Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Ноември 2019
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
Днес 22 ноември е 09 ноември 2019 по църковния календар
Голготски кръст

Свв. мъченици Онисифор и Порфирий. Св. преподобна Матрона. Св. Симеон Метафраст. Св. Нектарий Егински епископ. Св. преподобна Теоктиста. Св. преподобни Иоан Колов. Св. преподобни Евстолия и Сосипатра. Св. мъченик Антоний. Св. мъченик Александър Солунски Прочетете повече ТУК


Българите постигат победа при Дяково Прочетете повече за битката ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 27.08.2012 г. / 09:26:04 
Вяра
09.09 по еретическия, 27 август по православния календар - Св. преподобни Пимен Велики. Св. преподобни свещеномъченик Кукша и Пимен постник. Св. Либерий изповедник, папа Римски. Св. преподобни Осия изповедник, епископ Кордубски. Св. преподобни Пимен

imageЖитие на преподобния наш отец Пимен Велики (ок. 450 г.)

Преподобният Пимен бил родом от Египет (1). Заедно с двамата си по-малки братя той се оттеглил в един от общежителните манастири и приел монашески чин (2).

След няколко години майка им, водена от естествената любов към своите деца, отишла да ги види. Но не могла да ги намери и застанала до храма, очаквайки да дойдат на молитва. Когато братята се отправили към храма, тя ги видяла и се запътила към тях, но те се върнали обратно, влезли в килията си и се затворили. Майката ги последвала, почукала на вратата и повикала синовете си, плачейки с умиление. Монасите не само не отворили вратата на килията, но дори не й отговорили. Жената дълго плакала и стояла пред килията им. Авва Анувий научил за станалото, влязъл през друга врата при тях и казал на Пимен:

- Как да постъпим със старицата? Ето, тя много време стои и плаче и не си тръгва оттук.

Тогава Пимен станал, отишъл до вратата и попитал:

- Защо плачеш, майко?

Тя чула гласа му и като не го видяла, понеже вратата била затворена, възкликнала:

- Искам да ви видя, чеда мои! Не аз ли ви откърмих? Не аз ли ви отгледах? Ето, сега съм в преклонни години и сърцето ми страда, когато чувам гласовете на децата си, а не ги виждам. Много искам да ви видя, преди да умра.

Пимен й казал:

- Къде искаш да ни видиш: тук или в другия, бъдещия живот?

Тя попитала:

- Ще ви видя ли там, чеда мои, ако не ви видя тук?

- Ако благодушно претърпиш - казал Пимен - и не ни видиш тук, надяваме се, че по Божието човеколюбие непременно ще ни видиш там.

Старицата се вслушала в думите му и отговорила:

- Наистина, предпочитам да ви видя там, а не тук.

И си тръгнала с голяма надежда и радост, защото желаела в бъдещия, а не във временния живот да вижда децата си.

Блаженият Пимен прекарвал дните и годините си в постнически трудове, непрестанно пребивавал в молитви, преуспявал в монашеските добродетели и с Божията помощ мъжествено се опълчил против невидимия враг. Той умъртвявал плътта си, която въставала против духа, изтощавал я като пленница с тежък труд и я подчинявал в служение на духа. Така се изкачил до върховете на безстрастието и станал най-славен от всички пустинни отци, защото бил най-съвършен в добродетелите.

След време управителят на тази страна пожелал да види преподобния и изпратил при него вестител с молба да му позволи да го посети. Старецът много се натъжил и размишлявал:

- Ако велможите започнат да идват, за да ме почетат, тогава и мнозина от народа ще идват при мен и ще ме безпокоят. Те ще попречат на безмълвието ми и ще се лиша от благодатта на смирението, която с Божията помощ придобих от младостта си до днес с големи трудове. Тогава лесно мога да падна в гордост.

Като разсъдил така, преподобният се отказал да види княза и помолил пратеника да му предаде да не идва при него, защото ще го прогони.

Когато чул този отговор, князът много се огорчил и казал:

- Заради греховете си не се удостоих да видя Божия човек.

Но тъй като много искал да види светия старец, измислил следната хитрост. Той хванал уж за някакво провинение сина на Пименовата сестра и го хвърлил в тъмница, като мислел, че старецът ще ходатайства пред него за племенника си. По този начин князът се надявал да се види с преподобния. Затова казал на слугите си:

- Ако авва Пимен дойде, веднага ще пусна юношата на свобода, ако ли не, няма да оставя без наказание провинилия се, понеже вината му е голяма.

Когато майката на юношата, сестрата на свети Пимен, чула за това, веднага се отправила в пустинята при брат си. Тя дошла при отшелническата му килия, започнала да чука на вратата и със сълзи да го моли да иде при княза и да ходатайства синът й да бъде освободен.

Старецът не отворил вратата и не отговорил нищо.

Но сестра му дълго го молела със сълзи и чукала на вратата му. Като не получила отговор, започнала да го укорява и да му говори с гняв:

- Немилосърдни, безчувствени, жестоки, безбожни и злонравни брате! Нима не те трогват сълзите ми? Единственият ми син се намира в смъртна опасност!

А старецът пратил един ученик да й каже:

- Иди си! Пимен няма деца и затова не се огорчава.

Сестрата си тръгнала, плачейки и укорявайки брат си.

Когато князът чул за станалото, казал на приятелите си:

- Предайте на стареца да ми напише писмо с ходатайство за освобождението на племенника си и тогава ще го пусна от тъмницата.

И мнозина съветвали преподобния да напише писмо до княза. Тогава той написал следното: “Заповядай със своята власт добре да се изследва престъплението на провинилия се юноша и ако бъде открито нещо, заслужаващо смърт, нека умре, за да избегне чрез временното наказание вечните мъки. Ако пък провинилият се не подлежи на смъртно наказание, накажи го според закона и го пусни да си иде.”

Когато князът прочел посланието на стареца, се учудил на ума и добродетелта му и разбрал, че той е истински Божий угодник. После освободил юношата. А преподобният Пимен, отбягвайки суетната слава и човешките почести, отишъл на друго място и се скитал дълго време в различни страни. После се заселил отново в египетската пустиня и останал там до старини, като угаждал на Бога с постнически трудове и станал отец за мнозина монаси.

Поучавайки учениците си в смиреномъдрие, понеже и сам бил смиреномъдър, преподобният им давал за пример разказа за един старец (може би за самия себе си):

- Не толкова отдавна един египетски монах живеел в малка килия на пустинно място близо до Цариград . Веднъж оттам минавал благочестивият цар Теодосий Младши (3). Като чул за монаха, царят оставил спътниците си и преоблечен като войник се упътил към килията на стареца. Той почукал на вратата и монахът му отворил, но не познал царя, а го взел за обикновен воин. Двамата се помолили и седнали. После царят запитал: “Как се подвизават отците, обитаващи в Египет?” “Всички молят Бога за вашето спасение” - отговорил монахът.

Царят се огледал, но не намерил в килията нищо, освен една кошница, окачена на стената, а в нея малко сух хляб. После казал на стареца: “Отче! Благослови ме да вкуся малко”.

Старецът веднага налял вода в един съд, сложил сол и парчетата сух хляб и двамата яли. После донесъл вода и дал на царя да пие. След трапезата царят го попитал: “Знаеш ли кой съм?” Старецът отговорил: “Не зная, господине, Бог знае.” Тогава той казал: “ Аз съм цар Теодосий.”

И старецът веднага му се поклонил.

После царят казал: “Блажени сте вие, монасите, понеже сте свободни от суетата на този свят и прекарвате живота си в безмълвие, като се грижите само как да придобиете небесния, вечния живот и небесните блага. Истина ти казвам, че аз, роденият за царство и сега в царски чин, никога не съм ял толкова сладко, както ядох и пих днес.”

Старецът отговорил: “Това е така, защото ние, монасите, приемаме храната с молитва и благословия, затова и най-простата храна става вкусна. А във вашите домове храната се приготвя без молитва, с много караници и празни приказки и поради това не получава благословията, която би могла да я направи по-сладка.”

А царят му въздал целувание и си тръгнал. Оттогава той много почитал монаха. Но старецът се боял от гибелното самопревъзнасяне и гордостта и за да не изгуби дара на смирението пред почестите на хората и да не се лиши от Божията благодат, побягнал оттам и отново се върнал в Египет.

С този разказ свети Пимен искал да настави учениците си в смирение, да ги научи да се отклоняват от суетните похвали и почести, които не носят на монасите полза, а само вреда.

Свети Пимен поучавал учениците си и в други добродетели. Наставленията му били винаги истинни, защото можел на всекиго да покаже спасителния път, и както с живота си явявал равноангелски образец на добродетел, така и словото му било от полза за всички. При него идвали не само новоначалните, но и остарелите в монашески подвизи, и го разпитвали за онова, което е полезно за спасението на душата. Всички, които посещавали преподобния, получавали от него богомъдри и боговдъхновени отговори за назидание на душите си. Някои записвали тези отговори в Отеческите книги (4). Част от тях ще припомним и тук.

Един брат запитал авва Пимен:

- Ако видя брата си да съгрешава, трябва ли да скрия греха му?

Пимен отговорил:

- Ако скрием греховете на братята си, и Бог ще скрие нашите.

Друг казал на аввата:

- Отче! В смущение съм и мисля да си ида оттук.

- По каква причина искаш да си идеш? - запитал старецът.

Братът отговорил:

- Чувам лоши неща за един от тукашните братя и се съблазнявам.

Старецът казал:

- Това, което си чул, не е истина.

Братът възразил:

- Истина е, отче, защото този, които ми го каза, заслужава доверие.

Обаче старецът казал:

- Не, той не заслужава доверие, защото ако заслужаваше, не би ти казал нищо. Но ти никога не вярвай на това, което ти говорят, ако сам не си го видял, защото и Бог, като чул вопъла, предизвикан от Содом, не се уверил, докато не слязъл Сам да види всичко с очите Си (изразът е образен, бел.ред.): “И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная” (Бит. 18:20-21).

Братът казал на това:

- И аз, отче, със собствените си очи видях как този брат върши грях.

Като чул това, старецът погледнал към земята. След това вдигнал една сламка и попитал:

- Какво е това?

- Това е сламка - отговорил братът.

После старецът погледнал нагоре и като посочил една греда, върху която се крепял покривът на зданието, попитал:

- А това какво е?

Братът отговорил:

- Това е греда.

Тогава старецът му казал:

- Задръж в сърцето си, че твоите грехове са подобни на тази греда, а греховете на брата ти - на сламката, и тогава никога няма да изпитваш смущение и съблазън.

Думите му чул авва Сисой, който бил дошъл да го посети. Той се удивил и казал на свети Пимен:

- Как да те възхваля, авво Пимене! Наистина словата ти са преизпълнени с благодат и слава като някакъв скъпоценен камък!

Пимен отговорил:

- Казано е: свидетелствай само за това, що са видели очите ти. Но аз ви казвам, че и да видите нещо с очите си, не бива да му имате вяра.

И после разказал следния случай.

- Един брат бил осмян от беса с такъв призрак: той видял друг брат да съгрешава с жена. Братът се смутил в мислите си и бил обзет от похот. Приближил се и ги бутнал с крак с думите: “Станете, защо съгрешавате?” Но се оказало, че това били снопи пшеница, а не хора.

- Затова - заключил свети Пимен - ви казвам: нямайте вяра и на онова, което виждате с очите си.

Авва Анувий казал на Пимен:

- Но какъв отговор би дал пред Бога, ако видиш грешник и не го изобличиш?

Пимен отговорил:

- Бих казал така: Господи! Ти си заповядал: “извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си” (Мат. 7:5). Аз изпълних Твоята повеля.

После един брат попитал авва Пимен:

- Отче! Сторих тежък грях. Искам да прекарам в покаяние три години. Но достатъчни ли са те за покаяние?

- Много са - отговорил старецът.

Тогава братът казал:

- И така, ти заповядваш да се кая само една година?

- И това е много - казал старецът.

Когато другите братя чули това, запитали:

- Следователно трябва да се каем не повече от четиридесет дни?

Старецът казал:

- И това е много.

После добавил:

- Мисля, че ако човек се покае от цялото си сърце и твърдо пожелае повече да не се връща към греха, Бог ще приеме и три-дневното му покаяние.

Един друг брат запитал авва Пимен:

- Как трябва да живее човек?

Старецът отговорил:

- От примера на Даниил (5) виждаме, че не са могли да го наклеветят с нищо, освен че служи на Господа, своя Бог.

С тези думи светецът дал да се разбере, че човек трябва да живее така, че животът му да не бъде нищо друго, освен служение на Господа Бога.

Друг монах запитал:

- Как да се предпазя от козните на врага?

Отецът отговорил:

- Когато разпаленият котел кипи, нито муха, нито някое друго насекомо могат да се докоснат до него. Но като изстине, мухите и насекомите кацат върху него. Подобно на това и врагът не смее да приближи и да увлече в мрежите си монах, който усърдно се подвизава в добродетелите. А към човек, който прекарва живота си в безгрижие и леност, врагът пристъпва лесно и го увлича към греха, когато поиска.

Някой попитал стареца дали може да се избави от увличащите ума зли помисли. Старецът отговорил:

- Този случай е подобен на човек, който има от лявата си страна огън, а от дясната - съд с вода. Ако пламне от огъня, ще вземе вода от съда и ще го угаси. Огънят са злите помисли, които врагът на нашето спасение хвърля в сърцето като искра в някоя къща, за да го разпали с греховно пожелание. Водата пък е молитвеният стремеж на човека към Бога.

Авва Амон отново запитал преподобния за изхождащите от сърцето зли помисли и за суетните желания. Старецът отговорил с думите на Свещеното Писание:

- Каква слава може да има брадвата, ако никой не сече с нея, и може ли да се хвали пилата, ако няма работник? Тъй и ти не пращай на помощ на лошите помисли своята воля и те ще се разсеят.

Авва Иосиф запитал авва Пимен за поста:

- Как подобава да постим?

Старецът казал:

- Всеки ден вкусвам по малко храна, без да се насищам напълно.

Авва Иосиф запитал:

- А когато беше млад, не постеше ли и по два дни?

Пимен отговорил:

- Наистина постех, и не само два, но и три дни, дори и по цяла седмица. Но светите отци, които са изпитали и едното, и другото, намират, че е по-добре да се вкусва ежедневно по малко храна, защото това е царският път към спасението, по-лек и удобен, за да не се превъзнася умът.

Игуменът на Великия манастир попитал авва Пимен:

- Как мога да придобия умиление?

Старецът казал:

- Нима може да има умиление в сърце, което размишлява за сирене, съдове с масло и други житейски дела?

Друг запитал стареца:

- Кое е по-добро - да се говори или да се мълчи?

Старецът казал:

- Който говори заради Бога, добре прави; но и онзи, който мълчи заради Бога, постъпва добре.

Така мъдро отговарял старецът на въпросите. Освен това в Отечника има и много мъдри изречения на свети Пимен. Ето някои от тях.

Авва Пимен казвал:

- Когато човек има намерение да гради къща, събира много материали, от които може да я построи. Подобно на това и ние лесно ще съзидаме в себе си духовен дом, ако вземем по-малко от всяка добродетел.

И още:

- Човек трябва да спазва три главни правила: да се бои от Бога, често да се моли и да прави добро на ближния си.

Също така авва Пимен казвал:

- Нестяжанието, търпението и разсъдливостта - ето трите основи на монашеското житие, защото е писано: “ако се намереха в нея (на земята) тия трима мъже: Ной, Даниил и Иов... само те биха се спасили” (Иез. 14:14-16). Ной е образец за нестяжателност, Иов - за търпение, а Даниил - за разсъдливост. Ако в монаха има тези три добродетели, тогава Бог, Който го спасява, ще се засели в него.

Старецът казвал още:

- Ако монахът възненавиди две неща, може да се освободи от съблазните на този свят.

Един брат го попитал:

- Кои са тези неща?

Старецът казал:

- Покоят на плътта и тщеславието.

После казал:

- В Евангелието е писано: “нека продаде дрехата си и да купи нож” (Лук. 22:36). Това значи: който има покой на плътта, нека го остави, да започне суров живот и да стъпи на тесния път.

След това казал още:

- Когато Давид се борил с лъв или мечка, умъртвявал ги, като ги хващал за гърлото (6). Тъй и ние с Божия помощ ще победим лъва - дявола, и мечката, - нашата плът, ако наложим юздата на въздържанието на гърлото и стомаха си.

И още:

- Ако Навузардан - началникът на телохранителите (7) на вавилонския цар, не бе дошъл в Иерусалим, храмът Господен нямаше да бъде изгорен. Подобно на това и в нас не ще се разгори огънят на греховното желание и умът ни, който се бори с врага, никога няма да претърпи поражение, ако не се предаваме на преяждане и удоволствия.

Авва Пимен казвал:

- Както пчелите бягат от дима, позволявайки на хората да ползват сладкия плод на техния труд, така и покоят на тялото прогонва от душата ни страха Господен и тя се лишава от всяко добро дело.

После казал и друго:

- Както царският оръженосец стои близо до царя, винаги готов да го защити, така и нашата душа трябва да бъде винаги готова за борба с беса на блудството.

Веднъж авва Пимен чул за един брат, който постел по шест дни и вкусвал малко храна едва на седмия ден, но наред с това се гневял против брата си. Авва Пимен казал за него:

- Научил се е да пости шест дни, а от гнева не може да се въздържи дори и един.

Презвитерът на един манастир научил, че някои братя често ходят в града, къпят се в банята и не радеят за спасението си. Той се разгневил и като отишъл в манастира, съблякъл монашеските им дрехи. Но после се разкаял, дошъл при авва Пимен и му разказал за всичко. Старецът му казал:

- Нямаш ли и ти в себе си нещо от ветхия човек; или може би окончателно си го съблякъл от себе си (8)?

Като чул тези думи на стареца, презвитерът се умилил, повикал братята, които огорчил, разкаял се пред тях и отново ги облякъл в монашеско одеяние.

Веднъж при авва Пимен дошъл авва Исаак и като видял, че той полива върху нозете си малко вода, му казал:

- Как жестоко угнетяват тялото си някои!

А старецът му казал:

- Ние не сме научени да бъдем телоубийци.

И добавил:

- Понякога човек изглежда мълчалив. Но ако сърцето му осъжда другите, той винаги говори. И има такива, които от сутрин до вечер говорят с езика, но в същото време са мълчаливи, защото този, който не осъжда ближния, пази мълчание.

Авва Иосиф разказва:

- Когато веднъж бяхме при авва Пимен, сред нас бе и младият брат Агатон. Старецът поиска да му каже нещо и се обърна към него, като го нарече авва Агатон. Но ние му казахме: “Този брат е още млад, защо го наричаш авва?” Старецът отговори: “Мълчаливите му уста ме карат да го наричам авва”.

Авва Пимен казвал:

- Брат, който живее заедно с ближния си, трябва да се уподоби на каменен истукан: ако го обиждат, не трябва да се гневи, ако го хвалят, не бива да се превъзнася.

И още:

- Злото никога не може да се победи със зло. Ако някой ти причинява зло, стори му добро и тогава твоята добродетел ще победи неговата злоба.

На тази и на другите добродетели преподобният Пимен учил и на дело. Преди да дойде в Египет, там живеел един старец, почитан от всички. Когато дошъл авва Пимен, мнозина оставили стареца и започнали да идват при него. Поради тази причина старецът започнал да се гневи против новодошлия авва, да му завижда и да говори лошо за него. Като научил за това, авва Пимен се огорчил и казал на братята си:

- Какво да сторим сега, защото тези хора ни хвърлиха в скръб, като оставиха толкова свят и добродетелен старец и дойдоха при нас, които не представляваме нищо? Как да отстраним гнева на великия старец? Нека приготвим малко храна и вино, да идем и да вкусим заедно с него. Може би по този начин ще умилостивим сърцето му.

Те взели малко храна и вино, отишли при стареца и потропали на вратата на килията. Ученикът му чул и попитал:

- Кой е?

Те му отговорили:

- Кажи на своя авва, че Пимен с братята си е дошъл да вземе благословение от него.

Ученикът отишъл и казал на стареца. А той го изслушал и отговорил:

- Кажи им да си вървят, защото нямам време.

Ученикът предал това на гостите, а те му отвърнали:

- Няма да си тръгнем, докато не се сподобим да се поклоним на стареца.

И стояли под слънчевия зной пред вратата на килията.

Като видял търпението и смирението им, старецът се умилил, отворил вратата и ги приел с целувание. После те седнали и беседвали с любов, и яли от донесеното. След това старецът казал:

- Наистина справедливо е това, което чух за вас, но виждам и стократно по-добри дела.

Оттогава старецът започнал миролюбиво да се отнася към авва Пимен.

Така преподобният Пимен умеел да отстранява злобата, враждуваща против него, и на другите давал пример в това.

Той умеел да лекува и с мълчанието си, както със словото си.

Веднъж презвитери от тази страна посетили манастира, в който пребивавал преподобният. Авва Анувий поискал поне малко да ги нагости, влязъл при него и му казал за това. Обаче старецът не отговорил, останал в мълчание дълго време и Анувий си тръгнал огорчен.

После братята запитали преподобния:

- Защо не даде отговор на авва Анувий?

Старецът казал:

- Нямах оръдие да го сторя (тоест език), понеже съм мъртъв, а мъртвият не говори. Затова не смятайте, че пребивавам с вас.

Старецът постъпил така, за да не го канят на трапезата с гостите, защото за него разказват и това, че когато братята го викали да се храни заедно с тях, той отивал със сълзи, неохотно, понеже не желаел да насища стомаха си, но и не искал да откаже на братята, за да не ги огорчи.

Един монах чул за добродетелния живот на преподобния и пристигнал от далечна страна, за да го види и да се поучи от него. Старецът го посрещнал с чест, двамата си отдали целувание и седнали. Монахът започнал беседа за божественото Писание, за някои трудни неща в него и за небесните работи. А отец Пимен отвърнал лицето си, мълчал и не му отговарял. Монахът дълго говорил за Писанието, но не получавал отговор. После излязъл от килията и казал на ученика на стареца:

- Напразно изминах този дълъг и труден път. Дойдох тук заради авва Пимен, но той не ми промълви и дума.

Ученикът влязъл при стареца и му казал:

- Отче! Заради теб дойде този честен мъж, прославен сред монасите на своята страна. Защо не му каза нищо?

Старецът отговорил:

- Той е от вишните и говори за небесните неща. А аз съм от долните и мога да говори само за земното. Ако дошлият брат говореше за душевните страсти, за плътските немощи, щях да му отговоря. Но понеже говори за небесни неща, аз нищо не мога да кажа за тях.

Ученикът излязъл от килията, отишъл при онзи монах и му казал:

- Знай, отче, че старецът неохотно беседва за божественото Писание, но ако някой започне разговор за душевните страсти, той му отговаря.

Монахът се умилил, влязъл при стареца и го попитал:

- Авво! Какво да сторя, понеже съм във властта на страстите?

Тогава старецът го погледнал радостно и казал:

- Добре направи, че дойде.Сега ще отворя устата си и ще ги напълня с благи думи.

И дълго беседвал с него за това, как трябва да се побеждават надигащите се в нас похоти. Като се насладил премного от боговдъхновените му слова, монахът благодарил на Бога, че го е сподобил да види такъв старец и да чуе беседата му. И се завърнал в манастира си радостен, че е получил голяма душевна полза.

После друг монах, авва Исаак, дошъл при отец Пимен и го намерил да седи в мълчание, сякаш в изстъпление. Той изчакал известно време, но като не виждал старецът да идва на себе си, му се поклонил до земята и казал:

- Кажи ми, отче, къде беше умът ти?

И понеже усърдно го молел, старецът отговорил:

- Умът ми беше там, където плакала Пречистата Дева Мария Богородица, докато стояла до кръста. И аз бих искал винаги да плача така.

Преподобният Пимен, великият сред отците, който изучил всяка добродетел и принасял полза на всички както с живота, така и със словото си, притежавал такова голямо смирение на ума, че често с въздишка казвал:

- Аз ще бъда хвърлен там, където ще бъде и сатаната!

Но Господ възнесъл смирения Си раб там, където пребивават светите ангели, в селенията на праведните и преподобните. След земния, изпълнен с много години живот, Господ го заселил в небесните обители, където годините не свършват (9), където всички светии, предстоящи пред престола на Божията слава, винаги прославят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото и ние, грешните, въздаваме слава сега, и всякога и в безконечни векове. Амин.

 

Тропарь преподобному Пимену Великому

глас 8

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Пи́мене о́тче наш. // Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

(Със сълзи си напоявал безплодната пустиня и с въздишки от дълбините на душата твоите трудове са принесли стократен плод; бил си светилник на вселената, сияещ с чудеса, отче наш Пимене; моли Христа Бога да се спасят нашите души.)

 

Кондак преподобному Пимену Великому

глас 4

Све́тлых по́двиг твои́х, преподо́бне о́тче,/ наста́ днесь свята́я па́мять твоя́,/ ду́ши благочести́вых веселя́щи,/ Пи́мене Богому́дре,// о́тче наш преподо́бне.

(Днес празнуваме святата памет на твоите светли подвизи, веселящи душите на благочестивите, богомъдри Пимене, преподобни наш отче.)

 

Молитва преподобному Пимену Великому

О, дивный угодниче, преподобне отче наш Пимене, недоумеем мы, грешнии, по долгу восхвалити тя. Был бо еси монахов образ, исцелений податель, пустыни житель, безмолвия рачитель, страстей искоренитель и всякия добродетели учитель. Сего ради умильно к тебе припадаем и смиренно просим: от сокровищницы твоея подаждь и нашему убожеству. Смирением твоим нашу гордыню низложи; безстрастием наши страсти попали; бодрствованием дух лености от нас отжени; слезными токи наше нечувствие пробуди; бдением от нерадения нас возстави; молитвами в нас пламень молитвы возжги; любовию нас братолюбны сотвори; подаждь же нам дух кротости и смирения, дух чистоты и благочестия; от страстей убо нас свободи и ко истинному покаянию приведи. Ты бо во уме твоем непрестанно имел еси на Кресте распятаго за нас Сына Божия. Того сладчайшее Имя во уме и сердце непрестанно имети и нам, окаянным, подаждь, да любовию Тому горяще и грехи наша помышляюще, страшный оный День судный сретити уготовимся и в Царствие Небесное внити с тобою и всеми святыми сподобимся, славяще Отца и Сына и Святаго Духа во веки веков. Аминь.

 

(1) Преподобният Пимен бил роден около 340 г.

(2) Приел монашество около 355 година.

(3) Някои подразбират тук императора Теодосий Велики, царувал от 379 до 395 година.

(4) Тоест Отечниците, Патериците.

(5) Свети пророк Даниил - четвъртият от “великите” пророци (Исаия, Иеремия, Иезекил и Даниил) произхождал от царски род и още като юноша бил отведен във Вавилон заедно с други пленени иудеи. Надарен с прекрасни душевни и телесни качества, той изучил тук езика и халдейската мъдрост и заедно с трима свои другари - Анания, Азария и Мисаил бил взет на служба в царския двор. Даниил изтълкувал забележителните сънища на вавилонския цар Навуходоносор и сам бил удостоен с много видения, в които му били открити важните свещени събития. Когато на престола се възкачил Дарий, той бил назначен за един от тримата управители на империята и по чуден начин бил спасен от лъвовете, на които го хвърлили заради твърдото изповядване на вярата на предците му (Дан. 6:10-24). Историята на живота и делата си той е описал сам в свещената книга с неговото име. 

(6) 1 Царств. 17:34, 35. (В слав. превод: “ако се противеше, хващах го за гърлото и го убивах”.)

(7) В слав. превод, цитиран в житието, Навузардан е наречен архимагер, тоест началник на готвачите на царя.

(8) Ветхия човек - човек, отдаден на греха, непознаващ пътя към спасението. Така свети апостол Павел нарича хората, които още не са получили новозаветната благодат (сравн. Ефес. 4:22; Кол. 3:9).

(9) Преподобният Пимен починал на 110-годишна възраст. Кончината му била около 450 година.

 

Св. преподобни свещеномъченици Кукша и Никон Печерски
Св. преподобни свещеномъченици Кукша и Никон Печерски

В памет на преподобните свещеномъченик Кукша и Пимен постник (след 1114 г.)

Няма място за много думи там, където ясно говорят делата, както може да се каже за тези преподобни. Блаженият свещеномъченик Кукша, един от отците на светия Печерски манастир, бил известен на всички, защото покръстил помрачените от неверието вятичи и просветил с вярата мнозина. Свети Кукша вършел много преславни чудеса - прогонвал бесове, низвел дъжд от небето, пресушил езеро и извършил други удивителни неща. Накрая, след много мъчения, бил посечен от неверните заедно със своя ученик.

По това време в печерския манастир се подвизавал в богоугождение блаженият Пимен постник. Заради голямото си постничество и трудовете си той получил от Бога толкова велик дар, че се прославил не само с изцелението на болни, но и с прозорливост за бъдещето и ставащото в далечни и непознати места.

 

Св. Пимен постник ПечерскиСвети Пимен подавал изцеление, пророкувал за много неща и предузнал за преставянето си в Господа две години преди кончината си. Той прозрял посичането на блажения Кукша, който в това време бил далече, и възвестил в печерската църква:

- Днес е убит нашият брат Кукша!

Като казал това, Пимен се преставил в същия ден със свети Кукша и ученика му.

По този начин тримата получили тройна радост, която око не е виждало, ухо не е чувало и човешко сърце не е познало. Тази радост е приготвил за всички, които Го обичат, Единия в Троица Бог, на Когото въздаваме слава сега, винаги и в безконечните векове. Амин.

 

Тропарь священномученику Кукше, ученику его Никону и преподобному Пимену постнику, Печерским, в Ближних пещерах

глас 3

Му́ченическою кро́вию, свяще́нне Ку́кше,/ в про́поведи Ева́нгелия со ученико́м ти блаже́нным Ни́коном, че́стне украси́выйся,/ и Пи́мене, в по́стничестве светоза́рне просия́вый,/ в еди́н день и час внидо́сте в свет незаходи́мый,/ иде́же моли́теся Го́сподеви,// да пода́ст нам ве́лию ми́лость.

 

Кондак священномученику Кукше, ученику его Никону и преподобному Пимену постнику, Печерским, в Ближних пещерах

глас 4

Свети́ла разу́мная, соше́дшеся, хвала́ми воспое́м, лю́дие,/ просия́ли бо суть в ми́ре сем:/ Пи́мен мно́гими по́двиги,/ Ку́кша же со ученико́м Ни́коном про́поведию Сло́ва,/ и си́и трие́, единоу́мно предстоя́ще Святе́й Тро́ице,/ я́ко со́лнце сия́ют и просвеща́ют// любо́вию па́мять их восхваля́ющих.

 

imageВ памет на свети Либерий изповедник, папа Римски (366 г.)

Свети Либерий встъпил на епископския престол след папа Юлий. От самото начало на управлението си той бил ревностен поборник на православието и постоянен защитник на свети Атанасий Александрийски, борещ се против арианите. Император Констанций, който взел страната на арианите, нито със заплахи, нито с увещания, нито чрез приближените си, нито лично успял да принуди свети Либерий да осъди свети Атанасий, а следователно и православието. За тази твърдост в православието светителят бил пратен на заточение в Берия, Тракия. Но когато императорът Констанций бил в Рим, народът, който уважавал и обичал архипастира си, измолил от него да върне папа Либерий в Рим. Но преди това той бил призован на полуарианския III Сирмийски събор, където бил принуден да подпише съборното определение. Чак след това той получил разрешение да се завърне в Рим след двегодишно изгнание. Но после свети Либерий дълбоко се разкаял за постъпката си (подписването на определението на III Сирмийски полуариански събор) по примера на свети апостол Петър, който с искреното си разкаяние изгладил отричането си от Господа. В Рим той се потрудил много за полза на православието и накрая се преставил в Господа.

 

imageВ памет на преподобния наш отец Осия изповедник, епископ Кордубски (359 г.)

Този преподобен отец, оставил светските удоволствия и украсен с всички добродетели, бил поставен на епископската катедра в град Кордуба. Ревнувайки за православната вяра, той се отправил на Първия вселенски събор, за да изобличи безумието на Арий и да унищожи душевредната му ерес. И когато започнал съборът, той с изобличенията си притеснявал Арий и мнозина други. След като император Константин отстранил православните епископи от катедрите им заради това, че не взели участие в прогонването на Атанасий Велики и не станали причастни на лъжеучението на Арий, и Осия бил изпратен на заточение, където починал след множество страдания.

 

В памет на преподобния Пимен Палестински (ок. 602)

Светите отци Софроний и Иоан в книгата си са записали за този свети Пимен следния разказ на авва Агатоник, игумен на лаврата на преподобния Сава:

“Веднъж отидох - разказва авва Агатоник - в пустинята Рува при авва Пимен, който живееше в една пещера и се хранеше с корени. Когато го намерих, му разказах за помислите си и понеже беше вече вечер, той ме остави да пренощувам в пещерата, а сам отиде в друга. Тази нощ беше мразовита и аз много страдах от студа. На сутринта старецът дойде при мене и ме попита:

- Как прекара нощта, сине мой?

Аз му отговорих:

- Прости, отче! Цяла нощ се измъчвах от студ.

Той ми рече:

- Истина ти казвам, чедо, аз изобщо не усетих студа.

Като чух това, се удивих, защото старецът беше гол. После го попитах:

- Яви ми любовта си, отче, кажи ми защо не усещаш студа, като си без дрехи?

И старецът ми каза:

- Дойде един лъв, легна около мене и стопли тялото ми. Но знай, сине мой, че аз ще бъда изяден от зверове.

Тогава го запитах:

- Защо ще бъдеш изяден от зверовете, отче?

Той каза:

- Когато живеех в света в отечеството си, бях пастир. Веднъж, когато пасях овцете, покрай стадото мина един човек. Кучетата ми го нападнаха и го разкъсаха. Можех да го спася, но не го направих. И по Божие откровение узнах, че и аз трябва да умра с такава смърт - разкъсан от зверове.

Това разказал преподобният Пимен на авва Агатоник и наистина се случило така. След три години станало известно, че пустинножителят Пимен бил изяден от зверове. Светата му душа е причислена към лика на преподобните отци по милосърдието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото въздаваме слава во веки.

 

В същия ден е паметта на преподобния Сава от Венефалех (тази местност и времето, през което е живял, са неизвестни).

В същия ден се почита паметта на света мъченица Антиса, хвърлена в кладенец заради изповядването на името Христово (времето на нейните подвизи и мястото на кончината са неизвестни).

 

 

 

В памет на свети Фанурий

свети ФанурийЖитие

До нас са достигнали оскъдни сведения за семейството на Свети Фанурий. Знае се, че неговият баща е известен търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий.

На 12 години изучавал философия. Като характер бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство.

Майката на Фанурий била добра и красива. Нейният съпруг осигурявал материалните придобивки в семейството. Съпругата нямала право да се интересува от сметките и бизнес делата на своя съпруг.

Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът ѝ бил нападнат, ограбен и убит. Партньорите му разбрали за сполетялото нещастие и отишли да си търсят несъществуващи вземания, въпреки, че самите те били длъжници на покойника.

Тъй като не била в течение на делата на своя съпруг, жената се доверила на негодниците и им плащала несъщестуващи вземания. Така за кратко време майката на Фанурий обедняла, живяла в една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца.

Един ден Фанурий споделил с едно момче, че майка му е светица, защото цял ден плаче и се моли. Децата имали храна и били добре гледани, докато тя се обличала в все по-стари дрехи. Децата не я съдели, но тя по цял ден все плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не”.

Фанурий послушал съвета на своя приятел. Вечерта, след като майката нахранила децата и ги сложила да си легнат, уверена, че вече спят, тя си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито Фанурий никога не бил виждал, и излязла.

Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, посещавано от мъже, болшинството от които били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първа роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата ѝ да разберат на какво е подложена, за да изкарва храната им. Мъжете в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива.

Фанурий станал свидетел на нейното унижение, застанал на трибуната и извикал силно:”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода.

Фанурий излязъл от заведението и веднага напуснал града. Отишъл на брега на голямата река. На брега видял пастири, които искали да минат на другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите го взели със себе си и си заминали по своите работи. Фанурий останал сам на брега.

Отвъд реката имало пустиня, в която пребивавал един стар пустиножител. Цели 65 години не бил виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се явил Ангел Господен дал му една тояга и казал: ”Върви бързо на брега на реката и вземи от там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.”

Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имало 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ, светецът стигнал при Фанурий за един час и казал на момчето: ”Ела при мене, Фанурий!” Момчето се вкаменило на мястото си, като чуло името си и казало: “Нима ти познаваш моя баща? . „Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове.“, допълнил младежът.

Пустинникът се зачудил на неговите думи, но нищо не отговорил. Тръгнали заедно. И пак по чудо се изкачили на планината за един час, а пътят пеша не можел да се измине за 8 дни, защото бил каменист и много стръмен.

И заживяли заедно. В пещерата старият светец трябвало да се бори със суровите нрави на Фанурий, докато го направи християнин и го накара да прости на своята майка.

След кръщението, Фанурий получил позволение да отиде в града, за да измоли прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върнал в града разбрал, че през онази нощ майка му не припаднала, а умряла на място. Братята му били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях.

Одухотворяване

Останал съвсем сам Фанурий се върнал в пустинята. Скъсал всякаква връзка със света и се посветил на духовни занимания. Напреднал духовно толкова много, че даже надминал и пустинника.

Посветен на пост и молитва станал много милостив. Започнал да прави градини и да ги обработва. С произведеното в тях хранел пътниците, които преминавали наблизо. Носел на раменете си и вода за пиене.

Самият той живеел от скромно по-скромно. Хранел се отначало всеки трети ден и вземал толкова намокрен хляб, колкото можел да стисне с два пръста. Въздържал се и от пиенето на вода. Пиел от едно шише и сетне, започнал да се храни само съботен ден и то твърде оскъдно.

Често се причастявал със Светите тайни. Посещавал пустинниците в онази пустиня. Доставял с ръцете си корени за храна, изкъртвал камъните около килиите на пустиножителите, защото обработваемата земя наоколо била недостатъчна. Там сеел зеленчуци.

Нощите прекарвал в всенощните му бдения и в зной, и в студ, защото колибата му нямала покрив. Молел Бога, чрез това търпение, да му осигури покрив в НЕГОВОТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО.

И толкова бил изпълнен с милост, че успявал да помири зверове, които се нападали помежду си. Фанурий се грижел за тях, когато били ранени и им правел хубави леговища. Неговият духовен наставник често го сварвал до някоя огромна змия, която по време на съня пазела Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр.

Той имал и способността да пази нападнатите в пустинята мравки, като им заповядвал да се преселят в някоя пропаст далеч и да не пречат на хората. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не могат да говорят, обръщали очи към колибите на Фанурий и той веднага идвал да ги спаси.

Заради своите безкрайни добрини бил много обичан в цялата пустиня и извън нея, а всички жители на пустинята благодарили на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротява и човеците лекува.

В близост до онази пустиня имало един град, голям и красив, но с много лоши хора, пълни с болести и лоши духове. На молбата на добрите, да отиде да помогне в неволите и болестите, светецът Фанурий, макар че не искал да напусне пустинята, заради сълзите на страдащите и молбите на преподобните пустинници да бъде милостив, се съгласил да отиде и да лекува за нещастните жители на града.

И кой ще изкаже голямата му милост към бедните и специално към вдовиците и сираците, спомняйки си за своята майка и своите братя. Заради това винаги се вслушвал в техните молби и лекувал най-тежките болести: лекувал слепи докато прогледат, помагал на глухите да прочуят и немите по рождение да проговорят – при това само с молитви и сълзи пред Бога.

Отказвал да приема храна, не си лягал да си отпочива на леглото, докато молбата му не бъдела изпълнена. Проливал толкова сълзи, че и дрехите му подгизвали от тях.

Преблаженият говорел така: “Помилвай, Господи, тези измъчени, защото са Твои създания. Отвори очите им, за да виждат красотата на Твоето небе и дневната светлина, за да не се нараняват краката им от камъните, нито срам за сродниците им.”

Подобно се молел с много сълзи и за немите, за които казвал: ”Разтвори, Господи, запечатаните им уста, просвети ума им, за да Те славят и да Те целуват с устата си, Твоя неръкотворен образ със сълзи да навлажнят. Та по този начин, да се прослави Твоето Пресвято Име.”

За глухите се молел с още повече сълзи, говорейки: ”Послушай ме Господи в тоз час и посети сега и разтвори слуха на Твоите раби. Премахни тежестта на глухотата, за да чуват гласа Твоите свети камбани, шума на колелата и всички земни звуци”.

И толкова усърдна била молитвата му към Господа и плачел, а понякога и езичниците плачели с него като слушали молитвите му и виждали стичащите се сълзите.

Толкова топла и усърдна била молитвата му към Господа, тъй че и кърмачетата се доближавали до него и с чистите си умове, още непроговорили, му казвали: ”Потърпи още малко, Фанурие, защото още малко и Небесният Отец, ще те помилва скоро, изпълнявайки твоите копнежи.

Така цяла година, той вървял из всички краища на града, като лекувал, утешавал и ги учел на правата вяра.

Дяволът пък, който ненавижда доброто, много се ядосвал, защото Свети Фанурий, извеждал на правия път всички Божии раби. Той се престорил на странник и се представил на управителя на града. Казал му, че един младеж е подлудял и говори лъжи, за да бъде народът на негова страна и да махне управителя. Така беше подучил зломислещите от града, с лъжи – заблуждавайки доверието на управителя, защото знаел, че след идването на Фанурий, не можел да върши предишните злини.

След много старания и лъжливи думи, лошите хора принудили управителя да го хване и да му отреже главата. Но народът, който бил видял толкова чудеса от светеца, вдовиците, сираците и излекуваните, даже без съгласието на светеца, го изпроводили в друг град. Всички плачели и страдали, защото те се лишавали от добротата на светеца и от голямата му безвъзмездна помощ. Заради това народът, който чрез Фанурий узнал правата вяра, направил 40-дневно оплакване с пост и молитва и не можел да се утеши, защото светецът не бил вече при тях.

И във втория град, Свети Фанурий също лекувал, наставлявал и укротявал зверовете, като отказвал да приема дори хляб за своите усилия. Хранел се, както в пустинята, само с корени.

Но и тук сатаната не го оставил на мира. Подучил приближените на управителя да го съветват да екзекутира Фанурий.

И в този град народът с голям плач и насила го изпратил в друг град зад граница …

По същото време се случило в третия град да умре единствената дъщеря на владетеля. Дни наред били викани знахари и гадатели, но никой не можел да помогне. Управителят решил да даде половината от владенията си на онзи, който успее да съживи дъщеря му.

Не успешните опити да бъде възкресена продължили доста дни, а тялото започнало да мирише. Слугите изливали аромати, кадяли с тамян, но не можели да прикрият неприятната миризма. Тя се носела на далече.

Една от прислужничките на управителя му съобщила, че има един красив младеж, който лекува всякаква болест, дори възкресява мъртви с молитва към Христа. А Христос бил разпънат на кръст. Младежът не давал на болните никакви лекарства и не се показвал на тях и не приемал за награда даже парче хляб.

Като чул това, управителят пратил царско писмо до Фанурий и приготвил голямо угощение. Свети Фанурий не приел да отиде на кон, а пътувал пеша, макар, че пътят бил тежък и се измъчил през тези няколко дни по него.

Когато пристигнал се представил пред управителя и бил заведен в стаята на починалата. Тук позволил да останат само родителите, той и мъртвата, а народът да не влиза.

Заплакал пред Господа и усърдно се молил от сутринта до обяд, и в себе си бил недоволен, че не е чут от Господа. Толкова сълзи пролял, че около него се образувала локвичка от сълзите, а управника и съпругатна му се чудели на голямата му доброта и силна молитва.

В този момент светъл лъч се насочил върху мъртвото тяло. Светецът тогава станал на крака, хванал ръката на умрялата и вмирисана девойка, и ѝ казал: ”В името на Христа Разпнатия стани и се върни при своите родители!” И веднага умрялото и разлагащо се тяло се съживило, девойката скочила на крака права и махайки от себе си връзките, извикала с висок глас: ”Велик е Фануриевият Бог! Бях в дъното на ада измъчвана, заедно с тези, които се покланят на идолите. Бяхме за присмех и измъчвани от дяволите. Адът ме изхвърли вън от страх пред гласа на Фанурий. Велика е неговата вяра, татко, велик е Бог на вярващите! Боговете на езичниците са демони!”

Императорът искал да даде на светеца обещаната половина си царството, но той не приел нищо, както винаги. Дадено било угощение в целия град. Градоначалникът освободил робите и затворниците, защото това била наградата, която поискал свети Фанурий.

Мъченичество

Императорът и всичките му приближени, около 5000 души, поискали да се кръстят и станали християни. Светецът тръгнал из града, лекувал и спасявал, както правел преди в другите градове.

Всички демони се озлобили против него и всички гадатели, задето били засрамени пред императора, че нито техните магии, нито техните усилия могли да възкресят мъртвата, а светецът направил това само с молитва. Голяма клевета направили срещу Фанурий, нарекли го велик магьосник и казали на императора, че той с магиите си първо погубил дъщеря му, а после се престорил, че я е съживява, за да бъде избран от народа за император.

При тези думи императорът се изпълнил с гняв и повикал всички свои невярващи съветници и всички, които били против Фанурий. Взели решение да отсекат главата му. Но се страхувал от силата му, затова повикал всички палачи в града и хвърлили жребий кои трима от тях, най -свирепи, да го убият. Те се заканили, че не ще се нахранят докато не си измият ръцете в кръвта на мъченика.

Довчера го боготворели за сторените добрини, днес всички се обърнали срещу него. Подложили го на нечовешки мъчения:

  • подигравали му се,
  • замеряли го с камъни,
  • пробождали тялото с копия,
  • изкъртили зъбите му,
  • удряли плесници по лицето му,
  • заплювали го,
  • удряли цялото тяло с копия,
  • слагали оцет и сол в телесните рани,
  • отрязали ръцете му, пръстите на краката, ушите,
  • кръвта от лицето му съединена с тази от краката и мокрела земята, по която вървял.

Всеки езичник се стараел как по-люто и зверски да го измъчва. Светията се молел на Господа, като Свети мъченик архидякон Стефан, казвайки: ”Прости им греховете, защото не знаят що правят. За мене много повече е мъченическият венец, за който им благодаря!”

Християните и излекуваните от светеца ридаели и страдали заедно с него. Ядосвали се, че е така грозно мъчен, макар че не е направил нищо лошо, а само добрини. Вълнували се, че не еможели да направят нищо, за да го спасят. Но Фанурий бил весел, че по-скоро отива при възлюбения Христа, че се вижда края на странстването му по тази Земя.

По пътя към мястото за екзекуция редом с него вървели християните и излекуваните, вдовиците и сираците, казвайки с голям плач: ”Как ще загубим, който ни намери, как ще се затворят прекрасните очи, как ще се затворят медоточните уста, които на нас немите и несловесните ни възвърна говора? Как ще се запушат ушите на този, който се умилостиви от нашия плач и мъка, който показа милост към сираците, пожали вдовиците и донесе радост на лицата, които не познаваха освен тъга и сълзи? Кой ще изрази техния плач, болезнените слова, тъй че и от страна на езичниците били пролени сълзи.”

Но и враговете му не били безучастни – скандирали по-скоро да се свърши с този магьосник и противник на императора…

Свети Фанурий помолил за позволение да изрече последната си молитва и се помолил така: ”Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се, направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има. Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна.”

И от небето тогава се чул тогава гръм и от облаците се чул гласът Господен: “Да бъде, Фанурие, според думите ти! Всеки, който те призове за помощ, ще бъде чут от Мене и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда.”

Тогава невярващите, които викали против него, виждайки чудото, поискали да бъдат кръстени и да ги направи християни. Но светецът нямал нищо със себе си, нито дори вода. И втори път се помолил на Господа да помогне на тези, които желаят да приемат Христовата вяра. И о, велико чудо! Започнало да вали само върху тези, които поискали да се кръстят. Макар, че се намирали до тях, езичници невярващи, не били намокрени с нито една капка вода.

Между кръстените били и тримата палачи, които сега не искали да го посекат. Тогава светецът им обещал, че като изпълнят повелята на императора, ще бъдат днес с него в рая. И хвърлили жребий, кой да му отреже главата. Палачът на когото се паднал жребият бил по-гордият от тези, които кръстил. Душите им се преизпълнени със съжаление, че са отнемали човешки животи, а светецът се грижил за тях и ги жалел. Той пролял потоци сълзи, а те невинна кръв. Фанурий проливал сълзи за всички нещастни.

Фанурий сложил главата си на дръвника. Отсякли главата му, но всеобщото изумление настанало, когато от отрязаната глава не потекла кръв, а мляко. И станало чудо: главата започнала да обикаля около трупа и да говори: „Така Господ Иисус Христос прославя тези, които вярват в Него!“

Народът

След като есзекуцията приключила, езичниците били доволни, че са се избавили от светеца. А обърнатите в правата вяра и старите християни изпаднали в безутешен плач, осъждайки императора за неговата непризнателност. Започнали да го обвиняват: ”Забрави ли възкресението на твоята дъщеря? Оздравяването на болните и бесноватите? Защо се разгневи против онзи, който не ти взе възнаграждение и донесе мир в твоите предели?“

Изплашил се императорът и зоповядал да убият тримата палачи. Първият не бил съвсем утвърден във вярата и се страхувал. Тогава светият мъченик се явил пред очите на всички в ореол, както всички светци, облечен в римски военни дрехи, с къдрава черна коса, хванал в ръка голяма запалена факла. И голям страх обхванал императора и лъжливите му съветници, да не би светецът да ги вземе от този живот и да им отмъсти за несправедливостта…

След като първият палач бил посечен, венец от рози се появил и се настанил на главата му, която цяла започнала да излъчва благоухание. А тялото му, макар, че до скоро проливал невинна кръв, заради неговата вяра и обръщането му към Христа, станало мироточиво.

Същото станало и с другите палачи. Техните трупове били погребани на един площад. Всеки изпаднал при разбойници щом обърнал очи към тези места, получавал спасение.

Не се знае кога светецът се е представил пред Господа, защото не е известно, кога е бил обезглавен, а не е запазено и името на града. От тогава не се знае какво е станало със светите мощи на светия мъченик Фанурий, докато той не пожелал отново да се яви през 1500 година след Христа.

През 1500 година овчари пасели стадата си в една долина на една стръмна планина. През цялото време се виждала на върха на страшното било светлина, която не загасвала. Когато овчарите спечелили достатъчно пари, помислили да се върнат по своите домове, които били много надалеч.

Трима от най-смелите, обаче, смятайки, че на върха има съкровище, се вързали с дебели въжета, а другите им помогнали да се изкачат на онази височина. Там имало пещера, в която се намирали светите мощи и горял голям пламък, същият който през всичкото време виждали овчарите.

Върху гърдите на светеца имало животинска кожа, а на нея бил описан целият живот на светия великомъченик Фанурий.

Почит към Свети Фанурий днес

Православната църква почита паметта на Свети Фанурий на 27 август (9 септември нов стил).

Този велик светец донесъл голяма полза на християните, когато търсели от него помощ. Нуждаещите се правят погача или торта и отправят молитви към светеца за това, от което се нуждаят. Който пристъпва с голяма вяра, скоро получава нужното.

Пита се прави 9 пъти и се раздава само на сиромаси. А след като се получи помощта, се прави за светеца голяма пита лично, със собствените си ръце и трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца.

Паметта на свети великомъченик Фанурий се празнува на 27 август (9 септемри нов стил), но питите могат да се приготвят всеки ден, освен в неделя. Обръщаме се с молитва към него: „Свети Фанурий, не ме презирай, а ми помогни при моята молба. Амин.“

***

Тропарь, кондак и величание великомученику Фанурию

Тропарь, глас 4:
Н
ебесное пение на земли совершается светло, земное торжество ныне празднуется сияяся. Ангельское жительство горе песнопении похваляет страдания, долу Церковь — небесную славу, юже обрел еси болезньми и страдании твоими, Фанурие славне.

Кондак, глас 3:
С
вященники спас от пленения безбожнаго и узы сокрушив силою божественною, богомудре, посрами мучителей дерзости мужемудренно, возвесели ангелов чины, великомучениче. Сего ради тебе почитаем, божественный оружниче, Фанурие славне.

Величание
Ц
елующих твою честную икону верою и просящих твоея помощи, мучениче, наследники божественнаго Царствия, Фанурие, молитвами твоими вся покажи.

Молитва на благословение фануропити святого Фанурия, четена от свещеник
Г
осподи Иисусе Христе, Небесный Хлебе, брашна, пребывающаго во век, щедрый подателю, дарователю благих, Илии пищу неоранную источивый, надежде ненадежных, помоще беспомощных и спасение душ наших! Благослови дары сия и сия Тебе принесших в славу Твою и честь святаго славнаго великомученика Фанурия. Подаждь же, Блаже, благоукрасившим пироги сия вся мирная и премирная благая Твоя. Возвесели я радостию с лицем Твоим, покажи им пути ко спасению. Прошения сердец их и всяк совет их скоро исполни, наставляя их к деланию заповедий Твоих, да выну веселием и радостию воспевают и прославляют пречестное и великолепое имя Твое, молитвами преблагословенныя Богородицы, святаго славнаго великомученика Фанурия, чудотворца, и всех Твоих святых. Аминь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑