Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български национален дух.  Верую
На 23 януари...

†10 януари по църковния календар - 10 януари по църковния календар - Св. Григорий, епископ Нисийски.Св. Дометиан, епископ Мелитински.Св. преподобни Павел Комелски.Св. преподобни Маркиан.Св. Теофан Затворник Прочетете повече ТУК!

1878г. Български чети влизат в Кюстендил Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
13.04.2012 г. / 04:49:33 
Истинската история
На 12.04.1909г. умира Данаил Попов

Данаил Христов Попов е български революционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60 - 70-те години на 19 век, един от най-близките съратници и често наричан "първата ръка" на Васил Левски. Роден е на 1 януари 1840 г. в семейство на трудолюбиви и родолюбиви българи. Бащата на Д. Попов е бил свещеник - поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Дядото на Д. Попов е един от просветените свещеници, които учат синовете и внуците си на любов към книжнината, на стремеж към просвета и активен обществен живот. Поп Христо се проявява като книжовник и един от най-ревностните патриоти по време на Възаждането в България. Спомоществовател е на много книги и учебници. Взема участие в борбите срещу представителите на Гръцката патриаршия в Плевен. Той е един от първите, които притежават книги със светски характер и дори си води бележки по тях. Майката на Д. Попов се слави като будна българка, грижовна в отглеждането на децата и достойна съпруга. По- късно, когато децата й тръгват по съдбовния път на революционното дело, тя не само не ги спира, но дори им помага. Именно в семейната среда децата се учат на добродетели, обществена ангажираност и високо народностно съзнание. В националноосвободителното дело се захващат и братятата на Данаил - Атанас и Кирица, както и сестра му Катерина.

Данаил Попов учи в Плевенското шестокласно училище. През 1859 г. заминава за Букурещ. Участва в печатането на в. „Българска звезда”, който пропагандира „свободолюбиви идеи за съдбата на Отечеството ни” както казва самият той. Друг такъв вестник е „ Дунавски лебед” на Раковски, който представя идеите му за борбата срещу поробителя. Срещата му с патриарха на българската национална революция Георги Раковски има съдбоносно значение за по-нататъшната дейност на младежа. А в негово лице Раковски вижда един от бъдещите предани на революционните идеи патриот. За трите години, в които работи за българската печатница в Букурещ Данаил Попов усвоява френски, немски, гръцки, руски и румънски език. Под ръководството на Раковски Данаил помага при издаването на вестници, разпространението на книги и брошури за периода 1858- 186 1г.

Данаил Попов заминава за Галац, където престоява 2 години, а след това се завръща в Плевен. На 3 март 1863 г. заминава отново за Румъния. Установява се за постоянно в град Турну Магуреле. По това време голяма част от жителите на Турну Магуреле са българи, преселници от Плевен, Тетевен, Ловеч, Троян и Севлиево. В първите години след установяването си в Турну Магуреле Данаил Попов отделя доста време на търговските си дела. Благодарение на своята „ опитност в търговията” той успява да си създаде добро материално състояние и да заеме „ завидно положение между гражданите” в града напълно честно. Продължава връзките си с Раковски. В периода до 1866 г., под влиянието на идеите и дейността на Раковски, Д. Попов определя жизнената си позиция на патриот и революционер. В писмата си той представя Раковски като свой идеал за политически деец, отличен революционер и „велик апостол”. Особено енергично Попов съдейства за подготовката и преминаването на четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа в България.

Попов става един от най-доверените лица на Апостола, определян е като „първата ръка“ на Васил Левски. При започването на изграждане на местни революционни комитети в България Левски изпраща цялата си кореспонденция с БРЦК, Русия, Румъния и Сърбия при Данаил Попов. Той единствен има право да чете всички получавани от Левски и за Левски писма и да прави техни копия. За голямото доверие, което Левски и БРЦК-Ловеч имат на Д. Попов и за мястото, което той заема във ВРО говори и фактът, че той заедно с Ангел Кънчев са натоварени с отговорната мисия да излагат и защитават идеите на вътрешните дейци на БРЦК в Букурещ. Работи по въпроса за финансирането на въстанието и сам закупува 50 револвера и 15 000 патрона от град Лиеж, Белгия. Две от тях подарява на Левски и Ангел Кънчев. За всяка промяна в организацията Левски уведомява Д. Попов. По тези и лични причини Левски цени Д. Попов като верен на делото, близък, разчита на честната му подкрепа и усърдието му.

С активната си революционна дейност при изграждането на ВРО Данаил Попов се издига като един от видните ръководители и организатори на революционното движение в България. Той е пръв съидейник и съратник на Апостола при изграждането и дейността на Вътрешната революционна организация.

След Освобождението Попов има заслуги за реализацията на българи като лекари, духовници, военни и др. Убеден в необходимостта от образование той използва всичките си връзки и познанства, за да помогне на ученолюбиви българи да се образоват в чуждина. С това Данаил Попов дава своя принос за формирането на новобългарската интелигенция и за подобреното ниво на българското общесвто.

Данаил Попов умира на 12 април 1909 г. в дома си, в град Турну Мъгуреле, където е и погребан. По този начин завършва живота на многозаслужилия син на България, който през целия си съзнателен живот служи на делото за освобождение и напредък на Родината си и живее с мисълта за нея до последно. Въпреки забравата, в която е потънал, споменът за него все още живее...

 ↑