/ из Тебе́ бо возсия́ Со́лнце пра́вды Христо́с Бог наш,/ и, разруши́в кля́тву, даде́ благослове́ние,// и, упраздни́в сме́рть, дарова́ нам живо́т ве́чный.

(Твоето Рождество, Богородице Дево, възвести с радост цялата вселена; от теб възсия Слънцето на правдата, нашият Христос Бог, и разрушил клетвата, даде благословение, и победил смъртта, ни даде живот вечен.)

 

Кондак Рождества Пресвятой Богородицы

глас 4

Иоаки́м и А́нна поноше́ния безча́дства,/ и Ада́м и Е́ва от тли сме́ртныя свободи́стася, Пречи́стая,/ во святе́м рождестве́ Твое́м. / То пра́зднуют и лю́дие Твои́,/ вины́ прегреше́ний изба́вльшеся,/ внегда́ зва́ти Ти:// непло́ды ражда́ет Богоро́дицу и пита́тельницу Жи́зни на́шея.

(Със святото твое Рождество, Пречиста, Иоаким и Ана се избавиха от оскърбленията за бездетство, а Адам и Ева - от тлението на смъртта. Него празнуват и твоите люде, избавящи се от вината за прегрешенията, когато ти зоват: неплодната ражда Богородица и Хранителката на нашия живот.)

 

Величание Рождеству Пресвятой Богородицы

Велича́ем Тя, Пресвята́я Де́во, и чтим святы́х Твои́х роди́телей, и всесла́вное сла́вим Рождество́ Твое́.

 

Молитва в день Рождества Пресвятой Богородицы

О, Пресвята́я и Богоизбра́нная Де́во, Влады́чице на́ша Богоро́дице, Небеси́ и земли́ Цари́це, на ра́дость и утеше́ние всему́ от безпло́дных и безча́дных роди́телей Бо́гом дарова́нная! Роди́вшися Бо́жиим промышле́нием, Ты разреши́ла еси́ непло́дствие ро́ждшия Тя, и ны́не непло́дное се́рдце мое́ плодоно́стно сотвори́ предста́тельством Твои́м у Престо́ла Вседержи́телева, непло́дствовати же соде́лай мя злы́ми де́лы, гнелы́ми словесы́ и нечи́стыми помышле́ньми. О, Всеблаже́нная, да явлю́ся ча́до Бо́жие, доброде́телей благопло́дие при́сно принося́щее. Ты утоли́ла еси́ Пречи́стым Рождество́м Твои́м плач прама́тери на́шея Е́вы, и пра́ведныя роди́тели Твоя́ изба́вила еси́ поноше́ния безча́дства, и ны́не утоли́ плач и воздыха́ния многоболе́зненныя и грехолюбо́вныя души́ моея́ и изба́ви всех нас поноше́ния злосмра́дных дел на́ших, страсте́й безче́стия и от вся́кого порабоще́ния вра́жескаго. Наипа́че же да́руй нам, Пресвята́я Богоро́дице Де́во, во всесве́тлый день Рождества́ Твоего́ чи́стым се́рдцем разуме́ти и па́мятовати, с коли́кою ра́достию и благодаре́нием непло́дная утро́ба святы́я пра́ведныя А́нны ноша́ше Тя, да и мы не то́чию словесы́, но наипа́че де́лы свои́ми вы́ну бу́дем со умиле́нием серде́чнем прославля́ти Тя, вопию́ще: Сла́ва прише́ствию Твоему́, Чи́стая. Сла́ва Рождеству́ Твоему́. Сла́ва де́вству Твоему́, Ма́ти Безневе́стная. Ку́пно же с Тобо́ю сподо́би нас непреста́нно сла́вити и велича́ти Всесвяты́й Плод Твой, Сло́во воплоще́нно, во чре́ве Твое́м неопа́льно носи́мо, Ему́же сла́ва подоба́ет, честь и поклоне́ние, со Безнача́льным Его́ Отце́м, и с Пресвяты́м и Благи́м и Животворя́щим Его́ Ду́хом ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 

Икона на Пресвета Богородица Курско-Коренна "Знамение"

imageКур­ская ико­на «Зна­ме­ние» Бо­жи­ей Ма­те­ри — од­на из древ­ней­ших икон Рус­ской Церк­ви. В ХIII ве­ке, во вре­мя та­тар­ско­го на­ше­ствия, ко­гда все Рус­ское го­су­дар­ство ис­пы­ты­ва­ло ве­ли­чай­шее бед­ствие, го­род Курск, ра­зо­рен­ный пол­чи­ща­ми Ба­тыя, при­шел в за­пу­сте­ние. Од­на­жды в окрест­но­стях го­ро­да один охот­ник за­ме­тил ле­жав­шую у кор­ней де­ре­ва ико­ну, об­ра­щен­ную ли­ком к зем­ле. Охот­ник под­нял ее и уви­дел, что изо­бра­же­ние ико­ны по­доб­но иконе «Зна­ме­ние» Нов­го­род­ской. Од­новре­мен­но с яв­ле­ни­ем этой ико­ны со­вер­ши­лось и пер­вое чу­до. Как толь­ко охот­ник под­нял свя­тую ико­ну с зем­ли, тот­час на ме­сте, где ле­жа­ла ико­на, с си­лой за­бил ис­точ­ник чи­стой во­ды. Это про­изо­шло 8 сен­тяб­ря 1295 го­да. Охот­ник не ре­шил­ся оста­вить ико­ну в ле­су и, по­стро­ив на ме­сте об­ре­те­ния неболь­шую де­ре­вян­ную ча­сов­ню, по­ста­вил в ней но­во­яв­лен­ный об­раз Бо­го­ма­те­ри.

Вско­ре об этом узна­ли жи­те­ли го­ро­да Рыль­ска, рас­по­ло­жен­но­го непо­да­ле­ку, и ста­ли по­се­щать ме­сто яв­ле­ния для по­кло­не­ния но­вой свя­тыне.

Ико­ну пе­ре­нес­ли в Рыльск и по­ста­ви­ли в но­вом хра­ме в честь Рож­де­ства Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы. Но ико­на про­бы­ла там недол­го, чу­дес­ным об­ра­зом она ис­чез­ла и воз­вра­ти­лась на ме­сто сво­е­го яв­ле­ния. Жи­те­ли Рыль­ска неод­но­крат­но бра­ли ее и от­но­си­ли в го­род, но ико­на непо­сти­жи­мым об­ра­зом воз­вра­ща­лась на преж­нее ме­сто. То­гда все по­ня­ли, что Бо­го­ма­терь бла­го­во­лит к ме­сту яв­ле­ния Сво­е­го об­ра­за.

Еже­год­но в пят­ни­цу де­вя­той неде­ли по­сле Пас­хи ико­на «Зна­ме­ние» тор­же­ствен­но с крест­ным хо­дом пе­ре­но­си­лась из кур­ско­го Зна­мен­ско­го со­бо­ра на ме­сто ее яв­ле­ния в Ко­рен­ную пу­стынь, где она и оста­ва­лась до 12 сен­тяб­ря, а за­тем сно­ва тор­же­ствен­но воз­вра­ща­лась в Курск. Этот крест­ный ход был уста­нов­лен в 1618 го­ду в па­мять пе­ре­не­се­ния ико­ны из Моск­вы в Курск и в вос­по­ми­на­ние ее пер­во­на­чаль­но­го яв­ле­ния.

Осо­бая по­мощь Бо­жи­ей Ма­те­ри через эту ико­ну свя­за­на с важ­ны­ми со­бы­ти­я­ми в ис­то­рии Рос­сии: осво­бо­ди­тель­ной вой­ной рус­ско­го на­ро­да во вре­мя поль­ско-ли­тов­ско­го на­ше­ствия 1612 го­да и Оте­че­ствен­ной вой­ной 1812 го­да.

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная

глас 4

Я́ко необори́мую сте́ну и исто́чник чуде́с/ стяжа́вше Тя раби́ Твои́,/ Богоро́дице пречи́стая,/ сопроти́вных ополче́ния низлага́ем. / Те́мже мо́лим Тя:/ мир гра́ду Твоему́ да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

(Перевод: Как нерушимую крепость и источник чудес, обретя Тебя, рабы Твои, Богородица Пречистая, врагов ополчения повергаем. Потому и молимся Тебе: мир городу Твоему даруй и душам нашим великую милость.)

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная

глас 4

Честна́го о́браза Твоего́ зна́мение/ пра́зднующе лю́дие Твои́, Богороди́тельнице,/ и́мже ди́вную побе́ду на сопроти́вныя гра́ду Твоему́ дарова́ла еси́. / Те́мже Тебе́ ве́рою взыва́ем:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

(Перевод: Почитаемого образа Твоего явление празднуем, люди Твои, Богородительница, им же Ты даровала удивительную победу над противниками городу Твоему. Поэтому с верой взываем к Тебе: «Радуйся, Дева, слава и честь христианская».)

 

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ и чтим о́браз Твой честны́й,/ и́мже показа́ла еси́// пресла́вное зна́мение.

  

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная

О, Цари́це Небе́сная! Кто́ изочте́т вели́кое мно́жество чуде́с Твои́х, кто́ исчи́слит во́пли моли́твенных проше́ний, то́ки умиле́нных сле́з, благода́рных воздыха́ний, пролитых пред ико́ною Твое́ю. Ове́яна у́бо вся́ она́ ско́рбию наро́дною, пла́чем угнете́нных и ра́достною хвало́ю уте́шенных. Припа́даху к не́й лю́дие, поне́сшие ага́рянское и́го, пла́каху Москва́ в сму́тное вре́мя, взыва́ше Ку́рск в наше́ствие вра́жеское. Вопия́ше вся́ о́бласть во дни́ смертоно́сных боле́зней и бе́д, и вся́ ско́рби на ра́дость прелага́ла еси́. Те́мже и ны́не благослови́ зе́млю Ру́сскую. Спаси́ от греха́, поги́бели и собла́знов страну́ на́шу. Изле́й благода́ть на тру́д земледельческий и на вся́кое благо́е начина́ние обще́ственное. Помяни́, Пресвята́я Де́во, по и́мени все́х предстоя́щих и моля́щихся и вся́ лю́ди, тре́бующия Твоего́ утеше́ния, по́мощи и милосе́рдия. Ты́ у́бо ве́си та́йная серде́ц на́ших. Те́мже все́м по потре́бе и́х проше́ния испо́лни. Изря́днее же заблу́ждших обрати́ к покая́нию, на́с же все́х умудри́ све́том Ева́нгельския любви́ и до́брых де́л. Архипа́стыри и па́стыри и вся́ ве́рныя в Правосла́вии до сме́рти тве́рды покажи́, в Ца́рство Небе́сное упра́ви и со Христо́м жи́ти сотвори́ во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑