Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Август 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
Днес 9 август е 27 юли 2020 по църковния календар
Голготски кръст

9 Неделя след Петдесетница – зa Пeтрoвoтo съмнeниe Прочети повече ТУК

Св. великомъченик и целител Пантелеймон. Св. Климент, архиепископ Охридски. Свв. Седмочисленици  Прочети повече ТУК

Св. великомъченик Пантелеймон. Св. преподобна игумения Антиса. Свв. Седмочисленици - Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Успение на св. Климент, архиепископ Охридски Прочети повече


1920г. влиза в сила позорният за България Ньойски мирен договор Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 15.06.2012 г. / 14:12:45 
Истинската история
На 15 юни 1883г. е роден Георги Тановски - български герой убит от комунистите

imageГеорги Тановски е български офицер ( генерал-майор), командир последователно на 1-ва пехотна софийска дивизия и 8-ма пехотна тунджанска дивизия през 1935г.

Георги Тановски е роден в село Макоцево, Софийско. Той расте като будно и любознателно дете. Научава буквите и почва да чете още преди да тръгне на училище. Като ученик прави силно впечатление на учителите си със своето ученолюбие и те настоятелно препоръчват на баща му да направи всичко възможно, но да изучи сина си. Георги Тановски завършва Първа Софийска мъжка гимназия с добър успех, след което учителства една година, за да помогне на крайно задлъжнелия си баща. През 1903г. постъпва в Школата за запасни офицери в София. Неговият командир оценява качествата му и с негова препоръка Тановски е приет в клона на Военното училище, намиращ се тогава в Княжево. През 1908г. завършва Военното училище, като е зачислен във втора рота на 22-ри пехотен Тракийски полк. На 15 октомври с.г. е произведен в чин подпоручик. Житейският път на генерал Георги Тановски е пример за жертвоготовността, с която няколко поколения в следосвобожденска България изнесоха на плещите си епопеята на войните за национално обединение от 1912-1918г.

Назначен е за командир на взвод, а скоро след това е изпратен за началник на граничен участък с Турция. Младият командир скоро налага своето обаяние и авторитет сред войниците, които командва, със своето високо развито чувство за дълг и непрекъснати грижи за бита на подчинените си. В дейността си Тановски е силно мотивиран, както от патриотични чувства, така и от възмущението, което го обзема, когато научава, че български генерал търгува с дървен материал по границата. Много скоро, през 1909г. въпросният офицер е уволнен от армията и е преведен в запаса. При обявяването на Балканската война от 1912-1913г. той поема командването на 7-ма рота от 22-ри пехотен Тракийски полк, с която му предстои да извърви дълъг път на бойни подвизи, победи, но и големи страдания и жертви. По време на мобилизационния период и съсредоточаването, поручик Тановски прави нещо, на което малцина пехотни командири тогава отдават значение в периода на трескава подготовка за поход към границата - той намира време да обучава и подготвя своите войници за отблъскване на кавалерийска атака.

Тановски взима участие и в Междусъюзническата война(1913г.), както и в Първата световна война. Тановски е един от героите от боевете с турците при Булаир през януари 1913г., където е тежко ранен - и от епичните боеве със сърбите при Калиманци. Като командир на рота разбива един английски кавалерийски полк в края на 1916г. в Сярското поле.

На 1 май 1936г. е произведен в чин генерал-майор и преминава в запаса. Така след 28 години беззаветна служба на Отечеството в редовете на българската войска , Тановски сменя военното облекло с цивилен костюм. Приспособяването с цивилния живот е трудно. Отпуснатата пенсия не стига за изхранване на семейството му. Децата му са малки - най-големият син - Любомир е на 13 години, средният - Атанас е 10-годишен, а най-малкият - Владимир, е едва 3-годишен. За да издържа семейството си, той избира професията на книжар. И след излизането си от армията той и неговите съратници от разтурения Военен съюз са следени непрекъснато от политическата полиция. При англо-американските бомбардировки над София през зимата на 1944г, къщата на Георги Тановски е разрушена и той се евакуира в родното си село Макоцево. Идва 9 септември 1944г, когато противниците му не са забравили неговата принципност и решителност, спрели не една и две авантюри и сега виждат удобен момент за разправа с героя от войните за национално обединение. Когато на 27-ми септември отива в 5-ти полицейски участък за подаване на нови адресни карти, е задържан в участъка. Същата нощ е откаран в района на гр. Елин Пелин и е жестоко убит с други задържани. Физическите убийци са от партизанската бригада "Чавдар", но по-важни в случая са интелектуалните подбудители на убийството. Съпругата на генерал Тановски прави неуспешни опити да научи нещо за съдбата му. Министър-председателя Кимон Георгиев й дава пример да разбере, че не желае да обсъжда въпроса за изчезването на съпруга й. В коридорите на Военното министерство среща техния кумец - капитан Константин Чичев, бивш адютант на Георги Тановски, но той я отминава, правейки се, че не я забелязва. На 10 декември 1945г. цинично е обявен от Софийски областен съд за "безследно изчезнал". Гробът на генерал Георги Тановски и до днес е неизвестен.

 ↑