Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 август...
Голготски кръст

†08 август стар стил - Св. мъченик Трендафил Старозагорски. Св. Мирон Чудотворец, епископ Критски. Св. Емилиан Изповедник, епископ Кизическик († 820). Св. преподобни Григорий Синаит Прочети повече

1877г. започват боевете за връх Шипка Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
31.03.2012 г. / 18:56:36 
Патриотизъм
На 31.03.1948г. умира Петър Гърков

imageНа 31 март 1948 година умира Петър Гърков - български горянин, ловец на партизани.

Петър Гърков е роден на 15 март 1912 година в Сенокос. Произлиза от средно селско семейство, завършва трети клас, жител е на село Брежани, където е чиновник в общината, а преди това и в кооперацията. По време на Втората световна война като доброволец участва в ловните роти в бивша Югославия. Бил е с чин фелдфебел, участва в редица акции срещу партизаните, организира контрачета за преследване на партизаните и агитира срещу тях в Пиринска Македония. Организира и Ратническата организация в Брежани, участва и в ловните дружини в Дупнишко и в акции в град Рила.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Петър Гърков става член на БЗНС и участва на изборите за кмет в Брежани. След неуспех преминава в редовете на „Звено“. Като секретар на ОФ комитет издава удостоверения на реакционно настроени младежи и ги назначава на общинските постове.

От 21 ноември 1947 година минава в нелегалност и се присъединява към четата на Герасим Тодоров, на която е секретар. Редовно пише предупредителни писма до комунистите в Брежани, които не спират да тероризират семейството и близките му. Остава един от най-доверените хора на Герасим Тодоров до смъртта си на 31 март 1948.

 ↑