Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 септември...
Голготски кръст
или по-точно

†06 септември по църковния календар - Възпоменание на чудото на архангел Михаил в гр. Колоса, Мала Азия. Св. мъченик Ромил. Св. мъченик Евдоксий. Св. преподобни Архип. Св. свещеномъченик Кирил, епископ Гортински. Св. преподобни Давид. Св. мъченици Кириак, Фавст и Авив Прочетете повече ТУК!

1865г. е роден Тодор Митов Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 24.08.2012 г. / 13:02:41 
Вяра
28.08 по еретическия, †15 август по православния календар - Успение Богородично

imageУспение на нашата Пресвета Владичица Богородица и Приснодева Мария

След като Господ извършил спасението на човешкия род и се възнесъл на небето, пречистата и преблагословена Дева Мария, Божията Майка и Ходатайка за нашето спасение, продължила да живее, и то не малко, сред първите християни. Изпълвала я голяма духовна радост, защото виждала как църквата Христова расте по цялата вселена и славата на Нейния Син и Бог завладява пределите на земята. В тези първи дни от живота на християнската църква се сбъднали думите, че ще я облажават всички родове - християните, които славели Христа Бога, облажавали и Неговата Пречиста Майка, която била още на земята.

Щом се изпълнили дните, наближил часът на Нейното успение. Самата Тя желаела по-скоро да напусне тялото и да се прибере при Бога. Душата била обзета непрестанно от едно желание - да види сладостното лице на Своя Син, седящ отдясно на Небесния Отец. Горещата любов към Него превъзхождала неизмеримо любовта на серафимите. Светите очи на Божията Майка проливали потоци от сълзи и тя топло молела Господ да я вземе от тази долина на плача в горните блажени обители. Докато живяла в дома на свети Иоан Богослов на Сион, често се усамотявала на Елеонската планина, на мястото, откъдето се възнесъл на небето Нейният Син и Бог. Тук, насаме, Му възнасяла усърдните си молитви. И ето, веднъж по време на усамотена молитва, когато Божията Майка се молела да дойде по-скоро кончината и Господ да я вземе при Себе Си на небето, пред Нея застанал архангел Гавриил, който служел от първите дни на детството: той я хранел в Светая Светих, той донесъл благата вест, че ще роди Сина Божий, пазел я неотстъпно през живота на земята. С грейнало лице небесният посланик предал на Пресвета Богородица думите на Господа, които я изпълнили с радост, че скоро, след три дни, ще отиде при Христа Бога. Като възвестил на Пречистата Дева смъртния час, архангелът рекъл да не се смущава, а с радост да приеме думите му, защото те са покана за безсмъртен живот при вечния Цар на славата:

- Твоят Син и Наш Бог - казал той - заедно с архангелите и ангелите, херувимите и серафимите, и с всички небесни духове и души на праведните ще приеме Теб, Своята Майка, в Царството небесно, за да живееш и царуваш с Него във вечни векове.

В знак на тържеството на Богородица над смъртта, тоест, че телесната смърт няма да има власт над Нея, както и душевната не я засегнала, и че след като заспи за кратко в смъртта, скоро ще се пробуди, ще стане и смъртта ще си отиде като дрямка от очите, и в светлината на Господнето лице ще види безсмъртната слава и живот, в които ще премине под радостни възгласи с духовно ликуване, архангелът връчил на Пресветата Дева райско клонче от финикова палма, което сияело със светлината на небесната благодат. Архангелът казал, че тази клонка трябвало да се носи пред пречестното и пречисто тяло на Божията Майка по време на погребението. Преблагословената се изпълнила с неизказана радост и духовен възторг, защото нямало за Нея по-радостно и приятно нещо от небесното съжителство с Нейния Син и Бог и от блаженството да съзерцава Неговия сладостен лик! Тя паднала на колене и възнесла усърдно благодарност на Своя Творец:

- Аз не бях достойна - молила се Пресвета Богородица - да Те приема, Владико, в утробата си, ако Ти Самият не бе помилвал Мене, Твоята рабиня. Аз съхраних повереното ми съкровище и затова имам дръзновение да моля Тебе, Царя на славата, да ме запазиш от геената: ако небето и ангелите треперят пред Тебе, то какво остава за създадения от пръст човек, който няма никакви заслуги, освен даруваните му по Твоята благост. Ти, Господи и Боже, си благословен во веки.

Преди да напусне живота, Пречистата Владичица пожелала да види светите апостоли, които се били пръснали за евангелска проповед по вселената. Тя се молила да не вижда в часа на кончината си княза на мрака и ужасните му слуги, а сам Нейният Син и Бог да дойде по Своето обещание и да приеме душата в светите Си ръце. Когато Нашата Владичица в коленопреклонение на Елеонската планина възнасяла пред Твореца Своите моления и благодарения, молитвата била съпроводена от чудни знамения: маслиновите дървета на Елеонската планина се покланяли като живи заедно с Нея. Щом Божията Майка прекланяла колене, дърветата се огъвали надолу, когато се изправяла, и те се изправяли. С почит, сякаш Нейни раби, те служели.

След молитвата Пресвета Богородица се върнала вкъщи и щом влязла, всичко се разтърсило от присъствието на невидимата Божия сила, която я обкръжавала, и от славата Господня, която я осиявала. Лицето, което винаги сияело от Божията благодат, повече от лицето на Моисей, говорил някога с Бога на Синай, сега греело с неизразима слава. Преблагословената Владичица започнала да се готви за кончината си. Най-напред съобщила за станалото на осиновения от Нея любим Христов ученик - Иоан, показала му сияйната райска клонка и му заръчала да я носи пред одъра. Сетне съобщила и на останалите в дома, които служели. Заповядала да изпълнят стаята с благоухания, да приготвят и запалят в нея колкото може повече светилници, да я украсят, както и одъра - с една дума да приготвят всичко необходимо за погребение. Свети Иоан Богослов веднага изпратил човек при свети Иаков, брат Господен и първи иерусалимски епископ, известил всички роднини и близки за скорошното отшествие на Божията Майка, като посочил и деня. Свети Иаков побързал да съобщи на християните, които живеели не само в Иерусалим, но и в околните градове и села, тъй че с иерусалимския епископ при Нея се събрали освен роднините и множество вярващи. Пречистата Владичица предала на всички думите, казани от архангела, за преселението ѝ на небето, и като потвърждение показала получената от благовестителя райска клонка, която сияела с небесна светлина като слънчев лъч. Като чули вестта за близката кончина, вярващите не могли да удържат сълзите си: домът се изпълнил с плач и ридания. Всички умолявали милосърдната Владичица, като своя обща Майка, да не ги оставя сиротни. Но Тя ги утешавала да не плачат, а да се радват, понеже близо до Божия престол, лице в лице със своя Син и Бог, след смъртта Си ще може да Го умолява с още по-голямо дръзновение за милосърдие и благост. Преблагословената Богородица обещала след отшествието си да не оставя сиротни не само тях, но и целия свят: щяла да посещава света, да се интересува от нуждите му и да помага на бедстващите. Тези утешителни слова изтрили сълзите на плачещите и уталожили скръбта им. После Пречистата Владичица завещала двете си одежди на двете бедни вдовици, които получавали от Нея прехраната си и усърдно служели. Тя искала пречистото тяло да бъде погребано в Гетсиманската градина, която се намирала на Елеонската планина, недалеч от Иерусалим. Там била гробницата на праведните родители Иоаким и Ана и на обручника, свети Иосиф. Гробниците били в съседство с Иосафатовата долина, която се простирала между Иерусалим и Елеонската планина и била място за общо погребение на бедните жители на Иерусалим.

Докато давала предсмъртните си наставления, внезапно се разнесъл тътен като гръмотевица и се скупчили облаци около дома на свети Иоан Богослов - по Божие повеление ангели грабнали апостолите, които се били пръснали по земята да проповядват Евангелието, пренесли ги на облаци в Иерусалим и ги оставили на Сион пред вратите на дома, в който живеела Божията Майка. Като се видели, светите апостоли се зарадвали и се почудили:

- По каква причина Господ ни събра?

Излязъл свети Иоан Богослов, поздравил ги с радостни сълзи и им съобщил за скорошното преставяне на Пресвета Богородица. Тогава светите апостоли разбрали, че Господ ги бил събрал от краищата на света, за да присъствуват на блажената кончина на Неговата Пречиста Майка и с почит да погребат пречистото тяло. Вестта за Нейната кончина препълнила сърцата им със силна скръб. Като влезли вътре, те видели Богородица да седи на одъра с радостно лице. Апостолите я поздравили с думите:

- Благословена си Ти от Господа, сътворил небето и земята!

- Мир вам, братя, избрани от самия Господ! - отвърнала Пречистата Владичица.

Сетне ги попитала:

- Как дойдохте тук?

Светите апостоли разказали, че били грабнати, всеки от своето място, със силата на Божия Дух и на облаци пренесени на Сион. Светата Дева прославила Бога, Който чул молитвата и изпълнил съкровеното желание - да види преди кончината си светите апостоли.

- Господ ви доведе тук за утеха на душата ми, на която предстои, както изисква тленното естество, скорошна разлъка с тялото - настъпи часът, предопределен от Моя Създател - обърнала се Тя към тях.

Те ѝ отвърнали натъжени:

- Докато беше на земята, ние, Владичице, се утешавахме, като виждахме в Тебе Самия Наш Владика и Учител, а сега, като се лишим от Твоето присъствие, как ще понесем тежката скръб, която е обзела душите ни? Ти отиваш в обителите на мира и покоя по волята на Родения от Теб, Христа Бога, и ние не можем да не се радваме на Божието решение, но заедно с това не можем да не оплакваме своето осиротяване, понеже няма да Те видим повече, Майко и Утешителко Наша.

При тези думи светите апостоли се обливали в сълзи.

- Не плачете - утешавала ги Пресвета Богородица, - не помрачавайте с вашата скръб радостта ми, приятели и Христови ученици, а се радвайте с Мен, защото отивам при Моя Син и Бог. Тялото ми, което приготвих за погребение, предайте на земята в Гетсимания, а после се върнете към възложената ви проповед на Евангелието. Ако Господ благоволи, ще ме видите и след Моето отшествие.

Докато Божията Майка разговаряла със светите апостоли, пристигнал и избраният Божий съсъд - свети апостол Павел, който паднал пред нозете на Пресвета Богородица, възхвалявайки и облажавайки я:

- Радвай се, Майко на Живота и моя проповед. Не можах да се насладя да съзерцавам Господа Иисуса Христа тук, на земята, преди възнесението Му, но сега, като гледам Тебе, сякаш виждам Него.

С апостол Павел дошли и най-близките му ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей и Тимотей. Присъствували и останалите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички, за да се сподобят с благословението на Пречистата Дева Мария и с присъствието си да придадат по-голяма тържественост на погребението. Светата Владичица викала при Себе Си всеки един от светите апостоли, като възхваляла вярата и подвизите им в Христовото благовестие. На всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела за мир в целия свят.

Настъпил петнадесетият ден на месец август. Приближавал се очакваният от всички благословен час - третият час на деня - часът на отшествието на Пресвета Богородица. В стаята горели много светилници. Светите апостоли възнасяли славословие на Бога. Пренепорочната Дева лежала на украсения одър, готвейки се за блажената кончина и очаквала пришествието на Своя възлюбен Син и Господ. Внезапно стаята се изпълнила с неизказаната светлина на Божествената слава, от която светилниците помръкнали. Онези, които се сподобили с видението, изпаднали в ужас. Видели, че таванът на стаята се разтваря и славата Господня слиза от небесата - Самият Цар на славата, Христос, с множество ангели и архангели, с небесните сили, със светите праотци и пророци, някога предвъзвестили за Пресветата Дева, и с всички праведни души идвал при Своята Пречиста Майка. Като Го видяла да се приближава, от радост Божията Майка възкликнала:

“- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си.”

И като се приповдигнала от одъра, сякаш искала да отиде да Го посрещне, Му се поклонила. Той се приближил, като я гледал с любов и казал:

- Ела, родна Моя, ела, гълъбице Моя, ела Мое драгоценно съкровище, и влез в обителите на вечния живот.

Божията Майка отвърнала с поклон:

- Благословено е името Ти, Господи на славата и Боже мой, благоволил да избереш смирената Си рабиня за служение на Твоето тайнство. Помени Ме, Царю на славата, във вечното Си царство. Ти знаеш, че с цялото си сърце Те възлюбих и опазих повереното Ми съкровище, сега приеми в мир духа ми и Ме запази от козните на тъмната сатанинска сила.

Господ я утешил с думи, пълни с любов, успокоил я да не се бои от сатанинската сила, която била победила. С любов я призовал безбоязнено да премине от земята на небето.

“- Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми”) - отвърнала Пресветата Дева. - “Нека ми бъде по думата ти”- казала Тя, както някога, и легнала пак на одъра.

В неописуема радост при вида на пресветлия лик на Нейния Син и Господ, препълнена с духовен възторг от любов към Него, Божията Майка предала пречистата си душа в ръцете Му. Без да изпита болка, сякаш заспала сладък сън: Този, Когото заченала без накърняване на девството и родила без болка, приел душата ѝ от пречистото тяло. И начаса се подела дивна ангелска песен, в която, повтаряни от ангелите, радостно звучали думите на Гаврииловия поздрав към Пресветата Дева:

“- Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.”

Така, с тържествено песнопение небесните чинове съпровождали пресветата душа на Божията Майка, носена от Господа в горните селения. Светите апостоли, които се удостоили с видението, с умилен поглед я изпращали, както някога Господа при възнесението от Елеонската планина. Те останали още дълго по местата си, обзети от ужас, сякаш в несвяст. Като дошли на себе си, Христовите ученици се поклонили пред Господа, възнесъл със слава на небесата душата на Своята Майка и с плач наобиколили одъра на Богородица. Лицето на преблагословената Дева Мария сияело като слънце и от пречистото тяло се носело дивно благоухание, каквото на земята няма. Всички вярващи с благоговейна почит и страх целунали пречистото тяло. От честните мощи излизала сила, която освещавала и изпълвала с радост сърцата на ония, които се докосвали до тях. Болните се изцелявали: слепи проглеждали, на глухи се връщал слухът, хроми се изправяли, бесове излизали - изчезвала всяка болест само от съприкосновението с одъра на Божията Майка.

В такава атмосфера потеглила тържествената погребална процесия с Нейното пречисто тяло: начело застанали свети апостол Петър и светите апостоли Павел и Иаков, брат Божий, които заедно с останалите апостоли от дванадесетте носели одъра на Пресветата Божия Майка. Най-отпред вървял свети Иоан Богослов с райската клонка, която разпръсквала сияние. Останалите вярващи със свещи и кадила съпровождали пречистото тяло. Всички пеели молитви за изход на душата. Свети апостол Петър започвал, а останалите стройно подемали след него Давидовия псалом: когато Израил излезе из Египет, и всеки стих завършвали с алилуия. По внушение на Светия Дух пели и други празнични и благодарствени молитви и псалми. От Сион тържественото шествие се насочило към Гетсимания, през Иерусалим. Над одъра и над съпровождащите го се появил облачен пръстен, който напомнял венец и бил озарен от необикновено светло сияние. А в облаците, на всеослушание, изпълвайки въздуха, се носело дивно ангелско пеене. Венецът останал над одъра на Божията Майка до мястото на погребението. Не замлъквала и ангелската песен. Неочаквано обаче радостното шествие, което човешкият език е безсилен да опише, се наложило да спре. Мнозина от неповярвалите в Христа иудеи, щом чули необикновеното пеене и видели тържествената процесия, излезли от къщи и се присъединили към нея: вървели с вярващите и се чудели каква слава и чест се отдават на пречестното тяло на Майката на Иисуса Христа. Щом разбрали това, архиереите и книжниците изпаднали в голяма ярост. Изпратили слуги и войници, а и наговорили мнозина от народа да догонят шествието и да разгонят хората. Заповядали да убият Христовите ученици, а тялото на Божията Майка да изгорят. Когато обаче послушната надъхана тълпа, въоръжена сякаш за битка, хукнала в яростта си да догони процесията и вече я настигала, облачният пръстен внезапно се спуснал на земята и като стена обкръжил светите апостоли и останалите християни. Преследвачите чували пеенето, но не виждали никого от облака. Светите ангели, които невидимо се носели над тялото на Божията Майка и над християните, поразили със слепота злобните преследвачи: едни си удряли главите в градската стена, други опипвали зидовете и като не знаели накъде да вървят, търсели някой да им каже. В това време един иудейски свещеник на име Атоний излязъл на пътя. По Божие повеление за още по-голяма слава на Пресветата Майка облакът се вдигнал и Атоний видял апостолите, множеството пеещи християни, които със свещи били наобиколили тялото на Приснодева Мария и се изпълнил със завист. В него пламнала някогашната злоба към Господа и той рекъл:

- Гледай с каква почит е обкръжено тялото на Тая, Която роди Измамника, разорил закона на нашите отци!

Понеже бил много силен, той се втурнал с неистова ярост сред тълпата от християни, за да събори на земята тялото на Пречистата наша Владичица. Когато ръцете на дръзкия свещеник се допрели до одъра, невидим ангел тутакси ги отсякъл до лактите с невеществения меч на Божието отмъщение и те увиснали като залепени за одъра, а самият Атоний паднал на земята с вик:

- Горко ми!

Като осъзнал греха си, той започнал да се кае и казал на светите апостоли:

- Помилуйте ме, раби Христови!

Свети апостол Петър заповядал на ония, които носели тялото на Божията Майка, да спрат и рекъл на Атоний:

- Ти получи каквото търсеше. Знай, че Бог, Господ на отмъщенията, се показа и ние не можем да изцелим раните ти. Това може да направи само Едничък Той, Когото вие неправедно отхвърлихте, хванахте и убихте, но и Той не ще ти даде изцеление, докато не повярваш в Него с цялото си сърце и не изповядаш с устата си, че Иисус е истинният Месия, Синът Божий.

Атоний възкликнал:

- Вярвам, че Той е предвъзвестеният от пророците Спасител на света - Христос. Ние още от начало видяхме, че Той е Божият Син, но помрачени от злоба и завист, не пожелахме открито да признаем Божието величие и без вина Го предадохме на смърт. Но по силата на Своето Божество Той възкръсна в третия ден, като посрами всички нас, които Го ненавиждахме. Ние подкупихме стражите и се опитахме да скрием Неговото възкресение, но не можахме да направим нищо, тъй като славата за това се разпръсна навред.

Докато Атоний говорел с разкаяние за своя грях, светите апостоли и всички вярващи се радвали с радостта на ангелите за всеки каещ се грешник. Свети апостол Петър заповядал на Атоний с вяра да допре отсечените си ръце до висящите на одъра и да призове Пресвета Богородица. Той го направил и ръцете веднага се съединили и били съвършено невредими. Само една червена линийка около лактите останала да напомня за отсичането. Атоний паднал по очи пред одъра, кланяйки се на Родения от Пресвета Богородица Христос Бог, облажавайки и хвалейки Пречистата Негова Майка. Той започнал да изрежда пророчествата от Свещеното писание, които свидетелствували както за Нея, тъй и за Христос, и всички се удивлявали на двойното чудо, като видели дивното изцеление на отсечените му ръце и слушали мъдрите слова, с които прославял Господа Иисуса и възхвалявал Богородица. Сетне се присъединил към светите апостоли и заедно с останалите тръгнал към Гетсимания. По същия начин получили изцеление и ония, които били поразени със слепота. Щом осъзнали своя грях, те дошли разкаяни, водени от придружители, докоснали се с вяра до честния одър и прогледали не само телесно, но и душевно. Милосърдната ни Майка, Пресветата Владичица, както с раждането си донесла радост на цялата вселена, тъй и в успението си не пожелала да наскърби някого. Като блага Майка на благия Цар Тя милостиво утешила със Своите благодатни дарове и бившите си врагове.

Но ето че светите апостоли и голямото множество християни стигнали до Гетсиманската градина. Щом свалили от плещите си одъра с пречестното тяло, сред християните отново се надигнал плач: ридаели за своето осиротяване, понеже се лишавали от такова съкровище. Когато си вземали последно сбогом, се скланяли над Пресвета Богородица и целували тялото ѝ, обливайки се в сълзи, така че едва привечер могли да го положат в гроба. Но и след като привалили грамаден камък на входа, не се отделяли от мястото, подбуждани от любов към Божията Майка. Светите апостоли останали три денонощия при гроба на Пресвета Богородица в Гетсиманската градина, като денем и нощем пеели псалми. И през всичкото това време наоколо се носели дивните песни на небесните воинства, които възхвалявали Бога и облажавали Неговата Пречиста Майка.

По Божий промисъл един от апостолите, свети Тома, не присъствал на преславното погребение на тялото на Пречистата Богородица. Явил се в Гетсмания едва на третия ден. Скърбял много и се съкрушавал, че не се удостоил като останалите свети апостоли с последно приветствие и благословение от Пречистата Богородица. Плакал много, че само той единствен не видял Божествената слава, дивните Божии дела и тайни, явени по време на успението и тържественото погребение на Божията Майка. Апостолите се смилили над него и решили да отворят гроба, за да може свети Тома да види поне мъртвото тяло на преблагословената Богородица, да се поклони и го целуне, за да се уталожи мъката му и се утеши в огорчението си. Когато обаче отвалили камъка и отворили гроба, изпаднали в ужас: тялото на Божията Майка не било там, били останали само погребалните пелени, от които се носело дивно благоухание. Светите апостоли стояли изумени, без да знаят какво да мислят! Със сълзи на очи, благоговейно, те целували погребалните повивки и се молили на Господ да им открие къде е изчезнало тялото на Пресвета Богородица. Привечер седнали малко да се подкрепят. Светите апостоли по време на хранене имали следния обичай: оставяли едно свободно място на трапезата и заделяли в чест на Христа парче хляб. След като се нахранели, възнасяли благодарност, вземали хляба, наречен дял Господен, със славословие на великото име на Пресветата Троица го поднасяли нагоре и казвали: “Господи Иисусе Христе, помагай ни!” и го изяждали като Божие благословение. Светите апостоли правели това не само когато били заедно, но и когато се намирали далеч един от друг. Сега, по време на трапезата в Гетсимания, те мислели и говорели само за едно - защо пречистото тяло на Божията Майка не било в гроба? И когато станали от трапезата и въздигнали отделения в чест на Господа дял, славейки Пресветата Троица, изведнъж чули ангелски хор. Вдигнали очи и видели във въздуха Пречистата Божия Майка в обкръжението на множество ангели. Озарявала я неописуема светлина. Тя казала:

- Радвайте се, защото съм с вас във всички дни.

Светите апостоли, като се изпълнили с радост, вместо обичайното: “Господи Иисусе Христе, помагай ни!”, възкликнали:

- Пресвета Богородице, помагай ни!

Оттогава, след като сами повярвали, научили и светата Църква да вярва, че Пречистата Божия Майка била възкресена от Своя Син на третия ден след погребението и взета с тяло на небето. Светите апостоли се върнали на гроба, взели оставената плащаница за утешение на скърбящите и като свидетелство за възкресението на Божията Майка.

Не подобавало скинията на живота да бъде във властта на смъртта. Родилата Създателя на тварите да сподели тленната участ на всичко земно. Законодателят изпълнил дадения от Него закон - децата да почитат родителите си - Той почел Своята пренепорочна Майка като Себе Си. Както Самият Той възкръснал със слава на третия ден, тъй и Майка Си възкресил със слава на третия ден и я взел в Своите небесни селения. Това било предсказано и от свети Давид: “Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество”. Пророческите му думи се сбъднали, когато Господ възкръснал и възкресил Своята Майка. Празният гроб, изсечен в скалата, както и на Нейния Син, съществува и до днес и е предмет на благоговейна почит от страна на вярващите.

Господ специално забавил пристигането на свети Тома, за да отворят заради него гроба и така църквата да се увери във възкресението на Божията Майка, също както чрез неверието на апостола се уверила в Христовото възкресение. Така станало успението на Пречистата и Преблагословена Богородица, погребението на непорочното тяло, преславното ѝ възкресение и тържественото уверение, че е взета на небето с плът.

След всички тези дивни чудеса и Божии тайни светите апостоли отново на облаци се завърнали там, откъдето били взети по време на своята евангелска проповед.

Свети Амвросий, като говори за земния живот на нашата Владичица, описва дивната душевност: “Тя е Дева не само по плът, но и по дух: смирена по сърце и неприбързана в говор. Думите ѝ са пълни с Божествена мъдрост. Погълната почти постоянно в четене на светото Писание и неуморима в трудовете. Целомъдрена в разговор, беседва с хората като пред Бог. Никога никого не е обидила, на всички е желаела доброто. Не се гнусяла от никого, колкото и да бил изпаднал. Не се надсмивала, а всичко, каквото видела, покривала с любовта си. Всяка дума от устата била пълна с благодат. Във всичко, каквото вършела, била образец на съвършено целомъдрие. Външността отразявала вътрешното съвършенство, Нейната благост и незлобивост.”

Епифаний и Никифор също описват душевната святост и външността на Божията Майка: “Тя винаги притежавала забележително достолепие и постоянство. Говорела много малко, само за нужното и доброто. Думите били наслада за слуха. Към всеки се отнасяла с нужното уважение. С всеки разговаряла както трябва, без да се смее, без да се възмущава или пък да се гневи. Била средна на ръст. Лицето било с цвят на пшеничен клас. Косите - светлоруси до златисти. Погледът жив, проницателен. Очите били с цвят на маслина. Веждите леко скосени, тъмни, носът среден. Устата като цвят на роза, сладкодумна. Лицето леко продълговато. Ръцете и пръстите издължени. В Нея нямало никаква гордост. Всичко било просто, без притворство. Била чужда на високомерието, като давала в същото време пример за най-дълбоко смирение. Одеждите били прости, без каквито и да било украси, както свидетелства Нейният запазен покров - накратко - всяко нещо у Нея разкривало Божествената благодат, с която била проникната.”

Така заключават Никифор и Епифаний, говорейки за духовния и телесен образ на Пресвета Богородица по време на земния живот.

За Божията Майка, Която се намира в небесните обители и стои отдясно на Божия престол, сега могат да разказват само небесните духове и душите на праведните, предстоящи пред Богородица, които се наслаждават да съзерцават както Бога, така и Пречистата Дева. Само те са в състояние да говорят за Нея, както изисква светостта . Ние, като прославяме Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, славословим и Неговата Пречиста Майка, прославяна и облажавана от всички родове во веки и се кланяме усърдно.

Събитията от живота на Пресвета Богородица от деня на Нейното раждане са описани в съответните празнични четива: за зачатието, рождението, въвеждането в храма, благовещението, също и в четивата за Рождество Христово и Сретение. За да бъде пълна историята на Нейния живот, след повествованието за безсмъртното успение, ще разкажем къде и как е живяла Нашата Владичица след Възнесение Христово.

В “Деяния на светите апостоли” свети евангелист Лука пише, че след отшествието на Господа на небето учениците Му се върнали от Елеонската планина в Иерусалим и в стаята (където била тайната вечеря на Христа) всички единодушно прекарвали в “молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса. След възнесението на Иисус Христос за учениците единствена утеха, радост в скръбта и непоколебима учителка във вярата била Богородица. Защото всички думи и дивни събития, които Божията Майка слагала в сърцето си, като се започне от радостното благовестие на Гавриил за безсеменното зачатие и нетленното рождество Христово от девическа утроба, годините на младенчество и живота Му до кръщението от Иоан - всичко това Тя разкрила пред учениците на Сина Си. С изобилните откровения на Светия Дух, Сама свидетелка на чудесата от живота на Христа до деня, когато се явил пред света, Божията Майка укрепвала вярата на апостолите. Разказвала им подробно за живота на Спасителя до Неговото кръщение. Вярващите, които били събрани в тази стая, се молили непрестанно, готвейки се да приемат даровете на изхождащия от Отца Свети Дух по обещанието на Господа. И на единадесетия ден след възнесение Господне при слизането на Светия Дух върху апостолите във вид на огнени езици, изпратеният от Отца Утешител най-напред се спуснал върху Пречистата Дева, Която и преди била достоен Негов храм, в който пребивавал неотстъпно. Даровете на Светия Дух се излели върху Преблагословената много по-изобилно, отколкото върху светите апостоли. Както големият съд побира повече вода, тъй и Тя станала най-богатата съкровищница на даровете на Светия Дух, понеже е над апостолите, пророците и всички светии, за което говори и Църквата: “Наистина Ти, Дево чиста, превъзхождаш всички”. Ето защо вместила повече от всички даровете на Светия Дух.

Божията Майка живяла в дома на свети Иоан Богослов, който се намирал на най-високото място в Иерусалим - на планината Сион. След като на кръста Господ казал на Майка Си, сочейки Своя любим ученик: “жено, ето син ти!” И на ученика Си: “ето майка ти”, Иоан я взел при себе си и се грижел за Нея като за своя майка. След слизането на Светия Дух апостолите не се разпръснали веднага по вселената за евангелска проповед, а доста време още прекарали в Иерусалим, както се вижда от “Деяния на светите апостоли”. Там четем, че след убийството на свети първомъченик Стефан се дигнало голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснали по страните Иудейски и Самарийски. Закриляни от Божията сила, светите апостоли прекарали в Иерусалим около десет години, от възнесението на Господа до деня, когато цар Ирод турил ръка на някои от църквата, за да им стори зло. Наистина, в споменатия промеждутък от време те ходили и по други места. Петър и Иоан например били заедно в Самария, после Петър - в Лида, където изцелил разслабения Еней, болен от осем години, в Иопия, където възкресил умрялата Тавита, в Кесария, където кръстил Корнилий стотник, в Антиохия, където основал първия престол на своето епископство. Или както Иаков, брат на Иоан, който ходил в Испания. После те пак се завръщали в Иерусалим. Когато започнали да проповядват, светите апостоли искали да помогнат най-напред за спасението на израилския народ. Създали и утвърдили първата църква в Иерусалим, която, както казва свети Иоан Дамаскин, е майка на всички църкви: “Радвай се, свети Сионе, майка на църквите, Божие жилище: ти пръв прие прошка за греховете.” Освен това те искали, колкото може по-често да виждат Божията Майка за поучение. Светите апостоли я почитали като наместница на Христа и гледали пречестния ѝ светъл лик като лика на Самия Христос. Като слушали Нейната блага реч, се изпълвали с неизказана духовна радост, сладките думи ги карали да забравят горчивината на бедите и нещастията. Така че мнозина от повярвалите в Христа идвали от далечни страни в Иерусалим, за да видят Божията Майка и да чуят пълните със свята мъдрост слова. От посланието на свети Игнатий Богоносец от Антиохия до свети Иоан Богослов се вижда ясно, че славата на Христа и Неговата Пречиста Майка, която се разпространила по всички краища на вселената, привличала мнозина в Иерусалим при Пресветата Дева:

“При нас - пише той - има много жени, които искат да видят Майката на Иисус. Те постоянствуват в стремежа си да дойдат при вас и да я посетят, да паднат на гърдите на Тая, Която е кърмила Господа Иисуса, и Тя да им разкрие някои тайни. Тук Тя се слави като Божия Майка и Дева, изпълнена с благодат и добродетелност. За Нея се говори, че е радостна в беди и гонения, не скърби при нищета и недоимък, не само че не се гневи на тия, които я обиждат, но дори ги облагодетелствува. Тя е кротка в радостта, милосърдна към бедните, като им помага, доколкото може. Твърда спрямо враждуващите срещу нашата вяра. Учителка на нашето ново благочестие и Наставница на верните във всяко добро дело. Особено много обича смирените и самата Тя се отнася към всички смирено. Всички, които са я видели, я превъзнасят. А колко е смирена, когато иудейските законници и фарисеи се подиграват! Хора, които заслужават пълно доверие, ни казаха, че в Мария, Майката на Иисус, поради Нейната святост, човешкото естество сякаш е съединено с ангелското естество. Всичко това поражда у нас, слушащите, безмерно желание да видим небесното, ще кажа така - дивното и пресвято чудо.”

В друго послание свети Игнатий Богоносец отново пише на свети Иоан Богослов: “Ако се появи възможност, мисля да дойда при теб, за да видя събраните в Иерусалим верни, и най-вече Майката на Иисуса: казват, че Тя е честна, приветлива и у всички предизвиква удивление, и всички искат да я видят. Пък и кой не би желал да види Девата и да беседва с Родилата истинния Бог?”

От тези послания на свети Игнатий до Иоан Богослов веднага става ясно с какво силно желание светиите се стремели да видят одушевената Божия светиня, Мария, Пречистата Дева, а сподобилите се да я съзерцават се смятали за най-щастливи. Наистина блажени били очите, които видели Нея след Христа Спасителя, и блажени били ушите, сподобили се да чуят от пречестните уста думи, възраждащи за духовен живот! Каква радост и благодат получавали!

Господ оставил на земята Своята Пречиста Майка, за да може посредством Нейното присъствие, ръководство, поучения и топли молитви към Сина и Бога войнстващата църква да се умножава и утвърждава и да израсне до дръзновението да жертва живота си за Господа. Божията Майка укрепявала всички, утешавала ги с радостта в Светия Дух и за всички се молила. Когато светите апостоли били хвърлени в тъмница, Тя с умилено сърце се молила за тях и Господ им изпратил ангел, който през нощта отворил вратата на тъмницата и ги извел навън. Когато повели свети първомъченик Стефан на смърт, Божията Майка го следвала отдалеч. Заедно с Иоан Богослов гледала от един хълм кончината му, когато в Иосафатовата долина при потока Кедрон започнали да го замерят с камъни и усърдно се молила на Бога; молела се Господ да укрепи страдалеца и да приеме душата му в ръцете Си. Когато Савел пък пакостял на църквата, гонейки вярващите, Божията Майка се молела на Господ с такива топли сълзи за него, че хищният вълк се превърнал в кротко агне, врагът - в апостол, гонителят - в ученик и учител на вселената. Какви благодеяния само не получила първенствуващата Църква от Пречистата Богородица, както малкото дете от своята майка? Колко благодат почерпала от този непресъхващ извор? Не без Нейните грижи и благодатно влияние църквата била възпитавана, съзряла и укрепнала тъй, че и “портите адови няма да надделеят”, за което самата Тя по думите на Давид се радвала като майка за децата си. Виждала как чадата на църквата непрестанно се умножават: още в началото чрез проповедта на свети апостол Петър се обърнали 3000 души, после 5000, а след това все повече и повече. Когато се завръщали от проповед на Евангелието в Иерусалим, светите апостоли също разказвали на Пресвета Богородица за разпространението на Христовата Църква по цялата вселена. Успехите на християнската проповед я изпълвали с духовна радост и я подтиквали да въздава хвала на Своя Син и Бог.

Но ето че Ирод повдигнал гонение срещу Църквата: убил с меч завърналия се от Испания Иаков, брат на Иоан, после заловил Петър и го хвърлил в тъмница с намерение и него да изпрати на подобна смърт. Тогава, след като ангел по чуден начин освободил свети Петър от тъмничните окови, се наложило и апостолите да напуснат Иерусалим, за да избягнат яростните гонения на иудеите. Преди да се пръснат по земята, хвърлили жребий кой къде да проповядва. И за да бъде навред единомислена проповедта им и да насаждат светата вяра в Христа, светите апостоли съставили символа на вярата. Всеки тръгнал да изпълни своя жребий. В Иерусалим останал само братът Божий, свети Иаков, когото самият Господ поставил за епископ на Иерусалим. За да избягнат гоненията, заминали и свети Иоан с Божията Майка, Която го била осиновила. Напуснали Иерусалим под угрозата на яростни гонения и насилие, докато се уталожи гневът на иудеите. За да не губят време, отишли в Ефес, който се паднал по жребий на свети Иоан Богослов. Престоят на Божията Майка в Ефес се потвърждава ясно от следното: запазено е послание от отците от третия вселенски събор, заседавал в Ефес против Несторий, до константинополския клир. То съдържа следния текст: “Основоположникът на злочестивата ерес Несторий, извикан (на съд) от светите отци и епископи на събора в Ефес, където някога пребивавали свети Иоан Богослов и светата Дева, Богородица Мария, не дръзнал да се яви пред тях, уязвен от нечистата си съвест и сам себе си отлъчил. Ето защо след като бил призоваван трикратно, светият събор го осъдил справедливо и го лишил от свещен сан”. От тези думи за пребиваването на Божията Майка с евангелиста Иоан в Ефес се вижда, че Пресветата Дева наистина напуснала Иерусалим и прекарала известно време там. Тя посетила не само Ефес, но и други градове и страни, просветени със светлината на Христовото учение. Преданието разказва, че била в Антиохия при свети Игнатий Богоносец, когото известила за Своето пристигане: “ще дойда с Иоан, за да видя тебе и твоето паство.” Казват също, че Пресвета Богородица била на остров Кипър при четиридневния Лазар, който служел там като епископ, била и на Атон. За това пише светогорският монах Стефан.

След възнесението на небето на нашия Господ Иисус Христос светите апостоли заедно с Божията Майка не се отделяли от Сион. Тук те очаквали Утешителя, както им заповядал Господ. Той им заръчал да не напускат Иерусалим, докато не получат обещания Светий Дух. Учениците Христови хвърлили жребий, за да разберат на кого в коя страна е дадено да проповядва Божието Евангелие. Пресвета Богородица казала:

- И аз искам да участвувам в евангелската проповед и заедно с вас да изтегля Своя жребий, за да получа страната, която ще ми посочи Бог.

Според желанието на Божията Майка с благоговение и страх светите апостоли хвърлили жребий. Паднала ѝ се иверската земя. С радост Пречистата Богородица приела своя жребий и веднага след слизането на Светия Дух във вид на огнени езици искала да потегли за там, но ангел Божий ѝ казал:

- Не напускай сега Иерусалим, остани тук още известно време. Страната, която получи, ще се просвети в последните дни и Твоето владичество ще се укрепи там. Предстои Ти да се трудиш за благовестието в земя, в която ще Те изпрати Бог.

И Пречистата Богородица прекарала в Иерусалим доста време.

Четиридневният Лазар живял на остров Кипър. Свети апостол Варнава го ръкоположил там за епископ. Той имал силно желание да види Майката на Господа, Която отдавна не бил виждал, но не смеел да отиде в Иерусалим, защото се страхувал от иудеите. Като узнала това, Тя му написала послание. В него го утешавала и му нареждала да ѝ изпрати кораб, за да го посети в Кипър, но той самият да не идва заради Нея в Иерусалим. Като прочел посланието, Лазар се зарадвал безмерно и в същото време останал удивен от смирението . Без да се бави, изпратил за Нея кораб, като написал отговор на посланието. Преблагословената Богородица заедно с любимия Христов ученик Иоан и с някои други, които благоговейно ги съпровождали, отплавала за Кипър. Но внезапно излязъл насрещен вятър, който изхвърлил кораба в едно пристанище, недалеч от Атонската планина. Това била земята, в която Божията Майка трябвало да благовести, както ѝ съобщил на времето Божият ангел. Атонската планина била препълнена с идоли: тук имало голямо капище и светилище на Аполон, където се извършвали гадания, чародейства и други бесовски събирания. Езичниците особено почитали мястото, като избрано от боговете. Стичали се тук на поклонение от цялата вселена и гадателките отговаряли на въпросите им. Но когато корабът, на който се намирала Пресвета Богородица, влязъл в пристана, всички идоли издигнали глас:

- Вие, подлъганите от Аполон, слезте от планината и идете на Климентовото пристанище, за да посрещнете Мария, Майката на великия Бог Иисус (така бесовете, които се намирали в идолите, принудени от Божията сила, против волята си известили истината, подобно на бесовете от Гергесинската страна, които някога се провикнали към Господа: “какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?”).

Народът се почудил на тези думи и побързал да слезе на морския бряг при споменатото пристанище. Като видели кораба и Божията Майка, посрещнали я с почит, а след това започнали да я разпитват:

- Кой Бог си родила? Как Му е името?

Божествените уста на Пресвета Богородица благовестили на народа подробно за Иисус Христос. Всички коленичили и се поклонили на Бога, Когото била родила, а Нея самата приели с велика почит. Като повярвали, те се кръстили, тъй като Божията Майка извършила тук много чудеса. След покръстването оставила за наставник и учител на новопросветените един от тия, които я съпровождали, и възрадвана духом, казала:

- Нека това място да ми бъде жребий по волята на Моя Син и Бог.

След тези думи Пресвета Богородица благословила народа:

- Божията благодат да пребъдва на това място и над обитателите му, които с вяра и благоговение ще пазят заповедите на Моя Син и Бог. Без тежък труд те ще имат в изобилие всичко необходимо за живот. Ще им бъде даруван небесен живот и до края на вековете милостта на Моя Син няма да отстъпи от тази земя. Аз ще бъда Застъпница и усърдна Ходатайка за нея пред Бога.

След тези думи Божията Майка отново благословила народа, качила се заедно с Иоан и с останалите на кораба и отплавала за Кипър. Лазар бил изпаднал в дълбока скръб, тъй като пътуването на Пресвета Богородица се проточило много и той се боял да не я е задържала буря. Не знаел за събитията, които по Божия воля станали на Атонската планина. С пристигането скръбта му се превърнала в радост. Тя му подарила омофор и наръкавници, които сама била ушила. Разказала му за станалото в Иерусалим и на Атон. И въздали благодарност на Бог за всичко. Като прекарала известно време в Кипър за радост и утеха на християните от кипърската църква, Божията Майка отплавала обратно за Иерусалим, оставяйки им Своето благословение. (Според писаното от светогорския монах Стефан.)

След посещението в тези страни Пречистата Дева се завърнала в дома на свети евангелист Иоан. Всесилната Божия десница я пазела от коварството и завистта на богоубийствената синагога, която не спирала да враждува с Божия Син и вярващите в Него. В озлоблението си иудеите нямало да пощадят Иисусовата Майка и щели да я погубят, ако особено Божие произволение не осенявало одушевения Божий Кивот, за да го запази от ръцете на неверниците. Някога след проповед в назаретската синагога разярените иудеи повели Нейния Син, Христос, нашия Бог, за да Го хвърлят от върха на хълма, но Той минал невредим помежду им: иудеите Го виждали, но не можели да сложат ръка върху Него и даже да Го докоснат, защото Божията сила ги отхвърляла назад и ги задържала, понеже още не бил настъпил часът за страданията на Сина Божий. Същото нещо Господ явил и над Своята Пречиста Майка, като осуетявал интригите и обезсилвал замислите на иудеите против Нея: неведнъж те се опитвали да я хванат и убият след изтезания, но всичко било напразно. Сред такава страшна ненавист и враждебност Пречистата Дева живяла в Иерусалим като агне сред вълци и била като крин сред тръни, повтаряйки често думите на Своя праотец Давид, които се сбъднали върху Нея: “Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша? И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам”. “Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото”, защото Ти, Сине и Боже Мой, си с Мене.

Свети Дионисий Ареопагит, когото свети апостол Павел обърнал към Христа в Атина и който го съпровождал неотстъпно в продължение на три години, посетил Пресвета Богородица, за да се поклони. Той имал силно желание да види Божията Майка и три години след обръщането си, с благословията на своя учител, пристигнал в Иерусалим. Щом видял Пречистата Богородица, се изпълнил с голяма духовна радост. Ето как описва своето посещение в посланието си до свети апостол Павел: “За мен, велики наш наставниче, говоря като пред Бога, беше несъмнено, че не може да съществува друго, което да е изпълнено с такава божествена сила и дивна благодат, както Всевишният Бог; човешкият ум обаче е безсилен пред онова, което видях не само с душевните, но и с телесните си очи: очите ми видяха благообразната и превъзхождаща със светостта си всички небесни ангели всесвята Майка на Нашия Господ Иисус Христос. Беше ми дарувана благодат Божия и почит на апостолския лик, както и неизразимата благост и милосърдие на Самата милостива Дева. Аз отново изповядвам пред Божието всемогъщество, пред благодатта на Спасителя и пред великата слава на Девата, Негова Майка, че когато с Иоан, първи сред евангелистите и пророците, който, бидейки в плът, сияе като слънце на небето, бях въведен при благообразната и Пречиста Дева, ме озари голямо божествено сияние, което просвети душата ми. В същото време усетих такова дивно благоухание, че духът и тялото ми едва успяха да понесат това проявление на славата и предвкусване на вечното блаженство. От славата и Нейната божествена благодат изнемогна сърцето и духът ми. Бог, Който бе в пречестната девическа утроба, ми е свидетел, че щях да я призная за истинен Бог и да отдам преклонение, каквото подобава само на един Бог, ако новопросветената ми душа не пазеше в себе си твоите божествени наставления и закони: никаква чест и слава на хора, прославени от Бога, не може да се сравни с блаженството, което изпитах аз, недостойният. Това посещение за мен беше време на несравнимо блаженство. Благодаря на Всевишния и преблаг мой Бог, на божествената Дева, на великия между апостолите Иоан, а също и на тебе, украшение на църквата и непобедим вожд, по чиято милост получих толкова голямо благодеяние.”

От посланието на свети Дионисий Ареопагит виждаме ясно каква божествена благодат озарявала лицето на Нашата Пречиста Владичица още докато живеела на земята, как се просвещавали душите и каква духовна радост изпълвала сърцата на ония, които я били видели в плът. При Нея се стичали отвсякъде множество новопросветени. Като истинска Майка, Тя ги приемала без лицеприятие, без да прави разлика, изливайки върху всички богатството на Своята благодат - изцеление на болните, здраве на слабите, утеха на скърбящите и на всички без изключение утвърждение във вярата, непоколебима надежда и божествена радост в любовта, а на грешниците - изправление.

Докато живеела в дома на свети Иоан, Пресветата Дева често посещавала местата, които Нейният възлюбен Син и Бог осветил със стъпките и с пролятата Си кръв. Ходела във Витлеем, където неизказано била родила Христос Бог, без накърнение на девството. Особено често посещавала местата, където доброволно страдал Нашият Господ. Проливала там обилни сълзи от майчинска любов и казвала:

- Тук Моят обичен Син беше бичуван, тук - увенчан с трънен венец, тук мина, понесъл кръста, тук беше разпнат.

На гроба Богородица се изпълвала с неописуема радост и възкликвала с радостни сълзи:

- А тук беше погребан и на третия ден възкръсна със слава.

Към това можем да добавим и следното съобщение. Някои от иудеите, изпълнени с ненавист, донесли на архиереите и книжниците, че Мария, Майката на Иисус, ходи всеки ден на Голгота и на гроба, където бил положен Синът, застава на колене, плаче и кади с тамян. Тогава те поставили там стража, която да не допуска никого от християните. Явно още в ония дни е започнал благочестивият обичай верните християни да посещават светите места, където да се покланят на Христа Бога, пострадал доброволно за нас: първа дала пример самата Богородителка, който последвали останалите свети жени и мъже. И тъй, архиереите и книжниците, изпълнени със злоба и готови да извършат убийство, поставили стража, на която било заповядано да не допуска никого до гроба на Иисуса, а Майка Му да бъде убита. Но Бог ослепил стражите, така че да не могат да я виждат, когато идва. И когато преблагословената Дева, вярна на Своя обичай, идвала на гроба, стражите не можели да видят нито Нея, нито ония, които били с Нея. След като изтекло доста време, те напуснали мястото и се кълнели пред архиереите и книжниците, че не били видели никого, който да идва на гроба на Иисуса. Пресвета Богородица ходела често и на Елеонската планина, откъдето се възнесъл на небето Нашият Господ. Коленичела и целувала следите, които останали на камъка от нозете на Христа. С много сълзи се молела Господ да я вземе при Себе Си. Неизмеримо повече от свети апостол Павел желаела да се освободи и да бъде с Христа и често повтаряла думите на Давид: “кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем”, кога ще видя Моя обичен Син? кога ще отида при Него, седнал отдясно на Бога Отца? Кога ще застана пред престола на Неговата слава? Кога ще се наситя да Го съзерцавам? О, пресладки Сине и Боже Мой! Време е да сториш добро на Сион, време е да помилваш Мене, Твоята Майка, Която и досега скърби в печалната долина на този свят, защото не вижда лицето Ти. Изведи душата Ми от тялото, като от тъмница. “Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе”, за да се наслади на Твоята слава.

Понякога Пречистата Дева прекарвала доста време на Елеонската планина - в подножието се намирала Гетсиманската градина и едно неголямо владение на Зеведей, което свети Иоан получил по наследство. Тук, в Гетсиманската градина, преди Своите доброволни страдания Господ се молил с кървава пот, паднал ничком пред Небесния Отец. Тук, на същото място, възнасяла коленопреклонно топла молитва и Неговата Пречиста Майка, като обливала земята със сълзи. И тук получила утеха от Господа чрез Неговия ангел, който я известил за скорошното представяне на небето. Гръцкият историк Георги Кедрин свидетелствува, че ангелът се явил два пъти на Пресвета Богородица: първия път петнадесет дни преди успението, а втория - три дни. От него Тя получила райската финикова клонка, която свети апостол и евангелист Иоан Богослов носел пред одъра. Някои, като сардийския епископ Мелитон например, съобщават, че любимият Христов ученик бил в Ефес преди успението и от там, подобно на останалите апостоли, но по-рано от тях, бил пренесен на облак за погребението на Божията Майка. Други обаче, като Метафраст и Софроний, твърдят без колебание, че свети Иоан Богослов никога не се отлъчвал от богоблагодатната Майка, Която го осиновила, а като истински син се грижел за Нея, приютявайки я в дома си до самата кончина. Само понякога, за съвсем кратко, посещавал околните земи (както се вижда от “Деяния на светите апостоли” - заедно с апостол Петър бил в Самария), което ставало със съгласието и благословението на Божията Майка, после се завръщал незабавно при Нея в Иерусалим. А докато отсъствувал, свети Иаков, брат Божий, който никога не напускал своята епископия - Иерусалим, се грижел за Пречистата Богородица. Ако приемем становището, че Иоан Богослов, както и останалите апостоли, бил пренесен на облак, то това е станало без съмнение от някое близко до Иерусалим място.

Тържественото отбелязване на успението на Пресвета Богородица на 15 август било въведено при управлението на благочестивия император Маврикий. Като празнуваме с радост славното преставяне на Божията Майка, да прославим Родения от Нея, Който я прие със слава на небесата - Христа, Нашия Бог, с Отца и Светия Дух прославян во веки. Амин.

 

Тропарь, глас 1:

В рождестве девство сохранила еси, во успении мира не оставила еси Богородице: преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

(При раждането си съхранила девството, при успението не си оставила света, Богородице. Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.)

 

Кондак, глас 2:

В молитвах неусыпающую Богородицу, и в предстательствах непреложное упование, гроб и умерщвление не удержаста: якоже бо Живота Матерь к животу престави, во утробу вселивыйся приснодевственную.

(Неуморната в молитви Богородица и в застъпничеството - неизменно упование, гробът и смъртта не удържаха. Като майка на Живота премина към Живота, вселил се във вечнодевствена утроба.)

 

Величание Пресвятой Богородице в день Успения Ее

Велича́ем Тя, Пренепоро́чная Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего, и всесла́вное сла́вим Успе́ние Твое́.

 

Молитва Пресвятой Богородице в день Успения Ее

О, Пресвята́я Богоро́дице Де́во, Влады́чице, вы́шшая А́нгел и Арха́нгел и всея́ тва́ри Честне́йшая, а́нгельское вели́кое удивле́ние, проро́ческая высо́кая про́поведь, апо́стольская пресла́вная похвало́, святи́телей изря́дное украше́ние, му́чеников кре́пкое утвержде́ние, и́ноков спаси́тельное наставле́ние, по́стников неизнемога́ющее воздержа́ние, де́вствующих чистото́ и сла́во, ма́терей ти́хое весе́лие, младе́нцев му́дросте и наказа́ние, вдови́ц и си́рых Корми́тельнице, наги́х одея́ние, боля́щих здра́вие, пле́нников избавле́ние, по мо́рю пла́вающих тишино́, обурева́емых небу́рное приста́нище, блужда́ющих нетру́дная Наста́внице, путеше́ствующих ле́гкое прохожде́ние, тружда́ющихся благо́е поко́ище, в беда́х су́щих ско́рая Засту́пнице, оби́димых Покро́ве и прибе́жище, ненаде́ющихся наде́яние, тре́бующих Помо́щнице, печа́льных при́сное утеше́ние, ненави́димых любо́вное смире́ние, гре́шников спасе́ние и к Богу присвое́ние, правове́рных всех тве́рдое огражде́ние, непобеди́мое поможе́ние и заступле́ние! Тобо́ю нам, Влады́чице, Неви́димый ви́дим бысть, и Тебе́ мольбу́ прино́сим, Госпоже́, гре́шнии раби́ Твои́: О Преми́лостивая и Пречу́дная Све́та у́мнаго Цари́це, ро́ждшая Царя́ Христа́, Бога на́шего, Живода́вца всех, от небе́сных сла́вимая и от земны́х хва́лимая, а́нгельский у́ме, светоза́рная звездо́, святы́х Пресвяте́йшая, Влады́чице всех тва́рей, Боголе́пная Деви́це, Нескве́рная Неве́сто, пала́то Ду́ха Пресвята́го, о́гненный Престо́ле Неви́димаго Царя́, небе́сный киво́те, носи́ло Сло́ва Бо́жия, огнеобра́зная колесни́це, поко́ище Жива́го Бо́га, неизрече́нное составле́ние пло́ти Христо́вы, гнездо́ Орла́ Небе́снаго, Го́рлице Богогла́сная, Голу́бице кро́ткая, ти́хая и незло́бивая, Ма́ти чадолюби́вая, ми́лостей бе́здно, разверга́ющая ту́чу гне́ва Бо́жия, неизмери́мая глубино́, неизрече́нная та́йно, несве́домое чу́до, не рук отворе́нная Це́ркве Еди́наго Царя́ всех век, благоуха́нное кади́ло, честна́я багряни́це, Боготка́нная порфи́ро, душе́вный раю́, живоно́снаго са́да о́трасле, цве́те прекра́сный, процве́тший нам небе́сное весе́лие, гро́зде спасе́ния на́шего, ча́ше Царя́ Небе́снаго, в не́йже раствори́ся от Ду́ха Свята́го вино́ неисчерпа́емыя благода́ти, Хода́таице зако́на, зача́ло и́стинныя ве́ры Христо́вы непоколеби́мый сто́лпе, мечу́ я́рости Бо́жия на богопроти́вных, бесо́в устраше́ние, во бра́нех побежде́ние, христиа́н всех нело́жная Храни́тельнице и мира всего́ изве́стное спасе́ние!

О, Всеми́лостивая Госпоже́, Де́во Влады́чице, Богоро́дице, услы́ши нас, моля́щихся Тебе́, и яви́ ми́лость Твою́ на люде́й Твои́х, моли́ Сы́на Своего́ изба́витися нам от вся́каго зла и сохрани́ оби́тель на́шу и вся́ку оби́тель, и град, и страну́ ве́рных, и лю́ди, благоче́стно прибега́ющия и призыва́ющия и́мя Твое́ свято́е, от вся́кия напа́сти, губи́тельства, гла́да, тру́са, пото́па, огня́, меча́, наше́ствия иноплеме́нников и междоусо́бныя бра́ни, от вся́кия боле́зни и вся́каго обстоя́ния, да ни ра́нами, ни преще́нием, ни мо́ром, ни вся́ким пра́ведным гне́вом Бо́жиим ума́лятся раби́ Твои́. Но соблюда́й и спаса́й ми́лостию Свое́ю, Госпоже́, за ны моля́щися, и поле́зное благорастворе́ние возду́ха во вре́мени пло́днаго приноше́ния нам да́руй. Облегчи́, возста́ви и поми́луй, Преми́лостивая Влады́чице, Богоро́дице препе́тая, во вся́кой беде́ и нужде́ су́щия. Помяни́ рабы́ Твоя́ и не пре́зри слез и воздыха́ния с на́шего, и обнови́ нас бла́гостию Своея́ ми́лости, да со благодаре́нием утеша́емся, обре́тше Тя Помо́щницу. Умилосе́рдися, Госпоже́ Пречи́стая, на немощны́я лю́ди Твоя́, Наде́ждо на́ша. Разсе́янныя собери́, заблу́дшия на путь пра́вый наста́ви, отпа́дшия от благочести́выя оте́ческия ве́ры па́ки возврати́, ста́рость поддержи́, ю́ныя вразуми́, младе́нцы воспита́й и просла́ви сла́вящия Тя, изря́днее же — Це́рковь Сы́на Твоего́ соблюди́ и сохрани́ в долготу́ дний.

О, Ми́лостивая и Преми́лостивая Цари́це Небесе́ и земли́, Богоро́дице Присноде́во! Хода́тайством Твои́м поми́луй страну́ на́шу и во́инство ея́ и вся правосла́вныя христиа́ны, сохраня́ющи их под кро́вом ми́лости Твоея́, ри́зою Твое́ю честно́ю защити́ и моли́ из Тебе́ воплощша́гося без се́мене Христа́, Бо́га на́шего, да препоя́шет ны свы́ше си́лою на вся ви́димыя и неви́димыя враги́ на́ша. Спаси́ же и поми́луй, Госпоже́, Вели́каго Господи́на и Отца́ на́шего (имярек), Святе́йшего Патриа́рха Моско́вского и всея́ Руси́, преосвяще́нныя митрополи́ты, архиепи́скопы и епи́скопы правосла́вныя, иере́и же и диа́коны и весь при́чет церко́вный, и весь мона́шеский чин, и вся́ правове́рныя лю́ди, поклоня́ющияся и моля́щияся пред честно́ю Твое́ю ико́ною. При́зри на всех нас призре́нием ми́лостивнаго Твоего́ заступле́ния, воздви́гни нас из глубины́ грехо́вныя и просвети́ о́чи серде́чныя ко зре́нию спасе́ния, ми́лостива нам бу́ди зде и на Стра́шнем Суде́ Сы́на Твоего́ о нас умоли́, преста́вльшияся во благоче́стии от жития́ сего́ рабы́ Твоя́ в ве́чней жи́зни со А́нгелы и Арха́нгелы и со все́ми святы́ми причти́, да одесну́ю Сы́на Твоего́ Бо́га предста́нут, и моли́твою Твое́ю сподо́би вся правосла́вныя христиа́ны со Христо́м жи́ти и ра́дости а́нгельския в Небе́сных селе́ниих наслажда́тися. Ты бо еси́, Госпоже́, сла́ва Небе́сных и упова́ние земны́х, Ты на́ша Наде́жда и Засту́пница всех притека́ющих к Тебе́ и Твоея́ святы́я по́мощи прося́щих. Ты Моле́бница на́ша те́плая к Сы́ну Твоему́ и Бо́гу на́шему. Твоя́ Ма́терняя моли́тва мно́го мо́жет на умоле́ние Влады́ки, и Твои́м предста́тельством ко Престо́лу благода́ти Пресвяты́х и Животворя́щих Его́ Тайн приступа́ти дерза́ем, а́ще и недосто́йнии. Те́мже всечестны́й о́браз Твой и руко́ю Твое́ю держи́маго Вседержи́теля ви́дяще на ико́не, ра́дуемся, гре́шнии, со умиле́нием припа́дающе, и любо́вию сей целу́ем, ча́юще, Госпоже́, Твои́ми святы́ми Богоприя́тными моли́твами дойти́ Небе́сныя безконе́чныя жи́зни и непосты́дно ста́ти в день су́дный одесну́ю Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего, сла́вяще Его́ ку́пно со Безнача́льным Отце́м и Пресвяты́м, Благи́м, Животворя́щим и Единосу́щным Ду́хом, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Чудотворна Киево-Печерска икона на Божията Майка "Успение'' (1073 г.) 

imageimageimageЧудотворна Киево-Печерска икона на Божията Майка "Успение"

Историята на чудотворната Киево-Печерска икона датира от най-ранните години на християнство в Русия. Тогава преподобните отци, основателите на руското монашество Антоний и Теодосий, са събирали в пещерите на брега на Днепър благоговейна войска от подвижници. А Божията Майка, свидетелствала с големи и неизказани чудеса за Своето благоволение към обитателите на киевските пещери и като укрепила духовно обителта, пожелала да въздигне тук за Себе Си и дивен храм, невиждан преди това по славянските земи.

По това време на служба при благоверния княз Ярослав постъпил варяжкият княз Шимон, който по застъпничество на Божията Майка бил чудесно избавен от смърт на бойното поле. При една буря в морето Шимон видял чудесно явление на някаква дивна църква. След това се чул глас, който му заповядал да донесе в Русия и да предаде в Печерската обител скъпоценния венец и пояс, които някога украсявали Разпятието, направено от бащата на княз Шимон. А освен това било наредено този златен пояс да бъде избран за мярка при строителството на Успенския събор: двадесет пояса широчина, тридесет - дължина, и петдесет - височина.

Като отишъл в Киев, Шимон връчил пояса на преподобните отци Антоний и Теодосий и им рекъл:

- Ето мярката за основите на бъдещата църква.

През 1075 година в Киев пристигнали от Цариград четирима изкусни майстори-строители и разказали на Печерските старци за видението, което били видели във Византия. Веднъж при изгрев слънце при всеки от тях дошли благообразни юноши със следната покана: 

- Царицата ви вика във Влахерна.

Строителите незабавно отишли във Влахерна по едно и също време, срещнали се там и научили един от друг, че били чули еднаква покана от Небесната Царица. И Тя им се явила, заобиколена от сонм Небесни Сили, и им заповядала:

 - Искам да Си построя църква в Русия, в Киев. Вземете със себе си злато за три години и заминете да строите.

Строителите й се поклонили и промълвили:

 - Господарке! Заповядваш ни да отидем в далечна чужда страна, в която никога досега не сме ходили. При кого да отидем там?

Божията Майка им обяснила:

- Изпращам ви при живеещите там Антоний и Теодосий. 

И веднага строителите с очите си видели двамата печерски подвижници.

- Антоний само ще ви благослови - продължила Пречистата - и скоро ще отиде във вечния покой, а Теодосий ще го последва на втората година. Така че вземете злато в изобилие и тръгвайте на път. Ще ви възнаградя така, както никой не би могъл. Ще ви дам това, което око не е виждало, ухо не е чувало и на човека на ум не е идвало - Аз Сама ще дойда в построената от вас църква и ще живея в нея.

Владичицата дала на потресените майстори строители мощи от седем свети мъченици и им наредила да ги положат в основите на бъдещия храм, а след това им показала видение на голямата църква, за да запомнят нейните размери и очертания. Майсторите попитали:

- Господарке, на кого желаеш да бъде посветен храмът?

Небесната Царица отговорила:

- Нека църквата да бъде Богородична. 

И им връчила икона "Успение на Пресвета Богородица" с думите:

- Нека тази икона да бъде игуменията на манастира.

След този разказ всички прославили Бога и Майка Му.

Преподобни Антоний рекъл на цариградските гости:

- Чудо! Спасителят ни удостои с голяма благодат. Явилите ви се юноши са били пресветли Ангели, а само Бог знае точно по какъв начин Божията Майка ви е показала вида на нашите лица с Теодосий. Благословени да са идването ви и добрата ви спътница - честната икона на Владичицата Богородица.

Такъв е чудесният произход на безценното съкровище на Киевската лавра - иконата "Успение".

Големи чудеса придружавали и цялото строителство на съборния храм "Успение на Пресвета Богородица". За да узнаят мястото, където трябвало да бъде построен, преподобните Антоний и Теодосий измолили от Бога да им даде специален знак. Една сутрин цялото място, където после построили голямата църква, се оказало сухо, докато наоколо била паднала роса. Следващата нощ чудото се повторило, само че обратно - росата покрила само мястото на бъдещия храм. По молитвите на преподобните върху измерената с пояса на Шимон площадка паднал огън от небето и направил вдлъбнатина, подобна на ров.

В основите на съборния храм поставили мощите, връчени на майсторите от Самата Владичица. По време на строителството, както била предрекла Божията Майка, отначало починал преподобният Антоний, а на втората година, когато основите на храма вече били издигнати, починал и Теодосий. Чак при третия игумен, блажения Стефан, храмът бил завършен и освещаването му било придружено от големи чудеса.

Намиращата се в него света икона оставала невредима при всички бедствия, които сполетявали Киев и неговата лавра. През 1677 години обиколили с иконата "Успение" града и турците отстъпили от стените му. През 1712 година цар Петър поискал от светата икона благословение за Полтавската битка. През 1812 година чудотворната икона защитила града от нашествието на Наполеоновата армия.

На иконата Божията Майка е изобразена като починала на одър. До одъра има Евангелие. До главата и нозете на Пречистата има по петима апостоли. 

Първовърховният апостол Петър стои с кадилница до главата й, а апостол Павел се е привел отляво при нозете на Царицата. В средата на одъра Спасителят приема в ръцете Си душата на Божията Майка.

Не е известно чии ръце са нарисували това изображение на заминаването на Пречистата за небето. По-важно е друго - Самата Тя го е държала в дланите Си, когато е поръчала на четирима майстори строители да занесат иконата на Влахерна в Киев.

Преподобните Антоний и Теодосий са приели светата икона, мнозина светии и стотици хиляди обикновени богомолци от всички краища на Велика, Малка и Бяла Рус и от други православни земи са я целували благоговейно и са й се покланяли.

 

КАНОН ПЕРВЫЙ УСПЕНИЮ ПРЕСВЯТОЙ БОГОРОДИЦЫ

глас 1

Песнь 1

Ирмос: Преукрашенная Божественною славою, священная и славная, Дево, память Твоя вся собра к веселию верныя, начинающей Мариаме, с лики и тимпаны, Твоему поющия Единородному: славно яко прославися.

Да провождают невещественнии чинове небошественное в Сион Божественное тело Твое, внезапу же стекшеся апостол множество от конец, Богородице, Тебе предсташа абие, с нимиже, Чистая, Твою честную, Дево, память славим.

Победныя почести взяла еси на естество, Чистая, Бога рождши, обаче же, подобящися Творцу Твоему и Сыну, паче естества повинуешися естественным законом. Темже умерши, с Сыном востаеши, вечнующи.

Песнь 3

Ирмос: Содетельная и содержительная всех Божия Мудросте и Сило, непреклонну, недвижиму Церковь утверди, Христе, един бо еси Свят, во святых почиваяй.

Жену Тя мертвенну, но паче естества и Матерь Божию видевше, Всенепорочная, славнии апостоли ужасно прикасахуся руками славою облистающей, яко богоприятное Селение видяще.

Постиже руце досадительныя дерзаго, усечением суд нанес, Богу сохраньшу честь одушевленному Кивоту, славою Божества, в Немже Слово плоть бысть.

Седален

Блажим Тя, вси роди, Богородице Дево, в Тя бо Невместимый Христос Бог наш вместитися благоволи. Блажени есмы и мы, предстательство Тя имуще: день бо и нощь молишися о нас и роди христианстии Твоими молитвами утверждаются. Тем, воспевающе, вопием Ти: радуйся, Благодатная, Господь с Тобою.

Песнь 4

Ирмос: Речи пророков и гадания воплощение проявиша от Девы Твое, Христе: сияние блистания Твоего во свет языков изыдет, и возгласит Тебе бездна с веселием: силе Твоей слава, Человеколюбче.

Видите, людие, и чудитеся: Гора бо святая и явственная Богу в Небесныя обители превышше вземлется, Небо земное в Небесное и нетленное селение вселяемо.

Жизни присносущныя и лучшия смерть Твоя бысть прехождение, Чистая, от привременныя к Божественней воистину и непреходимей преставляя Тя, Чистая, в веселии Сына зрети Твоего и Господа.

Взяшася двери Небесныя, и Ангели воспеша, и прият Христос девства Своея Матере сосуд; Херувими подъяша Тя с веселием, Серафими же славят, радующеся.

Песнь 5

Ирмос: Божию и неизреченную доброту добродетелей Твоих, Христе, исповем: от Присносущныя бо Славы Соприсносущное и Ипостасное возсиявый Сияние, из девственныя утробы сущим во тьме и сени воплощся, возсиял еси Солнце.

Яко на облаце, Дево, апостольский лик носимь, к Сиону от конец служити Тебе, Облаку легкому, собирашеся: от Неяже Вышний Бог сущим во тьме и сени Праведное возсия Солнце.

Труб богоприятнии языцы богословных мужей благогласнейше Богородице вопияху, исходную возглашающе песнь Духом: радуйся, нетленный Источниче Божия живоначальнаго и спасительнаго всем воплощения.

Песнь 6

Ирмос: Морский пучинородный китов внутренний огнь — тридневнаго Твоего погребения проображение, егоже Иона пророк показася. Спасен бо, яко и предпослася, неврежден, вопияше: пожру Ти со гласом хваления, Господи.

Дает Тебе яже превыше естества Царь всех Бог: в рождестве бо Деву якоже сохрани, тако во гробе тело соблюде нетленно и спрослави Божественным преставлением, честь Тебе, яко Сын Матери, даруя.

Воистину Тя, яко светел свещник невещественнаго Света, кадильницу златую Божественнаго Угля, во Святая святых всели, ручку и жезл, скрижаль богописанную, ковчег святый, трапезу Слова жизни, Дево, Рождество Твое.

Кондак, глас 2

В молитвах Неусыпающую Богородицу и в предстательствах непреложное упование гроб и умерщвление не удержаста: якоже бо Живота Матерь к животу престави во утробу Вселивыйся приснодевственную.

Икос

Огради моя помышления, Христе мой, ибо Стену мира воспети дерзаю, Чистую Матерь Твою, на столпе глагол укрепи мя и в тяжких мыслех заступи мя, Ты бо взывающим и просящим верою моления исполняеши. Ты мне убо даруй язык приносен и помысл непостыден: всякое бо даяние сияния от Тебе низпосылается, Светоподателю, во утробу вселивыйся приснодевственную.

Песнь 7

Ирмос: Безстудней ярости же и огню Божественное желание сопротивляяся, огнь убо орошаше, ярости же смеяшеся, богодохновенною словесною преподобных тривещанною цевницею противовещая мусикийским органом посреди пламене: препрославленный отцев и наш Боже, благословен еси.

Богоделанныя скрижали Моисей, писанныя Божественным Духом, яростию сокруши, но сего Владыка Рождшую неврежденну в Небесныя сохрань домы ныне внутрь всели. С Нею играюще, вопием Христу: препрославленный отцев и наш Боже, благословен еси.

В кимвалех — усты чистыми, мусикийски же — сердцем светлым, доброгласною трубою — высокою мыслию, Девы и Чистыя в нарочитый избранный день преставления, детельными плещуще руками, вопием: препрославленный отцев и наш Боже, благословен еси.

Богомудрии, соберитеся, людие: Божия бо славы Селение от Сиона преставляется к Небесному жилищу, идеже глас чист празднующих, глас несказаннаго радования, и в веселии вопиющих Христу: препрославленный отцев и наш Боже, благословен еси.

Песнь 8

Ирмос: Пламень, орошающ преподобныя, злочестивыя же попаляющ, Ангел Божий всемощный показа отроком, живоначальный же источник содела Богородицу, тлю смерти и живот точащу поющим: Содетеля единаго поим, избавленнии, и превозносим во вся веки.

Глаголы последоваху Божественному Ковчегу священному все множество Богословов в Сионе: камо идеши ныне, Скиние,— зовуще,— Бога Живаго? Не престай призирающи верою поющия: Содетеля единаго поем, избавленнии, и превозносим во вся веки.

Якоже, воздевши руце, исходиши, Всенепорочная, руце, имиже Бога носила еси плотию, со дерзновением, яко Мати, рекла еси к Рожденному: яже Ми дал еси, во веки сохрани, вопиющия Тебе: Содетеля единаго поем, избавленнии, и превозносим во вся веки.

Песнь 9

Ирмос: Побеждаются естества уставы в Тебе, Дево Чистая: девствует бо рождество и живот предобручает смерть; по рождестве Дева и по смерти жива, спасаеши присно, Богородице, наследие Твое.

Дивляхуся Ангельския силы, в Сионе смотряюще своего Владыку, женскую душу руками носящаго, пречисто бо Рождшей сынолепно провозглашаше: гряди, Чистая, с Сыном и Богом прославлена буди.

Опрята лик апостольский богоприятное тело Твое, со страхом зряще и гласом велиим вещающе: в Небесныя домы к Сыну восходящи, спасаеши присно, Богородице, наследие Твое.

Светилен

Апостоли, от конец совокупльшеся зде, в Гефсиманийстей веси погребите тело Мое, и Ты, Сыне и Боже Мой, приими дух Мой. (Трижды)

КАНОН ВТОРОЙ УСПЕНИЮ ПРЕСВЯТОЙ БОГОРОДИЦЫ

глас 4

Песнь 1

Ирмос: Отверзу уста моя, и наполнятся Духа, и слово отрыгну Царице Матери, и явлюся, светло торжествуя, и воспою, радуяся, Тоя успение.

Девы отроковицы, с Мариамиею пророчицею песнь исходную ныне воскликните: Дева бо и едина Богомати ко приятию Небесному преставляется.

Достойно, яко одушевленное Тя Небо, прияша Небесная, Пречистая, Божественная селения, и предста, светло украшена, яко Невеста, Всенепорочная, Царю и Богу.

Песнь 3

Ирмос: Твоя песнословцы, Богородице, живый и независтный Источниче, лик себе совокупльшия, духовно утверди, в Божественней памяти Твоей венцев славы сподоби.

От мертвых чресл произведшися, естеством подобна, Чистая, исхождение разреши, рождши же сущую Жизнь, к Жизни преставися Божественней и Ипостасней.

Лик Богословов от конец, свыше же Ангел множества к Сиону идяху всесильным мановением, достодолжно, Владычице, Твоему погребению служаще.

Седален

Блажим Тя, вси роди, Богородице Дево, в Тя бо Невместимый Христос Бог наш вместитися благоволи. Блажени есмы и мы, предстательство Тя имуще: день бо и нощь молишися о нас и роди христианстии Твоими молитвами утверждаются. Тем, воспевающе, вопием Ти: радуйся, Благодатная, Господь с Тобою.

Песнь 4

Ирмос: Неизследный Божий Совет, еже от Девы воплощения Тебе, Вышняго, пророк Аввакум усмотряя, зовяше: слава силе Твоей, Господи.

Чудо бяше зрети Небо всех Царя одушевленное, испражнения преходящее земная, яко чудна дела Твоя! Слава силе Твоей, Господи.

Аще и непостижный Сея Плод, Имже небеса быша, погребение прият волею, яко мертв; како погребения отвержется неискусобрачно Рождшая?

В преставлении Твоем, Мати Божия, пространнейшее тело Твое и богоприятное ангельская воинства священными крилы трепетом и радостию покрываху.

Песнь 5

Ирмос: Ужасошася всяческая о честнем успении Твоем: Ты бо, Неискусобрачная Дево, от земли преставилася еси к вечным обителем и к безконечней жизни, всем, воспевающим Тя, спасение подавающая.

Да возгласят трубы богословов днесь, язык же многовещанный человеческий ныне да восхвалит, да огласит же воздух, безмерным сияя светом, Ангели да поют Пречистыя Девы успение.

Сосуд подобаше избранный, пением Ти весь удивляемь, Девице, исходен, весь освящен Богови, всем богоприятен, и сей истинно являемый, Богородице Всепетая.

Песнь 6

Ирмос: Божественное сие и всечестное совершающе празднество, Богомудрии, Богоматере, приидите, руками восплещим, от Нея рождшагося Бога славим.

Из Тебе Жизнь возсия, ключи девства не рушивши; како убо пречистое и живоначальное Твое тело искушения смерти бысть причастно?

Жизни бывши храм, жизнь присносущную улучила еси: смертию бо к животу преминула еси, Яже Жизнь рождши воипостасную.

Кондак, глас 2

В молитвах Неусыпающую Богородицу и в предстательствах непреложное упование гроб и умерщвление не удержаста: якоже бо Живота Матерь к животу престави во утробу Вселивыйся приснодевственную.

Икос

Огради моя помышления, Христе мой, ибо Стену мира воспети дерзаю, Чистую Матерь Твою, на столпе глагол укрепи мя и в тяжких мыслех заступи мя, Ты бо взывающим и просящим верою моления исполняеши. Ты мне убо даруй язык приносен и помысл непостыден: всякое бо даяние сияния от Тебе низпосылается, Светоподателю, во утробу вселивыйся приснодевственную.

Песнь 7

Ирмос: Не послужиша твари Богомудрии, паче Создавшаго, но, огненное прещение мужески поправше, радовахуся, поюще: препетый отцев Господь и Бог, благословен еси.

Юноши и девы, Девыя же и Богоматере память чтуще, старцы, и монаси, царие и судии, пойте: отец наших Господи и Боже, благословен еси.

Да вострубят трубою духовною горы Небесныя, да радуются холми, и да играют Божественнии апостоли: Царица к Сыну преставляется, с Ним царствующи.

Всесвященное преставление Божественныя Твоея и Нетленныя Матере премирныя Вышних сил совокупи чины, веселитися с сущими на земли, Тебе поющими: Боже, благословен еси.

Песнь 8

Ирмос: Отроки благочестивыя в пещи Рождество Богородичо спасло есть, тогда убо образуемое, ныне же действуемое, вселенную всю воздвизает пети Тебе: Господа пойте, дела, и превозносите Его во вся веки.

Память Твою, Чистая Дево, Начала же, и Власти, и Силы, Ангели, Архангели, Престоли, Господства, Херувими славят и страшнии Серафими; человеческий же род — поем и превозносим во вся веки.

Иже странно вселивыйся, Богородице, в чистое чрево Твое, воплощаемь, Сей, всесвященный дух Твой прием, у Себе упокои, яко должник Сын. Темже Тя поем, Дево, и превозносим во вся веки.

О, выше ума чудес Приснодевы же и Богоматере! Во гроб бо всельшися, показа рай. Емуже предстояще днесь, радующеся, поем: Господа пойте, дела, и превозносите Его во вся веки.

Песнь 9

Ирмос: Всяк земнородный да взыграется, Духом просвещаемь, да торжествует же Безплотных умов естество, почитающее священное преставление Богоматере, и да вопиет: радуйся, Всеблаженная Богородице, Чистая Приснодево.

Приидите в Сион, на Божественную и тучную Гору живаго Бога, возрадуемся, Богородицу зряще: к зело бо лучшей и Божественней сени, яко Матерь, Сию во Святая святых Христос престави.

Приидите, вернии, ко гробу приступим Божия Матере и обымем, сердцы и устнами, очесы и лицем чисто прикасающеся и почерпающе исцелений независтныя дары от источника приснотекущаго.

Приими от нас песнь исходную, Мати живаго Бога, и светоносною Твоею и Божественною осени благодатию, воинству — победительная, христолюбным людем — мир, оставление — поющим и душам спасение подающи.

Светилен

Апостоли, от конец совокупльшеся зде, в Гефсиманийстей веси погребите тело Мое, и Ты, Сыне и Боже Мой, приими дух Мой. (Трижды)

АКАФИСТ УСПЕНИЮ ПРЕСВЯТОЙ БОГОРОДИЦЫ

Кондак 1

Из­бра́нной от всех ро­до́в Бо­жи­ей Ма­те­ри и Ца­ри́це, вос­хо­дя́щей от зем­ли́ к Не­бе­си́, бла­го­го­ве́йная пе́ния о пре­чест­не́м Твое́м Успе́нии при­но́сим ра­би́ Твои́, Бо­го­ро́ди­це. Ты же, я́ко и́му­щая по­бе́ду над сме́ртию, от вся́ких нас смер­то­но́сных бед сво­боди́, да зо­ве́м Ти: Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Икос 1

А́нгел пред­ста́тель по́слан бысть ре­щи́ Бо­го­ро́ди­це ко пре­ми́рным Ея́ воз­ше́ствие и при­и­ти́ предъ­яв­ле́ние к Ней Сы́ну Ея́ и Бо́гу, све́тло о Ней бли­ста́яся и стоя́, зо­вы́й та­ко­ва́я: Ра́дуй­ся, пре­ра́до­ван­ная Ма́ти Ца­ре́ва; Ра́дуй­ся, Не­бе́сная Ца­ри́це, Ма́ти Бо́га и Го́спо­да Не­бе­се́ и зем­ли́. Ра́дуй­ся, пред­по­чте́нная пре­ве­ли́че­ством при­ше́ствия к Те­бе́ Сы́на Тво­е­го́ и Бо́га; Ра́дуй­ся, воз­ве­ли́чен­ная из­ве­ще́ни­ем Тво­е­го́ к Сы́ну от­ше́ствия. Ра́дуй­ся, от всех ро­до́в Бо́гом из­бра́нная; Ра́дуй­ся, свя­то́е вме­сти́ли­ще Сло́ва Бо́жия. Ра́дуй­ся, про­ро́чес­ка­го про­ре­че́ния ис­пол­не́ние; Ра́дуй­ся, Апо́сто­лом пре­чест­ны́й ве́нче. Ра́дуй­ся, свя­ти́те­лем укра­ше́ние и свя­ще́нни­ком доб­ро́то; Ра́дуй­ся, пра­ви́те­лем удоб­ре́ние и дер­жа́во. Ра́дуй­ся, Бо­го­му́дрых и́но­ков воз­ве­де́ние к Го́рне­му Ца́рствию; Ра́дуй­ся, от­вер­за́ющая ра́йския две́ри хри­стиа́нско­му ро́ду, при́сно Тя бла­жа́ще­му. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 2

Ви́дя­ще Апо́сто­лов лик, все­си́льным ма­но­ве́ни­ем от ко­не́ц зем­ли́ на о́бла­цех пред­ста́вших ко Пре­чест­но́му Тво­е­му́, Пре­не­по­ро́чная, Успе́нию, свя­щен­но­на­ча́льни­цы: Ди­о­ни́сий — не­бе́сный таи́нник, Иеро­фе́й ди́вный и Ти­мо­фе́й с Бо­го­ле́пною че́стию свя­ще́нства поя́ху Бо́гу: Ал­ли­лу́иа.

Икос 2

Ра­зу́мная вся тварь, ста­ре́йшая чи­но­на­ча́лия а́нгель­ская при­и­до́ша со свои́м Ца­ре́м, И́же во Своя́ жи­во­на­ча́льней­шия ру́це ду́шу Ма́те­ре Сво­ея́ прия́т; те́плый же ве́рою Петр со сле­за́ми мно́гая к Ней из­ре­че́, зо­вы́й: Ра́дуй­ся, ко пре­ми́рным, Ма́ти Твор­ца́ ми́ру, вос­хо­дя́щая; Ра́дуй­ся, к пре­не­бе́сным, про­ст­ра́нней­шая не­бе́с, взе́млю­ща­я­ся. Ра́дуй­ся, чет­ве­ро­ча́стное сти­хи́й освя­ти́вшая Твои́м вос­хож­де́ни­ем; Ра́дуй­ся, Не­бе́сных воз­ве­се­ли́вшая Твои́м пре­хож­де́ни­ем. Ра́дуй­ся, во Иеру­са­ли́м Го́рний пре­к­ра́сный прия́тая; Ра́дуй­ся, в не­ру­ко­тво­ре́нныя хра́мы пре­ра́дост­но вше́дшая. Ра́дуй­ся, Хе­ру­ви́мов и Се­ра­фи́мов Ца­ри́це; Ра́дуй­ся, Ар­ха́нге­лов Вла­ды́чи­це. Ра́дуй­ся, при­бе́жи­ще ве́рных и из­бав­ле́ние; Ра́дуй­ся, до­стоя́нию Тво­е­му́ по́мощь и за­щи́ще­ние. Ра́дуй­ся, о всем ми́ре хри­стиа́нстем к Бо́гу Хо­да́та­и­це; Ра́дуй­ся, благ вся́чес­ких Все­б­лага́я По­да́тель­ни­це. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 3

Си́ла Вы́шня­го вос­хи́ти от Ин­ди́и Фо­му́, за не́кое из­во­ле́ние Бо́жие не при­лу́чшу­ся ему́ в пре­чест­но́е успе́ние Бо­го­ма́те­ре, и пред­по­ста́ви жи­во­прие́мно­му Ея́ гро́бу, и́же, Пре­ста́вль­шу­ю­ся при­ни́к ви́де­ти, ура­зу­ме́ воз­не­се́нную на Не­бе­са́ с те́лом и, ве́ро­вав, о сем возо­пи́: Ал­ли­лу́иа.

Икос 3

Име́я в се­бе́ по­мыш­ле́ние уче­ни́к, я́ко Бо́жи­им смот­ре́ни­ем бе ему́ не об­ре­сти́ся ко про­вож­де́нию Бо­го­ма́те­ре с про́чи­ми вку́пе, об­ра́до­ван быв о без­сме́рт­нем Ея́ Успе́нии, сия́ во­пия́ше к Ней: Ра́дуй­ся, вос­прие́мле­мая от зем­ли́ дла́нь­ма Сы́на Тво­е­го́; Ра́дуй­ся, ко пре­вы́шним воз­ше́дшая на­сла­жда́ти­ся сла́вы Его́. Ра́дуй­ся, про­вож­да́емая от всех чи­но­на­ча́лий а́нгель­ских в Го́рняя; Ра́дуй­ся, подъе́мле­мая Хе­ру­ви́мы в Не­бе́сная и Надне­бе́сная. Ра́дуй­ся, в Не­бе́сных вра­те́х от ста­ре́йших Сил ве­ле­ле́пно пе́снь­ми воз­но­си́мая; Ра́дуй­ся, от всех Не­бе́сных гра́ждан окру­жа́емая и бла­жи́мая. Ра́дуй­ся, Не́бо зем­но́е, к Го́рне­му се­ле́нию воз­вы́шен­ное; Ра́дуй­ся, Пре­сто́ле Гос­по́день, от зем­ли́ воз­не­се́нный в Ца́рствие Не­бе́сное. Ра́дуй­ся, пред­ста́тель­ство на́ше и кре́пкое за­ступ­ле́ние; Ра́дуй­ся, гре́шни­ком Спо­ру́чни­це во спа­се́ние. Ра́дуй­ся, Хри­стиа́ном Ца­ри́це и по Бо́зе На­де́ждо Не­бе́сна­го Ца́рствия; Ра́дуй­ся, Ма́ти Жи­во­та́ и по Го́спо­де нам упо­ва́ние жи́зни ве́чныя. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 4

Бу́рю внутрь име́я Аф­фо́ний по­мыш­ле́ний не­ве́рных и зря Бо­го­но́сны­ми Апо́сто­лы Бо­го­ма́те­ре Пре­чест­но́е Те́ло все­че́стне ко гро́бу не­се́нное, ко опро­вер­же́нию устре­ми́ся; вне­за́пу же, егда́ со ослеп­ле́ни­ем о́чию ру́це его́ отъя́те ко од­ру́ при­леп­ле́не ви́ся­сте, ве́рою Ма́терь Бо́жию ис­по­ве́да­ше, во­пия́ Бо́гу: Ал­ли­лу́иа.

Икос 4

Слы́шав­ше таи́нни­цы и са­мо­ви́дцы Сло́ва А́нге­лов, пою́щих пре­вы́шни­ми пе́снь­ми при по­гре­бе́нии Бо­го­прия́тна­го те́ла Бо́жия Ма́те­ре, и честь по­да́ти хо­тя́ще Бо­го­уго́дную, пот­ща́ша­ся сог­ла́сно пе́ти, гла­го́лю­ще: Ра́дуй­ся, бла­го­ве́стие прие́мшая о пре­ше́ствии Твое́м в Го́рнее Ца́рствие; Ра́дуй­ся, от бла­го­ве­сти́вша­го Гав­рии́ла прие́мшая ра́дост­на­го рая́ вра́вие. Ра́дуй­ся, пре­чест­но́е хе­ру­ви́мское мно́же­ство про­све­ти́вшая; Ра́дуй­ся, прес­ла́вное се­ра­фи́мское есте­ство́ воз­ра́до­вав­шая. Ра́дуй­ся, от пат­риа́рхов про­об­ра­зо­ва́нная; Ра́дуй­ся, от про­ро́ков пред­воз­ве­ще́нная. Ра́дуй­ся, злу́ю де́рзость Аф­фо́ни­е­ву ско́ро от­мсти́в­шая; Ра́дуй­ся, ис­це­ле́ние то­му́жде по­да́вшая. Ра́дуй­ся, об­ра­ти́вшая в ве́ру Аф­фо́ни­е­во не­ве́рие; Ра́дуй­ся, ве́рное то­го́ прие́мшая ис­по­ве́да­ние. Ра́дуй­ся, воз­во­дя́щая к Не­бе­си́ лю­бо́вь и ве́ру к Те­бе́ иму́щих; Ра́дуй­ся, спа­са́ющая ве́рою и́мя Твое́ при­зы­ва́ющих. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 5

Бо­го­те́чныя зве́зды, Апо́сто­ли свя­ти́и, в под­не­бе́сней раз­се́ян­нии ра́ди Ева́нге­лия, вос­хи­ще́ни бы́ша на о́бла­цех, по ши­ро­те́ воз­ду́шней, ко по­гре­бе́нию Ма́те­ре Гос­по́дни, Ю́же пе́нь­ми и пе́снь­ми про­вож­да́юще, с Не­ве­ще́ствен­ны­ми взы­ва́ху: Ал­ли­лу́иа.

Икос 5

Ви́дев­ше Бо­го­ви́дцы сво­е­го́ Вла­ды́ку, в ру́це Ма́те­ре Сво­ея́ ду́шу прие́мша, и Го́спо­да То­го́ ра­зу­ме́вше, пот­ща́ша­ся свя­щен­нос­ло́вия пе́снь­ми бла­гос­ло́вне вос­пе́ти Ю: Ра́дуй­ся, Ца­ри́це, над все́ми Ца́рству­ю­ща­го но­си́вшая; Ра́дуй­ся, и Са­ма́ ру­ка́ма Его́ Сы­но́вни­ма но­си́мая. Ра́дуй­ся, ски́пт­ре ца́рский в Хри­сто́вой дес­ни́це; Ра́дуй­ся, в руце́ Но́я ветвь го­лу­би́цы. Ра́дуй­ся, же́зле Ааро́нов, про­зя́бший не­тле́ние; Ра́дуй­ся, кри́не не­увя­да­е­мый, про­цве́тший без­сме́ртие. Ра́дуй­ся, Бо­го­от­ца́ Да­ви́да цев­ни́це Бо­го­дох­но­ве́нная; Ра́дуй­ся, про­ро́че­ствия его́ воз­ста́вшая сло́во, псал­ти́рю и гу́сли пре­к­ра́сныя. Ра́дуй­ся, оду­шев­ле́нный свя­ты́ни Гос­по́дни ки­во́те; Ра́дуй­ся, в по­ко́й Гос­по́день вос­кре́сший наш жи­во­те́. Ра́дуй­ся, ски́ние, от Хе­ру­ви́мов осе­ня́емая; Ра́дуй­ся, Свя­та́я свя­ты́х, от Се­ра­фи́мов гла­го́ле­мая. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 6

Про­по­ве́дни­цы Бо­го­но́снии Апо́сто­ли, по от­ше́ствии ко пре­ми́рным Бо́жия Ма́те­ре во о́бщем се­де́нии обы́чныя тра­пе́зы бы́вше и пред­ло­же́ние ча́сти хле́ба во И́мя Гос­по́дне воз­но­ся́ще, вне­за́пу свы́ше Бо­го­ро́ди­цу Ца­ри́цу, при­ше́дшую со све­то­но́сны­ми А́нге­лы, зря́ху и, мир тем от Сы́на и Бо́га по­да́вшую слы́шав­ше, воз­гла­си́ша о сем: Ал­ли­лу́иа.

Икос 6

Воз­сия́ нам Со́лн­це пра́вды, Хри­сто́с Бог от Твои́х пре­чи́стых ло­же́сн, во́лею и бла­го­ра­зу́ми­ем про­по­ве́да­ния чрез Апо́сто­лы мир про­све­ти́ и Тя, Бо­го­ма́терь, от ро́да и в род прос­ла́ви. Те́мже и мы вси убла­жа́ем Тя, во­пию́ще Ти: Ра́дуй­ся, Прис­нобла­же́нная от всех ро­до́в во ве́ки; Ра́дуй­ся, бла­го­у­т­ро́бная и Ми́ло­сти­вая на че­ло­ве́ки. Ра́дуй­ся, уче­ни́чес­ко­му ли́ку обе­ща́ние ис­по́лнив­шая; Ра́дуй­ся, при­се­ще́ни­ем Твои́м от Сы́на Тво­е­го́ и Бо́га мир то­му́ по­да́вшая. Ра́дуй­ся, все­же­ла́тель­ное свя­ты́х сла́дкое зре́ние; Ра́дуй­ся, пре­по­до́бных ма­те­ре́й и дев свя­ты́х все­ве­се­ля́щее ра́до­ва­ние. Ра́дуй­ся, пре­хо­дя́щая ра́йское се­ле́ние пра́вед­ных; Ра́дуй­ся, по­се­ща́ющая всех во сла́ве не­бе́сней су́щих. Ра́дуй­ся, на­ча́ло че­ло­ве́чес­ка­го спа­се́ния; Ра́дуй­ся, ис­пол­не́ние всех бла­ги́х же­ла́ния. Ра́дуй­ся, по Бо́зе, Ца­ре́ ца́рству­ю­щих, Бо­го­ро́ди­це Ца­ри́це; Ра́дуй­ся, по Го́спо­де гос­по́дству­ю­щих, Вла­ды́це на́шем, Гос­по­же́ и Вла­ды́чи­це. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 7

Хо­тя́щих всех с ве́рою вхо­ди́ти в храм Твой свя­ты́й, Бо­го­ро́ди­це, при́сно спа­са́еши и сла́вя­щих Тя от вся́ких на­па́стей и бед сво­бож­да́еши; те́мже и бла­го­ве́рным лю́дем, прис­нобла­жа́щим Тя, по­бе́ды на со­про­ти́вныя да́руй и вся ко спа­се́нию про­ше́ния нам по­да­вай, о сем мо­ля́щим­ся Те­бе́ и пою́щим Бо́гу: Ал­ли­лу́иа.

Икос 7

Но́вую по­ка­за́ тварь, я́вль­ся нам, всех Тво­ре́ц Гос­по́дь То­бо́ю, Бо­го­ро́ди­це. Ты же сро́дное про­мыш­ле́ние о нас к Не­му́ иму́щи, че́стне по­чи­та́ющих пре­чест­но́е Твое́ Успе́ние, при­и­ми́ си­це­ва́я Те­бе́ во­пию́щих: Ра́дуй­ся, Ма́ти Бо́гу, из­бра́нная от зем­ны́х; Ра́дуй­ся, пре­вы́шшая зем­ны́х и Не­бе́сных. Ра́дуй­ся, Хе­ру­ви́мов и Се­ра­фи́мов го­ре́ пре­воз­ше́дшая; Ра́дуй­ся, лик уче­ни́чес­кий о́бла­ком ко по­гре­бе́нию Ти до́ле со­во­ку́пль­шая. Ра́дуй­ся, Фо­му́ по по­гре­бе́нии Твое́м си́лою Бо́жи­ею пред­по­ста́вив­шая из­ря́днее; Ра́дуй­ся, чрез не­го́ уве́рив­шая Твое́ на Не́бо с пло́тию пре­се­ле́ние. Ра́дуй­ся, кра­со­то́ю всех доб­ро­де́те­лей укра­ше́нная; Ра́дуй­ся, крас­не́йше­му па́че сы­но́в че­ло­ве́чес­ких Сы́но­ви Сво­е­му́ со­при­чте́нная. Ра́дуй­ся, я́ко фи́никс, пло́тию вос­кре́сшею про­цве́тшая; Ра́дуй­ся, я́ко кедр в Ли­ва́не не­бе́сном, ум­но́жив­ша­я­ся. Ра́дуй­ся, дре́во жи­во­та́, на­саж­де́нное по­сре­де́ рая́ пре­вы́шня­го; Ра́дуй­ся, ков­че́же мы́слен­ный воз­вы́шен­ный в Го́рняя от по­то́па сме́рт­на­го. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 8

Стра́нно в пре­вы́шних ве́ду­ще Тя, Из­бра́нная, я́ко со́лн­це, Вла­ды́чи­це, внутрь пре­не­бе́сных не­до­мы́сли­мых кра­со́т и не­из­ре­че́нных доб­ро́т, уми́льно к Сы́ну и Бо́гу, дла́нь­ма Его́ дер­жи́му, воз­ше́дшую и пре­ра́дост­но прек­ло́нь­шу­ю­ся жи­во­на­ча́льней Его́ дес­ни́це, о сем не­пре­ста́нно во­пие́м: Ал­ли­лу́иа.

Икос 8

Вся бы́вши го­ре́, к Не­бе́сным взя́та и, зем­ны́х не остав­ля́ющи, Бо­го­ма́ти, ру­ка́ма Сы­но́вни­ма но­си́ма, в не­за­хо­ди́мая вни́де, во о́ный град все­све­тя́щий и пре­к­ра́сный, Иеру­са­ли́м вы́шний, Хе­ру­ви́мы об­стои́ма со все́ми Не­бе́сны­ми си́ла­ми, иде́же слы́шит пою́щих сия́: Ра́дуй­ся, Ея́же пре­свя­та́я ду­ша́ в вы́шнем все­све́тлом Сио́не все­ля́ет­ся; Ра́дуй­ся, Ея́же и не­тле́нное те́ло та́мож­де с ду­ше́ю ку́пно про­слав­ля́ет­ся. Ра́дуй­ся, вше́дшая в пре­сто́льный град Са­ма­го́ Все­дер­жи́те­ля; Ра́дуй­ся, воз­не́сша­я­ся в пре­к­ра́сный рай Вы́шня­го На­са­ди́те­ля. Ра́дуй­ся, пре­не­се́нная во град, ос­но­ва́нный от ка́ме­ней все­све­тя́щих; Ра́дуй­ся, вве­де́нная во огра́ду, об­стои́мую во́и сил пре­вы́шних. Ра́дуй­ся, пре­вы́шше Не­бе́с во бла­го­ле́пие Бо́жие взя́­тая; Ра́дуй­ся, па́че всех не­ве­ще́ствен­ных умо́в по­чте́нная. Ра́дуй­ся, при­но­ся́щая к Сы́ну Сво­е­му́ и Бо́гу мо­ле́ние ве́рных; Ра́дуй­ся, и Са­ма́ не­пре­ста́нно у Пре­сто́ла Сы́на Тво­е­го́ и Бо́га мо­ля́ща­я­ся о всех. Ра́дуй­ся, Пред­ста́тель­ни­це к Бо́гу, мир спа­са́ющая; Ра́дуй­ся, За­сту́пни­це, ро́ду хри­стиа́нско­му от Бо́га да­ро­ва́нная. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 9

Вся́кое есте­ство́ а́нгель­ское пре­воз­но́сит Тя, Бо­го­ро́ди­це, че­ло­ве́че­стии же ро́ди вси Ма́терь Тя Бо́жию сла́вим и по­чи­та́ем пре­чест­но́е Твое́ Успе́ние, Ца­ри́це: Те­бе́ бо ра́ди зем­ни́и Не­бе́сным со­во­куп­ля́ют­ся, сог­ла́сно пою́ще Бо́гу: Ал­ли­лу́иа.

Икос 9

Ве­ти́йства Бо­го­ве­ща́нных про­ро́чес­ких ре­че́ний ны́не зрим о Те­бе́ сбы́вша­я­ся, Бо­го­ро́ди­це, я́ко вои́сти­ну Бо́га пло́тию ро­ди­ла́ еси́ нам. Те́мже та́ин­ству сло­ве­се́ Бо́жия ве́ру­ю­ще, во­пие́м: Ра́дуй­ся, за­ко́на и про­ро́ков гла­ви́зно со­вер­ше́нная; Ра́дуй­ся, звез­до́ Иа́ков­ля, Ва­лаа́мом про­ро­ко­ва́нная. Ра́дуй­ся, од­ре́ Ца­ря́ Ве­ли́ка­го, ве­ща́нный Со­ло­мо́ном; Ра́дуй­ся, ру­но́, оро­ше́нное Иису́сом, об­ра­зо­ва́нное Ге­део́ном. Ра́дуй­ся, Не­опа­ли́мая Ку­пи­но́, за­ко­но­по­ло́жни­ком пред­зри́мая; Ра́дуй­ся, го­ро́ свя­та́я, му́жем же­ла́ния усмот­ре́нная. Ра́дуй­ся, ле́стви­це не­бе́сная, Иа́ко­вом пре­дви́ди­мая; Ра́дуй­ся, две́ре не­про­хо­ди́мая, Ие­зе­кии́лем пред­зри́мая. Ра́дуй­ся, со́лн­це се­ле́ния Хри­сто́ва, псал­мо­пе́вцем предъ­яв­ле́нное; Ра́дуй­ся, та́ин­ство, мно­го­об­ра́зне про­ро́ки про­на­ре­че́нное. Ра́дуй­ся, про­ро́чес­ких гла­го́л всех, пред­ре­че́нных о Те­бе́, ко­не́ц при­не́сшая; Ра́дуй­ся, Вы́шня­го смот­ре́ния вся за спа­се́ние ми́ра со­вер­ши́вшая. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 10

Спа­сти́ хо­тя́ мир, И́же всех Гос­по́дь от зем­на́го Тя ро́да из­бра́ в Ма́терь Се­бе́ и, нас ра́ди быв че­ло­ве́к, взы́де, от­ню́ду­же сни́де, к Не­бе­си́ от зем­ли́, и Те­бе́ с Со­бо́ю воз­ве­де́ ко пре­бы­ва́нию во сла́ве ве́чней и со­ца́рство­ва­нию с Со­бо́ю, кон­ца́ не иму́ще­му, Те́мже, я́ко Бог, слы́шит от всех: Ал­ли­лу́иа.

Икос 10

Сте­на́ еси́ ве́рным, Бо­го­ро́ди­це Де́во, и за­ступ­ле́ние всем, к Те­бе́ при­бе­га́ющим, и́бо Не­бе­се́ и зем­ли́ Тво­ре́ц, от Те­бе́ пло́тию про­ше́д, Пре­чи́стая, ду́хом и те́лом в Не­бе́сная Тя пре­се­ли́, ко бли­жа́йше­му пред­ста́тель­ству о всех, и́хже при­гла­ша́ти на­учи́: Ра́дуй­ся, гра́де Ца­ря́ Ве­ли́ка­го вер­ху́ горы́ Не­бе́сныя; Ра́дуй­ся, сте­но́ и по­к­ро́ве, не кры́ющий­ся от на́ше­го при­те­ка́ния. Ра́дуй­ся, ве́рным на вра­ги́ по­со́бству­ю­щая; Ра́дуй­ся, на­ше́ствия ага́рян­ская по­беж­да́ющая. Ра́дуй­ся, ве́ры бла­го­че­сти́выя не­дви́жи­мое со­хра­не́ние; Ра́дуй­ся, ере­ти́че­ству­ю­щих пол­ко́в ра­зо­ре́ние. Ра́дуй­ся, ра́дость и уми­ре́ние ми́ру су́щая; Ра́дуй­ся, все­гу­би́тель­на­го а́да по­пра́вшая. Ра́дуй­ся, во́ин­ству­ю­щих на плоть це­ло­му́дри­ем из­ря́дное вен­ча́ние; Ра́дуй­ся, му́че­ни­че­ских по­́дви­гов все­чест­но́е про­слав­ле́ние. Ра́дуй­ся, пре­по­до́бных тру­до́м Хо­да́та­и­це бла­же́нна­го упо­кое́ния; Ра́дуй­ся, и́но­ком бла­госкор­бя́щим По­да́тель­ни­це ве́чна­го ра́до­ва­ния. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 11

Пе́ние вся́кое Бо­го­дух­но­ве́нных пе́сней не до­вле́ет от нас ко по­хва­ле́ все­чест­на́го Успе́ния Тво­е­го́, Все­хва́льная Вла­ды́чи­це, Ца­ри́це Бо­го­ро́ди­це, но усе́рд­но Те­бе́ при­но́сим, я́ко Ма­те­ри Ца­ря́ всех, сми­ре́нное мо­ле́ние на́ше, с Не­бе́сны­ми чи́нми пою́ще Еди́но­му до­сто́йно про­слав­ля́юще­му Тя Бо́гу: Ал­ли­лу́иа.

Икос 11

Све­то­прие́мная све­ща́ и́стин­на­го Све́та су́щим нам на зем­ли́ я́вль­ши­ся, ду́ши про­све­ща́еши и чту́щих Твое́ все­чест­но́е пре­став­ле́ние к ра́зу­му Бо­же́ствен­но­му на­став­ля́еши, да пое́м Ти си­це­ва́я: Ра́дуй­ся, све­ще́ не­уга­си́мая ог­ня́ не­ве­ще́ствен­на­го; Ра́дуй­ся, за­ре́ не­за­хо­ди́мая Све́та не­ве­че́рня­го. Ра́дуй­ся, лу­но́, от Со́лн­ца пра́вды об­ли­ста­ва́емая; Ра́дуй­ся, све́тло­сте, во тьме све­тя́щая. Ра́дуй­ся, све­ти́льни­че, на све́щни­це превы́ш­нем по­ста́влен­ный; Ра́дуй­ся, ис­то́чни­че жи́зни, из гро́ба во свет из­ве­де́нный. Ра́дуй­ся, Ма́ти Све́та у́мна­го, бла­го­че­сти́вых ду́ши про­све­ща́юща­го; Ра́дуй­ся, Ма́ти всех Бо́га, озло́блен­ных ду́ши уте­ша́юща­го. Ра́дуй­ся, упо­ва́ющим на Тя жи­во­та́ ко­не́ц не­по­сты́дный да́ру­ю­щая; Ра́дуй­ся, до­стоя́ние Бо́жи­им и Свои́м ра­бо́м на Су­де́ Сы́на Тво­е­го́ одес­ну́ю Его́ устроя́ющая. Ра́дуй­ся, Преб­ла­же́нная, я́ко То­бо́ю бла­же́ни есмы и мы, и́же По­мо́щни­цу Тя и́ма­мы; Ра́дуй­ся, Пре­бла­го­сло­ве́нная в род и род, я́ко Гос­по́дь с То­бо́ю, и То­бо́ю с на́ми. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 12

Бла­го­да́ть вы­со­ко­пре­сто́льныя сла́вы, на не­бе­се́х да­ро­ва́нную Бо­го­ма́те­ри, по­чте́нной се­де́ни­ем одес­ну́ю Сы́на Ея́ и Бо́га ви́дя­ще го́рнии умы́, подъя́ша Ю Пре­сто́ли и Си́лы, окру­жи́ша На­ча́ла и Вла́сти, при­па­до́ша стра́шнии Хе­ру­ви́ми, Се­ра­фи́ми и Гос­по́дства, со Ар­ха́нге­лы и А́нге­лы во­пию́ще: Ал­ли­лу́иа.

Икос 12

Пою́ще все­чест­но́е Твое́ Успе́ние, вос­хва­ля́ем вси ко пре­не­бе́сным воз­с­ше́ствие Твое́, Ца­ри́це Бо­го­ма́ти. Ты же освя­ти́, прос­ла́ви и спа­си́ всех, лю­бо́вию пою́щих Те­бе́: Ра́дуй­ся, очи́стив­шая зе́млю пре­чи́сты­ми ног Твои́х сто­па́ми; Ра́дуй­ся, освя­ти́вшая воз­ду́х вос­хож­де́ни­ем Твои́м к Не­бе­си́. Ра́дуй­ся, на Не­бе́сный круг воз­сту­пи́вшая; Ра́дуй­ся, вся доб­ро́ты не­из­ре́чен­ныя зря́щая. Ра́дуй­ся, во сла́ве при­се­дя́щая пре­сто́лу Сы́на Тво­е­го́ и Бо́га; Ра́дуй­ся, с Сы́ном и Бо́гом веч­но ца́рству­ю­щая. Ра́дуй­ся, кра­со­то́ в дес­ни́це Гос­по́дней, укра­ша́ющая бла­жа́щих Тя всех Не­бе́сных; Ра́дуй­ся, об­ра́до­ван­ная на­де́яни­ем на Тя всех зем­ны́х. Ра́дуй­ся, об­ле­че́нная в со́лн­це, сия́ющая бла­го­да́тию и сла́вою всей все­ле́нней; Ра́дуй­ся, обе­ща́вшая со­хра­ня́ти и спа­са́ти при­зы­ва́ющих Тя всех в под­не­бе́сней. Ра́дуй­ся, от хри­стиа́нских ро­до́в Ма́ти Бо́жия по­чи­та́емая и Бо­го­ро́ди­ца име­ну́емая; Ра́дуй­ся, от во­сто́к со́лн­ца до за́пад прес­ла́вно и пра­вос­ла́вно от всех бла­го­че­сти́вых сла́ви­мая. Ра́дуй­ся, Об­ра́до­ван­ная, во Успе́нии Твое́м нас не остав­ля́ющая.

Кондак 13

О Все­пе́тая Ма́ти Без­сме́рт­на­го Ца­ря́ Не­бе­се́ и зем­ли́, Хри­ста́ Бо́га на́ше­го, жи­ву́щая и по сме́рти, ны́неш­няя при­но­ше́ния о все­чест­но́м Твое́м Успе́нии от нас прие́мши, в жи́зни сей и в сме́рт­нем успе́нии на́шем от вся́кия на­па́сти, бед и му́ки из­ба́ви и Не­бе́сна­го Ца́рствия нас, Ца­ри́це, спо­до́би, о Те­бе́ во­пию́щих: Ал­ли­лу́иа.

(Этот кондак чи­та­ет­ся три­жды, за­те́м икос 1 и кондак 1)

Мо­ли́тва на Успе́ние Пре­свя­той Бо­го­ро́ди­цы

О Пре­свя­та́я Бо­го­ро́ди­це Де́во, Вла­ды́чи­це, вы́шшая А́нгел и Ар­ха́нгел и всея́ тва́ри Чест­не́йшая, а́нгель­ское ве­ли́кое удив­ле́ние, про­ро́чес­кая вы­со́кая про́по­ведь, апо́столь­ская прес­ла́вная по­хва­ло́, свя­ти́те­лей из­ря́дное укра­ше́ние, му́че­ни­ков кре́пкое утвер­жде́ние, и́но­ков спа­си́тель­ное на­став­ле́ние, по́стни­ков не­из­не­мо­га́ющее воз­дер­жа́ние, де́вству­ю­щих чисто­то́ и сла́во, ма­те­ре́й ти́хое ве­се́лие, мла­де́нцев му́дро­сте и на­ка­за́ние, вдо­ви́ц и си́рых Кор­ми́тель­ни­це, на­ги́х одея́ние, бо­ля́щих зд­ра́вие, пле́нни­ков из­бав­ле́ние, по мо́рю пла́ва­ю­щих ти­ши­но́, обу­ре­ва́емых не­бу́рное при­ста́ни­ще, блуж­да́ющих не­тру́дная На­ста́вни­це, пу­те­ше́ству­ю­щих ле́гкое про­хож­де́ние, труж­да́ющих­ся бла­го́е по­ко́ище, в бе­да́х су́щих ско́рая За­сту́пни­це, оби́ди­мых По­к­ро́ве и при­бе́жи­ще, не­на­де́ющих­ся на­де́яние, тре́бу­ю­щих По­мо́щни­це, пе­ча́льных при́сное уте­ше́ние, не­на­ви́ди­мых лю­бо́вное сми­ре́ние, гре́шни­ков спа­се́ние и к Бо́гу при­свое́ние, пра­во­ве́рных всех тве́рдое ограж­де́ние, не­по­бе­ди́мое по­мо­же́ние и за­ступ­ле́ние! То­бо́ю нам, Вла­ды́чи­це, Не­ви́ди­мый ви́дим бысть, и Те­бе́ моль­бу́ при­но́сим, Гос­по­же́, гре́шнии ра­би́ Твои́: О Пре­ми́ло­сти­вая и Пре­чу́дная Све́та у́мна­го Ца­ри́це, ро́жд­шая Ца­ря́ Хри­ста́, Бо́га на́ше­го, Жи­во­да́вца всех, от не­бе́сных сла́ви­мая и от зем­ны́х хва­ли́мая, а́нгель­ский уме́, све­то­за́рная звез­до́, свя­ты́х Пре­свя­те́йшая, Вла­ды́чи­це всех тва́рей, Бо­го­ле́пная Де­ви́це, Не­скве́рная Не­ве́сто, па­ла́то Ду́ха Пре­свя­та́го, о́гнен­ный Пре­сто́ле Не­ви́ди­ма­го Ца­ря́, не­бе́сный ки­во́те, но­си́ло Сло́ва Бо́жия, ог­не­об­ра́зная ко­лес­ни́це, по­ко́ище Жи­ва́го Бо́га, не­из­ре­че́нное со­став­ле́ние пло́ти Хри­сто́вы, гнез­до́ Ор­ла́ Не­бе́сна­го, Го́рли­це Бо­гог­ла́сная, Го­лу­би́це кро́ткая, ти́хая и не­зло́би­вая, Ма́ти ча­до­лю­би́вая, ми́ло­стей бе́зд­но, раз­вер­га́ющая ту́чу гне­ва Бо́жия, не­из­ме­ри́мая глу­би­но́, не­из­ре­че́нная та́йно, не­све́до­мое чу́до, нерукот­во­ре́нная Це́ркве Еди́на­го Ца­ря́ всех век, бла­го­уха́нное ка­ди́ло, чест­на́я баг­ря­ни́це, Бо­гот­ка́нная пор­фи́ро, ду­ше́вный раю́, жи­во­но́сна­го са́да о́трас­ле, цве́те пре­к­ра́сный, про­цве́тший нам не­бе́сное ве­се́лие, гро́зде спа­се́ния на́ше­го, ча́ше Ца­ря́ Не­бе́сна­го, в ней­же рас­тво­ри́ся от Ду́ха Свя­та́го ви­но́ не­ис­чер­па́емыя бла­го­да́ти, Хо­да́та­и­це за­ко́на, за­ча́ло и́стин­ныя ве́ры Хри­сто́вы не­по­ко­ле­би́мый сто́лпе, ме­чу́ я́ро­сти Бо́жия на бо­го­про­ти́вных, бе­со́в устра­ше́ние, во бра́нех по­беж­де́ние, хри­стиа́н всех не­ло́жная Хра­ни́тель­ни­це и ми́ра все­го́ из­ве́стное спа­се́ние! О Все­ми́ло­сти­вая Гос­по­же́, Де́во Вла­ды́чи­це, Бо­го­ро́ди­це, услы́ши нас, мо­ля́щих­ся Те­бе́, и яви́ ми́лость Твою́ на лю́­дех Твои́х, мо­ли́ Сы́на Сво­е­го́ из­ба­ви­ти­ся нам от вся́ка­го зла и со­хра­ни́ оби́тель на́шу и вся́ку оби́тель, и град, и стра­ну́ ве́рных, и лю́ди, бла­го­че́стно при­бе­га́ющия и при­зы­ва́ющия и́мя Твое́ свя­то́е, от вся́кия на­па́сти, гу­би́тель­ства, гла́да, тру́са, по­то́па, ог­ня́, ме­ча́, на­ше́ствия ино­пле­ме́нни­ков и меж­до­усо́бныя бра́ни, от вся́кия бо­ле́зни и вся́ка­го об­стоя́ния, да ни ра́на­ми, ни пре­ще́ни­ем, ни мо́ром, ни вся́ким пра́вед­ным гне́вом Бо́жи­им ума́лят­ся ра­би́ Твои́. Но со­блю­да́й и спа­са́й ми́ло­стию Свое́ю, Гос­по­же́, за ны мо­ля́щи­ся, и по­ле́зное бла­го­рас­тво­ре́ние воз­ду́ха во вре́ме­ни пло́дна­го при­но­ше́ния нам да́руй. Об­лег­чи́, воз­ста́ви и по­ми́луй, Пре­ми́ло­сти­вая Вла­ды́чи­це, Бо­го­ро́ди­це пре­пе́тая, во вся́кой бе­де́ и нуж­де́ су́щия. По­мя­ни́ ра­бы́ Твоя́ и не пре́зри слез и воз­ды­ха́ния на́ше­го, и об­но­ви́ нас бла́го­стию Сво­ея́ ми́ло­сти, да со бла­го­да­ре́ни­ем уте­ша́ем­ся, об­ре́тше Тя По­мо́щни­цу. Уми­ло­се́рди­ся, Гос­по­же́ Пре­чи́стая, на не­мощ­ны́я лю́ди Твоя́, На­де́ждо на́ша. Раз­се́ян­ныя со­бе­ри́, за­блу́дшия на путь пра́вый на­ста́ви, от­па́дшия от бла­го­че­сти́выя оте́чес­кия ве́ры па́ки воз­вра­ти́, ста́рость под­дер­жи́, ю́ныя вра­зу­ми́, мла­де́нцы вос­пи­та́й и прос­ла́ви сла́вя­щия Тя, из­ря́днее же — Це́рковь Сы́на Тво­е­го́ соб­люди́ и со­хра­ни́ в дол­го­ту́ дний. О Ми́ло­сти­вая и Пре­ми́ло­сти­вая Ца­ри́це Не­бе­се́ и зем­ли́, Бо­го­ро́ди­це Прис­но­де́во! Хо­да́тай­ством Твои́м по­ми́луй стра­ну́ на́шу и во́ин­ство ея́ и вся пра­вос­ла́вныя хри­стиа́ны, со­хра­ня́ющи их под кро́вом ми́ло­сти Тво­ея́, ри́зою Твое́ю чест­но́ю за­щи­ти́ и мо­ли́ из Те­бе́ вопло́щша­го­ся без се́ме­не Хри­ста́, Бо́га на́ше­го, да пре­поя́шет ны свы́ше си́лою на вся ви́ди­мыя и не­ви́ди­мыя вра­ги́ на́ша. Спа­си́ же и по­ми́луй, Гос­по­же́, Ве­ли́ка­го Гос­по­ди́на и От­ца́ на́ше­го (имя), Свя­те́йше­го Пат­риа́рха Моско́вско­го и всея́ Ру­си́, прео­свя­ще́нныя мит­ро­по­ли́ты, ар­хи­епи́ско­пы и епи́ско­пы пра­вос­ла́вныя, ие­ре́и же и диа́ко­ны и весь при́­чет цер­ко́вный, и весь мо­на́ше­ский чин, и вся пра­во­ве́рныя лю́ди, по­кло­ня́ющи­я­ся и мо­ля́щи­я­ся пред чест­но́ю Твое́ю ико́ною. При́зри на всех нас при­з­ре́ни­ем ми́ло­стив­на­го Тво­е­го́ за­ступ­ле́ния, воз­дви́гни нас из глу­би­ны́ гре­хо́вныя и про­све­ти́ о́чи сер­де́чныя ко зре́нию спа­се́ния, ми́ло­сти­ва нам бу́ди зде и на Стра́шнем Су­де́ Сы́на Тво­е­го́ о нас умо­ли́, пре­ста́вль­ши­я­ся во бла­го­че́стии от жи­тия́ се­го́ ра­бы́ Твоя́ в ве́чней жи́зни со А́нге­лы и Ар­ха́нге­лы и со все́ми свя­ты́ми при­чти́, да одес­ну́ю Сы́на Тво­е­го́ Бо́га пред­ста́нут, и мо­ли́твою Твое́ю спо­до́би вся пра­вос­ла́вныя хри­стиа́ны со Хри­сто́м жи́ти и ра́до­сти а́нгель­ския в Не­бе́сных се­ле́ни­их на­сла­жда́ти­ся. Ты бо еси́, Гос­по­же́, сла́ва Не­бе́сных и упо­ва́ние зем­ны́х, Ты на́ша На­де́жда и За­сту́пни­ца всех при­те­ка́ющих к Те­бе́ и Тво­ея́ свя­ты́я по́мо­щи про­ся́щих. Ты Мо­ле́бни­ца на́ша те́плая к Сы́ну Тво­е­му́ и Бо́гу на́ше­му. Твоя́ Ма́тер­няя мо­ли́тва мно́го мо́жет на умо­ле́ние Вла­ды́ки, и Твои́м пред­ста́тель­ством ко Пре­сто́лу бла­го­да́ти Пре­свя­ты́х и Жи­во­тво­ря́щих Его́ Та́ин при­сту­па́ти дер­за́ем, а́ще и не­до­сто́йнии. Те́мже все­чест­ны́й о́браз Твой и ру­ко́ю Твое́ю дер­жи́ма­го Все­дер­жи́те­ля ви́дя­ще на ико­не, ра́ду­ем­ся, гре́шнии, со уми­ле́ни­ем при­па́да­ю­ще, и лю­бо́вию сей це­лу́ем, ча́юще, Гос­по­же́, Твои́ми свя­ты́ми Бо­го­прия́тны­ми мо­ли́тва­ми дой­ти́ Не­бе́сныя без­ко­не́чныя жи́зни и не­по­сты́дно ста́ти в день су́дный одес­ну́ю Сы́на Тво­е­го́ и Бо́га на́ше­го, сла́вя­ще Его́ ку́пно со Без­на­ча́льным От­це́м и Пре­свя­тым, Бла­ги́м, Жи­во­тво­ря́щим и Еди­но­су́щным Ду́хом, во ве́ки ве­ко́в. Ами́нь.

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑