Св. мъченици Иулиан и Василиса и на пострадалите с тях. Св. преподобни Григорий Печерски. Св. преподобна Домника. Св. преподобни Георги Хозевит. Св. свещеномъченик Картерий. Св. Илия Пустинник Прочети тук
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Роден е на 25 февруари 1859 г. в Русе (тогава Русчук). През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик и зачислен на служба в 24-а пехотна сливенска дружина.. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 1-ва дружина от 5-ти пехотен дунавски полк.
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 1-ва дружина от 5-ти пехотен дунавски полк от 13 септември до 8 ноември, след което е командир на самия полк. Взема участие в боевете на десния фланг на Сливнишката позиция (5-7 ноември), проявява се при атаката на Синята чука на 6 ноември и в боя на 7 ноември. По-късно участва в авангардния отряд, който овладява Цариброд, в превземането на Пирот, както и в боя при Драгоман. След раняването на командира на 5-и пехотен полк - капитан Андрей Блъсков поема командването на полка.
След войната Кутинчев е награден с орден „За храброст“ IV степен. От 1908 до 1912 г. е началник на 1-ва армейска област.
На 2 август 1912 г., по случай 25-годишнината от идването си в България, Цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант и Кутинчев е един от тях. Това е първия случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.
По време на Балканската война (1912 - 1913) е командващ Първа българска армия, която воюва в Източна Тракия. В Лозенградската, Люлебургазко-Бунархисарската, и Чаталджанската операция тя действа съвместно с Трета българска армия, като заема десния фланг на българските сили.
През Междусъюзническата война (1913) командва 1-ва армия, а от 16 юли и 2-ра армия.
По време на Първата световна война (1915 - 1918) е генерал за поръчки към щаба на Действащата армия и генерал-губернатор на област. През цялата си военна служба работи за развитието на Българската армия.
Генерал от пехотата Васил Кутинчев умира на 30 март 1941 г. в София.