Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 септември...
Голготски кръст

08 септември по православния календар - Рождество на Пресвета Богородица. Икона на Пресвета Богородица Курско-Коренна "Знамение" Прочетете повече ТУК!

1812г. е роден Ангел Кариотов (Ангел Войвода) Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 19.06.2012 г. / 10:57:31 
Патриотизъм
Днес честваме 250 години от написването на "История славянобългарска"

imageimage19 юни 2012 година - На днешната дата честваме 290 години от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написването на първата българска възрожденска книга - "История Славянобългарска".

Паисий Хилендарски е роден през 1722 година. Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, е български духовник, автор на "История Славянобългарска". Сведенията за живота на Паисий се изчерпват в хилендарските кондики и някои писма. Постъпва в Хилендарския манастир като монах, където по-късно става игумен. Според думите на Паисий той не е учил "нито граматика, нито светски науки". С много труд две години събира материали и започва да пише българската история в Банско, която завършва през 1762 година в Зографския манастир. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята "книжица", като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за национално самочувствие. При обиколките си из българските земи като таксидиот (пътуващ православен монах, който събира помощи за манастир или изпълнява общопросветителски функции) носи и своя труд, за да преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е починал на път за Света Гора в селището Амбелино (днес Св. Георги, квартал на Асеновград). Починал е на 3 юни през 1773 година.

imageТворбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.

Структурно Историята се състои от няколко части - 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.
Първо предисловие - "Ползата от историята" , в тази част се обръща внимание на "Любомъдрия" читател. Историята се определя като извор на знания и надежда.
Второ предисловие - "Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история" е втората част, която е самостоятелно творение на Паисий. В него Той се обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и хвали патриотите. Изтъква достойнствата на простия чистосърдечен наш народ, правейки аналог с библейските апостоли.
Същинска част - Представлява компилация от трудове на различни историци. Ползва също български жития и грамоти на български царе. Тази част се състои от 7 глави, съчетаващи разказ за българските царе, за светиите и славянските първоучители. Основното достойнство не е във фактологическата прецизност, а в подбора , който е направен така, че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българския народ.
Послеслов - Това е най-кратката част на Историята и представлява авторски текст, който представя лични данни за Паисий, изяснява мотивите, поради които е написал "История славянобългарска" ( "Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе". ) и дава сведения за ползваните източници.

Известни са близо 70 преписа на историята. Най-ранните преписи са Софрониевият ( 1765), Самоковският (1771), Рилският (1772), Жеравненският (преди 1772), Никифоровият, Еленският препис на Дойно Граматик от 1784г.

Нека не забравяме нашата история!

 ↑