Светиите Павел Тивейски, Йоан Колибар, Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Герасим, патриарх Александрийски Прочети повече
1878 г. в хода на Руско-турската война е освободен Разград Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
"Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани" (Мат. 5:3).
"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36)
Един от трите основни дни с помен за покойници е Архангелова задушница. Тя винаги се отбелязва в събота преди Архангеловден. На този ден във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида, която наричаме Задушница. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот.
Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците.
Задушниците - общия помен за починалите Църквата извършва в:
съботния ден срещу Неделя Месопустна (пред Великия пост) - срещу Месни заговезни
съботния ден срещу Петдесетница (наричана не съвсем удачно и Черешова задушница)
съботния ден срещу Архангеловден - Архангелова задушница.
На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.
Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем "Бог да прости покойните ми сродници" (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.
Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница. На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените помени или раздавки - всеки с това, което според възможностите си е приготвил.
Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те? Житното зърно "няма да оживее, ако [първо] не умре" (1Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4).
В определени периоди Църквата е отредила също помени-панахиди да не се правят. Ние почитаме първом Господаря на живота и на смъртта, без да прекъсваме да се молим за нашите покойници в следните дни:
през първата седмица на Великия пост
от Лазарева събота до Томина неделя (Неделя след Пасха)
от навечерието на Рождество Христово (Игнажден) до Ивановден.
† ВИЖТЕ ОЩЕ
Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ
Отстъплението от вярата наречено "нов стил"
ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА
ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО
За Петровият пост и въпросите, които поражда
ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА
Християнството на българите и техните владетели