†11 май по църковния календар - Св. Св. Кирил и Методий. Св. свещеномъченик Мокий Прочети повече

През 1885 завършва Военното училище в София като подпоручик и веднага заминава за фронта на Сръбско-българската война-като командир на рота от 7-ми преславски полк при Сливница и Пирот. През Балканската война командва славния 22-ри тракийски пехотен полк, отличил се в Боевете при Булаир, Овче поле и Калиманци (по време на Междусъюзническата война).

През Първата световна война командва последователно 3-а и 4-а отделна армия. На 27 ноември 1916 г. е назначен за командир на 5-а пехотна дунавска дивизия, на която длъжност е от 28 юли 1917, когато е назначен за временно командващ на 3-а армия, като замества боледуващия генерал Нерезов. През 1917 е повишен в генерал-лейтенант, а през 1918 командва Четвърта армия.

Генерал Савов става военен министър в двете правителства на Александър Малинов през 1918, след което през 1919 е инспектор на войската и е повишен в генерал от пехотата.