Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 ноември...
Голготски кръст

†06 ноември по православния календар - Св. Павел Изповедник, архиепископ Константинополски. Св. преподобен Варлаам Хутински, Новгородски чудотворец. Св. преподобни Лука Тавроменийски. свети Герман, архиепископ Казански Прочетете повече ТУК

Празник на сухопътните войски на българската армия Прочетете повече за СВ ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 13.04.2012 г. / 08:38:55 
Вяра
11.07 по еретическия, †28 юни по православния календар - Пренасяне на честните мощи на св. мъченици Кир и Иоан. Св. преподобни Павел. Св. преподобни Сергий и Герман, Валаамски чудотворци

imageПренасяне на честните мощи на светите мъченици Кир и Иоан

Светите мъченици Кир и Иоан пострадали за Христовото име в 31-ия ден на месец януари, при управлението на Диоклетиан, в град Коноп, намиращ се на двадесет поприща от великия град Александрия. След тяхната страдалческа смърт християните тайно взели техните свети тела и ги погребали с почит. Целебните мощи на тези свети мъченици били открити след като изминало много време (от деня на тяхната мъченическа кончина); те били открити, когато правоверните християни, като победили елинските идолослужители, започнали навсякъде да съзиждат храмове без страх.

Християните започнали да строят храмове, особено от времето на император Теодосий Велики. Император Теодосий, като победил западния цар Максим с всичките му войски по молитвите на светите отци, подвизаващи се в египетската пустиня, отправил при тях специални пратеници с молба за помощ. Сред светите отци, подвизавали се в Египет, трябва да споменем Сенуфий, който се прославил с чудеса и се подвизавал в един скит. Царят написал за него на александрийския патриарх Теофил, като го молел да го изпрати в Константинопол, за да се подкрепи с неговото благословение и молитви в борбата с противниците. Изпълнявайки царското желание, Теофил сам се отправил към скита на този преподобен отец с молба да отиде в Константинопол при цар Теодосий. Но Сенуфий в никакъв случай не желаел да излезе от своята килия. Най-накрая, след упоритите молби на патриарха, Сенуфий взел монашеската си мантия и жезъла си и като се обърнал на изток, ги издигнал нагоре, след което вдигнал очи към небето с думите:

- Господи Боже на силите! Със смирение Ти се моля, дай на тази мантия и на този жезъл такава сила, каквато Ти по Твоето милосърдие би ми дал, ако аз бих отишъл там.

Като се помолил с такива думи, Сенуфий дал наметалото и жезъла си на патриарха, като казал:

- Изпрати това на царя вместо мен и му напиши по време на битката да облече наметалото, да вземе жезъла в ръка и смело да тръгне пред войската си срещу врага. И тогава ще види Божията сила.

Царят приел изпратеното с вяра, извършил всичко според думите на преподобния и удържал славна победа. В памет на победата, както и на преподобния Сенуфий, жителите на Александрия издигнали статуя на царя, облечен в монашеска мантия и държащ жезъл в ръка, и всяка година жителите на града тържествено празнували деня на тази победа, отдавайки благодарение на Господа.

Oт това време, благодарение на все по-голямото разпространение на християнството, вярващите започнали да строят храмове в Александрия и по цял Египет. И когато патриарх Теофил пожелал да издигне в Коноп голяма църква в чест на светите апостоли, били намерени мощите на светите чудотворци Кир и Иоан. Това станало след смъртта на Теодосий, по време на царуването на неговия син Аркадий. В житието на александрийския патриарх Кирил пише следното за пренасянето на тези мощи.

“На разстояние две поприща от Коноп се намирало едно място, наречено Манутин (по-рано то било селище). Тук имало древно капище, обиталище на демони; това място внушавало ужас на всички, тъй като живеели множество нечисти духове. Патриарх Теофил, още докато бил жив, искал да очисти това място от бесовете и да го освети, за да послужи за Божия прослава, но зает с други грижи и вече бидейки в края на дните си, светецът не успял да осъществи своето намерение. Свети Кирил, като приел след Теофил александрийската катедра, решил да осъществи намерението му и усърдно се молел на Бога да му даде помощ и сила за побеждаването и прогонването на нечистите духове от Манутин. И ето, във видение му се явил ангел Господен, който му заповядал да пренесе в Манутин честните мощи на мъчениците Кир и Иоан, за да прогонят бесовската сила. Свети Кирил така и постъпил, пренесъл в Манутин мощите на светците и построил там църква в тяхна чест. Скоро след това нечистите духове завинаги се отдалечили оттам и мястото станало източник на изцеления, дарявани от мъченическите мощи.”

Необходимо е да споменем накратко и за чудесата, извършени от светите чудотворци Кир и Иоан.

По времето на светейшия александрийски патриарх Евлогий, синът на градоначалника Юлиан, на име Амоний, имал на шията си болезнени подутини, които растели отвътре и били наричани от лекарите скрофули или струми; увеличавайки се и нараствайки от ден на ден, тези тумори натежали на шията му и го заплашили със смърт; били извикани много изкусни лекари, но болният не получил никакво облекчение. Бащата на момчето, силно опечален, оставил земните лекари и се обърнал за помощ към светите чудотворци Кир и Иоан; той започнал да се моли със сълзи при техните честни мощи, като просел от тях да дарят здраве на неговия син. Светиите пък, като се явили във видение, заповядали на юношата преди всичко да остави грижата за богатство и слава и в знак на смирение да измете праха от техния храм; после, като направили пластир от восък, смесен с хляб, заповядали му да обвие с него шията и гърлото на болния. И веднага щом това било направено, болестта отминала и Амоний се сподобил със здраве по молитвите на светите безсребреници.

След известно време Амоний, като забравил увещанията на светците, се възгордял и отново се разболял от друга болест, която била наказание за неговото непослушание. Той започнал да страда от стомах и болестта му била толкова тежка, че не можел да приема нито храна, нито питие; всичко, което той слагал в уста, се изхвърляло обратно. Тогава отново се обърнал за помощ към познатите му лекари, ветите страдалци Кир и Иоан, и започнал да им се моли със сълзи. Светиите, като му се явили във видение, отначало го укорили за гордостта, после му заповядали да снеме скъпите одежди и да се облече във вретище; след това да вземе и да занесе студена вода на болни и на бедни хора, за да утоли жаждата им. Когато Амоний изпълнил всичко това добросъвестно, светиите веднага му се явили и му заповядали да вземе елей от кандилото им, а също и восък от горящите свещи при тяхната рака, да направи пластир и да го положи върху стомаха си. Като изпълнил това, Амоний оздравял.

Един александриец, на име Теодор, сляп от много време, бил доведен в църквата при целебните мощи на светите страдалци; тук той се молил с усърдие за изцеление от слепотата си. Във видение му се явили светиите и му заръчали да отиде и да се умие при извора, течащ близо до техния храм. Той отишъл, умил се и когато изтрил с кърпата лицето си, прогледнал и почувствал, че от очите му на кърпа, подобно на някакви люспи, паднало пердето. Теодор с радост се върнал в църквата, като показвал на всички следите от своята слепота върху кърпата.

Един друг мъж на име Калос, с прекрасен живот, отговарящ на името му, паднал случайно от стълба, натрошил пищяла на крака си на много части и тежко страдал. Той търсил помощ от много лекари, но не получил облекчение. Тогава се обърнал с твърда вяра за помощ към безсребрениците Кир и Иоан; като помазал с елей от кандилото им крака си, болният на часа получил изцеление.

Един човек на име Исидон от Маюма страдал от болест на черния дроб, който, загнивайки, се смесвал с кръвта, и поради това болният храчел кръв. Тъй като този човек не могъл да получи облекчение от никакви лекари, той се обърнал към многоцелебните мощи на тези свети мъченици. Светиите му се явили, и то не в сънно видение, а наяве, и му дали да вкуси парченце лимон; като го приел от техните ръце, той не знаел от кого взима: мислел си, че това е някой от народа, дошъл на поклонение при честните мъченически мощи. Когато болният изял даденото му, коремът му веднага сякаш се свил и той изхвърлил през устата си големия червей, който мъчел черния му дроб; а светите безсребреници станали невидими. Исидор, който оздравял от този момент, въздал благодарност на Бога и Неговите свети угодници.

Човек на име Мина, началник на град Филипон, страдал от силна треска; към тази болест се прибавило и втвърдяване на стомаха, така че се прекратили неговите естествени нужди. Всички лекарства, приемани устно от болния, не само не му доставили никакво облекчение, но още повече го измъчвали, като се задържали в него. Този мъж страдал две седмици; неговата болест била твърде жестока и той вече не се надявал на помощ от лекарите. Като си спомнил за светите безсребреници - Кир и Иоан, Мина заповядал да го занесат с постелята му в Манутин при техните целебни мощи. След като се помолил при мощите със сълзи на очи, той задрямал и заспал; тогава светците му се явили и му дали да изяде една смокиня. Като се събудил от съня, той намерил плода на постелята, близо до себе си; изял я и болестта на стомаха му веднага минала и той оздравял.

На един друг Мина, с леки и бързи нозе, като древния Асаил, “като сърна в полето”, заболели краката толкова тежко, че въобще не можел да ходи; той бил на легло дълго време, с големи отоци. Той заповядал да го отнесат с постелята при светите чудотворци Кир и Иоан. И когато помазал своите нозе с елей от кандилото, горящо при честните мощи на светците, веднага оздравял и започнал да ходи; за всичко това той благодарил на Бога и на Неговите свети угодници.

Една жена на име Теодора, веднъж като пила вода, глътнала малка жаба, без да я забележи; тя започнала да расте в корема. В началото жабата причинявала на Теодора неголямо страдание, но когато пораснала, станала причина за толкова голяма болка, че тази жена нямала покой нито денем, нито нощем поради жестоките си страдания. Тя силно крещяла и се хвърляла на земята, но никой не могъл да помогне, и даже никой не подозирал каква била нейната болест; мнозина мислили, че е измъчвана от бяс. Накрая я довели при светите чудотворци Кир и Иоан; те, като ѝ се явили през нощта, заповядали ѝ, преди да приеме храна, да изпие голямо количество вода. Жената направила това; стомахът се раздвижил, тя изхвърлила от устата си голямата жаба и оздравяла. Всички, като видели това, се удивили и прославили Бога и Неговите свети угодници.

След нея за помощ към светците се обърнал мъж на име Теодор. Той случайно погълнал отрова, дадена му от зли хора, и силно страдал, като лекарите не могли да му помогнат. Докато Теодор със сълзи на очи се молил за своето изцеление, във видение му се явили светците и му заповядали да изяде някакво животно, наричано на гръцки скопендра. Като се пробудил след това видение, Теодор се прекръстил, понеже помислил, че било демонско внушение; после отново продължил да се моли на светците, просейки изцеление от тях. През следващата нощ свети Кир и Иоан отново му се явили и отново му заповядали да направи същото; но той и този път не повярвал на светиите, понеже това животно се считало за отровно, светиите се явили и трети път, но Теодор и този път не ги послушал, като смятал това за демонско изкушение. На четвъртата нощ те му се явили вече не насън, а в действителност: изразили съчувствието си към Теодор и му казали:

- Защо не вярваш на думите ни? Стани по-скоро и иди при нашия извор; там изяж това, което счетеш за ядливо; то ще бъде за теб истинското лекарство.

Теодор, като повярвал най-сетне в истинността на явяването на светиите, на разсъмване се запътил към извора и намерил на земята малка краставица; Теодор я взел и я вкусил с удоволствие; но когато възнамерявал да сложи в устата си последното късче от нея, забелязал, че в нея се намира и последната част от животното, наричано скопендра - понеже той го изял почти цялото заедно с краставицата; като се изплашил много, той хвърлил остатъка от краставицата, след което започнал да повръща и повърнал заедно с краставицата и животното цялата отрова, която била в него. След това Теодор се почувствал напълно здрав и като дошъл в църквата, се поклонил с благодарност на честните мощи на своите изцелители.

Една жена на име Мария дошла от Вавилон при мощите на светите чудотворци. Тя довела със себе си осемгодишния си син, на когото езикът, поради демонско коварство, висял от устата му; езикът с дължина една педя, бил много по-голям от обикновен човешки език и имал твърде страшен вид: бил дебел, черен, вонящ, неприятен за всички, които го виждали и през цялото време от него изтичала черна слюнка. Това момче случайно паднало на земята край гроба на светиите и ударило езика си в мрамора, който се намирал там; на часа езикът му се освободил от бесовското коварство, върнал се на своето място и приел обичайния си размер, и така това дете оздравяло.

При мощите на светците бил доведен човек на име Евгений от Египет, който страдал от водянка; от тази болест цялото му тяло отекло и коремът му бил твърде издут. Светците му се явили във видение, докоснали с ръце корема и казали:

- Евгений! Стани и се върни здрав в своя дом.

Евгений станал веднага, освободил се от отока и напълно оздравял.

Като си припомнихме малък брой от многото чудеса на светите безсребреници Кир и Иоан, да прославим Христа Бога, дал им такава благодат, Който е прославян вечно с Отца и Светия Дух. Амин.

 

Тропарь, глас 5:

Чудеса святых Твоих мученик, стену необориму нам даровавый Христе Боже, тех молитвами советы языков разори, царства скиптры укрепи, яко един благ и человеколюбец.

(Дарил ни чудесата на Твоите светии като необорима стена, Христе Боже, по техните молитви разстрой заговорите на враговете и утвърди царските скиптри като едничък благ и човеколюбец.)

Кондак, глас 3:

О божественныя благодати дар чудес восприемше святии, чудодействуете в мире непрестанно, вся наша страсти рукодействием изсецающе невидимо, Кире богомудре, со Иоанном славным: вы бо сущие божественнии врачеве есте.

(Приели дар на чудотворство от божествената благодат, светии, непрестанно чудодействате в света; невидимо пресичате действието на всички наши страсти, Кире богомъдри и славни Иоане: вие сте наистина божествени лекари.)

 

imageВ същия ден се чества паметта на преподобния Павел

Преподобният Павел бил роден в град Коринт, от родители християни; възпитан в благочестие и от младост възлюбил Бога, той дошъл в един от манастирите и приел монашеско пострижение; той много се потрудил в монашеските подвизи и бил опитен подвижник. Против Павел се въоръжил бесът на блуда; веднъж през нощта, докато преподобният Павел стоял на молитва, бесът му се явил и казал:

- Ако не удовлетвориш своята плътска похот, макар и веднъж, аз ще въстана жестоко против теб!

Павел забранил на беса с името на Иисус Христос и го прогонил с кръстното знамение.

После бесът подучил една блудница да донесе при преподобния детето, което неотдавна родила; като го положила на леглото на преподобния, тази жена му казала:

- Аз заченах от теб и родих това дете.

Старецът приел младенеца с радост. Еретици дошли при стареца, вързали ръцете му отзад и като привързали младенеца към шията на преподобния, го развеждали с подигравки из града. Като се изправил сред народа и дал знак с ръка, Павел казал:

- Братя, чуйте! Да попитаме младенеца и нека той ни каже, кой е неговият баща?

(Младенецът бил само на няколко дни.) И Павел казал на младенеца:

- Кажи ни, кой е баща ти?

Новороденото, като се показало от своите пеленки, посочило с ръка към ковача и казало:

- Ето това е моят баща, а не монахът Павел.

Хората, като чули това, се поклонили на стареца, просейки от него прошка.

От този момент Бог дарувал на преподобния дар на лекуване. Преподобният възлагал ръце над болящите и те получавали здраве.

Като проживял повече от седемдесет години, преподобният се преставил в Господа, Комуто усърдно служил, и бил причислен към лика на светците; заедно с тях той прославя Единия Бог в Троица, на Когото подобава слава, чест и поклонение, сега и во веки. Амин.

 

В този ден се чества паметта на преподобните отци Сергий и Герман, Валаамски чудотворци, починали около 1353 г.

image

 

 

 

 

imageЖИТИЯ ПРЕПОДОБНЫХ СЕРГИЯ И ГЕРМАНА, ВАЛААМСКИХ ЧУДОТВОРЦЕВ

Ос­но­ва­те­ли Спа­со-Пре­об­ра­жен­ско­го Ва­ла­ам­ско­го мо­на­сты­ря, пре­по­доб­ные Сер­гий и Гер­ман, со­глас­но цер­ков­но­му пре­да­нию, бы­ли гре­че­ски­ми свя­щен­но­и­но­ка­ми, при­шед­ши­ми в X ве­ке во вла­де­ния Ве­ли­ко­го Нов­го­ро­да вме­сте с пер­вы­ми пра­во­слав­ны­ми мис­си­о­не­ра­ми. Ис­то­ри­че­ские све­де­ния об ос­но­ва­те­лях Ва­ла­ам­ско­го мо­на­сты­ря скуд­ны. Ча­сто во вре­ме­на вра­же­ских на­ше­ствий (XII, XVII ве­ка) мо­на­стырь пе­ре­жи­вал опу­сто­ше­ние, на дол­гие де­ся­ти­ле­тия пре­ры­ва­лось здесь ино­че­ское слу­же­ние. Во вре­ме­на на­ше­ствий уни­что­жа­лись цер­ков­ные па­мят­ни­ки, мо­на­стыр­ские свя­ты­ни, не раз бы­ли со­жже­ны и раз­граб­ле­ны бо­га­тей­шие мо­на­стыр­ские биб­лио­те­ка и хра­ни­ли­ще ру­ко­пи­сей. 11 июля – па­мять пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на, Ва­ла­ам­ских чу­до­твор­цев

Не до­шло до нас и жи­тие пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на Ва­ла­ам­ских. В XVI ве­ке уже бы­ли утра­че­ны мно­гие ис­то­ри­че­ские до­ку­мен­ты, об этом сви­де­тель­ству­ет древ­ний си­но­дик Ва­ла­ам­ско­го мо­на­сты­ря, по­сле ра­зо­ре­ния оби­те­ли в 1611 го­ду хра­нив­ший­ся в Ста­ро­ла­дож­ском Ва­си­льев­ском мо­на­сты­ре. Этот си­но­дик яв­ля­ет­ся един­ствен­ным ис­то­ри­че­ским до­ку­мен­том, на­пи­сан­ным на Ва­ла­а­ме, в ко­то­ром от­ра­же­но под­лин­ное зна­ние о пер­во­на­чаль­ни­ках оби­те­ли. В си­но­ди­ке в спис­ке игу­ме­нов упо­ми­на­ют­ся пре­по­доб­ные Сер­гий и Гер­ман.

Сви­де­тель­ством ино­че­ско­го по­дви­га пре­по­доб­ных ста­ли цер­ков­ное пре­да­ние и древ­ние ле­то­пис­ные па­мят­ни­ки. Смысл ино­че­ско­го жи­тия пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на со­сто­ял в про­све­ще­нии све­том Хри­сто­вой ве­ры язы­че­ских ка­рель­ских пле­мен, в утвер­жде­нии пра­во­сла­вия на Се­ве­ре Ру­си, в ос­но­ва­нии мо­на­ше­ской оби­те­ли, ко­то­рая ста­ла опло­том пра­во­сла­вия в ран­ние ве­ка хри­сти­ан­ско­го про­све­ще­ния. Древ­ние нов­го­род­ские ле­то­пи­си со­об­ща­ют об об­ре­те­нии мо­щей пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на и пе­ре­не­се­нии их в Нов­го­род во вре­мя на­ше­ствия шве­дов в 1163–64 гг.

Имен­но то­гда со­сто­я­лось мест­ное про­слав­ле­ние ос­но­ва­те­лей Ва­ла­ам­ско­го мо­на­сты­ря и бы­ло по­ло­же­но на­ча­ло цер­ков­но­му по­чи­та­нию пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на в пре­де­лах Нов­го­род­ской епар­хии. Сви­де­тель­ством их цер­ков­но­го по­чи­та­ния яв­ля­ет­ся на­ли­чие их в со­бо­ре Нов­го­род­ских свя­тых, упо­ми­на­ния в служ­бе «Всем рус­ским свя­тым», со­став­лен­ной в XVIII ве­ке, а так­же про­ри­си и ико­но­пис­ный под­лин­ник XVIII ве­ка.

В на­ча­ле XVIII ве­ка бы­ли из­вест­ны ико­ны пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на. На­по­ми­на­ние об утра­чен­ном жи­тии пре­по­доб­ных встре­ча­ет­ся в мно­го­чис­лен­ных спис­ках «Ва­ла­ам­ской бе­се­ды», па­мят­ни­ка цер­ков­ной пуб­ли­ци­сти­ки XVI–XVII ве­ков. За­ча­ло «Бе­се­ды», несо­мнен­но, яв­ля­ет­ся от­рыв­ком из сен­тябрь­ских Ми­ней, где по­вест­ву­ет­ся о пе­ре­не­се­нии мо­щей пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на (Ка­рель­ских чу­до­твор­цев) из Нов­го­ро­да в мо­на­стырь Все­ми­ло­сти­во­го Спа­са по ути­ше­нии во­ен­ной опас­но­сти, по-ви­ди­мо­му, в 1182 г., что под­твер­жда­ет­ся нов­го­род­ски­ми ле­то­пис­ны­ми ис­точ­ни­ка­ми. Пер­во­на­чаль­ное ме­сто по­дви­гов пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на ука­зы­ва­ет­ся на Свя­том ост­ро­ве. Так го­во­рит пре­да­ние, из­вест­ное при игу­мене Еф­ре­ме во вто­рой по­ло­вине XVIII ве­ка. Так­же дан­ный факт под­твер­жда­ет и швед­ский ат­лас, в ко­то­ром на кар­те ост­ро­ва Ва­ла­а­ма Свя­той ост­ров име­ну­ет­ся как Vanho Valamo – Ста­рый Ва­ла­ам, и на этом ост­ро­ве ука­зан крест.

Чрез­вы­чай­но ши­ро­кое рас­про­стра­не­ние «Ва­ла­ам­ской бе­се­ды», из­вест­ной во мно­же­стве спис­ков XVI, XVII, XVIII ве­ков, сви­де­тель­ству­ет о вы­со­ком ду­хов­ном ав­то­ри­те­те ос­но­ва­те­лей Ва­ла­ам­ско­го мо­на­сты­ря, так как имен­но их ду­хов­ны­ми уста­ми из­ло­же­на по­зи­ция нес­тя­жа­те­лей в из­вест­ной цер­ков­ной по­ле­ми­ке XVI ве­ка.

В 1611 го­ду мо­на­стырь был ра­зо­рен шве­да­ми, и на ост­ро­ве жи­ли швед­ские ко­ло­ни­сты. В 1685 го­ду, в цар­ство­ва­ние ве­ли­ких кня­зей Иоан­на Алек­се­е­ви­ча и Пет­ра Алек­се­е­ви­ча, шве­ды за­хо­те­ли от­ко­пать мо­щи пре­по­доб­ных и над­ру­гать­ся над ни­ми, но Гос­подь мо­лит­ва­ми пре­по­доб­ных вско­ре по­слал на них ве­ли­кий недуг и рас­слаб­ле­ние чле­нов, по­это­му они устра­ши­лись и над мо­ща­ми их устро­и­ли ча­сов­ню.

11 июля – па­мять пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на, Ва­ла­ам­ских чу­до­твор­цев. В 1755 го­ду игу­ме­ном Еф­ре­мом был вы­стро­ен но­вый де­ре­вян­ный со­бор­ный храм, в ко­то­ром имел­ся при­дел пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на. Пу­те­ше­ствен­ник, ка­пи­тан Яков Яко­вле­вич Морд­ви­нов так опи­сы­ва­ет са­му оби­тель: «Мо­на­стырь по­стро­ен на го­ре ка­мен­ной, церк­ви, ко­ло­коль­ня и огра­да де­ре­вян­ные. И все­му оно­му мо­на­сты­рю взят план, и на плане озна­че­но: Со­бор­ная цер­ковь Пре­об­ра­же­ния Гос­под­ня, в ней при­де­лы: с юж­ной сто­ро­ны – свя­тых апо­сто­лов Пет­ра и Пав­ла, с се­вер­ной — свя­то­го апо­сто­ла Иоан­на Бо­го­сло­ва, ввер­ху с юга свя­то­го апо­сто­ла Ан­дрея Пер­во­зван­но­го, с се­ве­ру – свя­тых пра­вед­ных За­ха­рии и Ели­са­ве­ты, вни­зу с юж­ной сто­ро­ны — пре­по­доб­ных отец Сер­гия и Гер­ма­на, Ва­ла­ам­ских чу­до­твор­цев, где и мо­щи преп. под спу­дом, а свер­ху сде­ла­ны ра­ки, и на ра­ки их по­ло­же­ны жи­во­пис­ные их об­ра­зы».

К 28 июня 1789 го­да был освя­щен но­вый со­бор­ный храм пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на, Ва­ла­ам­ских чу­до­твор­цев, каз­на­че­ем Ин­но­кен­ти­ем с бра­ти­ей, где мо­щи их по­чи­ва­ют под спу­дом. В 1817 го­ду ар­хи­манд­ри­том Ко­нев­ско­го мо­на­сты­ря Ила­ри­о­ном бы­ла со­став­ле­на служ­ба пре­по­доб­ным Сер­гию и Гер­ма­ну, Ва­ла­ам­ским чу­до­твор­цам, и на­пе­ча­та­на в Си­но­даль­ной ти­по­гра­фии с при­ло­же­ни­ем по­учи­тель­но­го сло­ва на па­мять их.

В 1819 го­ду, 20 ок­тяб­ря, Свя­тей­шим Си­но­дом бы­ло пред­пи­са­но об­ще­рос­сий­ское по­чи­та­ние Ва­ла­ам­ских угод­ни­ков и опре­де­ле­ны дни цер­ков­но­го празд­но­ва­ния их па­мя­ти – 28 июня/11 июля и 11/24 сен­тяб­ря.

Мо­щи пре­по­доб­ных Сер­гия и Гер­ма­на и ныне по­чи­ва­ют под спу­дом в Спа­со-Пре­об­ра­жен­ском Со­бо­ре Ва­ла­ам­ско­го мо­на­сты­ря. Сви­де­тель­ством бла­го­дат­ной мо­лит­вен­ной по­мо­щи пре­по­доб­ных яв­ля­ют­ся мно­го­чис­лен­ные чу­де­са, яв­лен­ные по ве­ре про­ся­щих и мо­ля­щих­ся.

Ос­но­ва­те­ли мо­на­сты­ря, пре­по­доб­ные Сер­гий и Гер­ман, Ва­ла­ам­ские чу­до­твор­цы, не оста­ви­ли нам сво­е­го жи­тия, ко­то­рое, несо­мнен­но су­ще­ство­ва­ло, со­хра­ни­лись лишь крат­кие упо­ми­на­ния в ле­то­пи­сях и древ­них ру­ко­пи­сях. Но пре­по­доб­ные Сер­гий и Гер­ман ни­ко­гда не остав­ля­ли сво­е­го брат­ства. Они про­дол­жа­ют сви­де­тель­ство­вать на про­тя­же­нии ты­ся­чи лет свое незри­мое при­сут­ствие, охра­няя сво­им мо­лит­вен­ным пред­ста­тель­ством Ва­ла­ам­скую оби­тель.

 

Тропарь преподобных

глас 4

Евангелия Христова истиннии послушницы/ явистеся, преподобнии,/ мир и вся, яже в нем, яко не сущая,/ преобидевше любве ради Христовы,/ и в морский остров вселистеся,/ и трудолюбно в нем противу козней невидимых врагов подвизастеся,/ постом, бдением же и всенощным стоянием/ плоти своя духу мудре повинули есте. / Сего ради от Вседержительныя десницы достойныя венцы прияли есте,/ и ныне Пресвятей Троице предстояще, молитеся,/ всеблаженнии отцы Сергие и Германе,/ сохранитися в мире отечеству нашему// и спастися душам нашим.

Тропарь преподобных Сергия и Германа Валаамских

глас 1

От мирския молвы бегающе, безмолвия и благочестия рачители,/ в тихое пристанище Валаама от востока приидосте,/и в нем Евангельски Христу добродетельми последовавше, на верх совершенства востекли есте:/и ныне в торжестве премирном Богозрением наслаждающиеся,/ всеблаженнии отцы Сергие и Германе, Человеколюбца Бога молите,/ еже спасти всех нас, благочестно вас почитающих.

Кондак преподобных

глас 4

От мирскаго жития изшедше,/ отвержением мира Христу последовасте,/ и достигосте великаго Нева езера,/ и, в нем на острове Валааме всельшеся,/ равноангельное житие пожили есте,/ отонудуже веселящеся прешли есте к Небесным чертогом. / И ныне со Ангелы Владычню Престолу предстояще,/ поминайте нас, чад своих,/ яже собрали есте, богомудрии,/ да радостно от души вопием:// радуйтеся, Сергие и Германе, отцы преблаженнии.

 

Молитва преподобным Сергию и Герману Валаамским

О, велиции отцы наши, Христовы угодницы и теплии предстатели ко Спасу о душах наших, Сергие и Германе! Вы бо в недузех целители явистеся, по морю плавающим кормчии, и утопающим благонадежное избав­ление, и от всякаго смертоноснаго нашествия хранители, паче же от духов нечистых свобождение и всяких наветов, противу нас содержимых, очищение и помощь. О, преблаженнии отцы и чудотворцы преславнии, Сергие и Германе, молитеся ко Владыце Христу о нас, грешных, яко да вашими молитвами сподобимся в день Судный деснаго предстояния и наслаждения во Царствии Божии во веки веков. Аминь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑