Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 януари...
Голготски кръст
или по-точно

†09 януари по църковния календар - Св. мъченик Полиевкт. Св. Петър, епископ Севастийски. Св. пророк Самей. Св. преподобни Евстратий Прочети тук

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 13.04.2012 г. / 05:10:44 
Истинската история
На 12.04.1934г. умира българския герой, Освободителят на Източните Родопи-ген. Никола Генев

imageГен. Никола Генев - участник в Априлското въстание, опълченец-поборник в Руско-турската война (сражава се при вр. Шипка). Участник в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата войни. Началник на Македоно-одринското опълчение (1912-1913).

Никола Колчев Генев е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант. Командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913).
Роден е на 18 януари 1856 г. в Севлиево. Участва в Априлското въстание. Бива арестуван и изтезаван от турците, като по-късно успява да емигрира в Румъния, след което преминава в Русия.
При подготовката на Руско-турска война (1877-1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец от III-а Опълченска дружина. Взема участие в боевете на вр. Шипка. За проявена лична храброст е награден с войнишки „Георгиевски кръст“ IV ст. В края на войната е повишен във военно звание младши подофицер.
След Освобождението постъпва във Военното училище в София. Завършва първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в офицерско военно звание подпоручик. По свое желание е разпределен в III-а Пехотна Радомирска дружина (наследила III-а дружина от Българското опълчение). През 1883 г. завършва Стрелкова офицерска школа в Санкт Петербург.
През Сръбско-българската война (1885) капитан Генев е командир на III-а дружина от II-и Пехотен Струмския полк (от 27 септември 1885 г.), както и началник на Трънския отряд. Въпреки малобройния си състав, получава задача да забави Моравската дивизия, насочила се към Сливнишката позиция. Отрядът спечелва ценно време, необходимо за допълнително укрепяване и попълване на бойния състав на армията. За участието си във войната е награден с орден „За храброст“ IV ст.
От 13 август 1887 г. е старши офицер със звание майор. От 1893 до 1900 г. Никола Генев е последователно командир на II-и Пехотен полк, на XVIII-и Пехотен Шуменски полк и VII-и Пехотен Преславски полк. От 1900 до 1904 г. е командир на I-а бригада в VI-а Пехотна Бдинска дивизия. На 4 март 1904 г. е повищен в звание генерал-майор. По свое желание преминава в запаса.
През Балканската война (1912-1913) генерал-майор Генев се връща в Българската армия. Назначен е за командир на Македоно-одринското опълчение, а от 11 октомври 1912 г. и на Кърджалийския отряд. Участва в бойните действия в Егейска Тракия, които завършват с пленяването на корпуса на Явер паша през ноември с. г. В началото на 1913 г. командваните от него опълченци участват в боевете при Шаркьой, където отбиват голям турски десант. Заради умелото водене на тези решителни сражения, генерал Никола Генев остава завинаги в българската военна история като „Освободителят на Източните Родопи".
По време на Междусъюзническата война в 1913 г. Македоно-одринското опълчение води военни действия срещу сърбите при Кочани и Царево село. След края на войната генерал-лейтенант Никола Генев отново излиза в запаса на Българската армия.
Генерал-лейтенант Никола Генев умира на 12 април 1934 г. в София.

 ↑