Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 ноември...
Голготски кръст

†06 ноември по православния календар - Св. Павел Изповедник, архиепископ Константинополски. Св. преподобен Варлаам Хутински, Новгородски чудотворец. Св. преподобни Лука Тавроменийски. свети Герман, архиепископ Казански Прочетете повече ТУК

Празник на сухопътните войски на българската армия Прочетете повече за СВ ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 15.06.2012 г. / 14:12:45 
Истинската история
На 15 юни 1883г. е роден Георги Тановски - български герой убит от комунистите

imageГеорги Тановски е български офицер ( генерал-майор), командир последователно на 1-ва пехотна софийска дивизия и 8-ма пехотна тунджанска дивизия през 1935г.

Георги Тановски е роден в село Макоцево, Софийско. Той расте като будно и любознателно дете. Научава буквите и почва да чете още преди да тръгне на училище. Като ученик прави силно впечатление на учителите си със своето ученолюбие и те настоятелно препоръчват на баща му да направи всичко възможно, но да изучи сина си. Георги Тановски завършва Първа Софийска мъжка гимназия с добър успех, след което учителства една година, за да помогне на крайно задлъжнелия си баща. През 1903г. постъпва в Школата за запасни офицери в София. Неговият командир оценява качествата му и с негова препоръка Тановски е приет в клона на Военното училище, намиращ се тогава в Княжево. През 1908г. завършва Военното училище, като е зачислен във втора рота на 22-ри пехотен Тракийски полк. На 15 октомври с.г. е произведен в чин подпоручик. Житейският път на генерал Георги Тановски е пример за жертвоготовността, с която няколко поколения в следосвобожденска България изнесоха на плещите си епопеята на войните за национално обединение от 1912-1918г.

Назначен е за командир на взвод, а скоро след това е изпратен за началник на граничен участък с Турция. Младият командир скоро налага своето обаяние и авторитет сред войниците, които командва, със своето високо развито чувство за дълг и непрекъснати грижи за бита на подчинените си. В дейността си Тановски е силно мотивиран, както от патриотични чувства, така и от възмущението, което го обзема, когато научава, че български генерал търгува с дървен материал по границата. Много скоро, през 1909г. въпросният офицер е уволнен от армията и е преведен в запаса. При обявяването на Балканската война от 1912-1913г. той поема командването на 7-ма рота от 22-ри пехотен Тракийски полк, с която му предстои да извърви дълъг път на бойни подвизи, победи, но и големи страдания и жертви. По време на мобилизационния период и съсредоточаването, поручик Тановски прави нещо, на което малцина пехотни командири тогава отдават значение в периода на трескава подготовка за поход към границата - той намира време да обучава и подготвя своите войници за отблъскване на кавалерийска атака.

Тановски взима участие и в Междусъюзническата война(1913г.), както и в Първата световна война. Тановски е един от героите от боевете с турците при Булаир през януари 1913г., където е тежко ранен - и от епичните боеве със сърбите при Калиманци. Като командир на рота разбива един английски кавалерийски полк в края на 1916г. в Сярското поле.

На 1 май 1936г. е произведен в чин генерал-майор и преминава в запаса. Така след 28 години беззаветна служба на Отечеството в редовете на българската войска , Тановски сменя военното облекло с цивилен костюм. Приспособяването с цивилния живот е трудно. Отпуснатата пенсия не стига за изхранване на семейството му. Децата му са малки - най-големият син - Любомир е на 13 години, средният - Атанас е 10-годишен, а най-малкият - Владимир, е едва 3-годишен. За да издържа семейството си, той избира професията на книжар. И след излизането си от армията той и неговите съратници от разтурения Военен съюз са следени непрекъснато от политическата полиция. При англо-американските бомбардировки над София през зимата на 1944г, къщата на Георги Тановски е разрушена и той се евакуира в родното си село Макоцево. Идва 9 септември 1944г, когато противниците му не са забравили неговата принципност и решителност, спрели не една и две авантюри и сега виждат удобен момент за разправа с героя от войните за национално обединение. Когато на 27-ми септември отива в 5-ти полицейски участък за подаване на нови адресни карти, е задържан в участъка. Същата нощ е откаран в района на гр. Елин Пелин и е жестоко убит с други задържани. Физическите убийци са от партизанската бригада "Чавдар", но по-важни в случая са интелектуалните подбудители на убийството. Съпругата на генерал Тановски прави неуспешни опити да научи нещо за съдбата му. Министър-председателя Кимон Георгиев й дава пример да разбере, че не желае да обсъжда въпроса за изчезването на съпруга й. В коридорите на Военното министерство среща техния кумец - капитан Константин Чичев, бивш адютант на Георги Тановски, но той я отминава, правейки се, че не я забелязва. На 10 декември 1945г. цинично е обявен от Софийски областен съд за "безследно изчезнал". Гробът на генерал Георги Тановски и до днес е неизвестен.

 ↑