Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 17 октомври...
Голготски кръст
или по-точно

†04 октомври по православния календар - Св. свещеномъченик Йеротей Атински  Свв. мъченици Гай, Фавст, Евсевий и Херимон. Св. преподобномъченик Петър, презвитер Капитолийски. Св. преподобни Амон. Св. преподобни Павел Препрости. Свв. мъченик Давикт и дъщеря му Калистения. Свв. мъченици Домнина и двете и дъщери Виринея и Проскудия  Прочетете повече ТУК!

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 15.11.2012 г. / 10:08:20 
Вяра
Петнадесета неделя след Петдесетница

В ПETНAДEСETA НEДEЛЯ СЛEД ПETДEСETНИЦA, ЗA ГОРДОСTA НA ЗAКОННИКA 

 

imageНа тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:40).

Благослови отче!

 

Както хората, които работят в земните градини, пролетно време набират цветя от градината и ги носят, като подарък на господарите си или на любимите си приятели, за да се насладят на сладкия им аромат, така и църковните проповедници събират от Свещеното Писание разни поучения и ги проповядват в храма на християните за развеселяване на душите им и за изгонване на проклетата гордост, която заслепява ума и отвлича човека от Бога, както e сторилa и с днешния законник, за когото ще чуете сега от Евангелието.

 

Eвaнгeлиe oт Мaтeй, зaчaлo 92

В онова време дойде един законник при Иисус и изкушавайки Го, попита и рече: Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед, а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си, на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?. И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той, му е син? И никой не можеше да Му отговори ни дума, и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита. (Мaт. 22:35-46)

 

ТЪЛКУВAНИE

След като Иисус посрамил садукеите, които казвали, че няма възкресение на мъртвите, този фарисейски законник се приближил до Христа и Го попитал лукаво, коя от десетте заповеди е най-голяма. Законникът попитал това, понеже евреите казвали, че най-голямата заповед е обрязването и съботата, и второ, надявал се Христос да добави някоя нова заповед, та да Го укорят. Но Христос като Сърцеведец разбрал лукавството му, за това го препратил към закона и му казал да обича Бога от цялото си сърце, душа и мисъл, тоест от сърце да желае само Бога, от душа да мисли само за Него и с мисълта си да разсъждава само за Бога. Сърцето е от плът, а ние, когато не жалим тялото си за правдата, когато пазим сърцето от злоба, от грешни помисли, от блудство и кражба и благодарим на Бога, тогава може да се каже, че обичаме Бога от цялото си сърце. А душата е трисъставна, тя има воля, разум и мисъл. И така, когато волята, мисълта и разумът ни са насочени към Бога, тогава се казва, че обичаме Бога от цялата си душа. Така, когато някой обича Бога, с тази любов изпълнява най-голямата заповед, защото от нея произтичат всички други добродетели. Когато сърцето, душата и мисълта ни са насочени към Бога, тогава и желанието ни е добродетелно. Тази е първата и най-голяма заповед. А втората е да обичаме всеки християнин, като самите себе си. Тя е като първата и се ражда от нея. Защото който обича Бога, обича и всеки човек, а който не обича хората, не обича и Бога. А да обичаме всеки християнин ще рече: да не правим на другите онова, което не искаме да правят на нас (ср. Мат. 7:12), а както се грижим за себе си, така да се грижим и за всекиго. Ето на тези две заповеди се крепи целият закон и пророците. Защото, ако разгледаме пророческите книги и десетте Божии заповеди, ясно ще видим, че първите четири заповеди ни казват да обичаме Бога, а другите шест, да обичаме всеки човек. И ако искаме да знаем що е грях от гледна точка на тези заповеди, разбираме, че грехът е потъпкване на Божията любов, тоест, когато не почитаме Бога и когато вредим на хората. А добродетел е да обичаме Бога и да помагаме на хората. На тия две заповеди се крепи целият закон и пророците, тоест целият закон и всички пророци учат така, да обичаме Бога и хората, както казал и Христос на законника. А после рекъл на събралите се фарисеи: „Чий син е Христос?“. Те казали: „Давидов“, понеже Давид бе предсказал чрез Светия Дух Христовото възнесение: рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти (Пс. 109:1). Давид разбрал от Светия Дух, че Христос ще се роди от неговото коляно и за това Го нарекъл син, а според Божеството Го нарекъл Господ. И Христос, за да покаже на фарисеите Своето божество и човечество, ги попитал, та да разберат от Давидовото пророчество, че Той е и Бог, и човек, което доказал с думите: седи от дясната Ми страна, тоест Христос с божествената Си природа бил заедно с Бог Отец още преди сътворението на света, а с човешката природа след възнесението Си седна, като човек от дясната страна на Бог Отец и човешката природа прие славата, която божествената природа имаше преди сътворението на света. Тогава Бог постави под Негова власт враговете Му. Не само евреите, но и дявола, и самата смърт. Защото Христовата смърт не само освободи човешкия род от дявола, но и го преведе от смърт към живот, понеже който вярва в Христа, и да умре, ще оживее. И когато фарисеите Му рекли, че Христос е Давидов син, Той не казал, че не е Давидов син, защото Мария, която Го роди, беше от Давидовото коляно, и за това се наричаше син Давидов, а според Божеството беше Господ Давидов. За това Иисус им рече: „Щом като Христос е син Давидов, защо Давид Го нарича Господ?“. Попитал ги това, за да признаят, че Той не е обикновен човек, а е Бог и човек, и с тези думи им затворил устата, така че никой не можал да възрази. Виждате ли как Христос, Предвечната Мъдрост, посрамил с една дума не само законника, но и всички фарисеи и садукеи. Защото веднъж, като Го попитали трябва ли да плащат данък на кесаря, Той им рекъл: Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу (Мат. 22:21, Марк. 12:17), и с тези думи ги победил. Друг път садукеите Го попитали чия съпруга ще бъде на онзи свят жената, омъжена последователно за седем братя. А Той им рекъл, че там на никого няма да бъде жена, защото там нито се женят, нито се съединяват телесно (вж. Мат. 22:28-36). И ги посрамил. Така посрамил и днешния законник и събраните фарисеи, които оттогава вече не смеели да Го попитат нищо, а народът, като слушал Христовите слова, повярвал в Него.

 

ПОУЧEНИE

Благочестиви християни, всички чухме как на тия две заповеди - да обичаме Бога и хората - се крепи целият закон и пророците. Такава любов имаха апостолите. За това изоставиха всички светски блага и тръгнаха след Христа, от Когото никакво зло не можеше да ги раздели, както казва апостол Павел: „Нито скръб, нито притеснение, нито глад, нито гонение, нито меч, нито беда, нито височина, нито дълбочина могат да ни разделят от Христа“ (ср. Рим. 8:35, 39), защото любовта е непобедимо оръжие и неразрушима стена. А за да я имаме, не са нужни труд или пари, нужно е само желанието ни да обичаме. Любовта е обща и за мъже, и за жени, и за млади, и за стари, и за болни, и за здрави, за царе и господари, защото всеки може да обича Бога и хората. Любовта е най-голямото ни благо, което Бог ни е дал за наше благополучие и спасение. Ами ние, като не обичаме нито Бога, нито хората, ако умрем със завист, злоба и немилостиво сърце, какъв отговор ще дадем пред Бога, когато ще разследва делата ни? Помислете: трудно ли е да обичаме Бога или хората? Не е трудно, а е много лесно и е хубаво. Защото с любовта човек живее мирно и не усеща как животът отминава. Ами кой ни спира да се обичаме? Никой, само нашата воля. И колко страшно ще бъде на Христовия съд, когато ще вържат и ще хвърлят във вечната мъка всички немилостиви, които не са имали любов към хората. Но дано милостивият Бог да изкорени от нас немилосърдието и да посади в нас любов, която може да ни избави от вечната мъка, с помощта на Христа, Комуто слава във вечните векове, амин.

 

Из "Софроние" на епископ Софроний Врачански

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑