Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Октомври 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
Днес 23 октомври е 10 октомври 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Св. 26 преподобномъченици Зографски. Свв. мъченици Евлампий и Евлампия. Св. мъченик Теотекн. Св. преподобни Вассиан игумен. Св. преподобни Теофил Тиваидски. Св. Амвросий Оптински. Икона на Пресвета Богородица "Акатистна-Предвъзвестителка" (Зографска) Прочетете повече ТУК!


1863г. роден Българският герой - генерал Пантелей Киселов Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 28.07.2020 г. / 17:11:52 
Родолюбие
Борбата на българските светци с исляма

Ето кой съхрани вярата и българското име:

imageДимитрий бил среден на ръст, но мъжествен и красив телесно. Турчинът чрез синовете си дълго се мъчил да го привлече към своята вяра, но напразно. Най-накрая започнал лично да го придумва да се потурчи, но той смело му отговорил: “Нашата християнска вяра ни е дадена направо от Бога, Иисуса Христа. А вашата вяра не ви е дадена от Бога, а от един обикновен човек на име Мохамед.” Като чул това от него, турчинът скочил, ударил му плесница и с ругатни го изгонил от дома си, без да му заплати нищо за прослуженото време.

Зарадван, че се избавил от изкушенията на нечестивите турци, той излязъл от дома им и станал симидчия. Ненавистта му към турската вяра от ден на ден растяла и като ходел по града да продава симид, той често в разговор с турците не пропускал да хвали християнството и да укорява мохамеданството. Затова омразата на турците към него все повече и повече растяла, докато, подстрекавани от мюдюрина, някои фанатични турци намислили да му отмъстят...

кадията, подготвен от местните турци, му заговорил: “Хайде да те потурчим, бе Димитрие! Виж ние какъв райски живот живеем! А ти, такъв красив млад момък, да носиш гяурско име, е срамота и грехота според нашата вяра. Ако ли приемеш мюсюлманството, аз ще убедя твоя бивш господар да те направи свой зет и да ти даде половината си богатство. Освен това ти ще станеш най-влиятелният първенец в град Сливен.” Димитър отговорил подигравателно: “Олур бе, ефендим - Бива бе, господине!” Но кадията приел тези му иронически думи като искрени, затова един турчин веднага извадил от пояса си бяло чевре (кърпа) и започнал да го навива на главата му във вид на турска чалма. Димитър разбрал, че работата става сериозна, и казал: “Ама вие взехте думите ми за истина? Знайте обаче, че християнин, който вярва в истинския Бог Христос, никога няма да се отрече от Него и да повярва в Мохамеда, който не е пратен от Бога, нито от Божиите пророци и апостоли, а е самозван пророк, предводител на неверниците!” Станал, захвърлил чалмата на земята и избягал. Спуснали се след него няколко турци, но не успели да го хванат. Часът бил около три през нощта по турски. Цяла нощ турската стража сновала по улиците на града, обискирвала къщите на роднини и приятели, но напразно. Димитър осъмнал в един плевник на село Ичера, където седял три денонощия гладен и жаден, без да се покаже никому. Най-после, премалял от глад, се открил на собственика на плевника. Старецът тайно даже от домашните си му дал един чифт цървули, хляб и пари, като му поръчал да отиде при владиката в Русе, защото друго спасение за него той не виждал...

Като стигнал в Жеравна, той забелязал, че двама турски стражари го оглеждат от главата до петите. Димитър се прекръстил три пъти и им казал: “Виждам, че все още ме търсите. Аз съм Димитър, когото вашите първенци искат насила да потурчат. Впрочем, ако мене търсите, хайде да вървим!” Стражарите тръгнали заедно с него за Сливен. Когато наближили града, вързали му ръцете назад и така го въвели в града. Минавайки през града, Димитрий се покланял на всеки срещнат християнин, като казвал: “Простете ме, братя! Аз се предадох на тези безбожни читаци, за да прославя нашата вяра.”

Предаден в ръцете на турците, Димитър започнал да се готви за смърт. Три дни се молил на стражата да повикат иеромонах Стефан, но молбата му не била изпълнена...

вечерта кадията, заобиколен от мюдюрина и десетина турски първенци, поискал да му представят Димитър. И започнал така: “Преди три месеца ти даде дума да приемеш нашата вяра пред мене и пред някои от присъстващите бейове. Но същата вечер ти нападна нашата вяра и избяга, без да искаше някой да ти направи зло. Но миналото си е минало, сега, като си се завърнал и предал в нашите ръце, аз искам да вярвам, че Аллах те е просветил по ходатайството на нашия пророк Мохамед и ти си дошъл, за да се потурчиш.” Тогава Димитрий бръкнал в пазвата си, извадил кръстчето, което му подарил Русенският владика, показал го на кадията и рекъл: “Виждаш ли това кръстче? Аз вярвам в този Бог, Иисус Христос, Който бил разпнат на такъв вид кръст. На вас не съм давал обещание да се потурча и никога не съм имал такова намерение. Ако ли вие сте взели моите подигравателни думи за истинни, то вие тук сте за съжаление. Казваш, че Аллах ме просветил чрез Мохамеда. Ти много се лъжеш, защото освен Иисуса Христа няма друг ходатай пред Бога. Вашият пророк е лъжлив, защото нито с Бога е говорил, нито е пострадал за спасението на човешкия род, както нашият Господ Иисус Христос. С една дума вие всички сте безверници и синове на сатаната. А аз съм християнин и съм готов за името Христово да претърпя всичко, което вие можете да ми сторите!” След това целунал кръстчето и го пуснал пак в пазвата си. Кадията рекъл: “Синко, послушай ме! Ти си млад, горещ и занесен в ума, защото са те заблудили ония, при които си бил до онзи ден. Знай, че ако не приемеш нашата вяра, ще претърпиш голямо наказание, защото и сега, както и по-рано, ти си похулил нашата вяра тъй остро, че си достоен за смърт. Давам ти срок три дни, за да си помислиш.” И заповядал да го отведат в затвора...

Когато след три дни кадията отново повикал Димитър и се убедил, че обещанията и ласките не могат да изменят твърдия изповедник, той решил да го предаде на мъчения...

на следния ден свещеникът се срещнал с блажения Димитър. Поп Стефан му казал: “Всички се зарадвахме, задето си прославил нашата вяра, както древните свети мъченици. Бъди твърд и непоколебим и занапред, защото Христовите мъченици се славят и почитат по цялата земя, а каква ли още слава ги очаква пред вселенския страшен Христов съд!” Мъченикът рекъл жаловито: “Отче, страхувам се, че не ще мога да претърпя мъките. Три нощи подред ме мъчат тия читаци много безчовечно и безбожно. Първата нощ ме биха на голо с мокри дюлеви пръчки. После поставиха на корема ми четири хромела и цяла нощ съм лежал на голата земя, вързан за ръцете и нозете на четири страни. Снощи пък ми набиха под ноктите на ръцете и нозете спици от бърдо, и сега както виждаш, нито мога да хвана нещо, нито мога да стана прав.”...

Димитър лежал цяла година в затвора и бил изтезаван, без да може някой с нещо да облекчи съдбата му. На втората година многобройна тълпа турци се събрала в конака и започнала да вика на кадията да го погуби. Тогава кадията събрал всички турски първенци в Сливен и пред това събрание бил доведен мъченикът. Ласкали го, увещавали го да се потурчи, но той останал непоколебим във вярата си: “Вие искате насила да ме потурчите. Това е безчестие, защото вашият Аллах не иска насила да го почитат. Пише ли някъде във вашия коран насила да потурчвате християните? Многото лъжи в него показват, че всички вие ще бъдете хвърлени във вечния огън. А за мен би било голяма глупост при това положение да стана ваш подражател.” Тогава тълпата турци започнала да вика: “Да бъде погубен този мръсен християнин! Той публично похули нашата вяра и нашия коран!” Кадията се уплашил от разярената тълпа и го осъдил на смърт.

След три месеца - на 28 януари 1841 г. - пристигнала от Цариград присъдата на кадията, потвърдена със следната забележка: “Да му се предложи за последен път дали ще пожелае да се поклони в джамията, или в църквата! И ако поиска последното, тогава да се изпълни присъдата!” Кадията заповядал да доведат мъченика пред събранието и му прочел с превод дума по дума присъдата със забележката от Цариград. Като изслушал всичко това, той рекъл: “Водете ме в църква, където ще се поклоня и помоля на Бога и на света Богородица да приемат душата ми.” Турската тълпа разярена искала веднага да грабне мъченика и да го пребие на място, но кадията ги укротил...

Християнските първенци на Сливен се събрали пак в Дохиарския метох и с помощта на Иванчо Пашакапулията успели да получат позволение от кадията поп Стефан да отиде в затвора, за да изповяда и причасти мъченика. На 29 януари глашатаят викал из улиците: “Правоверни, утре елате на “Аба пазар”, за да видите как ще бъде заклан онзи мръсен християнин, който похули нашата вяра!”...

На 30 януари 1841 г. в 2 часа сутринта по турски извели светия мъченик от затвора и го довели на определеното лобно място. Той вървял спокойно и даже весело, окован в железни вериги и с вързани назад ръце, като казвал на срещаните християни: “Простете ме, братя, и се молете на Бога за мене!” Като стигнали на мястото до кулата и фурната, в която той слугувал, стражарите го обкръжили, а палачът го накарал да коленичи и го ударил с меча си по врата. Светият мъченик продължавал да стои на колене, без да мръдне. След втория удар главата увиснала и той се прострял на земята. А след третия удар главата се отделила от тялото му...

12.02 по еретическия, 30 януари по църковния календар - Св. мъченик Димитър Сливенски

imageТой отиде и направи, както беше научен. Влезе и дръзна смело. А попадна и на оня час, когато всички агарянски първенци бяха събрани. И започна да говори така: "Преди петнадесет години получих рана на това място и от онова време дори досега обикалях много, но раната си не можах да излекувам. Затова дойдох пак тука, за да я излекувам". Съдията го попита, каква е била неговата рана и какво иска от тях? Мъченикът отговори:

"Раната ми е тази.. . Когато бях малко момче, по незнание се отрекох от християнската вяра и изповядах вашата вяра, но никога не й служих, а всякога съм живял по християнски, понеже се намирах в християнски места. Но когато дойдох на възраст, познах злото, което съм извършил, като съм се отрекъл от моята свята вяра. И понеже гледах на него като на рана върху моята душа, обиколих много места, за да я излекувам с покаяние, като молех моя Бог Христа, моя Творец и Създател да ми прости това съгрешение. Обаче моите помисли никога не млъкнаха когато си мислих за размера на съгрешението, което извърших, като се отрекох от истинската моя вяра и изповядах вашата лъжлива вяра. Впрочее, сега изповядвам с дръзновение пред всички вас, че съм си християнин, и се отричам и проклинам вашата вяра!"

И едновременно с това сне зелената чалма, която носеше на главаса си, и я хвърли пред тях. Те, като видяха тази негова дързост, стояха безгласни. Но един от тях, честолюбив ревнител на своята вяра, преди някой друг да каже нещо, рече на мъченика: "Какво правиш, човече! Вземи и положи на главата си тази свещена вещ!"

А мъченикът като чу, че я нарича свещена, взе повод за това и я поруга, и я унижи, и много нещо каза против Мохамеда, които нито уста може да изговори, нито ухо да слуша, както отпосле съдията разказвал на един свой близък християнин.

Затова всички завикаха: "Тоя човек не подобава да живее повече!" И веднага заповядаха да го хвърлят в тъмница и краката му да стегнат в клада до второ нареждане. Така го изгониха навън, и го биеха, и обиждаха, докато дойде градоначалникът с четирима войници, които го поеха и го отведоха в тъмницата Муселима. Там блаженият седеше и се кланяше. Тогава един агарянин му говореше някакви обиди. А друго някакво наказание не му наложиха в тъмницата.

Едни християни го разпитваха за името и родното му място, но той отговори, че е от Велико Търново и че се именува Матей. Не каза своето име Онуфрий, за да не създаде съмнение, че е монах и да разследват от кой манастир е, и къде е бил преди да пристигне на остров Хиос.

Като излязоха първенците от джамията и пак обмениха мисли, възприеха мнението на един заточен там паша, и всички в един глас го осъдиха на смърт. Заповядаха веднага да го доведат от тъмницата и накратко го разпитаха. Понеже неговата мисъл си оставаше неизменна, заповядаха да бъде обезглавен и тялото му да бъде хвърлено в морето. Заповядаха да бъде хвърлена в морето даже и пръстта, на която би капнала мъченическа кръв. Никой християнин да не смее да вземе нещо от тялото на мъченика.

След такова постановление го изхвърлиха от съдилището. Понеже мъченикът мислеше, че там близо ще го обезглавят, искаше да коленичи. Но палачите го отведоха по-далеч на един хвърлей камък и му казаха да коленичи. Но той отиде по-долу, където преди беше обезглавен и свети мъченик Марко, ­ предварително пита и намери онова място ­ и коленичи там. Магерът (готвач) на затвора Муселима веднага го посече с меч, който влезе в шията му до три или четири пръста. Мъченикът наклони глава и падна на земята без да потрепери с нито един член на тялото си. А друг един, който стоеше по-настрани, му нанеседруги две рани и го довърши. Всичко това стана в продължение на пет часа. Беше се стекло голямо множество християни ­ мъже, жени и деца, и гледаха посичането на мъченика, макар и да не беше разгласено по целия град. Преподобномъченик Онуфрий завърши свещения подвиг на своето мъченичество на 4 януари 1818 година, петък, деветия час на възраст 32 години. Всички се почудиха на неговата мъдрост и мъжество. Разправят, че лицето му, което преди било изнурено от подвизи, след мъченичеството получило израз на някаква небесна радост и благодат.“

17.01 по еретическия, 04 януари по църковния календар - Св. Онуфрий Габровски

Св. Дамаскин Габровски„... крясъците на разярената турска тълпа надделели и въпреки съда и законите, без да чуват заплахите и изискванията на главния старшина, те грабнали божествения Дамаскин и го повели към бесилото. Само едно средство му оставало да се избави от незаслужената смърт - да се отрече от Христа и да признае Мохамед. Но страдалецът въпреки ласките и обещанията на турците, които на три пъти му предлагали всевъзможни блага и наслаждения, ако се отрече от своята вяра и приеме техния закон, и въпреки очевидната смърт, спокойно отговарял: “Аз съм се родил християнин и християнин ще умра! Водете ме където щете!” Тогава го довели на лобното му място с вързани назад ръце.

Докато турците се готвели да го обесят, той изпросил от тях позволение да се помоли на Господа. Те не му отказали това. Светият мъченик се обърнал на изток, помолил се, прекръстил се и заявил на убийците, че е готов да умре. Тогава го обесили.

Така свети Дамаскин получил страдалчески венец. Впрочем Божият гняв скоро сполетял бесните му убийци. След неговата кончина, плувайки по Дунав, те се удавили и по този начин още тук на земята получили заслуженото си наказание за невинната кръв на свещеномъченика Дамаскин. Пострадал в 1771 г. По неговите молитви да ни спаси Господ! Амин.“

29.01 по еретическия, 16 януари по православния календар - Свещеномъченик Дамаскин Габровски

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

   ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

Театърът на антихриста

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑