Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 24 май...

11 май по църковния календар - Св. Св. Кирил и Методий. Св. свещеномъченик Мокий Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
14.11.2011 г. / 07:45:14 
Патриотизъм
15.11.1861.г е роден Петър Тантилов-български офицер

15.11.1861.г е роден Петър Тантилов-Български офицер (Генерал-лейтенант), заемал редица длъжности в българската войска.

Петър Тантилов е роден на 15 ноември 1861 г. в Карлово.

През 1878 г. Петър Тантилов постъпва в командата на волноопределяющите се и на 30 август с.г. е произведен в чин прапоршчик. През 1879 г. завършва с първия випуск на Военното училище в София и на 10 май е произведен в чин подпоручик. В периода 1880 - 1883 г. служи в 1-ва софийска пеша батарея. На 24 март 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1884 г. завършва артилерийската школа в Царское село, Русия. На 24 март 1885 г. е произведен в чин капитан и на 11 септември 1885 г. е назначен за командир на 5-та батарея в 1-ви артилерийски полк.

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 5-та батарея от 1-ви артилерийски полк. Взема участие в отбраната на левия фланг на Сливнишката позиция и се проявява като подготвен и храбър артилерийски офицер в боя при Гургулят (7 ноември) и Келташ (15 ноември). Награден е с орден „За храброст“ IV степен.

Като командир на 3 артилерийски Пловдивски полк (1886-1887), активно участва в контрапреврата срещу русофилите в Пловдив. През 1887 г. е назначен за инспектор на артилерията, като на 1 април същата година е произведен в чин майор.

През Балканска война (1912-1913) е началник на артилерята на 3-та армия се отличава в сраженията при Люлебургаз, Бунархисар и в Лозенградската операция.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава при Трън, а след края на войната, на 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-майор на 5 декември следващата година преминава в запаса.

В началото на Първата световна война (1915-1918), както много други офицери от запаса е мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на 1-ва дивизионна област. В периода 1915-1916 г. е началник на Нишкия укрепен пункт, а след това е началник на Главното тилово управление. По-късно работи като инспектор в Главната квартира, а в периода 1916-1918 г. е български представител при военното управление в Румъния. След това е назначен за началник на Македонската Военноинспекционна област.

На 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и след края на войната излиза в запас.

Генерал-лейтенант Петър Тантилов умира на 3 май 1937 г. в София.

Награди:

  • Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас, IV степен, 2-ри клас
  • Орден „Свети Александър“ III степен без мечове, IV степен с мечове по средата
  • Орден „За военна заслуга“ III степен на обикновена лента
 ↑