†11 март по православния календар - Св. Софроний Премъдри, патриарх Иерусалимски. Св. свещеномъченик Пионий, презвитер Смирненски и другите с него. Св. Евтимий, архиепископ Новгородски Прочети повече
2019 г. - Неделя втора на Великия пост - на Свт. Григорий Палама, архиеп. Солунски
Честваме връщането на Варна в пределите на България Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и национален герой.
Желю войвода е роден през 1828 година в Ямбол. През 1831 година семейството се премества в с. Карапча (днешно с. Маломир).
Включва се в хайдушкото движение. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов.
Жельо войвода участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). По време на Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници, която действа в района на Котел (Еленски балкан). През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди.
От 1940 г. в Националния военно-исторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Желю войвода. Върху знамето на четата е избродирана датата на нейното създаване „1877 авг. 20“. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова (опълченско знаме, ушито в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война) и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици — бяла, зелена и червена, като външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода“.
Желю Христов Чернев е починал на 24 юни 1893г. в Карапча , България.